Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_06_19 Живейте разумно19 юни 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 14:04

От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Първо издание - ИК  "Сила и живот",  Бургас, 1994 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Второ издание - ИК "Жануа'98",  София, 2012 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

19 юни 1932 г.

Живейте разумно


36 неделна беседа, държана от Учителя на 19 юни 1932 г., София – Изгрев.

Защо има безверие, защо хората вярват и защо хората не вярват? Това е тяхно лично право. Нямам право да се занимавам с вярата и безверието на хората. Това е семейна работа, че някой бил жена си, то е негово право. Че аз мисля по един начин, то е мое право. Че той мисли по друг начин, то е негово право. Няма какво да се меся във вашите мисли, но когато вие искате да ми продадете една калпава стока на мене, аз няма да се меся в онова, което искате да ми продадете, но аз имам право да не я взема. Наука има за ония реални работи, които трябва да приложим и да възприемем. Сега съвременните хора мислят за едно. Сегашната култура в известни отношения прилича на себе си. Всеки един прилича на себе си. Германците мислят по един начин, французите – по друг, русите мислят по трети, англичаните – по четвърти, американците – по друг, всички се различават. Особени, специфични разбирания имат, които ги отделят един от друг. От гледището на някои религиозни пък съвсем другояче седят нещата. Преди години всички българи, които бяха евангелисти, считаха Америка за образец, и Англия също. Щом дойдеше въпрос за нещо, казват: "Както е в Америка." Образец я считаха. Сега вече Америка не може за всичко да служи за образец. Един приятел пише, че има толкова бандити в Чикаго, че посред бял ден, по средата на чаршията може да те претрепят, не си сигурен за живота си. Това е едно социално разбиране на нещата. Бандитите и те имат едно верую, затова са станали бандити. Един бандит счита управлението за насилие върху себе си. Следователно, за да извоюва своята свобода, става бандит. Че вземете Левски, Ботев нали бяха "бандити" в турско време, против турската държава. Търсеха да ги хванат, да ги обесят. Сега, след освобождението се наричат герои на българския народ и казват, че Ботев и Левски, и други подобни на тях, са освободили българите. Може да е така, то е верую вече. Много вярват хората. По някой път аз разсъждавам по следния начин. Когато някое дърво е изгнило, само да го пипне някое дете, и то пада. Детето казва: "Трябва да знаете, че аз помогнах за падането на дървото." Казвам: Ако и детето не беше бутнало, то вятърът щеше да събори дървото. Вятърът има своя работа, детето има право да бута дърветата и някои дървета може да падат от неговото бутане, а някои още повече ще се засилят. Често и ние мислим като тези деца. Ние мислим, че сме направили нещо. В събарянето на света не може да има наука. Наука има там, дето има градеж. Когато хората едни други се изнасилват, или когато хората не говорят истината, в това няма никаква наука. В това може да има верую. Управляващите едно обещаят, второ, трето, всичко обещават и в края на краищата какво остава на съвременното човечество? Толкова религии има в света? Ако само четете, толкова спасители са се явявали в света, и човечеството на Земята още не е спасено. Има известни социални недъзи и от наше гледище, но такива недъзи съществуват. Навсякъде в природата съществува неравенство. Вие не може да намерите нито две частици равни една на друга, нито две тела в пространството ще намерите, които да са равни. Земята няма тази сила, която Слънцето има, Земята няма тази сила, която Юпитер има. И Меркурий е по-силен от Земята, по-малко сила има в Земята. Според нашето разбиране, ние искаме да внесем в света братство, равенство и любов, всички хора да са равни – нещо невъзможно. Равенството, това е една отвлечена научна идея, трябва да се разбира какво нещо е равенство и братство. Материално равенство и братство не може да има. Всички хора не може да бъдат богати. Всички хора не може да бъдат сиромаси. Всички хора не може да живеят едновременно на Земята, но и всички не може да умират. Част от тях ще умират, част от тях ще се раждат, както сега става. Защо умират хората? Защото няма място за тях. Научно говоря. Следователно от научно гледище хората умират по единствената причина, че няма място за тях. Трябва да има място, за да живеят някъде. Туй е разбиране на идеята. Мене на земята нищо не ми трябва. Ни къща, нито общество, нито народ, нито човечество. Мене ми трябва да вярвам в Бога. Питам: как ще примирите вие тази идея с вашите постоянни желания? Силата Божия е във вашите частици, в природата вътре. Вие ще направите една къща и не знаете как да я направите, и не знаете колко голяма трябва да бъде къщата. Когато се строи една къща, трябва да знаете колко дебели трябва да бъдат стените, после, каква височина трябва да има, туй непременно трябва да знаете. Във физическия свят всичкото нещастие на съвременните хора произтича от техните идеи, които не са в съгласие с ония закони, на които Земята се подчинява, а човек не иска да им се подчини. Има закони, на които Слънцето се подчинява, а някой философства и казва: "Слънцето може да се подчини, но аз не мога да се подчиня." Слънцето още не е придобило свободата, а човек казва: "Аз съм свободен, мисля каквото искам." Свободен си да мислиш, че си болен, свободен си да мислиш, че си сиромах, свободен си да мислиш че си невежа, свободен си да мислиш, че си слаб, свободен си да мислиш че имаш нужда от хората. И пак свободен си да мислиш, че трябва да мислиш, че трябва да ти се народят деца. Свободен си да мислиш че трябва да имаш няколко милиона в джоба си. Свободен си да мислиш че трябва да идеш на разходка. Но само си свободен, но питам какво те ползва такава една свобода? Казваш: Да имам няколко милиона. Свободен си да мислиш. Ще мислиш за два, три, четири, пет милиона. Това е закон на вярата. Ти мисли, тъй и ще стане. Тогава съвременните учени и религиозни хора се намират в положението на онези двама светии. Единият от тях поддържал, че Господ всичко може да направи, а другият поддържал че по някой път и човек трябва да направи нещо. Те и двамата обичали боб, макар че светии много рядко ядат боб. Един ден светията, който поддържал, че и човек трябва да направи нещо, сварил боб без сол. Като почнали да ядат, правоверният светия казал бобът е безсолен. Другият казва: Господ го е осолил – Как го е осолил? Трябваше да му туриш сол. Другият казал: То е друг въпрос. То е моя работа. Но и ти можеш да осолиш боба, тури сол, колкото искаш. Сега изводът. Всеки човек има нещо съществено, което трябва да внесе в своя живот. Това зависи от него. Всичкото нещастие произтича от факта, че на нас всичко ни е дадено. Но ние не сме внесли достатъчно количество сол във варенето на боба. Всичкото нещастие произтича все от нас, от нашата голяма ученост, от голяма вяра страдаме. Например момъкът вярва в момата. Питам: вие може ли да се доверите на богатството, може ли да се доверите на два милиона? Ако се осланяте само на парите, на вашето богатство, не зная дали можете да станете щастливи. Колко кандидати ще се явят за една богата мома? – Може много да се явят, но тя ще пристане някъде непредвидено и тези кандидати остават само с вярата си в богатата и красива мома. Вие вярвате там, дето няма никаква възможност човек да бъде щастлив. Някой се жени и той иска да бъде щастлив. Всичките нещастия в света се раждат все от женитбата. Туй е научно твърдение. Не е вяра вече това. Да ви докажа. Докато Адам не беше женен, той беше в рая. Но щом се ожени, изпъдиха го от рая навън. Аз засягам въпроси принципно. Не съм против женитбата, но казвам резултатът е такъв. Едно съвпадение е: Адам искаше да се ожени и като се ожени, Господ му каза: Хайде сега навънка. Женени хора в рая не се търпят. Онзи, който е скроил преданието за Адама, казва едно – то е по закона на вярата. Аз научно го развивам. Той като се оженил, Господ казал: В рая има място за един мъж, няма място и за една жена. Жената, тя още е пълна с тщеславие. Раят е малък за нея. Тя като погледнала на външния свят, дошъл при нея един кавалер, рицар и заради това, което са направили, Господ трябваше да ги изпъди навън от рая. Аз не засягам сегашния живот, говоря за Ева. Човек е женен, оженен е за тялото. Щом си в тялото, ти вече си едно противоречие, особено ако отделиш човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце от живота на тялото. Сам по себе си техният живот се различава, но щом са свързани с материята, започва един живот на постоянни промени и човек постоянно чувства разочарования в себе си. По някой път, когато е сиромах се оплаква, но понякога и богатият се оплаква. Ако е вярно оплакването на сиромаха, че условията са тежки, питам: Богатият, който има най-хубавите условия, той защо се оплаква? Най-после ние живеем добре, защо се оплакваме? Някои вярват, че съществува едно същество толкова разумно, че по-разумно от него няма в света. Как е възможно тогава в този разумен свят и в присъствието на туй разумно същество да сме нещастни, да имаме такива противоречия, които съществуват. Онези, които не разбират смисъла ще кажат: Господ така направил света. Или някой казва: Аз така искам. Човек всякога иска да направи най-леките работи. Човек е много практичен. Никой досега не се е опитал да разреши най-мъчните въпроси. Всичките хора, доколкото знаем, са се опитали да решат въпроса на вземането, но нито един човек не се е опитал да реши един въпрос на даването. Ще кажете: нали има благодетели. Но те развалят чуждото имане. Кой е онзи човек, който е раздал своето? Ти си одрал кожите на няколко животни, продал си ги и раздаваш парите. С чуждото много лесно се прави добро. Ако аз одера кожите на десет живи хора, пък направя на двама добро, тогава на двамата е добре, но не и на десетте души одрани. Казвам: Докато човек не засегне въпроса на даването, докато той се занимава с въпроса на вземането, нещастията всякога ще бъдат на неговата врата. Ще ви приведа сега един пример. Примерът не е за обяснение. Този пример научно няма да обясня. Науката иска конкретно определение, конкретно обяснение. Един богат американец се влюбил в една богата и красива американка. На тази мома баща й по една случайност заборчлява, фалира, обеднява. Той като се научава, че тя е обедняла, казва: Бедна жена не ми трябва, макар да е красива, щом е бедна не мога да я взема Трябва ми богата мома. Тя от голяма скръб умира. Той забравя това. Става виден американски проповедник, оженва се, ражда му се едно дете, толкоз лошо дете, капризно, по-късно това дете става пияница, крадец, разбойник и баща му трябвало постоянно да ходи и да търси своя син из кръчмите. Как ще си обясните този факт. Защо се ражда лошият син в дома на този проповедник? Авторът, който съчинил този разказ, казва: Онази, бедната мома, която умряла от скръб, Господ я изпратил в дома му, като едно негово дете да я възпита. За този, който вярва в кармата, това може да бъде обяснение. Но за един човек, който не вярва, на него трябва да му доказвате дали е така или не. Може да ви приведа и друг пример – едно съвпадение на нещата. Едно дете от Габровско, отрязало езичетата на пет лястовички. Като пораства, оженва се и петте деца, които му се родили били все неми. Друг пример: Във Варненско в село Четмак две лястовички си правят гнездо на тавана на една кръчма. Други две лястовички отиват и задигат калта. Първите лястовички две седмици работили и един ден намират крадците, скарват се и падналите долу котката ги изяла. Те били именно крадците. Целият живот е пълен с такива факти. Сега казвате: Аз да стана богат, че каквото ще да става. Когато аз умра, с мене да става каквото-ще. Случи се така, че ти станеш богат и ако туй богатство ти донесе най-голямото нещастие в живота, питам какво си спечелил? Едно богатство, което носи щастие разбирам, но едно богатство, което носи нещастие в себе си, каква полза има от него? Не че човек не трябва да бъде богат. Има случаи когато природата не може да търпи бедните хора. В друг случай природата не може да търпи богатите хора. Бедният е алчен човек. Всички ненаситни хора са бедни. Бедният човек прилича на празнина, която трябва да се попълни. Богатите хора не можем да ги осъдим в алчност, богатите хора може да ги осъдим в коравосърдечие. Онова, което имат, те не го употребяват. Излишно им е, но не го дават никому. Питам тогава, как човек може да се спаси? Като паднеш във вода или като паднеш в някоя яма, дето няма вода, кое е за предпочитане? Ако ямата е пълна с вода, по-лесно може да се спасиш. Ако няма никаква вода, може да загинеш. Ако богатството е водата в ямата, а сиромашията е празна яма, питам тогава, кое е за предпочитане? Казано е в Евангелието: "По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в Царството Божие." Ако аз кажа тъй: По-лесно е овца да влезе в Царството Божие, отколкото вълкът, тогава какво ще разберете? Човек, със склонностите на вълка, никога не може да влезе в Царството Божие. Царството Божие е един велик и разумен живот. Туй, което човек направи на другите хора то ще се върне отгоре му, добро или зло. Ученият човек изчислява, мери, уточнява, той прави наука, а вашата наука се основава на вярата. Ученият човек изчислява и казва че обемът на слънцето е един милион и триста хиляди пъти по-голям от обема на земята. Вие вярвате, че туй изчисление е вярно. Някой проповядва за оня свят, вие казвате: Това не е научно. Едва сега вече хората почнаха да правят опити има ли друг свят или не. И сега в цивилизования свят аз зная, че има хора, които са ходили в оня свят и са се върнали. Това са учени, капацитети. Не искам да споменавам имената. От България няма такива случаи. Има учени хора от Германия, които са яздили в оня свят. Има учени хора в Русия, които са ходили в оня свят. Има учени хора от Англия, от Америка, От Япония, от Индия, които са яздили в онзи свят и цели трактати има писани и фотографии има на пътищата, по които трябва да се мине, какви са условията. На митницата между този и онзи свят, никакъв багаж не се позволява. Ще минеш без багаж. Пари няма да носиш. Най-напред нашето понятие за живота е много повърхностно. Сегашните учени хора казват, че докато човешкото сърце туптяло, биело, човек живее. Има същества в света, които нямат сърце и те живеят. Как живеят без сърце? Питам, къде е сърцето на една глистя и при това тя живее и се размножава. Сърцето има няколко пулса. Толстой разказва за един пример. В Русия един руски княз, който така припаднал и лекарите констатирали, че е умрял. Събрали се всички наоколо и като чели молитви, после самият този умрелият човек описва, че той се е измъчвал за това, че всички мислели, че е умрял. Всички, казват: Горкият човек умря. Но как стана, кои са причините за това? – Такива и такива. Лекарите констатирали, че е станало спиране на сърцето, че трябва да го заровят: Разправя този княз как се е молил, какви обещания е давал в случай, че оживее, какво би направил и оттам насетне решил да посвети живота си на богоугоден живот, да стане калугер. Значи това не е единственото условие. Смъртта произтича от друга, съвсем друга причина. Няма условие да живее човека. Щом има условия, той живее, въпреки че сърцето може да е спряло. То може да пулсира, съвършено не може да спре човешкото сърце. Защото във Вселената има общ пулс. Може да кажем, че цялата Слънчева система има общ пулс, който бие във всички същества. Съществува само един ритъм в кръвоносната система. От туй сърце се регулира пулса на всички живи същества. Някой път с нашата мисъл може да спрем пулса на нашето сърце. Индусите имат начини за спиране на сърцето. Има индуски факири и адепти, които могат да спрат сърцето си със своята мисъл. В Индия са правили опити да спрат сърцето и след 1-2 дни чрез силата на своята воля да накарат сърцето си наново да пулсира. Това ви се вижда невъзможно. Невъзможните неща за нас са възможни за други. Ние имаме специфично разбиране за нещата. Ние считаме, че в природата има закон, който нарежда. Законът не е причина Зад закона седи един принцип. Чрез, закона се регулират тия сили. Но зад всяка сила съществува нещо разумно, което функционира в дадения случай. Това е принципът. Законът функционира чрез други сили и ги туря в действие. Тогава се образува животът. Животът от един общ център се предава в тия малките центрове, в които ние се индивидуализираме. Мене ми е чудно, когато чуя, че религиозните хора и философите искат да докажат, че има Господ, или това, че Го търсят, когато ние живеем и съществуваме в Бога. Живееш в Бога и доказваш, че той съществува някъде. Туй, в което ти съществуваш, защо ще го доказваш. За да докажеш, че нещата съществуват, трябва да има контраст. Онзи, който иска да докаже, че Бог съществува, трябва да го съпостави с друго същество. Щом няма друго същество, туй е нещо, което не може да се докаже. Реалността седи в това, че ние живеем и съществуваме в туй същество вътре, понеже то живее и ние живеем, понеже то мисли и ние мислим, понеже то чувства, и ние чувстваме. Тъй седи законът. Ти си радостен, разбрал си Бога, скръбен си, отделил си се от Него в своето съзнание. Ти го търсиш някъде. Ти, ако имаш един приятел най-малкото съмнение у тебе относно неговия характер, веднага ще внесе една пертурбация вътре у тебе, и ти ще започнеш да страдаш. Най-малкото подозрение, което имаш към своя приятел, веднага ще внесе известни страдания. Най-малката вяра в него внася една вътрешна радост. Да кажем, някой от вас вярва в каквото и да е. Сегашните хора се стремят да направят външния живот щастлив. Искат едно идеално знание, искат да турят едно равенство между богати и сиромаси, нещо, което е невъзможно. Искат да турят ред и порядък в света. Отде ще вземете модел? Ако накараме богатите хора, ако им вземем богатството, а сиромасите да ги турим на тяхно място, каква полза? Хубаво е, ако богатият е напълнена кофа на едно колело, ще излея водата, а бедният е празна кофа на това колело. Богатият не е богат винаги. Богатият е богат, докато изсипе водата е богат. Щом престане да изсипва, е сиромах. Щом нагребе отдолу, пак става богат. Заблуждението седи в това, когато казваш: Виж, той богат станал. Ти си на същото колело отгоре. Ти сега мислиш, че си сиромах, затова си сиромах. Зная сиромаси хора, които преди 10 години са били сиромаси, сега са милионери. Преди 10 години им казвах, ще бъдете богати. Турците казват: На 50-те не било, че на 100-те. Онзи от вас, който иска да разбира природата, той трябва да я разбира в нейната целокупност. Ако вие разглеждате планинските върхове, долините, реките, тревите, растенията, животните, всевъзможните форми, това голямото различие и голямото разнообразие, което съществува в природата, вие ще си съставите едно понятие. Възможно ли е равенство на земята при сегашния строй на нещата? Невъзможно е. Абсолютно е невъзможно да има материално равенство. За да бъдат нещата равни, те трябва да имат общ знаменател. На физическото поле нямаме такъв знаменател. Богатият човек се мисли силен, по причина на своето богатство. Ученият си мисли, че е силен по причина на своето знание. Невежият си мисли, че е слаб, защото му липсва знанието. Болният мисли, че е болен, защото няма здраве. Здравият мисли, че е здрав, силен. Питам: Здравето у човека сила ли е? То е един резултат. Богатството сила ли е? То е един резултат. И учението е един резултат. Тогава защо ние поставяме всичката наша вяра върху резултати. Ти разчиташ на своето знание, на своята сила, на богатството си, но те може да изчезнат един ден. Ти разчиташ на своето здраве, но то е преходно, то днес съществува, но утре може да го изгубиш. От сегашната криза много от американските милионери станаха бедняци. Те са били хора с по един, с по два, с по десет, с по 20 милиона, 100 милиона. Някои от тези милионери, останаха бедняци, без пет пари. Вестниците бяха съобщили, че един банкет се е дал в град Ню Йорк и там са се събрали най-големите бивши богаташи със скъсани дрехи, с всичките си титли, те там се разговаряли, шегували се със своето положение. Казват: Сега ще търсим нашето богатство. Тия, които станаха наши наследници, пък ние сега ще си почиваме. Радваме се, че се освободихме от богатството, за да бъдем малко по-свободни. Но кажете: Кой беден човек се радва на своята беднотия. Тук преди малко дойде един човек при мене, оплаква ми се с крак болен, върви с един бастун, има 4 деца, плаче, че децата му искали хляб. Плаче човекът. Казвам: Ти при мене като плачеш, ще вземеш нещо, 10,15, 20,100 лева. Утре пак ще плачеш. Плачи, ако плачът е изкуство, ще получиш нещо. Аз разсъждавам за небето, за своята беседа, която ще държа, а той мисли с мене заедно за своите деца как ще ги изхрани. С философия децата няма да ги храни. Този, който ги е пратил от небето, той ще ги храни. За колко време една птица е длъжна да изхрани децата си? Докато израснат крилцата им. Като израснат крилцата им, тя е свободна. Сега той станал голям момък, чака баща му да плаща 300-400 хиляди лева. Ти отиваш да копаеш лозето и той тръгнал с ръкавици. Бащата и майката работят, а синът и дъщерята с ръкавици, напарфюмирани, за да не им се развали кожата. Кожата на бащата и майката няма да се развали. Утре техните деца се разболеят. След това казват: Бедните деца да не страдат. Децата нека кажат: Бедните наши родители да не страдат. Трябва една философия. В хората има нещо добро и нещо изкривено, те не разбират принципите и последствията. Че онзи богатият човек, щом е недоволен и все мърмори, ще осиромашее. Сиромахът, който е недоволен от сиромашията си, няма да се раздели от сиромашията. Сиромахът не само да е недоволен, но да се радва на сиромашията. Такъв е законът. Строг е законът в природата. Щом стане доволен от сиромашията, той ще стане богат. Богатият, който е скържав, трепери над богатството, туй богатство ще му се вземе. Тогава законът е следният. Силният не трябва да бъде силен за себе си. Силният за слабите е силен. Богатият за сиромасите е пратен да помага. Добрият е пратен да помага. От него зависи, не насила да го карат, но той сам трябва да съзнава къде и как да помогне. Днес всеки живее за себе си. Виждаме как е създадена природата. Милиарди клетки има и всички живеят заедно, от тях е създадено човешкото тяло. Ако отделим главата от тялото, най-учените клетки какво ще стане? Учени са клетките и на сърцето. Когато дойдем до мозъка там йерархията е друга. Най-глупавите клетки и най-упоритите са клетките на черния дроб. Затуй, когато те стачкуват, те мязат малко на българите. Всички лекари признават един факт, че много мъчно се лекува черния дроб. Те знаят, че човек като хване жълтеница, мъчно се лекува затова причина е черният дроб. Развали се стомахът, черният дроб е причина. Разстрои се малко нервната система, черният дроб е причина. Сприхав си, сърдит си, черният дроб е причина. Караш се, черният дроб е причина. Оправи черния дроб, веднага ставаш светия. Някои светии, учени хора, 20 години са прекарали в пустинята за да се справят със своя черен дроб. Зная, че така като ви говоря, все чакате научно да докажа това, да се обоснова. Иде при мене един господин и ми казва: Слушай, ще взема един лотариен билет, но този билет да спечели 200 хиляди лева. Обещай ми това и 100-те хиляди лева ще дам на тебе и най-после ми казва: Не си ли доволен? Казвам: Защо аз да не взема целия билет, да взема всичките пари, ами ще ти казвам номер, за да печеля половината? Защо ще те товаря с една идея да разправяш, че 100-те хиляди лева си ми дал. Ако аз искам да ти направя едно добро, аз ще ти кажа: да си вземеш един билет и ако спечели – не искам нито 5 пари. Ако съм намислил да си взема билет, защо ми трябват пари, хич няма да ти дам билета, щом на мен ми трябват пари. Затова няма да ти кажа кой билет ще спечели. Може да докажеш, но то в предсказанието влиза. Един закон има, едно изключение. На сто случая 99 е вероятността да не спечелиш и една вероятност има да спечелиш. В най-добрия случай е така. Има само една вероятност, която трябва да изчисля, за да е сигурна печалбата. Следователно, за да спечели той 200 хиляди лева, то трябва друг да е на страдание. Щом проектирам моята разумна мисъл в природата, съществува известна разумна сила, която помага на моята разумна мисъл. Ония, разумните същества, които се занимават с лотария, понеже знаят абсолютно кой ще спечели, са доловили моята проектирана мисъл към някакъв номер, значи гарантирана е печалбата. Казвам: еди кой си номер за еди коя си година. Ще го дадат и като дойде времето, ще теглят този билет. Този билет ще привлекат, както магнитът привлича железните стърготини. Ако изгубите една игла на Витоша и не може да я намерите, ако имате силен магнит, той ще привлече иглата. Тази игла ще се закачи на него. Следователно, умният човек има най-големият магнит – разумната мисъл. С магнита ти ще хванеш иглата и ще кажеш: Тази игла намерих, но магнитът всъщност ще намери иглата. Аз констатирам, че иглата е намерена. Тогава ще кажете: Кой е този магнетизъм? Ако вашето сърце не е магнетично, иглата не може да намерите. Това е закон. Магнетично да е вашето чувство, магнетизмът е свързан с човешките чувства. Ако вашето сърце не се намагнетизира, не е така пригодено да привлечете чувствата на хората, вие иглата не може да намерите. Оплаквате се от вашето сърце. Съвременните хора излагат сърцето си на показ, но не за наука. Вие ако имате една красива жена, не я показвайте на чуждите мъже. Не ходете да разказвате колко е красива жената. Ако имате една красива жена, заведете я при най-благочестивия светия, който е прекарал в пустинята десетки години. Заведете я при 10-20 души светии, да има тя тяхното благоразположение. Те могат да устоят на нейната красота. Обикновените хора се намират в постоянни изкушения. Защото всяко изкушение показва невежество. Съвременните хора страдат от голямо лековерие. Една мома за да е толкоз лековерна, майката е лековерна, бащата е лековерен. Пуснете една лековерна идея и веднага ще обиколи София. Пускам една лековерна идея, че еди-кой си българин намерил една голяма жилка злато. Веднага вестниците ще разтръбят, после ще се разбере, че е лъжа. Но най-напред всички ще заприказват. Има неща, в които хората вярват, има неща, в които не вярват. Ако влезете в един театър, дето благородните слушат една такава пиеса като Крали Марко и вие кажете: Любов! – ще ви погледнат и ще кажат: Този шашкънин, но ако кажете: вътре беше много прашно – всички ще кажат: Къде е прашно? - Навънка. Следователно, думата любов вече се е обезсмислила, обезсолила. Не говорете за нея, не говорете за любовта, щом не я разбирате. Някой казва: Милиони да имам, това е важно. И милиони да имате, все това, нито милионите разбирате, нито любовта, затова се обезсърчавате. Вашата вяра не издържа и най-малкото изпитание. Вие сте крайно лековерни. Искате да заставите невидимия свят да ви слуша. Както мислите вие за Господа, всички така мислят. Михалаки Георгиев привежда един пример: Един българин от Цариград дошъл на гости на един шоп за 40 дни. Той работил при един паша в Цариград, който му казал: Ако не дойдеш навреме, ще те обеся. Той се позабравил в София повече и оставил 5-6 дни само за път. Молил се той на Господа да му помогне, кон да му изпрати, та да стигне навреме. Към Пловдивско гледа един турчин, който вървял с един кон и едно малко конче. Турчинът му казал: Гяур, я поноси това конче. Той си помислил този благодетел ще ме качи на кобилата, та да стигна навреме, а той му казва: Гяур, я поноси кончето. И така върви той напред, носи кончето на гърба си и казва: Господи, аз ли не можах да се моля или ти не ме разбра. Той трябваше да разчита на своите свещени крака, на никакъв кон в света да не разчита и на никого да не разчита, освен на себе си. Да разчита и на онази основна причина, която му е дала живота. Като отиде в училището да не разчита на професора, че той е добър и снизходителен, а да разчита на своите способности и да разбере добре предмета. Вие искате да живеете по един начин, по който не може да се живее. Всеки казва: Аз трябва да бъда богат, за да живея добре. Според мене добрият живот е това: Щом ти може да дишаш правилно, щом ти може да мислиш правилно, щом твоята храна се смила правилно, ти може да живееш добре. Развали ти се стомахът, развалят ли ти се гърдите, развали ли ти се мозъкът, ти по никой начин не може да живееш добър живот. Туй неразположение, което хората имат, неврастенията, която имат, това са все дисхармонии. То е защото са влезли в стълкновение с живата природа. Хората от природата изискват това, което отдавна вече им е дала. Всеки седи и бълнува за един охолен живот, който никога няма да го има. Всеки казва: Ще бъда ли щастлив? Казвам: Всинца ви очаква една много лоша съдба. Ако прочетете онзи роман на Фламарион за свършека на света, ще видите какво ви очаква. Научно е вярно. Хубавото е извън земята. На земята щом си дошъл и когато се давиш във водата, нищо добро не те очаква. Когато те пуснат в кладенеца, нищо добро не те очаква. Когато те извадят от кладенеца, доброто е там. Когато те измъкнат из водата, доброто е там.

На земята смъртта ни дебне на всяка стъпка. Движим се по улиците и не знаем какво ни очаква. Всеки ден има по някакви засади от някъде. Казвате: Господ ще ни пази. Тук имаме една наша приятелка, на която детето й трамваят го прегази, замина за другия свят. Пита ме тази сестра: Учителю, защо Господ не направи така, че трамваят да не прегази детето ми? – Ами ти защо не запази детето си, а го заведе да го прегази трамвая? Ти го изведе, за да му покажеш какъв живот има навън. Не извеждай детето си на развлечение. Не му трябва развлечение. Не му трябва да вижда мечки, лисици, разведи го из гората дето няма автомобили и трамваи да премазват. Или другояче казано: Не туряй в ума си мисъл, която катастрофално може да се отрази на живота.

Съвременната наша вяра трябва да мине през горивото на онази наука, да се пресее всичко и да остане само онова чистото злато, онова, на което може да се разчита. Всеки един от вас трябва да опита себе си, докъде е достигнал. Ако някой мисли, че е много учен или че има много силна вяра, нека да мине посред някаква банда от разбойници и ако може да мине между тях невредим, той има постижение. Ако го срещнат 10-тина мечки в гората и с тях се разговаря приятелски, той има постижение. Настигне ли го най-голямата стихия и той стои спокоен сред природата, може да каже, че е постигнал нещо. Онзи ученият човек знае, когато се зададе дъждът, как да махне с ръка и да спре дъжда. Ако се зададе буря и махне с ръката, спре бурята, и след като той си замине, пак дойде бурята. Сега учените хора изкуствен дъжд правят във въздуха. Човек може да образува изкуствен дъжд. Учените хора могат да превръщат и желязото й оловото в злато. Учените хора могат да превърнат и въглищата в скъпоценни камъни. Един ден ще получат такива скъпоценни камъни, всичко туй ще бъде. Това е външната страна на една култура, на една цивилизация. Трябва да дойдат онези учените хора, които може да внесат хубавите чисти чувства в сърцата, хубавите възвишени мисли, които трябва да се създадат тепърва, трябва да се пратят в света, за да помогнат на съвременното човечество. Всички трябва да имате такива мисли. Вие се опасявате какво ще стане със света. Ще стане точно това, което не чакате. Всеки, който се е родил, мисли, че няма да умре и умира. Всеки, който е умрял, вярва, че няма да оживее, но ще оживее. Следователно, случва се това, което никога не са мислили. С живите се случва туй, което никога не са мислили, но живите ще умрат, а мъртвите ще оживеят. Сиромах си умрял, оживял си богат. Сиромахът след като умре става богат и богатият след като умре става сиромах. Сиромасите във всичките религиозни книги ги смятат за кандидати за богатство. Човек като осиромашее има условия да стане богат. Под думата сиромашия в света ние разбираме възможност, при която човешкият дух може да работи. Богатият човек вече има резултатите на хилядите векове, които са минали преди него, онова придобитото богатство на цялото човечество. Богатството не е достояние само на един човек. Цялата природа работи за богатство. Някои казват, че богатството е негово. Богатството е общ капитал на цялата природа. Тя го дава, туря го в някоя банка и поставя касиер. Някой касиер не го е пратила тя, затова го уволняват от длъжността. Ако този касиер не се справя разумно с богатството, банката го уволнява. Същият закон съществува и в природата Природата е велико учреждение. Всеки от вас е чиновник в това учреждение. Сегашните хора в това не вярват. Те създават един ред, но сегашният обществен ред не е съгласен с природата, защото ако направят сегашния ред съгласен с природата, тези недъзи, които сега съществуват, ще изчезнат, не че в природата има недоимък. Съществува вътрешен недоимък. Следователно, хората трябва да станат разумни. Ако хората станат по-разумни, тогава работите ще се уредят по-лесно, но ако не станат по-разумни, тогава ще има спорове, войни, докато поумнеят. Казвате, трябва да се воюва в света. Съгласен съм, но какво са допринесли войните? От войните хиляди години светът от единия край до другия е покрит с кръв и колко малко е прогресирало човечеството, но войната трябва да стане съзнателна. Досега хората са воювали за своя личен егоизъм. Едва сега хората започват да воюват за своите ближни. Трябва да настане един момент, когато всичките хора трябва да воюват за свободата на човечеството, да станат свободни всички същества, които живеят на земята, да бъдат свободни и в границите, които природата изисква. Това е велика задача. Бъдещата култура с това ще се занимава – освобождението на цялото човечество. Тогава мъже и жени, учени и професори, проповедници, няма да казват, че вярват в това и онова. Мен не ме интересува тяхната вяра. Мене ме интересува това което трябва да направим. Какво ще му разправям сега за Господа, че съществува. Ще му кажа: Я дай от онова богатство, което имаш, знание имаш, дай от знанието, жертвай, нищо повече. Богатство имаш, жертвай, то не е твое. Онова което в дадения момент си длъжен да направиш като чиновник, направи го. Тия осем часа, които посвещаваш на общото благо, от тях искам, а останалите часове, които са на негово разположение, той е свободен да употреби както иска. Следователно, в живота има време, което трябва да посветим на живата природа. Ако не посветим, тя ни държи отговорни и вследствие на това идат всичките кризи и нещастия в света. Четете във вестниците всеки ден този се убил, онзи се убил. Този убил майка си, онзи убил баща си. Тази мома се отровила, еди-кой си се обесил, еди-коя си църква е обрана, от еди-кое си съдилище изчезнали папките, еди-кой си съдия осъден и казваме: Ние сме много културни хора. Туй показва недъзите, които съществуват в обществото. Тия недъзи ние може да ги изхвърлим. Всички трябва да вземем участие в разрешението на този въпрос. Вие имате един кол, трябва да го забиете в земята. Този кол сам не може да се забие. То не е голяма трудност да забиете кола, трябва да ударите един-два пъти, за да го набиете. Трябва да има една преса отгоре.

Та казвам: че светът сам по себе си ще се спаси. В света иде едно спасение от огъня. Бъдещата култура ще дойде с един огън, който ще опожари цялата земя и всичко ще префини, бедни и богати ще минат през огън. Той ще ги изглади, всички ще ги направи равни братя. Богатият ще престане да бъде богат при огъня, сиромахът ще престане да е сиромах при огъня, попът ще престане да е поп, философът ще престане да е философ. Всичките хора ще си приличат, чисти ще бъдат, и след като минат всички през този свещен огън, тъй като те ще си подадат ръка и природата ще им каже: Живейте разумно, за да не дойде наново пак моят огън отгоре ви.

36 неделна беседа, държана от Учителя на 19 юни 1932 г., София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни