3. ВЪЛНАТА НА ИСТИНАТА СОЦИАЛНИЯТ ДЕКАНАТ НА ВОДОЛЕЯ 3.1 ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

[Dela]

3. ВЪЛНАТА НА ИСТИНАТА СОЦИАЛНИЯТ ДЕКАНАТ НА ВОДОЛЕЯ

„Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.”

Учителят

3.1 ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Вълната на Мъдростта, както видяхме се разгръща през периода на научния деканат на Водолея, чиято времетраиност е до 3354 г. Тази година поставя същевременно и началото на социалния деканат на Водолея, когато вълната на Истината ще се изяви в живота на народите и човечеството. Тези години, както вече подчертахме не са строги демаркационни линии, а само очертават пътя, по който ще се извършват и преливат незабелязано грандиозните исторически процеси. През третият деканат, според Учителя, голям брой души ще се инкарнират на Земята идвайки от планетата Плутон. Тези души Учителят нарече Велики души на Истината Съществуването на планетата Плутон е било открито, когато са били констатирани и пертурбации върху орбитата на планетата Нептун. Самото откриване е станало през 1930 г, Плутон се вижда като звезда от 15 величина. За разлика от другите планети, чиито орбити са разделени една от друга, орбитата на Плутон пресича орбитата на Нептун - феномен от голям интерес за астрономията. Размерите на Плутон не превишават тези на Меркурий. Засега се разполага с малко астрономически данни върху физическия строеж на планетата Плутон. От гледище на астросоциологията, Плутон дава две тенденции. Първата е свързана със стихиите на земните бездни, а втората има отношение с небесните висини. И двете тенденции работят мълчаливо, докато изразят величествените си дела. Изразено фигурно положителният полюс на Плутон притежава мощните крила на орела, а отрицателният - бавните земни гърчове. С единия полюс тя лети, а с другия-земния, тя пълзи. Първият олицетворява студът на зимата, а вторият - пекът на лятото. Планетата Плутон изразява двете творчески противоположности: Плюсът и минусът, мъжът и жената, денят и нощта. Плутон носи със себе си разрушението на състарилите форми и същевременно крие в себе си зърното на обновлението, зората на великото бъдеще. Плутон притежава силата на предвиждането, психометричното проникновение на Нептун. Тази планета крие в себе си също така и разрушителния дух на планетата Уран с тази разлика, че неговите действия не са ексцентрични и внезапни, а обратното в него всичко е обмислено, отлежало, узряло, преди да стане дело. В неговите разрушителни енергии и процеси се крият дълбоки възможности за възраждане и обновление. Енергиите на Плутон са демонични, мефистофелски, но същевременно те са и гениално творчески. Под негово влияние се намират медиумите, психометричните прояви, радиестезията, геологията, археологията и сеизмичните предвиждания. Някои автори в творбите си по астрология гледат на планетите Уран. Нептун и Плутон като на астрологически фактори със силно дисхармонично влияние. Това влияние се характеризира с ексцентричност, избухливост и разрушителност, вследствие на присъщия им необуздан динамизъм Тази преценка за действието на тези планети се обяснява с това, че надхвърляйки традиционните познания за границите на слънчевата система се откриха непроучени планетни области. На второ място тяхното откриване съвпада с големите социални бури и революции, и с огромния научен прогрес и чудния стремеж към метапсихични изследвания.

Стр. 73/943

Ние ще се спрем върху някои изследвания направени от астролози. Ще дадем една извадка от Леон Лааж „Ние живеем в един период повече или по-малко хаотичен, в който народите търсят най-задоволителната форма на управление. Може би астрологията ще потърси коя е тази планета, която сочи най-желаните принципи като база на новия свят, който трябва да изгради. За едно съвременно управление ще разгледаме всички планети и слънца.

Слънцето – (държавният глава) изглежда, че неговият режим е неприложим, поради голямото превъзходство на неговото извънредно блестящо достойнство, което го отдалечава премного от необходимия контакт с народа в нашите модерни времена.

Луната - (народът) е много непостоянен, много емоционален, много пасивен фактор, за да може да управлява.

Меркурий - е или много скован в своята интелигентност, или е чрезмерно зает в своите „малки” работи, за да може да държи здраво юздите на властта.

Венера - (сътворена, за да се подчинява и да се радва на живота) няма нито едно качество, необходимо за пост в управлението.

Марс - е много опасен и твърде войнствен и би донесъл със своя реализаторски динамизъм твърде много рискове в управлението.

Юпитер - разбира се, има голям афинитет към властта, но той клони към патриархалност и режимът би бил извънредно добър за нашата епоха.

Сатурн - е много привързан към консерватизъм и би могъл да предложи само своята изсушаваща старост. Той би бил много жалък, за да му се възложи да уреди хода на нещата.

Уран - (капитализъм) е революционен, но му липсват принципи на необходимата авторитетност за управление. Той изглежда много разрушителен, несигурен, брутален, за да може да приложи нещо положително.

Нептун - (социализъм) е много мъгляв и хаотичен и с рискове в опитите за утрешния ден.

Плутон - обратно, изглежда, че носи синтезата, добре наситена от това, което е желателно за управлението на сегашните народи. Той носи всичкия живот, целият динамизъм за необходимата творческа продуктивност, като запазва силата и авторитета необходими за всяко управление, които изглеждат особено присъщи на ужасните планети (Марс и Уран). Той ги използва най-добре за най-добри цели, както слънчевото влияние и влиянието на Юпитер.

Този автор изтъква добре недостатъците на отделните планети, но от друга страна те действат и със своите положителни страни във вековната история на човечеството.

В астросоциолоплята всяка планета символизира едно съсловие, управляващо известен духовно-културен сектор на живота на народите. Тези съсловия са творците при изграждането на различните исторически периоди, в които са се разгънали емоционалната, интелектуалната и волевата природа на човека.

В нашата съвременност, когато се пробужда космическото съзнание у човека, последният излиза от отделните планети, за да влезе в космичната спирала на живота, където чрез животворната топлина на сърцето си, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята творческа воля той ще направи непосредствен контакт с духовния свят. Духовният свят е вратата към Първата Причина, към великото единство на живота.

Стр. 74/943