Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_02_17 Доброто разположение17 февруари 1932 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 11:29

Архивна единица

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. II (1931-1932 г.), изд. София, 1936 г., стар правопис
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. II (1931-1932 г.), Издание на ИК "555", Варна, 1998 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ


Размишление.

Какво се иска от сегашния човек? – Да бъде мирен. – Кога трябва да бъде мирен? – Когато духат ветровете. Въпреки това, няма мирни хора в света.

Тема за следния път: “Кога се е родило невежеството” ? Кой е баща на невежеството? Знайте, че не може да стане нещо в света, ако няма условия за това. Никой не може да придобие нещо, ако няма условия за това. Може да съществува нещо, само ако има друго, което да му отговаря. Това е закон, опитан и доказан.

Какво ще пишете върху дадената тема? Като чуете темата, веднага ще напишете няколко реда и ще се задоволите. Някой ще напише, че невежеството се явява, дето отсъства науката. Невежеството съществува вън от науката и вън от добродетелите. Как ще си обясните тогава, защо учени и добри турци заставят жените си, красиви и грозни, да закриват лицата си. Ако само красивите закриват лицата си, ще кажем, че това се препоръчва, за да не се съблазняват хората. Възможно е, красотата може да съблазни човека. Защо и грозните жени закриват лицата си? Те поне няма да съблазнят никого. Какво заключение ще извадите за този турски обичай, не е важно. Причината може да е външна, може и да е вътрешна. Все има някакъв повод, който вие не подозирате. Например, защо съществуват страхът и срамът в човека? Както и да си ги обяснявате, те имат свой дълбок, вътрешен произход, който вие не знаете.

Казвате, че човек живее, значи, съществува. Щом съществува, той е създаден от някого. Не може да съществува нещо, ако няма причина за това. Първата Причина е създала всичко. Следователно, в нея се крие произходът на всичко живо. Обаче, каже ли някой, че човек е произлязъл от един малък бръмбар, никой няма да повярва. Естествено е да не вярвате. Но защо вярвате, че малката микроба може да умъртви човека? Ако е възможно това, защо да не е възможно човек да произлезе от бръмбар? В същност, човек не умира от микробата, но и не се ражда от бръмбара.

Това са разсъждения, които нямат нищо общо със сегашния ви живот. Друг е въпросът, ако искате да бъдете здрави, красиви, добри. Защо искате да бъдете красиви? Защо искате да бъдете добри? Кои са подбудителните причини за това? Защо искате да бъдете силни? Коя е причината за това? Сега и вас питам: Като сте се събрали тук, какво искате? Защо влизат хората в гостилницата? Една обща причина ги заставя – желанието им да ядат. Обаче, всички нямат един и същ вкус: един обича едно ядене, друг – друго ядене. Голямо разнообразие има във вкусовете на хората. Ако гостилничарят е сготвил такова ядене, каквото клиентите обичат, те казват, че той е добър готвач. Щом те са доволни и гостилничарят е доволен. – Кога е недоволен гостилничарят? – Когато клиентите му ядат малко и не обичат да плащат.

Днес и вие сте дошли тук като на гостилница, но ядене няма. Съжалявам, че нямам такива тенджери и ядене, каквито вие искате. Понеже нямам приготвено ядене за вас, ще взема на заем от съседите и пак ще ви дам нещо. Бях решил да ви посвиря, т.е. да ви приготвя хубаво ядене, но цигулката ми е малко неразположена, не иска да свири. Днес моята цигулка е на особено мнение и казва: Не искам да свиря на хора, които не разбират и не ценят музиката. В такъв случай, аз не искам да я заставя насила да свири.

Тая сутрин ще говоря върху “Науката за разположението.” Правилното развитие на човека зависи от неговото добро разположение. То е съчетано от много тонове, с известно съотношение помежду си, а не само от един тон. Да бъдеш добре разположен, това е велика наука. Ако си всякога весел, това не е наука; ако си всякога скръбен, и това не е наука. – В какво се заключава доброто разположение? – Да взимаш навреме и да даваш навреме. Ако не знаете, кога да давате и кога да взимате, вие можете в един момент да развалите доброто разположение на вашия приятел. Представете си, че приятелят ви е дошъл на гости, и вие го посрещате мрачен, неразположен. Вашето неразположение ще развали доброто разположение на приятеля ви. Вие може да се извините, да приведете ред оправдателни причини за неразположението си, но сте развалили вече едно добро разположение.

Трябва да бъдете внимателни, да знаете, как да постъпвате. Какво ще кажете за себе си: Всякога ли сте в добро разположение? Като ви наблюдавам, виждам, че към някои хора сте добре разположени, а към други – не сте разположени. На какво се дължи доброто и лошото разположение, това е друг въпрос. Важен е фактът. Когато имате интерес към нещо, или към някого, вие сте добре разположени. Някое дете, например, обича орехи. Като се върне баща му от работа, то отива при него, започва да му се усмихва, да го гали и прегръща, да пипа джобовете му. Щом бащата извади от джобовете си няколко ореха, детето ги взима и веднага излиза вън да играе със своите другарчета. Доброто разположение в живота на хората е пропуск. Без него нищо не се постига. От вашето добро разположение зависи, как ще ви посрещнат и изпратят. Ако сте работник, от доброто разположение към работата зависи, колко ще ви платят.

И тъй, силата на ученика зависи от доброто му разположение. Когато ученикът влиза в окултната школа, първите уроци, които му се преподават, са по самообладание, т.е. запазване на доброто разположение. То не трябва да се влияе от времето, дали е снежно, дъждовно или ветровито. Когато слугата отива на нивата да работи и види, че вън вали сняг, той си казва: Добре, че заваля сня г. Господарят си казва: Отде се взе тоя сняг сега? Едно и също условие произвежда две различни разположения. Важно е, какво е мислила природата в тоя момент. Тя прилича на майка, която, като види малките си деца гладни и боси, изпраща им по един бял юрган и казва: Завийте се добре! Никой няма право да събужда тия деца преждевременно! Като се наспят, тогава ще ги събудите и ще ги изпратите на училище. След това ще влезете в стаята им да чистите. Така постъпват слугите в хотелите. Когато клиентите им излизат из града, те чистят и подреждат стаите.

Сега на вас, като на ученици, казвам: Каквато работа и да започнете, влагайте в нея добро разположение. Още със ставането си от сън, започнете да мислите нещо възвишено, за да придобиете добро разположение. Не се моли без разположение. Не работи без разположение. Не говори без разположение. Не яж без разположение. Ако ставаш от сън без разположение, мисли, че някой говори за тебе добре, или е написал нещо хубаво за тебе. Така ти ще изпратиш тая мисъл към своите приятели, и някой от тях ще напише нещо добро за тебе. Ще кажеш, че когато не си разположен, всичко забравяш, не можеш да приложиш никакъв метод.

Един ловец вървял през една гора и си казвал: Ако срещна разбойник или мечка, лесно ще се справя с тях, имам в джобовете си два револвера. Както вървял, срещу него се задала една голяма мечка. Той се уплашил толкова много, че забравил да извади револверите и да стреля. Случило се, че мечката се отбила от пътя си, влязла някъде в гората, и той се спасил. Като се успокоил, той сам се запитал: Защо носех двата револвера, щом не можах да си послужа поне с единия? Нали разчитах на тях? Понякога и вашето неразположение е толкова голямо, че забравяте да употребите някой метод да си помогнете. Вие трябва да правите опити, да прилагате самообладанието, за да не се поддавате на страха.

Казвам: Ако днес някой от вас е неразположен, нека каже, какво е неразположението му, да го излекуваме. Неразположението играе важна роля в човешкия живот. То се отразява на съзнанието. Колкото по-високо се издига човек по стълбата на живота, толкова по-големи са страданията и изпитанията му.Ние говорим за неразположението, но мнозина не разбират неговите прояви.Да бъдеш сериозен, замислен, това не е неразположение. Да си скръбен, и това не е неразположение. Само оня може да бъде разположен, който е изработил нещо постоянно, устойчиво в себе си. Важно е да знаеш причината на твоята скръб, или на твоето неразположение. Някога ти знаеш, т.е. съзнаваш, защо скърбиш; някога скръбта ти е извън съзнанието. Тя няма никакъв външен обект. Времето е студено, ветровито, и ти си неразположен. Причината за неразположението ти е вън от тебе, вън от твоето съзнание. Можеш ли да накараш слънцето да грее и вятърът да престане да духа? Не можеш. Обаче, можеш да накараш вятърът в стаята ти да престане да духа, а можеш и да го накараш да духа. Ти не можеш да накараш хората вън от тебе да се карат или обичат, но можеш да накараш хората в твоята къща да се обичат или да се карат. Достатъчно е да кажеш на слугите си, че който от тях удари по една плесница на другите, ще получи голямо възнаграждение, те веднага ще се сбият. Понякога човек върши добри работи, а понякога върши лоши работи. Докато няма власт, човек критикува управниците и казва: Да имам власт, ще направя църкви, училища, болници, ще помагам на хората. С една дума, ще оправя света. Много неща ще направиш, но още на другия ден не си разположен. Де отиде разположението ти? Ти се готвиш да оправиш света, а твоят дом не е оправен. Не можеш да оправиш външния свят, докато не оправиш своя малък, вътрешен свят.

Следователно, да мислиш, че ще оправиш външния свят, това е неразбиране на нещата. Тоя свят не се нуждае от оправяне. Има един неоправен външен свят, но има и един неоправен вътрешен свят, който е в самите нас. Външният свят е отзвук на вътрешния. Щом вътрешният свят не е оправен, и външният ще бъде неоправен. Природата хроникира и клишира всичко, което става във вътрешния свят, и човек минава през онова, което сам е създал. Като знаете това, бъдете внимателни, да не нарушавате хармонията на външния свят. Например, с вашето неразположение, с вашите необмислени думи и постъпки, вие можете да развалите доброто разположение на приятеля си. Без да иска, несъзнателно, и той ще ви отговори по същия начин, както и вие постъпвате с него. Силата на човека е в неговото добро разположение. Затова той трябва да бъде всякога разположен. Под “добро разположение” разбирам такова, което с нищо не пречи на твоите възвишени прояви и стремежи. Твоето неразположение не трябва да спира благата, които идат от невидимия свят, или от Бога. На това се дължи нещастието на човека. Ако детето ви е непослушно и няма добро разположение, майката и да иска, не може да му даде това благо, което желае. Благото, което му принадлежи, се отлага, поради неговото неразположение.

Коя е причината за болестите? – Неразположението в човека. Всяко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя на организма, и човек заболява. Инертните сили, утайките и наслояванията трябва да се асимилират по някакъв начин. Ето защо, природата е допуснала болестите, като метод за лекуване. Болестта не е наказание, но подтик, подбудителна причина, която кара човека да изхвърли всичко нечисто вън от себе си. Първоначално човек имал добро разположение на духа, но постепенно го изгубил. – Как се губи доброто разположение? – Днес не ядеш и не пиеш, както трябва; утре не спиш, не мислиш, не чувстваш и не желаеш, както трябва. След няколко години забелязваш, че с тебе става нещо особено, като че естеството ти се изменя. Ти губиш разположението си и казваш: Става нещо с мене, но и аз сам не зная причината за това. Едно време бях весел, разположен, но изгубих всичко; не ми се живее, не искам да гледам хората. Казвам: Човек има възможност да прояви всички добродетели, да бъде весел и разположен, да се радва на живота. Като се изучава, човек вижда, че в него има място за всичко добро, но той сам е затворил пътя си за него, поради което днес не може да се прояви.

Първата задача на човека е да отвори пътя на доброто в себе си. – Как ще стане това? – Чрез неразположението. То е първият слуга, който иде да събуди господаря си за всички възможности, които се крият в него. Като им отвори път, господарят започва постепенно да организира своя вътрешен свят. Така той ще се върне към онова вътрешно състояние, когато е живял в радост и веселие, в добро разположение на духа. Много мога да ви говоря по този въпрос, но намирам, че още не сте готови. То е все едно, да накарам сега някой от вас да изпее песента “Аин фаси”, но хубаво, с добро разположение на духа. Ако някой се наеме да я изпее така хубаво, ще му се даде премия от 20 хиляди лева. Мнозина пеете хубаво, но нямате това разположение, което е нужно за пеене. Днес пътят за пеене у вас е затворен, не можете да пеете, както трябва. В бъдеще пътят за доброто пеене ще се отвори и някои от вас ще станат гениални певци. Като пеят, лампите ще се палят и изгасват. Това значи: вибрациите на гласа ще бъдат толкова силни, че ще действат върху вибрациите на светлината. Колко такива певци има днес в света? Досега не се е явил нито един певец, чийто глас може да въздейства на светлината. Колко певци могат днес да палят и гасят лампите?

Под “палене и гасене на лампите” се разбира минаване на енергията от едно състояние в друго. Някога енергията минава от по-низко в по-високо състояние, а някога от по-високо в по-низко. Ако към буквата “а” напишете буквата “з”, ще образувате личното местоимение “аз”, с което българите означават своята личност. Това местоимение “аз” важи само за българите. Другите народи не го разбират. Англичаните означават своята личност с местоимението “ай”. Ако турчинът чуе тая дума, ще разбере, че се говори за месечината. Значи, явява се едно съвпадение, с една и съща дума се изразяват две различни понятия. Това показва, че природата си служи със съзвучия – възходящи и низходящи. От тях ние образуваме думи, с които изясняваме някои наши идеи, понятия и състояния. Българинът казва “аз” – той разполага с повече време. Англичанинът е практичен, казва “ай” – той цени времето. Той казва: “Времето е пари”. Ако човек може да си служи правилно със съзвучията на природата, да ги съчетава и прилага на място, той би завладял великата наука на природата и би дошъл до истинското разположение на духа.

Изучавайте разположението и неразположението, като сили в природата, които минават през различни области, докато дойдат при вас. Разположението е добър вестител, който не иде случайно при вас. През много области е минало то, докато ви посети. Същото се отнася и до неразположението. И едното, и другото оставят известен подтик във вас, който трябва да се използува. Като не знаете това, вие искате да задържите разположението за себе си, а неразположението да отстраните. Нищо не може да задържите. И едното, и другото минават и заминават край вас, като оставят известен отпечатък. Разположението е Божествена мисъл. Как ще я задържиш? Радвай се на онова, което ти е оставила тя, без да я задържаш. Един добър приятел идва в дома ви за два-три деня. Не се мъчи да го задържиш завинаги при себе си, но използвай неговото присъствие и това, което ще ти остави. Задръж в себе си доброто и благодари, че те е посетило.

Какво представя добрата мисъл? – Ангел, който иде отдалеч да ви посети и да ви остави нещо хубаво. Значи, добрата мисъл е тяло на някое възвишено същество, което иде при вас за кратко време. То иде с някаква мисия, да ви остави нещо и да се върне назад. Вие не разбирате това и считате, че добрата мисъл е ваша. Искате да я задържите за себе си като ваша. Понякога не я оценявате, искате нещо повече. Какво повече може да желаете, ако при вас дойде ангел и ви каже, че ще станете добър човек? Това не ви задоволява, искате веднага да станете добър. Ако не можете веднага да станете добър, казвате, че това не се отнася до вас. Може да ви посети един ангел и да ви каже, че трябва да учите. Казвате: Аз не мога да уча, минало ми е вече времето. Който противодейства на Божествените мисли, всичко ще изгуби. Казано е в Писанието: “Търсете ме, докато съм близо до вас. Слушайте ме, докато съм с вас.” Бог минава край човека, оставя му нещо хубаво и си заминава.

Сегашните хора обичат да философстват и казват: Бог е навсякъде. Ние не можем да спорим върху тая мисъл, защото тя е свещена, но казвам: Бог е навсякъде само в абсолютно разумния свят. В неразумния свят Той присъства само със силата си. Неговото съзнание е вън от неразумния свят. Следователно, ако си разумен, Бог работи в твоето съзнание. Ако си неразумен, Той е вън от тебе и се проявява само като сила. – Защо идат болестите? – Защото си неразумен. Дойде една болест, тури те на легло. Дойде друга болест, пак те тури на легло. Десет години може да боледуваш, но докато не научиш урока си, болестите няма да те напуснат. Някой човек желае нещо и скоро го постига. Друг желае нещо и не може да го постигне. – Защо? Първият е работил съзнателно за постигане на желанието си, а вторият е работил несъзнателно, или съвсем не е работил. При доброто желание човек приготвя почва, условия за своето развитие. Човек работи съзнателно само при добро разположение на духа. Без добро разположение, Божественото съзнание не работи в човека. Щом то не работи, човек не може да постигне нищо.

Как иде неразположението в човека? Представи си, че си купиш хубав, доброкачествен плат и си ушиеш от него дреха. Облечеш дрехата и излезеш да се разходиш. Минаваш покрай една ограда, дрехата ти се закачва на тела и се скъсва. Разположението ти веднага изчезва. Ти съжаляваш за дрехата си, но не можеш да я поправиш. Да се ушие нова дреха, невъзможно е, скъпо струва. Какво трябва да се прави? Да се внесе някаква мода и така да се закърпи скъсаното. Модата не е нищо друго, освен маскиране на някаква погрешка. Ако роклята ви е скъсана, може да турите на скъсаното място друго парче, от друг цвят, но да се зашие толкова майсторски, че да не изглежда кръпка, но да представя някаква мода. При това, ако ви питат, защо е турено парче на дрехата, ще кажете, че такава е модата. Както се закърпва скъсаното място, така може да се смени неразположението в разположение. Все ще намерите някаква мода, било парижка или виенска. Важно е да се смени състоянието.

Да допуснем, че някой дойде при вас и ви казва, че еди-кой си говорил лоши работи за вас, че сте прост човек, неграмотен, не знаете да поставяте на място препинателните знаци. Щом чуете това, вие веднага изгубвате доброто си разположение. Казваш: Как може да се говори за мене лошо? Как е възможно да съм прост и неграмотен човек? Питам: Ти провери ли, че точно така е казано за тебе? Защо допусна толкова лесно тая отрицателна мисъл в ума си? Каква мода трябва да създадеш за твоето неразположение, да го превърнеш в разположение? Напиши нещо, за да покажеш, че не си прост. Ще кажат, че не знаеш нищо от Омира и от Канта.Затвори се в стаята си и започни да цитираш нещо от тях.Щом напишеш нещо, състоянието ти ще се смени.Така ще докажеш ,че знаеш нещо повече и от Омира, и от Канта. Трябва ли само от думите на тоя-оня да губите разположението си? Преди всичко, ти си главният виновник, ти знаеш всичко. Трябва ли да вярваш на тоя, на оня, че нищо не знаеш? Пръв ти разбираш, какво знаеш и какво не знаеш. Друг някой ще каже за тебе, че си слаб човек, едва вдигаш 50 к г. Как ще вдигнеш двеста килограма? Кажи: Наистина, 50 кг вдигам свободно, но и двеста килограма ще вдигна, само че с помощта на машина. С тая машина мога да вдигам и 500, и 1000 килограма. Закон е това. И на вас казвам: Ако знаете законите, мога да ви говоря за неща, които иначе ще ви се сторят невероятни. Например, мога да ви кажа, че ако отидете при някоя скала и я пипнете, тя ще тръгне след вас, или пред вас, ще бъде послушна като овца. Като вървите, и тя ще върви с вас. Щом седнете, и тя ще спре. – Как става това? – Там е изкуството. Лесно е да хапнете едно парче баница, но мъчно се прави баницата. На думи лесно се разказва, как се прави баница, но ако взема да я правя, нужно е най-малко един час. Като я направя, ще ви поканя да я опитате.

Сега вие искате да бъдете добри. За да постигнете това, трябва да прилагате закона за доброто разположение и да имате абсолютна вяра, че сте създадени добри. Ако не сте добри, това показва, че не сте работили достатъчно върху себе си, да проявите доброто, вложено във вас. Това не показва, че не сте способни, но съзнанието ви още не е пробудено. Съзнанието ви трябва да се разцъфти, да приеме Божествената светлина. Засега съзнанието на мнозина е пъпка, която трябва да цъфне и после да даде плод. Тогава човек се отваря за всички хора, за всички живи същества, както зрелите плодове се усмихват. Когато види някой човек, зрелият плод казва: Вземи ме, помилвай ме, порадвай ми се. Така плодовете правят връзка с хората. Плодовете обичат да ги късат хората, но цветята не обичат. Те искат от хората само нежен поглед, милувка, радост. Цветята можем да миришем, но ако ги късаме, те плачат, страдат, разочароват се. Също така, човек има желания, които са подобни на цветята. Те искат само да ги миришат, да им се радват, но да не ги късат. Има човешки желания, подобни на плодовете, които позволяват на хората да ги късат и да ги ядат, да им дават прием в себе си. Ако ги приемат добре, те казват: Благородни са тия хора, добре ни приеха.

Какво носи още доброто разположение? – Знание. Който не е добре разположен, или не може да запази разположението си, няма характер, няма устойчива, постоянна мисъл. Който има добро разположение, трябва да подържа в себе си мисълта: Аз съм създаден да бъда добър; аз съм създаден да бъда красив; аз съм създаден да бъда силен; аз съм създаден да бъда разумен. – Не мога да постигна това изведнъж. – И след хиляда години да го постигнеш, върви напред. Всичко зависи от вашето усилие. Колкото по-добре и усърдно работите, толкова по-бръз ще бъде резултатът. Не работите ли с любов и след хиляда години едва ще постигнете нещо. Силите и способностите са в човека, но от усилието му зависи, кога ще постигне желанието, посято в душата му. Всичко посято в човешката душа може да израсте, ако човек работи съзнателно и с любов.

Мнозина се основават на съвременната наука и намират, че няма защо да се стремят да бъдат добри, силни, красиви, разумни. Те казват, че е минало времето за това, остарели са вече. Какво ще постигнем на тая възраст? Едно време вие бяхте млади, защото майка ви и баща ви се влюбиха един в друг и пожелаха вие да дойдете на земята. Преди това вие бяхте стари, не искахте да работите и заминахте на оня свят. Когато вашите родители ви влияеха, вие бяхте млади. Днес ги забравихте и те престанаха да ви влияят. И родителите ви, докато са били далеч един от друг, повече се обичали. Изобщо, когато хората дойдат на близко разстояние помежду си, любовта им постепенно намалява. Много естествено, когато туриш един предмет близо до очите си, той губи своята красота. Всеки предмет или човек, за да ви бъде приятен или обичен, трябва да стои на известно разстояние от вас. Нарушите ли това разстояние, нарушават се и чувствата. Тоя закон е верен и за физичния свят, и за духовния. Следователно, и в съзнанието си човек може да държи предметите и хората по-далеч, или по-близо. В даден случай, вие може да държите един човек по-близо до себе си, отколкото трябва, а в друг случай – по-далеч, отколкото трябва. И в двата случая хармонията е нарушена.

Какво трябва да се прави, за да не се нарушава хармонията? – Всяко нещо да се поставя на мястото, което му е дадено от Бога. Всеки трябва да знае, какво отношение има към даден човек и, според това, да си определи, на какво разстояние да стои от него. Всеки човек е форма, чрез която Бог се проявява. Изучавайте тия форми, за да разберете тяхната стойност. Казвате за някого, че е добър човек. След време намирате, че сте се излъгали, че тоя човек не е толкова добър, колкото сте мислили. – Защо не е добър? – Защото интересите ви са засегнати.

Един млад момък, наш брат, отишъл в дома на едно братско семейство да прекара известно време като гост. Домакините го приели добре, но той не могъл да се постави на определеното от Бога разстояние. Една сутрин домакинът му казал: Братко, добре дошъл в нашия дом. Обаче, не забравяй, че сме във военно положение. Като ставаш сутрин от сън, ще си четеш Библията и Евангелието, ще четеш беседите и лекциите, но няма да водиш излишни разговори с жена ми и дъщеря ми. Нарушиш ли това правило, ще те подведем под законите на военното положение. Младият брат си казал: Излъгах се, тоя човек не е много добър. Разочаровах се от него. – Лъжеш се, братко, твоят интерес е нарушен. Домакинът е добър и почтен човек. Той те прие в дома си като истински брат. Посрещна те като брат и те изпрати като брат, но ти даде добър съвет, как да спазваш разстоянието, на което Бог те е поставил.

Питате: Кой е тоя брат? – Всеки от вас е тоя брат. По отношение на Божествения свят, и вие не постъпвате, както трябва. Кой от вас, като влезе в дома на своя брат, е постъпил като брат? Всеки се препоръчва за брат, а после не излиза такъв. Кой от вас е оценил слънцето, звездите, цветята, хората? Никой не ги е оценил, както трябва, затова Бог се е принудил да наложи военно положение и да каже: Нямаш право да гледаш дъщеря ми и жена ми и да се разговаряш с тях. Това може да е временно положение, но то се дължи на неспазване на доброто разположение. Неразположението на духа се дължи на неестествените желания на хората. Всеки човек иска да постигне нещо, но не знае по какъв начин става това. Да харесваш красивата и млада мома, това е естествено, обаче, трябва да знаеш, как да постъпваш. Ти започваш да се усмихваш, да декламираш стихове на видни поети, да свириш, дано и тя те хареса. Това поведение не е естествено. Няма защо да си служиш с чужди работи. Това са кръпки на дрехата ти. Чуждото си е всякога чуждо.

Казвам: Естествено е да обичаш млада, красива мома, но трябва да се запиташ, защо я харесваш и обичаш. – Обичам еди-коя си мома. – Няма по-хубаво нещо от обичта. Важно е сами да си отговорите, искрено ли обичате, или сте под влиянието на едно преходно чувство. Обич, която се усилва и отслабва, не е истинска. Обичта е проява на Божественото в човека. Който обича, той расте постоянно и се развива. Обич, която ви задържа на едно и също положение, носи големи нещастия. Любов, която спира човешкото развитие, не е истинска. Любов, която пречи на доброто разположение на духа, не е Божествена. Истинската любов укрепва духа на човека. Да любиш някого, това значи, всеки ден да откриваш по една добра черта в него и да съдействаш за неговото развитие. Любовта вижда само доброто, което Бог е вложил в човека. Тя поощрява доброто и помага за развиване на човешките дарби. Ако някой е музикант, тя го насърчава в музиката; ако е поет, насърчава го в поезията; ако е учен – в науката.

Как се изразява разположението ви към известен човек? – В даване на някакво материално благо. Ако си разположен към някой човек, ще му подариш нещо: книга, чанта, цвете или някаква дреха за обличане. Когато разположението ви дойде до своя най-висок връх, вие се намирате в състоянието на ученик, който е завършил образованието си. Когато давате на някого диплом за завършено образование, това изразява разположението ви към него. Ти си директор на училището. Чрез диплома, който даваш на ученика, ти изразяваш доброто си мнение за него. Който обича, той е директорът на училището, а когото обичат – ученикът. Като директор, ти ще дадеш на ученика диплом с отличен успех. Така изразяваш разположението си към добрия ученик. На някой ученик ще дадеш диплом със среден или добър успех и ще му кажеш: Иди в света и работи според диплома, който ти е даден.

Какво се иска от човека? Да знае, какво обича в своя ближен и да го цени. Като срещнеш някого, не казвай, че тоя човек не ти е приятен, но отвори архивата на неговия живот и разбери, защо го срещаш. Виж, какво можеш да научиш от него, и какво можеш да му дадеш. Не казвай, че тоя или оня човек е странен. Само неразбраните неща са странни. Колкото и да разбирате нещата, все ще остане нещо неразбрано за вас. Колкото и да имате достъп до архивата на човешкия живот, вие можете да проникнете най-много до последния живот на миналото му. Човек е минал през хиляди животи; той се е раждал и прераждал хиляди пъти. Казваш: Познавам тоя човек, зная неговото минало. Какво знаеш? Знаеш само един от неговите животи, а това нищо не значи. Само оня може да каже, че познава човека, който е проникнал през всички животи на миналото му. Само тогава той може да каже, че знае цялата история на неговия живот. В тоя смисъл, човек е едно голямо, велико произведение на Бога, Който работи в него, затова и аз не бързам да се произнасям за Божието дело. Аз не смея да кажа, че тоя или оня човек нищо не струва. Една негова постъпка може да не е права, но, като човек, той е творение на Бога. В него, както във всички хора, е вложено нещо хубаво. Божиите работи никога не пропадат. Във всяка човешка форма е скрита душата, чрез която Бог иска да прекара своята мисъл. Всичко може да стане в света, но Божията мисъл никога няма да се прекъсне. Тя ще се предава от една форма в друга, докато се изяви в своята пълнота.

Сега вие ще се натъкнете на следния важен въпрос: Защо Бог не направи от нас нещо повече от това, което сме днес? Бог желае да направи от вас много нещо, но затова се иска и вашето участие. И вие трябва да работите заедно с Него. Ако не работите заедно с Бога, нищо няма да постигнете. Ако не работите, както Бог изисква, ще минавате през по-големи страдания, докато започнете да мислите право и сами да решите въпроса. Представете си, че ходите на училище, а не искате да учите. Какво ще стане с вас? Другарите ви ще учат и ще вървят напред, а вие ще останете назад. Те ще свършат училище и ще заемат някаква служба, а вие ще останете назад, без никаква работа. Като видите, че сте останали назад, че сте изгубили добрите условия на живота, ще изгубите желание за работа. Казвам: Вие изгубихте първите добри условия – не съжалявайте за тях. Идат вече новите условия, които трябва разумно да използвате. Като изгубите първите условия, ще дойдат втори, трети, четвърти, но знайте, че колкото повече пропущате условията, толкова повече се увеличават страданията.

И тъй, като станете сутрин от сън, кажете си: Днес съм добре разположен. После, ако сте момък, представете си, че сте царски син; ако сте мома, представете си, че сте царска дъщеря. Най-после, представете си, че сте силни, здрави, красиви. Ще кажете, че това са празни работи. Природата крие своите тайни в привидно празните работи. Само чрез тях ще се домогнете до тия тайни. Това не става само с вас, но даже и със същества, които стоят по-низко от вас. Понякога и те се пробуждат. Тяхното по-високо съзнание разбира тия неща. Съзнанието на животните е низко, поради външната форма, с която временно са облечени. Като наблюдавате вола и коня, как махат опашките си, изглежда, че те нищо не разбират, нямат никакво съзнание за живота. В същност, не е така. Конят и волът имат умен поглед. Като те погледнат, те искат да кажат: Не обръщайте внимание на нашата външна форма. Днес ние сме маскирани, временно играем тая роля. Като свършим работата си на земята, ще хвърлим рогата и копитата, ще съблечем тия дрехи и ще се представим в своя истински вид. Казвате: Вол е това, кон е това. Не, това е синът на някой архангел, който е дошъл на земята да се учи на смирение. Един ден, когато се върне при баща си, волът ще разправя, че цели десет години орал земята на Стояна. После ще разказва за отношенията на жената и на децата на Стояна към него. Всичко, каквото волът разказва за Стояна и за неговия дом, се пише.

Сега ме слушате, но някои от вас си казват: Действителност ли е това, или забава? Питам: Вие, които се съмнявате в моите думи, знаете ли, докъде се простира вашето съзнание? Някои казват, че са остарели, че са вече на 50-60 години. Като мислите, че сте стари, знаете ли, отде сте дошли, де сте живели по-рано, какъв е вашият произход? Нищо не знаете. Ще кажете, че сте родени от еди-коя си майка и от еди-кой си баща.Отде са дошли вашите родители, не знаете. Ако знаете всичко това, ще кажем, че съзнанието ви е пробудено. Обаче, малцина са дошли до това съзнание. Сега идат в света учени, музиканти и певци, които работят за пробуждане на човешкото съзнание. С това те искат да насочат мисълта на човека към Единния Бог, Създател на вселената.

Днес повечето хора отричат съществуването на друг свят и казват: Ще живеем известно време на земята и ще умрем. – После? – Може да отидем при Бога, а може и да не съществуваме повече. Някои говорят за Бога, без да имат представа за Него. Те не се запитват, как ще ги посрещне Бо г. Казвам: Ако не ви посрещне Бог, ще ви посрещне баща ви. Той ще ви прегърне и целуне и ще заповяда на слугите си да заколят най-угоеното теле за вас, да ви угостят. След това ще дойде брат ви от нивата и ще се разсърди, че баща ви устроил такова богато посрещане за вас. Той ще каже: Чудно нещо, такова голямо посрещане за тоя нехранимайко! Аз работя цял живот на баща си, а той никога не ми е устроил такова угощение. След това бащата трябва да примирява двамата синове. Вие очаквате ли такова посрещане?

Някои искат да бъдат грабнати с огнена колесница на небето, като пророк Илия. Как ще си обясните, според вашето разбиране, факта, дето пророк Илия се възнесе с огнена колесница на небето, а след това дойде отново на земята, като Йоан Кръстител, на когото отрязаха главата. Ето един необяснен факт, върху който и аз няма да се спирам. За да обясня този факт, трябва да си послужа с факти, които и най-способният ученик не би могъл да разбере. И той ще се намери пред изкушение. – Защо? – Обяснението на този въпрос е красива мома, пред която момците не могат да издържат. Ако поставя и най-способния ученик в клас, дето има една много красива мома, и той няма да издържи. Красивата мома ще влезе в неговия ум, и той ще престане да учи. Ако и на вас разкрия истината по тоя въпрос, и вие ще се влюбите в красивата мома и ще престанете да учите. Дето ходите, все за момата ще мислите; ще искате да я срещнете, да и кажете няколко сладки думи, да и напишете поне едно любовно писмо.

Питам: Кое е онова, което момъкът, изобщо, вижда във всяка красива мома? В красивата мома влиза по един ангел, да свърши една работа. След това той напуща момата. Значи, момъкът се влюбва в ангела. Щом ангелът си отиде, момъкът се чуди, какво е станало с момата, че не е като по-рано. Момата е изгубила оная красота, която привличала душата на момъка. Докато ангелът е в момата, тя е учтива, любезна, мека. Щом ангелът я напусне, тя изгубва тия качества и става груба с момъка. Тя започва да го нарича будала, нехранимайко, и той постепенно се отдалечава от нея. Всеки ангел е образ на любовта. Дето мине, навсякъде прави любовни връзки. Такъв е животът в ангелския свят. Докато ангелът е в красивата мома, тя гледа благосклонно на всички хора: на бедни и богати, на учени и прости. Щом я напусне, тя казва на момъка: Как смееш да ме любиш! Не знаеш ли, че ти си голям простак? Аз обичам учените, знатните хора. На такива като тебе не обръщам внимание. Като знаете това, пазете се от красива мома, в която ангелът не присъства. – Не трябва ли човек да се влюбва? – Може да се влюбвате, но да не се захласвате. Вие се захласвате, а казвате, че сте се влюбили. Като не правите разлика между влюбване и захласване, казвате: Кой не се е влюбвал? Аз превеждам това на ваш език и казвам: Кой не се е захласвал? И вашите майки и бащи са били захласнати. Като се оженили, захласването минало. После децата им се захласват. Понякога и бащата се захласва. – Кога? – Когато синът му е решил да се жени. Бащата започва да се интересува от снахата. И майката се захласва, когато дъщерята се жени. Тя се интересува от бъдещия си зет. Дойде зетят в дома на момата, а хората казват, че им е дошъл приведен зет. Думата “приведен зет” има особено значение. Като кажат, че някой се намира в положението на приведен зет, разбират, че не е добре. Когато питат турчина, как вървят работите му, той казва: Положението ми е по-добро от това на приведен зет.

Казвам: Понякога и в духовно отношение, хората се намират в положението на приведен зет, или на снаха, която е влязла в дома на своя мъж. Не е лесно да бъдеш в положението на приведен зет или на снаха, която всеки момент трябва да се нагажда към условията на чуждия дом. Това значи, след като си имал едни възгледи за живота, да приемеш нови, в които още не си се убедил. Все пак, положението на снахата е по-добро от това на приведения зет. Не е лесно да приемеш нови възгледи, които не си опитал, не си проверил. Те се налагат отвън и ти си длъжен веднага да ги приемеш. Всеки ден слушаш да ти се казва: Не забравяй, че ти дойде в нашия дом гол и бос; ние те облякохме и обухме, и ти си длъжен да се подчиняваш но това, което ти се заповядва. Той, горкият, се свива, огъва се, и, иска или не иска, приема новите условия. Какво ще прави? Обича жена си и заради нея ще търпи и майка и, и баща и. Тежко е положението на приведения зет, но ще търпи, няма какво да се прави. Снахата е по-свободна. Още с влизането си в чуждия дом, тя подчертава произхождението си: Аз съм от знатен род. Моят възлюбен ми обеща да ме гледа като царска дъщеря; и вие ще ме гледате така, както са ме гледали моите родители. С тия думи тя обявява война на новия дом и те приемат условията. Положението на снахата е за предпочитане пред това на приведения зет. Желая ви да бъдете снаха, но не приведен зет.

Сега аз изнасям тия факти само за диверсия. Когато нещата станат много сладки, че не може да се издържи сладчината им, прибавя се малко вода, да се разредят. В бъдеще вие трябва да имате ясна представа за понятията снаха, приведен зет,майка, баща, брат, сестра, както и за тяхното истинско положение в дома. Също така трябва да имате ясна представа за приятел, за господар и слуга, за учител и ученик. Какъвто и да си, трябва да заемеш мястото си достойно. Какво представя, например, кравата? Казвате, че кравата е животно, и нищо повече. Не е така. Аз често ходя при кравите, изучавам живота им и се поучавам от тях. От кравата взимам урок на търпение и безкористие. Господарите и я доят по три пъти на ден ,и тя спокойно и доверчиво се оставя да я доят. Тя кротко си преживя храната и си казва: Не може без страдания. Опитай се да издоиш човека само един път и наблюдавай, какво ще направи. Той ще нададе вик и олелия, всички да го чуят. Има ли нещо лошо в това, че те издоили един път? – Кое се дои? – Божественото. Всеки трябва да даде част от Божественото в себе си и да благодари, че е могъл да даде нещо. Колко струва едно кило мляко? Всеки може да даде поне едно кило мляко от себе си, без да вика и вдига шум. Говориш на някого нещо, но той не иска да те слуша. Ти не се обиждай. Той не иска да те слуша, защото не харесва нещо в тебе. Виж, какво не ти харесва. Ти говориш или нещо непроверено, или нещо, в което сам не си убеден. Не говори за неща, които сам не знаеш; не говори за неща, които никога не си опитал.

Да се върнем към основната мисъл на лекцията – към доброто разположение. Пази правилото: Като ставаш сутрин от сън, не си представяй, че си царски син или княжески син, но си помисли, че си дошъл на земята като ангел, да благовестваш доброто между хората. Помисли си, че имаш всички възможности да прилагаш доброто в света. Казваш: Ангел ли съм в същност? – Ако съзнаваш, че си дошъл да служиш на Бога, ангел си. Под “ангел” разбираме вестител на доброто и служител на Бога.

Една опасност застрашава човека, особено религиозния. Тя се заключава в следното: ако престане да се подвизава, т.е. да следва пътя, който Бог му е начертал. Това значи да забрави своята задача – да служи на Бога. Причината за отклоняването му от правия път се крие в преплитане на чувствата му. Стане ли това, човек губи нещо от себе си и се подпушва. Искаш да говориш пред едно общество върху молитвата, но се увлечеш, говориш повече, отколкото трябва. Слушателите започват да негодуват, не искат да те слушат, а ти се обиждаш и излизаш недоволен. Не се подпушвай, но сам си кажи: Наистина, увлякох се, за молитвата не се говори много. Щом мога да свиря, ще посвиря на хората, но само пет минути, да останат доволни. Ако мога да говоря, ще поговоря само пет минути, но ще кажа такова нещо, което никога не са слушали. Ново нещо трябва да им кажа.

Казвам: Не говори на хората за това, което те знаят. Стар качамак не им давай. Ако искаш да ги задоволиш, дай им пресен качамак, с прясно мляко и прясно масло. Не се сравнявай с хората, да се представиш по-добър от тях. Ако е въпрос за сравняване, сравнявай се с някой ангел, или с някое възвишено същество. Търсите ли сила, знание и светлина, при тях ще ги намерите. Има и хора с необикновени дарби и способности, но те се срещат рядко. В един от ежедневните вестници пишеха за някой човек с необикновено силна памет. Той помнел 250 хиляди изречения, могъл да повтори числата на десет страници от логаритмичните таблици. Ако в продължение на две минути му прочетете числа, големи и малки, в разбъркан ред, то може да ги повтори безпогрешно. Това показва, че в човека се крият големи дарби и способности, които той може да развие. Някой казва, че знае много стихове от Библията наизуст. Друг казва, че знае много закони от физиката и химията. – Това още не е знание. Истинското знание е онова, да знаеш цялата Библия, цялата физика и химия и, когато пожелаеш, да възпроизведеш това знание. Кой от вас има такова знание? Ща кажете, че това не ви е нужно. Всяко знание е потребно на човека.

И тъй, като ставаш сутрин от сън, не мисли, че си мъж, жена или дете, но си кажи: Аз съм ангел, вестител, служител на Бога. Това е моята работа, за която съм дошъл на земята. Ангелът носи в себе си знанията на всички земни училища: забавачница, първоначално училище, прогимназия, гимназия и университет. Като погледне назад, той си казва: Това знание ми беше необходимо. Минах през него и получих нещо съществено. Сега ми предстои да придобия по-високо знание – знанието на любовта, знанието на вековете. Знанието на земята е допринесло много нещо за моето развитие, от детската ми възраст до сегашната. Ако ангелът казва това, колко повече човек може да каже същото за себе си. И днес човек е малко дете, което има много да учи. И в най-високото си положение, той има още да учи. Значи, и в най-низкото, и в най-високото положение човек има какво да учи и да прилага наученото. – Невежи сме още. – Благодарете за невежеството, защото е начало на живота, а знанието – негов край. Някой се оплаква, че го считат невежа. – Ако си невежа, радвай се, защото си в началото на живота. – Считат ме за учен човек. – Радвай се, защото си на края на живота, т.е. на излизане от училището. Щом свършиш едно училище, ще влезеш в друго, по-високо от първото. Като свършиш университет, дават ти право да влезеш в училището на живота, там да прилагаш наученото. Като получиш диплом, ти можеш да станеш професор; ако не постигнеш това, пущат те в живота, там да приложиш знанието си. Тъй щото, докато си невежа, пращат те на земята да учиш. Като станеш учен, напущаш земята и заемаш по-високо положение.

Какво е невежеството? – Условие за придобиване на знание. – Какво е учеността? – Условие за невежество. Когато станеш учен на земята, ставаш невежа на небето. На ваш език казано: На учения дават невежи хора, да ги учи. Невежият е царски син, върху когото работят видни учители и професори. Ученият е силен в знанието, затова разполага с него; невежият разполага с парите. Затова казвам, че невежеството е начало на живота и на знанието, а учеността – край на живота и на знанието.

Следователно, кажат ли ти, че си невежа, радвай се, защото ще имаш учители и професори да те учат; кажат ли ти, че си учен, радвай се, защото ще получиш диплом за свършване на училището. – Така ли е всичко това? – Мислете, както искате, но аз повтарям: Невежият е приспан, за да не помни, че някога е бил учен, и да се стреми днес към нови знания. Като приспят учения, той изпада в положението на невежия и вижда, че нищо не знае. Като минат през магнетичен сън, невежият се убеждава, че някога е бил учен; ученият се убеждава, че някога е бил невежа. Това показва, че нещата не са статични: ученият може да стане невежа, а невежият – учен. Невежият живее в неблагоприятни условия. Щом се променят условията, той веднага се проявява. Ученият е пъпка, която може да се разпукне и да цъфне.

И тъй, нека всеки си каже: Голям невежа съм, но и голям учен мога да стана. Ще кажете, че невежеството е създало злото. Аз не съм съгласен с това твърдение. По-скоро учените хора, скрити зад невежеството, са създали злото. Погрешките на учените се крият зад невежеството. Който иска да се прояви, да направи нещо, минава за учен човек. Лисицата учена ли е, или невежа? Голяма ученост се крие в лисицата. Вижте, как дебне кокошките в курника и ги одушва.

В заключение на всичко казано за невежеството и учеността, повтарям: Ако сте невежи, станете учени.

Т. м.

6. Лекция от Учителя, държана на 17 февруари 1932 г. София – Изгрев.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10347 Мнения:

Публикувано 03 ноември 2013 - 11:08

От книгата, Събуди се. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ


"Отче наш"


Човек трябва да бъде мирен. Кога? Когато духат ветровете. Обаче няма мирни хора в света.


За следния път пишете върху темата "Кога се е родило невежеството". Вие трябва да знаете, че невежеството се е родило от учен баща. Едно положение трябва да имате предвид - не може да става в света това, което го няма. И човек не може да придобие това, което го няма, което не се проявява. За да съществува нещо в света, непременно трябва да има нещо, което да му съответства. Това е проверено. Тогава как бихте развили темата "Кога се е родило невежеството"? Вие в три-четири минути отгоре ще напишете няколко реда, ще направите едно заключение - и това е всичкото.


Някои ще кажат, че понеже човек не е учен, затова се е родило невежеството. Не, ни най-малко не е така. Невежеството съществува вън от науката, вън от добродетелите. Как ще си обясните например обичая на турците да заставят жените си - и красивите, и грозните, да се покриват? Ако става въпрос за красивите, ще кажете, че те трябва да се покриват, за да не съблазняват хората. Добре. Ами защо и грозните се покриват? Те поне никого няма да съблазнят. Вие можете да си правите различни заключения защо у турците съществува такъв обичай, обаче причините, по кoитo жените покриват лицата си, са съвсем други от тези, които знаете. Това показва, че всяко нещо си има някакъв повод - какъвто и да е той. Вземете например срама или страха в човека. Срамът, както и страхът, си имат някакъв повод. И те имат някаква причина. И те имат някакъв произход. Обаче, факт е обаче, че страхът и срамът съществуват.


Следователно и те имат някакъв произход, и те произлизат отнякъде. Като се казва, че човек съществува, значи и той е произлязъл от нещо. Има някаква причина, която го е създала. Не може да произлезе нещо в света без някаква причина. Представете си тогава, че някой ви каже как някакъв барбазуняк е причина за произхождението на човека. Казвате "Ола белир". Или запитвате как е възможно барбазунякът да стане причина човекът да се роди.


Питам, как могат тогава учените да казват, че една малка микроба става причина човек да умре? Те твърдят, че някакъв бацил се явил в кръвта на човека и той станал причина за неговата смърт. Следователно, ако човек може да умре от един бацил, тогава защо да не се роди от един барбазуняк? Всъщност човек от бацил не умира и от барбазуняк не се ражда.


Сега този род разсъждения нямат никаква връзка със сегашния живот. Представете си, че у вас се заражда едно желание да бъдете красиви, здрави, снажни. Питам, защо е това нещо? Защо например искате да бъдете красиви? Кои са подбудителните причини? Или ако искате да бъдете добри, защо искате да бъдете добри? Все трябва да има някаква причина. Понякога искате да бъдете силни. Защо се явява това желание у вас? Значи за всяко желание все има някаква побудителна причина. Вие сте се събрали тук. Кой какво иска сега? Когато хората отиват на гостилница, те имат някакво желание. Все някаква причина ги заставя да влязат в гостилницата Всички имат едно общо желание, едно принципално желание. Обаче всички не ядат едно и също количество хляб и храна, а също така всички не ядат едно и също ядене. Един влезе, иска едно ядене, втори иска второ ядене, трети иска трето ядене и т.н. Има едно голямо разнообразие във вкусовете на хората. Ако гостилничарят е сготвил това, което неговите клиенти желаят, те казват, че той е сготвил добре. Ако пък тези клиенти, които влизат, ядат по-разнообразни ястия, тогава и гостилничарят е доволен. Ако вие влезете в гостилницата и кажете на гостилничаря да ви сипе само една малка лъжица от яденето като на пчела, той не е доволен от вас. Изобщо гостилничарят не е доволен от хора, които малко ядат и които не обичат да плащат.


Същото нещо може да се каже и за вас. Сега и вие сте дошли тук като в една гостилница. Обаче ядене няма. Аз съжалявам, че няма тенджери, в които да е сготвено това, което вие искате. Но като искам да ви нагостя, ще взема назаем от нашите съседи. Бях казал, че ще свирим нещо на цигулка, но цигулката е малко неразположена, не иска да свири. Тя казва: "Аз не свиря на хора, които не оценяват, които не разбират от свирене." Тя е малко на особено мнение и аз не мога да я заставя насила да свири.


Тази сутрин ще говоря върху науката на разположението. Прогресът на човека се състои в неговото разположение, да знае всякога как да е разположен. Разположението не се състои само от един тон. То се състои от много тонове, между които има известно съчетание. Да бъдеш разположен, то е цяла наука. Всякога да бъдеш весел, това още не е наука. Пък и всякога да бъдеш скръбен, и това не е наука.


Тогава в какво седи доброто разположение? Доброто разположение седи в това, да знаеш всякога навреме да взимаш и навреме да даваш. Да допуснем, че един ваш добър приятел ви е дошъл на гости. Вие можете в един момент да развалите доброто разположение на приятеля си. Как? С вашето неразположение. Вие можете да приведете за това ред причини. Повидимому отвън има разни причини. Затова трябва да се учите в това отношение. Питам, вие доде сте дошли във вашето разположение? Спрямо някои хора вие имате добро разположение, но спрямо други - имате лошо разположение. Доброто разположение може да бъде продиктувано от някакъв интерес към нещо, което често се забелязва в малките деца. Например някое дете обича много орехите. Като си дойде бащата от работа, детето подушва дали той носи орехи. И ако бащата има орехи в джоба си, изважда няколко орехчета и ги подава на детето. Щом вземе орехчетата, то веднага излиза вън да играе със своите другарчета.


Тъй щото разположението играе важна роля в живота на хората. Без разположение нищо не може да се получи. То е пропуск. Ако нямате разположение, никъде не можете да влезете. От вашето разположение зависи де ще отидете, дали ще ви приемат добре, или не, дали ще ви платят парите, или не и т.н.


И тъй, силата на ученика седи в разположението. Когато един ученик влезе в окултна школа, първо го учат на разположение, т.е. да се влада. Силата на ученика зависи от неговото добро разположение. Той не трябва да се влияе от външните условия - че вън имало сняг или лед, това не трябва да му влияе. Когато слугата отива на нивата да работи, а вижда, че е наваляло половин метър сняг, той се радва и казва: "Добре че наваля този сняг." Обаче господарят, като види този сняг, казва: "Отде се намери този сняг сега?" От едно и също условие едновременно слугата мисли едно, а господарят друго. Но какво е мислила природата в този случай? Аз наричам природата майка, която, като вижда децата си голички и беднички, изпраща им един бял юрган и казва: "Да се завият тези деца!" Тя казва: "Никой няма право да събужда децата ми преждевременно. Нека си поспят още малко." Като се наспят, тогава може да ги събудите и изпратите на училище. Щом те oтидaт на училище, тогава можете да влезете в стаята им и да чистите. Така правят слугите в хотелите. Когато клиентът им излезе, те влизат в стаята му и я чистят.


И затова всяка сутрин, като ставате, започвайте с разположението. Никога не започвайте да се молите без разположение. Намерете каква и да е причина, върху която да размишлявате, и тогава се молете. Тъй щото, молите ли се, все трябва да намерите някакъв повод, който да ви създаде разположение. И при това трябва да бъдете свободни, за да се молите. Имате ли някакъв повод, той веднага ще смени състоянието ви. Неразположението може да произтича от три причини. Или че не сте сдъвкали храната - храносмилането не е станало правилно. Останали са в стомаха или в червата ви някакви излишъци, които предизвикват известно разбъркване. Второто неразположение може да е предизвикано от някакво чувство. Имал някой да ви дава пари, но не ви ги е върнал навреме. Обущата ви са скъсани, искате да си купите нови обуща, но този човек не ви връща още парите. И вие сте неразположен. Третата причина може да се дължи на някакъв неуспех. Например напишете някаква книга, напечатате я, но тя не върви, не може да се пласира. И вие пак сте неразположен.


Тъй щото причините за неразположението могат да бъдат от три вида - или от физически характер, или от сърдечен, или от умствен характер. Ако е физически характер, бутни копчето на стомаха - и неразположението ще изчезне. Ще ви дам едно елементарно правило за смяна на физическото неразположение, което работи най-малко седемдесет и пет на сто. Ако си физически неразположен, дигнете ризата си и на голо погладете няколко пъти стомаха или корема си. Направете това около десетина пъти и неразположението ви ще изчезне. Направите ли това, пред очите ви веднага ще светне. Какво трябва да направите, когато неразположението ви е от сърдечен характер? Тогава си представете, че един ваш приятел ви изпраща един чек от четиридесет хиляди лева. Но реално си представете това положение. Представете си, че като си свършите работата, ще отидете на пощата да освободите тези пари. Казвате: "Защо трябва да се заблуждавам?" Чудно нещо. Няма никакво заблуждение в това. Малко пъти ли сте си казвали: "Не зная, дойде ми наум еди-каква си мисъл." И виждате, че тази мисъл не била случайна - все ще стане нещо подобно. Каквото човек мисли, то и става. Тури в ума си мисълта, че ще дойдат тези пари отнякъде.


Какво трябва да правите, когато имате неразположение от умствен характер? Представете си, че във вестниците пишат лоши работи по ваш адрес. Вие чешете, наистина писано е вече, налице е това. Какво трябва да правите? Веднага поставете една мисъл срещу писаното и си кажете: "Това не е за мене. То се отнася за някое друго лице, подобно на мене, мой псевдоним, а пък аз трябва да нося погрешките му. То не е за мене." За тази цел представи си, че някой вестникар е написал нещо много хубаво за тебе в друг някой вестник. Като ставаш, е написал нещо много хубаво за тебе, някаква хубава статия. И като ставаш сутрин, деветдесет и девет сутрини наред си представяй мислено каква трябва да бъде тази статия. Сам си я съчини - и ще видиш, че след деветдесет и девет сутрини някой ще напише нещо хубаво за тебе във вестниците или най-малко ще го каже устно.


Тези са трите практически метода за въздействие при случаи на неразположение. Важното е, че когато дойде неразположението, човек забравя да прилага някакви методи. В този случай той прилича на онзи ловец, който, като минавал през някоя гора, винаги носил със себе си два кобура, та като срещне някоя мечка или някой разбойник, да може да се противопостави насреща им. Обаче един ден срещнал една мечка, но нищо не могъл да направи. Страхът му бил толкова голям, че забравил да извади от джоба си кобурите. После, като преминала опасността, той си казал: "Защо носих тези кобури? Нали с тях трябваше да си помагам? От страха забравих, че ги носих." И у вас неразположението ви може да бъде толкова силно, че като дойде, забравяте кой метод да употребите. Казвате: "Свършена е тази работа." Вие трябва да правите опити да се самовладате.


Казвам, ако някой от вас сега има някакво неразположение, нека каже какво е неразположението му, че да го излекуваме, защото неразположението играе важна роля в живота на човека. Всяко неразположение се отразява в света на съзнанието. Колкото по-високо човек се издига по лестницата на живота, толкова по-големи са страданията и изпитанията му. Много пъти хората не разбират какво нещо е неразположението. Когато човек не е засмян, това не е неразположение. Когато е скръбен нещо - и това не е неразположение. Разположението пък подразбира, че човек е изработил нещо в себе си. Някои неща произтичат от съзнанието на човека, а някои са извън него. Например някога може да дойде някаква скръб или страдание, които нямат никакъв обект. Това показва, че те са извън областта, в която ние функционираме.


Запример човек не е господар на времето вън - дали то ще бъде топло, или студено, дали ще бъде ветровито, или не. Това не е във вашето разположение. Например, ако аз кажа, че мога да заповядвам на слънцето, ще ми вярвате ли? Или ако кажа, че мога да заповядвам на ветровете, ще ми вярвате ли? Никой не може да ми повярва. Обаче аз мога да заповядвам на вятъра в моята къща да духа или да не духа. Аз имам едно ветрило. Ще пусна това ветрило и то ще духа в стаята ми. Тъй щото дали хората отвън ще се карат, или ще се обичат, това не зависи от мене. Обаче, ако в моята къща хората се карат или обичат, това зависи oт мене. Щом аз съм господар, аз мога да заповядвам на слугите си да се карат, да си удрят плесници или пък да се обичат. Ако им кажа, че който от тях може да удря най-хубави плесници, ще получи възнаграждение, те ще се бият на общо основание. Такива представления стават много пъти и в човека. Запример вие си казвате: "Аз да съм на власт, ще направя това, ще направя онова." И наистина някога правите много хубави работи, а някога правите и лоши работи. Някой казва: "Аз да съм на власт, църкви ще направя, училища ще направя, пътища ще прокарам, много нещо ще направя и най-после света ще оправя." Да, но светът не се оправя от такива глупави хора. Говорите така, но на другия ден вече не сте разположен. Де отиде вашето разположение? Докато искахте да оправите света, обръщате се и виждате, че най-първо вашият дом не е уреден. Вие искате отвън да уредите света, а виждате, че още отвътре не е уреден.


Казвам, това не е никаква философия. Външният свят няма нужда от никакво уреждане. Наистина съществува един външен свят на безпорядъка, но съществува и един вътрешен свят на безпорядък, който е в самите вас. Това показва, че външната природа всякога става отзвук на онова, което е вътре у нас. Природата хроникира тези неща и след това ние минаваме през всичко това, което сами сме произвели. Ние казваме, че в природата има един безпорядък, но трябва да знаем, че той се дължи на самите нас.


Запример вие имате един добър приятел, но ако не сте внимателни към него, с вашето неразположение или с вашите необмислени думи и постъпки вие ще измените разположението и състоянието на вашия добър приятел. Без да иска, той ще почне да ви отговаря по същия начин, както вие сте разположени.


Та казвам, силата на човека седи в неговото добро разположение. Човек всякога трябва да има добро разположение. Под думата "добро разположение" разбирам едно Възвишено разположение, едно разумно разположение, което да не уврежда твоите висши пориви и желания. Или това неразположение не трябва да става причина да се спират онези блага, които идат от невидимия свят или от Бога. С нашето неразположение ние можем да станем причина да отбием или да спрем благата, които идат към нас. В това седи нещастието на човека. Забележете, ако имате едно дете, което не е послушно или което няма добро разположение, майката и да иска, не може да му даде това, което то иска или желае. Благото, което му се дава, се отлага поради неговото неразположение. И ще видите, родителите тогава казват: "Да оставим нашето дете. Да не го пращаме тази година на училище." Вследствие на това много болести в света произтичат все от неразположение на хората. Всяка болест е резултат от натрупване на излишъци, на инертна материя в човешкия организъм. Инертни желания, инертни сили се натрупват в човека и като не могат да се използват, те причиняват известни болезнени състояния.


В природата болестите се допущат като метод за лекуване. Болестта не е наказание, но е побудителна причина. Като дойде болестта, тя ще застави нечистото в тебе да се изхвърли навън. Само по този начин човек ще се освободи и от болестта, която е дошла. Първоначално човек е имал добро разположение на духа, но после той започва да го губи. Как? Някога не е ял, както трябва, след това не е пил, както трябва, не е чувствал, не е мислил, не е желал нещата, както трябва, и като резултат на това той постепенно губи своето добро разположение и след десетина години състоянието му коренно се изменя и казва: "Не зная какво стана с мене. Измени се моето естество." В първо време е бил весел, а после изгубва своята веселост. В първо време е имал разположение, а после е изгубил разположението си. А пък у човека има възможност за всички добродетели. Обаче той сам е затворил пътищата за всички тия добродетели и днес не може да се прояви.


Най-първо тези пътища трябва да се отворят. Неразположението е първият слуга, който иде да събуди господаря си за всички ония възможности, които се крият в него, да им отвори пътя и да почне да организира вътрешния свят. Така човек ще дойде до едно благодатно състояние. Ако река сега да ви кажа някои неща, виждам, че те още не са за вас. Запример, ако ви кажа да изпеете песента "Аин фаси", но така, че който я изпее най-хубаво, ще получи награда от двайсет хиляди лева, кой от вас би могъл да я изпее така? Колко души между вас ще се намерят, които биха могли да я изпеят, както трябва? Не че не можете да я изпеете, но нямате това разположение, което се изисква за пеене. Пътищата днес за вас не са отворени, че не можете да пеете, а след години може да станете и гениални певци, че цял свят да ви слуша. Тогава всеки от вас ще има такъв глас, че като запее, лампите да изгаснат. Казвате: "Как може да стане това?" Може да стане. Вибрациите на вашия глас трябва да бъдат толкова силни, че да реагират върху светлината, върху нейните вибрации и да я изгасят. Това показва, че светлината ще мине в нова гама, ще измените нейните вибрации.


Питам, колко певци има днес в света, които могат да изменят вибрациите на светлината и да изгасят лампите. Под думата "изгасване" се разбира минаване на енергията от едно състояние в друго. Понякога една енергия може да мине от по-ниско в по-високо състояние, а някога може да стане и обратното - да мине от по-високо в по-ниско състояние. Ако вземете буквата "а" и към нея последователно прибавяте буквите "з" и после "ъ", вие ще образувате думата "азъ", вашата личност. Обаче тази дума "аз", с която българите си служат, не е приета в другите езици. Няма друг народ, който да си служи със същата дума за означаване на личността. Българинът казва: "Аз съм това." Англичанинът казва "ай". Ако англичанинът употреби тази дума, турчинът ще го разбере, че говори нещо за месечината, има едно съвпадение на тези думи.


От думите виждаме, че в природата съществуват ред съзвучия, с които ние си служим за изяснение на някакви наши идеи или състояния. Когато българинът казва "аз", това показва, че той разполага е повече време. Англичанинът е практичен човек. С малко букви той изказва много нещо. Той не разполага с време, той цени времето. Това е цяла наука. Ако човек може да определя състоянията си, да ги поставя в една или в друга категория, това е цяла наука. Всяко разположение или неразположение спада към известна област, която човек трябва да изучава. Имате едно разположение - то не е дошло току-тъй. То е минало през разни области, докато дойде при вас като един вестител. Това разположение ще мине покрай вас и ще замине, но ще остави един добър отпечатък, от който вие ще се ползвате. Вие гледате да хванете това разположение и да го задържите за себе си. Вие никога не можете да го хванете и да го задържите. То е една Божествена мисъл, която ще мине покрай тебе, ще замине и ще остави свой добър отпечатък. Ще дойде някой добър приятел при вас. Той няма да остане за дълго време, но ще поседи ден, два или три, ще си остави портрета и ще си замине, а вие трябва да използвате неговото присъствие и това, което той ще ви остави.


Та всяка добра мисъл е един ангел, който иде отнякъде. Всяка добра мисъл не е само един образ, но същевременно тя е едно тяло на едно възвишено същество, което иде у вас за кратко време. То иде е една мисия. Значи всяка добра мисъл иде у вас с известна мисия като един посланик. Обаче вие не оценявате тази мисъл и казвате, че трябва да остане у вас или мислите пък, че е ваша. Запример тази мисъл може да бъде следната. Нещо ви казва, че ти ще станеш добър. Вие хващате тази мисъл и искате веднага да станете добър. Щом видите, че не можете веднага да станете добър, вие казвате: "Това нещо не е за мене. Аз не мога да стана добър." Или този ангел ви казва: "Ти трябва да учиш." "Не, аз не мога да уча. Минало ми е времето вече. До едно време аз можах да уча, повече не мога да уча." Щом реагирате срещу тази мисъл, тя веднага ви напуща и състоянието ви се изменя. И в Писанието е казано: "Търсете ме, докато съм близо до вас, или слушайте ме, докато съм с вас." Така прави Бог. Той мине, предаде нещо хубаво и си заминава.


Сега ние идем до философията - Бог е на всяко място. Аз не искам да се спирам върху този въпрос, защото той е свещен. Бог е на всяко място само в разумния свят. В абсолютно разумния свят Бог е на всяко място, но в неразумния свят Бог присъства там със своята сила. Там съзнанието му е вън. Ако ти си разумен, съзнанието на Бога действа вътре в тебе, но ако не си разумен, съзнанието на Бога действа отвън, със своята сила само. И тогава, ако си неразумен, болестите ще действат отвътре, а човек отвън - със своята сила. Тогава ще те турят на легло, ще лежиш десетина години, докато най-после постигнеш това, което желаеш. Ти можеш да плачеш, да викаш, колкото щеш, но докато не научиш урока си, болестта няма да те напусне.


Някой човек желае нещо и го постига. Някой желае нещо, но не го постига. Зависи доколко съзнателно е работил за постигане на своето желание. Законът е верен - каквото човек желае, то ще стане. При доброто разположение човек приготвя почва, условия за своето бъдещо развитие, за своя прогрес. Доброто разположение е необходимо за нас. То става като навик, в който човек може да работи. Ако нямам добро разположение, Божественото съзнание в мене не може да функционира, а щом то не функционира, щом то не работи, аз нищо не мога да придобия, нищо не мога да реализирам.


Как иде неразположението в човека? Представете си, че една сестра купила много хубав плат и си ушила от него една хубава дреха. Едва що облякла дрехата, и минава покрай един тел, закачва се дрехата и се скъсва. Разположението на тази сестра веднага се изгубва. Тя съжалява за дрехата си, но не може да я поправи. Тя не струва някакви си сто или двеста лева, но най-малко две-три хиляди лева. Не може да си купи още една такава, няма пари. Какво трябва да направи? Нека създаде нова мода. Как се създават модите? Модата не е нищо друго освен замаскирване на една погрешка. Тази сестра трябва да вземе една хубава панделка - бяла, червена, синя или друг някакъв цвят, и внимателно да я тури върху скъсаното място, да не се познава, че е кръпка, а като че ли нарочно я турила за мода. Ако скъсаното е на две места, и на двете места да тури по една панделка. И по този начин скъсаното ще се закрие. При това тя няма да казва защо е турила панделката, но ще каже, че така й дошло на ума да гарнира по този начин роклята си.


Тъй щото, дойде ли у вас едно неразположение, внесете в себе си една мода, с която да изправите неразположението си. Модата може да бъде парижка, германска или каквато и да е. Това не е важно. Важно е да се измени състоянието ви. Да допуснем, че дойде някой при вас и ви каже: "Знаете ли какво каза еди-кой си брат за тебе?" Ти не си чул нищо по това, но той ти предава. "Какво каза?" "Каза, че си бил много прост човек." И тази мисъл като някоя муха, като някой барбазуняк започва да работи в тебе. "Освен това той казва, че си бил неграмотен, не си знаел де да поставяш запетаи, де точки, де двоеточия, не си знаел езика, както трябва." Ти казваш: "Как така може да се говори за мене?" Ти, без да си чул какво е казал този брат, започваш да прекарваш тази мисъл в ума си. "Прост съм бил много, не съм знаел да пиша и т.н."


Питам, каква мода трябва да създадеш на твоето неразположение? Какво трябва да направиш? Седни и напиши писмо, да докажеш, че не си прост. Вземи тетрадката и пиши. Ама щял да каже, че не си знаел нищо от Омира, от Канта. Вземи да цитираш един пасаж от Омира, един от Канта, да докажеш, че знаеш повече от него. Направиш ли това, и състоянието ти ще се измени. Докажи, че знаеш нещо повече от него и по френски език - и всичко ще се измени. Трябва ли само от думите на този или на онзи да губите разположението си? Че преди всичко ти си главният авторитет, ти знаеш всичко. Трябва ли да вярваш на думите на този, на онзи, че не си знаел нищо? Ти знаеш какво знаеш. Някой ще каже, че си бил слаб човек, едва петдесет килограма можеш да вдигаш. Ако ти дадат двеста килограма, не ще можеш да ги вдигнеш. Кажи: "Да, свободно вдигам петдесет килограма, но дойде ли до двеста и повече, ще мога да вдигам с помощта на някаква машина. Имам ли тази машина, ще вдигам не само двеста, но и петстотин и хиляда килограма."


Докажи на този човек, че има един закон, който можеш да прилагаш. Не знаете ли законите, аз мога да ви говоря работи, които вие ще считате за небивалици. Запример, ако знаете законите, вие можете да отидете при една скала и като я пипнете, тя да тръгне след вас или пред вас, да върви като овца. Дето седнете, и тя ще спре. Казвате: "Кажи ни как може да стане тази работа." Там е въпросът. За тази работа се изисква време. То е все едно да ви покажа как може да се направи тази баница. Ако искате да знаете, не е достатъчно само да ви прочета от една книга как се прави баница, но трябва да мине най-малко един час време, докато я направя. Ще взема малко брашно, ще го пресея, ще взема топла вода и ще го замеся. После ще забъркам настрана сиренето и ще започна да точа тестото, а после дa турям в него сиренето. Като се приготви баницата, ще я пратя на фурната да се опече. След това ще кажа: "Ето, опитайте какво нещо е баницата, след като видяхте вече как се прави."


Та сега и вие искате да бъдете добри. За да бъдете добри, вие трябва да знаете закона на разположението и да имате абсолютна вяра, че сте създадени да бъдете добри. Значи създадени сте да бъдете добри. Ако не сте добри още, това показва, че не сте работили достатъчно. Това не е престъпление, но показва, че сте останали назад, понеже не сте учили, както трябва. Това не показва, че не сте способни. Способни сте, но съзнанието ви не се е отворило още. Вашето съзнание трябва да се разтвори като пъпка, да възприема Божествената светлина. Всяка пъпка е жива, тя се разтваря като цвете, да възприема Божествената светлина и после се превръща в плод. И крушата, която виждате на дървото узряла, тя се усмихва на човека. Не само крушата, но всички плодни дървета със своите плодове, които виждате - червени, жълти, всички правят флирт с хората. Като види някой човек, плодът казва: "Нали ме харесваш, вземи ме, целуни ме малко, пипни ме, порадвай ми се." И той вземе плода, целуне го, пипне го, помилва го. По този начин те правят флирт с хората. В природата флиртът е на мода. Всеки узрял плод или всяко цъфнало цвете казва на хората: "Помилвай ме, порадвай ми се." Цветето не иска да го откъснат, но само да го помиришат. Откъснеш ли го, това е любовта на разочарованията. Когато плодът се откъсне, той се радва, но когато цветето се откъсне, то скърби и плаче, страда.


По същия начин има известни ваши желания, които са като цветята. Трябва само да ги помиришете. А има някои ваши желания, които като плодовете трябва да ги откъснете по всичките правила и да ги изядете, да им дадете прием в себе си. Ще им дадете хубави дрешки, хубави спални, ще ги приемете, както трябва, най-учтиво, и тогава те ще кажат за вас: "Благороден е този човек. Даде ми голям прием и угощение в себе си."


Казвам, съзнанието, което можем да добием, пак зависи от разположението на човека. Човек, който няма разположение, или който не е завладял силата на разположението, неговият характер не може да се прояви, неговата мисъл не може да бъде спокойна. У вас трябва да седи мисълта - аз съм създаден да бъда добър, аз съм създаден да бъда силен, аз съм създаден да бъда красив, аз съм създаден да бъда разумен и т.н. Че това може да се постигне след хиляди години, нищо от това. Туй зависи от вас самите. Ако работите добре и усърдно, това може да се постигне още днес. А ако не работите добре, може да се постигне след хиляда години. Силите и способностите са вложени в самия човек. От него зависи кога да постигне своите желания. Което е посято в земята, то се проявява, но което не е посято, то не се проявява.


Сега вие седите пред съвременната наука и казвате: "Кой ще седи да мисли, че е красив или че е силен, или че е добър? Минало ни е времето вече. Ние сме остарели. Сега вече сме по на четиридесет и пет години. Да беше на млади години, разбираме." Казвам, едно време вие бяхте млади, понеже майка ви и баща ви, като се оглеждаха в огледалото, те ви направиха млади. Те се влюбиха един в друг и по този начин ви направиха млади. Едно време вие бяхте стари дядовци, но майка ви и баща ви, като се влюбиха, те ви повлияха и ви направиха млади. Така вие придобихте техния образ. Ако днес сте остарели, причината е, че майка ви и баща ви вече не ви влияят, вие сте ги забравили.


Питам, защо хората, като станат приятели, не се обичат вече? Ако вие вземете един предмет много близо до очите си, спира се вече онази хармония, която е съществувала в него. Всеки предмет в света, за да ви бъде приятен, или всеки човек, за да ви бъде обичен, непременно трябва да стои на известна дистанция от вас. Ако измените тази дистанция, чувствата вече не се проявяват. Този закон е верен и по отношение на съзнанието. Не вън от съзнанието си, но вътре в съзнанието ви е важно де седи даден човек, на какво разстояние от вас се намира. Вие можете да приближите един човек много по-близо до себе си, отколкото трябва, а същевременно може и да го отдалечите от себе си повече, отколкото трябва. Обаче и в единия, и в другия случай вие нарушавате този закон. За тази цел вие трябва да знаете как е съпоставил Бог живите същества, на какво разстояние ги е поставил. Бог е поставил всяко живо същество на известна дистанция, която трябва да се спазва. Всеки човек трябва да знае какво отношение има към даден човек, както и вие трябва да знаете отношението си към всички хора. В това отношение всеки човек е една форма, в която Бог се проявява, и вие трябва да знаете цената на тази форма.


Запример вие един спрямо друг нямате една определена стойност. Запример, като срещнете един брат или една сестра, вие казвате - този брат или тази сестра е много добра, но това са повърхностни понятия. След няколко дни вие казвате: "Аз мислих, че той бил добър, но съм се лъгал. Не е толкова добър, колкото си мислих." После се разочаровате. В едно семейство, състоящо се от брата, жена му и дъщеря му, отива един млад брат. Това семейство го приемат много добре. По едно време обаче братът, в дома на когото бил гост младият брат, казва му: "Братко, ти дойде в моя дом, дето те приехме много добре, като бял брат. Обаче, оказа се, че не си бил бял брат, но си сив брат. Правилата на гостоприемството изискват да бъда учтив към тебе. Затова, докато бъдеш в моя дом, аз налагам военно положение. Сутрин, като ставаш, понеже си духовен брат, ще си четеш Библията, ще се молиш, ще размишляваш, ще слушаш лекциите си, но с дъщеря ми и с жена ми няма да разговаряш. Ако те видя да се разговаряш с жена ми или с дъщеря ми, ще наложа закона според военното положение." И най-после, когато дохожда Време младият брат да замине, домакинът на къщата го изпраща до гарата. Младият брат му казва: "Благодаря ви за гостоприемството, но много строго ме държахте в дома си." "Да, много строго беше, но това са изключителни условия на живота. Те се налагаха според духа на военното положение."


Тъй щото, дойде ли такъв брат и у вас, ще наложите военно положение и ще му кажете да чете Библията, да се моли и да работи. Ще кажете: "Кой ли е този брат?" Всеки от вас е този брат. По отношение на Божествения свят и вие не сте извършили това, което трябва. Казвате: "Как да не сме извършили?" Питам, кой от вас, като е отишъл в някоя Божествена къща, не се е представил първо за бял брат, а после е излязъл сив брат? Кой от вас е оценил, както трябва, слънцето, звездите, цветята или хората? Никой не ги е оценил. Всички са на особено мнение и затова Господ най-после се принуждава да тури военно положение и казва: "Дъщеря ми няма да гледаш и жена ми няма да гледаш, нито ще разговаряш с тях." Много сериозна работа е тази. Ще каже Господ, че това са изключителни условия, временни условия на живота. Или аз наричам това нещо неразположение на духа.


Неразположението на духа произтича от неестествените желания, които човек има. Човек иска да постигне нещо в света. Това е много естествено положение. В това отношения външният свят служи като отражение на вътрешния. Влизаш в един дом, дето бащата има една красива дъщеря, и ти хвърляш око на нея. Ти веднага ставаш по-учтив, по-нежен, усмихваш се, започваш да декламираш стихове, поезия. Ако пък си музикант, започваш да свириш, да покажеш всичко, което знаеш. Ако свириш на пиано, веднага ще покажеш, че знаеш да свириш. Обаче това, че свириш, то е външно нещо. Че се усмихваш, и това е външно. Че декламираш Омира или Канта, и това е външно. Всички тия неща не са съществени. Те са моди, панделки, това-онова. В този случай ти си служиш с Омира или с Канта като кръпки, с които закърпвате някоя дупка.


Същинската причина седи в това, че обичаш дъщерята на този човек. Обаче каква е целта, защо обичаш тази мома? Дали ли сте си отчет защо обичате една сестра или един брат? Някой казва: "Много обичам тази сестра." Хубаво. По-добро нещо от това няма. Какво по-добро от това, хората да се обичат. Важно е да се провери човек в сърцето дали наистина обича, или това е само едно преходно чувство. Обичта трябва да е обич от самото начало и до края. Любовта е един Божествен процес. И когато човек казва, че обича, в неговата любов трябва да има един постоянен растеж, и то всеки ден. Ако любовта ви остава в едно и също състояние, тя ще донесе най-голямото нещастие на човека. Любов, която спира човека в пътя на неговото развитие, тя не е Божествена любов. Любов, която спира твоите разположения, тя не е любов. Любовта трябва да усилва разположенията на човека. Когато обичате един ваш приятел, всеки ден трябва да откривате в него по една добра черта или по една нова добродетел. Това е Божествена любов. Като срещнете този ваш приятел, да виждате в него онази черта, която още не се е проявила. Любовта изисква да виждате доброто, което Бог е вложил в човека, и всеки ден да го поощрявате в това направление. Ако е музикант или ако е поет, да го поощрявате да се развива в това направление.


Тогава отде иде неразположението? Крайното неразположение се явява в един акт, в един плод, в нещо завършено. Същото може да се каже и за разположението. В какво се изявява нашето разположение, което имаме към някой човек? Днес то се изявява в някакво материално даване, в някакъв подарък - или в една панделка, в една карфица или в едно цвете, или в едни обуща, или в едни дрехи и т.н. Все трябва да се даде нещо като израз на разположението, което имаме към даден човек. Когато разположението достигне до своя най-висок връх, то мяза на положението, в което се намира ученикът, когато получи диплом за завършено образование. Тъй щото, когато давате някому нещо, то е все едно, че му давате диплом, с който вие се изявявате. Ти, който му подаряваш нещо, си директор на училището, който му даваш диплом, е което показваш, че имаш отлично мнение за него. Той пък е ученикът. Значи, който обича, той е директор, а когото обичат, той е ученик. Като директор ти ще му дадеш един диплом с отличен успех, само с шесторки. Можеш да му дадеш и с тройки, и с четворки, но такъв диплом нищо не струва. Като дадете един отличен диплом на ученика си, ще му кажете: "Вземи този диплом и постъпвай съобразно него. Иди в света и работи според този диплом."


Това е, което Бог изисква от нас. В този смисъл всеки от нас трябва да знае какво обича в човека. Да оценявате човека, това е много нещо. Като срещнете един човек, трябва да отворите аналите в неговия живот, да видите защо се срещате с него. Трябва да видите какво Бог е вложил в него. Вие, като срещнете един човек, казвате: "Не ми е приятен този човек. Има нещо странно в него." Всички неща са странни, когато те са неразбрани. А когато са разбрани, те не са странни. Всичко у човека не може да се проучи. Човек може да проникне само в един ваш живот, да види какво сте били, но това още нищо не значи. Вие имате редица животи. Вие сте минали хиляди и хиляди прераждания.


Какво значи един живот? Някой казва: "Зная този човек, познавам го. Зная как е живял в миналото." Нищо не знаеш, ти трябва да проникнеш през всички животи на този човек, ако искаш да кажеш, че знаеш нещо за него. Ти трябва да имаш предвид цялата история на неговия живот. Вие сте едно произведение на Бога. Аз виждам, че има нещо у вас, което работи. Затова именно аз не бързам да се произнеса за Божията работа. Не казвам, че този човек нищо не струва. Може една негова постъпка да не е права, но той е Божие творение и Бог е вложил нещо хубаво в него, както и във всички останали хора. Божиите работи не могат да пропаднат. Тази форма, която виждаме отвън, е душа, в която Бог е вложил една своя мисъл, която иска да прокара. Всичко в света може да стане, но да се спре Божията мисъл, това никога не може да стане.


Сега ние дойдохме до сериозна работа. Казвате: "Като е така, тогава нека Бог направи от нас нещо повече от това, което сме днес." Това е само едната страна на въпроса. Бог желае от вас да направи нещо, но едновременно с него и вие трябва да работите. И ако вие не работите с Бог заедно, нищо не може да се реализира, но работата само ще се отложи. Ако вие не работите, както Бог изисква, той ще ви подложи на все по-големи и по-големи страдания, докато най-после вие не се замислите защо са тези страдания. И ще дойдете до разрешението на въпроса.


Представете си, че вие ходите на училище, но не искате да учите. По едно време се оглеждате, че вашите другари са отишли напред, а вие сте останали назад от тях. Те са се настанили вече на работа, а вие сте без работа, останали сте последен. Като види, че всички около него се усъвършенстват, той започва да губи желание за работа. Той вижда, че е изгубил вече добрите условия. Казвам, тези условия той е изгубил, но идат други условия, които той трябва да използва. Първите условия за тебе са изгубени. Те повече няма да се върнат. След тях идат други условия, които трябва да се използват за постигане на това, което вие желаете. Ако изгубите първите условия, ще дойдат втори, трети, четвърти, пети и т.н. Обаче колкото повече условията се отлагат, толкова повече и страданията се увеличават.

Та първото нещо. Като станете сутрин, кажете си: "Разположен съм днес." Ако сте брат, представете си, че сте царски син. Ако сте сестра, представете си, че сте царска дъщеря. Представете си, че сте здрави, красиви, силни. Аз не ви говоря напразно, но казвам - в природата има известни тайни, които по този начин можете да използвате. Тава става не само с вас, но и с по-нискостоящите от вас същества. И те понякога се пробуждат. Тяхното по-високо съзнание разбира тези неща. Колкото и да са низши животни днес, това е само по отношение тяхната външна форма, с която те временно са облечени. Като гледате воловете и конете как си махат опашките, вие мислите, че те нищо не разбират. Обаче понякога конят или волът ме погледне съзнателно, умно и казва: "Не гледай тази ни форма. Така сме облечени само временно. Като на бал с маски, изиграваме известна роля. Обаче ще дойде ден, когато и ние ще хвърлим тези роги и копита, ще се освободим от тях." Вие минавате, казвате: "Това е един вол." Не, това е син на някой архангел, когото бащата е изпратил на земята да се учи на смирение и да работи. Един ден, като се върне при баща си, той ще разправя, че орал земята на Ивана, на Драгана или на Стояна цели десет години. Ще разправя за жена му, за децата му, как са се отнасяли с него и т.н. А отгоре постоянно пишат тези неща. Правоверните, като слушат тези неща, ще кажат: "Това е забавление."

Питам, които сега ме слушате, имате ли ясна представа доде се простира по развитие съзнанието на вашия живот? Мнозина казват, че са на четириде- сет-петдесет години, но отде идат, де са били по-рано, защо са дошли тук, нищо не знаят. Какъв е произходът им, също не знаят. Ще кажете, че сте родени от еди-кой си баща и еди-коя си майка. Преди това обаче де сте били? Освен това отде са дошли вашата майка и вашият баща? Ако знаете всичко това, то определя и степента на вашето съзнание. Едва сега трябва да дохождат ред учени, които да ни доказват, че в света съществува един Бог, че природата е създадена от него. Едва сега трябва да дохождат велики музиканти и певци, които да ни пеят и да ни свирят, да ни забавляват, за да събудят у нас известни области от съзнанието. Те целят да събудят у нас един интерес, да разберем, че можем да направим нещо.

Някои казват: "Като живеем известно време, ще умрем." Не, не се спирайте върху тази мисъл. Като умрете, какво ще правите? Ще отидем при Бога. Преди всичко вие нямате ясна представа какво нещо е Бог. Добре, да допуснем, че ще отидете при Бога, но знаете ли как ще ви посрещнат там? Да, все ще ви посрещне някой. Най-малко ще дойде баща ви, ще ви прегърне, ще ви целуне и ще заповяда да заколят за вас най-доброто теле. След това ще дойде брат ви от нивата и ще се разсърди, че за вас е устроено такова посрещане. Ще каже: "Този нехранимайко изяде и изпи всичко, а за него колят теле, каквото за мене не са направили." И след това бащата ще трябва да примирява двамата братя. Питам, вие вярвате ли в това посрещане? Да, така е казал Христос. Мнозина очакват да бъдат в положението на пророк Илия. Ще го вземат с огнена колесница и така ще го занесат на небето. Казвам, при вашето разбиране каква нужда имаше този пророк Илия да го вземат с огнена колесница на небето, когато след това той дойде на земята като Йоан Кръстител и му отрязаха главата?


При това положение на нещата все има нещо недообяснено, Върху което аз няма да се спирам, защото, ако се обяснят, ще се дойде до едно неестествено положение. Ако дам известни обяснения, трябва да си послужа с контрасти, които и най-способният ученик мъчно може да схване. И той ще се постави В един клас, дето има една красива мома, и той няма да може да учи. Тази красива мома влиза в неговия ум, и той престава да учи.


Сега ако река да ви разкрия много неща, вие ще се влюбите в тази мома и ще забравите хората около себе си, ще престанете да учите. Дето ходите, все за тази мома ще мислите - дано я зърнете някъде, да й напишете няколко сладки думи, да й изпратите едно писъмце. Вие ще искате да ви се усмихне съдбата.


Питам, кое е онова, което този момък вижда в красивата мома? В тази красива мома има един ангел от невидимия свят, който е дошъл като гост временно у нея и после ще си отиде. В този ангел именно се е влюбил този момък. Утре ангелът ще си замине и момъкът ще каже: "Не е тази красивата мома, която по-рано познавах." Този момък не зная какво обича в момата. Като си замине този ангел, момата казва на момъка: "Виж какъв будала си! Какво право имаш да ме любиш?" Докато е ангелът в нея, тя е много учтива, поусмихне се.


Всеки ангел е образ на любовта. Ако днес срещне десет хиляди души, с всички ще върши само любовни работи. Той ще замотае главата на този-на онзи, но това не се счита престъпление. Това е закон в ангелския свят. Докато ангелът е в нея, тя гледа благосклонно на този-на онзи, били те прости или учени. Обаче замине ли ангелът, тя казва на момъка: "Как смееш да ме любиш! Ти си голям простак!" И тогава тя започва да обръща внимание само на тия, които са от високо произхождение. А на простите гледа с презрение. Та ако ви изясня тези хубави работи, вие ще се влюбите. Вие можете да се влюбите, аз съм за влюбването, но не и за захласването. Да се захласнеш, това разбира да спреш работата си, която ти предстои. Всеки може да се влюби. Та според вас всеки може да се захласне. Кой не се е захласвал? Докато бащата е бил млад момък, той се е захласвал. Майката, докато е била млада мома, и тя се е захласвала. Обаче, като се оженили, те


Вече не се захласват. След тях се захласват техните синове и дъщери. И бащата понякога се захласва. Кога? Когато се жени неговият син. И той взима участие. И той се интересува от снахата, която ще дойде. Майката пък се интересува от зетя, който ще дойде. Това са вътрешни отношения. Какво разбирате вие под думата "приведен зет"? Когато запитват някой турчин как му е халът, той казва: "Все е по-добър от този на един приведен зет." Казвам, в духовно отношение ние понякога не мязаме ли на един приведен зет? Мязаме, как не. Или понякога не мязаме ли на една снаха, която е влязла в един чужд дом и сега трябва да се нагажда според условията на този дом? Аз правя следното уподобление.


Да имаш положението на приведен зет или на снаха, това значи, след като си имал едни убеждения, едни възгледи за нещата, да приемаш сега други, нови възгледи. Изобщо положението на снахата всякога е по-добро от това, на приведения зет. Защо именно е така? Положението на приведения зет е такова, когато човек при едни възгледи и вярвания трябва да приеме съвсем нови, които той не е проверил, не е опитал, а му се налагат отвън. Всеки ден ще му казват: "Знаеш ли, ние те взехме голтак, бедняк, с окъсани дрехи и затова, ако не живееш, както трябва, ние ще те изпъдим вън от къщата си." И той горкият се стеснява. Ще-не ще, слуша каквото му заповядат. Условията, при които той сега живее, ще го принудят да приеме новите възгледи. Той трябва да ги приеме и заради общественото мнение. Снахата пък, от своя страна, казва: "Аз съм княжеска дъщеря и ако не ме гледате, както съм била в дома си, аз ще си отида." И положението на приведения зет е горко. Сега аз ви желая вие да бъдете снахи, но не и приведени зетьове. Аз не съм за приведените зетьове.


Сега аз ви давам тия неща само за диверсия. Когато нещата са много сладки, че не може да се издържа тяхната сладчина, тогава става нужда те да се разредят с малко вода. Следователно вие трябва да имате ясни понятия за това, какво нещо е снахата, приведеният зет, майката, бащата, братът, сестрата и т.н. Трябва да имате правилна представа за приятеля, за слугата, за господаря, за кравата и т.н. За в бъдеще вие трябва да имате съвършено други понятия от тези, които досега сте имали и имате.


Например, като видя една крава, аз специално се въодушевявам. Често отивам при някоя краба да се въодушевя, и после пак се връщам да си продължа работата. Кравата е научила нещо повече от хората. Тя седи кротко, тихо и спокойно и казва: "Не може без страдания." Тази крава я доят по няколко пъти на ден и тя нищо не казва, дава се доверчиво на хората да я доят. Обаче издоят ли само един път човека, той вдигне врява и глъчка. Няма нищо от това. Всеки трябва да даде от Божественото в себе си. Ще каже някой: "Нищо не е млякото. Не струва да се вдига толкова голяма врява." Когато говориш някому нещо, а той не те слуша, ти казваш: "Този човек нищо не разбира, нищо не знае." Тази критика ви прерязва и вие не искате втори път да излезете да говорите. Ще излезете пак да говорите. Изобщо никога не говорете това, което не знаете. Никога не говорете за неща, които никога не сте опитали.


Сега да се повърнем към основната мисъл, към разположението. Правило е - станеш ли сутрин, постарай се да имаш добро разположение. Не мисли, че си цар или че си княз, но си представи, че си същество, което Бог е създал и имаш всички възможности и способности в себе си. Представи си, че си изпратен като ангел да бъдеш благовестител на доброто в света. Това е важно - да бъдеш ангел, благовестител, изпратен да вършиш всичко добро, което можеш и каквото Бог ти заповяда. Ще кажеш: "Всъщност ангел ли съм?" Какво значи думата "ангел"? Тя означава вестител, служител на Бога.


И тъй, сегашното състояние на хората има една опасност В религиозно отношение, че те се съблазняват и престават да се подвизават. Това съблазняване се дължи на едно преплитане на чувствата им, вследствие на което те изгубват много от това, което имат в себе си. Те изгубват нещо от духовното в себе си. Запример у някой се яви желание да говори, но другите с мисълта си го пресичат, подпушват. Защо? Защото в религията не се иска много философия. Там няма какво да се говори за молитвите. Ако можеш да свириш, свири, но само пет минути, и то кратко, приятно, ясно. Ако пък искаш да говориш, кажи нещо на своите братя, но такова, каквото те никога не са чули. При това поговори няколко минути само и спри. Никога не повтаряй онова, което те знаят. Стар качамак не давай на хората. Ако можете да направите пресен качамак с прясно мляко, направете и дайте на хората - да останат всички доволни.


После друга погрешка, която правите, е, че се сравнявате един с друг. Не се сравнявайте един с друг. Ако въпросът е да се сравнявате, сравнете се с някой ангел или с някое възвишено същество, което знае много повече от вас. Запример искате ли сила, у тези същества ще намерите. Искате ли знание, пак у тях ще намерите. Наистина има случаи и между хората, дето някои са проявили в силна степен развити някои свои дарби и способности. Запример в един от ежедневните вестници пишеше за един човек, който имал необикновено развита памет. Той е помнил двеста и петдесет хиляди изречения, той помнил числата от цели десет страници на логаритмичните таблици. Също така той могъл да повтори в две минути отгоре петстотин числа, прочетени в най-разбъркан вид. Това показва, че у човека има грамадни способности, които той трябва да развие.


Вие мислите, че това, което знаете, е много нещо. Някой казва: "Знаеш ли как зная аз Библията?" Казвам, това още не е знание. Да знаете нещо от Библията или от физиката и химията, това подразбира да знаете и да помните всичко онова, което са писали всички тия учени и да можете при всеки даден случай да ги произведете. Кой от вас знае това нещо? Кой от вас може да цитира нещо от "Илиадата"? Ще кажете, че тези неща не ни трябват. Как да не ви трябват? Всичко ви трябва.


Сега оставям за следния път да обясня разположението каква важна роля играе то в живота на хората. Като ставаш сутрин, не мисли, че си мъж или жена, на колко години си, но мисли, че си ангел, изпратен на земята да служиш на Бога. Ти не си нито мъж, нито жена, нито дете. Тези неща са временни. Но си ангел, служител, вестител на Бога. Нищо повече. Ангелът съдържа в себе си всички противоположности на земята. Ангелът гледа на всички положения, които вие заемате, като на временни, като на свършени. Ангелът се намира в положението на един учен, който носи зад себе си учението на забавачницата, на четирите отделения, на трите години в прогимназията, петте години в гимназията и четирите години в университета. Той носи тия неща със себе си и като погледне назад, казва: "Всички тия неща все са допринесли нещо, все са оставили нещо съществено в мене." Всичко това - от единия до другия край - все е допринесло нещо за неговото развитие като малко дете и до тази възраст.


Същото може да се каже и днес. И днес този човек е едно малко дете, което има какво да учи. И в най-високото положение, в което днес се намира, той пак има какво да учи. Щом научи някои работи, той ще борави вече с тях в живота си. Тъй щото и при най-долното, и при най-високото положение все ще има някои основни неща за човека, с които той ще борави, ще работи. Ще знаете, че невежеството е начало на живота. Знанието е краят на живота. Някой казва: "Наричат ме невежа." Радвай се. Това е началото на живота. "Наричат ме учен." Радвай се. Това е краят на живота. Какво подразбира свършването на училището? Като свършиш гимназия, дават ти право да влезеш в друго училище, в университет. Като свършиш университет, дават ти право да следваш в живота, там да прилагаш. Това се оформява с диплом. Ако могат да те направят професор, направят те такъв. Ако не могат, дават ти диплом да излезеш в света, там да работиш. По този начин се освобождават от тебе, от твоето знание. Тъй щото, докато си невежа, пращат те на земята да учиш. Като свършиш, като станеш учен човек, заминаваш от земята и те поставят в едно по-високо положение.


И тъй, какво е невежеството? Условие за наука. Какво е знанието, науката? Условие за невежество. Ако си невежа, способен си за наука. Ако си учен, способен си за невежество. Казано на ваш език, който е учен, ще му дадат на разположение невежи хора да ги учи. Невежият пък е царски син, понеже има на разположение десет души учени хора, професори, които работят за него, учат го. Само той трябва да плаща на тия учени хора. Учените хора пари нямат. Невежите са силни в парите, а учените са силни в знанието.


Следователно невежеството е начало на живота и на знанието, а учеността е край на живота и на знанието. Сега аз правя превод. Кажат ли, че си невежа, зарадвай се, защото ще имаш професори на разположение. Кажат ли, че си учен човек, пак се зарадвай, защото скоро ще свършиш и ще ти дадат диплом. Ето как аз разрешавам този въпрос за себе си. Аз ви давам моите възгледи по този въпрос. Ако беше това в старо време, вие трябваше да платите за тях много, но сега ви ги давам даром. Казвате: "Дали е точно така?" Както искате мислете, но аз казвам - невежият човек е приспан, за да не знае, да не помни, че е учен човек и да може да придобива днес нови знания. Ако приспят един учен, като го поставят в магнетически сън, ще могат да му докажат, че той нищо не знае и той ще повярва в думите им. Ако пък си невежа и те поставят в магнетически сън, като ти докажат, че ти си учен човек, и в това ще повярваш. Това показва, че ученият човек може да стане невежа и невежата може да стане учен. Нещата не са статически. Не мислете, че човек, като е невежа, че нищо не може да постигне. Че е невежа, това показва, че той няма благоприятни външни условия и затова не може да се прояви. Променят ли се условията, той веднага ще се прояви и няма да бъде вече невежа. Ученият човек пък е разцъфтяла пъпка. И затова всеки трябва да казва в себе си: "Колко голям невежа съм. Но и колко голям учен ще бъда."


Тъй щото всичкото зло в света произтича от невежеството. Това е според вас, но аз не съм съгласен с тази философия. Всичкото зло в света произтича от многото знание. Невежеството не е създало злото, но учените хора като пo-учени и хитри, те са се скрили зад невежеството и така са създали злото. Погрешките на учените се крият зад невежеството. Всеки, който иска да направи нещо, да се прояви, той е учен човек. Лисицата, която иска да хване кокошката, невежа ли е? Не. Каква ученост има в нея?


Та и вие, ако сте невежи, трябва да станете учени.


Тайна молитва


Двадесета лекция

на Общия окултен клас

17 февруари 1932 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни