Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_05_29 Вечният порядък29 май 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 13:59

От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Първо издание - ИК  "Сила и живот",  Бургас, 1994 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Второ издание - ИК "Жануа'98",  София, 2012 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

29 май 1932 г.

Вечният порядък


33-та неделна беседа, държана от Учителя на 29-ти май, 1932 г., София, Изгрев.

Трябва да имате предвид, че Давид е бил поет, писал е с вдъхновение. Ще гледате нещата от духовно гледище, а не от сегашно гледище.

Светът трябва да се изучава от близката, от видимата му страна. За това, което е далече, можете да имате само догадки и предположения, но близкия свят можете да го проучвате.

В света има няколко царства – минерално, растително, животинско и човешко царство. Но съществува едно царство, един ред в Природата, на които ние нищо не можем да придадем и нищо не можем да му отнемем. То е един вечен порядък на нещата. Това е една аксиома или едно твърдение. Дали я приемате или не, то е друг въпрос. Това е твърдение за всички откак светът съществува, от памтивека, и не само на земята, но и по всички слънчеви системи. Всички имат едно и също мнение. Ако не вярвате, посетете слънчевата система и като се върнете, ще видите, че моето твърдение е вярно. Това е аксиома. На този ред ние нищо нито предаваме, нито отнемаме. Обаче има един ред, който хората следват, то е човешкото царство. Има едно животинско царство, което животните създават. Има едно царство, което растенията създават. Туй, което растенията създават ти не можеш да го създадеш. Туй, което животните създават, ти не можеш да го създадеш. Туй, което човек създава, никой друг не може да го създаде. Например посаждаш едно растение, но ти не си го създал, ти само си допринесъл, дал си му едно условие. Едно време, когато нямаше хора, никакви ли растения не растяха? Тогава кой ги посаждаше? Казвате: "Ако ние не сме, плодни дървета няма да има". Било е време, когато растенията са расли по-добре без хората. Сега градинарите ще кажат, че трябва да се подкастря едно дърво, да му се даде корона. Философите и учените в растителното царство считат тия хора, които кастрят дърветата за големи простаци. Клоните на дърветата са тяхната дихателна система. Ако режеш клоните, ти осакатяваш дихателната система и дървото не може да даде сладки плодове. Сегашните хора са направили плодовете много сочни; вземете ягодите, големи са но не са сладки, има нещо блудкаво в тях. Ние сега сме за обема, а не за качеството. Казвате: "Какво хубаво дърво е това". Хубаво, но осакатено. Всеки, който дойде, вземе ножицата и реже. На мен са ми държали много лекции по лозарство. Дойде лозарят и казва: "На две очи, на три очи трябва да се реже." Казвам: Аз зная, че едно време преди лозарите да почнат да режат лозите, те повече грозде раждаха. И зърната бяха едри като кокоши яйца. След като почнаха да режат лозите, гроздето стана дребно; и не само че зърната се смалиха, но и сладчината им не е толкова голяма. Сега това е мое твърдение. Защо плачат тези лози: "Хората не разбират, знаят само да ни режат, да ни разплакват." Има един такъв анекдот: Един свещеник имал един слуга Стоян. Свещеникът бил много скържав, не обичал да дава пари и за да не вика майстор лозар, един ден пита слугата си: "Ти знаеш ли да режеш лозе?" "А, на мен разчитай, аз да ти изрежа лозето!" Стоян взима ножиците, отива на лозето и го изрязва. Като се върнал, пита го свещеникът: "Плаче ли лозето?" "Плаче. И ти да го видиш и ти ще заплачеш." Изобщо, всички ние се мислим за авторитети. И действително, има авторитет в света. Авторитетът в света, това е Истината. Единственият авторитет това е Истината. Истината аз определям от моето гледище и от гледището на всички учени хора така: Истина наричам туй, което спомага за развитието на човешкия ум, на човешкото сърце и за заякване на човешката воля; туй, което спомага за развиване на човешкия организъм и на всички отношения, които хората имат да уреждат – тази сила в света аз наричам Истина. Тя не е един дисхармоничен процес, но е нещо разумно. Това не е такава разумност като нашата. Ако ти търсиш Истината, всеки ден можеш да я срещаш, и по десет пъти на ден. Истината може да те срещне в едно малко дете на пет години, което си играе; Истината може да те срещне в едно малко момиче на десет години; или може да те срещне като един професор, или като един свещеник, като съдия, като стражар, като адвокат – във всички положения ти можеш да я срещнеш. Дето и да я срещнеш, Истината има една такава усмивка, която никога не се забравя. Ти може да си изправен на съд – съдия, който носи Истината, след като те погледне, ще познае прав ли си или не; няма нужда никакъв адвокат да те защитава, той само като те погледне, вече знае, че си невинен. Тогава ти казва: "Не бой се, каквото и да ти говорят, аз ще ти дам резолюцията." На теб ти трепне сърцето, породи се едно съмнение: ти вярваш и не вярваш, казваш: "Виж как ми се усмихна, това показва, че работата ще се оправи." В края на краищата съдията те оправдава: "Този човек не е виновен, на основание еди-кой си член. Твърдението на свидетелите, които казват, че са го видели вечерно време да извършва това престъпление, не може да се приеме за основателно. Вечерно време не се довижда, не са го видели, в мрачината какво ще видиш?" И прав е съдията. Всичките свидетели все в тъмнината видели. "Престъплението е направено след обед, а вие твърдите, че сте го видели вечерно време; следователно вашите показания не важат. Нека дойдат свидетелите, които денем са го видели." Тогава съдът се произнася: "Не е виновен" – и ви оправдават.

Ще ви приведа и друг един анекдот. Съдят един беден турчин; отива той при съдията, дава му една турска лира и му казва: "Господин съдия, давам ти я, което значи: лице с лице ме гледай. Като ме погледнеш, трябва да знаеш, че съм честен, праведен човек. Като почне делото, да си спомниш, че съм ти дал една лира." Но в същото време онзи, който го обвинявал, дал две лири на съдията. Първият казва - "Господин съдия, ще ме гледаш на лице." Съдията отговаря: "Какво да правя с онзи, с двете лица? Виждам, че ти си прав, но онзи ми даде две лири, да гледам и на неговото лице. Затова трябва да отложа делото." Та всякога, когато едно дело се отлага, има нещо особено, има за какво да се отлага. Някои ще се венчават, но сватбата се отлага; някой умрял, но и погребението се отлага. Някоя смъртна присъда е произнесена, но изпълнението й се отлага. Хубаво е някой път да стане отлагане. Защото, например ако първият турчин не беше отишъл да даде на съдията една лира и ако вторият не беше отишъл да му даде две лири, откъде ще взема аз този пример? А аз ви дадох този пример за изяснение. Съдията знае кой е прав, но какво да прави, и той се бори как да реши, дали да ги върне. Най-после вика втория и му казва: "Синко, жално ми е, и двамата ви съжалявам, но този бедният човеке праведен." Отказва се и му връща двете лири: "На твоето лице няма да гледам." Защо ще каже съдията: "Ти не си на правата страна, затова ти връщам двете монети?"

Казвам: На всички научни системи какъв е смисълът? Ние изучаваме Природата. Защо е необходимо да я изучаваме? За да дойдем до вътрешния смисъл, да дойдем до връзка с нея, Природата е най-красивото, с което ние можем да разговаряме. Тя е най-красивият свят, в който можем да живеем. Сега казвате: "Какво нещо е Природата?" Туй, в което сега живеем, то е Природата. Красив Божествен свят! Ние страдаме, когато се прекъсва връзката ни с нея. Понеже не разбираме нейния порядък, вследствие на това се заражда една вътрешна дисхармония, от която ние страдаме. Страдаме, защото не спазваме законите: в спането не ги спазваме, в мисълта не ги спазваме, в граденето на една къща ще се случи някое голямо нещастие и т.н.

Сега хората питат как ще се оправи светът. Светът е оправен. Остава едно нещо: хората да се оправят те самите. Защото един закон нищо не допринася, ограничението само ограничава. Да кажем, един престъпник го затварят в затвора, но това нищо не допринася. Една змия може да я ограничат, но това нищо не допринася; един сокол може да го ограничат, но това нищо не допринася; един лъв може да го ограничат, но това нищо не допринася. Един вълк можеш да го ограничиш, но това нищо не допринася, с ограничението ти не можеш да поправиш неговото естество. С това ни най-малко не разрешаваш въпроса. Има един нов начин за гледане на нещата. Младите имат претенция да разбират живота, да запазят своята младост. Здрав трябва да бъде младият. Старият трябва да запази своето знание; той трябва да се пази да не умира. Старият не трябва да умира, а младият не трябва да остарява. Ако остарява, да се пази да не умира. Защото по-лошо нещо в света от смъртта няма. Сега някой казва: "Да умра." Тези, които говорят за смъртта, че я желаят, те не говорят истината. Когато една мома казва, че иска да умре, тя иска да се Влюби, нищо повече. Когато момъкът иска да умре, той иска да се влюби. Когато майката иска да умре, същото е. Когато бащата, свещеникът искат да умрат, същото е. Всички тия хора искат да се влюбят, нищо повече. Ни най-малко не искат да умрат.

Ще ви приведа един анекдот. В Америка една деветдесетгодишна негърка постоянно искала да умре. Всяка вечер се молела за това. Наблизо имало един американски колеж. Американците много обичат шегите. Няколко младежи от колежа я чули как се молела да умре: "Господи, дотегна ми вече животът." Една вечер трима души от учениците в колежа се преоблекли с мантии, с ножове и тропат на вратата на негърката. Тя пита: "Кой е там?" "Архангел Михаил със своя адютант иде да те вземе. Чу се молбата ти." Тя казва: "Кажете му, че бабата я няма." Ни най-малко хората не искат да умират. Човек никога не иска да умре. Хората не знаят какво нещо е смъртта. Единственото нещо, което не знаем какво е точно, то е смъртта. Единствената Велика тайна в живота, това е смъртта. Ние не знаем какво представлява смъртта. Животът е известен, ние живеем, но не знаем какво нещо е смъртта. Всички ги е страх от смъртта. В самото предположение, че ще умреш има нещо страшно.

Единствената тайна в света, която е неразрешена, тя е тайната на смъртта. Единственото нещо, което Бог забрани на човека: "Не разрешавай тайната на смъртта. В който ден ядеш от това дърво, ще умреш, ще опиташ съвсем друг живот." Сегашните учени хора казват, че детето още с първия плач вкусва отровата, която е във въздуха и вятъра, и най-после с тази отрова човек си заминава, умира. Сегашните учени хора казват кое е това, отровното. Нито един човек в света не взема достатъчно количество въздух. Съществува една дисхармония в дишането. В Индия йогите са създали цяла школа за дишането, в която изучават ритмичния закон за дишането. Те търсят ключа на дишането, защото е изгубен. Но и досега не могат да намерят ритмуса на дишането и на сърцето. Туй дишане, което индусите правят, не е ритмично. Западните хора умират по единствената причина, че не дишат хармонично и правилно. Заражда се един спор между дихателната и нервната система, зараждат се две противоположни сили, които се отблъскват. Мозъчната система, с която човек мисли, и неговата симпатична нервна система, и двете са положителни, щом стане сблъскване между тях, човек умира. Ако симпатичната нервна система вземе надмощие, човек има голям корем като буре, вратът му надебелява; такъв човек може да умре от апоплексия. Ако мозъчната система вземе надмощие, човек изсъхва, остават само мускулите и кожата; погледнеш, един ден умре от сухота. Казвате: "Господ да го прости." Няма какво да го прощава Господ. Ти ще намериш ритмуса на дишането. Ако се разгневиш на жена си, ти ще изгубиш ритмуса на дишането. Ако се разгневиш на сина си, на дъщеря си, ти ще изгубиш ритмуса на дишането си. На когото и да се разгневиш, ти ще изгубиш дихателната сила и ще нарушиш дейността на дихателната система. На когото и да се разгневиш, ти ще направиш пакост на себе си. Защото стрелката на гнева ще те отбие от правия път и твоята кола ще се блъсне някъде. Всеки гняв те отклонява от правия път на разумността на живота. Какво ще се разгневяваш, че се е счупила колата.

Питам тогава – От какво умира човек? – Преял е той. Преяждането от какво произтича? Щом човек не диша правилно, и дъвкането не става правилно, нито храносмилането, нито кръвообръщението, нито мисленето, нито чувстването стават правилно. Всичко е в дисхармония. Променен е ритъмът на живота, на органическия живот. Тогава ти се усещаш в едно стеснително положение, при това мъчно ти е, криво ти е, плачеш, въртиш ръцете си, ходиш при този, при онзи. Ще ти турят 10, 20, 30 инжекции, но болката не минава. То е като да се запушиш съвсем, да не дишаш правилно. Може да е един момент. Най-първо, за да отпушите дишането, ще се научите да задържате въздуха. Ще дойдете до един момент да задържите въздуха най-малко две минути. Ако сега някой от вас би се опитал да задържи въздуха две минути, той ще припадне. Но ще правите опити. Ще дойдете до едно състояние, като че ще се пръснете. После, не изведнъж, но постепенно, бавно ще изпущате въздуха. Ще дойде една вътрешна светлина и ще запазите ритмуса. Тогава каквато и болест да дойде, ще изчезне всичко. Ще погледнете на света другояче. Ще кажете: "Колко глупав човек съм бил, лекарството ми било безплатно и ефикасно." Дишането, това е ключът. Като завъртите ключа, ще се отвори вратата и ще излезете навън. А какво означава в дишането да хвалите Господа? За да хвалите Господа, трябва да излезе нещо от вас. Да хвалите Господа, то е законът на дишането. Онзи, който не може да диша, нито Господа хвали, нито себе си, нито добро може да направи, той е стара баба на 120 години, която иска всичко да й се даде. Питам сега, един човек, който не знае да диша, мислите ли, че към него Господ има благоволение? Не. Онзи, който не знае да диша добре, той пише лошо писмо на Господа. Мислите ли, че след като пращате пари на сина си да учи, но той не ви пише писмо и не ви благодари, ще ви е леко? Кой баща би се радвал на такъв син? Сега вие казвате, че в света има вярващи и невярващи. Вярващият човек е онзи, който пише писмо на баща си, невярващият е онзи, който не пише писмо. Вярващ е онзи, който диша правилно. В дишането е всичко. Ако ти можеш да възприемеш въздуха, тогава ще дойде разумният живот, истинският живот. Ти ще го почувстваш - Това е правилно дишане.

Сега да ви приведа един пример. Имате една приятелка, но сте казали една дума, с която сте я обидили. Някой път езикът ви не е деликатен. Тя се е затворила, нищо не казва, но вие усещате, че има нещо против вас. Правите един опит, втори, трети, но ако й кажете само една дума да ви разбере, веднага тя ще се отпуши, ще потече онова, което е спотаила в себе си. Тя е същата, но е затворила в един канал онова, което крие от другите. Тъй хубавото, което има твоята приятелка към тебе, не излиза навън и ти се мъчиш. Тя ти казва "Нямам нищо против теб." Тя казва, че няма нищо против теб и онова, което по-напред го имаше, няма го сега. Когато човек съгреши против Бога, тогава Господ заключва дишането му. Тогава ти дишаш студен въздух, неприятно ти е, нервен си; в къщи всички са лоши, приятелите ти са лоши, търговията ти не върви, учителите са глупави, уроците ти не вървят, ставаш, късаш, хвърляш, ходиш, казваш: "Всичко е глупаво в света".

Един млад момък, който дойде при мен, преди 10-15 години, ми каза: "Слушай, аз не вярвам в нищо, всичко е празна работа". Казвам: Ти вярваш в едно. Като не вярваш в нищо, ти пак вярваш в нещо: ти вярваш, че светът няма смисъл. Казва: "Всичко е празна работа, нито в Бога вярвам." Като погледнах физиономията му, виждам слабата му страна, виждам, че Венера има голямо влияние. Той търси един приятелски поглед, или мекия поглед на майка си. Казвам му: "Ако Господ ти даде една красива мома, която да те обикне, ще повярваш ли?" Казва: "Ако Го направи, ще вярвам вече в Господа."

Та всичките вярвания, които хората имат, на какво се основават? Ти вярваш, че ще отидеш в рая. Някои хора ги е страх да станат безверници, да не би да отидат в пъкъла. Не са лоши работи. Има и рай, има и ад. Но раят не е такъв, какъвто го описва Милтон, и пъкълът не е такъв, какъвто го описва Дайте. Вие ходили ли сте в рая? Данте ходил ли е в ада? Той само е надникнал в ада, Милтон само е надникнал в рая. В рая живеят най-разумните същества. За да влезеш там, трябва да знаеш техния език, да се разговаряш с тях, да влезеш в техните заведения, да слушаш техните сказки, да виждаш общественото положение, и като се върнеш, да кажеш: "Много хубаво нещо е раят!"

Настрадин Ходжа минавал за авторитет, за много учен човек. Един ден, понеже времето не е било топло, отива да сече дърва. Казва си: "Много лесна работа е." Взема брадвата, качва се на едно дърво и почва да сече клона на който стои. Минава един селянин и му казва: "Настрадин Ходжа, ще паднеш." "Това не е твоя работа. Настрадин Ходжа си знае работата." Отсича клона и бухва долу. Тогава казва на селянина: "Отде знаеше, че ще падна? Ако знаеш това, кажи ми кога ще умра?" "След три дни ще умреш. Иди да се помириш с жена си." Отива Настрадин Ходжа при жена си и казва: "Паднах от едно дърво. В съдбата ми е решено, викат ме в онзи свят. След три дни ще умра." Прощава се с жена си и отива в полето, при една круша, да чака смъртта си. Ляга в един трап под крушата – чака ангелите да го вземат. Круши падали отгоре и той си хапвал. Три дена вече минали, Настрадин Ходжа все чака да дойдат да го вземат. По едно време чува шум, звънци. Надига глава и гледа – минават камили, натоварени с грънци. Но като се надигнал от трапа, подплашил камилите. Хванали го камиларите и му ударили един бой. Връща се при жена си и тя го пита: "Какво има на онзи свят?" "Много хубаво е, круши падат от небето, но като подплашиш камилите, бой има." - отговорил той философски.

Сега може да се смеем на рая на Настрадин Ходжа, но всеки от нас все плаши камилите. Всички нещастия в света произтичат от уплашването на камилите. Лошите условия, това са камилите, неразбирането на положителната наука. Положителната наука според мен трябва да започне с децата, с дишането. Първото нещо като станеш сутрин е да знаеш, че трябва да имаш едно правилно дишане, да имаш един правилен ритмус. Онзи, който има правилно дишане, той като легне да спи, мъркане няма, хъркане няма, запушване няма, отваряне на устата няма, при него има една плавност в дишането, един ритъм. Като видиш такъв човек да спи, като че един ангел спи, тих и спокоен като дете, пълно спокойствие, напълно влиза и излиза въздухът. От него можеш да се научиш на правилно дишане и спане. Аз в живота си съм срещал само в два-три случая хора, които имат правилно дишане. При йогите дишането е цяла доктрина, цяла наука. Най-първо те с години дресират ума си, после чувствата и волята. След това йогата ще се учи как да диша правилно. Като се научите да дишате правилно, знаете ли каква мощна сила ще се развие у вас? Природата вече ще ви слуша. Ако дишате ритмично, природата ще ви слуша и каквото желаете ще ви го даде. Дето и да минавате с този ритмус на дишане никаква опасност няма да има за вас. Змиите няма да ви хапят. Ако дишате правилно, вие сте ограден от Божието благословение.

Като ме слушате, ще кажете като турците: "Ако това е вярно, голяма лъжа е." Вероятно е това нещо. И действително, че не е вярно. Ще кажете тогава: "Ами ние, които вярваме?" Мислите ли, че вашето вярване е пълно? Мислите ли, че онзи ученик, който свири "Цвете мило, цвете красно" е добър музикант или като свири сонати, че е кой знае какъв майстор? Аз наричам майстор, който знае да свири на четири струни, а пък един пианист бих счел за майстор, ако може не само да направи пианото да пее, но като прекръстосва ръцете си нагоре надолу, да накара цялата публика да настръхне от вълнение. Добър пианист считам този, който като свири да подражава на природата. Аз гледам съвременните музиканти, не искам да се произнасям върху музиката, но тъй както сега свирят, тъй както започват цигуларите хубаво, нека докрай да изведат цялото произведение хубаво. Свирил съм 20 години, доста сериозно, правил съм своите изследвания само по цигулка и върху влиянието на музиката. Имам само един опит за силата на музиката. Само веднаж съм правил опит, то беше във Варна. Друг път не сам го правил, понеже е опасен метод. Имах квартира, попаднах на много хубава къща, но в съседство с нея имаше кръчма. Цяла олелия: гайди, цигулки, тъпани. Да ида да им кажа "идете си", да кажа на кръчмаря нещо не върви; да мълча не мога; мисля какво да правя. Да изляза не мога. Една вечер към десет часа взех цигулката и изсвирих една соната. Всичката кръчма утихна. От тази вечер кръчмата пропадна, никой не остана и кръчмарят напусна. Само веднаж се прави такъв опит. Казвам: Опасно нещо е музиката. Интересно е, че когато започнах да свиря всички тия хора утихнаха. Гледам – насядали, турили си калпаците на масите, почват да мислят, гледат оканиците, клатят глави, нещо ново влиза в тях. Един по един си вземат шапките, "сбогом", и излизат. Други седят, погледнат, идат до масата и те излязат навън. Кръчмарят и той казва: "И аз няма да остана тук. Този занаят не струва." Дойде хазяйката при мене и казва: "Напуснаха кръчмата." Казвам: "Много добре, че я напуснаха. Защото за в бъдеще, ако си позволиш да дадеш това здание под наем за кръчма, ти имаш един син – синът ти ще замине, ще те сполети най-голямото нещастие. Направи бакалница, друго нещо, кръчма не прави." Тя се усмихна и каза: "Какво да се прави, условията на живота са такива, от две злини избираш по-малката".

Аз изнасям този факт пред вас, без да правите вие опит. Защото човешката мисъл върви по закона на дишането. Ако ти не знаеш как да дишаш ритмично, нищо не можеш да направиш в света.

Сегашните европейски народи, всички са нервни. Единствената причина е, че между симпатичната нервна система и мозъчната нервна система няма равновесие. Първото нещо е равновесието. Всички хора търсят това равновесие. Ето един начин за възпитанието на децата, за който трябва да се обръща внимание на майките. Децата трябва да се заченат навреме. Любовта трябва да дойде навреме. Аз предупреждавам младите в едно: Ако ти когато се празни месечината, напишеш едно любовно писмо и речеш да се ожениш, твоята работа ще мяза на празна месечина. Любовно писмо ще пишеш, когато месечината започва да се пълни. И ще избереш ден, не е безразлично кой ден – понеделник, вторник, сряда или друг ден. Според устройството на твоя организъм ще избереш ден. Кой ден? Господ си почина не в шестия, но в седмия ден. Той знае, че този ден е ден за почивка. Защо Господ не почина в петия ден? В Русия правят опит почивката да е в петък, но не върви. Философия има във всичко това. Трябва да се почива навреме, трябва да се работи навреме. Трябва да знаеш какво можеш да свършиш в понеделник, какво можеш да свършиш във вторник. За в бъдеще програмите в училищата, в гимназиите трябва да бъдат наредени според дните: Един предмет трябва да се учи в понеделник, друг – във вторник, трети – в сряда, в събота – почивка, а в неделя – увеселение. Като дойде неделята всички да се облекат хубаво, да има ядене, пиене, екскурзии, да благодарят на Бога. Съботата е ден за размишление, да си починат; неделята трябва да бъде ден за веселие, не трябва да има скарани хора никъде. Сега в неделя станат сутрин и всички сериозни, намусени, само чакат нещо за да стане скандал. Дойде ли неделя, всички по братски трябва да живеят – и богати, и сиромаси, всички на обща трапеза. Да няма съд, да няма провинени в неделя. Дойде ли понеделник, всеки да се заеме да работи. Дойде ли неделя – равенство и братство. Никъде да няма неразположение, нито между ученици и учители. Туй е Божественото. Казвате: "То не е естествено, не може да бъде така." Питам: Професорът професор ли се ражда? Той отпосле е станал професор. Докторът доктор ли се ражда? Той отпосле е станал доктор. Всички хора първоначално се раждат еднакви, но отпосле зависи кой от тях какво направление ще вземе. Разнообразието в живота седи именно в това. Сега, аз не искам да изнеса за вас една система на противоречие, но казвам: Съвременната раса не трябва да върви по пътя на индусите, понеже те вървят по инволюционен път, път на слизане. Когато европейските народи са употребили индуските методи за дишането, всякога са имали пакости. В еволюционното дишане трябва да има дишане нагоре и надолу, докато симпатичната и мозъчната система се приспособят към новите условия на въздуха. Защото във въздуха има един нов елемент, който сега навлиза. Той е толкова лек, че навсякъде навлиза и не може да остане. В новото дищане ние ще възприемем този елемент. Туй научно се нарича жизнена прана или енергия. Чрез новото дишане алхимиците са търсили начин за постигане на дългия живот. При новото дишане трябва дълго да задържаш въздуха и дълго да издишаш.

Всичките социални въпроси, които съществуват сами по себе си трябва да се разрешат. Умният човек няма какво да се безпокои. Богатите хора не спъват света, умните хора не спъват света. Единственото нещо е неразбирането на нещата. Тази борба, която съществува при ежбите, тя е, която спъва. Сиромасите мислят, че ако станат богати, ще станат щастливи. Ако ти се научиш да дишаш правилно, ще станеш богат човек, ще задържиш богатството за себе си, но ако не дишаш правилно и да си богат, пак ще осиромашееш. Един ден твоето богатство ще изчезне от ръцете ти както в сегашната криза. Богатството минава от едни ръце в други. Знаете ли колко хора са станали жертва на тази криза? В Европа двама милиардери са си теглили куршума. И в Америка има толкова и даже не тъй богати, много посредствени. Чувстват, че всичкото им богатство отива на вятъра.

Проповядват ни един бъдещ строй, проповядват ни бъдещо щастие, което никога няма да дойде на земята. По този начин туй щастие няма да дойде. Ако ти си болен, ако твоят стомах е разстроен, ако условията при които си роден са неблагоприятни, какво ще ти донесе богатството? Ако между хората любовта не може да се роди, по закон никакво учение в света не е в състояние да я внесе, никакво знание, каквото и да стане, никакво проповядване, никаква религия не е в състояние да внесе любовта. Защото любовта сама по себе си е основа на религията, на науката. Ако ние постъпваме по нейните закони, тя ще създаде една нова религия. Религията ни трябва за да създаде един нов път, по който спасението може да дойде в света.

Това разглеждане на въпроса е едностранчиво, ние хората не сме единствените фактори на земята. Светът от хиляди години все се оправя, и все не е оправен. След хиляда години ако дойдете, вие ще видите съвършено променен реда и порядъка, и ще имате свободен билет да вървите по целия свят. Може да учите музика и каквото изкуство искате, ще пътувате свободно от Земята до Месечината, до Слънцето. Сега не можете да отивате на Месечината, но след хиляди години някои от вас ще отидете на Месечината и там ще завършите образованието си, ще видите каква култура има. Засега Месечината я считат за мъртво тяло. В това отношение учените хора на Изтока не са съгласни с тези твърдения. Тези учени хора на Изтока си имат начини и знания, и ходят до Месечината и се връщат. Много от тях ходят и завършват своето образование там. Какво ще кажете на това? Аз не искам нищо да казвам. Това може да бъде като една басня, като една приказка от "Хиляда и една нощ". Всички неща, които са писани в "Хиляда и една нощ" верни ли са? Не са. Аз ви ги давам като една възможност. Най-после, питам: ако месечината е твърдо тяло – аз правя своите логически разсъждения – ако в нея няма никакъв живот, няма хора, няма вода, ако там има една температура, която денем се увеличава от 120 до 150 градуса студ, студът е по-голям от топлината, какъв живот ще има там? Но е мощна Месечината. Тя повдига водата на Земята 60 стъпки, прави приливите и отливите. Тази сила не е механическа. Учените хора на Месечината по механичен начин ли предизвикват приливите и отливите на Земята? Те организират земните течения, те са много заинтересовани, те са допуснали този голям студ. Защото подразбират, че Земята за в бъдеще може да направи едно разширение, да се получи едно нарастване на топлината и те виждат, че няма да могат да издържат. Та това е една предпазна мярка по отношение на топлината.

Като говоря какво отношение може да има между Земята и Месечината след хиляда години, питам, какво ви интересува вас дали има топлина или не на Месечината? Щастието на хората зависи от щастието на Месечината. Старите астролози, които са проучвали Месечината, са турили среброто за нейна емблема. То има много лечебни свойства. То убива много вредни микроби. Ако някого боли глава, да си окачи някаква сребърна пендара или верижка. Среброто е проводник на очистителни сили и очистителни действия. Всичките тези влияния на Месечината действат благотворно. Когато човек е нервен, да погледне малко Месечината, тя действа благотворно, защото притегля отровите, отрицателните сили. Старите астролози са турили на Слънцето златото като емблема. Тия учени хора са знаели вътрешното свойство на златото. В златото е скрито условието на новия живот. Туй злато трябва никога да не е попадало в ръката на престъпник, да не е попадало в ръката на банкер. Всеки един от вас да гледа да намери едно парче самородно злато и да го държи на себе си. То може да ви причини много по-голяма полза, отколкото друго. Сега, така като ви говоря, то мяза на онази баба, която казвала на онзи момък: "Да ти бае баба да не те яде мечка". Той казал: "Бабо, по-добре ми бай никак да ме не среща мечка."

В новите разбирания ще оставим старите наши възгледи. Те всички са били хубави на времето си. За сегашното поколение се изискват съвсем нови възгледи. Старите да служат като условие, като почва за новите растения. При растенията старата материя те я преорганизират, изваждат от нея нови сокове. Казвам това на онези от вас, които искате да се занимавате с наука. Вие казвате: "Бог дава, но в кошара не вкарва." Питам: Ако Бог е дал нещо, каква нужда има да го вкарва в кошарата? Щом са дадени нещата няма нужда да се вкарват в кошарата. И Христос казва: "Добрият пастир е, който изкарва стадото от кошарата навън и го води при бистрите потоци и зелените пасбища." Не който го вкарва в кошарата, но който го изкарва от кошарата. Значи кой е умният пастир: който води хората в църквата, или който ги изкарва навън и ги води към простора на живота?

За пример някой ще седне да гадае. Ако е за гадание, аз мога лесно да гадая. В Персия имало един ходжа, който не могъл да си намери занаят. Търсил човекът, правил, струвал, но не му върви. Най-после жена му казала: "Стани гадател." "Как?" Дала му тя един охлюв и почнал да гадае. Казал той нещо, случило се. Един ден иде един турчин и носи нещо в потурите и му казва: "Познай какво има в потурите." Гадателят като гледал охлюва, казал на себе си: "Веднъж ще идеш на пазар, два пъти, но и ти като лисицата ще влезеш в гащите." И наистина в потурите имало лисица. Турчинът казал: "Добре, позна." Прочул се гадателят. В Персия обрали шаха. Шахът чул за този гадател, вика го и му казва да намери крадците. Гадателят казал на жена си: "Ето, създаде ми беля на главата. Ако не намеря крадците до 30 деня ще ме обесят." Той си взел 30 зрънца и почнал да брои дните: първия ден гледал слънцето да изгрява, хвърля едното зърно и казва: "Ето, единият мина." В това време минавал единият от разбойниците и си казал: "Той ме позна." Втория ден пак чака ходжата да изгрее слънцето и хвърля второто зърно, казва: "И вторият ден мина." Него ден друг от разбойниците бил там. Като чул какво казал ходжата, казал си: "И мене позна!" Така всеки ден гадателят чакал слънцето да изгрява и хвърлял по едно зрънце, а разбойниците, които минавали покрай него, чували да казва: "И този мина." На 29-я ден дошли всички разбойници при него и казали: "Много ти се молим, не ни издавай, ето всичките откраднати неща, дай ги на шаха". Той отива, занася нещата на шаха и минава за голям гадател.

Но хубавото в тази приказка ето къде е: в това присъствие на духа. Той си казва: "Като не знаеш това изкуство, защо ли се залавяш?" Най-после невидимият свят му помага. След това той става един от знаменитите гадатели в света. От случая с потурите, като познал какво има вътре, той разбрал че му помагат. Тогава дошъл при него един Учител и му казал: "Ти мина през един изпит. Това е случаен начин, но има и правилен начин, по който може да се познават нещата." И му дал правила как да познава.

Ще ви кажа: В Природата има случайни неща, които ние изучаваме чрез страданията, но има и един правилен, разумен начин, по който учим нещата на истинската природа. Сега аз препоръчвам на всички ви да намерите добрата страна на когото и да е, не да наблюдавате неговата отрицателна страна, но наблюдавайте го от неговата положителна страна и вижте кои са причините, за да постъпва той така или иначе. Един човек яде, вижте причината защо той яде. Той яде, защото иска красив да стане. Някой иска да учи, много учен да стане. Учил, учил, докато се разстрои нервната му система. Всичките ни слабости, които имаме, се дължат все на нервите. Ние искаме да направим нещо някой път. Казваме нещо, искаме да се проявим. Станал някой човек щестлавен. Явило се едно хубаво чувство. Не е лошо да бъде човек тщеславен и методът не е лош. Методът е лош само когато стане като едно болезнено състояние, не като достойнство. Човек, който няма благородно чувство, на него не може да разчиташ. У англичаните личните чувства са в много благородна форма. Той като те срещне, казва: Аз съм англичанин. И като си даде думата и на парчета да го режат, не се отказва от нея. Сегашните англичани мъчно обещават, но дадат ли дума, държат на нея. Особени са англичаните.

Един английски лорд гледал през прозореца в един хотел в Италия, как един италианец искал да се самоубие – не зная доколко е верен този случай. Вика го и го пита, защо иска да се самоубие. Онзи му разказал всичките си страдания. Лордът го пита: "Колко пари ти трябват?" Дава му един чек от 20 хиляди английски лири. Казва му: "Ти си от страхливите, от тебе човек не може да стане. Като мен ще живееш, няма да живееш като баба. Туй е престъпление. Не прави в света борчове!" И му оставя своето завещание. Изважда си револвера и му казва: "Ето как трябва да се самоубиеш." – Самоубива се.

Така не бива да се действа, в такава крива посока. Ако тълкувате всичко буквално, ще извадите крива мярка. Човек се самоубива, когато се отказва от своите криви разбирания, от престъплението. А когато извадя парабела, аз няма да се самоубия, аз ще убия своето достойнство.

Един американец ми разправяше този случай. Аз наричам това морал. Този американец имал познат. Той удрял по две плесници на всеки, който влезе при него. Американецът повикал този човек и му казал: Ти чел ли си тази книга? – сочи му Библията – Не съм я чел. - Прочети тази книга. След време неговият познат му казал: Ако аз не бях чел тази книга, щях да те просна на земята. Благодари, че съм я чел. Човек, който може в даден случай да се въздържи, да си обуздае чувствата, който може да си обуздае гласа, който може да обуздае една мисъл, той е силен човек.

Отива един български ясновидец при един човек и му казва: "Да знаеш, че твоята жена ти изневерява, тя не ти е вярна. Има работа с друг мъж." Убива човека, като бомба действат тия думи. Оттам насетне заболява човекът и в скоро време заминава за другия свят.

Друг случай. Един млад човек ми казваше: "Много добре си живеехме с моята жена, много добре се разбирахме. Но един ден един познат ми казва, че жена ми му е казала една дума. Целият ми живот се измени!" От това, че жена му е казала една дума на другия, иде му да полудее. Казвам му: Не слушай, това са съвпадения. Важно е какви са отношенията на твоята жена с теб, но важно е какви са и твоите отношения спрямо жена ти. Ако твоята любов е искрена, и любовта на жена ти не може да бъде друга, освен като твоята. От мое гледище, ако ти подозираш жена си в нещо, грешката е в теб. Той казва: "Подозирам я." Казвам му: "Не така, и да виждаш, пак не вярвай."

В света съществува един закон: Човек, в когото Любовта царува, не може да го сполети нещастие. А ако е за драма или трагедия, аз не намирам по-голяма трагедия в света от Христовата трагедия. Христос имаше сила да вдрази Римската империя, но Го хулиха, подиграваха Му се, дадоха Му кръст да носи, разпънаха Го на кръста, присмиваха Му се, казваха: "Слез от кръста!" Какво ще кажете вие, ако вие бяхте един Учител, поставен на този позорен стълб, с тази вътрешна трагедия в живота? Сила на характера аз виждам! Христос носеше един огън. Той казва: "Аз виждам, светът може да се измени, но Любовта е неизменна. Аз съм едно с Любовта. Аз съм едно с Тебе, да става каквото ще! Аз зная, че крайният предел на нещата е Любовта. Злото е временно в света. То е едно неразбиране." Тогава излиза нещо от Неговата душа и казва: "Туй, което аз разбрах, те не го разбират. Един ден ще го разберат." Ето това е истинска драма. Един ден, когато дойде любовта – силата на Христа е там. Възкресението Му показва, че Той е на правия път. Тогава Той казва: "Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята." Намери се един човек, който при най-големите изпитания не се огъва, не живее за себе си, готов е да се пожертва за цялото човечество. Даде Му се власт да оправи света, да внесе ред и порядък по един морален начин.

В света аз правя една аналогия. Държавниците аз ги наричам твърдата почва. Те са смели. Това са учебни заведения. Държавната религия, това е нервен темперамент, а търговците, това е флегматичният темперамент. Тогава питам: Какви трябва да бъдат държавниците? Те казват: "Тук трябва да има ред и порядък." Те са твърдата почва. После да дойдат търговците – това е водата, която трябва да полее всичко. След това трябва да дойде въздухът, да разнесе тази влага навсякъде. Най-после трябва да дойде нервният темперамент – трябва да дойде светлината и топлината, да озари всичко наоколо и да внесе ред и порядък. Всички тези хора са носители на разни енергии. Държавниците са носители на земните енергии, търговците са носители на водните енергии, учените хора са носители на въздухообразните сили. Най-после, това, което носи културата, възвишеният живот, религиозният живот – това е вече светлината и топлината, които идват да строят.

Какво нещо е религията? Религията не е това човек да влиза в църква да се моли. Религия има човек, който знае да борави със светлината, че като влиза светлината в него, да живее, той да може да я превръща. Всички хора за в бъдеще ни най-малко няма да носят лампи вечерно време. Всеки от вас ще свети. Като дойде, цялата му глава ще свети. Той като говори, от устата му, от езика му ще излиза пламък. То е сега една надежда. Най-малкото, което можете да направите е да се обезверите в сегашните ваши вярвания. Да станете всички безверници в едно нещо: да не вярвате, че ще умрете. Да не вярвате, че лоши хора ще станете. Да се обезверите, че може да остареете. Не вярвайте в остаряването! Побелее ви главата – не вярвайте. Не вярвайте в сиромашията, и в богатството не вярвайте. В какво трябва да вярвате? Сега не ви казвам в какво трябва да вярвате. То е един малък метод.

Аз по някой път опитвам доколко е право моето учение. Гледам някои хора отчаяни, обезсърчени, нещастни, виждам някой отива да се беси, или да се хвърли от някоя канара. Това за мен е забавление, развлечение. Напущам си работата, вечерно време туря си раницата, срещам една мома, тя отива към планината с намерение да се хвърли от някоя скала. "Къде отиваш?" "Отивам да се хвърля от канарите." "Че и аз там отивам." "Тъй ли?" "Защо искаш да се самоубиеш?" Тя почва да се окайва: "Няма кой да ме обича. Имах един на когото се уповавах, но той ме излъга." Представи ми го много хубаво.

Имам друг един случай с една млада мома, българка. Тя пише любовно писмо от един писмовник. За пръв път пише: "Откак те видях, трепна нещо в сърцето ми, без теб не мога да живея." Гледа в писмовника й пише: "За тебе съм готова да умра." Тя казва: "Не искам да пиша това че, кой ще го обича, аз като умра?" Другото пише, но като дойде до това изречение, не иска да го пише. Казва: "Не искам да умирам, нищо повече. Ще му кажа, че не искам да умирам. Тук в писмовника не е право, писано е, че искала да умре, но аз не искам да умра, а ще живея. Защото няма кой да те обича, затова именно няма да умирам за теб, но ще живея за теб. Ако така ме обичаш, добре, но ако искаш да умра за теб, тогава търси си друга." Ето един здрав ум. Не искам да умирам, аз съм готова да живея за теб, да ти слугувам, да те обичам; ако искаш аз да умра за теб, търси си друга. Вие често казвате, че искате да умрете. Не, като дойдете до това, не пишете такива работи. Често съм срещал християни, които казват, че са готови да умрат за Исуса Христа. Ако вие пишете на Господа една писмо, кажете: "Господи, аз съм готов да изпълня волята Ти, аз съм готов да живея за Теб." За умиране и въпрос да не става! Сега вие искате да ме убедите, че всички ще умрете. Апостол Павел казва: "Всички няма да умрете, но всички ще се измените." Няма да умрете! Аз искам коригиране в схващането ви за смъртта. Смъртта ще я схващате като промяна. Ако е за промяна, аз съм съгласен, готов съм на всяка промяна, но, както това момиче, не искам да умра. Вие да се измените всички бих пожелал, но да умрете – не. Ако аз бих ви написал едно любовно писмо, като дойда до умирането ще се спра. Ако съм една мома и пиша, там ще се спра; ако съм момък, ще се спра също там. Готов съм да живея за вас, да правя добро на вас, да ви обичам, но да умра – не. Да живея съм се научил, но да умирам не е разумно според мен. В Писанието е казано: Да умрем значи да се изменим – съзнателно да минем от едно съетояние в друго. Това разбирам, но да умрем недоволни от живота, това не разбирам.

Всичко онова, което Бог е създал, в основата си е добро. В основата си Божественото у нас е добро. Лошото у нас е само онова неразбраното, човешкото. Когато на богатия сърцето е станало скържаво, когато на сиромаха сърцето е станало скържаво, това е човешкото. Еднакво и богатият и сиромахът трябва да имат широко сърце. Преди години бях на екскурзия в Южна България, горе на Домузалан, с приятели. Дойдохме до едно турче-говедарче, гледам го, вари си в едно гърне боб. Казвам му: "Може ли да ми дадеш малко боб?" "На драго сърце, готов съм да ти услужа. Но бобът ми не е солен, турил съм малко лук само." След като ядохме хубаво от боба, казвам: "Сега ние ще ти дадем от нашето." Дадохме му сладкиши, маслини. Казва: "Много ми дадохте, моят боб не отговаря на това, което вие ми давате, малко боб и лук ви дадох. Туй е много!" Казвам: "Така става, за твоето добро сърце е." Той можеше да каже: "Този боб е за мен." Сегашните хора не са готови да споделят своето благо с готовност. Споделете вашето благо, което Бог ви е дал, с вашите ближни. Аз наричам ближни онези, които ви обичат. Да кажете: "Свободно го правя, имам всичката добра воля." Туй значи да се хвали Бог.

Господ е онази велика Любов, която въздига човека. Аз наричам Господ онази велика Любов, велика Мъдрост и велика Истина, която дава свобода на всички хора. Тези велики принципи владеят ли света, сегашният ред и порядък сам по себе си ще се измени. Всички ще се измените. Съдиите ще се изменят, адвокатите ще се изменят, свещениците ще се изменят, учителите ще се изменят. Ако всички пожелаем, какво ни спира? Ако един свещеник реши да живее за Бога, не външно само, ако един съдия реши да живее по Бога, не по форма само, то целият ред трябва да се измени, отношенията ни трябва да се изменят. Иначе ще имаме съдии, учители, свещеници, адвокати, само по форма; а като се измени всичко, длъжниците ще бъдат свободни и всички блага ще бъдат свободни. Каквото придобием, всичко това ще бъде складирано в хамбари. Всички тогава ще работим общо за всички. Всички ще работят само по два часа най-много. И тогава, в тази епоха, ще съдят само праведните. Като няма какво да правят, ще викнат: "Иван или Драган е направил едно добро." В какво ще седи наказанието? Да приготви един обяд за сто души и да прислужва на всичките. Туй ще бъде наказанието. Някоя сестра направила престъпление – направила добро, ще я осъдят да измие един салон, да тури столовете за събранието, за една лекция; всички гости, които дойдат, тя ще ги посрещне любезно. Тъй ще съдят един ден съдиите. И протоколи ще има, и съдии ще има, и секретари. Това сега е приказка от "Хиляда и една нощ". Но като дойде, то ще бъде по-чудно, отколкото аз ви го казвам. Като се намерите в един такъв свят след хиляди години, и вие ще кажете като Савската царица, след като видя Соломон: "Това, което видях и чух, е повече от онова, което дойде до моите уши."

Та за в бъдеще не се обезсърчавайте. Идат за вас хубави времена. Няма да съжалявате, че сте били млади, няма да съжалявате, че сте били сиромаси, няма да съжалявате, че сте били богати, няма да съжалявате, че сте били учени, няма да съжалявате, че сте били невежи – каквито и да сте били досега, страдащи или радостни, нито един от вас няма да съжалява! Всеки ще се радва, че е минал през туй възпитателно училище, за да намери тази велика Истина, която човешката реч не може да изкаже.

33-та неделна беседа, държана от Учителя на 29-ти май, 1932 г., София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни