83. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр, 23, 16.VI.1930 г.)

[lothlorien]

83. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр, 23, 16.VI.1930 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр, 23, 16.VI.1930 г., София, стр. 1)

„Който приеме богатството, ще приеме сиромашията; и

който приеме сиромашията, ще приеме и богатството.

Онова, което ти сам можеш да си работиш - то е

същественото.”

Драги братя,

Писах ви за храната - и пак искам да ви припомня за нея.

Помислете - в света всичките животни, които ядат растителна храна: волът, конят, слонът - са животни кротки, които и работят; всичките месоядни животни са животни грабливи - живеят за сметка на другите.

Тоя, който може да убие заека, той може да вдигне ръка и върху човека. И ако ний нямаме здрави основи на своя живот - самият живот не може да бъде здрав.

Зная, вие всички страдате и мислите неправедно и тежко е, но както днешната храна, която ядете, ще определи вашето утрешно здравословно състояние, тъй и вашата мисъл ще роди днес вашата постъпка, а вашите постъпки са ежедневните тухли, от които се изгражда зданието на живота ни. И ако то е тъмно и мрачно, нехигиенично, не е само оплакването, което ще го поправи - нито само критиката, която ще го подобри.

Просвета ни трябва - не да учим ненужни неща, какво рекъл тоя или оня „учен” професор - който сам ходи да го лекуват, а да знаем правилно да дишаме, добре да се храним, разумно за използуваме светлината, добре да се отнасяме с околните си.

Никое дърво не дава изведнъж много плодове - то расте постепенно и увеличава количеството им всяка година. Неговите корени се забиват дълбоко в земята, неговите листа търсят слънцето и светлината.

Нека започнем и ние като това малко растение, което понякога става хилядолетен дъб, но отначало е тъй дребно наглед.

И в тая работа - ежедневният ни живот, какъвто и да е той - дали сте на служба из някоя канцелария, или приведен над ралото орач; студентът, който учи мъчни науки за бъдни дни и оная девойка, която чисти родната си къща - едно трябва да ни води - едно да помним: че в живота ни трябва истината, тъй както слънцето е необходимо за растението, въздухът - за човека.

Чистият въздух носи здраве – истината носи същото здраве.

Това, което знаем за истината, да е истина и за другия, когото обичаш; това, което знаеш да е добро - то е добро и за тоя, който те обича.

И никога не губете надежда, че не е имало нощ, която да се не е свършила. А сега наближава зазоряването.

Иде светлината, ще огрее слънцето - всичко ще освети - праведните да се радват на своята правда, неправедните да вкусят плодовете на своите престъпления. Сигурно четете вестниците - гледайте и около себе си, внимателно - във велико време живеем - дните са пълни със знамения - нека очите ви да са отворени, за да видите и разберете.

Тия, които са се наричали глави - са се вмирисали вече - Бог други ще постави - най-разумните - ще дойдат и няма да кълцат лозето безразборно, а ще го режат - и то ще даде плод за много.

Четете и мислете, мислете и помагайте си, молете се, които вярвате в силата на Твореца, работете и будни бъдете, защото иде часът, в който спящите ще бъдат събудени, а будните ще почнат работата си в Новата култура, която ще донесе светлина, мир, радост и любов на нашия народ и на цялото човечество.

С братски поздрав:

Любомир