Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

[Светулка]

Влад Пашов

3. Духовното ръководство на човека и човечеството

1. Докато не дойде едно по-високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не можете да направите. За пример, когато свирите на цигулка или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, вие не можете да учите. Той ще би запознае с местата и имената на тоновете по клавишите или струните на цигулката. В случая, учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Голяма е разликата между онзи, който знае да свири и онзи, който не знае.

2. Идеите, мислите и енергиите се предават чрез контакт. Светлите мисли и идеи влизат в ума на човека чрез докосване на някое светло същество до неговия ум. Без докосване нищо не става. Милиони слънчеви лъчи трябва да се докоснат до плода, за да узрее. При това, всеки лъч придава на плода нещо специфично. Милиони разумни същества са се докоснали до човешката душа, за да й предадат това, което тя днес съдържа. И още милиони същества трябва да се докоснат до човешката душа, за да й предадат онова, което й е нужно за далечните времена и епохи. Затова е казано, че - никой не живее за себе си.

3. Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на Земята и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма космос, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството. Учителят

Съвременните хора, както религиозни, така и материалисти, имат еднакво наивно схващане за произхода, развитието и ръководството на човека и човечеството. За тях като че ли човек е изникнал като гъба из Земята, макар че материалистите и учените да говорят за еволюционно развитие на човека, но те придават на това развитие някакъв механичен характер, което граничи с чудото. Според тях слепите сили на природата, попаднали случайно при специфично съчетание, създали първичната клетка, от която се развиват всички животински видове и човекът, когото е развила до днешния му вид. Така че, според тях, разумният човек е плод на неразумно действуващи сили. Това схващане е достойно за децата, но не за възрастните хора, които могат да мислят и да разсъждават. Откъде се взеха всички тези разумни сили, които действуват в човека? Какъв е техният произход - учените и материалистите отговарят едно - всичко е плод на слепия случай и под действието на естествения и половия подбор, постепенно се развиват всички сили и способности на човека.

До 17 век учените поддържаха идеята за самозараждането. Но дойде ученият Франческо Реди, който доказа, че не съществува никакво самозараждане и той каза: „Всичко живо произлиза от живо”. Това е максима в съвременното естествознание. Окултната наука отива по-нататък и казва: Всичко разумно, всичко духовно произлиза само от разумно, само от духовно.

За окултната наука човек е дете на Бога и природата, като природата е съвкупност от всички разумни същества на битието. В този смисъл природата е възпитателка на човека. Тя го е отгледала в тази форма, в която го виждаме днес. В своето развитие човек се намира под непрекъснатото ръководство на разумните същества на космоса, начело, на което стои Божественият Дух, Който ние познаваме като Христос. Затова Учителят казва, че Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на Земята и човечеството. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот и опит на човека и човечеството.

Христос е глава на Бялото братство, централната ложа,която е на Слънцето и оттам ръководи развитието и възпитанието на съществата на цялата система. Но Бялото братство има своя ложа и на Земята, която под ръководството на Христа специално се грижи за развитието на нашето земно човечество. Тази ложа на Земята е във връзка с централната ложа на Слънцето и тя е поела ръководството на човечеството още със слизането му на Земята. Тя се е погрижила, когато разумните сили на космоса създадоха физическото тяло да проведе възпитанието на човешките души в тези тела и същевременно да работи за развиването на органите в тези тела, необходими, за да могат да се проявят разумните души чрез тях.

Централното седалище на Бялата ложа на Земята е на северния полюс, но тя има свои клонове, които са в пряк контакт с човечеството. Седалището на тези клонове първоначално е било в Лемурия; после в Атлантида, след това се премества в Египет. След Египет се премества в Хималаите, като има разклонение и в Алпите, в Рила и Северо-американските планини. Учителят казва, че засега има пет седалища на Бялото братство на Земята. Те живеят в планините в етерни тела. Центърът в Хималаите е наречен Агарта.

Човекът, както го виждаме днес, е плод на едно дълго и съзнателно възпитание от страна на тези, които ръководят човешкото развитие. Човешките способности и добродетели, и всички сили, с които разполага човек днес, са постепенно присадени към неговото тяло от контакта му с различните разумни същества в космоса.

Затова Учителят казва, че енергиите се предават чрез контакт. А човешките способности и добродетели това са набрани енергии, които са изработили определени органи за проява.

Учителят казва; „Хиляди и разумни същества са дошли в контакт с човека и са му предали своите енергии, които се изразяват като инстинкти, страсти, добродетели, способности, подтици и импулси”. Учителят казва още: „Разумът е дар на човека от ангелите. Те са го подарили на хората. Когато Бог направил човека, прекарал всички разумни същества да му дадат по нещо, понеже той бил последният, най-малкият им брат. Ангелите, като видели човека, казали: „Да му дадем от нашия разум”. И така човек се нарекъл син на Мъдростта. И действително единственото нещо, което отличава човека в сегашната природа, е неговият разум. Аз вземам думата „ум” в широк смисъл, а разумът вземам като сила вътре в ума, в по-ограничен смисъл. Умът вземам като нещо, което включва всичко, а разумът включва само способностите на човека, с които той работи в дадения случай”.

Може да се възрази: Нали човек е създаден от Бога съвършен, каква нужда има да му се дават подаръци, за да се развива? Окултните факти трябва да се преценяват много внимателно.

Механическо творчество преди всичко не съществува. Процес на творчеството е органически процес — процес на постепенно развитие, развитие в смисъл на изявление отвътре навън. В този смисъл човек е един плод на дървото на живота и този плод съдържа всичките възможности на цялото дърво, но като зародиш той трябва да бъде посаден в почвата - в подходяща среда, и да бъде изложен на влиянието на светлината, топлината и влагата, които произлизат от Любовта, Мъдростта и Истината, за да израсте и да се развие това, което е вложено в него. Това именно е станало с човека, след като е посаден като духовен зародиш в гъстата материя. За да развие възможностите, които са вложени в него, му са необходими специфични условия - светлина, топлина и влага. Тези сили му се доставят от разумните същества, в чиято разумна среда човек живее. Техните мисли и чувства и волеви импулси действуват върху човешкия зародиш и събуждат в него скритите му възможности. За да се развият различните възможности, които са скрити в човека, той трябва да бъде изложен на действието на различни космични сили, които произхождат от различни космични същества и области. Защото за развитието на всяка една дарба, на всяка добродетел и чувство, са необходими специфични условия, специфични космични сили, които идват от различните чинове на ангелската йерархия.

За да става това развитие хармонично, в известни периоди от време действуват едни космични йерархии и развиват определени дарби и способности в човека. След това почват да действуват други и така докато се развият постепенно всички дарби, способности и добродетели, които съществуват като зародиши, като възможности в човека.

Това влияние на космичните същества е включена в цикличното развитие на човека и човечеството. Развитието се извършва в ред големи и малки цикли, като във всеки цикъл действуват специфични сили, които идват от специфични йерархии. Така има един голям цикъл на развитие от 26 хиляди години, който се разделя на 12 по-малки цикъла от по 2160 години, което се отбелязва с преминаването на Слънцето през един нов зодиакален знак, което именно определя една епоха от 2160 год. Но в течение на този цикъл от 2160 год. се изреждат последователно влиянията на 7-те планети, като всяка планета обхваща по една седма от 2160. Така че приблизително една планета влияе и управлява около 300 години, защото 7 по 300 е равно на 2100. Всяка планета е свързана с вдна ангелска йерархия и има за планетен дух едно високо космично същество, което дава съдържание на планетното влияние. Планетите са свързани със следните йерархии: Луната е свързана с йерархията на ангелите, Меркурий — с йерархията на арахангелите, Венера - с йерархията на Началствата, Марс с йерархията на властите или духовете на формата, Юпитер - с йерархията на силите или духовете на движението, и Сатурн с йерархията на господствата или духовете на Мъдростта. А Слънцето е свързано с престолите, херувимите и серафимите.

Имената на планетните духове и гении са следните:

1. Планетният дух на Сатурн се нарича Касиел, което значи Божие съзерцание. Притежава качества справедливост и търпение.

2. Планетният дух на Юпитер е наречен Захариел или Божие правосъдие и притежава качествата величие и милосърдие.

3. Планетният дух на Марс е наречен Самаел - гняв Божий, победа и крепост.

4. Планетният дух на Слънцето е Михаил — Божия победа, сила и могъщество.

5. Планетният дух на Венера е наречен Ханаел - милосърдие, красота и любов.

6. Планетният дух на Меркурий е наречен Рафаел - Божие лечение и разум.

7. Планетният дух на Луната е Габриел, духът на плодородието и изобилието.

В течение на 2160 год. всеки от тези планетни гении управлява по 300 години средно, в течение на което време космичните сили, които протичат през него, влияят върху човечеството и създават условия за съответни дарби и способности, които са качества на тези планетни гении. Учителят казва, че във времето на пророк Данаил е господствувал арахангел Михаил, който носи

слънчевото влияние. И в днешната епоха пак арахангел Михаил поема ръководството на човечеството.

В Атлантида, когато човечеството е току що слязло в гъстата материя и е било още в съвсем детска фаза на развитие, лишено от дарби и способности и добродетели, са били създадени 7 вида окултни школи, всяка една, от които се явява като проводник на силите на една планета. Всички тези школи са били под върховното ръководство на централната ложа на Бялото братство на Земята, която е била пък във връзка с централната ложа на Слънцето. Тези школи са били среди, в които са се изливали силите на дадена планета. През тях са минавали последователно всички човешки души, за да влязат в контакт с онези енергии, които се изливат в школата, за да развият съответните дарби и способности. Така, постепенно преминавайки през всички школи, човешките души влизали в контакт с енергиите на напредналите същества и така постепенно са развили и изработили в себе си известни дарби, способности и добродетели.

В тази далечна епоха под влияние на планетните сили, изливани в школата, е станало постепенно диференциране и обособяване на човешките типове. Някои индивиди са се развили по- силно под влиянието на известни планетни сили и са се оформили като тип на тази планета. Други са се развили по-благоприятно под друго планетно влияние. Това е било в зависимост от симпатията, която всяка една душа има към дадена енергия, която симпатия идва от това, че човешките души периодически са излизали от Божествения център и в зависимост от това, какви космични сили са действували в този момент, се е давало основния тон на живота на душата, който оставил дълбоко в подсъзнанието. И когато този тон зазвучава отново в космоса, тази душа е по- отзивчива към него. Затова, което е вложил, като наследствена дарба във всяка душа, постепенно се изявява при съответните външни условия.

Има още един факт, който способствува за диференциране на типовете. Той е следният — към средата на Лемурийската епоха, преди отделянето на Луната от Земята, условията на Земята са станали много лоши за развитието на човешкото тяло и рискували да изчезнат всякакви зародиши на органическия живот. Тогава човешките души били разселени по другите планети на Слънчевата система - всяка според космичното си предразположение. И там под влияние на тези планетни сили техните вътрешни сили се малко по-малко пробудили и почнали да действуват. Когато се върнали на Земята, след като условията на Земята се подобрили, те носили със себе си печата на влиянието на планетата, на която са били преселени.

Така че дарбите, способностите и добродетелите, които днес всеки човек носи със себе си, са плод на един дълъг контакт от милиони години на човешките души и тела с енергиите на космичните същества, които са се проявили в планетните школи в Атлантида. Защото всяка способност, всяка дарба и добродетел не е нищо друго, освен специфична енергия, която изработва специфични органи в човешкия мозък и тяло, чрез който се проявява.

Това, което като Дух живее в една окултна школа в дадена епоха, впоследствие се предава по закона на скачените съдове на цялото човечество. Малкото квас заквасва цялото тесто. Това, което се изработва като способности и добродетели в една дадена епоха в окултната школа, впоследствие става достояние на цялото човечество. Защото учителят на една школа е същество, което е в контакт с енергиите на космоса и пренася тези енергии в земното развитие. Най-първо чрез тези енергии той създава един кръг от ученици, на които предава тези енергии и така развива известни дарби и добродетели в тях. Те от своя страна по закона на скачените съдове предават това на останалото човечество. Така това, което първоначално е живяло в средата на един затворен кръг, в средата на една школа, става основен тон на живота на следващата епоха. Така е вървяло, така върви, така и ще върви развитието на човечеството.

Затова Учителят казва: „Единственият път за постигане на добрите желания е Любовта. Например, някой иска да стане художник, той може моментално да стане художник, но трябва да влезе в областта на художеството, дето се съединяват умовете на всички художници. Ако не влезе в тази област и не се свърже с умовете на всички художници, той не може да стане гениален художник. Ако искаш да станеш музикант, ще влезеш в областта на музиката. Ако искаш да станеш поет, ще влезеш в областта на поезията. Ако искаш да станеш философ, ще влезеш в областта на философията и т. н. Докато не влезе в среда, съответна на неговите желания, човек не може да постигне желанията си. Влезе ли в хармонична среда, човек лесно постига желанията си с малки усилия”.

Следователно, за да развие вътрешните си възможности, човек се нуждае от съответна духовна среда. В духовно отношение човек е още едно малко дете и без грижата и ръководството на по-напредналите разумни същества на космоса, които представят за него среда и условие за неговото духовно развитие, той не би постигнал нищо. Човек има Божествен произход, има възможности в себе си, за да се проявят и развият тези способности, необходима е и помощта на разумните същества на космоса като среда, което да стимулират тези възможности да се развият. Ако вземем едно гениално дете още малко и го оставим в гората, изолирано от света, то едва ли би проявило своята гениалност. Така и човек, макар че е божествен по произход, потребна му е специална среда за развиване на вложеното в неговата душа. Тази именно среда, както вече казах, това са великите разумни същества на космоса, в чиято среда ние сме потопени, както сме потопени във въздуха.

Но за да се ползуваме от въздуха, ние трябва да го приемем в дробовете си и тогава той внася в нас сила и ни обновява. За да използваме духовната среда на разумните същества, в която сме потопени, ние трябва да имаме съответни органи. Органите, чрез които ние можем да влезем във връзка с тази разумна среда и да я използваме за нашето благо, са умът, сърцето и волята. Умът, сърцето и волята са органи, чрез които ние можем да влезем в контакт със силите и енергиите на разумните същества. Но за тази цел те трябва да са нагласени по специфичен начин за възприемане на специфични сили и енергии, които са необходими за развиване на съответни вътрешни възможности.

Енергиите на разумните същества се предават, както всички енергии по закона на вибрациите. И всяка енергия има специфична дължина на вълните с определен брой трептения. И за да можем да възприемем една определена енергия, която ни е потребна, трябва да имаме ключ, да завъртим и нагласим нашето радио, да възприемем тези енергии.

Този ключ, чрез който можем да нагласим нашия ум, сърце и воля, това са великите Божествени идеи и добродетели, на които трябва да дадем път в нашия ум и сърце и те ще ни поставят в контакт с неизчерпаем океан от енергии, които ще събудят нашите спящи сили и възможности. И задачата на окултната школа е тази да даде на човека ред Божествени идеи, чрез които той може да влезе във връзка с разумните същества на космоса, които могат да му помогнат. Следователно, според мислите, идеите и желанията, които човек държи в ума и сърцето си, той е във връзка със съответните същества на космоса. Колкото са по-възвишени мислите, идеите и желанията на човека, с толкова по-възвишени същества се свързва, с толкова по-възвишени енергии влиза във връзка, които разработват неговите спящи сили и възможности. Ако човек живее с ниски мисли и желания, той се свързва с нисшите същества от космоса, които не само не допринасят нищо за неговото духовно развитие, но напротив, смъкват го долу в гъстата материя и го превръщат в животно. Затова е важно, с какви мисли, идеи и желания се занимава човек. От това зависи, с каква среда и с какви същества в космоса ще се свърже, а оттам и какви енергии ще потекат в неговия организъм, които да развият съответните негови сили и възможности.

С каквито мисли, идеи и желания живее човек, това до голяма степен зависи от идеала, който има. Затова духовните ръководители на човечеството, основателите на религиите и ръководителите на окултните школи винаги са се стремили да представят един висок идеал, който да стимулира светли мисли и благородни желания. Този висок идеал е кръщаван с различни имена, но всички тези имена ни насочват към едно - към Бога, Който живее в дълбините на човешката душа и оттам ръководи, който живее същевременно и в космоса.

Но за да намери човек Бога в космоса преди всичко той трябва да Го е намерил в себе си - в дълбините на своята душа. Когато човек стане способен да се вглъби в себе си и да намери там своя висок идеал, той е стъпил вече на здрава канара и никакви бури и ветрове не могат да го поклатят. Но за да стигне човек до това състояние, той ще мине през ред външни и вътрешни борби, докато дойде до дълбоката вътрешна опитност, да познае и преживее Бога в себе си. Тогава той има едно непоколебимо убеждение, непоколебима вяра. Но казах, че докато достигне до това състояние на непоколебима вяра и опитност, той ще мине през големи борби - външни и вътрешни. Защото в днешната фаза на развитието си, човек живее в така нареченото самосъзнание, което е поле на борба на две сили - на силите на светлината, които издигат самосъзнанието към светлите върхове на свръхсъзнанието и силите на тъмнината, които смъкват човешкото самосъзнание в гъстата материя, където се изгубва всякаква светлина и човек става роб на тъмните сили,а в първия случай той става свободен гражданин на космоса.

Така че човек непрекъснато се намира под влиянието на два вида същества, които се борят за овладяване на неговото съзнание. Тази борба човек я преживява, като вътрешна борба в съзнанието си да постъпи по един или по друг начин. Едни от съществата му нашепват светли и възвишени мисли и желания, а други искат да го увлекат в ниските си желания и стремежи. Но човек е свободен да следва съветите на едните или на другите същества. Оттам иде и неговата отговорност. Защото, какъвто избор направи, такъв ще бъде и неговият живот.

Затова в окултната наука се казва, че човешкият живот се обуславя от три рода сили: провидението, съдбата и свободната воля на човека. Провидението е изразено в гласа на светлите същества, които се стремят да водят човека по пътя, който му е начертан от Бога. В този път човек го очаква все по-изобилен живот, все по-голяма светлина и разширение, и извисяване на съзнанието. В гласа на тъмните същества ние виждаме съдбата, миналото на човека, което го влече назад към тъмните бездни, откъдето няма излизане. А човек е свободната воля, която ще избере единия или другия път.

В египетското Таро този окултен факт е изобразен с шестия аркан, наречен двата пътя, където пред човека са отворени два пътя - пътят на порока и пътят на добродетелта. Пътят на порока му се посочва от една жена, разпусната, а пътят на добродетелта му се посочва от един светъл ангел. Когато човек реши в себе си да следва белия гений, светлите същества, той влиза в пътя на спасението и поема светлия път на постиженията. Този път са посочвали всички велики Учители с цел да помогнат на човешките души да се ориентират в тази борба, която се води вътре в човешката душа. Затова в днешната фаза на развитието всеки трябва да бъде буден и да се вслушва в тези гласове, които се борят в него, за да вземе правилна насока. Оттова зависи неговата съдба и неговото развитие. Гласът на светлото същество се изразява като съвест, интуиция, морален стремеж и пр.

Светлото същество, което осветява пътя на човека и го насочва към светлите висини, е неговият ангел хранител, едно същество от йерархията на ангелите, които са ръководители на всяка индивидуална душа, докато арахангелите са ръководители на народите, а началствата са ръководители на епохите. Всеки човек има по един ангел, който го ръководи, а всеки един народ има по един архангел, който го ръководи, всяка една епоха в развитието си има един дух ръководител, който й дава основния тон, който е от йерархията на началствата или от още по- висши йерархии.

А тъмното същество, което съпътствува човека в неговия път и което е в борба със светлия ангел, това е човешкото минало, изградено като едно живо същество, което като сянка върви с човека и го тегли назад към миналото. То крие в себе си едно тъмно същество, с което човек е влязъл в контакт при грехопадението. Защото грехопадението е един факт, а не една поетична измислица. То съвпада с онзи момент, когато човечеството слиза в гъстата материя, където действуват известни паднали същества и те повлияват на човека със своите отрицателни сили и го увличат по този начин в материалния живот. Събуждат в него желания за материален живот, а заедно с това и за един лош, нисш животински живот. В това се състои грехопадението, че дошъл в контакт с тези същества, човек поглъща от техните енергии в своето астрално и физическо тяло и от това се явяват известни желания и стремежи, които го привличат към гъстата материя. Оттогава води началото си това тъмно същество, което придружава човека като сянка. И задачата на човека е да го проникне със светлината, която получава от светлото същество и постепенно да го пресъздаде и издигне. Иначе то ще бъде винаги една пречка в пътя на неговия възход.

Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, тази борба в него още повече се засилва, защото с влизането си в пътя на окултното развитие човек се определя на страната на светлото същество, което го води и това събужда противодействие от страна на тъмното същество, което вижда, че ще загуби борбата и ще изпусне жертвата си. Затова в началото на пътя си ученикът ще срещне голяма съпротива, която иде отвътре преди всичко и се проектира във външния живот, като влияние на средата и на окръжаващите. Но ученикът трябва да се самоопредели, да знае, че каквото и да става с него, той трябва да държи неотклонно пътя нагоре.

В началото на пътя ще се повдигнат всички отрицателни сили, скрити в неговото подсъзнание и ще изявят своето право на съществувание. Но ученикът трябва да бъде буден и смел, да не се подава на тъмните изкушения, които идват от тъмните същества. Той трябва да знае, че тази борба е признак, че той е поел стръмния път на съвършенството. Сега той трябва да трансформира цялото подсъзнание, което носи в себе си, всички сили, които са действували в неговото минало, когато е минавал през животинското царство. Всичко това сега трябва да бъде трансформирано и използувано за новата работа.

Но за да извърши успешно тази работа, човек трябва да намери своя учител, който ще му даде начини и методи, как да направи това. Както в обикновения живот без учител човек нищо не може да постигне, така и в пътя на своето духовно развитие, човек нищо не може да постигне без учител, без връзка с едно no-висше съзнание, което да гo учи и ръководи, което ще го постави в контакт с неговия дух ръководител. Тогава ще потекат в неговото съзнание възвишените Божествени енергии, които са енергиите на Любовта, Мъдростта и Истината, които ще спомогнат за развиване на скритите в него сили, чрез които ще изработи нови органи в себе си, за да може да влезе в съзнателна връзка с духовния и Божествения свят.

Енергиите на Любовта ще внесат Божествената топлина, която ще организира силите на неговото сърце - ще разтопи каменното сърце на човека и ще го превърне в живо органическо сърце, което ще чувствува радостите и болките на всички същества и ще бъде отзивчиво към най- тихия глас на Бога, Който живее в него.

Енергиите на Мъдростта ще внесат светлина в неговия ум и ще организират неговите дарби и способности, ще внесат светлина в неговото съзнание и ще дойде до онова състояние, за което се казва в Библията, че Бог рекъл да бъде виделина и станало виделина, станало ден първи. Тогаз човек постепенно ще влезе в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и ще стане съзнателен в духовния свят.

Енергиите на Истината ще дадат насока на неговото духовно растене и ще го свържат със силите на Слънцето, ще укрепят неговата воля и ще освободят душата му от връзките на миналото, които са я свързали с тъмните същества и ще й възвърне божествената свобода, която е притежавала преди грехопадението.

Така постепенно човек ще се свърже с възвишените разумни същества на трите свята - физическия, духовния и Божествения, и ще стане съработник на природата и служител на Бога. Тогава той ще разбере, че едно велико разумно същество пронизва със съзнанието си физическия свят и го обединява в едно цяло, и той ще познае в това същество духа на Истината, който ще му разкрие скритата страна на физическия свят, ще му разкрие скритата страна на неговото физическо съществувание, ще му разкрие вътрешната страна на неговото тяло, което е проникнато до костите от духа на Истината, който остава скрит за обикновеното човешко съзнание до момента, когато истината подига булото на илюзиите, и човек ще види реалността такава, каквато е. Тогава той ще познае всички онези скрити сили на своето тяло, които са отражение на девствените божествени сили на духа на Истината и ще види, че тялото му е храм на Духа на Истината и е свещено.

Тогава с това ново съзнание той ще проникне в света на силите, в света на своето сърце и ще види, че и този свят е проникнат и обединен като цяло от едно велико космично същество, в което той ще познае духа на Любовта, която внася безсмъртния живот в човешкото сърце и душа. Тогава той ще види, че човешкото сърце е един велик необятен и красив свят, който дотогава е бил забулен и скрит от обикновения поглед на човека. Тук човек ще преживее единството си с всички същества и ще се почувства като частица от великия божествен организъм. в това състояние той ще преживее какво представя Любовта и ще разбере, че Любовта е основата на света и живота, от която произтича всичко и ще влезе в контакт с духа на Любовта, от когото Любовта извира като едно мощно космично течение, което прониква цялото битие. Тогава човек ще разбере, че Любовта носи живот, нежност, деликатност, привлекателност — това са качествата, които осмислят вътрешния живот.

Най-после човек ще се издигне до Божествения свят и ще влезе в контакт с Духа на Мъдростта, който със светлината си ще му разкрие безкрайните простори на вселената и глъбините на човешкия дух, и ще му отвори дверите на тайното познание и ще му даде свободен билет да пътува и проучва цялата безгранична вселена, и ще стане творец в битието.

Така човек ще преживее великата мистерия на битието и ще разбере триединството на света и живота. Тогава ще разбере мисълта на Учителя, който казва: „Три велики разумни и съзнателни същества управляват и контролират живота на всички хора и същества в трите свята. Едното същество е на физическия свят и се занимава с уреждането на физическия живот на хората. Второто същество е в духовния свят, в света на силите и се занимава с уреждане на духовния живот на хората, третото същество е в божествения свят, то се занимава с божествения живот. Трите тези същества съставят общия божествен организъм”.

Тогава човек ще издигне съзнанието си толкова високо, че ще разбере, казва Учителят, че Бог е Светлина без сянка, Живот без ограничения, Любов без промени и измени, Знание без погрешки и Свобода без ограничения. Но за да достигне човек до това състояние, да е съзнателен в трите свята, той трябва да е съединил в себе си мъжа и жената, да е обединил ума и сърцето си и тогава, така обединил силите на своята душа, ще се обедини с Духа, от когото е излязъл. Тогава човек ще разбере смисъла на живота, ще разбере смисъла на своето слизане в материята, на своето падение и заблуждение, ще разбере тайната на целия световен процес. Тогава той ще види и разбере, че в света само Бог царува и че неговата Любов, Мъдрост и Истина проникват цялото битие и дават Живот, Светлина и Свобода на всички същества.

Тогава човек ще разбере, защо е напуснал Божествения свят — света на вечното блаженство, и е предприел дълго пътешествие в света. Тогава ще разбере защо е слязъл от ефирните простори в гъстата материя. Тогава ще разбере закона, че за да познае човек една среда, в която живее, той трябва да излезе из нея. В Божествения свят човек е живял в средата на Любовта, Мъдростта и Истината, без да ги е познавал. И той трябваше да излезе от тази възвишена среда и да слезе в материалната вселена, където са проектирани силите на Любовта, Мъдростта и Истината. Излязъл вън от тази среда той прекъсва връзката си с тези божествени сили и заедно с това постепенно изгубва живота, светлината и свободата си, които трябва да придобие отново след като осъзнае положението си, че е излязъл из божествената среда и е влязъл в света на гъстата материя, за да проучи и познае обективно силите на Любовта, Мъдростта и Истината, проектирани във външната проявена вселена.

Слязъл на физическия свят, той постепенно одухотворява и организира материята на своето физическо тяло и съзнанието му постепенно се пробужда. Тогава той познава, че физическият свят е отражение на света на Истината и от неговите елементи той ще почерпи енергия за развиване на своите вътрешни сили, за укрепване на своята душа и за извоюване на своята изгубена свобода. Постигнал това, той се свързва, както казах, с Духа на Истината, който прониква този свят и се развръзва от връзките си с гъстата материя, която го приковава към Земята. При това състояние той вече може да напуска сферата на Земята и да отива до другите планети.

След това той се издига в света на силите и познава, че този свят е отражение на принципа на Любовта и е проникнат от силите на Любовта. Тук познава всички онези сили, които организират неговото сърце. Той извлича оттук силите и енергиите, необходими за изграждане на тялото на Любовта, с което ще облече човешкият дух, когато се съедини с душата. При това състояние човек ще бъде гражданин на цялата Слънчева система. Защото онзи, който се е свързал с Духа на Любовта, е свободен гражданин на Слънчевата система и може да отива до Слънцето и да се връща.

Най-после, издигайки се до Божествения свят, той вижда, че той е проникнат от силите на Божествената Мъдрост и че от този свят той ще почерпи сили, за да изгради своето тяло на Мъдроста, с което като се облече човешкият дух, ще му се открият възможностите на цялата безгранична вселена и той ще получи свободен билет да пътува по цялата безгранична вселена.

Такъв е великият път, който предстои на човека, за да се върне там, откъдето е излязъл, но вече обогатен. Той ще влезе отново да живее в света на Любовта, Мъдростта и Истината, но вече ще ги познава, защото той се облича последователно с безсмъртните тела на Любовта, Мъдростта и Истината, с които ще живее като съзнателен свободен гражданин в божествения свят.

За да не попадне човек в заблуждение под влияние на тъмните същества, които му нашепват различни илюзорни желания и го заблуждават, че той е това или онова, че това е постигнал или онова ще постигне, той трябва да има винаги будно съзнание и да различава в себе си гласовете, и да знае кога му говори Духа на Истината, кога му говори Духа на Любовта, кога му говори Духа на Мъдростта и кога му говорят лъжливите духове от името на тези три велики същества. Защото това е неизбежно, ще дойде в пътя на неговото развитие - самозвани учители и ръководители да му се представят за това, което не са и да го заблуждават, че той е това, което не е. Затова той трябва да различава преди всичко, с кого е във връзка и кой му говори.

Учителят определя това така:

Когато човек е във връзка с духа на Истината, той носи свобода на всички, с които е в контакт, и е изпълнен със сила и мощ, и е господар на себе си. Това са най-малките и конкретни неща, които той притежава. По-големите неща, които той притежава са, че той е свободен от гравитационното притегляне на Земята и може свободно да излиза извън сферата на Земята.

Когато човек е във връзка с Духа на Любовта, когато Духът на Любовта му говори, неговото сърце е организирано, одухотворено и се разширява, и става едно със сърцата на всички същества, и в сърцето си човек чувствува пулса на всички същества, и чувства как живота се прелива от космичното сърце и изпълва всички сърца. За него вече няма личен интерес. Той живее с интересите на делото, с интересите на човечеството, с интересите на космоса. Неговият живот вече е живот на Бога, на космоса, затова той го посвещава в служене на великото и красивото в живота. Той е свободен от връзките на Земята и може да пътува из цялата Слънчева система. Той е господар на лъжливите духове, защото е господар на различните пороци, чрез които те се проявяват в човешкия живот.

Най-после, когато човек влезе във връзка с Духа на Мъдростта, когато Духът на Мъдростта му говори, той целият светува, гори като слънце. За него няма прегради — вечността е пред него. Той вижда ясно великия път, който е изминал, и с една любов и нежност гледа на всички същества, и е готов да помага на всички, които имат нужда от неговата помощ.

Така човек, излязъл от Божествения свят, от света на вечната хармония, от света на Любовта, Мъдростта и Истината, за да се върне отново там, трябва да измине един дълъг път на развитие — да мине през трите проявени свята, физическия, етерния и астралния и да познае в тях Любовта, Мъдростта и Истината, за да ги придобие в себе си, да се облече в дрехи, изградени от Любовта, Мъдростта и Истината и тогава да се върне там, откъдето е излязъл, пълен с Любов, Мъдрост и Истина.

Но първата стъпка към тези велики постижения е да се пробуди съзнанието на човека, че е слязъл от възвишения свят и че трябва да намери пътя към този възвишен свят. А пътят минава през самия него. Но за да намери този път, той трябва да намери своя Учител, който ще му разкрие този път, който минава през самия него, за да стигне до храма на тайното познание, където ще получи билета на съвършенството, ще получи това, което се нарича посвещение, което го прави съзнателен гражданин на космоса, съработник на природата и служител на Бога. Тогава ще разбере, че Истината го прави свободен и силен, Любовта събужда в него непреодолимо желание да проучава тайните на битието, а Мъдростта го прави готов да помага на по-малките свои братя с великото знание, което носи в себе си.

Ще завърша с няколко мисли от Учителя, който казва:

1. „Ученикът е винаги пред лицето на Господа, затова трябва да внимава да не се разсейва. Умът му трябва да бъде съсредоточен, да не губи посоката на своето движение. Ум светъл, сърце топло и силна и разумна воля са условията, при които ученикът може да се домогне до вътрешни опитности. Това значи присъствие на духа на човека, който ще го научи на всичко, което е необходимо за него.

2. Желая ви да станете, да оживеете и да възкръснете. Радостта и веселието подмладяват човека, защото те свързват човека с възвишените същества.

3. Като ученици поставете си задача да възстановите силите на своя организъм, да възвърнете изгубената си Любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали. Да възстановите силите си, това значи да влезете в съприкосновение с целокупния живот, да се свържете с радостта и страданията на всички хора и да желаете тяхното добро, както своето. Да възстановите силите си, това значи да се възстановите и подмладите, да се свържете с първоизточника на живота, от когото всичко извира и който храни и пои цялата вселена.

12 юли 1960 г.

Вие имате настойници от невидимия свят. Всички вие сте под опекунство и ще слушате вашите наставници, каквото ви кажат, ще се учите и вечерно време ще си давате отчет. Някой път вие мислите, че сте независими. То не е право положение, под настойничество сте всички. Може да каже някой: няма ли свобода? Свободата после ще дойде за вас. Свободни ще бъдете след време, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаем, те са възвишени, имат всичкото добро желание вие да успявате и ако вие носите в душата си великата идея, вие ще опитате тази истина през живота, който ще мине сега.

Вие ще опитате верността, че сте под ръководството, под едно разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие и те имат добрата воля да ви направляват, доколкото то е необходимо за вашето развитие. Запример: от тия неща, които ние разискваме, може да кажете: тогава аз не зная какво да правя. Да ви не смущава това.

Основната идея: трябва да знаете, че сте под ръководство, под едно живо ръководство на великия Божествен дух или под живото ръководство на великите Божии Духове в света.