(Продължение) - Братство (Севлиево), Г. X, 6р. 221

[Александър]

(Продължение)

Братство (Севлиево), Г. X, 6р. 221 (26.VІ.1938), с. 3 ÷ 4

Също така човек има 12 тела, но засега оперира в пет, които в херметичната наука се свеждат към три.

Великолепно е предадена тайната на зодиака в 21 глава на Откровението от 9 ÷ 22 стих. Ето как се предава тя там:

„И дойде при мене един от седемте ангели, които държаха седемте чаши пълни със седемте последни язви и проговори ми и рече: Ела, ще ти покажа невестата на Агнето. И отведе ме духом на една голяма и висока планина и показа ми град голям, светии. Ерусалим, който слизаше из небето от Бога. И имаше славата Божия и светлостта негова беше подобна на драгоценен камък, като камък яспис, прозрачен като кристал; и имаше стена голяма и висока; имаше и дванадесет порти и на портите дванадесет ангела и написани имена, които са дванадесетте племена на синовете Израилеви: откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти, откъм запад три порти. И стените градски имаха дванадесет основания и в тях имената на дванадесетте апостоли на Агнето. И този, който говореше с мене, имаше тръст златна да измери града, и портите, и стените му. И градът беше четвъртит и дължината му е толкова, колкото и широчината; и премери града с тръстта до дванадесет хиляди стадии: дължината, широчината и височината му са равни. И измери степените му 144 лакти, мярка на човек, сиреч на ангела. И сградата на стените беше от яспис - и градът от чисто злато, подобно на чисто стъкло. И основанията на стените градски бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първото основание беше - яспис, второто - сапфир, третото - халкидон, четвъртото - смарагд, петото - сардоникс, шестото - сардий, седмото - хризолит, осмото - вирил, деветото - топаз, десетото - хрисопрас, единадесетото - якинт, дванадесетото - аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера: все една порта бе един бисер и улиците на града бяха от чисто злато”.

Този цитат ни показва, че великия християнски посветен е имал дълбоко разбиране на астрологията. Виждаме също, че той свързва 12 зодиакални знаци с 12 синове на Яков. А 12 Израилеви племена с 12 апостоли и с 12 скъпоценни камъни.

ГЛАВА X.

Планетните влияния

За да разберем същността на планетните влияния, трябва преди всичко да се освободим от материалистическото схващане на планетите, т. е. да се освободим от схващането да гледаме на небесните тела - планети, слънца, комети и луни, като на мъртви тела, и да ги схванем като живи същества, като активни творчески центрове на разумна деятелност.

Ето какво казва Учителят по този въпрос: Вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на планетите, които представят сбор от разумни същества, завършили своето развитие. Те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което могат да ви дават добри съвети, напътствия. Например, ако някой иска да развие благородството си, съществата от Юпитер ще му покажат, как трябва да работи. Благородството в човека представя златото в неговата кръв. Изобщо, всички планети и слънца във вселената представят банки, от които човек може да извади това богатство, което в даден случай му е потребно. От човека зависи какво богатство ще си достави и как ще го използва. Това показва, че човек може да влезе в съзнателно общение с планетите и да добие от тях това, което му е нужно.

Както изтъкнах в по-предните глави, според херметичната наука целия Космос е един жив организъм. И нашата слънчева система, сама по себе си, си представя един жив организъм, в който като във всеки жив организъм, циркулира един общ живот, който храни и обновява всичките му части. Сърцето на нашата система е Слънцето, от което живота се прелива по цялата система. Този живот иде от Безграничния Космос и чрез зодиакалните съзвездия се предава на Слънцето, което от своя страна го изпраща по цялата система.

Според първия принцип на херметичната наука, всичко в света в ум - в центъра на всяка деятелност стои един ум, от който изхождат импулсите към творчество и дейност. На това основание, всяка една планета е център на разумна деятелност, която деятелност, по закона на вибрациите, се предава на окръжаващата среда, като от своя страна въздействува на тази окръжаваща среда, според собствената си природа. Следователно, щом в центъра на деятелността имаме един ум, то това, което наричаме планетни влияния, не е нищо друго, освен влияние на този колективен ум, проявено чрез неговата мисловна дейност, която като всяка мисловна дейност във външната си проява е енергия в движение. Следователно, планетните влияния са подчинени на закона на мисълта - тъй, както хората си влияят помежду си, със своите мисли, а установено е фактически, че мисълта е сила, така и колективния ум на планетите ни влияе чрез своята мисъл, която се предава през пространството по закона на вибрациите. И както при влиянията на мисълта между хората една мисъл много по-лесно може да засегне даден човек, да му повлияе, когато в самия него има същите предразположения, същото се отнася и до планетните влияния. По-рано споменах, че силите, които действуват в Космоса, се намират и в човека, само че в потенциално състояние и външните динамични сили на Космоса по закона на вибрациите динамизират съответните сили и в човека! Астрологията именно изучава законите на това динамизиране на силите в човека, под въздействието на космичните сили.

Ето как е изразил тази мисъл Парацелзий: "Ако аз имам в себе си манна, то аз мога да привлека манната от небето. Сатурн не е само на небето, но и дълбоко в земята и в морето. Какво е Венера, ако не чернобилека (магарешки пелин), растящ в нашите градини? Какво е желязото, ако не е Марс? Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина. Какво е човешкото тяло, ако не резултат на тези сили, които образуват светилата в небето? Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този, който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марса. Какво би станало с нашето сърце, ако не беше Слънцето в света?

Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където възвишени разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз, на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите. Това положение не е в противоречие с по-горе изказаното, че всяка планета е израз и център на разумна деятелност, но само го обяснява, защото, според окултната наука, центъра на всички планети е в Слънцето. Така че планетите представят концентрични сфери с общ център в Слънцето. Така например, според това схващане Сатурн се простира от центъра на Слънцето до мястото, където виждаме да се намира Сатурн, Видимата планета, която забелязваме на периферията на окултната планета, е резултат от взаимодействието на две противоположни сили - една центробежна, която действува от Слънцето и определя границите на окултната планета и другата центростремителна, действуваща от Безграничния космос. Там, където се срещат и уравновесяваттези две сили, ние виждаме видимата астрономическа планета. Съвременната космогония в лицето на Емил Бело, също така се спира на тази теория като най-правдоподобна. Същата дуалистична космогония поддържа и английския учен Сър Джейм Джинс.

Всяка планета от друга страна представя специфична среда, която е в зависимост от степента на развитието на съществата, които живеят на нея и отразяват и преработват импулса на Слънцето. Тъй както бялата светлина, пречупена през призмата, се разлага на 7 цвята, които не са нищо друго освен 7 лъча на Словото, което в своето проявление се диференцира в 7 направления.

За да разберем по-добре планетните влияния, трябва да знаем, че освен бялата слънчева светлина и цветния спектър, имаме и черна светлина с тъй наречения тъмен спектър, които се проявяват чрез невидими за нас небесни тела. Тези фактори не са взети в съображение от съвременната астрология. И това, което наричаме злокобни съчетания, са такива разположения на видимите светила, които дават възможност на черната светлина да се прояви.

Тъй че, освен влиянието на положителните сили, имаме влияние и на отрицателните сили. Но освен тъй наречените тъмни слънца, които указват мощно влияние на световните явления и чрез нашето Слънце и планети се проявява черната светлина при известни съчетания. Проявата на черната светлина в живота наричаме злокобни Влияния. Там, където тя се проявява по-силно, а това става в такива случаи, когато обикновената светлина й дава възможност, черната светлина е носител на смъртта и разрушението. И отклонението на нашата земна ос е станало под влиянието на тъмното Слънце, което е невидимо. А това наклонение на земната ос е дало по-голяма възможност на черната светлина да се прояви. Има много такива невидими фактори, които действуват върху развитието на живота във физическия свят, които не се вземат под внимание при съвременната астрологична практика. Някои от тези фактори са свързани с принципа на доброто, а други с принципа на злото.

И когато в астрологията се говори за лошите аспекти, то подразбираме такова съчетание между лъчите на небесните тела, при които черната светлина може да се прояви и да стане фактор в нашия живот. А при хармоничните аспекти пътя за влиянието на черната светлина е преграден. Разгледани органически и психологически, а не само механически, аспектите представят от себе си известни съчетания на различните енергии. При някои съчетания, когато бялата светлина има доминиращо влияние и действува в известно направление, казваме че имаме добри аспекти. А когато енергиите се намират в такова съчетание, че се дава повече място на разрушителната дейност, тогаз се проявява черната светлина. От гледището на закона за полярността, бялата и черната светлина са само двата полюса на проявената първична енергия, като бялата светлина е положителният полюс, а черната - отрицателния.

.