Jump to content

Село Хатърджа


Recommended Posts

Село Хатърджа

Село Хатърджа, което някога се наричало Деде-Бунар, не се отличаваше по външния си вид много от другите села във Варненския край. Това обаче, което веднага направи впечатление на Константин, беше изострената будност на хората и голямата почит, с която те се отнасяха към чорбаджи Атанас.

Още с пристигането в селото, този човек въведе младия момък в своя дом, където трябваше временно да престои, докато отпочине от дългия път. Патриархалната обстановка, честният и дълбок религиозен живот на семейството, смирението, с което се отнасяха домашните към бащата, много се хареса на Константин. Между хората, които живееха тук, и тия, които влизаха и излизаха по всякакви работи, молби и грижи, най-силно впечатление му направи кротостта, послушанието и свенливостта на младата дъщеря на чорбаджи Атанас Добра, която на пръв вид изглеждаше с четири-пет години помалка от него. Тя вършеше всичко съвсем сръчно и безшумно, че беше истинско удоволствие да я наблюдава. И друго нещо удивляваше младия човек. Той не можеше да си обясни голямата разпоредителност, с която чорбаджи Атанас вършеше многобройните и всякакви по вид работи. Той се разпореждаше по земеделските грижи, даваше съвети на чобаните и слугите за добитъка, пращаше работници по различни места с най-различни поръчения, като помагаше къде какво трябва да се върши. Между тези работи при него идваха хора - първенци от селото, с които приказваше или открито, или насаме, като ги викаше в горницата на големия си дом.

Константин разбра, че тука кипи живот. Неговият покровител беше душа и двигател на българщината в този край. Той бе превърнал доста села от Варненската околия в пламтящи от родолюбие огнища - много по-будни и много по-решителни в своите действия от хората в град Варна. Докато в големия град имаше апатия, дори заспиване, което добре се използуваше от гръцкото духовенство, често в съюз с администрацията, по селата главите на хората бяха по-изправени и вниманието по-будно. Сега за Константин стана ясно, че всичко това се е движело от едно командно място - къщата на чорбаджи Атанас в Хатърджа, а кормчията бил самият той.

По сведения от свещеник Константин Дъновски1 семейството на Атанас Георгиев чорбаджи е от македонски произход. Баща му Георги е бил родом от Призренско2, откъдето през третата четвъртина на 18 век, заедно с други свои съселяни се преселва в село Голица, Несебърско. Засега липсват сведения за причините, които заставили тези групи македонски българи от Призренско да емигрират, за да се настанят в най-източната част на полуострова. Времето на тяхното преселване съвпада с раздвижването на балканските християнски народи - българи, сърби, гърци, албанци, които проявяват първите признаци за национално възраждане и народно просвещение. Интересно съвпадение е, че по това време Паисий Хилендарски се отправя от Света Гора към Котел, за да предаде лично на Софроний Врачански в 1765 г. „История славянобългарская", която се преписва и разнася от ръка на ръка.

Бащата на Атанас Георгиев Чорбаджи - Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първенците в село Голица и имал силното желание да изучи сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото село Еркеч. Енорийският свещеник на това село бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета. Дядо Георги завел при него сина си Атанас и го предал да го учи.3

Атанас Георгиев ходил наред две зими да се учи при отца Михаила. В скоро време той се ограмотил, а също така заучил и няколко черковни тропари. Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал сина му Атанас да изучи и гръцкото писмо, затова отишъл с него в гр. Месемврия и го записал в гръцкото училище, като го настанил да живее у един негов приятел. Тук в продължение на две години младият Атанас изучава основно гръцкия език. Не стига само това, баща му - дядо Георги, пожелал сина му да изучи и турски език, за която цел условил един ходжа да му стане учител. В скоро време младежът Атанас вече бил овладял писмено и третия език.

Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере при родителите си. През 1820 - 1821 г. по време на гръцката завера турското правителство не оставяло на мира българските първенци по села и градове, както и тези по селата Еркеч и Голица. Заподозрени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил, дядо Георги заедно с други селски първенци от Голица. Вързани, всички те били закарани в град Месемврия при пашата. След затвор и изтезания те били изправени на съд и осъдени на смърт. Присъдите се изпълнявали бързо, като осъдените били хвърляни в морето. Първа била изпълнена присъдата срещу отец Михаил и някои други свещеници и миряни, които намерили своята смърт в бездните на Черно море. Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги, който заедно с всички други бил осъден също така на смърт. Според процедурата по изпълнението на смъртните присъди, пашата присъствувал лично на самото място. В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените да бъдат качени в лодка и откарани в морето, от невиделица връхлетяла страшна буря, която уплашила пашата, който в изстъпление извикал: „Баашладъм калам християнларън джянларъм" („Аз ви опрощавам, останете, вие християни, близки души"). Така по чудо дядо Георги бил спасен от смърт, което той отдава на Божието покровителство.4

След усмиряването на гръцката завера настъпило затишие, което не било за дълго време. През 1827 - 1828 г. се започва руско-турската война и руските войски, преминали Дунава, настъпват по найизточните територии на полуострова. Пред неприятелската угроза турците подлагат на разорение българските села и прогонват населението. Безпризорни българите плъзват из планините, за да дирят спасение. Същото направили и жителите на селата Голица и Еркеч. До свършване на войната те скитали, където им очи видят. Синът на дядо Георги - Атанас, който както видяхме е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от руските войски като преводач, с които отива до Одрин. След подписване на Одринския мир (1828 г.) една част от бежанците се завръщат обратно по старите си места, а други емигрират в Русия. Дядо Георги и семейството му заедно с група съселяни напускат Голица и се запътват за Бесарабия, където имали свои роднини, заселени там преди 1812 г. Достигнали до село Кайнаджа, близо до Варна, една част от групата, в което число и семейството на дядо Георги, решават да се установят в село Хатърджа (сега село Николаевка, Варненско) при свои близки роднини. Във връзка с това преселение на българите проф. д-р Л. Милетич в книгата си „Старото българско население в Североизточна България" пише: „Между преселниците във варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Голица"5, като добавя, че „еркечени и голичани се настаняват в с. Николаевка, бивше Хатърджа", което по това време наброява към 140 къщи.

Село Хатърджа предлагало по това време добри условия за стопанска работа. Наблизо имало не само добри орни площи, но и обширни гори. Скоро дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за муфтия - кмет на селото.

Както дядо Георги Чорбаджи, така и син му Атанас Георги Чорбаджи обаче са били изпълнени със съзнанието, че възложеното им чорбаджийство и кметствуване им повелява не само да не се възползуват от създаденото обществено положение, но и дори да жертвуват свои лични средства, за да услужат на своите съселяни. За да характеризираме дейността на Атанас Георгиев Чорбаджи и мнението, създадено в обществото за него, ще преведем писаното от Илия Р. Блъсков, уредник на сп. „Памятник", в кн. 2 от 1895 г., където се казва: „По време на черковния въпрос, когато от всички наши поглавни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Георгиев Чорбаджи от село Хатърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на шест години да представлява българите от варненско, без да бъде честит да дочака разрешаването на въпроса. Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този доста уважаван старец. Целият български народ произнасяше с възторг неговото име..." В кн. 6 на г. 1-ва от 1896 г. на същото списание „Памятник" Илия Р. Блъсков като послеслов към специално посветената статия за живота и делото на Атанас Георгиев Чорбаджи пише следното: „Няма ги вече тия стари сили като дядо Атанас и надали нашето общество ще види някой път такива старци, които да заслужат уважението си между младите..."

Атанас Георгиев Чорбаджи има двама сина - Петър и Злати и една дъщеря - Добра. Последната впоследствие става съпруга на свещеник Константин Дъновски.

Атанас Георгиев Чорбаджи се оформи като ярък закрилник на слабите и безпристрастен съдник при местни спорове. Той покровителствува българите, които биват малтретирани от турците и гръцките духовници. Чрез застъпничеството си и отстояване интересите на своите съселяни, той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци.6 Той съумява да се сближи с първенците, да създаде тесен контакт с тях, като непрестанно е във връзка с будните родолюбиви българи от цялата околия.

Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на селото, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той.

Така вървяха дни, седмици, месеци. Константин Дъновски, който спечели със своя чудесен характер обичта и доверието както на Атанас, така и на цялото семейство, а постепенно и на селяните от Хатърджа, усилено се готвеше за даскал. Той работеше на нивата, в двора, около добитъка, защото не обичаше мързела и готованството, но през свободните часове залягаше на четмото и писмото, на черковната история и на сметките.

- Готви се, Константине. Наближава времето, в което това, за което се бе запътил към манастира, да го правиш тук за народа казваше с лека усмивка Атанас. - Скоро ще бъде това.

Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си. Струваше му се, че някаква написана с огнени букви съдба го направляваше в неговия път. Още от Устово почна всичко това, когато се зае да учи младежите на славяно-българско писмо. В утринните часове, когато и хората, и планината бяха още в сън, той говореше за тежката съдба на народа и как солунските свети братя Кирил и Методий дадоха писмо, на което сега можем да четем словото Божие. От тогава ние станахме народ наравно с всички писмени народи и наследници на Христовото Благовестие.

Сега наближаваше времето да стане учител на тези добри, верни, но още непросветени селски люде, които ще научат от него онова, което им трябва и да не се срамуват, че са българи. А как ще отговори той на гръцките духовници и даскали, когато му рекат, че той няма право да върши това? Тогава той ще им каже: „Не е ли речено в Свещеното Писание, че Христос ще прибере около Себе Си повярвалите в него юдеи, а след това ония жадни души на разсеяните по света синове божии".

Атанас Георгиев Чорбаджи пазарява младия Константин за 500 гроша годишно и храна. След това е трябвало да се намери помещение. И на това находчивият Атанас Георгиев Чорбаджи намира леснината. Той накарва да разтребят и замажат заницата (килера) от къщата му, където са се държали разни къщни дреболии - туршии и др.Там, в тия трудни условия за работа младият Константин Дъновски започва своето просветно дело, като набира 10-15 деца от селото. Така през 1847 г. той става първият български учител не само в село Хатърджа, но и в цяла Варненска околия, тъй като българското училище в това село било първо в околията.

Така той работеше усърдно, изучаваше църковния ред по книги, които чорбаджи Атанас му носеше, превеждаше му ги от гръцки, като му подхвърляше, че един ден и в църквата ще служи.

Често Константин дочуваше разговори между чорбаджи Атанас и посетители, които все още бяха плахи за идеите и размаха на първенеца от Хатърджа.

- Как ще позволят от митрополията във Варна ние да градиме черква? - казваше гостенинът.

- Кой ще ги пита! - отговаряше рязко Атанас. - За вярата Христова трябва само предано сърце, а за църквата е необходимо побезстрашни люде и един престол, върху който да бъде поставен святият Антиминс.

- Добре, ще направим църквата, ще сложим олтаря, а кой ще ни даде Антиминса, без който не се освещава храм?

- Имаме си Антиминс - казваше с победен глас Атанас, който вече знаеше съвсем подробно случката в църквата „Свети Димитрий" в Солун и за Волята на Господа Бога и Христа и майката Христова да освободят народа български от агарянско иго.

- Пък и пари трябват, чорбаджи Атанас - обаждаше се с малко по-смекчен, но още колеблив глас господинът.

- Ще си намерим и пари. Още от сега ще пуснем подписка. И ктитори ще се найдат, пък каквото не достига, от мене ще е.

Тръгна подписката из село Хатърджа и постепенно в касата на изборното настоятелство падаха грошове. При радости и скърби, при имени дни или празници, при кръщавки или погребения, дори при скромните селски тържества, други грошове, откъснати от катадневните потреби на хората, падаха в нарочно скованата кутия за помощи и увеличаваха събраното за изграждане на българска църква. Народът в Хатърджа взе вече съдбините си в своите ръце и чорбаджи Атанас казваше, че когато чуе да дрънне в кутията пуснатият грош или понякога и сребърна монета, знае, че вгражда още един камък в църковната сграда и че е изтекъл още един ден, който ни приближава до деня, когато вместо „Кирие елейсон", ще чуем: „Зъступи и спаси помилуй и сохрани нас, Боже твоею благодатию".

Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как децата им се учат да четат и пишат. Още повече те се възпламенили от делото на младия даскал, когато децата започнали да пеят някои църковни песни и тропари. Щом Атанас Георгиев Чорбаджи разбрал, че селяните са готови да го слушат, повикал ги на второ събрание, където им предложил да си построят училище и параклис, в които да се черкуват. Сега вече всички единодушно одобрили предложението. Без много протакане постройката била започната. Като се разчуло, че се строи в село Хатърджа сграда за църква и училище, гърците и гръкоманите направили това достояние пред властите и дошла заповед от Варна за спирането на строежа. Трябвало Атанас Чорбаджи да отиде незабавно в града, да се срещне с турските големци и да ги измоли да му се даде разрешение за строеж. Разбрало се, че всичко е само гръцка интрига и злосторничество. Дядо Атанас Георгиев Чорбаджи успял да убеди варненските управници да разследват случая. Назначена била комисия, която да отиде на мястото. Така и станало. Отишла комисията в село Хатърджа, видяла какво се строи и кръстила постройката „Папаз-еви", което значи попска къща, защото имала един комин. Комисията допуснала строежа и си заминала. В скоро време била завършена, като половината от нея била заделена за църква, а другата половина - за училище. Необходимо било сега да се получи разрешение от гръцкия владика Порфирий и от пашата за осветяване на църквата. И това желание на дядо Атанас Георгиев Чорбаджи се изпълнило. На 26 октомври 1858 г. се издал царски ферман за осветяването на църквата, при която церемония присъствувал сам и гръцкият владика Порфирий. Църквата била наименована Свети Атанасий Александрийски, която и до днес съществува и се използува за църковно служене.

1Известия на варненско арх. Д-во, кн. 4, 1910 г., стр. 11, забележка 3.

2Нека отбележим, че през XII и XIV в. в гр. Призрен е кралската резиденция (виж Краткая географская енциклопедия т. III, Москва, стр. 294).

3Иконом Иван К. Радов. Атанас Чорбаджи (Хадържаклията), сп. „Памятник", 1895 г., кн. 6, стр. 549.

4Известия на Варненското археологическо дружество, кн. 4, 1910 г. , стр. 12.

5 Д-р Л. Милетич. Старото българско население в Североизточна България, София, 1902 г, стр. 147-150.

6 Проф. д-р Петър Ников. Българското възраждане във Варна и Варнено, София, 1934 г., стр. 43-44.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...