Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_06_05 Доброто семе

София Неделни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 14:01

От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Първо издание - ИК  "Сила и живот",  Бургас, 1994 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Второ издание - ИК "Жануа'98",  София, 2012 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

5 юни 1932 г.

Доброто семе


34 неделна беседа, държана от Учителя на 5 юни 1932 г. София, Изгрев.

Ще прочета 13 глава от Евангелието на Матея от 10-ти стих до края. Ще взема само едно изречение на 24 стих:„Пося добро семе на нивата си.“

Има една красива страна на човешкия живот. И за в бъдеще тази страна трябва да се разглежда. Това е законът на светлината, то е законът на радостта. Това е бъдещата наука. Тя ще бъде не една наука на чувството, на афекта, понеже науката на чувството е нещо преходно, афектът, това е преходно положение. Казвам: тази бъдеща наука е наука на истината. Това е човешкото в човека. Това е областта на човешкия ум. Истината трябва да се изучава. Казано е: Истината ще освободи човечеството от съвременните несгоди. Цялата борба, която съществува – в науката, в политическия и в обществения живот, в семейството, навсякъде е борба за свобода. Жените се борят за свобода, учителите се борят за свобода, мъжете се борят за свобода, свещениците се борят за свобода, господарите се борят за свобода, слугите се борят за свобода. И кой от кого я търси, не се знае. Слугите считат, че са заробени от господарите; господарите считат, че са заробени от слугите; слушателите считат, че са заробени от своите проповедници; проповедниците считат, че са заробени от своите слушатели, и т.н. Сега не искам да ви описвам положителната страна. Защото вие може да кажете за един човек че е много красив, но това е нещо относително. Какво нещо е красотата? Този човек отвън е красив, но стомахът му е развален, дробовете му са развалени; лицето му е красиво, очите светли, но дробовете не са здрави. Питам: колко струва тази красота? Казваш на някого: "Ти си отличен човек гениален." Гениален, но лекарите констатират, че той е неврастеник или че е малокръвен. Казвате: "Това са малокръвни гениални хора." Това е отрицателната страна на истината. Истината може да се разгледа от две страни: относителната истина, истината, на която сенките са отвън, и истината, на която сенките са отвътре. Когато аз говоря за Истината, разбирам живи разумни същества, които мислят. Истината има отношение към човека. Вън от човека тази Истина не съществува като нещо материално, отделно от него. И човек не може да съществува без Истината. Нито пък истината може да се прояви без човека. Така се полага в бъдещата наука. Онези хора, които не разбират живота, хвърлят сенките отвън. Всички сенки, които съществуват в света, произтичат от същества, които не са разбрали смисъла на живота. Следователно те сгъстяват материята и хвърлят сянка, както Земята хвърля сянка върху Месечината. Тази сянка, която Земята хвърля върху Месечината, произтича от земните същества; ако тези същества престанат да живеят, няма да има никаква сянка. Следователно сянката е израз на онези същества, които живеят тук. Онези пък, които са разбрали живота, те хвърлят сянка отвътре. Някой път вие сте богати, учени, свършили сте няколко факултета, някой съдия сте, председател на Апелативния съд, или на Касационния съд, или министър председател, или председател на Народното събрание, но тъмнина има вътре във вас, недоволен сте, кисел сте. Защо е така, аз няма да обяснявам. Обяснения няма да ви дам, защото се изисква обширна наука за всяка една страна на живота. Вие оставете вашата киселина настрана, оставете вашите недоразумения настрана, скърби и страдания, ревност, маловерие, всичко оставете настрана. Това е дадено от миналото на хората, според сегашната философия на Ремке. Туй е така. Ремке си има една философия, с която иска да обясни цялата философия върху една научна база. Ако сполучи, добре е, опитът е хубав, но всички учени хора, които работят, ние ги разглеждаме от научната страна така: учени хора и глашатаи на учените. Има учени хора, които работят, и неучени банкери, които вземат наготово трудовете на някой учен човек, на друг учен човек и стават учени хора. Аз ги наричам банкери, както един банкер на жито, събира житото на хиляди земеделци и става богаташ. Ако го питаш, той даже една бразда не е изорал, но е богат търговец, благодарение на труда на земеделеца. Аз оставям въпроса защо един е земеделец, друг търговец настрана. Не че е лошо да бъдеш търговец. Земеделецът е един светия, търговецът е друг светия, може да ги турите в църквата Това не е подигравка, но и търговеца Бог го е направил, и земеделеца Бог го е направил, само че трябва да турите на земеделеца една светийска дреха, и на търговеца трябва да турите една светийска дреха. Под думата "дреха" разбирам, че научно трябва да се определи светията какво е. Аз под думата "светия" разбирам човек, който разбира основните закони на живата Природа, който разбира човешката душа, разбира и човешкия дух. Той не задава въпроса дали съществува душата или не, това е въпрос за обикновените хора, а за гениалните това не представя никакъв предмет за разсъждения. Хората може да вярват, да създават друго верую, то е друг въпрос. Но казвам, светии са ония хора, които разбират основно този велик закон, защото под думата Бог всички тези учени хора разбират туй, от което те са излезли, туй без което те не могат. Това, в което човек живее, без което не може да живее, и това в което Бог живее и без което не може да живее, то е реалност. Туй, в което човек живее и туй, в което Бог живее, туй аз наричам реалност. Ако не можете да разберете, вие ще запитате: какво е туй, в което аз живея? Така пита обикновеният човек. Така не се пита. Туй, в което аз живея, аз го зная. Туй, което в мен живее и аз живея в него, аз го зная, и няма защо да питам. Единственото нещо, което аз зная, е това, което в мен живее и в което аз живея. То е неизменяемо. Следователно, това не изучавам. Туй, което се променя, можете да изучавате. Един предмет, който се изменя, може да изучавате. Едно дете, как расте, как се увеличава всяка година – това е интересно за изучаване. Палеца му, веждите му, колко са дебели, или носа му или устата му, може да четете космите му какви са, черни или руси, дебели или тънки. Туй представя предмет за изучаване. Не мислете, че човешките косми не са важни. Ако вие знаехте на всичките ваши роднини колко косми е имал всеки един от тях на главата си, ако знаехте какъв е цветът на техните косми, ако знаехте какви са математическите отношения на космите, вие щяхте да бъдете един гениален човек. Защото в реалната природа няма нищо произволно. Първоначално, когато човек е създаден, неговата уста е била съвършена, но в сегашната уста на хората има нещо, което се е изопачило. Сегашната уста, сегашните очи, сегашният нос на човека, изобщо сегашният човек е деформиран. Следователно може да се изучава това от чисто патологично гледище. Но това не е наука. Патологията не е наука. То е едно вметнато състояние вътре, не е здравословно състояние. Най-първо трябва да намерим в какво седи здравословното състояние на човека. Здравият човек е онзи у когото има отношение между неговият дух, неговата душа, неговото сърце и неговият ум. Тия четири положения няма какво да ги оспорва човек, той трябва да ги разбира. Дух, душа, ум и сърце – той трябва да разбира тези отношения. Вие може да напишете върху тях научни трактати, аз няма какво да ги оспорвам. Според мене туй, което аз зная, няма какво да го обяснявам. Или казано в научна форма: не знаете, кое ще ви обясня. Защото ще кажете: как той ще говори на нас за туй, което той не знае, пък иска нас да осветли. Аз, запример, искам да ви убедя в някои неща, научно говоря, защото може да кажа: туй, което не знаете, него ще обясня. Пък аз казвам: туй, което аз зная, него ще обясня. Каква разлика има тогава?

Питам: чешмата, която се влива в коритото, знае ли къде се влива? Не знае. Коритото, което приема водата от чешмата, знае ли къде се влива? Не. При това без да знае, коритото приема водата, и чучурът на чешмата я излива. С какво се занимава чучурът? Този чучур е само сянка. Живият чучур ще го намерите на друго място. Който е турил чучура, той ще го намери. Всякога ходя да гледам дали чучура е на място. Следователно докато чучурът е на място, ние знаем, че онзи, който го е турил, е умен човек. Тогава ние разсъждаваме така. Тази вода докато тече, Разумното, което е направило водата да тече, то е някъде, то се грижи за нея. Следователно водата не знае, че тече, но онова същество, което е направило водата за тебе, то се грижи за нея. Водата е един резултат, чучурът е един резултат, коритото е един резултат, нашето тяло е резултат, нашият нос е резултат, нашата уста е резултат, нашите очи са резултат, нашето чело е резултат, нашите ръце са резултат. Всичко е резултат. Тогава къде е човекът. Къде е умът на човека?

Сега всеки иска да бъде реален. Дайте ми реалното. Досега кой от вас е попипал човешкия ум? Никой. Кой от вас е попипал човешкото сърце? Никой. Казвате: Де е човешката душа? Никъде не е. Никой не я е попипал. Нито духът, нито душата, нито умът, нито сърцето са на земята. Къде са? На друго място. Говоря на вашите умове, да разсъждавате. Какво нещо са чувствата? Аз не искам да се смущавате, а да бъдете много спокойни, защото след като ви държа тази лекция, ще ви дам един банкет. И действително ще ви дам един банкет, но за този банкет трябва да ме слушате. Този банкет ще бъде само един резултат.

Та всеки един от вас трябва да направи опит, да си представи като какво представлява той в материалния свят. Някой път някой казва: "Аз нищо не съм." Нали тяло имаш, как нищо не си? Тежиш 90 килограма, как нищо не си? Един от учените математици изчислил, че в атома има толкова енергия скрита, че може цялата Земя да я подвижи на няколко хиляди километра. Тази материя на вашето тяло, колко милиарда атома има, колко скрита енергия има у вас? Вие чудеса бихте извършили, ако разбирахте каква сила се крие у вас. Вие се спъвате вътре в едно отношение, като казвате: "Знаете ли, еди кой си учен човек е казал това и това." Много хубаво е казал, но той не се е доизказал. Запример теорията на Айнщайн - той дава едно ново мировъзрение, което постепенно разширява. Неговата теория е права, а другите учени се страхуват, че като влезе тази теория, ще направи на пух и прах досегашната наука. Цялата наука претърпява реформация. Те оставят настрана тази теория, понеже труд се изисква, усилия да я проучат. Под "Природа" аз разбирам едно общество от възвишени същества, които са завършили своето развитие. Под тяхната директива учените хора на земята работят от хиляди години във всички направления. Това не е произволно. Вземете за пример съвременната музика. Като изучавате хармония, знаете какво нещо е хармония. Тя е наука за човешкия ум, за външната страна. Човек, който иска да прогресира без хармония, той не може да направи нито крачка напред. Запример един човек, който не може да пее, той не може да мисли правилно. Един човек, който няма обич към музиката, неговата мисъл не може да бъде вярна. Понеже музиката е поле, през което човешката мисъл трябва да мине и да се уравновеси, филтриране е то. Не човек да си изкарва прехраната от музиката, то е изкуство вече. Но аз говоря за музиката като условие за развитието на човешкия дух. В Природата съществува една абсолютна хармония. Ако днешните хора не могат да живеят добре, то е, защото този закон на хармонията не е разрешен. Вследствие на това хората страдат. Нашият Изгрев е пълен с музиканти. Когато говоря за нашите "щурци", отлични свирци са, те са взели много нещо от онези щурци, които свирят по ливадите. Е, разбира се, че малко са по-напреднали, отишли са по-напред от тях. Ще каже някой с пренебрежение: "Щурец е." Какви класически парчета изпълняват те! Но дух се изисква, за да ги чуе. Някой ще каже, че щурецът само църка. Не е никакво църкане. Ако дойде някой гениален музикант, би изкарал много хубави парчета от техните песни, би дал ново направление на сегашната музика. Но щурците казват: "Съжаляваме, че нямаме удобствата на хората, докъдето сме дошли – това е, по-нататък не можем да отидем. На нашата музика разчитат хората." Тъй казват щурците. Сега, аз туй го казвам за едно малко обяснение. Разбира се, у щурците няма това съзнание, което има у човека. Но при това малкото съзнание, което имат, при тази степен на своето развитие, щурецът е един гениален музикант. Едно разбиране е това. У тях има отлични маниери на уважение и почитание. Аз съм забелязал всякога, когато минавам покрай дупките на щурците, излизат от дупките и се покланят. Казвам: "Свободно е, свободно минете." Но те влизат в дупката. Щурецът не се крие както другите, да си обърне главата пред вас временно, но пооттегля се малко назад, както една млада булка се оттегля пред старец и му сторва път да мине. Тъй и щурецът се оттегля назад – съзнание има. Някой път вие можете да правите своите наблюдения над щурците, да изследвате психологически техния живот, техния език, защото другояче има един език, който е спорен. Ако кажа, че говоря с щурците, ще попитате: човек може ли да говори с щурците? За да говоря с щурците, трябва да зная езика им.

Един американец, професор, отива в Африка да изучава езика на маймуните. Той си направил един голям кафез с железа наоколо. В процеса на проучванията донякъде сполучил да се разговаря с маймуните. Той разчленява около 15-20 думи най-малко, с които маймуните си служат. Като произнесе тези думи, маймуните идват, разбират го. Цяло съчинение е написал за езика на маймуните. Той е допринесъл нещо на човечеството. От негово гледище и от мое маймуните са хора изостанали в своето развитие, хора, които са изгубили условията и сега чакат по-добри условия. Целият маймунски свят според него, чака една нова вълна да ги подеме в еволюцията. Като погледнете ръцете на маймуните, ще видите много линии има на тях. После, всички маймуни са вегетарианци, няма маймуни месоядци, В това отношение те седят по-горе от сегашният човек. Маймуните подражават на човека.

Само в някои отношения те са лоши. Сега аз няма да се спирам да обяснявам този въпрос, кои са били причините, защо са изостанали. Аз взимам само фактите.

Запример, някой осиромашал; и много богатият може да стане сиромах, а сиромахът може да забогатее. Констатирам само фактите: ако претеглиш един богат и един сиромах, ще намериш разлика. Богаташът всякога тежи повече, по-тежък е. Доволният сиромах тежи повече от недоволният сиромах. Та обяснявам: ако сиромахът е недоволен, тежи по-малко. Разбирам, че безразличието го прави да тежи по-малко. Но богатият защо е недоволен? Богатият е всякога недоволен, защото в подсъзнанието му седи идеята: ако аз бях сиромах човек нямаше да страдам. Недоволният сиромах казва: ако бях богат човек, нямаше да страдам. Следователно, те имат две философски разбирания. Така го обясняват някои психолози. Аз го обяснявам като подчертавам това мнение: човек все трябва да е недоволен от нещо.

Човек трябва да обърне специфично внимание на своя мозък. Единственото възпитание за в бъдеще трябва да започне от главата на човека. Ако главата на човека не можеш да възпиташ, целият човек ще остане невъзпитан. Много лесно се предава едно възпитание на човешката глава. Всички други удове много мъчно се възпитават. Природата е заставила един да оре, друг да пише, друг да работи – това е възпитание на ръката. Или е заставила човека да ходи – това е възпитание на краката. Заставила е човека да диша – възпитава дробовете. Ядеш – възпитаваш стомаха си. Но от научно гледище главата, мозъкът на човека най-лесно се възпитава. Обясняват го с това, че мозъкът е най-неизменчивото вещество. Един болен човек може да изгуби 20-30 килограма от теглото си, но мозъкът много малко губи от своята тежест. Френологията е свързана с човешката глава. Астрологията вън от човешката глава няма никакво приложение. Хиромантията – също, физиогномията вън от човешката глава, и тя няма никакво приложение.

Запример има известни отношения между широчината на ръката и широчината на мозъка. Има известни отношения между първия пръст и втория пръст. Първият и вторият пръст показват какво е умственото развитие на човека. Линията изтеглена от носа до ухото, показва степента на развитие на човешкия ум, пътят, по който човек е минал в своето развитие. Как е поставено ухото на човека, близо или далеч от носа, и това е в зависимост от интелигентността на човека. Някой казва, че не е важно де е поставено ухото. Много важно е де е поставено. Тъй както ние мислим, че Бог е създал света, не е така, не е създаден света така както учените хора мислят. Не искам сега да споря. И то е право, както те обясняват. Някой път алегорически може да го определим. Но как е създаден светът хората още хиляди години няма да знаят. Какво ви очаква, то е външната страна, но светът си има и вътрешна страна. Ще се научим да проучваме себе си. Много философи са казали: "Познай себе си!" Или проучвай себе си, или проучвай своята глава. Имате някое неразположение. Някой път може да направите при такъв случай един опит. За да премине неразположението, почнете да пипате главата си навсякъде, целият ден пипайте главата си и туй неразположение ще изчезне от вас. Аз няма да ви кажа къде да пипате. Като пипате главата си, все ще дойдете до онова място, което е станало причина за неразположението. Защото има известно място, което е станало причина; има известни места в мозъка, с които той възприема различни енергии от природата - положителни и отрицателни енергии. Някой път неразположението може да се дължи на далечни причини: някой американец не е разположен и ти по радиото възприемаш неговата отрицателна мисъл, и целият ден си неразположен. Като пипнеш съответното място на главата си, ти ще затвориш този ключ, ще освободиш главата си от този крясък. Защото неразположението на мозъка е една дисхармония, тия вълни, които идат там са дисхармонични. Няма да се занимавам с тези отрицателни мисли.

Един философ е написал цял трактат, че няма Господ. Ти като вярваш, че има Господ, къса ти се сърцето като четеш, че така може да се пише, че няма Господ. Мислиш, че като докаже това, ще стане нещо. Как ще докажеш, че Господ не съществува, когато Той е? Или как ще докаже този, ученият човек, че Слънцето не съществува? Аз, който имам очи, как ще ми докаже този ученият човек, че Слънцето не съществува?

Не че заставам на едната или на другата страна. Ние сме за истината. Туй Същество, което ние наричаме Бог, съществува ли То в света, има ли към нас отношение, имаме ли ние отношение към Него – това е въпросът. Туй отношение трябва да бъде разумно. Сега хората имат отношение към Бога само когато се намират в голяма трудност, само тогава Го търсят. После, когато забогатеят, хич не Го търсят. То прилича на положението на онзи българин, който имал един сляп кон, пък отишъл да го продава. Казват му: "Вижда ми се, че конят е сляп." "Вярвай в Бога, не е сляп. Окото му е такова." "Че и другото му око е същото." Пък като отишъл този българин в онзи свят, казва на Господа: "Аз проповядвах, че Ти съществуваш." "Да, казва Господ, ти проповядваше за мене, за да продадеш слепия си кон." Това не е наука. Това е едно унижение, да продаваме едно същество и да лъжем хората. То не е наука. Учените хора аз ги харесвам в едно отношение: в учените хора лъжа няма.

Един учен човек като разглежда произхода на видовете, като се спира на изказванията и теорията на Дарвин, счита, че Дарвин е безверник, безбожник. Той разглежда нещата както са в природата. Като дойде до някои неща, които не може да обясни, казва: "Туй не го зная." Много пъти обяснява нещата, но много пъти казва: "Това аз не го зная, оставям на по-учените хора да го обяснят." Във всяка теория има крайности, има отклонения. Във всяко едно вярване има крайности. Ние хората страдаме от една патология, не сме в състояние да кажем истината, както е – не от незнание, от нежелание. Някой път преувеличаваме нещата, а някой път ги намаляваме. Когато обичаме някого, казваме: той е много добър човек; когато не обичаме някого, казваме:- той е много лош човек. Когато го обичаме, казваме: много учен човек е; когато не го обичаме – много лош е. Но туй не е в ума. Когато аз разглеждам един човек, трябва да видя първо как той гледа на въпроса. Ако един учен човек пише, или не пише съобразно с това аз както вярвам, ни най-малко няма да му вменя това в грях, да кажа, че той не пише вярно. Той казва известни факти общо. Аз не съм дошъл да третирам въпроса дали Бог съществува или не в света. Това е последен въпрос, с който хората трябва да се занимават. За пример трябва да се подложи на опит въпроса има ли човек душа или не. За ума няма да питаме. Дали човек има сърце, и това не е въпрос. Мозъкът е орган на ума, дробовете и сърцето са органи на чувствителността, но като дойдем до човешката душа, не знаем къде да я локализираме, няма орган. Като дойдем до човешкия дух, не знаем къде да го локализираме, няма орган и за него. Спор има за душата.

Помнете едно нещо: всички вие сте въплътени души. Ти си човек, който чувстваш, който работиш, ти си душа, не може да мислиш за себе си, ти не познаваш себе си. Казваш някой път: "Аз ще умра." Ти не познаваш себе си. Ти и десет пъти да умреш, пак няма да умреш. В Англия се правят свободно разни научни изследвания, имат психологическо дружество, което прави своите изследвания върху душата, събира хиляди факти. Аз взимам от тези факти най-малко едно на стоте за верно. Както и да ги обяснявам тези работи, мъчно се приемат. Може да се обяснят с телепатия, с туй-онуй, с предаване на мислите. Но откъде се предава тази мисъл? Сега се правят тия опити в Париж, в Лондон, учени хора ги правят. Човекът не е това, което се вижда само отвън. Вътре в човека има и друго същество, което е по-дълбоко от неговото тяло, което не се вижда. Тия учени хора са намерили, че това същество може да се извади навън от тялото и го наричат негов двойник. Има една велика истина, има един велик начин, по който този двойник може да се извади навън. Индусите преди хиляди години са го намерили. Но верующите не го виждат. Като го извадят, турят го на стола, този двойник прилича на човека, уста има, очи има, ухо има, той е от една неосезаема материя, но която е чувствителна, може да го пипнете малко. Понякога изваждат двойника от тялото на човека, когато той е заспал, хърка. Започнали са да правят опити по следния начин. Вземат една бучка захар, турят я на устата на спящия – никакъв отзвук няма; турят я на устата на двойника – този на леглото казва, че е захар. После вземат една научна книга и я турят пред очите на спящия – не чете. Турят я пред очите на двойника – този на леглото чете книгата. Как ще си го обясните? Казвате: "Може ли да бъде това?" Идете в Лондон, в Париж, там има цели дружества, които се занимават много с астралното тяло на човека. Те ще ви обяснят. Сега, ако аз кажа, че ние тук в България сме правили и по-големи опити, може да не вярвате. Но във Франция, в Лондон, в Ню Йорк или в Берлин учени хора са правили тия опити – на тях може да вярвате, авторитети. Имат известни методи. Те са дошли до още по-големи научни обяснения, те могат не само да излязат из тялото навън. А то не е само това тяло. Има още тела, по-висши. Седем тела има човек. А според мен в далечно бъдеще ще се развият още пет тела.

Сега ще ви приведа следния пример, няма да ви кажа името. Преди 15 години дойде един литератор, издал ред книги, учен човек, интересува се от окултните науки, и ми казва: "Искам да Ви поверя една тайна. Ще Ви моля да я пазите." Казвам: Може би тази Ваша тайна да сте я разправяли и на друг някой, преди да сте я разправили на мен. Ако сега ми я разправите и се разчуе ще обвините мен. Казва: "Никому не съм я разправил. Страхувам се да ида на лекар, мене ми се струва, че ми е мръднала дъската. Страхувам се, че скоро ще ликвидирам с живота си." Казвам: Какво Ви дава повод да мислите така? "Връщам се един ден от гостилницата и си лягам да си почина, за да мога да работя после. По едно време виждам, че съм се изправил в стаята си, гледам – тялото ми на леглото, а пък аз съм по-голям, гледам го, някой отзад ми казва: "Това си ти." Аз мисля, че онзи е с мене, пък аз не го виждам, но го питам: "Ами аз кой съм?" Като зададох този въпрос, буден съм, у мене се зароди особено състояние, ще се пръсна, не мога да разбера тази работа, ще полудея, не зная ако той съм аз, то аз кой съм? Той или аз? Този, който ме държи отподире, аз не го виждам, казва: "Ще ти покажа кой си." И с очите ме постави върху онзи на леглото. Почнах да потъвам, не зная колко време и се събудих. Да не мислите, че ми хлопа дъската? Цяла седмица не мога да спя. Страх ме е да ида да спя, защото като легна ще усетя същото. Как ще обясните това, дайте ми един цяр!" Казвам: Ти си в нормално състояние, но си имал едно извънредно състояние, което втори път няма да ти се случи в живота. Това е, за да ти покажат невидими за теб същества, че има нещо, което може да се отдели от човека. Ти си излязъл от тялото навън. "Как така?" Но аз ти гарантирам, че втори път няма да ти се случи. И ето, 15 години оттогава, не му се е случвало. Той оттам насетне се заинтересува да учи старателно тези неща.

Та казвам: има един друг свят, и този свят един ден ще се разкрие пред нас. Невидимият свят е реален, но понеже ние нямаме органи още, той е за нас още непознат, неразбран. Ние го считаме като телепатия, интуиция, нещо отвлечено, туряме му разни имена. Но съществува един по-широк свят отколкото съвременните хора разбират. Сега аз няма да ви навеждам известни факти. Има хора, които предчувстват онова, което има да става. Отде го знаят? Има други, които никак не могат да предчувстват. Но онези хора, които предчувстват нещата, те имат известни белези. Ако разглеждате човешката култура, онези хора, у които интуицията е развита, имат известни белези в очите си. Ако разгледате човешкото око, ще видите, има известни петна в него. Такива петна, както при слънцето. Ще ги видите в окото на всички онези хора, които са надарени с ясновиждане, които имат туй зрение, защото има хора, които виждат зад стената. Има издадени книги за това, виждат зад себе си, виждат и отпред и отзад, навсякъде виждат и знаят какво става Та има едно съвпадение.Тия хора у които това чувство е развито, имат известни петна в очите. Някои лекари казват, че това са болезнени състояния. Болезнените състояния се различават. Ако езикът побелее, това е болезнено състояние. Ако окото пожълтее, това е болезнено състояние. Жълтият цвят показва разстройство на черния дроб, на жлъчката, храносмилането не става правилно, кръвообращението не става правилно. Казвам: Черният дроб може да дойде в анормално състояние от голямо безпокойство. Затова първото нещо е: няма защо човек да се безпокои. Изгубил си 1000 лева, защо ще се безпокоиш? Ако безпокойството може да ти върне парите назад – добре. Трябва да работиш, няма защо да се безпокоиш.

Срещам един българин от Варна, търговец, който прави търговски операции. Изгубил 8000 лева. Това преди 20 години беше голям капитал. Казва: "Каквото спечелих, всичко изгубих, но имам вяра в себе си. Аз предчувствам, че в две години пак ще спечеля тези пари". След две години го срещам и казва: "Онези пари, които изгубих, пак ги спечелих". Казвам: ето един човек, който няма защо да се безпокои. Този човек има едно знание за живота. Сиромашията се обуславя от известни закони. Ти не може да избегнеш сиромашията, не може да избегнеш и богатството. Ти не може да избегнеш последствията на сиромашията, както и на богатството. Защото сиромашията и богатството са две сили, които работят за човешкия ум. Да ви приведа един пример: богатият става богат, защото има специфични чувства. Ако поставите една кокошка при крина жито, тя е щедра – разрови житото наляво-надясно, изхвърля го, но няма да й дойде на ума да събере житото на място. Ако на катерицата дадете жито, ако го оставите разпиляно, тя ще го тури на едно място. Питам: защо кокошката рови, а катерицата събира? Онези, които изучават главите на животните, казват че у катерицата е развито чувството за пестеливост, тя събира. Тя казва: "Тази царевица ще ми дотрябва". Кокошката е като турците. У мравката също ,туй чувство е силно развито. Който е много разпуснат и сиромах, да се сприятели с мравките, за да стане богат. Те трябва да му дадат пример. Българите вярват, че мравките като дойдат в една къща, носят богатство. И действително това е така, понеже дават импулс да работиш като тях. А онзи, който е много стиснат, мравките ще му попречат.

Човек, за да се развие, трябва да му се даде нещо, с което той да работи. Имайте пред вид, че сиромашията е само едно състояние на човека. Но в човека има вложен един капитал, който трябва да се разработи. Неговият капитал седи в неговия ум, в неговото сърце, в неговата воля. Следователно онзи човек, който има воля, който има сърце, който има ум, той не е беден човек Той трябва да впрегне ума си и за сиромашия въпрос не трябва да прави. Никога да не казва аз съм сиромах, защото това не е истината. Аз на мнозина, които са ми казвали, че са сиромаси, съм казвал: аз ще ти дам 200 хиляди лева за твоите очи, да ти ги извадят. Зъбите на човека струват повече от 200 хиляди. Човек би ли дал да му ги извадят? Ами ушите? Направени са от една специална материя, знаете ли колко струват? Ами човешкият език, с който трябва да опитвате природата? Ами човешкият нос,човешките ръце – тези пипала? Знаете ли защо обичате да целунете една ръка, а друга не? Като пипнете някоя ръка, усещате нещо приятно се предава по нея. Какво е то, не знаете, но като я пипнете, остава нещо приятно. А друга ръка не желаете дори да я пипнете. Значи предава се нещо чрез тези пипалца.

Сега аз не искам у вас да остане мисълта, че вие не сте способни. Казвате: "Толкоз години, какво сме направили? – Много сте направили. Не трябва да се спирате върху това положение. Не се спирайте върху положението "докъде сте дошли". Казвате: "Ние вярваме". Вярата нищо не определя. Само онази вяра, която е подтик към науката, знанието, изучаването на живата природа, изучаването на човека, тази вяра има смисъл. Но вярата, която отклонява човека от правия път да учи, това е лековерие и суеверие. За пример ние търсим някой път Бога вън в природата. В природата не зная къде може да намерим Бога, но в себе си вие може да намерите тази истина. Но ако едновременно у човека няма едно съзнание по-високо от него самия, нищо не може да разбере. Нали някой път човек се разговаря със себе си? Може ли човек сам със себе си да се разговаря? Може ли .да извършите събиране със себе си? Имате в математиката две действия: умножение и събиране. Ако умножавате една единица с друга не се увеличава - едно по едно е равно на едно. Но аз да ви обясня какво значи единицата. Две реки, които са единици, се вливат и образуват една река. Но тази река е по-голяма. Когато събереш едно плюс едно равно е на две. Питам може ли да събереш единиците на едно място? Събирането е само като идея за обяснение. Събирането е един разумен акт. Трябва да знаете какво нещо е събирането. Защото може ли да съберете две свои мисли на едно място и тези мисли да ги впрегнете на работа? Да съберете това значи да впрегнете две свои мисли на работа. Две реки като се вливат в една, образуват една голяма река, която трябва да принесе полза. Събирането не е един установен механичен процес. В природата установени механични процеси няма. Тялото ви постоянно се изменя. Вие не сте такива, каквито сте били преди 20 или преди 15 години. След 20 години няма да бъдете това, което сте сега. Питам: кое е онова, което изменя човека? Онзи великият закон, който изменя човешките тела е реалността. Реалността е, която изменя нашия живот, за да ни застави да я познаем.

Един от израилските пророци казва "Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови." Или казано от друго гледище: онези, които разбират реалния закон на живата Природа, няма да остареят. От това гледище сегашната икономическа борба и духовната борба, която съществува, какво представляват? Всеки един да се ползва от външните врагове. Това е право донякъде. Но има нещо излишно в съвременния строй. Не сме ние единствените фактори за човешката култура.

Питам: откъде сме дошли ние, съвременните хора? Ние, ако сме фактори, не го знаем. Онези, които са ни поставили на Земята, нека да ги попитаме, а те са по-разумни от нас. Следователно те, които създадоха Земята, създадоха тези сили за нас, туриха ни да се развиваме. Създадоха ни глава, създадоха ни дробове, създадоха ни стомах, ръце, крака; мислите ли, че те не се грижат за подема на света? Понеже ние сме присвоили едно право, което не ни се пада, мислим че ние сме, които създаваме. Създаваме един закон, втори за възпитанието на децата. В училище едно дете може ли да се научи да вярва в Бога?

Няма какво да го учиш да вярва в Бога. Туй чувство за вярата е всадено в него, само не му препятствай. Остави го, дай му ход и Божественото, благородното ще се прояви. У човека съществува една разумност, съществува памет, съществува реч, ред способности съществуват. Тези способности искат условия, при които да се развиват. Ако някои хора са закъсали, причината за това е, че техните способности не се развиват. Трябва да се създадат условия за развитие. Под социални условия разбирам разумни условия не както сега механически условия. Казвате, пари. Парите човешкият ум ги е създал, той ги е турил в банките.

Съществува един разумен закон в света, той е следният: щом се родите, може да се предскаже богат ли ще бъдете или не. Туй богатство се обуславя от златото, което е във вашата кръв. Във всяка кръв има злато. То е само за поддържане на живота. То не е излишно злато. Дължината на живота зависи от златото. Когато се поквари златото като елемент, животът се съкратява. Сега учените разложиха елементите на техните атоми. Но все таки, съществува един елемент в света, в който живота се предава. Значи от количеството на органическото злато в кръвта на човека зависи дължината на живота. Ако вие имате едно малко количество злато излишно, което не служи за продължение на живота, то ще послужи за привличането на външно богатство или то ще създаде условия да бъдете богати. То дава тенденция да станете богат човек. След като станете богат човек, то ще ви научи как да живеете, няма да се разхождате само с автомобил и да ходите на бани, но ще бъдете богат човек, който е вложил капитала си за благоденствието на народа, за облагородяването на хората. Тогава всички ще видят, че този човек съдейства на обществото. Сега в света има много богати хора. В тази криза пак наскоро се убил в Америка един голям богаташ, от милиардерите, на който не му вървяло.

Иде време, когато хората, които имат, трябва да знаят, че богатството, поверено в техните ръце, трябва да го употребят за общото благо на обществото, в което живеят. Такъв е законът в Природата. Следователно всички ония хора които така използват силите си за доброто, техният живот се продължава, а ония, които не използват богатството си за благото на народа техният живот се съкращава.

Във всяко едно отношение под думата "ближен" аз разбирам същество, което те обича. Ти трябва да бъдеш крайно справедлив към него. И най-голямото зло е да използвате и да сте несправедливи спрямо онзи, който ви обича. Никога не използвайте онова същество, което ви обича! Вашето богатство се дължи на такива същества които ви обичат. Ако не ви обичат разумни същества, не може да имате богатство, любов. Ако майка ви не беше едно разумно същество, ако баща ви не беше разумен човек, също дядо ви, баба ви, ако 10,15 поколения не се интересуваха от вас, какво щеше да стане? Дали са ви условия да растете и се развивате. Те като заминат за другия свят, казват: "В нашия път ще вървиш." Затова ти ставаш богат.

Тъй както аз представям въпроса, някои от вас, които разглеждат нещата материалистически, казват: "Вън от нашата среда няма друга" Вие имате право да мислите така, но спрямо себе си вие сте несправедливи. Тогава питам: Ако вие сте единственият фактор – аз задавам въпроса от мое гледище – щом вие така мислите, каква нужда имаше да имате майка, баща, сам трябваше да се родите. Значи щом се раждате от баща и майка, вие не сте свободни в своите възгледи. Значи баща ви и майка ви ви дадоха самостоятелен живот. Казвате, че не вярвате в нищо. Най-малко вярвате в това, което баща ви е вложил у вас; не вярвате в това, което майка ви е вложила. Като правех своите научни изследвания, един ми каза: "Аз съм голям безверник." Казвам му: Аз те намирам за голям вярващ. "Как, аз в нищо не вярвам." Дойде друг при мене, казва: "Аз съм много религиозен човек." Ходел по три пъти на ден на църква. Аз правя своите изследвания и казвам: Ти не си толкова набожен. В България правех своите изследвания и на една българска ясновидка, много напреднала, казвам: В теб религиозното чувство е много слабо разбито, в теб любов към Бога няма. Казва: "Прав си." Казвам: В теб има една хубава съвест развита, умна си, практична си, много си нервна, сприхава си, нямаш туй широко сърце да търпиш. "Прав си. А пък колко много съм плакала, да знаеш!" И това е една от най-добрите ясновидки, които съм срещал в България. Тя казва: "Какво става? Аз се намирам в три състояния. Едното състояние – каквото кажа, ще стане. виждам го. Другото състояние средно – каквото кажа, наполовина е вярно. А има й трето състояние, че каквото кажа, не става. Тогава трябва да мълча, пък аз не мълча. Дойде някой, ще му кажа една лъжа." Съзнаваше тя. Не всякога човек може да предвижда нещата.

За да бъде човек добър в правия смисъл, според мен той трябва да има свещения огън на Любовта, той трябва да има една непреодолима любов спрямо всичко. Не само към хората, но и към животните, не само към животните, но и към растенията. Че растенията са много важни! Те ни дават плодове, те са много важни същества, съзнание има в тях. Те и радост имат, и скръб имат. И растенията се привързват. Има случаи, когато някой дядо е садил някоя ябълка или круша, или слива, той като умре, и крушата си отива с него заедно. Туй растение обича. Ако някоя круша ражда повече, тя ражда повече, защото обича повече. Когато някоя круша не обича някого в къщата, много малко круши ражда или никак не ражда. Някой иде при крушата и каже: "Или ще раждаш, или ще те отсека!" И тогава казват, че тя раждала повече. Това сега не го вярвате, може да е вярно, но вие го отричате.

Казвам: има една реалност, върху която всички трябва да се спрете. Най-учената реалност аз я наричам. Казвам: вън от нашето верую, което сега имаме, всеки човек трябва да има едно верую, което да не зависи от сегашното му верую, нито от миналото му верую – едно верую, с което той е роден. Има едно такова верую в човека, то е едно чувство, може да го проверите. Болен сте на умиране. Лекарят е казал след 24 часа ще свършите. Викате един лекар, втори, трети, четвърти, пети, консулт правите. Всички казват: "Това казва науката, той ще умре." Но вътре в този човек едно чувство му казва: "Ти ще живееш!" И не се минават няколко дена, той претърпява една голяма криза и се спасява. Аз ще ви приведа един пример. В цариградската болница на един човек кракът се заразил и лекарите казват, че непременно трябва да се отреже, защото иначе човекът ще умре. Болният казва: "Докторе, аз не искам да ми отрежете крака." "Ама ще умреш." "Ако Господ иска един крак, аз ще му дам цялото си тяло. Защо му е моят крак?" Изпратили го от болницата. След шест месеца той се връща от болницата здрав, отива при лекаря и казва: "Аз съм онзи пациент, на когото искахте да отрежете крака. Както виждате, оздравях."

Има едно чувство в човека, което му нашепва. Когато то ти каже: "Ще бъдеш здрав." – ще бъдеш здрав; когато то ти казва:"Ще спечелиш." – ще спечелиш; когато то ти казва: "Учен ще станеш." – ще станеш учен; когато то ти казва: "Музикант ще станеш." – ще станеш музикант. Каквото ти каже, то ще стане. То е вярно. Питам: ако в това чувство в човека не вярвате, в какво ще вярвате? Това е вяра, върху която трябва да обосновете бъдещото възпитание. Та като влезе един учител между учениците, да зачита онова, което децата говорят. Тогава като говори на децата, и те ще го оценят. Щом той ги оценява и децата ще го оценят.

Та казвам: зачитайте в себе си Божественото. И светът да се обърне, ще кажеш: "Не може да бъде другояче!" Тъй както сега ви говоря, то не е научно. Аз не искам да ви наложа това, нека вие да си го наложите. Аз ще се радвам да опитате и да се убедите, че е така. Моите Възгледи ни най-малко не искам на вас да ви ги наложа. Мене ме интересуват вашите възгледи. Искам хубавото във вас да се развива. Някои от вас сте много даровити, но чакате някой късмет да ви дойде. Късметът от главата трябва да излиза. Аз ще ви приведа един пример какво може да направи човек. В Америка един от знаменитите проповедници бил обущар преди. В него туй чувство да говори за Бога било много разбито. То му казвало: "Ти ще станеш виден проповедник." Един ден отива и става член на църквата. Иска той да говори, но му казват: "Седни си, като не знаеш да говориш. Твоето е бръщолевене." Но нещо в него му казва: "Ти ще станеш виден проповедник. Малко се иска да говориш." Но все не му позволяват. Минават две, три, четири, десет години упражнения и после този човек го слушаха повече от 20 хиляди души. Той ходи и в Англия, и там го слушаха англичаните, и там има същия успех Но той слуша това чувство вътре: "Ще станеш проповедник!" Преодолява мъчнотиите. Големи мъчнотии срещал в работата. Той се самообразоваше,.по 20 часа на ден, чете книги, изучава хората, събира факти, постепенно обработва своята реч и стана един от най-красноречивите проповедници. Казваше се Муди. Сега той не е на този свят.

Когато всички престанат да ти говорят, нещо в тебе казва: "Не бой се, в тази работа ще успееш!" Никой не те насърчава, другите те мразят тъпчат те оттук-оттам, но то ти казва: "Не бой се, тази работа ще се оправи!" Така може да се обясни подвига на българските революционери като Ботев, като Левски, които казваха: "Ще успеем, ще освободим България! Това ще стане!" Има нещо Божествено в това. И така стана, както мислеха. Ако бяха се обезсърчили, и досега България, щеше да бъде под иго. Сега вие живеете в по-добри условия. Сега във вас кой говори? Какво трябва вие да направите? Какво ще направите, то не е моя работа, но аз един приятелски съвет искам да ви дам. Онова, с което вие сте родени, което всякога ви е подкрепвало, бъдете верни на него. Вярват ли в това хората, става едно побратимяване в света Може да има едно общо побратимяване. Всички недоразумения, които сега съществуват, те са от един обществен характер. Всички други въпроси са второстепенни. Всичко това може да се поправи. Това е въпросът за отношението между бедни и богати, между учени и прости, между добри и зли, всички други въпроси са второстепенни. Всичко това може да се поправи. Един богат човек и един беден човек преспокойно могат да вървят заедно. Бедният може да е по-учен, по-силен – той ни най-малко не е беден.

Силата седи в това верую, което е вътре в човека.

То е човекът. То е мощното. Туй, което в човека никога не престава да съществува, то е човешката душа. То е човекът, който не умира. Следователно, има нещо в човека, което ще умре, но има и друго, което не умира. Тялото ще умре, ще го заровят. След като ви вземат тялото, ще остане нещо, което никой не може да вземе. Сега аз не искам да ви убеждавам, понеже като идете в другия свят, вие ще проверите. Онези от вас, които не вярвате, идете в другия свят да проверите и елате да ми кажете. Аз ще ви срещна в другия свят и там ще ви проповядвам. Туй вече не е научно.

Аз искам да ви кажа, че има една обща връзка. Този и онзи свят са тясно свързана. Някои разделят единия свят от другия. Този свят съществува по причина на духовния. Първо духовният свят съществува, после физическия човек. Следователно, трябва да бъдете клони. Като говорим с корените, листата казват: "Ние всичко свършихме." А корените казват: "Ако ние не бяхме да пращаме соковете" Сега корените на човешкия живот са горе. Човек е двойно дърво, корените на неговата мисъл са в неговия мозък, клонищата са спуснати долу. Човек е едно обърнато растение. Неговите добри мисли и дела, това са плодовете на туй дърво. Когато ти мислиш добре, когато си благороден, всички тия красиви мисли, те са плодовете. Тия плодове остават за храна на твоя бъдещ живот. Всяка една мисъл, която ти създаваш, тя е храна, тя е мощна сила. Подкрепяйте хората с мислите си. Никога не допущайте отрицателни мисли! Те ще дойдат, но всякога да седи положителното. И като плачете, пак вярвайте. Като се обезсърчите, пак вярвайте. Като ви тъпчат, пак вярвайте. Като стенете, обършете праха си, после се усмихнете. Според мен комедия и трагедия, това са полюси на живота. И драми има в света. Драмата е същественото за мене. Нали имате трагедия в театъра? Този, който умира на сцената, умира ли? Не умира. Онзи, който играе комедия, и той не умира. Той си изкарва прехраната с това. Казвате: трагичен е животът. То е една опитност. Ти играеш само една роля трагична. А има и драма. Твоята работа за да се осмисли, трябва да дойдат страданията. Страданията в живота са мощна сила в природата на човека. Страданията, които ние минаваме, са изключителни за сегашните хора. Растенията не страдат тъй, както ние страдаме. Понеже само при тези вътрешни страдания, когато научим законите, които ръководят страданията, ние ще имаме един нов живот. Човек ще се освободи от вътрешното робство. Понеже ние страдаме. Някой казва: Аз ще умра гладен. – Бъди уверен, че гладен няма да умреш. Ако вярваш, гладен няма да умреш; ако не вярваш, гладен ще умреш. Ако работиш, гладен няма да умреш; ако не работиш, гладен ще умреш.

"Доброто семе." Казва Христос: Онзи, който е посял доброто семе, то е Божественото, то е същественото у човека. Туй добро семе да расте. Някой път може да се посеят плевели. Те са лошите условия, които са посели лоша мисъл, лошо чувство. Това са посторонни работи. Онова, същественото у вас е доброто семе. Та и тази мисъл, в това чувство, в тази интуиция, която във всеки човек я има, ще сполучите да съградите вашия бъдещ живот. Туй нека бъде вашата вяра!

34 неделна беседа, държана от Учителя на 5 юни 1932 г. София, Изгрев.


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни