Jump to content

Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа?


Recommended Posts

Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа?

След завръщането си от Америка през 1895 г., където в Медисън Учителят учил медицина и богословие, видни люде от евангелските среди в България, които имали високо мнение за неговите познания и духовни добродетели, му предложили амвон в една от евангелистките църкви в град Ямбол.

Това е един особено характерен, показателен момент от живота на Учителя. Тъкмо на този кръстопът в духовния му стремеж, свързан с мисията му и перспективите на една предлагана длъжност, която би могла да бъде начало на една кариера, се проявява специфичното, особеното у този непознат в своята дълбока същност човек.

Няколко пъти в своя живот Учителят показа, че има свой, строго избран път и мисия. Първият случай е важен като прелом, когато той е трябвало да покаже на своя баща - свещеник Константин Дъновски, че неговото верую е Божествената виделина, която ще обнови човека, че не се заключва в установените догми и обряди на една религия, която и да е тя, а е свободна, дълбоко научна и разширена извън границите на нашия триизмерен свят същина. Учителят, който още в ранните си години е познавал дълбините на Христовото учение, е показал без колебание и със смелостта на човек, който знае, че то не се изчерпва само с изискванията, които има установеният ред на една църква и е в пълен преизобилен живот в любовта на човека към Бога и истината. Като православен свещеник Константин Дъновски вероятно е изпитал огорчение от това, че за неговия син черква представлява цялата величествена вселена и че ако има нещо свято в църквата, това свято нещо се намира и във всички други църкви, както и на всяко друго място, където хората поменуват и се молят на Христа.

Учителят в желанието си да опознае по-широк кръг от верующи в различните религиозни формации и чрез личен опит да установи каква е разликата в дълбочината на разбирането във всички тях, доста дълго време е наблюдавал работата и службите в евангелистките църкви. Както в Свищов, където той е завършил средното си образование в евангелско-методическото училище, така и в Америка, където също между методисти е изучил подробно живота на евангелистите, той е разбрал всичко, което му е необходимо да разбере.

Като резултат на всичко това Учителят не остана служител нито в православната църква, нито когато му е бил предлаган амвон в евангелистката църква в град Ямбол. Пред евангелистите той е заявил, че му са чужди всички неща, които ограничават свободата, а най-вече му е чуждо обстоятелството, че трябва да получава заплата по ведомост. Човек трябва да служи на Бога без пари - казал той и отминал учтиво честта, която му е била направена.

Публичната изява на Учителя като увлекателен сказчик по научно-философските въпроси, с била високо оценявана от голямо мнозинство почитатели. В цялата страна името му станало известно и той е бил желан като скъп гост в много видни семейства. Гостоприемните домакини широко разтваряли вратите на своя дом да чуят интересното слово, при което се канели и много гости. В тези разговори Учителят на обикновен език е разкривал законите на живота, с които се среща всеки човек, без да ги разбира, като при това равнодушно отминава много очебийни доказателства за съществуването на друг, по-висок от нашия, познат отчасти, свят. Учителят при тези разговори е разглеждал и разрешавал много трудни въпроси, които са му задавали тези почитатели, а най-главно той е тълкувал Христовото Слово извън установените граници на обичайното проповедническо тълкуване. Това е допадало на по-будните души, които започнали да правят разлика между църковното тълкуване и онова схващане за Христовото Учение, което в думите на Учителя се превръщало в практика за всекидневният човешки живот. С особена увлекателност и със своите забележителни сравнения, той е успявал да направи духовния свят разбираем и приемлив. Често в тия разговори е говорил за кармическата връзка между членовете на дадено семейство и е разяснявал причините за дадени взаимоотношения. По такъв начин той е запалвал мъжделеещия светилник в душите на хората, които с увлечение слушали неговото слово.

Тази многостранна негова дейност е била внимателно проследена и от духовни хора на възраждащото се по това време теософско учение. Като познавали по-добре от обикновените черковници структурата на световете, по начало взискателни към всичко, което се говори, те чули неща от Учителя, които в някои отношения напълно покривали теософската доктрина. Такива слушатели бързо, но мълчаливо се уверявали в неговото абсолютно и точно разбиране на цялата езотерическа концепция и неведнъж са изказвали мнение, че той е „готов“ за работник в теософското общество и „ценен сътрудник за разпространяване на теософските идеи“. Поради това свое уверение те уведомили ръководителите на някои от европейските теософски ложи, от които получили разрешение да привлекат Учителя в редицата на своите „добри работници“.

Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят мисли и наново се чува доброто мнение и високата оценка за публичната дейност на Учителя в духа и стила на теософските идеи.

С голямо внимание Учителят изслушал поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелал на ложата успех, но се отказал да стане сътрудник. Дълги години след тази среща в редица разговори с Учителя, както и от самите негови беседи стават ясни принципите на започнатото от него дело и онези съществени неща, които отделят учението му както от църквата, така и от теософията и източния йогизъм. В своето слово по един чудесен, неповторим начин Учителят говори за ония пътища, по които човешката душа трябва да се движи към своя възход. В това слово проличава особената езотерика, която поставя на централно място Христос и евангелското слово. Учението на Бялото Братство е учение, което поставя на първо място действената любов към ближния и любовта към Бога. Учителят категорично заявява, че Хермес, Рама, Кришна, Зороастър, Буда и други учители са човешки души, които чрез много прераждания и упорита работа върху себе си са напреднали в своето развитие, че тяхната мисия е била да подготвят човешките души за идването на Христа, а Христос не е човек. Той не върви в тази еволюция, по която са минали и другите учители. Христос е дошъл направо от Божествения свят. До неговото идване човечеството е било в инволюционен период, а след Христос започва възходящият клон на развитието или възходящият клон на човечеството.

Според Учителя Христовото учение, независимо от това, че са протекли близо двадесет столетия, не е още приложено. Тези две хиляди години още не са успяли да направят хората годни да разберат и приложат Неговото Слово. „През двадесет и първия век ще стане „връщането“ на блудния син при баща си“ - казва той. Това е век на установяване на нов порядък в света съгласно изискванията на Божиите Закони и чак през двадесет и втори век ще дойде Царството Божие на земята. С други думи тогава ще бъде приложено Христовото учение.

Много по-късно след тези разговори с теософите в Холандия, в град Оммен стана един от най-интересните и дори драматични събори на теософското общество. В замъка Ерде и около него в набързо построени бараки и палатки са били събрани теософи почти от всички страни. На този събор е присъствувал и брат Атанас Димитров. Тогава е била произнесена знаменитата и високодоблестна реч на Кришнамурти, в която той е съобщил на събраните от всички страни последователи на теософията, че той не е мировият учител, когото те очакват, защото идването на такъв учител те си представляват съвсем формално, съвсем церемониално и придружено от външни овации, лишено от духовна глъбина. Това слово на Кришнамурти дойде като голяма, неочаквана изненада за всички теософи по света. То разруши известни напластени илюзии около представата и появяването на един учител в света. Това според схващанията на учениците на Бялото Братство е явен показател, че теософите нямат правилно отношение към Христа и Неговата Мисия.

Във връзка с този събор и особено поради речта на Кришнамурти, Учителят каза следните думи: „Кришнамурти излезе много по-честен и по-благороден от средата, в която работеше. Пак по този случай Софрони Ников - тогавашен представител на теософското общество в България, който присъстваше на този събор в Холандия, казал на нашия брат от Айтос Георги Куртев следното: „И аз бях на събора в Холандия и чух речта на Кришнамурти. Когато след това си позволих да го запитам има ли на земята въплътен учител, той отвърна: „В България.“

По повод на горното потребно е да се кажат няколко думи за това как малката страна България е удостоена между толкова страни на Балканския полуостров и в Европа да бъде посетена от един учител. Трябва да се знае, че тази страна е била три пъти център на окултно-мистични движения. Първият път във времето на Орфей в древността, вторият път преди около хиляда години, когато се развило богомилството, и сега, когато Учителят Беинса Дуно донесе учението на Бялото Братство. „Ако българите приложат това учение в живота си - каза Учителят, - ще идват хора от всички страни на света и ще се възхищават на духовната култура на българския народ.“

Появяването на Учителя стана в едно време, когато предстои пробуждане на човешката душа. Има много признаци за това не само тук, но и по целия свят. С това“ ние не твърдим, че учениците на Бялото Братство са някакъв показателен пример за постигнато съвършенство. Те са обикновени хора, които следват един установен път, учат се, мъчат се да преодоляват препятствията, които самият процес на ученичество поставя пред тях и както всички хора понякога имат и погрешни стъпки. Христовото и Учителевото Слово изискват смирение, за да не се получи неправилният извод за учението и за Учителя по ръста, до който са стигнали неговите ученици.

За непрекъснатата дейност на Учителя, за неговото забележително трудолюбие, като не поменаваме за ред неща, родени като негова инициатива, ще кажем, че в едно полустолетие - в непълни петдесет години, Учителят е изнесъл около седем хиляди беседи. Като прибавим и броя на специалните разговори с групи ученици, които разговори са бивали често доста продължителни, можем да заключим, че в това половин столетие той е държал на всеки два дни по една беседа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...