Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1920_01_18 Съмнение и вяра18 януари 1920 г., Извънредни беседи, София

Извънредни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 04 януари 2011 - 09:58

От книгата "Път на мисълта". Извънредни беседи, 1920-1922 г.
Издание:1949, София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Съмнение и вяра


Всички хора се съмняват. Съмнението изпъква при различни условия и спъва човека. За да се освободим от съмнението, още със ставането си от сън, трябва да се обърнем към Бога. Не мислете, че Бог е някъде далеч, само на небето. — Де е небето? — То е толкова далеч от нас, колкото и близо до нас. Ако давате място на съмнението, небето е далеч от вас. То пречупва вашите вибрации. Между вашите вибрации и тези на Бога се образува една вълна, която ви отблъсква от него. Щом съмнението ви напусне, вие отново се приближавате към Бога. Защо се съмнявате в Бога? Нека всеки си каже: Няма причина да се съмнявам в Онзи, Който е създал света. Каквото да правите, мъчно можете да се освободите от съмнението. Това са неизбежни преживявания. Ще кажете, че, за да се освободите от съмнението, трябва да отидете в духовния свят. — Това е въпрос. Мога да ви заведа в духовния свят, но и там ще минете през съмнения. Там условията за съмнения са по-големи, отколкото на физическия свят.

Мнозина се интересуват от живота на небето. Те мислят, че той коренно се различава от живота на земята. Като отидете на небето, ще видите, че животът там е като физическия. Едно ще ви учуди: как сте закъснели толкова много за този живот и как малки причини са ви спъвали. Правете малки наблюдения, да видите, как се явява съмнението. Вижте, как мъжът се съмнява в жена си. Първоначално се съмнява без причини. И, като се убеди, че няма защо да се съмнява, вярата му в нея се увеличава. Значи, от съмнението той отива към вярата — към другия полюс. Така той се поляризира. Такъв е законът. Когато един човек се качва нагоре, по същата верига друг слиза надолу, за да нагребе вода от кладенеца. Ако мъжът се качва, жената слиза; и обратно, когато жената се качва, мъжът слиза. Това са преживявания, както на светските, така и на религиозните хора. Вие трябва да знаете този закон, понеже по него ту се привличате, ту се отблъсквате. Който се качва нагоре, да каже на онези, които слизат: Дръжте се, не се страхувайте! Като се поддържате взаимно, вие няма да се натъквате на противоречия. Трябва ли, който се качва нагоре, да задържа благословението само за себе си? Не, той трябва да сподели радостите си с другите. Който слиза, трябва да каже: Имам малки мъчнотии, но ще минат.

Като влезете в духовния свят, пазете се от външната светост и външното добро. По възможност, бъдете вътрешно скромни, с вътрешна чистота и святост. Кого обират разбойниците? — Онзи, който е по-добре облечен, със скъпи украшения и накити. По същия начин постъпват и лошите духове с хората. Като видят някой външно натруфен, те го обират. Знайте, че никой не живее за себе си. Следователно, истината трябва да се говори, но само в името Божие. Само така ще чувстваме Божието присъствие. Само така, нашият ум и нашата воля ще бъдат едно с Бога. Има религиозни хора, на които, докато работите им вървят добре, казват, че те са направили това. Щом се объркат работите им, те търсят виновника вън от себе си и казват: Излъгаха ни. Аз бих постъпил обратно: когато направя една погрешка, ще призная, че аз съм я направил. Когато направя едно добро, ще кажа, че Бог го е направил. Да отдаваш погрешката си на другите, а доброто на себе си, това не се позволява в духовния свят.

Често се говори за илюзии в религиозния и духовния живот на човека. — По какво се познават илюзиите? — Те се придружават с чрезмерна самоувереност. Сърцето вярва, а умът се съмнява — има едно стягане в човека. При илюзиите, между главния и стомашния мозък, т.е. слънчевия възел, няма хармония. Обаче, когато са в хармония, човек е свободен от илюзии и тогава, каквото пожелае, ще го постигне. Така човек може да познае, дали откраднатата от дома му вещ ще се намери, или няма да се намери. Ако между главния мозък и стомашния мозък усетите стягане, предметът няма да се намери. Всеки може да има поне такава опитност. Вътрешното зрение още не е развито у вас, за да можете чрез него да проверите, кой е откраднал предмета. Наблюдавайте, колко от вашите опитности и преживявания са верни. Колкото по-голям е процентът на вашите опитности, толкова повече растете в духовно отношение. Ако процентът на опитностите ви се намалява, не може да се разчита на вас. Това е слизане в конуса. За да се повдигнете, трябва да минете от другата страна на конуса и оттам да се изкачите. Слизанията в конуса са изкушенията, през които минавате. Без тях нищо не се постига. Без изкушения, мъчнотии и страдания, човек не може да се повдигне нито един милиметър нагоре. Факт е, че през колкото повече опитности минаваш, в колкото по-голяма тъмнина навлизаш, без да губиш връзката си с Бога, толкова повече се повдигаш.

Сега, като говоря някои неща, забелязвам, че мислите на окръжаващата среда се преплитат в моя ум. В това време аз трябва да отделям Божествените мисли от човешките; да различавам това, което ми се говори отдолу и отгоре. Дали всичко, което говоря, ви харесва, не е важно. Обаче, резултатите на това, което се дава отгоре, са добри. Искате да убедите другите в нещо, но знаете ли, какво изкуство е да убедиш човека? Това е достъпно само за ангелите. Преди години, един мой познат искаше да му покажа начин да подобри работите си, защото вкъщи имал много неприятности. Каквото и да му говорих, не можа да
се убеди в истинността на думите ми. Той не само че не подобри работите си, но ги влоши. — Защо? — Защото се усъмни. Щом се съмняваш, съмнението се връща върху тебе. Ако имаш воля да проектираш една мисъл вън от съмнението си, проектирай я; ако не можеш, по-добре не хвърляй този камък. Затова е необходима силна воля. За някои неща вие имате воля, но като дойде да отхвърлите съмнението, волята ви е слаба. Когато искаш да помогнеш на някого, трябва да слезеш на неговия уровен. Но ти трябва да бъдеш противоположен на него: ако той е положителен, ти ще бъдеш отрицателен. Ако не си такъв, ще намериш друг, с противоположна енергия на него, той да свърши работата. Например, имаш богат приятел, който те обича. Постепенно той започва да се издига в обществото и се отдалечава от тебе. Той води разпуснат живот, и ти вече не можеш да му влияеш. Ако ти си противоположен на него, ще го спасиш. В противен случай, ще се обърнеш към невидимия свят да му помогне. Като му отнемат това, което е спечелил, той ще се върне към тебе. Сега на хората се взима това, което са спечелили. Те олекват и започват да гледат учудено нагоре-надолу. Като не могат да си обяснят причините на това, умовете им се нагласяват по друг начин и се изменят.

Питате: Защо идат нещастията? — Само нещастията ще ни спасят. Като срещнеш някого, който преживява голямо нещастие, ще му кажеш: Ела при мене, подай ръката си! Сега вече той е готов да се учи. Който не разбира това, изпада в изкушения. Изкушения има и в религиозния, и в духовния живот. Като преживявате нещо, искам от вас следното: да гледате на всички хора еднакво, да нямате никакви предубеждения; да вярвате, че от Божествено гледище, всичко, което става, е за добро. Ако има нещо, което сега не е добро, в бъдеще ще е за добро.

В живота има два процеса; слизане и възлизаме. Злото е процес на слизане, а доброто — процес на възлизане. Значи, доброто и злото са процеси на движение. От вас се иска да премахнете всички недоразумения. Външно вие се примирявате, но вътрешно си оставате непримирими. Истинско примиряване става в името на трите закона: какво можеш да направиш в името на Бога; какво можеш да направиш за доброто на своята душа и какво — за благото на своя ближен.

Сега, насочете мисълта си в следното: за цяла седмица да бъдете в хармония помежду си. Някога мислиш, че само ти си прав, а другите не са прави. Казваш: Благодаря, че не съм като другите. — Благодари, че не си поставен като него на такъв изпит; ако попаднеш на този изпит, не знаеш, дали ще го издържиш. Знайте, че когато един пада, и другите падат. Той може да завлече всички. На вас ви трябва смирение. Като ставате от сън, обръщайте внимание, какъв е гласът ви, дали е мек; какви са вашите движения. Когато дойде Духът в човека, гласът му става по-мек, а движенията по-пластични.

Методи за прилагане. Вървите по улицата и изведнъж ви дойде една добра мисъл — изпълнете я. Например, дойде ви мисълта да влезете в един магазин. Не питайте защо, но влезте. Или пък изпитваш желание да се спреш пред някой просяк, да си поговориш с него. Не питай защо, но спри се. Не се питай, защо трябва да направиш това или онова, но изпълни волята Божия. Не се обезсърчавайте, ако опитът ви излезе несполучлив. Ако нямаш възможност да помогнеш на човека материално, поне го изслушай — и това е достатъчно. Всеки човек е свързан с хиляди същества и, ако ти не можеш да помогнеш на някого, друго същество ще му помогне заради тебе. Разкривайте сърцето си за вътрешните преживявания. За да се събуди у вас любовта, употребете методите на природата. Първо, започнете с топлината и плодовете, които тя произвежда. Топлината води към любовта. Може да почувствате любовта и чрез другите хора. Като отидеш при тези, които са имали преживявания на любовта, достатъчно е да поседиш няколко минути при тях, за да възприемеш същото състояние, което са имали те. Така ще изпиташ любовта, без да ти се говори за нея.

Когато бях във Варна, един ден, към края на месец февруари, през отворения прозорец на стаята ми, влязоха два косера. Те останаха и през нощта в стаята ми. Сутринта, като станах, запалих огъня, турих им малко трошици от хляб да си хапнат. Те се изплашиха, хвръкнаха към прозореца и почнаха да се удрят в него. Като се стопли малко в стаята, те се скриха под мангала и почнаха да издават особени звукове. Отвреме-навреме хвръкваха към прозореца. След няколко минути, женската се качи на рамото ми и оттам литна към прозореца. С това искаше да ми каже: Ние имаме работа. Защо сме попаднали тук? Аз им казах: Вън има буря; почакайте още малко, докато утихне. Направих едно сандъче, напълних го със слама, и вечер те се прибираха в него. Те престояха при мене два-три деня. Един ден аз отворих прозореца и ги пуснах да си хвръкнат. По същия начин трябва да постъпвате и с хората. Туряйте им мангал, малко вода, трошици и малко слама в сандъче. Понеже вие живеете в дома на Живия Господ, Той ще ви даде всичко. Какво означава качването на птичката върху рамото ми? Женската ми казва: Ти няма да ни откъснеш главите. Приложи добрата си воля!

Сега и ние се качваме на ръката на Господа и се молим, Той да се грижи за нас. Аз ви говоря не за Господа преди две хиляди години, а за Живия Господ, Който работи сега на земята. Аз Го познавам много добре, зная, какво мисли да прави Той сега в света. Този Господ познавам не само аз, мнозина Го познават. Може и вие да Го познавате. А вие Го чакате. Отворете сърцето си, и Той ще дойде във взе. Той е Любов. Най-първо ще дойдат ангелите, а те са вярата, добрите духове. Дайте потик на душата си. Не се отклонявайте от една малка, добра мисъл, която ви дойде. Не считайте, че като сте услужили някому, той трябва да ви бъде признателен. Като услужих на двете косерчета, аз употребих два часа да се занимавам с тях, но това ми достави голямо удоволствие. Нужно е да имате преживявания от такива малки добрини. Направите добро на някого, но казвате, че той не разбира стореното добро. Разбира той много добре. Той ще се помоли на Господа за вас, и Господ ще ви изпрати своята Любов. С болните трябва да се занимават религиозните; с гладните и жадните трябва да се занимават духовните, а със затворниците — Божествените хора.

Беседа от Учителя, държана на 18 януари,
3 ч.сл.обяд, 1920 г., ул. Опълченска, София.

Прикачени файлове



Facebook коментари





Теми съдържащи: Извънредни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни