Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_04_24 Запечатаната книга

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 13:53

От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Първо издание - ИК  "Сила и живот",  Бургас, 1994 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Второ издание - ИК "Жануа'98",  София, 2012 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

24 април 1932 г.

Запечатаната книга



30-та неделна беседа, държана от Учителя на 24 април 1932 г., София, Изгрев.

Ще прочета 13-та глава от Иезекил. „И ще съборя стената, измазана с кал и ще я съсипя. И ще се открият основанията ѝ.“

Всички ония лъжливи учения, всички онези голи надежди, с които лъжат хората, това е все кал. "Възглавниците" - това е охолният живот. Кой не използва охолния живот? Една възглавница от 40–50 хиляди на месец – на такава възглавница спокойно може да спиш. На богатите хора им подават възглавници.

Думите, които ще взема, се намират в 5-та глава на Откровението. Аз я наричам "Запечатаната книга със седем печата". Запечатана книга със седем печата. Преведено, това е омега на цялото битие. Начало е животът, а Откровението е омега – край. Начало и край на нещата. Всичките нещастия всякога се дължат на края на нещата. Трагедията на живота всякога е в края, не в началото.

Ние ще разгледаме живота малко обективно. Животът е една запечатана книга, която трябва да се изучава. Някой път учените хора, пък и религиозните, мислят, че тази книга е лесна за четене. Не е, и е. Тя не е мъчна за учения човек, но тя е много трудна за невежия. Онези, които се занимават с обществените въпроси, политиците, държавниците, философите, всички искат да отворят тази книга. Ако знаеха как да я отворят, те щяха да уредят живота. Понеже животът не е уреден, те не са отворили книгата и не знаят какво е писано. Понеже не знаят какво е писано, те правят само преводи, предположения. Всички предполагат. Всички ние живеем все по писани закони, писани от хората. Всички поддържат: Тъй казал дядо ми, тъй казала баба ми. Туй е наследствено, онова е наследствено. Не са Божии черти, те са човешки черти. Наследствеността е творение на човешкия гений, на човешкия дух. Прераждането не е едно учение, написано от Бога. Прераждане има, защото хората са заставени да се прераждат. Онзи търговец, който има падежи на полиците си, той ще се прероди, инак ще го турят в затвора. Индусите наричат това карма. Ако си плати полиците навреме, това наричат дихарма. В сегашното европейско разбиране, в християнството, ако го турите в затвора, казват: Той бил грешен. Ако си плати навреме полиците, наричат го праведен. Какво нещо е праведен човек7 – Човек, който си изплаща дълговете. Какво нещо е грешен човек? - Който само отсрочва дълговете си.

Някой път представят някой човек, казват: Той е грешен човек. Че ако ние съдим с Божията правда, не зная дали ще намерите един праведен човек в света. Ако дойде един учен човек и да подложи всичката съвременна цивилизация на опит – аз няма да кажа своята статистика – не зная колко праведни хора ще има. Не че няма праведни, има, но ще забележите, че на всяко лице има нещо оцапано, навсякъде има нещо, което не достига. И съдията е праведен, и свещеникът е праведен, и майката, и бащата са праведни, но резултатите са грешни. Една непоследователност. Не може бащата и майката да бъдат праведни и свети хора, а детето да бъде един грешник. Не може майката да е грешница, а детето да е светия. Тъй не може. Те са две неща несъвместими. Може да се докаже. Човек всичко може да докаже. Когато Колумб тръгнал да открие Америка, тогавашните учени хора, за да го опровергаят, казали: Ако можеш да заставиш това яйце да застане, тогава ще повярваме. Той ударил яйцето и то застанало. Казали, че така и те могат. Че умният човек ще го спити малко. Какво значи спитност? И досега учените хора говорят за долини, за спитяване, за слабости. Какво е слабост7 Долината е посока, към която се стремят природните сили. Вдлъбнатината, сплеснатината е част, към която природните сили се стремят. Щом си сплеснат, хората ще обръщат внимание на тебе. Че върховете ли обръщат внимание на хората на земята или полетата? Полетата, това са сплеснатите места. Кое е онова, което храни света7 Върховете ли? - Не. Не че върховете не са важни, но онова, към което всички хора се стремят, това са полетата, това са сплеснатите места. Някой казва: Спитиха ме вече, сплеснаха ме, фасона ми развалиха. Много добре стана, че ти развалиха фасона. Аз те уважавам, че ти развалиха фасона. Какво нещастие има, че ти сплеснали фасона? Ти си едно поле, което може да се оре и сее. Ако не ти е сплеснат фасона, ти ще бъдеш един връх като Монблан или Монт Еверест. И това е хубаво, не са лоши работи високите върхове. Ако мислиш да живееш на високите върхове, то Господ би направил цялата земя само с високи върхове, а той е направил един висок връх Монт Еверест, а другото е полета. Полета и долини, колкото искате. Следователно, сплеснатите фасони са повече, несплеснатите фасони са десетина в света, а другото е сплеснато.

Как ще се поправи светът? – Пари ни трябват. Парите не поправят света. – Хляб ни трябва. – Хлябът не поправя света. Може да имаш пари и да бъдеш престъпник, може да ядеш хляб и да бъдеш престъпник. Може да имаш пари и да бъдеш свят човек; може да ядеш хляб и пак да бъдеш свят човек. От тебе зависи. Съвременните хора искат да турят всичко в движение, но парите си не може да ги търкалят. Кой как хване парите, ги крие. Парите трябва свободно да ходят, да се разхождат, както дамите. А сега ги турят в такива джуздани, в джобове, крият ги, поглеждат ги скрито от другите. Казват на тези дами да не излизат от джобовете навън, само него – собственика да гледат. Голяма ревност има, докато тази почтена дама е в джоба. Щом дамите излязат из джобовете, казват: Осиромашах. Едно време бяхме богати, всичко вървеше, сега нямаме нито пет пари. Това е разбиране. Съгласен съм с това да имаш пари. Аз разбирам от това, но питам: Какво те ползва тебе, ако имаш един хамбар с жито, а стомахът ти е развален и не може да ядеш? Хората ядат туй жито, а ти гладуваш. Питам сега: Не е ли по-добре да имаш здрав стомах, а тези хамбари да ги няма. Казваш: Хамбарът е пълен, а аз не мога да ям. Пълните хамбари да са чужди, а ти да имаш здрав стомах. Някой път и да попостиш, какво от това. Че нима като си богат не постиш? Ще викаш лекар. Да постиш здрав. Че и учените хора, и те постят. Разболее се царят, предпишат му лекарство. Той казва: От лекаря здраве искам. Лекарят му казва: На всеки час по една лъжичка. Командва го. Като дойде царят, парад му правят, но на втория час - друга лъжичка и целия ден този цар, който заповядва, и на него заповядват. Той заповядва на цялото царство, но и на него има лъжичка на всеки час. Той я намери здраве, я не.

Тогава, прави се възражение. Казвате: Онова, което вие говорите, не е право. Съгласен съм, и аз търся правото в света. Тогава, ако вашето учение е право, аз съм готов да напусна моето и да поддържам вашето. Аз искам да поддържам едно учение, да няма гробища, да няма затвори, да няма бесилки, да няма нито богати, нито сиромаси, нито болни; най-после искам да поддържам едно учение, дето да няма никакви църкви, поддържам едно учение, дето да няма никакви безбожници. Ще кажете сега, че много искам. Аз казвам: Аз се съгласявам с учението, дето няма гробища да се лъже човек, да не умира. Според мене, на хиляда години един човек да се роди и никога да не умира. Вие сега се раждате, измъчвате се, след 60-70 години умирате. Какъв смисъл има хората да се раждат и умират. Това е без смисъл. От сегашното наше гледище, една майка да роди едно дете и след 20 години да умре, после да я утешават, че тъй искал Господ, че отишло на онзи свят при Господа. Ако туй е вярно, защо е този плач? Всички плачат, при Господа отиват, при най-хубавото, най-доброто. Песента е много тъжна с разни бемоли. Аз другояче виждам: В затвора го носят, не при Бога. Ако вие бихте изпратили един праведен със сълзи и плач в небето, десет пъти трябва да се измие, да се очисти, няма да го приемат, най-малко десет бани трябва да направи, да се измие от калта.

Сега хората търсят едно верую, по-философско верую, по-духовно верую, каква религия да има? Съгласен съм, но каква религия? Такава религия, която може да направи всички хора щастливи. Аз изключвам земното щастие. Аз съм за онази религия, която може да внесе щастие в един народ. Аз поддържам думата щастие - това са условията за един човек. Тогава, да се оставят хората свободни да използват условията според мощността, която имат. Туй е философия на живота, говоря за избраните души. Сега, ние ни най-малко не отричаме сегашния живот, но за да се осмисли сегашният живот, ние трябва да разберем вътрешните възможности, които лежат скрити у нас. Ако един човек не знае как да развива своята мускулна сила, ако човек не знае как да развива своето знание, ако не знае как да развива своя слух и да го ползва, или всички свои сетива, питам какво би останало от този човек след време?

На съвременните хора, на най-учените, трябва да се проповядва една права мисъл, една мощна мисъл. Засега, на съвременната култура ѝ трябва права мисъл. Под права мисъл аз разбирам мисъл, която строи всичко. Ако една мисъл се тури в действие, тя е като едно житно зърно. Тя се посява и расте. Тя е като ябълчната семка. Тя е като едно стъкло, остави стъклото чисто, да мине светлината. Не трябва да каниш светлината, тя сама ще дойде, няма защо да я каниш. Дарбите в човека няма какво да ги каниш, те си идат. Някой казва: Да развия своите дарби. Ако остане сега да бъде развита дарбата, тя никога няма да дойде. Има в света дарби, аз съм съгласен. Ето в какво седи дарбата според моето схващане. Вие може да направите опит. Учените хора са правили и вие може да направите. Вземете едно момче, невежо, разпуснато в своите възгледи за живота. Може да го преобразите. Обаче нека се съберат десет души, които да концентрират своята мисъл и за една година да държат своята светла мисъл към неговия ум, да видят какво могат да направят. За една година то ще направи прогрес, какъвто за 20 години няма да направи. То да не знае. В него ще се зароди един вътрешен импулс. Сегашните хора са хора на отрицанието. Вземете вестниците, постоянно разправят еди кой си какво направил. Този ученик, тази ученичка, еди кой си слуга това направили, онова направили, този осъдили, всички тези войни, само престъпления, милиони. Най-после казват: Всички са престъпници. Тогава питам: кои са праведните хора в света7 Ако това е вярно, тогава ние не може да очакваме никакво щастие в света. Законът е верен. Ако всичките органи на тялото заболеят, смъртта е неизбежна, ние не може да очакваме здраве. Ако един, два, три органи заболеят, понеже има повече органи, повечето други са здрави, здравите може да помогнат на болните.

Не че хората по естество са лоши, но в тях има един лош метод, изостанал. Не зная откъде са го взели, отпреди няколко хиляди години. От 8 хиляди години този метод е влязъл. Има един мит. Когато Бог изпрати първия човек на земята, тури го в благоприятни условия. Пратил един ангел Рафаил да пита човека, дали е доволен. Човекът казал: Всичко хубаво е създадено, но с тия животни около мене не мога да се споразумявам. Потърся рибата, тя е във водата. Потърся кита, влязъл във водата. Потърся птицата, хвръкнала нагоре. Потърся коня, той само припка. Потърся вола, той си навел рогата, търси нещо, не можеш да размениш две думи. Мене ми дотегна, по този начин не се живее. Върнал се ангелът, разправил на Господа. – Много добре. Изпратил му Господ от небето една другарка. Ангелът я довел с кабриолет. Като я погледнал човекът, тя му се усмихнала и той рекъл: Животът ми сега има смисъл. Кажи на Господа, че съм Му благодарен за тази другарка. Заминава ангелът. По едно време пак се връща. Пита тази избраница дали тя харесва другаря си. Тя казва: Не го харесвам. Жената не го харесва, струвал ѝ се малко прост. Кажи на Господа, ако не измени неговия характер, може да съгреша, но ще го напусна. Питам, защо човекът беше недоволен? Той не разбра животните. Понеже той имаше една отрицателна мисъл кьм животните, жената имаше същата мисъл спрямо него. Ангелът го пита: Как си? - Добре е, само по някой път има нещо особено. – Че как, тя е една от най-добрите дъщери. Кажи на Господа, че е много добра, но има нещо особено. Откак е дошла тук, в градината, особена е станала. Не се живее, почнах да не мога да живея с нея. Тогава Господ ги извикал и двамата, и Адама, и Ева в небето и ги променил: Адама направил жена, Ева направил мъж и ги изпратил пак на земята. Ной-първо жената се оплакала от Адама. Сега мъжът започнал да се оплаква от жена си. Той казва: Не струва, много проста е тази жена, да не дава Господ такава жена. Питам, другото разрешение на задачата какво е? Размениха си ролите. Най-първо тази жена беше недоволна от мъжа си, сега мъжът е недоволен от жената. Тогава, де е разрешението на въпроса? Ние всички сме недоволни от нещо. Ти може да влезеш в положението на една жена. Тя е недоволна от мъжа и той е недоволен от жената. Де е тогава разрешението? Най-после Господ решил да изпрати децата на земята. Тия хора, за да станат доволни, пратил им деца на земята. За едно време въпросът се уредил, но сега децата станали недоволни от бащата и майката. Това дете, като дошъл ангелът, казало: Баща ми е малко груб, а майка ми не струва. В сегашния живот нито мъжът е доволен от жена си, нито жената е доволна от мъжа си, нито децата са доволни от баща си и майка си. Туй произтича от онази основна идея, че ни липсва същественото, ние не сме се разбрали един друг. Животът не седи в женитбата, да имаш другар. Туй е второстепенното. Ако човек сам себе си не може да разбере, той не може да разбере и другите.

Та, първото нещо: ние искаме да устроим съвременния ред и порядък. Даже сме отишли по-далече – искаме да подчиним природата. Онова, което искаме, не можем да го постигнем, защото не сме станали толкова силни, занемарили сме се. Във всеки едного от нас има йерархия от мисли. Но запитайте кой да е човек, откъде е дошъл и къде отива, той не знае. Попитайте го има ли Господ в света или не и това не знае. Съвременните хора мязат на руските ескимоси, които и до сега не знаят, че русите нямат монархия, даже те не знаят, че болшевизъм има в Русия. А реалността в света, в какво се състои? Това, което е реално, то е най-право, то е същественото за самия живот, без което животът не може да се прояви. Запример, често се говори за човешкия интелект, говори се за човешкия ум, за човешката душа, за човешкия дух, за човешката воля. Но трябва да се определят качествата, в какво точно те се изразяват. Човешкият ум се проявява геометрически, човешкият ум първо се проявява в прави линии, а после в криви линии. В какво се проявява сърцето? Сърцето у човека най-първо се проявява в криви линии, а после в прави. Следователно, когато вие изучавате съвременната окултна наука, ако искате да имате една правилна наука, най-първо трябва да знаете отношението на правите линии, да покажете умствените способности как се проявяват. Трябва да знаете закона за успоредните линии. Ако у един човек няма успоредни прави линии, този човек не върви в прав път. Ако у един човек няма успоредни линии, този човек е загазил в материалния свят. Ако правите и кривите линии не вървят успоредно в своето развитие, този човек няма воля. Това е една дефиниция. Вие правете наблюдения върху добрите хора, изучавайте техните лица, изучавайте строежа на техните вежди, на техния нос. Светията има един нос. Един праведник има съвсем друг нос. Друг нос има скръжавият човек. Скръжавият човек е стиснат или, както казват, скъперник. Скъперничеството, користолюбието, гордостта, тщеславието, злобата – всичко е означено на техния нос. У мнозина носът е обезобразен от лошите прояви, които имат. След това обезобразяването иде в очите, после в устата, оттам в стомаха, в дробовете, в мозъка. След това човек заминава за другия свят, да го ремонтират наново. Той не отива на небето за друго, за ремонт отива.

Така трябва да разбирате великия закон Божи. Раждането на хората става по един вътрешен закон на природата. Не тъй, както някои казват; както Господ е наредил. Най-първо хората трябва да определят, какво Господ е наредил. Нека определят Божествените наредби и човешките наредби. Човешките наредби не са лоши, но те имат валидност само когато са свързани с Божиите наредби. Или, малката капка е валидна само когато е свързана с милионите капки. Тя трябва да е начатък на другите капки, които идат. Ако тя сама иде и след нея няма други капки, е като човек, който сам по себе си нищо не може да направи. Човек сам по себе си е една капка в целия космичен свят. Ако след него не иде друга интелигентност, която да подкрепи неговата деятелност, той нищо не може да направи. Целият свят е съвкупност от ред интелигентни разумни същества. Дали вие ги знаете или не, резултатът, който сега съществува в света – цялата слънчева система, цялата вселена, това е строеж на разумни същества, които са строили с милиарди години преди светът да е съществувал и са създали този свят, който ние сега виждаме. Ние всички искаме да бъдем независими от тяхната деятелност и казваме: Ще уредим света, както ние искаме. Всичко може да стане, но да уредим света, както ние искаме, това е невъзможно. Всяка храна, която приемем в себе си, съдържа една динамична сила. Щом възприемем тази храна, каквото и да става, ние сме под чуждо влияние. Може да направите опит: Ако вие храните един човек със свинско месо, той ще е под влиянието на свинете, нищо повече. Не че той ще стане свиня, но неговият характер ще се измени тъй, че той ще почне да рови, да търси оттук-оттам. На туй основание не трябва да се яде свинско месо, за да се избавиш от едно глупаво любопитство. Любопитството на свинското месо е глупаво. Ако храниш праведния само с кокошки, кокошката не е като свинята, тя е по-умна, тя не иска да разваля клюна си, тя рови с краката си. Така ще мълчиш. Един учен човек вземе една истина, къшне я. Аз съм гледал много кокошки, като видят житото, ритат, ритат. Казват: Напълнете тази крина, че е празна. Аз съм гледал много критици, казват: Това не струва, онова не струва, рови, рови, мисли, че е някаква философия, не знае че е кокоша философия.

Та, някой иска да бъде богат. Не е ли кокоша философия? След като стане богат, къшне едно зрънце, влезне в една търговия и после казва: Я напълни тази крина.

Един съвременен любител музикант инцидентно влиза при един богат търговец, намира една цигулка, иска да я опита. Търговецът му казва: Тази цигулка може да я има само този, който може да свири първокласно. Тя не е за търговия. – Ама ще ви дам, колкото искате, пет милиона ще ви дам. – Аз съм решил тази цигулка да я дам само на онзи, който свири първокласно, без пари ще му я дам. И в природата е същото. Хубавите работи Бог ги дава само на способните деца. Някой път ние мислим, че сме способни. Ти, още като теглиш първия лък, казва: Остави цигулката, ще ти дам друга. Тази цигулка не е за тебе. Ако искаш друга цигулка, може да ти дам за 50-60 хиляди лева, но на тази цигулка само майстор може да свири. Всеки от вас хвърля око на хубавата цигулка, но като те накарат да свириш на нея, нищо не излиза.

Вие казвате, че трябва да бъдете добри. Какво е доброто. Доброто, това е изкуство. Добрият човек като пипне нещо, то ще стане златно. Добрият човек като пипне лупата, тя ще стане чешма, ще почне да тече, ще стане на земя, ще стане на хляб, ще стане на свещ, ще стане на къща, най-после стисне я, тури я в джоба и си тръгне. Туй значи да бъдеш добър човек. Че ако аз търся по това правило, колко добри хора ще има в света? Христос имаше 12 души ученици, значи дванадесет и той един – тринадесет, а 13 е фатално число в света. Има само 13 души в света, които могат каквото стиснат, то да стане каквото искат. Само 13 души има, които сега трябва да извикате да оправят света. Индусите ги наричат богове, вие ги наричате ангели. Кръщавайте ги както искате, нас имена не ни трябват, но да дойдат хората, които могат да направят от една лупа изведнъж златна да стане, възможно е вода да стане, възможно е къща да стане и живот да излиза от нея.

Доброто е една сила, с която светът трябва да работи. Ти, като бъдеш добър, няма да умираш, като бъдеш добър, няма да бъдеш беден, от глад няма да умреш, криза за тебе няма да има, ще бъдеш свободен човек. Сега ние търсим свободата в света по един механически начин. Хубаво е това, но механиката отпосле трябва да се прояви. Не да има едно състезание. Един изобретател, след като намери едно изобретение, да го предаде, какво ни ползва. Във вестниците в Англия, в Америка пише, че жените се упражняват да носят маски, цял народ, цели полкове има жени, които носят маски. Една война се готви и навсякъде и жените влизат и се упражняват да стрелят, с пушки се учат да стрелят. Ние искаме светът да се подобри, а хората се готвят за война. Добре, защото в тази, последната война, ще се види кои са добри и кои лоши. След като се бият хората, които останат, не могат да умрат, те са добри. Тъй ще се оправи светът. Онези, които умират, те са лоши хора, нека си отиват, откъдето са дошли. Следователно, войните са потребни, за да пратят непотребните хора от този свят в онзи, за да ги изменят и научат великия закон на битието. Защото сегашните хора минават за праведни. Попитайте кой да е религиозен човек, ще каже: Аз вярвам в Бога. Знаете ли къде съм учил аз? – И аз съм учил, но нито аз, нито ти можем да направим лупата да светне. И двамата сме учени хора, но лупата си е винаги лупа, козата си е винаги коза, вълкът си е винаги вълк, жената си е винаги жена. Знаете ли когато един мъж иска да бие жена си, какво иска да каже този мъж? Или, когато един мъж бие жена си, може би от туй е произлязло биенето в света. То е едно вътрешно неразбиране. Ако ти се поставиш на мястото на жена си, тя да те бие както трябва, ти човек може да станеш. Но понеже ти се опъваш, тя не може да те удари на място. Застани, стой тъй и кажи: Бий, то е хубаво. И като те бие жена ти, ако си мъж, иди при Господа и кажи: Господи, много хубаво ме бие жена ми. Такъв масаж ми направи. Жената, като я бие мъжът ѝ, да каже: Много хубаво. А сега какво казва: Представи си, би ме той. Представям си. Няма по-хубаво нещо от боя, ако се бие на място, но няма по-лошо, ако се бие не на място. Казвам на жените: Ще биете, както трябва. И на мъжете казвам: Бийте както трябва. И на учителите казвам: Бийте както трябва. И на учениците казвам, когато бият учителите си: Бийте както трябва. Същият закон е. Учениците, като срещнат учителите си, да благодарят на Бога, че са ги били ... Сега вие ще кажете: На какво ще замяза живота с такива възгледи. Ами на какво мяза сега? По този начин може би ще бъде сто пъти по-добре, отколкото сега както е. Сега, вследствие на това криво разбиране, ние очакваме резултати, които никога няма да дойдат. Никога бащата не може да очаква от сина си да прояви тези качества, които той не е заложил в сина си. Майката не може да очаква от дъщеря си тези качества, които тя не е вложила в нея. Ние очакваме от децата си това, което никога не сме вложили. Учителят не може да очаква от ученика това знание, което не е вложил. И ученикът не може никога да очаква това знание, ако не е вложил любов. Едно семе може да има своето качество, но и почва трябва да има, да има тези условия, които семето изисква.

Говоря ви не на лична почва. Засягам онова, които вие имате. Човек трябва да има ясна представа за себе си. Той е направен като рохко яйце. Трябва да съзнава закона, че колкото е яко яйцето, толкова е як и той. Ти любиш и мислиш, че като махнеш с ръка, всичко може да стане. Може, ако имаш знание; ако нямаш знание и ако махнеш, може да ти коства живота. Следователно, в туй положение има едно съвпадение. Човек трябва да изучава закона на човешката мисъл. Най-първо, като започне една работа, той трябва същевременно да изчисти мисълта си, да има концентрирана мисъл. Аз наричам силен човек, който може да застане за пет минути, да не позволи да влезе нито една крива мисъл, нито едно криво чувство, нито да е в състояние някой да го обиди, ако ще земята да се разруши, той да остане тих и спокоен. Хората край него умират, разрушава се земята, а той е тих и гледа тъй, както Господ гледа. Ако и всичките градове да се разрушат, този човек, като дойде в своето спокойно състояние и само като махне с ръката си, всичко се ражда и ще почне отново да се гради. Сега това е невъзможно. Защо? Защото аз съм проучвал хората, няма у хората чиста мисъл.

Сега, запример, като ви говоря, казвате: Какво иска да каже? Едно от двете неща: аз мисля, че или сте много умни или сте много глупави. Едно от двете: или че сте много добри, или че сте много лоши. И двете неща в света са възможни, понеже в мисълта няма скрито-покрито. Ако към вас аз имам истинска мисъл, когато вие сте глупав човек, не мога аз да мисля, че сте умен. Едно мога да направя – един среден път – да кажа: Вие имате възможност да бъдете умен, имате заложби в себе си. При дадените условия, тези сили, които са недоразвити, може да се развият. Туй положение, при което сега се намирате, може да го измените. Следователно, глупавият човек е глупав по единствената причина, че е забравил закона, по който мисълта се проявява.

Сега, по някой път вие искате всички да ви гадая. Най-добрият гадател в света е човек сам за себе си. Туй, което мога аз да си гадая, никой друг не може да ми го гадае. След това може да дойдат други гадатели. Може да дойде един пророк от Бога, от Онзи, който ме е създал. Единствен човекът, който е почерпил познанието от живата природа, той може да познае, да гадае на човека, да вижда какво може да стане от него.

Ще ви приведа един пример. Не обичам да привеждам примери от моя живот, но един ден в София се занимавах с много мъчен въпрос. Казвам: Днес не приемам никого, ще ме извините, много важна работа имам. По едно време казват ми, че дошла една млада госпожица на 25-26 години и казала, че от срещата ѝ с мене зависи животът ѝ. Аз виждам, че въпросът не е толкова важен, но човещина, поседях, помислих и казвам: Нека дойде. Тази млада госпожица идва, добре облечена, красива, с едно изразително усмихнато лице. Тя ми казва: – Кажи ми, ще бъда ли щастлива? Това беше в 1914 година. Казвам ѝ: Сестра, аз се чудя, как можеш да бъдеш щастлива в такава война. За да бъдеш щастлива, трябва да има един, който да те направи щастлива. Там е въпросът. Вторият въпрос: Кажи ми, ще го намеря или не? Аз ѝ казвам: Започвам сериозно. Аз не обичам да се занимавам с хората, но на тебе ще ти кажа истината. Готова ли си да я носиш7 – Как не, аз за това съм дошла. Казвам ѝ: Ти има да живееш само две години на земята. Онзи, когото търсиш, няма да го намериш. Казвам ѝ: Ти ще вземеш Евангелието да четеш, понеже отиваш в другия свят, свършва се животът ти, затова с всичко трябва да ликвидираш в своето положение. Едва ще ти дам една малка надежда. В такъв случай ти само едва на 9999 случая имаш възможност да бъдеш щастлива. Казвам: Може да има едно изключение, възможно е да стане едно изключение, но ти казвам: Чети Евангелието, ела да ми кажеш какво е положението. Ще ти дам и други наставления. И досега не се е вестила. Друг пример: Бях в един малък град, явява се един учител и ми казва: Аз не искам да ми говориш бабини деветини, искам да ми говориш истината, да ме залъгваш с туй-онуй, не искам. Казвам: Имаш ли достатъчно широк гръб? – Че ти какво мислиш, аз съм свободен. Оставаме двамата, започвам аз да му говоря. След като му говорих половин час, той си наведе главата и излезе. На излизане му казвам: ако се оправят работите ти, ела. Той и досега не се е върнал. Някой път човек иска да знае какво е неговото бъдеще. По-добре да не знае. Има неща, които човек не трябва да знае. Има неща, върху които природата е турила було. Като се случи нещо, ще тури една тъмнина. Когато ще се случи нещо опасно, дойде една тъмнина, ти изгубиш съзнание, минаваш през едно място на тъмнина. Опасно е, ти се страхуваш. Може да се събори света, може да не се събори. Не е потребно да знаем всичко в света. Важно е човек да има нерви да издържи. Някой път ние искаме всичко да знаем. Не е нужно всичко да знаем, но онова което знаем да е съществено. Трябва да знаем пътя, по който иде любовта в света. И когато дойде тази любов, да не изгубваме ония условия, при които любовта може да работи. Защо? Защото деятелността, развитието, щастието в света, в дома, в един народ се наследява колективно от цялото човечество. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако поне един от възвишените ангели на небето не мисли за тебе, ако един от архангелите, един от светиите не мисли за тебе, ако Бог не мисли за тебе. Като слезеш на земята, във всичките народи, поне един човек да мисли за тебе. Другояче е невъзможно щастието в света. Пък ако всички мислят за тебе, ти си онзи щастливец, който има щастието в света. Вие искате да кажете, той разправя за такива ангели, но ние не ги виждаме. Зад всеки професор има много ангели, които работят в лабораториите тук, в Европа. Много ангели има като философи – цели трактати пишат като християни. Чудни са тия хора, които мислят за ангели с крила в небето. Ангелът може да е във форма на прост човек, но разумен човек. Той всичко знае, но е много скромен, никога не се показва, че много знае. Той ще те изслуша спокойно и ще ти каже: Всичко ще направя, което мога. Той не говори много, не обещава, но винаги услужва с любов. И лекари има ангели. Като отидеш при него, казваш: Болен съм. Той те бутне с пръст и ти каже: Иди си. Ти си отидеш, няма я болестта. Как те излекува? – Не зная, бутна ме с пръст и всичко изчезна. Ако в медицината нямаше ангели, изгубена работа щеше да е медицината. Ако във философията нямаше ангели, изгубена е философията. Ако в науката нямаше ангели, изгубена работа е. Много ангели работят във всички клонове на науката. Те са, които дават подтик, прогрес. Те са най-разумните същества, които подтикват човешката култура в онази посока, в която и човек е създаден. Тъй седи великата истина в света. Казвате: Как е направен светът. Тъй е създаден светът, че достатъчно е хората да отидат между тези ангели и да ги попитат. И между духовните хора има ангели, навсякъде има ангели. Засега жалко е, че до тези авторитети никой не се допитва, допитват се до техните слуги. В Стария завет има един такъв пример. Когато отиде един високопоставен велможа със своите камили при Елисея, за да го изцери от проказата, той прати слугата си при него и му каза: Кажете на този господин да се потопи седем пъти в Йордан и ще се изцели. Като му каза това, той се докачи и каза: Ами че реките в нашето царство също са лечебни и си тръгна разгневен. Слугите му обаче му казаха: Господарю, какво ти коства да се потопиш седем пъти в Йордан? Той ги послушва, потопява се и оздравява. От благодарност се връща и носи дарове. Елисей му казва: Аз не искам нищо, вземете всичкото си богатство. Но слугата на Елисея се изхитрил, догонва велможата и му казва: Дойдоха ни гости, дай ни седем премени и той му дава. Вика го след това Елисей и му казва: – Защо лъжеш този човек? Затова проказата ще дойде на тебе и на рода ти, защото си користолюбив.

Има една проказа в съвременното човечество, проказата на богатството. Всички искат да бъдат богати, това е проказа. Човек, който иска да бъде богат, той е прост и невежа. Аз ще ви кажа защо: Когато човек иска повече, отколкото му трябва, този човек е прост. Разбирам да стане богат, но толкова колкото му е нужно. Богатият иска всичкото богатство, че да подчини всички. Какво го ползва това богатство? Ти не може да имаш по-голямо богатство от сто милиарда, защото всичкото богатство е сто милиарда злато. Аз наричам богат човек онзи, който може да вкара живото злато в кръвта си, да го направи по-умен. Туй наричам богат. Следователно, богатите хора трябва от своя капитал да дават, да дават даром от златото си. Затова са богати. Златото съществува в света по единствената причина да държи в равновесие живота. Вън от златото има едно друго равновесие. Златото е елемент, който пази равновесието на живота.

Една криза има в света от 8 хиляди години в човешкия живот. Хората умират по 35 милиона на година. Сега всичките хора искате един нов строй. Казвате: Какъв ще бъде бъдещият строй? Бъдещият строй с такива индивиди може да бъде точно като сегашния. В бъдеще, ако искате хората да се различават от сегашните, трябва да слязат да работят: най-добрите хора, най-учените хора, най-умните хора, проповедници, владици, царе, князе и барони, и контове, и лордове. Писателите трябва да бъдат най-първите по нивите, навсякъде във всички учреждения и стражарите да са учени и благородни. Стражарят трябва да е свършил четири факултета. А пък началниците да са завършили повече от четири факултета. Тогава, като го срещнеш, ще му се поклониш и той като те срещне, ще се поклони. Всичките стражари само веднаж ще обиколят града и той ще бъде тих и спокоен. Тези учените хора знаят кои са онези, които ще направят скандал някъде, знаят и причините. Някой нямал пари. Този стражар е тръгнал с 10-20 хиляди лева, ще го намери и ще каже: Братко, на ти на тебе пари, никакъв скандал да не правите. После други десет-двадесет души ще направят скандал, че хляб нямали. Стражарят ще натовари 3-4 коли с брашно и ще отиде и ще им даде. Тогава какъв скандал ще правят? Или някой ще направи скандал, че няма дрехи, обуща. Всичките стражари ще носят дрехи, обуща, хляб. Казвате: Много добре ще бъде тогава. Най-после стражарят ще дойде и ще каже: Ти яде, но сега ще отидеш да работиш, за да бъдеш доволен. При сегашните условия такава система не може да се приложи. Ти болния човек не може да го заставиш да тури един чувал на гърба си, че като здравия да носи.

Всеки човек е отворена книга. Най-първо трябва да се интересувате за това, което у вас не е проявено. Досега сте проявявали неща, които хиляди пъти сте проявявали. Аз по някой път се чудя на еднообразието на хората. Стремете се да проявите това, което никога не сте проявявала. Запример, колцина от вас сте правили опит, колкото пари имате, да ги раздадете на сиромасите? Не сега като ви казвам да го направите. Тогава ще е насилие. Но у колцина от вас е дошла идеята да раздадете на бедните всичкото си имане и после никой да не знае за това. Да го раздадеш и след това да направиш едно научно изследване, какво влияние ще окаже върху твоя характер. За бъдеще само онези хора ще имат право да се женят, да бъдат благословени, които всичко са раздали. Преди всичко да е много богат и след това да раздаде всичкото богатство и да остане сам, без нищичко, тогава ще има право да се жени. Само сиромасите ще имат право да се женят. На богатите хора ще бъде забранено. В бъдещата култура ще има един закон: Богатият човек няма право да се жени, сиромахът ще има право да се жени. Тогава ако каже някой: Искам да се женя. – Сиромах стани. Искам да живея добре. – Не се жени. Питам тогава: Кой ще се ражда. Законът в природата е такъв: само бедните се раждат, само богатите умират. Искаш да живееш, беден бъди; искаш ли да умреш, богат стани. Туй може да ви го докажа. Почнете да теглите един човек. Като почне да натежава един човек, той скоро ще замине за онзи свят. Ако почне да олеква, той ще оздравее. Като почне един човек да пости 1, 2, 3, 4, 5, 20 дни, той оздравява, след като почне да отпоства, ще му трябват няколко дни, докато почне да яде както обикновено. Ако е постил 40 дни и започне веднага да яде както е ял преди, ще си замине. Първия ден ще вземе едно зрънце, втория ден две, три, четири, ще увеличава постепенно, докато соковете на тези зрънца внесат нов живот и почне да се подмладява тялото и то стане пластично. Този нов живот започва да се увеличава, да обновява тялото. Сега природата налага кризи, глад и продължава живота на хората, за да ги научи да мислят идейно, да дойде една нова мисъл. Всичките методи на природата заставят хората да живеят така, както тя иска, а хората си живеят, както те искат. Всичките големи животни, мамути, които създадоха гигантски тела, измряха. Останаха малките същества с голяма интелигентност, които могат да живеят с малко. Всеки човек е мамут, когато има непреодолимо желание да притежава всичко. Има един самун хляб, но той за утре мисли, за вдругиден мисли, за десет 20 дни напред мисли да се осигури и не само за този живот, но той мисли да осигури и децата си, и внуците си. Това е било, когато не е имало друга интелигентност в света. Та аз ли се грижа за българските войници или държавата? – Държавата, разбира се. Та в природата аз ли трябва да се грижа за хората или тя? Щом природата е произвела тия хора, тя трябва да мисли за тях. Да мислим другояче, то е неразбиране на законите на природата.

Тези положения изнасям, за да не се безпокоите. Вие се безпокоите за работи, които не се отнасят до вас. Вие сте осигурени. Аз ви чета по лицата. Най-много 10, 20, 30, 40, 50 години ще живеете, всички които сте тук. Повече от 120 години не може да живеете. Няма нито един от вас, който може да живее до 100 години, а да не говорим за 120 години. След 120 години ще бъдете в друг свят. Тези 120 години ще дойдат сега. То е малък живот. То не е умиране. Всеки един ученик е в училището, той учи година, две, три, четири години. На съвременния учен човек му трябват най-малко 16 години, за да свърши образованието си. Да кажем, че след 120 години вие свършите този земен университет. След това ви назначават в друго едно училище да проповядвате. Ако не можете да издържите тезата, след 120 години пак ще се върнете на земята, за да кандидатствате в някоя болница на живите хора, да може да изучавате еликсира на живота, как да се съживяват и възкресяват хората. Ако не знаете как да слугувате, ще ви викат пак на земята. Сега може да попитате, колко пъти ще ви връщат. Докато се уморите. Казвате: Трябва да се учи. Докато научите всичко, неизбежно е. Защото ако не научите, ще изчезнете съвършено. Природата си има един определен срок. Ако до този определен срок не възприемете нещата, не че съвсем ще изчезнете, но ще очаквате далечното бъдеще, за да дойдете след милиони и милиони години. Ще дойде време, в туй мълчание, в туй вътрешно съзерцание, вие ще научите какво е животът. Сега вие мислите, че живеете. Този въпрос ще се разреши като умрете. Ще видите, че всякога живеете. Само ще промените условията за живота. Да кажем, ти си философ, но като умреш и те погребат, ще видиш, че ти четат молитви. Ти не можеш да съобщиш на хората. Няма ли да вярваш, че и след смъртта човек живее? – Ще вярваш. Но какво те ползва? Аз наричам знание, когато може да се ползваш от него, но когато не може да се ползваш?

Да оставим тези въпроси, те са тежки. Туй, възможното, пред вас стои. Вие сте хора, родени в една епоха при най-големи възможности. Най-големи късметлии сте вие, но и най-големи нещастия ви очакват. По-късметлии хора от сегашните не е имало в света, но и по-нещастна епоха от тази няма. Защото онзи, който се качва на най-високия планински връх, той ще се качи нависоко да види, но ако оттам се откачи и падне долу, по-лошо падане от това няма.

Та, казвам: Всеки от вас трябва да види какво се крие в неговата душа. Всеки от вас трябва да види какво се крие в неговия ум. Всеки от вас трябва да види какво се крие в неговия дух. Не какво са писали другите хора. Всички, които са писали, пишат прекрасно, отлично, но има нещо, което тия философи пишат от памтивека. Но не сте се спирали да мислите вие какво ще пишете за това. Вие ще мислите за това, за което никой досега не е мислил. Ще мислите какво се крие във вашата душа. Именно в това, скритото във вашата душа, почива вашето щастие. Казано на религиозен език: Щастието се крие там, дето е Бог. Де е Бог? Бог е там дето е разумността, дето е мъдростта, но Бог не е там, където са глупавите хора. По човешки говоря. Защото, ако не беше така, нали някои казват: Няма Господ. И прави са тези хора, няма Го. Господ Го няма при глупавите, при престъпниците. Ако си умен, благодарен, Господ е там. Понеже Го няма Господ, вие страдате, всички нещастия идат. Питате, защо има нещастия? Няма Го Господ при вас. – Какво да правим? – Намерете Го. – Де е Той? – Идете при щастливите. – Къде е Господ? - Идете при разумните да ви научат.

Безверието в света аз го разглеждам другояче. Всички глупави хора са безверници. Сега, аз не разбирам тази вяра в църквите. Църквите са място за много глупавите хора. Според мене всеки, който умира, е много глупав човек, защото, който умира, насила го вземат. Защо умира този човек? Учат го. Насила го обрали разбойници, защото нищо не е давал. Онзи човек, който дава, никой няма него да обере. Той не само че не очаква, но като намери разбойническа банда, като го видят, казват: Братко, колкото искаш ни дай. Разрешават му сам да определи. Такъв всички разбойнически банди го знаят. Кой ще го насилва? Слагат си оръжието. И той, като дойде при тях, изправи се и казва: Ето, заповядайте от мен това. Кого обират разбойниците? - Скръжавите, богати хора. Аз ви говоря на преносен език, защото това са противоречия в света. Сега може да ме запитате: Каква е задната ти цел? За мене има само предна цел, задна цел няма. В живота абсолютно няма никакви задни цели. Има глупави хора. Предни цели имат само живите, само праведните. Ако съм от глупавите, ще имам задна цел. Каква е твоята задна цел? Виж какво, ако съм от глупавите, ще знаеш, задна е предната цел. - Как да организираме хората? – Хората няма какво да се организират. Не че организирането е лошо, но туй организиране трябва да бъде по свобода. В туй организиране трябва да се гони една цел – свободата. Да се организират хората за свобода, за истина, за доброто на човечеството, но да се организират другояче, туй организиране няма никакъв смисъл.

"И видях в десницата на седналия на престола книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата. И видях ангел крепък, че проповядваше с глас голям: Кой е достоен да разгърне книгата и да развърже печатите ѝ? И никой не можеше, нито на небето, нито на земята, нито под земята, да разгъне книгата. И аз плаках много, защото не се намери никой достоен да разгъне и прочете книгата... И видях ето, всред престола Агне стоеше като заклано и имаше 7 рога и 7 очи, които са седемте духове Божии, разпроводени по всичката земя, и дойде, и взе книгата от десницата на седящия на престола...". Агнето е Божията мъдрост, която е в сърцата на всички добри хора, които работят. Когато вземам числото 13, аз го взимам като едно статистическо число. То е най-прогресивното число. Туй число има сила да се увеличава в света, да направи чудеса, то е числото 13. Сега всички хора могат да боравят с него. Христос боравеше с числото 13. Всеки, който борави с числото 13, винаги ще го сполети една катастрофа на физическото поле. В духовния свят този закон не работи. Европейските народи се пазят от числото 13. Ако отидете на Запад в хотелите, няма да намерите числото 13. Ще намерите 12 и 1/2, но не и 13. Тия хора много работи не вярват, но вярват в числото 13. Има един фатализъм. Числото 13 мяза на отрова. Като дойде туй число в ума ти, ти мислиш, че ще те сполети нещастие, че нещастието ще дойде. Някои хора казват, че числото 13 работи. За личния живот числото 13 е фатално, за общия живот числото 13 някой път е щастливо. Евреите в леточислението имаха 13 луни, годината им се състоеше от 13 луни, имаха 13 месеца в годината. Сега европейските народи не искат да изменят 12-те месеца да ги направят 13. И те ще завършат като евреите. Има много данни, които трябва да се обяснят. Те си имат своите обяснения в живота.

Трябва един нов елемент да се внесе в човешкото сърце – любовта, която не се променя. Любов, при която чувствата да останат постоянни, да не стават резки промени в чувствата. Сега при най-доброто настроение, което имаме, при най-малкото противоречие, ние не може да спазим равновесие, изгубваме любовта си. Запример, един мъж, който обича жена си, ако му каже тя: колкото пари имаме, да ги раздадем на бедните - сърцето му ще се свие, той няма да я похвали.

Сега, наскоро една сестра ми разправяше един пример, на който аз ще дам коментар. Един дървар, като ходил из гората, намира едно мече. Решил да намери майката на мечето. Ходил из гората натук-натам, намира майката и го занася в леговището на мечката. Мечката тръгва и казва: Много съм ти благодарна, че ми донесе мечето, искам да ти се отплатя. Той остава сериозен. – Не бой се, не бой се. Вдига се мечката и го целува. Казва: Доволен ли си от моята целувка? – Хубава е целувката ти, но ти миришат устата. Мечката казала: Слушай, много ми е тъжно, че ми каза тъй. Ще те поставя на един опит: ти с брадвата ще ме удариш. Ако не ме удариш, ще те изям. Ако желаеш да живееш, само ме удари, ако пък не, ще влезеш в корема ми. Той задига брадвата и я удря. Тя казала: Благодаря и си тръгва. След една година той отишъл пак в гората и срещнал мечката. Тя питала: Познаваш ли ме? Аз съм онази мечка, която ти удари. Раната ми оздравя и я забравих, но още ми тежи на сърцето лошата дума, която ми каза, че ми мирише устата. Сега, защо каза той, че ѝ мирише устата. Защо трябваше да ѝ каже това. Тя яде месо. Някой човек ти направи добро, а ти казваш: Много си добър, но си много груб. Ти си човекът, той е мечката. Тази мечка ти благодареше за едно направено добро, че ѝ занесе мечето. Тя ти направи едно добро, целуна те. Ти казваш: Много добре целуваш, но ти мирише устата. Сега кое е важното: целувката или миризмата на устата. Онзи, който е направил тази басня, турил нещо повече. Друг път ще изменя баснята. Сега няма да я изменя, но ще я туря в друга форма: Не се произнасяй върху едно незавършено действие. Кажи на мечката: Много добре ти мирише устата, нищо повече. Защото неприятното де е? Че как аз да ви докажа. Лекарят като те тури на хирургическата маса и прекарва ножа върху тебе и ти причини болка, но после има отлични резултати, спасява живота ти. Ти казваш, че този нож е лош. Не, добър е този нож. Мечката искаше да каже на този човек: Устата ми мирише, понеже месо ям по някой път, но и твоята мисъл мирише понякога и ти ядеш нещо, което не трябва. Човек е казал на мечката: Твоята уста мирише, но твоята мисъл каква е? Но като се предполага, че това е благороден човек, малко повече любов му трябва. Когато човек не обича, той по някой път е груб. Миризмата, това е неговата грубост. Но казвам: Ние съвременните хора, които не можем да обичаме своите жени както трябва, които не можем да обичаме Бога както трябва, ние, които не обичаме и себе си както трябва, тогава де е нашата човещина7 Да обичаш себе си както трябва, значи всякога да си радостен, че никога не си направил престъпление, аз туй наричам обич. Да не си опетнил себе си, нито ума си, нито сърцето си, нито съзнанието си. Ако някой те оцапа отвън, то е друг въпрос. Цапането отвън, това не трябва да споменаваме съзнателно. Човек да се не цапа, да знае в своето съзнание, че не е допуснал нечистота. За посторонните неща е друг въпрос. За своите ближни да не сме внесли нито една лоша мисъл за когото и да е. Да е съзнателен. Най-после, да не сме проявили към Бога ни една неблагодарност. Ти седиш и си недоволен от живота си, казваш: Защо Господ ме създаде такъв? – Тъй, както си сега създаден, не е причина Бог. Че кой те създаде?

Та, първото нещо е силата на вашата мисъл. Знайте, че спасението ви седи в силата на вашата мисъл. Ако вие може да измените вашата мисъл, вие ще бъдете пак същия човек, но мисълта ви ще бъде като водата, която извира, изтича от дълбоко. Ако тя е светлина, да е като свещ, която гори и не оставя никакъв кадеж, най-чистата светлина да бъде. Ако е живот, най-чистият живот да бъде. Да допуснем сега, че някой от вас би имал тази запалка на любовта, новата запалка. Вие искате по старому да си живеете и да имате постижения. Кое учение е най-хубаво? Дали старите учения на езичниците или учението на християнството? Нито учението на авторитетите на миналото, нито сегашните учения, както учат, са прави.

Сега няма да се спирам върху този въпрос. Смъртта е като един фактор, като една временна неизбежност да приравни и да очисти хората. Всяка една смърт е чистилище. Хората умират по единствената причина, че трябва да се чистят. Ако не са грешни, няма да има смърт. Това е чистене. Като минеш през гроба, ще минеш през един такъв силен огън, че няма да остане никаква нечиста материя. Всеки един от вас се оплаква от страдание. Всички човеци трябва да се пречистят, затова трябва да минат през страдания. По-благословено нещо от страданията няма. Когато човек страда като човек, то е привилегия. Страда не само човек, и Бог страда първоначално, но туй страдание се ражда у Бога като дълготърпение, а у нас като нетърпение. Туй страдание у Бога се ражда като любов, а у нас като безлюбие. У Бога се ражда като живот, а у нас като смърт. Човек, който не участва в страданието, той не може да участва и в радостите, и в благата. Сега, туй не е механически процес. Той изведнъж не може да стане. Има начини, има школа, в която трябва да се упражнявате и може да имате постижения, нито да сте прекалено весели, нито да сте прекалено тъжни.

Нищо в света не може да ви спъне. Човек е оставен съвършено свободно в света. Няма ничия сила в света, която може да ви препятства, понеже Бог е в света. Бог е единствен, който застава за свободата. Не тази свобода, която сега се проповядва, то не е свобода, то е робство. В България всеки може да се изказва свободно, всеки може да постъпва свободно, както иска, но ако един ден ти скимне да излезеш само по бели гащи, да излезеш само по риза и да минеш през София, то де може да те държат? – Ще те арестуват. Прави са тези хора. Има известен порядък, да се не съблазняват. Прави са. Не, няма свобода. Но ще кажат: Защо този е по бели гащи? Че ако отидете на изток, ще видите с една бяла мантия, свързана с един колан през чреслата – това е облеклото. Там ако някой е облечен по европейски, ще го гледат малко особено. Де седи свободата. Всякога, когато изказвам една мисъл, която не е меродавна, хората ме считат за чудак. Ако аз ще говоря туй, което вие говорите, няма смисъл да се говори. Та, свободата седи в новото. Всеки от вас трябва да внесе нещо ново в душата си, в действията си. Като направите нещо за някого, то да дойде като един плод, който е узрял. Трябва да има известни качества, към които трябва да се стремим. Всеки да носи нещо ново. Бог по що се познава? Там дето е Бог, има едно вечно изобилие в света, вечно подмладяване. То е знанието, в това се показва присъствието на Бога.

"Агнето", освен Божията Мъдрост, означава и Любовта в света. Любовта е в сила да отвори запечатаната със седем печата книга. Докато хората не възприемат любовта еднакво в общия живот, докато не възприемат любовта като един вътрешен импулс, тази книга ще бъде запечатана. Които я възприемат, ще бъдат свободни, които не я възприемат, всякога ще страдат. И богати да са, пак ще осиромашеят, а когато възприемат учението на любовта, и сиромаси да са, богати ще станат. Вие ще кажете: Друго си е човек да има парици. Слабият човек очаква помощ от другите, силният човек очаква помощ от себе си. От себе си разбирам, от Бога, който живее в тебе. Всякога може да очакваш благото от Бога, който живее в тебе. Ако го очакваш отвън, ти си от слабите хора. Туй благо няма да дойде, както ти го искаш. Ако е отвътре, то ще дойде, както ти го искаш. Два начина има, ако искате да бъдете щастливи. Външно светът може да ви направи щастливи, когато той иска. Ако пък искате да бъдете щастливи отвътре, може да бъдете щастливи всякога.

Кажете ми колко пари ви трябват. Повече не ви трябва от една златна монета. Вие ако искате пари, ето аз ви давам. Вадя и давам на един, на двама, трима, четирима, петима. От единия джоб отива в другия. Това е един фокус, нали?

Благородство е човек да вярва! Благородство е човек да люби! Благородство е човек да мисли! Благородство е човек да има истината в себе си. Благородство е човек да има свободата. Туй наричам човещина.

30-та неделна беседа, държана от Учителя на 24 април 1932 г., София, Изгрев.


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни