Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


ВЪТРЕШЕН И ВЪНШЕН ЗАКОН. / 9


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Yovo

Yovo

    Потребител

  • Потребител
  • Pip
  • 7 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 18 август 2013 - 01:16

Когато се правят общи твърдения, ние се натъкваме на големи мъчнотии. Съществуват големи различия, неразбирания, фило­софски системи, религиозни, известен обществен строй, който хората са създали, известен ред, порядък. В обществото закони не съществуват. От мое гледище не съществуват - правила съще­ствуват. Съществуват закони в природата. В един разумен свят, между разумните същества съществуват закони, защото законът, това е един метод, един път, по който нещата могат да се извършат правилно. Тъй, както един закон в обществото свързва хората, то е за да се оправдават - това е в един свят на безпорядък.

    Вие сте в един свят, който не е свободен. Законите, които съ­ществуват, са привидни закони. Това не са закони, на които можеш да разчиташ. Това е един временен порядък. Това са временни закони. Вземете това за разсъждение, това не е за обезсърчение, но обстановката, в която живеем, мястото, в което живеем, не е още организирано.

  В законите има общи правила. Докато нещата са при тях, те ги пазят. Но някой път нещата излизат извън закона. Те действат без закон. Една бомба е в своята черупка, седи мирна, но при най- малкото сътресение, щом излезе от закона на равновесието, какво става? Значи докато законът на равновесието е в бомбата, тя е безопасна. Но при най-малкото нарушение на отношението между частиците, става избухване.

  Често съвременните хора търсят за всичко някой виновник и се гневят, ако някой им направи някоя пакост. Запример, ако някой дойде при вас и бутне шапката ви, веднага ще стане цял въпрос: как смее този човек да бутне шапката ви? По силата на какво право, кой закон му разрешава да направи това? Ами когато вятърът ви задигне шапката и я хвърли някъде, кого ще съдите? Вие тичате да си вземете шапката и като я уловите, турите я на главата си. После вятърът пак я вземе от главата ви и вие пак тичате да я уловите. В този случай вие не се обиждате. Защо в първия случай се обиждате, а когато вятърът ви отнеме шапката, не се обиждате? Във втория случай вие няма на кого да се сърдите. Когато много хора са виновни за нещо, пак няма кого да хванете за отговорен. Обаче, когато един е виновен, можеш да го хванеш и да го осъдиш. Когато хиляди хора са виновни, трябва да им се прощава. Когато направите една погрешка, мъчите се, но когато направите много погрешки, обръг- вате вече. Запример човек се пази да го не капне една капка вода, че щяло да му бъде студено. А когато се накваси много, когато цял се намокри, казва: „Окъпах се, вече не се боя“.

  Определете ми сега вие: какво разбирате под „лош човек“? Кон­кретно да се каже, за да няма нужда от второ определение. Всеки човек, който не постъпва така, както ние мислим, той е лош човек. Вървя си аз по пътя. Един човек ме блъска и аз казвам, че той е лош. Ако той се отбие наляво или надясно, аз го мисля за добър. И вие може да бъдете лоши за него, и той може да бъде лош за вас. Кой човек е добър? Всеки човек, който мисли като нас и върши това, което ние искаме, той е добър човек. Това е поне практи­ческата мъдрост в света. Това е моралът сега. Хората говорят за един морал, а пък постъпват по друг.

  В съвременното законодателство казват: „Защо не си изпълнил закона?“ Ти можеш да вярваш в Бога, можеш да Го обичаш, но съдията казва: „Твоята любов към Бога не е важна. Тук по закона не си постъпил.“ Осъжда те съдията. Въпреки че имаш любов към Бога, съдията те осъжда на една седмица затвор. Понеже не си постъпил така, както съдията иска, те осъждат. Стражарят ще те изругае, ако не постъпваш така, както той иска. Ако синът не по­стъпва както бащата мисли и иска, баща му веднага ще го смъмри.

  Казват, че каквото човек мисли, това и става. Става, но при известни условия. Ти трябва да знаеш как. Допуснете, че вие се­дите под една круша. Закон има, писано е: тази круша да не я буташ. Само ако някой плод се откачи и падне долу, имаш право да го вземеш. А сам нямаш право да буташ дървото. Тогава ти ще концентрираш ума си, ще предизвикаш едно сътресение във въздуха. Можеш да направиш това. И въздухът ще произведе сътресение в крушата и крушите ще паднат. Ти ще ги вземеш и ще ги туриш в джоба си. Значи, ако сам бутнеш крушата, има престъпление, но ако бутнеш въздуха и въздухът бутне крушата, няма престъпление. Как ще го обясниш? Което е станало по закон и което е станало без закон - какво значи това? Под думата „закон“ разбираме, че вече имаме един порядък в света. Хиляди поколения са живели и са образували един начин, един метод за човешките постъпки. Ако кажеш на хората на френски, на някой чужд език една обидна дума, няма нищо. Но ако му кажеш на собствен език, веднага има закон.

  Сега закон съществува след като се направи престъплението. Нямаме закон, който да предотврати престъплението. Като направи някой престъпление, разтичат се стражари, търсят го детективи. Някой път го търсят с години. Онези крадци са много учени хора, то е доста сложен занаят. Когато един иска да освободи една каса, тя е натоварена, оплаква се касата и той мисли по кой начин да й помогне. Тя е като красива мома, която не я дават, той ще ходи, разсъждава как да влезе. След като освободи касата, него го посрещат.

  Ти не си турен за съдия, пък съдиш някого. Авторитет нямаш. Докарват едно дете, защото е крало ябълки отнякъде. Как бихте го осъдили? Едно дете на 7 години откъснало ябълки. Ако го доведат при вас, какво наказание ще му наложите? Ако то вземе вашата ябълка, какво наказание ще му присъдите? Ти, или то - все едно, ябълката трябва да изяде някой. Сега считате, че ако то изяде ябълката, то е престъпление по закона. Добре, аз считам, че тази ябълка трябва да се изяде. Ако вие имате един декар място, което трябва да прекопаете и ако дойде някой и го прекопае заради вас, ще го осъдите ли? Ще го похвалите. Свършил работата. Онзи, който е изял ябълката, ни е направил една услуга. Вие именно в това не можете да повярвате, че някой може да изяде ябълката заради вас.

  Един човек, за да го съдиш, трябва да му създадеш условия да оправи живота си — такъв е Божественият закон. То е съдба — ще му дадеш условия да се изправи. По закона на любовта може да се изправят най-евтино всички погрешки.

  Закон е: когато съдят някого, ти не го защищавай. Само един начин има, по който можем да му помогнем: да изпратим мисълта си към него с пожелание да изправи погрешката си. Щом изправи погреппсата си, работата се нарежда добре. Не съжалявай, че законът те съди; радвай се, че имаш условия да изправиш живота си. Сега законът съди министрите, за да изправят погрешните си. Ние ще изпратим своята добра мисъл към тях да изправят погрешките си. Ако хората не изправят погрешките си, не може да се говори за добър живот. Ако и ние не изправяме погрешките си, не можем да говорим за добър живот. Ако един от музикантите на оркестъра наруши нещо в свиренето — не спази такта, темпото, или вземе една нота вместо друга, цялата хармония се изменя. Опитни трябва да бъдат всички музиканти. Опитни трябва да бъдат всички хора в своите работи. Поучавайте се от това, което става днес в България.

  Искате ли да разглеждате едно дело, непременно трябва да имате налице четири фактора: прокурор, който произнася обвинителната реч, той е дяволът. Христос, който се явява като адвокат да защищава обвиняемия. Третият фактор е човекът, когото съдят, т.е. обвиняе­мият. Четвъртият фактор е Бог, Който се произнася за края на делото. Той дава окончателната резолюция. Без тези четири фак­тора всякаква присъда е невалидна. И когато одумват някого, пак трябва да се спазва същото нещо: от едната страна на обвиняемия ще бъде Христос, от другата - дяволът, а обвиняемият ще бъде зрител и слушател. Един ден, когато човечеството прогресира, ще има такова съдилище. Този съд ще разреши всички трудни въпроси в живота.

  Казвате, че има установени закони в света. Но нека се разберем: ако поставите закон за вълците, вълците ще станат ли по-благород- ни? Законът ни най-малко няма за цел да облагороди едно същество. Законът има за цел да ограничи неправилната дейност на каквото и да е същество. Следователно, ако има закон във вълка, вълкът ще се ограничи, но той ще си остане вълк. Той ще стане по-умен, по-хитър, по-лукав, ще гледа да заобиколи закона, но по-добър и по-благороден няма да стане. Та, когато казвате, че някой човек е законник, това ни най-малко не показва, че той познава законите и правилно ги прилага. За да познава законите, човек трябва да познава истината. За да познава законите, човек трябва да познава любовта. Ти никога не можеш да постъпваш правилно, ако в сърцето ти няма любов; ти никога не можеш да мислиш правилно, ако в ума ти няма истина; ти никога не можеш да постъпваш справедливо, ако правдата не е в твоята воля.

  Индивидуалният живот, животът на обществото и на народите не могат да се уредят извън любовта, извън правдата, извън добро­то. Всички закони, които съществуват, трябва да почиват на любовта. Всички закони, които съществуват, трябва да почиват на правдата. Всички закони, които съществуват, трябва да почиват на доброто. За всеки един човек, за всеки един народ, който престъпи Боже­ствения закон, идат последствията, които в бъдеще много зле се отразяват. „Ако праведният се отдели от своята правда и съгреши, правдата му няма да се вмени. Ако грешникът се отдели от греха и направи правда, грехът му няма да се вмени.“

  Законът е: „Не пожелавай!“ Нещата са престъпни, но кога? Всич­ки неща, които се извършват без любов, са престъпни, всички не­ща, които се извършват с любов, са добри. Това е закон. Когато един човек не го обичаш, то каквото вземе от дома ти, ти го считаш за престъпление. А пък щом го обичаш, няма никакво престъпле­ние. И когато обичаш някого, ти не можеш да направиш престъп­ление. И затова именно е казано: любовта е изпълнение на зако­на. Без любов външният закон носи на човека от единия край до другия нещастие и ограничение. Така трябва да разбирате.
Ако ти не изпълниш един закон с любов, ти си в човешкия порядък. То е ад. Адът е място на безлюбието.

  Любов ви трябва на вас, свободни да бъдете! „Ама как, закон има!“ Законът е за грешните. За праведните в любовта има само един закон. Който служи на любовта, има само един закон, а който не служи на любовта, хиляди закони има. Ако служиш на хиляди закони, ти си извън любовта; ако служиш на един закон, ти си в любовта. И само в любовта могат да се разрешат тия противоречия.

Любовта, това е най-великият закон в света, от който произтичат всички закони.

  Аз поставям нов закон: обичай всяко дърво, всяко цвете, всяко животно като себе си. Ще кажете: „Кой си ти, с какво право поста­вяш нов закон?“ Аз превеждам старите закони на нов език, за да бъдат разбрани и изпълнени от всички.

  Казвам: никога не се стремете към унищожение. Нищо в при­родата не може да се унищожи. И в живота нищо не трябва да се унищожава, но само да се трансформира.

  Никому не е позволено да убива! Такъв е законът в света. В кодекса, който ние четем, не се позволява убийство. В живота се позволява убийство, но в Божествената книга не се позволява! На никой цар не се позволява убийство. Който убие, ще го убият. Кой каквото е вършил, непременно ще му се върне.

  Един закон гласи: всяко държавничество трябва да има Боже­ствена санкция — т.е. трябва да зачита Божественото право в света. Всеки народ, всеки човек трябва да зачита Божествената спра­ведливост в света. А Божествената справедливост изисква да зачитаме всяко същество, да пазим правата, които то има и да му дадем всички условия за развитие.
Вие по 10 пъти на ден се дразните, тревожите се вестниците какво са писали, защо са писали, ами защо е допуснато, няма ли някой закон! Има закон. Човек не изпълнява законите. Мислите ли, че като има закон, човек няма да съгреши? Бог тури закон в рая и каза: „Да не ядете от това дърво“. Тури закон — какво стана? Въпреки закона хората пак направиха погрешка. Някой път вие казвате: „Няма ли закон?“ Законът е, че ти ще станеш виновен. Законът никога не може да спаси. Туй, което спасява, е да се изба­вим от закона.

  Има ред, има закони. Законът прави ли хората щастливи? За­кон. Ами който няма кон? „Закон“ значи да се качиш на коня, ко­нят да те носи. Ами без закон пеш ли трябва да вървиш? Аз разсъж­давам другояче. Кое е по-хубаво в света: със закон или без закон? С кон или без кон? Ако имаш кон, ще ти го откраднат и като го откраднат, ще скърбиш. Ако си без кон, ти ще уповаваш на своите крака. Тогава по-добре е без кон. Всичкото нещастие на хората е в това, че те са се научили да ходят с кон. Сега това не е нова идея, то е стара идея, без кон да ходиш. Вие казвате: „Как?“ „Беззакон- ник“ е казано. Разбира се - без кон. Вие този, който ходи без кон, наричате „беззаконник“, а с кон - наричате „благородник“. Откъде придобихте тия работи? Конят е благороден, но не и ездачът му.
Казвате: „Светът се управлява от закони“. От какви закони? Писани ли са тия закони? Едно трябва да знаете: писани закони в природата не съществуват! Истинските Божии закони са написани само в сърцата и душите на разумните същества. Следователно колкото по-велик е законът, толкова по-велико е съществото, което го прилага. Най-великият закон в света е любовта. Тя е само в ръцете на Бога. Любовта е единственият закон, който само Бог може да прилага. Любовта изключва всякакви закони, всякакви правила. Оттук изваждаме следното заключение: ако глупецът живее без закон, той е нещастен. Следователно глупецът трябва да живее със закон, а мъдрецът - без закон.

  Мнозина казват: „Законите на хората са закони на Бога“. Това е абсолютно криво заключение. Божиите закони във всички свои форми и проявления са закони за целия свят, за всички държави, общества и семейства, както и за всички разумни същества. Тъй седи великата истина, към която всички трябва да се стремят. Който разбира така нещата и ги прилага, той е в правия път на живота.

  Съществуват два закона в света: човешки и Божествен. Законът на плътта е човешки, законът на Духа и на любовта е Божествен. Човешкото причинява страдание на хората, а Божественото — ра­дост. Защо страданията преодоляват в живота? Защото човешкото взема надмощие над Божественото. Човешкият порядък никога не може да донесе радост на хората.

  Всеки закон, който не нарушава непреривността на живота, има смисъл да се прилага. Обаче щом нарушава тази непреривност, той не е истински. Всеки закон, който създава условия за вечния живот, е Божествен. И обратно — закон, който руши основите на живота, е човешки. Човешките закони ограничават хората и водят към смъртта. Хората се страхуват от последствията от неспазване на човешките закони, а не се страхуват като не спазват Божиите закони.

  `Божественият закон е заложен отвътре, а човешкият закон е наложен отвън.

  Всички Божествени работи вървят по закона на свободата, а всички човешки работи вървят по закона на насилието.

  Някой път човек пропуща ръководните правила в живота. За­щото има един закон отвън, който ограничава човека и един закон отвътре, който служи за неговото развитие и неговото посвещение. На времето евреите разбраха външно Мойсеевия закон, приложи­ха външната страна на закона и оставиха вътрешната. И сега кол­кото и да са културни хората, пак се спират върху външната страна на закона, а пък вътрешната са изоставили. Външната страна огра­ничава човека и го спъва. По външната страна на закона никой не може да се добере до една истина. Ти храниш една кокошка, една патица и можеш да минаваш за благодетел. Продаваш я, вземаш пари и се поминуваш. После кокошката снася яйца. Ти изяждаш яйцата й и минаваш за благодетел. В света отвън каквото и да пра­ви човек, все е свързано с едно користолюбиво чувство. Няма нито една външна страна на закона, която да не е свързана с някакво користолюбиво чувство. Ти отвън погладиш един човек, а пък имаш една задна цел. Майката милва детето си, но и тя може да има отвътре нещо користолюбиво. Например гледаш младата мома, за­щото има нещо приятно, но не гледаш стария. Обичаш новата, ху­бавата дреха, никак не обичаш старата. Много естествено. Това си има своя философия.

  Вие вземате външната страна на закона, външния закон и по външен начин искате да се повдигнете и да разберете Божествени­те работи. То е невъзможно. По закон никой не може да се оправ­дае. Всички се спирате върху външната страна на нещата: кой как е погледнал, кой какво е казал. По този начин хората още хиляди години няма да знаят как да говорят, как да гледат. Всеки един от вас има едно правило как трябва да погледне човека, какво трябва да му каже. И за всеки един човек има един специфичен закон, специфично правило. Трябва да обърнете погледа си върху вът­решната страна на живота. Има едно вътрешно разбиране. Свобо­дата, силата и знанието идат при човека при едно вътрешно разби­ране.

  Днес геометрията е механическа наука и там добре се справят. Едва сега започват да изучават органическата геометрия, а после ще дойдат до психическата геометрия. Механическата, органиче­ската и психическата се различават по своите закони. Ако вие си зададете един такъв въпрос: „Каква е разликата между механи­ческата и органическата геометрия?“, може да си послужим с един пример. Каква е разликата между едно дърво и една бъчва? Една бъчва има обръчи. Тия обръчи са механическите закони, които държат частите, от които бъчвата е направена. В органическия свят няма такива обръчи, обръчите са вътре. Едно вътрешно съединение на частите има. Има такива съединителни нишки.

  Та казвам: когато законите действат отвън върху нас, това е механически свят; когато започнат отвътре да действат, това е органически свят.

  Сам човек представя едно предметно учение. Човек в самия себе си трябва да извади законите как трябва да живее, как трябва да вярва и как трябва да постъпва. Правилата са в него написани.
Христос казва: „Вземете Моето иго и Моето бреме!“ Как да се вземат игото и бремето на Христа? Доброволно трябва да се понесат.
Те не могат да се налагат. И действително е така: ако човек иска да бъде свободен, ако иска да се подигне, ако иска да бъде щастлив, той непременно трябва да приеме това иго върху себе си. Ако пък търси живот без иго и без ограничения, той ще намери своето нещастие. Ограниченията не се налагат отвън. Това е аксиома. Преди всичко ние сами налагаме ограниченията върху себе си. Бог не налага ограниченията. В невидимия свят ние сме били свободни, но желанието ни да дойдем на Земята, да се учим, ни налага вече известни ограничения. И след това да мислим, че Бог ни ограничава, измъчва, или че Той е определил нещата така или иначе, това говори за кривите схващания на хората за живота. Бог е определил едно нещо, а ние сме определили друго. И сега ние опитваме това, което някога сами сме си определили. Това, което Бог е определил, ние още не сме го опитали. Има едно управление, което Бог е определил, но до него още не се е дошло. Когато хората приложат това управление, те трябва да имат възвишено съзнание, да управляват без писани закони. Всички закони трябва да бъдат написани в човешкото сърце.

  В света съществува велик закон, който определя отношенията между всички същества от най-малките до най-големите. Отноше­нията, които съществуват между всички същества, не са създадени сега. Те съществуват във всички същества, откак те са излезли от Бога. Тия отношения, тия връзки се намират в зачатъчно състояние във всяка душа и когато тя дойде на Земята, те се проявяват. Тия отношения съществуват в душите на всички същества още от първия ден на създанието на Мира. У някои същества те са по-силни, а у някои — по-слаби.

  Има една нова светлина, която иде. Тази светлина ще открие ония причини, които сега са скрити. Ние правим добро, но не зна­ем защо правим добро. Ние правим зло, и не знаем защо го пра­вим. Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим. Никакви нови закони не трябва да се пишат в света според мене. То е моето мнение. Всички закони са написани вътре в човешкия ум, написани са вътре в човешкото сърце - тия закони са написани в човешкото тяло. Ако аз изпълнявам ония закони, по които съм построен, животът ми ще тече като по мед и масло.
Ние, съвремените хора, искаме да бъдем свободни, да правим каквото си искаме, без да бъдем отговорни. Държавата държи ин­дивида отговорен за едно престъпление. Много хубаво. Ако направи най-малкото престъпление, в затвора ще иде. Ако извърши убийство -15-20 години затвор. Никой не наказва народите за престъпления във време на война. Освен че не наказват тези, които вършат престъпления във време на война, но ги награждават. Откъде е този морал? Личният морал е един, общественият е друг. Туй значи, че личността е напреднала, личността е отишла по-напред от народа. Аз считам една личност в един народ като човешката глава. Тялото е по-голямо от главата, но главата е много по-умна, по-развита. Всички мисли се раждат в главата, не в тялото. Тялото е останало много назад. Изискват се хиляди години докато тялото дойде до положението на човек, да се диференцира, да може тия идеи, които са вложени вътре, да ги развие.

  Човек, като влезе в една държава, трябва да се подчини на зако­ните, които съществуват в нея. Този порядък трябва да го спазвате навсякъде. Трябва да се съобразявате и с характера на всеки един човек - и човек е една доста голяма държава. Една държава, която има 300 милиарда жители, малка държава ли е? България е дър­жава от 6 милиона, Русия има 180 милиона, а човек има 300 мили­арда жители вътре в себе си. Русия е нищо пред един човек. На Земята няма такава голяма държава като човека.
Всеки един човек е една малка вселена и трябва да поддържа в себе си ония закони, които съществуват в голямата вселена, в ма­крокосмоса. Всеки един човек, който не се съобрази с тия закони, той се намира в противоречие.

  Нас не ни трябва само едно голо верую за Бога, нас не ни трябва само едно формално спазване на Божия закон от страх, но всеки човек трябва да бъде закон за себе си. Този закон в него трябва да бъде свещен както когато е сам, така и когато е вън. Не трябва човек в дома си да има един закон, а вън в света - друг. Един закон трябва да има навсякъде! Този закон трябва да бъде свещен, той трябва да бъде закон на любовта.
  Трябва да се обърнем към ония методи, които са съобразни със законите, вложени в разумната природа. Не прилага ли тия методи, човек всякога ще се съмнява в близките си, в себе си, даже и в Бога. В този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не съществува, човек всякога ще се съмнява. (...) В несъзнателните и механическите процеси няма връзка между отделните факти, но в съзнателните тази връзка съществува. Като съзнателно същество, човек намира връзката между фактите в своя живот и се учи от тях.

  Хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управля­ва от закони, от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената. И когато е въвел в нея първия човек - Пи­санието тук мълчи - Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всички основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите и като го е поставил господар над всичко, казал му: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен и във всичко, което захванеш, ще сполучиш, но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“.

  При сегашните условия виждаме, че хората си препятстват едни на други. Ако някой иска да приложи Божественото учение, веднага ще излязат срещу него и ще му кажат, че не е време за това. Веднага църквите, обществото, философските системи ще се противопо­ставят на това учение под предлог, че щяло да развали нравите, щяло да разруши обществения строй и т.н. Кое трябва да съществува преди всичко: черковните или Божиите закони? Тялото ли трябва да съществува на първо място, или душата? Божиите закони са съществували преди всички черковни. Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създават души. Божият закон трябва да се приложи на първо място и според него да се преобразят всички научни и философски системи, според него да се преустроят всички държави. Ако държави се преустройват, колко повече трябва да преустроим нашия живот, да имаме реална опитност, да познаем Първата Причина, която урежда всички неща! Съвременният свят се нуждае от работници, на които може да разчита. Разумните, добрите хора ще оправят света, а не парите. Хората на Божественото учение ще оправят света. За тази цел трябва да се приложи това учение. За да приложите това учение, преди всичко вие трябва да вярвате на Божественото начало в себе си. Без тази вяра, никакъв успех не можете да имате.

  Кой от всички съвременни автори е разрешил социалния въпрос? Никой не го е разрешил. Но той има свое разрешение. И това разрешение се намира в човешкия организъм. Намерете тялото на един светия и от клетките, от които е построено тялото му, вие ще извадите целия социален строй, такъв, какъвто трябва да бъде. Ще преведете езика на тези клетки. Ще наредите хората по същия закон. Може да мислим, да спорим, но ще имаме все същите сегашни резултати и ще имаме същия порядък като сегашния. Няма да се мине дълго време и всички вие ще отидете в един социален строй, ще влезете в един свят, дето ще се научите как да прилагате. Смъртта не е нищо друго освен талисман, да отидете да разрешите социалния въпрос. Ще дойде един войник и всички ще вземе и после ще се въплътят отново на Земята, но ще запазят това, което ще научат там. Сега го забравят и затова не могат да приложат.

  Всякога едно същество от по-нисша култура е отговорно пред едно същество от по-висша култура. Невежият е отговорен пред учения, слабият е отговорен пред силния. Ако рече слабият да търси своето право пред силния, никога няма да го намери. Кой ще му даде правото? За да бъде правото на твоя страна, трябва да бъдеш силен. Казвате: „Право трябва“. Правото е закон на силния. Има закон. Този закон се поддържа със сила. Дето има право, има сила. Ако няма сила, тогава правото не може да се приложи. Една правова сила може да бъде разумно приложена, и неправилно приложена. Но за да се приложи правото, пак трябва да дойде умът да работи. Ако умът не вземе участие, никакво право в света не може да има.

  Казват: „Да се създаде един закон!“ Да, но не е само това. За да се създаде един закон, трябва да се съберат най-умните, най-уче- ните, най-силните хора в света. А в съвременния свят, в съвременна Европа кои правят законите? Тия техни закони аз наричам „закончета“. Обаче в света има един велик вътрешен закон, който едновременно наказва и законодателя. Всеки един закон, който не е съгласен с живата природа, всеки един закон, който не е съгласен с Бога, той не е истински закон. Аз не говоря за този Господ, за който говорят хората. Не, има един Господ в света, който въздава на всички народи едновременно.

  Едно общество, един народ или човечеството не можем да съ­дим за престъпления. Един народ може да създаде закон да съди човека за някое малко престъпление, но един народ не можем да го съдим. Но в природата има закон: и народите съдят. Много наро­ди са изчезнали от лицето на Земята. Много допотопни животни са изчезнали като ненужни, безполезни. Казаха им: „Няма за какво да живеете“. Има мамонти, които са изчезнали, но желанията ни като мамонта да бъдем големи, да бъдем богати, живеят в нас, в ума ни, в сърцето ни.

  Когато един народ спазва Божия закон, Бог му благоприятства. В еврейския народ имаме потвърждение на този закон. Докато евреите изпълняваха Божия закон, Бог им благоприятстваше. Щом се отдалечаваха от този закон, всичките нещастия идваха. То е не

Facebook коментари




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни