Jump to content

Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука


Recommended Posts

1. Произход и развитие на човека според окултната наука

1. „В първоначалният език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име. Това е станало в съвета на боговете, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек” е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек” в този смисъл разбираме същество, което мисли.

Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действува за създаването на човешката личност и човешкото тяло със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават по класификацията на тези обвивки. Обаче, тези класификации се отнасят само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение, човек има три неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка, а не тяло.

По отношение на Реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да добие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката и окултизма не могат да я разберат напълно.

2. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога е разполагал с 12 сетива. В процеса на инволюцията той постепенно загубил сетивата си, докато най-после останал с пет сетива като сегашния човек. Затова, сегашните познания по отношение на миналите, се намират в отношения 5:12. И 5-те сетива, с които разполага съвременният човек, не са достатъчно развити, както е било някога”. Учителят

3. „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от две хиляди години, Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи.

4. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рай.Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст, и за непослушание, изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Учителят

Човек, както го познаваме днес, е плод на една дълга еволюция и има зад себе си една дълга история, която е непозната нито на съвременните учени хора, нито на религиозните хора. Според окултната наука нито научното схващане за произхода и развитието на човека е вярно, нито пък схващането на религиозните хора е вярно. И в двете схващания има принципиално нещо вярно, но само принципиално, а не и фактически. Вярното в научното схващане е, че човек се развива, но не е вярно, че човек е произлязъл от една клетка, която се е самозародила някъде в моретата на първите епохи на Земята. Вярното в схващането на религиозните хора е, че човек е създаден от Бога, но истината е, че той е създаден от Бога съвършен, но в Божествения свят с духовно тяло, а не с това физическо тяло. Това физическо тяло е от по-късен произход и в следващото изложение ще кажа нещо за него.

Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое”. Това е първият човек, създаден в Божествения свят по образ на Божествената Любов и по подобие на Божествената Мъдрост. В него Любовта и Мъдростта са вложили Истината и Доброто като вътрешни сили, които

да го направят самостоятелна единица в света. А после се казва в Писанието, че Бог направил човека от пръст. Това е вторият Адам, направен от пръст. Това е епохата, когато се създаде физическото тяло на човека след грехопадението.

Според окултната наука човек е създаден в Божествения свят като дух, съвършен, облечен в безсмъртно духовно тяло, с което е живял между възвишените същества на космоса. Тогава той е живял в света на свръхсъзнанието, като имал в себе си съзнание като отделно същество, но все пак се е чувствал като част, като орган на Божественото съзнание. Това е било преди и в Сатурновия период. Но този Божествен човек е трябвало постепенно да слиза от Божествения свят към по- долните полета на битието, за да се облече в по-груби дрехи, да придобие известни богатства, да развие известни сили, които са били вложени в него в потенциално състояние. Той е като един царски син, който тръгва на едно дълго и мъчително пътешествие, да проучи света, който Бог, неговият баща е създал за него, и за неговите братя - по-напредналите същества.

Процесът на слизането на човека от висшите Божествени светове към по-долните светове е наречен инволюция или обличане на духа във все по-гъста материя. И когато човек достигнал до най-гъстата материя, поема обратния път на възхода, на еволюцията.

Инволюцията и еволюцията са закони, по които човек прогресира в света: „Инволюцията и еволюцията, казва Учителят, не са нищо друго, освен вливане и изливане на Божествения дух в човешката душа. Той трябва да се влее вътре и да се излее навън, за да може душата да придобие онова знание и онази любов, които са необходими за развитието. И стигнал до дъното на материята, човек изгубил онова първоначално съзнание и знание, които имал, и за да се пробуди отново, трябва да мине през скърби и страдания. Дойде ли до тези скърби и страдания, човек трябва да се радва, защото Бог ни посещава само в скърбите”.

В процеса на своето слизане и възлизане, човек минава през четири състояния на съзнанието. В Божествения свят той е живял в свръхсъзнанието, след това преминава в подсъзнанието. С това става първото поляризиране, първото ограничение. Това е станало във втория космичeн период, наречен Слънчев. Тогава човешкото съзнание се поляризира и между тези полюси се почва борба. Тогава се явява закона на кармата, който е закон, който регулира отношенията между съществата. След това човек преминава във фазата на простото съзнание, през Лунния период. Това съзнание е образно, полусънно и смътно. Най-после в Земния период се явява самосъзнанието, което определя човека като човек.

Ето какво казва Учителят за съвременните схващания за произхода на човека:

„3аблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-висшата форма на своето развитие до човека. Религиозните пък казват, че човек е направен от пръст и на пръст ще се превърне. Да се разсъждава така, е все едно, да се убеждава малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила”.

Учителят казва още: „Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действали някога в миналото, действат в настоящето, ще действат и в бъдеще.

Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаването на твърдия елемент в човека.

Вторият принцип е съмосъзнанието. Животните имат съзнание, а човек се отличава със самосъзнание. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, където всичко е покрито със сняг, и всеки се е затворил в стаята си и мисли само за себе си. Само чрез страданието той се научава, че в живота има още по-високо състояние от това, в което се намира днес. В това по-високо състояние човек може да реши великите проблеми на живота. Самосъзнанието е процес на чистене, защото в него човек съзнава своите погрешки и търси начин да ги изправи.

Време е вече човечеството да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в

Божественото или космично съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от

вода и дух. И когато говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта, ние подразбираме космичното съзнание, което обхваща всичко в себе си, към което всичко се стреми. Всички добродетели - любов, мъдрост, истина, кротост, въздържание, милосърдие и пр. са проява на космичното съзнание или на свръхсъзнанието. И човешкото тяло е съградено благодарение на работата на тези добродетели, които са действували едновременно. Велика добродетел съгражда свои специфични мускули и органи в човешкото тяло и върху човешкото лице. По същия начин са се създавали всички органи по лицето и по тялото. Когато интелигентността дошла и почнала да работи в човека, тя е започнала да строи и създава своите органи. Силите, чрез които се изявява човешката интелигентност и човешката Мъдрост, са създали носа и ушите. Силите и енергиите, чрез които се изявява Любовта, са създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казвала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите на човека. Най-после дошъл и Разумът и създал челото на човека. Всички тези добродетели, които са работили за съграждането на човешкото тяло, са свързани с възвишените същества на космоса, които представят известни органи в Божественото тяло.

Свръхсъзнанието и подсъзнанието представят полюси на Божественото начало в човека.

Свръхсъзнанието е достояние на Духа, а подсъзнанието на душата. В подсъзнанието е складирана всичката опитност на милиардите векове, през които човек е минал. Свръхсъзнанието с подсъзнанието представят същината на човека. Някога човек е живял в свръхсъзнанието и подсъзнанието, където се крият всички възможности. Оттук започва истинската наука.

Съзнанието и самосъзнанието са също полюси. Тук се крият животинското и човешкото начало, които са свързани със сърцето и ума, които са в постоянна борба с Божественото начало.

Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми - силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на човека и на човешката мисъл като два вътрешни центрове в човека.

Съзнанието е център, в който се включва целокупният живот на Земята, а самосъзнанието пък включва специално човешкият живот. То съставя епохата, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него именно е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение било необходимо, за да се индивидуализира човек. Обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено само. В резултат на това той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава.

Тъй, щото в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието от друга страна, т. е. низшият и висшият живот, животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Казано на езика на окултната наука, етерното и астралното тяло в човека са в постоянна борба. Етерното тяло съгражда човешкия организъм, а астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, постоянно го разрушава.

Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление”.

Слизайки от възвишените Божествени светове, човек постепенно преминава от по-рядка към по-гъста среда. В процеса на това слизане, под влиянието на известно налягане, упражнявано от възвишените същества, или както казва още Учителят, под налягането на Божествената Мъдрост, материята на Земята, както и на човешкото тяло постепенно се сгъстява, като преминава от по- рядко в по-гъсто състояние, докато се стигне до грубата физическа материя.

Дълга е историята на човека, на неговото преминаване и слизане през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, докато се отзове в Земния период, в най-гъстата материя. Но тук трябва да забележим, че уплътняването на човешкото тяло върви паралелно с уплътняването на света. Значи и човешкото тяло е като един елемент в света, което заедно с целия свят преминава от по-рядка среда към все по-гъста.

В Сатурновия период, най-голямата гъстота, до която е достигнало слизането, е бил топлинния етер, топлината, на границата между астралния и физическия свят.

В Слънчевия период най-голямата гъстота, до която достига света и човешкото тяло в процеса на уплътняването е светлинният етер и въздухът.

В Лунния период най-голямата гъстота, до която достига светът и човекът, е течният елемент и химическият етер.

И най-после, най-голямата гъстота, до която достига материята в Четвъртия период, Земния, е твърдата материя, която е свързана с жизнения етер. Тук, а четвъртия земен период, в четвъртия подпериод се създава физическото тяло от пръст, т. е. от грубата физическа материя, която е носител на жизнения етер.

Това създаване, както видяхме, не е почнало от микроскопическата клетка, а върви по друга линия. Под налягането на Божествената Мъдрост, светът, както и човешкото тяло, постепенно придобиват все по-голяма плътност в течение на първите три подпериода на четвъртия период, като постепенно човешкият организъм и светът преминават от етерно в огнено състояние, от огнено във въздушно състояние, от въздушно в течно, от течно в твърдо.

В началото на четвъртия подпериод на четвъртия период, човешкото тяло, както и Земята е била в едно състояние подобно на белтъка на яйцето, като човешкото тяло с една много тънка ципа е било отделено от окръжаващата среда. От това първично физическо тяло, чрез постепенно изграждане са произлезли сегашните едноклетъчни, - които науката взема за начало на живота. В последствие това тяло все повече се уплътнява и диференцира, т. е. постепенно в него се оформяват различни органи, по образ на етерната форма, която като първообраз е свързана с тази полуматериална форма.

Уплътняването на човешкото тяло е станало последователно под влиянието на силите на зодиака. Когато Слънцето в известна епоха е минавало през знака Риби, е почнало уплътняването на краката, стъпалата, които астрологически се намират под знака Риби. Защото уплътняването на човешкото тяло е почнало от краката към главата. След това в една следваща епоха, когато Слънцето по закона на прецесията минава в знака Водолей, постепенно става оформяване на онази част от крака, която се намира между стъпалото и коляното. Когато Слънцето минава в знака Козирог оформяват се човешките колена. Когато Слънцето минава в знака Стрелец, оформява се бедрената част на крака, от коляното до тазобедрената става. След това, когато Слънцето минава в Скорпион, се развиват отделителната и половата система. И когато Слънцето минава в знака Везни, оформява се кръстът и бъбреците. Когато Слънцето минава в знака Дева, оформява се областта на червата, симпатичната система, далака и други вътрешни органи. Когато Слънцето минава в знака Лъв, постепенно се оформява човешкото сърце и се поставя начало на кръвоносната система. След това, когато Слънцето минава в знака Рак, оформяват се стомаха и белите дробове. И когато Слънцето навлиза в знака Близнаци, оформява се гръдния кош, раменете и ръцете. И след това, когато Слънцето минава през знака Телец, оформява се врата, ларинкса и гласът. И най-после, когато Слънцето минава в знака Овен, постепенно се оформява човешката глава и човешкия мозък.

Това уплътняване на отделните части на човешкото тяло не е станало из един път, а е ставало в ред последователни цикли. Така например, уплътняването на краката под влиянието на Рибите е станало до известна степен, след това последователно до същата степен се уплътняват и другите органи и когато в друг цикъл Слънцето наново се върне в Риби, този процес продължава. Същото става с всички останали органи до пълно уплътняване на човешкото тяло.

Затова Учителят казва: „Зодиакът представлява етапите на развитие на човешкото тяло”.

Така в процеса на оформяването на органите в човешкото тяло, което е станало по етерния първообраз в течение на милионите години се създават всички животински форми, които са като етапи, през които минава оформяването на човешкото тяло, което постепенно се моделира по етерния образец, който е отпечатък на душата, по който образец като по калъп се формира

човешкото тяло. Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло. Началото на тази раса е от преди 18 ÷ 20 милиона години и е продължила десетина милиони години. В течение на тази раса постепенно се оформява и втвърдява човешкото тяло: като всяка форма, която е напусната от човешката индивидуалност образува един животински вид. Така редом със създаването на човешкото тяло се създава последователно като етапи на човешкото развитие животинските видове, само че настоящите животински видове, вследствие на сгъстяването на материята, са деформирани и изродени.

Първоначално човешкото тяло е било двуполово, и впоследствие става разделяне на половете. Преди разделянето на половете, което е станало към средата на лемурийската епоха, човешкото тяло се е състояло от мека пластична маса и човешката воля е имала над него много по-голяма власт, отколкото при по-сетнешния човек. Тогава хората са се размножавали чрез особен род пъпкуване. В тази епоха тялото на човека е било топлокръвно защото в една още по-предна епоха то не е било топлокръвно.

Най-развити органи тогава са били органите на движението. Сегашните сетива не са били развити, с изключение на осезанието и слуха. Зрението и другите органи са били в зачатъчно състояние. Така че, човек се е появил на физическия свят със слух и осезание, които са били във висока степен развити още в Лунния и в по-ранните периоди.

Учителят казва, че първоначално, в Сатурновия период човек имал 12 сетива, които в процеса на инволюцията постепенно се атрофират и се явява на Земята с две сетива - слух и осезание. Очите са се появили към края на лемурийската епоха. Чрез слуха и осезанието тогавашният човек получавал впечатления от външния свят и неговото съзнание е било образно, а не предметно. В това време човек се е движил във водната среда, както днес рибите.

Докато материята на тялото и Земята е била още мека и пластична, душата е могла да я подчинява на своите закони и тя правила тялото отпечатък на нейната собствена същност. Когато обаче материята станала по-твърда, душата била принудена да се подчинява на законите, предадени от тази материя на външната природа. Докато душата имала власт над материята, тя образувала своето тяло, нито мъжко, нито женско, а му придавала качествата и на едното и на другото едновременно, понеже самата тя по природа е двуполова, едновременно мъжка и женска. Нейното мъжко начало е сродно с това, което се нарича воля, а женското начало е сродно с това, което наричаме сега въображение.

Външното оформяване на Земята довело към това, че човешкото тяло възприело едностранчиво устройство. Едни тела приели вид, определен от волевото начало, и впоследствие от тях произлезли мъжките тела, а други приели вида, определен от въображението и от тях впоследствие произлезли женските тела. Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло.

И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото.

Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ. Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си. Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло. С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек.

Така че разделянето на половете става при определено уплътняване на материята. Плътността на материята сковава, така да се каже, част от силите на размножението. Част от тези сили, които остават да действуват в тялото, се нуждаят от допълнение отвън от противоположни сили на друг човек. Душата обаче, както у мъжа, така и у жената, запазва вътре в себе си част от своята

предишна сила, която по-рано е вливала в двуполовото тяло. Тя не може да я изразходва във външния материален свят. Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото.

Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло. Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество. По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни.

Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването. Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете.

Като престанали да се самооплодяват и започвали да се оплодяват взаимно, хората получили възможността да обръщат навътре част от своята възпроизводителна сила и по такъв начин създали мозъка и станали мислещи същества. По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание.

Много бавно и постепенно става това преобразяване на човека. Малко по малко, наред със старите двуполови форми, започват да се виждат и нови еднополови.

Друг род оплодяване произлиза вътре в човека, когато той става духовно същество. Вътрешните органи - мозъкът с нервната система, изградени от излишната душевна сила, се оплодяват от Духа.

Душата сама по себе си е двойствена, съдържа и двата полюса в себе си, т. е. тя е мъжка и женска едновременно. Така тя образува, както видяхме, и своето тяло. По-късно обаче, както видяхме, за да се образува ново тяло, трябва взаимодействието на две тела. Сама душата обаче получава чрез това способността да влиза във взаимодействие с Духа. Във външния свят от този момент човек се оплодява отвън, а за вътрешния свят отвътре от Духа. Може да се каже, че в мъжките тела се проявява мъжкия принцип на душата, а в женските - женския. Тази вътрешна едностранчивост у човека се балансира посредством оплодяването от Духа. Така мъжът и жената са различни по своя външен вид, вътрешно обаче душата и духът се сливат в единство. Върху душата в женското тяло, у която е активен женският принцип, духът действува с мъжкия си принцип и я прави по такъв начин женско-мъжка. А върху душата в мъжко тяло, в която е активен мъжкият принцип, духът действува с женския си принцип и по такъв начин я прави мъжко-женска. Така взаимно се допълват принципите. Двуполовостта от външния свят, където тя е съществувала в лемурийско и предлемурийско време, преминава сега вътре в човека в неговия душевнодуховен живот.

Преди разделянето на половете човек не е могъл да мисли. Неговият живот се е ръководил от влеченията. Неговата душа се е проявявала само в инстинктивни стремежи, животински желания и т. н. Съзнанието му е било съноподобно. Животът протичал за него като в мъгла. За да почне да мисли, трябваше да се образува мозъкът, който стана посредник между душата и духа. След като се е образувал мозъкът, постепенно се развиват сетивните органи, чрез които душата добива впечатления от външния свят и по такъв начин се изработват известни представи за нещата и го опознава. По този начин в душата се събуждат нови подбуди - стремеж и желание за познание. Това желание душата не можеше да има при по-раншните фази на своето развитие. Влечение към знанието настъпва едва след разделянето на половете. Другата придобивка от разделянето на половете е събуждането на чувството и стремежът на Любовта, която отначало е само като един нагон, страстно впоследствие се усъвършенствува в развитието на ред чувства и добродетели, за да се превърне в универсално и космично чувства за всеединството на живота и общността и интересите на всички същества.

Когато това бъде постигнато, което е вече на път за осъществяване на творческата сила, изявявана сега чрез пола, ще й се даде ново направление, пак навътре в организма, за съграждането на новите органи, чрез които човек ще влезе в съзнателна връзка с духовния свят. Тогава размножаването вече ще става по друг начин. И това ще стане най-много след десетина хиляди години.

Редом с тези човешки същества, които живеели в полусънно състояние и сега благодарение на мозъка почнали да мислят и да придобиват знание, съществували и два вида други същества между човечеството, които били от по-висока еволюция и с ясно съзнание. Те са били учители и водители на човечеството в тази епоха. Едни от тях са носили в себе си Любовта и всаждали в човешките същества чувството на любовта, която почва от най-ниските си проявления, чувствената любов, съединение на мъжа и жената за създаване на ново поколение. Те са създали и първите религии, чрез които турят основата на по-дълбоките и възвишени чувства в човека.

Другите същества били от по-ниска степен на развитие, но също имали ясно съзнание. Те са стимулирали и са будили желанието у човека към знанието и Мъдростта. Те са поставили основата на науката и са създали ред школи за развитие и възпитание на човечеството. Така се развива и възпитава постепенно човечеството под ръководството на тези два вида свръхчовешки същества, въплътени в човешки тела.

Към средата на лемурийската епоха, под влияние на известни отрицателни сили и същества, става едно бързо и ненормално уплътняване на Земята и на човешкото тяло, което рискувало да спъне нормалния ход на човешкото развитие. За да се избегне това, възвишените същества от Бялото братство, под ръководството на Христа, събират тази преждевременна сгъстена материя и свързаните с нея сили на едно място и образуват от нея една твърда маса, която отделят от Земята и я изхвърлят в небесното пространство и по такъв начин образуват днешната Луна. По такъв начин те освобождават земния и човешкия организъм от анормалния процес на втвърдяване. Отсега нататък Луната от своя страна поема ролята на голям смукател, който извлича отрицателните сили от Земята и по такъв начин улеснява земното развитие.

При отделянето на Луната от Земята става голямо сътресение на Земята, и по-голяма част от земните жители като души е трябвало да напуснат Земята и да се преселят временно на другите планети от нашата Слънчева система. На Земята остават много малко хора - най-устойчивите, издръжливите на неблагоприятните условия, и които били в пряка връзка със слънчевата енергия. След време, когато условията на Земята се подобрили, човешките души се връщат от другите планети, като носят със себе си известни енергии от планетите, на които са били. Под влияние на тези нови планетни енергии става диференциране и оформяване на планетните човешки типове, защото в земното развитие се вливат силите на другите планети от Слънчевата система.

Както видяхме оформяването на човешкото тяло е станало постепенно в етерното тяло, което постепенно преминава в огнено, въздушно, после течно и най-после постепенно се втвърдява. Това втвърдяване не е станало във всички човешки тела едновременно и от това произлизат различните човешки раси. Тези групи човешки тела, в които втвърдяването е станало из един път, са спрели своето развитие, защото развитието, в случая, е въплътяването на етерното тяло във физическата материя. Но когато тази материя е вече затвърдила, това не можело да стане. От тези преждевременно затвърдели тела произлизат днешните маймуни.

Учителят казва следното по този въпрос: „Окултната наука поддържа, че маймуните са произлезли от човека, а не човек от маймуните. Маймуните, това са недоразвити хора. Тъй седи въпросът. Днес има застой в тяхната еволюция, но те ще се развият в бъдеще, когато настъпят по- благоприятни условия за това”.

Имало е други групи човешки тела, у които костната система се е втвърдила преждевременно и най-напред, и е добила надмощие в организма. Потомци на тези тела са червенокожите в Америка. У друга група човешки тела се уплътнява и втвърдява най-напред храносмилателната система. От тях е произлязла черната раса. У други тела най-напред и преждевременно се уплътнява нервната система. От тях е произлязла малайската раса. Имало и друга група човешки тела, у които най-първо се уплътнява кръвоносната система и кръвта. От тях произлиза монголската раса.

Онези човешки тела, в които втвърдяването и уплътняване е вървяло най-хармонично и постепенно, за пo-дълго време са се запазили меки, и е могло по-пълно да се отпечата етерното тяло във физическото, от тях са произлезли различните народи на бялата раса.

Когато човешкото тяло е било още съвсем меко, тогава в човешката душа са се развили големи страсти под влияние на отрицателните сили и същества, под чието влияние е изпаднало човечеството, които сили са действували на астралното тяло, което е носител на страстите и желанията. Тези страсти, които са бушували в астралното тяло, по закона, че всяко желание, страст и мисъл имат своя форма, са давали своя облик на човешкото същество. С течение на времето този облик постепенно се е фиксирал, затвърдявал, вследствие на втвърдяването на материята и по такъв начин са се родили различните животински видове. В този смисъл, повече от висшите животни са изостанали човешки души, уплътнени и втвърдени в своите страсти, с което си създават специфични тела, които отговаряли на страстите, които са ги вълнували, когато тяхното тяло е било още меко. Въобще всички животни са дегенерирали остатъци от развитието на човешкото тяло в процеса на неговото оформяване и уплътняване.

Човешкото тяло е почнало да се оформява от началото на лемурийската епоха, когато то е било още в полутечно състояние и е плавало из водата, защото в началото на лемурийската епоха суша не е имало. Във втората половина на лемурийската епоха се явява сушата и там започва постепенно да се оформява човешкото тяло и да се уплътнява и втвърдява. В това далечно време дишането и храненето са били една функция. Впоследствие чрез постепенно диференциране на човешкия организъм се разделят тези функции и се образуват двете системи - на дишането и на храносмилането.

В тази първа лемурийска епоха настоящите човешки сетива още не са били оформени, не са били отворени. Тогава са били развити само слухът и осезанието. Също така човек е притежавал един орган, с който е различавал топлите от студените течения в областта на течния елемент, в който се е движел. Това е било един орган, който впоследствие се е загубил, или по-право, така да се каже, се е скрил във вътрешността на човешкия мозък, защото той е заемал мястото на днешната глава. Във вътрешността на човешкия мозък съществува така наречената пинеална жлеза. Тя представя този орган, чрез който човешкото същество е различавало топлите и студените течения в онази далечна епоха. Тогава тя е била един голям орган, който е светел. С нея човек се е движел като с фар. Това е бил първият сетивен орган в човешкото тяло. Този орган се е, така да се каже, затворил, скрил, когато се образували постепенно другите сетивни органи. Този орган е бил и орган на оплодяването и размножаването е ставало по особен начин.

Този орган се е развил под влиянието на силите и съществата на Слънцето. А функциите на храненето и дишането са се развили под влиянието на силите на Луната. Тези функции са свързани с друга една жлеза, която сега също се намира в мозъка и се нарича хипофизна жлеза. И всичко, което човек е могъл да върши по свободна воля за себе си е било свързано с тази жлеза. А всичко онова, което не е било във властта на човешката воля, е зависело от пинеалната жлеза.

Сегашният образ на човека е почнал да се оформява в края на лемурийската епоха и в началото на атлантската и континента Атлантида.

От органа, който днес е пинеална жлеза и който е бил общ орган на възприемане на усещанията от външния свят, са произлезли всички сетивни органи чрез постепенно диференциране, което е станало с оформяване на човешкия мозък и придобиване на предметно съзнание от човека.

Към средата на атлантската епоха, човек имал вече оформени сетива, с които е влизал във връзка с външния свят.

В първата половина на лемурийската епоха е имало една фаза в развитието на човешкото тяло, когато човек е изпаднал под най-силното влияние на тъмните сили, които внесли в неговото астрално тяло най-ниските страсти. Като израз на тези страсти на това отрицателно влияние, се явява една човешка форма, която има дегенериралия си образ в днешната змия. Това е точката на най-голямото падение на човека. Това е най-срамната епоха в развитието на човека на Земята. В този смисъл змията е символ на най-ниското падение на човека, когато човек е рискувал да отпадне от своето човешко развитие. На това може би се дължи онова отвращение и страх, който човек има от змията.

Като дегенерирали остатъци от една още по-ранна епоха, когато Земята е била съединена със Слънцето, и е била в етерно състояние, и човешкият живот се е развивал под влиянието на слънчевите сили, са рибите. Те са един символ, когато човек е живял в Божествения етер, под влияние на възвишените слънчеви същества, вожд на които е Христос. Затова и рибата е взета като символ на Христа, на слънчевите сили и енергия в християнството.

Лемурийската раса се е развила на един континент, който се намирал на мястото на Индийския океан, остатъци от който са Австралия и островите между Австралия и Азия - днешна Индонезия. В течение на тази раса се оформя и уплътнява човешкото физическо тяло. Преди това човек е бил в етерно тяло, а още пo-рано е бил в астрално тяло.

Първите две раси, които са предшествували третата, която е лемурийската, са се развили, когато Земята е била съединена със Слънцето и те са били в етерно състояние.

В първата раса, наречена полярна раса, човек преживявал състоянието, което е имал през Сатурновия период. Тогава е бил златният век на човешкото развитие, за който говори и гръцката митология. Тогава човечеството е преминало една славна епоха, която Учителят нарича епоха на мъдростта. До такова състояние на развитие, казва Учителят, човечеството ще достигне в далечно бъдеще. Това е райския живот на човечеството.

Втората раса се е развила на предела на етерния и грубофизическия свят — във въздушната среда. Тя съответствува на Слънчевия период. Тогава е почнало падението на човека. Тя е наречена хиперборийска раса.

В третата раса, която е вече във водата, и на твърдата материя и която отговаря на Лунния период, падението е стигнало до крайния си предел. Лемурия загива от ужасни вулкани, които разтърсват тогава Земята.

След третата раса идва четвъртата, наречена атлантска раса, която се развива на един континент Атлантида, на мястото на днешния Атлантически океан. Към средата на атлантската епоха човек добива днешния си вид. А триста хиляди години от днес назад се развива в атланците музикалното чувство, мисълта се събужда в самосъзнанието се прояснява. Тази раса е просъществувала 5 ÷ 6 и повече милиона години и е развила ред култури и цивилизации, в които под ръководството на посветените същества от ангелска йерархия постепенно се извършва развитието и възпитанието на младото човечество. За тази цел са били открити от посветените специални храмове - школи, които са били под ръководството на различните планетни духове, през които са минавали всички хора. По такъв начин с течение на времето са се развивали постепенно човешките дарби и способности, и човешките чувства и воля.

Четвъртата раса е развила седем последователни културни епохи, между които петата се е отличавала с най-висок развит ум и най-ясно самосъзнание. Тя е била образувана от тези човешки тела, които през лемурийско време най-хармонично са преминали през процеса на уплътняването на човешкото тяло. От нея се ражда петата арийска раса, нашата настояща бяла раса, която в своето развитие също минала през седем културни епохи.

Атлантида е атлантската раса, потънала под водите на Атлантическия океан. Там в много силна форма се развила черната магия и са предизвикали природните сили, които потопяват континента на няколко пъти. Последният остатък от Атлантида е бил остров Посейдон, който се е намирал пред Гибралтарския проток. Той в една нощ е потънал под морските вълни. Това е станало приблизително преди десет хиляди години. За него говори Платон в своите диалози, специално в Тимей.

Преди да потъне централната част на Атлантида, което е станало приблизително преди сто хиляди години, става едно разселване на онези хора, които са останали верни на Бялото братство и на Бога. Под ръководството на посветените една част от тези човеци преминава през северните брегове на Африка и отива в Египет, който е бил колония на Атлантида. Там те развиват една цветуща култура, която обхваща цялата Северна Африка, включително и Сахара, през която тогава преминавал Нил, който впоследствие отбиват на сегашното му място.

Други тръгват през днешна Англия, през Скандинавския полуостров и се отправят към северния полюс, където е централната ложа на Бялото братство на Земята. След известно време те слизат към руските и сибирските степи и оттам се отправят към Централна Азия на мястото, където е сега пустинята Гоби, където е имало едно голямо езеро, подобно на Каспийското море. Около това вътрешно море, Бялата раса, под водителството на своя Ману- Божествен Учител, се развива в течение на хиляди години и се подготвя за своята мисия и задача. Но дохожда една голяма катастрофа и тази култура се заличава под пясъците на пустинята.

Разпръснатите народи и племена се пръскат из азиатските степи и стигат на запад до руските степи, и проникват даже в Западна Европа. Част от тези народи, разпръснати из руските степи, организира впоследствие великия посветен Рама и ги завежда в днешна Индия и образува по такъв начин първата култура на петата раса. Това е станало в предисторически времена. Рама е създал една култура и цивилизация, която е продължила хиляди години. В известен смисъл тази първа култура на петата раса е повторение на първата раса. Затова индусите са били още в пряк контакт с невидимия свят.

След това културата минава на Запад и се развива втората култура на петата раса в днешна Персия под водителството на великия посветен Заратустра. Тази култура се явява като едно преповторение на втората раса. Тук вече човек е потънал по-дълбоко в материята и се създава дуализма в религията. Материята и Духа са в борба, но с вяра, че Духът - доброто начало ще победи. Това е главната характеристика на тази културна епоха.

Третата културна епоха на петата раса се развива в Египет и Халдея, където бяха пренесени едни от най-издигнатите между атланците. Тук под водителството на Хермес те изграждат една мощна култура, която обхваща целия северен бряг на Африка и областта на Тигър и Ефрат. За египтяните физическият свят е реален, докато за индусите той е илюзиорен. За това в Египет вече се поставя началото на обективното изучаване на физическия свят в светлината на духовната наука.

Учителят казва, че в Египет са дадени принципите на Божествената наука. За египтяните движението на небесните тела е било език, говор на боговете, затова тук се развива астрологията до най-голямата висота и дълбочина. Египетската култура в известен смисъл е повторение на третата раса.

Четвъртата културна епоха на петата раса е гръко-латинската, когато човек е стигнал най- дълбоко в материята и работи върху формата. Затова тук се развива скулптурата и човек почва да мисли логично. В Рим се създава първата правова държава, основана на човешкото право.

Петата културна епоха се развива в Западна Европа и има за задача да развие човешкия интелект и обективната наука.

Западната култура е към своя край, и на Изток се зазорява шестата културна епоха, която ще се развие между славяните и ще има за задача развитието на разумното сърце в човека.

Със слизането на човека на Земята във физическо тяло почва да действува закона за прераждането. В миналото периодът на прераждането е бил от 500 до 1000 години, но сега, казва Учителят, еволюцията е ускорена и този период е съкратен от 50 до 100 години.

Човек се преражда последователно, ту мъж, ту жена, за да развива различните страни на своето естество.

В развитието на човека действува и законът за причинността, наречен закон за кармата, който е почнал да действа още от Слънчевия период, когато е станало първото поляризиране на човека. Той е закон за причина и последствия. Това, което човек е посял в миналото, трябва да пожъне плодовете му в настоящето. Човешкото развитие се извършва под ръководството на Христа, който прилага като принципи в това развитие Любовта, Мъдростта и Истината.

Такъв е в много бегли черти пътят на развитието на човека във физическия свят, пътят на създаването и развитието на физическото тяло. Вън от това развитие човек има една още по-дълга история в предшествуващите земни периоди.

Ще завърша със следната мисъл от Учителя:

„3дравето на човека произтича от неговата воля, щастието от неговия ум, а блаженството от неговата душа. Каквато е волята на човека, такова ще бъде и здравето му. Какъвто е умът на човека, такова ще бъде и щастието му. Каквато е душата на човека, такова ще бъде и блаженството му.

Ако искаш да бъдеш здрав, волята ти трябва да бъде свързана със сърцето. Ако искаш да бъдеш умен, волята ти трябва да бъде свързана с ума. За да имаш правилни отношения към всички хора, волята ти трябва да бъде свързана с твоята душа. За да имаш устойчива силна воля, душата ти трябва да бъде свързана с Божествения Дух”.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...