Jump to content

6. МЕРКУРИЙ


Recommended Posts

6. МЕРКУРИЙ

Втората планета от Слънчевото семейство е Меркурий със символичен знак Image_060.jpg. Неговите размери по отношение на другите планети са сравнително малки. Той има диаметьр около 5,000 километра. Понеже се движи в една орбита, която е между тази на Земята и Слънцето - вътрешна орбита, той се приема за вътрешна планета. Този малък размер определя и нещо от естеството на силовите течения, които изхождат от него - влиянието му върху Земята, живота на нея и по специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоките изяви, засяга близкият, непосредствено до родения човек, свят, неговата обстановка, опознаването и използването му за задоволяване на обикновените нужди.

Силовите течения на Меркурий, чрез звездното тяло на човека, създават и оформят мозъчните центрове, които се намират в долната предна част на мозъка - около веждите. Затова хората, които имат подчертано влияние на Меркурий, имат добре оформена и развита тази част на челото. Там са центровете, които дават възможността да се схваща и разбира околната среда, обстановката, при която се намира дадения човек, формите, размерите, теглото, багрите, реда, който съществува около него, а също и стремежа към този ред да може да го ползва в постигане на своите задачи и нужди. Художниците, скулптурите трябва да имат добре развити тези центрове, а също и хората, които ще трябва да решават практическите задачи, свързани с обикновените нужди на човека. Там също е мозъчния център на общуването - говора.

Тези тъй създадени центрове от Меркурий, когато въздействието на планетата е силно и центровете са добре оформени, дават израза и на другите части и органи по лицето, главата и тялото. Тялото е ниско, слабичко, подвижно, с мургав цвят на кожата. Лицето има крушообразна форма, а главата с удължен отпред назад череп. Косата е с тънки косми и добре покрива главата и обикновено е кестенява. Челото е право и както вече отбелязахме е добре изразено около веждите. По него обикновено почти няма или ако има чертите са слаби, като вертикални линии няма. Това е защото Меркуриевите типове не са устроени да правят волеви усилия за преодоляване съпротивлението, което спохожда осъществяването на поставените задачи. Веждите им са повече или по-малко дъгообразни, показващи лесната възбудимост на този тип хора.

Очите са обикновено по-големи и имат формата на бадеми, изразяващи интереса, изгодата в чувствата, които ще отдадат. Носът на Меркуриевите типове е прав и тънък, което показва повърхностно и бързо разглеждане на всеки въпрос. Устата е средно голяма, с тънки устни, особено горната. Това говори за големия контрол на ума върху чувствата - слаба чувствителност, емоционалност, силно себе владение, студена пресметливост при всички случаи в живота. Този тип хора отдават чувствата си, пресмятайки всякога ползата, изгодата, която ще имат от това. Брадата е заострена, показваща променливост в мисли, идеи, липса на устойчива воля за осъществяване и реализиране на поставените задачи.

Като изключим Плутон, който малко е прочут, установено е, че Меркурий има най-голяма плътност на своята маса от всички планети, която е изчислена на 5,62 по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага човека към по-тесен контакт с материалното, осезаемото -материалистичните науки и ползата, която може да се извлече от всичко това, преди всичко лично за него.

1305356_10151609760727687_1011980956_n.jpg

Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, като се движи със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато той е най-близо до Слънцето - в перихелий, тази скорост достига 58 километра. Това дава на влиянието му върху родения способността бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко. Тази способност е особено ясно изразена, когато Меркурий е в перихелий и по-слабо, когато той е най-далеч от Слънцето - афелий. Дали Меркурий е в перихелий или в афелий, това разбираме от таблиците с които работим. Ако за едно денонощие той изминава повече от два или около два градуса, тогава той е в перихелий. Ако изминава по- малко от градус - тогава е в Афелий.

Пътят, по които Меркурий се движи около Слънцето - неговата орбита, от всички планети след Плутон е най-разтеглена. Известно е, че когато едно тяло се движи около един център, ако то се движи в окръжност, пътят му няма „ексцентритет” и отбелязваме за него нула. Ако тялото се движи по елиптичен път - елиптична орбита, то отбелязваме, че то има ексцентритет. Колкото той е по-близо до единицата, толкова неговата орбита е по-разтеглена елипса и когато този ексцентритет стане единица, то орбитата на това тяло се приема за „парабола”. Ексцентритета на Меркурий след този на Плутон е най-голям от всички останали планетни орбити и е 0,206, което е много. При перихелий той идва на 46 милиона километра от Слънцето, а при афелий на 70 милиона. Той дава една разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голямо. Като се има предвид и това, че плоскостта на орбитата му не лежи в плоскостта на еклиптиката, а сключва с нея 7 градуса, всичко това говори, че Меркурий, след Плутон, е най- много пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон. Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно във влиянието му, носещо и даващо егоизма, личната изгода, интереса, особено при неговото силно влияние. Това го имаме предимно в два случая.

Първият, когато той е в перихелий, за което нещо споменахме.

Вторият случай на силно въздействие имаме, когато Меркурий е в тъй нареченото „Долно състояние”, за което нещо отбелязахме във фигурата. Тогава Меркурий е точно между Земята и Слънцето и се намира от нас само на 82 милиона километра, което положение се отбелязва с буквата пред символа на планетата.

При тези предимно два случая влиянието му е особено силно, дава сила на ума, но с ясно изразените егоистични стремежи. На първо място са сметката, личният интерес, изгодата. Да се очаква от човек с такова положение на Меркурий идеализъм, безкористна услуга е почти невъзможно. Макар на думи да говорим за безкористие.

При горно съединение, когато Меркурий се намира зад Слънцето, той е на 217 милиона километра от Земята, с една разлика от 135 милиона, разлика значителна. При този съвпад имаме едно притъпяване на този груб егоизъм, още повече, че Слънцето е пред планетата и подчертава един стремеж към науката, предимно изучаването на езици.

Отразителната му способност или тъй нареченото „Албедо” е много малко, едва 7 процента от падналата върху него светлина и силите, които идват от Слънцето се отразяват, а 93 процента се поглъщат. Това говори, че влиянието му тласка човека към стремежа, силно, ревниво, най- старателно да пази всеки свой придобие. И ако при необходимост трябва да даде нещо, то е пресметнато възможно най-малкото, с възможно най-голяма изгода, Това има отношение и към неговите чувства - любовта към противоположния пол. И тази най-висша изява на човека се свързва в многото случаи с личния интерес, сметката, изгодата, която ще има, ако отдаде чувствата си на партньора.

Установено е, че Меркурий няма атмосфера, което придава на неговото влияние върху човека липсата на сдържаност, бързо да се изказва, когато стане нужда, бърза реакция при разискванията, на който ида било въпрос и с това такива хора са твърде повърхностни.

При по-низшите типове този подтик се изразява в несъществени приказки - бъбривост.

 

В средните типове - несдържаност при разискване на някой въпрос.

При висшите типове - добър ораторски талант.

Около своята ос Меркурий се движи бавно и се завърта за около 60 земни денонощия. Това говори, че получените много идеи от бързото му движение около Слънцето и приказките по тях, при него не се заражда стремежа да ги осъществява, а търси и гледа някой друг да стори това. Не са работливи, не са готови да отдадат напрежение за осъществяване на идеите, каквото е необходимо при тези случаи. Освен, ако личните му интереси, ползата от дейността, не го подтикне към осъществяване.

До този момент не е установено какъв е наклона на неговата ос и дали въобще такъв има по отношение на еклиптиката. Но от гледището на Астрологията тя ще е твърде наклонена, защото оста на всяка планета има отношение към връзките с Идейния свят. При хората със силното влияние на Меркурий клокочат много идеи, но са от низшите полета на този свят. Идеи безпочвени, илюзорни, без ефект по приложение.

Според Саабей, Меркурий при своето образуване и оформяне е имал връзка с Небесните образувания на Зодиакалното съзвездие „Близнаци”. В ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 14 са значително ярки - по-ярки от трета звездна величина, между които и двете величави Слънца „Полукс”, от първа звездна величина, и „Кастор” от втора. Това говори, че със своите силови течения, съгласно принципа на гениалния Кристиян Доплер, тези ярки течения носят по-дългите силови вълни, което допринася техните влияния да тласкат и събуждат интереса към материалните ценности, придадени към влиянието на Меркурий. Саабей е изобразявал това съзвездие, като прегърнати двама братя близнаци. Като единият е бил бял, а другият черен. Големият интерес и придобив към материалните ценности, за което отбелязахме, че това съзвездие допринася, за влиянието на Меркурий имат две възможности: Да се използват за градежа и улеснението на човешкия род - това е „Белият брат”. И същите тези ценности да се използват за разрухата, спъването на човешкия прогрес - „Черният брат”.

В това съзвездие имаме много променливи звезди - променя се техния блясък. Затова те придават със своето влияние променливост на стремежите в живота на индивида, предизвикано от приятните изгоди, които ще му донесе. Това нещо е изразено в една легенда от митологията, същественото, от която изнасяме:

„Цар Тиндерей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички. За нейната прелест се говорило навсякъде. С дивната си хубост тя омаяла и великият Зевс. Щом я зърнал, Той решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала Неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевса Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война. От своя законен съпруг Леда родила също две деца, син Кастор и дъщеря. Двамата братя, Полукс и Кастор, расли с голяма обич помежду си и станали прочути герои. Полукс, който има божествен произход, е безсмъртен - това е Белият брат. Доброто и прогреса са безсмъртни и вечни. А Кастор, който има за баща обикновен, земен човек е „Черният брат”. Той е смъртен, така е изнесено в легендата. Защото и спънките за прогреса на човешкия род са конечни, ще свършат когато и да било. Тук се прокарва идеята, че доброто и злото вървят засега заедно, едно до друго. Това, също картинно е изнесено в древна мъдрост: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него”. Също ясно изразената тясна връзка между светлината - доброто, и тъмнината - злото.

Меркурий при наблюдение с телескоп има фази, както и при Луната.

Той обаче трудно се наблюдава, защото както вече отбелязахме, неговото максимално отклонение от Слънцето е 28 градуса. Затова той може да се наблюдава при най-голямо отклонение само близко до хоризонта след залеза на Слънцето, като вечерна звезда, или преди изгрева, като утринна.

Image_063.jpg

Господствуващата психологическа черта при хората с ясно и силно влияние на Меркурий е бързо да се приспособяват, нагаждат към всяка нова обстановка и да се използват възможно най- добре всички изгоди, които тази обстановка може да му даде. Също те успяват и да се срещат навсякъде, където има повече да се приказва, отколкото да се иска. Лесно блясват със своите приказки, но всред хората от по-ниско интелектуално равнище. Дълбоки познания не обладават и обичат да се изтъкват, че много и всичко знаят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...