Jump to content

7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА


Recommended Posts

7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

А когато се роди Исус

във Витлеем Иудейски в дните

на цар Ирода, ето мъдреци от изток

дойдоха в Йерусалим.

Хилядолетия преди Христа, великият посветен Саабей беше донесъл на човешкия род науката за звездния мир, за безбройните светила, които ние виждаме нощем над главите си.

Това са слънца, носещи живота, както нашето Слънце - казваше той. Те са очите на Бога, защото са населени със синовете Му на светлината, следващи пътя на жертвата, на Любовта. Те бдят и помагат на всяка жива твар, за да следва техния път, за да станат и те като тях.

Всяка звезда там си има свое семейство от небесни тела, както и нашето Слънце има. Членовете на Слънчевото семейство са сфери, тела, планети, както и нашата Земя. Те се виждат нощем, а някои от тях вечер, след залез слънце и сутрин преди изгрева, наредени по една дъга над главите ни и се познават по това, че всяка една мени по-бързо или по-бавно мястото си по нея, защото те всички се въртят около Слънцето.

Членовете на Слънчевото семейство - говореше по-нататък Саабей - са фокуси на сили, които са ги създали, сили - богове на доброто и злото. Тези богове си въздействат едни други в създаването и сферичните същества, чрез които протича живота във всяка една от тези сфери.

Животът във всяка една от тях, най-напред е в ръцете на змиите-богове, тези, които познават само своето благо и всичко отправят към себе си, защото са нападателни, груби, алчни, безогледни. Те създават форми, имащи техните качества.

Боговете на доброто, на любовта, на жертвата, братята от Слънчевото общество неуморно работеха да подобрят и облагородят потеклият с тези форми живот, за да станат и те някога като тях. И нашата Земя, като член на Слънчевото семейство, е под разпореждането на тези сили, под влиянието на тези богове. Разположението на планетите, слънцата и Луната - казваше по-нататък Саабей - в даден момент и за дадено място, определят вида и размера на събитията, които стават на Земята, защото зад тях седят богове. Това разположение има голяма връзка с всяка жива форма, която се ражда в този момент. Това особено ярко се изразява за човека, най-издигнатото същество тук на Земята.

 

При раждането си човек се оформя по даден модел, който той нарича двойник. Двойникът е поле на космичните сили, които са създали Слънчевата система. Тези сили оформят и качествата, и способностите на човека, като създават в мозъка му центрове от сиво вещество, което ще ги изрази. Картината на човешкия двойник е отразена в разположението на Слънцето, Луната и членовете на неговото семейство, в момента и мястото на раждането му.

Това учение проповядваше Саабей и подтикваше своите последователи да наблюдават и изучават звездния мир. Той имаше много последователи измежду най-събудените хора, защото за усвояването и разбирането на учението му трябваше събуден и даровит подготвен ум.

- Ето - казваше той на своите последователи, когато ги извеждаше в ясните ранни утрини - виждате ли да изгрява преди Слънцето една малка ярка Звездица? Тя само някога през годината се вижда. Това е първият най-близък, видим за нас член на нашето семейство - планетата аз я наричам Виб-бу, което ще рече, който бързо схваща и разбира - защото всякога подтиква човека да мисли, че знае повече от другите. Тези хора се смятат, че знаят колкото Бога, само че по-добре от Него, - казваше с усмивка Саабей - от нея изтичат сили, които подхранват, които изграждат и управляват онази част от човешкия мозък, която го запознава с най-близката до него среда, условията, които тя му създава за неговия живот и ползата, която той може да има от нея. В своето първично проявление, всички знания и способности, които тя създава и подхранва, човек използва само за себе си, за своето благо и за своите изгоди.

Пратеният там Брат от Слънцето облагородява тези способности и тласка човека да ги използва за благото на другите. В течение на 88 дни, тази планета повтаря своя период, идва до едно най-голямо свое отдалечаване, след което бавно се доближава до Слънцето, за да се изгуби в ярките му лъчи, няколко дни след което, вече след залеза на Слънцето, бихме могли да я видим пак бавно да се отдалечава от него, но тогава небето е изпълнено с прах и изпарения и затова не може да се види.

Пак в свежото ярко утро им показваше там една ярка, с чудно красив блясък звезда, която вече значително повече се отдалечаваше от Слънцето и в много повече дни се наблюдаваше тя, след което почваше да се наблюдава с дни наред до него, докато най-после потъне в ярките му лъчи. Много дни след това, отново се виждаше, но този път беше след залеза на Слънцето. Всичкия гледаха в захлас, с радост я наблюдаваха. Тази планета той нарече Дил-Баат, което ще рече планета на любовта. Вие я гледате с радост, с удоволствие, защото любовта е най-хубавото нещо. Да обичаш и да знаеш, че те обичат, това е най-хубавото нещо на света. Боговете от нея управляват и създават чувствата у човека, усета към красивото, изящнотои радостта, която те дават. В своето първично проявление, обаче, всичко това жадно се използва само за себе си, за лична облага, само за удоволствие.

- Тези две планети са по-близо до Слънцето от нас, затова в своето движение около него, ни изглежда като че ли те се люлеят като топуза на едно махало - поясняваше им той.

В ясното небе през нощните часове, Саабей показваше на своите ученици една ярка червена звезда, която се движеше по-бавно по небосвода, по определената вече дъга. Тя е планета член от Слънчевото семейство. Нея той наричаше Зал-Батуни, което ще рече „безразсъдно, напразно разходване на сили”. Злият бог в нея има превес и тласка хората към безразсъдни войни, действия, борби, които в крайна сметка донасят само пепелища, страдания и смърт. Братът от Слънцето там прави усилия да канализира и впрегне за полезна за общото благо, дейност.

В тези нощни часове им показа той и друга една no-ярка, голяма звезда, която вече значително по-бавно се двйжй по тази дъга, Тя беше също планета от Слънчевото семейство, която наричаме Мулу-Баб-Бар, което ще рече „нещо добавящо на Слънцето”. В тази планета, богът изпратен там от Слънцето имаше голям превес. От всички планети на Слънчевото семейство, тя носеше най-голям благодат за живота на Земята и човека. Тя създава условията да се създадат и оформят онези центрове от мозъка Му, които го тласкаха към големия размах, голямото творчество, големия придобив. Даваха широта и увереност във всяко негово начинание. В своята първична проява, обаче, създава лакомията, грандоманията, оформя всички големи заблуди, за да подмами и използва другите.

 

Най-после Саабей им показваше друга една по-малка, с жълтеникава светлина звезда, също да се движи по тази дъга, но вече съвсем бавно. Нея той всякога гледаше сериозен и замислен. И наричаше я Каин-Ману, което ще рече „зъл човек”. На нея злият бог има голяма власт и сила. Тя действа злобно вьрху Земята и върху живота на нея, а в човека създава и оформява онези центрове в мозъка му, които го правят злобен, критичен, подозрителен, отмъстителен до жестокост, затворен, неблагодарен към всичко. И казваше за такива хора Саабей:

- Аз не познавам по-неблагодарно нещо от тях.

За там - казваше им той напоследък - пратен един от най-силните братя на Слънчевото общество, богът на най-голямата мъдрост, който разполага с могъщи средства за оправяне на тези качества. Когато у човека те са облагородени, човек добива непоклатима устойчивост в Божествените принципи, търсене на истината, дълбочина на мисълта, система във всяко начинание, разумна използване на силите и средствата, с които човек разполага.

Саабей знаеше, че има още планети, които поради голямата си близост и преголямото отдалечение от Слънцето, не можеха да се видят, защото човека имаше качества, прояви и способности, които не се покриваха с видимите за нашите очи.

Своето учение той проповядваше всред един народ, населяващ земята около дълбокия залив, където се вливаха реките Тигър и Ефрат, а също и земите около техните долни течения. Този народ, беше жизнена клонка от семитската раса и се наричаше халдеи, което ще рече - народ, стремящ се към светлината. Неговите последователи бяха будни и интелигентни хора, защото за разбиране на учението му се изискваше буден и подготвен за трезва мисъл ум. Учението му получи голямо разпространение всред този народ, където имаше ревностни и предани ученици: след като Саабей се пресели в онзи свят, неговите ученици положиха усилия не само да разпространят идеите му, но продължиха системно и задълбочено да изучават онова, което техният учител им беше дал. Това усърдие им даде възможност да се домогнат до все нови и нови открития, които оформиха учението, като една странна и величава наука, изградена върху знания, придобити от опита и последователната мисъл.

По това време, тази област от Земята, връзката между трите континента - Азия, Африка и Европа, земите между Средиземно море, Червено море, Индийския океан, Черно и Каспийско море беше арена на бурен човешки живот. Боговете на светлината правеха всичко възможно да озарят човешкия ум и го тласнат към знание, прогрес и творчество. Докато злото се стремеше да го тласне към мрака и устрема да граби, убива и руши, доброто и злото си бяха дали среща тук, за да господстват над човешкия ум.

Създаваха се цветущи селища и градове, центрове на наука, създаващи улеснение за човешкия живот и изкуства, които го възпитаваха и облагородяваха.

Най-голямо издигане от всички градове от този край във всяко едно отношение достигна Вавилон. Разположен на двата бряга на реката Ефрат, той смайваше със своите постройки, храмове, палати, градини, тържествени площади и улици, украсени със статуи, барелефи. Всичко това изградено и изваяно от ръцете на изкусни майстори и ръководители. А над тях се извисяваше деветдесет-метровата кула, дом-школа на всички познати дотогава науки и изкуства.

Животът на този многолюден град и на всички тогавашни градове, отношенията между хората, между отделните единици се ръководеха от кодекса, от законите на Хамурапи, утвърдени като израз на най-голямата мьдрост в тази област.

Вавилон беше голяма примамка за жадните за грабеж вождове и царе на народите около него. Те със завист го гледаха и крояха ден и нощ планове за неговото заробване.

В 729 година преди Христа, градът падна под ударите на асирийците, които с голямо настървение ограбват града, настаняват се там, като провеждат своето господство с небивала суровост. Халдейският народ, който беше в съседство с Вавилон, не остана спокоен на пристъпа на тази несправедлива и чудовищна жажда за грабеж и робство, наложен от асирийците.

 

Осем години по-късно, в 721 година целият халдейски народ под водачеството на своя вожд Меродах Баладан, човек с големи качества и способности, успяват да изгонят асирийците от цветущия град. Асирийците не можаха да преглътнат позора и загубата на тази скъпоценност и след дълги приготовления, с голяма и добре подготвена войска, водени от своя цар Синахариб, един груб и брутален човек, в 689 година с голяма сила и устрем връхлитат и превземат отново великия град. Този път, заслепени обаче от една нечовечна мъст, освен, че ограбват, но и разрушават града. Халдейците, виждайки отново страшната разруха, грабежа и суровото заробване на един народ, станал им вече близък, не можаха за дълго да понесат мъките му. Само няколко години след това, предвождани този път от своя вожд Набопаласар отново изгонват асирийците и освобождават Вавилон. Посрещнат от народа там като техен освободител, те го провъзгласяват за техен цар, като основава и династия на халдейската държава, а Вавилон става нейна столица. За да се предпази от ново нашествие, както това беше станало вече, за да отърве народа си завинаги от асиририйския страх Набопаласар решава да ги обезвреди напълно, като разбие и разпръсне войската им изцяло. Той се съюзява с мидийския цар, негов съсед, който преди това беше изпитал ударите на Асирия. Съюзните войски разбиват, смазват и разпръскват напълно войската на ненаситния нашественик, като остатъците завинаги прогонва далеч. Настава ера на мир за Халдеиското царство, което донася разцвет и бурно развитие на стопанския живот, носещ благоденствие и малка грижа и внимание за утрешния ден. Народът, освободен от страха за възможността да му се отнемат придобивките на неговия труд, се отдава на наука, изкуство и забавление. Вавилон, като негова столица, става център не само на най-голям стопански живот, но и на всички науки и изкуства по онова време. Учениците на Саабей намират там благоприятни условия за разпространение учението на своя учител. Във високата кула - дома на науките и изкуствата - намират най-топъл прием. Халдейски учени стават професори там, като се започва трескаво изучаване предимно на звездния мир.

Най-горната площадка на кулата изцяло е определена за наблюдение на всички явления, които стават на небесната сфера - небесната механика, този дял от науката за звездите, който се занимава с движението им, техните пътища и силите, които ги определят и създават, достига изключително съвършенство. Така например, учените тогава са определили продължителността на лунния месец (синодичния) на 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3,5 секунди. Сегашните учени, учените на двадесети век след Христа, снабдени с най-съвършените уреди го определят с едно различие само от4 десети от секундата. Халдеиските учени дадоха много основни принципи в цялостната наука за звездния мир, които и досега си е в сила. Те дадоха делението на кръга на 360 градуса, градуса на 60 минути, минутата на 60 секунди. Разделиха небесната сфера на 12 дяла. Всеки дял, обхващащ група звезди със своето характерно влияние, със своето характерно силово поле, което оказваше влияние върху живота и жизнения път на всяка планета от Слънчевото семейство, включително и Земята - на първо място върху човека и човешкото общество. На тези 12 дяла, започващи от пролетната равноденствема точка, те дадоха имена на животните, хората и механизъм, отговарящи на законите, по които протича живота на нашата Земя.

- Животът на нашата Земя - казваха те - се ръководи от механични, животински и разумни принципи.

Първият дял те оприличиха на Овена, които носи животинското качество, борба за първенство, за първото място, стремеж за водачество, за господство над другите.

На втория дял те дадоха името Телец, определящо онази животинска сила, която насочва само кьм задоволяване на личните си примитивни нужди и липса на какъвто и да било интерес към каквото и да било друго.

На третия дял те дадоха името Близнаци, Тук вече имаме проявление на разумния принцип, онази сила, която дава способността да се наблюдава, да се възприема и да се мисли върху възприетото, като се търсят закономерностите в явленията. По такъв начин се добива знанието, което обаче може да се употреби в две противоположни направления: за творчество, за благото на всички или за рушението и ограбване благата от другите само за себе си. Тук имаме двата израза на знанието, двете приложения. Единият близнак е бял, другият черен.

На четвъртия дял от небесната сфера те дадоха името Рак. Животно, което живее във водата. Водата олицетворява света на чувствата. Низшият свят на чувствата е нещо много променливо, нещо нестабилно, нещо изненадващо. Те избраха Рака, за да характеризират космичните сили, идващи от този дял на звездния мир, които от всички познати дотогава водни животни има най-неочаквани движения по всички посоки без да се обръща.

На петия дял дадоха името Лъв. Една стихия, която в своите първични проя вления създава убеждението за едно превъзходство над другите и като така налага предпоставката, че всички наоколо са длъжни да им слугуват, да им оказват почит и уважение и да им се предоставят всякога първите места.Създава едно подчертано честолюбие, което прави всичко възможно да прикове вниманието на околните към себе си.

На шестия дял те дадоха името Дева. Това е дял с най-свети и чисти влияния. Една разумност и пълнота носят те. В шестия ден, в шестия дял протекоха силите, които създадоха човека, разумното същество на нашата планета. В Дева се проявява силата, която носи в себе си възможността за раждането на светла и велика идея.

Числото 6 - казваха по-нататък халдейците, е съвършено число, защото то освен на единица и на себе си се дели и на своите множители 2 и 3.

В седми дял, те сложиха механичния принцип в природата и го нарекоха Везни. Там действа механичният закон, законът на възмездието, законът на последствията от всяко деяние, изразен столетия по-късно от Христа с думите: „Който нож вади, от нож умира”. И още двадесет столетия от Учителя с думите: „Човек е свободен да прави това, което иска, но с него ще правят това, което той не иска”.

На осмия дял те дадоха името Скорпион. Онази стихия, която създава тихия, мълчалив, изненадващ подтик да клъцнеш, да отровиш.

На деветия дял те дадоха името Стрелец. В този дял от небесната сфера се намират най- гъстия рояк слънца. Там е центърът на целия звезден мир. Там се намирай централното Слънце, около което се въртят всички останали слънца, всички звезди, които ние виждаме от нашата Земя, Този дял носи обилието на идеите и ти ще улучваш, ще можеш да привличаш великите идеи, идващи от ярките слънца. Но внимание: и мътните слънца, които има в небесната сфера, дават идеи, които носят гибел.

На десетия дял те дадоха името Козирог. Силите, които носят мрака, тъмнината, каквато има в тесния по вид козирог, сили на недоволството и отричане на радостта, отричане на красотата в природата.

На единадесетия дял те дадоха името Водолей. Великият разумен принцип, носещ обилието, щедростта, онзи красив подтик да даваш, защото твоето е онова, което си дал.

На дванадесетия дял те дадоха името Риби. Животно от царството на водата, изразяващо чувствата, но туй имаше вече по-висшите и постоянни чувства.

Столетия наред от Вавилон и неговата кула струеше светлина, знание и мъдрост във всички области, но с особено усърдие и задълбоченост се изучаваха науките за звездния мир, добили вече името астрономия и астрология, като от най-горната й площадка непрекъснато се правеха наблюдения. По това време с тези науки се утвърдиха и получиха голяма известност тримата халдейски учени, мъдреци на своето време: Ентан, Енлил и Инин.

Ентан беше най-възрастният, спокоен, отмерен, задълбочен, той беше способен и от най- малките явления да изтръгне закономерността, която ги създаде и поуката, която те могат да му донесат.

Енлил беше по-младият. Имаше голямата способност да извлича ползата и изгодата от всичко онова, с което той в своите занимания се сблъскваше.

Инин - най-младият, един красив, весел, разположен младеж, с чудно умение да преплита сериозното, задълбоченото с игривото, приятното, като неусетно в тези леки и достъпни форми, поднасяше голямата мъдрост. Той имаше остър ум, проникващ в най-твърдите черупки на въпросите, зад които стои тяхното разрешение, тъй както иглата прониква в пухена възглавница. Между тях цареше тайнствена дружба и уважение.

Като най-млад, Инин най-често правеше научни наблюдения на звездите от най-горната площадка на кулата. Затам минаваше покрай богатия дом, където живееше Аниме, една стройна красива и с буден ум девойка. Тя нямаше родители и живееше там при свои роднини.

Топлите и чисти чувства, които тя имаше към големия учен, които отдавна таеше тя в себе си, най-после разкъсаха веригите на стеснението и една привечер, когато той минаваше, тя излезе пред него и го помоли, тласкана от жаждата за знания и тя да идва и наблюдава звездния мир.

Една нощ, както наблюдаваше звездите, той изведнъж сбърчи вежди, замисли се, млъкна и потъна погълнат в себе си, съвсем се забрави, Анима разбра, че той преживява нещо особено, погледна го ласкаво с топла тревога и най-после леко го побутна, като промълви: „Какво ти стана, защо спря. къде отиде?"

- Чакай - промълви той едва и замислен още, грабна въглен и започна да пише по гладката плоча, която седеше пред него, цифри и знаци, които тя не разбираше. Като спря, той вдигна глава и каза:

- Радвай се, ще бъдем свидетели на едно изключително, на едно небивало досега велико събитие. Велик вожд, велик реформатор, цар спасител на човешкия род ще се роди, Нова ера ще открие той на човешкия род, ера на чуден възход. Аниме притисната до него го слушаше в захлас, мълчеше и не можеше да разбере откъде му дойде това нещо на ум.

- Виждаш ли там горе - сьс завладяна възбуда и посочи той двете звезди. По-светлата Юпитер и по-червената малко след него - Марс.

Точно в зенита те така ще се доближат, че ще изглеждат като една голяма звезда. Това ще стане в знака Риби. А този знак управлява Юдейската земя. Това е едно небивало явление в звездния мир. Тези звезди около всеки две години се доближават, разминават се, но с известно отклонение една от друга. Това доближаване сега ще стане точно и то в зенита. Освен това, Венера и Меркурий тогава ще бъдат точно пред Слънцето в точен съвпад, а Луната ще бъде точно на западния хоризонт. Такова нещо не е бивало никога.

Инин гледаше небето с възторг целия сияещ. Аниме споделяше неговата радост, като гледаше ту небето, от което малко разбираше, ту неговото лице, от което много получаваше. Изведнъж тя почувства, че възторгът му потъмня и изчезна, и Инин потъна като че ли някъде в тъмната бездна.

- Какво, какво ти стана пък сега - този път с тревога го побутваше Аниме. Успокой се, нещо лошо ли ти стана от толкова безсънни нощи?

- О, не, не - едва промълви той с болка на сърцето, като й стискаше ръката й с мъка й показа нагоре.

- Ето, виждаш ли там една по-малка, жълтеникава звезда. Това е Каин-Ману, Сатурн, злият човек - той бързо се наведе, грабна въглена и отново започна да пише върху плочите също такива неразбрани знаци и цифри - Боже Господи - изстена Инин, когато спря - тя се намира само на няколко минути от върха на десетия сектор от небесната сфера и на 33 градуса от зенита, където ще се намери съединението на двете планети. Това ще рече, че само няколко месеца от раждането на младенеца, неговият живот ще бъде в опасност. Но на 33 години животът му ще свърши с чудовищни страдания, защото Слънцето се намира с тази планета в точна опозиция. Намира се точно на 180 градуса.

Дълго седяха те в мълчание, зашеметени от голямата радост, съпроводена веднага след това от тъй неочакваната мъка. Гледаха и звездният мир, който тъй много тайни крие той на красота и ужас.

Най-после Аниме побутна Инин и го подкани да си вървят.

- Иди да си легнеш. Ти си тъй много изморен - топли и ласкави думи му каза тя и бавно заслизаха по многобройните стъпала на високата кула, от най-горната площадка, където бяха.

Замислен, Инин не усети как слязоха. Изпрати я до дома й, но не се прибра в спалнята си, а отиде в голямата зала, където сутрин се събираха преди почване на заниманията тримата професори. Там той приседна на една пейка и бързо задряма. Зората се сипваше вече.

Леко побутване го събуди. Когато Инин отвори очи, той видя пред себе си двамата си другари Ентан и Енлил да го гледат учудени. Но преди още да са успели да го разпитат защо е тук, потънал в дрямка, той се втурна към масата, взема креда й бързо почна да пише знаци и цифри, които те вече много добре знаеха и разбираха. С изненада гледаха и през целия ден. И тримата пресмятаха, проверяваха и все същото излизаше. Вечерта, щом падна мрака, те бързо се изкачиха на най-горната площадка. Цяла нощ наблюдаваха, изчисляваха, проверяваха и все същото. Велик цар ще се роди в Юдейската земя.

Но защо на 33 години с такива страдания, мъки ще загине той, това не можаха да си обяснят. Призори бързо заслизаха те по стъпалата на кулата, като си казаха:

- Нека да отидем долу в хранилището, където на плочи са записани знанията, казаното от мъдреците преди нас, да видим дали не е отбелязано нещо за идването на този велик цар, за това тъй голямо и изключително събитие.

Слязоха в подземието, където беше голямата библиотека и с усърдие почнаха да се ровят в написаното. И ето, най-после откриха, намериха записано казано от древните пророци:

„И ти, Вениамине, земя юдина, никак не си най-малък от юдините воеводства, защото от тебе ще излезе вожд, който ще пасе моя народ израилев”.

- Да - каза Ентан, като вдигна глава след като прочете написаното - казаното от пророците е в пълно съгласие е нашите наблюдения и изчисления. В юдейската земя ще се роди великият цар, вожд не само на израилевия род, но и на цялото човечество. Той ще бъде по-велик от всички, които са се родили досега на Земята. Нека отидем да му се поклоним и да му поднесем нашето уважение и почитание с дарове, достойни за неговото величие - приключи Ентан.

- Какви ли дарове можем да му поднесем - със загрижен израз подхвана Енлил, който имаше усета към конкретното и всякога го подчертаваше.

- Да, вярно е, това трябва добре да обмислим, - каза Ентан.

Тримата потънаха в размисъл, напрегнати в разрешаване на този наистина сериозен въпрос. Инин, който всякога бързо и със смайваща находчивост намираше разрешението на трудните въпроси, пръв вдигна глава и каза:

- Като най-голям подарък ние ще можем да му поднесем написаният на изящни плочи кодекс, законите на нашия законодател Хамурапи, нека го има великият цар. Те все ще го ползват, макар да е озарен от най-голямата мъдрост. Ето на този рафт са плочите.

- Да, прав си Инин - с усмивка и топъл израз на лицето подзеха двамата негови другари - това ще бъде наистина един най-ценен подарък, какъвто той няма да има и какъвто друг не може да му поднесе. Е, ще сложим и нещо друго. Ароматни масла, съдове, скъпи платове, но кодекса на Хамурапи ще бъде най-важният и най- ценен подарък - се съгласиха и тримата.

Още същия ден те събраха най-добрите си ученици, изложиха им резултатите от своите наблюдения и изчисления, които бяха направили за голямото събитие, което сега ще стане и ги поканиха ако искат да дойдат с тях на поклонението, което искат да направят. Всички приеха идеята с възторг и трескаво се заловиха да се подготвят за дългия и труден път през пустинята за Юдейската земя. Най-напред грижливо бяха опаковани плочите, на които беше написан кодекса на Хамурапи, най-ценният подарък. След като всичко приключи, избраха се силни бели камили за товара и езда, и в утрото на чуден свеж ден, пълен с аромат, защото през нощта беше валяло дъжд, групата тръгна на път към мястото на голямото събитие. Дни и нощи пътува с кервана през мъртвата безжизнена пустиня, ръководен безпогрешно по разположението на звездите, от тримата учени. Като всякога с радост поглеждаха към голямата звезда, образувала се вече от близостта на двете планети. Но радост, съпроводена със сянка, със свито сърце поглеждаха те към по-малката жълтеникава звезда Каин-Ману, която отстоеше на 33 градуса от тях. Най-после пустинята свършили се показа Юдейската земя. Минаха по брега на Мъртво море, дойдоха до реката Йордан, където починаха по-дълго.

Отново на път. Преминаха реката и се насочиха към столицата на Юдейското царство Ерусалим.

Една вечер, когато хладният полъх беше залял града и народът се беше раздвижил, керванът влезе в града.

В Юдея по това време царуваше Ирод. Един суров, властолюбив, крайно подозрителен и властолюбив човек. Той беше напълнил града с хора, които му донасяха за всичко видяно и чуто, особено, ако дойдеха чужденци. Още с влизането на кервана, целият град узна и беше в необичайна възбуда от това събитие. Но тази възбуда се превърна в смайващо учудване, когато се разбра, че хората, който идват с този керван, са учени мъдреци от тъй далечния и величествен Вавилон, и питаха за новородения велик цар, на когото искат да се поклонят. Всички знаеха, че Ирод няма дете и това още повече ги изненадваше. Доносниците на царя веднага му донесоха за чуждия керван, като с най-големи подробности му описаха видяното и казаното. Нямаше предел учудването на Ирода, когато всички, което дойдоха при него, му повториха все едно и също, че тези чужденци търсят да видят новородения цар. Ирод прати доносчиците да запитат чужденците откъде знаят те раждането на цар в Юдея, и то сега.

- Ние видяхме звездата му - отговориха мъдреците. Онези, които знаеха за големите знания на вавилонските учени в областта на звездния мир, разбираха добре казаното.

Тогава Ирод прати да повикат учените, книжниците и първенците от целия град и когато те се събраха, той ги запита, дали някьде не е записано и да е казано от някои пророк за раждането на велик цар в Юдея. Те донесоха от хранилището стара книга, на която наистина беше отбелязано от пророците, че в Юдея във Витлеем ще се роди велик вожд. Това стресна Ирода и веднага прати да повикат чужденците. Мъдреците приеха царската покана и се отзоваха в двореца на Юдейския цар. Там те подробно обясниха на Ирода и неговите първи хора, защо точно сега се е родил този велик вожд, Царят и неговите съветници знаеха за големите постижения, които имаха учените от великия град в разкриване тайните на звездния мир и не се усъмниха в това, което им беше казано.

Когато нощта дойде, мъдреците им показаха голямата звезда, нейното значение и подробно описаха изключителните качества и способности, които ще има новият вожд.

Като чу всичко това, Ирод побледня, пламна в него завист, ярост и страх от тъй големия новороден съперник, но умело прикри и задържа своите чувства. С фалшива любезност той се обърна към чужденците и ласкаво ги помоли, като отиват във Витлеем, нека проучат, къде точно се намира младенеца и на връщане да му се обадят, за да може и той да му се поклони. Мъдреците не подозираха за пъкления му план, вежливо се сбогуваха и се запътиха за Витлеем. Там те намериха младенеца, защото още с влизането в града, братя по Слънцето, които съпровождаха своя вожд, ги бяха посрещнали и завели при него. Те гледаха чудното, потънало в светлина дете и му се радваха, без да се наситят. Примъкнаха даровете, които му носеха и ги оставиха пред неговите родители. Тъкмо мьдреците искаха да обяснят за съдържанието на двата големи пакета, които най-близко поставиха до детето, те вдигнаха, без да искат глави и с изненада видяха пред себе си великия цар с цялата си красота и много се изненадаха, че вместо да видят един сериозен, недостъпен, резервиран, с повелителен вид и критично настроен към всичко човек, излъчващ подчинение и покорство, те видяха един младеж приветливо да им се усмихва с един приятен мек топъл израз и разположение да ги гледа.

- Вие дойдохте да ми се поклоните, да ме поздравите с идването ми, благодаря Ви. Радвам се на големите постижения, които вие имате в науката, но науката, която нося и ще ви дам, е по- велика от всички науки и пред нея всички те ще трябва да се поклонят. Донесохте ми дарове. Най- напред кодекса на Хамурапи. В продължение на 1750 години, откакто той даде тези закони, оправиха ли света те, спряха ли войните и страданията на хората? И Илия донесе своите закони, като стана причина да се избият 400 пророци, заслепен от фанатизъм. И Мойсей донесе своите закони: законът „зъб за зъб”. С такива закони света не може да се оправи и разбирате много добре, че няма да се оправи. Аз идвам да донеса само един закон: законът на Любовта, законът на жертвата и да покажа на хората, че само този закон, който е законът на Великото Бяло братство, жителите на Слънцето, е единственият, който може да спаси Земята и донесе царството Божие. Усърдието, с което вие търсите знанието и Божията мъдрост, е похвално. Тях и знанията, които ще ви дам сега, трябва да запазите за идващите поколения, за душите, които ще търсят светлината. Там, където идва Любовта, голямото добро, светлината, там идва и голямото зло, тъмнината, омразата и разрушенията. Затова вие трябва да занесете всичките тези съкровища от знания и мъдрост там далеч на Изток, в земите на Индия, там в гънките на високите Хималайски планини, защото там живее народ, който може да пази светлините. Там вълните на разрушението няма да може да стигнат. Злото няма да може да простре ръката на разрушението и гибелта там. След мене князът на този свят, обладан от небивал гняв, ще направи всичко възможно да заличи стъпките ми и делото на светлината. Злоба и разрушение ще залеят земите тук и вашите земи, и от цветущият ви град, и от дьржавата ви и помен няма да остане, и пустиня след това ще покрие цветущите ви земи. Аз пръв ще понеса жестоките удари на този княз и ще понеса небивали страдания, за да поема най-големият дял от страданията на човешкия род, с което ще го спася от надвисналата гибел.

Много още им говори Христос и много мъдрости им разкри там. Даде им дарове, каквито никъде никой не може да им даде: Да виждат бъдещето, да носят и дават живот, и всякога да имат това, което им е нужно.

Накрай Христос им каза: - Не се връщайте през Ерусалим, не отивайте при Ирода, минете на връщане през пустинята, покрай южните брегове на Мъртво море. Макар, че оттам пътят ви е по- дълъг и по-труден, не се страхувайте. Ангели ще ви пазят и ще ви улесняват във всичко.

Пътят на халдейските мъдреци обратно мина неусетно, защото, обогатени с небивала мъдрост и знания от преживяното, даденото им от Христос, те бяха погълнати в размисъл и полезен разговор. В пустинята два пъти валя дъжд и затова имаха обилна вода и свеж прохладен въздух.

Във Вавилон те влязоха в ранни зори, когато градът още спеше. Отправиха се към кулата, където след дълга почивка, дни и мощи наред споделяха с останалите онова, което бяха преживели.

Накрай решиха без бавене съкровищата от мъдрости и знания, с които разполагаха, да бъдат занесенитам, където Христос им беше казал. Много дни след това един дълъг керван, в една тиха приятна вечер се промъкваше през портите на трите пръстена защитни стени на великия град, отправящ се на изток. Никой не обърна внимание на този керван, защото много такива излизаха във вечерния прохлад от големия град.

На първата камила беше Ентан, замислен за начина, по който тези съкровища, съкровищата, които носеха, ще могат да се запазят и предадат на идващите поколения.

 

В средата яздеше Енлил. Той мислеше за условията, които ще създадат и начина, по който ще се обзаведат в новите земи.

На последната камила беше Инин. Винаги разположеният и безгрижен голям учен си мислеше, като гледаше камилата пред себе си, на която грациозно се поклащаше Аниме: „Чудно нещо е Любовта, каква сила и радост носи тя. Но защо ли този Божи дар хората така бързо го опорочават със своите бакалски сметки?”

-------

Години след Христа, от Вавилон и Халдейската държава и помен не остана. Князът на този свят беше заметнал свой плащ на чудовищен мрак и разрушение, и цветущите земи и земите, по които беше минал и разнасял светлина Божият пратеник, станаха пустиня.

юни, 1969 година

Николай

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...