Hristo Vatev Публикувано 5 Декември, 2013 Сподели Публикувано 5 Декември, 2013 История на Общество Бяло Братство Началото е поставено през 1897 г., когато се учредява "Общество за повдигане религиозния дух на Българский народ". Първият годишен събор на Бялото братство е проведен в гр.Варна на 6 април 1900 г. От 1901 г. Учителя като част от първата си обиколка на България посещава различни селища в страната, като изнася публични сказки, а между 1901 и 1912 г. прави френологични изследвания на представители на българския народ. По този начин се създава синархичната Верига на Бялото Братство в България. През 1902 г. започва издаването на списание "Виделина", продължение на списание "Нова светлина". Учителя прави втора обиколка на България, започваща и завършваща отново във Варна. През 1903 - 1904 г. и 1904 - 1905 г. осъществява третата и четвъртата обиколка на България. Присъстващите на ежегодните Годишни срещи стават все повече. През 1912 г. в Арбанаси Учителя съставя "Завета на цветните лъчи на светлината" - един от най-мистичните текстове на Учителя, съдържащ метод за дълбока вътрешна работа. По време на войните от 1912 до 1918 г. повечето от членовете на Веригата участват в Балканската (1912-1913) и в Междусъюзническата (1913) война. По наставление от Учителя всички носят пришити във военните си куртки Добрата молитва и 91 Псалом. Период 1919-1921 През 1914 г. по време на молитвено събрание Учителя тържествено обявява настъпването на Нова епоха в Духовния свят /Епохата на Водолея/. В София започва и стенографирането на неделните беседи, в които се излагат основните принципи на Новото учение на Бялото братство. През 1917 г. Учителя започва специален цикъл лекции / т.нар. четвъртъчни беседи/ пред група омъжени жени, който продължава до 1932 г. В годините след войните към Бялото братство се присъединяват много млади хора. През 1919 г. за първи път Съборното Слово се стенографира и публикува. Период 1922-1944 През 1922 г. Учителя открива Школата на Бялото братство и сформира два класа: Общ окултен и Специален /младежки/ окултен клас. Същата година (1922) се създават първите комуни в Бялото братство, а в София на ул."Съборна" 14 е построен специален салон за молитвени събрания на Братството, където е създадена първата братска печатница. През 1923 г. в София се провежда Първи младежки събор и поставя началото на ежегодни младежки събори. През 1924 г. в София започва издаването на списание "Житно зърно", което по-късно става официален орган на Бялото братство в България. През 1926 г. се построява приемна стая за Учителя върху закупения парцел югоизточно от София, който по-късно става физически и духовен център на Братството, наречен Изгрева. В следващите години ученици, последователи и слушатели на Учителя закупуват малки парцели земя около него и построяват дървени жилища. Изгрева се оформя като духовно селище, в което работи в Школата на Бялото Братство. През 1929 г. Учителя за първи път излиза край Седемте рилски езера с група ученици и открива Школата на Рила. През 1930 г. Учителя открива ново течение на Словото на Изгрева - неделни утринни слова, които продължават до април 1944 г. През 1932 г. в гр. Севлиево започва издаването на вестник "Браството", който излиза до 1943 г. През 1932 г. Учителя започва работа върху Паневритмията - цикъл от 28 упражнения, съставени от мелоия, текст и ритмични движения. През 1937 г. Михаил Иванов - ученик на Учителя, емигрира във Франция и основава в Париж Общество "Бяло братство". През следващата година Виторио и Анина Бертоли се установяват в Париж, създават кръг от последователи на Учителя и по-късно започват да издават там списание "Le grain de ble" (Житното зърно). От 1939 г. на Изгрева и на Събора край Седемте рилски езера гостуват последователи на учителя от Франция, Латвия, Естония. През 1942 г. по решение на Министерството на образованието започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българските училища. На 20 декември 1944 Учителя изнася пред Общия окултен клас своята последна лекция "Последното Слово". На 27 декември 1944 Учителя завършва земния си път. Тялото му е положено върху южния склон на Изгрева, наричан днес "Мястото на Учителя". Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Hristo Vatev Отговорено 5 Декември, 2013 Автор Сподели Отговорено 5 Декември, 2013 Периода 1897-1913 в детайли 1897 Учредява се "Общество за повдигане религиозния дух на Българский народ", което провежда събрания и събира членски внос. Първият съхранен протокол от негово събрание е от (14 август1 1903). 7 1898 Учителя произнася пред благотворителното дружество "Майка" във Варна беседата "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", което е апел към социално-духовно самоутвърждение. Учителя писмено кореспондира от град Варна и от град Нови пазар с Пеньо Киров (1868-1918) и Тодор Стоянов (Стоименов) (1872-1952) от град Бургас и с д-р Георги Миркович (1825-1905) от град Сливен. Първото запазено писмо до Пеньо Киров е от (14 Септември* 1898). 1900 Първи годишен събор на Бялото Братство6, провден в гр.Варна (6 Април* 1900). Присъстват трима ученици на Учителя: д-р Георги Миркович, Пеньо Киров и Тодор Стоименов. От 25 юни до 9 юли 1900 г. той получава седем послания (Седем Разговора със Светия Дух), които съдържат съвети и наставления - подготовка в предстоящата му духовна мисия. Те са стъпало към новото разбиране за живота, което предстои да се открие на хората чрез него. Учителя дава на първите си ученици Добрата молитва (Ноември 1900). 1901 Ежегодни събори на Бялото Братство през м. Август (1901 - 1942) : във Варна (1900 - 1908), в гр. Велико Търново (1909 - 1912) и (1918 - 1925, в София (1926 - 1929, 1933, 1936, 1941), на Седемте рилски езера (1930, 1931, 1932, 1935, 1937, 1938, 1939) и в местността Яворови присои на Витоша (1934). Съборите през 1940г. (връх Мусала, Седемте рилски езера и София) и 1942г. (Седемте рилски езера и София) са проведени на повече от едно място. Учителя посещава различни селища в България, изнася публични сказки, беседва и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ (1901 - 1912). По този начин се създава синархичната Верига на Бялото Братство в България. Учителя предприема първата обиколка на България, която започва и завършва във Варна (Юли 1901). (Юли 1901) гр. Бургас - (Юли-Август 1901) гр. Ямбол - (14 - 20 Аавгуст* 1901) гр. Сливен - (Август - Септември 1901) гр. Нова Загора, гр. Стара Загора - (Декември 1901) гр. София (от гр. Пазарджик, преди Татар Пазарджик); остава в София - (Април 1902) Шумен; Учителя изнася три в салон "Архангел Михаил" - (Май 1902) гр. Русе - (Май 1902) гр. Велико Търново; среща се с Мария Казакова (1852-1908), с която кореспондира от 1900г. - (30 май* 1902) гр. Варна. 1902 Започва издаването на списание "Виделина" под редакцията на д-р Георги Миркович в Сливен, продължение на списание "Нова светлина", което публикува статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм и хомеопатична медицина, окултни тълкувания на евангелски текстове. Втора обиколка на България (през Юли 1902), която също започва и завършва във Варна (Май 1903). (Юли 1902) гр. Нови Пазар - (1 август* 1902) преход от гр. Варна за гр. Бургас (29 Август* 1902) гр. Ямбол, х-л "Америка" - (13 Септември* 1902) гр. Сливен - (Октомври 1902) гр. Стара Загора - (31 Октомври* 1902) гр. Хасково - (Ноември 1902) гр. Пловдив, х-л "Централ" - (Декември 1902) гр. Пазарджик (тогава Татар Пазарджик), 10 дни - (30 декември* 1902) гр. София, х-л "Родина", кв. "Банишора" - (в началото на 1903) от София посещава гр. Враца, гр. Видин, гр.Лом, гр. Свищов, с.Сомовит (пътувайки по река Дунав) - (април 1903) гр. Плевен - (май 1903) се завръща в гр. Варна. 1903 Събрание на Обществото за повдигане религиозния дух на българский народ (годишна среща на Веригата), в гр. Варна (14 август* 1903). Х-л "Булевард", стая 4. Според запазения протокол, присъстват: д-р Георги Миркович от Сливен, Мария Казакова от Велико Търново, Тодор Стоянов (Стоименов), Пеньо Киров и Милкон Партомиян от Бургас, Петър К. Дънов и Анастасия Д-р Желязкова от Варна. Взема се решение за описване и публикуване на спиритични явления в списание "Виделина". За деловодител е избран Петър К. Дънов (Учителя), а за касиер - Мария Казакова. Учителя започва трета обиколка на България (Октомври 1903). Първият град, който посещава, е Разград. В края на 1903 година посещава град Силистра. През януари 1904 година пристига в Русе. В края на януари 1904 година посещава Велико Търново и държи сказка по френология в читалище "Надежда". Запознава се с Константин Иларионов (1868-1929) и с Елена Иларионова (1878- 1946). Първото запазено писмо до тях е от 7 декември* 1904 година. През май 1904 година се завръща във Варна. 1904 Учителя започва да държи своето Слово във форма на първи публични беседи в София, в дома на "Опълченска" 66 . Някои от тях се записват от Петко Гумнеров и Димитър Голов. Учителя започва четвърта обиколка на България (Септември 1904). (Септември 1904) Отпътува от Варна за София, гостува в дома на Димитър Голов (1863-1917), установява се за дълъг период от време в дома на Гина и Петко Гумнерови2 на ул. "Опълченска" 66. (Април 1905) Русе - (Септември 1905) Пловдив3 ; посещава последователно гр. Нова Загора, гр. Стара Загора, гр. Казанлък, гр. Калофер и гр. Хисар (тогава Хисаря). 1905 Д-р Георги Миркович завършва земния си път на (29 Септември* 1905). 1906 Започва кореспонденция между Учителя и Никола Ватев (1873-1957) от Русе, който по-късно става ръководител на Бялото Братство в града (Април 1906). Учителя пристига от София във Варна и на 11 август в дома на Анастасия Д-р Желязкова открива годишната среща на Веригата, която продължава пет дни (10 Август* 1906). Според протокола, присъстват десет стари членове: Пеньо Киров, Тодор Стоянов, Петко Гумнеров, Димитър Голов, Илия Стойчев (от Русе), Тодор Бъчваров (от София), Гина Гумнерова, Мария Казакова и Анастасия Д-р Желязкова; допълнително присъства новият член Михалаки Георгиев (от София). На съборите от 1906 до 1915 година Димитър Голов и Петко Гумнеров водят подробни протоколи, съхранени до днес. 1907 Годишната среща на Веригата в гр. Варна (15 Август* 1907). Според протокола, присъстват: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеньо Киров, Константин Иларионов, Анастасия Д-р Желязкова, Мария Казакова, Анаснас Бойнов (от Велико Търново), Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова. 1908 Годишната среща на Веригата в гр. Варна (9 Август* 1908). Според протокола, присъстват: Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Димитър Голов, Илия Стойчев, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Мария Казакова, Михалаки Георгиев, Пеньо Киров, Петко Гумнеров, Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов (Стоименов) и Анастасия Д-р Желязкова. (25 Ноември* 1908) Мария Казакова завършва земния си път. 1909 Годишната среща на Веригата в гр. Варна (16 Август* 1909). Според протокола, присъстват: Димитър Голов, Петко Епитропов (от Пловдив), Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов (Стоименов), Илия Стойчев, Кънчо Стойчев (от Бургас), Константин Иларионов, Петко Гумнеров, Иван Дойнов (от Велико Търново), Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Елена Иларионова, Величка Стойчева (от Бургас), Деньо Цанев (от Бургас), Никола Янев (от Бургас), Пеньо Киров, Васил Узунов (от Шумен), Михалаки Георгиев, Милкон Партомиян, Петър Тихчев (от Русе), Никола Ватев (от Русе), Серафим Шиваров (от Варна), Сава Великов (от Варна) и Анастасия Д-р Желязкова. Учителя дава на участниците в годишната среща двете свещени емблеми на Веригата (жезъла4 и меча5 ) и прави обяснение върху тяхната символика (16 Август* 1909). 1910 Годишната среща на Веригата край Велико Търново, във вилата на Анастас Бойнов (14 Август* 1910). Според протокола, присъстват: от София - Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Бъчварова, Величко Граблашев, Михалаки Георгиев, Иван Тачев и Спас Димитров; от Велико Търново - Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе - Никола Ватев, Величка Ватева и Петър Тихчев; от Бургас - Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деньо Цанев, Тодор Стоименов и Пеньо Киров; от Пловдив - Петко Епитропов и от Шумен - Васил Узунов. 1911 Годишна среща на Веригата край Велико Търново, във вилите на Анастас Бойнов и Тодор Бостанджиев (10 Август* 1911). Според протокола, присъстват: от София - Димитър Голов, Петко Гумнеров, Михалаки Георгиев, Сп. Димитров и Гина Гумнерова; от Велико Търново - Анастас Бойнов, Драган Попов, Константин Иларионов, Иван Дойнов, Елена Иларионова, Мария Дойнова, Парашкева Бойнова и Здравка Попова; от Русе - Никола Ватев, Илия Стойчев, Иван Русев, Петър Тихчев и Величка Ватева; от Бургас - Илия Зурков, Матей Попов, Сотир Щерев, Александър Кръстников, Пеньо Киров, Кънчо Стойчев, Тодор Стоименов, Никола Янев, Деньо Цанев и Величка Стойчева; от Пловдив - Петко Епитропов; от Казанлък - д-р Ст. Дуков и Христо Тончев и от село Беброво, Еленско - Симеон Драганов. Учителя раздава на участниците в годишната среща на Веригата изображения на Пентаграма и прави обяснения върху неговата символика (15 Август* 1911). Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси, Търновско (27 октомври* 1911). 1912 Учителя пристига от София в Арбанаси, два месеца работи върху Библията и съставя "Завета на цветните лъчи на светлината" - един от най-мистичните текстове на Учителя, съдържащ метод за дълбока вътрешна работа (Юни 1912). През септември същата година Димитър Голов го отпечатва в София. Учителя лично подарява екземпляри от книгата (с автограф) на ръководителите на Бялото Братство в отделните селища на България. На титулната страница е поставено мотото: Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912. През 1995 година издателство "Всемир" го публикува на английски език. Годишна среща на Веригата край Велико Търново (15 август* 1912), във вилите на Анастас Бойнов и Тодор Бостанджиев. Според протокола, присъстват: от София - Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Сусана Голова, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Михалаки Георгиев, Магдалина Георгиева, Спас Димитров, Величко Граблашев, Йордан Иванов, Елена Иванова, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов;от Бургас - Пеньо Киров, Тодор Стоименов, Деньо Цанев, Минка Цанева, Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Илия Зурков, Нейчо Паскалев, Йорданка Паскалева, Иван Гаравалов и Мария Гаравалова;от Велико Търново - Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Параскева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова;от Русе - Илия Стойчев, Анка Стойчева, Петър Тихчев, Никола Ватев, Величка Ватева и Иван Русев; от Варна - Сотир Щерев и Сава Великов; от Шумен - Цани Боздуганов; от Айтос - Георги Куртев; от Ямбол - Тодор Абаджиев и Ради Дюлгеров; от Сливен - Димитър Добрев; от Казанлък - д-р Христо Дуков, Славка Дукова, Захари Желев, Никола Камбуров, Владимир Балтов и Христо Тончев; от Панагюрище - Боян Боев; от Пловдив - Петко Епитропов, Мария Епитропова, Ненко Тлъстев и Дечко Милев; от Стара Загора - Панайот Ковачев; от село Кръвеник, Севлиевско - Стефан Тошев; от село Беброво, Еленско - Симеон Драганов. Учителя чете пред участниците в срещата на Веригата глави от "Завета на цветните лъчи на светлината" и дава методи за работа с избраните текстове от Библията според цветовете на светлината (15,16 Август* 1912). Военен период в историята на България, а по- късно и на Европа (1912-1918). Повечето от членовете на Веригата участват в Балканската (1912-1913) и в Междусъюзническата (1913) войни. По наставление от Учителя всички носят, пришити във военните си куртки, Добрата молитва и 91 Псалом. Чрез Мария Стоянова (придворна дама на царица Мария Луиза) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си (11 Ноември* 1912). 1913 Учителя живее в дома на Гумнерови в София, посещава Варна, Шумен и Велико Търново. Бележки: 1. Със знака * е означен старият стил на летоброене по Юлианския календар. 2. Кореспонденцията си получава на адреса на книжарницата на Димитър Голов. 3. Кореспонденцията си получава на адреса на книжарница "Иван Игнатов" 4. Учителя е употребил думата "Пръчка'". Тя съдържа четири "халки",символициращи четирите царства (Божественото, Духовете, Човекът, Животните) и четирите естества на човека (Божествената частица - Духът, Майката, която възприема - Душата, умът -интелекта, сърцето и животинската природа. Пръчката е изработена от материал от Хвойна, поръчан от Рилския манастир; дължина: 61 см, диаметър: 1см. 5. Учителя свързва символът на меча ("камичката") със Силата Господня.Камичката представлява двуостър меч с емблема. 6. Годишните събори на ББ са наричани още "срещи на Веригата". 7. (7 март 1897) в с. Тетово, Русенско, Божественият Дух слиза върху тридесет и три годишния Петър Константинов Дънов (роден на 11 юли* 1864), който се трансформира в Учителя на Бялото Братство Беинса Дуно. По-късно всички негови слушатели, последователи и ученици започват да го наричат Учителя. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Hristo Vatev Отговорено 5 Декември, 2013 Автор Сподели Отговорено 5 Декември, 2013 Периода 1914-1921 в детайли 1914 Учителя организира молитвено събрание, на което тържествено обявява настъпването на Нова епоха в Духовния свят (Епохата на Водолея) (9 Март* 1914). Тодор Гълъбов (1870-1835) започва да стенографира в гр. София неделните беседи от Словото на Учителя. Първата стенографирана беседа е "Ето Човека", с която се слага начало на сериите "Сила и Живот" (16 Март* 1914). В тях (особено в първа до шеста серия) се излагат основните принципи в Новото Учение на Бялото Братство. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова. Годишна среща на Веригата край гр. Велико Търново (10 Август* 1914), във вилите на Анастас Бойнов и Тодор Бостанджиев. Според протокола, присъстват 81 членове. Допълнително идват и 34 гости от Велико Търново, Стара Загора, Русе, от селата Кръвеник и Гачевци. Освен тях присъстват 27 деца. 1915 Годишна среща на Веригата в гр. Велико Търново (4 Август* 1915). На (8 август* 1915) Търновското военно комендантство разтурва събора поради обявяване на военно положение в България. На (9 август* 1915) Учителя е принуден да отпътува за Казанлък. 1916 Учителя кани Паша Теодорова (1888-1972) да стенографира неговите неделни беседи (16 Април 1916). 1917 Учителя открива в София специален цикъл лекции пред група от омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 година (15 февруари 1917, Четвъртък). Тези т. нар. "четвъртъчни беседи" започват с лекцията "Венецът на Живота". Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отстрани Учителя от София под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Учителя е интерниран във Варна, живее в хотел "Лондон" до лятото на 1918 година; води писмена кореспонденция със свои ученици, диктува им методи (наряди) за духовна работа (Юни 1917). Запознава се с Велко Петрушев, който по-късно става ръководител на Бялото Братство във Варна. 1918 Пеньо Киров завършва земния си път (27 Януари 1918). Димитър Голов завършва земния си път (26 Октомври 1918). След военната капитулация на България при Добро поле (15 Септември 1918) Учителя чрез посредници съветва българския цар Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис. В първите следвоенни години към Бялото Братство се присъединява ново поколение българи, предимно студенти и интелектуалци, родени през последните две десетилетия на XIX или в първите години на XX век: Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева, Мария Тодорова, Мара Белчева, Олга Славчева, Невена Неделчева, Стоянка Илиева, Весела Несторова, Борис Николов, Методий Константинов, Георги Томалевски, Георги Радев, Любомир Лулчев, Петър Пампоров, Влад Пашов, Петър Камбуров, Марин Камбуров, Борис Рогев, Николай Дойнов, Петър Димков, Елиезер Коен и много други. По това време в провинцията са оформени седем по-големи групи на Бялото Братство: във Варна - с ръководител Манол Иванов, в Бургас - с ръководител Тодор Стоименов, във Велико Търново - с ръководител Константин Иларионов, в Русе - с ръководител Никола Ватев, в Стара Загора - с ръководител Панайот Ковачев, в Пловдив - с ръководител Петко Епитропов и в Казанлък - с ръководител Захари Желев. 1919 Годишен събор на Бялото Братство в гр. Велико Търново (19 Август 1919). В читалище "Надежда" Учителя държи пред търновското гражданство публична беседа - "Мировата Любов". На 24 август в Модерния театър държи втора публична беседа - "Космичната Обич". За първи път Съборното Слово на Учителя се стенографира и се публикува в отделна книга - "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1919 г." 1920 Годишен събор на Бялото Братство в гр. Велико Търново (19 Август 1920). Присъстват около 1200 участници. Същия ден в читалище "Надежда" Учителя държи пред търновското гражданство беседата "Новото човечество". Съборното Слово се стенографира и се публикува в книгата "Беседи и напътвания, държани от Учителя за учениците и слушателите на Бялото Братство на събора през лятото на 1920 г. в гр. В. Търново". (22 август 1920) година във Велико Търново Учителя открива специален цикъл лекции пред Класа на добродетелите, състоящ се от десет ученика. Савка Керемидчиева (1901-1945) се присъединява към Паша Теодорова в работата по стенографиране, дешифриране и отпечатване на неделните и съборни беседи на Учителя. 1921 Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество "Бяло Братство" в Русе (13 Юли 1921). Годишен събор на Бялото Братство в гр. Велико Търново (19 Август 1921). Същия ден Учителя държи пред търновското гражданство публична беседа - "Пробуждане на колективното съзнание". Съборът избира четири съвета от по сто човека: съвет на физическия труд, съвет на духовния живот, съвет на просветата и съвет на примирителите. Утвърждава се поздравът: "Няма любов като Божията любов! - Само Божията любов е любов!" Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Hristo Vatev Отговорено 5 Декември, 2013 Автор Сподели Отговорено 5 Декември, 2013 Периода 1922-1944 в детайли 1922 Учителя открива Школата на Бялото Братство и сформира два класа: Общ окултен клас и Специален (младежки) окултен клас (24 Февруари 1922). Лекционният цикъл пред Общия окултен клас започва с "Трите живота", провежда се ежеседмично в сряда и завършва на 20 декември 1944 година. Лекционният цикъл пред Младежкия окултен клас започва с "Двата пътя", провежда се ежеседмично в петък и завършва на 15 декември 1944 година. Според запазени списъци от октомври 1923 година, Общият окултен клас се състои от 52, а Младежкият окултен клас - от 45 ученика. През първата половина на 1922 година Св. Синод на Българската православна църква предприема кампания срещу Бялото Братство в България. Даниил Ласков и Михаил Калнев публикуват критически трудове. На 7 юли 1922 година на свое заседание Архиерейският събор обявявя Петър Дънов за самоотлъчил се от светата Църква. Някои последователи на Учителя също са отлъчени от Църквата. Създават се първите комуни в Бялото Братство. Жечо Вълков, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Константин Константинов, Кръстьо Тюлешков, Георги Томалевски, Христо Дързев и Кузман Кузманов образуват комуна в село Ачларе (сега Екзарх Антимово), Карнобатско. Рудолф Земан и Луиза Земан, заедно с още десет човека, образуват комуна в Казанлък. Двата опита за комунален живот са неуспешни. На Ястребец (в планината Рила) Учителя се среща и разговаря със земеделския премиер-министър на България Александър Стамболийски (26 юли 1922). Годишен събор на Бялото Братство в гр. Велико Търново (19 август 1922). Същия ден в читалище "Надежда" Учителя държи пред търновското гражданство и пред представители на Православната Църква от цялата страна публична беседа - "Новият Живот". Обявеният за 2 ч. след обед диспут между Учителя и православните свещеници не се състоява поради дъждовна буря. (9 - 25 Август 1922) Сформират се Школи на Бялото Братство в провициалните градове на България (Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас, Айтос, Русе, Велико Търново, Варна и др.). Избира се съвет от кореспонденти за всеки град, чиято функция е да тиражира и изпраща по места школните лекции, изнасяни от Учителя в София. (21 август 1922) година на събора на Бялото Братство във Велико Търново Учителя дава песента "Фир-фюр-фен - Благославяй", с която започва течението на школните музикални упражнения, завършило през 1944 година с "Новото битие". Учителя със свои ученици открива и устройва на Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир. Иван Толев започва да издава в София списание "Всемирна летопис", в което публикува резюмета от беседи на Учителя. На ул. "Оборище" 14 в София е построен специален салон за молитвени събрания на Бялото Братство. Там Влад Пашов, Димитър Стоянов и Кирил Михайлов създават първата братска печатница. 1923 Чрез държавен преврат на власт в България идва политическата партия Демократически сговор (9 юни 1923). Правителството й не дава разрешение за годишен Събор на Бялото Братство. Първи младежки събор на Бялото Братство, проведен в София (1 - 5 Юли 1923). Съборното Слово на Учителя се стенографира и публикува в книгата "Първи младежки събор". Учителя и негови ученици за първи път излизат на Черни връх (в планината Витоша), където е стенографирана беседата "Здравият ум" (26 Август 1923, Неделя). Петър Камбуров, Марин Камбуров, Никола Гръблев и Христо Христов образуват комуна на Бялото Братство в Арбанаси, която се разпада през 1926 година (Септември 1923). 1924 Учителя изнася лекцията "Разумното сърце" пред Младежкия окултен клас (2 април 1924). Втори младежки събор на Бялото Братство, проведен в София (6 и 7 Юли 1924). Съборът завършва с екскурзия до връх Мусала. На (17 юли) на Мусала Учителя държи беседата "Новата азбука". До 1930 година се провеждат осем младежки събора на Бялото Братство. В София започва да излиза списание "Житно зърно", считано по-късно за официален орган на Бялото Братство в България. Явява се продължение на списание "Нов живот", издавано през 1923 година от Георги Марков и Методий Константинов. "Житно зърно" се публикува до 1944 година, главен редактор е Георги Радев (1900-1940), членове на редакционния съвет са Георги Марков, Методий Константинов, Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов и Добрин Гарвалов. 1925 По време на екскурзия до Чамкория (сега Боровец) Учителя се среща с българския цар Борис Трети на открито, над резиденцията Царска Бистрица (Февруари 1925). Годишен събор на Бялото Братство във Велико Търново (23 Август 1925). Стенографираните беседи на Учителя се публикуват в книгите "Двете свещени положения" и "Наряд и упътвания от Учителя". (29 Август 1925) Въз основа на военното положение в България, Учителя е задържан от военните части във Велико Търново, след няколко часа е освободен и на другия ден отпътува за София. (12 Септември 1925) Градската управа организира подписка за изгонване на Бялото Братство от Велико Търново. 1926 Върху закупения парцел "Баучер" (най-високата точка на Софийско поле, югоизточно от София) се построява приемна стая за Учителя. Това място по- късно става физически и духовен център на Бялото Братство, наречен Изгрева (днес квартал "Изгрев"). В следващите години около "Баучер" ученици, последователи и слушатели на Учителя закупуват малки парцели земя и построяват дървени жилища. Изгрева се оформя като духовно селище (ашрам), в което работата в Школата на Бялото Братство се центрира на физическо ниво. Годишен събор на Бялото Братство на Изгрева край София (22 Август 1926). Присъстват 1460 човека. Във вестник "Зорница" Стоян Ватралски публикува статии за събора под заглавие "Кои и какви са Белите Братя". Изгражда се салон за молитвени събрания (Юли 1927). По проект на Руси Николов от гр. Стара Загора на Изгрева започва изграждане на салон за молитвени събрания на Бялото Братство. В строежа участват последователи на Учителя от селата Каблешково и Габерово, Бургаско. Салонът е затворен през 1958 и разрушен през 1971 година. 1927 Годишен събор на Бялото Братство, проведен на Изгрева. Участват над 1000 човека. Съборът завършва с изкачване на връх Мусала на 28 август (19 - 24 Август 1927) (14 декември 1927) Пети младежки събор на Бялото братство, проведен на Изгрева. 1928 Елена Андреева (1899-1990) се присъединява към Паша Теодорова и Савка Керемидчиева в работата по стенографиране, дешифриране и публикуване на лекциите и беседите на Учителя. Трите стенографки се установяват окончателно на Изгрева в специално построена сграда, шеговито наричана "Парахода". 1929 Учителя (по инициатива на Симеон Симеонов) за първи път излиза край Седемте рилски езера през лятото с група свои ученици и фактически открива Школата на планината Рила. 1930 Ангел Томов публикува в списание "Философски преглед" студията "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов". Осми младежки събор, проведен на Изгрева (12 Юли 1930). Годишен събор на Бялото Братство на Седемте рилски езера (19 Август 1930). През следващите две години съборите се провеждат също на Седемте рилски езера. Край второто от седемте рилски езера е построена историческата чешма, наречена "Ръцете, които дават" (25 Юли 1930). Учителя открива ново течение на Словото - неделни утринни слова - на Изгрева, които продължават до април 1944 година (21 Септември 1930, Неделя). Първото стенографирано утринно слово е "Абсолютна Истина". 1931 По време на годишния Събор на Бялото Братство на Рила, Учителя за първи път извежда своите ученици на Молитвения връх, североизточно спрямо Второто от Седемте рилски езера (5 август 1931). 1932 Атанас Николов, Сава Калименов и Петър Пампоров започват да издават в град Севлиево вестник "Братство", просъществувал до 1943 година (Октомври 1932). 1934 Учителя дава Паневритмията - цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и ритмични движения. По-късно към нея са прибавени упражненията "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Авторката на текста на Паневритмията Олга Славчева го публикува през 1935 година. Партитурата и текстът с предговор, продиктуван от Учителя, излизат в отделна книга през 1938, а "Слънчеви лъчи" - през 1942 година. От създаването си до наши дни Паневритмията се изпълнява в Бялото Братство всяка сутрин от 22 март до 22 септември. Екскурзия и лагер в местността Яворови присои (в планината Витоша). Там на 5 август е стенографирана беседата "Великото в Живота" (Август 1934). 1936 На Изгрева активист на политическата партия Демократически сговор нанася побой над Учителя (4 май 1936). Вследствие на мозъчна травма Учителя заболява с парализа на дясната телесна половина. Въпреки заболяването си, на 14 юли той излиза със свои ученици на палатков лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява своето здраве. Учителя открива на Изгрева годишния Събор на Бялото Братство с беседата "Да им дам Живот" (19 август 1936). Виторио Бертоли (1887-1976) и Анина Бертоли (1912-1989) се установяват в Париж и създават кръг от последователи на Учителя. От 1958 година започват да издават списанието "Le grain de ble" (Житното зърно). 1937 Михаил Иванов (1900-1986) - последовател на Учителя от 1921 година - емигрира във Франция и по-късно основава в Париж общество "Бяло Братство" (като Учителя Омраам Микаел Айванхов). 1938 Георги Радев публикува книгата "Учителят говори", публикувана на английски език в САЩ през 1970 година в превод на Ернестина Сталева ("The Master Speaks"). 1939 Савка Керемидчиева публикува книгата "Свещени думи на Учителя". Английският й превод от Весела Несторова е публикуван в САЩ (1940 година) и е преиздаден в София (1994 година). На Изгрева и на Събора край Седемте рилски езера през лятото гостуват последователи на Учителя от Франция, Латвия и Естония. 1942 По решение на Министерството на образованието Милка Периклиева и Весела Несторова, заедно с музикантите Симеон Симеонов, Данко Симеонов и Вяра Куртева, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българските училища (25 Юли 1942). Учителя за последен път летува с Бялото Братство край Седемте рилски езера, а през август- септември - на връх Мусала (21 Юни - 3 Юли 1942). Боян Боев публикува книгата "Учителят за дишането". 1943 През лятото, чрез Любомир Лулчев, Учителя съветва българския цар Борис Трети и министъра на вътрешните работи Габровски да отменят указа за екстрадиране на български евреи в Германия. Учителя със свои ученици за последен път посещава Черни връх (12 Септември 1943). Боян Боев публикува своята книга "Учителят за образованието" с предговор от Учителя и Методи Константинов (Януари 1943). Съюзническата авиация започва бомбардировки над София (14 Ноември 1943). На (11 Януари 1944) Изгрева се евакуира в село Мърчаево (на 24 километра югозападно от София). Учителя се настанява в дома (сега музей) на своя ученик Темелко Гьорев (1896-1990). 1944 През лятото Учителя и негови ученици откриват край дома на Темелко Гьорев в Мърчаево малък извор, построяват чучур и го наричат Извора на Доброто. Учителя излиза със свои ученици от Мърчаево на връх Острец (в планината Витоша), където е стенографирана беседата "Разбрана и неразбрана любов". На 26 август пристигат на хижа "Еделвайс" (22 Юни 1944). Учителя и жителите на Изгрева се връщат в София (19 Октомври 1944, 40 дни след идване на комунистическия режим на власт в България). Учителя изнася пред Общия окултен клас своята последна лекция "Последното Слово" (20 декември 1944). Учителя завършва земния си път. Тялото му е положено върху южния склон на Изгрева, наричан днес "Мястото на Учителя" (27 декември 1944). Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване