Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_07_03 Творители на Словото3 юли 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 14:30

От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Първо издание - ИК  "Сила и живот",  Бургас, 1994 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Второ издание - ИК "Жануа'98",  София, 2012 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

3 юли 1932 г.

Творители на словото


38-а неделна беседа държана от Учителя, на 3-ти юли 1932 година, София – Изгрев.

Ще прочета първата глава на Съборното послание на Яков. Първите стихове ще оставя вие да прочетете у дома си. Аз ще взема част от 22-ри стих: „Бъдете творители на Словото."

Има една склонност в човешката душа да разрешава всички въпроси по лесния път. От хиляди години, от самото начало до сега хората все бързат да разрешават по един много лесен път въпросите си, но се случва точно обратното. Лесният път е мъчен и мъчният път е лесен път. Съвременният живот в своята целокупност, както сега се изявява е една задача с много противоречия, с добро и зло. Всичко това е една задача, която трябва да се разреши. Уж всяко нещо е на мястото си. Но всичко произтича от факта,че нещата не са турени както трябва. Там е злото. Вие може да си дадете друго, трето разрешение, вие може един въпрос да го разрешавате по един начин, а хората по съвсем друг начин да го разрешават. Войните, които са ставали са един социален акт за разрешаване, една социална задача. Споровете в един дом са задачи за разрешаване. В учения свят споровете, това са методи и начини за разрешаване. Хората имат право да избират какъвто и да е метод за разрешаването на съвременните Въпроси. Но за методите, които употребяват, същевременно ще платят.

Сега някой пита, защо светът е така създаден. Това не е умен въпрос. Така не се пита. На учения човек, ако му напишете едно число от 1 до 10, той знае какво нещо е числото. От 1 до 10 това е цяла една философия, цяла наука на числата. Учени са били кабалистите от древността. И индуските йоги са били кабалисти. За тях са достатъчни 10 числа, с тях работят, с тях обясняват всичко. Не че всичко успяват да обяснят, но туй което може да се обясни със символите, с числата и буквите го обясняват. Появяването на света може така да се обясни. Според древните философи светът е създаден така. И според теорията на Питагора, светът е създаден от нашите числа. Числата са живи единици. Всички разумни същества в света съставят единици на творческата природа. Следователно всеки човек е като единица, която играе Важна роля и затова трябва да разбирате Вътрешния смисъл на единицата. Една единица е човекът, съставен от милиарди малки частици; между тези малки частици, които също са разумни, има известни отношения. Туй се нарича дроб, проста или сложна дроб. Когато се каже, една десета, една хилядна, една милионна, една милиардна част от човека, да знаеш от коя част на организма е Взета тази частица. Сега разбира се, това са гимнастически упражнения за ума. Когато някой гимнастик се упражнява, той иска да направи едно упражнение, да учуди зрителите. След като си видял едно отлично упражнение, какво си придобил? Разправяше ми един познат, бил на цирк с някой господин и там друг господин правил номер. Турил една жена до една черна дъска и от 10 метра разстояние започнал да хвърля ножове, до едното й ухо, до другото, отгоре над главата, 12 ножа хвърлил около главата. На всички сърцата се свили, а той с голямо спокойствие хвърля ножовете. И моят познат ми казваше: " Оттам насетне реших да не ходя на цирк. Реших втори път да не гледам такова нещо. Сви ми се сърцето. Като че този нож може да се забие някъде в мене."

Всички ние искаме да живеем в едно общество на ангели, на хора светии. Това е едната страна. Не е въпросът всичките хора да бъдат добри, а ние какви трябва да бъдем, това е въпросът. Този въпрос ние го изключваме. Ние мислим, като че ние сме последните добри хора, като че светът има да се оправя, а не ние. Понеже светът е създаден от единици от живи същества, доброто общество зависи от ония единици, които съставят света. Каквито са живите единици, такова е и обществото, такъв е и народът. Всеки един човек включва качествата на цялото човечество в себе си. Туй, което цялото човечество може да допринесе, един ден трябва да стане достояние на всяка личност, на всеки един човек. Това е велика задача. Някой иска блаженство в света. Блаженство! Физическо блаженство не съществува. Блаженството, това е разбиране, това е отношение на разумните души. Онова което те радва, кое е? Онзи, който те обича е който те радва. Но щом ти пожелаеш в душата си, че трябва само тебе да обича този човек или Бог, ти туряш един облак, едно ограничение на своя ум.

Сега, за изяснение давам един малък разказ как Господ създал пчелите и как създал мравите. Решил Господ да създаде света и видял, че мравите и пчелите са един важен фактор в него. Мислил какво да им даде, къде да ги постави, за да даде един образец на хората, за своего рода културен народ. Вика Той пчелите, дал им всичките свои блага със задача да идат и да ги раздадат на света;Тъй да ги раздадат, че всичките хора да бъдат доволни. Тия блага били в течно състояние. Те ги носили на главите си. Хората гледали – някои влизали, други излизали. Питат, какво носите? – Трябва да изнесем благата. А като се върнали пчелите при Господа едва половината от благата били раздадени. Господ решава, че пчелите не са в състояние да раздадат благата. Не са били много умни. Пчелите имат едно разбиране, едно учение – да събират, не са се научили да раздават. Тогава Господ им дал друга служба. Направил прашец и го напрашил на цветята. Благата, които някога пчелите носили, сега били напрашени и те събират по малко прашец от всяко цвете, пречистват го и го правят на мед. Колко години ще минат докато пречистят всичките блага, които са били напрашени, не знаем. След като свършат тази работа те няма да бъдат вече пчели.

След това Господ повикал мравите, казал така: "На всяка врата ще ходите, ще хлопате, няма да оставите нито една врата неотворена и ще раздавате." Мравите отишли, похлопали веднъж, дваж, никой не излиза, върнали се вечерта и казали, че едва една трета раздали от всичките блага. Много трудна работа, казват, хлопаш, хлопаш, чуваш един глас "кой хлопа? ", после никой не отваря." Тогава Господ казал на мравите: "Не знаете да раздавате Божиите блага." Затуй и на тях дал да събират. Да се научат на изкуството как да се отварят пред тях вратите. Затова сега мравите ходят дето не ги караш, и всичко задигат. И така, хлопат по веднъж, по дваж пъти, изпъждат ги, те пак хлопат. Сто пъти да похлопат, ще ги изпъдят и те пак ще влязат, ще задигнат нещичко и ще го носят със себе си. Те за себе си знаят много добре как да се уреждат. Казвам: това се случва и с човека. Аз виждам пчелите в сърдечния живот на човека, а мравите, това е физическият живот. Два фактора, които са останали неразрешени в човека, той не знае как да ги разреши. Бог по същия начин го е пратил в света да оценява благата, да разбере онзи велик закон. който е вложен в живота – даването. Човек не е още това, което трябва да бъде. Ако човек трябва да се задоволи само със сегашния живот, неговото съществувание е жалко. Ако той като една мравя или една пчела се задоволи със своя обикновен живот, няма никакъв смисъл. Растенето, развитието – това е смисълът на живота, това е реализирането на живота. Не само да се изучава живота от книги и картини, но той трябва да се опита, да се реализира. Всеки един човек трябва да расте, да приеме пълния живот в себе си. Единственото благо, единственото най-велико благо, което съществува, то е животът. Сега този живот е представен под много форми. Учените хора го представят в науката. Религиозните хора го представят в лицето на Бога, в неговите хиляди форми. Но нито един от тях не е дал метод, по който ние можем да намерим тази велика Истина. Няма човек в света, който може да ни покаже как можем да намерим истината. Обаче всеки един човек може да покаже пътя, дори някой може да ви заведе до някой планински извор. Но за да опитате извора, за да имате истинско понятие за водата, вие сами трябва да я вкусите. Този, който пие, може да ви каже, че тя е кристална, лечебна. Но ако вие сами не опитате, няма да имате реално понятие за сладчината на водата. Следователно, ние можем да разглеждаме живота и казваме какъв е животът на другите хора. Животът на другите хора е реален за нас дотолкова, доколкото ние сме опитали нашия живот. Животът на другите хора е реален за мен дотолкова, доколкото аз съм опитал моя живот. Понеже животът има едно и също произхождение, казвам: онова което сега смущава хората е, че те искат да се осигурят. Всеки иска да се осигури. Осигуровката е едно отлично качество. Този стремеж не е лош, да се осигури човек. Как? Човек иска да бъде умен, но трябва да знае как да придобива ума и как се развиват способностите. Способностите растат и се развиват. Условията се дават, а способностите трябва да се развиват. Човек може да е даровит музикант може да е даровит земеделец или даровит философ, но ако той не работи над себе си, всички тия дарби ще останат в едно затворено положение. Казвам: съществува една философия в живота. Някой се спира и казва тъй: какво ни ползва нас, ако ние изучаваме известна страна на живота, а нямаме резултати. Но аз задавам другия въпрос: какво ще придобием, ако не използваме условията? Аз ви давам едно обяснение. Онази малката мома, която е куца, грозна и навсякъде е подритвана, никъде не я приемат, ходи, скита, среща някого на пътя и той и казва: Вярваш ли, че аз мога да направя твоя живот щастлив, да ти дам това, за което твоето сърце копнее? И в какво именно седи това? Да й възвърне красотата, да й възвърне здравето от което се нуждае. Ако й създаде отлично тяло, отличен образ, даде й подтик на ума, на сърцето, тогава тази мома ще се издигне и животът й ще се подобри. Ако тази млада мома, на която дам тези качества, един ден забрави туй, което съм й дал, питам: какво ще постигне? Тя ще постигне само страдание, защото животът има друга една страна, друга една тайна се крие в живота. Зад всяка форма, зад всяко живо същество седи онова Разумно Същество, което ви опитва как вие ще постъпите. Ако дойдете при една грозна форма, и там Бог ви изпитва. С вашата брадва отсечете едно дърво и окото ви не мига – Господ ви опитва. Виждате малка птичка, вдигнете прашката и я убиете – Бог и тук ви опитва. Бог навсякъде ви опитва. И Той само отбелязва. Всичко туй, което сте правили, ще го правят и на вас. А вие един ден ще се попитате защо са всичките тия страдания в живота ви, откъде дойдоха. Чудни са съвременните хора, когато питат откъде идват страданията. Всички питат и светски и религиозни хора: "Ние ли сме най-големите грешници в света?" Не е въпросът за най-големите грешници. Страданието в света не произтича от големите грехове. Страданието в света произтича от неизпълнението Волята Божия. Когато не обичаш някого и не изпълняваш неговата воля в душата има страдание. Тогава в човека се ражда едно противоречие. Той казва: аз искам да бъда свободен. Но в какво седи свободата на човека? Ако Бог не беше създал света, той нямаше да бъде свободен. Бог създаде света за да покаже, че е свободен. Ако вие ме попитате – по човешки говоря – защо Бог създаде света, ще кажа: за да бъде свободен. Понеже Бог обича света, създаде го за да бъде свободен. Ако не разбирате защо светът е създаден, не сте свободни. Следователно и обратния процес сега. Вие за да бъдете свободни, трябва да изучавате защо Бог създаде света. В разбирането на тази свобода, Бог като създаде света включи и вашата Свобода. Защото всичко онова, което вие търсите, се намира в онова, което Бог е създал. Сега не ме разбирайте механически. Но искам да ме разберете правилно. Може да се направи една златна гарафа или стъкло от скъпоценни камъни, но най-важното е какво човек ще вложи в гарафата. Може да е скъпоценна, но важното е умният човек какво е вложил вътре. Важно е съдържанието да съответства на тази скъпоценност. Тялото само по себе си е външната форма. Онова съдържание, което трябва да е вложено в тялото, то е важно. То определя човешкия организъм: какви мисли трябва да седят в човешката глава, какви чувства трябва да обитават в човешкото сърце и какви постъпки трябва да има в човешката воля. Онзи, който иска да носи името човек, той в своя ум трябва да носи една възвишена мисъл. Трябва да знае силата на една мисъл в какво седи. Всяка една мисъл е силна, когато може да се облече в едно чувство. Всяко едно чувство е силно, когато може да се облече в един волев акт. И всеки един волев акт е силен, когато дойде в съприкосновение с духа на човека. Ако вие не разбирате този вътрешен закон, каквото и богатство да имате, ще го изгубите. Единственото нещо, от което страдат сегашните хора, то е че не владеят своите мисли, не владеят своите чувства, своите постъпки и вследствие на това стават всичките нещастия, които сега съществуват. Хората само се заблуждават. Те не искат да разрешат въпросите в света тъй както трябва. Всички ония палещи въпроси, които сега озадачават цялото човечество, може да се разрешат само по закона на любовта, не на чувствената любов, но на онази любов, която носи живота и разумността в себе си. Достатъчен е един разумен човек, за да спаси света и този човек се яви преди 2000 години. Христос вече е спасил света. Светът е спасен, но сега хората трябва да ги убеждаваме във факта, че светът е спасен, че светът е оправен. В света има всичко, от което ние се нуждаем, а трябва да убеждаваме хората в това. Някои казват: "Няма нищо. Хляб няма. Хората са лоши." Трябва да убеждаваме света, че хората са добри. Казват: вълк е този човек, но вълкът познава само вълците, мечката познава само мечките, овцата познава само овцете. Един закон съществува в света. Онова, което трябва да спаси света, то познава всичко. Вълкът е вълк, понеже е забравил защо е създаден. Той е изгубил своето предназначение. Ако една майка изгуби своето предназначение, какво ще стане от нея? Аз да ви кажа. Тя ще се облича по три пъти на ден с най-хубави дрехи, ще сяда да свири на пианото, от сутрин до вечер ще фантазира за някой свой възлюблен, ще се пудри, ще се белосва, ще ходи с хубави чепичета, ще премигва с очите си, ще гледа през прозорците. Ще ходи на бал, на концерт и най-после този я лъже, онзи я лъже, докато стане една стара бабуша и каже, че животът няма смисъл. Туй, което е вярно за един, е вярно и за другите. След туй ще каже, че е поостаряла и мисли, че е разрешила нещо. Като кажеш че си стар човек значи, че наближава да умреш. Хубаво, ще умреш, но какво ще разрешиш със своето умиране? И в самата смърт има задачи за разрешаване. Като кажеш "да умра", ти вземаш билет за онзи свят, но като идеш в онзи свят трябва да го опознаеш. Ти искаш да отидеш в Америка, но за да живееш там трябва да я опознаеш. Мнозина отиват в онзи свят, както един българин отишъл в Америка. Един учител, Цеко Грънчарски, не този нашият Цеко, ми разправяше своята опитност: "Не искам да работя, ще ида в Америка. Оттук ще отида във Франция, ще науча френски език, че като отида в Америка ще преподавам на американците френски, за да изкарвам хляба си." Отишъл той в Париж, изучавал малко езика, заминал за Америка и търси работа. Един ден си намира работа в една църква. Един голям орган имало в църквата и той трябвало да върти ръчката на органа, да вкарва въздух, и така да си изкарва прехраната. "Ето до какъв хал дойдох, аз, един български учител, да въртя ръчката на този орган." Както размишлявал така забравил да върти ръчката, дошъл един французин и му казва "Господине, ръчката!" И сега вие сте се хванали за ръчката и искате да напуснете, но ще ви кажат: "Господине, вие сте се хванали вече тук на работа, пари вземате, ще си гледате работата както трябва."

Та казвам: всеки един човек, който е дошъл в света, той се е ангажирал с известна работа. Той може да казва, че животът няма смисъл, че не иска да живее, че иска да напусне, но това са празни работи. Животът, това е една красива задача, която трябва да се разреши. Разрешите ли така всички социални въпроси, всички научни въпроси, всички духовни въпроси на цялото битие, ще ви станат ясни много неща и вие ще усетите в себе си една мощ. Съвременните хора са слаби и затова се групират на едно място, но силата не седи в множеството. Множеството, това е един баласт. Човек е създаден от много клетки, милиарди клетки има, но неговата сила седи в неговата глава, в това как е организиран неговият мозък. Там седи силата на човека. От това как са организирани неговите мускули и дали знае как да ги употреби – там седи също неговата сила.

Човек трябва да бъде творител на Словото. Да се постави на онова положение да разбира вътрешния дълбок смисъл, да се интересува от живота. Има едно правилно разрешение. Туй правилно разрешение е, както когато подквасвате млякото – малко подкваса се изисква; то е както земеделецът, който сее житото, както градинарят, който поставя семената – и разумният човек трябва да знае как да посее семената на мислите. Не трябва да се смущава какви ще бъдат резултатите. Посей семето и не мисли за последствията. Великият Закон, който съществува в света, е следният: не щади труда си да посееш една хубава мисъл в ума си. Когато говоря за посяването на мислите, не разбирам тия мисли, които сега съществуват. Всички социални въпроси, така както сега ги разискват хората, нямат никакво разрешение. Всичката вода, която е събрана от хиляди години и запушена 6 шишета, не разрешава въпроса. Не съм ходил да отварям тия бутилки, да опитвам тази вода. Аз ще ида при онзи извор, от дето е налята тази вода преди хиляди години. Тази вода в бутилките няма преснетата на изворната вода. Влезе една мисъл в главата на някой човек и той казва: "Стара истина." Старата истина не разрешава въпроса. Истината, която остарява, нищо не разрешава. Така не се говори. Истината не може да бъде нито млада, нито стара. Туй, което е младо, то претърпява известни изменения. А туй, което е старо, то се е проявило, изгубило се е. За Истината вие трябва да имате съвсем друго понятие. Истината е онази вечна, разумна сила, която освобождава хората. Трябва да я доловите. Има една велика сила в света и като влезете във връзка с нея, тя ще ви освободи. Където и да сте, и на планината да сте, и в ада да слезете, вие като призовете тази сила, тя може да ви избави. И оттам ще познаете, че има нещо. И псалмопевецът е казал за тази сила: "И В ада да съм, и оттам ти ще ме избавиш и ще ме спасиш." Такова дълбоко разбиране ви е нужно. Вие седите някои път и се обезсърчавате. Някоя млада мома се е обезсърчила, че не я обичат; младият момък се обезсърчил, че не го обичат; студентът се обезсърчил, че не е завършил; търговецът се обезсърчил, че няма пари; жената се обезсърчила, че няма деца. Някой се обезсърчил, че няма разбиране. Всички хора искат да имат знание. Трябва да имате друго понятие за знанието. Ако аз натоваря една камила със знание, учена ли става тя? Ако аз натоваря една камила с най-хубави икони и кръстове, светия ли ще стане? Някои искат да им дам формула. Някой път формулите не хващат. В последната беседа ви казах за този човек от село Беброво, който като хванал една биволица за рогата, решил да направи опит, да използва една хубава формула и казал: ."В името на Господа Исуса Христа да не мучиш!" Но формулата не хванала място и биволицата го поваля на земята. Добре, че дошъл говедарят, че едва го спасил. Той ми разправяше своята опитност, как биволицата излязла по-силна от него. Ти, когато искаш да хванеш една биволица, сила трябва да имаш, че като я хванеш, тя да познае, че сила има в тебе. Сега да ви приведа едно сравнение. Ако ти не упражняваш своя ум, хванеш един въпрос, но този въпрос те поваля на земята. Освен, че нищо няма да спечелиш, но ще те охлузи. Искаш да четеш някой нов философ. Този философ ти казва, че животът няма смисъл. Питам тогава, как ще се оправиш с този въпрос? Има ли смисъл или няма смисъл живота? За разрешаването на този въпрос философията няма да ти помогне. Аз ако съм на твоето място, ето как ще се оправя: аз ще кажа, че този философ е много по-прост от мене, той нищо не знае. Ако този философ пие от ония бутилки, напълнени с вода, а аз съм пил от самия извор, може ли някой да ми доказва, че животът няма смисъл? После, аз ще попитам този философ: ако животът няма смисъл, какви бяха подбудителните причини, които ви заставиха да пишете тази книга? Той се е домогнал до една слабост на хората, иска да спечели пари, да си продаде книгата, за да си осмисли живота. Ако един човек ви проповядва едно учение, било религиозно, било философско, за да преживее, той не говори истината. Ученият човек трябва да изявява, да бъде носител на истината. Тази истина да не се задържа, но всички хора да бъдат нейни носители в науката, в обществения живот хората трябва да бъдат носители на тази истина. Сами трябва да се учат. Казвате: трябва да се защити истината. Тя е толкова силна, че няма нужда от защита. Най-силното нещо, което съществува в света, това е истината. Най-силното нещо, което съществува в живота, това е любовта. Не защитавайте любовта. Тя може по някой път да ви се вижда слаба, нищожна. Аз съм виждал толкоз герои, които са се били геройски на бойното поле, които не са преклонили коляно пред никого, а пред едно малко момиче коленичил, моли й се: ти си, която можеш да ме спасиш. Този генерал паднал и се моли, коленичил. Това са факти. Това е любов. Това е онази велика сила, която действа в душата на това момиче. Всеки един от нас се самозаблуждава като мисли, че той е много силен, или много умен. Щом помисли така, ще загуби всичката сила. Реката има смисъл, когато води началото си от извора. Изворът е над нея. Реката може да помисли, че тя е, която урежда всичките работи, но ако изворът престане, и реката ще престане. Ти в живота си една река, която тече благодарение на Божествения извор, през теб тече великият Живот. Ти си излязъл из Бога. Животът ти има смисъл. Тялото ти е велико. Туй трябва да го съзнаваш. Ако ти мислиш, че нямаш хубаво тяло, обезсърчаваш себе си, скъсваш връзките си с Извора. Тогава ще приличаш на млад човек, който влиза в един кладенец. Ако ти изгубиш вярата в живота, питам, какво ще спечелиш? Ти ще останеш на дъното на тия страдания. Всички хора, които страдат, са дошли в това отчаяние, изгубвали са своята вяра. Аз съм дотолкова човек, доколкото изразявам Божественото начало, което се проявява в мене. Онзи прозорец, който е турен на някоя къща, колкото е по-голям, по-голяма светлина влиза. Когато светлината влиза във вашата къща, не давайте разпореждане какво трябва да прави. Има едно нещо, на което вие не трябва да заповядвате. Когато любовта дойде във вашата душа, не заповядвайте. Оставете да се разпорежда както тя знае. Когато истината дойде във вашата душа, оставете свободата да се разпорежда както тя знае. И когато Божествената светлина дойде, оставете светлината тя да се разпорежда. Животът ви ще се уреди, както никога не сте го виждали. Сега не искам туй да го приемете и да го вярвате, но опитайте го." Като го опитате, ще кажете дали думите ми са верни. Запример, ако вие повярвате, какво печеля аз? Аз печеля, че няма да бъдете недоволни и ще кажете, че думите ми са верни. Ще се радвам, че вие сте приложили туй учение и сте носители на Божественото в света. Аз бих желал всичките хора да са носители на Божественото. Между нас още няма любов. Между нас съществува само чувството, кой да бъде пръв и кой да бъде последен. Има положение в живота, когато трябва да бъдеш пръв и когато трябва да бъдеш последен. Как ще разберете този стих, дето казва Бог: "Аз съм пръв и последен." Ако си пръв, бъди с Бога, или бъди пръв с Христа. Този Христос, когото считаха, че е Син Божи, хванаха го римските закони, биха го, плюха го, натовариха му един кръст и тръгна Той. Разпънаха Го на него и каза: Свърши се тази работа. Разбягаха се Неговите ученици, един остави дрехата си и гол избяга. Христос остана сам. И най-после Той почувства, че е и от Бога изоставен. Имаше нещо велико в Христа. Великото е в безграничното Му търпение, в безпримерната Му любов. Той каза: Зная едно нещо, което не може да се измени. Всички може да ме изоставят. Римляните може да ме турят на кръста. Може да платя всичко туй, но има нещо в света, което не може да се измени. Онзи, в когото вярвам, онази любов, която е в моята душа, онази истина, която е в моя ум, онази светлина, която е в мене, не може да се измени. Те са живи. Сега ние проповядваме един Христос, който е умрял преди 2000 години, ние проповядваме един Христос, който е минал през страданията и е устоял, минал е туй, великото изпитание в света. Може да ти вземат богатството, може да ти вземат здравето, всичко може да ти вземат в света, но има нещо, което не може да се вземе от човешката душа.

Имайте онова правилно разбиране за живота -разглеждайте го в неговото цялостно и възходящо състояние. Когато един философ или поет вземе своето перо, той пише с всичките букви, а не само с няколко. Той може ли да се спре само на една буква? Не, вика всичките букви върху белия лист. Той обича всичките и започва с перото една след друга да ги ниже. Минават те и заминават. Какво ли би станало, ако всички букви имаха навик да се докачат, че поетът пише с някои букви повече, с други по-малко, с трети в много редки случаи? Или ако всяка се гневи, че е затисната; какво щеше да бъде? Щом ти си турен като една буква в началото на Любовта, радвай се, че носиш първата-буква на Любовта, след теб ще дойде втората, третата, четвъртата. Нужни са най-малко пет живи същества, и то от най-разумните, които нашият свят може да създаде и с които можете да напишете "любов". За да разберете думата "любов", трябва да намерите пет разумни същества, ако сте българин. Ако сте англичанин ще намерите четири души – love. Англичанинът е по-практичен. Тия четири души трябва да бъдат най-разумните. Тия разумни хора трябва да бъдат човеци, да говорят за любовта. Ще намерите един момък, който никога не се е опетнявал в живота си, който като мине през всички изпитания чист остава. Ще намерите една мома, която минава през всички изпитания и чиста остава. Ще намерите един философ, който като минава през всички противоречия чист остава, умът му не се е покварил. Ще намерите един религиозен човек, който е минал през всички религиозни форми и сърцето му не се е опетнило. И тия четирима души като намерите, най-после ще намерите Христа, ще ги повикате заедно да ви говорят всички за любовта. Нали искате да знаете какво нещо е любовта? Тогава ще трепне нещо в душата ви и когато ви трепне, ще имате онази магическа сила, онази тояжка, с която като тропнете само, можете да се движите с бързината на слънцето, навсякъде из вселената можете да пътувате. Сега аз Ви пренасям В един свят, дето не можете да имате никаква сила. Като опитате Всичко на земята и няма повече какво да правите, като проучите Всички науки тук на земята, тогава ще имате право да пътувате за другите светове. Но засега има с какво да се занимавате. Че кой ще е онзи, когато наближи последният момент на заминаването Ви от този свят, след като преминете реката на смъртта, кой ще е онзи, който ще би придружава? Когато минете от една планета в друга, ще има един капитан, който ръководи кораба. Питам: Кой ще бъде капитанът на онзи кораб, на който вие сте се качили? Ако вие се качите на един съвременен параход, все трябва да имате един билет. Тогава кой ще бъде вашият билет? Разправяше ми един българин: "Като нямах пари в Америка, останал бях без пари, веднъж се бях скрил под един вагон на една гара. Намериха ме, смъкнаха ме, оставиха ме насред пътя тия американци и трябваше да чакам няколко дни, докато една вечер мина друг трен, скрих се в него и ме заведе на местоназначението ми." Това е сегашното пътуване. Всички вие пътувате по същия начин. Като казвам "всички", разбирам онези, които нямат правилно разбиране.

Вие търсите смисъл в живота. Говорите за любов. Ще обичате само Онзи, който не помрачава нито своята светлина, нито вашата светлина. Той има една вътрешна мярка. Сега казвате: "Какво трябва да правим с нашия живот?" Оставете всички сегашни заключения настрана. Не се вплитайте. Оставете греховете настрана, слабостите, не мислете за порочността, която вие имате. Нима аз трябва да се спра да мисля, че съм един грешен човек? Аз казвам: много добри са моите възгледи. Казвам: Аз съм излязъл от Бога, трябва да мисля както Той мисли, трябва да живея както Той живее, трябва да действувам, както Той действа – тъй трябва да бъде! Моите отношения трябва да бъдат прави. Дето е Той, да бъда и аз. Ако е в началото, да бъда с Него. Когато някой път аз ви говоря за някое растение или за някоя малка мушица, разбирам присъствието на Бога в тях. Аз гледам и се радвам, че туй малкото същество е разумно. Аз седя горе един ден, на едно малко балконче. Заваля дъжд. Седя и си мисля за дъжда. По едно време дойде една красива пеперуда, кацна на керемидите, сви крилцата си. Излага се на голяма опасност – дъждът ще накваси крилцата й. Казвам: "Ще умре." Такава мисъл ми мина. Засили се дъжда, накваси всички керемиди, но пеперудата остана суха, нито една капка не падна на крилцата й. Петнадесет минути неподвижна стоя и след като премина дъждът хвръкна. Казвам: тази глупава пеперуда избра онова място, дето нито една капка от дъжда не можа да я засегне. Мога ли и аз да бъда толкоз умен, като нея? Мога ли да взема едно място, дето всичките страдания, всичките противоречия в света, които съществуват, да минат край мене и аз да остана неуязвим? Това е една философия в живота. Радвайте се. това са изпитания. Ето пеперудата има смелостта да не се скрие в стаята – един от прозорците беше отворен, но тя кацна на керемидите и казва: "Господи и тук можеш да ме защитиш." Тя можеше да влезе от страх, но не се уплаши. Казвам: ето един герой. Тази пеперуда в моите очи остана като герой. Колко бих желал хората да бъдат като тази пеперуда!

В стиха се казва: "Бъдете творители на Словото." Когато говорим за Бога който живее в нас, подразбираме, че Бог живее в нас във всяко време. В един момент дойде един импулс – Бог те е докоснал, проявил се е. Казва ти: "Остави аз да се проявя в тебе. " Ако ти в даден момент отвориш своята душа, да проявиш Неговата мисъл, Неговите чувства и Неговия волев акт, Бог се е проявил в тебе. Казваш: "Не му е времето сега". Затвори ли душата си, човек постепенно започва да се втвърдява. Настава състоянието на .недоволство. Когато ние говорим за Бога тия моменти са малки. Може да си слугиня, може-да си слуга, може да си орач, може да си в затвора – Господ ще те посети навсякъде. Ще посети банкера и ще му каже: "Дай малко от това, което имаш." На затворения ще каже: "Имай вяра, не бой се, аз ще те извадя от затвора." Ще го утеши. На младата мома, на която 10 души кандидати са се насъбрали, ще й каже: "Не бой се, аз ще избера един, ще стане тази работа." Господ навсякъде казва по нещо. Ти седиш и мислиш: "Я дойде, я не." Заблуждение е това. Има заблуждения в света, но има и една велика истина. Аз ви говоря за истината, в която нещата са 100% верни.

Преди няколко дни дойде един германец, богат търговец, иска да ме види. Човекът интелигентен, едно лице хубаво. Иска да му кажа нещо. След като говорихме, онзи българин който го придружаваше казва: "Негова милост се интересува от този бюст" .Показва го. Германецът казва: "Интересува ме нещо лично за мене да ми кажете." След като му говорих много работи казвам му: Макар да си богат човек, но си много мързелив и много немарлив. Този мързел, тази немарливост много пакост ще ти направят. Ти обичаш охолния живот. Обичаш да си похапваш повече, отколкото трябва. Той казва: "Вярно е, много съм мързелив." В човека има едно инертно естество. И когато Провидението ви тури на работа, казвате: "Убедих се вече, че трябва да се работи." Ако е за работа, онзи кърт цял ден оре земята и казва: "Аз свърших тази работа." Онзи червей и той целият ден рови. Това е неразбиране на живота. Ние се качваме, слизаме, без идея. Аз никога не бих отишъл при един извор да почерпя вода, ако нямам любов. Аз не бих отишъл да работя на нивата, ако нямам любов. Всяко нещо трябва да се извърши с любов. Като се върна от нивата да почувствам, че съм спечелил нещо. Да предам нещо на нивата и тя да ми предаде нещо. Същият закон – когато вие излезете в живота, да приемете Божието благословение. Вярвате ли, ще го получите. Дай от себе си и вземи, защото трябва да има една обмяна. Тогава аз казвам: онзи който дава е всякога по-силен от онзи, който взема. Ако ти искаш да бъдеш силен човек, дай най-първо. Най-първо се научи да даваш, после да вземаш. А големите търговци казват: днес с пари, утре без пари. Аз харесвам търговците. Едно качество имат те. Най-напред търговецът ще ти вземе парите и после ще ти даде стоката. А някой има, най-първо дават стоката, а някои искат даже на кредит. Някои лекари има, като ги извикат да лекуват казват: "Първо трябва да платиш таксата." Аз не бих наел да ме лекува лекар, който иска преди да ме е лекувал да му платя таксата. По-добре лекува онзи лекар, който лекува, а после иска такса. В душата на лекаря трябва да има сила да лекува, а не да събира пари. Той не е станал лекар, за да печели пари. Свещеникът не е станал свещеник да ръси, да кръщава, да взема пари. Той се оправдава, че иначе ще се събори църквата. Църквата не може да се събори. Живата църква това са разумните същества. Чудя се, като чувам да казвате: учението пропада. Не може един народ да пропадне, човек не може да пропадне. Само умрелите работи пропадат в света. Ако къщата пропада, нека пропада, но живата църква не може да пропадне, една жива истина не може да пропадне. Такъв е великият закон. Казвате: "Какво ще стане с нас? " По-хубави времена от тия никога не са наставали за разумните. Но и по-лоши времена не са наставали за глупавите. Който е глупав, на ръжен ще го пекат, пък който е умен, пеш ще ходи, без такси. В моя ум седи една идея. Всеки човек, който иска да се качи на такси, той е инвалид. За мене файтони, таксита са изключения. Да се качиш на кон може, но и то е изключение. Аз не искам да туря в ума си един кон и да уповавам на него. Ако дойде един кон, добре дошъл, но всякога уповавам на себе си. Уповавам повече на своите крака. Мога да ходя тъй бързо, както едно такси може да ходи. Мога да ходя тъй полека, както една мравка върви. Пък ако някой път дойде таксито, добре дошло. За да е свободен вашият ум, считайте всички условия за нещо странично, не влагайте в ума си много пари, понеже ще ви спънат. Нещо излишно са парите, такситата, файтоните. В човешкия ум трябва да има нещо, което е най-свещено. Никога не задавайте въпроса: какво ще стане с мен. Светът е пълен с разумни същества, които са завършили своето развитие на земята. Влезте във връзка с тях, да ви помогнат. Не мислете, че на тази земя само грешници живеят. Има разумни същества, на които сърцата им трептят от любов към нас. Има същества, които имат знания и те изпращат своето благопожелание. Ако имате радио, ще слушате. Те казват: "Братя ние сме с вас." Сега вие може да ме запитате: "Туй което казваш, вярно ли е?" Ако вярвате – вярно е, ако не вярвате – не е вярно. За мене 101 на сто е вярно. Може би за някои 90 на сто, за някои 80, 70, за някои 60 на сто, а за някои може да е квадратна лъжа. То е ваша работа сега. Ние не можем да живеем в света, ако нямаше тия разумни същества, които не умират. Благодарение на тях ние живеем. Благодарение на Христа ние живеем в света. Благодарение че Христос живее и вие живеете. Ако Христос не беше умрял, досега и вие не щяхте да съществувате. Животът, който имате, вашата мисъл, вашите чувства, всичко се дължи на Христа, който е дал всичко от себе си. Какво казва Христос днес за вас? Христос казва: "Братя, използвайте ония блага, които моят Отец ви е дал. Вървете по моя път, както аз ходих. Бъдете смели и решителни, понасяйте всичко с любов, с истина, със светлина, за да победите." Този е истинският път. Всички хора, бедни и богати, трябва да си подадат ръка. Това е сегашното разбиране на социалния въпрос. Богатите трябва да излязат от къщите, сиромасите също, да си подадат ръка и да кажат: съществува в света братство! Щом съществува братство, тогава ще дойде равенство и при това положение въпросите много лесно се разрешават.

И тъй бъдете творители на Словото, носители на Живото Слово, носители на Живата Мисъл в душите си и бъдете силни!

38-а неделна беседа държана от Учителя, на 3-ти юли 1932 година, София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни