Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

[Dela]

Д-р Методи Константинов

IV. КНИГАТА „НОВАТА КУЛТУРА В ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ”

1. В разстояние на три години на Изгрева е била организирана творческа група около 12 човека, било решено да се напише книга за Учителя и за Учението му. Разпределили са се така: Едни ще изваждат от отпечатаните беседи какво е казал за Любовта, други - за Мъдростта, трети - за Истината, четвърти – за Добродетелите, пети - за Правдата, шести - за Свободата, седми - за Живота, осми - за Христа, девети - за Бога, десети - за ангелите, единадесети – пророчески за българския народ и дванадесети - Учителят за себе си.

2. Работили, що работили, и след излизането на книгата „Учителят” толкова били възмутени, че са излъгани и измамени, то взимат онези материали, които са ги изваждали по теми и ги захвърлят в нозете на Боян Боев. А той също мълчи. Питат го: „Защо ни излъгахте?” Мълчи. Накрая Боян Боев казва: „Ами защо вие не издадете такава книга с тези материали, които са тук при краката ми?” - „Издай си ги сам.” Такъв е бил отговорът. Била е жестока разправа, стигаща до озверение.

3. Тези купища от извадки стоят дълго време пред краката на Боян Боев. А той трудно се движи с бастуна. Накрая ги прибират и сега има запазени още по раздели от тези материали. Тогава Методи решава да вземе от тях, за да ги ползва и чете. Така му идва идеята да използва тези материали и да напише книга. Работи дълго. И той я написва. Озаглавява я: „Мъдростта”. Подрежда я, преписва я и я подвързват. Тя е съхранена на едно място. Оригинален текст.

4. Макар че имат несполуки с издаването на френски три книжки за Учителя и макарче за нея Борис Николов има присъда от две години затвор, то Методи не се отказва от идеята да се преведе тази книга на френски и да се издаде във Франция. Намира преводач - две възрастни българки, живеещи във Франция 10 години преди 9.09.1944 г. Понеже не е политическа книга, те, българките, се съгласяват и започват да я превеждат на френски. Методи не участвува в превода, защото той не познава този език. Може да говори обикновен разговорен елементарен френски. Това не е обидно за него. Такова е положението. Не го знае и толкоз.

5. След това този превод се прехвърля чрез една французойка на име Ася, бившата жена на Жерард Низе в Париж, Преглеждат текста, които е преведен от български. Не го харесват, понеже не звучи на френски. Започва нова редакция, и то много свободна. Накрая издателят променя заглавието на книгата от „Мъдростта” я кръщава с „Новата култура в епохата на Водолея”. А защо така? Защото се говорило за епохата на Водолея. А затова за пръв път говори Учителят Дънов. Книгата се издава. Изпраща се нелегално чрез познати в България. Годината е 1963. Методи трябва да се радва, но не се радва, защото книгата му е променена. От българския превод на френски според преводачите от София няма и следа. Примирява се. Е, все пак е излезнала и може да се гордее. Но не може. Знае, че е отново лъжа. Дори на страниците на излезналата книга има неговия почерк, той е задрасквал цели изречения и добавил с почерка си френски текст. Така е искал да я коригира. Този екземпляр е запазен.

6. Издателят на тази книга прави един предговор, за да я представи на французите. Тогава е такъв обичаят, някои трябва да те представи. Когато сега се чете този предговор, се вижда, че този, който го е написал няма никаква представа за Школата и Словото на Учителя Дънов. Книгата е отпечатана в няколкостотин бройки. Към 10 бройки са донесени в България. Михаил Иванов изпраща французойки при издателя и са му предлагали пари, за да не издава тази книга на Методи. А защо? Защото са врагове от векове, дошли в Школата на Учителя, за да я разбиват отвътре и отвън. Книгата носи заглавието „La nouvelle culture du l’ere du Verseau”.

7. Методи започва да разнася тази книга от барака на барака на Изгрева. Всички я отхвърлят. Те помнят и знаят за льжата на Методи. Всички се учудват защо комунистите досега не са го изпратили в концлагер или в затвора. А причината е много проста. Агентите на милицията, внедрени на Изгрева проучват, че всички отхвърлят тази книга. Всички го подиграват, че е

откраднал материали на Боян Боев. Той е мозайкаджия в бригадата им. Но той не обича физическия труд и все стои настрана. Работниците от бригадата започват да го наказват - ако не пренесе този цимент, то утре няма да бъде в бригадата. Що унижение и подигравки е трябвало да понесе, Разправяли са ми най-малко 10 случая - направо потресающи за слушане, а как ли ги е издържал. Методи си знае как. Освен това той живее в една барака 3 на 4 метра, скована от дъски с една печка в нея и кюнците преминават през един отвор на дъските, обкован с ламарина, за да не се запали. Освен това на 1 януари 1963 г. освобождават затворниците от процеса срещу Изгрева от 1958/1959 г. Това са Борис Николов и Жечо Панайотов. Изгревът е разрушен отвътре след този процес и отвън. Това са причините, че след излизането на тази книга, комунистическата власт не го дава под съд, че е издал книга в чужбина без съгласие на властта. Иначе биха му дали от 3 до 5 години затвор. И друга причина има. Властите имат свои служители, които преглеждат книгата, разбират, че е без стойност, проверяват чрез тайните си служби и разбират, че тази книга никои не я купува, никой не я чете във Франция. А освен това обществото на Михаил Иванов я отрича. Ето това спасява Методи от затвора, защото си е бил жив затворник в барака на Изгрева. Изолиран и отхвърлен от всички, но приет в бригадата на мозайкаджиите, където работи, за да се изхранва и където ония го превъзпитават.

8. Властите знаят всичко чрез своите доносчици, платени и неплатени, които са писали винаги писма, когато са искали да отстранят някого, който се издига над другите. Знаят и приемат Методи за един несретник и човек без значение за изгревяни и че е безвреден в момента. Това е причината, че не го закача никой и не го съдят за издаването на тази книга във Франция. И че е още на свобода.

9. Но има хора, които знаят френски и проверяват материала и книгата на Методи. Оказва се, че той е взел материалите на Боян Боев, който сам е стенографирал Словото на Учителя и сам си го е дешифрирал. Освен това той пише теми и пише безброй статии. Те са съхранени и са подготвени за печат. Та тези теми Методи ги взима и ги включва дословно в неговия български текст. Пример: „Космическата стълба на реалността” е изцяло от статията на Боян Боев и другите теми са от него. Включва ги, но не иска да му пише името като съставител. А Боян Боев е вече болен. Почива на 21 юли 1963 г. Не може да види кражбата на Методи. Но другия виждат. Като преглеждах българския оригинал може да се каже че 90 % са материали от темите на Боян Боев. Това го знаят всички на Изгрева. И я отхвърлят с презрение. Там във Франция никои не я купува. Това се знае от милицията и оставят дъновистите да се справят с него. И те се справят. Отхвърлят го. И понеже си служи с лъжа, лъжите намират своите служители и така осакатяват оригиналния материал окончателно и безвъзвратно. А за да се дойде до Истината, трябва да се издадат всички материали на Боян Боев. Виж „Изгревът”, том XII, стр. 890 ÷ 902. освен това Методи е още охраняван от изтъркания и скъсан вече балтон на Учителя, като при опасни за него дни и събития той го облича, че дори и спи с него. Това не го измислям, но лично ми го е разправял. И му вярвам, защото е точно така. Някой все пак го охранява. Но има и един друг, който го проваля окончателно

10. На 2 декември 1990 г. при мен идва Ангел Христов, който е от Варна и живее на ул. „Милин Камък” № 59. Довежда и Христо Маджаров, който ми обяснява, че е работил с Методи Константинов и иска да издаде трудовете му, издадени на френски, на български като включи материали от взаимната им работа. Аз се съгласих да му сьдействам. Това е първият етап. Във втория етап се съгласих да му съдействам при отпечатването труда на Методи „Човек по пътя на космическата спирала”, който оригинал бе при мен, както и магнетофонните записи, които съм правил на Методи. Така аз имах вече второто му преработено издание - оригинала му и магнетофонния запис, защото аз го прекъсвах, задавах въпроси и той отговаря. Дори му написах заявление собственоръчно и му го предадох лично в присъствие на свидетеля Ангел Христов. Смятах, че ще може да работя с него. А какво се оказа.

11. През 1991 г. излиза от печат том I, „Новата култура през епохата на Водолея”. През това време Христо Маджаров е на гурбет в САЩ. Аз се изненадах, понеже не беше спазил уговорката ни. Аз му дадох идеята до името на Методи Константинов да сложи и своето, понеже наследниците на Методи са искали пари за книгата. Така че това бе мое решение. Уговорката бе, като се подготви материала, да ми се предаде да го прегледам да видя конструкцията и какво са включили. А това не бе направено. И аз бях отстраиен. Книгата се. отпечатва. Корицата е с голям триъгълник и черно око в нея - а това е печат на Черната ложа. Тук всички протестират срещу корицата и книгата се изтегля от пазара и се слага втора корица, но в нея има също така печат на Черната ложа. Вътре са поставени безброй снимки, които са снимки на Черната ложа, с изключение на един портрет на Учителя Дънов. Схеми, графики, рисунки, които нямат нищо общо с Школата на Учителя Дънов, както и към френското издание. А българския оригинал е съвсем друг.

12. А текстовият материал на книгата е изцяло подменен. Включени са материали, които не са от Методи. А защо? Защото Методи е ползвал чрез кражба 90 % от материалите на Боян Боев. А тук са включени материали от чужди школи, които са представители на Черната ложа. Каква е целта? Първо: да му се разбие материала. Второ: да се подмени с друг материал от чужди школи. Трето: да се опорочат, за да не могат да се ползват. И това се постига напълно както с този I том от 1991 г., така и с ІІ том от 1992 г., и том ІІІ от 1994 г. Пълен провал за Методи и пълно тържество на Черната ложа от нейната столица град Варна.

13. По това време поисках да говоря с ръководителя Георги Кръстев на издателство „Алфиола”, но те ме отхвърлиха. Тогава му написах препоръчано писмо от 10.11.1992 г., което съм публикувал в „Изгревът”, том IX, стр. 764 ÷ 768 и в точки 7 и 9 обяснявах, че това е провал и то умишлен от Черната ложа. Днес ако прегледате том II и том ІІІ, е същото, което описах по-горе за текстовия материал и за снимките. Така че това няма нищо общо нито с френското издание, нито с българския оригинал, нито с материалите на Боян Боев и Школата на Учителя Дънов.

14. На Методи Константинов му бе направена клопка от милицията в град Варна. Отива там, за да държи беседи, и да проповядва своите книги. Събира се с младежи. Но още в хотела, а и после, го хващат и бърже, бърже го изпращат за София. Тук му се прави обиск и му изземват всички беседи на Учителя, които аз също съм виждал в неговата библиотека към 200 броя. Накарват го да подпише декларация, че ако бъде хванат втори път в група независимо каква, ще бъде изселен от София. Подписва я. И оттогава избягва да се среща с хора, вьрви сам, не говори с никой. Срещам го. Казвам му: „Аз какво ти казах, че ще ти направят клопка във Варна и ще те ликвидирате нея.” Слушаме. Мьлчи. Нищо не казва. Отминава ме.

15. А защо Варна е столица на Черната ложа, то прочетете в „Изгревът”, том IX, стр. 825 ÷ 831. Там е обяснението, а доказателствата са налице, те са отпечатани. А как те работят срещу Словото на Учителя и срещу Школата на Учителя, виж „Изгревът”, том XIІ, стр. 882 ÷ 889, 890 ÷ 902. Точно и ясно.

Та Методи три пъти го разпъват на кръст във Варна. Един път е клопката на младежите агенти на милицията и последвалия обиски в дома му в София. Втори път е с променения, подменения и чужд текст в тази книга. И трети пьт го разпъват със следващата книга, която се издава отново чрез Варна и тя е разгледана в следващите глави. А според мен още много пъти ще го разпъват във Варна.

Но Методи не го разпъват на кръст заради Христа. Да се разбере, не е затова. За друго го разпьват. Ето за какво.

Методи не го разпъват, че е издал три книги на френски, нито от милицията по времето на комунизма от 1944 ÷ 1989 г. Не, сега го разпъват заради лъжата. Заради голямата лъжа. И неговото разпъване ще продължи чрез Варна. А докога? До края, докъдето стигат разклоненията на лъжата. А те са множество. И са безкрайни.

 

V. КНИГАТА „СВОБОДАТА В СВЕТЛИНАТА НА КОСМИЧЕСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА СВЕТА”

1. През годината 1966, Методи подготвя отново материал за третата си книга, която трябва да издаде във Франция. На Изгревът на 6.12.1957 г. е направен обиск и всичко от Учителя Дънов е иззето и претопено в книжната фабрика гара Искър. През 1958/1959 г. е процесът на властите срещу Братството. След присъдите, Изгревът е разрушен отвътре и отвън. Забранени са събранията, салонът е заключен, забранено им е да играят Паневритмия. Всичко е замряло.

2. За да се добере до материали на Боян Боев, той се приближава кьм Цанка Екимова, рождена сестра на Борис Николов. При нея в Габрово, при нейни познати са укрити едно оригинално копие от неиздадени беседи в 8 куфара, както и останали материали на Боян Боев. След големи увещания, Цанка му предава някои материали. Други преписва и му връчва. Методи поръчва точно определени материали по теми, Цанка ги проверява, донася ги от Габрово и му ги дава за работа. Методи подготвя новата си книга изцяло чрез Цанка по материали от архива на Боян Боев. Но той никъде не споменава тези неща. А аз го зная това лично от Методи и от Цанка - разказвали са ми тези истории. Тогава беше опасно дори да се слушат.

3. Така той намира преводач от български на френски език. А това е Радка Бешкова. Той диктува, а тя пише на „prima vista” на пишеща машина. Първият френски машинопис е около 100 страници. Бива коригиран от преводачката. После той намира друга преводачка, която редактира текста и прави окончателния готов текст за печат. Той е около 48 страници на хартия голям формат, каквито днес не се срещат. На заглавната страница пише ,,LA LIBERTЕ A LA LUMIERE DE LA CONCEPTION COSMIQUE DU MONDE”. Горе в заглавието е оригиналното българско заглавие, което отговаря точно на френския превод, направен тук от българките.

4, Преводачката е Румяна Игнатиева Обова. Тогава е била възрастна жена. Нейния френски ръкопис е много чист, съхранен и запазен досега. Той ми бе предаден от Радка Бешкова, която го е съхранявала над 30 години. Намери се накрая една истинска българка, както онзи разказ на Иван Вазов „Една българка”.

5. Френския превод е изпратен нелегално в Париж и се отпечатва в една малка брошурка от 79 страници през кжи 1968 г. При проверка на отпечатаната книжка с оригиналния превод от Румяна Игнатиева се установява, че не е правена редакторска намеса. Само някъде, където някоя дума от преводачката българка не пасва на френския език, то тя се подменя с друга - френска душ. Но изречението не се нарушава нито конструкцията на превода. Просто изумително.

6. Единствено издателят променя името на книгата. Не я разбира и не звучи по френски. Слагат И друго заглавие. А то е: „L'homme libere prend conscience du Cosmos”. В буквалния превод на бьлгарски според първата преводачка на този текст Радка Бешкова, е „Освободеният човек добива сьзнание за Космоса”. Така че вече оригиналното българско заглавие е вече променено. Поставен е предговор, за да се представи от някакъв авторитет пред френската читателска публика. Тиражът е около 600 бройки.

7. Към 10 бройки се донасят на Методи тук нелегално. Той взима и ги разнася и показва на Изгрева. Никои не му поглежда книгата. Отхвърлят я. Цанка е вече разказала, че му е дала материали на Боян Боев и той не е споменал нищо за това. После някои я преглеждат и търсят да я сравнят с някои от заглавията на написаните статии на Боян Боев, които са на машинописен текст. Намират сходство. Вдига се вой до небесата. Методи мълчи, върви и я показва, но не вече на изгревяни, но на хора външни. Така и на мен бе показана, което ме впечатли, че е излязла на френски език. И че се намерил някой, които да я заплати, за да се отпечати,

8. И най-голямата изненада за мен е, че отново никой не го закача от милицията и властите. А те имат специален отдел, който направлява обиските в София и в страната на дъновистите. Това става почти всеки месец, А има кои да го наклевети. Има заплатени агенти на Изгрева. Те докладват, но никой не го закача. Запитвам един от мозаикаджиите Боян Златарев. Отговаря ми: „Остави тая загубена работа. Кои ли му обръща внимание.” Вероятно това е истинската причина.

 

9. През 2001 г. във Варна чрез издателство „Алфиола” Христо Маджаров издава книгата „Освобождение чрез космично съзнание”, която трябва да бъде буквален превод на френското издание. А защо? Защото не притежават българския оригинален текст, нито оригиналния текст на френски език за печат. Но седнахме трима човека пред масата и Радка Бешкова, която е била първият преводач, взима френското издание, а Маргарита Григорова стоеше до нея и прелиства книгата издадена от Христо Маджаров. И само за 10 минути се видя какво е променено, какво е добавяно, графици, скици и т. н. Тогава Маргарита, чиято бе книгата, така се възмути от промяната на оригинала, че ми захвърли нейната книга и каза: „На, вземи я, на мен не ми трябват лъжи.” И аз я прибрах. И сега с нея книга сравнявам.

10. Разглеждам цветната корица на книгата, а отзад Христо Маджаров е написал, че тази корица е взета от албума на „Omraam Mikhael Aivanhov” c разрешение на издателство „Просвета” А това е Михаил Иванов, То бива наглост. То бива предателство. Ама такова нещо го няма никъде по света. Та Михаил Иванов и Методи Константинов бяха врагове в Школата на Учителя. И воюваха до края на живота си. А сега Маджаров слага печата на Черната ложа върху книгата на Методи Константинов. А това е гавра и нещо повече. А защо го е направил? Защото неговият господар от Черната ложа му е наредил това. А какво е мнението на Методи Константинов за Михаил Иванов виж в „Изгревът”, том ІV, стр. 515 ÷ 516, 517 ÷ 521. Виж том XVII, стр. 811 ÷ 822. А за Михаил Иванов е „Изгревът”, том XVII, виж на стр. 822 под номер 20.

11. На 13 юли 1325 г. на една екскурзия на Братството с Учителя Дънов на Мусала, заради една жена красавица се сбиват Михаил Иванов и Методи Константинов. Бият се пред очите на Учителя. Никои не ги разтървава, стоят настрана всички и ги наблюдават. Боят е жесток. След като са вече паднали на земята и вече се душат с ръце, Учителят дава знак и ги разделят. Учителят нарежда да дойдат при него. Той е сърдит и ядосан, Приготвя си бастуна. Но само Методи се приближава към Учителя, а Михаил Иванов побягва и се скрива. Учителят налага с бастуна гърба и задника на. Методи. Пита: ,;Къде е Михаил?” - „Избяга, Учителю.” - „Затова, че избяга, той се изключва за 25 000 (двадесет и пет хиляди) години от Бялото Братство”. Вечерта Учителят държи беседа и разглежда този случай. Така че Михаил е изключен за 25 000 години, защото е служител на Черната ложа. И сега Маджаров лепва върху книгата на Методи картина от албума на Михаил Иванов. По-голяма гавра за паметта на Методи от това няма. Е, няма! И сега, и утре, и до веки!

12. Настр. 165 има снимка, открадната от. „Изгревът”, том IV, понеже не беше излезнала сполучливо и тук е размазана. Сега я публикувам както трябва. Тези, които крадат, се наричат крадци. А тези, които лъжат, се наричат лъжци.

13. Отзад на корицата Христо Маджаров описва, че Методи е завършил 4 факултета в Полша. Това не е вярно, а е нагла лъжа. Да сте му виждали дипломите? Има само една диплома и толкоз. Учителят го изгонва от София и го изпраща в Полша. А защо - за да не му пречи. Цели 17 години Учителят му изпраща пари за да живее там и да учи. Той посещава като слушател различни факултети, не работи, не взима изпити, не учи. А цели 17 години обслужва полските красавици като чистокръвен жребец. Това е истината за тези 17 години. Чак накрая успява да вземе една диплома. И когато Тодор Стоименов, който държи касата на Братството протестира пред Учителя, че хранят някого 17 години, гдето и очите му не виждат, то Учителят му отговаря така: „По-хубаво е така да стои в Полша, отколкото да е тук и да прави бели на Изгрева. Затова му плащам, да стои далеч от Изгрева”. Накрая идва, но всички го обвиняват, че е изяждал десятък на Братството. И когато се оплаква Методи на Учителя, той му казва: „Кажи им, че това моят хонорар от беседите, които съм печатал тук.” Но никои не приема тези неща. Няма 4 факултета. Няма 4 езика. А само полски и български език. И донася една мижава диплома и още по-мижава дисертация. Това е.

14. Христо Маджаров твърди, че Методи е уволнен от комунистическата върхушка. Това не е вярно. Това е също лъжа. А каква е истината?

 

A) Методи с лъжа си послужва за получаване на разрешение за издаване на книгата „Учителят”. След като се разкрива лъжата, според тогавашните закони трябва да е изпратен в затвора или в концлагер. Но Георги Димитров го спасява в знак на уважение към Учителят Дънов, който го е спасявал от смърт. Само го уволняват от поста, но му предлагат друга по-низша служба, но той отказва. Значи не е изхвърлен. А той се изхвърля сам на улицата. Гузен е от лъжата. И подгонен от нея.

Б) Уволняват Димо Казасов като министър и той се озлобява към дъновистите. Тогава той съставя инкриминирания списък с беседите на Учителя и чрез този списък действат следващите 40 години. Ежемесечно се правят обиски и се унищожават книгите на Учителя Дънов.

Когато бригадата на Борис Николов прави мозайката в Партийната школа, мозайката е трябвало да бъде черна. Но Методи с шепи разхвърля бяла мозайка, така че според него на 10 черни камъчета да има по 1 бяло. т. е. на 10 човека от Черната ложа, да има един от Бялата ложа. Но се опропастява обекта. Мозайката вместо черна, става шарена. И директорката на Школата Елена Баръмова, а тя е рождена сестра на Георги Димитров, е искала да изпрати цялата бригада в концлагер. Но докладват, че това са дъновисти и понеже тя е спасявана от смърт от Учителя Дънов, то само ги изгонва. Така Георги Димитров и Елена се отплащат миролюбиво на дъновистите. Виж „Изгревът”, том IV, стр. 529 ÷ 530.

15. И така Учителят по този начин отстранява за 17 години Методи от Изгрева, като му плаща издръжката. Същото прави с другия участник от побоя, които изключва от Бялото Братство за 25000 човешки години - Михаил Иванов. Учителят го изпраща във Франция за Парижкото изложение през 1937 г. дори пише писмо от 8.XI.1937 г., публикувано в „Изгревът”, т. І, с. 306 ÷ 310. По този начин го отстранява от София, за да не му пречи. Отначало се пише, че е ученик на Учителя Дънов, но идва време, когато се обявява първо за Учител, а после за Миров Учител, че си сменява името на Omraam Mikhael Aivanhov. А неговите привърженици са във Варна. Ето защо Христо Маджаров поставя картина на албума на Михаил върху книгата на Методи. Това е печатът на Черната ложа. Прави го нарочно, за да опропасти книгата на Методи. И сполучва. Напълно сполучва. Браво!

16. И накрая нали трябва да има някаква развръзка, то бе ми предаден френски оригинал, превод от български на френски, както и първоначалния превод на Радка Бешкова. Проверихме чрез нея и чрез оригинала, и чрез френската книжка какво е променил Христо Маджаров. И вече се знае. А като се знае, вече няма лъжа и измама за незнаещите. А за знаещите се убеждават, че лъжата е множество.

17. Предоставям онзи материал, който поисках Радка Бешкова да напише и което бе любезна да ми го връчи през 2004 г., месец януари, като възпоменание за Методи.

Спомен за д-р Методи Константинов

През 1967 или 1968 г. възрастна дама, позната на семейството ми, ме попита дали бих искала да давам уроци по френски на един господин, чиито книги ще бъдат издадени във Франция и който се надява да посети тази страна по този повод. Аз се съгласих и така един ден тя дойде в къщи с д-р Методи Константинов. Предмен стоеше невисок мъж със светли очи, в сив костюм и шлифер. От цялата му външност лъхаше спретнатост и чистота. В държанието му имаше някаква необикновена скромност и деликатност. Уроците започнаха, но доста скоро д-р Константинов ме помоли да преведа на френски части от неговия труд, които предстоеше да излезе във Франция.

Заловихме се за работа. Той четеше на български, а аз пишех на машина направо на френски. Този начин на работа не беше най-добрият, защото аз нямах нито време за размисъл, нито български текст в писмена форма, върху който да работя след срещите ни. Казвах това на д-р Константинов, но той твърдеше, че моят текст ще бъде редактиран впоследствие и че за момента има нужда от груб превод, който да изпрати във Франция. След като това беше направено, мина известно време и той пожела да нанеса поправки върху вече почти окончателно оформен френски текст. След това нашите среши приключиха, но се виждахме понякога на Витоша.

Не мога да определя след колко време той отново дойде в къщи и остави на съхранение при мен една папка, която съдържаше части от редактирания френски текст на книгата му, един екземпляр от вече излезлия във Франция негов труд „L'homme libere prendconscience du Cosmos” и замисления като допълнение към него очерк, озаглавен,.Световна астросоциология”. Останах с впечатление, че той ги оставя у мен за дълго. Повече не се видяхме. След време, срещайки случайно д-р Яна Попова, научих от нея, че той е починал.

Докато работехме заедно, д-р Методи Константинов ми е говорил често за Учителя Петър Дънов, но никога не е правил и най-малък опит да ме направи последователка на неговото учение. За него свободата на личността и чистотата на намеренията стояха над всичко.

Веднъж той ми разказа следната случка от своя живот. След една от големите бомбардировки над София, той отчаяно търсел превоз, за да напусне града, който всеки момент можел отново да бъде бомбардиран. След много лутания намерил един камион, до който панически се мъчели да се доберат много хора. Той едва успял да се качи, когато някакъв човек го дръпнал много грубо, свалил го от камиона и му казал: „Ти няма да се качиш!” Д-р Константинов останал колкото слисан, толкова и възмутен. Впоследствие научил, че камионът е катастрофирал и че някои пътници са загинали.

Страниците на д-р Константинов стояха у мен до 2003 г., когато ги предадох на неговия биограф и последовател д-р Вергилий Кръстев. Щастлива съм, че изпьлних желанието на д-р Константинов да ги съхраня докато дойде моментът те да излязат на бял свят и изпълнят предназначението си.

Радка Бешкова

VI. СВЕТОВНА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ

1. Тази книга е издадена на френски език през 1972 г. Изнесена е нелегално. В Париж всеки може да печати какво си иска, стига да има пари. Тя излиза под френското название „L'Astrosociologie Mondiale”. Сьдържа 225 страници.

2. Корицата е от художника Васил Иванов, които пребивава в Париж. Той дава една голяма сума. за да се отпечата тази книга, с нея сума той предплаща печата. По това време Димитър Грива е в Париж, По-късно Методи споделя с мен, че част от хонорарите на неговите книги ги е прибрал Митко Грива,” за да прави записи с филхармонията на Монте Карло, неговата разработка на Паневритмията. Накрая двете му сътруднички Амрика Нанизе и Жанина намират пари и доплащат книгата. Отпечатват я и прехвърлят 10 бройки в София, Методи е на върха на задоволството си. Отива при Борис Николов и Мария Тодорова, разказва цялата история за парите около тази книга. Подарява им една книга. По-късно Мария реагира остро на похарчените пари от Митко Грива - виж „Изгревът”, том I, стр. 226. И фактически това, което каза Мария се сбъдна. Димитър Грива не написа нищо, провали се. Но аз се явих и му записах спомените и го спасих от исторически провал. Виж „Изгревът”, том VIII, стр, 181 ÷ 302.

3. Тази книга тук на никого от Изгрева не прави впечатление. Тук няма вече хора, които да знаят френски. Методи я показва на разни интелектуалци и се фука с нея. Но те не знаят езика и освен това те не разбират нищо от астрология, защото тези науки са забранени у нас и се преследват сьс закон - изселване в концлагер. Има неколцина астролози, които аз познавах, но те се криеха, че правят хороскопи. Аз съм преминал през всички тях и знам всеки колко струва, защото те са ми разглеждали астрологическата карта, а аз си записвах всичко. И така си ги проверявам досега. Проверявам ги колко разбират от астрологията.

4. Тази книга във Франция също не предизвиква почти никакъв интерес. А защо? Защото там има издадени няколко такива книги по световна астросоциология. Когато се ровех в останалия архив на Методи, намирах превеждани текстове от френски на български с три различни почерци. Това бяха френска астрология и астросоциология. И накрая попаднах на една книжка на френски по астросоциология. Разгледах я и се втрещих. Тя имаше същата конструкция, както книгата на Методи. Не можех да повярвам. Но истината е такава. Методи е взел френската конструкция и е добавил някои глави от Словото на Учителя. И това са отново текстове от статиите на Боян Боев и от неговите материали. Бях невероятно разочарован. Повтаряше се отново една лъжа. А защо бе, Методи? Защо бе?

5. Методи прави опити да замине за Париж, за да се порадва на успеха си и да прибере хонорарите от авторските си права. Той смята, че има там пари. А от малката продажба на тази книга не могат сътрудничките на Методи да си изплатят задълженията. Това разказваше една от българките. Аз я слушах лично. За мен това бе многостранно, нотя се вълнуваше, ръкомахаше, доказваше. Методи подава молба до милицията. Получава отказ. После прави вьзражения и иска среща с онзи, който е най-главния, и които дава разрешенията. В уречения ден и час Методи отива, правят му пропуск, взимат му паспорта, опипват го да не би да коси оръжие и го пускат да се качи горе при началника. Идва му реда и влиза вътре. На поста седи генерал е униформа с петольчка на пагоните. Генералът му казва: „Слушам ви.” А Методи не знае какво означава това. Той никога не е бил нито трудовак, нито войник в България. Бил е 17 години в Полша и накрая си е откупил с пари военната служба. Тогава е имало такъв закон. Познавам мнозина, които са си откупували войниклъка. Генералът повтаря: „Слушам ви.” Методи мълчи, не знае какво означава тази команда, нали не е бил войник. Накрая генералът взима пропуска му, намира Неговото досие, преглежда и го пита: „Защо след като сте получили отказ, отново настоявате?” - „Смятам, че има грешка.” - „Няма грешка. Вие сте издали, заобикаляйки закона, три книги във Франция. А това означава нарушение на закона и най-малко е трябвало да ви осъдят на 10 години затвор. А защо не са ви осъдили?” Методи мълчи. Проговаря: „Но това са идеи с общочовешки ценности.” Генералът го срязва: „Това е дъновизъм. Абе ти като си доктор по философия, защо не пишеш за марксизъм, ленинизъм, комунизъм?” Методи мълчи. „Искам да отида в Париж.” - „Ти не разбираш ли, че ние водим идеологическа борба и война с империализма. Или те ще победят, или ние. Среден пьт няма.” Методи отговаря: „Не приемам това.” - „Как ще приемеш, когато ти не си никакъв доктор по философия, а си дъновист. Свободен си. Напусни стаята.”

6. Методи се връща у дома и е възмутен от думите на простия и неукия генерал комунистически. Разказва го и на мен. Казвам му: „Чудя се как не са те арестували и изпратили в затвора.” Методи не можа да разбере, че е закононарушител и че няма право да издава в чужбина без разрешение на властите. „Абе той е един прост и никакъв генерал.” Казвам му: „Той е народен генерал, защото можеше да вдигне телефона и да те изсели от София тутакси. Ти си закононарушител.” Методи не приема моето обяснение. Има си причина.От младите си години е анархист.

7. Методи разказва този случай на всички в Изгревът. Аз взимам неговите 3 френски книжки, както и 3-те книжки от френския превод на книгата на Учителя и отивам при Галилей Величков. Разказвам му всичко. Показвам му книгите. „Виж какво. Всеки месец в София и в страната се правят обиски на последователи на Учителя. Карат ги да подписват декларации, че повече няма да се занимават с дъновизъм. Защо Методи никой не го закача? Има две положения - или е агент на дьржавна сигурност, или е без значение за тях тук и във Франция.” Галилей казва: „Може и да са и двете неща верни, защото той бе заел неутрална позиция по време на процеса 1953/1959 г.” Хайде де, сега се оправяйте и се ориентирайте!

8. Отивам при Мария Тодорова и Борис Николов. Нося същите френски книги. Разказвам им случая с Методи, Питам ги: „Защо никой не го закача него, нито го съдят, нито го изселват. Или е агент на милицията, или смятат, че неговите книги са без всякакво значение у нас и във Франция.” Мария мълчи. Казва: „Не е агент.” Борис също отсича: „Методи не еагент.” - „Ами тогава каква е причината?" Борис махва с ръка и отсича: „Забрави този случай засега. Ще дойде време, когато ще се изясни.” А Мария допълва: „Да знаеш, че при Учителя винаги има финал и драматична развръзка.” И това време дойде. И аз ги разказвам тези неща. На никого не трябват кумири, идоли и тем подобни заблуди. А това е финала и драматичната развръзка, за която говореше Мария Тодорова. Благодаря ти Мария!

9. През 1992 г, излезна една малка книжка, озаглавена „Световна астросоциология” с превод от френски на Радка Митова и съставител Видка Николова. Аз си я купих, разгледах я внимателно и я сравних с френския оригинал, който имах. За мен двете книжки се схождаха в текста. От предговора на Видка Николова разбрах, че тя не познава Методи, нито Изгрева, нито историята на всички досега издадени на френски книги на Методи. Нямаше откъде да знае. И затова изобщо не реагирах и си замълчах. Знаех, че не е дошло още това време да се вземе отношение по този въпрос. И това време дойде. Тя бе я съставила по идейни подбуди в името на един Висок идеал. Но тя едва ли знаеше, че Високият идеал обикновено човеците го претворяват на Висок кумир и Висок идол. Моето изложение е срещу изопачението на Високия идеал от Учението на Учителя Дънов. И срещу отклонението му.

10. Бях задвижил да издам два тома за астролозите на Изгрева. Трябваше да включа и Методи. Реших, че ще включа неговата Астросоциология. Аз имах българския текст. Но както винаги се случва, някой бе извадил към 30 страници, които в съдържанието на книгата трябваше да бъде като допълнение, със заглавие „Световната астросоциология”. А книгата бе собственоръчно озаглавена от Методи „Учителят и Школата”. И така аз оставих това заглавие. Това му е първоначалният план.

11. И понеже липсваха тези 30 страници, аз не можах да ги открия в архива на Методи, то реших този липсващ текст да го добавя, като се преведе от оригиналната френска книжка. Извадих го на ксерокс и го предадох на Марина Иванова, която го преведе, защото не исках да ползваме българската издадена книжка. И не бях сигурен в българския превод. После се оказах прав - преводът не бе точен. Толкова са могли, толкова са направили. Това е специфична терминология. Обозначих, че преводът трябва да се започне от страница 16 до страница 55 от френското издание. То бе преведено и този български текст бе включен отначало на моята концепция, като първа част. Бе обозначено, че сме го взели от френския текст. А имах ли това право? Само аз имах право върху неговото литературно наследство, останалите са самозванци. Но не исках да се разправям, защото си имах друга работа. Аз имам документи, доказателства за това. Имам ги аз, а не някой друг. Ще дойде време и ще ги публикувам. Не е дошло времето за това.

12. Книгата бе оформена, преминала през всички етапи. И най-внезапно ми се обажда една учителка от София, която посещава моите ежемесечни концерти по спомени от „Изгревът” и по музика на Учителят Дънов. Казва се Маргарита Григорова. Преди 20 години тя е била на екскурзионно летуване с една жена, която е разказвала за Методи и че в нея има негови материали. Отидохме с нея при Радка Бешкова. Представих се. Тя ми ги показа и предаде. И какво се оказа? Онези липсващи 30 страници в разстояние на 30 години са били съхранявани от нея, заедно с френските преводи ма Методи. Хайде де, обяснете си го. Случайност ли?

13. Прегледах ги. Сравних ги с оригиналния френски текст, както и с българския превод. Това бе онзи липсващ текст. Тогава реших да се публикуват накрая като Допълнение. Това е оригиналния български текст и всеки може да си го сравнява с онзи текст, който сме превели от френската книжка от стр. 16 до стр. 55. Тук текста към Допълнение е различен. Той е верен и е на Методи. Дори с неговия почерк има добавени 10 реда за аспекта Юпитер - Плутон. Така че няма грешка. Това еоригинала на Методи, съхраняван над 30 години от Радка Бешкова. Случайно ли бе това?

14. По този начин се разрешиха два въпроса. Намери се оригиналния текст и всеки може да си го сравни с българския превод от френски език. И така всеки да си прави извода, как са редактирани българските текстове на Методи от френските редактори. И да проумее веднъж завинаги, че чужденците трябва да дойдат в България да учат български и да четат Словото на български. Това е поръчение от Учителя Дънов. А не да се мъчат българите да ги превеждат на чужди езици.

15. По съвсем някаква случайност Светозар Няголов ми даде телефона на съставителката на българското издание на Методи от 1992 г,, Видка Николова. Срещнах се с нея и поисках да напише нещо или да ползваме нейния предговор. Исках да направя някаква връзка. По идейни подбуди тя бе направила това издание. Тя не познаваше Методи, нито пък познаваше и знаеше за тези истории, които съм описал досега. Тя си подготви материала, аз го получих, дьржах го 30 дни и не го погледнах. След като приключих тази глава, го разгледах. Видях, че нейният материал влиза в моята концепция. Реших да го публикувам дословно. Тя трябваше да определи заглавието на материала си. Обадих се по телефона и тя го определи: „Към читателите на „Изгревът””.

Публикувам нейния материал дословно, без никакъв коментар. Това, което е трябвало да го разкажа, аз го разказах. Ако на някой не му изнася, това е друга работа. С това моето изложение слага край на голямата организирана лъжа, Тя не може да влезе като лъжа в поредицата „Изгревът”. Затова аз я препращам към нейните автори и слуги. И тя непременно ще отиде при тях.

VII. КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ НА „ИЗГРЕВЪТ”

Скъпи читатели,

С чувство на отговорност и радост приемам поканата на г-н д-р Вергилий Кръстев да участвувам в настоящия XIX том на „Изгревът”, представяйки свои страници за д-р Методи Константинов. Възможността ми като съставител да публикувам неговата „Световна астросоциология” не другаде, а чрез издателството на Софийски университет „Св, Климент Охридски” през 1992 г. ми донесе огромна вътрешна удовлетвореност, защото тогава, а и сега, съм напълно убедена, че проблематиката, оставена ни чрез Словото на Учителя тепьрва предстои да бъде преподавана в университетските зали, да бъде изучавана от младите българи в оформяне на самата им духовна сьщина. Изданието не би се осъществило без проявеното разбиране от страна на тогавашния завеждащ отдел в издателската редакция - младия историк Валентин Радев, а и без съвестната работа на преводачката, която поканих - г-жа Радка Митова.

В сегашните страници искам само да документирам следното:

1. В краткия текст, представящ изданието на „Световна астросоциология” споделих, че книгата „се превежда от френски език, тъй като за пьрвй път е публикувана в Париж през 1972 г. и там веднага става обект на занимаващите се с астросоциология и астрология, философия и история, математически и естествени науки. Днес тя ще представлява интерес както за специалисти, така и за най- широк кръг читатели, поставяйки проблеми, били десетилетия наред под възбрана. Възбрана да се пише за тях, да се дискутира, да се осмислят те от гледище на съвременните така многобройни и задълбочени в себе си частни науки за Космоса, за отделните народи, за човека. Авторът й, д-р Методи Константинов е един от многото в най-новата история на интелигенцията ни, чието има стои потулено зад десетилетия на пълно социално забвение и забрана. В този смисъл чрез настоящото издание днешният читател ще се запознае и с едно неизвестно нему име.

За оформлението на корицата е използвана непубликувана оригинална графика от известния ни художник Васил Иванов.”

 

2. Също кратък бе и предговорът ми със заглавие „Към историята на настоящото издание и една кратка подсказана биография. Неговият пълен текст е:

„Настоящото издание е първият превод по книгата на д-р Методи Константинов, излязла на френски език през 1972 г, в Париж - „L'astrosociologie mondiaie. L'umanite nouvelle dans la lumiere de l’astrosociologie cosmique” („Световна астросоциология. Новото човечество в светлината на космическата астросоциология”) Преди това сьщо на френски език за първи път е публикувана и другата негова книга - „La nouvelle culture de l'ere du Verseau”, 1963 г, („Новата култура в епохата на Водолея”). И двете донасят европейска известност за своя автор. Но не и българска известност - книгите си д-р Константинов пише на български, без да има възможност да ги обнародва. В този смисъл те са жив документ за поредните години от „държавната култура”, основана на абсурда и дехуманизацията; в този смисъл днешният читател едва сега ще може да се запознае с едно от късчетата, съзнателно орязвани от българската културност; в този смисъл д-р М. Константинов посмъртно, уви! ще помогне на съвременния българин да надникне от специфичен ъгъл в една под възбрана позната и така неизвестна сфера - предназначението на човека и космическия му път в общата единност на Всемира, вселенската роля на народите и задачите им, природата на всеобщото и индивидуалното с оглед предстоящите години и епохи пред земното човечество и неговата мисия.

Още първите редове и страници на френското издание ни навеждат на мисълта колко драматическо може да бъде „разминаването” между култура и държавност. Те ни подсказват пропуснати мигове за съприкосновение с родното ни изкуство и негови творци, „Световната астросоциология” бива публикувана по време, когато в Париж работи и живее големият ни художник, графикът Васил Иванов. Именно негова рисунка е корицата на книгата (из изложбата, организирана в префектурата на Понтоаз през пролетта на 1972 г.), а на страница сто и шеста е отпечатана графичната скица „Профил на Учителя Петър Дънов”. Подсказват ни онова, което съответното издателство е предлагало на френския читател в превод от български в продължение на две десетилетия, когато съответните заглавия са се съхранявали у нас, но не са имали право на публикация и разпространение: „Учителят говори”, „Живот за цялото”, „В царството на живата природа”, „Свещените думи”, „Доброта, Магнетизъм, Страдание”. ,,Всемирна любов”,

„Мъдростта”, „Върховният закон”, „Единение с Бога”... Именно тези титулно-встьпителни редове първи отговориха на въпроса ми - но кой е този д-р Методи Константинов?

Той е получил своя докторат по международно обществено право в Познанския университет в Полша при проф. Богдан Винярски - професорът, председателствуващ след Втората световна воина в продължение на осемнадесет години Международния съд в Хага. Затърсих името на д-р М. Константинов в енциклопедии, справочници, речници. Никъде не е фиксирано. Тъй като в личната библиотека и архив на нашия композитор Димитър Грива, съвременник и съпричастен на парижкото издание на „Световна астросоциология”, открих машинописен екземпляр от нея на български, към него адресирах и въпросите си за д-р Константинов. Така се получи „недокументираната му биография:

- роден е на 2 февруари, 1902 г.;

- завършва гимназия в Казанлък;

- учителства две години в казанлъшкото село Гъбарево;

- в средата на двадесетте години на века вече следва философия в Софийския университет;

- след сериозен сблъсък с преподавателя си Сава Гановски заминава за Полша, където следва във Варшава и Познан; пише и защитава докторат по международно право;

- след средата на 30-те години е окончателно в България; работи в Министерството на вътрешните работи, после е Министерството на финансите;

- като отлично владеещ западни езици и полски, той получава заповед да придружи ешелоните обречени български евреи до Полша; по този повод д-р Методи Константинов посещава спешно Учителя Петър Дънов и скъсва пред него заповедта си; Учителят Петър Дънов спешно намира запасния офицер от авиацията Лулчев (впоследствие убит от Народния съд) и го изпраща да отнесе краткото му писмо до цар Борис III, че ако това зло не бъде предотвратено, голямо зло грози България. Царят бива намерен: ешелоните не заминават;

- събитията от септември 1944 г. сварват д-р Методи Константинов като Юрисконсулт в Министерството на финансите. Останал без препитание, д-р Константинов постъпва като начинаещ работник в бригадата по мозайки и изкуствени мрамори на майстора Алфиери Бертоли и така като мозайкаджия-строител на социализма в България обикаля различни строителни обекти

-Лозенската резиденция, Слънчев бряг. Русенската гара...; продължава да бъде един от шесторката интелектуалци и приятели, допълвайки се с имената на Боян Боев (завършил в Германия биология и бил в школата на Рудолф Щайнер), Борис Рогев (получил образованието си по астрономия и математика, автор на редкия труд „Астрономически основи на първобългарско летоброене”), писателят Георги Томалевски, композиторът Димитър Грива, професорът по естествени науки Кръстьо Тулешков, обединени и с школата на Учителя Петър Дънов.

- -Умира през 1979 г.

- Преразказвам точно чутото. Бьдещото публикуване на архиви, лични и обществени, неизбежно ще натрупа своето за и към името на д-р М. Константинов и заедно с настоящото издание на „Световна астросоциология” ще документира отчетливо една от неизвестните биографии в общата биография на българската интелигенция.

- Предговор към френското издание на книгата пише преподаващият в Сорбоната биолог професор П. В. Маршосо. Неговият текст тук се превежда дословно. Също и основните първи две части с общо 31 подчасти. От третата част не са включени само пет подзаглавия, поставящи културно-икономически наблюдения за обществата на Новото човечество. В сравнение с машинописния вариант под заглавие „Световна астросоциология”, които безусловно е първа редакция за автора си (обхваща 147 страници срещу 222 на книжното тяло на френски език), композицията на парижкото издание е вече стройна и завършена с характерното заключение

„Трите мирогледа”. За да не бъда голословна и за да изпъкне сравнението, ще цитирам главните части на машинописния вариант в тяхната последователност; „Въведение” (неговите подзаглавия проблемно се съотнасят с ,,Общи положения” от втора част); „Космичните вълни на битието” (съотносимас втори, трети, четвърти дял от втора част); „Обществото на Новото човечество” (това е трета част, макар и не така организирана); „Световна астросоциология” (третираща проблеми от настоящата първа част).

- Парижките издатели назовават книгата на Д-р Методи Константинов „послание към нашето тревожно общество”. В положението на днешнете ни тревоги, когато все повече години минават под знака за оцеляване, когато известни политически фигури по време на „кръгли маси” свързват понятието „демокрация” с понятието „черна магия”, когато под напора на жаждата за новото, стерилизираното доскоро българско съзнание продължава да недовижда проблема политическа психология и угрозата от биоенергетичния взрив, когато в тишината на воинствуващ „психофашизъм” заглъхват (непопулистки в момента) гласовете против психотехнологическите въздействия върху огромни маси хора, Университетското издателство „Св. Климент Охридски” има пълното основание да повтори думите на френските си колеги отпреди десет години. И да прибави за тази книга още - възвръщане в България на частица от самораздаващата се по света българска култура. И ако към идеята, че Доброто и Злото са две велики сили, можем да се отнесем като към поведенчески избор за всяка отделна свободна личност, то нека си спомним думите на Константин Кирил Философ. По време на мисията си при сарацините той предлага най- напредничавата и човеколюбива формула за природата и предназначението на човешкото същество: „Бидейки творец на всичко, Бог сътворил човека между ангелите и животните... И кой към която част повече се приближава, към нея се приобщава - към низшите или към висшите.”

София, август 1991 г.”

Защо тук употребявам израза „една кратка подсказана биография” на д-р Методи Константинов? Защото в годините, когато се запознах за пьрви път с оставеното от него, аз със сигурност имах единствено вътрешното си знание в тази си среща. Тогава още не се публикуваше богатата поредица томове на „Изгревът” и поради това не разполагах с нищо документално защитимо за автора на „Световна астросоциология”.

3. През 1992 г. и след това неведнъж имах възможността да говоря за д-р М. Константинов, да отговарям на поставяни ми въпроси и по повод изданието на Университетското издателство. В този смисъл ще припомня интервюто, поискано ми от тогавашния вестник „Модерен свят”, и публикувано под заглавие „Безкрайната вътрешна духовна свобода” в неговия брой 8 от 1992 г.:

- „- Моля, представете д-р Методи Константинов и книгата му на читателите...

- Бидейки един от най-интересните ученици на Петър Дънов, д-р Методи Константинов в своята „Световна астросоциология” прави опит да изложи слушаното и обмисленото по проблемите на световната астрология. Юрист по образование, с докторат от Познанския университет и възпитаник на проф. Богдан Винярски (професорът, председателстващ 18 години Международния сьд в Хага след Втората световна война), той написвай книга за епохата на Водолея дълго след събитията на 1944 г., които от Юрисконсулт в Министерство на финансите го „произвеждат в степен” мозайкаджия, строящ социалистически обекти като Лозенската резиденция, Слънчев бряг, Русенската гара. Името на д-р Константинов е свързано и със спасяването на българските евреи - той скъсва заповедта си за придружаващ ешелоните до Полша пред Учителя Петър Дънов, който пък уведомявайки цар Борис IIІ, именно тогава предупреждава, че ако това зло не бъде предвардено, то голямо зло грози България. За д-р Константинов за пьрви път научих от двете френски издания на двете негови книги, публикувани в Париж. Биографията му като цяло предстои да бъде документирана. Настоящото издание е превод от френски. С всички свои области българската култура е истински пример за култура, пръсната по света още от времената на своето изгряване. Настоящото издание е една прашинка от този огромен и характерен процес, в чиято обратна посока - възвръщането в България - имах радостта да съучаствам.

- А какво знаете за Петър Дънов?

- -Няма да бъде израз на неуважение към въпроса Ви, ако Ви отговоря, че нищо не знам. Мислите ли, че знаем нещо за явленията Светец, Апостол, Учител, въпреки чете са така характерно вписани в историята на националната ни култура? Ние знаем по нещо за личностите, но какво знаем за Апостола на свободата, за Свети Иван Рилски, за Поп Богомил, за двамата Солунски братя... Несъотносимо е с отключените ни досега възможности, детско е дори като израз - жанрът биография и явлението Апостол, например. Но от това, което сме понатрупали в детските си игри... Петър Дънов е син на Константин Дъновски, свещеник, един от най-интересните люде на българското Възраждане, родом от Смолян (с. Читак, Ахъчелебийско), челна фигура в гражданската история на Варна, будител за самостоятелна българска църква и училище, за роден език и национално освобождение..-. Виждате колко лесно би могло да се говори за Бащата, въпреки че историческата ни наука е длъжница и към неговото име. А за сина? - Роден на Петровден през 1864 г. във Варна, учил там, после в Америка, врьща се е България и в началото с двама-трима основава, какво? - общество, школата на своите ученици, говори им словата си, закрива школата през декември 1944 г. По повод намерения да се напише една история на Учителя

- къде е роден, кога, къде е живял, Петър Дънов е казал: „…няма нужда... Учителите не се раждат. Говорят си хората, без да знаят как стоят нещата. Къщите им се правят тук, но те не се раждат... Каквото и да правите, не вдигайте шум около себе си.” Мисля, че е особено силна степен името Петър Дънов поставя отново пред нас с пълна сила въпроса - какво знаем ние за индивидуалния човешки път, за пътя на една душа?...

- - Как най-кратко бихте характеризирала учението.на Петьр Дънов – Беинса Дуно?

- -Хареса ми въпроса Ви, защото липсваше думата „Дъновизъм”. Занимавам се с история на българската литература и на българската култура и от такава гледна точка това учение има своето естествено място в хилядолетната взаимовръзка тангризъм-тракийски орфизъм- богомилство, която е съществена за изучаване на християнството, все едно дали й се обръща внимание, доколко, как или пък - не. Учението на Беинса Дуно акцентира на духовния проблем за Любовта. Предлага решение на проблема за злото - решение, вписващо се в самата същина на „Тайната книга” на богомилите (един от най-превратно изучаваните досега словесни паметници), напомнящо ни за времево-пространствената определеност на земния човек. Именно тези две страни от учението на Петър Дънов, според мен, са от особено значение и за връзката България - светът.

- За сегашното, днешно съществуване у нас на организацията „Бяло братство” какво бихте казала?

- Вашият въпрос наистина се отнася до явлението „организация”, а не до явлението „учение”, и затова малко съм се занимавала с него. А и „организацията” ми подсказва партийно- доктринерски изяви, които по същество не само че не споделям, но и са, знаете, изживян миг от човешкия опит. Пък и днес често определени хора вършат дадена работа, за да не бъде тя свършена... Затова искам да припомня, че Бяло братство самият Беинса Дуно схваща като Всемирно движение. И още - обръщайки се към учениците си, той е казал: „Аз ви давам словото, за да го дадете на българския народ, а българския народ ще го даде на човечеството.” Мисля, сега е именно втората фаза - предаване на българския народ и на човечеството и тя изисква вярно намерени форми на поведение, адекватност и много работа. В този смисъл искай да назова няколко имена - писателят Георги Томалевски, математикът Борис Рогев, естественикът проф. КръстьоТулешков, Боян Боев ...Това са личности, стъпили именно върху основите на даденото от Петър Дънов. В краткото си по обем есе (един от бисерите в българската есеистика) „Изповед на моето поколение”, Георги Томалевски пише, спомняйки се софийски картини от след Първата световна война: „Камшиците на конната полиция край театър „Ренесанс” играеха по гърбовете на манифестанти, които подхвърляха „готови резолюции”... Аз съм от поколението българи, родени след Втората световна война, чието физическо оцеляване, образование, бит са изцяло в зависимост от зародените тогава „готови резолюции” и стараейки се да се опазя от бремето им, съм особено благодарна на ред свои срещи. А сред тях са и есетата на Георги Томалевски (въплътена в изящно слово проблематика на Учителя) и книгата на Борис Рогев „Астрономически основи на първобългарското летоброене” (единствения по рода си математически анализ на основни прабългарски паметници, публикувана от издателство на БАН през 1974 г.) Чуйте деликатните думи на Томалевски, изповядващи приобщеност към знания и опит, отключили душата и оформили пътя наличността трайно във времето: „Аз бях намерил един благодатен извор на мьдра утеха и бях доволен, че разбрах една частица от великата истина. Казвам частица, защото истината е безкрайна вътрешна духовна свобода." Затова мисля - има толкова книги - участници в белия всемирен процес!

Д-р Методи Константинов. Световна астросоциология”. Прев. от фр. Радка Митова. Състав. Видка Николова София; Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1992. 14,95 лв.

В заключение - кьм всеки пореден том от „Изгревът” се отнасям като към изключително богатство: документално богатство, насочено към българската историография и към различните раздели на бъдещата българска наука и техния реален огромен принос за световната хуманитаристична мисъл и за всечовешкото духовно развитие в хилядолетното взаимоотношение Божествен живот - човешка история.

Видка Николова

(Доктор по филология и доктор на философските науки)

Декември, 2003 г.

София

VIII. Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ КАТО АСТРОЛОГ

1. Аз съм единственият човек, който строго определено знае какво представлява Методи като астролог. А защо? Защото онова, което той е говорил за моята астрологична карта, аз съм го записал на магнетофон така че мога да я проверя след точно 30 години.

2. През 1974 г. аз бях на 36 години, бях се свързал с Методи чрез Цанка Екимова. Помолих го да ми направи хороскопа. Той се съгласи. На следващата ни среща аз му бях записал на лист хартия към 20 въпроса, на които трябваше да отговори. След известно време се срещнах с него в дома на родителите ми, които бяха отишли в провинцията за няколко дни. На онзи етап те бяха срещу това, с което се занимавах. Бяха срещу всякакъв род дъновисти, защото те бяха съвременници на онази епоха, когато общество, журналисти, власт, църква са бълвали змии и гущери срещу Учителя. И те вярваха на това злословие.

3. Бях поставил ролков магнетофон и микрофон пред Методи. Извади ми хороскопа, извади си бележките, които бе правил предварително за моя хороскоп и започна да говори. Ту поглеждаше тях, ту гледаше мен, а по едно време гледаше и слушаше онзи, който стоеше над главата ми. Погледът му бе обърнат на 30 градуса над главата ми и като че ли някой му диктуваше или пък четеше някакъв надпис, който му подаваха отнякъде. Разгледа астрологичната ми карта, започна да отговаря на онези 20 въпроса. Магнетофонът се въртеше и записваше всичко. После аз започнах да му задавам въпроси строго конкретни, които ме интересуваха. Той гледаше хороскопа ми, оглеждаше ме и отново се вторачваше с поглед над главата ми, откъдето му се диктуваше. Ето това е връзката между обикновената астрология и онази, другата небесна астрология. Без тази връзка не можеш да бъдеш астролог.

4. Магнетофонният запис продължи около час. Той не говореше общи работи и научени астрологични изрази, с които си служеха другите астролози, с които съм се срещал. Разглеждаше по домове астрологичната ми карта, заедно с планетите, отседнали там, поглеждаше аспектите им, гледаше ме и отново погледът му беше над главата ми около 45 градуса ъгъл под хоризонтала на погледа му. Аз бях свободен да слушам, не се смущавах, че ще изпусна нещо, защото магнетофонът записваше. Всички възможни пожелания, които може да се кажат за един хороскоп, бяха казани. Всичко онова, което трябваше да се случи, бе казано и бе проверено в разстояние на 30 години. Всичко бе точно. По-късно си извадих някой бележки на лист хартия и с тях съм си служил от 1974 до 2004 г. Днес, на 30 януари, събота, 2004 г, пуснах магнетофонния му запис след точно 30 години. Слушах го внимателно. Онова, което бе правил като разбор, бе точно. По отношение на моята дейност и работа днес - също бе точен. За онова, което трябва да правя в бъдеще, е също точен. По едно време усещам го, че дойде при мене. Нали слушам гласа му, а на магнетофонната лента там е записан двойника му и чрез него го докарах. Той слуша и аз слушам. А днес бях приключил неговия материал в летописа за астролозите. Вероятно знаеше вече за него, но мълчеше и не реагираше. Той знаеше, че аз трябва да го прекарам през себе си като отходен канал, за да изтече лъжата, за да остане в „Изгревът” за следващите поколения. Това знаеше. И стоеше на два метра пред мен с почитание към главнокомандващия. Защото аз съм такъв. Сега той виждаше ясно това. Сега.

5. При прегледа на неговия архив попаднах на тетрадки, на които бяха записани български преводи на астролози от френски и английски език. Имаше и други преводи, защото тогава в България нямаше откъде да прочетеш нещо. Тези книги ги донасяха, той ги даваше на познати жени да му ги превеждат и после ги четеше и се обучаваше, доколкото можеше. Така че той си поддържаше и развиваше астрологичните си познания от времето на Учителя. А като се вземе в предвид, че той 17 години е в Полша и се връща към 1937 г., не е имал възможност да чете онова, което е казал Учителя за астрологията. В том XIX аз включих към 300 страници „Учителят за астрологията”. Така че той този материал няма откъде да чете. Онова, което Цанка бе извадила за астрологията, бе много малко и аз съм го публикувал. След заминаването на Учителя събитията са много бурни, той е уволнен и е вече мозайкаджия. И много трудно може да има време да се занимава с астрология. Но онова, което знаеше, му беше напълно достатъчно, защото му помагаха от Невидимия свят. Аз в това се убедих лично. Имам ги доказателствата. Аз бях свидетел на всичко това.

6. Спомням си, че бях на Витоша и го срещам с Янка Попова. В него влезе един астрологически и пророчески дух. И започна да ми говори възбудено и на висок глас. Янка Попова се оглеждаше уплашено, да не би някой да дойде и да ни слуша. След половин час свърши, защото духът се оттегли. Та онова, което каза онзи астрологически дух, всичко се изпълнява точно по години и по план за дейността ми. А има още колко много неща да се сбъдват, съгласно това пророчество. Дано съм жив и дано го доживея това пророчество, защото то бе движимо от Дух и Сила.

7. На магнетофонния запис слушам, че той ми разглежда линиите на ръката. Веднага запалих всички лампи, за да е светло, взех лупата и с нея си разглеждах линиите на лявата и дясната ръка. Това отдавна не бях го правил. Методи говореше и бе много точен. А аз съм заснел на негатив неговите длани с линиите на ръцете му.

8. После слушам гласа му, че говори за главата ми съобразно френологията. Аз тогава имах буйна, къдрава, кестенява коса с високо чело и не беше почнала да пада. Сега съм побелял, косата пада и аз не мога да се позная в огледалото дали съм аз или някой друг ме гледа. С интерес се наблюдавам понякога.

9. Беше ми дал много съвети, който си ги бях записал и се стараех да ги следвам, за да мога да се съхраня по времето на комунистическата диктатура 1945 ÷ 1989 г., за да я прескоча и да влезна в новата епоха. Прекрачих я успешно. Сега съм жив и подготвям „Изгревът”, том XIX за астролозите.

10. Защо включих неговия материал за „Световната астросоциология” в том XIX? Тук му бе мястото и отговаряше на моята концепция. А защо го критикувам? Аз не го критикувам, аз говоря нещата такива, каквито са. Тази мръсотия трябва да се изчисти, в затлачения извор трябва някой с голи крака да влезе и да изгребе с лопата и с кофа тинята. И да се изхвърли навън. След това да се оформи коритото на извора, да се поставят бели камъчета, да се направи чучура, за да тече вода от извора. Точно това правя сега аз. Това мочурище трябва да се изчисти, почисти и да се намери истинския извор. Ако не си готов, ако не си изпратен за тази работа, ще потънеш в мочурището и ще загинеш. Така че в том XIX неговият материал се изчиства и потича като чучур изворна вода. Това той го предрече в мая хороскоп за тази моя дейност. И точно това сега изпълнявам точ в точ.

11. Методи позна за какво съм изпратен и каква работа имам да върша. Но само това. Не ме позна кой съм. Не позна кой стои в мене, над мене и зад мене. Не можа. Нямаше сетива затова. Толкова му бяха възможностите. Но имаше връзка с вътрешната астрология и това, което ми бе казал като разглеждаше хороскопа ми, бе от обсега на вътрешната астрология, която бе в Невидимия свят. И затова той гледаше половин - един метър над мен и говореше за моята астрологична карта. Ще дойде време, когато ще публикувам коментара му.

Да, Методи бе астролог на вътрешната астрология. А това бе голямо постижение за него, защото го задвиждаше Духът на Астрологията.

Амин.