Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_03_22 Единният живот22 март 1932 г., Извънредни беседи, София

София Извънредни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 13:42

От книгата "Майката на времето",  извънредни беседи, 1932 г.,
Издание - 1932 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г.
Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF

Съдържание


Единният живот


Сега ще говоря върху абсолютното или -положителното в живота.

Когато човек тръгва на път за него не е необходимо да вижда края  на пътя.Той трябва да познава началото на своя път, а кога ще стигне  края, това може и да не знае. Следователно, човек трябва да знае само  началото на посоките, в които се движи, но не и техния край. Който се  интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение. Тъй  щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в  механическите процеси на живота. Ако някой човек иска да разбере напълно  устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да  разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа  отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има  представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги  сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с  някоя дреха, къща или с някой часовник. Разглобяванията и сглобяванията  на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно  трябва да се занимава. Тези забавления са относителното в живота, което  отвлича човешкия ум от същественото. Само същественото носи радостите в  живота. Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или  относителни величини, така трябва да работи и с абсолютното, с  Божественото.

Казвам: тази мисъл трябва да бъде ясна в умовете на хората, за да  не се спъват в пътя си. Запример, срещате някой човек радостен, весел;  не се минава много време, състоянието му се изменя. Защо? Той  предчувствува, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му  ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира. Млад е  този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой да го гледа;  здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да  мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат  отношенията на тамошните същества към него и т. н. Ако е женен, той ще  се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи,  ще гледа да не го уволнят, да не останат жената и децата му на пътя.  Такива и ред подобни мисли могат да минат през ума на човека, обаче, те  не са абсолютни, не са положителни. Тия положения представят временна  обстановка на нещата.

Мнозина питат: кои са временни и кои абсолютни неща и как се  различават? Запример, да вземем следното положение, което хората считат  за положително: всеки човек има майка и баща. До кога човек има майка и  баща? До известно време само. Щом майката и бащата умрат, човекът казва,  че е сираче, т. е. без майка и без баща. Значи, и това положение е  временно. Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още  не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата. Това, което  наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват  отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на  реалността. Че действително са отражение, това се вижда от  обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца.  Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за  децата си. Питам: де отиват бащата и майката, като заспят? Следователно,  всеки човекъ, сам за себе си, е отражение на нещо. И всичко, което  човек има вън отъ себе си, е сянка, нещо нереално. Защо? — Защото тия  неща изчезват. Всяко нещо, което изчезва, не е реално; всяко нещо, което  не изчезва, е реално.

И тъй, относителните неща изчезват, а положителните, абсолютните —  никога не изчезват. С други думи казано: относителните неща не са  реални, а положителните, абсолютните — са реални. Запример, човек живее  известно време на земята, но един ден му казват, че трябва да напусне  тялото си и да замине за другия свят. Той се намира в противоречие, чуди  се, де ще отиде. Учените, философите наричат живота на земята временен,  или живот на относителната реалност. Аз наричам този живот сянка на  живота, или най-малката проекция на целокупния живот; той е вода, която  изтича от някоя чешма. Наистина, този живот е временен, но той е свързан  с непреривното, което постоянно изтича. Следователно, ако мислим, че в  изтеклата вода е всичко, ние не познаваме целокупния живот, който всеки  момент носи нещо ново. Някой погледне към водата на една чешма, от която  някога е пил, и казва : аз познавам тази вода. Не, ти не познаваш  водата, която в дадения момент изтича, защото всеки момент тя се  различава по качество и по количество. Напрежението, налягането на тази  вода днес не е такова, каквото е било някога. То всеки момент е  различно. Този закон е верен и по отношение на нашите мисли и чувства.  Всеки момент те имат различно напрежение, различна сила. Понякога  мислите и чувствата на човека едва текат, а понякога те представят  велика, мощна сила. Когато мислите и чувствата на човека са мощни,  велики, той си представя, че е по-велик, отколкото в друго време, но  това са външни положения. Когато човек има светлина, той добре разбира  нещата; когато няма светлина, той слабо разбира нещата. Всичко зависи от  светлината на съзнанието. Когато човек греши, или върши някакво  престъпление и му кажат, че не трябва много да мисли, с това искат да му  обърнат внимание, че в случая трябва да мисли онзи, който го е накарал  да направи престъплението. Кой е той? — Лукавият. Следователно, лукавият  мисли преди да е направил престъплението, а човек мисли, когато извърши  престжплението.

Питам: кое наричаме права мисъл? Права, истинска мисъл е тази,  която е свободна от тревоги, смущения, съмнения и т. н. Не може да се  нарече права мисъл онази, която е пълна с тревоги, безпокойства и  съмнения. Мисли само онзи, който може да даде ход на красивото, на  възвишеното в себе си да изтече навън. То е Божественото в човека, то е  животът, който непременно трябва да мине през него и да изтече навън.  Животът трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън, той не  може да спре. Това е Божественото, което аз наричам абсолютното  множество. То трябва да мине през всеки човек, за да го свърже с  окръжаващите. Ако животът не изтича вън от човека, той не може да се  свърже с окръжаващите.

Същият закон е верен и по отношение на Бога. Ако от Бога не  изтича нещо, което да се влее в нас, ние не бихме имали отношения към  Него. Ако Бог се уедини и живее само за себе си, ние не бихме имали  връзка с Него. Обаче, свържем ли се с Бога, ние ще мислим, ще  чувствуваме и ще действуваме като Него. Ако животът, който изтича от  Бога, не се влива в нас, ние ще живеемъ в относителната реалност, в  която мнозина от съвременните хора живеят. Всеки човек има свои  специфични мисли, чувства и желания, но понеже излиза от Бога, понякога  той се заблуждава и мисли, че е едно с Него. За подкрепа на това свое  заблуждение, човек казва, че както малкият портрет прилича на големия  човек, така и човек е подобен на Бога. Вярно е, че на физическия свят  човек може да се фотографира по-малък и по-голям, отколкото е в същност,  но самият човек не е фотография на Бога. В Божествения свят, обаче,  човек не може да се представи по-голям, отколкото е в действителност.  Речете ли да фотографирате, или да нарисувате Бога, вие не можете да Го  нарисувате нито по-голям, нито такъв, какъвто е в същност. Вие всякога  ще Го нарисувате по-малък, отколкото е в действителност.

Казвате: какво нещо е абсолютното и какво — относителното в  живота? — Всяко нещо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е в  действителност, наричам абсолютно. Всяко нещо, което може да се нарисува  по-голямо, отколкото е в действителност, наричам относително. Тъй щото,  когато човек се мисли по-голям, отколкото е в същност, той се намира в  относителната реалност на живота. Понякога човек се мисли по-голям,  отколкото е в същност. И едното, и другото положение са вътрешни  състояния у човека, т. е. два полюса на временния живот.

Днес мнозина се смущават от мисълта за своето бъдеще. Обаче, само  онзи човек се безпокои за своето бъдеще, който не разбира правилно  живота. Лесно може да се предскаже бъдещето на човека. Ето, как бих  предсказал бъдещето на човека: човек млад ще бъде и ще остарее; богат ще  бъде и ще осиромашее; учен ще бъде и ще оглупее; силен ще бъде и ще се  обезсили; здрав ще бъде и ще изгуби здравето си; после, ще обича, ще  мрази, ще се бие с хората, ще лъже, ще краде, ще губи и ще печели, ще  прави къщи, ще ги продава и т. н. Най-после ще се разкае, ще започне да  прави добро, да се изправя. След всичко това ще умре, ще го заровят в  земята, или ще изгорят тялото му, а прахът ще поставятъ в някое гърне,  което ще се пази за дълги времена. Над гроба му ще пишат: тук почива  един необикновен, гениален човек. Такова е бъдещето на всеки човек при  сегашния живот. Който иска да оправи света, в края на краищата, той ще  влезе като прах в едно от тия свещени гърнета. Който иска да си поживее,  и той ще влезе като прах в едно от тия свещени гърнета.

Съврменните хора турят костите на майка си и на баща си в една  торба и казват: тук почиват костит на нашите майки и бащи. Верую е това!  Има нещо скрито в костите на вашите майки и бащи, но изкуството седи в  това, човек да извади своята майка и своя баща от техните кости.  Реалността на живота не се крие в костите. Да мисли човек, че в костите  има някаква реалност, това е заблуждение, това е мая. Човек трябва да се  освободи от това заблуждение. Ако мисли по този начин, животтъ му  всякога ще бъде празен. Това показва, че съвременните хора нямат ясна  представа нито за живота, нито за Бога. Който разбира реалността на  живота, той ще може да възкреси човека, който се е превърнал на прах.  Как ще го възкреси? Той ще извади от джоба си едно шишенце, пълно с  елексира на живота, и ще капне няколко капчици върху свещения прах на  майката или на бащата. След това ще разбърка този прах и от него ще  образува една кашица. Той ще започне да меси тази кашица, да я прави на  тесто и ще я остави да седи няколко часа на спокойствие. Тестото  постепенно ще набъбва, ще изпълва гърнето, и след 24 часа от него ще  излезе цял човек, жив, подвижен, готов за работа. Той ще се поразтърси  малко и ще каже: много съм спал! Де съм бил досега, не зная. Този човек е  бащата, който преди няколко години беше заминал за онзи свят. Всички в  къщи се радват, че бащата се върнал. Обаче, само магът може да  възкресява мъртвите. Само магът може да оживява праха на мъртвите. Той  има знания, с които може да прави чудеса. Това знание се крие в Словото,  за което Христос е казал: „Които чуят гласа Му, те ще оживеят". Може ли  мъртвият да оживее, ако не познава Словото Божие? То трябва да стане  плът и кръв за него, за да бъде в сила да го възкреси. Следователно, ако  реалността дойде в съприкосновение с най-малката частица на човешкия  живот, тя ще разшири съзнанието му, ще доведе човека до безсмъртие. Това  значи възкресение, връщане от смърт към живот.

Казвате: какво нщо е смъртта? Смъртта е процес на връщане. Казано  е в Писанието, че човек ще живее и пак ще се превърне в първоначалната  пръст, от която някога е бил направеъ. С други думи казано: човек е  съгрешил, понеже не е разбрал реалността на живота. И сега, за да  разбере тази реалност, той трябва отново да се върне в нея. Това връщане  в реалността подразбира повторение на класа. Ако един ученик не разбере  материала от даден клас, той ще остане да повтаря класа, не може да  мине в по-горен. В този смисъл, смъртта подразбира връщане в реалността,  от която човек е излязъл, за да научи началото на Битието, началото на  тази реалност. Някой казва: защо трябва да повтарям класа? — Защото не  сте изучили, не сте усвоили материята, която се преподава в този клас.  Ако ученикът минава от клас в клас, без да е усвоил материала на  по-долния клас, той не може да постигне нищо в живота си. Той ще остане  първокласен невежа. Както в съвременните училища, така и в живота на  хората, съществува строго определена програма, според която никой човек  не може да мине в по-горен клас, или на по-горно стъпало, ако не е  разбрал, изучил и приложил материята на по-долните класове. Материята в  горните класове е тясно свързана с тази от долните. Ако съществува  такава връзка в материала, който се изучава в училищата, толкова повече  тя съществува в живота.

Този закон има приложение и в любовта. Не е любов това, да се  свързват отношения само. Любовта е велика наука, която трябва да се  изучава. Казвате: да се обичаме! Какво разбирате от тези думи? Да се  обичаме, това значи да се изучаваме. Ако не можете да влезете в  положението на човека, ако не можете да изучите и разберете живота му,  вие не разбирате любовта и не можете да се обичате. Да обичаш, да любиш  човека, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я  прелистваш. Не можеш ли да четеш от книгата на неговия живот, ти не  разбираш езика на любовта. Тъй щото, не може ли някой човек да прелиства  книгата на вашия живот и да я изучава, между вас не могат да  съществуват никакви отношения. Дето няма любов, животът е неразбран. И  ако човек сам може да чете от книгата на своя живот, той ще има правилни  отношения към Бога, към себе си и към своя ближен. Ще отворите тази  книга, ще четете от нея, ще я изучавате, ще размишлявате върху  съдържанието й и ще гледате на нея, като на свещена книга. Колкото  повече четете тази книга, толкова повече ще я разбирате. Всеки ден ще  намирате в нея нещо ново, нещо свещено. Ако не можете да четете тази  книга, това показва, че вие не знаете нейната азбука. Всички хора са  книги, написани на различни езици, които трябва да се изучават. Това не  трябва да ви смущава, но да се заемете за работа, да учите.

И тъй, искате ли да обичате един човек, вие трябва да разбирате  езика, на който е написана книгата на неговия живот. Разбирате ли този  език, сърцето ви ще се запали и ще гори. Този е свещеният огън, за който  се говори в Писанието. Благословение е за човека, сърцето му да се  запали. Всяко сърце не може да гори. Щом не може да гори, то само дими,  отделя дим, сажди. Това горение наричам любовен кадеж. Дето има такъв  кадеж, таъ вече не може да се седи, непременно трябва да се излезе вън  от къщата. Тогава хората започват да казват, че в този дом е станало  нещо особено. Любовният кадеж се обяснява научно с това, че хората в  този дом не могат да четат книгата на живота на своя ближен. Изобщо,  дето има любовен кадеж, това показва, че тия хора не разбират нито  своята книга, нито тази на своите ближни. Щом се натъкнат на такъв  кадеж, хората казват: ние не се разбираме, защото възгледите на живота  ни са различни. И след всичко това тия хора очакват да отидат на небето,  между ангелите. Казвам: отидете ли между ангелите, вие трябва да знаете  техния език. В онзи свят има девет ангелски йерархии, които си служат с  девет различни езика. Вие знаете ли тези езици? При това, тези езици са  извънредно богати; те разполагат с грамаден речник от думи, а не с  няколко хиляди само, каквито са езиците, с които хората си служат.  Научите ли тези езици, ще дойдете и до Божествения език.

Мнозина искат да знаят нещо за Господа, да Го познават? Човек  може да познава Бога, само ако знае Неговия език. Когато някой твърди  съществуването на Бога, това показва, че този човек разбира езика Му.  Когато някой отрича съществуването на Бога, това показва, че той не знае  и не разбира Божествения език. В този смисъл, единствената причина за  безверието на хората се дължи на неразбирането на Божествения език.  Например, в духането на вятъра, в течението на водите се крие езика на  Бога. Във вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в  проявите на живота аз слушам такава отлична реч, каквато не съм слушал и  от най-красноречивия оратор в света. В най-големите бури аз слушам  речите на видни оратори. Понякога техните речи са така силни,  съдържателни и красноречиви, че са в състояние да задигнат и дрехите, и  шапките, и керемидите от къщите на хората. Вие казвате: вятър, буря има  вън, страшно е времето! — и гледате час по-скоро да се скриете вътре.  Обаче, аз с удоволствие настройвам ухото си, да чуя говора на този  вятър, или на тази буря. Като види някой, че се излагам на бурята,  казва: защо си изложил ушите си на тази буря? Не знаеш ли, че ще се  простудиш? Казвам: който не разбира Божествения език, той се простудява;  който разбира Божествения език, той никога не се простудява. Реалността  на живота е скрита в бурите, във ветровете, в моретата, в слънцето, в  луната, във всички планети, които изразяват великата Истина на живота.

Казвате: какво нешо е ралността? Всичко, в което човек вярва, е  реалност. Това, в което човек не вярва и постоянно се съмнява, то не  може да бъде реалност. Реалността произтича от любовта в човека. Дето  има любов, има и реалност; дето няма любов, никаква реалност не  съществува. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си  светлина; дето няма любов, реалността не се проявява в своята светлина.  Дето има свобода, там и реалността се проявява; няма ли свобода, никаква  реалност не съществува. Следователно, дето има любов, там ще намерите  свобода, светлина и истина; дето няма любов, там няма никаква свобода,  светлина и истина. Светлина, свобода и истина са трите най-важни неща, с  които трябва да започнете своя живот. Те произтичат от любовта. Затова,  започнете първо с любовта, научете нейния език, защото от нея излиза  живота; започнете с мъдростта, научете нейния език, защото от нея излиза  светлината; започнете с истината, научете езика й, защото от нея излиза  свободата. Казвате: как да разберем тези неща — буквално или преносно?  Разберете ги и в буквален, и в преносен смисъл. Вие трябва да изучите  езика на любовта, на мъдростта и на истината и да ги различавате. Езикът  на любовта не е такъв, какъвто е езикът на мъдростта; езикът на  мъдростта не е такъв, какъвто е езикът на истината. Също така се  различават езика на живота, на светлината и на свободата.  

И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът  е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те  представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв  простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате.  Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава, в духането  на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате  гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз  абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете. Аз не искам да  вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в  противоречие. За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да  имате моите мисли, чувства и постъпки. Ако дойдете до положението, в  което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като  мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате  моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и  ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете. Тогава, и  вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има  голяма разлика. Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях  се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и  не се разбират. Защо е така? Защото едни поети са вложили едно нещо в  своите съчинения, а други са вложили друго нещо. Забележете, Библията,  например, и досега не е изгубила силата си. В какво седи нейната сила? В  съдържанието й, в това, което е написано. В нея е вложено нещо особено,  което и досега още не е изчерпано. В думите на Библията се крие  реалността на нещата.

Казвате: ние сме чели по няколко пъти Библията, но още не сме я  разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете.  Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на  този, който е писал книгата. Можете ли да се свържете със съзнанието на  даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното. В туй  отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че  като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието  на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат:  какво обичате? С какво можем да ви бъдем полезни? Вие се съмнявате, дали  това е възможно. Възможно е, разбира се. Ако знаете, отде да започнете и  как да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще  свърже съзнанието си с вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и  прилагате.

Обаче, за това се изисква ключ на разбиране. Този ключ седи в  следното : да започнете оттам, отдето Христос е започнал. Започнете ли  оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви. Някой проповедник  казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил. Не, това не е  правилно. Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал. В  това седи реалността на нещата. Тъй щото, искате ли да дойдете до  вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете  оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е  свършилъ. По този начин ще се премахне онова дразнене, онова  безпокойство, от което страдат всички съвременни хора. Всички хора са  последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят.  Защо? Има причини за това. Ако Христос дойде днес между хората, в един  момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи  ангели, с крила и с корони на главите. Те ще бъдат ангели, докато  Христос е между тях. Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат  такива, каквито и по-рано са били. Това показва, че има неща в човека,  които той сам трябва да направи.

Съвременните хора имат криви разбирания за проявите на живота,  както и за самия живот. Запример, докато майката е между децата си, те  са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне  къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани,  необлечени, рошави. За такива деца хората казват : горките деца, нямат  майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е  положението и на съвременните християни. Христос е заминал някъде,  оставил ги е сами. И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма  кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казват: едно време, когато майка  ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме?  Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят.  Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и  Христос е започнал. Когато Христос дойде между хората, в един неразбран  свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се  изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето  прекарваше дълго време в молитва и размишление. Щом дойде в плът  облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от  невидимия свят. Голяма разлика има между човека в плът и човека като  дух.

НЪкои казват : не знаем, какво става с нас. Едно време бяхме  по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нямате в  джоба си. Какво трябва да направите? Да отидете в някоя банка и оттам да  извадите известна сума. Ако нямате право да вземете пари от банката, ще  отидете на някое лозе да копаете. Казвате: малко плащат хората. Вие  трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се  определя от любовта. Ако работите на лозето, или на нивата на някой  богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се  пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия.  През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела. Като я  гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не  работи добре! Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но  повече не я повикал на работа. На другия ден пазарил една красива мома  да работи на лозето му. От време на време той поглеждал към нея и му се  виждало, че тя работи повече, отколкото трябва. Доволен отъ работата й,  този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев. Втория  час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н. Вечерта,  когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се  условили, още 20 лева. Защо чифликчията придал на красивата мома 20  лева ? — Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на  всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило  толкова много, че той бил готов да даде повече, отколкото трябва. След  това той казал на красивата мома: утре пак елате на работа при меъ; аз  съм доволен от вас.

Питам: по какъв начин трябва да се отворят сърцата на хората?  Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за доброто  в света, сърцата им ще се отворят. Не, това са човешки работи.  Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене. Тя не е някакво  външно верую Да се говори на човека, без да има той примери, образци,  това е външно забавление. При това положение, животът на хората ще бъде  такъв, какъвто е днес. Някой ще каже, че светските хора живеят по-добре  от религиозните. Дали хората са светски, или религиозни, ако нямат в  себе си абсолютна вяра, те ще живеят по един и същ начин.

Сега, като говоря за красивата и за грозната мома, аз взимам  красивата като образец на правилен живот. Достатътъчно е само красивата  мома да погледне към богатия чифликчия, за да е доволен той от нея и да е  - готов да й придаде повече, отколкото трябва. Сърцето на този човекъ  се отваря не само за нея, но за всички хора. Въ този смисълъ, любовьта  къмъ едного е любовь къмъ всички. Който обича едного, сърцето му се  отваря за всички. Който не обича нито един, сърцето му не може да се  отвори и за другите. И след това този човек ще каже - изядоха ме,  злоупотребиха с мене! Дето има любов към едного, там никакво  злоупотребление не може да стане; дето няма любов към едного, там ред  злоупотребления могат да се извършат. Чифликчията дал на красивата мома  20 лева повече, отколкото се е пазарил с нея, защото с любовьта, която  има в себе си, красивата мома му е дала хиляди левове. Тя внесла нещо  ново в ума и в сърцето му. От момента, когато чифликчията видял  красивата мома, с него станал голям, вътрешен преврат, и той казал в  себе си: човек трябва да дава! Според морала на съвременните хора някои  ще кажат: този чифликчия е готов да даде повече на красивата мома заради  красотата й. Не е така. Той дава повече заради любовта. На любовта  всеки дава.

Сега, ще ви дамъ един пример за изяснение на тази идея.  Представете си, че една дружина от 20 жътварки, от различни възрасти,  30—35—40—50—60 годишни, се условят да работят при един богат земледелец.  Само една от тяхъ е 21-годишна; при това, тя е красива, стройна мома.  Като го погледне тя, сърцето му трепва и си казва: красива е тази мом!  Бог да я благослови! Коя ли майка я раждала? Щом погледне към нея, той  поглежда мило и към другите свои работнички. Обаче, като не разбират  закона, те казват: отде се взе тази мома? Тя завъртя ума на господаря, и  според нея, той ще изпъди нас. Между тях се поражда завист, която  създава ред интриги. Всички са неразположени към нея, искат да я  изпъдят. Обаче, един ден тя сама взима сърпа си и заминава, напуща този  земледелец. Като види, че красивата мома напуща работата, земледелецът  казва: хайде сега и вие да си вървите! Никой не ми трябва вече!

Казвам: Бог постъпва с хората по същия начин, когато иска да ги  извади от по-низко положение и да ги постави в по-високо. Само по този  начин може да се разбере смисъла на живота. Смисълът на живота не седи в  неговата външна страна. Ако е въпрос за външна красота, човек лесно  може да стане красив. Майката и бащата могат да родят какъвто син, или  каквато дъщеря искат. В това няма никаква мъчнотия. Мъчно е, когато ние  изискваме от хората да направят това, което те не могат. Запример,  часовникът може само да показва времето, но не и да говори. Човек не  може да се разговаря с часовника. Иска ли човек да направи нещо повече  от това, което се крие в неговите възможности, той трябва да бъде едно с  Бога и да вярва в Него. Да бъдете едно с Бога и да вярвате в Него, това  подразбира да се запишете за ученик в Неговото училище и свещено да  държите Неговите закони. За да дойдете до това положение, Бог ще ви  прекара през хиляди изпитания, и ако можете да издържите, само тогава  Той ще ви повери едно малко знание. Който достигне това знание, той ще  може да възкресява мъртвите. Достатъчно е само да дигне ръката си пред  тях, да им каже три свещени думи, за да оживеят. Щом оживеят, те ще го  запитат: какво заповядвате?

Днес всички искат да знаят, какво ги очаква. Казвам: ако не  любите Бога, гърне ви очаква — нищо повече. Ако любите Бога, ще станете  ангели, с крила и с корони на главите. В това положение ще видите  Божиите чудеса и ще изучавате закона на единството. И тогава, от любовта  към Бога ще дойдете до любовта към хората и всички същества под тях.  Тъй щото, красивата мома представя доброто между хората, което постоянно  работи. Грозната мома представя злото. Чифликчията представя самия  човек, а жътварките на разните възрасти представят хората, които човек  трябва да обича. Когато човек обича Бога, той ще се научи да обича и  вечното множество в света. Който обича Бога, невъзможно е да не обича  хората. В любовта си към Единния, той ще обича всички. В тази любов не  трябва да влиза никаква ревност, никакво подозрение, никакво маловерие.  Онзи, когото обичате, той всякога седи по-високо от вас. Не можете да  обичате някой човек, ако той не седи по-високо от вас. Тъй щото, ако  обичате Бога, обичате Го, защото Той седи по-високо от вас. Понеже Бог е  над всички същества, затова и Той обича тия малките под Него. В това  седи идейната любов: всеки човек може да обича същество, което седи  по-високо от него. Не мислите ли, че съществото, което обичате, седи  по-високо от вас, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има в  това сжщество, или в този човек, за което заслужава да се обича ?  Питам: какво познахте в този човек?

Казвам: никой не може да разбере човека. Човек се намира зад  очите, зад ума, зад сърцето и т. н. Всички тия неща представят обвивки  на човека, но не и самия човек. Умът, сърцето на човека са сили, които  действат в него. Ако в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека,  както и в техните проявления, не виждате Бога, вие не познавате  реалността, от която произлизат всички неща. Умът, сърцето, духът и  душата на човека се включват във великото, в Божественото. Схващате ли  нещата по този начин, вие ще имате велик импулс в себе си. Имате ли този  импулс, ако сте богат човек и ви откраднат една сума от 100 000 лева,  или един милион, вие няма да се смутите. Обаче, ако нямате този импулс  въ себе си, и сте беден човек, който завързва парите си в девет възела,  един лев да ви вземат, вие ще окрякате света.

Аз взимам думата „крякане" в добър смисъл. Когато кокошката снесе  яйце, тя започва да кряка, с което иска да каже на господаря си: много  се измъчих, докато снеса това яйце. Гледай, поне ти да го, вземеш, а не  някоя сврака! Човек трябва да разбира смисъла на крякането, както и  смисъла на излюпването на яйцата. Вие казвате: тези яйца трябва да се  излюпят. Не е достатъчно човек да казва само това, но той трябва да  разбира, как става излюпването на яйцата. Човек е още в яйцето си,  затова нека се скрие под крилата на някоя квачка и да седи там, докато  се излюпи. Когато казвам, че човек е още яйце, което се търкаля, това  подразбира, че трябва да се постави при добри условия, да се излюпи.  Докато човек е в яйцето, той е изложен на по-голяма опасност, отколкото  вън от яйцето. Когато някой се оплаква, че сърцето му е счупено, това  показва, че той е слаб, като яйце, черупката му лесно се чупи. Кой е  изходният път от това положение? Това яйце трябва да се постави под  крилата на някоя квачка, да се превърне на пиле. Затова, именно, е  казано в 91 Псалом: „Който живее под покрива, т. е. под крилата на  Всевишния, ще пребивае под сянката на Всемогъщия". Ето защо, човек всеки  ден трябва да влиза под крилата на тази квачка. Който седи под крилата  на тази квачка, в края на краищата, той ще се излюпи не само като  пиленце, но и като мислещо същество. Аз взимам думата „квачка" в нейния  широк смисъл.

Сега, аз говоря върху този предмет, защото последната цифра от  1932 година е двойка. Числото две представя света на майката, света на  любовта. Ако не разберете любовта, няма да разберете и майката. Любовта е  майката в света. Следователно, без майка нищо не може да стане. Всеки  трябва да има майка. Някой казва: защо трябва да любя? Ти трябва да  любиш, за да дойде майката, да те роди. Ако нямаш майка, няма кой да те  роди. Ето защо, съзнанието на хората трябва да се пробуди, да схващат  тези неща правилно. За да се пробуди съзнанието, с което да разбират  любовта, те трябва да имат майката в себе си, а същевременно и те да  живеят в майката. Любовта е велик закон. Без любов нищо не се постига.  Без любов човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах и  влезе в гърнето. Той ще живее с недоволство в живота, докато един ден  каже: празен е животът! Нищо не разбрах от него. Този човек ще влезе в  гърнето, дето ще прекара дълъг сън. Тук майката ще го люлее, като в  люлка, ще мисли, какво да направи с това неразбрано дете. След това ще  дойде б¬щата, и върху този прах ще капне няколко капчици от елексира на  живота, докато съживи детето. Щом го съживи, отново ще го изпрати в  живота. Това е закон на прераждане. По този начин човек ще се преражда,  докато разбере, че цета на Бога е да го научи, че без любов животът няма  смисъл. С други думи казано: без любов, т. е. без реалността на живота,  всичко е страдание и нещастие.

Питам: какво струва на човека да люби? Едно липсва на  съвременните хора: любов. Когато младият човек дойде при Христа и Го  запита, какво да направи, за да наследи вечен живот, Христос му каза:  „Иди, продай имането си и го раздай на сиромасите!" Аз пък казвам: едно  ви недостига — любов! Всички сте богати, но любов нямате. Казвате: защо  трябва да продадем богатството си? Продажбата е първото условие, да  турите любовта си в ход. Щомъ раздадете богатството си и останете  последен бедняк, който ви срещне, ще разбере положението ви и ще каже:  вие сте гол и бос. Елате при мене, аз имам хубави обуща и дрехи, ще ви  ги продам евтино. После, пак погледне и казва: аз мога да ви дам и на  кредит, с условие, че ще ми платите. Казвам: сега и аз съм готов да  давам на кредит, но не без пари. Когато се казва, че любовта дава даром,  без пари, това е символ. Наистина, парите тичат, търкалят се подир  любовта, т. е. подир онзи, който има любов в себе си.

И тъй, който погледне красивата мома, той тича подир нея,  предлага й услугите си и я пита: моля, какво обичате? Ако някой банкер я  срещне, и той й предлага касата си. Банкерите седят с отворени каси  пред нея и я питат: какво обичате? Те се чудят на силата, която се крие в  тази мома. Да, магическа сила е любовта. Казвате: ами ние какво трябва  да правим? Търсете любовта, а не парите. Ако вие търсите парите,  работата ви е свършена. Парите трябва да ви търсят! ако търсите  знанието, работата ви е свършена. Знанието трябва да ви търси! Ако  търсите силата, работата ви е свършена. Силата трябва да ви търси! Който  има любов, и парите го търсят, и знанието го търси, и силата го търси; и  светлината, и въздухът, и водата го търсят — всичко го търси.  Достатъчно е да отвори очите си, и светлината влиза през тях. Достатъчно  е да настрои ушите си, и звукът влиза през тях. Всичко става  доброволно, непринудено, без той да очаква нещо. Защо? — Защото в него  живее любовта — магическата пръчица на живота. На любовта всички  услужват: и светлината, и въздухът, и водата, и растенията, и животните,  и хората. Верни са думите на Бога: „Дето е любовта, там е животът, там е  светлината, там е радостта, там е мирът — в любовта е всичко."

Сега, и на вас казвам: понеже имате любоь, излезте вън от  гърнето! Как? Бащата ще дойде при вас, ще капне няколко капчици от  елексира на живота, ще замеси този прах и след 24 часа ще оживеете.  Който знае това изкуство, лесно може да възкресява. Това подразбира  стиха: „Които чуятъ гласа Му, ще оживеят". Всички хора трябва да  оживеят! Мнозина очакват идването на Христа, за да оживеят. Отде очакват  Хиста? От небето ли? От това небе, което виждате вие? Небето, което  виждате, е отражение на друго небе. Казвате може ли всеки да оживи праха  в гърнето? Който знае, как да отвори гърнето, да замеси праха и да  духне върку него, той ще може да го оживи. Знание се изисква! Запример,  имате торба със злато. Кой може да извади златото от нея? Онзи, който  знае, как да отвори торбата, той ще може да извади златото от нея. Не  знае ли да отвари торбата, и златото ще остане неизползвано. Тази торба  не се пробива, тя е херметически затворена; вие трябва да знаете, отде  да я бутнете, за да се отвори.

Съвременните хора се интересуват отъ небето и затова го изучават.  Според мен, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват  само ония, които имат ключа за отварянето му. Ключът за небето е  любовта. Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение.  Това значи да имате любов към Бога. Някой казва: какво нещо е любовта ?  Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я  бутам. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе  Единнаго Истиннаго Бога". Следователно, живот вечен е да познавате  любовта. Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко  и нищо не говорете за нея. Човек трябва да познава любовта, да познава  благото, което тя носи за всички същества. Достатъчно е човек да знае,  че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва да  определя. Любовта е свещено място, на което ничий крак досега не е  стъпвал.

Някой казва: какво нещо е Господ? Какво нещо е Господ, също не  може да се определи. Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да  Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря. За Бога  не мога да се произнасям, нито мога да Го определям. Мойсей, който е  разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие  напразно!" Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че  хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. Някой  казва: защо Бог ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види,  че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава  Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и  познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е  великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете;  ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Тези две неща  трябва добре да се ломнят. Защо е така, не питайте. Този въпрос не  трябва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме  забраненото дърво. В забраненото дърво се крият две неща, които човек  никога не може да разбере. Това са злото и доброто. В тях са скрити  тайните на живота. Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той  ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада. Когато се говори за  дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от  любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате дървото на  живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е. любовта,  която всеки ден трябва да се разширява. За тази цел всеки трябва да  обича едного, който да седи по-високо от него. Мнозина се колебаят. Бога  ли да обичат, или друг някой. При това, те се запитват: ние ли трябва  да обичаме Бога, или Той трябва да ни обича?

Казвамъ: дали Бог ви обича, това не е ваша работа. Онова, което  трябва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Бог ме обича, това е  Негова работа. Той трябва да знае това. Дали аз обичам Бога, това вече е  моя работа ; това аз трябва да зная. Ако аз не обичам Бога, не мога да  зная, дали и Той ме обича. Само любовта познава, кой я обича, и кой не.  Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не. И  ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовта  познава себе си във всички прояви. Това са схващания за живота и за  отношения, свободни от всякакъв егоизъм. Ако човек прекара цели 20  години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича  Бога, това е един въпрос. Обаче, ако той прекара тия 20 години в  пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос. Ако  пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и  благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот. Изобщо,  човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа  към Него. Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко,  което Той е създал. Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в  света, без направление и смисъл. И тогава, светът, който е красив,  приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение. Каква полза, ако в  този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към  тази светлина и топлина? Каква полза от благата, ако той няма отношения  към живота ? Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо  повече. Животът е непреривен. Така трябва да го разбират хората.

Обаче, някои философи казват, че животът се явявал и изчезвал. Да  се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно  назъбено колело изчезва, щом свърши работата си. Не, зъбецът, който е  свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново  ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще  изчезва, без да се е изгубил. Това са временни състояния. И когато се  казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде  безвъзвратно. Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл  някъде, но пак ще дойде. Това е закон на прераждане. Според този закон,  човек не може да изчезне. Той е постаен в система, която не може да  изчезне. Човек не изчезва, както и слънцето не залязва. Човек си  въобразява само, че слънцето изгрява и залязва. Привидно слънцето  изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път. И  звездите, като слънцето, привидно изгряват, но в същност те непрекъснато  вървят по своя нъчертан път и вършат известна работа.

И тъй, вие сте поставени на едно реално място в дадена система.  Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да  познаете любовта. Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас  реален. Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че  никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят  хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени,  защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на  човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето  положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане  като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата,  но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си,  докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не  може да има ясна представа за себе си. Иска ли човек да се разбере, той  трябва да заеме положението на ангел, или на някое същество с по-светъл  ум и с по-възвишено сърце от неговото. Само по този начин той ще си  състави ясна представа за човека и за това, което той сам е в сжщност.

Мисълта, която сега ви казвам, е отвлечена, но аз се радвам, че е  отвлечена. За едни тази мисъл може да е неразбрана; аз се радвам, че е  неразбрана. За други тя може да е неопределена.; аз се радвамъ, че е  неопределена. Ако разполагах с повече време, щях да ви поговоря, да  направя неопределените неща определени, а ясните да затворя  херметически, да не изгубят своето значение. Искате ли нещата да запазят  своя смисъл, те трябва да се предават на свещен език. Този език има  свое особено произношение и смисъл. Той не е като български език, или  като европейските езици, на които едно се говори, друго се разбира. Като  се говори истината на съвременните хора, те не се вслушват в смисъла на  думите, но гледат, дали запетаята и другите препинателни знаци са  употребени на място. Какво показва запетаята? Запетаята показва, че  когато човек дойде до известен пункт, той трябва дз спре малко и да  помисли. Дето има запетая, човек ще спре движението си за малко време и  ще се огъне наляво. Запетаята е живот на съображения. При точката и  запетаята човек се натъква на един център, от който трябва да излезе по  пътя на радиуса. Двоеточието пък показва, че след него се цитират чужди  думи, които често се затварят в кавички. Значи, минавате ли от човешкия  към Божествения живот, вие ще турите двоеточие и ще кажете: тъй рече  Бог! След кавичките можете да продължите речта си, да я завършите по  човешки. След всяка отделна мисъл поставяте точка. Това е значението на  знаците в земните езици.

Създаването на земните езици е костувало големи усилия на  възвишени, на разумни същества. Те са работили много, докато създадат  всички форми и правила в съвременните езици. Граматиката на земните  езици е пренесена на земята отъ невидимия свят. Тя е изработена по  правилата на Божествения език. Върху български език отсега нататък  трябва да се работи, докато стане свещен език. Когато един език стане  свещен, любовта в него се усилва, и хората започват да се разбират.  Днес, обаче, срещнат ли се двама души, т непременно ще се скарат. Когато  хората се разговарят на свещения език, те никога не се карат. Когато  момата обича някой момък, тя казва: колко мил, смислен поглед има този  момък! Когато не го обича, тя казва - лош поглед има този момъкъ! Защо  не харесва погледа му? — Защото езикът, на който се разговарят, не е  свещен. Езикът, на който се разговарят, не съдържа нужния пламък,  вследствие на което и любовта между тях не може да се прояви.

И тъй, тази година за пръв път искам от вас, да се запознаете с  езика на любовьта. Най-първо започнете със съюзите и мислете върху тях.  Срещал съм млади хора, които говорят за любовта и се оплакват, че  сърцата им изгорели отъ любов. Това, което изгаря сърцата на хората, не е  любов. То са пушила на човешките сърца. Минете ли покрай тия пушила,  навсякъде ще видите дим, сажди. Дето огъньт на любовта е запален, там  всеки обича да се топли, защото изпитва приятно чувство. Не е въпросът  огъньт да бъде голям, но да гори хубаво, горението да е пълно, без дим,  със силна светлина. Вие трябва да разбирате любовта правилно, да не я  изопачавате. Сърцето на човека трябва да бъде огнище, на което постоянно  да гори огън. Човек не трябва да се плаши от любовта, но да изпитва  свещен трепет към нея. Любовта на съвременните хора е толкова малка, че  едва мухите могат да се топлят на нея.

Изобщо, мухите обичат да кацат на човешките глави. Под думата  „муха" разбирам малки, дребни мисли и чувства, с които хората често се  задоволяват. Като направят нещо малко, те мислят, че много нещо са  свършили. И малките неща се ценят, но законът на любовьта изисква големи  работи. Малко хора има днес, които могат да вършат големи работи. Ако  един съвременен човек влезе в някоя богата къща, парите се скриват от  него. Отиде при някой банкер, касата на банкера веднага се затваря.  Защо? — Любов няма този човек. Отиде ли красивата мома в кантората на  банкера, той отваря касата си за нея. Защо? — Любов има тази мома. Тя  внася нещо от себе си в душата на банкера, за което и той е готов да  дава. Вие мислите, че той се е влюбил в тази мома. Не, банкерът не се е  влюбил в момата, но той е познал любота, и затова е готовъ да разтвори  сърцето си и за нея, и за другите хора.

Сега, с един образ ще ви представя, какво нещо е любовта. Влиза  един човек в къщата на едного и казва: тази къща е моя, не мърдам оттук.  Никой не може да ме застави да изляза вън от тази къща! — Не, има нещо,  което може да те застави да излезеш вън. — С камъни да ме бият, няма да  се мръдна от мястото си. — Тъй ли, ще видим. Човекът, чиято е къщата,  подпалва я и наблюдава, какво ще върши другият. Той веднага хуква да  бяга. - Защо бягаш? Нали каза, че нищо не е в състояние да те накара да  бягаш? — Как да не бягам? Къщата гори! Ако остана вътре, и аз ще изгоря.  — Лъжеш се, няма да изгориш. — Как да не изгоря ? — Сега ще видиш. Той  маха с пръчицата си из въздуха, и огънят престава. — Как направи това  нещо? Защо ме заблуди? Казвам: същото нещо става, когато любовта дойде в  човека. Той се запалва, гори и непременно трябва да излезе вън от  къщата си. Не излезе ли, това показва, че е инвалид. Когато любовта  дойде, всяко нещо трябва да падне от ръката на човека. Богатство, слава,  величие, всичко това трбва да излезе вън от къщата на човека, да се  раздаде на сиромасите. Това подразбира „даром си взел, даром ще даваш."  Материалното трябва да се раздаде на сиромасите Когато любовта дойде,  ние ще бъдемъ носители на Божиите блага, на новото. Щом човек стане  носител на новото, той става извор, който постоянно блика, тече, без да  пресъхва.

Време е вече да се простите със старото! Обаче, докато новото не  дойде, старото не пущайте. И мухлясал хляб да имате, не го хвърляйте,  докато не пристигне новия, направен от прясно, хубаво брашно. Казвате:  какво да правим със стария хляб? За него вече не мислете. Турете пресния  хляб в торбата! Метнете торбата на гърба си и тръгнете напред!

Сега, от всички искам да имате абсолютна вяра в Божественото. То  носи живот, мисъл, сила, щастие, радост и т. н. Придобиете ли тази вяра,  вие ще разберете великата Истина, която разкрива смисъла на живота.  Който ви говори от гледището на великата Истина, дръжте се за него. Те  могат да бъдат един, двама, трима, четирма или повече, обаче, всички ще  се обединят в името на тази Истина. Когато Божесвеното заговори в  сърцата на хората, всички ще се обичат и разбират. Дето е Божественото,  там е Любовьта, там е Мъдростта, там е Истината.


Беседа от Учителя, държана на 22 март, 1932 г., 5 ч. с.

Изгрев.

Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Извънредни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни