Jump to content

29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)


Recommended Posts

29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)

(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр. 2)

Андро Лулчев

Нашият народ се слави със своята храброст, пестеливост и търпимост към чуждото.

Повечето работи той ги кара, както довчерашният му господар - агата. Агаля, агаля, яваш, яваш (бавно, бавно). Като ехо на агаля и яваш другият българин вдигна девиза: „Не оставяй днешната работа за утре” (народна мъдрост). Тази народна мъдрост показва, че много днешни работи българинът е оставял за утре. Такъв е българинът към всички свои и чужди работи. „Девет пъти мери - веднъж режи” (народна мъдрост), но щом дойде въпросът за власт, там той изменя на себе си. Става нетърпелив, неспокоен, дори прибързан, готов на всевъзможни компромиси, унижения. На всичко готов, но власт да има, „на власт да бъде”. Той търси власт и бърза по лек начин да я има. Инстинктът за власт, за бърза власт карат разсъдъка му да изчезва, умът не действа, сърце не се пита, съвест-притъпена, всичко разумно в него изчезвай остава инстинктът да бърза за лека власт. Готов и годен за хиляди унижения и компромиси...

Хитрите политици много добре знаят тази слабост на българина, защото са по-учени и хитри, и наблюдателни - практични, ето защо, когато отидат те сред народа, нему говорят за просвета, духовна и политическа, а го викат в името на бърза власт.

„Елате при нас, власт, властта бързо ще вземем, тя е близо до нас” - крещяха, крещят и ще крещят по села, градове хитрите политически акробати. Част от народа, без да му мисли, оставил се само на инстинкта за бърза власт, тръгват слепешката подир всеки, който държи камшика – властта - или им обещава сладки мечти и надежди. Често по този начин подкрепят хора, които в други държави отдавна да биха намерили бесилка, затвор. Дават възможност да се покатерят по върховете на управлението хора, които не са годни не за управници, а за разсилни... От това ни дойдоха една след друга катастрофите...

Власт, бърза власт, до властта да е - това е остатък от тези робски години, когато много българи са били слаби по дух и воля, вяра, обич към брата си, към народа си и са се унижавали до неимоверност - само и само с властниците да бъдат, тяхното благоволение да имат, та ако ще ибрика на агата - (властника) да носят, цървулите му да разхожда, но до агата да бъде - до властта. Та днес не е ли същото? Стражар да стане, пъдар да бъде, брата си да бие, на кмета оканиците да поднася, на министъра ибрика да носи (дамаджаната с вино), обуща да лъска на министърчето, но до властта да бъде - до агата. Не е ли същото и с министри, депутати, окръжни съветници, окръжни управители, околийски началници? Колко и колко компромиси са сторили със своята съвест, сърце, ум, за да се покатерят дотам?...

Когато попитате тези, които искат бърза власт, защо я искат, ще вдигнат рамене, ще кажат: „Е, стига опозиция, стига са ни били, да отмъстим, да ни видят кои сме” и пр., пр. А като им кажете, че това е стар път, по който ни водиха досега хитрите политически акробати и ни доведоха до просешка тояга, хиляди избити от българи, и че има нов път, който е по-труден, но затова резултатите му са по-хубави и по-ценни; по него бърза власт няма, а труд, упорит труд върху себе си и околните - тогава наемници и някогашни ибрикчии на агите ще ви кажат: „Кой ще чака 10 ÷ 15 години, докато народът ви опознае и дойдете на власт?” „Сега, сега власт ни трябва.” Да, сега, сега ви трябва бърза власт! Някога, през турско робство, така разсъждаваха повечето чорбаджии - ибрикчии. Предаваха те на агите онези, които бърза власт не искаха, до властта да бъдат не желаеха, а викаха народа да се бори за нова просвета, повече обич, повече братство за нова утрешна България.

Докато младите викаха народа да се сгрупира около тях, да съградят нова, утрешна България, другите - чорбаджиите, ибрикчиите - търсеха достлука с агите, до властта да бъдат, рахатлъка си да не разваляха, та ако ще жените си и децата си на агите да подлагат, ибриците им да носят, цървулите им да разхождат, но рахатлъка си да не развалят и до властта да бъдат; от тях, ибрикчиите - хората на бързата власт, остана позорното име чорбаджия, ибрикчия, синоним на мерзка, подла, робска душа.

От онези*, които бърза власт не искаха, а работеха бавно и се бореха за повече просвета, братство, обич, правда, истина - то Нова България изникна от техния упорит труд, кости и кърви. Нова България и имената им се шепнат от уста на уста и са идеал, мечта на хиляди младежи...

В продължение на 53 години свободен политически живот повечето от водителите на народа ни все бърза власт искаха, все до властта да бъдат - до агата, затова ни сполетяха толкова много катастрофи.

Бързото преливане на част на народа от властвующата партия към новата такава, клатушкането от една крайност към друга, желанието за власт, и до властта да бъде, нямането на едно вътрешно верую, липсата на един собствен критерий - мярка, липса на воля, обич - всичко това е почва, удобна почва, върху която никнеха хитрите политически акробати и водеха и водят народа към нови катастрофи. Всички наследници на някогашните ибрикчии - чабукчии искат днес бърза власт. Готови да плюят върху всичко свято, ако имат такова, дори върху себе си, собствената си съвест, партия, принципи - програма, но властта да имат! Но нека знаят всички: те власт ще имат, но и народът катастрофи ще има. Не е ли досега пълна новата ни история със заемане на бърза власт от ибрикчиите някогашни и не ни ли последваха страшни катастрофи?

Не са ли те още над главите ни? Къде сме сега? Защо сме достигнали до просешка тояга? И брат да коли брата как турчин не го е клал? Това са следствия от стария път-път, по който ни водиха и водят някогашните чорбаджии и боляри, но има нов път, по който работиха първите Ратници на свободата в нас и в чужбина: С. Раковски, Л. Каравелов, Левски, професор фитке, Григорий Петров и други, които бърза власт не искаха, но вдигнаха, обединиха народа си, донесоха му повече правда, просвета, мир, обич, нов строй, нова държава... Нашата родина не щеше ли да бъде рай, балканска Швейцария, ако вървяхме по пътя не на ибрикчиите, а по пътя на първите ратници на свободата? Не теглим ли ние от това желание за бърза власт, наследство от турско робство? Не сме ли завоювана страна днес от свои и чужди? Нямаме ли ново робство, нови вериги?

Нямаме ли безбройни кризи и хиляди братски могили не стърчат ли днес из родни балкани и поляни на изчезнали безследно наши братя?...

Стига, стига по стари пътища! Стига ходение подир ибрикчии и чибукчии. Дошло е време да сменим робско бреме, робски навици. Да викнем:

Не щем бързата власт на агите, не щем ибрика му да носим, цървулите му да разхождаме, а искаме просвета, свобода, мир, обич, братство между всички, истината над всичко, нова уредена социална България за всички. Тези нова хора се обединяват все около новото, чисто знаме на Ратниците на свободата, вървят по нов път и градят камък по камък нова България. Те знаят, че някога 11 дрипави, боси, голи рибари завладяха идейно Римската империя, а няколко първи ратници на свободата донесоха ни просветата и свободата. Днес новите ратници на свободата не са няколко, а стотици, хиляди пръснати из България, които вече си подават ръце, за да градят нова утрешна България. Те казват: Стига роби в свободна България! Станете истински ратници на свободата, верни наследници на Раковски, Л. Каравелов, Левски, които бърза власт не искаха, за власт не се бориха, властта не дириха, облагите от властта не желаеха, цървулите на агите не разхождаха, ибрика му не носиха, жените си, децата си не подлагаха на агите, не се гърчеха, братята си не предаваха, а се бориха за повече правда, ред, мир, обич, за нова България...

Новото време иска нови пътища, нови хора, нови реформи. Стига страх от агите. Стига робска душа, робско иго.

Вий сами сте аги - господари - властници на собствената си съдба и родина, щом блага творите, в мир, обич, братство, правда и истината живейте. Стига, стига ибрикчии, чибукът на агите - властниците!

Елате с общи сили да съградим нова България на свободните волни борци - Ратници на свободата за повече правда, мир, обич, братство. Християнска социална България. Които са готови и имат сили да ни последват и подкрепят!

* Да си спомним случката за В. Левски, когато са го запитали какъв ще стане, щом се освободи България? (бел. а.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...