Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_05_04 Кръг, елипса и хипербола

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 13:56

Архивна единица

От книгата Начало на мъдростта“, 17 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. III (1931-1932 г.), изд. София, 1946 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Кръг, елипса и хипербола


Размишление.

Има известни положения в човешкия живот, които не могат да се разберат, докато умът на хората е раздвоен. Докато умът им е раздвоен, много неща остават неразбрани, незнайни. Не можеш да разбереш една истина, докато се запитваш, откъде иде тя. Откъдето и да иде, приеми я без съмнение и колебание. - Трябва да зная откъде иде и къде отива. - Щом мислиш така, ти се движиш в затворен кръг. Много хора са затворени в кръгове. Затворена е тяхната енергия, тeхният капитал. Те правят усилия, за да се освободят. Значи, ако човек е затворен в кръг, например в кръга А, (Виж фигурата ) усилието му да се освободи е голямо; ако е затворен в елипса, например в елипсата В, усилието му да се освободи е по-малко. Дойде ли до хиперболата (С), т.е. до Божественото, той се освобождава. Хиперболата е пътят, по който човек трябва да върви. Според хората тоя път е нескончаем. Тръгнеш ли в тоя път, никъде не можеш да спреш. Той не се свършва никога, затова е идеал на човешката душа. Всяко нещо, което се свършва, не може да бъде идеал на човека.






Публикувано изображение



Като знаете това, не се стремете да свършвате нещата докрай. Като ядеш, не свършвай яденето си докрай; като влизаш и излизаш от дома си, не се стреми да свършиш работата си докрай. Нека остане нещо незавършено. Като се подвизаваш в духовния път, не се стреми изведнъж да станеш светия. Щом станеш съвършен, не можеш вече да останеш на земята. Докато си невежа, можеш да останеш повече време на земята. Станеш ли съвършен, земята вече не може да те търпи. Тя казва: "Няма какво да ти проповядвам и да те уча. Ето, вземи свидетелството си и върви." Щом получиш диплома си, тя се ръкува с тебе и те отписва от училището. Искаш или не искаш, ти напущаш училището. Щом напуснеш, мястото ти веднага се заема от друг, който с години те е чакал да свършиш. Съвършеният на земята е минал през знанието на кръга и на елипсата и се счита за учен. Обаче като влезе в хиперболата, той се загубва, чуди се къде ще му излезе краят. Той си казва:" Началото на тая работа ми е познато, определено е всичко, но какъв ще бъде краят, не зная. Никой не се е върнал оттам, никакви сведения нямаме." Казваме, че мнозина отиват там, но никой не се е върнал назад. Запитали един учен: - За колко време може да се обиколи земята? - За 24 часа. - За колко време може да се стигне до Слънцето? - За една година. - Колко е далеч земята от небето? - Много далеч, не мога да го измеря. Ето, 60 години вече, откак баща ми напусна земята, но още не сме получили от него писмо.

Хората се страхуват от оня свят. - Защо? - Защото не знаят къде отиват. Някои си представят оня свят далеч от тях, а други си го представят близо. Оня свят може да е физически близо, а психически далеч; може да е психически близо и физически далеч. Духовният свят има две страни: физична, т.е. видима, която се обхваща от съзнанието и психична, невидима, която не се обхваща от съзнанието. От гледището на духовния свят, съществува една духовна наука, например духовна геометрия, която малцина разбират. Оня, който е духовно пробуден, изучава тая геометрия и си служи с нея при построяването на сложни машини. В нея има различни плоскости, сечения, кръгове и др. Който не разбира тая геометрия, може да си служи само с физичната геометрия, но каквато машина и да построи, непременно ще бъде с някакъв дефект.

Сега, като говоря за духовния свят, вие мислите, че лесно се прониква там. Не се влиза лесно в духовния свят. Не мислете, че лесно се минава от временното към вечното, от разбраното към неразбраното. Да наблюдаваш микробата под микроскоп и да я изучаваш, това е лесна работа. Обаче, как ще сложиш слънцето под микроскоп да го изучаваш? Слънцето има свои външни и вътрешни движения, които са недостъпни за нас. Обаче движенията на микробата всеки може да наблюдава. От движенията се съди за начина на живот, за размножаването и др. За слънцето се правят повече догадки и заключения. Въпреки това всички хора искат да разберат как стават нещата. Засега има разбрани и неразбрани неща. В бъдеще, когато съзнанието на човека се разшири, всички неща ще бъдат разбрани. Какво представя кръгът? - Път на завършените процеси и движения. Щом се говори за завършени процеси, ще знаете, че тоя път е човешки, а не Божествен. В хиперболата линиите се пресичат във вечността. Да оставим въпроса за хиперболата настрана. Той е неразбрана система. Когато преувеличаваме нещата, казваме, че си служим с езиковата форма- хипербола. Тя подразбира такова преувеличаване на нещата, при което съзнанието не може да ги обхване. Ти искаш в един живот да станеш светия - това е хипербола. Друг иска да стане гениален - и това е хипербола. Обикновеният човек е затворен в кръга, талантливият е затворен в елипсата. В кръга е вписан квадрат - най-ниската форма. Ние можем да наредим тия фигури по възходяща линия, по следния начин: квадрат, кръг, елипса и хипербола. По хиперболата вървят гениите и светиите, но в две различни посоки С и С1. Като се срещнат, те свършват една полезна работа. Светията стои по-високо от гения. Под светия аз не разбирам оня, който гладувал с години, че придобил жълт цвят на лицето. Не е светия и оня човек, който живял добре и направил няколко добрини. Геният и светията са носители на велики Божествени идеи. Те идат на земята да помагат на човечеството, да му посочат правия път на живота.

Сегашните хора се нуждаят от ново разбиране, от нова светлина, която изключва страха и безпокойството. Защо ще се безпокоиш за утрешния ден? Защо ще се страхуваш от смъртта? Да се страхуваш от живота и от смъртта, това е неразбиране. - Остаряхме вече. - Има ли нещо лошо в старостта? Ако губиш свободата си и се ограничаваш, ти не разбираш старостта. Има една старост, която освобождава човека. Щом се страхуваш от старостта, ти си попаднал в оная старост, която ограничава. - Ще умра. - Ти се страхуваш от смъртта, защото тя отнема всичко, което си имал на земята. Това е неразбиране на смъртта. Който я разбира, той гледа на нея, като на благодетел. Тя отваря вратата на затвора, хваща човека за ръката и му казва:" Хайде, излез вън, на свобода. Друг път да не влизаш в затвора."

Сега искам да ви предам една музикална лекция, без да ви уча да свирите. Всеки свири по свой начин: цигуларят взима цигулката, заема особено положение и свири по свой начин; пианистът свири по свой начин; флейтистът, арфистът също свирят по свой, специфичен начин. И аз свиря по свой начин. Музиката не е нещо установено. Всеки я предава по своему. Обаче в живота има обикновени, установени процеси. Да те затворят, това е обикновен процес. Да се ожениш, това е обикновен процес. Между затвора и женитбата има нещо общо. Това са два еднакви процеса с различни имена. Като се затворят, ставаш известен на хората. Като се ожениш, ставаш също известен, виден човек. Докато си малко дете, хората не те познават. Щом пораснеш, станеш красив момък или мома, всички се вглеждат в тебе, ставаш известен - виден човек. Момата започва да търси красив момък, а момъкът търси красива мома. Тя иска да живее добре, да заема високо място в обществото, да я познават всички. Тя иска момъкът да бъде богат, да заема високо обществено положение. И момъкът търси богата мома, да се издигне чрез нея. Той дълго време се колебае, да вземе ли момата, която обича, или да вземе някоя богата мома. Най-после се решава да вземе възлюбената си. Понеже няма средства да задоволи изискванията , той започва да поглежда към отворената каса. След голяма борба той бръква в касата, но накрая идват последствията. Слагат го в затвора за няколко години и го лишават от свободата му. Докато е свободен, мъжът ревнува жена си. Щом влезе в затвора, стражарят започва него да ревнува, не му позволява да гледа през прозореца.

Следователно, щом направиш едно престъпление, веднага те слагат в затвора - престъпил си една човешка заповед. Като грешиш на земята, други те съдят; като грешиш на небето, сам се съдиш, сам се наказваш. Откраднал си там една торба пари. Който и да те срещне с торбата, няма нищо да ти каже. Ти считаш, че това е в реда на нещата. Носиш торбата до едно място, но тежи, сам не можеш, търсиш помощ. Готов си да дадеш пари на някого, само да ти помогне. Всички минават и заминават край тебе, но никой не те поглежда. Казваш:" Моля ви се, помогнете ми, не мога сам да нося торбата." - Щом не можеш, остави я, откъдето си я взел. Закон е: всеки сам носи последствията на своите мисли, чувства и действия. - Не съм ли свободен да постъпвам както искам? - Свободен си, но ще носиш последствията на своята свобода. - Защо греши човек? - Защото не разбира Божиите пътища. Той иска да ги коригира, всичко да става по негово желание. Който се е опитал да коригира Божественото, всякога е грешил. Щом си дошъл на земята, ще живееш в ограничените условия на живота - физически или материален живот; ще живееш в живота на чувствата - в духовния свят; най-после ще живееш в областта на мислите - в Божествения свят. - Как познаваме, в кой свят живее човек? - Ако си недоволен и лицето ти придобива тъмночервен цвят, ти си в материалния свят. От какво си недоволен? - От яденето, от облеклото, от службата, която извършваш и др. Щом влезеш в духовния свят, в областта на чувствата, и тук можеш да бъдеш доволен и недоволен, както и в материалния свят. Ако си доволен, цветът на лицето ти се изменя, става розов, разширяваш се. Ако си недоволен, свиваш се. Влезеш ли в Божествения свят, в областта на чистата мисъл, всякакво недоволство изчезва. Едно ще знаете: щом живеете добре,първо вие се ползвате от доброто, а после окръжаващите. Казано е в Писанието, че никой не живее за себе си. Какво означава тоя стих? Човек наистина не живее за себе си, но първо той трябва да живее за своята душа, т.е. за своя идеал. Душата в човека е Божественото начало. Значи, човек живее първо за Бога, а после за себе си и за своя ближен. Къде е идеалът на човека: в главата, в гърдите или в стомаха? Мястото на човешкия идеал не е определено. Той не е близо до него, но ехото на неговия идеал е близо. Идеалът на човешката душа е вън от човека. Ти се разговаряш със своя идеал като по телефон. Вземеш слушалката и слушаш какво ти говори той. Идеалът не живее на земята. Той нито се ограничава, нито се освобождава. Който се е опитал да ограничи своя идеал, той е платил с живота си. Непостижимо, неуловимо нещо е идеалът. Може да бъдете в съприкосновение с него, но никога не може да го постигнете. Деня, в който постигнете идеала си, животът ви се обезсмисля. Какво означават думите „постигане на идеала"? Това значи, да забогатееш, да станеш милионер. Няма по-голямо нещастие от това, да станеш богат на земята. Всички твои познати, приятели и роднини ще почнат да те посещават, да ти искат пари. Ако си готов да даваш, минаваш за добър човек; ако нищо не даваш, започват да те корят, да те критикуват, докато преждевременно те отнесат в гроба. Много хора умират преждевременно. Причината за това са неговите роднини. Те отправят към него своите отрицателни мисли и казват:"Кога ще умре тоя човек, да вземем богатството му, че и ние да си поживеем. Днес една отрицателна мисъл, утре една отрицателна мисъл, докато един ден се чуе, че еди кой си имал сърдечен удар и умрял." - Защо страда човек от сърце? - Защото някога е бил богат и не е задоволил желанието на своите роднини. Те са искали от него да сподели богатството си с тях. Не задоволи ли желанието им, смърт го очаква.

Това е отвлечен въпрос, който не може да се провери. Вие гледате на отвлечените въпроси като на нереални. Кой живот е реален? Животът на детето е реален, но само за него, за възрастния не е реален. Животът на младия е реален само за младия, но не и за стария. Младият казва: Трябва да остарея, за да поумнея. Като остарее, животът му реален ли е? Щом детето се убеди, че животът му не е реален, иска да стане голям, възрастен. И възрастният, като види, че животът му не е реален, иска да стане стар. Какво ще каже старият? И той, като види, че животът му не е реален, казва:" Нищо друго не ми остава, освен да умра. "Нереалният живот е външната страна на живота, която не засяга вашия душевен живот.

Казвате: "Човек трябва да бъде добър." - Това е израз на речта. Какво се разбира под израза „добър човек"? В даден случай добрият човек може да бъде лош, а лошият - добър. Ако удариш с камък главата на едного, който отива да убие десет добри хора, лош човек ли си? Привидно минаваш за лош, защото пукна главата на един човек, но всъщност ти спаси живота на десет добри хора. Ако занесеш на болния си приятел няколко сладкиши, ти минаваш за добър човек. Обаче оказва се, че сладкишите са направени от лошо масло и стомахът на болния се разстроил. Лош човек ли е неговият приятел? Много от възгледите на сегашния човек за добро и зло са относителни. И моралът на сегашния човек е относителен. Обаче има един установен, абсолютен морал, наречен Божествен. Следователно, ако проповядваш на хората, че трябва да се обичат, да живеят добре, това още не е морал, това са празни думи. Не можеш да учиш човека как трябва да обича. Всеки сам трябва да си изработи начин как да прояви любовта си. Тя сама учи човека. Ако обичаш хората, както те искат, това не е любов. Ако си в затвор, ти се чувстваш унижен и си недоволен. Отидеш ли в хотел, където плащаш за леглото, доволен си. И в затвора, и в хотела си затворен, но в първия случай други разполагат със свободата ти, а във втория случай ти сам разполагаш със свободата си. Баща си, имаш син, доброволно го поддържаш и храниш - доволен си. Ако синът ти иска насила да го поддържаш, ти си недоволен. В тоя случай, и бащата, и синът са затворници. Същото се отнася и до религиозния живот на човека. Дойде ли някой при него и насила му налага своите религиозни възгледи, това не е морал.

Често слушате да се говори, че човек е свободен, има свободна воля. Според мене никой не е свободен. Каква свобода е тая, да лежиш в леглото цяла сутрин, защото лекарят дал такъв съвет. Каква свобода е тая, да ставаш сутрин в три или четири часа, защото някой те посъветвал да правиш това. И късното ставане и ранното ставане не показват, че си свободен. Друго е, ако ставаш рано, или спиш до късно по свое собствено разбиране и желание. Друг е въпросът, ако между твоето разбиране и съвета отвън има известно съвпадение. Свободата е вътрешен процес. Ще спиш ли късно, ако някой обещае да ти даде сто хиляди лева преди изгряването на слънцето? Ти имаш нужда от пари. Щом чуеш такова обещание, не само че няма да се успиш, но ще станеш един час преди изгряването на слънцето, от страх да не закъснееш. Само една минута да закъснееш, пропадат парите. Ранното ставане е подобно на тая парична придобивка. Вие сте дошли на земята да плащате полици. Ако не ставате рано, ако не дишате ранния чист и свеж въздух, вие няма да изплатите полиците си навреме, нито ще получите парите от своите длъжници. Това е за самите вас, а не за другите. Благото, което ранното ставане носи, е първо за вас. Освен това всяко нещо, което вършите, трябва да е проникнато от любов. Не правете нищо без любов. Това е морал. И всеки, който поддържа морала на любовта, е наш приятел. Това не значи изведнъж да се отречете от стария морал. Дръжте стария морал, както земята държи в себе си всички растения. Обаче дойдете ли до храната, ще ядете плодовете на растенията, а не техните корени. Моралният живот на растенията е също извън земята, в техните плодове.

Сега и вие като растенията, сте ограничени и затворени в тялото си. От тялото ви, т.е. от ограничения живот трябва да излезе друг живот, както излизат плодовете на растенията. Ние обичаме именно плодовете на нашия живот. Радвайте се на плодовете на своя живот, без да се спирате върху неговите корени и да казвате, че сте грешни. Важно е, че съзнаваш това. Радвай се, че си грешил. Значи приготвил си материал за обработване. Има ли нещо лошо в това, че разполагаш с десет килограма вълна за обработване? Лошо е, ако не я обработваш. Обаче, щом я обработиш, ще се ползваш от нея и ти, и твоите близки. Ако откраднеш вълната и не я обработваш, ще те държат отговорен; ако ти я подарят и не я обработваш, пак ще те държат отговорен. Всяко нещо, което минава през ума и през сърцето ти, трябва да се обработва. Следователно, дойде ли една Божествена идея в ума ви, не я отблъсквайте. Приемете я и работете върху нея. Ако я отблъснете, ще ви държат отговорен. И тъй, разсъждавайте правилно, за да се освободите от ограниченията на живота. Не е достатъчно да кажеш, че си учен, но трябва да се освободиш. Наука, знание е това, което освобождава човека. Ти си вързан с дебело въже. Какво трябва да правиш? Имаш игла. Вземи иглата, и всеки ден чопли въжето; нишка по нишка ще го късаш, докато един ден съвършено се освободиш. В тоя случай, иглата е на място. Ако държиш иглата си в кутийка и нищо не правиш, тя не е на място. И мисълта на човека е на място, ако може да го освободи от всички ограничения и заблуждения. Ти искаш да станеш богат, учен, силен, да се ожениш и по тоя начин да се освободиш от ограниченията си. На крив път си. Богатството, учението, силата, женитбата не освобождават човека. Докато е малко, теленцето е свободно, играе си, никой не го търси за работа. Щом порасне, веднага слагат хомот на врата му и го впрягат на работа. Същото се отнася и до човека. Докато е дете и живее в Божествения свят, никой не го търси за работа. Щом порасне и влезе в света, веднага го слагат на работа. Няма човек в света, на когото вратът да не е задебелял от хомота на живота. Един американски проповедник ми казваше: Женен съм, жена ми е добра, но се е посветила на женското движение. Всеки ден излиза от къщи и отива далеч някъде, да държи сказки за освобождаването на жената. Тя говори против мъжете и работи за повдигането на жената. Аз оставам в къщи да гледам децата. Тая работа не е за мене. Тъкмо започна да чета Библията, едно от децата заплаче. Едва утихне то, друго се развика.

Казвам: Всеки човек има в себе си по една възлюбена, която напуща дома и отива да държи сказки за повдигането на жената. А проповедникът в човека си мисли, че е роден да проповядва на хората и да ги насочва в правия път. Той се лъже, не е роден за проповедник. Неговата задача е да гледа децата. И да проповядва, и да не проповядва, хората ще се раждат и ще умират, и светът ще следва своя път. Той мисли, че като си каже проповедта, хората ще се оправят. И това е възможно. Мнозина мислят, че това, което работят, е нещо съществено. Има нещо съществено в тяхната работа, но повечето им работи са забави.Ти се раждаш, живееш, страдаш, мъчиш се, но като остарееш, виждаш, че всичко е било излишно, и казваш:" Човек не трябва да се тревожи много."

Повтарям: Вършете всичко с любов. Страдаш, кажи си: Забава е това. Ожениш се, кажи си: Забава е това. Учен човек си - забава е това. Отиваш на театър, на разходка - и това е забава. Ставаш сутрин рано - и това е забава. Сега вие вървите по един установен ред на нещата и считате, че тоя ред не може да се измени. - Кой е наредил тоя начин на живеене? - Вашите предци. Те са измислили хомота, метнали са го на врата на хората, и днес всички казват: Не може без хомот. Писанието казва: Трябва да се освободите от стария ред на нещата, от хомота на живота. Добър е старият живот, но има нещо неестествено в него. Естествено е да спиш навреме и да ставаш навреме; естествено е, да се учиш навреме, но има неща, които не трябва да изучаваш. Защо трябва, например, да изучаваш криминалната психология? Защо трябва да изучаваш патологичните признаци при заболяването на стомаха, на гърдите или на мозъка? Защо трябва да изучаваш престъпленията на хората в миналото?

Време е вече да изучаваме нормалните прояви на живота, а ненормалните да оставим настрана. Време е да изучаваме вярата и любовта, които са еднакво необходими за всички хора. Време е да приложим свободата към себе и и към всички живи същества. Щом аз съм свободен, всички трябва да бъдат свободни. Вие ограничавате себе си, ограничавате и близките си и се чудите, защо животът ви не върви добре. Много естествено. Вие се поддавате на всяка мисъл, която минава през ума ви, без да се запитвате, откъде иде и какъв е характерът -. Тази е причината и за разваляне на семейния живот. Истинско семейство е това, в което Бог живее. Той се изявява като любов, мъдрост, истина, правда, добродетел, свобода. Това прави хората щастливи. Под „семейство“ не разбирам няколко члена - майка, баща и деца. Вселената е едно голямо семейство. По тоя образец е създадено и малкото човешко семейство. Изучавайте великото семейство - вселената, за да създадете и малкото семейство по тоя план. Законите на вселената трябва да бъдат закони и на малкото семейство. Всеки член от семейството трябва да си зададе въпроса: Живее ли Бог в моето семейство? - По какво се познава присъствието на Бога? - По свободните отношения между членовете. И ние сме едно голямо семейство. Ако в класа, между учениците, се проявява любовта, мъдростта, истината и свободата, вашият клас справедливо носи името си клас на любовта. Няма ли между вас тия прояви, това не е истински клас, не е клас на любовта.

Т.м.

7. Лекция от Учителя, държана на 4 май, 1932 г. София. Изгрев.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10320 Мнения:

Публикувано 03 ноември 2013 - 17:24

От книгата, Събуди се. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



КРЪГ, ЕЛИПСА И ХИПЕРБОЛА


"'Добрата молитва" "В начало бе Словото"


Публикувано изображение


Има някои положения, които сега не може да се обяснят, понеже умът ви сега е раздвоен. Каквото и да ви се разправя, умът ви е раздвоен. Там, дето има раздвояване, не могат да се разправят някои неща. За да разбере човек една истина, не трябва да мисли отгде е дошъл. Щом мислиш да се връщаш, то е изгубена работа. Този, който отиде и се връща, той върви в един затворен кръг. Прогрес няма там. (Учителят показва чертежа.) В кръга А са затворени някои хора. Цялата енергия е затворена. Това е затворен капитал, който прави усилия, за да се освободи. А пък елипсата В е едно малко усилие, да излезе вече от този затворен кръг. Това е човекът, вложил капитала си, който прави усилия, за да освободи. А пък хиперболата С е Божественото, което освобождава човека. Това е пътят, по който човекът трябва да върви. С - този път хората го наричат нескончаем. Къде ще спреш? Никъде няма да се спреш. И това, което ще постигнеш, там никъде не можеш да постигнеш. Защото това, което не се свършва, то е идеал на човека. Това, което се свършва, това не е идеал.


Ако искаш да влезеш в къщата си, остави една стъпка, последната стъпка я направи по-голяма. Не механически така да влезеш. Или не довършвай яденето си. Щом го довършваш, то ще довърши всичко. Или не искай да станеш съвсем съвършен. Щом станеш светия, до последната стъпка на земята не можеш да бъдеш. Или щом покажеш последната си гениалност, пак няма да бъдеш вече на земята. Ти, докато си невежа, може да седиш на земята, а пък щом станеш вече съвършен, земята не те търпи. Защото, като станеш пo-учен от земята, тя казва: "Няма какво да ти проповядвам." Дава ти твоето свидетелство, диплома. Ръкува се и ти искаш-неискаш, трябва да напуснеш училището. Понеже други чакат с години да те заместят. Чакат само да хванат едного, който казва, че много знае, онзи, който много знае. Онзи, който е учен в кръга и в елипсата, като влезе в хиперболата, той се вижда загубен. Той казва: "Тази работа накъде отива?" Началото ти е определено, познато ти е, но какъв ще бъде краят? Никой не е ходил там, никой не се е върнал оттам, никакви сведения няма. Ти питаш има ли някой да се е върнал. Не се е върнал.


Един попитал един учен философ колко е далече от тук до слънцето. Двайсет и четири часа път. Слънцето обикаля за двайсет и четири часа. До небето колко е далеч? "Много е далеч, защото баща ми шейсет години откак си е заминал и писмо не съм получил от него."


Защо ви е страх да си заминете за онзи свят? Понеже, като тръгнете, не знаете къде отивате. Някой представя онзи свят, че е далеч, някой, че е близо до нас. Никой не знае. Далеч физически, а близо психически. Или далеч психически и близо психически. Две съществени качества има в духовния свят. Духовният свят има физическа обстановка. Има своите форми, своите отношения, физическият свят се нарича това, което виждаш вън от себе си, вън от своето съзнание. Това видимото. Това, което човешкото съзнание обхваща, ти можеш да го видиш. Всякога това, което съзнанието не може да обхване, ти не може да го видиш. Някои неща има невидими. Това, което съзнанието ти не може да обхване в който и да е момент, то всякога остава невидимо.


Има някаква светлина, някакво отражение. Трябва да ви обясня как става отражението. Има разни сечения, плоскости, разни кръгове, които се пресичат. На физическото поле имате геометрия. Обаче онази геометрия е такава забъркана работа, че ще се откажеш да учиш геометрия. Онзи, който изучава тази наука, му е потребна, понеже, когато се построяват някои машини, трябва да знае сеченията. Когато влезете в живота, то е механически процес. Ако вие не знаете сеченията на плоскостите, тогава ще направите някоя машина, която има някакъв дефект.


Аз като ви обяснявам някой път духовния свят, вие мислите, че е много лесно. Във всички ви има едно заблуждение. Заблуждението е в следното. Вие мислите, че от временното, което разбираме, ще разберем това, което не сме разбрали. Има някаква прилика, но онова, което не сме разбрали, коренно се различава от това, което сме разбрали. Защото ти можеш да наблюдаваш малката микроба под микроскопа и може да виждаш как се движи, но как ще туриш цялото слънце да го наблюдаваш. Слънцето си има свои вътрешни и външни движения. Тези движения за нас остават недостъпни всичките. А пък движенията на микробата можеш да наблюдаваш. Според движенията на микробите ти ще мислиш, ще разсъждаваш как живеят те, как се размножават и пр. Като дойдеш до слънцето, там вече има догадки. Всички искате да разберете нещата. Някои неща ще бъдат разбрани, а някои неща ще оста- наш неразбрани. Един ден, когато съзнанието ви се разшири, вие ще ги познавате.


Кръгът не е Божественият път. Това е пътят на завършените движения. В хиперболата линиите се пресичат във вечността. Нещата, които вървят по права линия в една плоскост, могат ли да се пресичат? Могат.


Но този въпрос ще го оставим. Хиперболата е една неразбрана система. Когато преувеличиш нещата, казват: "Това е голяма хипербола." Значи невъзможна работа. Ти мислиш да станеш светия - то е хипербола. Ти искаш да станеш гений - то е хипербола. Обикновеният човек е затворен в кръга. Талантливият човек е затворен в елипсата. Вътре в кръга можем да турим един квадрат - то е най-долното състояние. И тогава можем да ги наредим по степени така: квадрат, кръг, елипса, хипербола. Талантливият е в елипсата, а пък по хипербола вървят гениите и светиите в разни посоки. Едните ще тръгнат от едната страна, а другите - от другата страна - С, С1.. Геният не може да тръгне от двете страни. Той ще тръгне от едната страна, а светията ще тръгне по другата страна. Светията и геният, като се срещнат, могат да свършат една полезна работа. Само като се срещнат, един гений и един светия могат да извършат една полезна работа. Светията седи по-високо от гения. Не неразбраните светии, които са се посветили от глад. Те са обикновени светии, всякога можеш да направиш такъв светия. Или че направил някой малки постъпки, живял един много добър живот и станал светия. Не, светията и геният, това са носители на Великите Божии идеали. Те идват да помагат на човечеството, да му покажат как трябва да се живее.


При сегашните схващания вам ви трябва едно ново съзнание, едно ново съзнание, което да не се безпокои. Сега във вас има едно съзнание, което постоянно се безпокои. Безпокоите се за утрешния ден, за смърттa. Казвате: "Остаряхме." Значи старостта ограничава твоето съзнание. Щом остаряваш, не си свободен. Смъртта не разбираш. Живота разбираш донякъде. А смъртта винаги ще те лиши от това, което имаш. Обаче смъртта е най-големият благодетел. Тя ще ти отвори вратата на затвора, ще те хване за ръка и ще ти каже: "Хайде навън. Още веднъж да не влизаш в затвора."


Искам да ви дам една музикална лекция, но не да ви науча да свирите. Това е мое упражнение, за изяснение. Това не е музика. Аз свиря по своему. И музикантите свирят по своему. Един свири по един начин, друг по друг начин. Но няма един установен начин как трябва да се свири. Ако сте цигулар, ще вземеш една поза. Ако сте на пианото - друга поза. На арфата - трета, на флейтата - друга. Има обикновени неща в живота. Аз наричам обикновени неща запример да те затворят. То е един обикновен процес. Да се ожениш, е обикновен процес. Между двата процеса има паралел. Ето по какво си приличат. Да се ожениш или да влезеш в затвора, то е едно и също нещо. Вие имате едни идеи, които са кръстени с едно и също име - брак, женитба. При женитбата ти трябва да станеш знаменит. Ти, докато не си знаменит, не можеш да се ожениш. Момата, докато не стане знаменита, не може да се ожени. Момата трябва да порасне, да стане видна. И момъкът трябва да стане виден. Един ден почнат кореспонденция и се завържат връзки. Оженват ги. На човека му се иска да стане богат. По обикновен начин не може. Някой момък иска да се ожени за много богата мома, но не му я дават. Иска да я открадне. Той иска да забогатее. Тя общество изисква, той трябва да има средства, да е облечен хубаво, да е почитан човек. Той намира една каса отворена. Най-напред се бори да се ожени ли за тая мома, или не. Дали тя има достатъчно пари, или не. Дали може да му служи, или не.


Това не се отнася дo вас. Аз ви говоря сега едно явление, което става. Той се пита да вземе ли от касата, или не. Какво ще му донесат тези пари? Отива до касата и се връща. Ще може ли да живеем добре. Поглежда и се връща. Взема една торба, но това се дочуло и хванат го. Той се е влюбил в парите. Прокурорът казва: "Да го оженим." Теглят му една присъда четири години затвор. Дойде възлюбленият стражар с ножа си и го турят вътре и му казват: "През прозореца няма да гледаш." На прозореца има железни решетки. Като се ожениш, ще имаш къща. Като откраднеш пари, ще имаш къща, ще те хванат. Жената, като се ожени, мъжът мисли за нея, а като я затворят, мисли за тебе, хванат я. Мъжът ревнува жена си да не би да отиде с други мъж. Стражарят я ревнува й казва: "Какво гледаш?" Човекът мисли да се освободи, да излезе през прозореца навън.


Ти направиш една постъпка, това не е от Бога. Това е един ред, установен от хората. Престъпил си една човешка заповед. Ще те турят в затвора. Ако се направи едно престъпление в невидимия свят, няма да те съдят, ти сам ще се съдиш. Сега тук те съдят отвън, а горе ще се съдиш сам. Ако си откраднал пари, от невидимия свят никой няма да те пита, че си взел пари, а всеки, като те срещне, ще счита, че това е в реда на нещата, но ти сам ще се съдиш и в резултат какво ще ти бъде? Ти сам ще се накажеш. Като носиш тези двайсет торби, не можеш да намериш друг да ги носи. И да му дадеш пари, няма да ги носи друг. Той ще ти каже: "Ако не можеш да ги носиш, остави."


Законът е - всеки ще носи последствията на своята мисъл, на своите чувства, на своите постъпки. Ти можеш да направиш, каквото искаш. Имаш едно желание и искаш да го реализираш. Последствията на това желание ти сам ще ги носиш. Никой не може да страда за тебе. Дълго време като го носиш, ти носиш неговата тежест. Ще тежи на съзнанието ти. Нали някой казва: "Вземи това от съзнанието. Да направя мисълта си по-ясна." Едно неразбиране на Божиите пътища е това, в което ние грешим. Всякога, когато човек не може да разбере един Божествен път, той ще направи една погрешка. Всякога, когато искаме да коригираме един Божествен път, ние ще направим погрешка. Грехът не е въпрос на грехове, той с векове не става. В даден живот си поставен да живееш три живота. Един ограничен живот физически, после духовен живот и Божествен. Ако чувстваш неприятност, лицето ти става по-червено. Може да си доволен или недоволен. Ако краската е тъмна, вишнева, ти си недоволен. Ако е червена, доволен си. Някой път имаш философска мисъл. Някой път виждаш просияване в очите, излиза нещо от очите. Дали си доволен от яденето, може да се знае, но какви са резултатите от това ядене, мъчно може да се види. Запример някой път ти ядеш, за да направиш някакво добро. Но всеки път като ядеш, сигурен ли си, че ще направиш добро. Наядеш се и отложиш доброто. Така втори път, трети път. Това ще се отрази върху тебе. Ако извършиш една Божествена мисъл, ти ще се ползваш, но ако не изпълниш, ти ще страдаш.


Всякога законът е този: от това, което направиш, ти ще се ползваш, а другите хора посредствено се ползват. Писанието казва, че никой не живее за себе си. Какво се разбира от това? Всеки един човек живее за едного вътре, всеки един човек си има един идеал. Този идеал сега къде е? В главата ли е, в гърдите ли е, или в стомаха? Ние мислим, че идеалът е тук, но не е тук. Един ден човекът умира. Къде му е идеалът тогава? Онова, което е идеал, то не е близо. Само че имаш ехото на този идеал. Ти имаш една телефонна слушалка. Онзи, с когото говориш, не е там. От две хиляди километра му слушаш гласа, но то не ти говори, то е звук, който се предава. Идеалът всякога живее вън от тебе. С него може да говориш. Идеалът на един момък, една мома, която е В Америка, и по телефона може да говориш с него. Идеалът никога не живее с нас. Той живее с нас, но не е вътре в нашето съзнание. Нашият идеал е нещо непостижимо. Не можеш да го оградиш. Ако го оградиш, това не е идеал.


Тази хипербола има отношение с физическия и с чувствения живот, но отива извън тях, извън постъпките и чувствата ти. Вие искате някой път да разберете вашия идеал. Вашия идеал вие никога не можете да го разберете. То е нещо непостижимо. Вие може да имате съприкосновение с идеала си, но да го постигнете, не можете. Който ден постигнете идеала си на земята, то животът ви ще се обезсмисли. Ако вие постигнете вашия идеал, всичките хора ще ви намразят на земята. За да не ви намразят, ще им даваш. Всеки ще дойде при тебе. Като забогатеете, като ви чуят, че сте получили десет милиона долари, то всички ваши роднини, приятели, които не са искали да знаят за вас, започнат да ви посещават, защото са чели из вестниците, че сте получили десет милиона. Ако ти даваш на тях, което излиза от тебе,, те ще кажат: "Добър човек е." Инак ще кажат: "Скържав човек е." Като добиеш идеала си, казва: "Дай сега!" Щом постигнеш идеала си, трябва да го пожертваш на другите хора, за да запазиш тяхната обич. Ако не даваш, те ще се съюзят и ще те оберат. Щом имаш толкоз пари, твоите приятели ще кажат: "Да се махне, да остави на роднините."


Интересен е този закон. Много хора умират от своите роднини. Казват: "Няма ли да умре този?" Най-сетне той получава сърдечен удар. Сърдечните удари, които сега имате, те са един рефлекс. Защо страдате от сърцебиене? Някой път сте били богат и вашите роднини са ви казвали да умре, да си замине - и това става сега. Роднините са искали да си заминете и да оставиш богатството на тях, ти да гледаш от онзи свят.


Тези обяснения са отвлечени работи. Ние казваме "реален живот". Реалният живот на детето реален ли е за възрастния. Реалният живот за младия човек, който казва, че трябва да се ожени, след като се ожени, реален ли е този живот? Трябва да остарея, за да поумнея. След като остарееш, реален ли е този живот? Детето, младият и старият виждат, че техният живот не е реален. Детето, като не е реален животът му, казва: "Трябва да стана възрастен." Възрастният, като не е реален животът му, казва: "Трябва да стана стар." И старият, като вижда, че и неговият живот не е реален, казва: "Да умра." Понесат те с четири попа, с надгробни речи, ти отидеш някъде. Тази външна страна, това най-малко не засяга вашия душевен живот.


Някой път казваме, човек трябва да бъде добър. Това е само един израз на речта. Какво разбирате под думата "добър човек"? В даден случай добрият човек може да бъде много лош, в даден случай лошият човек може да бъде много добър. Отива някой с оръжие да хване десет души, среща го някой и му пуква главата. Вие казвате, че този, който пукнал главата на онзи, е лош човек. Не, той е добър човек, защото е спасил живота на десет души. Има един добър човек, който взел пасти от развалени яйца и ги носи на другите. Последните забелязват и ги спасява лекарят. Този, който им дал пастите, той е мислил доброто, но пастите са лоши.


Много от нашите възгледи за добро и зло са относителни неща, но има един морал. Той е моралът, който ни се проповядва. Това, което аз мога да ви кажа, това не е морал. Че трябва да се обичаме, че трябва да имаме любов, това са все думи още. Да ви дам една форма, как трябва да обичаш, това не може. Ти сам трябва да си изработиш една форма на любовта, или с други думи, ти трябва да проявиш любовта, както ти искаш, не както другите искат. Ако проявиш това, което другите искат, то е настойничество. В затвора си, ти си недоволен, считаш го за унижение. Ако си в хотел и плащаш, тогава си доволен. Ако баща ти иска от любов да храни сина, то е право. Но ако този баща е заставен да храни сина си и ако синът иска от него, то бащата е недоволен. Тогава и синът, и бащата са затворници. Ако един религиозен възглед ти се наложи и ти кажат: "Ти трябва да бъдеш такъв", това не е морал.


Някой казва: "Аз съм свободен." Ти не си свободен. Ти сутрин не ставаш, защото някой лекар е казал - ако ставаш сутрин, ще се повредиш. А пък друг казва, че сутрин трябва да ставаш рано. И едното, и другото е заблуждение. Ти ще попиташ себе си сутрин да станеш ли рано, или не. Ако не ставаш сутрин, това произтича ли от тебе, или ти са го наложили отвън. Някой път външното е съвпад с нашите възгледи, но трябва да има една вътрешна свобода. Ако един човек ти обещал - след първия лъч на слънцето ще ти донесе една сума от сто хиляди английски лири, питам те сега, ти, който искаш да оправиш работите си, ще останеш ли на леглото си при изгрева на слънцето. Ще станеш половин час преди изгрева на слънцето, ще се умиеш, ще се вчешиш, ще гледаш часовника си. Защото, ако изгубиш една минута, отиват всичките пари. Ранното ставане има подобно значение. Ние сме дошли на земята, имаме много падежи. Когато казвам, че трябва да станем сутринта, имаш падеж, да ти внеса сто хиляди английски лири. Сутринта трябва да станеш рано, за да бъдеш буден в момента на този падеж. Или сутринта трябва да станеш, за да правиш упражненията и да дишаш чист въздух, и през зимата ще опъваш каиша.


Това не е заради мене, а заради вас. Това служи за ваше благо. Ние не трябва да изоставяме благото. Идеята е всяко нещо, което вършим, трябва да го вършим от любов. Това е морал. От любов трябва да се върши. Всеки един човек, който подкрепя нашия морал - любовта, той е наш приятел. По постъпката той става по закона на любовта. Това е правилният морал. Старият морал вие си го дръжте, както едно цвете, което го държат. Цветето, което е турено в черната земя, това е неморално. В земята са нечистотии, ние не се храним от корените на растенията, а от плодовете. Моралният живот на растенията е извън земята.


Във вашето тяло, в което живеете, вие сте ограничени, но из това тяло трябва да излезе друг един живот, както плодовете на растенията. И това е, ние което обичаме. Като гледам плодовете, листата, ние не трябва да се спираме в живота долу, в земята който е, и да кажем много сме грешни. Ти се радвай, че си грешен. Колкото повече грехове има в тебе, толкова е по-добре за тебе. Колкото повече материал имаш да обработваш, толкова по-добре за тебе. Ако имаш десет килограма вълна и я обработваш, зле ли е за тебе? Ако имаш десет килограма вълна, която ти е подарена и не я работиш, кое е по-хубаво?


Сутрин, като станеш, дойде ти някоя нова идея. Някоя идея трябва да я учиш от книгите или някой дойде и ти я каже. Някой път дойде ти отвътре някоя истина и не може да се освободиш от нея. Ако откраднеш вълната и я оставиш необработена, ще те държат отговорен. Ако ти подарят вълната и я оставиш необработена, ще те държат пак отговорен. Ако една идея дойде в тебе и я оставиш необработена, пак те държат отговорен. Подарена е вълната, докато не изработиш. Щом я изработиш, ти си турил нещо ново в нея.


Сега аз искам да имате разсъждения, които освобождават. Ти си вързан човека. Дал съм ти някоя игла и ако всеки ден откъсваш по един конец, тази игла е намясто. След две години, като чоплиш това въже, освобождаваш се - тогава тази игла е намясто. Ако тази игла държиш и нищо не правиш с нея, тогава тя не е намясто. Човешката мисъл е намясто, ако ни освобождава от всички ограничения. Запример ти искаш да произнесеш, да уредиш работите си - лъжеш се. Ти искаш да станеш учен човек - лъжеш се. Искаш да се ожениш - лъжеш се. Те са хубави работи, отлични работи, но нито женитбата, нито учението, нито растежът освобождават човека. Онова малкото теле беше свободно, играеше си, но щом израсна, турят му хомот и тръгне да оре. Всеки човек, който израства в света, впрягат го и осемнайсет часа ще работи. Няма някой от вас, на когото вратът да не е задебелял. Аз не съм срещал такъв човек.


Аз срещнах един американски проповедник, който ми каза: "Много е добра жена ми, но тя ми каза: "Ти гледай децата, пък аз ще ходя да държа лекции." На хиляда километра разстояние ще ходи да държи лекции за освобождаването на жените и ще говори против мъжете. Гледам децата. Не съм свикнал с тази работа. Тъкмо отида да чета Библията, и то детето извика. Тъкмо пиша нещо, и детето извика."


Всеки един от вас в себе си има по една възлюблена, която ходи да държи лекции. Оставя на възлюбления да гледа децата. Този проповедник мисли, че е роден за проповедник. Той се заблуждава. Той е роден да гледа точно това дете, а той си създава идеята, че е роден за проповедник. Мисли, като каже проповедта, ще тръгне светът. Той и да си каже проповедта, и да не си я каже, хората ще се раждат, ще умират, светът ще върви. Той мисли, че като каже проповедта, тя ще допринесе нещо. Възможно е. Ние мислим, че това, което вършим, е много съществено. Нашите мисли и желания и постъпки са приятни забавления. Ти се радваш, мъчиш и като станеш стар, позасмееш се. Като поумнееш, казваш - не трябва да се тревожи човек.


Вършете всичко от любов. Щом като страдате, кажете - това е едно забавление. Ожениш се - то е едно забавление. Трябва дa бъдеш учен - това е едно забавление. Трябва да ида на театър - то е забавление. Трябва да ида на разходка, то е забавление. Ставай сутрин рано - то е забавление. Не лъжи - това е забавление.


Сега ви разправям за един ред на нещата, който не е нареден от вас, но преди хиляди години някои умници са го наредили. Сега вие вървите по този ред. Преди хиляди години някои са измислили хомота. Писанието казва - трябва да се освободите от този ред на нещата. Той е добър, но има нещо внесено вътре. Да спиш, когато е време да ставаш, когато е време да се учиш, когато е време. Някой път не трябва да бъдеш учен. Защо ви е една криминална психология? Защо ви е това знание, да уча патологическите признаци на стомаха, на гърдите и т.н.? Или да уча какво е вършил някой в миналото? Защо ми е това?


Ще дойдем да изучаваме нормалните положения на живота. Анормалните положения ще оставим. Да изучаваме вярата и любовта, които са еднакви за всички. Всеки да бъде свободен, тогава всички ще бъдете свободни. Сега се ограничавате. Аз наблюдавам някой път, наблюдавам и себе си. Някой път у вас се заражда една мисъл, дошла ви е във време на спане една мисъл. Важен е произходът, характерът на тази мисъл. Отгде иде тя?


Сега превеждам едно положение. Ако не го разберете, може да изпаднете в противоречие. Семейният живот е само там, гдето Бог присъства, любовта присъства, мъдростта присъства, истината присъства, свободата присъства, правдата присъства. В семейния живот, като влезе, човек трябва да намери щастие. Не само едно малко семейство, но цялата земя, цялата вселена е едно семейство. И според това велико семейство е направен и домът. Всички майки и бащи, братя и сестри искат да изучават Божественото, но не могат да го изучат още. Защото ние съвсем другояче разбираме семейството. Аз искам да зная дали живее Господ в семейството, дали се появява - не физически, но в едно семейство всички да са свободни. Ние тук сме едно семейство. Ако в един клас присъства любовта, знанието, истината, това е клас. Ако я няма любовта, истината и знанието, това не е клас.


Ще направим един опит. Идущата неделя сутринта ще дойдете рано. Събранието в десет часа дали ще стане, или не, друг въпрос е, но ще имаме една лекция в неделя сутринта. Да сте свободни. Има някои работи, които трябва да се приложат. Сутринта в пет и половина часа. Няма да се връщате назад до десет часа. Някой път ораторите, писателите имат една слабост. Аз зная слабостта на писателя. Той може да каже някои неща много важни. Но важните неща, които може да ви се кажат, ни най-малко не са важни. Неща, които са казани много пъти, те ни най-малко не са важни. Да ви се кажат неща, които не ви са казани.


Концертът остана за друг път. Това, което остане, то отиде по хиперболата.


"Отче наш"


Тридесета лекция

на Общия окултен клас

4 май 1932 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни