Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_02_03 Двете лица на реалността / Лица на реалността3 февруари 1932 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 11:26

Архивна единица

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. II (1931-1932 г.), изд. София, 1936 г., стар правопис
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. II (1931-1932 г.), Издание на ИК "555", Варна, 1998 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

ЛИЦА НА РЕАЛНОСТТА

Размишление.

Ще прочета няколко стиха от 32 глава на Исайя, от 7 стих нататък.  В тая глава виждаме, какво е говорил един поет на Израилския народ. Има  нещо в тая глава, което всички знаете и в което вярвате. В това  отношение, вие сте добри познавачи на човека.

Мнозина се запитват, защо идат мъчнотиите в живота. Ако бяха само  мъчнотиите, те лесно ще се разрешат, но земята е място на големи  противоречия. Няма нещо, което човек само да си е помислил и да не е  станало или да не стане. Какво може да очаквате от такъв свят, в който  всичко може да стане? В такъв свят стават и добри неща, но за тях нищо  не казвате, считате, че те са в реда на нещата. Натъкнете ли се на  злото, веднага питате, защо съществува то. Защо съществува злото, нямам  време да отговарям. Питам: Защо богатият си подрязва брадата? Защо  бабата ходи с патерица? Защо децата ходят с кокили? Защо косата на  хората побелява? Ще кажете, че е естествено, косата на стария човек да  бъде бяла. В същност, не е така. Старостта не е причина за побеляване на  косата. Ако питате старостта, защо е направила косата на човека бяла,  тя нищо не може да отговори. Старостта има съвсем друга цел, а не да  изменя черния цвят на бял. Колкото младостта е виновна за тъмния цвят на  косата, толкова и старостта – за белия. Щастието на човека не е в  неговите черни, кестеняви или руси коси; и нещастието му не е в неговите  бели коси. Кой цвят е по-хубав: белият, или черният? Ако черният цвят е  по-хубав, тогава ще кажем, че по-ценно нещо от въглищата няма. Те  служат за гориво; от тях получават множество ценни продукти. Щом е така,  туряйте черното в печките си, а бялото – на тялото си. Ако бялата коса е  нещастие, защо носите бяла риза? Бялата коса е мода. Трябва ли да се  плашите от нея? Когато искат да представят умен, мъдър човек, турят му  бяла коса и бяла брада, обаче, не всякога белият цвят е признак на  мъдрост.

Като ученици на велика школа, вие трябва да изучавате езика на  природата, с който си служат всички истински учени, адепти и светии. Тоя  език осмисля нещата. И най-големите мъдреци виждат в него проява на  Божията Мъдрост. Велика е Божията Мъдрост, но не е за обикновените хора.  За да я придобият, те трябва скъпо да платят.







Публикувано изображение

Начертавам триъгълника АСВ. За простия човек това е една  обикновена картина. За учения, това е фигура, за която се знае, че  сборът от вътрешните и ъгли е равен на два прави ъгли. Казах, че  триъгълникът е половина от четириъгълника.

В живота тоя четириъгълник може да представя спокойна водна  повърхност. Ако поставим триъгълника над тая повърхност, той ще се  отрази във водата. Триъгълникът е в по-рядка среда – във въздуха;  отражението му ще бъде във водата – в по-гъста среда. Горният триъгълник  включва благоприятни условия за развитие, а долният – неблагоприятни.  Всекидневният живот има отношение и към благоприятните, и към  неблагоприятните условия. – Кой носи едните условия и кой другите? –  Светлината носи благоприятните условия, а тъмнината – неблагоприятните.  Изобщо, първите условия носят здраве за човека, а вторите – болест.  Благоприятните условия са свързани с разумния човек, а неблагоприятните –  с глупавия и неразумен човек. Благоприятните условия водят към доброто и  любовта, а неблагоприятните – към злото и омразата. Благоприятните  условия усилват човека, а неблагоприятните го обезсилват.

Какво представя квадратът? – Място на противоречия, място на  всички възможности и невъзможности. В квадрата всичко е възможно и  невъзможно. Като разделим квадрата на два триъгълника, горният  триъгълник представя едната страна на живота – раят, а долният – другата  страна на живота, адът. Защо раят и адът съществуват едновременно, не  може да се отговори. Това е все едно, защо съществуват едновременно мъже  и жени. Не може ли да има само мъже, или само жени? Ако това беше  възможно, Бог щеше да създаде света другояче. Никъде не съществува свят  само с мъже или само с жени. Да се мисли другояче, това е въображение.  Днес не може нито без мъже, нито без жени. Не се занимавайте с въпроси,  които не съществуват. Вие разрешавате мъчнотиите си – това е в реда на  нещата. Казвам: Не разрешавайте мъчнотиите, които имат отношение към  суетата на живота. Аз казвам това първо на себе си. Като остана  свободен, аз си пея една песен със следното съдържание: “Не разрешавай  суетата на живота. Не избягвай благите страдания, които са дял в  човешкия живот. В тях се крие любовта. Стреми се към вечността, дето е  великата Божия слава."

Като размишлявам върху тия думи, запитвам се: Мислиш ли, че можеш  да разрешиш въпроса, защо едни хора са богати, а други бедни? – Защо ме  боли главата? – Не се занимавай с тоя въпрос. – Защо ме боли стомахът? –  И с тоя въпрос не се занимавай. Лекувай се и не мисли за причините.  Като се излекуваш, ще научиш причината за болестта. – Защо са скъсани  дрехите ми? Какво ще ям утре? – И за това не мисли. Не се занимавай с  утрешния ден. Според някои философи, човек трябва да търси причината на  всички явления и прояви в живота. Така е, но не можеш да намериш  причината, преди да си изучил явлението.

Във Варненско, в село Чатма, се случило нещо, от което кметът  пръв се поучил. Това било в турско време. По онова време, когато  събирали данъци от населението, който не могъл да плати данъка си,  набивали го добре и после го затваряли. Един беден българин, добър  човек, не могъл да плати данъка си и се помолил на кмета да му дадат  срок, дано някак се улесни и изплати. Кметът, строг човек, не се  съгласил да отсрочи плащането и заповядал да го набият и затворят. Не се  минало много време, турският началник отишъл при кмета да прегледа  работите му, и понеже намерил нередовни неща, издал заповед да го  набият, та да се научи да бъде изправен. Тогава кметът разбрал, какво  значи да се вдига и слага тояга върху гърба ти. Той си казал: Лошо нещо  било боят!

Следователно, докато другите хора страдат, ние казваме, че  страданията са на място. Щом дойдат страданията до нас, казваме, че това  е жестоко, и започваме да търсим причината за тях. Казвам: Докато ти не  се включиш в страданието, не можеш да се включиш и в радостта. Закон е  това. Ако можеш да се изключиш от страданието, ще се изключиш и от  радостта. Както и да философствате върху пътя, по който вървите, вашата  философия нищо не разрешава. Казвате, че еди-кой си е щастлив, наредил е  добре работите си. Покажете ми един човек, който е наредил всичките си  работи поне за хиляда години. Няма човек на земята, който да е наредил  работите си даже за пет години. Затова се казва, че човек не е сигурен и  за утрешния ден. Какво може да се очаква при противоречията на живота?  Какво може да очаквате от една преходна, фалшива мисъл? Това да не ви  обезсърчава, но да ви насърчи да работите повече.

Аз искам да ви покажа, на какви закони почива сегашният ви  живот.Изучавайте скръбта и радостта като две лица на реалността. Знайте,  че вашата скръб е основа за радостта на вашия ближен. – Защо трябва да  страдам? – За да се радва твоят ближен. Ако ти не страдаш, ближният ти  няма да се радва. Ако ближният ти не страда, ти няма да се радваш. –  Защо се радвам? – Защото ближният ти скърби. – Не искам да страдам. –  Тогава няма да се радваш. Дето е смъртта, там е и животът; дето е  животът, там е смъртта. – Какво трябва да се прави? – Да осмислим и  живота, и смъртта. – Дотегна ми да живея. – Това, което дотяга е смърт, а  не живот. Човек всеки ден умира, затова му е дотегнало. Истинският  живот никога не дотяга, понеже няма абсолютно никакво тегло. Животът не е  нещо материално. Следователно, страданията дотягат, смъртта дотяга, но  животът – никога.

Какво разбираме под “смърт”? Смърт е това, което смърди. Само то  дотяга на човека. Като умре, човек започва да мирише, да смърди. Така  той разбира, че е живял в затвор. На земята човек е затворник. – Защо  умира той? – За да го познаят хората. Всички казват: Сега ще разберем,  какъв беше тоя човек. Наистина, човек се проявява след смъртта си.  Умрелият става щедър, всичко раздава, даже и тялото си. Той дава на  близките си по нещо, на църквата, на бедните. Докато е жив, човек нищо  не дава. Щом започне да умира, става щедър и дава всичко, каквото има.  Най-добрият човек е умрелият. Като ме питат, защо човек умира,  отговарям: Човек умира, за да прояви доброто, което е вложено в него.

И тъй, хората живеят, но не разбират живота. Казваш: Аз трябва да  живея! – За да живееш ти, други трябва да умират за тебе: кокошката  трябва да умре, агнето трябва да умре, ябълката трябва да умре, житото  трябва да умре. Най-мъчното нещо е да се подържа животът – условия и  средства са нужни за това. Като не знаете това, вие искате само да  живеете и да имате блага, макар и временни. Вие не подозирате, че  временните блага създават големи нещастия. Ти си богат, сядаш пред  трапезата и се наядеш с баница. Наглед тя е добре опечена, мазна, но,  като се нахраниш, усещаш разстройство в стомаха. – Защо? – Маслото и  брашното били стари. Ти искаш да бъдеш щастлив, да се наядеш с баница.  Щастието не е в баницата. Не мисли, че всяка баница е направена с прясно  масло и брашно. Баничарят имал интерес и турил развалено масло и старо  брашно.

Не се спирай пред всеки банкер да искаш пари на заем. Не се  спирай пред всяка витрина да си избираш дрехи. Всяка дреха не е за тебе.  Всяка баница не е за тебе. Не всички пари са за тебе. Не всяка книга е  за тебе. Не всичко, което срещаш на пътя си, е за тебе. Много неща ти са  нужни, но и много не ти са нужни. Непотребните работи ще объркат ума и  сърцето ти. Вие пълните живота си с хиляди работи, но не и със  същественото. – Кое е същественото? – Онова, което не гние, което от  нищо не се разваля. Имаш един цирей – това е несъщественото. – Остави  цирея да узрее, за да можеш да го пробиеш и очистиш. Това е  най-разумното, което можеш да направиш. Ако си тъжен, изпей една от  любимите си песни, но не “Цвете мило, цвете красно”, нито “Стоян мами си  думаше.” Вие нямате нищо общо със Стоян и неговата майка. Какво казва  Стоян на майка си? Той казва: “Мале ле, мале, като си ме родила, защо ми  таз болка прати, та девет години болен да лежа?” Стоян е виновен за  своята болест, а не майка му. Остави Стоян да се занимава с болестта си,  а ти си изпей една ободрителна песен, за да разсееш тъгата си.

Някой дойде при мене и ми се оплаква, че му е тъжно на сърцето. –  Радвам се, че страдаш. Това показва, че имаш сърце. Най-хубавото нещо  на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог,  никакво страдание не съществува. Благата на живота идат чрез  страданието. Ако можеше без страдания, пръв Христос щеше да спаси  човечеството без тях. Не можеха ли да слязат ангели от небето, да  завържат всички, които се гавреха с Христа, а трябваше да Го разпнат?  Питате: Защо Бог не оправи света? Защо изведнъж не го подобри? Преди  всичко, аз не вярвам, че светът е лош. Докажете, че светът не е добър.  Единственият, който не е оправен, е човекът. Щом той се оправи, целият  свят ще се оправи. Достатъчно е човек искрено да пожелае идването на  Царството Божие на земята, за да се оправи и неговият вътрешен свят.  Следователно, кажеш ли, че светът е лош, ще знаеш, че тоя свят е  отражение на твоя. Твоят свят е лош и неизправен. Ти виждаш себе си в  другите и казваш, че хората са лоши. – Толкова ли съм лош? – Не си  толкова лош, но не си и толкова добър, колкото си мислиш. – Знаете ли,  колко обичам хората? – Знаем, че обичаш, но знаем, че и мразиш. На  земята не можеш да обичаш, ако не си мразил. Много естествено, обичаш  дъщеря си, жертваш се за нея и изведнъж дойде един млад момък и започне  да я гледа. Ти си недоволен от него, намразваш го. Не е лошо, че гледа.  Видял нещо хубаво, разбира се, че ще гледа. Важно е, как гледа, с какви  намерения. Той гледа и чете, какво е написано в книгата и. Или гледа,  какви плодове има в нейната градина. Като види някой хубав плод, иска да  го откъсне. Може да откъснеш, но с позволение. Молитвата подразбира да  искаш позволение. Откъснеш един плод, ще носиш последствията на твоята  постъпка. После ще се сърдиш на Господа, защо страдаш.

Мнозина искат да станат велики, знатни хора. Велик е оня, който  носи съзнателно страданията. Избягваш ли страданията, ти не си велик.  Щом си дошъл на земята, все ще се натъкнеш на противоречия. – Кои са  причините за противоречията? – Много са причините, едни са видими, а  други невидими. – Защо страдам? – Само ти не страдаш, хиляди същества  страдат заедно с тебе. За да се освободиш от страданията, повдигни ума  си по-високо, отколкото е обикновеното ти състояние. Няма да мине много  време, и страданията ти ще престанат.

Срещаш един богат човек, разговаряш се с него, но виждаш, че той е  неспокоен, озърта се натук-натам, да не го оберат. Как ще се успокои  тоя човек? Като престане да мисли за парите си и за крадците. – Ако ме  оберат? – Ще страдаш. Ако не те оберат, ще се радваш. Лесно се говори,  но мъчно се понасят страданията. Така говорят и ясновидците. Питаш един  ясновидец, какво ще стане с тебе. Той казва: или ще живееш, или ще  умреш; ще отидеш или в рая, или в ада. Ако живееш, ще станеш или  министър, или прост работник. – Ще намеря ли оня, когото търся? – Ще го  намериш. – Какъв ще бъде той? – Млад човек, на около 25 години, с черни  мустаци, крайно нервен, ще те бие по няколко пъти на ден.

В Бургас един грък се оженил за една красива гъркиня, която му  донесла две хиляди турски лири. Понеже парите били нейни, тя заповядвала  на мъжа си, какво да купува. Днес купувал, утре купувал, докато парите  се свършили. След това той и казал: Ако искаш да ти слугувам, иди при  баща си да вземеш още пари. Това значи: докато умът ти е здрав и сърцето  – добро, ще ти слугувам и ще те гледам добре. Изгубиш ли ума и сърцето  си и започнеш да миришеш, ще оставя да те заровят в гроба, не те искам  повече. Аз се чудя на ония мъже и жени, които плачат на гробовете. Той  не живял добре с жена си, докато е била жива, а на гроба и плаче. Същото  е и за жената. Плачи за човека, докато е жив. Като умре, няма защо да  плачеш. Плачи за живите, а не за умрелите. Радвай се на страданията си.  Ако се радваш на страданията си, никой не може да ти отнеме радостта. Не  се ли радваш на страданията си, всеки може да отнеме твоята радост. Ще  се чудиш после, защо радостта те е напуснала. Като ви говоря така, аз не  засягам семейните ви отношения. Те не ме интересуват. Аз засягам онова,  което е болно във вашия живот. Има нещо болно във вас, което трябва да  се излекува. Събрали се двама приятели, но приятелство между тях не  съществува. Събрали се двама учени, но никаква наука не ги свързва. Това  не са отношения, но търговски сделки, които всеки момент могат да се  развалят.

Днес аз ви говоря, вие ме слушате, но това е преходно, временно.  Вие може да си живеете и без да ви говоря. Моята беседа може да ви  допринесе нещо, а може нищо да не ви даде. Това е банкет, без който може  да минете. Важно е, че ако не съм аз, друг ще дойде на моето място. Ако  вторият отстъпи, ще дойде трети, четвърти. Следователно, аз съм  най-малкото зло за вас. Човек не може да бъде свободен, все ще дойде  някой да му говори. Искаш, не искаш, ще ти говорят. Седя в стаята си  сам, но отнякъде ще дойде една муха да иска нещо. И тя казва: Дай!  Изляза от стаята, отида в гората – и там ще ме намерят хиляди  проповедници. Мухата казва: Знаеш ли, коя съм и какво правя? Аз хапя  всеки глупав човек, защото не ме разбира. Като ме разбере, ще престана  да го хапя. Ти казваш: Муха е това, нищо не допринася. – Ти какво донесе  днес? Седнеш да ядеш и виждаш, че си изял всичко, което е сложено на  трапезата. Не си ли по-голяма муха от тая, която гониш в стаята си?  Мухата не е разумна като човека, но какво допринесе той със своята  голяма разумност?

Сегашните хора са недоволни от живота и мислят, че като отидат на  оня свят, там ще ги посрещнат добре. Това е криво разбиране. Казал ли  ви е някой от вашите покойници, как са го посрещнали на оня свят? Кажете  ми поне един от вашите спомени за оня свят. Вие живеете на земята и си  въобразявате, как ще отидете на оня свят. Ако отидете на оня свят  неподготвени, и там ще внесете същото противоречие, което съществува на  земята. Ще кажете: Колко добре живеят съществата на оня свят! Колко лошо  живеем ние на земята! Помислиш ли така, веднага трябва да напуснеш оня  свят. Дали си в рая, или в ада, не се позволява да правиш сравнение  между живота на едно или друго място. И от ада ще те изпъдят, както и от  рая. Как ще живееш? Дето и да си, ще приложиш великата философия на  живота. Вие сте едва в началото на тая философия. – Не разбираме тая  философия. – Не я разбирате, защото, като я разберете, трябва да платите  скъпо за нея.

Един американец, милионер, чул, че в Ню-Йорк ще се даде концерт –  ще свири някой виден виртуоз. Той се качил на влака и тръгнал за Ню  Йорк, но закъснял. Когато стигнал до театъра, концертът бил свършен.  Понеже имал силно желание да чуе тоя виртуоз, той научил, де се е  установил, и отишъл при него с молба, да му посвири малко. Виртуозът се  обадил от стаята, че си е легнал вече и е уморен. – Давам хиляда долари.  – Уморен съм, не мога да свиря. – Давам две хиляди долари. – Виртуозът  отворил прозореца на стаята и посвирил малко. Милионерът останал много  доволен от свиренето. После казал: Дай цигулката си, и аз да посвиря.  Какво представя музиката? – Страданията в живота. Колкото по-големи са  страданията, толкова по-скъпо ще платиш. За обикновените концерти се  плаща малко, но за страданията се плаща много. – Защо? – Защото от тях  се получават ценни уроци. Като страдаш, ти говориш, оплакваш се, а  хората те слушат.

Казвате: Да бъдем богати, да разполагаме с пари. Готови ли сте,  като богати, да приемате хората и да слушате с часове техните  оплаквания? Това е богат човек. – Защо Бог е създал така света? Светът е  добре създаден, той върви по своя път, но как трябва да вървим ние,  това е важно. Мухата бръмчи – това е нейна работа. Важно е аз да не  бръмча като мухата. Волът боде – това е негова работа. Аз не трябва да  бода като вола. Конят рита – така е създаден. Той се брани с копитата,  те са средство за защита. Обаче, аз не съм кон и не трябва да ритам.  Съдията съди, понеже е съдия, но аз нямам право да съдя, не съм съдия. –  Какво трябва да правя тогава? – Друга работа има за тебе. – От кого  страда слугата? – От господаря си. – От кого страда господарят? – От  слугата си. Значи, причината за страданията е в самите нас. Когато  роптаеш, това показва, че не разбираш смисъла на живота, който Бог е  създал, и така сам създаваш нещастието си. С неразбирането си, първите  човеци сами си причиниха страдания. И ние, със своите неразбирания, също  си причинихме страдания. Най-малката нечиста мисъл е в сила да наруши  хармонията на твоя живот. Най-малкото нечисто чувство или желание  нарушава чистотата на твоя живот. – Защо понякога човек краде? – Гладен  е, никой не влиза в положението му. Ти си богат, минаваш край бедния и  казваш: Бог ще оправи работата. Защо ти не я оправиш? Защо ти е дадено  това богатство? Спри се в пътя си и помогни на бедния. Не му ли  помогнеш, ти ставаш причина той да краде.

Следователно, не питай, защо идат страданията в живота, но  вгледай се в себе си, изпълнил ли си добре своите задължения. Страдаш –  не страдаш ти, друг някой страда в тебе. Ако младият скърби, друг някой в  него скърби; ако старият скърби, пак друг някой скърби. – Дотегна ми  животът. – Не говориш истината. – Минали ли сте един ден без страдание?  Какво ще бъде положението на младия момък или на младата мома, ако не  плачат и страдат. Какво ще бъде положението на майката и на бащата, ако  не се грижат за децата си и не страдат? Радвайте се, че в света има  майки и бащи, моми и момци, слуги и господари, които страдат. Радвайте  се, че хората умират и се раждат; радвайте се, че хората грешат и  изправят погрешките си. Радвайте се, че съществува добро и зло.  Ползвайте се от живота, без да ви дотяга. Той съдържа велики уроци, за  които се плаща скъпо.

В заключение на всичко това, казвам: Не разрешавайте суетата на  живота, тя е неразрешима. Докато слънцето грее, все ще хвърля сенки, и  триъгълникът ще се отразява. Когато слънцето престане да грее, сенките,  сами по себе си, ще изчезнат. Като се махне доброто, и злото ще се  махне. Тогава, де ще отиде човекът? Вие искате да дадете ум на Господа,  как да пресъздаде света. Бог е мислил цяла вечност, докато създаде  света, а вие, с един замах, искате да го измените. Дайте своя проект на  Господа, да видим, какъв свят ще създадете. Който се опитва да коригира  Бога и Неговите прояви, ще се намери в положението на пророк Йона, който  лежа три деня в утробата на кита.

Истинската философия на живота изисква от човека да бъде доволен  от всичко, което Бог му е дал в момента. Считай, че всичко, създадено от  Бога, е разумно. Само така ще познаеш разумността. Не мисли, че си  роден само да страдаш, но не мисли, че си роден само да се радваш. Не си  роден само за омраза, но не си роден и само за любов. Моментът се мени,  а с него заедно и състоянията. Не казвай, че не си видял бял ден в  живота си. Ти не говориш истината. Светлината и тъмнината се сменят  непрекъснато.

Казваш: Войната не трябва да съществува. Ти не можеш да спреш  войната – тя си има своето предназначение. Не можеш да спреш бурята. Ти  не можеш да спреш революцията. Ти не можеш да спреш въртенето на земята  около нейната ос и около слънцето, да се образуват ден и нощ, да се  създават четирите годишни времена. Ти не можеш да спреш изгряването и  залязването на слънцето. – Какво мога да направя тогава? – Ти можеш да  заемеш известно положение и да се ползваш от благата на живота. Някой  казва, че откак влязъл в новия път, главата му побеляла от страдания.

Една гарга решила да пренесе гарджетата си в друго, чисто гнездо.  Те се радвали, доволни били, че ще отидат на чисто място. Майка им ги  запитала: Ще вземете ли и задничетата си със себе си? – Ще ги вземем. –  Тогава и чистото гнездо ще оцапате.

Днес всеки се пита, защо е дошъл на земята. Задачата на човека е  да превърне материята на злото от по-гъста, каквато е сега, в по-рядка.  Така той ще подобри живота си и ще се освободи от противоречието в своя  ум, че светът е лошо създаден. Светът не е нито лош, нито добър. Хората  се произнасят за него – всеки според разбирането си. Като четете  Библията, виждате, че за едно и също нещо, един пророк пише по един  начин, а друг пророк – по друг начин. Христос казва: “Горко вам,  книжници и фарисеи!” – Защо казва така? – Защото те задържат благото  само за себе си. Ще дойде ден, когато горкото на бедните ще се излее  върху главите им. “Блажени сиромасите.” Един ден това блаженство ще се  изсипе върху главите на богатите. Колелото на живота се върти. Всеки  трябва да си изработи такава философия, която да го приближава до  истината.

Защо съществува злото? – За наторяване. Богатата почва не се  нуждае от тор, но бедната се нуждае. Значи, злото е потребно само за  някои, а не за всички. Днес злото е нужно, но ще дойде ден, когато няма  да има нужда от зло, от омраза, от завист. Кажат ти една лоша дума и ти  веднага протестираш, намираш, че уронват твоето достойнство. Какво са ти  казали? Че си невежа, че си лош човек. Лошавината понякога принася  добро. Защо си лош? Защото си свалил част от товара на някого. Ако не  беше го свалил, той щеше да падне от тежестта на собствения си товар.  Някой изял твоята кокошка, казваш, че бил лош човек. Какво лошо има в  това? Ти и той сте едно. От човешко гледище, той не е постъпил добре, но  от Божествено гледище няма нищо лошо в постъпката му. От гледището на  овцата, поведението на вълка към нея е лошо; от гледището на вълка,  поведението му е добро. Ти се запитваш: Овца ли да бъда, или вълк? За  предпочитане е овца да бъдеш. Тревопасните животни носят огън в себе си.  И овцата, като тревопасно животно, носи огън и топлина, затова е  потребна на хората. Вълкът носи страданието в света. Стани овца, за да  принесеш в живота огън и топлина. Който те изяде, ще стане огън.

Много истини има в живота, които трябва да се изучават.  Изучавайте Евангелието, като справочна книга, да знаете, какво да  взимате от различните автори. Евангелието не е само написана книга.  Всеки жив човек, който благовествува, е евангелие. Ако благовествуваш,  ти си евангелие, което хората трябва да четат. Като зная това, аз не се  възмущавам от никого. Че някое дете обичало да хапе – нищо от това. Ще  му дам една-две ябълки. То се е учило да хапе и сега си има готов  занаят. Ако не беше ме ухапало, нямаше да му дам ябълки. То ще се откаже  някога от тоя занаят. Гледайте на света като на калейдоскоп, през който  се виждат различни картини, цветно обагрени.

Сега ще ви кажа да се проявите такива, каквито сте, без да се  подценявате, или надценявате. Добре е да бъдете смели, но не по-смели,  отколкото трябва, нито по-страхливи, отколкото трябва. Вие се  представяте по-учени, отколкото трябва, и по-невежи, отколкото трябва;  вие сте по-добри, отколкото трябва, и по-лоши, отколкото трябва. Лошото  във вас се дължи на това, че сте по-богати и по-бедни, отколкото трябва.  Добре е да бъдете и богати, и бедни, но не повече, отколкото трябва.

Едно се иска от всички: да следват пътя на новото учение. То не  съди никого, но определя точно, колко богат и колко беден трябва да бъде  човек. То ще даде на всекиго толкова, колкото му трябва. – Пари искам. –  Не е лошо да имаш пари, но трябва да знаеш, как да си служиш с тях.  Парите са средство, както знанието, и ти трябва да се ползваш от тях  разумно. И добродетелите са богатство, с което трябва да се ползваш  разумно. – Не искам да бъда богат. – Богатството не е само в парите.  Бъди богат с добродетели, със знание, със сила и живот. Истински богат е  оня, който може сам да се товари и сам да се разтоваря. Не можеш ли  едновременно да бъдеш и богат, и беден, сам да се товариш и разтоваряш,  ти не си разбрал живота. Ти си станал богат благодарение на труда на  бедните. Ето защо, един ден Бог ще каже: Бедни и богати, елате всички  при мене, да ядете и пиете заедно. – Кога ще ни повика Бог? – Още утре.  Трябва да бъдете готови да се явите при Него.

Благодарете на Бога за всичко, което ви е дал: за ума, за  сърцето, за волята. Благодарете на Бога ,че срещате и добри и лоши  хора.Благодарете на Бога, че срещате учени и прости, бедни и богати.  Благодарете на Бога за всичко. Благодарността е една дума от езика на  древните мъдреци, който и досега е останал неразбран. Една от думите на  тоя език е благодарността. Така я превеждам аз на български език, но тя  все още остава неразбрана.

Т. м.

4. Лекция от Учителя, държана на 3 февруари 1932 г. София – Изгрев.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10274 Мнения:

Публикувано 03 ноември 2013 - 10:22

От книгата, Събуди се. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ДВЕТЕ ЛИЦА НА РЕАЛНОСТТА


"Добрата молитва


"В начало бе Словото"


Ще ви прочета само няколко стиха. Случайно се падна 32. глава от Исайя. Ще ви прочета от 7. стих нататък.


Преди две хиляди години говорил един поет на израелския народ. Има нещо, с което всички сте запознати и всички вярвате. Вие сте големи човековедци. По някой път хората разрешават Въпроса, защо са мъчнотиите. То да са само мъчнотиите в света, с мед да ги храниш.


Земята е място на най-големите противоречия, които съществуват. Няма нещо, което да не се е по-мислювало и да не е станало, да не е станало и да не стане. В един такъв свят, гдето всичко може да стане, какво очаквате? За доброто, което става, вие никога не питате. Вие го считате, че то е в реда на нещата, а пък като стане злото, казвате: "Защо е то?" Няма време да се отговаря. Питам ви защо богатият си подрязва брадата? Защо старата баба си маже лицето с масло? Защо старата баба ходи е патерица? Защо младият ходи с две кокили? Питам защо побеляват косите на хората. Това е в реда на нещата, казвате. Побеляват, защото човек остарява. Ни най-малко старостта не е причина за това. Предназначението на старостта е съвсем друго. Ако срещнеше cтapoсттa и я попитате защо побеля косата на този човек, тя ще каже, че тя не знае, че е побеляла косата на този човек. Ако попитате младостта защо е почернила главата на този човек, ще каже, че ни най-малко не е почернила главата му. Вие сте философ. Вие считате, че голямо нещастие е за човека, гдето главата му е побеляла. Пък считате, че е голямо щастие, че космите на главата му са черни. Че коя глава е по-хубава - побелялата или почернялата? Ако черните глави са най-разумните, тогава по-хубаво нещо от каменните въглища няма. Имате право. От черните въглища ще извадите гориво да се стоплите. Там е всичката философия. Черното го турете в печката си. А пък бялото го турете на тялото си. Ако бялото беше толкова голямо нещастие, защо туряте бяла риза под палтото си отдолу? Вие имате страх от една мода - белите коси. Защото белите коси на главата са мода. И когато някой човек иска да покаже, че е много умен, много мъдър, той винаги си туря бели коси. Иска да си даде тон. Баш не е така.


В света има един език. Аз го наричам език на учените хора. Не на тези учени. Този език осмисля нещата. Когато при този език се наберат най-големите мъдреци и умни хора, те в най-големите противоречия виждат най-голямата Божия мъдрост. Дето всички хора се карат, те там размишляват и казват, че от тази по-голяма мъдрост няма. Разбира се, тази мъдрост не е за обикновения живот, понеже тя много скъпо струва.


Публикувано изображение




Тук имате един триъгълник. На простия човек не му идва наум, а на учения човек му идва наум и знае как да каже, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Има същото правило. Понеже го знаете, няма да ви го казвам. В който и да е учебник го има това. В миналата лекция аз казах, че триъгълникът е половината на четириъгълника. В четириъгълника ние имаме четири прави ъгли. Представете си, че той е една водна повърхност на бистра вода. Ако поставите един триъгълник отгоре, той ще има своето отражение във водата.


Следователно казвам - получава се отражението на триъгълника от една по-рядка среда в една по-гъста. Горният триъгълник представя благоприятни условия, при които човек може да се развива. Мястото ABC са благоприятните условия, а пък ABD са неблагоприятните условия.


Следователно всеки един живот е свързан с благоприятните условия и с неблагоприятните условия. Благоприятните условия, това са условията на светлината. А неблагоприятните условия са условията на тъмнината. Или благоприятният живот, това е здравето на човека, а пък неблагоприятният живот е болестта на човека. Благоприятният живот, това е разумността. Неблагоприятният живот, това е глупостта. Благоприятният живот, това е любовта. Неблагоприятният живот, това е злото. Благоприятният живот е силата. Неблагоприятният живот е безсилието.


Това ще се представи в един обем. Какво нещо е квадратът? Това е място, гдето се съдържат всичките противоречия, всички възможности и невъзможности. В квадрата всичко е възможно и всичко е невъзможно. Ако отделим двата триъгълника, тогава горният триъгълник представя едната страна на живота, долният триъгълник - другата. Горният триъгълник представя рая, а долният - ада. Защо съществуват, никой не знае, но съществуват. Вие питате: "В света не можеше ли да съществуват само мъже?" Ако можеше, такъв свят трябваше да има, но понеже го няма... Някой пита: "Без жени не можеше ли?" Ако можеше, трябваше да има такъв свят, но понеже съществуват жени... Дали има свят, дето има само мъже или само жени? Това са въображения. Де ще ходи човек в един свят, дето има само мъже или само жени. Нито един от вас няма тази опитност.


Вие седите и се безпокоите, разрешавате мъчнотиите на живота. Аз имам една песен. По някой път за себе си я пея, когато нямам работа. Казвам така, не разрешавай суетните мъчнотии на живота. Не избягвай благите страдания, които са дял в живота на човека. Те са път към любовта. В техните обятия е скрита любовта. Във вечността живее животът. Там се проявява вечната Божия слава.


Какво има да дрънкаш повече? Ти никога няма да разрешиш защо онези са богати и защо онези са сиромаси. Оставете тези работи. Не се занимавайте с въпроса, защо този е богат, а онзи сиромах. Питаш: "Ами защо ме боли главата?" Остави това. Не вярвай, че те боли главата. "Ами защо ме боли стомахът?" Не се занимавай със стомаха. "Ами защо ме болят краката?" Не се занимавай с краката си. "Ами дрехите ми? Оголях." Не се занимавай с дрехите. Ти се занимаваш с такива въпроси. Седнал си и мислиш какво ще ядеш утре. Не се занимавай с утрешния ден. философите казват: "Как не трябва да се занимаваме? Трябва да орем и сеем."


В село Четма, Варненско, в турско време хващат един българин, един беден човек, и казват: "Да се набие, да си плати данъка, защото не плаща данъка." Този българин бил кмет в селото. Един ден дошъл в селото един турски агент като началник. Кметът бил неизправен и той го набил хубаво. Кметът си казал: "Лоша работа било да се бие, понеже ме боли задницата." След като го набили, разбрал, че е лошо да бие човека.


Докато другите хора страдат, ние казваме, че страданието е намясто. Щом дойде страданието до пас, ние казваме - за другите разбираме, не за нас. Ако ши не може да се включиш в страданието, ти не може да се включиш и в радостите. Законът е такъв. Ако ти можеш да се изключиш от закона на страданието, ти ще се изключиш и от закона на радостите. Какъвто и да е пътят, по който сега вървим, ние може да философстваме, казвате - еди-кой си бил щастлив, уредил си работите. За колко години ги е уредил? Кажете един човек, който за хиляда години да е уредил своя живот и да го е уредил хубаво. Кажете ми един такъв човек. Даже за двайсет години, даже за десет години, даже за пет години да е уредил. При такива големи противоречия какво очаквате сега? Вие имате една лъжлива мисъл, вие очаквате нещо. Не мислете, че искам да ви направя нещастни. Далеч това не е мисълта ми. Не мислете, че искам да ви направя и щастливи. Нито едното, нито другото. Единственото: искам да ви покажа на какъв закон почиват противоречията в света. Скръбта и радостта, това са две лица на реалността в живота. Винаги твоята скръб е основа за твоята радост на някой друг. Ако ти не страдаш, друг не може да се радва. Ако ти не се радваш, друг няма да страда. Ти казваш: "Да не скърбим." Но щом ти не скърбиш, друг няма да се радва. Щом другите скърбят, ти се радваш. Ти казваш: "Защо се радвам?" Защото другите страдат. Ти казваш: "Ние не искаме страдание." Няма да има и радост тогава. Дето има смърт, има и живот. Дето има живот, има и смърт. Тогава какво трябва да се прави?


Ще вземете смъртта в тази форма, както вие я разбирате. И ще вземете живота, както вие го познавате. А не както не ги познавате. Някои казват: "Дотегна ми да живея." Това не е живот, което ви е дотегнало, - това е смърт. Щом ви е дотегнало, това е смъртта. Понеже всеки ден ти умираш. А пък ти казваш: "Дотегнал ми е животът." Животът на никого не може да дотегне, понеже той няма абсолютно никаква тежест. Че той материално нещо ли е? Че той не тежи никак, абсолютно никаква тежест няма. Че каква философия има в това? Не ти е дотегнал животът, но са ти дотегнали страданията, дотегнала ти е смъртта. А пък смърт значи това, което смърди. Значи кажи: "Дотегнало ми е смърденето."


Всичката философия е там. При смърденето не може да има никаква приятност. Всеки, който умира, все се усмърдява. Трябва да се усмърди, да види, понеже през целия си живот той е живял живот на един затворник. И знаете ли защо той трябва да умре? За да го познаят хората. Казват: "Господи, искаме да видим този човек, който живее." Трябва да умре той, за да почне да се проявява. При смъртта става щедър, всичко раздава той, и делото си раздава - всичко раздава. Щедри хора са мъртвите хора. Те завещават на баща си това, оставят на майка си това, оставят за някой друг друго, за бедните, за църквата. А пък онези живите нищо не дават. Той, като започне да умира, тогава започва да дава. Живият всичко държи, нищо не дава.


Следователно, аз ви казвам, единствените добри хора в света са хората, които умират. Аз разглеждам живота от вашето гледище. Вие казвате: "Защо умират хората?" За да дават хората.


Има един живот, който е непонятен за хората. Някой казва: "Аз трябва да живея." Да, трябва да живееш, но други трябва да умират за тебе. И агнетата трябва да умират, и кокошките трябва да умират, и дърветата трябва да умират, и ябълките трябва да умират. Хиляди работи трябва да страдат за тебе, за да живееш. Най-мъчното нещо е това. Няма по-мъчно нещо от живота, да се поддържа животът. Условията, при които животът може да се прояви, са мъчни. Вие не можете да обясните тая философия. Вие искате временни блага. Но едно временно благо води след себе си голямо нещастие. Ти си гладен човек. Трябва да гледаш пред тебе една баница направена - хубава, приятна е. Наяждаш се добре, но брашното е развалено и маслото е развалено. Ти казваш, че е много вкусна. Не се минава половин час, и ти става лошо. Казвам, не яж такава баница от развалено брашно.


Ти искаш да станеш щастлив в света. Не мисли, че всичките баници са хубаво направени. Баничарите си имат свой интерес. Не яж всяка баница, която срещнеш на пътя си. Не се спирай пред всеки банкер, който има пари. Не се спирай пред всяка витрина да мислиш, че дрехите, които са закачени, че са за тебе. Не се спирай на тях. Тези баници не са за тебе, тези пари не са за тебе. Не гледай на всички яйца, не гледай и маслото. То не е за тебе. Не ходи да гледаш всичките книги в библиотеките, те не са за тебе. Пък и всичките учители в света не са за тебе. Ти ще напълниш главата си с хиляди работи, ще кажеш: "Замъти ми се главата." Те са непотребни работи. Ние пълним живота си с хиляди работи, но онова същественото го нямаме. Кое е същественото в света. Имаш един цирей някъде. Пробий го с губерка, изстискай го, изчисти го. То е най-хубавата работа, която може да направиш. Тъжен си, скръбен си. Седни и си попей една своя песен, но не "Цвете мило, цвете красно" или "Вятър вее, балкан ечи", или "Стоян мами си думаше". Пей си една своя песен. Какво общо имаш със Стоян и майка му. Стоян пита майка си защо майка му го е родила, та девет години болен лежал. И казва: "Мале ле, като си ме родила, защо ми доведе такава болка, че ме направи нещастен?" Че майка му ли е виновната за болката. Той е виноват. Нека Стоян се разправи със своята болка и болката със своя Стоян. А ти не се занимавай със Стояна. Той лежал девет години. Остави болката на Стояна.


Някой идва при мене и ми казва: "Много ми е тъжно на сърцето." Казвам в себе си: "Много се радвам, че ти имаш сърце и че страдаш." Това е дело на човека. Единственото хубаво нещо на земята е страданието. Ако искате да знаете философията на живота, там има страдание, дето е Бог. Там, дето не е Бог, никакво страдание няма. А пък това страдание, то е един подтик, то ще донесе великото в света. Ако можеше без страдание, защо Христос не извърши спасението на човечеството без страдание? Той можеше е всичките ангели да дойде, да изповърже всичките изедници на земята. Защо не го направи, а остави да го плюят? Вие казвате сега - защо Господ не е оправил света. Най-напред докажете, че светът не е добър, че не е оправен. Какво ще оправи Господ света? Когато ти питаш защо светът не е направен, аз казвам - единственият, който не е оправен, е човекът. И ако ти се оправиш, тогава целият свят ще се оправи. Когато казваш, че светът е лош, ти си единственият, който е останал неизправен. Вземи да гласуваш, изпрати бюлетин - само да дойде Царството Божие. А пък ти ходиш насам-натам и казваш, че светът бил виноват. Не. Той е отражение на тебе. Ти виждаш себе си в хората. Вие казвате: "То бива-бива, но толкова лош да съм?" Съгласен съм, но не си и толкова добър, колкото мислиш. Ти казваш: "Не съм толкова лош." Но казвам - не си и толкова добър. Ти казваш: "Знаеш ли колко обичам." Казвам - но знаеш ли и колко мразиш? На земята ти никога не може да обичаш, докато не мразиш. Аз мога да ви го докажа.


"Я да пипне някой дъщеря ми." Я да я погледне. Я да погледне някой дъщеря ви. Вие ще започнете да го гледате кръвнишки. И вие като погледнете някой път друг, другият казва: "Защо този гледа толкова?" Това с негова работа. Аз не виждам лошо в това, че гледал. Да гледаш, това е една хубава привилегия. Защо Господ направи очите? Да гледаш. Пита я: "Защо ме гледаш?" Тя казва: "Гледам как го направил Господ, чета тази книга. Много ми е приятно. Този брат много хубави страници има написани. Много е сладко дървото." Чете тя хубавото. Онзи се смущава, че сестрата чете книгата. Това е една алегория. Аз считам един мъж като едно плодно дърво. Отишъл някой и къса. Друг казва: "Защо късаш?" Хубаво е това, но после и онзи, и той къса. Всички късат. Какво лошо има, че всички късат? Някой казва: "Защо бутате дървото? Това дърво от баща ти ли е останало? Какво говориш като обран поп?" Пред невидимия свят ние сме като обрани попове. Някой седнал и се моли на Господа така: "Дядо Господи, защо направи така и така?" Гневи се на Господа и не иска да се моли вече. Хубаво. Господ казва: "Не давайте на това дете да яде два-три деня." Не се моли. Ако майката направи така на детето, после детето ще каже: "Мамо, малко хлебец."


Вие седите и си мислите, че някой път ще станете големи хора. Хубаво е. Голям човек е онзи, който може да носи страданията. Аз не ги искам те да идат. В света съществуват най-големите противоречия. Никой не знае отде идат те. Някой път може да има видими причини, но някой път няма ги никак. Съществуват страданията. Ти се мъчиш, ти си недоволен. Тези духовни страдания са течения, които минават. Когато ти страдаш, и милиони други същества страдат. Когато страдаш, повдигни се половин милиметър по-високо, и страданията ще престанат.


Представи си, че имаш пари. Ти се безпокоиш, тревожиш се. И богатият се тревожи. Той взема предохранителни мерки. Престани да мислиш, че може да те оберат. Казваш: "Ами, ако ме оберат?" Това са разсъждения. Ако те оберат, ще страдаш. А пък, ако не те оберат, ще се радваш. Едно от двете ще стане. Ти казваш: "Какво ще стане?" Аз съм голям пророк - или ще умреш, или ще живееш. Аз мога да предсказвам. Или министър ще станеш, или няма да станеш. Или в рая ще идеш, или в ада. Питат някой ясновидец или гадател: "Ще намеря ли онзи?" Ще го намериш. "Какъв е?" С мустаци черни, над двайсет и пет години. Ще пие, ще те бие по пет пъти на ден. В града, в Бургас, един грък се женил за една богата гъркиня и тя му донесла две хиляди турски лири. Тя му заповядва: "Това ще купиш, онова ще купиш." После парите се свършили. Тогава й казва: "Иди да вземеш още пари, и тогава ще ти слугувам."


Да преведа. Докато ти е здрав умът, докато имаш добро сърце, твоят мъж ще те гледа като писано яйце. Когато един ден започнеш да смърдиш, той ще те зарови в гроба и ще ти пише: "Много те обичах, но като почна да смърдиш, не те искам вече." Онези, които ходят и се преструват и плачат на гроба, аз се смея на тях. Заплакал някой и плаче с четири реда сълзи. Като е била жива жена му, той се държал не добре с нея, а пък сега отива и плаче. Аз зная защо плаче. Плачи за един човек, докато е жив на земята, пък като умре и е в гроба, никак не ходи да плачеш. За живите хора трябва да плачем, а не за умрелите. Ние трябва да се радваме на своите страдания. И ако можеш да се радваш на своите страдания, то радостта ти никой не може да отнеме. Ако не можеш да се радваш на своите страдания, то радостта ти всеки може да я вземе.


Аз не искам да засягам отношенията ви. Не се интересувам от семейния ви живот. Аз засягам един свят, който е болен. Събрали се двама души приятели, но приятелство между тях няма. Събрали се двама учени хора, но между тях няма наука. Това е търговска сделка.


Аз ви говоря и вие ме слушате, но това са случайни работи. Вие може да си живеете и без да ви говоря. Моята реч я донесе нещо, я не. Това е един банкет, но и без този банкет може да минете. Но въпросът е, че ако аз не съм, друг ще дойде на мястото ми. Най-малкото зло съм аз. Ако втори не дойде, ще дойде трети, четвърти. Ти не може да бъдеш свободен. Ще дойде някой да ти говори. Искаш-не искаш, ще ти говори. Като дойде някоя муха, ми казва: "Дий." После друга муха дойде. Изляза в гората, и проповедници колкото искаш. Мухата казва: "Вие знаете ли кой съм аз?


Всеки глупав, който не ни разбира, ние го хапем и го оставяме да се чеши." Защо са мухите? То е все същият въпрос, защо си ти. Ти си една муха, която бръмчиш. Ти какво добро си донесъл? Ти казваш: "Тези мухи нищо не допринасят." А пък ти какво си допринесъл? Мухата поне има голяма разумност. Ти като седнеш на обяд, на хиляди мухи яденето изядаш. Ти си голяма муха.


Вие седите и сте недоволни от живота. Чакате, като умрете, да влезете в Царството Божие като свети Илия. Имате една философия. Ходил ли е някой на онзи свят? Как са ви посрещали. Имате ли вашите спомени от онзи свят. Вие се въодушевявате и мислите, че един ден може да идете там. Вие ще внесете там едно противоречие в мислите - вижте колко хубаво живеят на небето, а пък колко зле живеят на земята. Щом помислите така, ще излезете оттам. Ако отидете в ада, там противоречието е друго. Ако кажете - колко зле живеят хората тук, а колко добре живеят там, то веднага ще ви кажат: "Веднага да се махнете оттук." Тогава, я ми кажете, къде ще отидете.


Има една философия. Едвам сега сме дошли до началото на нейното разбиране. Вие казвате: "Не разбрах." Не сте разбрали вие още, защото, след като разбереш, ще платиш. Аз съм ви привеждал онзи анекдот. Един милионер отива да слуша концерта на един виртуоз, но закъснял влакът и той намира театъра затворен. Попитал къде живее виртуозът. Най-после се домогнал и разбрал, че живее в еди-кой си виден хотел. Той почукал на вратата на неговата стая. Музикантът се разхвърлил и си бил легнал на кревата. Милионерът му казал: "Искам да чуя как свирите. Давам ви хиляда долара." Музикантът казал: "Легнал съм си на леглото, уморен съм. Дадох концерта вече." "Давам две хиляди долара." Виртуозът казал: "Ще свиря." Отворил един прозорец и свирил. Милионерът му казал: "Много хубаво свириш. Дай си цигулката и аз да ти посвиря." Каква е идеята на този анекдот? Милионерът дал две хиляди долара да му посвирят. Страданието е концерт. Тебе ти свирят, и ти даваш. Това е при обикновения концерт. А при скръбта ти се оплакваш на другите. Онзи, който скърби, разправя, разправя, а другите трябва да слушат. Той разправя всичките патила. Той пее, а ти трябва да издържиш.


Искате ли да станете богат, да ти разправят всеки един своите страдания по един час? Вие казвате: "Защо Господ направи този свят такъв?" Този свят така ще си върви, но ние трябва да знаем как да вървим. Мухата може да бръмчи. Аз не питам защо тя бръмчи, но аз не трябва да бръмча като нея. Волът може да боде. Това е негова работа. Но аз не трябва да бода, понеже не съм вол. Конят може да рита, понеже така е създаден. Той трябва да се брани. Това е средство за отбрана, но аз не трябва да употребявам средствата на коня, понеже не съм кон. Съдията трябва да съди, понеже е съдия. Но аз, който не съм съдия, нямам право да постъпвам като него.


Ти казваш: "Какво трябва да правя?" Казвам, в дадения случай има друга работа, която може да правиш. Защо страдат слугите от господарите си? Защо страдат господарите от слугите си?


Следователно ние сме причината. Аз когато направя едно възражение, аз не разбирам смисъла на живота, който Бог ми го е дал. И в това неразбиране аз раздавам своите нещастия. Този закон е верен. Първите хора със своите неразбирания и ние със своите сегашни неразбирания създадохме своите нещастия. Една малка дума, една малка нечиста мисъл може да опорочи твоя цял ден. Едно малко нечисто, неразумно желание може да влоши всичкото ти положение. Апашът защо обира? Той казва: "Защото три дена не съм ял." Ти казваш: "Господ ще оправи този свят." Ами защо Господ те е направил богат? Той те е направил богат, да може да дадеш на този човек, на този крадец.

Има някои, които скърбят. Запример ти скърбиш. Но ти всъщност не си човекът, който скърбиш. Друг някой в тебе скърби. Когато ти си млад и скърбиш за онази мома, кой скърби в тебе? Не си ти. Когато старият скърби, друг скърби чрез него. Когато си майка и скърбиш, пак друг скърби чрез тебе. Ти казваш: "Дотегна ми този живот." Но ако кажем, че животът ни е дотегнал, не говорим истината. Ако в сегашния живот се премахнат всичките страдания, тия състояния, които имаме, какво щяхме да ги правим. Представете си, че младите момци не плачат, не се смеят, представете си, че не ядат. Нищо не искат. И на любовни работи не ходят. Тогава де ще останат младите моми? Тогава оставете младите. Това е един символ.

Младият и старият, това са полоси. Ти се радвай, че в света има млади и стари хора, майки, бащи, сестри, братя, господари, слуги. Радвай се на всичко, нищо повече. Ако разбираш, това е смисълът на живота. Радвай се, че хората умират, че хората се раждат, радвай се, че хората грешат, радвай се, че хората поправят живота си. Вие сте господар на злото и на доброто в себе си. Нищо повече.

Сега заключението. Не разрешавайте суетните мъчнотии в света, защото няма никакво разрешение. Докато слънцето грее, ще има сенки на един предмет. Този триъгълник ще се отрази. Имаме четириъгълник - ще имаме отражение на триъгълник. Като престане да грее слънцето, и сенките изчезнат, ще се премахнат сами по себе си. Като махнеш доброто, ще отмахнеш и злото. Тогава къде ще остане човекът, кажете ми. Вие искате да дадете ум на Господа. Господ цяла вечност се е занимавал и най-после е измислил този свят. Тогава, като отидете при Бога, дайте му вашия проект. Всеки, който коригира Бога и неговите прояви, той ще се намери на мястото на Йона.

Казвам сега, философията на живота е в следното. Бъдете доволни от онова, което Бог е вложил в живота в този момент. Считайте, че това е разумно. За да се домогнете до следующия момент, понеже всеки момент има нещо разумно. Вие мислите, че сте родени само да страдате. Не е така. Вие не сте родени само да страдате. Но не сте родени само за радост. Не сте родени само за омраза. Не сте родени само за любов. В следния момент положението ще се смени. Онзи, който се оплаква, казва, че бял ден не е видял, не казва истината. Сменяват се състоянията. След всяко състояние иде друго.

Някой казва: "Не трябва война." Ти не може да спреш войната. Ти не може да спреш бурята. Тя си има своето назначение. Ти не може да спреш и революцията. Ти не може да спреш въртенето на земята. Не може да спреш и четирите годишни времена. Има нещо, което не може да измениш. Не може да измениш изгрева и залеза на слънцето. Ти може на вземеш едно положение и да се ползваш. Ти казваш: "Откак съм влязъл в този път, побеля ми косата." В едно гнездо имало гарджета, които го оцапали. Те казали на майка си: "Пренеси ни в друго гнездо." Майката им казала: "Задниците си ще вземете ли?" "Да." "Тогава и него ще оцапате."


Ние сме дошли в света да превърнем всичкото зло в една друга материя - да стане по-рядка, да има подобрение, за да се подобри животът. Има една задача, за която сме дошли. Да няма едно голямо противоречие във вашия ум, защото светът е лош. Това не е философия. Светът не е нито лош, нито добър. Хората са писали. Може да четете Библията. Това е частично разбиране. Един пророк пише едно, друг пророк пише друго. Христос казва: "Горко вам, книжници и фарисеи." Защо? Защото вие искате благото само заради вас. Горкото на сиромасите ще е и на вас. Блажени бедните, но това блаженство на бедните ще дойде и на богатите. Смени има в света. Трябва да имате една философия. При този начин на разсъждаване ние сме по-близо дo истината, отколкото при другите начини.


За една хубава земя торът е непотребен, но за една бедна земя е потребен. Следователно това зло, което виждаме в света, е потребно за някои същества. Има хора, има същества, за които е потребно. Вие, като се повдигнете един ден, няма да имате нужда от зло. Ще дойде един ден, когато няма да имате нужда от омраза. Кажат ти някоя дума неприятна, ти казваш: "Той уронва моя престиж." Той е невежа. Лошовината на един човек принася ли добро? Ако един човек снеме товара от гърба на един човек, това лошо ли е? Тъкмо вие си приготвите кокошката за ядене, аз я взема и я изям. Какво лошо има в това? Ти и аз едно сме. Ние разглеждаме живота от сегашното положение, но това не е Божествено положение. От гледището на овцете поведението на вълка е лошо, но от гледището на вълците тяхното поведение е добро. Ако един ден вълците нарушат Божествените закони, те ще изчезнат. Вълк ли да бъдеш, или овца да бъдеш? Тогава ти казваш: "Как да бъда вълк?" Тогава какво да бъдеш? Овца ли? В окултен смисъл в известен случай трябва да бъда овца, когато искам да запаля огън, когато нося топлина. Всичките тревопасни животни носят огън в света и затова са потребни. Вълците са същества на страданието. Овцете внасят огън. В дадения случай вие трябва да бъдете овци. Огън е овцата. Ще запалиш, ще гориш. И който те изяде, ще знае, че огън е станал.


Евангелието е една справочна книга, за да знаете от кой бакалин какво да вземете. Живият човек, който благоветства, той е евангелие. Ти, който благоветстваш, ти си евангелие.


Аз имам едно положение, от което гледам. Аз никак не се възмущавам от хората. Някои деца имат атавистичен навик - обичат да хапят, забиват си зъбите. На това дете давам една-две ябълки. Едно време това дeтe се е учило на този навик и не се е още отучило. Ако не беше ме хапало, не щях да му давам ябълка. Друго дете като ме ухапе, му давам четири ябълки.


Снощи ми донесоха един уред, който показва, че в най-големите противоречия се вижда друго нещо. Като го завъртиш, ще погледнеш съвсем други работи, чудни работи. Та светът е един такъв уред - калейдоскоп. Гледайте сега.


Аз мисля да ви попея сега една нова моя песен. Казвам, има един език. Той не е общ говорим език, но най-умните хора говорят на този език. Ще ви дам един превод, едно отражение. Какво е отражението на този триъгълник? Отражението не може да прилича напълно на оригинала. Схващайте добрата страна на живота. Не искам да ви кажа, че трябва да бъдете смели. Вие и без това сте много смели. Вие сте много по-смели, отколкото трябва, и вие сте много по-страхливи, отколкото трябва. По-учени сте, отколкото трябва, и пo-невежи сте, отколкото трябва. По-добри сте, отколкото трябва, и по-лоши, отколкото трябва. Лошото е в това, че това, което имате, имате повече, отколкото ви трябва. По-богати сте, отколкото трябва, по-сиромаси сте, отколкото трябва. Не че сте сиромаси, не че сте и богати, но сте по-богати, отколкото трябва, и сте по-сиромаси, отколкото трябва.


Новото учение не се шегува. То не съди хората, но като дойде, косъма цепи. Новото учение ще направи всичките хора богати и ще ги натовари толкова много, че всички да станат сиромаси, защото ще ходят тежко. Някой казва: "Парички трябват." Не е лошото в парите, стига да знаеш как да ги употребиш. Езика на парите трябва да знаеш. Парите, това са едно средство както знанието. Силата, любовта, мъдростта, истината, всичките добродетели - това е все капитал, това е богатство. Така се схващат нещата. Ти казваш: "Аз не искам богатство." Не, не, под богатство не сe разбират само пари. Във всички положения на живота трябва да бъдеш богат. Когато дойде да станеш сиромах, ти ще ликвидираш с богатството. Ако едновременно ти не можеш да бъдеш богат и сиромах, да се натоварваш и да се разтоварваш, ти не си разбрал живота. Ако виждаш живота само в богатството, ти не си разбрал живота. Защото твоето богатство се дължи на всички тия сиромаси, които работят. Един ден Бог ще каже на богатите: "Дайте насам." Всички - и богати, и сиромаси, еднакво ще ядат.


Един ден Господ ще ни повика. Кога? Утре. Аз някой път ставам каквото си искам - и цар, и учен. Всичко ставам. Слава Богу, че за всичко имам възможност. Благодаря на Бога за ума, който ми го е дал, за сърцето, което ми е дал. Благодаря на Бога за хората, които срещам. Благодаря на Бога за лошите хора, които срещам, и за добрите, които срещам. Благодаря и за дявола, който срещам. Тогава говоря на Господа с този неразбран език на древните мъдреци, език, който не е разбран и за сегашните учени хора. Сега ви говоря приблизително. Правя ви един малък превод от този неразбран език.


Тази беседа е само за вас, а не за външните.


"Отче наш"


Осемнадесета лекция

на Общия окултен клас

3 февруари 1932 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни