2.3 ШЕСТАТА КУЛТУРА - МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

[Dela]

2.3 ШЕСТАТА КУЛТУРА - МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

Според Учителя, жената е лъч отразен от великия мистичен център на Слънчевата Дева, която по своята същност носи вибрациите на космичната Любов.

От друга страна, мъжът е изява на Слънчевия Син на Мъдростта.

Жената и мъжът, това са инволюционни форми в света на множествеността и когато те завършат своето развитие отново ще се завърнат към своите първоначални източници, чиито корени лежат в космичното единство.

Тези висши процеси между мъжкото и женското начала, Учителят характеризира така:

„Съвременните хора трябва да изучават двете страни на Любовта - външната, или мъжката, която е свързана със светлината, и вътрешната, или женската, която е свързана с топлината. По този начин те ще разберат защо съществуват противоречия в живота.

Които иска да изучава Мъдростта, да придобива светлина и знание, той трябва да търси външни благоприятни условия.

Който иска да изучава Любовта, да придобива топлина и мекота, той трябва да се излага на външни неблагоприятни условия, на големи бури и страдания. Който търси Любовта, трябва да може да издържа.

Мъжът е силен отвън, жената - отвътре. Ето защо хората се търсят един-други. Любовта носи топлина, а Мъдростта - светлина.

Който има светлина в себе си, той търси човек, у когото има топлина. И обратно. Това е необходимо, защото светлината не може да се разбере без топлина, нито топлината - без светлина”.

Това голямо знание, което ще хвърли обилна светлина върху правилните отношения между мъжа и жената и то ще се разкрие през шестата култура на бялата раса. Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената шестата човешка раса.

За първи път мъжкото начало, което е ръководило човешката еволюция до Христос, по този начин става слуга на доброто, за да изкупи онези големи отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да се поеме пътя на еволюцията.

Човечеството като цяло носи в архивите на своето колективно подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите на наследствеността в по-малките социологически категории; раса, народ, общество, род, семейство и личност. При въплъщаването си, душите минават през тези социологически форми за да се усъвършенстват. В тези биофизиологически форми на душите, програмирани чрез законите за наследствеността, душите слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етеричното тяло, което съхранява биологическата материя от деструктивните сили на процесите на разлагането.

Последните постижения в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женски хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските

Стр. 93/943

наследствени комплекси, които комплекси се изявяват като една редукция от по-горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки. Мъжките и женските хромозоми, според последните проучвания, съдържат повече от 50 000 гени. От съответните милиони комбинации се раждат различните типове хора. Науката е на път да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по линията на човешката еволюция. Човешкият гений ще се добере чрез тези свои по-висши знания до дълбоките връзки, които съществуват между душите и съответната висша закономерност в разумната природа.

По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главните си линии се редуцират в две направления. Първото, схващането, което издига идеята за „преформацията”, а второто - за „епигенезиса”. Първото направление е догматично, строго детерминистично, отричащо влиянието на „околната среда”. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш.

Второто схващане, това за „епигенезиса” поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда”.

В своите изводи и двете тези схващания се движат в тесните граници на едно геоцентрично научно разглеждане, което не може да отговаря на редица скрити фактори относно законите на наследствеността.

Преди всичко, понятието „околна среда” не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета. Земята сама за себе си не е нещо откъснато, а е подложена в пътя на слънчевата спирала на сложни електромагнитни влияния, идващи от звездното космично пространство. Тези звездни влияния, именно, са факторите, които съставляват „околната среда”.

Разглеждайки така широко въпросът за наследствеността може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наричаните „гени”. Без да можем тук да влизаме в по-големи подробности, ние ще подчертаем само, че „околната среда” в пътя на еволюцията е само едно условие на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа.

При тази нова светлина на знанието, обществените отношения и специално семейството, ще минат в една нова, по-висша фаза, където както казва Учителят:

„В светлината на това разбиране, ще изчезнат всички борби и недоразумения, и преди всичко борбата, която се води между мъже и жени за взаимно завладяване. Понякога мъжът се бори с жена си и иска да я владее. Може ли, обаче, Северното полушарие да владее Южното? Понякога жената иска да владее мъжа. Може ли Южното полушарие да владее Северното? Нито Северното полушарие може да владее Южното, нито Южното - Северното. Трябва да изчезне този стремеж за завладяване както у мъжа, така и у жената. Благото идва от космичния свят, а не от жената или от мъжа. Всеки трябва да бъде на своето място и там да очаква благото, което му се пада”.

Човечеството е пред една нова епоха. Мирогледът на тази нова епоха ще измени икономическия и социален облик на народите и на човечеството. Това ще даде дълбоки отражения върху отношенията между мъжа и жената. Тези нови отношения ще легнат в основите на новия свят.

Съвременната наука се е добрала до колосални фактически материали за анатомичното, био- физиологичното и до известна степен и до психичното естество на човека. Но цялото това научно изследване в своето философско обяснение почива до голяма степен върху схващането на една геоцентрична причинност.

За да не излезем от границите на нашето изложение, ще изтъкнем само, че съществува дълбок паралелизъм между метапсихичните възможности на човешката душа и външните звездни условия, които създават необходимата среда за развитието на тези психични възможности.

Стр. 94/943

Само при едно астрокосмично схващане за живота като цяло, като единство, би могло да се намери диагоналът между гореопоменатите научни схващания на "преформацията" и "епигенезиса", по отношение на наследствеността.

Проникването на човешката научна мисъл в света на безкрайно малките, ядрените частици на атома, посредством електронния микроскоп, както и проникването в необятните звездни простори, чрез радиотелескопа и ракетните сонди, трябва по необходимост да върви в унисон и с метапсихичните изследвания на парапсихологичния анализ. В това се заключва философско- мистичното схващане на астрокосмичната синтеза. Само при астрокосмичната синтеза е във възможност на антропологията да се домогне до генезиса на човешкия мозък, който се е развивал в ерите и епохите на различните човешки раси. Но нека оставим антрополозите да развиват своите теории за „ортогенезата”*, за наследствените мутации и премутации (предварителните възможности, създаващи наследствените мутации).

Цялата тази еволюция на човека по пътя на органическите форми е резултат на двата принципа - мъжкия и женския. Тези противоположности имат своите корени още в растителното и животинското царства, стигайки до човешкото развитие. Това развитие няма предел в своите скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването.

Налага се да подчертаем, че понятието „пол” е твърде широко. Това е светът на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на органическия и неорганическия живот - раждане и смърт.

Думата „пол” етимологически произхожда от латинския термин "гендер" - раждане, но в тесен смисъл, в човешкия свят, тя има по специфичен смисъл. Ние разглеждаме понятието „пол” в неговия космичен смисъл. Там където съществува проявление, творческа изява, там винаги е налице една поляризация, присъствуват полюса на плюса и на минуса. В безкрайно малкото, супермикроскопичното - ядрените частици носят знак плюс и минус. Самата проявена материя се свързва със съответната си минусова стойност - „антиматерия”. В макрокосмоса, също така, е налице една полярност. Това са същите противоположности, които тласкат слънчевите системи в техните безкрайни пътища; това са същите два полюса на електрическата енергия - мъжкият - анодът, и женският - катодьт. Всички процеси в живата разумна природа се извършват под знака на тези изначални, велики противоположности.

Без електронната противоположност няма да съществува движение, няма да има творчество, както при химическите процеси, така и при процесите, които се извършвате сложните психични комплекси.

Съвременната научна мисъл е стъпила на здрава основа. И това е само едно начало, което постепенно ще разкрие великите тайни, които се крият в безкрайното: малкото - микрокосмосът и безкрайно голямата - макрокосмоса.

* „Ортогенеза” - хипотеза, че човешкият мозък се развива моногенетично по линията на известен род маймуни.