Jump to content

1932_04_13 Законът на вярата и Любовта


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

Архивна единица

От книгата Начало на мъдростта“, 17 лекции на общия окултен клас,

11-та година, т. III (1931-1932 г.), изд. София, 1946 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Закон на вярата и любовта

Размишление.

Тема за следния път: „Отличителните черти на омразата и любовта."

Често се говори за значението на числата. Под число разбираме отношение и връзка. Отношение и връзка между какво? Казваме: Отношение между души, връзка между души. В човешката душа и в човешкия дух има скрити прояви, които трябва да се изявят, проявят или материализират. За това са нужни простор и форма. Отношение или връзка съществува най-малко между две същества. Сам човек не може да има отношение. Следователно, като говорим за единицата, имаме предвид Битието. Като говорим за единицата, разбираме един камък, едно дърво, един кристал, една птица, един човек, един ангел, един Бог. Всички останали числа са части от единицата, т.е. единицата, разделена на по-малки части, във възходящ и низходящ ред. Дойдете ли до нулата, не е важно да знаете, какво представя единицата. Въпреки това, вие искате да знаете, какво нещо е единицата, т.е. Бог. Искате да знаете, каква форма има Той. Това не е важно. Знайте, че Бог се проявява във всяка форма: в камъка, в дървото, в слънцето, в звездите, в човека, в ангела - в малките и в големите форми. Да видите Бога, това зависи от вашето съзнание.

Съзнанието на сегашните хора е будно за обикновените работи, но не и за необикновените. За какво мисли мравката? За обикновени работи. Колкото и да е учена, мравката не може да мисли за нищо по-високо от това, което се отнася до нейния живот. Тя не може да мисли за човека. Тя няма представа за него. Даже пчелата, която има по-висока култура от тая на мравката, никога не мисли за човека. Културата на пчелата е затворена в един кошер, дето се поддържа абсолютна чистота. Тяхната култура не допуща никакви болници. Ако една пчела се разболее, веднага я изнасят навън, там да умре и след време отново да се прероди. Пчелите живеят в колективно съзнание. Какво може да се каже за съзнанието на сегашните хора? Те живеят с криви, погрешни възгледи за нещата, даже и за себе си. Например, някога те се подценяват, някога надценяват. Трябва да изправите мнението си за себе си. Знайте, обаче, че колкото и да сте повдигнати, или долностоещи, ако Бог не обърне внимание на вас, нищо не сте, нито щяхте да съществувате. Една от погрешките ви е тая, че нямате отношение към Бога. Колко пъти Той ви е помагал и помага! Той мине покрай вас, потупа ви по гърба, погали ви поглавата, но вие сте заети, ядете, не му обръщате внимание. И вие, като паяка, сте хванали една муха и смучете кръвта й. Добре е това, което правиш - храниш се, но помни, че, както ти смучеш кръвта на мухата, така ще смучат и твоята кръв. Каквото правиш на другите, същото ще правят и на тебе. Ти се оплакваш, че те ядат. - Не е лошо това. Привилегия е да те ядат, но трябва да знаеш, кой те яде. Ако те яде някой, който стои по-високо от тебе, добре, но да не те яде такъв, който стои по-долу от тебе.

И тъй, не питайте, какъв е Бог. Не се влияйте от възгледите на другите хора. Нека всеки си мисли за Бога, както иска. Техните възгледи да ви служат само като допълнение, но вие сами трябва да имате ясно, определено, вътрешно разбиране за Бога. Всеки да си каже: Понеже живея, моят живот иде от Бога. Понеже мисля, чувствам и действам, моята мисъл, моите чувства и действия идат от Бога. Понеже се движа, и движението ми иде от Бога. В Божествения свят няма начало и край на нещата. Ако виждаме някакво начало и край, това са привидни положения. Да допуснем, че имаме един съзнателен център, който иска да се прояви. Ако тоя център е семе, първо ще поникне, ще пусне листа и клончета и най-после ще цъфне. Така то изпраща своя аромат на няколко километра в пространството, с което кани гости на угощение. Пчелите, бръмбарите, пеперудите получават покана; обличат парадните си дрехи и тръгват на угощението. Те се събират от различни краища и от различни направления, във вид на лъчи, и пристигат към дадения център. Енергиите, които излизат от центъра, са положителни. Ако срещнат някакво противодействие, те се пречупват, изменят своята посока. Когато човек възприема известни енергии, трябва да стане отрицателен. Ако е вярващ, пак трябва да е отрицателен, защото вярата е възприемателна сила. Който иска да възприеме нещо от Бога, трябва да има вяра в Него, т.е. да бъде отрицателен. Докато не станеш отрицателен, ти нищо не можеш да възприемеш. Вярата отваря човешката душа. Казвам: Искаш ли да възприемеш нещо, ти трябва да се отвориш като цвят, да дадеш на светлината да проникне в тебе. Само така ще дойде Божието благословение при тебе. - Молих се, затова дойде. - Ще се молиш, защото молитвата е необходима, но няма да мислиш, че с молитвата си призовал Божието благословение. Ти си длъжен да се молиш. Ако не се молиш, ще умреш. Можеш ли да кажеш, че като си направил 20 вдишки, трябва да ти се плати? Ти си длъжен да дишаш. Някой казва: Толкова години минаха, как се моля на Бога, и Той нищо не ми е дал. - Не говориш истината. Не се позволява на окултния ученик да говори така. Ти имаш лице, очи, нос, уста; имаш мозък и сърце, т.е. главна нервна система и симпатична нервна система; можеш да мислиш, да чувстваш и да действаш. Трябва ли след всичко това да кажеш, че Бог не ти е дал нищо? Мнозина - напреднали и обикновени, мислят, че Бог нищо не им е дал, но всички са на крив път. Това са изкушения, които минават през ума на всички хора. Ще кажете, че дяволът ви изкушава. Какво в същност е дяволът?

Един млад момък се отчаял от живота, не искал да живее. Седи и мисли, защо Бог го е създал. Това е изкушение. Друг беден момък няма дрехи да се облече. Върви по улиците, среща добре облечени хора и се чуди, защо той няма дрехи. Това е изкушение. Някой момък следва в университета, но, като види една красива мома, напуща университета и тръгва след нея - следи я, да види, с кого се среща. И това е изкушение. Дяволът е хванал здраво тия момци и не ги пуща. Момата не знае нищо за тоя момък, а той не може да учи, все за нея мисли. Професорът преподава, а той мисли за момата. Като дойде време да държи изпит, пропада. Той е недоволен от себе си и си казва: Отде се намери тая мома, че обърка ума ми? Ако не беше тя, нямаше да пропадна на изпита. Момата не е виновна. Тя е добра, благочестива мома, отива да прави благодеяния, а той върви подир нея. Това е съчетание на факти, на които момъкът се е натъкнал, без да иска. Момъкът трябваше да си каже: Красива е тая мома, понеже е учена. Добра и послушна е била, обичала е майка си и баща си. Аз не съм учен като нея, затова трябва да уча и да не се отклонявам от своя път. Наистина, красивите хора са учени. Принципиално е така. Дали и вие сте съгласни с мене, това е друг въпрос.

Какво представя красотата? - Тя дава живот, осмисля нещата и никога не се губи. Красота, която се явява и губи, не е истинска. Тя е рефлексия, сянка на нещо. Красотата е качество на човешката душа. Когато душата се проявява, човек става красив. Красивият има особени черти на лицето, особен израз на очите. Като погледне някого, той прониква до дълбочината на душата му, без да го смущава. Той знае, че в него живее Духът. В неговия поглед се крие любов. Затова се казва, че можеш да познаеш човека, само ако го обичаш. Външно, колкото и да гледаш човека, не можеш да го познаеш. Да мислиш, че външно ще познаеш човека, това значи, да го познаваш по резултатите, по миналото му. В същност, невъзможно е да познаеш човека по резултатите.

Някой казва: Аз не съм добър човек. - Не говори така. Доброто живее във всеки човек като сила, която подкрепва неговата свобода. Злото е сила, която ограничава човешката свобода. В тоя смисъл, човек трябва постоянно да проявява доброто, като основа на своя живот. Човек е добър дотолкова, доколкото проявява и възприема доброто в себе си. Ако доброто участва във всичко, което говориш и правиш, ти постоянно се освобождаваш. Това, което ограничава ума, сърцето и волята на човека, е зло. Що се отнася до душата, злото не може да я ограничи, но може да й причини страдания. Като знае своята разрушителна сила, злото само пази да не прояви всичката си сила. Някой казва, че злото е всаден грях в човека. По право, грехът е резултат на злото. Някои смесват греха с злото. Те са две различни неща. Грехът е резултат на злото, а злото е разумна сила, която разрушава и ограничава. И то има свое предназначение. Някога злото е било сила на ограничение, но днес, според работата, която извършва, минава за отрицателна сила. Като знаете това, не се занимавайте с злото, не мислете за него. Казвате за някого, че е лош, зъл човек. - Това е резултат. Злото е разумна сила. Ако попаднеш под негово влияние, ще изгубиш свободата си и няма да се проявиш правилно. Ако попаднеш под влияние на доброто, ще запазиш свободата и здравето си. Бъди добър и външно, и вътрешно, за да разбереш сам, че вървиш по пътя на доброто. Бог привлича добрите хора към себе си. Който проявява доброто, лесно изпълнява своите задължения. Ако прояви злото, той се отказва от задълженията си. Когато греши, човек предизвиква любовта на Бога към себе си; когато прави добро, той предизвиква свободата. Любовта иде да ни спаси. Тя е майката, която иде да спаси сина си, който не върви в правия път. Тоя син причинява страдания на майката, но, въпреки това, тя го спасява.

Мнозина се питат: Като следват толкова години тоя път, какво особено са научили. - Ако не бяхте учили, нищо нямаше да знаете. - Какво съм придобил, като съм се подвизавал цели 20 години? - Ако през това време беше търгувал и печелеше пари, какво особено щеше да придобиеш? Ако знаеш, на какво разстояние се намират Венера и Сатурн от земята, какво ще придобиеш? Сегашното знание е относително. След хиляда години това разстояние ще се измени. Какво си знаел тогава? Колко ще струва твоето знание? В природата всичко се изменя. Сегашните хора правят изчисленията си по един начин. В бъдеще ще правят изчисленията си по друг начин. Днес някой учен работи върху известна задача две-три години. В бъдеще тая задача ще се реши за пет минути. - Как ще стане това? - Ще зависи от бързината на мисълта. Ако отидеш на Слънцето с бърз трен, ще стигнеш за 250 години. Ако се движиш с бързината на светлината, ще стигнеш за осем минути. Сегашният начин на пътуване е бавен. Дето минеш, ще имаш възможност да се спираш, да разглеждаш нещата и да ги изучаваш.

OOK_11_3_4_1.JPG

На фиг.1 има две сили, които действат в противоположна посока. Те образуват хипербола, в която силата, действаща отвътре, е по-голяма от външните сили и препятствия. Затова движението им е възходящо. Такова е положението на младия. Вие сте дете, растете нагоре. Силата ви е по-голяма от външното противодействие. Ставате 20 годишен, още растете. Като станете на 30-40 години, растенето спира. Дойдете ли до 50-60 години, силата ви намалява вече, гръбнакът ви не издържа на външните препятствия и постепенно започва да се прегъва. Ако вътрешната ви сила не се намаляваше, вие трябваше да бъдете прав, без никакво огъване на гръбнака. Същият закон се отнася и до мисълта. До едно време тя расте, държи възходяща посока, докато най-после, започва да се пригърбва. Казвате: Вечните закони не могат да се разрешат. - Не е нужно да ги разрешите. Вие трябва да мислите правилно. Никъде не е казано, че трябва да разрешите тайните на Слънцето, но душата ви трябва да има отношение към светлината и да я изучавате. Бог има отношение към нас и ни изучава. - Какво е Бог? - Това е една от великите тайни, която не може да се разреши. Когато я разрешиш, ти ще станеш едно с Бога. - Искам да зная всичко. - Когато научиш всичко, ти ще изчезнеш. Изчезването не е наука. Сега трябва да имаш вяра. - Какво е вярата? - Тя е отрицателна сила, чрез която възприемаш благото, което ти се дава. Затова трябва да отвориш ума, сърцето и душата си, за да възприемаш. Без вяра в Бога любовта не се проявява. Казано е:Бог е Любов". Следователно, когато Бог проявява любовта си към нас, ние ще проявяваме вярата си към Него. Когато ние проявяваме любовта си към Бога, Той проявява вярата си към нас. Другояче казано: Когато ние проявяваме любов към Бога, Той проявява мъдростта си към нас и ни изучава. Той е тих и спокоен, наблюдава ни, какво правим, и всяко нещо преценява правилно, според законите на мъдростта. Кое е право, одобрява; кривото туря настрана. Най-после казва: Спри вече!

Христос казва:Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е изпратил". Как познавате, дали вършите волята на Бога? Това се познава в малките работи. Ако искате нещо малко от Бога, и Той ви послуша, вие вършите Неговата воля. - Не ме слуша Бог. - Как ще те слуша, като Му говориш на неразбран език. Говори на разбран език, да те слуша.

Казвате: Голямо е злото в света. Отговарят: И доброто е голямо. Злото и доброто са две сестри: едната е грозна, а другата - красива. Няма по-грозно същество от злото; няма по-красиво същество от доброто. Видиш ли някога злото, повече няма да желаеш да го срещнеш. Видиш ли доброто, всякога ще искаш да го виждаш. Злото е грозотата в човека. Една млада, но грозна туркиня се оженила за един богат турчин. Според турския обичай, тя могла да вдига булото от лицето си само пред мъжа си и пред роднините му и го запитала: Пред кого мога да се откривам? - Пред когото искаш, само не пред мене.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултните науки. Някой се оплаква, че нямал знания, не могъл да чете по ръката. Това е лесна работа. Ще прочетеш няколко съчинения по хиромантия и ще научиш нещо. Важно е интуиция да имаш. Тя помага при окултните науки. Виждаш една река, знаеш, колко е широка, не знаеш дълбочината й. Взимаш един камък, хвърляш го и определяш дълбочината на реката. Интуицията е камъчето, което хвърляш. Тя помага при разрешаване на трудните задачи. Човешкото сърце е река, на която първо трябва да знаеш дълбочината, а после широчината. Линията на сърцето в човека има дълбочина и широчина, които трябва да се изучават. Тая линия върви в обратна посока на умствената. Линията на живота определя границата на любовта, върху която е построен Божественият свят. Казваш, че Бог не съществува. Докато имаш палец, Бог съществува за тебе. Отрежат ли ти палеца, Бог престава да съществува. Значи, палецът е Божественото в човека. Той трябва постоянно да се движи. Заболееш ли, движи палеца си.

Ще ви дам едно упражнение за палеца. Докато не получите резултат от упражнението, не говорете на външните хора за него. - Защо? - Понеже между вашето и тяхното съзнание няма хармония, вие ще се натъкнете на мочурлива почва, от която мъчно се излиза. Търговец си, работите не ти вървят. Седни на един стол и започни упражнението. Изнеси дясната си ръка напред с дланта надолу и допирай последователно палеца си до всичките пръсти на ръката: до малкия, до безименния, до средния, до показалеца. След това обърни същата ръка с дланта нагоре и направи същото упражнение. После направи двете упражнения с лявата ръка, първо с дланта надолу, после с дланта нагоре. Като свършиш упражнението, ще почувстваш едно просветление в ума си и ще намериш начин, как да оправиш работите си. Ако не си разположен, направи същото упражнение. Скръбен си, направи упражнението. Палецът, като представител на любовта, ще предаде нещо от себе си на другите пръсти. Това ще помогне на мозъка и на слънчевия възел, и те ще почнат да работят.

Някой човек стои прав, свива раменете си и мълчи. Закъсал е нещо, работите му не вървят добре. Друг скръстил ръцете си отпред. - Защо? - Обеднял, не знае, какво да прави. Някой туря ръцете си отзад - загазил някъде. Турците държат ръцете си в това положение. Друг върви, маха ръцете си напред-назад, наляво-надясно. И това не е правилно. Като ходите, дръжте ръцете и краката си успоредно. Не спазвате ли това положение, няма да имате резултат, и работите ви няма да се нареждат добре. Ръцете и краката трябва да знаят, че имат господар, който ги управлява. Правилното движение на ръцете и на краката регулира мозъчната нервна система.

Мнозина седят на едно място и мислят за чудеса, за велики работи. Благодарете, че не сте готови още за чудеса. Ще дойде ден, когато ще правите чудеса, но още не е време. Не се заблуждавайте в желанията си. Ако е за чудеса, съвременната техника не е далеч от тях. Трябва да имате правилно, философско разбиране за нещата. Прави чудеса със себе си. Обезверил си се нещо. Намери причината за това и си помогни. Ето едно чудо. Искаш да станеш в четири часа сутринта, да свършиш някаква работа, но се успиш. Какво трябва да направиш? Щом искаш да станеш рано, хвани палеца на лявата ръка с палеца и показалеца на дясната си ръка и кажи: Искам да стана утре в четири часа сутринта. Направи същото и с дясната ръка: хвани палеца на дясната ръка с палеца и показалеца на лявата и кажи същите думи. По тоя начин ти се свързваш със силите на разумния свят и ги викаш за свидетели. Зад палеца стоят същества от разумния свят, с които ти се свързваш. Той е антена. Ти отваряш телефона и започваш да говориш. Пръстите са антени, чрез които човек се съобщава с духовния свят. - Ще успея ли? - Ако не се съмняваш, ще успееш. - Защо се съмнявам? - Защото имаш тъмнина в ума.

Тъмнината показва, че нямаш отношение към нещата: или вярата ти е отсрабнала, или любовта ти не се проявява. Дето има тъмнина, там става вкисване. Ако вярата ти е пасивна, а духът активен, работите се нареждат добре. Ако всичко в тебе се неутрализира, както се получават солите в химията, всяко растене престава. Тогава казваш: Нищо не ме интересува вече. Ако си цигулар, захвърляш цигулката настрана. Не я захвърляй, вземи я и започни да свириш, да изучаваш всеки тон, всяко движение на лъка. Аз правя това всеки ден, поне по 5-10 минути. - Какво особено си постигнал? - Много нещо постигнах. Аз не се стремя да стана философ, светия, или ангел - отдавна съм такъв. Някой иска сега да стане светия. Той е светия, но не вярва в това. Пръв ти трябва да съзнаеш, че Бог те е създал добър и си такъв. Ако очакваш хората да те признаят за добър, твоята работа е пропаднала. Сам ще намериш доброто в ума и в сърцето си и ще го проявиш. Ако е останало нещо отрицателно в тебе, ще го филтрираш. - Не разбирам някои работи. - Какво искаш да разбереш? В дадения случай ще разбереш само закона на вярата и закона на любовта - нищо друго не ти трябва.

Вярата ще те кредитира. Доколкото имаш вяра в даден човек, дотолкова той ще те кредитира. Доколкото можеш да направиш нещо за него, дотолкова ще те обича той. Доколкото ти си проявил любовта си към него, дотолкова и той ще прояви своята любов към тебе. Любовта носи придобивките. Както работата определя придобивките, така и любовта. Според мене, работата и любовта са едно и също нещо. Вярата е очаквателно състояние. Имаш вяра и очакваш да дойде Божието благословение. Щом дойде благословението, ти взимаш мотиката, четката или перото и отиваш на работа. Това са все почетни длъжности.

Един ден виждам един брат, носи вода с буре. Като ме видя, спря се и ми каза: Закъсах, Учителю. - Някога си закъсвал, но сега, като носиш вода, оправяш работите си. Мисли, че бурето е пълно със злато. Да занесеш тая вода на ожъднели хора, това струва милиарди. Всички ще ти благодарят. Така ще си създадеш правилна връзка с тях. Човек трябва да носи вода, сам да си купува хляб, да не се стеснява. Водата представя живота, а хлябът - Словото Божие. Цял ден ти разнасяш Словото между хората. Едни Го приемат, други не Го приемат. Ти се връщаш обезсърчен, недоволен, че не приемат хляба ти. Казват, че хлябът ти не струвал. - Щом не струва, направи по-хубав хляб, да ги задоволиш.

Един евангелист разказваше, че, след като проповядвал с години на хората, малцина са приели Словото. Повечето се отнасяли с недоверие към него. Много естествено, не се интересуват хората от неговите проповеди. Друг е въпросът, ако им говори за забогатяване. Нека се опита да им каже, де има заровено злато в земята, да види, колко души ще го последват. За златото всеки се интересува, а за Словото Божие - малцина.

Питам: Какво по-голямо богатство търсите от това, да подобрите живота си. Всеки човек може да стане малджия. Достатъчно е да вземе пръчицата и да тръгне с нея. Щом има любов към златото, той ще познае, де е заровено то, както кучето намира заека по следите му. Щом намериш следите на златото, ще го вземеш и ще скриеш пръчицата си. Казвате: Да копаеш златото от земята, това не е Божествено. - Да даваш пари под лихва, Божествено ли е? Да вземаш повече, а да даваш по-малко, Божествено ли е? Божествено е да даваш повече, а да взимаш по-малко. Същият закон се отнася и до знанието. Ще даваш повече, ще взимаш по-малко. - Защо? - Като взимаш по-малко, ще го обработваш добре. Взимаш ли много знания, ще ги трупаш, без да ги асимилираш. Чрез знанието ти запазваш светлите и красивите си мисли и чувства.

Една млада сестра разказваше, как се справяла с изкушенията. Като срещала някой лош човек, тя си казвала: И в тоя човек живее Бог. Добър е той. Права е сестрата. По естество човек е добър, по прояви може да бъде лош. - Кога проявява лошото? - Когато му се отнеме нещо ценно. Вземи любимото дете на майката, и тя ще се озвери. Вземи парите на търговеца, и той ще се озвери. Кажи обидна дума на някого, и той ще се озвери. Върни детето на майката, за да се отвори сърцето й. Върни парите на търговеца, за да го успокоиш. Кажи една добра дума на обидения, за да го разположиш.

Сега вие искате да знаете, обича ли ви Бог, или не. Ако досега не сте разбрали това, вие сте за съжаление. Бог ви обича и доказал е, че ви обича. Сега вие трябва да Го обичате и да докажете това. Вие мислите, че обичате Бога, и очаквате Той да ви възнагради за вашата любов. Това е криво разбиране. Ваша задача е - и млади, и стари, да служите на Бога. Той ви е дал свобода, която трябва да проявите в служене на Бога. Как ще служиш на Бога? - С любов. Кажи: Господи, благослови всички, които вършат Твоята воля. Изпълни сърцата им с любовта Си. Някой иска да убеди ближния си, че Бог съществува. Той отдавна знае това, няма защо да го убеждаваш. Оня, на когото проповядваш, е пробуден вече, той отдавна те очаква. Ученикът трябва да очаква учителя си. Той има вътрешен стремеж за разумна работа.

Сега вие се оплаквате, че сте остарели и побелели. Аз мога в една нощ да почерня косата ви, но с условие да посветите целия си живот в служене на Бога. Каквото ви каже Той, да го изпълните. Аз мога бедните да направя богати, но при същото условие - цял живот да служат на Бога. Да служиш на Господа, това е най-великото в живота. Като не разбирате това, вие мислите само за себе си, мислите, че ви липсва нещо. Нещо не ви липсва. Вие страдате от изобилие. Не е лошо изобилието, но трябва да се използва разумно. Не са лоши философските разбирания на миналото, но днес има нещо ново, което трябва да се приложи. Животът на миналото е бил добър, но сегашното време носи нови разбирания, нови методи.

Станете ли сутрин от сън, благодарете на Бога. Дали сте разположени, или не, не е важно. Всякога благодарете на Бога. Така ще се яви светлина в ума ви и ще почнете да мислите и да чувствате право. Така ще се насърчите да следвате правия път. Насърченията и обезсърченията си имат своята добра страна. Трябва да се обезсърчиш, за да получиш нещо от Господа. Трябва да се насърчиш, за да се прояви любовта чрез тебе.

В живота има стари неща, отживели времето си, и нови, за които човешките умове още не са готови. Когато Давид се би с Голиат, Саул му даде всички нови, модерни оръжия, с тях да се сражава. Обаче, Давид хвърли копието и меча настрана и взе прашката си. Той каза на Саул: Тия неща не са за мене. С прашката си той победи Голиат. Ти може да си богат, да имаш къща и имоти - това е модерно съоръжение. Ти хвърляш настрана богатството, отказваш се от къщата и, като последен бедняк, излизаш с прашката си и убиваш Голиат. Ако си беден и силен, като видиш, че разбойник напада богат човек, ще го повалиш на земята. Ако си само беден, ще му кажеш: Обери тоя богаташ, вземи богатството му. Бедния не обирай. И аз съм беден, от тебе очаквам да ме нахраниш. Доволен съм, че срещнах такъв човек на пътя си. Казвате: Ако разбойникът нападне и нас? - Не се безпокойте, той знае, кого да напада и обира. Ако си слаб и беден, ще потупаш разбойника по гърба и ще му кажеш: Такъв човек търся - да обира богатите и да дава на бедните. Казвам: Стремете се към вътрешно богатство, което или сам си придобил, или си го получил наследство. За да бъдеш вътрешно богат, трябва да имаш известен капитал. Без тоя капитал не може да се говори за богатство. Външното богатство се определя от количеството злато, което човек има в кръвта си. Ако не е така, всички хора щяха да бъдат богати. Много американски милионери станаха просяци. - Защо? - Нямаха това количество злато в кръвта си, което да отговаря на външното богатство. Оня, който има злато в кръвта си, никога не може да изгуби богатството си и да обеднее.

Какво представя златото в човешката кръв? Как се изразява то вън от човека? - Като доброта и благородство. Значи, доброто и благородството са вложени в човека като капитал, който трябва да се обработва. Следователно, ако доброто не е вложено в човека, той никога не може да стане добър. Затова казвам: Прояви доброто! - Като стана добър, ще го проявя. - Така не се говори. Доброто е в тебе, и ти трябва да го обработиш и проявиш. Изявявайте доброто. Изявявайте и любовта. Коя е причината, че към някои хора проявявате любов, а към други не проявявате? - Тяхната отрицателна сила. Когато тая сила в човека е голяма, любовта ви не може да се прояви към него. За да прояви доброто в себе си в пълнота, човек трябва да стои над обикновените хора, да не му влияят. Има лоши хора, по-силни от вас и, като попаднете в тяхната среда, започвате да се влияете от тях. Тяхната мисъл е по-силна от вашата, и вие започвате да се съмнявате и колебаете - вярата ви отслабва. Дойде ли такъв човек при вас, той започва да говори против Бога, да отрича съществуването Му. Той отрича Господа, защото в миналото бил философ и се опълчвал против идолите. Той забравил, че идолите съществували някога и, като дошъл на земята, проповядвал на хората, че Бог не съществува. Идолите са изчезнали от няколко хиляди години, но идолопоклонството няма нищо общо с идеята за Бога. Старите египтяни са обожавали аписа. Това е остатък от миналите времена, когато хората са обожавали всички същества. Те са вярвали, че Бог живее във всяко живо същество. Впоследствие, когато изгубили идеята за Бога, в тях останало само обожаването на животните, главно на ония, на които гледали като на свещени.

Старите египтяни са обожавали и крокодила. Следователно, хората, които отричат Бога, искат да кажат, че не признават тоя Бог, в когото старите египтяни вярвали. Днес трябва да си създадете правилно разбиране за Бога, да знаете, че Той се проявява чрез човешките мисли, чувства и постъпки. Когато повярва в истинския Бог, човек е готов да се откаже от всичко временно на земята: от богатството си, от положението си. И цар да е, той е готов да заеме най-ниското положение. Ако искате да станете силни, услужвайте си един на друг. Силният да служи на слабия, както майката служи на своето дете. Като ученици, работете за усилване на волята си. Движете пръстите си, особено палеца. Като дойде една добра мисъл в ума ви, не я отлагайте. Ако искате да усилите волята си, веднага приложете мисълта. С усилване на волята, вие ще усилите и тялото си. Всички органи ще започнат да работят добре. Палецът е Божественото начало в човека. Като движиш палеца си, ще си казваш: Има Бог! - Загазих много. - Не съм загазил. Дойде ли една отрицателна мисъл в ума ти, свий ръката си на юмрук, постави палеца отгоре и кажи: Има Бог!

Ще правите различни упражнения за усилване на волята, без да говорите на хората за това, което вършите. Намислил си да дадеш хиляда лева на някого в името на Господа. Дай и нищо не говори. Като дадеш, можеш да говориш. Обаче, преди да си направил доброто, не говори за него. Не дръж палците си скрити между другите пръсти. Ако ги криеш, волята ти ще отслабне. Отслабването на волята е условие за заболяване. Болестите са необходими за каляване на волята. Следователно, каквато болест и да имаш, хвани болното място и кажи: Ще служа на Господа. Радвай се, че кракът ти се свива и разпуща.

Определено е, какъв трябва да бъде ъгълът на огъването на ръцете и на краката. Ще кажете, че това са дребни работи, с които не трябва да се занимавате. - Ако не се занимавате с дребните работи, с великите никога няма да се занимавате.

Т.м.

4. Лекция от Учителя, държана на 13 април, 1932 г. София Изгрев

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
Събуди се
. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.

на томчето

ЗАКОНЪТ НА ВЯРАТА И НА ЛЮБОВТА

"'Добрата молитва"
"Духът Божи"
Пишеше върху следната тема: "Отличителните черти на любовта и омразата".
Ще говоря на тема: "Обяснения на числата".
Под число се разбира отношение, връзка. Има известни скрити прояви в човешката душа или в човешкия дух, които трябва да се изявят. За да се проявят, трябва да има известен простор, трябва да се материализира нещо от известна форма. Отношението само по себе си не може да съществува само за един човек. Отношението всякога съществува между две същества. Имате единица. Това е битието в себе си. Като имате единица, вие казвате: едно камъче, един кристал, едно дърво, една птица, един човек, един ангел, един Бог. Всички други неща са части на единицата - единицата, разделена на своите части в низходящата степен. Когато отправиш ума си към нулата, не е необходимо да знаеш какво нещо е едно.
Вие искате да знаете каква форма има Бог. Това не е важно. Във всеки един човек, в камъка, в дървото, в слънцето, в звездите, в ангелите - навсякъде може да видите Бога - в малките неща и в големите неща. То зависи от вашето съзнание. Засега съзнанието ви не е будно, то е будно за обикновените работи. Запример на мравката съзнанието къде е будно? Дали е будно да мисли за човека. Не. Тя мисли за обикновените работи. Колкото и учена да е мравката, тя няма в своето съзнание понятие за човека. Тя как си го представя? Даже вземете пчелата. Те имат доста напреднала култура, образцова култура. В какво седи техният живот? В какво седи всичката тяхна наука? В един кошер, където поддържат отлична чистота. Болници нямат. Като се разболее една пчела, изхвърлят я вън от кошера. Тя трябва да умре и да се прероди изново. Те разбират този закон. Те й казват: "Иди. И като умреш, ще идеш там и ще дойдеш отново да се родиш между нас." Така седи това в колективното съзнание на пчелите.
Вие някой път имате неверни възгледи за себе си. Някой път се унижавате повече, отколкото трябва. Някой път си давате повече цена, отколкото трябва. Това е погрешно. Защото, ако не беше обърнал върху вас внимание Бог, вие не щяхте да съществувате. Едничката ваша погрешка е, че вие нямате отношение към него. Той отдавна има отношение към вас. Помагал ви е. По някой път той ще мине покрай вас, ще ви погледне, ще ви погали, ще ви потупа. Някой път ти ядеш. Ти като паяка изсмукваш кръвта на някоя муха и Господ пита какво правиш. Хубаво е, че ядеш, но помни, че и тебе ще изядат. Каквото правиш, и на тебе ще го направят. Ти като ядеш, беше ти приятно. И тебе ще изядат. Ти се оплакваш, че те ядат. Не е лошо да те изядат. Това е една привилегия, но насвят да те изядат. Да те изяде някой, който седи по-горе от тебе. Да не те изяде, който седи по-долу - това е лошо.
Не се стремете да определите Бога. Не обръщайте внимание на възгледите на другите хора. Нека всеки от тях да си мисли, както иска, за Бога. Възгледите на другите хора да ви служат като допълнение, но вие трябва да имате едно вътрешно разбиране на Бога. Вие кажете: "Понеже живея, моят живот иде от Бога. Понеже мисля, понеже имам чувства, сърце, тази мисъл, това сърце, тези чувства идват от Бога. Понеже се движа, това движение иде от Бога." В Божественото няма начало и край. Има едно начало, но това са само привидни точки.
Представете си, че имате един съзнателен център, който иска да се прояви. Ако е семе, то най-напред ще поникне, ще цъфне. Растението ще изпраща известни частици навън в пространството на няколко километра и цялото пространство ще се покрие с малки частици, с които растението поканва на угощение. Казва, че има едно угощение и всички бръмбари да тръгнат в парадните си дрехи да отидат на угощението. Да допуснем, че те отиват като лъчи на това направление. Всяка сила е положителна. Доста енергия върви във възходяща степен - тя е плюс, но щом има друго влияние, което и противодейства, става едно пречупване. Пречупват се.
OOK_11_27_1.GIF

Трябва да стане човек отрицателен, защото той тогава ще възприеме. Да ви обясня. Вярата спада към отрицателните сили, а не към положителните. Тя е сила на възприемане. Когато ти искаш да вземеш нещо от Бога, ти имаш вяра в него. Ще имаш една отрицателна сила, която ще привлече. Ако ти не вземеш такова разположение, не може да възприемеш. С вярата ще отвориш душата си. Ти ще бъдеш като един цвят, като една празна чаша, като прозорец. За да влезе светлината, ще се отвориш. Божието благословеше няма да го калесваш да дойде при тебе, няма да мислиш, че понеже си се молил, ще дойде Божието благословение. Ти си длъжен да се молиш. Ако не се молиш, ще умреш. Може ли да кажеш: "Двайсет вдишки направих. Платете ми сега." Ти си длъжен да дишаш. Ти казваш: "Толкоз години аз съм се молил на Бога, и нищо не ми е дал." Никога един окултен ученик не трябва да казва така. Това е квадратна глупост, не квадратна, кубическа глупост.
Някой казва: "Нищо не ми е дал Господ." Ти не говориш истината. Дал ти е глава, очи, нос с две дупки за молитва, платил ти е. Уста имаш хубава, имаш благоутробие, за да опитваш всичките блага, имаш нервна система, симпатична нервна система. Имаш сърце. А ти седиш и казваш, че нищо не ти е дал. Тази идея минава през ума на всички. Даже и напредналите светии, и те имат някой път тези изкушения. Отива дяволът при него. Идеята за дявола каква е? Аз като говоря за дявола, не разбирам едно същество, което изкушава. Ни най-малко не е така. Един млад момък обезсмисля се животът му. Седи и дреме. Не намира никакъв смисъл в живота си, не знае защо Господ го е създал. Един, гледаш, че е красиво облечен. Изкусил се вече. Той тръгнал подир нея, тя е изкушение заради него. Баща му го изпратил в училище, той не ходи в университета, но върви подир нея. Това е изкушение. Иска да завърже известни връзки с нея. И като види, че тя влиза в някой палат, той ще забележи при кой прозорец се е качила. Ще погледне прозореца на изток ли се намира. Тази мома нищо не знае. Тя не мисли заради него. Дяволът е хванал този момък. Той отива в училище и професорът преподава. Той вижда перата и шапката й и казва: "Много съм разсеян днес." Тази мома е възпитана, моли се три пъти на ден, ходи да прави благодеяние. Той се изкушава и казва: "Отгде мина този дявол, днес ме скъсаха. Ако не беше тя, нямаше да ме скъсат." Имаше ли някое лошо желание в душата на тази мома? Нямаше. Това е едно съчетание, не разбиране от момъка. Като види тази мома, той трябва да каже: "Много е учила тя, много е слушала баща си. - И да каже още: - Аз не съм като нея, не съм учен като нея." Защото красивите хора са учени хора. Това е принципиално казано.
Аз имам особено понятие за красотата. Красотата дава живот на човека. Тя осмисля нещата, тя не се губи. Красотата, която се явява и се изгубва, това са временни рефлекси отнякъде, сенки са те. Но красотата е качество на човешката душа. Когато човешката душа се прояви, човек става красив. Тогава лицето му има известен израз, очите му са някак особени. Ако един човек го погледаш вторачено, нищо няма да разбереш. Ти трябва да имаш особена поза, за да го разбереш. Туй трябва да бъде ваше естествено положение. Вашето положение трябва да бъде както пред една свещ. Всякога, когато разтваряш Библията, да се усещаш съвършено свободен, никой да не безпокои вашето съзнание. Този човек, когото наблюдавате, не трябва да събуждате неговото съзнание. Някои искат да познаят дълбочината на човешката душа. За да познаеш един човек, че той е духът Божи вътре, трябва най-първо да имаш любов към Бога. Иначе ти не можеш да го познаеш. Ти казваш, че може да познаем човека по външното. Това е да искаш да познаеш някого по резултатите, по миналото. Един човек ти не можеш да го познаеш външно, и по резултатите не можеш да го познаеш.
Какво трябва да бъде вашето схващане? По закона на свободата е влязло тук. (Една котка е Влязла в салона.) Тя мисли има ли нещо за ядене, тя мисли за баници, за кашкавал, умилква се за ядене. Тя иска да ви каже: "Вие сте блажени. Ние, котките, само за ядене мислим, не за нещо повече."
Това, което обяснявам, не трябва да влезе в стълкновение с вашите понятия. Някой казва: "Аз не съм добър човек." Не. Така не мисли, че не си добър човек. Добротата, силата на доброто е една външна сила, която подкрепя твоята свобода. Злото е външна сила, която ограничава твоята свобода. Следователно доброто ти постоянно трябва да го възприемаш. То е основа. Следователно ти не можеш да бъдеш добър. Ти си добър дотолкоз, доколкото го възприемаш в себе си. Ако в това, което вършиш и казваш, присъства доброто, ти постоянно се освобождаваш. Това са положения в живота. Това е диагноза. Злото е всяко нещо, което ограничава човешката свобода. Това, което ограничава ума, това, което ограничава сърцето и волята ти, това е зло. Злото не може да ограничи душата. Злото може да причини донякъде някое страдание на душата. Злото се пази. То се пази, понеже знае, че то може да действа разрушително. Някой ще каже, че злото е всаден грях. Грехът е резултат на злото. Вие смесвате греха и злото. Те са нещо различно. Грехът е резултат, а пък злото е разумна сила, която действа и ограничава. То си има свое предназначение. Първоначално злото е било една първоначална сила, но днес чрез работата, която извършило, то е станало почти отрицателно.
Върху злото не се спирайте да мислите. Казвате, лош човек. Това е резултат. Казвате, зъл човек. Това е резултат. А пък злото е една разумна сила. Ако попаднеш под неговото влияние, ще изгубиш свободата си. Тогава не ще може да се проявяваш правилно, да мислиш правилно, да чувстваш правилно. А пък при доброто ще имаш свободата си. Здравето зависи от доброто. Ти имаш доброто - ще бъдеш здрав. Не да се нервираш на хората, но в себе си да чувстваш, че вървиш по пътя на доброто. Бог привлича всичките хора, които са добри. И като са добри, вие ще можете да изпълните вашето задължение много по-добре, отколкото когато злото действа във вас.
Когато съгрешим, ние предизвикваме Божията любов. А пък когато ние правим добро, ние предизвикваме свободата. Любовта иде, за да ни спаси. Любовта е майката, която иде да спаси своя син, който не върви по правия път. Този син може да причинява страдание на майката.
Вие може да кажете: "Толкоз години какво сме научили?" Ако не бяхте учили, какво щяхте да знаете? Вие казвате: "Двайсет години аз ходя по този път, и какво съм придобил?" Ами ако двайсет години беше търговец и ако беше пълен с пари, какво щеше да придобиеш? Или ако двайсет години се беше напълнил с много знания и да мислиш, че много знаеш. Запример знаеш на какво разстояние се намира Венера от Земята, Сатурн. Какво щеше да придобиеш? Тези неща са относителни. След хиляда години това разстояние няма да бъде същото. Тези разстояния ще се изменят. Всичко се изменя в природата. Тогава колко ще струва твоето знание? После в бъдеще хората по друг начин ще смятат. Младите смятат по един начин, а старите по друг. И в бъдеще ще има един нов начин за смятане.
Сега има задачи, върху които трябва да работиш две-три години, за да ги разрешиш. А пък за в бъдеще такива задачи за пет минути ще ги разрешаваш. Ти казваш: "Как ще става?" Сега механически ще обясня това. Оттук до слънцето с един бърз трен ще отидеш за двеста и петдесет години. А пък със светлината - за осем минути. Това разстояние, което изисква двеста и петдесет години, ще го вземеш за осем минути, ако вървиш с бързината на светлината. Следователно сегашният начин е пътуване полека. Затова ще се спреш, ще разглеждаш всяко нещо. Има неща неизвестни.
OOK_11_27_2.GIF

Тук имате две противоположни сили, които се движат в две противоположни посоки. Някой път са дадени като хиперболи. В хиперболата силата, която действа отвътре, е по-силна от онези препятствия отвън. Следователно тя върви във възходяща степен нагоре. Някой път като върви, и един ден ще изгуби своята сила, може да се изгуби. Запример вие като млад израствате. Вашата сила е по-голяма, отколкото въздействието на външния свят. Вие вървите, ставате двайсет, трийсет, четиридесет години, ставате петдесет, шестдeceт години и започвате да губите своята сила. Гръбнакът започва да се прегъва, прегърбвате се. Аз казвам - силата ви се намалява. Защото, ако не беше се намалила силата, вие щяхте да вървите изправени.
Този закон е верен и за човешката мисъл. Мисълта и тя се прегърбва по едно време. Казваш - тези вечни закони никой не ги е разрешил. Аз не съм да ги разрешите. Аз трябва да мисля другояче. Не е казано да разберем тайните на слънцето, но нашата душа има отношение към светлината и трябва да проучва това. Бог има отношение към нас, и той проучва това отношение. Какво нещо е Бог? Това ще остане от великите тайни, която никога няма да разрешите. Ако един ден се разреши, ти ще останеш едно с Бога. И ти няма да се наричаш тогава Иван, Стоян, но ще станеш едно с Бога. Вие искате да знаете всичко, нали. Като знаеш всичко, ще изчезнеш. А пък изчезването не е наука.
Ще имате вяра сега. Вярата е отрицателна сила, за да възприемете онова благо, което ви дава. Затова всеки трябва да отвори душата си и сърцето си, за да възприеме всичко това. Като отвори душата си, тогава любовта ще дойде. Ако вие нямате вяра в Бога, любовта ви не може да се прояви. Когато Бог действа с любовта си, ние ще действаме с вярата си. Когато ние започнем да действаме с любовта си към Бога, той ще има вяра към нас. Или можем да кажем - когато ние действаме с любовта си, Бог действа в нас със своята мъдрост. Той тогава ни проучва. Той е тих и спокоен, държи едно пасивно състояние. Наблюдава какво ще направим, преценява нещата, възприема ги добре. Което е право, Възприема, което е криво, отхвърля. Най-после си направи едно заключение. Казва: "Спри."
Когато Христос беше на земята, каза: "Не дойдох да изпълня своята воля." По какво ще познаете дали вие вършите Волята Божия? За някои малки работи опитайте дали ще ви послуша Бог. В малките работи опитайте, не В големите работи. После вие казвате: "Господ не ме слуша." Че как ще те слушам, ако ми говориш на неразбран език. Щом ми говориш на разбран език, ще те слушам. Щом ми говориш на неразбран език, няма да те слушам.
Доброто и злото, това са две сестри в света. По-красива и по-грозна от злото и доброто няма в света. Като видиш злото, ти няма да пожелаеш вече никога да го видиш. Един турчин се оженил за една туркиня, на която лицето било покрито с яшмак. Тя има право да си дигне яшмака само при своя мъж и някои роднини. Тя си дига яшмака пред него и го пита: "На кого да се показвам?" Той й казва: "Показвай се на когото искаш, само на мене не се показвай."
Вие казвате: "Аз нямам познания. Не мога да познавам по ръката." То не е мъчна работа да познаваш по ръката. То е лесно, но трябва да имаш известна вътрешна интуиция. Защото, като изследваш една ръка, ще си помагаш и с интуицията. Като отидеш при реката, ще пуснеш камъче, за да видиш колко е дълбоко, после ще видиш колко е широка реката. По това ще съдиш за онзи извор, за онези притоци, които се вливат в реката. Човешкото сърце е една река. Най-напред трябва да знаеш дълбочината на сърцето, после широчината на тази линия. Това са елементарни работи, които трябва да знаеш. Сърдечната линия има дълбочина, умствената и сърдечната линия вървят в две диаметрални посоки. Линията на сърцето върви по една посока. Линията на ума върви в съвсем друга посока. Посоките са различни, противоположни са. После линията на живота очертава границата на любовта, върху която е построен Божественият свят. Върху света на любовта е построен Божественият свят.
Ти казваш - няма Господ. Докато имаш палец, ти имаш Бог. Като отрежат палеца ти, твоята работа е свършена. Палецът е Божественото в нас. Палецът трябва да прави движения. Имаш болест - движи палеца си. Имаш ревматизъм - движи палеца си. Той трябвa дa бъде в движение. Той трябва да се движи от всички пръсти най-много.
Да ви дам сега едно упражнение. Те са малки работи. Тези работи, които ви казвам, абсолютно не трябва да ги разправяте навън. Иначе не можете да се ползвате, понеже съзнанието на онзи, на когото ще разправяте, не е нагласено и ще влезете в един мочурляк. Например седиш и твоите търговски работи не са уредени. Дръж при малкия си пръст палеца. После безименния си пръст дръж до палеца. После средния си пръст - до палеца, после показалеца до палеца. И с двете си ръце прави това упражнение. Отначало прави с длани надолу, после прави с длани нагоре - и ще се смени твоето лошо състояние. Ти като туриш пръста си до палеца, то от областта на любовта ще приемеш нещо и мозъкът и слънчевият възел ще почнат да работят.
Ти седиш и си свил раменете си като някой философ. Ти си загазил тогава. Когато си скръсти ръцете човек отпреде, това прави един човек, който започне да осиромашава. Турците държат ръцете си отзад - загазиха я. Някой тръгне и си маха ръцете настрани, наляво и надясно. Защо? Винаги дръжте едно движение успоредно на ръцете си при ходенето и успоредно движение на краката си. Щом измените хода, няма да имате хубав резултат. Като вървиш, не да си блъскаш краката, но ръцете и краката да знаят, че те имат господар. Това е едно нормално състояние, което действа правилно върху главата и върху симпатичната нервна система. Най-напред мозъкът и симпатичната нервна система всякога трябва да бъдат в нормално състояние.
Вие искате големи работи в света, чудеса да правите. Вие ще благодарите, че не можете да правите чудеса. Ще дойде време за чудесата. Че съвременната техника има средства, чудеса може да се правят. Не се самозаблуждавайте. Трябва да имате едно философско правилно разбиране за нещата. Ти седиш и си в мъчно състояние. Трябва да знаеш кои са причините на твоето мъчно състояние. Запример обезверил си се. Кои са причините на това обезверяване? Някой път закъснееш, не ставаш рано сутринта. Кои са причините? Искаш да ставаш рано. С десния палец и с десния показалец ще хванеш левия палец и ще кажеш: "Ще те моля да ме събудиш утре в четири часа." После ще направиш същото с левия палец и левия показалец върху десния палец и ще кажеш. Ти ще имаш свидетели. Така ти вече си свързан с известен разумен свят. Защото този палец е антена, зад него съществуват разумни същества. Като хванеш палеца, зад него стоят разумни същества. Хванеш телефона - ало, с министъра говориш. Един наш приятел отива при министъра. Министърът казва: "Как ти е името?" "Георги Йорданов." "И аз съм Георги Йорданов." Зад палеца седи нещо. Ти виждаш нещо в ръката си велико. Това са пътища за съобщения с духовния свят.
Някои хора се съмняват. Съмнява се всеки човек, който има тъмнина в ума си. Всяко едно съмнение във вас показва тъмнина във вашия ум или че вие нямате отношение към нещата, или че вярата ви е намаляла, или любовта не се проявява. Тогаз иде вкисването. Щом имаш вяра, нормална вяра, пасивно състояние на вярата и активно състояние на духа, тогава нещата вървят добре. Но щом станеш неутрален, една сол, тогава се спира онзи процес на растеж. И тогава казваш: "Вече нищо не ме интересува. Едно време ме интересуваше." Аз зная как гледам на цигулката. Като си туря пръстите на цигулката, мисля за цигулката, кой пръст накъде се поставя и какъв тон излиза. После като гледам тоновете, гледам кой тон какво действие произвежда. И после, като взема лъка, зная какво нещо е лък. Посвиря си малко, пет-десет минути, и сложа цигулката. Ти казваш: "Какво си постигнал?" Много работи съм постигнал. Аз не искам да стана философ, ангел, светия. Отдавна съм светия, ангел. Някои сега искат да станат светии. Ти си светия, само че не вярваш, че си такъв. Има положения наши, а има положения Божествени. Има неща, които ние ги създаваме. Трябва да признаеш. Ти ще съзнаеш, че Бог те е направил добър. Ти ще съзнаеш, че Бог те е направил умен, и тогава ще започне твоят ум да се проявява. Ти ще съзнаеш, че има нещо добро в сърцето ти и няма да го отричаш. Че може да са останали някои отрицателни черти от онези, с които си боравил, ще ги филтрираш. Или може да мислиш, че не разбираш някои неща. Какво трябва да разбирате? В даден случай трябва да разбирате закона на вярата и закона на любовта.
Чрез вярата вие ще имате кредит. Доколкото имате вяра в един човек, вие сте кредитирани. А пък дотолкоз, доколкото вие извършваше работа за този човек, то показва любовта. Вие ще имате печалба, защото чрез любовта иде печалбата. Защото работата и любовта за мене са едно и също нещо. Вярата е очакване. Очакваш с вяра да дойде Божието благо. Като дойде благословението, тогава вземам четката, мотиката, перото. Всички тези неща са почетни длъжности.
Един брат ме срещна и ми каза: "Закъсахме я." Той носеше буре с вода. Казах му: "С бурето ти сега имаш почетна длъжност, едно време беше закъсал. Ако това буре беше пълно със злато? Че тази вода струва милиони. Като пренесеш едно буре с вода, това са милиарди, вложени в това буре. И за в бъдеще колкото пъти отиваш до чешмата, за в бъдеще това ще бъде капитал. Ти си занесъл това буре на някой човек. Той благодари за водата, която си му дал. Колцина от вас ще вземат бурета с любов да ги напълнят. Трябва да ви дадат един наряд с бурето. Човек трябва да носи вода. Не трябва да го е срам човек да носи вода. Да носи със стомни, с чаши. Хляб да носиш, да не те е срам, нищо повече.
Сега да изтълкувам. Водата, това е животът. Хлябът, това е словото на Бога. Да не ти дотяга животът, дa не ти дотяга словото на Бога. Хлябът е словото. Ако носиш това слово - някои хора не приемат. Цял ден си проповядвал, обръщал си хората към Господа и се връщаш обезсърчен. Кажат му: "Не ти струва хлябът." Казвам му: "Прави го, да струва."
Един евангелист проповядвал, проповядвал, казва ми: "Някой ден си тръгнал като онзи да проповядваш." Но аз говоря за късмета на хората. Кой как да стане богат. Онзи ми казва: "Да не ме лъжеш? Онзи искаше да ме замотае по един начин, а ти по друг начин." Ще направим един малък опит. Ще кажа - на някое място има заровени пари. Има сто турски лири, заровил ги е някой турчин. Тогава няма ли да хванеш вяра. Еди-къде си под втория камък ще намериш сто лири, под третия ще намериш хляб. Като ги намериш, няма ли да хванеш вяра? Онзи ми казва: "Ще хвана." После ще ти говоря за научни работи. Онзи казва: "Ти ми кажи къде са парите, после ще слушам за научните работи."
Ако някой ми каже начин за подобрение на нашия живот, това не е ли голямо богатство. Всеки от вас може да стане малджия, като вземе пръчката. Вие ще вземете пръчката и ще кажете: "Дали ще намеря пари, или не?" Ти ще имаш любов към парите и ще познаеш тези пари, както кучето познава заяка. Като дойдеш до парите, ще кажеш: "Тук са." И ще ги вземеш. Ще ги вземеш в джоба си и ще скриеш тоягата си. Някой ще каже: "Това не е по Бога." Иначе, като вземеш пари под лихва, това ли е по Бога? Всякога когато вземаш повече и даваш по-малко, това не е по Бога. А когато даваш повече и вземаш по-малко, това е по Бога. Това е едно практическо правило. И учението е същото. Не само човек да стане учен. Има една страна знанието, тя е следната. За да запазиш своята красива мисъл и чувство, трябва да имаш знание. Една сестра ми казва как е отстранявала изкусителните мисли от дявола. Тя казва: "Като срещна някой лош човек, казвам си - Бог е Любов. Бог е навсякъде." Като държиш тази мисъл, Бог ще ти покаже в дадения случай как да постъпваш с всички окръжаващи хора. Не мисли, че някой човек е лош. Не мисли, че той е лош, че може да ти повреди. Той е лош за себе си. Вземете на някоя майка детето, възлюбленото дете, и тя се озверява. Вземете на някой търговец парите, и той се озверява. Кажете някому една обидна дума, и той се озверява. Дайте му пари, отвори му се сърцето. Намерете му една красива мома, отваря му се сърцето.
Вие искате да знаете дали Бог ви обича, или не ви обича. Аз съжалявам досега, че не знаете това нещо - обича ли ви, или не. Обича ви, как не. От ваша страна остава следното. Той като ви обича, и вие да го обичате и да покажете това. А пък вие все чакате да остареете. И после да кажете: "Господи, плати ми сега." Сега, когато сте млади или стари, душата ви е свободна. Сега трябва да служите. Как ще служите на Господа? Седни, помоли се на Бога. Кажи: "Господи, да се благословят всички тези, които вършат твоята воля. Да се изпълнят сърцата на всички, които показват твоята любов." Ти искаш да хванеш някой човек и да го убедиш, че има Господ. Той отдавна знае, че има Господ. Този човек, на когото трябва да проповядваш, той трябва да е събуден, да те очаква. Ученикът трябва да чака учителя си да дойде. Ученикът трябва да чака, и учителят трябва да чака.
Във вашата душа трябва да има един вътрешен стремеж за една разумна работа. Вие сега се погледнете някой път и казвате: "Остаряхме. Побеляла ми е главата." Аз да Ви почерня косите за една вечер. Мога да ги почерня косите на когото и да е, но решавате ли се целия си живот да посветите на Господа. Каквото да ви каже Бог, да го направите. Някои сте сиромаси, мога да ви направя богати. Но обещавате ли се да посветите живота си не на себе си, а на Бога? Това е богатство - да употребим Всичко за Бога. Когато дойдем до себе си, ние мислим за изкушенията. Ние мислим, че нещо ни липсва. Нищо не ни липсва, но всички страдаше от преизобилие, от боллук. Не че е лошо, но това са изпитания. Начини на философстване, философски трактати. Тези философи, както са мислили в миналото, са прави. При сегашното развитие на хората то не е лошо. Някои точки от Мойсеевото учение може да се приложат. Но някои учения ако приложим, няма да имаме резултат. Този живот, който в миналото си живял, е бил много добър, но сега тези ваши схващания не може да ви ползват.
Сутринта, като станете, гледайте да благодарите на Бога. Макар и да нямате разположение на душата си, вие му благодарете. Ако вие благодарите, ще дойде един резултат. Ще се яви една светлина в ума ви. Ще започнете добре да мислите и добре да чувствате. Ще знаете как да постъпвате с окръжаващата среда.
Насърченията си имат добрата страна. И обезсърченията, и те си имат добрата страна. Ти трябва да се обезсърчиш, за да получиш нещо от Бога. А път ти трябва да се насърчиш, за да се прояви любовта чрез тебе. Не считайте тия състояния за лоши. Има известни схващания, които наричам стари. Когато Давид отиде при Саула и щеше да се бие с Голиата, Саул му даде всичките тогавашни модерни съоръжения, но Давид се отказа от това, но си взе тояжката и прашката. А пък за онова копие и меч каза: "Тази работа не е заради мене." Ти може да бъдеш богат - то е модерното въоръжение. Ти може да имаш хубава къща - то е модерно въоръжаване. А може да вземеш прашката, може да нямаш пет пари и може да победиш Голиата. Ако дойде един разбойник при мене и нямам пет пари, ще го поваля на земята. Ще му кажа: "Хвърли си ножа, не бутай тези хора." Това ще направя, ако съм силен. Ако съм беден човек, какво ще кажа на разбойника? Ще му кажа: "Много ми се харесва, че обирате богатите хора. Обирайте ги. Но сиромасите не обирайте. Вземайте колкото можете от богатите." Ще ги потупам нo гърба. Такива юнаци бих желал да срещна на пътя. Те ще ме угостят и ще ме изпратят. Вие ще кажете: "Ако вземат тези хора и нас да обират?" Те са пратени от Бога. Щом си слаб, потупай го по гърба. Ще им кажеш: "Отлична работа е тази, да обирате богатите хора и да давате на сиромасите. Вие ще извадите от това едно заключение.
Трябва да имаме едно вътрешно богатство в света. Има едно наследствено богатство. Аз бих желал да имате едно наследствено богатство, едно вътрешно богатство. Възможност за богатство имаш. Ти не можеш да бъдеш богат, ако нямаш даден капитал. От този капитал зависи да бъдеш богат. За да бъдеш богат, трябва да имаш няколко грама злато в кръвта си. От това злато зависи колко богат ще бъдеш. Ако този закон беше произволен, то всички хора можеха да бъдат богати. Много американски милионери станаха просяци. Те нямат богатства в кръвта си. А пък онзи, у когото има вложено богатство в кръвта му, той никога не може да изгуби богатството си и да осиромашее.
Законът е: доброто е вложено във вас като един капитал, разработвайте го. Няма какво да станете сега добри. Обработвайте доброто. Вие казвате: "Като станем добри." Не мислете така. Изявявайте доброто, което е във вас. Изявявайте любовта, която е вложена вътре във вас. Мисля, че разбрахте. Това отдавна сте го разбрали. Тогава коя е причината, че не можете да го приложите? Има една малка причина. Коя е причината, че към някои хора сте готови да проявите любов, а към някой не можеш. Коя е причината? Тяхната отрицателна сила е по-голяма и ти не можеш да се проявиш. Човек, за да бъде в пълния смисъл добър, той трябва да стои над хората, никой да не може да му влияе. А пък сега има лоши хора, които са много по-силни от вас, и като дойдете в тяхната среда, вие започвате да се съмнявате. Най-първо мислитe, че неговата мисъл е пo-слаба и като говорите с него, вие се разколебавате. Значи той има по-силна мисъл. Като дойде такъв човек при мене, няма да му говоря. Ще го потупам по гърба. Тоя човек е един стар философ, който казва, че няма Господ. Този човек едно време е бил философ и се е опълчил против идолите. Сега, като идва, казва, че няма Господ. Той защитава, че няма идоли. Той опровергава една идея отпреди 2000 години и казва, че няма Господ. Всички тези идоли изчезнаха преди 2000 години.
Как ще се поправи светът? Смешни са хорските вярвания. Египтяните обожаваха аписа, котките. Как ще си обясните това? Това показва следното. Било е време в човешката култура, когато хората са гледали на всяко същество като на Бога, а пък като изчезна това вярване, остана само това, да обожават аписа, котката. Египтяните са обожавали и крокодила. И у вас се роди идеята, че такъв Господ не съществува. Това е една идея на миналото. Едно понятие на Бога от миналото. А пък сега трябва да разбирате Бога, както трябва.
Бог се проявява в моята мисъл, в моите чувства, в моята воля. Аз трябва така да мисля за Бога. Ако един човек повярва в истинския Бог, той ще се откаже от всичко, каквото има, - от парите си, от богатството си, ще напусне царството си, ако е цар, и ще каже други да царуват. "Аз досега царувах, понеже не разбирах. Сега, понеже разбрах, оставям царството." И той ще вземе най-ниското положение. Ако искате да бъдете силни, слугувайте си един на други. Майките слугуват на децата си, когато са слаби. Слугувайте, без да очаквате някой да ви слугува.
Упражнение на волята чрез пръстите. Мърдайте палците си, движете палеца си и другите пръсти. Ако дойде една мисъл, не я отлагайте. Така ще уякне волята ви, ще уякне тялото ви, стомаха ви, мозъка ви, гърдите ви. С това човек става силен.
Тази сестра
(София Попова)
от миналото има една книга. Тя бута някъде по тялото с пръстите и като бута, не знае какъв резултат ще има тогава. Не дава нито пет пари, какво ще кажат другите.
Съзнавайте следното. Палецът е Божественото. Ще си кажеш, когато движиш палеца: "Има Господ." Ти казваш: "Закъсах я." Ще движиш палеца си, ще го мърдаш. Ще кажеш: "Не съм закъсал." После стисни ръцете си на юмруци, палецът отгоре. Тези работи ще ги държите за себе си. Щом се похвалите, ще губите. Щом кажеш нещо, то не става. Ти прави нещата. Ти казваш: "Ще дам хиляда лева на Бога." Като дадеш, тогава може да кажеш. А пък ти казваш: "Ще дам хиляда лева на Господа." А пък палците си държиш скрити в юмруците. Бог действа върху нас чрез краката, ръцете, ушите, чрез болестите. Болестите са една икономия. Те са хубави неща. Ти тогава хващаш крака си, ти пипаш коляното си. Ти хващаш коляното си с двете ръце и искаш да кажеш: "Ще служа на Господа." После другия крак ще хванеш на коляното и това значи "Ще служа на Господа." Ще бъде нещастие, ако не се огъва кракът. Определено е колко да бъде ъгълът на крака при свиването. Определено е колко трябва да се свива кракът при ходенето. Аз така определям. При ходенето какъв трябва да бъде размахът на ръцете. Ти ще кажеш: "С това ли ще се занимавам?"
Ако човек не може да се занимава с малките работи, то с великите никога не може да се занимава.
"Отче наш"

Двадесет и седма лекция

на Общия окултен клас

13 април 1932 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...