Jump to content

ЧОВЕШКАТА ДУША и ЧОВЕШКИЯТ ДУХ


Recommended Posts

1. АБСОЛЮТНА СПРАВЕДЛИВОСТ:

1 школна лекция на Общия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925),държана от Учителя на 15 октомври 1924 г, София. Русе, [1925], с, 28

„Сега, за да закрепне Божественото във вас, трябва да се използуват възможностите, които Бог е вложил. Духът е възможност, която Бог е вложил в човека. Човек е възможност за духа, но и духьт е възможност за човека.”

2. ТОЙ ЗАПОВЯДВА НА СЛЪНЦЕТО:

22 беседа от Учителя, държана на 15 март 1925 г., София: [Неделни беседи, серия VII]. Русе, [1925], с. 22

„За всеки човек има един специален модел, по който трябва да бъде направено тялото му; за всеки човек има един модел в умствения свят, по който трябва да бъде направен мозъка му: за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направено сърцето му, за всеки човек има един модел, по който трябва да бъдат създадени чувствата му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направена душата му. Душата, и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голяма, колкото целият космос. Душата има и туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. Вие това не знаете.”

3. И ОБХОЖДАШЕ ИСУС ВСИЧКА ГАЛИЛЕЯ:

30 беседа от Учителя, държана на 5 юли 1925 г., София:[Неделни беседи,серия VІІ]. Русе, [1926], с. 18 ÷ 19

„Животът не седи във физическите блага. Като обикнеш една душа, тя няма да има никаква тяжест в себе си. Душата обаче, може да бъде тежка колкото Земята; една душа може да бъде тежка колкото Слънцето; една душа може да бъде тежка колкото цялата слънчева система; пък една душа може да тежи и колкото целия космос. Това е допустимо. Защо? Защото душата представлява интензивността на силите, които действуват в нея. Това значи, че в човешката душа има сили, които са в състояние да движат целия космос. Когато казваме, че душата е, която върти Земята. Ако взема да ви доказвам как се движи Земята, как се върти, това ще предизвика цял катаклизъм в съвременната наука. Учените хора казват, че Земята се върти, но как се е завъртяла, те не знаят това нещо. Не е лошо, че не знаят.

„И обхождаше Исус Галилея”, това е нашия разумен живот. Ние сме галилеяни, сега навлизаме в този разумен живот. За онези разумни, съзнателни души, които се стремят към Бога, които искат да знаят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога, е дошьл вече Христос. Не е въпросът за заблужденията на миналите векове. Не са спирайте върху въпроса, как трябва да се служи на Бога. С Любов трябва да се служи на Бога! Ами какво нещо е Любовта? – Любовта е сила, която дава живота. Какво нещо е животът? - Животьт създава съзнателното движение. Какво нещо е съзнателното движение? - Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нещо е съзнателното чувство? - Съзнателното чувство дава съзнателна мисъл. Това са положения, които мога да обобщя логически.”

4. РЕАЛНИ ВЕЛИЧИНИ:

13 лекция от Учителя, държана на 7 февруари 1926? п, София. - В: Влияние на светлината и на топлината: Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. II. София, 1937, с. 127 ÷ 129

„Една от теориите на съвременните учени твърди в алегорична форма, че възможностите за развиване на човешката душа се крият в различните форми на живота, които са изложени по витрините на духовния свят. Докато не е слязла още на земята, човешката душа обикаля тия витрини и сама си избира такъв костюм, такава дреха на живата, каквато й хареса. Там има безброй форми, като започнете от най- малките до най-големите. Щом се облече в една от тия форми, душата веднага се усеща ограничена и започва да рита. Тя рита, докато се освободи от формата, в която се е облякла. Щом съблече тази форма, душата отново се връща в невидимия свят, но вече богата с опитности.

Значи, от избора на дрехата, в която душата се облича, зависи какъв става човек. Ако е бил недоволен от дрехата си, като дойде повторно на Земята, човек става внимателен и започва да мисли каква дреха да облече. Същият закон се отнася и до човешките мисли и желания. Каквато мисъл избере човек в живота си като основа, такъв става. Тази мисъл упражнява известно влияние върху него. Човек не може да избегне влиянието на своите мисли, както и последствията от тях. Ето защо, когато човек избира форма, дреха, в която да се облече, тя трябва да бъде красива, идейна, защото в нея се крият възможностите за проява на неговия дух и ум, на неговата душа и неговото сърце. Колкото по-красива и идейна е човешката форма, толкова по-благоприятни са условията за развиването й.

Като ученици, от вас се иска живот без съмнения и колебания. За да не се съмнявате, съзнанието ви трябва да бъде будно, а мисълта ви - трезва. Само при тези условия ще можете да използувате живота.”

„Сега ви препоръчвам като метод за работа, за приложение, закона на любовта. Чрез този закон вие можете да влезете във връзка с всички ваши напреднали братя в невидимия свят и да се ползувате от техните знания и опитности. Не можете ли да направите това, свържете се поне с вашите съкласници от провинцията. Всеки от вас трябва да им пише поне по две-три писма в месеца, да предаде основните мисли от лекциите и беседите, които слуша тук.”

5. ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО:

1 лекция от Учителя, държана на 25 август 1927 г., София. - В: Великото и красивото: Общ окултен клас, Г. VII (1927 ÷ 1928), Т. I. София, 1935, с. 7 ÷ 9

„Всички велики хора, които са живели в миналото, които живеят и сега, са познавали живота от трите гледища, познавали са законите, които го управляват и затова са могли да изкажат велики истини. В материалистическите епохи на живота, хората са подържали и подържат, че всичко е материя. - Материята съществува, но всичко не произтича от материята. Материята е само един от факторите, едно от условията да се прояви живота. За да се прояви каква да е форма в света, необходима е материя, субстанция, с която да се облекат живите сили. Тялото, както и външните и вътрешните му органи представя материалната страна на силите на човешкия мозък. Следователно, дробовете, стомахът, мускулите, костната, нервната и всички останали системи представят величествена инсталация, чрез която се проявява човешката интелигентност Благодарение на интелигентността, която съществува в природата, стават постоянни корекции и подобрения в човешкия организъм. Мозъците на различните хора са различно инсталирани: едни от тях имат повече гънки, а други - по-малко; мозъците се различават и в качествено, и в количествено отношение. Вследствие на това и различните центрове в човешкия мозък не са еднакво развити. У едни хора е силно развито въображението, у други - по-слабо. У едни хора е по-силно развит центъра за причинността, у други - по-слабо. За да се дойде до развитието на съвременния човек, всичко това се дължи на ония труженици в миналото и сега, които постоянно и непрекъснато са работили и работят като клонове и клончета на великото дърво на живота. Тяхната работа е допринесла и допринася много нещо за повдигането на човешката душа. Велика е човешката душа! Тя носи в себе си, в своето развитие, постиженията на цялото човечество. Учените, както и Учителите, наричат тази душа „майка на човечеството”.”

6. ЛЪЧ НА ПРОБУЖДАНЕ:

12 лекция от Учителя, държана на 4 декември 1927 г., София. - В: Божествената мисъл: Младежки окултен клас, Г. VII (1927 ÷ 1928), т. I. София, 1942, с. 139 ÷ 140

"Като влязат в новия живот, хората искат веднага да ликвидират с личния живот. Това е криво разбиране. Невъзможно е човек да се откаже от личния си живот, като особен род енергии, от които организмът естествено се нуждае. Енергиите на личния живот трябва да се трансформират, а не да се унищожат. Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но без плът и кръв, като облекло на душата, последната не може да се развива, не може да се прояви. Когато висшият живот се облече в плътта, последната, по благодат се ползува от благата на живота. Тази е причината, която заставя обикновения човек да се стреми към висшето, Божественото Начало, което работи чрез човека и в по-долните среди. Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи, Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи. Той се нуждае от мека, приятна светлина. И душата се нуждае от плътта, като покривка, която я пази от силните лъчи на Духа. Който не разбира този закон, плаши се от плътта, от личността си, иска да убие техния живот. Той мисли, че те са спънка за неговото духовно развитие. Да убиеш живота на плътта и наличността в себе си, това значи, да премахнеш условията за проява на Божественото, на своята душа. Те са инструментът, на който душата свири. Какво ще прави цигуларят без цигулка? Как ще изрази музиката, която носи в себе си? Следователно, не се страхувайте от плътта и от личността си, но работете усилено с мисълта си, да се справяте с всички отрицателни, нисши и кошмарни състояния. Да усилва мисълта си и да работи с нея, това е първата задача на ученика.”

7. КРЪГОВЕ НА СЪЗНАНИЕТО:

10 лекция от Учителя, държана на 28 декември 1927 г., София. - В: Великото и красивото: Общ окултен клас, Г. VII (1927 ÷ 1928), Т. I. София, 1935, с. 243 ÷ 245

Какво разбирате под думата „дух”? Когато се говори за човешкия дух, вие разбирате човека в неговата форма. Всъщност под думата „дух” се разбира съзнателно движение. Движат се само разумните неща. Дето няма дух, дето няма разумност, там не може да има движение. Следователно, мьртвите работи не се движат; движат се само живите, разумните неща. Често се говори, че духът обсебил някого. - Не, духът не може да обсебва, той може само да движи човека. Тъй щото, за да говорите за духа, вие трябва да имате ясна представа що е дух.

Мнозина говорят за душата. Що е душа? Под думата „душа” се разбира възвишеното и благородното в човека, т. е. разумното начало в него, което твори и съгражда. Душата не е нещо отделно от човека. В човека тя се изявява като принцип, който твори, съгражда нещата и ги пази от разрушаване. Душата представя мекия принцип в човека, чрез които се изявява любовта. Духът пък представя силния, мощния принцип в човека. Духът и душата са в такова отношение помежду си, в каквото отношение са умът и сърцето. Ако приемем, че душата е подобна на топлината, а духът - на светлината, могат ли те един без друг? Духът е плоскост, върху която душата се отразява. Същото става и със слънчевата енергия. Ако слънчевата енергия не срещне на пътя си някаква плоскост, или по-гъста среда, която да я отрази, тя никога не би се изявила като светлина и топлина. Докато дойде на Земята, слънчевата енергия е срещнала в пространството ред плоскости с различни гъстоти, през които се е пречупила неколкократно. Какви и колко пречупвания е претърпяла слънчевата енергия, това е известно на истински учените. Обаче, обикновените учени не знаят тия неща. Те едва сега навлизат в положителната наука, в науката на Битието.

Истински учените знаят, че Земята е обвита в особена материя, която служи като трансформатор на слънчева енергия, за да я превърне в светлина, която ние възприемаме чрез очите си. Част от слънчевата енергия се трансформира в топлина при температурата, на която нашият организъм расте и се развива. И топлинната енергия претърпява ред пречупвания. Ако един ден трансформаторът на слънчевата енергия се развали, животът на Земята ще изчезне. Това са научни данни, които могат да се проверят. Много научни данни има в науката, много учени хора има в света, но малцина от тях са мъдреци. За пример, учени, интелигентни хора казват, че Духьт обсебил някого и го задигнал. Какво разбират те под "обсебване от Духа?" И в Писанието е казано, че Духът задигнал някого. Това значи, че Духът, които разполага с мощните сили на природата, задигнал някой човек. Той може да задигне не само един човек, но цяло събрание от хора и да ги пренесе от едно място на друго. Ако един асансьор може да задигне стотици и хиляди хора, или стотици и хиляди тона и да ги пренесе от едно място на друго, защо Духът да не може да направи това? Духът има знания, той знае законите, с които природата си служи. Той може да трансформира материята, той може и да я поляризира.”

8. ВРЪЗКИ НА СЪРЦЕТО И УМА:

10 лекция от Учителя, държана на 24 октомври 1928 г., София. - В: Ключът на живота:Общ окултен клас, Г. VIІІ (1928 ÷ 1929), Т. I. София, 1937, с. 274 ÷ 277, 280 ÷ 281

„Всички хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но не знае как да придобие свободата си. Само онзи човек може да бъде свободен, който знае как да възприема истината. Който не може да възприема истината, той е роб на условията. Този човек е осъден на вечни безпокойствия, на страх и на тревоги. За да придобие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си. Остане ли само с човешкото, той може да се уподоби на парче изсъхнала земя. Човешкото се отличава с твърдост, с коравина. Човешкото е лишено от пластичност, от пъргавина. Божественото придава на човека качества, подобни на водата - подвижност и пъргавина. То е носител на живота. Следователно, когато човек пресече пътя на Божественото в себе си, т. е., когато връзката между Бога и душата му се прекъсне, той се лишава от живота. Тъй, щото, погрешките, които хората правят, се дължат на прекъсване на връзката между Първата Причина и техните души. Щом тази връзка се прекъсне, страданията неизбежно следват човека. Някои философи обясняват страданията на хората със съществуването на някаква космическа, мирова скръб, на която те се натъкват и започват да страдат. Наистина, има някаква космическа скръб, но тя не е вън от човека. Тя е в самия човек. Тя представя съвкупност на неговите страдания, както и на тия на неговите ближни. Само хората страдат, но не и Бог. В Бога има само съжаление, милост към страдащите.

Сега, като говоря за връзката между Първата Причина на нещата и човешката душа, имам пред вид само ония хора, на които съзнанието е пробудено. Само те могат да се справят с мъчнотиите и страданията в живота си. Каквито пакости и да се причиняват на такъв човек, той никога не отмъщава. Представете си, че някои счупи шишето ви, в което държите водата си. Трябва ли да му отмъщавате? Трябва ли да му се сърдите? Колкото ида му се сърдите, той не може да изправи погрешката си, не може да върне шишето ви. Обаче, разумният живот е в състояние да върне на човека не едно шише само, но много повече. - Кога? - Това е въпрос на време. Ако вие не можете да получите помощта на Бога още днес, това не показва, че Той не иска да ви помогне. Бог всякога е готов да помага на хората, обаче условията, при които те се намират в даден момент, не им благоприятствуват да приемат Неговата помощ. Съществува един закон в Битието, според които не е позволено да се пилеят великите блага на живота. Всяко благо трябва да се даде точно на време и на място. Когато дадена душа е готова да приеме известно благо, то й се дава преизобилно. Това е истина, която всеки момент можете да проверите. Ако човек би имал възможностите на един ангел, да владее законите на материята, да владее своите мисли и чувства, да пътува от една система в друга, той би могъл да седи пред Божия престол, да се ползува направо от Неговата светлина и знание, от Неговата любов и свобода.”

„В човешката глава пък е вложен Божественият капитал за обръщението, на който е нужна цяла вечност. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината”. Значи, истината е първичният капитал, които е вложен в човешката душа. За да се развие този капитал е нужна цяла вечност. Само част от този капитал е вложен в обръщение. Той е в човешкото лице. Всеки капитал, който се туря в обръщение, трябва да принася някакъв приход, т. е. някаква печалба. Тази печалба именно се изразява чрез човешките ръце. На ръката на човека е написана печалбата, която той е придобил от капитала си, вложен в обръщение. Следователно, главата на човека представя основния, Божествения капитал; лицето е капиталът, вложен в обръщение; ръцете пък представят това, което човек е изработил и придобил. По главата, по лицето и по ръцете на човека може да познаете, как е живял в миналото, от ред поколения насам, как живее днес и как ще живее в бъдеще. Който вижда нещата, той може да чете по тях. Който е сляп, той нищо не знае, защото не може да чете.”

„Как може да разреши това противоречие? - Докато не се откаже от себе си, докато не възлюби Господа с всичката си душа и сила, с всичкия си ум, с всичкото си сърдце, човек не може да разреши това противоречие. Щом възлюби Господа, той ще възлюби ближния си като себе си. Разреши ли това противоречие в живота си, човек е придобил блатата, към които се стреми. Какво по-голямо блато можете да искате от това, всеки ден да виждате Слънцето, да срещате хора, да си разменяте по няколко сладки думи и мили погледи? Всеки ден носи в себе си велики блага за човешката душа. Човек трябва да бъде буден да ги използува правилно. В човека са вложени всички възможности и условия да прояви своята доброта. Доброто е капитал, вложен в човека отначало още, и той трябва само да го разработва, да го пуща в обръщение. Затова се казва, че от човека зависи да бъде добър.

Следователно, от човека зависи да бъде добър, да възприема Божията Любов. Бог е Учител, а ние сме ученици. Той всеки ден иде да ни предаде истината. Ако не възприемаме истината, ние не сме Негови ученици. Мнозина казват, че Бог, като Учител живее в хората, и те не се нуждаят от външни учители. - Дали Бог живее в хората, се познава по светлината, която те имат. Когато вътрешният Учител предава истината на човека, той е в рая. С него са всички добри хора, всички ангели, всички светии. Тогава източниците на живота са отворени за него. Щом този Учител не му предава истината, той се намира в ада, в най-големите противоречия. Каквато философия и да има, нищо не може да постигне.

След всичко това, онези, които не познават истината, залъгват хората, че има еволюция в света. - Човек еволюира само когато работи. Не работи ли, никаква еволюция не съществува.”

9. ЕЛА С МЕНЕ:

14 неделна беседа от Учителя, държана на 5 май 1929 г., София. - В: Който има невестата: Беседи, серия XII, т. II. София, 1935, с. 164

„Какво представя душата? - Душата е център, в който се събират всички красиви заложби и възможности за човека. Щом загуби този център, човек загубва всички възможности и условия в себе си да се прояви. Без душа човек не може да се прояви. За да се развива правилно, той трябва да проявява четири неща в себе си; ум, сърце, душа и дух. Това са четири необходими елемента за развитието на човека. Съвременните хора признават ума, сърцето, донякъде и духа. Дойде ли до душата, те я отричат, не признават нейното съществуване. Безсмъртието на човека седи в съзнанието, че има душа. Като намери душата си, човек става безсмъртен. Щом изгуби душата си, той влиза в областта на смъртта. Значи, душата носи безсмьртие. Казано е в Писанието: „И вдъхна му Бог дихание, и той стана жива душа.” Като не изпълни закона на послушанието, първият човек изгуби душата си, още докато беше в рая. Казват, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнил върху нея Луцифер, адепта на черното братство. Какво се иска днес от жената? Да усили, да закрепи тази врата, че никой да не я отваря, освен Бог. Що е жената? - Жената, в пълен смисъл на думата, подразбира врата, която се отваря само с ключа на Бога. Всяка друга врата, която се отваря с ключовете на обикновените хора, не е жена. Това е новото определение за жената. Че жената била красива, че представяла мекия елемент - това е друг въпрос. Красота, мекота, богатство, знание, сила - всичко се съдържа е душата. Душата никога не може да бъде изоставена, пренебрегната. Когато човек пренебрегне своята душа, Бог предварително я взима. Небето е много взискателно и строго към своето. То не позволяеада се злоупотребява с Божественото.”

УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Книги

1. А6солютна справедливост: 1 школна лекция на Общия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925),

държана от Учителя на 15 октомври 1924 г., София. Русе, [1925].

2. Божествената мисъл: Лекции от Учителя на Младежки окултен клас, Г. VII (1927 ÷ 1928), т, 2. София, 1942,

3. Божествените условия: Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), т. 1. София, 1942.

4. Великите условия: Неделни беседи, София, 1944.

5. Великото и красивото: Лекции от Учителя на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло братство, Г. VII (1927 ÷ 1928), т. 1. София, 1935.

6. Вехтото премина: [Неделни беседи], серия IX, т. 4. София, 1932.

7. Вечно подмладяване: [Неделнибеседи]. София, 1944.

8. Вземи детето: Неделни беседи, серия XV (1931 ÷ 1932), т. 2. Бургас, 1993.

9. Видяхме звездата: 17 беседа държана от Учителя на 8 февруари 1925 г., София: [Неделна беседа, сер. VI]. Pyce, [1925].

10. Влизане :[ Неделни беседи], серия IX, т. 2, София, 1930.

11. Влияние на светлината и на тъмнината: Лекции от Учителя на Младежки я окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т, 2. София, 1937.

12. Влиянието на планетите: 22 школна лекция на Общия окултен клас (II година), държана от Учителя на 12.ІІІ.1923 г., Ст. София. Русе, [1923].

13. В малкото: 32 беседа от Учителя, държана на 20 юни 1926 г., София: [Неделна беседа, сер. V]. Русе, 1927.

14. Все що е писано: [Неделни беседи]. София, 1942.

15. Глас от града: 3 беседа от Учителя, държана на 6 май 1928 г., София: [Неделни] беседи, серия XI. София, 1929.

16. Голямото благо: [Неделни] беседи, серия XІІІ, т. 3. София, 1936.

17. Дава плод: 21 беседа от Учителя, държана на 4 април 1926 г, София: [Неделна беседа, сер. VIII]. Русе, 1927.

18. Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946.

19. Дали може: [Неделни] беседи. София, 1942.

20. Двата пътя: Младежки окултен клас, Г, I (1922), т. 1. София, 1934.

21. Делата Божии: [Неделни беседи, серия ХШ], т. 3. София, 1940.

22. Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло братство, Г. VІІ (1927 ÷ 1928), т. 3. София, 1937.

23. Добри навици: Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. 2. София, 1936

24. Доброто оръжие: Лекции на Общия окултен клас на учениците на Всемирното Бяло братство, Г.IX (1929 ÷ 1930), т. 3. София, 1939.

25.Допирни точки в природата: Лекции от Учителя на Младежки окултен клас, Г. II (1922-1923), т. 1, София, 1935.

26. Естествен ред на нещата: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното бяло братство, Г. IX (1929 ÷ 1930), т. 1. София, 1939.

27. Жива реч: Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. 3. София, 1937.

28. Зазоряване: 23 беседа от Учителя, държана на 18 април 1926 г., София : [Неделна беседа, сер. V]. Русе, 1927.

29. Запалената свещ: 34 беседа от Учителя, държана на 4 юли 1926 г, София: [Неделна беседа, сер.VІІI]. Русе, 1927.

30. Затова се родих; [Неделни беседи], серия IX. т. 1. София, 1929.

31. И Земята ще се изпълни със знание: 22 беседа от Учителя, държана на 11 април 1926 г., София: [Неделна беседа, сер. V]. Русе, 1927.

32. Изново: Неделни беседи, серия XV (1931 ÷ 1932), т. 1. Бургас, 1992.

33. И обхождаше Исус всичка Галилея: 30 беседа от Учителя, държана на 5 юли 1925 г., София: [Неделна беседа, сер. VII]. Русе, [1926].

34. Както природата пише: 11 школна лекция на Общия окултен клас, Г. V (1924 ÷ 1925), държана от Учителя на 24 декември 1924 г., София. Русе,[1925].

35. Което дава живот: 29 беседа от Учителя, държана на 30 май 1926 г., София: [Неделна беседа, сер. V]. Русе, 1927.

36. Който има невестата: [Неделни] беседи, серия XII, т. 2, София, 1935.

37. Който се отмята: Беседа от Учителя, държана на 29 април 1928 г, София: [Неделни] беседи, серия XI. София, 1928.

38. Ключът на живота: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло братство, Г. VІІІ (1928 ÷ 1929), т. 1. София, 1937.

39. Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], т. I. София, 1937.

40. Лекции на Младежки я окултен клас от Учителя, Г. IІІ (1923 ÷ 1924), т. 1 ÷ 3. София, 1926.

41. Лекции на Младежкия окултен клас от Учителя, Г. IV (1924 ÷ 1925), т, 1 ÷ 5. София, 1927 ÷ 1928.

42. Лекции на Младежкия окултен клас от Учителя, Г. V (1925 ÷ 1926), т. 1. София, 1929.

43. Малки и големи придобивки: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло братство, Г. VII (1927 ÷ 1928), т. 2. София, 1936.

44. Методи за самовъзпитание: Лекции от Учителя на Младежки я окултен клас, Г, X (1930 ÷ 1931),т. 2. София, 1941.

45. Мисли за всеки ден 1977/1978 г. София, 1977.

46. Мисли за всеки ден 1981/1982 г. София, 1981.

47. Мисли за всеки ден 1984/1985 г. София, 1984.

48. Мисли за всеки ден 1985/1986 г. София, 1985.

49. Мисли за всеки ден 1986/1987 г. София, 1986.

50. Мисли за всеки ден 1989/1990 г. София, 1989.

51. Мисли за всеки ден 1990/1991 г. София, 1990.

52. Мнозина казваха: [Неделни] беседи, серия Х, т. 1. София, 1933.

53. Начало на мъдростта: Лекции от Учителя на Общия окултен клас, Г. XI (1931 ÷ 1932), т. 3. София. 1946.

54. Наука за живота: Общ окултен клас, Г. XIX (1939 ÷ 1940), т. 2. София, 1999.

55. Ни мъж, ни жена: [Неделни] беседи, серия Х, т. 2. София, 1933.

56. Новият човек; [Неделни) беседи. София, 1947.

57. Новото разбиране за връзката с живота. София, 2000.

58. Определени движения: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло братство, Г. VІІІ (1928 ÷ 1929), т. 4. София, 1938.

59. Основният тон: Младежки окултен клас, Г. XV (1935-1936), т. 2. София, 1999.

60. Отворени форми; Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. VІІІ (1928 ÷ 1929), т. 2. София, 1943.

61. Отношение на простите истини кьм човека: Лекции на Общия окултен клас на учениците от

Всемирното Бяло братство, Г. VI (1926 ÷ 1927), т. 1. София, 1933,

62. Посока на растене: Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. VI (1926 ÷ 1927), т. 1. София, 1938.

63. Праведният: [Неделни беседи], серия IX. [т. 3]. София, 1930.

64. Просветено съзнание: Лекции на Общия окултен клас на учениците на Всемирното Бяло Братство. Г. X (1930 ÷ 1931), т. 2. София, 1940.

65. Пътят на ученика: Съборни беседи от Учителя, София, [1928].

66. Работа на природата; Лекции от Учителя наОбщия окултен клас, Г. XII (1932-1933), т. 2. София, 1948.

67. Саваат - Амон-Ра: 18 беседа от Учителя, държана на 14 март 1926 г, София: [Неделна беседа, сер. V). Русе, 1927.

68.

Святото място: Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. VІ (1926 ÷ 1927), т. 2. София, 1939

69.

Сила и Живот: Серия III. Солта: Неделни беседи. София, 1920.

70.

Сила и Живот: Серия IV. Братя и сестри на Христа: Неделни беседи, София, 1922.

71.

Синове на възкресението: [Неделни] беседи, серия X, т, 3, София, 1934.

72.

Служене, почит и обич: Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), т. I. София, 1940.

73. Смени в природата: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло братство, Г. VIII (1928 ÷ 1929), т. 2. София, 1938.

74. Степени на съзнанието: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло братство, Г. IX (1929 ÷ 1930), т. 2. София, 1939.

75. Той дойде при Пилата: 5 беседа от Учителя, държана на 20 май 1928 г., София :[Неделна беседа, сер. XI]. София, 1929.

76. Той заповядва на Слънцето: 22 беседа държана от Учителя на 15 март 1925 г., София: [Неделна беседа, сер, V]. Русе, [1925].

Стр. 813/943

77. Условия за разумния човек: Лекции на Общия окултен клас на ученици от Всемирното Бяло братство, Г. V (1925 ÷ 1926), т. 3. София, 1930.

78. Учение и работа: Утринни слова, Г. IV (1934 ÷ 1935), т. 2. София, 1939.

79. Учителю благи: [Неделни] беседи, серия XII. т. 1. София, 1934.

80. Фазите на живота: 23 школна лекция на Общия окултен клас, Г. V (1924 ÷ 1925), държана от Учителя на 25март 1925г, София. Русе, [1925].

81. Форми в природата: Лекции на Общия окултен клас на ученици от Вемирното Бяло братство, Г. VIII (1928 ÷ 1929), т. 3. София, 1938.

82. [Четвърти] IV Младежки събор на учениците на Всемирното Бяло братство, 7 ÷ 10.07.1926 г., София, София, 1926.

83. Ще се наситят; 30 беседа от Учителя, държана на 6 юни 1926 г., София : [Неделна беседа, сер. V]. Русе, 1927.

Периодика

84. Братство (Севлиево), Г. VІ, бр. 79, 1.01.1934, с. 2

85. Братство (Севлиево), Г. VI, бр. 107, 5.12.1934, с. 2

86. Братство (Севлиево), Г. VI, бр, 129, 19.06.1935, с. 1,3,4

Ефросина Антонова Ангелова - Пенкова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...