Проблемът за здравето

[daaah]

Проблемът за здравето

Философите монисти твърдят, че светът е един и единен. Няма много и различни светове. Но ние имаме при това хиляди и милиони свидетели, които за живота на този единен за нас свят ще кажат съвсем противоречиви неща. За едните този свят е едно тягостно бреме, безсмислица и жестока тегоба. Другите пък никой не би могъл да отклони от чувството им, че светът е изтъкан от чудни великолепни помисли, от ведри пориви, от премъдрост, любов и светлина, които са предвечни стълбове на един безкраен и вечен живот!

Миньорно или мажорно протича нашият живот? Мрачен или светъл ни се види светът, това на първо място зависи от онези състояния, които наричаме болест или здраве. Изходът на всички драматични или обществени конфликти се определя в последна сметка от духовните и физическите сили у индивида. Здраве или болест, сила или немощ, възход или упадък - това са основните и решителни насоки в развитието на всеки жизнен процес.

Ако Христос беше само проповядвал, а не беше лекувал немощни, то Неговата слава за непосветените би била по-бледа. Силата и величието на Исуса седи в методите, които Той даде на човеците за превръщане слабостта в сила, грозотата в прелест, страха и унинието в надежди и радости, което е равнозначно на това, че болезнените и отрицателните състояния са превърнати в положителни, възходящи и здравословни.

Всяко зло и всяко смущение в живота е свързано с някаква дисхармония, а всяко благо и всяка радост са продукт на някое изработено съвършенство. Със здравни и медицински въпроси се сблъскват повечето от нас. Ето защо лечебни концепции се изработват в зависимост от преживяни опитности не само от медицински работници, но и от неспециалисти - прости и учени люде, селяни или граждани, занаятчии или професори и дейци от всяка категория.

С математика се занимават школувани математици, с атомистика - физици атомисти. С медицина обаче се занимават освен докторите още маса други хора от всякакви професии, от най-различни категории и образования и с най-разновидна култура. Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания. С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека.

Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса.

Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция. Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област.

Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа. Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина субстанция, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. Мисълта на Учителя за взаимоотношенията на материя, душа и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно превозно средство - автомобил, самолет или кораб. Той си служи с него, пътува. Първата система представлява типично материално-механическата организация. Втората е разумът - емоциите, които направляват колата, а третата - това е идеята, направляващата компонента, поради която е предприето това пътуване. Ако вникнем в този пример без предубеждение, ще разберем, че нито без духа, нито без разума и волята на човека, нито без върховната и изначална идея превозното средство би имало някакво значение и съществуванието - никакъв смисъл. Машината не може да се самоизгражда. Тя е продукт на разума, на познанията и сръчността на човека. Тя е продукт на една интелектуалност. И човешкото тяло и всички организми са продукт на една творческа интелигентност в огромната и тайна лаборатория на природата. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система наричаме слизане към гъстата субстанция, опознаването на която особено в медицината е от значение, тъй като човешкото тяло и тялото на всяко живо същество е изградено с интелектуалността и чудесните направляващи фактори пак в разумната и жива лаборатория на природата.

Учителят, който познаваше съвременната медицина, тъй като той е следвал и медицина, имаше положително отношение към много от лечебните методи на съвременността, особено към хирургията, но той предимно наблягаше на природолечението.

Изходното начало тук е схващането, че лечителният процес не е предимно във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент или химотерапевтикум, а във възможностите да се стимулира организма към повишена деятелност, от което вече ще последва естественото възстановяване.

Учителят беше един изключително богат източник на природолечителни методи, в които се включват водолечението, слънцелечението, лечението с дихателни и гимнастически упражнения, в които влиза и Паневритмията, за която се казаха вече някои основни неща.

Трябва да се знае, че когато в България нямаше нито наченки от тези природолечителни методи, когато учениците на Бялото Братство излизаха сутрин на слънце и играеха гимнастика, невежественото общество приемаше това като някакъв езически култ. По него се изливаше уличната мълва, но днес всичко това, което беше материал за ирония и насмешка, се практикува масово. По-възрастните от учениците на Бялото Братство си спомнят, че когато Учителят извеждаше групи от своите хора на Витоша, тогава не се мяркаше дори турист по тази прекрасна лечебна планина. Сега тя се посещава масово и много от туристите вече пият гореща вода, която премахва умората, без вече това нещо да се счита за странна привичка на странни хора.

Учителят Беинса Дуно е особено оригинален източник на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения имат началото си в духовния живот на индивида, той е дал изненадващо много разработки на този вид лечение.

В една от страниците на бележника на наш брат четем следните редове, които предаваме като илюстрация на един от учителевите методи за лекуване. Като казваме „методи“, то не значи, че това е терапия, достъпна за всички. Такива Той е дал в много по-широки рамки, но тук, в приведените редове е описан един от случаите на лекуване, които Учителят прилагаше, когато намираше, че това е възможно и че „пациентът“ по ред причини заслужава това.

През 1925 г. - пише в записките си наш брат - заболях от ангина пекторис. Както през 1922 г., когато никакви лечебни средства не ме освободиха от едно страшно главоболие, а помощта получих от Учителя, така и сега аз реших да прибегна към „последната инстанция“.

Макар и болен, аз успях да посетя Учителя на улица „Опълченска“ 66. Чувствувах силни болки в гърдите и не можех да стоя прав. Свит в един плетен стол, аз чаках Учителя. Когато той се появи, аз станах с големи усилия, целунах му ръка и пак се сгънах на стола. На въпроса какво ми е, аз успях със задъхвания и чести прекъсвания да му обясня страданията си и го запитах какво да правя.

Учителят стоеше прав на отсрещната страна на малката приемна стая и когато аз, гърчейки се, му говорех, забелязах, че лицето му е радостно и дори усмивка трепкаше по него. Отведнъж той все още усмихнат ми изкомандва:

- Стани прав!

Аз успях да се надигна и го погледнах.

- Дишай дълбоко - каза той, - като при това протегна към мене дясната си ръка, която сочеше към гърдите ми. Ръката му бе в хоризонтално положение и с обърната надолу длан, а пръстите му прави и събрани. Тогава той бавно се приближи към мене и когато ръката му бе на около десетина сантиметра от гърдите ми, той размърда пръстите си нагоре-надолу. Почувствувах, че през мен минава някакъв ток, който само в няколко секунди премахна едва търпимата болка. Гърдите ми тогава, свити от страдание, се разшириха и усетих, че са пълни с въздуха, който без усилие вдишвах. Стана ми леко и радостно.

- Е, имаш ли болки? - запита Учителят.

- О, Учителю! Никакви болки, никакви болки! - едва успях да му кажа, защото бях изпълнен с радостно вълнение.

Тръгнах си здрав, обновен, радостен. Моята душа беше изпълнена с нещо прекрасно, велико. То не беше само благодарност. То беше нещо, за което аз не можех да измисля дума.

Дали професор Павлов, който има голяма заслуга, че подчерта и доказа значението на висшата нервна деятелност, е виждал в тази, последната орган - пособие на душевния живот, или само един по-възвишен автомат с генерални регулаторни функции, ние не знаем това. От обилния материал, оставен от Учителя, ние имаме обаче ясното указание, че както централната нервна система, така и други органи изпълняват и самостоятелни, и подчинени роли. Поради това техните функции не могат да бъдат абсолютизирани. Над висшата нервна система стоят други доминиращи, направляващи фактори.

По-обширното разглеждане на този въпрос би излязло извън рамките на настоящата книга.

Ще завършим главата с няколко пасажа от Учителевите беседи, където се третират здравни въпроси.

„Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха вместо да намаляват, се увеличават. Докога ще продължи това? Докато човеците дойдат до съзнание да търсят причините на заболяванията в себе си и като ги намерят, да ги отстранят. Когато човек престъпи законите на Великата Разумна Природа, той заболява. Болестите на стомаха и храносмилателната система произлизат от изопачените чувства на хората, а от раздвояването на съзнанието произтичат разните нервни заболявания.“

„Хората, които непрекъснато си служат с лъжа и измама, заболяват от специфични болести. Болезнените състояния се явяват в организма от притеснение. Всички лоши мисли, лоши чувства и постъпки дават своето болезнено отражение. Ако хората можеха да отстранят от себе си страха, омразата и безпокойствието нямаше да страдат от толкова видове болести.

Отрицателните състояния у човека създават утайки и отравяния на организма. Хората, които пазят натрупани стари идеи в своя ум и ги бранят фанатично, получават значително отслабване на паметта. Съмнението, подозрението и неверието често стават причина за разстройства на черния дроб. Затова е потребно всеки човек да намери у себе си сили да трансформира лошите състояния, както омраза, завист, ревност, мнителност, и да се освобождава от тях като от опасни отрови. Тъй като непрестанното им отглеждане носи опасността от заболявания.“

„Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав, независимо от това, дали е богат или беден.“

„Според моите схващания здрав човек е онзи, който има приятно разположение дори при големи мъчнотии; онзи, който загубва разположението си при мъчнотиите на живота, е болен.“

„Чистотата е най-силната крепост против болестите.“

„Правете често излети по планината. Това ще ви помогне да отстраните от себе си онази инертност, която води към леност. Не пропускайте ранните утринни часове, когато атмосферата е наситена с жизнена енергия. От особено значение са месеците април и май.“

„Силен и с дълбоки старини е онзи човек, който пестил енергиите си. Правило е: придобивайте повече, а изразходвайте по-малко. В това се крие тайната на дълголетието.“

„Не преставайте да се развивате и да растете духовно, защото който престава да се развива, остарява преждевременно.“