Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_06_01 Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 14:00

Архивна единица

От книгата Начало на мъдростта“, 17 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. III (1931-1932 г.), изд. София, 1946 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Любов, обич и почит

Размишление.

Като ученици на велика школа, вие се нуждаете от нова философия. В  какво се заключава тая философия? - Да мислиш в момента, т.е. никога да  не отлагаш. Важно е това, което намислиш в момента. Че си мислил месеци  по-рано, че си човъркал, както къртицата рови земята, това не те  ползва. Какво е направила къртицата със своето ровене? Направила е много  дупки, с което попречила на земеделеца. Тя рови, за да си намери храна.  Защо рови човек? Казвате, че работата на земеделеца е благородна.  Зависи, как работи и защо работи. Ако земеделецът оре и обработва земята  само за прехрана, това и къртицата прави. Ако ученикът учи само за  добри бележки, да получи диплом, с който да се прехранва, това и  къртицата прави. Това не разрешава въпросите на живота. Някой се учи да  събира, да изважда, да умножава и дели, но не знае, кое действие е  най-добро. Ще кажете, че събирането е най-добро действие. Добро е, но  само ако можеш да събереш на едно място двама светии, или един момък и  една мома, на които сърцата горят и светят от любов. Изкуство е да  събереш на едно място майка и дете. Майката да трепти за детето си и  детето да отговаря на нейната любов. Като намерите добрата страна на  събирането, намерете добрата страна и на останалите действия. Това значи  да бъдеш ученик да изучаваш живата математика. Защо трябва да се  изучава живата математика? - Да развие ума, да го направи еластичен. В  това отношение, всяка наука е на мястото си. Днес се изучават едни  науки, а преди стотици и хиляди години се изучавали други науки - според  условията. Обаче, и днес, и в миналото хората са изучавали медицина, с  цел да лекуват болни. Някой лекар работи десетки години, все болни  лекува. Главата му е пълна с различни болести и оплаквания на хората.  Какво е придобил от това? Има смисъл да бъдеш лекар, но да познаваш  признаците на здравето, да знаеш, кой човек е здрав. Да познаваш само  болестите, това не е истинската медицина. Казвате, че болният не може да  яде - това било един признак. Обаче, има болни, които ядат повече от  здравите. Повикали лекар да прегледа един умиращ, да види, какво е  положението му. Лекарят отишъл тичешком при болния, да не би да умре,  преди да се опита да му помогне. Какво видял? Болният лежал неподвижно;  на масата пред него имало чиния, пълна с кюфтета. Като видял лекаря,  болният извикал: Господин докторе, умирам! Помогни ми. Лекарят го  погледнал, усмихнал се и казал: Бъди спокоен, докато тая чиния стои пред  тебе и си хапваш, няма да умреш. Такава била болестта му, че трябвало  да яде. Същият лекар изнася интересни случаи от своята практика. Имало  един болен, който изяждал девет хляба на ден. Друга една млада мома  изяждала закуската на 70 деца в един приют. Това са болезнени случаи.  Невъзможно е здрав човек да яде толкова много. Съществуват болезнени  състояния и на ума, и на сърцето. Човек трябва да изправи живота си, да  се освободи от тия състояния.

Кои са нормални, естествени прояви на ума и на сърцето? По какво  се познава абсолютно здравият? - Той не трепва от нищо. Каквото и да  срещне на пътя си - луд, пиян човек, мечка - минава спокойно, без да му  трепне сърцето. Кажеш ли, че те е страх от нещо, в твоя ум или в сърцето  ти има нещо ненормално, болезнено. Някои хора се страхуват от мишка, от  пиявица. Имаше една стара жена във Варна, която минаваше за голям  герой. С пищов убила един мъж. Тя беше добър плувец: влизаше в морето  четири километра навътре. Тя отиваше до Евксиноград и се връщаше с  плуване. Беше известна на целия град със своите подвизи. Обаче, видеше  ли пиявица, даже в шише, бягаше от нея, като от пожар. От нищо не се  страхуваше, но от пиявицата изпитваше панически страх. Не се страхуваше  от мечка, от вълк, а от пиявица. Това, което е неестествено за някого, е  естествено за друг. Някой се страхува от една мисъл, влязла ненавреме в  главата му. Той сам я преувеличава и се страхува от нея, като от огън.  Страхуваш се от пиявица например, и казваш: Нямаш представа, какво нещо е  пиявицата. Отговарям: Ти нямаш представа, какво нещо е животът.

Една жена, майка на четири малки деца, се оплаквала, че не може  да се справи с тях. Като мома, изучавала различни педагогични методи за  възпитание, но сега не можела да си помогне. Чудела се, какво да прави.  Най-после дошла до един нов педагогичен метод - да наплаши децата си.  Излязла вън, сложила на главата си една бяла гугла, скрила лицето си, да  не я познаят децата, облякла други дрехи и така влязла при тях. Като я  видели, те писнали, и всяко се сгушило, където очите му видят. Затихнал  шумът, млъкнали, смирили се децата. Майката излязла вън, свалила гуглата  и чуждите дрехи и отново влязла в стаята. Като я видели, децата се  хвърлили върху нея, прегърнали я и започнали да разказват, че едно  чудовище ги уплашило. Тя ги запитала: Ще слушате ли? - Ще слушаме,  майчице, само не ни оставяй сами, да не дойде пак това чудовище. Казвам:  Такова чудовище, т.е. такова нещастие може да ви сполети и вас. - Защо?  - За да ви възпита. То е новият метод на педагогика, който майката  прилага върху децата си. С такива методи си служи и природата. Някой  заболее, оплаква се от стомах, от гърло, от ревматизъм и др. Не е  страшна болестта, тя е педагогичен метод за възпитание. Страшно е  преувеличаването на болестта. Като дойде страхът, човек започва да  преувеличава нещата, и сам усложнява положението си. Той казва: Боли ме  гърлото; какво ще стане, ако се запуши? Боли ме главата; какво ще стане,  ако мозъкът ми се възпали? Помнете: Който обича Бога, има имунитет към  болестите. Той не се страхува от нищо. Срещнете ли човек, който има  съзнателно отношение към живота и не се страхува от нищо, той има любов  към Бога. Бог не се нуждае от нашата любов. Той има всичко: богатство,  знание, сила. Обаче, любовта ни към Бога е необходимост за нас. Тя ни  свързва с разумния свят, с всички възвишени същества. Казвате на някого:  Дай имането си на Бога. - Защо Му е вашето имане? Някоя майка иска да  посвети детето си в служене на Бога. Защо Му е нейното дете? Млад момък  или млада мома се покалугерили, облекли се в черни дрехи, в знак на  служене на Бога. Бог не се нуждае от черните дрехи на калугерите и от  тяхното служене. Някои се посветили на науката. И това не е нужно на  Бога.

Какво означават думите посвещение и служене? Само оня може да се  посвети на нещо и да му служи, който има любов в душата си. Да се  посветиш на науката без любов, това не е никакво посвещение. Без любов  нищо не се постига. Това е велик, основен закон. Любовта организира  нещата. Без любов не може да се говори за организация. Всички светове са  създадени от любовта. Всички предмети, които се изучават на земята, са  предметно учение за човека. Само чрез тях той ще се домогне до въпроса  за създаването на света. Който може да разреши правилно тоя въпрос, той е  разумен човек. На какъвто въпрос се натъкне, веднага го разрешава. Ако  заболее, той знае причината на заболяването. Ако стомахът му е  разстроен, той знае, че причината за това се крие в бързото ядене и  недостатъчното смилане на храната. Стомахът се оплаква, че това, което  устата и зъбите трябва да свършат, легнало върху него. Задачата на  стомаха не е да дъвче храната. Стомахът има строго определена работа,  която трябва да свърши. Останалата работа ще свършат червата и черният  дроб. При това, всеки орган трябва да свърши работата си навреме.  Закъснее ли черният дроб да помогне на стомаха, последният ще страда.  Често стомахът страда, защото върши чужда работа. Трябва ли той да дъвче  храната? Това е работа на зъбите.

Казвам: Не туряй в стомаха си несдъвкана храна, за да не го  осакатиш. Не слагай в ума си несдъвкана мисъл, за да не го осакатиш.  Една несдъвкана и несмляна мисъл може да произведе парализа в човека.  Дойде някой в дома ви и каже, че мъжът ви лежи мъртъв на улицата. Без да  проверите това, вие веднага се стреснете и се парализирате. Защо се  стряскаш? - Няма кой да ме гледа, няма кой да се грижи за мене. Казвам:  Преди да се стряскаш, провери, дали тоя факт е истински. Човек трябва да  има самообладание.

Като ученици, вие трябва да проверявате нещата, да не се  поддавате на различни слухове. Някои от вас са крайно суеверни, на  всичко вярват. Достатъчно е да се пусне някакъв слух и те веднага ще  повярват. Не само това, но казаното се разнася от човек на човек с  известни прибавки. В това отношение, те приличат на оня дървар, който се  върнал от гората уплашен и казал на своите съселяни: Видях сто мечки в  гората и избягах. - Намали малко, не са били сто. - Ако не са сто, поне  80 имаше. - И това е много. - Тогава 60 имаше. Като не му вярвали, той  намалявал, намалявал, докато най-после казал: Не зная, мечка ли беше, но  зашумя нещо в гората, и аз избягах.

Казвам: Преди да възприемете една мисъл, проверете я. След това  разсъждавайте върху нея, да видите, дали е права, или не. В това се  изразява силата на вашия ум. Има неща, които не ви интересуват - не се  пресилвайте да ги изучавате. Всяко пресилване уморява и разстройва  нервната система. Някои неща не са за вас, още не сте готови да ги  приемете. Например, ако ви говоря нещо върху науката за ноктите, ще се  изплашите, не сте готови за тая наука. - Защо се страхуват хората? -  Защо досега са изучавали само патологичните признаци, отпечатани върху  ноктите. По тях ще познаете, кой ще заболее от туберкулоза, ревматизъм  или сърдечен удар. Обаче, има белези върху ноктите, които определят  здравословното състояние на организма. Тия признаци трябва да се  изучават. Ако не се страхувате, изучавайте и болезнените признаци, но  същевременно търсете начини да ги премахнете. Има случаи, когато страхът  лекува човека. Един наш познат от Варна боледувал цели седем години от  треска. Един ден излязъл да се разходи край морето. Като вървял по  тротоара, една жена отворила прозореца на втория етаж на къщата и изляла  набързо един леген с гореща вода, без да забележи, че отдолу минава  човек. Силно изненадан, болният се стреснал от горещата вода и в  организма му станала реакция, която го излекувала от седемгодишната  треска. В случая, страхът, изненадата произвели обратен резултат на  болестта.

Едно младо момче, македонче, заболяло от страх - три години  страдало от треска. То видяло баща си убит на воденицата, от което  преживяло голям ужас. Майка му се чудела, какво да прави. Лекували го по  един, по друг начин, но нищо не му помогнало. Най-после, тя решила да  го посвети в служене на Бога и го предала на църквата. Един ден клисарят  пожелал да се пошегува с момчето. Както седели в църквата, той веднага  изгасил всички свещи. Като останало на тъмно, момчето се разтреперило от  страх и припаднало. В резултат на това, то оздравяло напълно. Значи, в  едно отношение, страхът произвежда заболяване; в друго отношение, той  причинява оздравяване. При известни състояния човек се чувствува  щастлив, добре разположен; при други състояния той се чувствува  нещастен, неразположен.

Кога трябва човек да се страхува? - Когато греши. Добре е да се  уплаши, когато е болен, но неочаквано. Ако очаква да го плашат, той не  може да се лекува. Има много начини за лекуване. Един от тях е вярата.  Христос казва на един болен: Да бъде според вярата ти! Значи, ако  вярваш, ще оздравееш. Важно е, обаче, каква трябва да бъде тая вяра. Ако  вярата на болния не е силна, с години ще носи треската си. Често вие  вярвате на слухове, за които трябва да бъдете глухи. Но кажат ли ви  нещо, от което може да се ползвате, не вярвате. Например, колцина от вас  ще повярват, че кашлицата им ще мине най-късно до следната сряда? Който  повярва, ще оздравее. С други думи казано: Който сее, ще жъне. Ще  кажете, че имате вяра. - Имате вяра, която не лекува. Това не е вяра, но  суеверие. Откажете се от суеверието и работете за усилване на вярата.

Мнозина имат криви, изопачени разбирания за нещата, затова сами  се спъват. Например, те грешат, вършат престъпления и се страхуват и  срамуват само от хората. Говорят за Бога, като понятие, а към хората  имат реално отношение. Какво, в същност е Бог и какво - човек? Странно е  да се срамувате от хората, а от Бога да не се срамувате. Адам, обаче,  като разбра, че е гол, засрами се от Господа и се скри от Неговия  поглед. Добре е човек да се срамува. Адам се засрами, защото гледаше на  голотата като на нещо неестествено. Сегашното понятие за голота е  съвършено различно от това, което Адам имал. Под голота Адам разбирал  нещо вътрешно. Той се почувствувал нищожен и се засрамил, не посмял да  се яви пред Господа. Докато е свързан с тялото си, човек преживява  различни състояния, които го измъчват. Например, някой казва: Какво ще  стане с мене, като умра? Ще ме заровят в земята и ще гледам, как тялото  ми гние и се разлага. Дали ще бъде така, това зависи от връзката ти с  тялото. Колкото повече си свързан с тялото си, толкова по-голяма е  вероятността да бъдеш в гроба след смъртта си. Ако не си свързан с  тялото си, ще бъдеш вън от гроба, на свобода. Имали ли сте опитността да  излезете от тялото си и да се върнете отново в него? Това е една от  възможностите на човека, с която малцина разполагат. В геометрията се  говори за квадратурата на кръга. Какво означава това? Защо се търси  квадратурата на кръга? Да търсиш квадратурата на кръга, това значи, да  се домогнеш до ония възможности, които се съдържат в кръга. В квадрата,  като четириъгълник, се крие Питагоровото учение, защото Питагор се  занимавал с числата от едно до четири. Като съберете тия числа,  получавате десет: 1 +2 +3 +4 =10. Числото десет представя един цикъл, в  който всеки зародиш постига развитието си. Това е отвлечена мисъл, която  няма нищо общо със сегашния живот.

Каква представа има сегашният човек за Бога? Някой си Го  представя като стар човек, с бяла брада и жезъл в ръка. Друг казва, че  Бог е навсякъде. Той няма образ на Бога, но Го приема широко в  съзнанието си. Само оня може да приеме Бога в съзнанието си, който е  всякога буден по отношение себе си и окръжаващите. Той има ясна  представа за всяка своя клетка, която се намира под контрола на  съзнанието му. Той знае, че всяко нещо в него, за което може да мисли,  никога не умира. Всяко нещо, за което не може да мисли, умира. Докато  държиш нещо в съзнанието си, то живее. Щом изчезне от съзнанието ти, то  умира. На същото основание, казвам: Когато съзнанието се прекъсне, човек  става част от друго съзнание. Значи, някое същество е престанало да  мисли за вас. Тогава и вие преставате да мислите за него. Например,  двама млади се обичат. Един ден момъкът се оплаква, че възлюбената го  забравила. Закон е: Не може да те забрави оня, който те обича.  Невъзможно е да обичаш някого и той да те забрави.

Казвам: Вселената може да се унищожи, светът може да изчезне,  слънцето може да потъмнее, но да забравиш човека, когото обичаш, това е  невъзможно. Ако не беше така, животът щеше да се обезсмисли. И слънцето  може да закъснее в пътя си, защото е резултат на разумната сила -  любовта. За силата на любовта, изтичаща от Бога, се съди по светлината  на слънцето. По нея аз правя своите изчисления. - Как се правят тия  изчисления? - Много просто. Застана с лице срещу слънцето. Вдигна  дясната си ръка срещу него, с дланта напред, в отвесно положение. След  това поставям ръката си в джоба. Аз правя изчислението си по физичен  начин; всички виждат, какво правя, и се чудят, не разбират, как става  изчислението. Повечето пъти правя изчислението си мислено, с умствената  си ръка. Тогава никой не ме вижда. Когато искам да зная, дали даден  болен ще оздравее, правя следния опит: влизам в стаята при болния и  отивам до прозореца, да видя, мога ли да хвана светлината и да я  изчисля. Ако мога да направя това, болният ще оздравее; ако не мога да  го направя, той не може да оздравее. От човека зависи, дали ще успее в  опитите си, или не. Важно е, как гледа той на нещата. Като отида в някоя  гора и срещна мечка на пътя си, аз не се страхувам. Аз гледам на  мечката като на адепт, който в миналото не е завършил успешно изпита си.  Като срещна тоя адепт в гората, той ме пита: Кога ще се освободя от тая  опашка? - Когато престанеш да плашиш хората. Ако продължаваш да ги  плашиш, дълго време ще носиш мечите уши и опашка. Мечката не трябва да  плаши нито сърните, нито птиците, а още по-малко човека. Вие как бихте  разрешили тоя въпрос? Казвам на мечката: Още един начин остава за тебе -  аз ще се кача на гърба ти, а ти ще ме носиш. Като правиш това три дена  наред, опашката и ушите ти ще паднат. Аз се разговарям с мечката, т.е. с  адепта, за да му предам нещо от новото, което нося в себе си. После  казват, че мечката умряла. Тя се освободила, не е умряла. Смъртта, в тоя  случай, е освобождаване. Адептът се освобождава от формата, в която е  живял на земята. Във всяко животно има по една човешка душа, на която е  определено да живее известно време там. Това е окултна теория, която е  вярна. Много теории има по тоя въпрос. Питат ме, качвал ли съм се на  гърба на мечката. Не съм се качвал, но съм срещал мечка в гората. Тя ме  погледне съзнателно. Човешката душа в нея ме пита, кога ще се освободи.  Аз й казвам, че не е дошло още време за освобождаването й.

Сега ние се отвлякохме от въпроса. Вие се питате, какво трябва да  правите при сегашните условия на живота. Какво мислите да правите?  Какво виждам, някои от вас се готвят за небето, където очакват да ги  посрещнат с венци и музика. Ще ви посрещнат, наистина, но кой ще ви  посрещне? Вие не знаете къде ще отидете, нито кой ще ви посрещне. Не  искам да ви обезверявам, но вие казвате, че вярвате в Христа и очаквате  Той да ви посрещне. Не е достатъчно само да вярвате в Христа, но трябва  да Го любите. Само оня може да ви посрещне, който ви обича, и когото вие  обичате. Който не ви обича, може само да ви вярва, но не е готов да ви  посрещне. В това отношение, може да направите опит, още докато сте на  земята. Не чакайте да отидете на небето, че тогава да проверите, кой е  готов да ви посрещне. Когато имате някаква мъчнотия, вижте кой ще дойде  да ви помогне. Който от оня свят е готов да ви помага, той ще бъде готов  и да ви посрещне. Ще кажете, че вярвате в мене. Вярвате само за това,  че ще получите нещо хубаво. Всички религиозни хора казват, че вярват в  Бога и в Христа, но ако подложат вярата им на изпит, няма да издържат.  Някоя млада мома се ожени за богат, красив момък и като религиозна,  казва, че е готова да се жертвува за Христа. Как ще постъпи тя, ако  Христос й каже да напусне мъжа си? Тя ще каже, че той я изпитва. Едва  една година откак се оженила и не може да се откаже от мъжа си. Къде й е  вярата тогава? Ако не може да се откаже от един мъж, тя не е готова за  Христа. Тоя мъж неразделен ли е от нея? Жената неразделна ли е от мъжа?  Христос каза на самарянката: "Ти си имала пет мъже, но и тоя, когото  сега имаш, не е твой мъж."

Какво, всъщност, представляват мъжът и жената? Мъжът е десният  крак на човека, а жената - левият. - Кой човек е женен? - Който ходи  правилно. Следователно, срещнете ли човек, който не куца, който има  здрави крака и стъпва правилно, ще знаете, че е женен. Ако мъжът куца,  той има работа с чужди жени; ако жената куца, и тя има работа с чужди  мъже. Като ставаш сутрин, виж, право ли ходиш. Ако левият крак е куц,  жената е виновна; ако десният крак е куц, мъжът е виновен; ако и двата  крака не вървят добре, виновни са и мъжът, и жената. Кажи си: Имам един  мъж - десния крак и една жена - левия крак; имам още един мъж - дясната  ръка и още една жена - лявата ръка. Какво повече мога да искам?  Природата ми е дала всичко необходимо. Един познат българин, който  живееше в Америка, ми казваше, какви въпроси му задавали американците.  Питали го, дали е женен. Той отговарял: Годен съм, не съм още женен. -  Имаш ли портрет на годеницата си? - Имам. - Дай да го видим. Те очаквали  да им покаже портрет, но той им показал цигулката си: Ето моята  годеница. Това е негово разбиране. Някой мисли, че е женен, защото е  минал през външната женитба. Знаете ли, какво нещо е женитбата? Кой може  да се жени? Всеки има право да се жени, но не и ученикът. Омъжената  жена не може да бъде ученик. Жененият мъж не може да бъде ученик. -  Защо? - Защото женените хора са слуги и не могат да ходят на училище,  господарите им не ги пущат. Жената трябва да шие, да готви в къщи, да  чака господаря си да дойде от работа и да се нахрани. Сегашната жена е  идеална слугиня, тя работи без пари, не очаква никакво възнаграждение.  Ако в класа влизат женени хора, ще се вдигне голям спор между учениците.  Мъжът ще каже на жена си: Защо погледна оня брат? Ти знаеш, че трябва  да гледаш само мене. Жената ще каже същото на мъжа си. В края на  краищата, те ще се принудят да напуснат училището. Ученикът и ученичката  трябва да бъдат свободни, да не поглеждат към никого. Започнат ли да се  раздвояват, да поглеждат към тоя-оня, ще ги изпъдят от училището. Каже  ли ученикът, че не може да живее без своята възлюбена, веднага ще го  изпъдят вън от школата. Ще му кажат: Иди при оная, без която не можеш да  живееш. Мястото ти не е тук. Някой ученик ме пита, може ли да се ожени.  Казвам му, че може да се ожени, но след като свърши училището и  придобие повече знания. Като женен, той ще има голямо богатство, от  което мъчно може да се освободи. Ще има жена и деца - богатство, което  ще го зароби. След това ще съжалява, че се е свързал. Ако си женен, ти  трябва да изпълниш задължението към децата си, за да си свободен в  бъдеще. И като женен, и като неженен, ти имаш задължения, които трябва  да изпълниш. Първо ще изпълниш задълженията си към Бога, после към  ближния си и най-после към себе си.

Христос казва: "Съвършеният нито се жени, нито за мъж отива".  Срещал съм възрастни моми, които съжаляват, че не са женени. Те казват:  Да бяхме женени, щяхме да имаме деца, да не сме толкова самотни. Срещал  съм омъжени жени, които имали по няколко деца, но всички измрели. Те  казват: Какъв смисъл имаше нашата женитба? Оженихме се, родихме деца, но  нито едно не остана между нас. Пак сме самотни, както и по-рано. И  мъжете, и децата ни умряха. Както виждате, и неомъжената мома съжалява, и  омъжената съжалява. Къде е спасението тогава?  

Питат ме, женят ли се хората на оня свят. - Там няма женитба; там  никой не се жени, но раждат деца. - Как става това? - Понеже там живеят  за другите, двама от тях, които се обичат, насочат мисълта си към някоя  страдаща, грешна душа и й помагат. По тоя начин те се свързват помежду  си. Душата на която помагат, е тяхното дете. Щом помагат на своя ближен,  те считат, че са се оженили. Две души от оня свят трябва да се  съединят, за да спасят една душа на земята. Това е една свещена мисъл,  която трябва да държите в ума си. Само така ще се освободите от вашето  еротично гледане на женитбата и на раждането. Начинът, по който хората  сега се размножават, е последен. В бъдеще той ще се измени. Хората ще се  размножават и ще раждат по нов начин, по-съвършен от сегашния. Както  днес хората раждат, това е резултат на грешното състояние, в което се  намира човечеството. Сега то минава през долината на греха. Женитбата на  сегашните хора е женитба на грешни хора. В бъдеще тоя начин ще се  измени.

Смешно е положението на сегашните женени хора. Казват, че двама  млади, които се обичали, се венчали. Какво ще кажете за тяхната любов,  когато на другия ден след сватбата те започват да спорят, кой от тях има  по-големи права. Мъжът казва, че той печели, следователно, той има  по-големи права. Като отива на работа, той оставя на жената стотина лева  за нуждите на къщата и заключва касата. След това ще говори за идеална  любов между съпрузите. Тяхната любов е посмешище пред Бога. Това не е за  осъждане. То характеризира състоянието, в което сега се намира цялото  човечество. Бог търпи всичко и очаква пробуждането на човешките души.

Сега аз говоря за съзнанието, което трябва да се пробужда и  разширява. Работете върху себе си, без да мислите, че ще оправите света.  В големия театър - света, вие сте само служители. Защо е направен така  театърът, това не е ваша работа. Ако не е направен добре, вината не е  ваша. В театъра се играе една велика драма. Как се играе тая драма,  какви са актьорите, това не е ваша работа. Вие сте слушатели и служители  в театъра. Като слушатели, ще гледате, как играят актьорите. Като  служители, ще си вършите добре работата. Ако актьорите играят ролите си  добре, приятно ви е да гледате драмата, представена на сцената. Смешно  е, когато гледате драма, в която мъжът изневерява на жена си, и жената -  на мъжа си. Днес често представят трагедията „Отело“ от Шекспир. Всички  се възмущават от ревността на Отело, а забравят, че те попадат в тая  роля. В Турция, когато за пръв път била представена тая трагедия, един  турчин гледал и се чудил, как може Яго да изиграе такава подла роля.  Като се свършило представлението, той намерил актьора, който играл  ролята на Яго, и заканително му казал: Ти ли обърка така работата? Как  не те е срам да вършиш такива подлости! Турчинът не могъл да си  представи, че това е роля, която се играе на сцената. Всъщност, такива  роли се играят и в живота.

Казвам: Вие трябва да гледате естествено на живота, а не както  турчинът, който погледнал много сериозно на нещата и бил готов да бие  Яго. Животът не е толкова трагичен и страшен, както някои си го  представят. Следователно, ние трябва да знаем, докъде се простира  действителността и откъде се излиза вън от нея. Вие трябва да имате ясна  представа за доброто и за злото. Доброто е нещо реално, което всеки  може да опита. Добрият лесно трансформира състоянията си, лесно се  справя с мъчнотиите си. Доброто е капитал, с който човек всякога може да  разполага. Чрез доброто той се свързва със същества от разумния свят.  Достатъчно е да помисли за тях, за да му се притекат на помощ. Не става  ли същото и с детето? Достатъчно е да извика "мамо", за да се притече  веднага майка му на помощ. Доброто е духовна, а не материална сила. То е  подобно на антената в радиото. Каквото е антената за радиото, такова  нещо е доброто в слънчевия възел на човека. Щом възприемеш доброто, не  трябва вече да се страхуваш. Ти разчиташ на него, като сила, която може  да ти помогне.

Много правила за живота мога да ви дам, но ако не ги спазвате, ще  си причините големи нещастия. Давал съм ви правила, но сте ги нарушили.  Давал съм ви различни упражнения, които не сте изпълнили, както трябва.  Правилата и упражненията не трябва да се изменят. При това, те трябва  да се изпълняват в даденото време. Всяко нещо има свое определено време  за изпълнение. Дадено упражнение може да се направи и вън от  определеното за него време, но резултатът няма да бъде добър. Например,  решиш да отидеш на Витоша, но казваш: Студено е, ще вали сняг, опасно е  това време. Както си помислил, така става. Вечерта започва да вали, и  сутринта виждаш, че земята е покрита със сняг, не може да се върви. В  каквото вярваш, това става. Ако беше помислил, че времето ще бъде  хубаво, вярата ти щеше да даде добър резултат. Колкото по-силна е твоята  вяра, толкова по-добре ще се нарежда животът ти. Вяра на дела, а не  вяра на думи. Да говориш за вярата, това не е истинска вяра. Ако,  наистина, вярата ти е силна, ти нищо няма да говориш за нея. Ще работиш,  ще правиш даже чудеса, без да кажеш нещо за вярата си. Вярата повдига  човека. С нея можеш да направиш такова нещо, каквото другите не могат.  При това, само веднъж можеш да проявиш своята силна вяра. Проявиш ли я  втори път, резултатът ще бъде друг. Само веднъж можеш да излекуваш даден  болен с вярата си. И втори път можеш да лекуваш болен, но по друг  начин.

Преди 20 години ме извикаха в Сливен, в едно богато семейство, да  помогна на тъщата, която заболяла. Видях болната, след това извиках  близките й и казах: Някой от вас трябва да даде нещо от себе си, да й се  помогне. - Ти не можеш ли да дадеш? - Мога, но вие трябва да направите  една малка жертва за нея. Погледнах към зетя и дъщерята, и двамата  здрави и силни. Зетят беше много магнетичен човек. Казах му, че той може  да помогне на баба си. Той се съгласи. Казах му, как да тури ръцете си  върху главата й, за да мине част от неговия магнетизъм в нея. Той тури  ръцете си над главата й, подържа ги няколко минути и се дръпна назад. На  другия ден бабата беше бодра и разположена, а зетят се чувствуваше  малко неразположен, краката и ръцете му отмаляха. Той взе състоянието на  тъща си, а тя прие нещо от неговото здраве. Казах му да отиде на  разходка, да се изпоти добре и след това да направи една топла баня. Той  изпълни съвета ми и на другия ден беше пак бодър и весел. Така и бабата  беше здрава, и зетят доволен, че помогнал на тъща си. Той имаше, какво  да даде от себе си.

Като наблюдавам хората, виждам, с какво съмнение живеят.  Достатъчно е да ги видя отвън, за да разбера истинското им положение.  Това е наука. Без да се интересувам от техния вътрешен живот, аз зная,  какъв е даден човек, какво мисли и как чувствува. Аз не се интересувам  от това, което хората правят. Кой каквото прави, за себе си го прави. Аз  се интересувам от едно: какви са отношенията на човека към Бога, т.е.  каква е връзката му с Първата Причина на нещата. Някой се оплаква, че  срещнал приятеля си, който не го погледнал добре. Знаеш ли, кой поглед е  добър и кой - лош? - Накъде беше насочен погледът му: надолу или  настрана? Ще кажеш, че приятелят ти е безразличен към тебе. - Как позна  това? Не е достатъчно само да чувстваш нещата, но трябва да разбираш  дълбоките, вътрешни и външни прояви на човека.

Ето и пророк Йона, като му заповяда Господ да отиде в Ниневия да  проповядва на хората, той се разсърди и с един кораб избяга в Испания.  Който може да чете по човешкото лице, ще разбере, защо Йона се разсърди и  избяга в Испания. Бог запита Йона, защо се сърди. Последният отговори:  Ти каза да отида в Ниневия да проповядвам на жителите, да се покаят,  иначе след три дена ще пострадат. Минаха трите дни, и Ниневия не  пострада. Трябва ли да стана посмешище пред хората? Зная, че си милостив  и ще ги простиш. За да разбере Бог, Йона мина през друга една опитност.  Той беше си посял тикви и в големите горещини лягаше на земята, като  криеше главата си под листата на една голяма тиква, която му правеше  сянка. Случило се, червей прегризал листата на тиквата, и тя изсъхнала.  Като видял това, Йона отново започнал да роптае против Господа. Той  казваше: Една тиква имах, Господи, и нея ми отне. Тогава Бог му  отговори: Ти плачеш за една тиква, за която нищо не си дал. Да не жаля  ли аз за ония 80 хиляди невинни деца, които не носят никаква отговорност  за делата си? И до днес още се говори и разисква върху непослушанието  на Йона. Това е неговото страдание, което ще се махне, когато изправи  погрешката си. Тогава хората ще престанат да говорят за него. Мнозина от  вас казват: Ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и да  чувствуваме, както разбираме. Нямате право да мислите, както искате. Ще  мислите, ще чувствувате и ще постъпвате като мене. - Защо? - Аз ви  посочвам пътя, който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в  Царството Божие, ще следвате тоя път. Ако не искате, свободни сте да  мислите, да чувствате и да постъпвате, както искате. Помнете: Който не  иска да изпълни Божията воля, ще бъде вън от Царството Божие. Законът е  строг и безпощаден. Той още не е приложен, но един ден ще се приложи.  Никой не може да се освободи от тоя закон. Какво ще направи младата  булка, ако една муха остави следите си върху бялата й рокля? Ще я търпи  ли? Или ще я изхвърли вън, или ще я убие.

Знаете ли, какво напрежение изпитвам, когато нося вашите нечисти  мисли и желания? Всякога ли трябва да ги нося ? Докога ще търпя това ?  Всяко нещо си има край. Мислите ли, че аз всякога ще нося вашите  нечистотии? Докато обичате Бога и вършите волята Му, аз ще бъда между  вас. Откажете ли се от Бога, аз ще ви кажа сбогом! Според мене, вие сте  човеци, докато любите Бога и вършите Неговата воля. Щом се откажете от  Бога, законът ще дойде. Наближава това време. Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се  превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно; може да стане  след година, след десет, сто или хиляда години. Важно е, че законът ще  се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността  на думите ми. Една мисъл да легне в ума ви: Да се изправите. Аз съм  дошъл до едно място, отдето повече не мога и не искам да нося вашите  нечисти мисли и желания. Не искам да нося нечистите мисли и желания и на  българския народ. Не искам да нося нечистотиите и на съвременната  епоха. Всичко, което виждате днес, ще изчезне, ще се стопи. Такава е  волята на Бога. Невидимият свят е решил да ликвидира със старото. Това  не трябва да ви обезсърчава, но да се изправите. Няма защо да се  нервирате, но трябва да работите върху себе си и да дойдете при мене с  чисти умове и сърца, да ви дам, каквото искате. Ако дохождате при мене  със своите стари и нечисти мисли и желания, освен че нищо няма да ви  дам, но ще взема и това, което имате. Вие знаете притчата за талантите,  дето господарят казва: „Вземете единия талант от тоя слуга и го дайте на  оня, който има пет таланта." Това е великият закон, който ще се  приложи.

Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? За кого работите? -  За себе си. Какво сте направили за Господа? Какво сте направили за  мене? Аз не искам да ми правите паметник, не искам да правите църква на  мое име - нищо не искам от българите. Достатъчно е това, което се прави в  името на Бога и на Христа. Бог не обича лъжата. Веднъж завинаги трябва  да ликвидирате с нея. Тогава, като дойдете при мене, кой каквото иска,  ще му дам. Болния ще излекувам, страдащия ще утеша, на бедния ще  помогна. Тогава ще говоря само добри работи за вас. Сега изнасям лошото  във вас, понеже е резултат на миналия ви живот. Като изучавам сегашното  човечество, виждам, колко е изопачено. Всички хора са изгубили вяра в  себе си. Мъжът се страхува да не вземе някой жена му. Срещам един млад  мъж, върви със своята красива жена и поглежда на една и на друга страна,  да не би някой чужд мъж да я погледне. Аз мислено му казвам: Приятелю,  не се страхувай, Жена ти е много честна, никой мъж не може да я излъже.  Той се усмихне, успокои се само за момент и след това пак започва да се  страхува. Не ставай стражар да пазиш жената. Не ставай стражар да пазиш мъжа. Ти  не си  поставен за стражар. Ако Бог, всесилният и всезнаещият, не опази Адам и  Ева в рая, човек ли ще опази мъжа и жената ? Дяволът влезе в рая и  изкуси първите човеци. Никой мъж досега не е опазил жената, и никоя жена  не е опазила мъжа. Жената ще лъже мъжа, и мъжът - жената, както  излъгаха Адам и Ева. Както ги изпъдиха от рая, така ще бъде изпъден  всеки, който лъже и може да се излъже. Това е великата истина на живота.  Чистият човек трябва да се пази сам. Жената сама трябва да се пази, да  няма нужда от стражар. - Лоши са хората. - Какъвто си ти, такива са и  хората, Не можеш да измениш никого, поне ти се учи от хората. Така  разрешавам въпроса. Виждам, че не мога да ви направя светии, но поне аз  да науча един урок. Аз търся причината, защо не можете да изпълнявате  Божията воля. Виждам, че причината за това се крие в далечното минало.

Като говоря за мъжа и за жената, аз имам ясна представа за тях;  зная, каква трябва да бъде жената и какъв - мъжът. В едно отношение, бих  желал всички да сте женени, да не се изкушавате. В друго отношение, бих  желал всички да не сте женени. И в Писанието е казано: „Който се жени,  добре прави; който не се жени, още по-добре прави." Бащата е пияница,  синът - също. Съберат се роднини и приятели да женят сина. Намерили една  млада здрава мома, искат да я оженят за тоя пияница, да го спасят. Не  го женете. Ако момъкът е светия, оженете го. Той има сила да спаси  всички паднали и грешни хора. Обаче, светията, сам по себе .си, е женен.  Той е свързан с всички хора, на които проповядва. Той им е баща, а те -  негови деца. Колко паднали моми и момци са отивали при светията да му  искат подкрепа! Щом започне да им помага, той се свързва, жени се за  тях.  

Женитбата е свързване, с цел да слугуваш и помагаш. Тежка служба е  женитбата. Сегашните хора се женят според Мойсеевия закон. Това е  обвързване. Мъжът се свързва с жената, кара я да му готви, пере и я  ограничава да не гледа чуждите мъже. И жената казва на мъжа си: Ти си  длъжен да работиш, да поддържаш къщата, но нямаш право да гледаш чуждите  жени. Христос казва: „Не се свързвайте със света." Свържете ли се със  света, вие изпадате в робство и ограничение. Това е бракът на сегашните  хора. В широк смисъл думата „женитба" подразбира свързване с нещо, което  обичаш. Ти се свързваш, без да питаш Господа, позволява ли да стане тая  връзка. После се развързваш, пак не питаш Господа. Значи, една грешка  води след себе си втора. Две грешки не правят едно добро.

Сега вие се числите към едно Братово, без да знаете законите, на  които се основава то. Без да мисли много, някой казва: Ще изляза от  Братството. - По своя воля ти не можеш нито да влезеш, нито да излезеш.  Братството е Божие дело. Как ще излезеш от Бога ? Къде ще отидеш? Само  любовта свързва и развързва душите, които се обичат. Като знаете това,  не се бъркайте в Божието дело. Не се месете в любовта на хората. Защо  жената или мъжът обича даден човек, това е Божия работа. Любовта не  причинява зло на никого. Там, дето се вършат престъпления, любовта  отсъства.. Друга е причината за злото и престъплението. Ако жената  обикне един мъж и под влиянието на любовта, се измени коренно, стане  по-добра, по-грижлива, по-любеща, не трябва ли да се радвате ? Друг е  въпросът, ако тя стане груба, невнимателна към близките си и престане да  се грижи за дома си. В тоя случай, има нещо изопачено, неестествено в  нейната любов.

Сега, като говоря за любовта, аз не искам да ви изповядвам като  свещениците. Аз не искам много да говоря за любовта, защото, каквото  кажа, става. Искам всеки да се развива естествено.. Много неща съм  казал, и още много има да кажа, но ще чакам, когато бъдете готови. Не  искам да хвърлям Словото напразно.. Хвърля ли Го, то непременно трябва  да даде плод. Нужно ви е повече светлина, да разбирате това, което ви  говоря.

Като не разбирате Словото, и мене не разбирате. Затова някой  казва: Защо Учителят не помогна на нашия брат? Защо го остави да умре? -  Питайте Бога, това е Негова работа. Той е създал света. Защо мене  държите отговорен ? Питате ме, защо грешат хората. - И това е Божия  работа. Бог създаде Адам и Ева, но и те сгрешиха. - Защо сгрешиха ? -  Питайте Бога. Той каза на Адам и Ева да не ядат от плодовете на  забраненото дърво, но те не Го послушаха. Колкото първите човеци  послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят моите  думи. Мога да им се наложа. но това е насилие, а насилието не разрешава  въпросите, За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени. -  Защо Бог допусна греха? - За да прекара човека през страдания, да отнеме  каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички, от малък до  голям, ще познаят Бога, ще чуят Неговия глас, Питате: Кога ще ни кажете  неща, които никой досега не ни е казал ? - Когато  Бог отнеме каменните  ви сърца и ги замести с нови. До това време ще говоря за неща, които  предстоят да станат. - Какво ще стане? - Топовете ще гърмят, чуковете ще  удрят, хората ще обедняват и ще забогатяват, ще се раждат и умират.  Сега и аз ще ви кажа, какво искам от вас. Искам да почитате Бога в себе  си и в своя ближен. Искам да бъдете чисти. Ако се критикувате,  внимавайте да не говорите неверни неща.. Критиката ви трябва да почива  на истината» Не говорете за неща, които не сте проверили. Докато не  видите нещата с очите си, не говорете за тях. И като ги видите, питайте  Господа, как да ги изнесете. Всичко, което си видял и знаеш, не трябва  да се казва. Не мисли, че като кажеш всичко, казал си истината. Можеш да  кажеш всичко, и пак да си далеч от истината. Каквото и да видите, не  бързайте да го изнасяте.

И тъй, не говорете неверни неща. Правете добро на ближния си.  Почитайте себе си и своя ближен. Бъдете свободни! Проявявайте се такива,  каквито сте. Ако сте нервни, не се стеснявайте.. Важно е да сте  естествени. Който говори бързо, нека си говори бързо, но разумно. Можеш  да говориш и бавно, но пак разумно. Който говори бързо, той е щедър. Той  всякога е готов да дава. Който говори бавно, той е разумен. За бързия  работите стават скоро, а за бавния - след хиляди години. Сега е времето  на бързореките.  

Мнозина се оплакват, че са остарели. - Аз още не съм остарял, че  вие ли остаряхте? Вие сте още деца. Аз бих желал да видя един стар  човек. Ако между вас има стари, нека дойдат при мене да ги видя. Аз  желая да видя и един млад човек. Искам да видя поне един стар човек,  който да не умира, и един млад, който да не остарява. По-силен е оня,  който не умира. Старият може да стане млад, но младият не може да се  върне назад. Желая всички да бъдете силни, не физически, но духовно.  Като се натъкне на злото, духовно силният знае, как да се бори с него.  Той го хваща за опашката, а не за главата. Много светии са тъпкани от  злото. - Защо? - Не знаят, как да се борят с него. Ако не искате злото  да ви тъпче, повикайте Господа да застане между него и вас. Оставете Бог  да се справя с злото. Защо съществува злото, вие не може да разберете.  Това е тайна, която ще ви се открие в края на вашия живот.  

Сега, като виждам мъчнотиите ви, радвам се. Така ще се пробуди  съзнанието ви. За да ускоря тоя процес, от време навреме и аз ви  разтърсвам. Такава е Божията воля. Някоя жена се оплаква от мъжа си, че  бил лош, понеже често я биел. Не е лош мъжът й, но той я изпитва, да  види, каква е нейната любов. Каква любов е тая, да не може да издържи  боя на един мъж ? Има силни жени, които отговарят на мъжа си по същия  начин: мъжът бие, и жената бие. Има силни мъже, има и силни жени. Обаче,  най-силен е оня, който може да се въздържа. Ако биеш, ще имаш един  резултат; ако се въздържаш, ще имаш друг резултат.. За предпочитане е да  се въздържаш.  

Вложете в ума си следната мисъл: почит към себе си, обич към  ближния и любов към Бога. Това трябва да прилагате всеки момент в живота  си. От цялата беседа запомнете главно тая мисъл. Всичко друго може да  забравите. Не питайте, защо сгрешиха Адам и Ева. Адам сгреши, за да  излезе от рая, да срещне Христа и да познае любовта. Тя ще го води по  нови пътеки - по пътеките на истинския живот, знание и свобода. Сега  това ви е достатъчно. В бъдеще ще научите цялата история на живота.

10. Лекция на Учителя, държана на 1юни, 1932 г. София. Изгрев.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10320 Мнения:

Публикувано 03 ноември 2013 - 17:38

От книгата, Събуди се. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



ПОЧИТ КЪМ СЕБЕ СИ, ЛЮБОВ КЪМ БОГА,

ОБИЧ КЪМ БЛИЖНИЯ


"Добрата молитва"


"В начало бе Словото"


Намерете три куплета за втората песен. Намерете думите. После помислете за приложението на първата песен.


Има ред разсъждения. Трябва ви съвършено нова философия. Нова философия седи в това - мисли в момента. Това, което измислиш сега, това е важното. Ти си мислил, човъркал си се, както кърта надолу, но после какво е направил къртът. Той изкопал толкова дупки, за да си намери храна. Казват, че занятието на земеделеца е благородно. Каква е разликата между земеделеца и кърта? Същата работа. Той оре земята. И къртът пробива дупки. Някой може да учи. И той като кърта пробива дупки - като кърта, за да вземе шесторка, да вземе диплом, занаят - за да може да се прехрани.


Но това не разрешава никакъв въпрос. Някой събира, изважда и дели. Кое е най-хубавото? Събирането. Хубавата страна на събирането къде е? Да можеш да събереш двама светии на едно място. Да можеш да събереш един момък, на когото сърцето се е запалило с Божествената любов, и една мома. Да можеш да събереш една майка, на която сърцето се е запалило, с нейното дете. При изваждането коя е най-хубавата дума? За умножението коя е най-хубавата страна?


Това са елементарни работи, само за гъвкавост на ума, да помисли човек. В каквато и да е област, всяка наука си има значение. Тя е едно условие за развитието на човешкия ум. Преди хиляди години съществуваха ред други науки според условията на тогавашното развитие. Сега съществуват други науки. Запример лекар си. Ще изучаваш само болезнените състояния на хората. Де е хубавата страна на тази наука? За петдесет-шестдесет години хиляди болни са в ума ти. Дойде някой - боли го ръката, стомаха, мозъкът - и навсякъде, където ходи, лекарят все търси някой недъг. На някого очите му са жълти, ноктите му нямат добър цвят. Това е опакото на медицината. Медицината има две страни. Медик си само тогава, когато познаваш кой е здрав човек. Медиците днес имат признаци кой е болен човек, но нямат признаци кой е здрав човек. Някои казват, че повече ядат, но има болни, които ядат повече от здрави. Запример един болен умира, лекарят влиза запъхтян при болния, и при него - една чиния с кюфтета. Болният казал: "О, Господи, умирам." Лекарят казал: "Ти като можеш да ядеш една паница с кюфтета, не си болен." Взима си шапката и си отива. Това е една болест. Има един английски лекар, който дава статистика в една книга. Той споменава за един болен, който изяжда девет кила хляб. После същият разправя за една млада мома, която влязла в един приют, дето била приготвена закуска за седемдесет деца, и тя я оплескала. И кюфтетата, и хляба - всичко това изяла. Това е нормално. Това не е здравословно състояние. Това са болезнени състояния. Болезнени състояния има в ума и в сърцето.


Кои са естествените положения на човешката мисъл? Като кажем естествени положения, разбирам нормални. Естествено положение на човешката мисъл и сърце и на човешкото здраве има само онзи, който, като срещне луд, не му трепва сърцето. Щом му трепне сърцето, той е болен. Той трепва от уплаха на сърцето. Човек може да се уплаши от мечка. Може да се уплаши и от едно малко жабче или от една малка пиявица. Има хора, които бягат от пиявиците, както от мечките. Имаше една баба Храна във Варна. Тя плаваше по четири километра в морето като тюлен. Плаваше до Евксиноград и се връщаше назад с плаване, но покажи й една пиявица в шишенце - и тя хуква да бяга. Тя е убила мъж с пищов, но покажи й една пиявица, тя бяга. Да бягам, разбирам, ако е някои вълк или някоя боа. Но пиявица. "Като видя пиявица, ще се пръсне нещо в мене" - казва тя.


Това, което е анормално за вас в едно отношение, не че е голямо, някоя малка мисъл те мъчи. Ти я преувеличаваш. Аз ги наричам анормални болезнени състояния. Ти нямаш ясна представа какво нещо е пиявицата. Ти нямаш ясна представа какво нещо е животът.


Една майка, след като учи всички педагогически правила как да възпитава децата си, те били анормални. Тя имала три, четири деца. Никой педагог не могъл да помогне. Тя мислила да измисли един нов начин за педагогиката. Тя си направила един бял каук, турила си каука и влязла при децата. Всички падат от страх и тя казала: "Ще слушате ли майка си?" Те казали, че ще я слушат. Тя излязла вън, снела си каука и влязла вътре със своите си дрехи. Всички прегръщат майка си и казват: "Дойде едно чудовище, щеше да ни изяде." Някой път може да дойде някое нещастие. То е майка ти с каук. То е нов педагогически начин, с който искат да ви възпитават. Всеки един от вас има някоя болка - или в сърцето, или в краката, или в стомаха, или в езика, или в окото. Ти казваш: "Ами, ако се зарази езикът ми, да не мога да говоря? Или ако се усложни стомахът ми?"


Едно основно правило има в света. Човек, който обича Бога, има имунитет, от нищо не го е страх. Но как ще познаеш, че обичаш Бога. Господ не е от тези същества, които се нуждаят от нещо. Той има всичко. Всичкото знание, всичкото богатство - всичко има Бог. И при това той има обич към хората. Той от нищо не се нуждае и ние казваме, че трябва да обичаме Бога. Някой ще дойде и ще каже: "Ти трябва да подариш имането си на Бога." Бог не се нуждае от твоето имане. Няма какво да му подаряваш, то е негово. Или казваш: "Аз ще посветя детето си на Бога." Какво ще посветиш? Това дете е на Бога. Или някой момък си е посветил живота, или някоя мома си е посветила живота да служи на Бога. Ще му турят черно джубе и черна калимавка. Каква нужда има Бог от черното джубе и от черната калимавка? Някой се посвети на науката. Каква нужда има Бог ние да се посветим на науката?


Аз искам да схванеше какво трябва да разбираш под думата "да се посветиш". В какво седи посвещението. Всяка наука, която не се изучава с любов, това не е наука. Там, дето няма в науката любов, там няма и морал. Без любов не може да има посвещение. Там, дето няма любов, нищо не става. Това е основен закон в целия живот. Любовта е, която организирала всичко добро в света. Любовта прави един опит, втори, трети, четвърти и т.н. Всички светове, които ние изучаваме, и земята, която е създадена, това е едно предметно учение. Земните пластове, които изучаваме, геометрията, това е едно предметно учение. Как е създаден светът? Да разгадаеш това, ако го разгадаеш, ти можеш да минеш за един умен човек.


Вие седите по някой път и не знаете какво правите. Намирате се в едно затруднено положение. Кои са основните причини, че седите в такова положение. Да кажем, че си болен. Много сте бързали при работата, понеже сте много работен човек. Яли сте надве- натри - не може да работите. Тежко ви е, дали сте работа на стомаха. Стомахът казва: "Ти трябва да си сдъвчеш хубаво храната, тогава да я пратиш при мене. Ние нямаме слуги за дъвкане." После трябва да дойде на помощ черният дроб. Той изпратил известни киселини, които разлагат храната, за да се помогне на смилането. Докато помогне черният дроб, ти ще страдаш седем-осем часа. Веднъж ядеш, и не се научиш. Втори път пак ядеш, и страдаш. После повикаш лекар и му кажеш, че нещо стомахът не работи. Ти си дал на стомаха работа, която не е за него. Ти си дал на стомаха една работа, която зъбите трябваше да свършат. Такъв човек не е умен.


По аналогия - ако туриш в ума си една мисъл несдъвкана, тази мисъл може да те осакати. Има мисли, които, като възприемеш, ще имаш един парализ. Ти си един страхлив човек. Като ти кажат, че мъжът ти е паднал на пътя, ти може да имаш удар от това. Може би ще кажеш: "Умрял мъжът ми. Кой ще ме гледа?" А пък той не е умрял.


В класа никой път нямате обичай да проверявате нещата. По-суеверни хора от вас не съм видял. Само лансират нещо - и всеки повярва. Всички обикалят този слух и вече има опашчици. Един казал, че видял осемдесет мечки и избягал оттам. После намалил на шестдесет, после намалил на четиридесет. Намалявал, намалява и най-после казал, че шумолеше нещо из гората. Той предполага, че зад това шумолене има мечка.


Та казвам, трябва да разсъждавате, понеже в разсъждението седи силата на вашия ум. Знанието, което сега имате, ви уморява. Има неща, които не ви интересуват. Има една наука за ноктите, която не искам да ви преподавам, понеже, ако ви я предам, вие ще се изпоплашите. Има цяла школа за ноктите. Хората са изучавали патологическите признаци на ноктите. Пpизнаци за ревматизъм, за сърдечен удар, за охтика ще се проявят на ноктите. Но едновременно с патологичеситe признаци природата е турила върху ноктите и естеетвени признаци. Тези признаци трябва да ги знаеш. Има условия, при които тези болезнени състояния трябва да ги махнеш и се посочва начин, по който трябва да ги махнеш.


Запример, ако има знаци за болезненото състояние в белия дроб и върху ноктите, то върху тях има същевременно и признаци за здравословното състояние, което показва какво трябва да правиш. Един във Варна лежал от треска седем години. Един ден той върви по пътя и една жена, която си къпала детето, излиза с кофата и хвърля кофата с помия върху него. Той трескав, върви и трепери. Той се стресва и оздравява. Той става скован и изменя се състоянието на трескавия човек. Това болезнено състояние, тази топла вода отгде дойде. Той не могъл да си обясни в първия момент и оздравява.


Да обясня. Страхът в две противоположни направления произвежда два резултата. Един господин имаше тука, който сега е заминал за другия свят. Беше македонец. Отива той във воденицата и убиват баща му. Като видял баща си, стресва се младото момче и заболява. Три години го тресе треската. Лекуват го лекари, но не могат да го излекуват. Най-после майка му го посвещава на църквата да служи. Един ден клисарят иска да направи смешка с това дете. Изведнъж той изгасил свещите. Това дете се уплашило и припаднало. Но оттогава насетне то оздравяло. Това са психологически моменти. Уплашиш се от едно - заболяваш. Уплашиш се от друго - оздравяваш.


Та има състояния, които могат да ви се случат - ще ви донесат нещастия, лоши работи. А пък има други неща, които ще ви се случат, и ще ви донесат нещо добро. Когато направите някоя погрешка, все трябва да се уплашиш. Трябва да се изгасят всичките църковни свещи, да се уплашат в църквата, и тогава треската ще мине. Това изкушение не е практично. Като го знае, човек не се лекува. Ако го изненадаш - да не схваща мястото. Не е изкуство това, не е наука това. Това са случайни работи за обяснение. Има една наука, чрез която хората могат да се лекуват. Ти като повярваш, ще оздравееш. "Но как?" Там е сега работата - да повярваш. Щом не вярваш, ти трябва да носиш треската на гърба си. Ако някой ви пусне една новина, всички ще повярвате, нали? Запример, ако ви пуснат новината - всички болни, които има тук, ще оздравеят. Но да кажем, че някой кашли, после пак кашли. Това показва, че нямате вяра. Нищо повече.


Нека да направим един опит. Казвам, ще оздравеете. Колко души до следната сряда ще бъдат здрави? Ако възприемете, ще оздравеете. Ако посееш, ще имаш резултат. Ти посееш две зърна. Какъв резултат ще имаш? Вие трябва да напуснете суеверието. Вие сте скарани към вярата си. Важно е направлението, а пък вярата си има много направления. Запример вас ви е срам да дишате пред хората. За пример от носа ви е капнало нещо, на брадата ви е кацнало нещо. Ако ви каже някой това, вие веднага ще се засрамите. Някой има много големи работи, които е направил при Господа. Това ни най-малко не го смущава. Тогава какво понятие имате за хората, за Бога? Значи хората са по-реални. Че Господ има някъде, това е само една идея. Защо ни е срам от хората? Срамът е хубаво нещо. Защо се е засрамил Адам? Как позна Адам, че е гол? Събужда се и се видя гол. Голотата не е нещо естествено за човека. Не сравнявайте сегашната ваша голота с оная. Съзнаваш в себе си, че си едно нищожество. Запример съзнаваш, че това тяло, което имаш, един ден ще се освободиш. Какво ще бъде? С какво ще живееш? И ти не знаеш. Казваш: "Какво ще стане, като заровят това тяло в земята и изгние?" Ти предполагаш, но тези положения са въображаеми. Те те измъчват. Ти може да не седиш в гроба, но може и дa седиш. Това са предположения. Ще седиш в гроба, ако си свързан с тялото. Ако не си свързан, няма да седиш. Ще излезеш вън от тялото. Колцина от вас сте имали опитността да излизате вън от тялото?


Изисква се за Бога, за знанието. Аз ще говоря пак за яденето.


Какво подразбирате под думите "квадратурата на кръга"? Защо търсите по някой път квадратурата на кръга? Да намериш квадратурата на кръга, това значи да намериш всичките възможности, които седят в този кръг. Какво може да излезе от този кръг? Този кръг представя едно житено зърно в най-малката форма. От тази квадратура да може да изчислиш какви ще бъдат възможностите за в бъдеще. В числата от едно до четири е Питагоровото учение. Като съберете числата от едно до четири, те образуват десет. Това е един цикъл, в който един зародиш може да постигне своето развитие. Това е май една отвлечена форма, която почти няма нищо със сегашния живот.


Вие вярвате в Бога. Като как си представяте Бога? Вие как му се молите? Как си го представяте? Аз даже не искам да се спирам върху това. Все някой ще си го представи като стар човек с дълга брада. Някой философ ще каже, че Бог е навсякъде. Какво подразбира той с думите, че Господ е навсякъде. Навсякъде по отношение на съзнанието. Когато ти си буден, ако твоето съзнание е будно, ще мислиш за всичките части на тялото си и за костите си, и за всяка частица е под контрола на твоето съзнание. Ти вече имаш ясна представа, че онова, което е в тебе, няма да умре. Но онова, за което не може да мислиш, то може да умре. Запример ноктите, костите, за които не мислиш, то ще умре. Онова, което постоянно пребъдва в нашето съзнание, животът е там. Ако във вас се прекъсва съзнанието ви, тогава вие сте част от друго съзнание. Значи някое друго същество е престанало да мисли заради вас и вие преставате да мислите за него.


Запример двама се обичате и един ден казваш, че тя те е забравила. Законът е: ти не може да забравиш един човек, който те обича. По никой начин това не е възможно. Вселената може да се унищожи, този свят може да изчезне. Слънцето може да изчезне. Всичко може да стане. Да забравиш един човек, който те обича, това е невъзможно. Това са твърдения. Ако не беше така, животът нямаше смисъл. Слънцето не може да закъснее, понеже слънцето е резултат на една разумна сила. То е резултат на една любов. По слънцето аз ще съдя за силата на любовта, която излиза от Бога. По тази светлина аз изчислявам за дейността, която Бог има към хората. Лъч по лъч иде светлината. И аз по тях правя изследвания. Вие ще ме запитате как си правя изследванията. Аз застана срещу слънцето, вдигна си дясната ръка с отвесна длан. После я затворя и я туря в джоба. Вие, като ме гледате, ще кажете: "Много смешни работи прави той."


Аз мога да се скрия, мислено да си вдигна ръката, и пак ще я туря в джоба си. Вие ще кажете: "Той днес не си вдигна ръката." Дигането може да стане с физическата ръка, а може да стане и с умствената ръка. Имам достатъчно ръце. С която ръка искам, хващам. И като го хвана, аз го хващам насвят. Отивам при един болен. Искам да зная може ли да оздравее, или не. Аз седя при прозореца, болният ме гледа. Ако мога да хвана светлината, той оздравява. Ако не мога да я хвана, той не оздравява. Ако хвана светлината, вече имам онази вяра в мене, никакво съмнение в мене няма.


Аз срещам мечката в гората. Аз си вървя в гората. За вас мечката си е мечка, а за мене мечката е един адепт. Недейте разправя това на другите. Aз срещам мечката в гората и за мене това е един адепт. Той се занимавал и не можал да издържи изпита и му турили опашка. Той ме среща, минава отляво и ме пита какво правя. Казвам му: "По този начин, по който си разрешил въпроса и по който го разрешаваш, няма да го разрешиш. Като престанеш да плашиш хората, ти ще разрешиш въпроса и опашката ще падне. Ако ги плашиш, дълго време ще носиш тези мечи уши." Тази мечка не трябва да уплаши никаква сърна, никаква птица, не само човека. Тогава как тази мечка ще се избави от тази меча кожа, като плаши всякога.


Вие как ще разрешите въпроса. Казвам на мечката: "Един начин остава за тебе. Аз ще се кача на гърба ти и ти ще ме носиш. И три дена като ме носиш, опашката ти и кожата ти ще паднат." Говорих на тази мечка, на този адепт, за да му дам новото. После, казват, мечката умряла. Мечката не е умряла. Тя се освобождава. После смъртта не е пречка, а ще се освободи от това състояние.


Във всяко животно седи една душа затворена. Окултистите си имат свои теории. Техните теории си остават прави. Не са само тези техни теории. Аз още на гърба на меката не съм се качвал. Няма нужда да се качвам на гърба на мечката, но срещал съм мечка. Срещна някоя мечка в гората, тя ме е поглеждала и й казвам: "Не е дошло още вашето време. Стойте си тук."


Ние се отвлякохме. При сегашните условия, при които се намираме, какво трябва да правим? Всички се готвите да отидете на небето. Като напуснете земята, къде ще отидете? Нито един от вас не знае къде ще отиде. Предполагате, че ще ви посрещнат. Че ще ви посрещнат, ще ви посрещнат. Кой ще ви посрещне? Предполагате, но положително не знаете. Аз не искам сега да ви обезверявам. Ти вярваш в Христа. Хубаво. Не само да вярваш, но ако обичаш Христа. Защото само онзи, когото обичаш и който те обича, той ще те посрещне. Който не те обича, той може да вярва в тебе, но не може да те посрещне. Като замине, ще се измени вашето състояние. Вие направете един малък опит. Не чакайте последния опит, но направете го сега.


Имате една мъчнотия. Повикайте онзи, който ще ви посрещне. Може да ви посрещне вашият дядо, вашата баба, някой светец от миналото. Той трябва да се яви. Извикайте някого. Вие казвате: "Ние, Учителю, вярваме." Това е твърдение. В какво вярвате? Вярвате, само че аз мога да ви дам нещо.


Хубаво, да допуснем, че ти си една млада мома. Една година откак си се оженила. Ти казваш: "Учителю, аз ви обичам, готова съм да направя всичко, каквото ми кажеш." Аз казвам: "Я напусни мъжа си." Веднага ще й се свие сърцето. Да ме разбере какво искам да кажа. Тя ще каже: "Как да напусна мъжа си?" Никога не е имала мъж. Христос каза на самарянката: "Пет мъжа си имала и този, когото имаш, и той не ти е мъж." Този, когото имаш, той мъж ли ти е? Онази жена, която имате, жена ли ви е? От човешко гледище така е, но от Божествено не е.


В какво седи мъжът и жената? Мъжът е десният крак, жената е левият крак. Следователно, щом човек ходи правилно, той е женен. Ако ходи, без да куца, ако е здрав и може да ходи, той е женен. Щом куца мъжът, има работа с други жени. Ако жената куца, и тя има работа с други мъже. Всяка сутрин ще видиш дали право върви твоят мъж или твоята жена. Щом единият крак куца и другият е изкривен, то мъжът и жената са виновни. Аз имам един мъж - десният крак. Имам си една жена - левият крак. Имам и друг един мъж - дясната ръка. Имам и друга жена - лявата ръка. Имам две жени и два мъжа.


Разправяше ми един цигулар - българин в Америка. Питат го: "Женен ли си?" Той казва: "Годен съм. Не мисля още да се женя." "Нямаш ли портрет на годеницата си?" Той казва: "Имам." И показва цигулката си.


Това са състояния сега. Ти мислиш, че си женен. Знаете ли какво нещо е женитбата? Всеки, който е женен, не може да бъде ученик. Всяка жена, която е женена, не може да бъде ученик. Мъж, който е женен, не може да бъде ученик. Щом се ожениш, жената е слугиня, мъжът е господар. Тя не може да ходи на училище. Тя трябва да шие вкъщи. Мъжът не може да ходи на училище. И той е слуга. Жената може ли да се разправя с геометрия, с алгебра, да прави своите изследвания? Тя ще готви, ще бърка с ръката. Като дойде господарят, ще му се усмихне. Новата слугиня, женената, тя е слугиня без пари. Най-идеалната слугиня е жената. Без пари служи. И не очаква някакво благо. Ако оженени влязат в класа, ще вдигнат цял скандал. Ще каже той на жена си: "Ти защо погледна онзи? Ти мен трябва да гледаш." Или обратно.


Ученикът трябва да бъде свободен. Щом ти обръщаш внимание на тази или онази мома, ще те изпъдят от класа. Ученикът и ученичката трябва да бъдат свободни. Щом кажеш, че без нея не мога да живея, ще ти каже учителят: "Иди при онази, без която не може да живееш. Иди вън." Тук трябва да има свободни хора.


Питат ме: "Мога ли да се оженя?" Казвам, може да се ожениш само като свършиш училище. След това ще имаш знание. Като женен ще имаш най-голямо богатство, за да се освободиш. Ще имаш жена, ще имаш деца. Десет пъти се разкайваш като мъж. Казваш: "Кой ме караше да се свързвам?" Който е женен в Бога, той знае, че има длъжността да отхрани децата си, да даде възпитание, за да бъде в бъдеще свободен и да няма нужда да се жени.


Христос казва - тези, които завършат своето развитие, ще станат съвършени, нито се женят, нито за мъж отиват. Аз съм срещал стари моми да ми казват: "Да бяхме се оженили, щяхме поне да имаме челяд." Срещам онази, която се оженила, и старата баба ми казва: "Имах дeceт деца, заминаха си. Замина си и мъжът ми, и пак съм сама." Съжалява тя, че се оженила, че децата й измрели. Питам, де е спасението? Тази съжалява и онази съжалява.


Мене в този свят са ме питали в другия свят хората женят ли се. Казвам, там не се женят, но деца раждат. Вие, които не разбирате, ще мислите ето какво заключение. В онзи свят, когато двама души се залюбят, когато насочат душите си да спасят една грешна душа, те считат, че са се оженили, като мислят за другите. Когато някой човек умре от земята, в другия свят се ражда. Когато отгоре спасят една душа, тя се намери между тях, тя е родена между тях. Две души трябва да се съединят горе, за да се яви една човешка душа тук, на земята.


Това трябва да остане като една мисъл за вас, за да разберете свещените работи. Всичките тези еротически работи, които сега имате в ума си, този начин за разплодяване, който имате сега, той е най-последният начин и следователно той ще се измени. Нищо повече. Той е един преходен начин само в едно грешно състояние на човечеството. Понеже то минава през долината на греха. Това въплъщение, което става сега, то става по този начин. Когато хората се избавят от греха, този начин няма да бъде. Тази женитба сега е женитба на грешни хора.


Смешно е да кажете, че те са венчани хора днес. Грешни хора се венчават и на втория ден се карат кой има право. Венчали са се и на втория ден той държи парите в касата, той ще извади петдесет-шестдесет лева и ще й даде. Ще ми говорите вие за идеална любов и че тя го обича. Пред Бога това е едно смешно състояние. Но Бог всичко това търпи. Това не е за осъждане. Това е едно състояние на цялото човечество. Сега аз говоря за съзнанието. Не сте вие, които ще оправите света. Вие сте като един служител вътре в театъра. Защо е направен така театърът, вие не сте виновен. Драмата се играе, вие влизате в театъра. Гледате една драма, че се играе. Вие не сте виновни. Вие сте слушали, вземали сте билет, актьорите не играят добре. Вие не сте виновни за това. По някой път добре я играят. Смешно положение е, когато отивате да гледате драма, дето представят, че тя е изневерила на мъжа си и той е изневерил на жена си. От Шекспир "Отело" ще представляват как изневерява. Нека дойдат, и аз ще им покажа по-хубава драма. В Турция като представили за пръв път драмата "Отело" от Шекспир, глашатаят е викал: "Ще представим Ешекспир. На пет парчета ще се играе." След играта на тази трагедия един от слушателите казал на онзи, който играл ролята на Яго: "Ти ли разбърка това бе, келеме." Той не могъл да си представи, че това е представление.


Та казвам, ние трябва да разбираме онзи естествен ход на нещата и да не бъдем като този турчин, да гледаме много сериозно на тази работа. Много работи в нашия живот не са така сериозни. Трябва да знаем къде е действителната реалност на нещата.


Та трябва да имате ясна представа какво нещо е доброто. Доброто е най-реалното, което може да имате. Това добро може да го опитате на главата си. Онова добро, което може да опитвате, ще го почувствате под лъжичката. Тогава, като си добър, ти всякакво свое състояние може лесно да го трансформираш. Онзи, който се нервира, той няма капитал. Доброто е нещо реално. Чрез доброто ти вече се свързваш с един свят на съвършени души. И всякога, когато помислиш за тях, те са на твоя услуга. Доброто не е нещо материално, то е нещо духовно. Вий сте свързани със съвършени души и като помислите за тях, те ще ти помогнат, както детето извиква майка си и тя дохожда и му помага. Там е като радио в слънчевия възел. Оттам възприемаш доброто. Щом възприемеш доброто, ти няма какво да се страхуваш, защото има на какво да разчиташ.


Ако ви дам някое правило, вие много мъчно спазвате тези правила. Много неприятности се случват по единствената причина, че вие не спазвате правилата. Аз като съм дал правила, не съм намерил случай да не са нарушени. Едно упражнение не може да се измени. Всяко нещо в света си има своето време. Ти може да го направиш и без време, но то няма да има онзи резултат. Запример вечерно време буря има, виелица - ти станеш и отидеш на Витоша. Половин метър сняг има. Ако вярваш, като станеш и тръгнеш, няма да има никакъв сняг, а пък ако не вярваш, ще има сняг, колкото искаш. Това е външна страна. В живота всички мъчнотии произтичат от неверието. Колкото по-силна вяра имаш - не само да разправяш за вярата си. Това не е вяра. Онази вяра, за която нищо не се разправя на никого, това е вяра. Това те въздига. Защото в света една сила, която имаш, само веднъж може да я имаш и да направиш нещо. Втори път не можеш. Запример ти излекуваш някого, но втори път по същия начин не може да го излекуваш.


Преди двайсет години ме викат в Сливен в дома на едно богато семейство, у един богат сливенец да лекувам бабата. Аз казах: "Аз мога да я излекувам, но вие трябва да дадете нещо. Аз не искам нито пет пари да дам от себе си. Вие трябва да дадете материал. - Казвам на зетя: - Ти готов ли си да дадеш нещо за баба си?" Свързвам зетя, дъщерята и бабата и казвам на зетя: "Постави си ръката така и така." На драгия ден бабата беше здрава и весела, но зетят се усещаше малко болнав, малко понатупан. Той даде на бабата нещо, бабата изтегли нещо от неговия магнетизъм. Като се свърши, казах му: "Няма нищо, ще отидеш да се разходиш, ще се изпотиш, ще направиш една водна баня. Една обмяна стана между веществата на бабата и на тебе. Това твое състояние ще се махне" - казах на зетя. На другия ден той беше пак бодър и весел. Казах му: "Състоянието на бабата мина в тебе. Бабата усещаше, че ръцете и краката не я държат. Зетят прие нейното състояние. Той усещаше, че ръцете и краката не държат - същото състояние. Казвам му: "Ще мине." Той даде нещо от себе си. Оттам насетне няколко години бабата беше здрава. Тя казва: "Те много ми помогнаха." Зетят беше здрав. Имаше магнетизъм. Като тури ръката си, имаше какво да даде.


Във вас има едно съмнение. По някой път, като гледам, аз разбирам хората. Аз имам една наука и без да гледам хората, зная ги. Аз не се интересувам от хората. Но аз като срещна един човек, аз няма да искам какво е неговото отношение към мене, а какво е неговото отношение към Бога. Какво отношение може да има към хората, това не ме интересува. Мене ме интересува първата връзка - отношението му към Бога. А пък какво прави, това е негова работа. Каквото прави той, за себе си го прави.


Ти казваш: "Той ме срещна и не ме погледна добре." Можете ли да ми кажете в какво седи добрият поглед. Запример срещате един човек, който не те е поздравил. Погледът му е навън, гледа настрани или надолу. Има някакъв маниер. Някой се показва, че е индиферентен. Не че е индиферентен, но то има едно състояние. Йон се докачи, като го прати Бог в Ниневия. Намуси се. Той казва: "Едно листо имах над главата си и го изяде червей. Трябваше да ми се даде хладина." Бог го запита: "Защо се сърдиш?" Той каза: "Ти каза, че Ниневия след три дена ще погине и не погина. Имаше една тиква да ми пази сянка и изсъхнаха листата. Аз станах посмешище." Бог му каза: "Ти много обичаш тиквените листа. Похвално е, че ти тъжиш за едно тиквено листо, понеже има отношение към твоята глава, а пък в Ниневия има осемдесет хиляди души, които не са отговорни. Ще бъда ли аз доволен, ако те загинат? Това ще изкупиш, като в бъдещите векове ще проповядват за тебе като поука." Още не е престанало сравнението му. Когато му се прости прегрешението, хората ще престанат да говорят за него.


Вие, като седите тук, казвате: "Ние сме окултни ученици. Само Учителят ли има право да мисли? И ние ще мислим." Мислете като мен, чувствайте като мен, постъпвайте като мен. Ако не мислите, не чувствате и не постъпвате като мен, не може да припарите в Царството Божие. Ще ви кажат: "Навън!" Няма да си поплюват. Помнете го това. Ако изпълните волята Божия, ще влезете. Аз съм взискателен. Аз не съм приложил закона си съвсем върху вас. И не искам да го прилагам.


Казвам, слушайте, ако една муха остави едно из- вержение на булската дреха, вие ще я носите ли? При вашите нечисти мисли аз трябва да правя напрежение върху себе си, за да нося вашите лоши мисли и желания, разбирате ли. Някои мислите, че аз всякога ще нося това. А, а-а, не! Всяко нещо си има своя край. Мислите, че аз всякога ще нося нечистотиите. Ако вие обичате Бога, тогава добре, ако не, ще кажа сбогом. Кои сте, какви сте, нито пет пари няма да давам. За мене сте хора, ако вършите волята Божия, ако любите Бога. Има един закон, който наближава да се приложи. Има един закон. Той е един страшен изпит, какъвто вие никога не сте виждали. То ще бъде дим, то ще бъде грозно. Всичко това ще се разтопи, няма да остане нищо от това, което виждате. Всичко това ще се разтопи, казва Писанието. Това ще дойде и ще го видите. Дали тази година, дали идната година, дали след десет години, след хиляда години, след две хиляди, след три хиляди години, това ще стане.


Една мисъл да остане в душата ви. Аз ви казвам, изправете се. Аз съм отишъл до едно място и повече не можа да нося вашите нечисти мисли и желания, пито желанията на българския народ, нито желанията на епохата. Всичко това ще се смъкне, няма да остане нищо. Това е волята Божия. Невидимият свят е решил да ликвидира с това. Не да се обезсърчите. Този е станал нервен, онзи е станал нервен. Аз бих желал всички да сте светии. Елате при мене с чисти умове и сърца, да ви дам, каквото искате, но ако дойдете нечисти, и това, каквото имате, ще го взема. Знаете притчата за талантите. Господарят казал: "Вземи единия талант от този и дай го на онзи, който има пет." Това е великият закон.


Вие казвате, че се трудите. В какво се трудите? Досега виждам, че се трудите само за себе си. Нито един не е направил от вас нещо за мене. Какво сте направили за мене? Какво са направили българите за мене? Аз не искам никакъв паметник, никаква църква, никакъв образ. Не, къде не, в моето име. Не да вземате пари в моето име. То е достатъчно, дето правиха това в името на Христа. В името на Бога няма какво да се лъже. Всяка една лъжа във вас трябва да престане. Решете веднъж за всякога това. Елате тогава и който е болен, ще го излекувам. Аз не искам да изнасям всичките лоши работи. Ще изнеса добрите работи. Ще представим доброто и лошото. Вие седите и казвате - еди-кой си е погрешен. Аз изнасям вашето минало, не само сегашния ваш живот. Сегашният ви живот е резултат на миналите векове. Аз съм наблюдавал и съм виждал много неща. Гледам доколко е покварено човечеството. Виждам млад момък. И в Америка е същата поквара. Жената на един човек е красива и нейният мъж ме изглежда от главата до краката, наблюдава ме как ще я погледна. Той си мисли да не би да задигна жена му. Казвам на младия момък: "Ти имаш една много добра жена, която е много честна. Че пред нея и хиляди мъже да седят, то окото й няма да мигне." На младия момък се отвори сърцето, като му казах, че никой мъж не е в състояние да я излъже, той се освободи. Той казва: "Много съм радостен, че видяхте това." Казах му: "Господ да ти даде благословение." Аз не обвинявам човека. Аз да съм на неговото място, с неговото разбиране, и аз ще гледам да не задигне някой жена ми.


Не ставай стражар да пазиш една жена, не ставай стражар да пазиш един мъж. Ти извършваш една глупава работа. Ти не си турен да я пазиш. Ако Бог не можа да опази Адама в рая. Той беше всесилен, който всичко знаеше и дяволът влезе и изкуси Адама и Ева. Та мъжът ли ще опази жена си. Твоята жена ще те излъже, както излъгаха първите двама. И както ги изпъдиха, по същия начин ще бъдеш изпъден и ти. Така седи истината. Сега ти мислиш, че ще опазиш жена си. Четете в Халима "Хиляда и една нощ" как излязла змията от сандъка. Чистият човек сам трябва да се пази. Жената сама трябва, сама да се пази, да няма стражар. Такива трябва да бъдат вашите отношения, иначе животът ще бъде безпокойство. Мислиш за себе си - какъвто си ти, такива ще бъдат и хората. По някой път аз съм седял и съм решавал следното. Казвал съм си: няма какво да се занимаваш с тези хора. Поне, ако не мога да направя тези хора светии, да науча аз един урок. Аз търся причината, търся коя е причината, която ви е въздържала да изпълните волята Божия. Сега това изучавам. Аз търся причината. Причините са далеч. Сега това изследвам.


Аз имам ясна представа каква трябва да бъде жената. Аз бих желал всички вие да бъдете женени. Не бих желал нито един от вас да не бъде неженен. Бих желал да бъдете женени, за да не се изкушавате. Но в друго отношение не искам нито един от вас да е женен. Писанието казва: "Който е женен, добре прави, а който е неженен по-добре прави." Синът на един баща не е готов за женене. Ако се ожени, ще му създаде едно зло. Той е един пияница. Синът и бащата са пияници, ще оженят сина за една мома. Не женете този пияница. Той е пияница и крадец. Не го женете за онази чиста жена. Ти казваш - да го спасим. Един светия, оженете го. Всички светии са оженени. Че хората, на които проповядвам, са техни деца. Той седи в гората и плаче за своя възлюблен, той плаче за Бога. За Бога мисли, за Бога плаче. Той търси своя възлюблен. Светията е един загазил момък. Като претърсвам живота на светиите, аз зная защо са светии. Пред мене не минават тези работи. Той търси някъде някоя си, любовни писма й пише. И след като я намери един ден, тя идва при него. Той е вече светия. Един ден идва при него една грешница и коленичи. Казва: "Отче, съгреших." Това е неговата възлюблена. Тя ще му стане ученичка първа, когато ще дойде. Тя ще бъде негова жена.


Жененето е обвързване, то е слугуване. Най-тежкото нещо в света е жененето. Ние се обвързваме сега. Това е Мойсеевият закон. Жената казва на мъжа си: "Ти си женен, ти си слуга, другите жени няма да гледаш, тук ще шеташ, ще работиш" - казва тя на мъжа си. Ако вие обикнете света, защото Христос казва, не обичайте този свят. Ако обикнете света, вие сте в робство. Това е брачен живот. Онова, което обичате, вие сте свързани с него. Вземете понятието "женитба" в по-дълбок смисъл, не вземайте само тази ограничена форма на женитба. Ти си свързан с това, което обичаш. Това, което обичаш, заслужава ли го? Като си се женил, не си питал Господа. Като се развържеш, пак не го питаш, правиш втора погрешка. Две погрешки не правят едно добро.


Ти казваш: "Трябва да изляза от това братство." Ти от това братство не може да излизаш и да влизаш. Братството е едно учреждение, основано от Бога. Любовта свързва две души, които се обичат. Съчетанието на душите, това е един велик закон. Не се месете в Божиите работи кой кого обича. Кой кого обича, това е Божия работа. Ако жена ти обича някого, оставете го, то е Божия работа. Ако някой обича жена ти, това е Божия работа. Любовта не прави зло. Ако направи зло, то е друга работа. Щом не става никакво зло, тo е Божия работа. Ако ти имаш една жена, която е била нервна, биела е децата, слугите и един ден дойде, един ден и тя го обикне и става спокойна и всичко тръгне по мед и масло, тогава де е злото? Гледа си работата в дома по-добре, отколкото по-рано. Изчиства, изпира всичко. Но ако този, който дойде, внесе раздор вкъщи и тя напусне децата, тогава няма любов. Любовта така трябва да се разбира.


Всичко това трябва да го знаете. Един ден трябва да ви събера да ви изповядвам. Не както поп изповядва. Аз съм дошъл до едно положение. Не искам да говоря, понеже моите думи, каквото кажа, стават. Не искам да кажа, че това ще направя, че онова ще направя, понеже, каквото казвам, това става. Не искам да казвам нещо, което другите са казали. Не съм казал досега това, което имам да го казвам, разбирате ли? Каквото съм казал досега, то е това, което други са го казали. Но каквото аз имам да кажа, не съм го казал. Аз ще го кажа само тогава. Аз не съм от онези, които хвърлят словото напразно. Моето слово като го хвърля, то на две няма да стане.


Вие мислите - какво мисли Учителят да направи. Аз не мисля нищо да направя. То е по човешки. Аз няма какво да направя на земята. То е много дребнаво да кажеш "какво мисли той да прави". Аз не мисля нищо да правя.


Вие казвате - еди-кой си е умрял. Защо Учителят не го е излекувал? Еди-кой си се е разболял. Защо мене ме държите, че се е разболял? Бог е направил целия свят. Питайте Бога, то е негова работа. Защо хората са грешни, питайте Бога. Адама аз не го направих, Бог го направи. Защо е съгрешил, то е негова работа. Аз мога да го обясня. Господ каза на първия човек да не яде, а той яде. На еди-кой си брат казвам: "Моите думи ще се изпълнят толкова, колкото се изпълниха думите на Бога към Адама." По този начин светът не може да се поправи.


Когото и дa е от вас аз може да го инспектирам, но нищо не се постига. Насилието нищо не разрешава. Ти разрешаваш временно нещата. Един човек трябва да се измени съвършено. Бог като допусна греха в света, казва: "Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново сърце, и ще ме познават от малък до голям, ще ме познават всички." Това прави Бог сега.


Когато Бог им даде нови сърца, тогава аз, ще кажа аз какво аз мисля. Докато сърцата на хората са каменни, аз говоря за други работи. Чукове ще играят, топове ще гърмят, хората ще осиромашават, ще забогатяват, ще умират. Една сестра взима бележки, когато аз говоря. Аз каквото говоря, тя пише. Това е сеанс, как ще обясните? Тя не спи, но слуша от другия свят, тя се е пренесла, и пак пише. Някои не спят, без да вземат бележки. Тази сестра се е пренесла, а пък другите сестри, които не вземат бележки, те само изследвания правят. Сега аз съм определил: до една сестра, която спи в класа, ще туря друга сестра с амонячно шише, без разлика дали брат спи, или сестра спи. Искам да ми дадете сега статистика, колко души спят. Тези братя и сестри, които спят, дават сила на моята реч, аз взимам сила от тях. Малко амоняк трябва. Като дойде амонякът, те ще се сепнат.


Сега съществената мисъл коя е? Почитайте себе си, почитайте Бога в себе си, почитайте ближния в себе си. Видиш някъде някоя нечистотия, залови я с лопатата. На онзи, който я направил, ще му кажеш: "Братко, не е в това, че си го направил, но не си го направил намясто. Ще му покажеш где трябва да си оставя нечистотиите. Не ви казвам да не се одумва- те, не ви казвам да не критикувате, но искам това, което говорите, да е вярно. Провери го и като намериш, че е истина, говори за него. Не говорете за неща, които не сте проверили. Като проверите с очите си веднъж и дваж, тогава иди и питай Господа какво да правиш. Тогава Господ ще ти каже. Иди кажи на този брат дa не прави вече така. Не казвай някои неща. В това, което казваш, няма нито помен от истина. И тогава носиш лъжата в себе си. Тогава петниш ти Господа. Така не може да се живее. Казваш еди-кой си какво казал. Това не ме занимава. Аз виждам нещата. Някой казва: "Учителят вижда." В това не вярва, че аз не виждам. След като вярва, че аз виждам, казва: "Кой ли е казал на Учителя?"


По някой път аз съм детектив. Например вие имате някоя цепнатинка и през прозореца виждам какво става. Гледам, мъжът и жената се хванали за косите и се налагат. Не че го виждам ясновидски, но през пукнатинката на прозореца. Казвам, много хубави масажи си правят. И след това сестрата казва: "Много зле беше миналата вечер." Не че това е станало на Изгрева. На Изгрева не съм гледал, на друго място. Сега искате да знаете на кой прозорец съм гледал. На никой прозорец. Вън в света съм гледал на едно място в Америка.


Почитайте себе си. Не говорете неистински неща. Почитайте Бога, обичайте хората. Почитайте ближните си. Правете добро на другите. Това е практическо правило. Вие сте свободни. Аз искам всеки един от вас да бъде такъв, какъвто Бог го е създал. Който е нервен, да е нервен, който е сангвиник, да е сангвиник. Който говори бързо, да говори бързо, но добре. Който говори бавно, да говори бавно, но добре. Онзи, който говори бързо, аз го наричам щедър човек. Онзи, който говори бавно, е много разумен. Онзи, който говори бързо, ти казва: "Нека се даде това нещо." Тези, които говорят бързо, за тях бързо ще стават нещата, а пък за другите - за хиляди години. Сега е време за бързореките. Сега ще кажете - страшно съм заплашил учениците. Когато някой път искам да уплаша, нищо не му говоря. А пък, когато искам да избавя някого от беля, казвам му: "Слушай, не отивай там, ще срещнеш мечка."


Вие казвате: "Учителю, остарях." Казвам, аз досега не съм остарял, че вие ли остаряхте. Вие сте още деца. Аз съм петимен да видя един стар човек от вас. Нека всички, които са стари, да дойдат при мене. Аз ще им дам. Аз съм петимен и за млади. Аз искам да бъдете насвят стари хора, да не умират. Искам да бъдете насвят млади хора, да не остарявате. Стар човек разбирам, който умира. Млад човек разбирам, който не остарява. Който не умира, е по-силен от онзи, който не остарява. Старият млад може да стане. Младият може да стане стар, но младият назад не може да се върне. Старите хора са много по-силни.


Двама души във Варна ме гледат слаб. Те бяха пехливани. Единият беше офицер. Те казаха за мене - като го бутнеш, ще падне. Хващам офицера, хващам и другия - и двамата ги държа яко. Те се изненадаха. Офицерът казва: "Ти не си бил такъв светия." Не е във физическото силата. Мога да си послужа с тази сила. Аз бих желал всички да бъдете силни. Имаше един българин светия в Търновско, с кадилница ходеше, за да се покаже, че вярва в Господа Исуса Христа. Като върви по пътя, хваща една бога и казва: "В името на Господа Исуса Христа спри." Богата не трепва, излязла по-силна и го повалила. Идва да го спасяват. Казвам му: "Ти трябваше да хванеш злото за опашката, не за главата." Колко светии са тъпкани от злото. Няма светия, който да не е тъпкан. И когато злото дойде при вас, повикайте Господа да бъде между вас. Не е състезание, вие трябва да бъдете в последната фаза на своя живот, и тогава ще разберете тайната на живота. Оставете на Бога.


Сега оставям моите пожелания. Помнете, че ще ви разтърся един ден в добрия смисъл на думата. Това е волята Божия. На ваш език казано, ще ви разтърся.


Някой път много ми е приятно, когато ви гледам. Ни най-малко не се безпокоя. Много светски хора са идвали при мен и казвам на една жена: "Много добър е мъж ти. - Казвам: - Той само опитва любовта ти, дали го обичаш. Ти не го обичаш, а той те обича." Той я биел.


Ако вие не може да издържите боя на един мъж, тогава де е вашата любов? Като те хване мъж ти, хвани го и ти за ръката. Има смели сестри, има смели братя, но по-силен, по-смел е онзи, който може да се въздържа. Ти може да удариш една плесница, добре правиш, но ако не му плеснеш никаква плесница, още по-добре. Ти казваш: "Трябва да му ударя една плесница." Едното ще произведе своя резултат. Но и другото ще произведе друг резултат. Ако нещо е станало във вас, добре е станало, но ако не е станало, по-добре е.


Сега вложете мисълта, почит към себе си, любов към Бога, обич към ближните си. Това е практичното, което трябва да се приложи. Забравете миналото, Адам и Ева защо съгрешиха. Адам съгреши, за да излезе от рая, за да дойде Христос, да познае любовта, да познае новите пътища, по които ще се яви. Тогаз, когато се завърши цялата история, ще знаете.


"Отче наш"


Тридесет и трета лекция

на Общия окултен клас

1 юни 1932 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни