13. ПЛУТОН

[Dela]

13. ПЛУТОН

Последната засега известна планета от Слънчевата система е Плутон.

Стремежът да се проникне в тайните на слънчевото семейство, на основание използването на Нютоновия закон за Всемирното притегляне и най-старателното наблюдение е бил всякога приложен, продължава и сега. Връх на тези усилия е откриването на планетата Плутон.

Обстоятелствата, при които е била открита тази планета, са напълно сходни с тези, при които е открит Нептун.

В началото на двадесети век, гениалният американски астроном Персифал Лоуел, живял между 1855 и 1916 години, проявил много голям интерес от възможността за съществуването на планета зад Нептуна. По смущенията, които Лоуел е наблюдавал в пътищата на планетите Уран и Нептун, той в началото на 1905 година стига до извода, че тези смущения се дължат на неизвестна планета с голяма маса. Изчисленията на Лоуел за орбитата и положението на тази планета не са били публикувани до 1914 година. Години наред не е имало условия за нейното търсене. Едва в 1929 година са били създадени такива и възможности за нейното търсене. На младия по това време асистент по астрономия Клаид Томбо е била възложена задачата систематически да проучва и фотографира през дълги интервали от по две - три денонощия определеният от Лоуел участък по Небесната сфера, където изчисленията посочват, че се намира неизвестната планета. Клаид Томбо много внимателно сравнявал фотографическите пластинки и на 12 март 1930 година било открито небесно тяло, движещо се между неподвижните звезди - търсената планета. Тази планета учените единодушно приели да се нарича с името на древногръцкият Бог от подземното царство - Плутон.

Сведенията за тази планета досега са все още оскъдни и по-специално за нейния размер, плътност на масата, от която е съставена, и спътници - има или няма. От всички досега известни планети в Слънчевото семейство, Плутон е израз на най-голямо безредие и неподчинение на порядките, които другите планети имат. Персифал Лоуел, който както вече отбелязахме е посветил много години в търсене и изчисляване смущенията, които Плутон е създавал в пътищата на Уран и Нептун, е приемал, че масата на тази крайна планета е седем пъти по-голяма от тази на Земята. Трима астрономи, след като са подложили на обработка 5,500 наблюдения на Нептуновата орбита в интервала между 1946 до 1968 години, стигат до извода, че Плутон има голяма плътност - голяма маса. Американският астроном Джерард Кьоипер, като е изследвал Плутон, идва до извода, че неговата плътност е по-голяма от тази на златото, което има плътност 19,26, За размера, обаче, на Плутон Кьоипер е стигнал до извода, че неговият диаметър е около 5,800 километра. Такъв един малък размер с такава голяма плътност е един неприемлив случай за една планета. Международният астрономически съюз приема, че Плутон има плътност 15, без да определя неговият размер. И други астрономи, освен Кьоипер, приемат, че Плутон е с малък размер и че даже е най-малката планета в Слънчевата система.

От гледището на астрологията Плутон е планета, устроена приблизително като нашата Земя, само че като по-стара създадена планета и със своите влияния върху живота на Земята, и по- специално на човека, нейната маса да е съставена от по-тежкйте елементи на таблицата на Менделеев й да има голям диаметър не по-малко в размер от този, определен от нас за Нептун. Къде можем да предположим, че са направили грешка Кьоипер и онези астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхнината на планетния диск имаме температура от минус 220 градуса. При тази температура всички елементи са в течно или най-вече в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също, че ако имаме един наблюдател на Плутон, той ще види Слънцето само като голяма звезда с диаметър от около пет-шест сантиметра. Естествено е да се приеме, че с този размер Слънцето не ще може да осветлява изцяло планетата, тя ще бъде тъмна и ще се получава само едно отражение от тъмния диск на планетата на Слънчевия образ, само на едно кръгче от изпратената Слънчева светлина, което съвсем не изразява размера на планетата. Опитно и тук може да се установи този ефект. Ако в тъмно помещение поставим тъмна по цвят топка и от известно разстояние светнем с малко електрическо фенерче, то ние ще видим само отражението на светлината, която фенерчето е изпратило до централната или някоя друга област от топката, но съвсем не трябва да се приеме, че това е размерът на самата топка.

На снимки, получени през месец април 1978 година, образът на Плутон се е оказал удължен. Така е изглеждал и на серията снимки от 1970 година. Това нещо се приема от някои астрономи, че Плутон има спътник, много близо до него и поради голямата отдалеченост планетата и спътника не се виждат разделени. Този, все още неустановен спътник, нарекоха ХАРОН, като се изчисли, че разстоянието му до планетата е между 15,000 и 19,000 километра. Това предположение е също неприемливо. Едно такова малко разстояние на спътник до планета е недопустимо. Като приехме, че от гледището на астрологията Плутон има голям диаметър, и тук ще приемем, че това светло кръгче, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отразен от по-крайната повърхнина на Плутон образ на някое по-светло тяло от Небесната сфера - някоя звезда.

Неправилното и необикновено разпределение на едва забележими светли и тъмни петънца по диска на Плутон говорят в потвърждение на това, което астрологията приема, че на тази планета има бурни процеси, от които произтичат неговите резки, неочаквани импулси, които неговото влияние дава.

С останалите данни, които имаме за Плутон, ние приехме, че той е в пълна несъгласуваност, с това, което имаме и при другите планети. Плутон обикаля около Слънцето за около 250 години, като се движи по една орбита на крайно разтеглена елипса, каквато никоя друга планета няма. Тази негова орбита има „ексцентрите” от 0,25. Най-малкото му разстояние до Слънцето - в перихелий е 4,425 милиона километра, а най-голямото - при афелий е 7,375 милиона километра. Това дава една разлика от около три милиона километра, по-точно 2950 която разлика е толкова голяма, че през известни периоди той е по-близо до Слънцето, отколкото Нептун. С други думи, през тези периоди Нептун остава като последна известна планета. Такъв период имаме и сега от април 1979 година и ще трае до март 1999 година, които период ще трае 20 години. Това нещо за неговото влияние през този период ще бъде особено силно, с неговите благоприятни влияния при добрите аспекти, бурни, контрастни, неблагоприятни при лошите аспекти и парализиращо, ограничаващо влиянието на Слънцето, Луната и останалите планети, когато е в съвпад с тях. Средната му скорост на движение по неговата орбита, сключва с плоскостта на еклиптиката ъгъл от 17 градуса и десет минути, който ъгъл е не само най-голям, но и с рязък скок от тези на другите планети. Това е израз на учудваща дисхармония в порядъка, на който са подчинени другите планети. Това тъй остро отклонение, заедно с тъй много разтеглената орбита на Плутон, говорят, че всички останали планети, той е най-много пострадал след Фаетон, при катастрофата със Слънчевата система, предизвикана, както вече сме отбелязали, от проникването на черното Слънце в нея. С това проникване Плутон е имал по-тесен контакт с него и е приел някои от неговите демонични качества, които се отразяват в неговото влияние, като рязко изразена бруталност, силно създаващо нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие на влиянията на Слънцето, Луната и планетите, когато е в съвпад с тях.

За създаването и оформянето на планетата Плутон са взели участие и небесните образувания в зодиакалното съзвездие Скорпион, Това съзвездие е разположено на юг от небесния екватор, в най-красивата и широка част на Млечния път. От северното полушарие, над хоризонта се вижда само малка част от него, през нощите на юли и август. Слънцето в това съзвездие е от 22 октомври до 22 ноември. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Скорпион могат да се видят с просто око около 100 звезди, някои, от които са със значителна яркост. Най-силно светещата звезда в това съзвездие е именувана Антарес и е от първа звездна величина. Тя привлича погледа със своя червен цвят. По цвят и яркост, тази звезда съперничи на планетата Марс, поради което тя е наречена с името Антарес - от думата - Арест, което е Марс. По своят гигантски размер тази звезда е втора след звездата Бетелгеизе, най-ярката от съзвездието Орион от наблюдаваните от нас звезди. Диаметърът на Антарес е шестстотин пъти по-голям от този на нашето Слънце. А неговата светимост е 22,000 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Тази звезда принадлежи към „полу правилните променливи звезди”, което говори, че около нея се въртят небесни образувания - планети, слънца. В съзвездието Скорпион има и една друга звезда, която поразява с огромното количество енергия, която тя излъчва. Мощността на излъчваната от нея енергия е 400,000 пъти no-голяма от тази на нашето Слънце. Тази звезда от Северното полушарие не се вижда. В зодиакалното съзвездие Скорпион има и два звездни купа, които са означени с „М6” и „М7”. Тези два купа са образувани от по около 80 звезди. Купът М6 има диаметър от 21 светлинни години, a M7 е по-бляскав и има диаметър 17 светлинни години. С небесните образувания, които Скорпион има, с тези изключителни качества на Антарес, звездата с тази непонятна за нас мощност, двата звездни купа придават на Плутон от една страна изключително голямата творческа, градивна енергия в неговото влияние, подчертаното съвършенство. Това влияние е диаметрално противоположно с демоничното, получено от контакта му с черното Слънце. Но за да може тази могъща и благородна сила на тези изключителни по своите качества небесни образувания да се приемат и проявят в даден човек, то трябва мозъчните му клетки и устройството на целия мозък да бъде в една най-съвършена форма.

Изобщо звездите, звездните купове според астрологията, са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и за да може да се приемат от човека техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество на неговия мозък.

Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1928 година доказва с уравнение от квантовата механика, че човешката мисъл е сила. Но какви размери и възможности може да има и даде тази сила, в какъв размер човешкият мозък може да я изрази, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал. Ние само можем да приемем, че тази сила може да има непонятни за нас размери и да ни даде също такива възможности. Този извод можем да имаме като гледаме света около нас и над нас със своите творения, защото всичко това е плод на мисълта, на същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната мисъл. Няма друга сила, която да може да ги създаде. Мисълта е най-големият източник на сила и може да даде на човека най-големи възможности, както за творчество, висша, разумна изява, така и за разруха - демоничната изява, носеща мрака и смъртта. Необходимата висока степен в съвършенството на мозъка в сегашният етап на човешкото развитие нямаме. Ето защо ние сме далеч от възможността да приемаме пълното влияние на небесните образувания, както в зодиакалните съзвездия, така и в много по-малка степен от небесните образувания в другите съзвездия. Затова човешкият род засега приема предимно демоничното влияние на Плутон, дошло от контакта му с черното Слънце. И само нещичко от висшето му влияние при интелигентните и възпитани хора, изразено в една сила, издръжливост, устои в постигане на благородни идеи и задачи. Също тъй и съвсем неочакваното изненадващо проявяване на мило, топло внимание и състрадание, което се дава от Звездните купове в съзвездието Скорпион.

Изтъкнахме, че когато Плутон е в съвпад с който и да било член от Слънчевото семейство, то влиянието му въздейства парализиращо или отровно във влиянието на този член. Затова Саабей е дал на това зодиакално съзвездие, което както вече казахме участва със своите небесни образувания за създаването и оформянето на Плутона - образът на Скорпиона. Това голямо насекомо, както е известно, има опашка, която завършва с торбичка. В нея има жлези, които отделят отрова и се събира в торбичката. На края има един кух шип. Своите жертви Скорпионът бодва с шипчето и от отровата, която минава през отвора им, влиза в жертвата и тя се парализира, и така я използва за храна. Тъкмо това е въздействието на Плутон при съвпад - контакт с членовете на Слънчевото семейство.

ПЛУТОНОВ ТИП

Плутоновите типове по-рядко се срещат. Те имат около среден ръст и са не пълни, месести. Характеризират се с остър, заповеднически поглед, на който мьчно може да се устои, без да се подчини човек. Имат добре оформена, твърда, издадена напред широка брада, показваща непоколебим устои, твърдост в постигане на всяка поставена задача. Такива са обикновените човешки типове.

Висшите такива, които влиянието на Плутон дава, тези, които имат много добре организирана и облагородена мозъчна система, способни да приемат силовите течения - влиянието от небесните образувания на зодиакалното съзвездие Скорпион, са типове, за които ние четем и слушаме да се разправя, че съществуват. Това са онези, които притежават тъй наречените „психически” сили, способни със силата на мисълта си да правят невъзможните за обикновените хора деяния - чудеса.*

* Бележка на съставителя: Според Николай Дойнов като плутонов тип се приема Сталин.