Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_09_21 Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 14:58

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,
12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,
12-та година, (1932-1933 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Новата мисъл


Размишление.

Всички хора живеят в обикновените процеси на природата, благодарение на което животът им става прозаичен. В обикновените процеси всякога съществуват контрасти и противоречия. Обикновено нещо е човек да се радва и скърби, да се ражда и умира, да забогатява и обеднява, да поумнява и оглупява. Това са смени, които стават и в живота, и в природата. Явява се въпросът: Кои е изходният път от тези противоречия? – Да живееш в необикновеното. Обикновено нещо е бедността, необикновено е да се освободиш от нея и да станеш умен а не богат. Да си богат, това е обикновено. Умен трябва да станеш! Щом си умен, ти си богат. Казваш: Болен съм. – Какво трябва да се прави? – Да оздравея. – Първоначално ти си бил здрав, отпосле си заболял. Болестта е резултат. Докато живеят при обикновени условия, хората използват резултатите на миналото. Не се стремете да бъдете творци на своята съдба, но използвайте това, което Бог е вложил във вас. За да се освободите от обикновените процеси, не вървете по пътя на миналото, на своите родители. Това е закон на самоотричане. Това значи, да не следваш пътя, по който някога си вървял. Какво прави детето, което постъпва в първо отделение? – За да научи нещо, то трябва да се откаже от своите играчки и да прави усилия да научи това, което му се преподава в училище. Ако учи само буквите, без да ги съчетава в срички, в думи и изречения, те няма да го ползват. Същото се отнася и до числата. Ако знае да пише числата от 1 – 10, но не знае да ги съчетава в по-големи числа, те нищо не го ползват. Човек трябва да знае не само отделни факти и явления, но да разбира отношенията, които съществуват между тях.

Сега ще приведа един мит от новите времена, от 20 век. Един ангел слушал да се говори за хората на земята, за тяхната култура и наука и решил да слезе между тях, да види големите им научни постижения. Като слязъл между хората, веднага се натъкнал на един учен с чанта в ръка, който отивал да прави научни изследвания. Той се приближил до него и тръгнали двамата да правят научни изследвания. – Къде отиваш? – запитал го ангелът. – По научни работи. А ти? – Да се запозная с хората. – Ти знаеш ли, какви постижения имаме в областта на астрономията, математиката и физиката? Знаеш ли, колко придобивки има сегашната наука? – Не зная, сега ще разбера. Какво носиш в чантата си? – Инструменти и храна. Де е твоята чанта? – Аз не нося чанта, пътувам с празни ръце. Спрели се те на едно красиво място в природата, да си починат. Ученият отворил чантата си, но останал изненадан – чантата му се оказала празна. Ангелът го запитал: Де са инструментите и храната ти? – Взел ги някой. Между нас се намират хора, които обичат да крадат. – Като си заспал, те извадили всичко от чантата. Не остава нищо друго, освен да отидем в гората и там да намерим крадеца. Двамата отишли в гората. Ангелът казал на учения как да вика, за да му се върне чантата. След малко погледнали в чан гага и видели, че всичко е на мястото си. Като се нахранили и починали, те пак се разходили, разговаряли се върху различни научни изследвания. Като се уморили, легнали да си починат.

По едно време, ученият се събудил, искал да стане, но не могъл – бил окован във вериги. – Какво стана с тебе? Кой те окова? – Между нас има хора, които обират и оковават, когато видят, че някой спи. – Опитай се да се освободиш от оковите. – Не мога. – Тогава остани ти тук с лице към земята, а аз ще отида в гората, да намеря този човек. Ангелът отишъл в гората, извикал няколко пъти, духнал във въздуха и срещнал човека, който оковал учения. Така оковите паднали от краката на учения.

Казвам: И вашето знание е като на този учен, свършил четири факултета. С такова знание всеки може да ви обере и окове във вериги. Вие не знаете какво трябва да направите, за да ви върнат изгубените вещи и да се освободите от веригите. Първата буква е зародиш, от кой го могат да излязат много неща. Важно е да знаеш как да го посееш. Ако не знаеш при какви условия да посееш едно семе, няма да имаш никакъв резултат. Посееш ли тропическо растение в умерения пояс, ще имаш един резултат; посееш ли го на север, ще имаш друг резултат. Тропическите растения не виреят на север. Ако не знаеш, де да поставиш една своя мисъл, де да я посадиш, ти не можеш да я използваш.

Често се говори за музиката. – На какво е резултат музиката: на ума или на сърцето? – На ума. Ако искате само да чувствате музиката, без да засегнете ума си, ще станете на каша. Центърът на музиката, т.е. музикалният център е отпред на челото, където са умствените способности. Като пееш или слушаш да пеят, трябва да мислиш. В мисълта има чувства. Значи, не е правилно, като слушаш музика, да плачеш. Друго нещо е, когато в чувствата се влага мисъл. Ако мисълта се раздвоява, това не е мисъл. Както калта се образува на земята, а не на небето, в облаците, така и лошите мисли не идат от Бога, нито от природата. Те се образуват в човека, като резултат на лошите чувствания. – Кога греши човек? – Когато не знае да яде правилно. Грехът влиза в човека още при първата хапка, неправилно приета. Казва се, че Ева сгрешила, като яла от забранения плод. Казваш: Без храна не може. – Така е, но трябва да знаеш каква храна ти е нужна. Днес ядеш кокошка, на другия ден – агне и ,като се намериш в мъчнотия, ще изядеш и човек.

Казвам: Този начин за хранене не е единственият. Начинът, по който се хранят сегашните хора, е за грешните. Праведните се хранят по друг начин. Но да оставим този въпрос неразрешен, както учените са оставили неразрешен въпроса за квадратурата на кръга. Има въпроси които и да се разрешат, нищо не допринасят. Ако в тъмна нощ ви доказват, че съществува слънце, а то не изгрява още, каква полза имате от това доказване? И без да се доказва това, слънцето ще изгрее. Ако учен и невежа едновременно наблюдават изгряването на слънцето, какво ще придобият? -Нищо особено. Ученият ще каже, че изгубил времето си, а невежият няма да съжалява за времето, защото и без това не знае, как да го употреби. Ученият прилича на бирник, на митничар, който обръща куфарите на хората, да види, какво има в тях. Ако намери нещо, което законът не позволява да го носиш, ще го вземе. Простият ще ти каже: Вземи куфара и си върви! През кой път е по-добре да минаваш: дето има граница, или дето няма? За предпочитане е да минаваш през място, дето няма граница и митничар. Ако има граници и митничари, това показва, че хората не са честни. И тези, които преглеждат куфарите, не са честни хора. Някога те обират и парите на хората и казват: Кесиите ви трябва да бъдат празни! Питате: Не трябва ли да има ред и порядък в света? – Трябва да има, но за глупавите, а не за умните. Срамно е да отваряш куфара на човека! Това е крайно материалистично гледане на живота. Който не разбира живота, гледа и на небето, както на земята. – Не е така. Пред вас се открива велик ЖИВОТ. Вашият живот е предговор на великия живот. Така и слонът е предговор на човека, а човекът – предговор на светията или на ангела. – Как ще стане това? – Не е ваша работа. Гъсеницата не трябва да мисли как ще стане пеперуда. И детето не трябва да мисли как ще го облече баща му и как ще стане голям човек. Детето не разбира, какво нещо е мярка. Шивачът ще дойде вкъщи, ще измери дължината и широчината му, ще измери дължината на ръката, широчината на врата и ще си отиде. Като дойде Великден, той ще донесе дрехите на детето. То ще се облече и няма да се интересува, как са ушити. И на вас казвам: Като се облечете в нови дрехи, тогава може да ви се говори. Докато сте в стария живот, не може да ви се говори.

Казвате: Да се обичаме! – Как ще се обичате? Ако е въпрос за вашата любов, тя е любов на контрастите и противоречия та. Такава любов съществува и между растенията и животните. Тя минава от любов към омраза и от омраза към любов. Като обикнеш някого, гой започва да иска от тебе повече, отколкото можеш да му дадеш. Без да искаш, ги започваш да се отдалечаваш от него. Виждали ли сте, как постъпва паякът с мухата? От любов той я привлича към себе си и започва да смуче кръвта й. Щом изсмуче всичката й кръв, захвърля я настрана. Обичаш гроздето, докато изсмучеш сока му. Щом го изсмучеш, хвърляш го настрана. Обичаш човека, докато вземеш нещо от него. Щом вземеш каквото искаш, захвърляш го. Който люби, взима от възлюбения нещо и го захвърля. Той ще ви посее в земята, отдето ще израстете наново. Не мислете, че като ви залюби някои, ще бъдете щастливи. Напротив, нещастни ще бъдете. Ако женена жена залюби друг мъж, по отношение на него, тя минава за престъпница. – Защо? – Защото един я люби вече. Същото може да се каже и за всеки човек. Щом Бог го е залюбил, той е престъпник по отношение на Бога, ако залюби друг някой. Разберете ме право. Вашата любов на земята не е истинска любов. Между вашата любов и Божията няма никакво отношение. Истинската любов започва със Закона на даването. Когото обичаш, ще го поставиш на същото място, на което си и ги. Ще го носиш в съзнанието си като нещо свещено. Каквото ти знаеш, трябва и той да знае. Ще му помагаш, за да го издигнеш на нивото, на което си ти. Каквото знае той, и ти трябва да го знаеш. Ако гой има богатство, което крие от тебе, това показва, че и ти криеш нещо от него.

Сега, аз изнасям тези примери за обяснение, както постъпва учителят със своите ученици. Не искам да ви разколебавам, както и учителят не разколебава децата от първо отделение. Те носят известно знание, придобито от родителите, но учителят не ги разколебава. Внесе ли някакво разколебаване в тях, гой не е истински учител. Да разколебаваш човека, това не е наука. И вие имате за Бога невярна представа. Преди всичко, Бог не е такъв, какъвто си Го представяте. Той създаде света и ни държи в съзнанието си, но не иска да ни направи като себе си. – Слаб човек съм. -Слаб си по единствената причина, че искаш да станеш като Бога. Това е неразбиране на живота. Закон е: Всеки лист, който иска да стане голям като дървото, в края на краищата, ще отслабне. Щом иска да стане голям, ще слезе от дървото. Слезе ли на земята, няма да бъде свободен, но ще стане за посмешище. Вятърът ще го носи от едно място на друго. Листът трябва да стои на дървото и да върши работата си като лист. Ако има търпение, след стотици години, той ще стане голям като дървото. Следователно, ако и човек има нужното търпение, след години ще стане като ангела, който вадеше инструментите от чантата на учения и ги връщаше отново. Той го окова във вериги, и след малко го освободи.

Мнозина очакват да умрат, да отидат на онзи свят, там да благуват. Това е заблуждение. Те приличат на Настрадин Ходжа, на когото казали, че след три дена ще умре. Той напуснал дома си, излязъл на края на селото и седнал под една круша. Цели три дена той ял круши и очаквал смъртта си. После казал: Ядох круши и предадох Богу дух. – Това не е никакво умиране. На третия ден се върнал у дома си. Учителят предава урок на учениците си, а те учат. Човек трябва да дойде до същественото знание, да каже една дума, и всичко да стане така, както е казал. Да каже: Искам да стана млад! И в един момент да изчезнат бръчките от лицето му. Волният да каже една формула и веднага да оздравее. Бих желал, така да се измени човек, че да не го познаят. – Нали човек трябва да има определени черти? – Според мене, определени черти са тези, които са подложени на постоянна промяна. Вие искате, например, да бъдете постоянно добри. Това желаят и свещениците, благодарение на което, от памтивека досега, те имат един и същ тип – всички си приличат. Владиката мисли, че служи на Бога. Всички владици си приличат И свещеникът мисли, че служи на Бога, затова всички свещеници си приличат. Каквото мисли човек, такъв става. Това е обикновеният живот. Едно време всички хора – мъже и жени, са имали мустаци. Днес жената няма мустаци. Това зависи от условията. Някога условията са били едни, жената имала мустаци; днес условията са други, тя няма мустаци. В животните – и мъжките, и женските имат мустаци. Вижте, шаранът, сомът, всички имат мустаци. В животните мустаците играят роля на осезателен орган. С тях те усещат, отде иде храната. И момъкът, по атавизъм, като види една мома, засуква мустаците си. Той трябва да се освободи от този навик.

Сега, вие трябва да дойдете до придобиване на новото знание, което ще ви освободи от всички противоречия. Трябва да израстете, да превъзмогнете противоречията. Сегашният човек е поставен пред задачата да подобри условията на своя живот. Това не може да се постигне по външен начин, нито по вътрешен. То се постига чрез дълбоко разбиране на нещата. Човек трябва да разбира отношението си към природата, не само към себе си, като част от Цялото, но и към Цялото. Ти си лист на едно дърво. Следователно, имаш отношение към другите листа, но имаш отношение и към дърво го. Между частите съществува една вътрешна връзка, която наричаме любов. В любовта има вътрешен стремеж – към Бога. Като душа, човек има любов само към Бога. Към хората той има отношение. Като не разбират този закон, хората сами се измъчват. Някоя мома се ожени за религиозен човек. Тя веднага започва да го ограничава: ти ще обичаш само мене, няма да мислиш за Христа и за Бога. И мъжът огранича жена си, ако тя е религиозна. – Не е така. Бога и Христа ще любиш, а към човека ще имаш отношение. Щом имаш отношение към някого, ще даваш. Ако едновременно обичаш и Бога и човека, ражда се ревност. Тя е причина за проявяване на злото между хората. – Не ме обича мъжът ми; той обикнал друга някоя. – Потърси причината за това. Мъжът ти не те обича или защото не си умна, или не си сръчна, не готвиш добре и т.н. Така казват всички хора, че Бог не ги обича. Търсете причината за това. Ако мъжът е инвалид, жена му ще го гледа добре. Страхът му да не я изгуби, е на място. Но ако не е инвалид, не трябва да се страхува. Следователно, само инвалидът има право да се страхува, да не би жената или мъжът, да го разлюби. Здравият трябва да люби Бога, а към хората да има отношение и, в името на любовта, да дава. Едно начало има в света – Бог.

И тъй, днес всеки иска да взима, без да дава. – Не, ще даваш. Това значи, да признаваш само едно начало в света – Бога. Не свързвайте моите думи със сегашния строй. Аз нямам пред вид сегашния строй на държавите. Имам желание да освободя хората от обърканата каша, в която са попаднали. Питам се: Как мога да направя всички хора щастливи? Това са два милиарда и половина? Така, както сега хората мислят, светът не може да се оправи. Всеки трябва да вземе дял в оправянето на човечеството. Гъсеницата никога не може да оправи живота си. Онова, което ще я спаси, е пеперудата. Като гъсеница, все ще дойде една птичка и ще я клъвне. Пеперудата снася яйца, а гъсеницата не може да снася. И вие, като гъсеницата, разрешавате един социален въпрос, който не е решен в самите вас. Казваш:

Да ми се дадат добри условия. – Така е, но хората не ти дават тези условия. Ето, осем хиляди години вече хората воюват помежду си, но светът още не е оправен. За някой е оправен, но за други – не е оправен. Източните народи проповядват за кармата, за да покажат на хората, че сегашните бедни ще станат богати, а богатите – бедни. Това не може да се постигне в един ден. Условията на живота ще се изменят, но работа е нужна за това. Работа се иска от човека, а не бързане. Ако сегашните бедни станат управници, мислите ли, че те ще оправят света? Пак ще има събиране на данъци, бесене, клане, убийства. Светът се нуждае от умни хора. За да се оправят работите на земята, хората трябва да бъдат по-малко, отколкото са сега. Днес има два и половина милиарда хора на земята. Според мене, те трябва да бъдат най-много сто милиона. – Какво ще стане с другите хора? – Ще ги изпратят на други планети. Има планети, които са слабо населени. Като се разредят хората на земята, ще станат щастливи. Оттук – оттам ще вземат по няколко души и ще ги изпратят на луната. Ще се карат ли тогава? Така, както днес разсъждавате, нито ще бъдете щастливи, нито ще разрешите въпросите. За всекиго има начин, по който могат да се разрешат всички въпроси. Имаш нужда от пари, не знаеш, как да си помогнеш. Ако можеш да отправиш мисълта си към някой банкер, но с любов, гой сам ще ги донесе исканата сума. Нямаш ли любов, колкото и да хлопаш на вратата му, той ще ти отговори сърдито: Работи! – Ако си умен, ти ще отбиеш водата на някоя река, да напоява твоята градина и градините на близките ти. Ако не си умен и не знаеш как да я отбиеш, реката ще си тече по своя път, без да се ползваш от нея.

Сегашните хора не успяват в живота си, защото техните сили са отбити от правия път. Много естествено, ти не можеш да напредваш без мисъл, без морални чувства, без обществени чувства, без инстинкти. Щом си дошъл на земята, ти се нуждаеш от тези чувства. От правилното им съчетаване зависи твоето щастие. – Искам да се освободя от греха. – Грехът се дължи на неразбирането на живота. – Искам да се освободя от своите слабости. – И слабостите се дължат на неразбирането на живота. Някоя млада мома срещне красив момък, влюби се в него, започва да му пише писма и изисква и гои да я обича. Момъкът казва: Не мога да отговоря на чувствата й. Тя се чуди, защо не може той да я обича. Това е неразбиране на живота. Желанието й да бъде обичана е на място, но тя не се запитва, на какво основание ще я обича. Много момци има в света. Може би, друг ще я обикне. Ако я обикне този момък, ще бъде ли щастлива? Временно ще бъде щастлива, но като остарее, ще стане нещастна. И двамата ще се чудя г, де отиде тяхната красота. Как могат да се обичат, щом остаряват? Те трябваше да знаят закона на подмладяването, че и като умират, пак да бъдат млади. За да бъдеш щастлив, трябва да разбираш земната любов, да знаеш, че тя има две страни, права и крива, или опъка страна.

Казваш: Еди-кой си ме мрази. – Всъщност, омраза не съществува. Казваш: Бог ме наказа. – Бог никога не наказва. Той е благ и винаги възнаграждава човека, каквото и да прави. Като греши, човек без да иска, изменя отношенията си към Бога. Това нарича той наказание. Бог, при всички условия, дава нещо на човека. Обаче, той не разбира законите и се мъчи. Каквото и да получи от Бога, все го боли нещо, измъчва се. Значи, грехът го мъчи и наказва, а не Бог. Които те обича, приготвил ти вкусно ядене, но понеже имаш язва в стомаха, колкото и малко да хапнеш, изпитваш болка. Вината не е в онзи, който те обича, нито в яденето, но в стомаха ти. Значи, хората страдат поради своите болезнени чувства, поради своите болести, а не от това, че никой не ги обича. За да възприемеш любовта, трябва да бъдеш здрав.

И тъй, правете разлика между човешката любов и истинската любов, както се изявява във великата, разумна природа. До известно време ще бъдеш гъсеница; след това ще започнеш да мислиш как да си направиш пашкула. Най-после, ще излезеш от пашкула във вид на пеперуда. Докато не мине през неблагоприятните условия на живота, човек не може да обича. Страданията имат, именно, тази цел, да повдигнат човека, да събудят в него възвишени мисли и чувства. Всички велики и възвишени души, които помагат на човечеството, са минали през дисциплината на страданията. Само чрез мъчнотиите и страданията, те са разбрали своето истинско предназначение. Без страданията те щяха да останат обикновени хора. И Христос прояви своето величие, благодарение на неблагоприятните условия, през които мина. Те го поставиха здраво на пътя, определен от Бога. Той превъзмогна и най-големите страдания. Когато Го туриха на кръста, Той каза: „Който ме е поставил тук, той ще ме снеме.” Като видя, че не стана така, Той каза: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.” Христос доказа на света, че е повече от цялата римски империя, че стои над смъртта. Днес виждаме, че 500 милиона хора вървят в Христовия път, но нямат Неговото разбиране. Докато не минете през гроба, не може да бъдете християни. Станеш християнин и започват да те преследват, гонят, разпъват, и един ден те турят в гроба. Ако на третия ден не възкръснеш, не си истински християнин. Колко такива християни има днес! Владиците минават за християни, но ако след смъртта си не възкръснат, не са истински християни. По човешки, всеки може да се нарече християнин. Ако и ние мислим по човешки, ще имаме такива резултати. При такива разсъждения, ще изгубим условията на живота и ще се чудим, защо не успяваме.

Сега, като проповядвам, искам да ви свържа с разумните същества, с вашите напреднали братя. Като отидете при тях, вие трябва да бъдете свободни от своите стари възгледи и теории. Светотатство е да се явите пред тях със старите си дрехи! Дойде някой при мене. Аз му проповядвам истината, а той иска пари на заем. Не го съдя, такова е разбирането му, но не може да се ползва от това, което му давам. Друг иде с користолюбива цел, иска да заеме първото място. Ако съм в неговото положение, ще искам последното място. Щом взема последното място, аз ще науча реда и порядъка в дома, където съм влязъл, и ще бъда в полза на окръжаващите. Щом заема първото място, всички очакват да им помогна. Какво ще бъде разочарованието им, ако нищо не направя за тях. Казвате: Вяра трябва да има човек! Ум трябва да има! Сърце трябва да има! Воля трябва да има! – Така е, всичко трябва да има човек, за да се домогне до истинската, положителната наука.

Един 80 годишен калугер се пренесъл на онзи свят. Като разбрал, какво станало с него, дълго време се молил усърдно, да се върне отново на земята, да изправи живота си. Молитвата му била чута. Той се върнал отново и живял пак в манастира, но вече много по-добре, отколкото по-рано. Казвам: Ако и вие имате силата на този калугер, да се върнете от смъртта в живота, ще живеете по-добре, отколкото сте живели досега. В човека се крият заложби и способности, които още не са развити. Сегашният човек прилича на мома, която мисли само за женене: тя стои на прозореца, нагиздена и пременена, гледа, дано мине някой да я хареса. Тя трябва да учи, а не само да се разхожда с чантата си. Знание е нужно на човека. – Какво знание? – Което лекува болни, просвещава невежи. Като придобиеш знание, ще го разработваш. Така ти ще внасяш нещо в хората, и те ще внасят нещо в тебе.

Мнозина от вас са дошли тук, за да се спасят. Те казват: Това е правото учение. Питам: Вие мислите ли право? Ако не мислите право, с вашия ум нищо не можете да постигнете. Щом мисли да се жени, момата трябва да е готова да работи. Ако очаква на възлюбения си, да й вземе слугиня, тя се лъже. Ако слугинята разчита на добрината на своята господарка, и тя се лъже. Ако господарката разчита на честността на слугинята си, че няма да я краде, и тя се лъже. Господарката трябва да бъде умна, да не дава възможност на слугинята да я краде. Следователно, разчитайте на своята разумност.

Днес от всички хора се иска да имат правилни отношения към Бога. Търсете Го навсякъде, а не само в себе си. Бъдете готови, всякога да изпълнявате волята Му! Правете всичко заради Него с любов. Каквато жертва иска Бог от вас – малка, или голяма, бъдете готови да я направите. Пред Бога и малките, и големите жертви са еднакво приети. Казвате: Добре говориш. – Добре говоря, когато ме разбирате. Щом се яви препятствие на пътя ви, не говоря вече добре. – Защо? – Не ме разбирате. Момък иска да се жени. Той намерил една мома, влюбил се в нея, а ти му казваш да не се жени. Той не разбира какво му говориш. – Защо да не се женя? – Докато не намериш Господа, не трябва да се жениш. – Остави човека свободен, нека се жени. В лицето на момата той вижда Господа. Значи, е намерил своя Бог. Момъкът те пита: Ти женен ли си? – Женен съм. – Защо тогава казваш на мене да не се женя? Когато съветваш някого да не се жени, това значи, да не се свързва с човек, с когото не се разбира. Не се свързвай с онзи, който ще ти донесе страдания. Два ума, които се разбират, събрани на едно място, могат да създадат нещо хубаво.

Сега и аз, като вас, засягам много въпроси, които не могат едновременно да се разрешат. Вие имате много желания и, като не можете да ги реализирате, постепенно отстъпвате. Първото ви желание е най-силно, като на онзи, които купил лотариен билет и очаквал да спечели най-голямата печалба. Като не я спечели, задоволява се с втората, по-малка печалба. Щом не спечели и втората, задоволява се с третата. Като не спечели и третата печалба, най-после казва: Съгласен съм да спечеля колкото да изкарам парите си. Какво се разрешава с тази мисъл? – Нищо не се разрешава. Аз не съм за еднократната любов. Съществува една любов, извън човешкото съзнание и самосъзнание. Нещастията се дължат на съзнанието и самосъзнанието на човека. Любовта трябва да изхожда от подсъзнанието и свръхсъзнанието. Съзнателният и самосъзнателният живот са ограничени, а подсъзнателният и свръхсъзнателният – свободни и неограничени. Ти съзнаваш, че си слаб, че нямаш знания, че обществото не е такова, каквото трябва. Какво придобиваш от това съзнание? – Нищо не придобиваш. Сегашните хора са в болницата и очакват да дойде някой отвън, да подобри положението им. Кой ще го подобри? Лекарите и милосърдните сестри ли? Не се лъжете. Всеки сам трябва да подобри своето състояние, сам да си помогне.

Като ме слушате да говоря, някои казва: Искам да чуя нещо съществено. Аз зная какво иска той – пари иска. И това може да стане, но е човек без ред и порядък. Като му дам пари, ще ги прахоса, и пак ще иска. Колкото пъти и да му се дават пари, все ще има нужда от тях. Първо, гой трябва да се наеме да работи върху своите дарби и способности, сам да си помага. Не казвам, че не трябва да даваш на нуждаещия се. Ще даваш, за да подхранваш милосърдието си. Ако не подхранваш милосърдието си, ще станеш инвалид; ако не правиш добро, ще станеш инвалид. Който дава, е добър, благороден човек. Казвате, че има милосърдни хора. – Кои са те? Според мене, всеки трябва да бъде милосърден. Ако не подхранваш милосърдието в себе си, ти ще огрубееш. Не ви упреквам, но казвам, че трябва да работите върху себе си. Кой може да каже, че е истински човек? Аз мога да кажа на всекиго, какво го очаква. Мога да предсказвам бъдещето, но не обичам да правя това, защото хората не могат да понасят.

Преди години дойде при мене един човек и ме помоли да му кажа всичко, каквото зная. Попитах го: Можеш ли да понесеш всичко спокойно? – Мога, аз съм учен човек, имам знания. Казах му всичко, каквото зная за него от детинството досега, както аз разбирам. Той ме изслуша внимателно, нищо не възрази и си отиде. Повече не го видях. Всичкото му знание пропадна. Казах му, че за да се поправи, трябва да живее по нов начин. Дадох му методи как да живее. Ако приложи методите и няма успех, нека ме намери и ме изобличи.

Помнете: Животът на човека е точно определен. Има неща, които на са определени от Бога, и те могат да се изменят. Следователно, аз предсказвам това, което сам мога да изменя, или другите могат да изменят. В никой случай не предсказвам неща, които са определени. И на този човек предсказах само онова, което не е по Божия закон. Има нещастия, които се готвят да сполетят човека, но той може да ги избегне. Това може да му се предскаже. Обаче, за избягването на тези нещастия, той трябва да направи някаква жертва, трябва да даде нещо от себе си. Една мома може да се ожени за княжески син, но може и да не се ожени. Не всичко става по механически начин. Човек трябва да бъде умен и търпелив, да понася нещата добре. Така той ще решава задачите си правилно.

Преди години бях в Търново и наблюдавах една схватка между две кучета – едно голямо и едно малко. Кученцето носеше един кокал в устата си. Голямото куче се хвърли върху него, искаше да му вземе кокала. Кученцето излезе много умно: приближи се до голямото куче и започна да се гали около него. Голямото куче, което е готово да се хвърли върху малкото, е вътре в човека, в неговото животинско естество. Няма да се разправяш с него, нито да го убеждаваш, но ще го погалиш малко, да се укроти. После ще му кажеш: Имай търпение, работата ще се нареди добре. Няма защо да мърмориш. Старият човек мърмори и казва: Всички хора са лоши. – Да, но и ти си между тях. Той прилича на скъперника, който се оплаква, че го обрали. – Кой те обра? – Всички ме обраха, целият свят ме обра.

Като сте дошли на земята, запитайте се, кой ви изпрати. Ще кажете, че майка ви и баща ви са виновни за идването ви на земята. Те се обичали и ви създали. – Тях кой ги създаде? – Така не се решават въпросите. От тебе се иска да се вдълбочиш в себе си и да разбереш, че има Един в света, Който те обича, да влезеш във връзка с Него. Един ръководи съдбата на цялото човечество, на цялото Битие. Кажеш ли, че Бог не се занимава с тебе, малката мушица, ги не мислиш правилно. Малък е писецът, но в ръката на учения, поета или философа, той ще свърши по-велика работа, отколко го големият скъпоценен камък на пръстена на някой милионер. Значи, има Един, Който ви обича. На Него дължите сегашния си живот Той ви е дал ума, сърцето, тялото. И каквито грешки да правите, Той всичко изглажда и казва: Стани и върви напред. – Вярно ли е това? – Вярно е. Със своето своенравие човек всичко разваля. Няма по-своенравно същество на земята от човека. Казано е в Писанието: „И разкая се Бог, че направи човека”. Това се отнася за всички хора, за цялото човечество. Същевременно, по-добро същество от човека няма. Той се движи между две крайности.

Сега аз говоря за онези от вас, които искат да се повдигнат. Те трябва да гледат на Бога като на Любов и да се свържат с Него. Щом направят тази връзка, каквото пожелаят, ще го постигнат: ако са болни, ще оздравеят; ако са невежи, ще се просветят. Това не става изведнъж, но постепенно. Не желай да станеш цар, но пожелай да придобиеш истинското знание, да познаеш Бога като Любов. Това е най-великото благо за човека на земята. Това значи, да влезете във връзка с всички разумни души, които ви обичат. Чрез тях Бог ви обича. Дали те обича мъжът ти, жена ти, или слугата ти, не е важно – това е любовта на Бога. Тогава господарят познава слугата си, и слугата познава своя господар. Казваш: Откак дойде този слуга в дома ми, стана ми радостно и весело. Щом те напусне слугата и радостта ти изчезва. Да бъдем разумни слуги на Господа! Казвате: Обществото не е разположено към нас. – От нас зависи това. Ние носим благата на България. Ние носим благата на света. От нас зависи всичко. Благото е на наша страна. Това не се говори, но се опитва. Аз правих много опити в това направление, но всички останаха на особено мнение – своенравен е човекът. Всички очакват чудеса. Сега ще видите най-големите чудеса. Най-голямото чудо е в приказката „Златната рибка и рибарят.”

Всички знаете тази приказка. Първо, дядото поискал от рибката корито за своята баба. Като получила коритото, тя започнала да иска още много неща, докато стигнала до положението на царица. Недоволна от това, тя пожелала да стане като Бога. Рибката се разгневила и отнела всички блага, които дала на царицата. Така бабата се намерила в първото положение, в своята бедна, скромна колибка.

Същото става и със сегашните хора. Те са недоволни от това, което имат. Обаче, отнеме ли им се всичко, те се примиряват и започват отначало. Казано е в Писанието:

„Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.” Ако и вие не станете като децата и не започнете да учите, няма да влезете в Царството Божие. Мислите ли, че със сегашното си знание ще влезете в Царството Божие? Има учени хора на земята, но малцина от тях ще влезат в Царството Божие. Който може да се разтовари от своя научен багаж и да остане в положението на дете, той ще влезе в Царството Божие. Защо да не оставиш богатството и знанието си на земята? Нека и други хора да им се радват! Нека и другите да ядат и пият!

Какво е положението на сегашния човек? – Положение на разочарован. Всички хора са разочаровани. – Защо? – Защото никои не е постигнал желанията си. Както живеете, хиляди години още няма да ги постигнете. Във всеки човек има една затворена стая. В нея е неговото богатство, неговите скъпоценности. Ключът на тази стая е изгубен. Щом се намери този ключ, лицето ви ще просветне. Това е човешката душа. Велика и голяма е душата – като вселената. Отвори душата си, драсни клечка кибрит, да запалиш огъня на любовта. На този огън ще се топлиш, на него ще готвиш.

И тъй, щастието на човека е в затворената стая. Намери ключа, отвори стаята и започни да учиш и да любиш. Затова е нужен чист ум и благородно сърце. – Открий ни тайната, как да намерим загубения ключ. – Ако ви открия тайната, ще кажете, че повече не се нуждаете от знание. Помнете: Малкото клонче всякога се нуждае от големия клон. И големият клон има нужда от дървото. Аз не казвам, че мога да живея сам, че не се нуждая от хората. Казвам: Всички имаме отношение първо, към Цялото, а после, един към друг. Ако отношенията ни към Цялото са правилни, и КЬМ частите ще бъдат правилни. Ние се разбираме, докато Бог живее в нас. Щом не живее в нас, никакво разбирателство не можем да имаме. Дето е неразбирането, там не е Бог. Той живее там, където е кротостта, въздържанието, смирението, любовта. Това се иска и от вас. Какво се иска от младата булка: дрехите й, или венеца? – От нея се иска работа. Щом влезе в дома на своя възлюбен, тя закачва булчинската си премяна, сваля венеца си и започва да работи. Ако нямаш никакви добродетели, не си женен. Имаш ли добродетели, женен си. Да се ожениш, значи, да правиш това, което Бог прави. Оженил си се за целия свят, за Бога. Затова се казва, че Бог е нашият възлюбен.

Желая на всички, да бъдете умни, добри, морални, пълни с добродетели. Това значи, да бъдете женени.

1. Лекция от Учителя, държана на 21 септември, 1932 г. София. – Изгрев.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10876 Мнения:

Публикувано 18 декември 2013 - 19:49

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,
държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,
ИК "Жануа'98",  София, 2008 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Обикновени и необикновени


прояви на природата [1]


Добрата Молитва

Всички вие живеете в обикновените прояви на живота и животът тогава става прозаичен. Във всички обикновени прояви на природата съществуват контрасти и противоречия. Обикновено е човек да се радва и скърби; да се ражда и да умира; да забогатява и осиромашава; да оглупява и поумнява. Смени са, които навсякъде съществуват. Задава се въпроса. Кой е изходния път? – Да дойде необикновеното! Обикновено е да бъдеш сиромах, а необикновено е да се освободиш от сиромашията. Ще бъдеш умен, не да бъдеш богат. Да станеш богат е обикновено. Умен трябва да станеш. Щом си умен, ти си богат. Ще каже някой, ти страдаш от някоя болест: „Какво трябва да се прави?“ Казваш: „Трябва да бъде здрав.“ Човек по-рано е бил здрав, после станал болен. Така нищо не се постига. Това са резултати. При обикновените условия, хората искат да използуват резултатите на миналото. Не искайте да бъдете творци на своята съдба, но да проявите това, което Бог е вложил вътре.

Някой път вие се опасявате от някоя болест. То е резултата. Вие искате да бъдете добри, то е резултат. Всеки един човек наследява резултати. За да се избавиш от обикновените работи, ти не трябва да вървиш по пътя на баща си. Това е закон на самоотричането. Самоотричането е да не вървиш по една линия, по която си вървял. Ще се върнеш назад. Ти казваш: „Къде ще вървя?“ Представете си, че един учен човек е започнал с вас първото отделение. Представете си положението на едно млекопитающе, което е правило всичките усилия да стане човек. Като стане човек, то ще бъде незнаеще дете. Ти научаваш буквите: т, ф, н, г и т.н. Всичките букви научаваш, но не знаеш как да ги съединиш. Която буква видиш, познаваш я. Но отношенията, които съществуват между буквите, слоговете, думите и изреченията, не познаваш. Тогава какво ви ползуват буквите? Или да кажем, опознавате числата от 1 до 10, но не знаете отношенията какви са между числата, техните съчетания. Например, като съчетаете 1 и 2, образува се отношение. Ако съчетаете 2 и 3, образува се друго отношение.

Ще ви приведа онзи пример: Има един модерен разказ. В 20-ти век слязъл един ангел да види сегашната култура, да види колко са прогресирали учените хора, понеже достигнало до ухото, до тяхното радио, че хората станали много учени. Среща той един съвременен учен, съвременен капацитет, който е свършил 4 факултета. Пита го ученият: „Къде отиваш?“ Онзи казал: „Слязъл съм по някои научни работи.“ Ученият го пита с какво се занимава. Ангелът казал, че се занимава с прости работи, едва сега учи. Онзи почнал да му говори за постиженията на астрономията, на математиката, за съвременните открития, за градежите. Пита го ангелът: „Какво носиш в торбата си?“ –„Провизии, средства за път. Всичко съм приготвил. А ти нищо не носиш.“ Онзи казва: „Моите инструменти не са дошли още.“ Сядат. След като закусили, по едно време ангелът казал: „Искам да видя какво има в твоята чанта.“ Отваря чантата, няма нищо. Отварят торбата с провизиите, няма нищо. Ангелът пита: „Защо ти е праздна чантата?“ – „Обрали са ме.“ – „Как са те обрали?“ – „У нас има и тази наука, да обират.“ Ангелът попитал: „Че какви са тия хора?“ Ученият казал: „Особена е тази наука.“ Ангелът казал: „Аз зная едно изкуство. Ще отидеш в гората и като произнесеш само една дума, ще дойдат нещата.“ Ученият казал: „Сериозно ли говориш или ме изпитваш?“ Отива в гората и казва думите: „Каквото си взел, да го върнеш.“ Като отваря след това чантата, инструментите са там и хлябът е там. Ученият му казал: „Пази се и ти.“ – „Аз, както виждаш, торба не нося.“ Тръгват пак и ученият разправя своите научни работи. Сядат и лягат да спят. Като се събуждат от сън, ученият вижда, че е окован в букаи. -”Какво стана“, му казал ангелът. Ученият казал: „Като спях ме оковаха.“ Ангелът му казал: „Ще се обърнеш с лице срещу земята, аз ще отида в гората и ще повикам онзи, който те е вързал, да те развърже.“ Ангелът отива в гората, духва и букаите падат.

И вашето познание за буквите е достигнало до положението на този ученият, който свършил 4-те факултета. Вие още не знаете какво да направите, за да се върнат нещата в торбата. Първата буква, това е зародиш. Първата буква е зародиш, от който много работи може да станат, ако знаеш този зародиш къде да го туриш. Ако ти не знаеш къде да посееш едно семе, ако едно тропическо растение го посееш на северния пояс или в умерения пояс, ще имаш различни резултати. Ако една твоя мисъл не знаеш къде да я внесеш, какъв резултат може да има? Често говорят за музиката. Музиката не е произведение на чувствата. Тя е умствен резултат. Чрез музиката искат хората да чувствуват. Щом искаш да чувствуваш чрез музиката, ти ще станеш на каша. Музиката е на ума. Способността за музика се намира отпреде. Някой казва, че като пееш, трябва да се изплачат хората. Няма какво да плачат. Като почнеш да пееш, ти трябва да мислиш. Защото самата мисъл носи известни чувствувания. Но, ако в едно чувство, ти влагаш смисъл, това не е чувство, както обикновено. Щом една мисъл има контрасти, това не е мисъл. Лошото произтича от човешкото сърдце. Калта не се образува горе – в облаците, на небето, а долу – на Земята. Калта не иде от Слънцето. Да не мислим, че калта слиза отгоре. Тя се е образувала тук, на Земята. И лошите мисли не идват от Бога, от природата. Те се образуват вътре в нас. Това е един прост факт.

Някой казва: „Защо грешиш?“ Казва се, след първата хапка, която приема човек, като не знае онзи закон, влиза грехът. Казано е: Ева яла и влязъл грехът в нея. Ти казваш: „Без храна не мога.“ Утре ти ще хванеш една кокошка, ще я изядеш. Друг ден агне ще хванеш. После ще се намериш натясно – ще изядеш един човек. Защо? Не е само този начинът на хранене, който ние имаме. Този е начин на хранене на грешните хора. Има един друг начин. Оставете този въпрос неразрешен. Както учените хора са оставили въпроса за квадратурата на кръга.

Има известни въпроси, които и да ги разрешим, те нищо не допринасят. Ако в една тъмна нощ ви доказват, че има Слънце, а Слънцето не изгрява, какво ви ползува това доказателство? А пък и без да ви доказват, Слънцето пак ще изгрее. Ако турите един учен човек и друг – невежа човек да посрещат Слънцето, какво ще ги ползува? Ученият човек ще изгуби някой път повече време отколкото невежия. Съвременният учен човек прилича на един бирник, на един митничар, който ще ви отвори куфара, да види какво има в него. Ще ви обърне всичките ви дрехи. Ако намери нещо, което законът не ти позволява да носиш, ще го вземе. Простият човек ще ти каже: „Вземи си куфара и си върви.“ През къде е по-добре да минеш? През една граница, дето има митничар, или през една граница, дето е свободно да минаваш. По-практично е да не ти преглеждат куфара, щом ти преглеждат куфара, това показва, че ти не си честен човек. И тези, които преглеждат и те не са честни хора. Аз митничарите ги считам като разбойници. Те вземат парите и казват: „Тези пари, не е позволено да ги носиш. Трябва да имаш праздна кесия.“ Не мислете сега, че не трябва да има ред и порядък, ред и порядък трябва да има за глупавите хора, а не за умните хора. Нека да отварят куфарите на глупавите хора, а не на умните. Не е ли срамно да отваряш куфара на човека?

Ние имаме съвсем материалистични възгледи за Небето. Ние Небето сме го направили като Земята. Считаме, че този живот, който сега имаме, е предговор на един велик живот, който ви предстои. Както животът на слона е предговор на живота на един човек, така и животът на един човек е предговор на един светия, на един ангел. Вие не мислете как ще станете ангели. На червея не е работа да мисли как ще стане пеперуда. Не е работа на детето да знае как ще го облече бащата. Бащата е пратил някого, да му вземе мярката. Ще му премери ръката, ще премери около врата. Какво ще разбере детето, на което никога не е вземана мярка. Онзи, ученият дрехар, ще му вземе мерки и на Великден, като му прати дрехата, детето ще разбере. Като ви облекат новите дрехи, като ги видите, тогава може да ви се говори. Трябва да имате едно ново положение. По старому ако мислите, вие имате известни отношения.

Казвате: „Да се обичаме.“ Но тази любов, която имате, е любов на контрасти. Онзи, който ви обича, утре ще ви намрази. За тази любов няма какво да се говори. Тази любов съществува и между растенията и между животните. И там има любов и омраза. Защото онзи, когото ти обичаш, след като го привлечеш, ти в него ще събудиш една алчност и той ще иска да вземе повече, отколкото ти искаш да му дадеш. И след това в онзи ще се зароди желание да го отхвърли настрана. Виждали ли сте онзи паяк, който хванал мухата, смуче я и после я изхвърля, че то е любов. Разлюбил я после. Когато вие изтегляте сок от едно зрънце грозде, другото ще го изхвърлите. Когото възлюбите, на Земята го отхвърлят. И който ви люби, ще ви отхвърли. Защо? То е [за] ваше добро. Този, който ви е възлюбил, след като изтегли соковете, той ще ви хвърли, ще ви посее на земята и ще трябва да останете... израстете отново.[2] И вие мислите, че като ви възлюби някой, ще бъдете щастливи. – Не. Като ви възлюби някой, ще бъдете нещастни, защото законът е такъв. Ако една женена жена я възлюби друг мъж, тя е престъпница по отношение на първия си мъж. Същото е и по отношение на Бога. Бог ви е възлюбил. Вие не приличате ли на една жена, която Бог обича и вие търсите един мъж.

Защо искате да се обичате, разбирайте ме право. Вашата любов на Земята не е любов. Между вашата любов на Земята и Божията Любов няма съотношение. Какво нещо е любовта? Любов. Тази любов тук, имате един незавършен процес. В тази любов няма никаква любов. То е все едно да ви кажа: „Слушайте, идущата година, аз ще ви дам 10 лева.“ Цяла година 10-те лева седят в ума ви. След една година вие казвате: „Извинете, търговски работи, това-онова, няма ги парите.“ Любовта трябва да започне с даването. Ти онзи, когото обичаш, ще го туриш на същото положение, както себе си. И този човек ще го пазиш като свещен. Щом го залюбиш, ти ще го пазиш така чист и свят в ума си, в съзнанието си, както себе си. То е любов. Ще мислиш в съзнанието си, че е като тебе. Ако мислиш, че е нещо отделно от тебе и криеш нещо от него... Онзи, който те обича, всичко трябва да знаеш, каквото той знае и ти, когото обичаш и той трябва да знае всичко, което ти знаеш. И ти всичко трябва да знаеш, което знае онзи, който те обича. Ако той крие богатството си, има съображения и аз крия нещо от него.

Сега аз навеждам тия примери, не да ви разколебая. Учителят в първо отделение преподава едно знание. Той не иска да се разколебае (ученика) в знанието, което има от майка си. Ако му кажа: „Не вярвай в майка си и баща си“, това не е никаква наука. И вие, за Бога имате една такава представа, която не е вярна. Най-първо Бог не е това, което вие мислите. Бог създаде света и ни държи в своето съзнание като себе си. Но Той не иска да ни направи като Него. То е неразбиране на живота. Ти си слаб по единствената причина, че искаш да станеш като Бога. Закон е: Всеки един лист, който иска да стане като цялото дърво, той ще стане слаб. Той тогава трябва да слезе от дървото, ще изгуби отношението. Той ще каже: „Аз дърво ще стана, като лист беше лошо“, но обаче, след като слезеш от дървото, ще станеш на посмешище. Той ще мисли, че е свободен. Не, вятърът го дига насам-натам. Този лист трябва да седи горе на дървото. Има си един закон: Ако този лист има търпение, след години, след векове, листът ще стане като дърво. Както ангелът правеше да излизат вещите от торбата и да влизат, магически като махне, ще стане всичко.

Рекох сега, вие очаквате да умрете и да отидете на онзи свят. Това е голямо заблуждение. Аз [съм] ви дал примера: На Настрадин ходжа казали, че след 3 дни ще умре. Той седял три дена под крушата и ял круши, казал: „След три деня, никакво умиране не стана, ядох круши.“ Казват: „Предаде Богу дух.“ Да се предаде мисълта на Бога, трябва да се разбира думата „предаване“. Ако разбирате материално, то никакво предаване няма. Учителят преподава някой предмет. Всичката наука, която сегашните хора имат, то е хубаво, но не сме дошли до същественото положение, да каже човек една формула и да изчезнат бръчките, да стане млад. Болен си, да кажеш една формула и да оздравееш веднага. Аз бих желал, като дойдете, да се измените, да не могат да ви познаят кой сте. Например Олга, като срещнат втори път, да не я познаят. Да стане едно момиче на десет години и сестрата Мара да не я познаят. Казвате: „Определени черти да има човек.“ Определени черти наричам тези, които са в постоянни промени. Ние искаме да бъдем постоянно добри. Свещеникът иска да бъде постоянно добър и затова свещеникът има еврейски тип. От памти века всички свещеници си приличат. Владиката мисли, че служи на Бога. И всички владици си приличат. Свещеникът мисли, че служи на Бога и всички свещеници си приличат. И затова имат определен тип. Един привиден изглед. Кой каквото си мисли, такъв става. Той е обикновения живот. Аз мога да турям мустаци на когото и да е, и може да махна мустаците на когото и да е. Когато са се придобили мустаците, условията на живота са били други. Кога са изчезнали мустаците от жената? Едно време и жената е била мустаката. Я, вижте у животните, там всички са мустакати. Израснали са [от] козина. Както у шарана, у сома, тези мустаци са били като техните мустаци. Мустакът е служил само да се усети откъде ще дойде храната му. Някой момък, като види някоя мома, засучи мустака, то е атавизъм. То е един стар инстинкт у тебе. Ти трябва да се освободиш от него.

Да се върнем към онова познание на новото, което е потребно. Човек трябва да израства, трябва да превъзмогва тези противоречия, които сега съществуват. Общество е това, в което се намираме ние сега. Ние сме турени пред една задача, която трябва да разрешим. Непременно трябва да разрешим тази задача. Както сега сме създадени, трябва да изменим условията на живота, но тези условия на живота отвън няма да се изменят, и отвътре няма да се изменят. Тези условия ще се изменят само с едно разбиране на нещата. Аз трябва да разбирам какво е отношението вътре в природата. Не само по отношение на хората, отношение имаме и към цялото. Аз съм закачен за цялото дърво, като лист. Моите отношения към другите листа се дължат на тази вътрешна връзка. Съществува в природата една вътрешна връзка и тая връзка ние наричаме любов.

В любовта има един стремеж към Бога. Ако дойде сега една друга мома, тя дели вече мегдан. Някоя мома, като се ожени за религиозен човек, казва му: „Ти няма да ходиш там, да си губиш времето.“ Заражда се едно съревнование. Мъжът казва на жена си: „Какво ще търсиш там. Христа, и аз съм Христос.“ Ти едновременно не може да любиш двама мъже. В света съществува само едно начало. Само Бог е, Когото любим. Ние към хора на Земята имаме само отношение. Любов имаме само към Бога. Един към друг имаме само отношение. Отношения може да имам, да дам нещо. Щом мога да обичам двама, то непременно ще се роди злото, ще има ревност.

Ревността как се ражда? Понеже, в ума ви седят двама души, вие казвате, [че] вашият мъж не ви обича. Считате, че той обича някоя друга. Най-после казвате, че Бог ви е забравил. Защо не ви обича Господ? Ако вашият мъж ви е разлюбил, коя е причината за това? Или, че не сте красива, или, че не сте умна, или, че не сте сръчна, или не знаете добре да готвите. Прав е човекът. Сега аз не защитавам ничия страна. Ако той беше един инвалид и му прислужвам, милвам го и му казвам: „Моето пиленце, хайде, ще оздравееш“, и му дам нещо в една чаша. Той ме обича. Ще ме хване за ръцете, той пък трепери да не би да го разлюбя аз. Ако моят мъж е на кревата, има нужда от мене, мога ли аз да го разлюбя? Опасността е аз да го разлюбя. А пък аз, като жена, съм инвалид, той е здрав. Тогава има опасност, той да ме разлюби. Щом те разлюбват, ти си инвалид. Тогава как е разрешението?

Вземете тези думи в този смисъл. Че всеки иска да вземе от другия, никой не иска да даде. Щом даваш, трябва да съзнаваш само едно начало в света. Не свързвайте моите думи със сегашния строй. Има една каша, забъркана у хората. Тези два милиарда хора, как ще ги направите щастливи? Всеки трябва да дойде, да си вземе своя дял. По този начин, както мислят хората, светът не може да се оправи. Гъсеницата никога не може да оправи своя живот. Ще дойде една птица, ще я изяде. Онова, което може да спаси гъсеницата, това са пеперудите. Пеперудата може да снесе яйца, гъсеницата не може да снесе. Вие решавате един социален въпрос, който вътре във вас не сте го разрешили. Вие казвате: „Да се дадат условия.“ Добре. Отивам, но хората не ми дават условия. Осем хиляди години хората се бият. И какви резултати имаме? За някои хора светът се е поправил, а за други светът не се е поправил. Източните народи проповядваха кармата, за да покажат, че сегашните богати ще бъдат сиромаси, а сегашните сиромаси – богати. Сегашните хора, понеже бързат, сегашните сиромаси искат да станат богати сега. Сиромасите, като станат управляващи, те ще имат данъци, ще бесят и пр.

Трябва много умни хора. Ние имаме повече хора на Земята, отколкото трябва. За да се оправи светът, трябва да има на Земята 100 милиона. Сега имаме 1 милиард и 900 милиона повече. За да станат хората щастливи, от Земята трябва да ги изхвърлиш на други планети. Има светове не населени, дето трябва да се разпръсната, за да станат щастливи. Двама, трима души ще ги пратят на Месечината, за да бъдат щастливи и няма да има каране. Аз зная как може да се поправи света. Помнете едно нещо: Както разсъждавате, всичко това е едно разсъждение, което не може да даде никакво разрешение. Но има едно разрешение, което всеки един [от] вас може да го приложи.

Ако вие съсредоточите вашия ум при някой банкер, ако знаете как този банкер ще дойде, той ще ви донесе колкото пари искате. Вие всички може да се изредите и да му хлопате и той ще ви каже: „Работете!“ То е същия закон. Някъде в планината има реки вода. Умният човек може да тури един бент, да направи канал и тя ще влезе в другата долина. Ако не знаете, водата ще си върви по своя път. Човешките сили сега са отбити от правия път. Без мисъл, без морални чувства, без обществени чувства, без инстинкти, не може да напредващ. Ти трябва да ги имаш на Земята, тяхното съчетание трябва.

Някой казва: „Аз искам да се освободя от греха.“ Грехът в тебе произтича от неразбирането в живота. Някой казва: „Аз искам да се освободя от своята слабост.“ Слабостта седи или произтича от неразбирането на живота. Младата мома, като срещне някой красив момък, тя иска този момък да я обича. На какво основание? Тя си тури това на ума, тръгне подире му, пише му писма. Този момък казва: „Аз не искам.“ Това е неразбиране на самия живот. В нея има едно желание, което е право, но има погрешно разбиране. Има хиляди момци, той може би не е за нея. След като я обикне момъкът, ще стане ли тя щастлива? – Ще стане нещастна, ще остарее. И като стане баба, той ще се чуди, ще казва: „Каква красива беше тя.“ И двамата ще кажат: „Остаряхме, остаряхме, с тояга ходим.“ Как могат да се обичат, като не разбират живота. Тази, неговата възлюблена, трябваше да знае закона винаги да бъде млада и когато умира, да бъде млада. Но това са думи неразбрани. За да се обясни непонятното, истинския живот, трябват идеи, трябват чувствувания. Тази любов, земната любов трябва да се обясни.

В света, по моите схващания, съществува опакото на любовта. Ти казваш: „Онзи ме мрази.“ Всъщност омраза няма в света. Ти казваш: „Когато човек съгреши, Бог го наказва.“ С какво го наказва Бог? Бог, понеже е благ, Той винаги те награждава, каквото и да направиш. Но, понеже онзи е съгрешил, изменил е своите чувства и мисли, то Бог, каквото и да му тури, пръстени, гривни, човекът почва да го боли на местото. Например имаш наранени пръсти. Или, ако твоят стомах има язва, може онзи да ти е приготвил най-хубавото ядене, ти като го ядеш, ще имаш болка. Та ние страдаме от едно болезнено чувство. Някои имат болезнени чувства. Казвате: „Онзи не ме погледна.“ Вие трябва да правите разлика между сегашната ваша любов и истинската любов в природата. До известно време ще бъдете гъсеница, ще ядете листа. Като дойдете до последния ден, ще почнете да мислите, ще си направите пашкул и ще станете пеперуда. Човек не може да обича дотогава, докато не се тури до най-неблагоприятните условия на живота.

И страданията в природата са дадени. Те са едно ограничение, за да се повдигнат хората, за да се родят в тях възвишени чувства. Всички онези велики души, които помагат на човечеството, са минали през такава дисциплина. И тези нещастия са били за тях, за да познаят те, какво е било тяхното предназначение. Инак щяха да бъдат обикновени хора. Христос беше поставен при най-неблагоприятните условия, за да върви в пътя си. Те му бяха подтик, за да ги превъзмогне. И ги превъзмогна. Той каза: „Който ме е качил на кръста, Той ще ме снеме.“ Обаче видя, че не стана така. Каза най-после: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ И каза още: „Аз съм повече от цялата Римска империя, аз съм повече от самата смърт“ и сне всичките тези връзки, окови. Сега виждаме 500 милиона хора вървят по Неговия път, обаче нямат Неговите разбирания. Докато не излезете из гроба, християни не можете да бъдете. Християнин всеки може да стане. Ще го обвиняват в съда, ще го разпънат, ще го турят в гроба и след три деня, ако възкръсне, той е християнин. Колко християни има такива? Нито владиците са християни, по човешки говоря. Всички тези владици, като влязат в гроба и излязат, който излезе, той е християнин.

Ако ние мислим като хората в света, ние ще имаме техните резултати. Резултатите ще бъдат такива, че един ден човек ще изгуби всичките условия на Земята. Аз, като ви проповядвам тези неща, искам да ви свържа с онези разумни същества, с онези разумни ваши братя. Аз го считам за светотатство. Като отидете при тях, трябва да бъдете облечени, непременно трябва да хвърлите вашите теории, вашите стари възгледи. Като дойде някой при мене, аз говоря една истина. Той иска от мене пари на заем. Аз му влизам в положението и всичките му копнежи и казвам, ако аз съм на неговото положение, при неговото разбиране, какво трябва да направя? Като отида в един дом, не искам да ми дадат първото място. Искам да ми дадат последното място. Да искам първото място е неестествено. То е користолюбива любов. Искам да бъда на последното място, за да им бъда полезен, за да видя какъв е техният ред в къщи. А като отида в тяхната къща, и кажа, че мога да направя много за тях, а нищо не направя... Не трябва да си дадем никакви лъжливи тенденции. Има една истинска наука, която трябва тепърва да учим.

Вие казвате: „Вяра трябва да има човек.“ Ум трябва да има човек. Сърдце трябва да има човек. Воля трябва да има човек. Привеждал съм ви примера за онзи 80 годишен калугер, който си изгубил живота и слушал какво говорят хората за него. Молил се, имал сила да се повърне. Повърнал се на Земята и пак станал калугер. Живял в монастир. Ако вие имате силата да се повърнете от смъртта в живота, ще живеете живот много по-добър от сегашния. Във вас има известни заложби, способности, които досега не сте ги още разработили. Всички вие приличате на една мома, която се чеши, върти се, стои на прозореца. Не седи тази мома да преде, да тъче, да се учи, а само се разхожда с чантата си. Тя трябва да учи. Разбирайте какво нещо е учението. Ако аз съм болен, да премахна своята болест. Ако съм невежа, да премахна своето невежество. И като придобия нещо, и като го разработя, да внасям, да се съберем и хората да внасят и аз да внасям.

Вие сте се привлекли тук и искате да бъдете спасени. Казвате: „Тук е правото учение.“ Където и да сте, ако сте с този ум, няма да напреднете. Момата трябва да се впрегне, да работи, ако тя мисли, че ще има слугини от нейния възлюблен, тя се лъже. И ако слугата отиде при господаря, и мисли, че господарят е много добър, той се лъже. И ако господарят мисли, че слугата е много добър и няма да го краде и той се лъже. Ако господарят е умен, слугата няма да го краде. Господарят няма да му дава възможност, да го краде.

Сега отношението ви. Трябва да си създадете отношение към Бога. Този Бог вие трябва да Го виждате навсякъде, не само в себе си да го виждате, но навсякъде. И да изпълнявате Неговата Воля. Да бъдете готови да направите всичко заради Него. Каквато жертва иска от вас, да я направите. И малки жертви и големи жертви. Защото за Бога и малките жертви и големите жертви са еднакви. Всички наши предприятия в света в какво седят? Вие казвате: „Много добре говори той.“ Това казвате вие заради мене. Но представете си, че вие сте слуга и аз ви говоря, вие не разбирате. Аз мога да говоря, но има известни препятствия. Вие имате съвсем други схващания. Отива някой при някоя мома. Някой му казва: „Ти не трябва да се жениш.“ Този човек в никакъв Господ не вярва. Той сега търси Господа. Тази мома е един Господ за него. Аз му казвам: „Ожени се за нея.“ Ти му казваш: „Ти не трябва да се жениш,“ но той те пита: „Ти оженил ли си се?“ – „Да.“ Той ти казва: „Как тогава, ти се ожени, аз да не се женя.“ – „Не се съвпрягай с един човек, с когото няма да се разбереш. Да се ожениш, но за онзи, с когото можеш да се разбираш.“ Два ума, като се съберат на едно място, да направят нещо хубаво. Не се съвпрягай там, дето ще дойдат страдания.

Аз зачеквам много въпроси, които едновременно не могат да се разрешат. Вие имате желание, като че имате лотариен билет. И вие очаквате тегленето. Всички мислят за първия билет, за най-голямата печалба, като се изтегли най-голямата печалба, всички мислят за втората печалба и най-после казвате: „Поне да взема толкоз пари, колкото съм дал.“ Какво се разрешава при такава мисъл? Нищо не се разрешава.

Аз не съм за еднократната любов в света. В света съществува една любов, извън нашето съзнание и самосъзнание. Понеже всичкото нещастие в света произтича от съзнанието и самосъзнанието. Ние трябва да внесем любовта в подсъзнанието и в свръхсъзнанието. Съзнателният и самосъзнателният живот са ограничени. Ти се самосъзнаваш, че си слаб, че нямаш толкоз знание, че обществото не живее така, както трябва и пр. Какво те ползува това съзнание? Нищо не те ползува. Съвременният свят се намира в болест. Някой почаква да се подобрят болниците, но тези хора са в болницата. Не те ще поправят болницата, някои други ще дойдат, ще поправят болницата. Ще дойдат лекари, милосердни сестри.

Като съм говорил някой път, някой ме е слушал и казва: „Ти ми кажи нещо по-съществено.“ Дойде при мене един учен брат и ми казва: „Кажи ми нещо съществено.“ Рекох му: „Ти имаш нужда от една материална помощ. Не, че аз не съм готов да ти помогна, но в тебе има една лоша черта. Ти си човек без ред и порядък, ще вземе ш парите, ще ги похарчиш и ще дойдеш пак да искаш. Не съм длъжен аз пак да ти дам, но ти като вземеш пари от мене, трябва да се изправиш, да се оправят твоите способности.“ Милосърдието може да се развие само като дава човек. Ако ти не подхранваш своето милосърдие, ти ще станеш инвалид. Ако не подхранваш своите мисли, ти ще станеш инвалид. Добрият човек, за да бъде добър, трябва да дава. Всеки, който дава, е добър, благороден, а и който взема. Ние казваме, че има милосърдие у хората. Хубаво. Кои са тези, милосърдните хора? Всички трябва да сме милосърдни, всички трябва да подхранваме милосърдието. Ако не подхранваме милосърдието, ще станем груби. Щом човек е груб, той не е подхранил милосърдието. Това не го вземайте за упрек. Това е едно криво разбиране на живота.

Но кой може да ви докаже, че е на мястото си. Може да ви предскажа, някой път може да ви кажа какво има да стане в бъдещето. Не обичам да говоря за тези неща, защото хората не могат да носят. Веднъж правих изследване в България, един ми каза: „Кажи ми нещо съществено. Ние сме учени хора.“ Рекох му: „Може ли да носиш това, което ще ти кажа.“ Насаме му говорих. Като му говорих един час, изнесох му всичко каквото е направил от детинството си. Всичкото му изнесох, както аз зная. Той си излезе и досега не съм го видял. Отиде му знанието, излезе си клюмнал. Рекох му: „Мислиш ли, че си учен човек, с такъв ум, какъвто имаш?“ Излезе си и досега не съм го видял. Рекох му: „Ако искаш да се поправиш, в бъдеще така трябва да правиш, така трябва да постъпваш. И след толкоз години, такъв ще бъдеш. Ако не стане това, намери ме и ме изобличи.“

Животът на човека е определен, точно е определен. Някои неща аз предсказвам. Кои? Които мога да изменя. Неща, които не мога да изменя, не ги предсказвам никак. Аз на този човек му предсказах неща, които не бяха предопределени. Говорих му неща, които могат да се изменят. Това още не е решението по Божия закон. Затова се предсказва на човека. Може да те сполети някое голямо нещастие, но същевременно имаш възможност да избегнеш това нещо. Има нещастие, което ще дойде, но ако не изпълниш нещо, а може и да не дойде. Не всичко механически е определено. Някоя мома може да се ожени за един княжески син, а може и да не се ожени. Днес се разрешава. Тези моменти трябва да се знаят. При тази нова наука, вие вече имате друго състояние. Като дойде някой, няма да мисли как ще се обхождат с него. Той трябва да бъде крайно търпелив, поне толкоз умни трябва да бъдете.

Имах в Търново едно голямо старо куче и едно малко куче. Малкото куче взе една кост, голямото куче искаше да се нахвърли на него, малкото куче започна да го глади и голямото куче се примири. Ето едно умно куче. Голямото куче го погледна малко. Това е един вътрешен процес. Във вас има едно естество, с което трябва да се справите. Голямото куче е вътре. Сега не можете да се справите само като му кажеш. Това куче ще го погладиш, ще му кажеш: „Ще се уреди тази работа.“ Този е мърморко, той нищо добро не може да види, туй е старият човек. Той казва: „Всичките хора са лоши.“ И той е между тях. Махмурлия е. На един скъперник съдията казва: „Кой те обра?“ -”Всички, целият свят ме ограби. Всички са виновни.“

Помислете си, кой ви изпрати на Земята. Вие ще кажете: „Баща ми и майка ми.“ Баща ти и майка ти, кой ги изпрати? „Те се обичали.“ Кой ги застави да се обичат? Така ние не можем да разрешим въпросите. Ако ти се уединиш в себе си, да знаеш, че има Един в света, Който те обича, да влезеш във връзка с Него. Един е, който ръководи съдбините на цялото битие. Ти казваш: „Господ да обръща внимание на мене, малката мушица!“ Това е едно обикновено разсъждение. Не са големите неща, които обръщат внимание, онези, малките писци, в ръката на един професор, на един поет, с което пише, той няма да вземе скъпоценен камък да пише. Това перце ще свърши много по-велика работа, отколкото един гердан или пръстен. Хората, които носят пръстени, гердани или колани, това си има свои причини.

Трябва да знаете, че има в света Един, Който ви обича. На този, Единия, вие дължите сегашния си живот. Той ви е дал този ум и това тяло, Той трепери над вас. И при хилядите погрешки, които правите, Той само изглажда, изглажда. Казва: „Стани и върви! Няма нищо.“ Няма по-своенравно същество от човека на Земята. Дяволът е нищо пред човека, своенравен е. И Писанието казва: „Разкая се Бог, че направи човека.“ Аз говоря за всичките хора, за целокупността, за цялото човечество. И същевременно, по-благородно същество от човека няма. Две противоположности. Ангелите са пак като хората.

Та, първото положение сега е: На онези от вас, които искат да се подигнат, аз ще пристъпя да приказвам за някои работи. И като ви казвам, трябва да разбирате нещата. Когато аз говоря за Бога, да съзнаваш, че има Един, Който те обича. Ако ти направиш пълна връзка с Този, Който те обича, ако ти си болен, ще оздравееш. Щом образуваш връзката с това Разумно начало, ти ще се измениш, но не изведнъж. Нещата ще започват да се оправят и не искайте да станете цар. Това, което ще придобиете в този живот – познанието на любовта Божия, е най-великото нещо на земята. Ще влезете тогава във връзка с всички души, които ви обичат. Когато те обичат, то е Бог, Който те обича чрез тях. Дали сте жена, дете, слуга и т.н., безразлично. Ти имаш един слуга, в този слуга се крие нещо благородно. Той познава господаря и господарят познава слугата си, и господарят казва: „От как дойде този слуга в дома ми, добре ми тръгна. И той, като си замина, душата ми е стегната.“ Като е бил там, всички са били радостни. Да бъдем като разумните слуги.

Някой път казваме: „Обществото спрямо нас е неразположено.“ От нас зависи. Всичките блага на България, ние ги даваме. Всичкото благо на света ние го носим. Какво ще ни разправят! От нас зависи. Благото е за нас, но не да го разправяме това на хората. С толкоз наши приятели правих опити. Искаха доказателства и все оставаха на своето. Аз правех опит, какво можем да направим. Те очакват големи чудеса. Най-големите чудеса вие сега ще ги видите. Най-големите чудеса са на онази баба. Като ходил дядото по брега, бабата искала корито и коритото дошло. После станала царица и най-после искала да стане като Бога, разгневила се рибката и бабата дошла пак на същото старо положение. Сегашните хора ще станат доволни, като им се вземе всичко и да започнат от АБ, като се приравнят. Всички трябва да станат деца. Ако ние не дойдем на първото положение на децата, да имаме желание да учим, няма да влезем в Царството Божие. Ако вие мислите, със сегашното знание да влезете в Царството Божие, то е невъзможно. В сегашния свят има много учени хора. Но нито един няма да влезе в Царството Божие. Който има разположението на едно разумно дете, без никакъв багаж, той ще влезе в Царството Божие. Той напълно трябва да се освободи от сегашния си багаж. Ще го остави на другите хора, да се радват. Ние ще вземем само това, което носим. Който остане на Земята, нека яде и пие.

Та първата формула, която трябва да знаете, е следната: Всички сте от разочарованите в света. Нито един не е добил това, което иска. И още хиляди години да живеете по този начин, пак няма да го добиете. Във вас има една затворена стая и всичките ви скъпоценности, всичкото ви благо е вътре. На тази стая ще гледаме да намерим ключа, да я отворим. Не сме намерили още ключа. Има една стая във вас, в която са събрани всичките скъпоценности. И като ви отворят, ще блесне нещо. Човешката душа е като цялата вселена. Като говоря за човешката душа, аз подразбирам нещо велико. Не подразбирам само временното това тяло. Сегашната любов не е никаква любов. Тази любов трябва да се превърне в нещо. Трябва да запалиш кибритената клечка, да направиш ядене, тогава ще дойде любовта. В тази, скритата ваша стая седи вашето щастие. Ключът сега, за това трябва да имате един ум, съвършено чист и благороден.

На мнозина, които са ме обикаляли, аз съм пооткривал някои тайни и после той казва: „Аз от Учителя вече нямам нужда.“ Вие не сте разбрали. Малкото клонче винаги ще има нужда от големия клон. И големият клон, ще има нужда от дървото. Ако аз мисля, че самостоятелно трябва да живея, аз се мамя. Аз не казвам, че нямам нужда от хората, аз не разсъждавам така. Аз казвам: Всички ние зависим от цялото и после имаме отношение един към друг. Ако държим връзките си с цялото, то нашите връзки един към друг ще бъдат правилни. Ако Бог живее в нас, ще се разберем. Ако не се разбираме, Бог не живее в нас. Има едно място, дето Бог не жив!,е. В неразбранщината. Там, дето са любовта, кротостта, въздържанието, разумността, там е Бог.

Вие сте пратени за различна работа. Младата булка защо я вземат вкъщи? За да гледат нейния венец или булските й дрехи? Щом влезе в къщата, ще си закачи дрехата и ще облече обикновените дрехи, ще изчисти къщата, ще сготви, ще нареди къщата. Това са символи на доброто. Ако ти нямаш ум, ти не си женен. Щом нямаш никаква добродетел, не си женен. Щом имаш добродетел, ти си женен. Да се ожениш в света, значи да направиш това, което Бог прави. Тогава си оженен за целия свят. Оженен си за Бога. В Писанието се казва: „Бог е нашия възлюблена“ Ще се женим сега всички. Вие да бъдете женени хора: да бъдете умни, добри, морални, с достойнство, да имате обществени чувства.

Отче наш

12 година
1-ва беседа на Общия Окултен клас,
държана от Учителя на 21.IX.1932г.
София

[1] Беседата е издадена с заглавие „Новата мисъл“ в първото издание София 1948г., силно редактирано от Паша Теодорова.

[2] С курсив отбелязваме текст, за който има явни или косвени основания да се счита за допълнение или редакция при разшифроването.






Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни