Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_06_12 И видя там човек12 юни 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 14:02

От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Първо издание - ИК  "Сила и живот",  Бургас, 1994 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Второ издание - ИК "Жануа'98",  София, 2012 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

12 юни 1932 г.

И видя там човек


35 неделна беседа, държана от Учителя на 12 юни 1932 г., София, Изгрев.

Ще прочета част от 22 глава на Матея, от 10-ти стих. Ще взема само няколко думи от 11 стих: „И видя там човек."

Глаголът "видя" в дадения случай е важен. Виждането това е закон. Това е процес на човешкото съзнание. "Видя". По два начина може да се види: виждаш нещо, което е хубаво, благородно, светло; а може да видиш и нещо грозно. Правиш едно вътрешно различаване. Виждането в живота носи радост и веселие, то всякога върви по великия закон на Битието. Жадният, когато види извора, радва се. Гладният, като види хляба, радва се. Давещият се като види въжето, което му се хвърля за спасение, се радва. Бедният, когато се изменят условията му, се радва. Зависи в дадения случай какво вижда човек. Но какъв е светът всъщност?

Някои хора искат да разберат смисъла на живота. Какъв е смисълът на живота никой не може да го разбере, нито сега, нито след хиляди години, нито след милиони, нито след десет вечности хората ще го разберат. Туй ни най-малко не подразбира, че не трябва да се мисли за него. Може да мислим за непостижимите неща. За постижимото никой не мисли. Постижимото е зад нас, непостижимото е пред нас. Великата идея на живота е вечно непостижима. Някои разбират много механически постигането на нещата. Всяко постижение подразбира една възможност, която трябва да се постига. Всяка постигната възможност дава една нова сила в човека, едно ново чувство, с което ще постигне онова, което е пред него.

Казвам: когато този цар влязъл и видял човека, не е бил от глупавите, той го държи отговорен, че не е облечен. Не може да държиш един камък отговорен, че е влязъл в къщата, но може да държиш отговорна една мечка, която е влязла в къщата и изпоплашила всички деца. Даже най-благородният човек как би се справил с една мечка, която е влязла в дома му и изпоплашила децата? Веднага ще върже предните и задните крака на мечката и ще я изведат из къщата В дадения случай се вижда че царят е пристрастен. Някой ще каже: Да му е дал някаква сватбена дреха. Има неща, които не може да се дадат на човека. Не може на сила да облечеш един човек в добродетели, не може да облечеш насила един човек в любов, не може да облечеш насила един човек в знание. Сам човек трябва да се облече в тях. Има неща за които човек е отговорен, понеже те са негова длъжност, сам трябва да се облече. И най-хубавата сватбена дреха в дадения случай, намирам, е дрехата на доброто, с която човек трябва сам да се облече. Тогава той е облечен в сватбена дреха. Всеки, който сам не се е облякъл в сватбена дреха се намира в затвор. Ако търговецът не е облечен в сватбена дреха, е затворен. Ако църковният служител не е облечен в сватбена дреха, е затворен. Ако неврастеникът не е облечен в сватбена дреха, е затворен. Всички, които нямат сватбена дреха, се намират в затвора Това е вътрешният смисъл. Следователно, придобиването на сватбената дреха, това съставя един идеал, но трябва да е изтъкана. Всяка дреха е изтъкана от нишки, някои от вълна някои от памук, някои от коприна и т.н. Има дрехи, които са изтъкани от стъкло, има дрехи, изтъкани от злато, от сребро. Следователно, в дадения случай най-ценни са златните дрехи. По съдържание те никога не губят своята цена и като остареят, след като ги износи човек, пак ще ги продаде човек толкова, колкото в началото. За другите дрехи не е така. И тогава от едно гледище, в пълния смисъл на думата, дрехата, в която човек е облечен, това е животът. Животът носи в себе си най-почтената дреха, която дава ценност на неговия израз. Животът става ценен само при доброто. Качеството на доброто е, което е вложено в неговия ум и в неговото сърце. Може да разисквате разни политически въпроси, обществени, социални, семейни, индивидуални, може да разисквате, дали има бъдещ живот или не, какъв ще бъде той, какъв ще бъде строят. Но доброто в живота, то е ценното.

Един американец напоследък превежда египетски ръкописи от преди пет хиляди години. Той казва, че като превеждал ръкописите, намерил, че хората преди пет хиляди години и те са имали такива кризи, такива несгоди както хората сега имат, само в друга форма Значи в тези пет хиляди години светът не се е изменил много. Даже е толкоз малко, че трябват светли умове да обяснят и се забележи в какво седи промяната. Има промяна. Антрополози и физиолози, ако разгледат черепа на допотопния човек или пещерния човек, има голяма разлика. Колкото една раса е по-благородна, по-морална, по-добра, черепът е по-правилен. Има известни линии, плоскости, с които се мери черепа, устройството, външната фигура на черепа В предпотопните времена имало хора. Съвременните учени казват, че имало диви племена. Всякога е имало диви племена, както в нашите времена има диви племена. Съществува един закон: Един вид никога не може да се подобри. Туй дето казват, че видът може да се подобри, не е точно така. Едно растение не може да се подобри. Вложеното в едно растение не може да се подобри. Може да измениш някои качества, но вложеното в едно растение не може да подобриш. Растенията при лошите условия са изгубили онези възможности, които са имали първоначално. Следователно, сега като ги развиваме, няма да ги докараме до онези първични възможности, които са имали преди хиляди години. Растенията са изгубили от външните условия.

Целта ни не е да се занимаваме с растенията. Те съставляват част от човешкото царство. В строежа на земята ние виждаме, че със създаването на растенията идат ред големи прояви в природата. Най-после се явява човекът. Същото сега е със създаването на човечеството. Сегашното човечество не може да се подобри. Сегашната бяла раса е дошла до края на всички свои възможности. Туй, което се изисква от нея, не може да роди нищо повече. Бялата раса е дошла до своите крайни възможности. Вие от бялата раса не може да направите гении, светии, учени хора, талантливи хора. В бялата раса не може да намерите гениални хора. Ако се роди в бялата раса някой гениален човек, той не е от бялата раса. Следователно, когато говорим за бъдещото човечество, разбираме, че трябва да се яви нов тип в света, за да вложи природата в него повече възможности, нови възможности. Това виждам в процеса на нейното развитие. Тя е започнала с най-малките форми, започнала е с най-малките възможности и постепенно този процес на развитие е расъл. Трябва да имате предвид: вие ако искате да направите промяна във вашия живот в тази форма, в която сега се намирате, по никой начин не може да стане едно подобрение. Ще имате туй, което е вложено. Запример, ако имате един череп от 3 сантиметра чело височина, 7 сантиметра широчина, вие ще имате един много обикновен човек. Вие даже не може да имате един талантлив човек. Ако имате едно лице с устройство от 65 градуса камперов ъгъл, той е един човек, който може да се приближи до маймунското разбиране. Маймуните имат 65 градуса, у някои животни този ъгъл е 45 градуса. Като теглите една отвесна линия от челото до основата на носа и друга линия от основата на носа до основата на ухото, получава се един прав ъгъл. Простият човек не може да разбере, какво отношение има между този прав ъгъл и неговата интелигентност. Ако вие имате едно гениално писмо и го дадете на невежия, мислите ли, че може да схване съдържанието, онова, което е скрито в писмото? Той ще опише външната страна: хубава ли е хартията, на която е написано, луксозна ли е, после с какво мастило е писано – черно, червено или синьо. Може да каже дали е красиво написано или не, и ще каже: "Това е писмото." Ученият човек ще намери съдържанието не само във външната форма, но и съдържанието, което е вложено в текста. Силата не седи само в думата "любов". На български тази дума е написана с 6 букви, на английски се пише с четири букви. Защо българинът е турил 6, а англичанинът 4? Защото англичанинът е практичен и казва: "Времето е пари!" Той няма време. Англичаните се отличават с това, че съкращават думите, когато германците имат доста време, те имат доста дълги думи с по 50,60 букви. Защото английското владичество е по цялата земя, има с какво да се занимават. Германецът е стегнат в една малка земя, има много народ, 75 милиона, като няма какво да прави, продължава думите. Това са изводи. Този закон е верен. Онези хора, които са при лоши условия, в тях се създава един вътрешен морал, за доброто говорят. А пък онези, на които условията са уредени, които са богати, имат всички възможности, те уреждат преди всичко външния живот. Те казват, че външният живот е важен, не толкова вътрешният. Бедните хора се занимават с вътрешния живот, богатите се занимават с външния живот. Но питам, ако ние от гледището на богатите разглеждаме живота, какво ще добием? Ще разгледаме само едната страна на живота Богатият човек, въпреки всичките условия на живот, не е щастлив. Бедният човек, който няма тези условия, въпреки всичко той е по-щастлив. Богатият има някакво щастие, както и бедният има, само че щастието на богатия се различава от щастието на бедния.

Главно и необходимо е човек да изучава Природата с онази вещина, с онази виделина, които могат да осветлят живота му, за да бъде доволен, за да бъде щастлив. Природата е дала възможност и всеки един човек може да бъде щастлив. Всеки човек може да създаде форма, в която са вложени всичките възможности, които Природата е дала. Съвременните хора са онези души, които преди милиони години са схванали важните задачи на Природата, схванали са важните условия на Природата, сега те минават за човеци, защото са създали повидимому най-благородните черепи, най-благородните тела – те са построени от бялата раса. Ако направим сравнение с всички раси, най-добре е устроено тялото и черепът на бялата раса. Нито една раса няма такива заложби в себе си, както бялата раса, но въпреки това на бялата раса й липсват много неща От бялата раса гениални не може да излязат, светии също. Ще кажете, че има светии. Има светии, но тия светии не могат да оправят света. Гениалните хора не можаха да подобрят живота. Гениален човек е този, който може да измени и подобри живота и светия е този, който може да подобри целия външен и вътрешен строй на живота. Тъй както Слънцето може да направи една промяна на Земята, така и светията трябва да направи същото. Слънцето не вдига шум, само се проявява. Но най-големите промени на Земята стават под Слънцето. Понеже вятърът, водата, земята не служат на Слънцето, те се карат помежду си и развалят неговите работи. Ако вятърът се примири с водата и земята, животът на хората щеше да се измени. Вятърът е, който раздухва всичко. Като задуха той, всички занася. И като дойде водата, и тя завлича всичко, каквото се посее. Като се разтърси земята, и тя разрушава всичко, каквото са направили хората. Един ден като й дотегне много, ще се разтърси като един вол и ще й олекне. Учените хора, геолозите доказват как стават земетресенията. Простите казват, дотежало на Земята. Както и да се обяснява, важното е, че къщите се срутват. Тогава може да питаме, кои са причините, дето вятърът, водата и земята не се спогаждат? На това отговарям: причините са хората. Ще ви приведа един пример, който не обяснява изцяло нещата но е един научен пример, който може да докаже нещо. Преди повече от 20 години в Новопазарско настанала голяма суша. Всичката трева изгоряла. Събират се около 20 турски села и се молят на Бога за дъжд. Казали на българите: "Помолете се и вие." Но те си казали: "Господ като даде дъжд на турците, ще даде и на нас." Случва се така че Господ на турците дава дъжд, а на българите не дава Как ще го обясните? Някои го обясняват: Плащаш на един човек, който е работил, но на който не е работил, не плащаш. Турците работят, Господ плаща; българите не работят, нищо не плаща. Човек трябва да работи съзнателно, да обръща внимание на външните условия. Действително, единството оказва голямо влияние: вятър, вода земя, слънце – всичко това оказва влияние на човека. Но човешкият дух седи над всичко това отгоре. Човешкият дух – в него има знание, той може да използва всичките тези условия, да ги впрегне, да ги примири. Ние сега се трудим да примирим въздуха водата и твърдата почва и тогава аз казвам: Как ще примиря човека? Според моето определение казвам: човешките тела се огъват, течностите се наклоняват, а въздухообразните тела се повдигат. Как ще познаеш известна твоя идея? Ако твоята мисъл, ако твоето желание се наклоняват, върху тях преобладава влиянието на течната материя. Ти не може да имаш никакъв морал. Водата няма морал – дето намери най-малкия наклон, готова е да иде в този път. Следователно от морално гледище, водата не може да ходи нагоре, а надолу. Някой път се чудим, защо хората вървят в този път, а не в друг. Въздухообразните тела отиват нагоре; следователно в морално отношение въздухът може да ни помогне, понеже отива нагоре. Под морален разбираме човек, който се катери по височините. Най-първо чистата мисъл се вижда недостъпна, защото в дадения случай нашата мисъл има характер подобен на въздуха. Мислещите хора са крайно подвижни. Следователно човек трябва да изучава закона на човешката мисъл тъй както изучава въздуха, неговото естество и неговите свойства. После нашите чувства имат свойствата на течните тела, никакъв морал нямат, те се наклоняват. Нашите постъпки аз ги уподобявам на твърдите тела, те се огъват. Тогава казвам: ако една мисъл не се повдига, ако една мисъл не се наклонява, ако не се огъва, какво има в себе си. Тази мисъл значи няма никакви условия за развиване. За да се развива една мисъл, трябва да й се дадат условия или да се огъва, или да се наклонява, или да се повдига. Ако едно твое желание не се огъва, ако едно твое желание не се наклонява, ако едно твое желание не се повдига нагоре, то няма условия за развитие. Законът на твърдите тела е да се огъват. Законът на въздухообразните тела е да се повдигат нагоре. Ако разбираш закона, ти трябва мисълта да я прекараш от едно твърдо състояние в течно, после във въздухообразно и тогава ще й дадеш едно правилно направление.

По аналогия можем да разглеждаме водата. През зимата водата замръзва, тя е в твърдо състояние. Пролетно време водата е течна. В големите горещини водата се изпарява, отива нагоре, става въздухообразна. Естественото състояние на водата е течното, а парата и леда т.е. въздухообразното и течното й състояние, аз ги наричам видоизменения на водата при известни условия. Животът в своето проявление е подобен на водата. Естественото проявление на живота е да бъде наклонен. Животът има известен наклон до материалния свят, да се захване някъде и да използва материята. Неговото тежнение не е да ходи по небето да търси рая. Той после търси рая. Кой търси рая? Търсят го бедните хора, а богатите не го търсят – те живеят като в рай.

Някой проповядва онзи свят. Всички, които фалират на земята, търсят онзи свят, а онзи свят са добрите условия. Всички искат да забогатеят. Учените хора казват че онзи свят прониква и в нашия свят. Под думите "онзи свят" ние разбираме възвишена дейност. Ако някой философ от мравешкия свят би определил какво нещо е човешкия живот, той би казал, че нищо не е. Действително, една мравя не може да види целият човек и не може да го схване, тя може да види само пръстта му. Даже и една муха не може да види целия човек. Ако отидеш към нея тя не може да те познае. Ако си покажеш пръста ще го види. Тя не може да схване целия човек като външност, а пък да не говорим за характера. По някой път човек разваля техните мравуняци. Тогава за мравките настава цял катаклизъм, земетресение. Но ако гледате на това от човешка гледна точка, ще кажете само, че оттам е преминало едно рало. По аналогия могат да се разглеждат всички тези пертурбации, които стават в човечеството - минал е някой плуг през човешката област и е развалил техните работи. Защото ако животът зависи само от нас, тогава ние щяхме да го поправим. Какво ни препятства? Ако никой не се меси в работата на мъжа и на жената на земята, двамата ще живеят ангелски живот. Ако са сами на земята, няма да се карат, те ще живеят щастлив живот, докато се народят децата. Турете една жена и двама мъже, непременно ще има караница. Турете един мъж и две жени, непременно ще има караница. Как мислите вие светът да стане щастлив, когато има толкова мъже и жени! Следователно, от това гледище, в ума на жената трябва да съществува един мъж и в ума на мъжа трябва да съществува абсолютно само една жена. Туй е правило! Щом в ума му съществуват две жени, светът ще бъде като сегашният.

Някои искат да знаят какво нещо е моралът. Ако ти се бориш между две жени, никакъв морал нямаш. Ако жената се колебае между двама мъже, няма морал. Трябва да има един идеал.

Съвременното човечество разглежда идеята за Бога, разглежда живота на църквата, на държавата, това е много хубаво. Но държавата трябва да има един произход – Божествен, семейството също. Човек, както е писано, е създаден по образ и подобие на Бога. Раждането на децата – пак е същият закон. Отношенията между хората – всичко това си има Божествено Начало в себе си. Но в това Начало трябва да се разбира вътрешната страна, с която животът постоянно трябва да се свързва. Има една вътрешна връзка между всички същества. Когато тази връзка изчезне, тогава става едно вътрешно нарушение в нашата мисъл и ние се смущаваме. Богатият щом изгуби тази вътрешна връзка и той е смутен. Бедният като изгуби тази вътрешна връзка и той се смущава. Майката като изгуби тази вътрешна връзка и тя се смущава. Който и да е, като изгуби тази вътрешна връзка на живота, той се смущава.

Има един такъв мит. Когато Господ създал света, пратил един от великите ангели да донесе всичките Божии благословения, да ги раздаде на хората. Малко хора имало тогава. Всичките хора тогава били 12 мъже и 12 жени. Това било цялото човечество. Носел ангелът една голяма торба с благословения. Дошъл на земята и тъкмо искал да раздава, видял едно дете, намирало се в трудно положение, което казало: "Помогни ми." Ангелът сложил торбата на земята и помогнал на детето. Но нещата в онзи свят като ги обърнеш надолу с главата не падат, а на земята падат. Ангелът като сложил торбата, тя се обърнала и нещата изпадали, тези благословения се изгубили и останала празната торба. Всичко се било изгубило и ангелът не могъл да намери благословенията. Сега всички търсят тези изгубени подаръци, които Небето му дало. Младата мома търси подаръка, младият момък търси подаръка, майката търси подаръка, бащата търси подаръка. Всички търсят изгубените вещи, които излезли от торбата. Ангелът се върнал и казал на Господа: "Като помогнах на детето, всички подаръци се изгубиха." Та Господ наново праща този ангел да изправи погрешката си. Сега той се намира в голямо затруднение. Цели кервани са минали, с автомобили идат да носят подаръците. Тогава хората били 24 души, сега са два милиарда. Та не зная колко хиляди години трябва да минат, та да намери всеки едного, да му даде по един подарък. Тъй разправя тази легенда. Вие се пригответе, като похлопа ангелът, да сте готови.

Великото, разумното, това е човешкият ум. Този цар е онова, което нас ни отличава. Туй, което хората наричат цар, то е Бог, който живее в нас. Когато ние изпълняваме волята Му, както Той иска, Той ни благославя. Когато не изпълняваме Неговата воля, Той ни изпраща тук, за да се изправим. Затворът не е нищо друго, освен изправление в Божествения свят. Този човек, когото затворят, той не е изпълнил волята Божия, той не е употребил всичките условия. Ако онзи касиер, който е изпратен да раздава парите, ги вземе за себе си, за своя полза, какво ще направи банкерът, онзи който управлява банката? Ще фалира.

Та при сегашния живот разумните хора трябва да разберат, че не е религията, която може да ни спаси. Нито бялата раса ще ни спаси. Нищо! Казвам: канили са те на сватба. Тази сватба ще те спаси. Всеки трябва да е облечен, всеки трябва да е готов за новата раса, за новата форма, да има дрехата, с която трябва да е облечен, както Христос казва: "Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие." Което е родено от плът, плът е, а което е родено от дух, дух е. Под думата "дух" разбираме онова разумното, възвишеното, благородното. Не да царува всеки сам, но Братство да царува. В неговия ум, в неговата душа, в неговия дух да няма туй противоречие, което сега съществува. В него ще има такъв стремеж както в една квачка, която е излюпила пиленцата си – само си отваря крилата, води ги, дава им храна. Такова ще бъде бъдещото положение. Сегашните условия не са лоши. Туй е едно училище, в което може да се приготвим за бъдещите условия. Възкресение ще има в шестата раса. Ще възкръснат хората, не както сегашните хора. Ако сега би дошъл един човек от шестата раса в един град и влезе в един дом, той ще донесе всичките благословения. Ако хората са болни, ще станат здрави; ако са сиромаси, ще станат богати; ако са невежи, ще станат учени. Той няма да обърне внимание на техните недъзи. Ще внесе онова което има в себе си. Той влиза както светлината. Когато светлината влиза в един дом, тя не обръща внимание на нищо. Светлината еднакво огрява и тревите и сухите клечки, всички тела еднакво се огряват от светлината; но не всички еднакво използват тази светлина.

Ако се спра върху думата добродетел, колко хора има, които разбират добродетелта? В дадения случай наричам наука да знае човек. В едно село във Варненско се случило така, че седем години наред заколвали агнето на една овца. Като дошло осмото агне да го заколят, тя се затичала и започнала да блее и да боде стопанина. Той затваря овцата в кошарата, взема агнето и го заколва. До вечерта умряло детето му.

Всички социални нещастия, които ни сполетяват, на какво се дължат? Всички носят отговорности, не е само един и сиромаси, и богати, и попове, и владици - всички вие носите отговорности. В света трябва да се проповядва, че всички ще имаме еднакви придобивки, ако еднакво носим отговорността. Въпросът не е да се създадат страдания за хората. Страданието е вметнато в живота, смъртта е вметната в живота, скръбта е вметната в живота. Целта е животът. Целта е щастието. Целта е знанието. Целта е разумността в света. Целта е добродетелта в света. Целта е любовта. Любовта която ние трябва да разбираме, не тази идейна любов без тяло, защото любовта без тяло не съществува. Каквото и да говорим, за да има любов в света, човек трябва да има тяло, трябва да има къща. Не трябва да бъдем без къща. Ще имаме много хубаво тяло, ще имаме много хубава къща. Под думата " любов" разбирам да имаме един отличен ум, едно отлично сърце. Затуй учените хора ще дойдат на помощ на бъдещите майки и бащи. По какъв начин ще дойдат бъдещите хора в света? Че при сегашните стеснени условия могат ли да се родят гениални хора в света? Никога. При сегашните стеснени условия могат ли да се родят светии? Никога. Мислите ли, че на Северния полюс могат да растат тропически растения? Един гениален човек е велико тропическо растение, което расте при най-благоприятни условия. Съществува една раса, която сега направлява съдбините на цялото човечество в света. Наричат я Предците на човечеството. Преди да е съществувал човекът на Земята е била тази раса. И следователно, тази раса е, която приготовлява новите условия. Учените хора виждат, че всички тези кризи, всички тези пертурбации, които стават сега в природата, се дължат на тях. Цялата Земя се преустройва, цялото вещество на Земята се преустройва. Те имат знание. Те изменят човешките мозъци. Един ден вие ще се събудите и вашите мозъци ще бъдат изменени. В шестата раса българинът няма да бъде българин, англичанинът няма да бъде англичанин, евреинът няма да бъде евреин, французинът няма да бъде французин, германецът няма да бъде германец, негърът няма да бъде негър. Българинът ще съблече своята българска дреха и ще я остави вън. Всички ще оставят дрехите си и ще бъдат едно семейство, ще се наричат братя на човечеството и Бог ще им бъде баща. Казал е един от еврейските пророци преди хиляди години: "Казва Бог: ще се заселя между тях, и Аз ще им бъда баща, и те ще Ми бъдат синове, и ще напиша закона в сърцата им, и ще Ме познаят от малък до голям." Ще имат общ тип, ще имат една любов, ще живеят в мир и съгласие,

И тъй като влезе Царят да се види с гостите, видя там човек не облечен със сватбена дреха и рече му: "Приятелю, ти как си влязъл тука, като нямаш сватбена дреха? И понеже гостът замълчал, царят заповядал да го вържат и затворят в тъмница. Значи за в бъдеще всички, добри и лоши, ще влязат в царския дом, но онези, които не са живели както трябва, мислите ли, че ще останат там? Понеже във времето на Христа израилтяните казваха, че са синове на Бога, Христос им каза: "Не казвайте така, защото Бог и от тези камъни може да произведе израилтяни." Казвате: "Ние сме православни." Бог и от камъните може да произведе православни, и от растенията може да произведе православни, от всичко може да произведе. Бог е създал всичко в света. Казвате, как така? Пътят на еволюцията е човешкият път, пътят на човешкия прогрес, пътя на човешкия дух. Всички тези животни, които ние наричаме животни, това са изостанали човешки души. Пък ние, които минаваме за хора, мислим, че сме напреднали души. И следователно, онези ненапреднали души и те ще имат условия за развитие. Когато и да е, и те ще минат този път, ще го извървят.

Та казвам: вие сте напред, които сте изминали този път. Пред вас седи друг велик път, пред вас седи едно велико бъдеще. И ако вие сега се занимавате с вашите стари възгледи и неща, които сте наследили, нищо няма да придобиете, ще имате вашия сегашен живот. Трябва да бъдете вече готови за най-добрите условия, които вашите Предци ще доведат.

"Роденото от дух, дух е." Този цар като ви повика да отидете на угощение, вие трябва да бъдете готови с вашите сватбени дрехи, или вашият ум да бъде в състояние да възприеме новото. За пример някои хора вярват, че ако дойде клерикализмът като верую на обществото, ще внесе нещо ново. Една мома вярва, че ако се ожени за момъка, когото обича, ще я направи щастлива. Когато ме питат как ще се оправи светът, казвам: ако всички хора вярваха в Бога, както младата мома вярва в своя възлюбен, в една седмица ще се оправи, но нямат хората тази вяра. Защо се разваля семейството? Защото момата изгубва първата вяра. Вярата е необходима, но тя не може да седи на тази висота. Казвам: има едни заложби у вас. Всички имате вътрешен стремеж в душата. Аз ще говоря за неща, които са вам известни. Много научни неща има, които вие знаете, но пак имате един необясним стремеж към придобиване на още знания. Стремите се към много неща, без да ви говори някой, без да ви проповядва. Отвътре има един стремеж. Ако изворът намира своя път, по който да изтича, ако вятърът намира своя път, откъдето да се движи, мислите ли, че човек, който има разумност, той не ще може да намери своя път? Аз вярвам, че и без да ви говоря, вие ще намерите своя път, може да го постигнете. Аз допущам това. В света съществува един закон, че хората взаимно трябва да си помагат, понеже те са носители отчасти на Божествени сили, понеже човек не може да носи всичко Божествено в себе си. Следователно между хората става едно брожение, една обмяна на човека с други. Следователно ние хората като се запознаваме един с друг, ние се изменяваме и с това познаваме Великото, Божественото. Ти като обичаш ближния си, ближния си няма да познаеш, ти познаваш Бога в себе си. Като обикнеш един човек, ти обичаш Бога в него. Един ден тази форма ще изчезне. Ако обикнеш тази форма, тя като изчезне, ти оставаш разочарован. Ако в тази форма обикнеш Бога, Той всякога ще бъде там. Онзи, който разчита на Божественото, той не умира. Онзи, който разчита на Божественото, той ще възкръсне. При най-благоприятните условия човек ако е, дори ако е болен – може да направите един опит – ако вярвате в Божественото, ще оздравее. Може да осиромашеете, но ако вярвате в Божественото, тази сиромашия ще ви напусне. Ако един народ вярва в Божественото, лошите условия ще изчезнат в него. Доброто дава възможности всичкото богатство да произведеш, но трябва да има кой да работи. В нас няма една вътрешна разпоредителност. Благата, които ни дава Природата, ние мислим, че не са разпределени както трябва. Понеже всички имаме различни възгледи за живота. Най-първо ще те попитат ти в какво вярваш. Или ще те попитат: Ти българин ли си? Ако си англичанин може да пътуваш по целия свят, но ако си българин, не може. Ако си англичанин, имаш едни права, ако си американец, имаш други права. Ако си българин, ще се свиваш в черупката си. Англичанинът има преимущество в този свят. Хубаво е човек да бъде англичанин, но казвам: още по-хубаво е човек да бъде син Божи, понеже ще има привилегия да пътува по всички светове.

Когато заставам за тези неща, някои казват: "Тези неща не са възможни." В даден случай нещата могат да бъдат възможни и невъзможни. Един философ, който разрешавал един труден въпрос, казва: "Не мога да разреша този въпрос." Един ден минава покрай морето и гледа едно дете си направило една малка дупчица, черпи водата от морето с една чашка и я излива в дупчицата. Пита го философът: "Какво правиш?" "Искам да събера всичката вода от океана в тази дупчица." "Не може!" "И аз виждам, че не може, но засега искам да запълня тази дупчица с вода" Казва детето: "Виждам, че ти си умен човек, ако ти можеш да направиш една вода за друг някой свят, аз мога всичката вода да я прелея в каквото да е." Във времето всичко се постига. Няма нещо в света, което да не е възможно. Невъзможните неща за настоящето, са възможни за бъдещето. За малкото дете е възможно да стане възрастен човек, за младия човек е възможно да остарее. Какво е възможно за стария? За стария е възможно да се подмлади. Тогава защо човек трябва да остарее? Защото в старостта човек може да придобие знание. Защо трябва да придобием знание? Защото само в знанието може да придобием безсмъртие. Следователно ако младият остарява, той остарява с цел да придобие знание, да остане безсмъртен. За стари хора в света няма място. Ние знаем, че има само 24 души старци в целия свят. Казвам: ако всички вие, два милиарда хора, искате да станете старци, няма място за вас. 24 души старци има само. Да станете старци се изисква цяла вечност, не се изисква година, но милиони години се изискват. Та сегашните хора казват, че са стари. В театъра, на сцената, си станал стар, но знание се изисква. И в действителния живот мъчно се остарява.

Та великият закон, който трябва да имате пред вид е: всеки от вас трябва да се заинтересува за онези възможности, които се крият в неговия организъм, в неговия мозък, в неговото сърце, в неговите мускули, в неговите кости. Ако човек разбираше всичко онова, което има, щеше да види, че то е свещено. Някои не отдават голямо значение на човешкото тяло. То не е правилно. Бъдещото тяло ще се построи като се вземе материала, който човек има. Всички ваши мисли, които сте произвели, всички ваши чувства, които сте произвели, и всички ваши постъпки, които сте направили, те се съхраняват в Природата и в бъдеще от вашите мисли, от вашите чувства и от вашите постъпки ще се създаде едно тяло. Следователно всеки един от вас крои своята съдба. Ти можеш да бъдеш за в бъдеще точно такъв, каквото си мислил, каквото си чувствал и както си постъпвал. За в бъдеще ти ще носиш облика на своята мисъл. Всеки от вас носи облика на това, което е мислил в миналото. И за в бъдеще ще бъдеш това, което сега мислиш.

Та като казвам, че човек трябва да живее един абсолютно чист и свят живот, разбирам това, което е възможно в света. Да бъдеш човек гениален, това е естествено положение на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум. Това е възможно. Да грешим в света, това е невъзможно. Ние сега вършим най-мъчното. Ако ние сме в сила да вършим невъзможното, как да не може да вършим най-лесното? Казвате, че е лесно човек да греши. Най-мъчното нещо е! Лесно е човек да прави добро. Най-мъчно е човек да върши зло. Вашето положение знаете ли на какво прилича? Един богат човек си счупил крака, костта на крака му на две места се счупила. Един хирург му казва: "Ще търпиш, аз ще ти наместя крака." Той отговаря: "Докато ми наместиш крака, много има да плача." Лекарят казва: "Ще търпиш." "Не съм се научил да търпя." "Сега трябва търпение." "Не мога да търпя!" "Ще търпиш!"

По някой път Провидението или Природата ни прави крака, намества костите една след друга, но ние усещаме всичката болка. Когато аз страдам вътре в себе си, то е все едно, че е счупен кракът ми и някой хирург намества костите. Човек, който страда, не се намира в естествено положение. Туй трябва да знаем. Ние мислим, че Бог е, който ни измъчва. Не, ни най-малко. Онзи хирург какво печели да те измъчва? Нищо не печели. Измъчва те, малко ще платиш. Онзи богатият казва: "Аз бих дал половината от богатството си, ако можете да ми наместите крака без болка" И цялото богатство да дадеш, пак не може. Всякога човек за всяка една повреда на своя организъм ще търпи, ще страда, за да стане по-внимателен и разумен. За в бъдеще на хората от шестата раса костите им няма да се трошат, няма да викат хирурзи, хляб няма да си пекат, очите, ушите няма да ги болят, главата няма да ги боли, стомах няма да ги боли, ще бъдат здрави, абсолютно здрави хора.

Три неща сега са потребни на човека. Той трябва да има вяра в своя ум, трябва да има вяра в своите чувства, трябва да има вяра в своите постъпки. И най-после той трябва да има вяра в себе си. Който вярва, няма да умре. Като умира, човек трябва да казва: "Аз съм по-силен от смъртта! Смъртта, макар да забие десет свои ножа в мен, аз няма да умра! Мога да пострадам малко, но смъртта не може да ме умори." Няма сила в света, която може да умъртви човешкия дух. Туй е правилото, което трябва да имате предвид. Безсмъртието е вложено като една вътрешна възможност в самия човек, който живее. Ако вие сами в себе си не чувствате своето безсмъртие, не може да имате живот в себе си. Ще имате един живот на страдания. Няма да търсите вашето щастие отвън, нито да кажете: "Защо този е богат?" Радвайте се на богатия човек, радвайте се на здравия човек. Щом видите здрав човек, вижте хубавата страна. Този човек живее съобразно закона. Като видите един богат човек, вижте хубавото, че този човек живее съобразно закона, затова е богат. Казвате, че той е краднал. Крадените пари не правят човека богат. Крадените пари не правят човека здрав. Аз говоря за естественото богатство, което е придобивка на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешките постъпки. Следователно на всеки един човек, какъвто организъм той има, какъвто мозък той има, такива са и външните блага, които са му дадени. Тъй както чиновниците в света прогресират външно. Един прост войник според неговите способности, може да стане ефрейтор, фелдфебел, подпоручик, поручик, капитан, подполковник, полковник, може да стане и генерал, може да стане с една, с две, с три звезди, а след това го уволнят, защото остарял. Както прогресираш външно, ако можеш и умствено така да прогресираш да запазиш своето здраве.

Всяка една майка не трябва да се спира върху едно само положение, тя трябва да се спира върху всичките положения в света. Една майка може да роди колко деца? Най-много може да роди четири деца. Щом роди повече от четири деца, тя е друга майка. Щом родиш повече от четири деца, ти влизаш в животинското царство. За Бога, който е толкова велик, казват, че има само един син, не двама синове, философски разсъждавайте. Казвам: в бъдещото семейство ще има само две деца: едно момче и едно момиче. В себе си ще родите една свещена мисъл – мъж и едно свещено чувство – жена. Като родите една свещена мисъл и едно свещено чувство, то е достатъчно. В бъдещата раса мъжът и жената еднакво ще раждат. Следователно няма да има нужда да се женят. Писанието казва: "Ако се сподобят с този век, нито се женят, нито за мъж отиват." Вие ще започнете да се смущавате, какво ще става с този ред на нещата. Тогава ако на една риба вие кажете, че за в бъдеще ще ражда само четири деца, тя казва: "Ами какво ще стане с другите ми деца, аз сега раждам триста хиляди. После какво ще стане?" По рибешки мисли. Благословението не е в многото в света, то е в малкото. Човек се благославя в онази велика свещена мисъл.

Когато ние говорим за деца, ние разбираме да имате син, който да обича баща си, синът да трепери за баща си като за себе си. Баща му ще бъде един идеал за него: Ако майката има една дъщеря, майката да бъде идеал за нея. Тогава ще има една вътрешна връзка. Туй наричам семейство – когато дъщерята е готова за всички жертви, както майката и когато синът е готов за всички жертви, както бащата. Ако едно общество или един народ биха имали такъв морал, питам, в света щеше ли да има престъпление? Сега онази вътрешната връзка е изчезнала по единствената причина, че ние сме изгубили връзката на любовта, която съществува между нас и Бога. Ние се съмняваме дали има Господ или не. Аз съм срещал много синове да казват: "Не съм уверен, дали този ми е баща, съмнявам се." Съвременните дара не знаят кой е баща им. Дъщерите не знаят коя е майка им. Така са се заплели хората, че синът се съмнява в баща си, в неговата честност, съмнява се в неговата чистота. Казвам: изисква се за бъдеще голям идеал. Когато един мъж срещне една жена и погледне на нея, тя трябва да мисли, че той е културен човек. Когато един мъж срещне една жена той трябва да види израза на онази велика Божия Любов. Тя трябва да му създаде една вътрешна радост, да живее вътре в него, но не вън от него. Аз наричам жена, като срещне един обезсърчен мъж, да му даде една идея. Ако мъжът отива да се убие, тя да го срещне, да му се усмихне и той да не се самоубива, ами да се стегне, да работи. Тази жена му е повлияла. Ако един мъж срещне една жена, така да я погледне, по такъв начин, че тя да се зарадва, че е срещнала честен мъж. Мъж или жена по същия начин да се повдигат един друг. По същия закон синът и дъщерята да повдигнат своите родители. Когато дъщерята влезе, да внесе нещо ново, чисто и светло в ума на майка си, синът да внесе нещо чисто и свято в ума на баща си, и майката и бащата да кажат: благодарни сме за всички онези жертви, които сме дали.

"Затова този цар покани гости." Сега всички вие сте поканени на това угощение. Гледайте всички да имате сватбена дреха. Ангелът, който иде със своя автомобил, днес или утре ще похлопа на вашата врата и туй, от което сте мислили, че имате нужда, ще го оставите вкъщи.

35 неделна беседа, държана от Учителя на 12 юни 1932 г., София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни