Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1919_12_14 Работи на лозето ми14 декември 1919 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 04 януари 2011 - 09:44

От книгата  "Да възлюбиш Господа", беседи от Учителя, (1914 - 1920 г.),
Издадена 1946 г., София,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г.,
Книгата за теглене - PDF

Съдържание


Работи на лозето ми


„Синко, иди днес, работи на лозето ми. – Не ща; но после разкая се и отиде.” (Матея 21:28, 29)

Съзнателният живот има две посоки на движение. Те не са произволни, нито необходими. Те не са насилие, но свободна проява на човешката душа.

В прочетената притча Христос говори за двама синове, проява на един и същ баща, на една и съща майка. Думата „проява” е употребена в философски смисъл. На обикновен език казваме: Два сина, родени от един и същ баща и от една и съща майка. Казано е в Писанието, че Бог извади от Адама едно ребро и направи от него жената. Оттук излиза, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса, както е в действителност, без да се съблазни. Който не разбира тоя език, ще се съблазни и криво ще го изтълкува. Под „жена” сегашният мъж ще каже, че тя е същество, което гледа къща, готви, ражда деца и ги отглежда. Под „мъж” сегашната жена ще каже, че той е същество, създадено да гради къщи, да внася в къщата необходимите блага за подържане на живота, да се грижи за външните работи.

Философията на сегашния живот е съградена върху две основни начала: да донасяш материал за готвене и да готвиш тоя материал. В широк смисъл на думата, всички философи, учени и писатели са готвачи. Разликата между тях е само в това, че едните са добри майстори готвачи, а другите – обикновени, прости готвачи. Всеки готвач, който готви добре, изпълнява волята на господаря си. Който не готви добре, не изпълнява волята на господаря си. Всяка жена, която обещава на мъжа си, че ще сготви добре, а нищо не готви, прилича на втория син, който обещава на баща си, че ще отиде на работа, а не отива. Жена, която отказва на мъжа си да готви, а след това се разкае и сготви добре, е подобна на първия син.

Аз не разглеждам готвенето в обикновен смисъл на думата. Ако вие го разглеждате в тесен, т.е. в буквален смисъл, това значи, да разбирате аритметичните действия, както децата ги разбират. Колко правят 1 + 1? – Две. Колко правят 2 + 2? – Четири. Колко ще получите като съберете 4 + 1? – Пет. Числото две е резултат, а резултатът в семейството е синът. Обаче, числото две означава още майката, жената. Значи, синът се замества с майката. Когато Бог поставил жената в рая, тя Му казала: Господи, аз няма да изпълня Твоята воля. Имам свои разбирания и ще живея, както намирам за добре. Ще изучавам нова философия, а не тая, която Ти си въвел. Тоя разговор между Бога и жената не е станал в рая. Той напомня разговора на бащата с първия син, който първо се отказал да изпълни волята на баща си. Той се отказал да отиде на лозето му, но после се разкаял и отишъл да работи. Разкаянието е резултат на големите страдания, през които той минал. Съзнанието му се пробудило, и той казал: Ще отида да изпълня волята на своя баща. Когато се казва, че жената ще спаси света, разбираме първата жена, която отказа да изпълни волята на баща си. Когато говорим за първия син, разбираме проява на любовта във всичките й форми.

Казано е: „Любовта ражда живота.” Значи, животът не може да се прояви, нито може да се разбере без дълбоко проникване в любовта. Под „любов” не разбирам вашите чувствания, които са само резултат на любовта. Не се лъжете от приятните чувства. Ако едно чувство в началото е било приятно, на края става неприятно. Закон е: Всяко нещо, което започва добре, свършва зле. Това може да се докаже статистически. Колко на сто от младите моми и момци, които влизат в живота с радост и надежда, като остареят, свършват живота си със същата радост и надежда? Де остана техният идеализъм? Започват живота си като идеалисти, в средната си възраст стават материалисти, а накрая на живота се разочароват във всичко и казват, че животът няма смисъл. Повечето хора започват живота си добре; обещават, че ще отидат на нивата да работят, а после се отказват – свършват зле. Така свършват всички, които живеят само на физичния, т. е. на материалния свят. Дай в ръцете на такъв човек 10-15 хиляди лева и виж, какво ще направи. Той ще почне да търка ръцете си, както Пилат изми своите, за да се освободи от всякаква отговорност. Като търка ръцете си, той казва: Аз съм свободен от всякаква отговорност. Ако направя някакво престъпление, не отговарям. Вие възлагате надежда на тоя човек, дано свърши някаква работа, но той не я оправдава.

Днес мъжът и жената търкат ръцете си една в друга, но какво излиза от това търкане? И двамата изяждат капитала си. Това не става по закона на необходимостта, но така искат те. Всичко зависи от добрата воля на човека. Искаш да си добър, ставаш добър; искаш да си лош, ставаш лош. – Защо? – Защото и в доброто, и в злото се крият известни блага. Например, заколиш едно агънце, опечеш го – вършиш престъпление. Седнеш да ядеш агънцето, изпитваш доволство и приятност. Ако се откажеш да го заколиш, в първо време страдаш, но после си доволен, че не си извършил престъпление. Ако заколиш теленцето си, ще благуваш най-много една седмица, докато изядеш месото му. Ако го отгледаш, то ще стане голяма крава, от която ще пиеш мляко, ще биеш масло, а понякога ще си правиш и сирене. Кой от двамата печели повече? Първият мисли, че без месо не може, но като яде месо, ще се натъкне на такива страдания, каквито никога не е помислял. Какво чувство изпитвате към приятеля си, който ви казва обидни думи? – От ден на ден вие ставате все по-хладен, по-чужд към него, докато най-после съвсем се отчуждавате и разделяте. – Каква пакост ви е причинил той? – Заклал е вашето теленце. Христос изнася притчата за двамата синове, за да представи двете категории хора: духовенството, които обещаха, че ще изпълнят волята Божия, но не я изпълниха; втората категория са бедните, хромите и клосните, които не обещаха да изпълнят волята Божия, но я изпълниха. На духовенството бяха дадени законът и заповедта, но те не ги изпълниха. Каквото е било духовенството преди две хиляди години, такова е и днес. Каквито са били бедните преди две хиляди години, такива са и днес. Ако времето носи живи, съзнателни условия, които хората използуват, то дава своето, т. е. то изменя хората.

Иначе, времето не изменя хората. И сегашните християни не са използували времето от идването на Христа до днес Те не се различават много от светските хора. Съботен ден, като свършат работата си, светските хора отварят вестниците и преглеждат, какво се дава в театъра, или в операта, кой добър певец и музикант е дошъл, да отидат да послушат музика, да прекарат времето си по-приятно. Религиозните хора търсят по вестниците, де ще се държат духовни сказки или проповеди да послушат нещо. Те мислят, че прекарват времето си по-разумно от светските, които, покрай театри и концерти, мислят за ядене и пиене. Те казват: Чухме поне една сериозна проповед.

Казвам: Не е само до слушане на проповеди и беседи – прилагане е нужно. Всяко нещо подлежи на развитие. Както слухът, зрението, обонянието трябва да се развиват, така и духовният живот на човека трябва да се развива. Първо ще слушаш, после ще прилагаш. Едното без другото не може. Какво е придобил и научил човек, ако на старини зрението, слухът и обонянието му започват да отслабват или напълно се изгубят? Ще кажете, че в реда на нещата е старият човек да изгуби и зрението, и слухът, и обонянието си. Това не е вярно. Ще кажете, че външните обстоятелства налагат едно или друго положение. И това твърдение не е вярно. Дават на някого известна сума, за да се съгласи на нещо, което не е в реда на Божиите закони. Ако сумата е малка, той отказва да свърши работата – не се подкупва. Увеличават сумата, докато най-после той отстъпи. Близките му го оправдават, че не могъл да издържи под напора на парите. Каква сила представят парите в себе си? Не се оправдавайте със силата на парите. Това е криво учение. Парите не са сила. Желанието на човека към забогатяване е силно, но не и парите. Отиваш в една църква, дето започват да те убеждават, че само тук е спасението. Те казват: Ако останеш между нас, ще бъдеш спасен. И това е криво твърдение. Църквата, като външен образ, не спасява хората. Само оня може да упътва, който върви в Божествения път. Не върви ли в тоя път, колкото и да говори на хората, колкото и да се моли на Бога, нищо не може да направи. Колко души има между вас, които познават пътя към Бога? Казвате: Ти нали ни говориш за Бога? Нали ни сочиш пътя към Него? Така е, аз говоря, вие ме слушате, но ако няма единство между нас, нито аз мога да ви упътя, нито вие можете да ме следвате.

В Германия имало един знаменит проповедник. С красноречието си той увличал стотици хора на своите проповеди. Една млада, красива мома се влюбила в него и започнала да посещава проповедите му редовно. Винаги сядала на първо място и с жив интерес следяла всяка дума. Дълбоко в себе си, тя си мислела: Ето един човек, за когото мога да се оженя. С него ще живея добре. Проповедникът, като виждал предаността на младата мома към неговите проповеди, често си казвал: Ето, вкарах една овчица в тоя път. Най-после се оженили, но какво излязло? Двата сина не изпълняват Божията воля. Единият обещава, но не изпълнява. Другият не обещава, а изпълнява. Като се оженили, работата излязла другояче. Тя казала на своя възлюбен: Дотегна ми да слушам твоите проповеди. Разбрах вече едната страна на живота, искам да разбера другата. Започнали да четат вестници, да видят, де се дава концерт, бал, или някаква забава.

Сега и аз ви питам: Като ме слушате, като посещавате беседите, какво мислите? Каква е скритата ви мисъл? Ако съм богат, ще ме обикалят бедни, ще се оплакват, дано оставя на тоя една сума, на оня друга сума, да ги осигуря. Знаете ли, какво прави богатият, като умира? Той завещава богатството си на тоя, на оня, докато раздаде всичко. Това не е изпълняване на Божията воля. Това пречи на хората да разберат живота правилно. Ако и аз съм заинтересован от някои от вас, като учени, богати, влиятелни, че ще можете на съдействате на моята работа, също съм на крив път. Ако всички ние, като музиканти на един велик оркестър, се събираме заедно, първо да свирим с любов, а после да делим печалбите си братски, можем да свършим една работа. Няма ли единство и хармония между нашите мисли, чувства и действия, нищо не можем да постигнем. Ако аз не ви ценя и отделям трите части от печалбата за себе си, а едната част за вас, законът на пропорцията и отношението между членовете на уравнението не са спазени. Щом законите и отношенията между величините не са спазени, работите всякога пропадат. Бог създаде света от две еднакво интензивни сили, действащи в противоположни посоки.

В притчата за двамата синове, Христос не осъжда единия, който не изпълнил волята на баща си, но запитва слушателите си, кой от двамата изпълнил волята на баща си. Защо не я изпълнил първият? Когато човек изпълнява Божията воля, той прави това за себе си, а не за Бога. Да живееш добре, това е за самия тебе, а не за другите. Това не значи, че търсиш начин за спасяване, но да работиш разумно и от твоята работа да се ползуват близките ти. Да живееш добре не от егоистична гледна точка, но за равновесие в живота. Добрият живот уравновесява силите в природата. Засегне ли се равновесието в малкия човешки свят, ще се засегне равновесието и във външния свят. Казват: Да запалим къщата на еди-кого си. – Знаете ли, че ако се запали неговата къща, ще се запалят къщите и на някои от вашите близки?

Христос пита учениците си: Кой изпълни Божията воля? Който се отказа, или който обеща да я изпълни? Ако вие сте от тия, които се отказвате, а изпълнявате Божията воля, аз ви похвалявам. Ако сте от тия, които обещавате да изпълните Божията воля, а после се отказвате, вие губите условията за вашето повдигане. Новото учение внася нов подтик в хората да разбират нещата правилно, да се стремят към съзнателен живот. Причините за нещастията и падението на хората се крият в микроскопични поводи. Причината за греха е малка, но последствията му са големи. Едно неразумно желание към известна форма, или към даден плод създава големи страдания. Ако пожелаеш да имаш къща като тая на своя ближен, ти вече си сгрешил. Видиш една красива жена, погледнеш към нея, веднага се заразиш.

Сега аз говоря за жената принципално, а не както вие я разбирате. Според мене, мъжът и жената отделно не съществуват. – Защо? – Защото мъжът и жената, както днес се проявяват, са търговски фирми, които много пъти са пропадали. За коя от тия фирми да говоря? – Аз, Иван, съм честен човек. – Честен си, но досега си пропадал най-малко сто пъти. Надявам се, че ти, Иван, сегашната фирма, ще приемеш новото учение и ще живееш по нов начин. Няма защо да се докачате. Ако не сте разрешили някоя задача, ще си признаете, без да се самоосъждате. Запитайте се, изпълнили ли сте всички добри подтици, които се явяват в душата ви. Извършили ли сте всички добри дела, които е трябвало да направите? Вижте, колко е готов човек да отговори на оня, който го обидил! Ще тръгне от къща в къща да говори по негов адрес. В няколко часа ще напълни града с лоши думи за него. Следователно, ако искаш бързо да се рекламираш, кажи няколко обидни думи на своя близък. Какво печелите, като препоръчате тоя човек пред другите хора? Ще кажете, че всички трябва да го познават като нечестен човек. Кой човек е честен? За да намерим истински честен човек, трябва, като Диогена, да запалим свещ и да тръгнем да го търсим по целия свят. Аз взимам думата „честен” в широк смисъл, както се разглежда в Божествения свят. От човешко гледище, лесно се намират честни хора, но не и от Божествено гледище. Ето защо, нашата работа е да решим отново всички задачи. Ония, които са криво решени, ще ги поправим; ония, които още не са решени, ще ги решим по нов начин. Това зависи от нас, от нашето добро желание.

Казвате: Ако условията ни са благоприятни, ще решим всички задачи и ще се развиваме правилно. Идат благоприятни условия за цялото човечество. Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките, една след друга, започнат да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници. Това е положението, което очаква всички ония, които са вървели по пътя на втория син. – Кажи ни поне една утешителна дума. – Ще ви кажа утешителни думи, но само тогава, когато изпълните Божията воля.

Често ви говоря за знанието, като необходимост за човешката душа. Аз нямам пред вид онова знание, което е причина за много престъпления. Съзнателно, или несъзнателно, много писатели, проповедници, философи заблуждават хората. Те всички минават за учени. Какво знание е това, което заблуждава хората? Ние говорим за истинското, положителното знание, което внася светлина в човешките умове. Някои казват, че лъжата струва пари. – Това е въпрос. Всъщност, казано е, че краката на лъжата са къси. Ако вземеш пари за лъжата, няма да мине много време, ще те уловят и ще платиш скъпо. Повечето хора много обещават, малко изпълняват. И това е особен вид лъжа. Човек трябва да бъде искрен към себе си, да не карикатури истината. Малцина са ония, които са дали обещание да отидат на нивата и са изпълнили обещанието си. Който не работи на нивата, той попада в закона на кармата и страда. Който работи, той има какво да яде, затова е щастлив. Използувайте малкото време, което ви остава. Не ви заплашвам, но повтарям: Решете още сега да заживеете нов живот, защото малко време ви остава. Това не значи да тръгнете по църквите, да четете Библията и Евангелието, да палите кандила и свещи. Бог не се лъже. Той е сит на човешки обещания. Адът е павиран с човешки обещания. Важно е, кой ще изпълни Божията воля.

Казано е в Писанието: „Когато слънцето потъмнее, луната престане да свети и звездите почнат да падат една след друга, тогава ще се яви знамението на Сина Человечески, Който ще прати ангели на земята да съберат Неговите избраници” – Какво ли означава това събиране? Дано не дойде скоро това време! – Няма време за отлагане. Всеки трябва да направи завещанието си. Ако го направи навреме, ще подобри живота си. Мисли ли, че има още време, горко ще пати. Кога ще дойде часът ви, и ангелите не знаят. – Кои ангели не знаят? – Падналите. И синовете човечески не знаят. – За кои синове се говори? – За облечените в плът. Ангелите, които са при Бога, всичко знаят. Навсякъде по света има ангели и синове човечески, които нищо не знаят. От Америка се чува гласа на един учен, който казва, че на 17 декември ще се свърши светът. Дойдоха при мене две студентки да ме питат, какво е мнението ми за това предсказване. Питам ги: Вие готови ли сте за оня свят? – Как ще се познае свършването на света? – Бог ще слезе на земята и ще Го посрещнат тържествено със салюти. Свършването на света ще бъде велико събитие. Реките ще придойдат и ще излязат от коритата си. Земята ще се разтърси и ще се зарадва на Господа. Вулканите ще изригнат и със силен гръм ще поздравят Господа. Интересно е да се следи, колко салюти и поздрави ще се отправят към Господа. Земята, като млада мома, ще заиграе пред Него.

Христос запитва днес всички хора: „Кой от двамата синове е изпълнил Божията воля?” Ще кажете, че оня, който първо се е отказал, а после се разкаял, той е изпълнил Божията воля. Последният момент спасява положението. В тоя смисъл, много добрини и едно добро са равносилни. Важно е, какво си направил последният момент. Може да си направил много злини, но в последния момент на живота си да си направил едно добро – то спасява живота ти. Последното добро заличава всичките ти злини и от разумния свят започват да гледат на тебе като на свой брат. С това не ви утешавам, но казвам: Съблечете старите си дрехи и облечете белите, празничните си дрехи. Нали много от вас сте ясновидци, кажете, какво ще стане на 17 декември. Ако питате мене, аз ще ви кажа, че на 17 много хора ще излязат от гробовете си и ще възкръснат. Какво е казал американецът, това е негова работа. Аз не отговарям за него. Ако пророчеството му се сбъдне, той ще мине за истински пророк. Ако не се сбъдне, ще изгуби доверието на хората. И да не се сбъдне пророчеството му, той е накарал хиляди хора да се замислят. На мнозина сърцата се свиват от страх, боят се да не правят погрешки. Колкото е голяма възможността да се сбъдне пророчеството му, толкова е голяма вероятността и да не се сбъдне. Ако сега ви подложа на глад, всички ще гласувате да се отложи това нещо. – Защо не искате да гладувате? – Защото не сте приключили сметките си. Какво страшно има в смъртта? Каквото и да правите, колкото и да отлагате, все ще дойде едно число 17. Дали единично, или колективно ще заминете за оня свят, не е важно. Иде денят, когато ангелите ще кажат: Стига вече! Време е да се върнеш при баща си. Тук ще минава регулация, и къщата ти ще се развали. Като знаете това, съветвам ви да се освободите от всякаква омраза, от всякакво съмнение и подозрение. „Някой си человек имаше двама синове.” Синът, който обеща да извърши Божията воля, е мъжът, човекът, когото Бог пръв създаде. Другият син, който отказа да изпълни Божията воля, но после се разкая и я изпълни, е жената. Двамата синове, т. е. мъжът и жената са ония близки души, които живеят заедно в човека. Някога човек обещава да направи едно добро, но го отлага. Вечерта, като съзнае погрешката си, разкае се и изпълни решението си. Така човек расте и се развива. Умът обещава и не изпълнява, а сърцето се отказва да изпълни волята на Бога, но после се разкайва и изпълнява. Има интелигентни хора, които много обещават, но нищо не изпълняват. От тях нищо не излиза. Хората на сърцето, които минават за наивни, глупави, първо се отричат, но после изпълняват волята на Баща си. Затова казвам, че бъдещата култура е на сърцето. Не ще оживее това, което с в нашия ум; ще оживее това, което е в нашето сърце. Следователно, предчувствията на сърцето са по-верни, отколкото мислите на ума. Понеже бъдещата култура е на сърцето, затова Христос ни обръща внимание да обработваме сърцето си.

Бих желал в бъдеще всички общества и народи да образуват дружества, да отварят училища за работа върху сърцето. Това да не бъде само проект, но да стане действителност. Какво правят сегашните хора? Образуват едно дружество, съставят устав; представят го в министерството на одобряване; след това викат свещеник за водосвет, избират комисия, която да поеме работата и, докато започне функцията си, то свършва своя живот. Новото дружество няма нужда от никакво зарегистриране, от никакъв водосвет. Решете и приложете решението си. Зарегистрирането му ще дойде свише. Старите дружества ще си вървят по стария път, а новите, които сега се създават, ще се развиват по нов план. Питате ме, можете ли да влизате в дружества. Човек е сам дружество. Ще се запише член на своето дружество. – Да се женим ли? – Ако живеете по законите на Бога, няма защо да се жените. Ако сте вън от Неговите закони, женете се, колкото пъти искате.

Какво означава женитбата? Питам: Кой венча първите хора? Кой осветява живота на птичките? Кой ги венчава? Всяко добро дело се осветява и санкционира от Бога. Днес, като извърши човек престъпление, хваща го полицията и го туря в затвор. После го съдят, държат протоколи и, когато произнесат присъдата, осъждат го на 10-15 годишен затвор. Тук остава, докато минат определените години. Когато човек направи едно добро, никой не знае, никаква санкция не се издава. – Как ще се оправи светът? – Като обърнете нещата. Когато някой направи едно добро, санкционирайте го; когато направи престъпление, не издавайте никаква санкция за него. Когато в някое семейство едно от децата е много лошо, майката носи ризката му в черква, да му чете свещеникът. Според мене, майката трябва да занесе ризката на доброто си дете, на него да чете свещеникът. Идеите трябва да се преобразят. Бог е решил да ликвидира със старите и изопачени идеи на човечеството. Как мислите, право ли е това, което ви говоря? Верни ли са думите ми? Ще кажете, че са верни. Аз казвам, че моите думи са верни 50%, а когато се приложат и дадат резултат, ще бъдат верни сто на сто. Процентът на вярващите в България е малък. Ако двама души на стоте вярват, 98% не вярват.

Мойсей отиде при Фараона и му каза, че Йеова го праща при него. Наивен беше Мойсей, като мислеше, че Фараона ще го разбере и повярва. Той му отговори: Не познавам Йеова. Мойсей трябваше дълго време да убеждава Фараона, да прави чудеса, докато най-после Фараон се принуди да освободи евреите. След последното чудо, Фараона каза: Да си вървят тия хора! Дето искат, там да отидат, там да принасят своите жертви. Всеки, който иде в света, трябва да бъде като Мойсея. – Чудеса ли трябва да прави? – Чудеса и знамения се правят за безверниците, а вярващите не се нуждаят от никакви доказателства. Какво ще бъде знамението за твърдоглавия Фараон, за да пусне евреите да излязат от Египет? Земята ще заиграе, както никога не е играла. Реките ще излязат от коритата си, и вулканите ще изригнат с всичката си сила и мощ. – Де ще станат тия знамения? – В човешките общества. Те ще ви разтърсят така, че всичко старо ще изчезне.

Спомнете си всички, какво ви е говорил вашият Баща и какво сте изпълнили от всичко, каквото ви е говорил. Кажете си: От днес туряме край на стария живот, заличаваме всички стари сметки, всички взимания – давания. От когото имам да взимам, нищо не искам; на когото имам да давам, нищо не давам. С търговията е свършено вече. – Може ли да се живее без търговия? – Ще дойде новата търговия: ще продаваш с любов и ще купуваш с любов. – Не искаме да купуваме и продаваме с любов. – Който иска да се занимава с пари, свободен е; любовта е за ония, които са ликвидирали със старото. Това не значи, като се върнете по домовете си, да започнете да се карате, мъжът да не иска да знае за жена си, и жената – за мъжа си, да кажете, че не се познавате вече. Всъщност, те досега не са се познавали, а трябва да се познаят. Кой мъж е познал жена си и коя жена е познала мъжа си? Те отсега нататък трябва да се познаят и да си подадат ръка за взаимна работа. Кажете на вашите синове и дъщери, че ги познавате вече.

„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Сегашните хора се страхуват да не ги позная. Двете студентки, които дойдоха да ме питат за верността на предсказанието, дадено от американеца, също се бояха да не ги позная. Но аз отговорих на зададения от тях въпрос, без да се впущам в друг разговор. Казах им, че досега хората са били гъсеници, на 17 число ще умрат за тоя живот и пак на 17 ще се превърнат в пеперуди, т. е. ще възкръснат. Те искаха да им кажа нещо за бъдещето. Казах им; Понеже старият свят ще се свърши, няма какво да ви говоря за него. Всичко, което ви интересува, има отношение към стария живот. За него всичко е писано, вие знаете това. Следователно, мога да ви кажа нещо за новото, което иде сега. Казах им, че в света ще станат големи промени. Всичко, което става, е за добро. Хората не разбират доброто, което иде, и го тълкуват криво. Те ще се преобразят, но и светът ще се преобрази. Ще станат промени и на физичния свят: земетресения, бури и др. – Кога ще стане това? – В бъдеще.

„Това е живот вечен, да познаем Бога.” И ние трябва да се познаем. Да знаем, че всички страдаме, че всички се мъчим, че всички имаме неразрешени задачи. Мнозина си дават вид, че работите им са уредени, а всъщност не е така. В това отношение, те приличат на ония ученици, които казват, че знаят уроците си, а като ги вдигне учителят, търсят помощта на другарите си. Някои ученици написват по-трудните формули на ръката си. Като ги вдигне учителят, те разказват урока си, а от време навреме поглеждат написаното на ръката, както хиромантът чете бъдещето на човека по ръката. Ако учителят не е прозорлив, пише добра бележка на ученика. Ако е прозорлив, казва: Дай ръката си! Погледне написаното и казва: Много си умен.

Сега и Христос, като дойде на земята, ще погледне написаното на ръката на всеки мъж и на всяка жена. Едновремешният учител, като влизаше в клас, преглеждаше ръцете на учениците, ноктите им, да види, дали са чисти. Ако намираше нещо нечисто, взимаше тънка пръчица и удряше по ръцете. Като влезе Христос между учениците си, няма да се спре само върху външната нечистота, но ще погледне линиите на едната и на другата ръка и ще каже: Много добре са написани. Христос не си служи с пръчица, или с фаланга, както старите учители. Едно време учените бяха способни, затова ги удряха по краката. Сега фалангата не се практикува в училищата, но в домовете. Някога мъжът я прилага, някога жената. Фаланги има в човешките умове и сърца, а те трябва да се махнат. Желая ви да изпълнявате Божията воля. Всички имате възможност за това. Няма сила, която може да ви препятства в изпълняване на Божията воля. Както Бог е всесилен и свободен да прави добро, така и вие сте, ако не всесилни, поне силни и свободни да Го подражавате в правене на добро. Понеже не сте богове, не сте всесилни, но имате сила да се проявите в доброто. – Кога е слаб човек? – Когато се отдалечава от Бога. А той се отдалечава от Бога, когато престане да изпълнява Неговата воля. Стар, слаб и сляп си, когато се отдалечаваш от Бога. – Какво прави крадецът като влиза в дома на богатия? – Той връзва очите му да не вижда, запушва устата му да не вика, запушва ушите му да не чува. Така постъпва и дяволът.

Мнозина идат да слушат беседите ми, но се страхуват да не ги видят външните хора, да не знаят, че ме посещават. Защо се страхуват? Ако има човек в България, който говори истината, който изнася нещата, както са в целокупния живот и в разумната природа, това съм аз. От какво се страхувате тогава? Как ще постъпят българите с мене, какво отношение ще вземат към идеите, които проповядвам, за мене е безразлично. Важно е, че хората са малодушни, не се решават да приемат новото учение. Отдето и да е, обаче, от водата, от въздуха или от светлината, те трябва да приемат това учение. Аз не искам хората да тръгнат след мене, както момите, които се влюбват в един момък. Влюбили се 400 моми в един момък, и всички тръгнали след него, всяка мома искала да го срещне, да си поговори с него. Това би било най-голямото нещастие за мене. Това не са последователи. Истински последовател е оня, който с цялото си същество приема учението и го прилага. Не е нужно да се възхищавате от моите беседи, нито от мене. Важно е да приемете учението, да го приложите и да решите задачите си. Аз още не съм видял вашите решени задачи. Никой от вас не е решил задачата на любовта. Тая задача не е решена даже и по отношение на близките ви. Ако днес дойде Христос между вас, на всички би писал двойка върху задачата на любовта. Аз ще Го поканя някой ден да ви изпита. Сега вие се намирате в положението на двамата синове.

Като се върнете по домовете си, влезте в скришната си стаичка, т. е. вашата душа, и с едри букви си напишете: Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво добро, няма сила, която може да ми противодейства. Всичко мога да направя чрез живия Господ на Любовта, Който е създал всичко в света.

Това е моят поздрав за 17 декември. Като дойде Христос, и вие да Го поздравите така. Когато гърмежите започнат да се чуват, когато земята започне да играе под краката ви, кажете си горните мисли и не се страхувайте. Нека тия мисли останат във вас за всички случаи в живота ви. Пазете се от отрицателни мисли. Откажете се от всички стари майки и бащи, учители и свещеници в себе си. На стария свят. с който досега сте били свързани, кажете: Сбогом, нямам вече нищо общо с тебе! На всички свещеници, учители, майки и бащи, синове и дъщери, които искат да служат на новото и да прилагат новите правила, Христос казва: Добре дошли при мене! Аз ще ви сложа богата трапеза. Това всички ще проверите. – Кога ще бъде това? – Все ще бъде на 17 число, но на кое, не е важно.

Бъдете смели и решителни, че като се върнете по домовете си, да кажете: От днес изхвърлям всичко старо от сърцето си. Кажете ли веднъж така, първо вие трябва да повярвате на думите и на решението си. Иначе, ще приличате на оная стара жена, която имала една могилка пред прозореца си; тя пречела на слънцето да огрява стаята й. Една вечер, като си лягала, тя се помолила на Господа да махне могилката пред прозореца й. Сутринта, като станала, погледнала към прозореца и видяла, че могилата е на същото място. Тогава тя си казала: Точно така си мислех. Тя се помолила, но сама не вярвала на молитвата си. Щом не вярва на молитвата, по-добре щеше да бъде да построи къщичката си над могилката, че да не я засенчва слънцето.

Сега Христос иде на земята и казва: Една стъпка по-горе! Вие трябва да вземете една стъпка по-нагоре, т. е. към небето. Какво разбирате под „небе”? Да отидеш на небето, това значи, да излезеш от състоянието на гъстата материя, в която се намираш. Сега цялата земя минава през голямо преобразование, атомите се преустройват. Това ще продължи, докато силите на земята се уравновесят. Земята ще мине през големи сътресения. Има начини за познаване, в коя област на земята ще станат най-големите сътресения. Това на вас не може да се каже, защото ще се уплашите. Когато българите били под турско робство, някои от страх се криели по планините и викали: Бягайте, че турците ни гонят. Някои, поемели, решили да се върнат по домовете си и, каква била изненадата им, когато не видяли нито един турчин по пътя. Страхът ги карал да бягат.

Помнете: Дошъл е краят на старото. Не може вече да се живее по стар начин. Който иска да бъде щастлив, трябва да се откаже от старото. Вижте, какво е политическото положение на народите! Цяла Европа е настръхнала, готова е да избухне. Само една искра е нужна, за да избухне цял ножар. Целият свят се бълника и лъкатуши. Не се плашете. В тия трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че Той е велика, разумна сила, която превръща всичко на добро. Само така хората ще разберат, че съществува жив математичен закон, в изчисленията на който нищо не е пропуснато. Бъдете тихи и спокойни и знайте, че времето, в което сега живеем, е най-добре. Може да има фаланги, може земята да играе под краката ви, гърмежи от топове да тресат въздуха, това нищо не значи. Всичко, което става, е в реда на нещата, няма защо да се плашите. Като мине 17 декември, ще кажете: Излъга ни тоя американец! Създаде ни само излишни тревоги. Според мене, добре е направил той, стресна малко хората, накара ги да се замислят. Като мислите, все ще се откажете от нещо старо в себе си.

Какво означава числото 17? То е съставено от единица и седморка. Двете числа заедно дават осморка 1+7 = 8 – число на безконечността. Числото 17 ще дойде като Халеевата комета. Американецът казва, че няколко планети се събрали на едно място. Аз продължавам по-нататък. Тия планети се събрали на конгрес, да решават, какво ще стане с земята. Казват, че на слънцето ще се яви такова голямо петно, което и с просто око ще се вижда. Това петно ще създаде голяма магнетична вълна, която ще разтърси земята. Тая вълна иде за добро, зависи под какъв ъгъл ще удари земята. Ако ударът падне под прав ъгъл, земята ще отскочи, без да се засегне. Ако ударът падне под наклон, под остър ъгъл, земята ще се засегне малко. Това ще бъде масаж за нея, без да й причини някаква катастрофа. Ударът на магнетичната вълна ще се предаде на цялата земя. Той ще се почувства навсякъде като нов подтик. Тая вълна е жива, интелигентна, тя ще промени живота на хората.

Желая ви да възприемете тая вълна и да разберете нейния велик смисъл. Запазете разположението, което имате тая вечер, и си кажете: Разбирам, какво искат да кажат планетите Сатурн, Марс и Венера. Бъдете в размишление. Мислете за слънцето и за всички планети, които влизат в слънчевата система. Да изпаднете в дълбоко размишление, това значи, да получите Божието благословение.

Вървете без страх и без тъмнина, с обич и със светлина! Любовта изпъжда навън всякакъв страх. Знайте че няма да стане нищо лошо. Всичко ще бъде за добро.

14.12.1919г. Неделя, София

Този пост е редактиран от Ани: 27 май 2014 - 16:04


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10347 Мнения:

Публикувано 20 септември 2013 - 20:23

От книгата,"Да възлюбиш Господа", Неделни беседи (1916-1920),
Първо издание, ИК „ЖАНУА '98", София, 2009
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


РАБОТИ НА ЛОЗЕТО МИ


Но как ви се вижда? Някой си человек имаше двама синове; и дойде при първия, и му рече: „Синко, иди днес работи на лозето ми." А той отговори и рече: „Не ща." Но после разкая се и отиде. (Евангелие от Матея 21:28-29)


Съзнателният живот има две посоки на движение. Тези посоки не са произволни, не са необходими, не подразбират насилственост, но са свободно проявление на човешката душа. В прочетената притча Христос представлява тези двама синове, проявление на един и същ баща, на една и съща майка. Като казвам думата „проявление", то е философско изражение. На обикновен език „проявление" на една майка и един баща означава родени от една майка, родени от един баща, макар че сега бащата не ражда. Като се казва в Писанието, че Господ извадил от Адама едно ребро и направил от него жената, разбира се, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Онзи, който разбира този Божествен език, ще изтълкува нещата, тъй както си са, а онзи, който не разбира този език, ще се съблазни и ще изтълкува това, което не е.


Ако попитам един съвременен мъж какво подразбира под думата „жена", ще ми каже, че тя е домакиня, която трябва да готви, да наглежда къщата, да ражда деца и да ги отглежда. Ако попитам жената що е мъжът, ще ми каже, че той е човекът, който е длъжен да съгради къщата и да принася отвън каквото е нужно да нея.


Всичката философия на съвременния живот е съградена върху тези две положения. Аз считам, че всички философи писатели са готвачи. Едни от тях са добри готвачи. А от други не закусвам, защото не са майстори да готвят. Значи онзи готвач, който добре готви, изпълнява волята на господаря си, а онзи, който не готви добре, не изпълнява волята на господаря си. Жена, която обещава, че ще сготви добре на мъжа си, а разваля яденето, тя не е сготвила. Онази жена, която отказва да готви, а сготви хубаво на мъжа си, тя е изпълнила волята на мъжа си. Под „готвене" не разбирам обикновено готвене, защото ако така и вие схващате въпросите, то и четирите действия трябва да ги разбирате така, както и децата.


Например едно и едно колко прави? Две. Две и две колко прави? Четири. Ами четири и едно колко прави? Пет. Защо едно и едно прави две? Ще кажете: може ли да бъде другояче? Защо две и две е равно на четири? Четири е резултат. Едно и едно е равно на две, значи две е резултат. Следователно двете е единият син, който се е явил на света. Днес единия син го заместват с майката, тоест с жената. Когато Господ поставил жената в рая, тя казала на Господа: „Аз няма да изпълня волята Ти, защото си имам свои умозрения и ще живея тъй, както намирам за добре. Ще уча нова философия, а не тази, която Ти си поставил в света." Този разговор не е станал в райската градина. То е едно положение, което сега съществува. Обаче съвременната жена, като първия син, който първо се отказал да изпълни волята на баща си, а после се разкаял, от многото страдания се разкайва, пробужда се у нея съзнанието, и казва: „Я да отидем наново при нашия Баща, да изпълним волята Му, както по-рано ни говореше." Когато се говори, че жените ще изправят света, разбира се първите жени, които отказаха да изпълнят волята на Баща си. Бащата е отишъл при тях, при жените. Когато говорим за първия син, разбираме проявленията на любовта във всичките й форми.


Животът не може да се съгради без дълбокото разбиране на тази жива любов в света. Аз не говоря за онези приятни чувствания, които имате вие. Това не е любов, а само резултат на любовта. Приятното да ви не лъже. Закон в съвременния живот е, че всички начинания, които започват добре, свършват зле. Това мога да ви докажа статистически. Вземете онова малко жизнерадостно дете - расте постепенно, весело е, игриво е, разсъждава умно, и майката и бащата възлагат големи надежди, очакват много от това дете. Расте това дете, става четирийсет и пет годишен мъж. Очите му започват да се замъгляват и той става материалист, започва да живее само за себе си. Става петдесет-шейсетгодишен и казва, че животът няма смисъл, като едновременно с това се сгърбва. Добре е започнал този човек живота си, а зле е завършил. Така и вашето красиво малко момиченце, за което казвате, че е цяло ангелче, но към петдесетата си година то става цял дявол.


Бих желал да ми покажете колко от съвременните моми и момци от стоте свършват добре живота си. Между стоте моми и момци няма никакъв процент, между хилядата няма никакъв процент, между десетте хиляди - също, между един милион - същото. Така всички започват и казват: „Ние ще отидем на нивата", но после не отиват. Така се свършва животът на всички хора, които живеят на физическото поле, хората, които пътуват в материалния свят. Дай на такъв човек десет- петнайсет хиляди лева, той ще започне да си търка ръцете като Пилата. На какво прилича това търкане, на какво прилича това? Той измива ръцете си и казва: „Ако направя някакво престъпление, аз съм чист от отговорност." Вие възлагате надежди на този и казвате: „Той ще свърши работата." И наистина той се заема да я свърши. Така мъже и жени трият ръцете си, но какво излиза от това? Няма никакъв процент и изяждат и двамата капитала си. Това не е в закона на необходимостта, но така искат.


Всичко зависи от добрата воля на човека. Искаш да бъдеш добър - ставаш добър. Искаш да станеш лош - ставаш лош. Защо? Защото и в доброто, и в злото има известни блага. Във всяко престъпление има известна приятност. Като заколя и опека едно агне, изпитвам една приятност. Питам: „Защо направих това престъпление?" Приятно е да се изпита това състояние. Друг се отказва да яде агнета или каквото и да е месо. Той временно ще страда, но после ще бъде доволен. Ще направя едно сравнение между философията на тези двама души. Единият от тях заколва своето теленце, изяжда го и казва: „Добре свърших работата си." Другият оставя да израсне теленцето, става голяма крава, започва да му дава мляко и цели шест месеца се ползва от нея. Питам: кой от двамата е спечелил повече? Първият, като заколи теленцето, в една седмица ще го изяде, а вторият ще се ползва дълго време от кравата си. философията на първите е такава: „Не, ние трябва да изядем теленцето, защото без него не можем да живеем." Тези хора не съзнават, че след това те ще бъдат изложени на такива страдания, каквито не биха изпитвали, ако не бяха заколили телето. Например имате един приятел, комуто казвате някоя обидна дума. От този ден той става по-хладен към вас и от ден на ден отношенията ви се отчуждават, докато станете врагове. Защо? Защото вашият приятел е изял вашето теле.


Сега Христос се обръща към еврейския народ и им показва тези две положения. С първото положение се представлява духовенството - тези правоверни, които мислят, че са близо до Бога, на които бе даден законът, заповедта и казваха: „Ние ще изпълним Твоята воля." Те обещаха, но не изпълниха. С второто положение Христос представяше бедните, които се отказаха да изпълнят закона, но после се разкаяха и го изпълниха.


В съвременното общество е тъй, както е било преди две хиляди години. Съвременното духовенство е същото, каквото е било преди две хиляди години. Такива са и бедните, каквито са били през времето на Христа. Времето не изменя хората, тоест изменя ги само тогава, когато в него се крият живи или съзнателни условия, които ние може да използваме.


Аз говоря върху този стих, защото той има приложение към сегашния наш живот. Сегашните християни са като светските хора. Светските хора постъпват така: в събота, когато излязат вестниците, четат какво се дава тази вечер или започват да търсят какво се дава тази вечер или утре вечер, за да решат где и как да прекарат нощта. Четат, че еди-къде си се дава представление, в което ще играе някой знаменит актьор и решават да отидат там. Други някои четат, че някой добър проповедник ще държи проповед и решават да отидат да го слушат. Трети пък четат, че някъде се продава хубаво вино и решават да отидат да го опитат. Някои си избират добра гостилница. Всички си правят избор. Ще кажете: „Онези, които отидоха на театър или на бал, или да опитват хубавото вино, не са направили добре, не са спечелили нищо. Тези, които отидоха да слушат проповедта, са най- много спечелили." Казвам: „Всички са свършили по един и същ начин."


Не е само в слушането. Слушането постоянно трябва да се развива, зрението постоянно трябва да се развива, обонянието - също. В старини, когато нашето зрение постепенно започва да отслабва, когато нашият слух постепенно затъпява, когато обонянието изгубва своята възприемчивост, какво сме спечелили от живота? Ние ще кажем: „Това е в реда на нещата - един стар човек да изгуби и слуха си, и зрението си, и обонянието си. Не е вярно това твърдение, то е лъжливо. После ние казваме, че дошли еди-какви си обстоятелства, които били такива и такива и затова той не могъл да издържи. Това е лъжливо твърдение. Някой иска да ме подкупи и ми дава десет лева, но аз отказвам и му казвам: „Аз обичам парите, но за толкоз не се продавам." Предлагат ми десет хиляди лева, не се съгласявам; после - двайсет хиляди лева, пак не се съгласявам; петдесет хиляди лева - също отказвам. Но когато ми предложат сто хиляди лева, продавам се вече. Хората ме оправдават и казват: „Не може да се удържи човекът на такава голяма сила." Тези пари упражниха ли върху мене някакво влияние? Не. Не трябва да се оправдаваме с тяхната сила, това е лъжливо учение.


Ние всички се лъжем от тези лъжливи убеждения. Отидеш в някоя църква и ти обещават: „Остани при нас, тук ще се спасиш." Това е една квадратна лъжа. Такива хора в църква ходят, по Бога не ходят, а на нас искат да покажат пътя към Бога. Човек, който иска да упътва другите, трябва поне един път да е ходил по пътя на Бога. Бих попитал и вас, и всички други: колко души има, които знаят този път? Ще ми възразите: „Ти нали ни говориш за Бога?"


Вашето положение е положението на съвременния свят. Аз уподобявам на онази красива германка, която се влюбила в един знаменит германец. В Германия имало един много красноречив и знаменит германец, в чиито проповеди се увличали много хора. Влюбила се в него и тази красива германка, която, за да го привлече, започнала редовно да посещава неговите проповеди, да следи да не пропусне всяка негова дума, за която цел стояла винаги на първите места. Тя си казвала: „Ето един човек, с когото ще може да се живее." Посещавала така една-две, три години, а проповедникът си казвал: „Ето една овчица, която можах да вкарам в този път." И най-после решил да се ожени за нея. Да, но двата сина не вършат волята на Баща си. Като се оженили, тя му казва: „Слушай, мене ми дотегна да те слушам толкова години наред. Сега искам да видя другата страна на живота." Започват да четат по вестниците де има бал, де - концерт, де - опера и т.н.


Питам ви: като ме слушате, като посещавате беседите ми, за какво мислите, каква задна цел имате? Ако съм богат, ще започнете да ме обикаляте, да ми казвате, че сте бедни хора, за да предпиша на едного толкова, на другиго - толкова и т.н. Такъв богат човек, като умира, ще започне да предписва на едного толкова хиляди, на другиго - толкова, докато раздаде парите си. Ето защо те го посещават. Това не наричам изпълнение волята Божия. Това са причини, които спъват живота ни, за да го разберем правилно. Ако аз съм заинтересован, някои от вас че сте учени, способни и ще можете да съдействате за тази работа, това е опаката страна на живота. Ние можем да се съберем в един оркестър да свирим, и каквото спечелим, да си разделим по братски. Ще можем да работим. Така ще постъпваме и втория ден, и останалите. Но когато аз не ви ценя и взимам трите части от спечеленото за себе си, а едната част дам на вас, тогава законът на пропорцията и законът на уравнението се изменят. Когато решаваме в математиката една задача, различните величини ги подвеждаме под еднакъв знаменател. Когато Господ създаде света, Той го създаде от две еднакво интензивни сили, които действат в противоположни посоки.


Христос не осъжда тези двама синове, а само ги запитва кой от тях изпълни волята на Баща си. Те отговарят - вторият. А защо не първият, който обеща?


Когато ние извършваме волята Божия, това правим за нас, а не за Бога. Имайте предвид, че когато ние живеем добре, това е за нас, а не за Бога. Когато казвам, че ние трябва да живеем добре, то не е за да се спасим, а да работим разумно за себе си. Това не е егоизъм, защото в това добро стои равновесието на вашия свят. Засегне ли се равновесието на вашия свят, ще се засегне и равновесието на всичко около вас. Ако вашата къща гори, ще засегне и някои околни къщи.


Някои казват: „Да му изгорим къщата." Ами ако и на вашите ближни се запалят? Христос се обръща и пита учениците Си: „Кой изпълни волята Божия? Дали този, който се отказва, или който обеща, че ще изпълни?" Онзи, който се отказал. Ако вие сте от тези, които сте се отказали, а извършите волята Божия, аз ви похваля- вам. Но ако вие сте от тези, които обещаха и казваха: „Имай я вързана в кърпа и се надявай, че всичко ще изпълня", а после се отказаха, вие не сте изпълнили волята Божия и сте изгубили онзи момент, в който можехте да се подигнете.


Това ново учение иде да даде един подтик на хората, едно правилно разбиране на съзнателния живот. Всички причини за нашите нещастия започват все от микроскопичически поводи. Не мислете, че причината за греха е много голяма. Тя е едно поглеждане към известна форма, към известен плод, а от тях се пораждат най-големите страдания. Минете покрай някоя красива къща, погледнете я, и тя ви зарази с пожеланието да я имате. Минете покрай някоя красива жена, погледнете я, и се заразите. Аз говоря принципално, а не за жената, както вие я разбирате, защото за мене мъже и жени отделно не съществуват. Защо не съществуват? Защото вашите фирми досега са фалирали по двайсет пъти, та по коя фирма да ви считам? Ще кажете: „Аз, Иван, съм честен човек." Да, аз зная, че досега сте фалирали толкова пъти, само че тази е новоначинающа фирма и право е да се надяват, че в нея ще започне нов живот и нова работа.


Няма какво да се докачаме. Като не може да разрешим някоя задача, ние ще признаем факта тъй, както си е, ни повече, ни по-малко. Задайте си следния въпрос: извършили ли сте всички добри побуждения, които се зараждат у вас. През всичките места, дето сте минали и е трябвало да извършите някои добри дела, извършили ли сте ги? Колко са ревностни хората, когато ги е обидил някой! Започват да препоръчват този човек: той е такъв-онакъв и т.н. Ще отидеш на едно място и ще започнеш да го препоръчваш, ще отидеш на друго място - същото. По-голяма реклама от тази на провинилия се човек не можеш да дадеш. Целият град ще се напълни с тази реклама. Каква цел имаме от това, че препоръчваме даден човек, че не е честен, какво печелим от това? Я ми кажете кой е честният човек?


Сега трябва като Диогена да запалим свещ и да тръгнем по света да търсим някой честен човек. Аз вземам „честен човек" в Божествен смисъл, а не като човек честен. Затова ние ще кажем на Христа: „Досега нашите задачи бяха криво разрешени, но отсега нататък ще положим всички усилия да ги решим правилно." Това зависи от нас, защото няма нищо невъзможно в света. Някои казват: „Ако сме в благоприятни условия, ще можем да се развиваме." Сегашните благоприятни условия, които сега идат в света, то са онези големи страдания, които ще изпита цялото човечество. Онези от вас, които са натрупали милиони - ще побелеят косите им от ужас, когато фалират тези банки и пропаднат милионите им. Онези, които имат богати и хубави къщи, ще се ужасят, когато ги изгубят, а тези, които си отгледали кокошчици, пуйчици, скрили житце, масълце, ще ги изгубят и ще останат на чист понеделник, като ще съжаляват, че отново ще трябва да започнат същата работа. Това е сегашното положение.


Някои ми казват: „Кажи ни поне една утешителна дума." Утешителна дума ще ви кажа само тогава, когато изпълните волята Божия. Често в моите беседи ви говоря, че трябва да знаем, но аз не разбирам тези знания, които имате сега. Всички престъпления, които стават сега в света, стават все от знания. Писатели, проповедници, философи, свещеници, всички хора, които заблуждават света, са все учени хора. Когато те лъжат, те сами знаят, че лъжат. Казват, че лъжата струва пари и затова хората лъжат. Един господин среща друг, за когото знаели всички, че обичал да лъже, и му казва: „Я ми кажи една нова лъжа." „Хайде, остави се братко. Аз вече никого не лъжа - отговаря той и започва да плаче. - Ако имаш, дай ми сто лева, че баща ми се помина и нямам възможност да го погреба. Колкото ти е възможно." Той му дава сто лева, които лъжецът взима и веднага му казва: „Знаеш ли, че тази е последната нова лъжа, която ти казах?" „Защо?" „За да изкарам пари." Отиде някой чиновник при министъра за служба и му казва: „Жена ми е зле болна. Имам дребни дечица. Назначете ме." А той лъже с цел да омилостиви министъра.


Всички хора не представят истината тъй, както си е, а й поставят гарнитури. Ние сме хора, които много обещаваме, но в края на краищата нищо не сме направили. Не сме отишли на нивата и нищо не сме свършили.


Следователно всеки, който не е отишъл на нивата да сее, ще страда кармически. А този, който е отишъл на нивата, посял е нещо за баща си, той има какво да яде и пие, затова е и щастлив.


Тези две положения сега съществуват и ние трябва да започнем новия живот. Използвайте малкото време, което ни остава. Ще кажете: „А, опасно е това, щом малко време ни остава." Казвам: решете още сега да заживеете нов живот, защото не остава време. Сега всички ще напълните църквите. Не, не се лъже Господ. И църквите да напълните, и Библията да четете, и свещи и кандила да запалите, няма да хванат място. Господ е сит на обещания. Целият ад е постлан от такива обещания.


Кой е този, който ще върши волята Божия? Христос казва, че когато слънцето потъмнее и луната когато няма да дава светлина, звездите ще започнат да падат. Тогава ще се яви знамението на Сина Человечески, Който ще прати ангели по лицето на земята, за да съберат Неговите избрани. Знаете ли какво означава това събиране? Ще кажете: „Дано не е скоро това нещо." Няма време. Отсега нататък всеки да си направи завещанието. Ако направите това, може да избавите живота си, но ако лежите още на това ухо, че има още време, и да се надявате на това, горко ще патите. Кога ще ви дойде този час? Казано е, че и ангелите не знаят. Кои ангели не знаят? Падналите. И син человечески не знае. Кои синове человечески? Облечените в плът. Ангелите, които са при Бога, знаят всичко. Тъй е и в първоначалния текст. Всички цитират: „Никой не знае за това освен Бог." В София има много ангели, но нищо не знаят.


Сега в Америка се издава глас на един учен, който казва на хората, да му мислят, че на седемнайсети ще се свърши светът. Идват две студентки при мене и ме питат какво мисля за този американец, който предсказва свършването на света. „Ами вие готови ли сте за този свят?" Това свършване на света ще бъде велико събитие, с велики салюти ще се поздрави и посрещне Господ. Реките ще придойдат и ще излязат от коритата си. Земята ще се разтърси и ще започне да се радва на Господа. Вулканите със силни гръмове ще поздравяват Господа. Аз ще гледам колко поздрави ще се получат и какви движения ще направи земята. Земята е като една дама, която ще наблюдавам дали играе правилно, или не.


Христос запитва: „Кой от двамата синове Божии е изпълнил волята Божия?" Свещениците казват: „Онзи, който се отказал да изпълни волята на Отца си, той я е изпълнил, защото после се разкаял." Вие може да се считате голям грешник, но веднага се решите да изпълните волята на Баща си, затова този последен момент ви спасява и вие сте на нивата. Едно добро и много добрини - за мене това е равносилно. Може да си направил хиляди злини, а в последния момент да си направил едно добро. Това добро обръща съдбините на твоя живот. Злото, което сме направили на ангелите, от това, че сме наскърбили някой човек, се дължи на това, че сме свързани с него кармически. Но щом направим добро, ангелите казват: „Ние заличаваме всичко. Няма да го поменем вече и ще гледаме на тебе като на наш брат."


Няма какво да ви увещавам, но си облечете празнични дрехи и когато започне да бумти, ще излезете навън с парадната форма, с бели дрехи. Сега как мислите, какво ще стане на седемнайсети? Нали много от вас сте пророци, нали много знаете. Ще се свърши ли светът, или не? На седемнайсети светът ще оживее. Много хора ще възкръснат, много хора ще излязат от гробовете си. Аз не отговарям за пророчеството на онзи американец, той сам да си отговаря. Ако излезе тъй, както е казал, ще излезе пророк, но ако не излезе, ще отговаря. Но все-таки този човек е направил едно голямо добро за хората, като е казал, че ще се свърши светът, защото по този начин накарва хиляди хора да се замислят, да се свиват сърцата им и да туптят от страх. Според мене петдесет процента има вероятност да стане тъй, както е казал. Тъй че колкото е голяма възможността да стане, толкова е голяма възможността да не стане.


Всички, които присъствате тук, ако ви подложа на гласуване, ще гласувате да не стане. Защо? Защото не са приключени сметките ви. Това е маловажен въпрос, защото всичко това засяга само тялото ни. Когато и да е - девети или седемнайсети, все ще дойде, безразлично дали колективно, или единично. Все ще дойде едно седемнайсето число, когато ангелите ще кажат: „Стига вече! Ще трябва да се върнеш при баща си, защото според новия план тук ще минава регулация и къщата ви ще се развали." Препоръчвам ви да извадите всяка омраза и съмнение от вашите души.


Първият син, който не извърши волята Божия, е мъжът, т.е. човекът, когото Бог създал. Той обеща, но не изпълни волята Божия. Жената е вторият син, който отказа да изпълни волята Божия, но после се разкая и я изпълни. Това наричам сродни души, това са двама братя или две сестри, които всякога живеят у нас.



Някой път решаваш да направиш едно добро, но не ставаш сутринта; това направиш, онова направиш, пропуснеш го и вечерта така си отмине. Но после отидеш да загладиш твоята постъпка, извиниш се, а с това става у тебе промяна. Първият син е умът, който обещава, а вторият - човешкото сърце. Забележете: всички интелигентни хора, които много обещават с ума, нищо от тях не излиза. А онези хора на сърцето, които минават за смахнати, те най-после всичко извършват.


Тъй че бъдещата култура е културата на нашите сърца. Не ще оживее това, което е в нашия ум, а вярно ще излезе това, което е в нашето сърце. Каквото ви продиктува сърцето, деветдесет и девет процента излиза вярно, а следователно предчувствията на нашето сърце са по-верни, отколкото мислите на нашия ум.


И тъй, Христос иска да ни обърне вниманието да обработваме сърцето си. Бъдещата култура е култура на сърцето. Бих желал всички общества, всички народи да образуват дружество на сърцето. Но да не остане само в проект, а да се приложи в действителност. Сега какво правят? Образуват едно дружество, съставят му програма, представят я в Министерството на одобрение, викат свещеници да му светят вода, избират комисии, които да поемат работата, и докато започне да функционира, то свършва с живота си. За в бъдеще не е необходимо да се обявява това дружество, няма нужда от никакъв водосвет. Кажете и решете, и по решение от свише това дружество ще съществува. Нямам нищо против това, което се върши. Нека си вървят старите дружества по стария път. Но новите, които ще се създават, да бъдат по новия план, и да знаят как да вършат работата.


Някои ме питат: „Да вляза ли в това или онова дружество?" Ако живееш по Бога, ти може да влезеш в някое дружество. Ти сам си дружество. Някои ме питат: „Да се женя ли?" Ако живееш по Бога, не трябва да се жениш, но ако не живееш по Бога, жени се колкото искаш.


Аз разбирам другояче жененето. Когато първите хора се събраха, кой ги венча? Когато две птички се съберат, кой ги венчава? Когато едно добро дело ще се извърши, то се осветява, то се санкционира от Бога. Днес, когато се извършва едно лошо дело, престъпникът се дава под съд, започват дело против него, държат се протоколи и след като го осъдят, дохождат стражари, улавят престъпника и го завеждат в затвора, дето престоява десет-петнайсет години затворен. А като се направи някое добро дело, никой не го санкционира, никому не става известно за него.


Питат ме как да се поправи светът? Казвам, обърнете реда на нещата - като направите някое добро, санкционирайте го, а като се направи нещо лошо, някакво престъпление, не го санкционирайте. Когато се случи в някоя къща едно от децата много лошо, майката взима ризичката му и я носи в църква да чете попът върху нея. Не, нека вземе ризичката на доброто дете, та върху нея да се чете. Тези са идеите, които развалят нашия живот и от които Бог се е възмутил.


Това, което сега ви говоря, право ли е, как го чувствате? Право е. Има ли някаква лъжа в моите думи? Не. Не се знае още: това може да кажат няколко души само, но какво ще кажат повечето от вас? Моите думи са верни петдесет процента, а като се приложат и дадат резултат, ще бъдат верни сто процента. Тъй че ако двама души в България повярват, останалите не вярват.


Смешно е, когато Мойсей отиде при фараона и му каза: „Праща ме Йехова." фараонът му отговори: „Не Го познавам Кой е." Трябваше Мойсей да му пълни дълго време главата, за да Го разбере Кой е. Когато Мойсей направи последното чудо пред фараона, той каза: „Да си вървят тези хора, където искат, и там да си принасят жертва."


Всеки, който дойде в света, трябва да бъде като Мойсей. Знамения и чудеса ще дадем за неверующите, а за верующите не са потребни никакви чудеса и знамения. Ще направим да играе земята тъй, както никога не сте я виждали. Ще направим реките да излязат от коритата си и вулканите да изригнат тъй, както никога не сте ги виждали. Това ще бъде знамение за онзи дебелоглав фараон, който трябва да пусне евреите от Египет. Знаете ли къде ще бъдат тези знамения? В човешките общества. В човешките общества ще настане такова сътресение, че от тези стари общества няма нищо да остане. Оставям всички, които разбирате истината, да си припомните какво ви е говорил някога вашият Баща и какво сте извършили, защото Той е говорил на всинца ви. Кажете си: „Отсега нататък ние заличаваме стария живот, всички сметки, всички взимания-давания, нищо не търсим. Комуто имам да давам, не давам. От когото имам да взимам, не взимам. С търговията вече е свършено всичко."


Ще ме запитате как ще се живее без търговия. Ще дойде почетната търговия на жито, царевица, хубави ябълки и круши, и др. Каквото дадеш някому, ще платиш с любов. Ще кажете: „Не искаме да плащаме с любов, а с пари, с пари." Дайте парите на онези, които се нуждаят от тях. Като ви говоря това, нямам предвид да ви кажа, като отидете у дома си да дигнете един скандал - да каже жена на мъжа си и мъж на жена си, че не се познават отсега нататък. Че досега наистина мъжът не познаваше жена си и обратно. Това не е философия, философия е да кажеш на мъжа си: „Отсега нататък аз те познавам вече." Същото да каже и мъжът на жена си. Като се върнете у дома си, кажете на вашите синове и дъщери, че ги познавате вече.


Да познаваме Бога Истиннаго, там е вечният живот. Сега, като дойдат някои при мене, страх ги е да не ги позная. Тези две госпожици, които дойдоха при мене, ме питат: „Как вярвате, че това, което е казал този американец, е вярно?" Казвам им: „Вие ще умрете на седемнайсети, от седемнайсети ще възкръснете. До седемнайсети ще бъдете като гъсеници, а от седемнайсети ще станете пеперуди." Те ме питат за бъдещето си. Аз им казах: „Понеже ще се свърши светът, то за новия живот, който иде, може да ви гадая, но не за стария. Няма какво да ви казвам, защото всичко е написано, знае се всичко, което има да се случи." Тези две госпожици се заинтересуваха.


Сега в света идат промени, които ще станат все за добро, което добро хората тълкуват по крив начин. Светът ще се промени, в хората ще станат големи преобразувания. Може и във физическия свят да станат земетресения, ако не сега, то за в бъдеще.


Ние трябва да се познаем, да познаем, че всички страдаме, че всички се мъчим, че всички имаме задачи, които не сме разрешили, че всички имаме чувства, които ни измъчват. А днес всички се представят, че работите им са уредени, но то е не е така. Ние мязаме на онези ученици, които казват, че си знаят уроците, но като ги дигнат, казват на другарите си да им подсказват. Някой път си написват на ръката някои по-мъчни формули и като ги дигнат, оттам поглеждат - четат бъдещето си. Ако учителят не е прозорлив, пише хубава бележка на ученика, но ако следи внимателно, той казва: „Я да видя на ръката ти! Много си умник."


Сега Христос, като дойде, ще погледне на ръката на всеки мъж и на всяка жена - какво има написано. Едно време, като влезеше учителят в клас, преглеждаше ръцете, ноктите и ако имаше кир, нечистотии, взимаше пръчката и биеше ученика. Старите учители следяха само за този кир, който се набираше по ноктите, но Христос като дойде, ще погледне на чертите на ръцете и ще каже: „А, много хубаво е написано. Я дай другата ръка." Христос не си служи с тояжка, с фаланга, както старовременните учители си служеха. Способни бяха тогава учениците, защото ги биеха по краката с такива фаланги. Това бяха хубави масажи. Но сега няма фаланги. Днес фалангата се упражнява на друго място. Като се върне мъжът вкъщи и не е спечелил, жена му го посреща с фаланга. Днес и жени плачат от тези фаланги, фаланги има и в умовете, и в сърцата ни, а те трябва да се махнат.


Аз ви пожелавам да изпълните волята Божия. Вие имате всичката възможност. Силни сте и няма нищо в света, което да ви препятства. Вие сте тъй свободни и силни да творите доброто, както Бог е Силен и Свободен. Но понеже не сте богове, не сте силни, и се извинявате, че не можете де направите това или онова. Когато не вършим волята Божия, то е защото се отдалечаваме от Него и отслабваме. И когато човек каже, че е слаб, стар и сляп, то е защото се е отдалечил от Бога. Когато дойде крадецът да те обира, той ти завързва очите, устата и тогава те обира. Така прави и дяволът.


Много от вас, които ме слушат, като излизат оттук, страх ги е да казват, че са ме слушали. Защо има нужда да се боите, да се страхувате? Ако има в България да говори някой свястно, това съм аз. Ако има някой, който да изказва една велика философия, то съм аз. Тъй че, как ще постъпват българите, това е безразлично за мене, но казвам само доколко хората са малодушни, за да възприемат моето учение. Откъдето и да е обаче, от реки, вода, слънце, от природата - отнякъде ще трябва да почерпят това знание.


Аз не искам да тръгнат хората подир мене, това е най-голямото нещастие. Ще приличам на онзи момък, в когото се влюбили четиристотин моми и всички тръгнали подир него, търсили го да го срещнат. Аз не разбирам такива последователи, а учението да се възприеме идейно и така да се прилага. Нямам нужда да чуя от вас, че се възхищавате, какво говоря много добре и т.н. Не, вие още не сте приложили моето учение, не съм видял още решени задачите ви. Никой от вас още не е разрешил задачата на любовта, даже и на близките си не сте я решили. Ако Христос беше дошъл да ви пише бележка върху любовта, на всички би ви писал двойка. Аз ще Го повикам един ден да ви изпита.


Сега вие сте при тези двама синове. Върнете се у дома си, тоест влезте в своята душа и запечатайте в себе си следните положителни мисли: всичко можете да направите, всичко можете да приложите, няма никаква сила в този свят, която да ви противодейства, когато искате да направите някакво добро дело.


Аз ще ви дам едно златно правило, което ще трябва да си го запишете, а то е следното: „Всичко мога да направя чрез живия Господ на любовта, Който всичко в света е създал." Това е моето поздравление за седемнайсети от този месец и когато дойде Христос, така да Го посрещнете. Когато започнат да бумтят гърмежите, когато започне земята да играе под краката ви, кажете си това правило и не се бойте. Това правило ще ви служи и за другия живот.


Желая да не остане у вас никаква негативна мисъл. С това правило аз изпъждам от своя ум и душа всички стари попове, всички стари свещеници, всички стари учители, всички стари търговци, всички стари бащи, майки, синове и дъщери, и на този свят казвам: „Сбогом, аз вече нямам нищо общо с вас." На всички онези свещеници, учители, майки и бащи, синове и дъщери, които искат да служат на новата култура, които могат да си служат с това златно правило, Христос казва: „Добре дошли! Елате при Мене. Аз ще ви сложа отлична трапеза." Това ще го проверите на един седемнайсети, на който и да е той.


И така, ще бъдете смели и решителни, та като се върнете у дома си, ще кажете: „От днес изхвърлям всичко старо от сърцето си." Да не постъпите като онази стара жена, която имала пред прозореца си една могил- ка, която й засенчвала слънцето. Една вечер тя се молила Богу да се премести могилката отпред прозореца й и си легнала. На сутринта като става, вижда, че могилката седи на същото място и си казала: „Точно тъй си мислех." Ако бях на тази жена, бих построил къщичката си по-нависоко, за да мога да виждам слънцето.


Христос казва: „Сега всички - една стъпка по- нагоре."


Христос иде. Ние отиваме към небето. Какво подразбираме под тези думи? Ангелите искат да ни извадят от това състояние, в което се намираме, от материята. Сега в цялата страна става един преврат, едно прераждане. Атомите на земята се преустройват. Докато всички сили се урегулират, ще дойде и това сътресение. Аз мога да ви дам едно правило, по което да познаете дали ще стане тук землетресение, или не; дали далеч от вас ще стане то и на колко километра от нас. Това може да се даде само на някоя школа, защото ако ви дам тези правила, ще се изплашите. Когато българите бягали от турците, изпокрили се от страх в Балкана и казвали: „Бягайте, турците идат! Рев и плач се чува откъм Стара Загора." Връщат се някои от тях и какво виждат? Никакъв турчин нямало.


Така вече не може да се върви. Ще дойде ново прераждане за вас, а то е потребно. Отсега нататък вече не може да се живее по стария начин. Свърши се със старото и който иска да бъде щастлив, няма да може да си служи със старото. Ако погледнете на живота от политическо гледище, ще видите, че цяла Европа е в натег- нато състояние и се чака само една малка искрица, за да стане цял пожар. При това състояние няма защо да се плашим. Това е едно бълникане. В тези най-трудни времена ще познаем Бога, ще познаем, че има една Разумна сила, която ще превърне всичко да работи за добро. Само така хората ще се убедят, че има един жив математически закон, пред изчисленията на който нищо не е пропуснато.


Не се бойте и с тихо и спокойно сърце знайте, че това време, през което сега живеете, е най-добро. Може да има фаланги, изгубване на богатства, може земята да играе, може да има гърмене на топове, но това нищо не значи. Всичко това е в реда на нещата. Няма защо да се плашите.


Ако мине седемнайсети спокойно, някои ще кажат: „Излъга ни този вагабонтин. Излишни тревоги ни създаде на сърцето." Аз похвалявам този американец, той е казал една велика истина. Нека тези хора малко да се понаплашат. Като мине седемнайсети, кажете: „Право казва този човек - стана тъй, както каза."


Седемнайсети ще бъде един отличен ден. Числото 17 е, образувано от едно и седем - равно на осем, а осем е безконечно число. Седемнайсети ще дойде като Хале- евата комета, с идването на която се очакваше свършването на света. И наистина, колко работа свърши тази комета! Американецът казва, че няколко планети сега са се събрали на едно място, и аз казвам, че те сега са се събрали на конгрес и решават какво да правят със земята. Решават да произведат на слънцето едно петно, което с просто око ще може да се види. Това петно ще изпрати една голяма магнетична вълна, която ще разтърси земята. Тази вълна иде за добро. Ще зависи сега под какъв наклон ще удари тази вълна земята. Ако я удари под прав ъгъл, добре ще отскочите от земята. Ако ударът бъде малко накриво, земята ще бъде малко засегната и ще се предизвика един приятен масаж, и никаква катастрофа на земята няма да стане.


Тази енергия от магнетичната вълна ще се предаде на земята и тя ще изпита един нов подтик. Тази вълна е жива, интелигентна. Тя ще измени живота. Тази вълна иде от съчетанието на планетите, а това съчетание е в свръзка с други закони вътре във вселената.


Гледайте да възприемете тази вълна и да разберете нейния велик смисъл. Тази вечер бъдете най-разположени и кажете: „Разбираме какво искат да кажат Сатурн, Марс, Венера." И прекарайте така един ден в размишление. Предайте се на едно съзерцание, да мислите за всички планети, за слънцето. Като бъдете в едно такова настроение, ще имате едно велико благословение.


Да няма никакъв страх. Любовта изпъжда навън всеки страх.


Няма да стане нищо лошо, всичко ще бъде за добро.


14 декември 1919 г., неделя, 10 ч.


София







Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни