Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_02_21 Моята Любов няма да премине21 февруари 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 11:31

От книгата, "Вземи детето", Сила и Живот, Петнадесета серия (1931–1932), Том II,
ИК „Сила и живот”,  Бургас, 1993.
Книгата за теглене - PDF
Съдържаниена томчето


неделна беседа

21 февруари 1932 г.

Моята любов няма да премине


21-ва неделна беседа, държана от Учителя на 21-ви февруари 1932 г. 10 ч. София, Изгрев.

Ще взема 24–та глава от Матея, 35-ти стих. "Небето и земята ще преминат, но моите думи няма да преминат".

Много пъти се говори за истината. Какво нещо е истината? Аз бих дал един научен отговор. Истината е това, което едновременно ограничава и освобождава човека. Първото положение: истината е това, което ограничава човека. Това е, което в старата философия наричат инволюция, то е отиване от свободата към ограничението, слизане. Това учените хора го знаят. Онези, които не са учени, те не знаят, за тях трябва да се обяснява. Другото положение, сегашното: истината е това, което освобождава човека от ограничението, от инволюцията. Това е еволюцията, възлизането на духа. Така че, еволюцията е нещо друго: човек започва от най-долното място, додето е достигнал, надолу от това положение той повече не може да отиде. Следователно всеки човек се връща там, отдето е излязъл. Всеки трябва да слезе там, дето е бил по-рано. Защо е това слизане и качване? Няма защо да се обяснява. То може да се обясни така: имате една къща на два етажа, имате стълба, по нея ту ще се качвате, ту ще слизате. Защо? Защото имате работа и на двата етажа. Вие живеете на втория етаж, имате работа - ще слизате на земята; като свършите работата на земята, ще се качвате на горния етаж. Това са все условия. На другия ден пак ще слезете и ще се качите. Всякога ще има слизане и възлизане. Та тези промени, които стават в живота са естествени. Някой път вие искате да не се направи някаква промяна. То е невъзможно. И самият живот иска промени. Промените сами по себе си са едно от Божествените качества на живота. Да се променят нещата хармонично, то е щастие, да се променят дисхармонично, то е нещастие. Следователно дали човек е щастлив или нещастен, ние казваме: някои хора влизат от щастието към нещастието, а други от нещастието към щастието. Защото нещата винаги носят в себе си ограничения. Може да се запитате, не може ли другояче светът да се създаде. Така е създаден. Нашият свят е така създаден. Има други светове, които са създадени по друг начин. В природата не съществува само един начин. Ние мислим, че като хората на земята няма други. Така е по отношение на нашата земя, а по отношение на другите земи ние сме само едно разнообразие, което е на мястото си. Сега, ние може да мислим, че като човешката култура няма друга, това е наше лично схващане, обаче дали е така, то е друг въпрос.

Христос казва: "Небето и земята ще преминат, но моите думи няма да преминат". Божиите думи, онова, което Бог е намислил да извърши, то трябва да стане тъй, няма изключение в онова, което трябва да стане. Сега, трябва да се разбере онзи основен закон на живота= Може да е личен, семеен, обществен, държавен. Законът, който регулира живота, е един .и същ навсякъде. Туй, което се отнася за един човек, се отнася за всеки друг, за всеки дом, за всяко общество, понеже всеки дом е направен от живи същества, които трябва да живеят. Две същества образуват един дом. Ако един народ е от 5 милиона, друг е от 10 милиона или 100 милиона, някои народи са още по-големи, китайците например, са 400 - 500 милиона; и всеки от тези народи, всички тези същества се регулират от един и същ закон. Всички тези народи съставят едно разнообразие, макар че това разнообразие повидимому изглежда като еднообразие. Който изучава ботаника ще види, че едно растение като расте изменя формата си, разнообразие има, обаче всички клончета съставят едно цяло, една и съща сила регулира всичко. И ако започнат отгоре да заболяват клончетата, листата, туй показва, че това е състояние на цялото дърво. Когато листата са зелени и клончетата са зелени, туй показва, че цялото дърво е добро. Така и хората и обществата боледуват. Когато един народ започне да боледува, така и цялото човечество може да боледува. Сега цялото човечество минава през една фаза, която е неизбежна. Нищо не е в състояние да измени този ход. Причините са от далечното минало. Някой може да каже, че ние, хората сме причина за това. Не сме само ние причината. Че стават земетресения, има и хиляди други причини. Ние може да допринесем нещо за земетресенията, но причините седят още по-далече. Може донякъде ние да допринасяме за земетресенията, но какви са причините всъщност? И най-учените хора, философите, не са могли да ги разгадаят. Понеже ако биха могли да ги разгадаят, ако знаеха причините, би могло да се намери лек за тази болест. От Божествено гледище има лек. От Божествено гледище има цяр и сега ние отиваме към излекуване. Невидимият свят е приготвил място за избавление. Сега в пространството ние се намираме в най-неблагоприятните условия. Мястото, дето се намираме в пространството, то ражда този безпорядък. Ние се намираме сега в едно място на разрушение. Тези неща, които стават, се дължат на известни отломъци. От пространството падат патрони, снаряди върху Земята, и всяка година се посрещат по десетина милиона такива снаряди. Един ден ще дойдем в по-хубаво място и тогава ще настане мир. В туй пространство, в което сега пътуваме, ние се намираме в опасност, то е както в Атлантическия океан, през който пътуват параходи и се намират в опасност от ледените планини.

Сега се изисква онази вътрешна вяра, която да даде стабилност на човека. Човек не трябва да се бои от външните прояви, които стават, няма какво да се боим от една буря, от промените на бурята. Дали е 35° студ, или 40°, или 50°, няма какво да се боим от измененията на температурата, които стават в природата. Когато на едно място температурата се повдига, на друго място спада. Когато на едно място на Земята има прилив, на друго място има отлив. Когато в една страна е ден, в друга е нощ. Противоположности има. Когато едни хора са щастливи, други страдат, бедствуват. Така е било винаги. Когато Римската империя е достигнала до върха си, много други народи са страдали. Можем да кажем, че сегашната епоха на човешкото развитие се намира под най-благоприятните условия, понеже всички народи имат горе-долу малко свобода. За в бъдеще ще имат по-голяма свобода. В съзнанието на хората се заражда една нова идея на човещина, че всички народи трябва да имат известна социална свобода, за да може всеки да се развива правилно.

Всички резултати, които се зараждат в сегашното време, те са най-важното, за което може да се говори. Има неща, които представят увлечение за човешкия ум. За пример, може да ви чета някой разказ, някой роман за някоя млада мома или някой млад момък, или роман за някой старец или някоя стара баба, или роман за някой цар или царица. Разни романи има. Всеки човек може да създаде роман за своя живот, но да е реален. Всеки един разказ, който обяснява човешкия живот, донякъде е реален. Казвам: има известни познания, които нас не ни интересуват, или ни интересуват само до известна степен. Какво те ползува цял хамбар пълен с жито, ако ти не можеш да се ползуваш от това жито? Какво те ползува печеният хляб по фурните, ако ти не употребяваш този хляб? Та нещата са дотолкова реални за нас, доколкото имат отношение към подобрението на живота. Тази е основната идея, която Христос прокарва навсякъде - че трябва да изпълним волята Божия. Единственото реално нещо, то е волята Божия, върху която почива човешкият живот, върху която почива семейството, домът, народът, върху която почива цялото човечество. Бог е туй великото, в което ние живеем и се движим, и съществуваме. Но въпреки тази реалност, ние нямаме ясна представа какви са отношенията на Бога спрямо нас и какви трябва да бъдат нашите отношения към Него и към ближните ни. Ние нямаме още една правилна философия, определена. Разните религии до известна степен дават едно упътване, но то е временно. В най-древните времена, за да умилостивят Бога са принасяли човешки жертви, след това са принасяли в жертва животни. Сега ние минаваме с по-малко разноски, с много малко разноски, дотам сме достигнали. А за да се служи на Бога, изисква се едно приложение, не такава жертва, а трябва да се принесе в жертва човешкото сърце. Не туй човешко сърце да се изгори, не да се унищожи, но да се посвети на Бога. Единствената култура за в бъдеще ще бъде културата на въздигнатото и очистено човешко сърце. Преди да дойде тази култура, ние имаме да въздигнем човешкия ум. Културата на ума е необходима, понеже умът може да бъде помощник за въздигането на сърцето. Ако четете свещените книги, ще видите, че никъде не се казва: "Сине мой, дай ми ума си,” но се казва: "Дай ми сърцето си". Умът е от една най-възвишена материя, която не се покваря. Сърцето на човека загазва, всичките противоречия, съблазни, зависти, омраза - всичко това произтича от човешкото сърце.

Сега, под думата "небе" Христос разбира онзи възвишен живот, а под "земя" разбира земния живот. "Небето и земята ще преминат" - това значи, че земният живот един ден ще има друго отношение към нас, тъй както бащата изменя отношението си към своя син. Докато е малко детето, бащата има едно отношение, щом стане възрастен, отношението става по-разумно. Значи един ден отношенията на Небето спрямо Земята ще се изменят! Засега отношенията на Невидимия свят са достатъчно строги по отношение на Земята. Ние казваме: война. Най-ужасна война има в света. Всяка година измират 35 милиона хора, в 10 години това са 350 милиона, а в хиляда години! А някои говорят за миротворство. Умират тия 35 милиона души, и не само стари хора, но и млади, деца по на един месец, по на една година, на десет години, млади и стари - 35 милиона! Защо? Никой не знае. Сега се проповядва да няма война. То е палеативна работа. Докато смъртта в света не се махне, ние всякога ще бъдем изложени на тази постоянна война. Когато аз говоря, че ние сме против войната, това значи, че ние сме против греха. Трябва да се премахне греха! Съществува ли грехът, никакви външни ограничения не са в състояние да отмахнат войната. Казвам: миротворството в света ще дойде само тогава. Защото в една война като Европейската 6 милиона хора бяха избити. Какво са 6 милиона в сравнение с 35 милиона, които умират всяка година? Казват, че имало още 25 милиона загинали, 25 милиона плюс 6 милиона, стават 31 милиона. Тази война принесе толкова жертви! И като прибавим тези от Общоевропейската война - за 4 години се избиха 35 милиона, и всяка година измират по 35 милиона, ще пресметнете колко са станали, като си отидете в къщи.

Ние сме за онази идея, която ще внесе у нас великия живот, разбирателството. Защо? Трябва ли да живеем или трябва да умрем? Като умрем, трябвали да бъдем мъртви или да оживеем? Питам, ако Бог ни е създал и ако ни е дал живот, защо някой трябва да ни лиши от този живот? Писанието казва така: "Бог не благоволява в смъртта на грешника". Той я допуща като една необходимост по причина на човешката свобода. Но от гледището на Бога свободата седи в това, че Той постоянно има работа да възкресява тези хора. Бог постоянно ги възкресява. Всяка година Господ възкресява по 40 милиона. Значи пет милиона възкресява повече, отколкото смъртта задига. Тъй, щото животът има надмощие.

Та казвам: Възкресението отдавна е започнало, частично възкресение, а ще дойде и общо възкресение, когато ние ще можем да бъдем свободни от онази вътрешна зараза, която сега произвежда голямата дисхармония. Всичко се дължи на греха. Вземете един дом, става известно смущение, известно недоразумение между майката и бащата, между братята и сестрите. В едно общество, в една държава имате известен ред; но започват потайно да работят, искат да снемат правителството, някой път по законен ред, някой път по незаконен ред, стават революции. В света са ставали хиляди революции и светът си върви по същия начин. Хората вярват, че като стане една революция, ще стане нещо по-добро. Ще измрат повече хора, повече ще бъдат избити, ще се създаде повече работа, Господ да ги съживи отново. Никаква революция не постига това, което Бог изисква. Защото и онези, които властват, и онези, които искат да снемат властващите, нито едните, нито другите изпълняват волята Божия. Онези, които искат да снемат една власт, не са питали Господа съгласен ли е с това, такава ли е Божията воля. И онези, които управляват, и те не са питали, съгласно ли е всичко това, което се върши, с волята Божия. Той ги гледа отгоре. И в най-тайните места Той вижда какво се върши. Нищо скрито-покрито няма пред Него. Той вижда и разбира. И няма да остане нито едно престъпление в света, което да се не изправи.

Да оставим тези неща на страна. Религиозните мислят, че като са религиозни, това стига. Не само човек да е религиозен, да носи само един надпис, или да носи диплома, че е свършил медицина, а като го викат, не може да излекува болния. Защо му е тази диплома?

Казва Христос: "Небето и земята ще преминат". Значи този ред, който сега съществува, ще мине, ще се замести с един ред по-добър. Идването на всички велики Учители в света е, за да се обнови сегашният свят, да му се даде едно ново направление. Как човек може да се обнови? За пример, вие седите в този салон, всички дишате, някой път се набира повече въглена киселина. Какво се изисква да се направи? Да се отворят прозорците, да дойде повече въздух. Или ходите в една тъмна нощ, какво се изисква? Повече светлина. Щом дойде външната светлина, веднага вие се ориентирате. Та човешката душа сега се нуждае от повече светлина. Ние не поддържаме известен ред на нещата с думи; ние поддържаме, че има един естествен ред, има един Божествен ред на нещата, според който всеки човек трябва да се изявява свободно. И цялото човечество върви по един определен закон. Всички философи трябва да поддържат това. Има един Божествен път, по който трябва да се върви. И този път е еднакъв за всички без разлика. Той не е за едного един, за другиго друг. Но в Божествения път по-голяма отговорност носят онези, които знаят. Един светия носи по-голяма отговорност, отколкото едно дете. Ако детето направи една погрешка, и светията направи погрешка, светията ще бъде повече наказан отколкото детето. Когато Бог изпрати Йона в Ниневия да проповядва, и като не изпълни наказанието си, Господ каза на Йона: "Има повече от 15 хиляди деца, които не знаят коя е лявата и коя дясната ръка, заради тях трябваше да се спаси Ниневия". А пък Йона беше недоволен заради своите лични чувства, да не говорят хората: ето, яви се един самозван пророк, лъжец който ни изплаши. Каквото каза, не стана. Изплашиха се и цар, и деца, и изправиха се. Йона казва на Господа: "Като си искал да ги прощаваш, нямаше нужда да ме пращаш да проповядвам". Тогава Господ го изпита. Огря го слънцето, израстна една тиква и Йона си каза: "Да има поне лист на тиквата, да ми направи сянка". Господ заповядва на един червей да прояде тиквата и тя изсъхна. Йона започна да протестира: "Едно малко наслаждение имах, един лист и ни го взе и него". Господ му каза: ”Тебе ти е жал за един лист, а аз не трябваше ли да пожаля толкова деца"?

Та сега ние съвременните хора, имаме разни понятия за изпълнението на волята Божия. Старите възгледи са стари, миналото си е минало, то си е донесло своето. Настоящето и бъдещето са най-важните. Робството минало, богатството минало, славата минала, и е допринесла нещо, но тя няма повече да ни ползува. Един човек, който вчера е ял, ако днес не яде, утре не яде, той. вече не се интересува, че вчера е имал хубав обяд. И днес трябва да има. Каква трябва да бъде настоящата храна? От онези удове, които ние храним в себе си, зависи нашето благоденствие. Има известни мисли, известни желания, известни постъпки в света, които носят живот в себе си. Мислите, които ние възприемаме, те не се създават от нас. Има мисли, които идат от невидимия свят, от напредналите същества, които са безсмъртни. Те ни изпращат своите мисли, своите желания, своите постъпки като един дар. Ако разбираме този вътрешен закон, ние можем да използуваме тяхната мисъл, можем да използуваме техните желания и постъпки, за да турим в себе си ред и порядък, по същия начин, както вие взимате камъни от Витоша и знаете как да си направите къща! Ако знаете закона, ще знаете как да си турите основи, или от дървета ще си направите греди. Ако ние знаем този вътрешен закон на тия мисли, на тия чувствувания, трябва да създадем нещо по-хубаво от това, което създаваме. Често ние не използуваме тези Божествени мисли, а използуваме тези ограничените, които са изостанали от разни човешки култури. Защото някой път, когато човек умира, той оставя своята мъртва мисъл, мъртво чувство и мъртва постъпка на земята. Възприемеш ли неговите мъртви мисли, мъртви чувства и мъртви постъпки, ти веднага почваш да чувстваш онова голямо нещастие вътре в себе си. Съвременните изследователи показват, че черничевите и сливовите дървета, които са около гробищата, често са заразени: болестите на заровените там хора се предават на тази материя, която всмукват дърветата чрез корените си и минават в плодовете.

При сегашните условия злото е там, където хората не го съзнават. Ако на земята се увеличат грешните, те като умират, оставят своите мисли в растенията, и растенията, които ги възприемат от тях, заразяват се. Та грешните като умират, оставят проказата си тук, до известна степен те се ползуват, но за живите хора става зле. Сега някои са дошли до идеята да изгарят умрелите. По-хубаво е това. Мисля, това е една по-хубава философия. Но на земята да се изгарят и да се събере и дима им, защото има друга опасност тогава, че като се изгори проказата, тя заразява чрез своя дим. Тази пещ тъй трябва да бъде направена, че газовете не трябва да влизат във въздуха, да не дишат хората заразен въздух. Според мен нито трябва да ги горят умрелите, нито да ги заравят в земята. Ако мене биха попитали, аз бих казал всички умрели да се поставят на студ 270°. Още не са дошли хората до такъв студ, наближават до 200°. Туй ще бъде едно спасително средство. Колко зверове вътре ще останат! Един ден, както казва Писанието, когато дойде времето, цялата земя ще се запали и изгори, тогава ще се ликвидира с всичко. Ние няма да бъдем на земята. Но при сегашните условия - на студ. Ние не сме за горенето на хората. По-безопасно е горенето, защото при заравянето по-лесно се предава заразата. Но и единият, и другият метод нищо не допринасят. То е външна форма. Трябва да се проповядва една нова философия - по кой начин хората могат да се избавят от смъртта, по кой начин може да се продължи животът! За да се продължи животът, необходимо е сегашните страдания да се понамалят. Ние страдаме чрезмерно, с което разрушаваме своята нервна система. После, условията на живота са толкова лоши, че се зараждат в нас най-лошите мисли и желания за отмъщение; изгубваме вярата си. В туй отношение не разбирам да подозираш всички хора в престъпление. Това е едно анормално състояние.

В природата съществува една наука, която за в бъдеще трябва да се тури в приложение. Пуснете един апаш в една тъмна стая, веднага в него ще се зароди желание да задигне нещо, понеже е тъмно. Почнете да пущате светлина. Колкото повече се увеличава светлината, той ще почне да се безпокои. Щом прозорците са отворени, щом светлината е непоносима, той почва да се озърта, тази светлина попада в неговата мисъл. Значи всяко престъпление, всяко зло може да се роди при недоимък на светлина в човешкия ум. Вие може да направите един опит. Един човек, който е тръгнал да извърши престъпление, внесете малко светлина в неговия ум - той веднага ще почне да се спира, да се озърта, дали са го видели. Щом няма светлина, той е смел, решителен в пътя си.

Та казвам: Престъпленията в света почиват върху една разумна сила, която първоначално е влязла в света. Всеки един, който върши престъпление, той мисли, че може да подобри живота си. Това е лъжа, самоизмама. Няма престъпник, който да не мисли, че като свърши престъпление, ще подобри своя живот. Ако вие можете да премахнете тази самоизмама, ако можете да премахнете тази илюзия в ума на човека, той може да живее по-трезв живот. Всички престъпления стават по единствената причина, че човек мисли, че ще подобри живота си. А животът чрез престъпления не може да се подобри. Защото всяко престъпление е нарушение на великия Божествен закон на хармонията. Сегашните хора нямат ясна представа за тясната връзка, която съществува в цялата природа. Защото всички живи същества, растения, животни, те са изложение. Вие минавате през една местност, край някой извор виждате едно цвете много красиво, у вас се заражда желание да откъснете това цвете, мислите да го занесете на вашата майка; на баща си, или на някой ваш приятел, или на някой ваш възлюбен. Или видите някое животно лежи, мислите туй животно да го занесете на някой ваш близък. Но тези цветя, тези животни са изложение: велики художници, невидими за нас, тук са изложили своите художествени произведения. Много пъти се случва, че за откъсването на едно цвете, някои хора са плащали с живота си. Ти ще занесеш цветето на майка си, но ще платиш с живота си; ще занесеш цветето на баща си, но ще платиш с живота си; ще занесеш цветето на сестра си, но ще платиш с живота си; ще занесеш цветето на брата си, но ще платиш с живота си. Комуто и да го занесеш, ще платиш с живота си. Хората казват, че това е една случайност, и вие ще кажете, че това е една случайност. Но знаете ли за тези живи алпийски рози колко хора са станали жертва? За да могат една такава алпийска роза да я снемат, плащат с живота си. Питам тогава, защо ни е едно растение или едно животно, за което ще заплатим с живота си? В дадения случай чий живот е по-скъп - на това животно ли или твоят живот е по-ценен? Ти ще откъснеш едно цвете, но веднага ще има смъртна присъда, четат ти присъдата. Както един разбойник може да те окошари - има пушка, ще те отвлече, .ще те обере, ще ти вземе братството, така и ти като откъснеш едно цвете, може да те изхукат. Това са изключителни условия. Така също е и с престъплението.

За пример, при бащата е изпратен синът. Бащата няма право да се разпорежда с него, както иска. Той няма право да го бие за каквото и да е. Абсолютно справедлив трябва да бъде. Синът, като направи едно престъпление, може да го накажат за една погрешка, но да има една справедлива идея. Ако и на майка му дойде на ум за каквото и да е да го наказва, тя ще пострада. Много бащи като наказват синовете си, плащат с живота си. Защото този син, който е изпратен на земята, той има и други, които се грижат за него. Христос казва: "Пазете тези малките, защото техните ангели гледат лицето на Бога". Ти имаш син, ако постъпиш несправедливо, ти разрушаваш неговия живот - ще платиш с живота си. Ще се лишиш от своята свобода. И обратното отношение е верно. Ако синът упражни насилие върху баща си, той ще плати с живота си. Ако синът или дъщерята упражнят насилие върху майка си, и на тях се случва същото. Та казвам, какви трябва да бъдат онези велики отношения между синове и бащи, между бащи и синове, между майки и дъщери, между дъщери и майки, между господари и слуги, между слуги и господари. Слугата може да изнасили господаря си, но ще плати с живота си. Законът еднакво действува в природата. Бог изисква ред и порядък навсякъде. Туй е за разумните хора. Много хора, които са разумни, спасяват живота си.

Мене ми разправяха за един български ловец. Иде една мечка насреща му. Той вдига пушката си, тя се спира, гледа го; тя иска да му каже: как искаш, аз ли да се отбия или ти да се отбиеш от пътя. Тя като се спира, той вдига пушката си, после тя минава, спуща се, хваща го, откъсва му ръката и заминава. Наказание е това, нищо повече, Но какво се постига с пушката? Изгубва ръката си. Не беше ли по-добре за този ловец да се отмести някъде в гората и да каже на мечката: Заповядай. Ще каже той, че има достойнство, има пушка. Но ти като човек с достойнство, защо позволи да ти откъснат ръката? Не стана ли по-лошо за тебе?

В света има ред. Всичките нещастия, които сега ни сполетяват, причините им са отдавнашни, наследствени са от деди и прадеди. И ние още търпим туй нарушение, неспазването на Божия закон. Казва Писанието: "Моите думи няма да преминат". Значи всичко туй, което Бог е написал, ще се изпълни. Бог изисква от всеки един човек, в когото е вдъхнал дихание, да живее както трябва. Не живее ли ще му даде всичките нещастия - може да бъде ангел, може да бъде грешник. Ако рече да поправи живота си, неговата съдба ще почне да се изменя.

Щом се намираме в един прогресивен период в развитието на човечеството, всеки ден трябва да допринася нещо в живота. Има неща законни, има неща незаконни. Законно е туй, което допринася благо и на мен самия, и на другите. Ако моята любов допринася благо на мен и на окръжаващите, тази любов е законна; ако моята любов не е законна, тя не допринася нищо на другите. За пример, имам желание да пия вино, но моята любов към виното, моето пиянство не допринася нищо на домашните ми - на баща ми и майка ми, на брата ми, на сестра ми, на децата ми, ако съм баща, на целия дом тя не допринася никакво благо. Тогава кръчмарят няма защо да продава виното.

Законът е: да се приложи Божията Любов в живота. Та сега, за вярващите е този закон. Вярващите очакват да се поправи светът. Чудно е, че сегашните хора вярват и очакват светът да се поправи, Бог да го поправи. А Бог очаква най-първо религиозните хора да се поправят, добрите хора, разумните хора да се поправят, че да дойде едно целокупно добро в живота. Трябва да дойде един идеен живот. Защото българинът казва: "С един камък къща не става”. С един добър човек светът не се поправя. И с десет души не се поправя. Но когато всички хора решат да живеят добре, светът може да се поправи. Оправянето на света разбирам, че ние може да живеем един добър живот. Няма да има тогава нещастни хора в света, няма да има смърт, няма да има плач, няма да има войни. Какво ще има тогава? Войните ще бъдат заместени с деятелност, с подем. За в бъдеще пак ще има войни, но как? Ще се съберат, ще направят една война, ще стрелят с празни куршуми. След това няма да има нито един убит, ще се прекрати всичко и ще кажат: Много добре свърши войната. И аз ви казвам: Преди години, в миналото столетие, така е решил въпроса един китайски адмирал. Между русите и китайците имало едно несъгласие. Руската флота била в китайски води. Срещат се двете флоти и адмиралът веднага изпраща един свой адютант при руснаците, казва: "Може да разрешим войната много добре. Ще се бием, но ще гърмим с празни снаряди, ще свършим добре работата и ще се оттеглим". Сега хората не са още готови за такава война. Ако един хвърля празни фишеци, а друг пълни, тогава не върви.

Хората още нямат съзнание. Защото всеки народ иска да стане велик на гърба на другите народи. Аз не искам да зная, че величието на един народ можело да бъде величие на цялото човечество, на целия свят. Едно съчетание, една пропорционалност трябва да има. Ако моята ръка стане голяма за сметка на другите части на тялото, тогава се получава една анормалност. Ръцете трябва да бъдат толкова големи, колкото им е определено. Щом едната ръка е по-малка отколкото трябва, то е пак анормално състояние. Ако човешката глава тежеше 50 кг, какво би станало с вас? Човек няма да бъде в състояние да носи такава глава. Ако тялото стане толкова голямо, колкото на старовременните мамонти, а главата голяма колкото на една муха, какво би станало? Често съм слушал да казвате: "Не си струва човек много да мисли". Но ти ще мислиш правилно, за да поддържаш формата на своята глава. Ти ще поддържаш идеята за красотата, ще поддържаш идеята за добротата, ще поддържаш идеята за всички добродетели. Те са строителни сили, които строят. Ти ако поддържаш доброто в себе си, ще подпомогнеш строежа на твоето тяло. Здравето на твоя стомах зависи от доброто ти. Здравето на твоите дробове зависи от твоята любов. Човек обича ли с нормална любов, никога не може да заболеят гърдите му. Един човек, който е справедлив, той никога не може да изгуби силата на ума си, да полудее, да се разстрои нервната му система. Само ако е несправедлив, той може да се разболее, да заболее мозъкът му и нервната му система. Ако ти мислиш доброто, ако разбираш онзи ред на нещата, по който вървят добродетелите, ти ще знаеш как да съграждаш в себе си своето тяло. Несправедлив ли си, ръцете ще заболеят. Нямаш ли добродетели, краката ще са болни.

Да кажем, че имаш любов към Бога. Но любовта към Бога не трябва да погълне целия ти живот - ти тогава ще разбираш по човешки. Ако ти се влюбиш в Бога и забравиш всичко, и ако се влюбиш в една мома и забравиш всичко, това е равносилно. Всичко - колкото трябва. Всяко прекалено нещо не е нормално. Някой се влюби в Бога и за нищо друго не мисли. Някой се влюби в една мома и за нищо друго не мисли. Тогава по какво се отличава тази любов от Божията любов? По това, че като обичаш една мома, ако тя е безсъвестна, ще те накара да работиш заради нея. Ти ще й дадеш всичкото си имане, тя пак ще е недоволна и ще казва: "Това ми купи, онова ми купи". Ти ще даваш, ще даваш и един ден като няма какво да даваш, тя ще те натири и ще каже: "Стига, аз съм сита, нека дойде друг да ме обича". Тази любов подразбира да има какво да дадем. Казвам: Ние като се влюбим в Бога, ние ли трябва да Му дадем, или Той трябва да ни даде? Щом се влюбим в Бога, трябва да се яви у нас желание да Му служим, .да работим за Него. Яви ли се туй желание, любовта в нас е активна. Не се ли роди това желание, любовта ни към Бога не е естествена, даже в закона на молитвата. Сега, ние искаме да изнесем закона на молитвата. Тъй както се изнася сега, не е нещо верно. Да си разправяш пред Бога своите грехове, не зная каква молитва е тя. Каква нужда има Бог да му разправяш своите грехове? Счупи ти се кракът, защо ще разправяш на Господа, че кракът ти се счупил? "Заболя ме главата, Господи"! "Заболяха ме дробовете, Господи"! Това ме заболя, онова ме заболя - като погледнеш, Господ е пълен с молитви за счупени крака, за болни глави, за болни дробове, за изкьлчени ръце. Не зная, обаче, колко молитви може да се намерят, с които човек благодари на Господа, с които да каже: "Господи, благодаря Ти за всичко, от сърце и от душа Ти благодаря"! Все ще има един недоволен. Едва на десет милиона ще се намери един, който да благодари, от сърце и душа да е благодарен. Недоволството е -характерно за човека. Благодарността е едно велико качество.

Някой иска да намери последната теория. Последната теория е приложението на любовта в живота. Всяка любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов. Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна. Всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Това са диагнози. Казвате: "Едно време имах повече любов, а сега нямам". Значи знанието ви не е правилно, защото между любовта и знанието има известно отношение. Знание без любов, то никога не може да се приложи. Ако пък няма знание, любовта как ще се приложи? Все трябва да има знание. Знанието е едно средство, с което ти можеш да повдигнеш живота си. За да се повдигне този живот, непременно най-първо ти трябва да преустроиш главата си. За пример, като ходите, нито един от вас не мисли как трябва да ходи; не ходиш, както иска Господ да те види. Има една поза, която човек трябва да държи - винаги изправен. Отидеш при .Господа с наведена глава надолу, отидеш при Господа с наведена глава надясно или наляво, отидеш при Господа с наведена глава назад. Това са четири активни положения, това са отклонения. Като те види Господ така, вижда, че ти си в едно развълнувано море. За да се постави главата ти наляво, твоите чувства са взели надмощие в тебе. За да се постави главата ти надясно, твоят активен ум е взел надмощие. За да се постави главата назад, твоите лични чувства са взели надмощие; за да се постави главата ти напред и надолу, твоята крайно користна любов е взела надмощие. Значи, ако си наведен напред, ти си користолюбив, ако е наведена назад главата, ти си горделив, ако е надясно, твоят ум е взел надмощие, ако е наляво, ти мислиш само да се удоволстваш. Това може да е по наследство само.

Някой казва: "Гледай му ти ума. Наведена глава наляво, женска работа е туй." Иска да каже: Не си навеждай главата така настрани, нищо няма да направиш. Хубаво трябва да се изправиш - стегнат, чист, спретнат, опънат, пластичен. Българинът иска да каже: "Дигни си главата, какво си тръгнал така, ще се препънеш някъде". Онзи, който не разбира законите, казва: "Туй нищо не значи, важно е правилно да мисля". Ти не можеш да мислиш правилно, ако главата ти е наляво, или ако е надясно, или назад. За да мислиш правилно, ти трябва да изправиш главата си, да е точно между слънцето и земята, да е перпендикулярно поставена спрямо земята. Като има тази посока, ти ще намериш в духовния свят една точка, която ще образува триъгълника на твоята мисъл. Щом намериш тази точка, веднага в твоето съзнание ще се яви една мисъл. В съзнанието си веднага ще почувствуваш едно просветление. Щом човек придобие туй вътрешно равновесие, той е радостен и весел. Щом като изгуби туй равновесие в себе си, той не знае към коя посока да се движи.

Ние, съвременните хора губим туй вътрешно равновесие. Погледнем се някой път, наведем главата си, плачем. Поолеква ни малко. Децата като поплачат, поплачат, поолеква им, но след час пак изгубят своето равновесие.

Като казва Христос: "Преминаването на земята", това е нашият правилен живот, "Преминаването на небето", това е нашият Божествен живот. Ще се сменят тия двата живота, но думите, Разумното Слово, което гради в нас, то няма да премине, докато всичко не уреди и изпълни тъй, както трябва.

Та мисълта, която искам да внеса у вас, е следната: Едно практическо приложение! Допуснете, че ви заболи корема; неразположението произтича от земята, от една неестествена храна. Коремът може да те заболи от прекръстосването на две неестествени желания в слънчевия възел; прекръстосването на две неестествени мисли може да произведе пак коремоболие. Те се различават по степента. Ако чувствата действат, болките са много силни, ако мислите действат, може да пиеш малко топла вода и изведнъж коремоболието може да се премахне. Може да се премахне коремоболието, но болката не е изчезнала от твоето тяло. Тази болка ще се пренесе в твоята глава; някой път ще се пренесе в слепите очи, друг път може да получиш мигрена, отпред половината глава да те боли. Как ще се освободиш? Тия вещества отдолу, тези течения, които са произвели болката в корема, по нервната система произвеждат същото напрежение горе, в мозъка. Ще дойде лекар, ще вземеш един прах, два, три, ще настане едно вътрешно притъпяване на нервната чувствителност, после като мине действието на лекарството, болката ще се усили. За да се освободиш от болката, ти трябва да измениш живота си. Изменението на живота седи в следното. Ще ви дам едно просто обяснение. Имаш да вземаш от някого десет лева. Тия пари са употребени; този човек е беден, закъсал, всичко са му продали, с трън да забодеш в къщи, няма какво да вземеш. Какво трябва да правиш в дадения случай? Вземи тефтера си и зачеркни дълга на този човек, прости му. Той е закъсал, ако ти го държиш в ума си, той винаги ще произвежда в теб едно нещастие. Ти зачеркни дълга и кажи: "Хайде, оставям ги, за Господа, един подарък. Подарявам му ги". Кажи: "Подарявам на този човек десет хиляди лева, Господ да го благослови". Не само няма да искаш парите, но считай едно щастие че си ги подарил на този човек. Какво ще стане? Ще изчезне главоболието, ще изчезне коремоболието. Ако коремоболието не изчезва, то е по причина, че не искаш да простиш парите на този човек. Ако е богат, дай го под съд, искай му ги с лихвите, не му прощавай. Ако е беден, прости му. Богатият трябва да се научи на ред и порядък, понеже има да плати. Този, сиромахът, остави на Господа. Казва Господ: "Той закъсал съвсем, остави му ги сега”. Господ ще ти ги плати. От този ден, понеже ти освещаваш Божия закон, постъпваш справедливо, и Бог ще постъпи с теб справедливо, ще измени живота ти. След като простиш, не споменавай вече, че имаш да взимаш от човека, да не те сполети нещо друго. Но най- мъчното нещо в света е да забравиш погрешките на хората. Това е най-мъчната работа! Мъчно е да забравиш. Някой път пак ще дойде този дявол, ще изскочи в ума ти, ще наруши мира ти поне за ден, два, три.

Този закон съществува също между народите, между обществата, повдига се омраза между много хора, или в едно семейство, или в един човек. Тогава, в сегашния живот трябва да бъдем силни да се справим с омразата. Любовта към Бога трябва да вземе връх над всички недъзи. Но не от страх. Понеже ти си богат, допусни, че имаш сто души длъжници, които имат да ти дават по хиляда лева - сто хиляди лева. Ти си наследил едно наследство от сто милиона лева, какво ти коства да простиш сто хиляди лева? Ако искаш да вземеш стоте хиляди лева, това е неправилно приложение на закона на любовта. Ти на онези, които имат да ти дължат, като им простиш, прати им още по хиляда лева и кажи "Мен Господ ме е благословил, прощавам ви и ви изпращам още по хиляда лева". Тогава ти ще имаш един придатък в себе си. Този закон, ако така го приложиш, ако го прилагаш всеки един ден, не само лично на теб ще се оправи животът, но и на целия ти дом. Но в момента е важно дали се изпълнява волята Божия. Всеки ден това може да се проверява.

Какво нещо е умирането? Като почнеш да умираш, почваш да забравяш, почват да се стесняват кръговете, докато дойдеш до един тесен кръг, дето са майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти; най-после и тях ще забравиш, ще дойдеш до един още по-тесен кръг, дето си сам, остава само твоето съзнание, като че нищо не съществува друго в света. Тогава пред теб, ще изпъкнат всички твои постъпки, желания, онези отношения, които си имал към всички хора; целия си живот, който си прекарал на земята, ще видиш като на филм: Ще се чудиш отде изпъкна този твой свят, хем с всички подробности. Нито баща, нито майка - ти сам гледаш своя живот, което не може да си обясниш. Ти влизаш в другия свят и мислиш, че ще те посрещнат ангелите, светиите. Такова посрещане има, но за онези, които са разбрали разумния живот, които са вървели по Божия път. Има посрещане с венци, с музика, с модерни таксита, с небесни колесници. Има и такива работи, още от земята да ви вземат с огнена колесница, като Илия. Тогава няма да има нужда да ви заравят както сега в земята. Сега за умрелия казват, че той отива да си почине. Едно противоречие: ние вярваме, че този човек отива в другия свят, но едновременно вярване, че той е в тялото си тук, в земята. Ние пущаме тялото в земята, за да може земята да го изпрати в небето. Защото най-благоприятното място, това е небето. Ако вие заровите един светия, след десет дни няма да намерите нищо от тялото, но ако заровите един грешник, ще видите, че няма кой да му занесе тялото, всичко ще остане тук. За тялото на светията има кой да се грижи, той ще си го вземе.

Та идеята, която трябва да остане у вас, е следната. Има един опитан начин за човешката мисъл при сегашното състояние, за да се освободим до известна степен от онова анормално състояние, което ни измъчва. Не само обикновените хора, но и религиозните хора постоянно се измъчват за нищо и никакво. Много пъти мислиш, че Бог е неразположен спрямо теб. Това не е неразположение на Бога, но някой човек е неразположен спрямо теб, той е толкова силен в мисълта си, че неразположението му спрямо теб, неговата мисъл те измъчва. Вижте онзи влюбения момък - при най- малкото неразположение на неговата възлюбена, цялата къща се върти ту на една, ту на друга страна, свива го сърцето, боли го, опасна работа. Най-малкото неразположение на онзи, когото обичате, може да произведе цял ад у вас. Следователно любовта е само тогава любов, когато не произвежда никакво страдание. Онази любов, която произвежда страдание, тя не е истинската любов, която ние очакваме. Онази мисъл, която произвежда страдание, не е мисъл. Онази мисъл, която произвежда безпокойство, не е мисъл. Ако вие имате един приятел, в когото се съмнявате, отношенията между вас и вашия приятел не са хармонични, нито вие го разбирате, нито той ви разбира. Но ако вие имате в него пълна вяра, ако той във вас има пълна вяра, любовта ви е нормална.

Ние казваме, че Господ ще оправи света. Кога ще го оправи? Щом ние искаме да го оправи, би трябвало да Му съдействуваме, а не да гледаме безучастно. За сега сме зрители само. Как се оправя един човек? Проследете този процес. Вижте как се изменя неговото лице, изразът на лицето, очите другояче говорят. Онзи човек, който служи на Бога, има нещо друго, особено в тона си, в движенията си, отличава се от другите. Когато дойде един човек да би иска своите пари, гласът му е един, но когато дойде да ви услужи, носи нещо в торбата си, гласът му е друг, другояче говори. Като дойде да вземе нещо, поставя се като господар, казва: "Господине, вие ми обещахте това, онова" - започне да ви чете цял поменик. Когато иде като един брат, който иска да ви помогне, в държанието му се крие една деликатност; вие се усещате разположен, и действително, целият ви дом ще бъде радостен и весел. Той носи благословение със себе си. Казвам: ние всички можем ли да бъдем носители на тази доброта, която Бог има, или на туй богатство, което Той има? За пример, мнозина от вас искате да бъдете богати. Може да ви направим богати. Отивате при един цар с молба, той веднага ви подписва и казва: "Дайте му два милиона"! Един подпис и работата е веднага свършена. Но след като ви подпише, какво ще направите с тези пари? Ако на вас биха ви дали десет милиона, какво ще направите с тях? Отде ще започнете най-първо? Помислете, ако ви дадат десет милиона, какво ще направите? Разрешете тази задача. Аз не зная колко души от вас ще разрешат правилно тази задача. Някои от вас най-първо ще си направите хубава къща, други ще си направите хубави дрехи, трети ще си направите хубави обуща, шапки; други ще си купите книги, други ще си купите автомобил, други ще си купите билет да ходите в Америка, други ще си купите аероплан да отидете в Шанхай. Но това не е разрешение на въпроса. Десет милиона ако получите, какво трябва да направите? Десет милиона златни, то е ценност! Десет милиона в злато! Златото е живо, то е равноценно на известни разумни същества, които са работили. Нямаме право да разполагаме със златото, както искаме. Голямото нещастие в съвременния свят е, че хората не знаят какво да правят със златото. Голямо нещастие е, че те не знаят какво да го правят и го турят в земята, а употребяват книжни пари. Но положението още повече се влошава. За тази книга има да разправят, че тази книга се дължи на живи същества, те са отговорни за тази книга, на която са написани всички престъпления.

Някой човек се моли на Бога; друг казва: "Да изобличим другите, държавата трябва да уредим". На Бога трябва да се молим, но трябва ни едно истинско знание, как трябва да постъпим спрямо Бога. Ако ние считаме Бога като наш баща, отношенията ни към Него трябва да бъдат като на син към баща. Задачата на сегашните хора е да определят отношенията си към Бога! Както един син трябва да определи отношенията си към баща си, така всеки един религиозен човек трябва да определи своите отношения към Бога. Тогава каквото и да му се случи, няма да се яви нито сянка от съмнение, че то е за негово добро.

Писанието казва: "Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне за тяхно добро". Кой от вас вярва в това? Четете го, но като дойде една неприятност, казвате: "Какво ли съм сгрешил пред Господа, какво ли съм направил?" При сегашните условия мъчнотиите са изпитателно средство, да ни опитат любовта, доколко обичаме Господа. Изпитана е нашата любов, на млади и стари. Жени се млад момък за млада мома - изпитва го Господ как ще се отнесе към момата. Жени се млада мома за млад момък - опитва я Господ как ще се отнесе към момъка. Раждат дете - изпитва ги Господ, какво възпитание ще му дадат. Изпитва Господ един слуга, да види как ще се отнесе към господаря си. Всички положения в света, каквито и да са, са само изпитания. Ученик си, изпитва те учителят. Дал ти е Господ един учител, да види как ще оцениш този свой учител, да види какъв манталитет имаш, какво е твоето разбиране. Често ти ставаш като едно божество, казваш: "Светът е лош, майка ми е лоша, баща ми, учителите, братът, сестрата са лоши". Значи ти остана единствен светия в света. Отношение трябва да имаме, да получим силата на Божията Любов. Сега ще дойде другата слабост: ние мислим, че като се влюбим в Господа всичко ще се оправи. Най-първо, като се влюбите в Него, Той ще ви лиши от всичкото ви богатство. Ако сте най-голям богаташ, Той ще ви направи последния сиромах. Като вземе от вас всичко, ще почне по малко да ви дава и вие непременно ще имате историята на Йова. Йов най-първо мислеше: "Не съм ли аз, който върша волята Божия?" Защо подложиха Йова на изпитание? Има едно предание, то е следното. Йов даде угощение на приятелите си, и пошушна на един от тях: "Няма на земята друг, който да обича тъй Господа, както аз". Пък дяволът го дочул. Като имало съвет при Господа, дошла тази вест до Бога, че на земята няма друг човек, който да обича Господа като Йова. Дяволът искал да обърне внимание на това. Казва му Господ: "Ти ходил ли си да видиш тази работа, че няма друг човек да ме обича като Йова?" Той казва: "Ти не си го поставил на изпит да видиш любовта му. Дай го на мене, аз да го изпитам този самохвалко".

Една хвалба на Йова, "аз обичам Господа", какво му струваше? Отиде имането му, отиде къщата му, отидоха децата му, дойдоха болести върху него. Той се слиса, казва: "Мислех, че обичам Господа, а Неговата любов към мене къде е? Съвсем ме забрави". Той се колебаеше, искаше да приказва с Него. Та работата е там, че и вие казвате: "Колко обичам Господа! Щом ви чуят, веднага ще отиде имането ви, къщата ви. Страшно нещо е да се изпитва любовта на човека. Няма по-голям изпит. Той може да изгори. Затова преждевременно не се изпитвайте, не подлагайте вашата любов на изпит. Нека остане най-после. Като изпитате всичко и няма какво да изпитвате, тогава последно опитайте това. Кажете: "Обичам Господа, както никой друг". Кажете това и ще имате една опитност. Дойде времето и пак наново рече Бог да изпита Йова. На вторият път като дошъл, Йов дал пак угощение на приятелите си, но казва: "Колкото за любовта си към Бога, ще си помисля малко дали да се изкажа”. Разбрал той и казва: "За Любовта си към Бога ще помисля дали да говоря". Има нещо вътре в него. Казал му Господ: "Не говори за свещени работи, но само ти да си ги знаеш".

Когато обичаш Бога, това е акт само между твоята душа й Бога, на хората не казвай. Кажеш ли го на хората, ще патиш. Нека само между Бога и тебе да съществува този акт. На хората не казвай нищо, не се произнасяй.

Та казва Христос: "Небето и земята ще преминат, но моята любов няма да премине, докато всичко това не се сбъдне".

21-ва неделна беседа, държана от Учителя на 21-ви февруари 1932 г. 10 ч. София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни