Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1920_02_01 Земният и небесният1 февруари 1920 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 04 януари 2011 - 10:44

От книгата  "Да възлюбиш Господа", беседи от Учителя, (1914 - 1920 г.),
Издадена 1946 г., София,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г.,
Книгата за теглене - PDF

Съдържание




Земният и небесният



„Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните?” (Йоана 3:12)

Христос казва, че човек черпи своите знания от два свята: от земния и от небесния.

„Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните”? Христос употребява думата „не вярва” в специален смисъл. Като изучаваме човешкия език, ние трябва да проникваме в неговия дълбок смисъл, в начина, по който са свързани думите. Като изучаваме музиката, виждаме, че тя се основава на известни закони и ключове. И тя има свои знаци, както и езикът. Ключът е от голямо значение в музиката. Как ще изпееш една песен, ако в началото на петолинието не е поставен никакъв ключ? Казваш: Зная, че нотата сол стои на втората линия на петолинието, си – на третата линия. Така е, но местата на тия ноти зависят от ключа. Ако ключът не е сол, а друг някакъв, и нотите са други.

На същото основание, казвам: Когато употребяваме известни думи, трябва да знаем, на какъв ключ говорим. При това, трябва да се знае, в каква гама е написана дадена песен: в мажорна, или в минорна. Ако е написана в мажорна гама, тя звучи по един начин; ако е написана в минорна гама, тя звучи по друг начин. Една музикална пиеса може да бъде написана и в хроматични гами, дето мажорната и минорната гама се преливат една в друга. – Какво представят тия гами? – Мажорната гама представя ума, минорната – сърцето, а хроматичната – животът.

По кой ключ изучавате религията или коя и да е наука? Ще кажете, че религията си е религия, няма защо да се интересува от гамите. Така е за невежия, но не и за посветения. За невежия и шумът, и хармоничните тонове са все музика. Той бие тъпана и се въодушевява, мисли, че и това е музика. За музикалния човек това е шум, а не музика. Вие тъпан ли биете, или музика слушате? Днес повечето хора бият тъпан, защото това е най-лесното изкуство. Шопите много обичат да бият тъпан. Като удрят тъпана, гласът му се чува чак до другото село. Голям шум вдига тъпанът. Не е лошо нещо тъпанът, но той не изразява целокупния живот.

„Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как ще повярвате, ако ви река небесните?” С други думи казано: Ако не разберете земните работи, как ще разберете небесните? Кои са земните работи? Всички сте изучавали геометрията, знаете, какво нещо е квадратът. Той е фигура, т. е, пространство, затворено с четири равни страни и четири прави ъгъла. Какво означават правите ъгли? Намерете ключа, на който е построен квадратът и го преведете в една постоянна величина. Човек е сложна величина. За да познаеш човека, трябва да го разложиш на съставните му елементи, т. е. на съставните му величини. В математиката величините се разглеждат като елементи на телата. Какво нещо е елементът? Елементът е определена величина, която влиза в състава на телата. Значи, елемент и величина са едно и също нещо. Мислите и чувствата са също величини. Какво число представя всяка величина, не знаете. Една величина може да е 10, друга – 100, а трета – 1000. Какви са отношенията между различните величини? Много неща не знаят сегашните хора от геометрията, но, въпреки това, те са построили дома си върху квадрата. Квадратът не е нищо друго, освен кола в движение, с четири колела – две отпред и две отзад – правите ъгли. Квадратът е плоскост, върху която падат всички тежести на живота. Следователно, когато човек страда, това показва, че животът му е построен на квадрат, върху който се стичат тежестите на живота. И българинът е построил колата си върху квадрат, който е в движение. Правият ъгъл е център, около който силите се движат кръгообразно. Четирите страни на квадрата са диаметри на четири окръжности. В геометрията се изучават, освен квадрата, още и триъгълника, петоъгълника и други фигури. Те се разглеждат като отсечки на сложни величини. И в геометрията, по дадени величини, могат да се намерят неизвестните.

Когато се говори за пътя, който човешкият ум изминава при движението си, аз го означавам с думата вектор. – Какво означава векторът? – Движение в определена посока. Правата линия аb представя пътя, по който умът се движи: а b. Точката „а” е началото на вектора, „b” – краят на вектора. Значи, всяка мисъл, която започва от „а” и свършва в „b” е вектор, дължина, измината в известна посока. Думата „добро” също представя движение, изминато в определена посока. Като преведете тая величина в живота, ще разберете вътрешния смисъл на доброто. Като изговорите думата „бомба”, веднага си представяте нейната външна форма и ефекта, който произвежда при експлозия, Между думите „добро” и „бомба” има голяма разлика. Първата има отношение към духовния свят, а втората – към материалния.

„Ако ви говоря за земните работи и не ги разбирате, как ще разберете небесните?” Това значи: Ако не разбирате ключовете на земните работи, как ще разберете ключовете на небесните? – В какво се заключава смисълът на земния живот? – В движението отдолу-нагоре. Така човек се развива, става по-благороден, по-разумен и чистосърдечен, а отношенията му към Бога и към ближните – по-правилни.

Каква е разликата между земния и небесния живот? – Земният живот се занимава с земните работи, които имат отношение към стомаха. Небесният живот се занимава с небесните работи, които се отнасят към мозъка. Това е превод на Христовите думи във величини от първа степен. Има величини от втора, трета, четвърта степен, едни от които вървят във възходяща степен, а други – в низходяща. Като казвам, че стомахът има отношение към земята, имам пред вид неговите нужди. Всичко, което произхожда от земята, е в услуга на стомаха. Щом види едно земно благо, човек го туря първо в устата си, а оттам то отива в стомаха. Няма благо на земята, което човек да не е опитал.

Христос казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.” Това значи: Ако земният ви живот няма определена форма, съдържание и смисъл, той не може да се свърже с небесния, дето всички неща са строго определени и точно измерени. На земята хората се пипат, гледат, докато се познаят. На небето не е така, там хората се виждат. Виждането подразбира вътрешна светлина на човешкия ум и на човешкото сърце. Тук не се прави разлика между гледане и виждане, както мнозина смесват понятията душа и кръв, душа и дух, дух и ум. Тая е причината, дето хората говорят на неразбран език. Затова един друг се наричат невежи. Всички сте невежи, защото говорите на неразбран език, на неразбрани ключове. Ако душата е кръв, какво е тогава кръвта? Душа и кръв са две различни понятия, две различни величини. Да говориш на разбран език, това значи, всяка дума да има точно определен смисъл. В Божествената математика всяка дума, всяко число имат строго определен смисъл. В човешкия живот, обаче, всяка дума става разбрана, само когато човек страда. Страданието е метод, от който човек се учи да говори кратко, правилно и съдържателно. Който страда, казва кратко и ясно: Братко, помогни ми! Той не говори излишни думи, не казва: Братко, ти си добър, благороден човек; ако искаш, можеш да ми помогнеш. Той изчерпва въпроса с две думи: Помогни ми! Тия думи съдържат такава сила, че който ги чуе, веднага се притича на помощ.

„Ако земните работи ви рекох и не ги разбирате, как ще разберете небесните?” Ако не разбирате работите, които всеки ден преживявате и които са близки до вашето съзнание, как ще разберете небесните, които са далеч от вас? Сегашните майки и бащи не разбират синовете и дъщерите си, които са постоянно между тях. Ако попитате майката, каква е дъщеря й, тя ще я опише външно. Ще каже, че е руса, хубава, грациозна. Това са външни черти на дъщерята, а не вътрешното й съдържание. Утре ще дойде един млад момък и ще запали фитила на нейния огън, и ти ще се чудиш, че дъщеря ти била толкова избухлива. Дъщеря ти се сърди, гневи се, избухва, докато един ден стане най-голямата експлозия – тя напуща твоя дом и отива далеч някъде, дето момъкът я води. Всички казват: Ожени се тая мома. Казвам: Прояви се тая мома, формата й се разпръсна, съдържанието й се разви. Тя цъфна като цвят, прецъфтя и завърза.

„Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?” Днес малцина разбират Сина Человечески – синът на любовта и мъдростта. – Защо? – Защото Синът има отношение към небето, а не към земята. Докато умът не влезе в душата на човека, последният не може да разбере небесните работи. Земните работи се разбират чрез чувстванията, а небесните – чрез мисълта, затова е нужно да се научи човек да мисли. Каже ли някой, че не може да търпи хората, това показва, че вярата му е слаба и не се е научил да мисли. – Аз мисля, че имам силна вяра. – Тогава нямаш търпение. – Търпелив съм. – Значи, имаш малко любов. За да търпиш хората, вярата и любовта ти трябва да бъдат големи. – Аз мисля, че имам любов. – Тогава не слушаш Господа. Любовта се определя от послушанието. Когато слушаш някого, ти го обичаш. Като слуша дълго време учителя си, ученикът започва да го обича и да вярва на всичко, което той говори. След това той е готов да слуша и изпълнява заповедите му. – Как да обичам? – Вложи в душата си желанието да обичаш и повече не мисли. Това желание ще работи в тебе и ще даде своя плод. Дай ход на твоето желание, оправи пътя му и не се безпокой.

Какво трябва да направиш с вадичката, която минава през твоята градина? Казваш: Не ме интересува тая вадичка, зает съм с обществена работа. Вадичката тече, но не върши работа. След време виждаш, че цветята в градината ти изсъхнали. Спри вниманието си върху вадичката само за момент, отправи я да тече през цветята и зеленчуците, да ги полее, и пак гледай обществената си работа. Вадичката е твоето желание да обичаш хората. То ще принесе своя плод. – Любовта ще ни спаси. Дай път на любовта в себе си. Като мине през твоята градина и напои, всичко, каквото срещне на пътя си, тя ще те напои. Иначе, любовта ще мине и замине, без да бъдеш спасен.

И тъй, без вяра няма живот, както без слънце няма растене. Вярата е причина за растенето. Ако растеш и се укрепваш, ти имаш вяра. Изгубиш ли вярата си, ти преставаш да растеш и отслабваш. Какво ще стане с тебе, ако се съмняваш във всички хора? Ще станеш маниак, ще започнеш да се страхуваш от всичко, докато най-после заболееш. Всеки човек е величина, която трябва да се разбере. Ти срещаш тия величини, не ги разбираш, отбягваш от тях, докато изгубиш мярка на всякакви отношения и станеш невъзможен и за себе си, и за окръжаващите. Каква по-страшна болест от тая? – Как ще се излекувам? – Започни да мислиш, че хората са добри поне като тебе. Няма лоши хора в света, но има гладни хора. Ако моята торба е пълна, и някой ме дебне да я вземе, за да се нахрани, аз ще му кажа: братко, не се опитвай да крадеш. Кажи, че си гладен, и аз ще те нахраня. Щом го нахраня, той става добър.

Когато Бог създавал света, създал едновременно и вълка, и коня. Вълкът оставал недоволен от коня и завел дело против него. То било първото дело в света. В обвиненията си против коня, той писал следното: Моят съсед, конят, ме ритна толкова силно с задните си крака, че ми изкърти два кучешки зъба. В обществото, дето се движа, твърдят, че Бог създал коня, значи, и копитата му. Но аз не мога да си представя, че Бог е създал толкова яки и корави копита, да изкъртват зъби. Виж, колко са меки моите крака. Съдията казал: Дай да видя краката ти. Вълкът подал краката си, но старателно скривал своите нокти. После съдията се обърнал към коня и го запитал: Какво ще кажеш за свое оправдание? Конят отговорил: Господин съдия, съседът ми наруши едно основно правило, което спазваме в нашето общество. То е следното: Когато при нас иде приятел, той иде с лице към нас Тогава ние се помирисваме, опознаваме се и започваме да се разговаряме. Който иде отзад, той е наш неприятел. Ние го удряме с задните си крака, за да го научим, как трябва да се запознава и поздравява. Това е Божествен закон. Всеки, който наруши тоя закон, опитва нашите задни крака.

И сегашните хора често водят дела все за счупените си зъби. – Защо изкъртват зъбите им? – Защото не са спазили законите на обществото. Когато искаш да се запознаеш с един човек, застани срещу лицето му, а не зад гърба му. Който краде, бърка в джобовете на човека – пак отзад. Друг крадец влиза в къщата на човека, когато спи – и това е заставане зад гърба му.

Христос казва: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?” Следователно, като живеете на земята, не питайте, защо иде злото, но разберете, какво представя то. Злото е резултат на еднообразието, а доброто – на разнообразието. Когато в ума ви се роди една мисъл, и вие постоянно мислите за нея, това е престъпление. – Как е възможно да ме занимава една мисъл постоянно и да считам, че това е зло? Ако мисля постоянно за Бога, това престъпление ли е? – Не мисли постоянно за Бога, но работи постоянно за Него. Бог е величина, която обхваща всичко. Следователно, като мислиш за Бога и работиш за Него, ще мислиш за всички същества, които живеят в Него. Бог е навсякъде и във всичко, а не само на небето, на слънцето или на звездите. Не ви упреквам, но казвам, че някога възгледите ви са прави по отношение на доброто, а някога са прави по отношение на злото. Значи, кажеш ли, че си добър човек, ти си прав по отношение на доброто, което се изразява в разнообразието. Кажеш ли, че си лош, ти си прав по отношение на злото – влязъл си в еднообразието на живота. Живей в разнообразието. Обичай всички и работи за всички.

И тъй, за да се разбираме, първата ни работа е да нагласим ключовете си, да знаем, кой на какъв ключ говори. Ако един свири в мажорна гама, а друг в минорна гама, те не могат да се разберат. Това е все едно, единият да погребва баща си, а другият да се радва, че му се родило дете. За да се разберат и двамата, трябва да почакат известно време, докато дойдат на една гама. Оня, на когото бащата е умрял, трябва да се успокои малко, да мине голямата скръб. Когато и на него се роди дете, тогава ще се разберат. Христос казва: „Нека мъртвите погребват своите мъртви.” Това значи, да погребем своите мъртви мисли и да заживеем с радост. Да се радваме на новото, което се ражда. Всичко, което се е обезсолило, е мъртво. Обезсоляване става там, дето съдържанието и смисълът на нещата изчезват.

Какъв смисъл имат сегашните пръстени, верижки и другите украшения? Поглеждаш към пръстена си, радваш му се. Обаче, за тоя пръстен могат да те продадат. Това не е ли юлар, който те ограничава? Ако някой гради къща и с нея иска да те обвърже, стой далеч от тоя човек. Това е юлар, от който трябва да се пазиш. Цял свят да ти обещават, стой настрана. Всяко добро, което се прави на земята, трябва да е прието на небето. Не се ли приеме на небето, то не е истинско добро. Това изисква законът на справедливостта, който е един и същ и за земята, и за небето. Това наричаме ние международно право. Основният закон на това право гласи: Каквото е на небето, това е и на земята. И каквото е на земята, това е и на небето.

Сегашните хора не спазват тоя закон, поради което преждевременно остаряват. Като не знаят това, те казват, че остаряването им се предизвиква от техните близки. Майката остарява от дъщеря си, учителят – от учениците си; търговецът – от своите клиенти, овчарят – от овцете си. Днес овчарят изгуби една овца, на другия ден друга, на третия ден трета, докато лицето му се набръчка. Като видя лицето му, казвам: Приятелю, много нещо си прекарал. – Отде знаеш? – Всичко е написано на лицето ти. Изгубил си овцете си. Всички хора страдат и остаряват все от своите подчинени. Това са отношения, които трябва да решите правилно. Само така ще влезете в новото учение. Питате: Какво отношение имат тия неща към квадрата, към триъгълника и към останалите фигури?

За да разберете живата геометрия, за която говоря, изучавайте носа, устата, веждите, ушите, очите си. Например, носът има форма на триъгълник. Изучете добре своя нос, линиите, формата и големината му, за да се домогнете до живия триъгълник. После изучавайте веждите си, да разберете техния произход. Ще кажете, че веждите са предназначени да пазят очите от прах и пот. Донякъде това е вярно, но веждите имат и друго предназначение. Забелязано е, че хора, на които обективният ум е силно развит, имат дебели вежди. Те са смели и решителни, със силна воля. Чувствата им са груби. Хора, на които обективният ум е слабо развит, имат тънки вежди. Чувствата им са деликатни. Значи, веждите показват, какви са чувствата на човека – груби, или нежни. Научете се да превеждате външните форми, да разберете техния дълбок смисъл и предназначение. Когато носът при основата си е широк, това говори за човек със силно развити чувства. Когато интелектът се развива, носът се удължава и стеснява. Какъв нос е за предпочитане: дълъг и тесен, или къси широк? Носът трябва да бъде добре развит, да има съответствие между широчината и дължината. Не е ли спазена тая пропорционалност, между ума и сърцето няма хармония. Носът е барометър. С него се измерват външните и вътрешните условия. Това е наука,, която не може да се даде на хората, защото те нямат още нужната култура. Ако познаваха тая наука, те щяха да се подиграват едни с други. Като ви се разсърди някой, ще каже: Виж си носа, колко е къс, неправилен. А чувствата ти са много груби, необработени. В тоя случай, за предпочитане е невежеството, отколкото знание, което ще ви събори.

Като познава човешките сърца и умове, Христос казва на тогавашните учени: Понеже извратихте Израиля и изопачихте неговия живот, не може да ви се говори за небесния живот. Египетското знание, за което Мойсей говори на евреите, на вас още не може да се даде. Това знание подразбира слизането на Духа в човека. Следователно) докато не приемете Сина на мъдростта в себе си, докато не приемете живия Господ в душата си, Духът няма да ви посети. Духът трябва да влезе не само в човека, но и в църквите, и в училищата. Когато посети човека, Духът му разкрива всичко, и той започва да разбира нещата ясно. Това не значи, че няма да учите. Ще учите, ще придобивате знания, но положителни. За да придобием тия знания, нужно ни е търпение, основано на Божията Любов. – Как се придобива търпението?

В околността на един чифлик имало голямо жабешко блато. Жабите крякали денонощно и хвалели чифликчията. Две по-смели жаби решили да излязат от блатото, да отидат в дома на чифликчията, да проверят истинността на тия похвали. Един ден те излезли от блатото и смело закрачили към дома на чифликчията. Влезли право в кухнята, дето видели голям котел с прясно, току-що издоено мляко. Те влезли в котела и започнали да изследват бялата течност. На вкус се оказала приятна. Те се запитвали една друга, каква е тая течност, която не прилича на водата. Страшното за тях било това, че не могли да излязат навън. Започнали да се въртят в котела, дано намерят начин да излязат оттам. Едната казала: Много се уморих, ще се спусна на дъното. – Опасно е дъното. Ще се спуснеш, но там ще останеш, отговорила втората. – Не мога да издържам повече. Втората жаба употребила всичкото си търпение и продължила да се върти в котела, докато най-после избила маслото. После стъпила на него и излязла вън от котела. Следователно, искаш ли да придобиеш търпение, трябва да издържаш и на най-големите мъчнотии.

Сега често се питате, какво представя светът. Той е голям котел, пълен с мляко. – Какъв е смисълът на живота? – Да слезеш в котела с млякото, да избиеш маслото и да се качиш на него, за да излезеш в широкия, неограничен свят. Това значи, да придобиеш търпение и да се спасиш. Аз не говоря за спасението в тоя смисъл, както религиозните го разбират. И те са прави, и аз съм прав. И Мойсей е прав, и Христос е прав. Прави са всички ученици: и тия от първоначалните училища, от прогимназиите и гимназиите, както и тия от университета. – Защо? – Защото между това, което изучават децата от основните училища, учениците от прогимназиите и гимназиите, както и студентите от университета, има известно отношение.

Какво ще кажете, ако се съберат на едно място тия ученици и започнат да разискват върху даден въпрос? Ще се разберат ли те? Не могат да се разберат. На оня от първо отделение казвам: Приятелю, ти не можеш да разбереш оня, който е свършил гимназия или университет. – Аз го разбирам, но той е еретик, не разбира. – Не е еретик той, но съзнанието му е по-широко от твоето. За себе си и ти си прав, и той е прав. Ще вървите постепенно все по-нагоре, докато разберете правилно великия Божествен смисъл на живота. Павел казва: „Когато бях младенец, като младенец мъдрувах, а като станах мъж, напуснах това, което е младенческо.” Докато е в основното училище, ученикът минава за младенец. Следователно, ако влезеш в религиозно общество, което дели хората на праведни и грешни и по тоя начин ги изолира, това е религия за младенците. За студента е нужна религия, която обхваща цялото човечество. Тая религия се основава на любовта. Тя дава право и свобода на хората да мислят и чувстват, както Бог ги е научил. Който приеме религията на любовта, той влиза в безсмъртието.

Да се върнем към присъдата, издадена по делото на вълка и коня. Съдията издал резолюция, с която забранил на вълка втори път да се разговаря с коня като неприятел. Ако иска да говори с него, да застане отпред а не отзад. На коня наложил наказание да поеме разноските за поставяне два нови кучешки зъба на вълка. След време, при същия съдия дошли две котки да се съдят за едно агнешко шкембе. Едната котка държала шкембето между краката си и казала, че е нейно. Другата също настоявала, че шкембето е нейно. – Виж, казала тя на съдията, как е одраскано лицето ми от моята другарка Съдията пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на краката си котката имала здрави, остри нокти. Съдията се замислил, как да реши делото, и веднага се досетил, че те се карат за нещо, което не е тяхна собственост, и казал: Нито една от вас няма право на шкембето. Агнето има право да си го иска. В тоя момент се задало агнето и се оплакало, че две котки задигнали шкембето му и моли да му го, върнат. Съдията взел шкембето от котките, наместил го и пуснал агнето да си върви.

Сегашните хора и до днес се карат за шкембето на агнето, всеки тегли към себе си, всеки иска да го присвои за своя частна собственост. Оня, който не може да го вземе, пита: Трябва ли да съществува частна собственост? Отговарям: Частна собственост не може да съществува. Да владееш нещо, можеш, но да му туриш табела, че това е твоя собственост, нямаш право. Можеш да владееш тялото си, можеш да владееш къщата си, но владението е временно нещо. Как ще наречеш частна собственост закланото агне, кокошка, прасенце? Нямаш право да строиш грамадни къщи. Това самата природа ти доказва. – Как? – Чрез земетресенията. Земята се оплаква, че носи по-голям товар, отколкото трябва, и Бог изпраща едно земетресение да я освободи. Земята не е длъжна да носи такива тежки товари. Това показва, че частната собственост не се позволява. Това е Божият глас Може да си направите една къща, но ако започнете да се биете за нея, съдията ще каже: Дайте шкембето на агнето, да го турим на мястото му, и агнето да оживее. Това искал да каже Христос в стиха: „Ако не разбирате земните работи, как ще разберете небесните?”

Казвате: Значи, и Христос е бил против частната собственост. Какво ще правим, ако се откажем от нея? Приложете владението. Колко време трае цвета на едно растение? Всеки цвят е временен. Както цветът и плодът не са вечни, така и частната собственост, и владението са временни неща. Като говоря против частната собственост, нямам пред вид вашите къщи. Аз говоря за оная частна собственост, срещу която и вие сами протестирате. Например, мъжът счита жена си своя частна собственост; жената счита мъжа си частна собственост. Те трябва да се жертват един за друг, без да се владеят, без да се считат частна собственост. Това не значи, мъжът да напусне жена си, или жената да напусне мъжа си. Връзката между жената и мъжа трябва да бъде вътрешна, да почива на закона на любовта, в която няма измяна. Павел казва: „Който е вързан, да не се развързва; и който е развързан, да не се връзва.” Докато ореш, ще бъдеш с оглавник; щом престанеш да ореш, хвърляш оглавника и отиваш да ядеш. Така се учи търпението. Който не научи тоя урок, турят торбата на гърба му и го пращат повторно на нивата. Тъй щото, не казвам мъжът да напусне жена си, нито жената – мъжа си, но да определите отношенията си един към друг. Умът не може да слезе при стомаха, нито стомахът може да се качи при ума, но те трябва да определят взаимните си отношения. Ако мъжът ти е мозък, дай му всичкото си уважение и почитание; ако е стомах, дай му възможност да изпълни своята функция, както трябва. В математиката има закони, които привеждат членовете на уравненията при условия, удобни за решение. Само така задачите стават ясни и разбрани. И на вас много неща са неясни; за да се изяснят, умът ви трябва да лети, да се качва в по-високи сфери. Когато излизате вечер да наблюдавате звездното небе, вие виждате звездите, но не ги познавате, нищо не знаете за тях. За да разберете нещо повече, умът ви трябва да лети, да се качва високо в небесното пространство.

Христос казва: „Когато Духът дойде, ще ви научи на всичко.” Говори се, че в света съществуват две начала: Христос – доброто начало и антихрист – злото или частната собственост. Ако обсебиш даден човек, или някое общество, или спреш вътрешния стремеж на душата към Бога, ти си антихрист. Ако съдействаш за развиване на Божественото в човека, ти си Христос за него. Докато всички органи на тялото служат на целия организъм, те са свързани с Христа. Щом се отделят, всеки служи на себе си. Те имат връзка с противоположното начало. Който се отдалечава от Бога, сам се осъжда на смърт. Един е Бог, ние сме Негови удове. Един е Христос, ни сме Негови удове. Всеки трябва да знае мястото и службата си във великия Божествен организъм – дали е нос, око, ухо, пръст. – Защо трябва да се занимавам с ръката си? – Ще се занимаваш с ръката си като с величина, чрез която ще прилагаш волята си. Ръката представя преобразен квадрат; четирите пръста, без палеца, са четирите колела на колата, с които тя се движи. И човек е подобна кола: с двете колела, т. е. с краката, той се движи по земята; с горните колела – ръцете, той пори въздуха.

Христос казва: „Ако не разберете земния живот, не може да разберете небесния.” И обратно: Ако разберете небесния, ще разберете и земния. Ние започваме отдолу-нагоре: да разберем първо земния живот, после небесния. Дали отгоре-надолу ще върви, или отдолу нагоре, човек трябва да разбере, че частна собственост или негово владение е само тялото му. Позволи ли си друг някой да се намести в него и да го владее, човек се обърква. Това състояние лекарите наричат полудяване, умопобъркване. За такъв човек казвам, че е изгубил своята частна собственост, т. е. друго същество е влязло в него. Да му се помогне, това значи, да влезе той във владение на своето тяло. – Как се лекува такъв болен? – Свещениците му четат молитва, да изгонят лошия дух от него, а лекарите му правят инжекции. И едните, и другите имат желание да изпъдят неканения гост навън. Има случаи в живота, когато истинският собственик се изгубва за няколко години. В това време гостът живее в неговото тяло. Като се минат десетина години, първата личност се връща и започва своята дейност оттам, дето е спряла. Де е било това лице цели десет години, не е време да обяснявам. Тоя въпрос е сложен, много време е нужно за неговото обясняване. Той има отношение към психологията.

Казвам: Човек може да излиза от тялото си, т. е. от своята къща по желание, без да става нужда други същества да го обсебват и пъдят навън. Има закони, чрез които човек може да пази своето владение. Казвате, че баща ви, например, умрял и отишъл при Бога. Всъщност, баща ви е изпъден, други са взели неговата частна собственост, и той остава в положение на бездомник. Вазов нарича бездомниците „немили-недраги.” Те са героите на човечеството. Най-големите злини и беззакония в света стават все за частната собственост. И парите, и яденето, всичко е частна собственост. Ако искате да живеете добре и в хармония с великата разумност, откажете се от частната собственост. Само така ще разберете дълбокия смисъл на Божествения живот.

Има свобода в света, но има и закон. – Кога иде законът? – Когато отиваме от задната страна на коня. Копитото на коня, това е законът. – Как може да се избегне тоя закон? – Ще отидеш откъм главата на коня, отпред. Главата е Христовото учение. Кажеш ли на някого, че е лош, ти го поздравяваш неправилно, отиваш зад гърба му. Кажеш ли, че е добър, поздравяваш го пред лицето. Който поздравява човека зад гърба, ще изгуби два кучешки зъба. Когато престъпиш Божествения закон, непременно ще те сполети някакво нещастие. Като знаете това, търсете причината в себе си, а не в другите. Ако българите са нещастни, причината е в тях, никъде другаде. За тяхното нещастие не са виновни нито сърбите, нито гърците, нито англичаните, германците, французите. Същото се отнася и до другите народи. Всеки народ сам е виновен за своето нещастие. Ако българите поздравяваха коня отпред, откъм лицето му, нямаше да получат тоя ритник. Понеже дойдоха от задната му страна, получиха един тежък урок. Казано е: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.” Българите повярваха, че ще ги направят велики, но сметката им излезе крива. Никой никого не може да направи велик. Само тоя народ може да стане велик, който вярва в Бога и изпълнява Неговата воля. Когато един народ има любов в себе си и готовност да се жертва за великата правда, той всякога побеждава. Когато всички свещеници, проповедници, учители, съдии и управници, майки и бащи живеят в доброто и го прилагат, те водят своя народ към победа. Само тоя народ може да стане велик.

Нови времена идат за човечеството, нова култура, нов живот. – Какво изисква новата култура? – Да се даде свобода на човека да се прояви. Как се проявяват хората днес? Майката се прояви, натиска дъщерята. Ако дъщерята се прояви, натиска майката. Така се борят пехливаните: единият е горе, другият долу. После обратно. Първият път майката е горе, дъщерята долу; после дъщерята е горе, майката долу. Така се редуват, докато се уморят. Въпросите не се разрешават така. Днес мачкат България, другите се повдигат. Утре други ще бъдат мачкани. Кога ще се разрешат въпросите? Дойде някой казва, че е силен. Дойде втори, и той казва, че е силен. Хайде тогава да опитаме силите си. Започва пехливанството. Въпросът се решава правилно, когато и двамата кажат: И ти си силен, и аз съм силен, но няма защо да се борим, да си чупим главите. По-добре да живеем братски, а силата си да употребим за общо добро, да просвещаваме умовете и сърцата на своите близки, да ги научим, как да създават домовете си. Велико изкуство е да създадеш един дом. Днес навсякъде, във всеки дом има разногласие. – Защо? – Защото хората не могат да живеят правилно, не знаят, как да се поздравяват. Всички се поздравяват откъм гърба. И това не е лошо, но за такъв поздрав има закон. Нека съществува закон, строг и справедлив, а не жесток.

Въз основа на това, Христос влиза в нова фаза и казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.” Това значи, ако не се върнете в правия път, от който сте се отклонили, и не почнете да мислите, както Син Человечески мисли, не може да разберете небесните неща, следователно, не може да подобрите живота си. Ако не разберете вътрешния живот, не може да разберете и външния.

За изяснение на тая мисъл, ще си послужа със следния пример. Представете си, че живеете в дворец със сто големи стаи – външният свят. Стаите са затворени, отникъде не дохожда въздух. Живеете в тоя дворец, движите се от една стая в друга, изучавате всичко, каквото има в тях, но постепенно започвате да се отегчавате, въздух нямате, светлината ви също е малко. Казвате, че трябва да направите по-големи прозорци, да влиза повече светлина и въздух. Разширявате прозорците, но около вас се вдига прах, събират се нечистотии. Чудите се, какво да правите; чувствате нужда да излезете вън, всред природата, в широкия Божествен свят. Такова е положението на сегашните хора, които живеят само в физичния свят. Те знаят много неща, изучавали са философия, история, право, възхищават се от римското право. Това право е отлично, но се отнася главно до римските граждани. Такова право има всеки народ. Римското право е защищавало римския гражданин. Горко на ония, които не са римски граждани!

Казвам: Има едно право, наречено Божествено. То е право за всички хора, за всички живи същества на земята. За това право говори Христос. Който приеме това право и великите Божествени идеи, той ще стане гражданин на Царството Божие. Това право ще го покровителства навсякъде. Направете опит. Нека най-нещастният човек приеме това право, за да се убеди в неговата сила. Животът му ще се подобри, хората ще почнат да го обичат, работите му ще тръгнат напред.

Пак повтарям: Пазете се от идеята за частната собственост, която задушава човека. Идеята да бъдеш пръв в света, да бъдеш най-силен е идея на частната собственост. Тая идея ще ви заведе в гроба. Тя задавя човека, както всяка хапка, която попада в кривото гърло. Гърлото, сърцето трябва да се отворят и разширят, да диша човек свободно. Извадете хапката, която е отишла в кривото гърло и ви задушава.

Кое е новото, което се очаква от новия живот? Какви блага носи тоя живот? Той превръща гъсеницата в пеперуда и я учи, как да изважда сладкия нектар от цветята. Той освобождава човека от идеята за частната собственост. Не говоря против вашите тела, като частна собственост, като лично владение. Казвам: Пазете телата си, че като дойде господарят ви, да дадете сметка за това, което сте получили от него. Ще кажете: Господарю, много добре прекарах в твоя дом. Връщам го с направените подобрения. Ако имаш намерение да ме пратиш пак на земята, дай ми по-добър дом, да придобия нещо повече от това, което сега придобих.

И тъй, новото време, което сега иде, изисква от вас търпение, търпението изисква вяра, вярата – любов, любовта – послушание, а послушанието – знание и мъдрост. Само умният може да люби. Велико и разумно нещо е любовта. Да любиш някого, това значи, да го пазиш като зеницата на окото си. Да изтезаваш човека, това не е любов; да убиваш хората, това не е любов. Ще кажете, че любовта носи страдание. Страда само оня, който не разбира и не познава нещата. Христос дойде да научи хората да любят и да знаят, защо страдат. Говори се в Писанието за вода и дух. На научен език водата е магнетизмът, т. е. тя носи магнетичната сила в себе си, а духът е носител на електричество. Христос казва: „Който е минал през вода и дух, той може да влезе в Царството Божие.” Това значи: Ако умът ви се възроди от електричеството, а симпатичната нервна система от магнетизма, вие ще бъдете граждани на Царството Божие. Ако обработвате мислите си с електричеството, а чувствата с магнетизма, вие ще разберете великия Божи закон и ще бъдете носители на вярата и на любовта.

Запишете си следните мисли: търпението изисква вяра, вярата – любов, любовта – послушание, а послушанието носи знание и мъдрост. Мислете върху тях, комбинирайте ги по различни начини, за да внесат в душата ви нова струя на живот. Какво изпитвате, когато някой каже, че ви обича? – Светлина и радост. Нещо светне във вас, и вие се зарадвате. Когато майката каже на дъщеря си, че я обича, тя веднага се зарадва. Ако господарят каже на слугата си, че го обича, и той става радостен и весел. Започне ли господарят да се сърди на слугата си, той се обезсърчава и пада духом. – Кои ученици обича учителят? – Които са добри и послушни.

Желая на всички да приложите любовта в отношенията си. Приемете новото учение и го занесете в домовете си. Предайте го на децата си и на своите близки. Правете опити, без да се обезсърчавате. Сто опита да направите, важно е да успеете. Може би стотният опит да даде резултат. В края на краищата, очите ви ще се отворят и ще кажете като слепия: „Едно време бях сляп, но сега виждам.”

Мнозина ме питат: Ти вярваш ли в това, което проповядваш? Ходил ли си на оня свят, че говориш за него? – В оня свят не съм ходил, но живея в него. – При Бога ходил ли си? – Не съм ходил, но в Него живея и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Бог е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото; радвам се и се веселя, като чувам Неговия тих глас Има ли нещо чудно в това? Вие очаквате да видите Господа след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на земята. Човек трябва да умре за своя егоизъм и от лед да се превърне на течност. Само така човек може да се спаси. Иначе, да умреш, без да превърнеш леда в течност, ти пак си в опасност. Приемете новите идеи, които идат отгоре. – Де е Бог? – Той е в професора, който просвещава; в свещеника, който поучава ; в домакинята, която се грижи за къщата си; в съдията, който решава добре делата си; във войника, в офицера – навсякъде е Бог. Той е в мене, който ви говоря, и във вас, които ме слушате. Бог казва: Това са моите деца, които ме слушат. В бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че те ще се преобразят. Казват някои, че сте грешници, че ще отидете в ада. – Всичко е временно. Ако днес са грешници, утре ще се очистят и преобразят. Те сега са в ада, но утре ще излязат от него. Какъв по-страшен ад може да съществува от земята? Бог е дошъл на земята да ни извади от тоя ад и ще ни извади. Той ни облива със своята любов, посочва ни я, и така усилва в нас вярата и търпението.

Желая всички да бъдете Синове Божии. В широк смисъл казано, слушайте гласа на Бога, вършете волята Му, както вие разбирате, и повече не се страхувайте.

Неделни Беседи
01.02.1920 Неделя, София


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10347 Мнения:

Публикувано 20 септември 2013 - 20:52

От книгата,"Да възлюбиш Господа", Неделни беседи (1916-1920),
Първо издание, ИК „ЖАНУА '98", София, 2009
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


ЗЕМНИЯТ И НЕБЕСНИЯТ


Ако земните работи ви рекох, и не вярвате, как щете повярва, ако ви река небесните? И никой не е възлязъл на небето, тъкмо Този, Който е слязъл от небето, Син человечески, Който е на небето. (Евангелие от Йоана 3:12-13)


Христос определя, че има два свята, от които човек черпи своите познания, а именно - земния и небесния.


Христос казва: „Ако ви кажа земните работи, и в тях не вярвате, как ще повярвате, ако ви кажа небесните?" Той употребява думата „не вярва" в съвсем специален смисъл.


Ние трябва да се научим на дълбокия смисъл на думите, как са свързани.


Когато изучаваме музиката, виждаме, че тя се обосновава на известни закони, има свои ключове, свои знакове. Ако с оглед на този музикален език вие напишете на петолинието ноти, но не турите никакъв ключ, може ли да изпеете или да изсвирите някоя песен? Не можете. Ще кажете: „Зная, че „сол" стои на втората линия, „си" - на третата и т.н." Да, но щом не е поставен ключът, същите ноти може да стоят и на третата, четвъртата или на друга линия от петолинието, зависи от ключа.


Следователно, когато употребяваме известни думи, трябва да знаем в какъв ключ говорим. Ако един музикант постави своето творение в мажорна гама, то ще има един оттенък, а ако той композира в минорна гама, неговото творение, неговата музика ще има съвсем друг оттенък. Ако пък той някога композира в хроматическа гама, която взима знаци и от мажорната, и от минорната гама, в неговото произведение ще има едно сливане, едно преливане от мажорната към минорната и от минорната към мажорната. Ще ви определя какви са тези гами. Мажорната гама - това е умът, минорната - това е сърцето, а хроматическата гама е животът. Ако вие дадете по-добро определение на тези гами, аз съм готов да приема вашето определение.


Следователно, когато вие изучавате религията или каква и да е друга наука, питам ви: по какъв ключ ще изучавате религията? По ключа на мажорната гама, по ключа на минорната или по ключа на хроматичната? Казвате: „Ама това е религия!" Да, за невежите всичко е музика. Онзи, който бие тъпан, и той се въодушевлява, мисли, че това е музика, но за един човек със силно развит музикален слух, това е голям шум. Питам ви сега: вие тъпан ли биете? Всички съвременни хора все тъпани бият, защото това е най-лесното изкуство. Най- любимата музика на тукашните шопи е тъпанът и затова, като го заудрят, на два километра се чува гласът му - голям шум вдига той. Не казвам, че тази музика е лоша, но това не представлява целокупния смисъл на постоянния живот. Аз правя една аналогия и с това искам да осмисля съвременния живот.


Христос казва: „Ако не разбирате земните работи, как ще разберете небесните?" Кои са земните работи? Всички сте учили геометрия и знаете какво нещо е квадратът. Квадратът е фигура, заградена от четири равни линии и с четири прави ъгли. А какво означават тези прави ъгли? Казвате: „Прави са четирите ъгли на квадрата, тъй казва геометрията." Вие трябва да намерите ключа на този квадрат, за да го превърнете в една величина.


Например човек е една велика величина. За да познаеш един човек, трябва да го разложиш на неговите съставни елементи, на неговите съставни величини. В математиката величините съставляват елементи на телата. Казвате: „Това е един елемент." Що е елемент? Елементът е една определена величина, която влиза в състава на едно тяло. Казвате: „Той мисли, той чувства." Мисълта, чувството е една величина. Знаете ли колко е тази величина, дали е десет, дали е сто, дали е хиляда? Знаете ли какви са отношенията на разните величини?


Онези, които не разбират геометрията, са построили на квадрата своята кола. Колата не е нищо друго, освен една кола, която се движи, а отпред и отзад има по две колелета. Квадратът е плоскост на злото и върху него падат всички тежести. Когато някой казва, че страда много, аз казвам, че той е построен на един квадрат и върху него ще се яви всичкото зло.


И тъй, българинът е построил своята кола върху квадрата и той се движи. Всеки прав ъгъл съставлява център и движението около него е кръгообразно. Ако вземете четирите страни на квадрата за диаметри, тоест може да опишете четири окръжности, тоест ще имате четири центъра. В геометрията се изучава и триъгълникът. Триъгълникът, квадратът, петоъгълникът са отсечки на известни величини. Следователно и тук, по дадени величини, както в уравненията, може да се изчислят неизвестните величини.


За движението на човешкия ум в сегашното му развитие аз ще употребя алгебрическата дума „вектор". Що е вектор? Векторът е движение, изминато по определена посока. Да кажем, че имате една линия АВ, то буквата А е начало на вектора, а В - край на вектора. Казвате: „Аз се движа." Какъв е твоят вектор? Твоята мисъл върви от А към В и свършва. Следователно всяка мисъл, която започва от А и свършва в В, това е вектор - дължина, измината в определена посока.


Следователно, когато употребя думата „добро", това е величина, измината по определена посока. Като превърнете думата „добро", ще разберете нейния вътрешен смисъл. Ще си послужа с една определена дума - думата „бомба" или „шрапнел". Като спомена тази дума, вие започвате да описвате тази дума, да казвате, че тя има валчеста форма, кръгла е или вдлъбната. Но това описание се отнася до нейната външна форма, не знаете какво се крие в нея. Ако я вземе някой, запали нейния фитил и я изхвърли, тя експлодира, и с това нейната форма се изгубва. С избухването си тя ще произведе своето действие, своя ефект и по нейното съдържание ще се съди за силата, която действа.


Христос казва: „Ако Аз ви говоря за земните работи и не ги разбирате - тоест не разбирате ключовете на тези работи, как ще разберете небесните работи?" В какво се състои смисълът на живота? Смисълът на живота се състои в това, да вървим отдолу нагоре, да се развиваме, да ставаме по-благородни, да се развива нашият ум и сърце, и отношенията ни да стават по-прави.


И тъй, земните работи според Христовите думи са работи на стомаха, а небесните работи - работи на човешкия мозък. Така превръщам аз Христовите думи, превръщам ги във величина от първа степен. Има величини от първа, втора, трета и т.н. степени. Едни, които вървят по възходяща, а други - по низходяща степен. Като казвам, че стомахът е земята, то е защото всичко, което тя произвежда, служи за стомаха. Ние вземаме от нея всичко и го туряме в устата, а оттам - в стомаха. Няма нещо, което човек да не е изпитвал. Христос казва на тогавашните кабалисти, на тогавашните учени: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие", тоест, ако вашият живот на земята няма определена форма, определено съдържание на себе си, този живот не може да влезе във връзка с небесния. Затова на небето всичко е точно определено. Като се срещате вечерно време тук на земята, вие се пипате, гледате, докато се познаете. Но на небето няма пипане, няма гледане, а има само виждане. Виждането подразбира вътрешна величина, която се съдържа в човешкото сърце, в човешкия ум.


Вземете съвременните философи, които имат най- различни понятия за душата. Някои смесват душата с кръвта, някои - с духа, а някои смесват духа с ума, и говорят на един неразбран език, като казват: „Ти си еретик, ти се невежа." Казвам, всички сте невежи, защото говорите на един неразбран език, на неразбрани ключове. Ако душата съставлява кръвта, то какво нещо е кръв? Ако душата съставлява [живота], то какво нещо е животът? Да смесваш кръв и душа не може, защото те са съвсем различни неща, те са неопределени величини. Всяка дума трябва да има определен смисъл в нашия ум. В Божията математика всяка дума има свой смисъл. Ние разбираме смисъла на думите само тогава, когато започнем да страдаме. Страданието е начин, чрез който ще научим да говорим правилно, кратко и съдържателно. Онзи, който страда, казва кратко и ясно: „Братко, спаси ме!" Той не казва: „Ти си добър човек, благороден, можеш да ми помогнеш" и т.н., а само с една дума той изчерпва всичко. Когато страдаш, ти изказваш всяка дума с такова вътрешно съдържание, че този, който те слуша, влиза в положението ти и е готов да се жертва за тебе.


Христос казва: „Ако земните работи ви казах и не ги разбирате - тоест работите, които всеки ден изпитвате и са близки до вас, как ще разбирате небесните работи?" Съвременните бащи не разбират своите синове, съвременните майки не разбират своите дъщери. Ако попитам някоя майка: „Каква е твоята дъщеря?", тя ще ми я опише, че е много хубава. Майката ще каже: „А, ти не знаеш моята Марийка колко е хубава, колко е грациозна, как хубаво се облича." Да, но всичко това съставлява само външната форма на нейната Марийка, а тя не е изучавала вътрешното й съдържание. Да, но утре някой млад момък ще запали с едно фитилче огъня на твоята Марийка и ще се чудиш каква била тя, ще се чудиш как е избухнала твоята Марийка. Този момък запалва избухливото вещество на твоята Марийка и тя започва да ти се сопва, да иска да излезе от твоята къща, да отиде далеч от тебе, докато стане най-голямата експлозия и хората казват: „Изхвръкна нашата Марийка." Аз казвам: ожени се вашата Марийка, тоест съдържанието й се разви, формата й се разпръсна и тя като един цвят цъфна, цветът окапа, и после се яви плодът.


Христос казва: „Никой не разбира този Син Человечески, Сина на мъдростта." И затова, докато човешкият ум не дойде в човешката душа, човек не може да разбере небесните неща.


Следователно ние разбираме земния живот по чувстване, а небесния - чрез своя ум. Затова, когато дойдем до небето, ние трябва да сме се научили да мислим. Когато някой човек ми каже, че не може да търпи някого, това аз го превеждам така и му възразявам: „Приятелю, ти не можеш да го търпиш, защото имаш малко вяра, тоест вярата ти е слаба." „Е, аз мисля, че имам вяра." „Да, но търпението ти е малко." „И търпение имам." „Тогава малко любов имаш." „Аз мисля, че имам любов." „Е, тогава не слушаш Господа." Любовта иде от слушането. Ти, когато слушаш някого, започваш да го обичаш. Един ученик като ходи на училище, като слуша дълго време учителя си, започва да го обича, а като го обикне, започва да му вярва на всичко, което той говори и след това се заражда слушането. Някои питат: „Как да обичаме?" Вложете в ума си желанието да обикнете някого и оставете тази мисъл да си работи.


За да бъда по-ясен, ще си послужа с един пример. Представете си, че през вашата градина тече една вадичка, но вие сте тъй улисани в обществени работи, че не обръщате никакво внимание на тази вадичка, на тази рекичка. След време забелязваш, че дърветата и цветята в твоята градина са изсъхнали. Защо? Защото не си обърнал внимание на тази рекичка и не си я отбил да ги полива. Върни се да отбиеш тази рекичка, да мине през дърветата на градината ти и да ги полее. Ние казваме: „Любовта ни спасява." Направи така, щото любовта да мине през твоята градина, и тя ще те спаси.


Следователно вярата е процес, тя е причина за нашето растене. Растенето в природата показва нашата вяра. Ако ти растеш, ако твоята сила се оформява, това показва, че у тебе има вяра. Изгубиш ли вярата си, това показва, че изгубваш и силата си и преставаш да растеш. Срещаш един човек и започваш да си мислиш за него, дали той е добър, или лош. Срещаш втори човек, също мислиш и за него. Срещаш трети, и започваш и в него да се съмняваш, да го считаш опасен човек, и най-после ставаш маниак, и лекарите казват: „Този човек е маниак, болен е и трябва да се лекува."


Аз казвам: онзи, който е срещал Божествените величини и не разбрал техните отношения, той полудява. Как да се излекува този човек? Научете го да не мисли за никой човек, че е лош, а да мисли, че всички хора са като него. Ако някой гладен човек ме срещне и се опита да ми вземе крадешком торбата с хляба, ще му кажа: „Братко, няма защо да се борим и да идваш отзаде ми, и да крадеш торбата с хляба, но ми кажи, че си гладен и аз ще ти дам хляб."


Едно време, когато Господ създал света, вълкът завел първото дело за обида пред съдията, и то против коня. Вълкът писал в оплакването си следното: „Господин съдия, моят съсед конят наруши едно от най-общите правила на живота, ритна ме със задните си крака и ми разби двата кучешки зъба. В това общество, в което живея, се твърди, че Господ е създал копитата, но аз не вярвам, че Господ може да създава такива здрави, твърди копита, че да се разбиват с тях зъби. Виж нашите копита какви са меки, опитай ги." Но същевременно скривал ноктите си. Конят за свое оправдание рекъл: „Господин съдия, вълкът наруши едно от основните правила, които Господ е поставил, а имено: Господ е казал, че когато дойде някой при тебе, да се яви пред лицето ти, а не отзад тебе. Вълкът дойде откъм задницата ми, а не пред лицето ми. Ние, като се срещнем, помирисва- ме се отпред по носовете, разгледаме се от всички страни и така се опознаваме. Понеже вълкът наруши този начин на опознаване, аз го научих как да поздравлява, тоест да спазва закона, който Бог е поставил."


Ние съвременните хора постоянно завеждаме дела за избитите си зъби. Защо? Защото не сме спазили етикециите на коня, да посрещнем един човек отпред, откъм лицето му, а не отзад. Онзи, който ще те обере, ще дойде да бръкне отзад в джобовете ти, ще влезе в къщата ти, когато спиш, а това е все посрещане отзад.


Христос казва на Никодима: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?" Защо идва злото в света и що е зло? Аз определям злото в света като едно еднообразие, а доброто - като разнообразие. Когато у вас се зароди една мисъл, която постоянно занимава ума ви, вие сте направили едно престъпление. Вие може да ми възразите: „Как е възможно една мисъл, която постоянно занимава ума ни, да е престъпление - ако аз например мисля постоянно за Бога." Да, но Бог е една величина, която съществува във всички величини, която обхваща всичко. Тъй че, като мислиш за Бога, ще мислиш и за всички същества, защото Бог е навсякъде и за всички, а не специално за небето, за слънцето, за звездите и т.н.


Нямам намерение да опровергавам вашите възгледи, защото вашите възгледи някога са прави по отношение на злото, а някога - прави по отношение на доброто. Например някога кажеш, че си лош човек, това значи, че си човек на еднообразието, а когато кажеш, че си добър човек, това показва, че си човек на разнообразието - обичаш всичко, а доброто държиш.


Първата работа, която ни предстои, е да си поставим ключа, да се нагласим, та като знаем по кой ключ сме нагласени, според него ще си говорим. Ако си нагласен в минорната, а аз - в мажорната гама, не ще може да се разберем. Какво трябва да направим, за да се разберем? Ако на едного е умрял бащата, а на другиго се родило дете, и за да сподели радостта си той отива при първия, те няма да се разберат. Първият е нагласен минорно, а вторият - мажорно, не са на една гама. За да се разберат, този на който се е родило дете, трябва да почака да погребат бащата на първия, и когато нему един ден се роди дете, да отиде при него и споделят заедно радостта си.


На едно място в Писанието Христос казва: „Оставете вашите мъртви да погребват мъртвите си." Тоест всичките мъртви мисли у вас трябва да ги погребем. Мъртви мисли наричам аз тези, които са се обезсолили, които нямат никакво съдържание.


Допуснете, че пръстен ви дава, [дава ви] щедро своите целувки, но не се минава и много време, той ви продава като последна робиня. Като мислите, какви са били тези верижки, пръстени и целувки? Това не е ли като един юлар, който са поставили върху главата ви? Когато един човек започне да гради къща, питам, какво е неговото намерение, не мисли ли с това да ти постави един юлар? Ако този човек мисли да направи това нещо с тебе, то и цял свят да ти дава, стой настрана от този човек. Така трябва да се разбират международните права, които съществуват между небето и земята.


Всяко добро, което се прави, трябва да става тъй, както става на небето. Това се изисква от закона на справедливостта, който действа и на небето тъй, както и на земята.


Съвременните хора остаряваме и страдаме все от другите. От какво остарява майката? От дъщеря си. От какво остарява учителят? От учениците си. От какво остарява търговецът? От мющериите си. От какво остарява овчарят? От овцете си. Днес загубиш една овца, утре - друга, докато най-после лицето се набръчка и аз казвам: „Много нещо си прекарал, приятелю!" „Защо, отгде знаеш?" „Защото овците си изгубил."


Всички страдаме и остаряваме от своите подчинени и от постоянни тревоги. Тези са първите неща, които трябва да разберем в нов смисъл, за да влезем в новото учение.


Питате: „Какви отношения имат тези неща към квадрата, към триъгълника?" Изучавайте какъв е вашият нос, който е един триъгълник. Помислете какво отношение има той, защо Бог го е поставил на лицето ви. Спрете се да размислите за веждите си, коя е причината да се образуват, какви величини са те и т.н., каква служба изпълняват те? Някои казват, че те предпазват очите от напрашване, да не слиза потта в тях. Това донякъде е правдоподобно, но не е само тази главната причина. Забележете, че у хора, на които обективният ум е силно развит, веждите са дебели. Такива хора имат силно развита воля, смели и решителни са, чувствата у тях са груби. Хора, у които обективният ум е слабо развит, те имат тънки вежди, и чувствата им са деликатни. Следователно веждите не служат само за предпазване на очите, но показват, че човек има груби или деликатни чувства.


Ние трябва да се научим да превръщаме тези външни величини в живи, за да разбираме дълбокия смисъл на живота.


И тъй, когато започнете да се гневите, да развивате вашето сърце и страсти, носът ви започва да става широк. А когато започнете да развивате интелекта си, носът ви ще се продължава. Тогава ще ме запитате: „Какъв нос е по-хубаво да имаме - къс и широк или дълъг и тесен?" Носът ви трябва да бъде пропорционално дълъг и широк, но не по-широк и по-дълъг отколкото трябва, защото няма да има отношение между вашия ум и сърце. В това отношение носът е един барометър. Ако съвременните хора биха придобили тези знания, биха се подигравали едни с други, затова тези знания не са още за нас. Ще започнат: „Твоето сърце не е развито. Пипката ти не сече. Чувствата ти са груби и т.н." Ами твоята пипка развита ли е, твоето сърце развито ли е?


Ето защо Христос, като се обръща към тогавашните учени хора, казва им: „Вие, които извратихте Израиля, вие които извратихте земния живот на този народ, на вас не може да се говори за небесни неща."


Тези неща, за които Мойсей ви говори - за египетското дълбоко учение, на вас не можем да дадем, докато не дойде у вас живият Син Человечески - Синът на мъдростта. А туй в съвременното християнство е изявление на идването на Духа. Този Син Человечески трябва да слезе не само у вас, не само в църквите, но и в училищата. Когато слезе Този Дух в някой човек, той почва всичко да разбира.


Препоръчвам на всинца да учите. Не поддържам, че не трябва наука - трябва, но положителна наука по всички правила. Трябва да разберем тази наука, а за да я разберем, трябва да имаме търпение, обосновано на тази Божествена любов. А как се добива това търпение?


Ще ви приведа един малък анекдот. Във владенията на един чифликчия живеели жаби. Често тези жаби разправяли небивали работи за своя господар. Две от тези жаби решили да го посетят и да видят какво представлява. Най-после победили своя страх и излезли от блатото. Влезли в неговата кухня, в която бил напълнен един голям котел с доено мляко. „Я да влезем вътре." Влизат и едната казва: „Това е вкусно. Защо е бяло?" Жабите не могли да излязат и почнали да обикалят из котела. Обикаляли го, докато едната казала: „Уморих се, искам да сляза долу." Другата казала: „Не искам, понеже тази материя е опасна; ако слезеш, няма да излезеш." „Не, искам да опитам." Едната слязла на дъното, а другата се върнала, докато образувала масло, изкачила се на маслото и излязла из котела.


Този свят е един котел с мляко, в който вие сте влезли и се въртите. Казвате: „Какъв е смисълът на този живот?" Казвам: смисълът на вашия живот е да очукате това мляко, докато се превърне на масло и да се покачите отгоре. Това е великата философия на живота - да очукаш това мляко, да го превърнеш на масло, да разбереш смисъла, и като се очука това мляко, ще придобиеш спасението на твоята душа. Аз употребявам думата „спасение" в съвсем друг смисъл, не както религиозните хора я разбират. Тъй както те разбират спасение на душата, те са прави - и Мойсей от свое гледище е прав, и Христос от Свое гледище е прав. И отделенията, и прогимназиите, и горните класове, и университетите - всички са прави, но има съотношение между това, което се учи в отделенията, прогимназиите и университета.


В съвременния свят злото седи в това, че са се събрали един от първо отделение, друг - от второ, трети - от прогимназиите, а четвърти - от университетите и искат да се разберат. Аз казвам: „Ти, приятелю, си в отделението и затова не можеш да се разбереш с други от гимназията или университета." „Ама той не разбира, той е еретик." „Той не е еретик, а и ти си прав, и той е прав."


Вървете постепенно, за да разберете правилно великия Божествен смисъл на живота.


Павел казва: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец вършех, а като станах мъж, напуснах това, което е младенческо."


Ако ти влезеш в една религия, която те изолира, която дели хората на грешни и праведни, тази религия не е за тебе, тя е за ученици от първо отделение. Онзи, който е влязъл в университета, трябва да има една религия, която да обхваща цялото човечеството. Религия аз наричам онази Божествена любов, която да дава права и свобода, и мисъл, да може да прояви човек еднакво към всички хора чувствата си. Тъй поне Бог е създал света и смъртта не е нищо друго освен един учител, който ни учи, че ние ще умираме дотогава, докато разберем и приемем религията на любовта.


След като свършили конят и вълкът, съдията рекъл на вълка: „Ти ще бъдеш втори път внимателен и когато ще му говориш, да вървиш отпред, не отзад, а конят да плати на дантиста да ти направи зъбите."


По едно време идват при съдията две котки и спорят за едно шкембе. Хванали го двете и първата казвала: „Мое е!", и другата казвала: „Мое е!" „Вижте моята другарка какво ми направи лицето за това шкембе." И другата отвърнала същото. Сега видял съдията, че имали особено оръжие под пръстите си. Шкембето е частна собственост, която всички искат да я делят и владеят. Превеждам сега - частната собственост, то е стомахът на агнето, и тези котки са взели стомаха и казват, че това е частна собственост. Съдията казва: „Този стомах не е нито на едната, нито на другата, а е на агнето и вие нямате право да го делите." По едно време се задава агнето: „Откраднаха ми стомаха." Съдията му намества стомаха и агнето оживява.


Тъй съвременните културни хора, аз ги виждам, все за това шкембе говорят, все за този стомах се карат, теглят го и се питат дали трябва да има частна собственост. Нямате право да имате частна собственост. Владения - да. Да владееш нещо можеш, да владееш своето тяло, но не частна собственост, понеже частната собственост е някое живо същество.


Следователно по този закон ние нямаме право да правим такива грамадни къщи. Че нямаме право, това се вижда от обстоятелството, че често стават землетресения. Земята се оплаква и Господ праща някое землетресение, за да поразруши земята, както и постройките върху нея. Някой град трябва да запустее. А ние мислим, че земята трябва да носи всичко. Не, приятели, частна собственост не се допуска. Разбирайте ме добре, аз говоря в широк смисъл по Божествения глас.


Една къща може да направите, но ако хванете да се биете за нея, съдията ще каже: „Дайте това шкембе да се вложи в агнето, за да може то да оживее."


Христос казва: „Земните работи ако не разбирате, как ще разберете небесните?" Ще кажете: „Значи Той отрича частната собственост." Ако отхвърлите частната собственост, турете владението. Когато цъфне един цвят, колко време трае? Частната собственост е като един цвят, цъфне и после отлитва. Но колко време продължава частната собственост? Това означава законът на промените. Този цвят трае пет-десет, петнайсет дни, и след туй от- литва. Дойде плод, но колко стои там? След четири-пет месеца и тази собственост пада. Частна собственост в този смисъл - да се борим за нея, да се състезаваме за нея, не съществува в Божествения свят.


Аз не говоря за вашите къщи, не разбирайте - за вашите понятия, които имате, и не се смущавайте. Някой мъж се ожени и има жена си като частна собственост. Някоя жена пък се ожени и има мъжа си като частна собственост. Вие трябва да се жертвате. Ако вашият мъж не може да ви обича, оставете го свободно да се прояви, нека се ожени за която иска. А нали ви казах какво нещо е жененето. Бомбата експлодирала. Оставете го вътре в себе си, той сам ще се разбере, защото вие не можете да разрешите външните отношения, докато не разрешите вътрешните отношения. Докато ние не разрешим онова велико съотношение, ние никога не можем да разрешим отношенията, които имаме един към друг. Като говоря така, аз не казвам една жена да напусне мъжа си, не.


Павел казва: „Който е вързан, да не се развързва, и който е развързан, да не се връзва." Ако през деня ореш, може да хвърлиш този оглавник и да ядеш, но след като ядеш, пак трябва да го поставиш и да ореш. И тъй, по тоя начин ние учим търпение. Ако не научим урока на търпението, на другия ден пак ще ни дадат торбата и хайде на нивата. Аз не искам тези неща да ги решите по един механически начин. Да оставиш мъжа си - аз разбирам, да разбереш неговите отношения към тебе. Умът не може да слезе при стомаха, нито стомахът да се качи при ума; те могат да имат взаимни съотношения. Ако твоят мъж е мозък, дай му всичкото уважение и почитание; ако той е един стомах, дай му възможност да изпълни всички свои функции, които Бог му е дал и за в бъдеще ще разбереш закона, и ще се превърнеш.


Тъй в математиката имаме примери, по които превеждаме членовете. Това е неясно за вас, нито пък аз искам да ви направя всичките неща ясни. Мога да ви ги направя ясни, но можете ли да ги разберете? Трябва други условия. Трябва вашият ум да лети, да се качи на известна височина. Като излезете вънка вечерно време и небето е ясно или облачно, това вие виждате, но не разбирате всичко, което е по него. Ако е ясно, ще видите звезди, но няма да ги разберете; за да ги разберете, трябва вашият ум да лети, да се качи при тях.


Христос казва, че ще разберете, когато Синът Человечески дойде. Кой е Този Син Человечески? Сега съвременните хора спорят и казват, че в света има Христос и антихрист. Христос, както определих, е доброто вярване във всичко. Злото, антихристът, е частната собственост. Ако ти обсебиш известно общество, ако ти спираш онзи Божествен прогрес, който е вложен в техните души, ако ги заблуждаваш, ти за тия хора си антихрист. Ако ти помагаш да се развива Божественото в тях, ти си Христос за тях. Аз мога да се проявя с всичко, което имам в себе си - с ръцете си, с пръста си, с очите си, с веждите си. Пръстът, който е свързан с моята ръка, с мене, може да каже: „Аз съм Христос." Но отдели ли се от мене и каже, че е Христос, той лъже, той е антихрист. Който се отделя от Бога, започва да гние и умира.


Следователно ние трябва да разбираме. Когато дойде някой отделен от Бога, ще кажем: „Той не е Христос." Христос е Един, а ние сме удове на този Христос. Всеки трябва да знае къде му е мястото, какво място заема в този велик Божествен организъм - дали е нос, ухо, пръст, или какво и да е друго.


Затова Христос казва: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?" Ще каже някой: „Защо аз да се занимавам с ръката си?" Ще се занимаваш с твоята ръка като с една величина, защото чрез нея ще упражняваш волята си. За да упражни някой волята си, бих му препоръчал да работи.


Следователно в ръката ние имаме преобразен квадрат. Пет пръста без палеца са четири колелета, които се движат. И човек се движи на четири колелета, само че двете вървят по земята, а двете - по въздуха. С тия две колелета ние можем да свирим. Ако вие имате това шесто чувство, щяхте да забележите едно кръгообразно движение около двете страни и същевременно - още две движения, които се прекръстосват от дясното полушарие към лявото, и ще се превърнат в една кръгообразна форма. И тия два кръга се пресичат.


Следователно, когато ние започнем да мислим за човешкия ум, трябва да мислим за ония сили, които развиват мисълта. Когато мислим за земята, трябва да дойдем в съприкосновение с всички ония сили, които влизат в нашия стомах. Аз вземам стомаха като една величина.


Христос определя, че човек, за да разбере небесното, трябва да разбере земното; онзи, който не разбира земното, не може да разбере Божественото. Може и да се каже: „Онзи, който разбере небесното, ще разбере земното."


Следователно ние ще започнем отдолу нагоре, да разберем смисъла на нашия земен живот. Аз ви говоря за частната собственост, нали. Тялото, което имаме, е една частна собственост, то е наше владение и само ние можем да живеем в него. По някой път се побърква човек. Какво означава това? Някое друго същество от духовния свят влиза, обсебва тялото и става собственик на тази къща. Тогава лекарят казва, че този човек се е умопобъркал. Аз казвам, този човек е изгубил своята частна собственост, друго същество е влязло в него. Какво да се прави? Първият трябва да се тури в своето владение. Започват лекуването. Свещениците четат молитва да изпъдят лошия дух, а лекарите правят инжекции. Но всички имат за цел да заставят този не- канен гост да излезе.


В съвременната медицина имаме примери, дето първата личност се изгубва, дохожда друга; минат се десет- петнайсет години, върне се първата личност и започне оттам, откъдето е прекъснал. Къде е бил досега този господин, който наново започва своето дело? Аз просто засягам тия въпроси и ги оставям за някоя друга беседа. Те са дълбоки психологически въпроси, които нямат такова практическо приложение, което е необходимо за вашето тяло.


Сега и вие можете да излизате от вашите тела къщи тъй, както да ви изхвърлят други от къщата. Има закони, които бранят владенията на човека. Някой казва, че баща му умрял - отишъл при Бога. Баща ти са го изпъдили, извадили са го от неговата частна собственост и сега е в света на безсобствеността. Хората без собственост Вазов ги нарича „немили-недраги". Тези хора са героите на човечеството.


Какви ли не злини и какви ли не беззакония стават все за тази частна собственост. И парите, и яденето, всичко е частна собственост. Отхвърлете тази частна собственост, разберете дълбокия смисъл на Божествения живот, че ние можем да живеем по друг начин. Разбира се, ако ние отиваме при коня от задната му страна, ще дойде законът. Копитата - това е законът. Какво да се прави? Ще идеш откъм главата. Главата - това е Христовото учение.


Някои казват: „А, хората са лоши." С тези две-три думи те се здрависват отзад. „Ама ние искаме да станем християни." Ще се здрависвате отпред. Сега тази сестра искаше да ме здрависа отзад. При такова здрависване ще стане същото, каквото е станало при коня и вълка. Който здрависва така, ще изгуби двата си кучешки зъба.


Всякога, когато престъпим един Божествен закон, тоест отношенията, които Бог е поставил, непременно ще ни сполети едно нещастие - индивидуално, обществено или народно. Да не търсим причината другаде. Че българите са нещастни, причината не е нито у гърците, нито у сърбите, нито у англичаните, нито у германците, а у самите тях. Ако българите посрещаха коня отпред, от неговото лице, никога нямаше да получат този ритник. Но понеже идат отзад, ще получат заслуженото.


Законът казва: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери." Германците обещаха да направят България или Румъния велика. Та българите, за да не ги изпреварят румъните, минаха на тяхна страна, за да станат велики. Но изборът излезе крив.


Никой народ не може да ви направи велики. Велик може да стане само този народ, който вярва в Бога. Когато в един народ има любов на самопожертване, да има правда и няма порок, и когато всички свещеници, учители и съдии действат според своето добро разбиране на нещата, ще има победа навсякъде. Само тогава можем да станем велики. Не искаш от всички хора да живеят еднообразно, а всеки да се прояви, защото първото нещо на новата култура е да се даде свобода да се проявиш. Дъщерята, като се прояви, натиска майката, а майката, като се прояви, натиска дъщерята. Двама пехливани се борят, мачкат се и се премятат. Единият дойде веднъж отгоре, а после - другият.Единият път майката е отгоре, друг път - дъщерята, и така се редуват. Но това не е същественото разрешение на въпроса.


Днес България я мачкат - отдолу е. Утре Франция, Сърбия ще бъдат отдолу и пак обръщане. Това не е разрешение на този съществен въпрос. Това е пехливанлък. Когато някой дойде и каже: „Аз съм силен!", и друг дойде и каже: „И аз съм силен." „Хайде тогава да се борим!" И започва пехливанството. Аз казвам: въпросът ще се разреши само тогава, когато кажат: „И ти си силен, и аз съм силен. Няма защо да се борим, да чупим костите си, а можем да живеем по друг начин." Тази сила трябва да се употреби за добро, да просвещава ума и сърцата на хората и да ги научи как да градят своите домове.


Това е едно дълбоко изкуство, да се градят домове. Сега всинца ние въздишаме, не сме съградили домовете си. Това е едно дълбоко изкуство, да се градят домове.


Има разногласия навсякъде. Защо? Защото тези хора не знаят как да се поздравляват; всички се поздравляват отзад, хората не знаят да живеят. Не е лошо това, законът нека си бъде закон, но казвам: строг, но справедлив, да не бъде жесток този закон. Тъй е разбирал и Христос, и като влиза в нова фаза, казва: „Ако вие не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие." То значи: ако вие не се повърнете към другия живот, от който сте се отклонили, ако не почнете да мислите като Син Человечески, не можете да разберете небесните неща, а щом не ги разбирате, не можете да ги приложите, не може да подобрите вашия живот. Ако не разберем вътрешния живот, не можем да разберем и външния живот.


Затова, за да изясня моята мисъл, ще си послужа с една фигура. Представете си, че живеете в един царски палат, който има сто стаи, но е затворен отвсякъде. Ходите из стаите една-две и повече години, изучавате ги, но почвате да усещате, че въздухът е покварен. Не може да се живее в този палат, прозорците са малки и казвате: „Това здание трябва да се реформира." Направят прозорците по-големи. С туй поправяне оставят орезки и нечистотии и те трябва да се изхвърлят. Като живеете много години в този палат, ще изучите всичките стаи как са мобилирани, но ще ви каже някой, че трябва да излезете от този палат и да влезете в живата природа.


Така и ние, съвременните хора, живеем в този велик палат и сме ограничени. Ние днес много неща знаем. Знаем какво е римското право, него всички го учат, но то е било само за римляните, за римските граждани. Някои сега се възхищават: „Отлично е римското право." Но това право го има и в България, и английското право е римско право, и германското право е римско право. Всеки народ живее за своето право. Това е римско право, че онези чужди поданици, които не са имали туй гражданство, не ги засягат тези закони. Римските граждани са били покровителствани навсякъде, но горко на оногова, който не е бил римски гражданин.


Сега аз казвам: има друго право, което наричам Божествено, за което Христос говори, и то е право на всинца и всеки. Който възприеме това право и стане гражданин на това Божествено Царство, на тези велики идеи, ще бъде покровителстван навсякъде. Аз мога да направя с вас един опит. Нека дойде най-глупавият човек, който е нещастен, който не живее с жена си, с баща си, с майка си, и да ми обещае, че ще изпълни известни правила, ще служи на това Царство и всичко ще му тръгне напред.


Трима наши приятели отиват в Пловдив на гости. Една госпожа им дала сладко и те почват да се подиграват и смеят помежду си. Първият, като глътнал сладкото, задавя се и то влиза в кривото му гърло, припада му. Другите го обикалят, а тази жена, която му дала сладкото, бръква с пръст и изважда черешите. Като казват, че някой умрял, аз казвам, като са му дали сладкото, то влязло в кривото му гърло. Сладкото - то е частната собственост, идеята да бъдете първи в света, да бъдете силни. С туй ще умрете. Следователно в дадения момент тази жена е знаела как да спаси живота на този човек. Гърлото трябва да се отвори, да става дишането свободно. Нашето сърце е задушено. Извадете онази череша, която е отишла не на нейното място и животът ще тръгне.


Какви са новите положения и блага, които се чакат от проявлението на новия живот? Ние трябва да бъдем като онази гъсеница, която минава в пеперуда, и която трябва да се научи на новото положение в живота, да се научи да изважда със своя хобот соковете от цветовете. Затова ние трябва да имаме един остър и правдив ум като пеперудата - хобот, с който да изваждаме соковете от цветовете като тази пеперуда.


Аз нямам нищо против частната собственост, против вашите тела, които са ваши владения. Вашите тела са частна собственост, пазете си ги, и като дойде господарят, той ще си вземе това, което ви е дал под счет. Ще му кажете: „Господарю, много добре преживяхме в този дом, крайно сме ти благодарни и ако имаш добрината да ни пратиш, дай ни по-добра къща, за да можем пак да станем съжители."


И тъй, в новите времена на живота, борбата, която сега започва, изисква от вас търпение, търпението изисква вяра, вярата - любов, любовта - послушание, а от послушанието в света идва знанието и мъдростта. Само умният човек може да люби, глупавият човек не може да люби. Любовта е нещо разумно и велико. Да любиш някого, то значи да го пазиш като зеницата на окото си; а да вземеш да му отрежеш ръката или главата - това ни най-малко не е любов. Да изтезаваш някого, не е любов. При сегашното морализиране, което говори, че трябва да страдаме - страдаме от незнание, а Синът Человечески ще дойде да научи хората да знаят защо страдат.


Христос казва: „Ако приемете Моето учение и се измените от вода и Дух, ще влезете в Царството Божие." Аз мога да преведа тези думи „вода" и „Дух" със съвременен научен термин, водата - с магнетизма, а Духа - с електричеството.


Христос казва: „Ако вашият ум се възроди от електричество и вашата симпатична нервна система - от магнетизъм, само тогава вие ще бъдете в Божественото Царство." Ако този магнетизъм послужи за обработване на вашите чувства и мисли, вие сте разбрали великия Божествен закон и тези велики мисли и чувства ще са носители на вярата и на любовта, и на по-високи проявления на този Божествен живот.


И тъй, сега като се върнете, запазете тия думи: търпението изисква вяра, вярата - любов, любовта - послушанието, а послушанието носи знание, а знанието е необходимо. Мислете през седмицата, разсъждавайте, турете всички тия думи в разни комбинации и нови струи ще дойдат в душата ви. Нали сте имали случаи някой път да ви каже някой: „Обичам ви" - и да ви светне. Майката казва на дъщеря си: „Обичам те", и тя веднага се развеселява. Господарят като каже на някой слуга, че го обича, веднага той стане весел и радостен. Но когато този господар се мръщи, духът на този слуга отпада. Когато учителят обича учениците си, те всички са добри.


Искам всички да се отнасяте с любов един към друг. Аз препоръчвам на всинца ви това учение. Предайте го по домовете си, на децата си, направете като онзи мохамеданин деветдесет и девет опита и на стотния вие ще имате едно правилно разрешение на вашия живот - такъв, какъвто трябва в Божествения свят. И като ви се отворят очите, ще кажете като слепия: „Едно време бях сляп, а сега виждам."


Сега мнозина се явяват и казват: „Ти вярваш ли в това учение, в това, което учиш, сигурен ли си? Кой е ходил в онзи свят?" Казвам, в онзи свят не съм ходил, но живея в него. „Тогава при Бога ходил ли си?" Живея в Бога, изучавам Го във всички буболечици, в птичките, във въздуха. Всичко ми прави радост, навсякъде Го виждам, живея в Него, слушам гласа Му. Какво чудно има в това? А вие казвате: „Като умрем, тогава ще отидем при Бога." Като умрем, никъде няма да отидем. Като умрем за нашия егоизъм и го превърнем в течност, спасение има. Но ако умрем, без да превърнем този лед в течност, нашето положение е опасно.


Не живейте със старите идеи, а според тези, които Господ разкрива. Този Господ навсякъде Го виждайте. В един професор, който просвещава - там е Господ; в един свещеник, който поучава - там е Господ; в една жена, която гледа добре къщата си - там е Господ; в един съдия, който добре разрешава делата - там е Господ; във войника, в офицера - навсякъде Него виждаме. За един съдия, който осъди добре, казвам: „Колко е добър." Не мислете, че Господ е само тук, дето съм аз; аз Го виждам във вас. Той казва: „Те са Мои деца и за в бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че ще се преобразят." „Ама те са грешници, в пъкъла ще бъдат", казват някои. Господ казва: „То е временно, те сега са в пъкъла." Какъв по-голям пъкъл от земята!


Ние сме сега в пъкъла и следователно Този Господ сега ни изважда из пъкъла, като ни показва Своята любов, полива ни с нея, като усилва у нас вярата и търпението.


Казвам, всинца сте чада на Бога. В този широк смисъл слушайте гласа Му, вършете волята Му, както вие разбирате, и не се бойте.


1 февруари 1920 г., неделя, 10 ч.


София







Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни