Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_09_18 Истинната лоза

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 14:57

От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Първо издание - ИК  "Сила и живот",  Бургас, 1994 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,
Второ издание - ИК "Жануа'98",  София, 2012 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

18 септември 1932 г.

Истинната лоза


41-ва неделна беседа от Учителя, държана на 18 септември 1932 г., неделя, 10 ч. София – Изгрев.

Ще прочета част от 15-та глава от Евангелието на Йоана.

В онова, което ще прочета, аз внасям нещо и искам да знаете кое е същественото и кое е вмъкнатото. "Аз съм истинната лоза, " на която сме насадени. Всички добри пръчки са, които дават добър плод. Отец ми е земеделецът, който обработва по нов начин. Всяка пръчка в мене, която е насадена, която принася плод, Той я отрязва, Той я наглежда, а всяка, която не дава плод, очиства я съвършено, изхвърля я навън. Вие сега сте добре очистени, отрязани сте добре. Пребъдете в мене, тъй както лозовите пръчки пребъдват на лозата. Но тъй както лозовата пръчка не може да принесе плод от себе си, ако не пребъде на лозата, така и вие, ако не пребъдете в Мене, не може да дадете плод. "Аз съм лозата, вие – пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася плод много. Защото без Мене не може нищо да сторите."

Днес вашата работа стои като тая на добрия гостилничар, който една сутрин бил уморен и писал на вратата; "Днес съм уморен, неразположен съм, клиентите да си търсят храна на друго място"; обаче към 10 часа поправила му се работата, решил се пак да готви.

Има една черта в живота, аз я наричам най-красивата черта. Няма да ви кажа коя е. Но ще говоря за нея. Ще говоря по единствената причина, че тя е, както казвам, най-красивата черта. Не може да ви кажа коя е, защото за да ви я кажа, трябва да ви обясня, трябва да ви кажа истината. В дадения момент не може да ви се каже истината. Казвате: "Как, не можеш да кажеш истината?" Не мога да кажа истината. Сега, я ми кажете вие колко тежи Слънцето? За да ви кажа истината, трябва да претегля едного и да кажа толкоз тежи. Сега може ли да ми кажете Слънцето колко тежи. Може 10 години да го теглите и след 10 години да кажете: вие искате да кажете истината, но не може да се каже истината за слънцето. Няма учени хора. После друг въпрос. Аз като говоря, те може да са казали нещо невярно и почнат да ги бесят. Защо и аз, да мина с тях? Днес ми дойде една нова мисъл. Искам да я сготвя. Човек трябва да се научи да мисли. Не че не мислят хората, но те имат един лесен начин за готвене. Когато готвачът не е добре разположен, той гледа набързо да сготви. Трябва да знаете, че всички клиенти, които ядат са професори. Веднага си дават мнението. Казват: така не се готви, това е буламач. Ако ти продължаваш да готвиш така, няма да стъпим в гостилницата втори път. Готвачът, макар да е един авторитет, вие казвате, че той трябва да бъде като някой професор. Какво място заема професорът в един университет? Той е един готвач. Студентите, които го слушат, те са клиенти. Ако професорът говори умно, те ще дойдат да го слушат и казват: хубаво говори професорът, ще дойдем и друг път. Но щом не е наготвил, казват: този професор не го бива. Дават си мнението. Всички говорят за професора, никой не говори за клиентите. Питам, колко пари струва професорът без клиентите, пък и колко струват клиентите без професора. Това е едно математическо съотношение. Казвате: пет пари не струваш. Но и ти без него пет пари не струваш. Водата пет пари не струва в дадения случай без тебе, но и ти без нея пет пари не струваш. Много пъти вие задавате въпроси и казвате: нека ми се каже истината. Има известна истина, за която 10 години, 20 години трябва да чакате да ви се каже. Казвате: сега какво още излезе от мене. Много сложна работа. Най-първо трябва да взема в съображение колко тежи тялото ти. Колко хляб има в тялото? Какво мнение имат за човека клетките на това тяло, "какви съображения имат. После трябва да взема в съображение какъв е обема на стомаха ти. Какви са неговите разположения. Какво е неговото обществено мнение, богат ли е, сиромах ли е, силен ли е, слаб ли е. След това трябва да взема във внимание неговите съседни държави. Какви са белите дробове, имат ли пари, нямат ли пари, могат ли да гарантират. След туй другата държава трябва да взема във внимание каква е главата на човека, какви са дробовете, какъв е стомахът. След туй ще взема външните условия. И след 1000 години като изследвам всичко, ще се произнеса. Един сложен въпрос. Вие казвате, еди кой си е гадател. Той може да е гадател. Той може да гадае по този начин. Но когато ги бесят, аз не искам на бесилката с тях заедно. Някой път казвате: отличен човек ще излезе. Вярно е, ще излезе, но ако работи, ако не работи, нищо няма да излезе. Казва: ти и без да работиш ще излезе нещо. Пак ще излезе нещо, но воня ще излезе, нищо повече. Преди няколко дни, запушил се нашият канал на миялника. Водата вместо да тече навън, връща се. Назад и навън мирише. Минавам аз. Един казва: запушил се е каналът. Друг казва: напълнила се е с вода долу ямата и мирише. Бъркат вътре, още повече мирише. Каналът не се поправя. Каналът нищо не иска да знае и казва: днес съм решил да не пущам нищо. Обаче, онези, които са мили, турили са економия, турили пепел, всичко туй. Казват: каналът носи, а каналът от економията и пепелта, от всички тези утайки се задръстил още повече, кюнците нищо не пущат. Всичко навън, ние сме господари на положението. Един брат казва: ако се е напълнил и на мястото, дето отива водата, трябва да се направи нов кладенец. Казвам: сериозна работа, пет-шест метра да се копае, ще мине цяла седмица. Разровихме канала оттук-оттам, и най-после намерихме че економията била виновна за задръстването, направихме дупка и тръгна водата. Това показва че онези, които са мили, не са били умни, трябвало да пущат само чиста вода. Аналогията: всеки си има по един миялник. Някой път с водата минава пепел, минава и економия, задръства се каналът. Вие не знаете де се е задръстил каналът, долу или не.

Сега трябва да се правят разумни изводи в света. За пример, вие искате един човек да има добро отношение към вас. Питаме един учител как трябва да се поддържа духът в училището, че то е неразбрана работа. Какво иска да каже – духът на училището? Казвам: тази е нова идея. Самото училище няма никакъв дух, аз не виждам никакъв дух. Училището за мене е една ограда. Там са учителите и учениците, никакъв дух не виждам. Виждам хора, които се движат. Сега в преносен смисъл, ако се каже как трябва да се поддържа доброто здраве на организма. Там вече имаме една теория, която е вярна в следното отношение. В туй отношение най-малките същества знаят на земята как да поддържат своя организъм. Ще трябва светлина въздух, храна, дрехи. Те са, които поддържат доброто здраве. Сега ако вземете училището като един организъм, клетките, това са учениците. Учителите – външното общество, държавата, всички тия неща са свързани с училището. Следователно, за да извадиш едно правило, как трябва да поддържаш духа в училището, трябва да си правил опит, как да се поддържа доброто здраве в тялото. Ако знаеш как да го поддържаш, по същия начин ще знаеш как да поддържаш духа на училището. Най-първо трябва да поддържаш духа на своята глава. Главата ти не трябва да бъде болна. После трябва да поддържаш добро положение на дробовете, те не трябва да те болят. Не трябва да усещаш никаква тежина. И най-после стомахът не трябва да те боли. Някой път човек в живота се е обезверил. Той иска да знае има ли Господ в света или няма Господ. То е една теория. Има право да пита този човек. Господ е много обикновено дума. Това значи туй първично същество няма господар. Има ли Господ тук в света или няма? Когато се говори за Господа, ни най-малко не се разбира Първичната Причина, която е създала всичко. Може да е същество второстепенно, третостепенно, четвъртостепенно, и то да минава за Господ. Та главата не е ли един Господ за човека? Дробовете не са ли един господар, стомахът не е ли един господар. Нека се откаже стомахът да работи, да видиш какъв авторитет има. Ти си професор, ти си цар, но ако стомахът откаже да те поддържа, ти скоро ще дадеш царството си. Ако главата ти се откаже да те поддържа, ти скоро ще дадеш професорството си. Четири-пет пъти като те боли главата, не може да мислиш, ти не може да преподаваш никакви лекции. Сега да приведем. Главата, дробовете, стомахът, в математиката това са неизвестни числа. Делите едно на едно, колко дава. -Едно. Две делено на две, колко дава? – Едно. Три делено на три, колко дава? – Едно. Четири делено на четири, колко дава? – Едно. Всяко число разделено на себе си, все по едно дава. Ако делите две на едно, ще даде две. Ако делите три на едно, ще даде три. Въпросът малко се усложнява. Ако делите три на две, колко ще ви даде? – Ще ви даде едно и половина. Питам сега: онези, които разсъждават, математиците, по някой път изказват една тайна. Ако делите две на едно, ще даде две. Ако делите две на две, дава единица. Ако делите две на три, ще даде две трети. Ако делите три на две, ще даде едно и половина. Какво се разбира под думата деление? Какво разбирате под едно и половина? По един механически начин, вие процесите ги обяснявате, но съвсем друг резултат имат. Ако вие построите света на механически правила, вие ще имате каци, бъчви, ще имате един винарник, пълен с вино. Ако построите света от органическо гледище, ще имате растителното царство, но ако го построите от психологическо начало, ще имате разумни същества. Следователно, тия трите процеса – механически процес, органически процес и психически процес, ще имате три различни резултата. Следователно някой казва: как е направен светът? Искам сега да обясня психологическите процеси по механически начин. Такава аналогия не може да се тегли. Понеже между частите в един механически процес няма никаква вътрешна връзка. Единствените връзки са обръчите отвън. Вие имате една държава, имате закони. Държавата е създадена по механически начин. Докато съществуват законите, има ред и порядък, но когато външните обръчи са отмахнати, всички тия части на кацата се разглобяват. На всяка една държава щом обръчите отвън изчезнат, тази държава отвън се разкапва. Какво лошо от това, че се разкапва една каца? Туй показва, че онези, които са били задължени да поддържат този ред и порядък, са били невнимателни, оставили са обръчите да се разпокъсат. Та дохождаме до един органически процес. Ако процесът е правилен, всичките дървета са зелени. Ако се прекъсне този процес, всички дървета започват да изсъхват. Туй съхнене не е по желанието на природата. Някой друг елемент или някои външни фактори са влезли. Може да е по желанието на някои малки буболечици. Следователно, дърветата съхнат не по желанието на природата. Вие няма какво да обвинявате природата, но ще се разправяте с тези малки буболечици. Трябва да им кажете или да си вървят, или да имате знанието и веднага ще ги изпратите, ще освободите дървото от тях. Вие се интересувате защо по някой път хората се прозяват. То е все същият въпрос. Защото хората боледуват. Защо хората заспиват? Защо вниманието им не е съсредоточено? Който няма съсредоточено внимание, той не може да го съсредоточи. Съсредоточеното внимание всякога остава съсредоточено. Разточеното остава всякога разточено. Между чувствения свят и умствения свят има допирни точки. Но щом чувствения свят се намеси в умствения свят, веднага умът става разсеян. Човек е винаги разсеян, понеже обектите на чувствения свят са по-силни, привличат вниманието, човек се раздвоява и не може да мисли. Казвате за някой човек: нима той мисли? Когато отидете при някой банкер да вземете пари от.него, той мисли, той смята колко пари да ви даде в заем. Това е мисъл. Че не е ли все същото? Когато един вълк хване едно агне и мисли откъде да го започне. Отдето да го започне, той има съображения. Мислите ли, че един вълк, който изтърбушва една овца, няма съображения, нима един касапин като заколи едно животно, не мисли как да го изчисти. Това е преносно. В един процес, дето хората измират, само един живее, какво добро се допринася на света? Представете си такова нещо. Една овца е заразена от чума или от някоя друга болест. Заколят я и един гостилничар я сготви. Вие сте едно общество от хиляда души и се нахранвате, мислите ли, че вашето положение е спасено? Мислите ли сега, че известни идеи ако се внесат у вас няма същата отрова да ви отрови. Под ново разбираме всички онова, което носи живот, което гради, то е ново. А всичко онова, което събаря, всичко онова, което разстройва живота, то е старо. А пък когато говоря за старото, старите книги и идеи, разбираме доброто, което е преживяно в миналото. То е пак ново. Истината в нашата мисъл не може да бъде стара. Сега съвременните хора искат да подобрят своето икономическо положение. То е най-лесната работа. Много лесно е да подобрите положението на един човек. Във всеки едного от вас се крие тайна сила. Човек може да развие своята чувствителност. Има известни закони, не искам да ви разправям, понеже имам известни задължения. Природата за мене е разумна. Тя ми е поверила известни тайни и аз нямам право да разкривам нейните тайни, нито да давам ключовете на хората да бъркам в нейните каси. Следователно, ако тя ми позволи, може да дам. Казвам: мога ли да дам този ключ? Ако каже, че мога, ще го дам. За касата може ли да говоря? Как се отваря тази каса, мога ли да кажа? Има в човека една тайна сила, и ако вие бихте знаели да боравите с нея, ще знаете къде има злато, сребро, скъпоценни камъни, ще идете там, ще си вземете малко, няма какво да огъвате сухите корички от хляб, нито да носите скъсани обувки, но след като разкриете тези тайни в природата, има закон, всеки който е кредитиран от природата, не му се позволява на такси да се вози. После не му се позволява да има повече от три костюма, от три шапки. Вие сега може да запитате защо е така. Чудни са хората – защо е така? Аз да ви кажа, смешната страна в съвременния живот седи в следното. Сега в странство, в Париж, в Лондон, в Берлин, където и да е, има един обичай, някой човек е беден, не може да си купи, един костюм струва 10 - 15 хиляди лева, а той има 500 - 600 лева, взема си дрехи на заем, облича се с обуща, с цилиндър, види го някоя мома, влюби се в него. Питам, тази мома умна ли е, която се е влюбила в този момък? Тя казва; много представителен. Казвам: много представителен, но всичко е чуждо, утре като съблече дрехите, той пак е сгушен, дрехите турил ги в книгата. Защото ако не е честен, втори път на заем дрехи не се дават. Питам тогава: ако една мома се влюби, туй е лесно. Но за влюбването имаме особено мнение. За мене всички онези хора, които са се влюбили, вървят в тъмно, без никаква цел, и пътят, по който вървят, има трапища. По един, по два, по три метра, че като се върне влюбеният на сутринта, ще го видиш, че все е охлузен някъде. Или ръката, или кракът изкълчен. И затова влюбеният е все неразположен. Сърцето го боли. Няма по-лошо от влюбването. Друг е въпросът да обичаш. Ако човек вечерно време ходи, без да падне в някой трап, за него казвам: очите му са отворени. Вече съвременните хора са започнали да гледат къде стъпват, особено които са се парили от влюбването. Веднъж в своите изследвания срещнах една жена, тя ми разправяше своя опит. Казвам: мога ли да го кажа на моите ученици? – Може, но не ми казвай името. Тя каза- аз съм отвисоко, благородно произхождение. Но не знаех какво е любов. Такива работи не знаех. Млади момци се явяваха, но пет пари не давах за никого. Ожених се и живях с мъжа си 10 - 15 години. Един ден се влюбих в един хлапак, чудя се на себе си, аз ли съм или не. Защо го обичам и аз не зная. Но постоянно седи в ума ми, безпокои ме. Седна да спя, за него. мисля, стана, за него мисля, непрекъснато ми е в главата. Окъсани му дрехите, ще мисля за окъсаните му дрехи. Скъсани му са обущата, шапката, търся да му купя нова шапка, да му купя нови дрехи. Купувам му нова шапка, пак лошо, турям му нови обуща, пак лошо, наготвя хубаво, все лошо. Чудя се какво да правя, я ми дай един съвет. Още не съм й дал съвет. Не е подигравка, много сложен въпрос. Тя разправя как се е измъчвала с този труден въпрос. Ако аз бях на твоето място, и аз не бих знаел какво да правя, и аз се чудя, и ако бях на мястото на хлапака, пак нямаше да зная какво да направя. Аз вземам нещата тъй: хлапакът това е един стар осиромашал аристократ, който външните условия са го изменили, но вътрешните условия той си ги има запазени в него. Той отвън пет пари няма, но вътре има високо мнение за себе си, от това не се е освободил. Искам да ви наведа на една мисъл, върху която да мислите. Вие обвинявате света, защо така е създаден. Има едно обявление дадено от природата. Всички умни хора в света, които знаят да дадат своето мнение как да се преустрои светът, понеже тя е намислила да строи един нов свят и иска да има мнението на учените. Всеки да си даде проекта. Всичките несгоди на света, неразбиранията между мъже и жени, учители и ученици, всички да си дадат проекта, съобразен с разбиранията им, всичко туй ще се вземе под внимание. Онези, които не разбират работата, казват: Господ ще оправи света. Това е залъгване. Господ ще оправи света, тъй както онзи, който карал воловете си целия ден и казал: ха днес ще работим, пък довечера, в дама ще си почивате и на другия ден ще си почивате. Но не почива волът. И като умре волът, одере му кожата и я продаде.

Сега в природата ние не трябва да приложим нашите възгледи и да обвиняваме природата за онова, което наум ни е идвало. За съвременните престъпления, отклонения, несгоди и страдания, тя даже не е помисляла, и тя по някой път изследва, изучава сегашните причини. Тя знае причините, но ни най-малко не са били в нейния проект, но понеже тя има един разумен път за самовъзпитание, оставя хората да видят последствията на своите теории, да учат и след туй да каже: ето вашият път. Толкова години страдате, ето моят път, по този път ще вървите.

Та казвам сега: пътят, по който ние искаме да преобразим своя живот, пътят, по който искаме да преобразим съвременното общество, той е крив. Това е един кърпеж, каквото и да правят хората, това е само един кърпеж. Каквато и идеална страна да се внесе, то е все едно да внесат идеалният строй между болните хора. Идеален строй, но кой ще слугува? Хиляда души болни, но десет души, които шетат. Питам тия, здравите хора, и те трябва да почиват. Този вика, онзи вика, дайте това, дайте онова, тия хора не са в състояние на всички да направят услуга, при всичката си добра воля. Друг един въпрос: една идея, която е съгласна със законите на природата, тази идея трябва да се подеме от всички разумни същества. Тя трябва да бъде присърце. Еднакво трябва да любим, и всички трябва да подкрепят тази идея. После, благото трябва да бъде благо, еднакво за всички, според степента на тяхното развитие. Всички може да участват в тия вътрешни блага. Има някои неща сега, които вие може да проверите. Когато аз говоря за духовния свят, аз имам строго определена идея, не идея която съм създал, но идея, която съществува в природата, която има свое място. За пример, хората не са най-разумните същества в света. Освен нашата земя, има други светове в света, които са населени от същества, които са хиляди пъти по-интелигентни от хората, седят много по-високо от нас. Аз не искам туй да го приемате, то не е въпрос на вяра. Когато видя нещо хубаво, за мене е безразлично дали хората го виждат или не. Аз се радвам. Че мога да ходя също се радвам. Срещам един сляп, той тук се блъсне, там се блъсне и казва: лош е светът. Зная защо е лош. Аз зная причините защо се блъскат тук и там. Като казвам, ходя, значи не съм сляп, виждам. Тъй не се виждам никъде. Между мене и тебе разлика има. Ти се блъскаш, пък аз не се блъскам. Може причините за мъчнотиите да седят в обществото. Може един народ да измъчва друг народ. Цялото човечество е измъчено. Питам: де са мъчнотиите?

Искам да сведа въпроса дотам: как може да си помогнете по един разумен път. Може вие да опитате следното правило: ти си болен, най-първо в тебе се явява желание да повикаш някой доктор. За да дойде един доктор, той трябва да бъде последното лице, което трябва да дойде. При един краен резултат ти викаш лекар. Най-първо нещо, което болният трябва да направи, е да живее между здрави хора. Човек, който живее между здрави хора, болен никога не може да бъде. Всеки, който заболява, той влиза в една болна среда. Туй мога да докажа с факти. Ако вие живеете в една област блатиста, мочурлива, пълна с влага, или дето ветровете имат особено влияние, тия хора постоянно страдат. Условията не са благоприятни. Какво трябва да направите? Най-първо трябва да излезете из тази област, да се аклиматизирате. Най-първо трябва да се аклиматизирате. Тези, лошите условия не може да се отстранят.

Казвам: най-първо трябва да бъдете с хора, които имат здрави тела. Здравият човек се отличава с това, че от него излиза ухание, както от някой плод или като от някое цвете, от роза, като от узряла праскова. От здравия човек лъха голяма свежест. Той като отмине, усещаш подем, приятно ти е. Здравият човек като го срещнеш, усещаш нещо приятно. Като се здрависваш с него, усещаш една хубава идея. А болният човек като го срещнеш, ти си неразположен оттам насетне.

Питам: в един свят между болни хора, какво щастие очаквате? Когато телата не са здрави, или у някои хора сърцата са болни, те се безпокоят за нищо и никакво. При всичките безпокойства отвън, ти трябва да имаш едно прекрасно настроение на ума и на сърцето. Мисълта ти да бъде всякога светла и да кажеш: в света един ден всичко ще се оправи. Някой път се зададе от запад или от юг, или от север, или от изток, откъдето и да е някоя силна буря, ти мислиш, че ще стане някой катаклизъм, катастрофа, някакво премеждие, мислиш, че ще стане. Нещо страшно. Че къщата ще се срути. Но след един-два часа всичко отминава, пречисти се небето. Питам сега: кой оправи небето? За онези облаци, които минават през вашия живот, ти не се безпокой. Това е облак, гръмотевица, тя ще мине, ще замине и ще се оправи. Ще се оправи, понеже има един, който да ги оправя. Ако нямаше кой да ги оправя в света, то самият свят не би съществувал. Питам тогава всички майки и бащи, кой заставя страхливата кокошка, която от сянката си бяга, кой я заставя да мъти яйцата и да излюпва пиленцата? Вие ще кажете, това е инстинкт. Няма никаква разумност там. Тя е най-висшата разумност. Кокошката докато отглежда децата си, тя е умна. Щом ги отгледа, нейната разумност дохожда до първоначалното положение, до обикновено положение. Сега хората са неразумни, когато страдат. Най-богатите хора са най-глупави. При страданията си хората са умни, мислят, сериозно мислят. Особено при сиромашията се явяват известни условия и ти се налага да мислиш. По този начин ти придобиваш една сериозна мисъл. При сиромашията се явяват големи страдания, които дават мисъл.

Целта ми не е да ви залъгвам. Аз не съм и за това, че страданията човек трябва да ги носи и да се примирява. Аз с болестите не се примирявам, и със сиромашията не искам да се примирявам. Трябва да седя по-горе от богатството, по-горе от сиромашията, аз трябва да седя по-горе от страданието, нищо повече. Туй е човекът. С нищо човек не трябва да се подкупи. С никаква радост не трябва да се подкупим. Ако едно страдание дойде да ме подтикне да мисля, добре дошло е. Ако и една радост дойде да ме подтикне да мисля, добре дошла е. Страданията са пробен камък, за да се покаже колко духът е силен. Пробният камък показва какви са нещата в същината. В себе си какви са. Сега вие не смесвайте това с вашите разсъждения, които сега имате. Всичко, което имате сега, аз да ви дам една картина, на какво мязат съвременните хора. Вие имате една хижа горе в планината, отлично построена, дърва имате, храна имате, покривки, одеяла имате. Имате 35 градуса студ, но онзи, който е направил хижата, забравил да тури една кутия кибрит, с кибритени клечки. Отивате горе в хижата, всичко е на местото си, но най-важното, огън нямате. Вие не носите кибритена кутия. Вие сте недоволни, че в хижата не намирате всичко, кибрит нямате, аз, който идвам, нося кибрит, давам ви една кибритена клечка, не две. Една кибритена клечка е достатъчно.

В съвременната наука, в този живот на индивидуализъм, ние сме в състояние да подигнем своя живот, т. е. да станем съработници на природата вътре. Да бъдем добри чиновници на природата. Тя всекиго точно оценява. След туй всичките хора може да се кооперират, има един вътрешен закон, който ще изучавате тепърва. Любовта, обичта е връзката между хората, да се опознаят, да работят заедно. Когато двама души се обикнат, те трябва да разпределят труда, да си помагат. Ако вие не си помагате, никаква любов няма между вас. Любовта иде да разпредели труда любовта иде да разпредели благата да направи живота сносен. Любовта не иде само да ни облече отвън, да ни угои. Ако е за угояване, свинете са най-угоени. Ако е за щастие, най-щастливите хора аз ги намирам в кръчмата. Който пие последен, той вдига ръката и казва "да живее" – нищо не се разрешава, туй не е разрешение. Аз не намирам тия неща за лоши, но казвам, по този начин въпросите на живота не се разрешават. Младият момък, който е намерил една красива мома не е намерил своето щастие, и младата мома която е намерила красивия момък, не е намерила своето щастие. Младата мома, която е намерила силния момък, не е намерила своето щастие. Той я налага час по час. Пък и красивият, и той я налага. Ако аз съм една мома, аз бих се оженила за най-слабия момък, който е хилав, за да може аз да го бия. Ако аз мисля да бъда силен, и той да работи за мене, аз да съм силен, аз да работя и ти да гледаш от мене. Щом искаш той да работи заради мене, или щом той гледа от мене как аз работя. Казвам: как хората разрешават въпроса? Право ли е или не е право? Единият въпрос си има поне едно свое разрешение. Защото аз виждам -един мъж, който бие жена си, той е отличен тъпанар. Жената е отличен тъпан и тъпанджията е на място и тъпанът е на място. Сега някой може да направи възражение и да каже: ти мислиш така, но не е на твоя гръб. Дали е на твоя или на моя гръб, безразлично е. Ако е на моя гръб, ще ми причини благо, аз ще позная дали е истина или не.

Всеки човек може да поддържа своето верую и старите възгледи, колкото иска. Защото върху старото се гради новото. Всяко нещо е на мястото си. Обичта е на мястото си. Казвам: туй е право, по простият начин не се говори. Една жена не трябва да бъде бита. При сегашните условия има нужда от биене само върху тъпан, и то при известни условия. Дето няма нужда от тъпан, няма да го бием. В сегашния свят има много инструменти и най-различни. Природата е направила един малък инструмент, ларинкса – малка гласна ципица и ларинкса, но какво ли не прави? Вижте и славеят, какви постижения може да има, а пък човек къде е по-високо от славея.

Та най-първо онова, което ние сме изследвали, не е най-разумното. То дори в известен смисъл е най-глупавата работа. Ние сега се намираме в един пробен свят. Добрият шивач първо ще скрои дрехите от хартия, от тънка хубава хартия, след това ще ги скрои от плат и после ще ги шие. Ние сега се намираме в един пробен свят, дето кроят и шият дрехи от хартия. Отсега нататък, като видим, че пробните дрехи са добри, тогава ще ни ушият истински дрехи. Виждам, че дрехарите са добри хора, те шият истински дрехи. Аз лесно познавам дали едни дрехи са ушити добре или не, добър шивач ли ги е ушил или не. Ако има в дрехата свобода, добра е, ако няма не е добра. Ако кацата има обръчи, добра е, ако няма обръчи, не е добра. За мене кацата, това е една мода

Сега аз може да ви кажа една истина, но колцина от вас могат да я проверят? Знаете ли какво подразбирам под вяра? И като ви кажа, че няма да стане нищо, пак да вярвате. Разправяше ми един българин, който направил един опит в Америка. Аз казвам какво нещо е вяра! Неговият приятел бил "реален философ" – понеже в Америка философия не съществува, там съществува много реален живот. В Америка като идеш, трябва да се опретнеш да работиш, ако работиш, ще изкараш прехраната си, ако не работиш, ще се намериш в едно много трудно положение. Един ден приятелят ми казва така: "Много пъти си ми говорил, че има целесъобразност. Аз съм в тежко положение, съвсем загазих. В едно училище вечерно време ходих, на един имам да давам 20 долара, на друг имам да давам 30 долара. Нямам пари!" "Ще дойдат", му казвам. "Отде ще дойдат? Искам да работя, нямам работа, от небето няма да дойдат. " Аз му давам кураж, но гледам в джоба си. Тия 30 долара аз ги имам. Казвам му: "Ти ще имаш парите! Като ги получиш, пиши ми едно писмо. Всичко ще имаш! Вярвай! Ако не ги получиш, не преставай да вярваш, пиши пак. Пиши едно писмо!" Чакам седмица, две, три, нямам писмо. И си казвам: дали не се отчая, дали не се хвърли отнякъде? След три седмици получавам писмо, в което ми пише: "Вчерашният ден беше най-щастливият ми ден! Имам пари да платя дълга си и ми остават 20 долара. Като се върна, ще ти разправя, не мисли за мене. " И досега не съм го срещнал. Моите 30 долара останаха в джоба ми. Как стана това и аз не зная."

Вие казвате, че това е едно съвпадение. Да ви разправя друг един пример. Имало едно. момче, което ходило да търси работа по банки, на тук, натам, но никой не го приемал да работи нещо. Един ден минава по една улица и вижда една красива млада мома. Той я поглежда само, нищо не иска. Тя обърнала внимание на погледа, който й отправил този момък и казва: "Като ме погледна, стана ми приятно. Никога не съм виждала такъв поглед. " Без той да знае, тя се заинтересувала от него, и заради този поглед му дава средства, той отива да свърши някое училище. Той казва: "Не знам как я погледнах, и то само веднъж, и оттам насетне ми тръгна, от този час всичко ми върви. " И на момата й провървяло, и на него му провървяло.

Имаш ум,който ти е даден от Бога, ако не можеш да изпратиш една възвишена мисъл, за какво ти е този ум? В дадения случай прати тази мисъл и тя ще те спаси. Прати едно хубаво, благородно чувство, силата е там. Всички други неща са второстепенни. Ако не можеш да направиш една вътрешна връзка, тя няма да ти коства нищо, но там седи пробният камък. Всичките хора се разколебават в това: като дойдат до едно място, до вратата на Любовта, започват да питат дали този ме обича или не. Питаш ли, ти не си на правия път. Престанеш ли да питаш, ти си на правия път. Остане ли да питаш обича ли те или не, въпросът не се разрешава с питане. Онзи, Който те обича, за теб е разрешил въпроса преди ти да питаш. Писанието казва: Преди да попросите, Господ ще ви даде туй, което искате. Преди ние да попросим, Той вече го е направил за нас. Преди ние да потърсим нашето щастие, Бог е предвидил, Той е насочил нашия ум по правия път, по който ние трябва да вървим. Сега хората се отклоняват от пътя на правата мисъл. Ти трябва да мислиш, ти трябва да чувстваш, да вървиш в правата посока. Ти имаш идеал, не се отклонявай от него. Може да срещнеш сиромашия, може да срещнеш подигравки – не се отклонявай! То е все едно, като отиваш в едно село и кучетата лаят и ти да спреш на средата на пътя, да не продължиш, защото те лаят. Те нямат лошо разположение. Вятър може да духа или слънце може да грее, това са второстепенни работи, ти не обръщай внимание на външните условия. Казвам, ако водата дойде във вашата градина, не си давайте всичката важност че тя прави това от обич към вас. Тя идва по своя наклон. Вие казвате: "Той, вятърът ни охлажда. " Казвам: той не дохожда по вашия ум, и топлината също, и водата, те не дохождат по вашия ум. Ще мине време докато дойдете да разберете онова, което е същинската им причина. Тия неща са посторонни. Ако някой човек се усмихва, не мисли, че той се усмихва на тебе. Ако някой плаче, не мисли, че той плаче за тебе. Ще ви приведа един пример. Един гръцки свещеник, който държал една отлична проповед, гледа един от слушателите плаче и си казва: "Затрогнал се е от моята беседа. " След като свършил проповедта, пита го: "Кой пасаж от моята беседа те заинтересува?" Той му казва: "Господине, -свещеникът имал хубава брада – едно време имах хубав пръч, много го обичах, той умря. Като погледнах вашата брада, спомних си за пръча и ме заболя. " Ти си мислиш едно, а то излиза съвсем друго. Ако аз не съм затрогнат от истината, аз не мога да зная как се затрогват хората. Ти най-първо виж дали си ти затрогнат от тази истина. Другите хора могат да се затрогнат дотолкова, доколкото ти можеш да се затрогнеш. Истината за мен е велик закон, който съществува в света. Той е пробният камък. При всяка несгода, при всяко нещастие, при всяка несрета и мъчение, като помислиш за нея, твоята мъчнотия се разрешава. Казваше ми един студент: "Един професор ме беше нарочил да ме скъса, каквото и да правех, беше ме нарочил този професор, намерих се в чудо. Едно от двете трябваше: или да напусна университета, или да направя една беля, да пребия този професор. Търсех среден път. " Един ден той решава да приложи закона на истината. Отива при професора и казва: "Господине, ако ми направите услуга, ще ви слушам. Аз съзнавам, че туй, което искате от мене, не мога да го зная. Има нещо, съгласен съм с вас. И вие сте прави. Аз разбирам, че предмета, който преподавате, трябва да го знам, както го изисквате. Но има нещо, което ми пречи. Ако вие сте на моето място, какво ще направите? Искам да бъдете снизходителен към мене. Аз съм готов дави послушам. Ако ми кажете да напусна университета, ще постъпя както вие ми кажете. Ако ми кажете да не държа изпит, каквото ми кажете, ще го направя. Кажете ми един начин. Професорът казва: Слушай, ще се уреди, това не е мъчен въпрос. И оттам насетне неговото отношение към студента се изменя. Казвам: кое изменя? Истината в него го измени. Влезе друго едно същество между професора и студента. Професорът вече мисли другояче за студента. До това време те се гледаха като мишка и котка, а оттам насетне между тях се създаде една вътрешна връзка. Истината е нещо, което може да повдигне реномето на студента в ума на професора и да промени неговото мнение и отношение към студента. Ако туй става в душата ви, вие сте в пътя на Истината. Ако туй става в ума ми, аз съм в пътя на Истината. Ако туй не става във вашия ум; туй е само едно предисловие. Ето едно практическо гледище. Каквото и да мислим, има много въпроси да разрешаваме. Трябва да се радваме, че ние сме едва в предверието. Пробните костюми ние още не сме носили, онези, хубавите костюми да се облечем както трябва. Или казано другояче, да се облечем в онзи живот на безсмъртието, да се облечем във всички хубави възможности, когато човек ще има всичките постижения, които са потребни за неговата душа. Туй за бъдеще трябва да се реализира. Сегашният свят както е нареден, той може постепенно да ни води към желаната цел. Нали ви казах, че няма да ви казвам много. Ключовете не мога да ви ги дам, но ви казах един пример, ако идете при този професор и му кажете: аз искам да постъпя тъй както ти ми кажеш. Ако ми кажеш да напусна университета, ще го напусна. Ето един начин, дето може да разрешите една от великите задачи на вашия живот. Между професора и вас ще настане едно хубаво отношение, между природата и вас ще настане едно хубаво отношение, вие ще почнете да гледате с друго око на нея, и тя ще гледа с друго око на вас. Природата ще внесе нов елемент в живота ви. Това е човекът, това е новото, което сега иде в света.

41-ва неделна беседа от Учителя, държана на 18 септември 1932 г., неделя, 10 ч. София – Изгрев.


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни