(Продължение) - Братство (Сввливво), Г. X, бр. 215

[Александър]

(Продължение)

Братство (Сввливво), Г. X, бр. 215 (1.V.1938), с. 3 ÷ 4

Четвъртият принцип е принципът на водата - пасивен принцип. Начално проявление на този принцип е четвъртият знак на зодиака наречен Рак. Той е най-висшето проявление на този принцип. Второто проявление на този принцип е знака Скорпион, а третото проявление знака Риби. И тези три знака могат да се представят графически с един триъгълник, обърнат с върха надолу - емблема на негативния, пасивния принцип.

Като преплетем тези 2 триъгълника получаваме нова хексаграма. И така, имаме четири елемента, два пасивни - земя и вода и два активни - огън и въздух, които имат по три проявления - в трите свята по едно - така че получаваме 4 елемента по три знака, 12 знака, които обемат целия кръг на зодиака.

Четирите елемента и човешките темпераменти

Четирите елемента се проявяват в човека в четирите темперамента, познати още на древните под следните имена: холеричен, сангвиничен, флегматичен и меланхоличен. Има и други класификации на елементите, но тази е най-древна и същевременно строго научна. Темперамента не е нищо друго, освен резултат на модифициране на вътрешните сили на индивида от силите на космоса. При холеричния и сангвиничния темпераменти, човек проявява по-голяма активност, по- голяма подвижност и енергичност. И тяхната дейност е насочена предимно във външния свят. Те имат стремеж да въздействуват със своето същество върху средата. Тяхното движение може да се нарече центробежно, каквото беше, както видяхме, движението на топлинния и светлинния етери. Следователно, качествата, които даден темперамент носи, са израз на качествата на елемента, който стои зад него. Така холеричният темперамент е огнен, свързан е с елемента на огъня и проявява неговите качества. Сангвиничният темперамент е въздушен - в него преобладава елемента въздух и той проявява неговите качества. Флегматичният и меланхоличният темпераменти са противоположни на холеричния и сангвиничния - те се стремят да се изолират от външния свят и се съсредоточават в своя вътрешен свят. Техния поглед е отправен повече вътре в самите тях, те са концентрирани в себе си и външно са пасивни, мудни. Тяхното движение можем да определим като центростремително. А видяхме, че химическия и жизнения етери имат центростремително движение, флегматическият темперамент е израз на химическия етер, на елемента вода; а меланхоличният е израз на жизнения етер, на елемента земя. Това съответствие между темпераментите и елементите е един ключ в астрологичното изучаване на човека.

Така например хора, у които етерните сили са дълбоко проникнали във физическата материя, произвеждат винаги един активен организъм във външния, обективния свят. Ако етерните сили са по-свободни, т. е. имат един контакт с физическата материя, но не са напълно погълнати от нея, такива хора ще бъдат по-малко активни във външния свят, защото активността зависи от състоянието на жизнената енергия, а у тях тази енергия не е всецяло заета с физическия организъм. Затова у тях не може да се очаква и един внушителен организъм. Но в замяна на това тяхната деятелност е насочена към техния вътрешен свят. Те живеят по-богат духовен живот. Равновесието на етерните сили се поддържа от Аза. И когато Аза вземе ръководството на човешкия живот, темпераментите се уравновесяват. Надмощието на едни или други етерни сили обуславя здравето и болестите в организма. Процесът на възпалението, например е белег, че в тази част на организма топлинния етер е много активен. Холеричният темперамент развива твърде голяма активност благодарение на топлинния етер, и то не само физическа, но и в психическия живот. Флегматикът е бавен, несръчен, спокоен. В холерикът имаме един вътрешен огън. В сангвиника имаме излъчване на светлина, във флегматика имаме голямо спокойствие, меланхоликът е със силна мисъл и богат вътрешен живот, но затворен.

Следователно, живота на човека се развива под действието на два вида сили. От една страна етерните сили на външния космос, проявени чрез знаците на зодиака и планетите, вземани за момента и мястото на раждането и от друга страна силите вложени в самия организъм. Следователно, животът на индивида, неговите физически и психически състояния, неговото здраве и болести са резултат на взаимоотношението между тези два вида сили.

ГЛАВА VI.

Трите рода сили

I.

Според Херметичната философия, света с всички живи същества в него е плод на три рода сили, които отговарят на трите велики свята в космоса. Първият род сили имат началото си в Божествения свят; - в света на принципите, в света на основните начала, или както го нарича Учителя идейния свят, който е създаден от Бога. Тук е първопричината на всичко съществуващо. Вторият род сили имат началото си в „небето на зодиака”, както се изразяват древните, сиреч в света на четворната тройка от елементи - в света на вторичните начала, в света на законите и силите, в реалния свят, както Учителят го нарича, който свята създаден от природата, която представя от себе си съвкупност от всички възвишени разумни същества. Третият род сили имат началото си в областта на планетите, сиреч в областта на седморката от произвеждащи и поддържащи сили - това е материалният свят, създаден от човека като космическо същество. Всяко земно създание е образувано от взаимодействието на тези три рода сили, които продължават да му влияят докато то съществува.

Съгласно принципът за двойствеността на активното и пасивното начала, във всеки от трите споменати свята действуват две начала - активно, оплодяващо, даващо импулс, подтик и негативно, оплодявано, отхраняващо и оформяващо, мъжко и женско. Те са полюсите на Битието. От тяхното съчетание, от тяхното взаимодействие се ражда плода, който съдържа тези две начала и е подчинен на постоянното им влияние.

В идейния свят активното начало се нарича Огън, който не е създаден, а е самороден, вечно съществуващ. Това е Бог Отец на гностиците. Другояче казано, в принципа на огъня, в неговото най-висше проявление сам Бог пребъдва. Пасивният принцип се нарича Вода - Син Божи на гностиците, като резултат от взаимодействието на тези 2 принципа се явява сътворената Светлина - третото начало на всичко създадено, онова, което ги поддържа и крепи. На езика на алхимиците тези три начала се наричат: Световен Дух, Световна Душа и Световно Вещество. Изис, Озирис и Хорус на египтяните.

В зодиакалното небе, или в реалния свят, горните три начала се отразяват в нови три, които на езика на алхимиците носят следните имена - философски живак (огненото начало), философска сяра (водното начало) и философска сол (създаденото начало). Третото начало се нарича още дух на телата.

В планетното небе намираме ново отражение на тези три начала, които на езика на химиците се наричат - първобитният огън, наричан понякога етер, който оплодява първобитната вода - тинята, за да се роди живота на телата, животоносното начало, зародишът, кълнът. От идейния свят създанията получават най-важното - идеята, според която са създадени. В тази идея се съдържа плана на тяхното съществувание и целта на тяхното Битие. Съществените отлики на формата и особените свойства, които те имат, зависят също от идеята. Но тази идея се осъществява с помощта на онези начала, които работят в другите два свята.

II.

Всяка енергия (сила) е израз и кинетическо състояние на потенциални качества или състояния на Битието. Затова когато дадена енергия се прояви през сферата на четирите състояния на съзнанието, или в реалния свят, явяват се различни качества, които в основата си имат един от елементите, формата на движението на енергията се определя от онзи принцип, който стои зад нея, оттам и органическата форма, която строи. Всяка енергия се проявява в различните полета, с присъщите й качества и свойства. Например, известна енергия носи разширяване. Във физическия свят ще има тенденция към създаване на големи, масивни форми. В психическия свят, в чувствата, дава широта и простор на чувствата. В света на мисълта също създава широта, която се проявява като благородство, толерантност и свобода на мисълта. И затова, зад всяка форма и зад всяка психическа проява ние виждаме един принцип на действие. Енергията предава своите качества на организма и оттам определя и особеностите на органическия тип. А знаем, че органическия строеж е в зависимост от кръвта. Следователно, органическите енергии се проявяват чрез кръвта. Защото, всяка енергия е свързана и със съответната материя. И затова Учителят казва, че онзи, който иска да бъде здрав, да бъде богат, да има изобилие на жизнена сила и да бъде умен, трябва да има злато в кръвта си. Органическо злато го нарича той и това злато е свързано с портокаловия цвят. А качествата, това са зародишите на Битието в Аза, които той трябва да приведе в действие, да ги динамизира. А всяко динамично качество се проявява като творческа енергия, която има в основата си един разумен импулс.

.