Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_09_30 Изворите на живота / Към изворите на живота30 септември 1932 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:01

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),
държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),
държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето



Изворите на живота


– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

Чете се темата: „Разлика между мъртви и живи тела“.

Тема за следния път: „Признаците на сития и гладния човек“.

Попитали едного: – Кой е стар човек? – Прегърбеният и побелял човек е стар. – Кой е млад човек? – Изправеният и с черна коса човек е млад. Това са относителни разсъждения. Сега, от вас се иска да изучавате четвъртото измерение в широк смисъл, не както сте го изучавали. Изучавайте също и въпроса за разпадането на телата. Интересно е разпадането, т.е. разделянето на клетката при размножаването. Макар и да се дели, клетката си остава жива. Вие говорите за живота и за смъртта, но повече от религиозно гледище. Важно е да изучавате тези процеси от научно гледище, да дойдете до безсмъртието. Думата „смърт“има широк смисъл. Казвате, че някой умрял. Когато банкерът не ти дава пари на заем, той е умрял за тебе. Ако престанеш да внасяш пари в банката и ти си мъртъв за банкера. Виждате, че един плод паднал на земята и казвате, че е умрял. – Не, той се е посял в земята, жив е, от него ще излезе ново дърво. Когато човек съблече старата си дреха и облече нова, умрял ли е? В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен събличане на старата дреха, т.е. излизане на човека от тялото. Мислете за смъртта и за живота така, че да не се спъвате. Казвате, че някой умрял, защото не диша, не говори. Според мене, това не са признаци на смъртта. И умрелият говори, но по друг начин. Той влиза във вас и там говори. Не може да мислиш за умрелия, ако той не е жив. Всяко нещо, за което мислиш, е живо.

В обясненията, с които съвременната наука си служи, тя дохожда до механическо разбиране. Тя говори за измеренията, но спира до третото измерение. По-горе от третото измерение, тя не допуща никакъв живот. Говори се за четвърто, пето, шесто измерение, но и те не са изучени, както трябва. Сегашните астролози и физиогномисти изнасят нови факти из науката, но и те още не са дошли до дълбокия смисъл на нещата. Казват, че един човек се намира под влиянието на Юпитер, например, друг – под влиянието на Марс, но какво може да излезе от тях, не могат с точност да кажат. Те говорят общо за човека, но това не е достатъчно. Физиогномистът гледа веждите на човека и казва, че са дебели или тънки, но какво точно означават едните и другите, не обяснява. В общи черти лесно се говори. Но изкуство е да се каже на човека, какво означават неговите вежди.

Като разглеждаме веждите на човека, виждаме, че има дебели и тънки вежди. За човека се казва, че е дебел или слаб. За реката се казва, че е пълноводна или не, че е широка или тясна. Както виждаме, за изясняване на нещата си служим с различни понятия. Който има дебели вежди, мускулната му система е здрава, силна, също и космите му са дебели. Който има тънки вежди и космите му са тънки, и мускулите му са по-слаби. Постъпките на човека са в зависимост от веждите. Много физиогномисти и френолози идват до същата каша, както и в науката. Където има каша, там няма прогрес. Френологът спира вниманието си върху изпъкналите места на черепа, но само те не разрешават въпросите. И дебелината на черепа е от значение при определяне дарбите и способностите на човека. От голямо значение също е устройството на мозъка, дължината на мозъчните нишки. Обаче, за да се дойде до истинското знание по тези въпроси, нужно е не само материален, но и духовен поглед. Ще кажете, че от проявите на човека се съди за неговите дарби и способности. Не са само проявите, които определят човека. Ако от проявите на хората и от резултатите на нещата се съди за културата, тогава и от фабриките, от къщите, от училищата ще съдим за сегашната култура. Може ли от броя на богомолците да се определи религиозността на един народ? Може ли броят на църквите да определя религиозността? Може ли от броя на богомолците да се определя способността и красноречието на проповедника? Ще кажете, че църквата е духовно заведение, а проповедникът – служител на това заведение. И наистина, в ръцете на такъв проповедник, Библията е доходна книга. Тя губи значението си като свещена книга. Външният вид на нещата не определят истинността им. Например, някъде има малко църкви, а хората са религиозни; имат малко училища, а са просветени. Другаде има много училища и хората са също просветени и напреднали. Не всеки учен е истински учен. Има учени, които са като бакалите. Значи, бакалинът, като човек може да учи, но от него учен човек не може да излезе. Всеки човек се учи. Може ли да бъде учен онзи, който реже или изследва жаби? Как е възможно, да разрежеш едно животно и да говориш за функциите на неговите органи, т.е. за живота, който се изявява в него? Ще кажете, че и животните, като човека, имат вътрешни и външни органи, които определят тяхната разумност. Това е предположение. Не съм се разговарял с микробите, не мога да кажа, доколко са разумни те. Не съм се разговарял и с маймуната и за нея не мога да кажа нищо. Като срещна един човек и за него не мога да кажа, дали е добър, или лош. Който гледа материалистически на живота, не може да даде точно определение за него. Изобщо, с думи, животът не може да се определи. Следователно, това, което не можем да определим, е животът; това, което може да се определи, е проява на живота.

Ето защо, не питайте, що е животът. Обаче, движението, мислите, чувствата и постъпките на човека имат известно отношение към живота, но те сами не са животът. Изучавайте тези отношения. Мнозина се смущават и изпадат в противоречия. Защо се смущават? – От някои установени възгледи за живота. Докато е малко, детето разхождат в количка; като порасне, количката е вече безпредметна. Къде е тука установеното? То има отношение към възрастта. Значи, количката е нужна само до известно време. На същото основание, човек се мени: от малък става голям; от прост става учен; от сиромах – богат. Тук играе роля събуждането на съзнанието. Този процес представя проява на живота. В първо време, детето не съзнава нищо, после, съзнанието му почва да се проявява, а накрая на живота, изгубва съзнанието си. С постепенно пробуждане на съзнанието, усилват се и движенията на човека и накрая също и движението отслабва. С това се обяснява остаряването на човека. Като остарее, той отива в другия свят. Къде? – Ще кажете, че е отишъл при Бога. Значи, като се ражда, човек идва от Бога, а като умира, отива при Бога. Идва от Бога, а е невежа; отива при Бога, но е грешен. Как е възможно, едно същество да иде от Бога, от вечния живот, а да е невежа? Или отива при Бога, а е грешен. Според мене, онзи свят, за който се говори, не изхожда от Бога. Как е възможно, Бог на любовта да ни дава гнили плодове? Под „гнили плодове“разбирам греха. Трябва да бъдеш посредствен човек, за да мислиш, че Бог има отношение към света на греха. Който мисли по този начин, той ще фалира.

Днес хората се делят на материалисти и идеалисти. Според мене, нито едните са на прав път, нито другите. Казват за някого, че бил идеалист. – Как се изявява неговият идеализъм? – Няма отношение към парите, раздава парите си на бедните. – Чии пари раздава? – На баща си. Значи, идеалистът раздава чуждото, а материалистът събира чуждото. В случая и двамата са материалисти. Истинският идеалист не борави с материята. Това значи, той да бъде без мозък, без дробове, без стомах, без ръце, крака, мускули, кости и т.н. Материалистът и идеалистът се опълчили един срещу друг, кой е по-прав. Ще кажете, че реката тече надолу. – Това не е по нейно желание. Като замръзне, накъде ще тече? И човек мисли, защото всички хора мислят. Ти желаеш нещо, защото и другите желаят; грешиш, защото и другите грешат; добър си, защото и другите са добри.

Веднъж дойде при мене един външен човек, който ми каза: Ти поне имаш ученици, на които можеш да разчиташ. – Аз разчитам на човека толкова, колкото и на мечката; и обратно: на мечката разчитам, колкото и на човека. Ако разчиташ на себе си, ще разчиташ и на другите; не разчиташ ли на себе си, на никого не можеш да разчиташ. Някой разчита на себе си повече, отколкото на другите. Има студенти, които разчитат на професора си, да им пише добра бележка, а те нищо не учат. Да разчиташ на себе си, това значи, да си свободен от всякакво противоречие. Работа се иска от всички! Кой не работи? Няма същество на земята, което да не работи. Като яде, човек пак работи. Значи и храненето, като процес, означава работа. В този смисъл и ангелите работят. Иначе, те нямаше да имат енергия. Това са странични въпроси. Важен въпрос е да знаеш, кой човек е учен и кой не е учен. Гледаш едного, изкривил главата си надясно. Ако искате да знаете, коя е причината за това, питам: Защо корабът се наклонява повече към дясната страна? – Не е добре натоварен. Ако искате да го изправите, преместете част от товара на другата страна, да го уравновесите. Така, както се развиват, хората постепенно се поляризират. Старият не мисли право, но и младият не мисли по-добре. Старият не мисли за Бога, но за живота си – кой ще се грижи за него. Той казва, че остарял от жена си, от децата си, от внуците си. Той си въобразява, че има много опитности. – Какви опитности има? – Живял 120 години, по три пъти на ден ял, но никаква работа не свършил. Най-после съжалява, че не разбрал живота. Какво правят хората? – Сдружават се, с цел да научат по-добре живота. В това съдружие влизат хора с образование и други, без образование. – Каква е разликата между едните и другите? – И едните, и другите не говорят истината. Обаче, онези с образование изопачават истината повече от тези, които нямат образование. Сегашните хора са дошли до положение да мислят само за себе се. Който мисли за себе си, умира по-скоро от този който не мисли за себе си.

Аз познавам един от учениците, който много мисли за себе си. По цели нощи не спи от мисъл за себе си. Слагам на гърба му една раница от 10 кг, той пъшка, не може да я носи, иска някой да му помогне. Въпреки това и вечер спи с раницата си. Без раница засега не може. Ще кажете, че отричам живота. Не, аз отричам вашите заблуждения. Вие не сте влезли още в живота, не знаете, какво представя той. Сегашната култура не представя живота. Едно нещо ще знаете: Животът по никой начин не може да се определи – колкото и да искате, не може да го определите. Ще кажете, че животът носи страдания. Това е крив възглед. И източната философия поддържа същия възглед. Да се мисли така, то е все едно, да пиеш вода с различни примеси и да казваш, че това е вода. Не, тази вода е загубила естествените си свойства. Каквито вещества да турите във водата, тази вода не може да се сравни с естествената. Пиете ли нечиста вода, винаги ще бъдете разочаровани. Какъв е цярът на това? – Такава вода трябва да се пречисти. Ако ножът е остър, трябва ли да се реше с него човешка глава? Ако чукът е тежък, трябва ли да се пука с него човешка глава? След всичко това, искате да осигурите живота си. – Ако досега не сте се осигурили, никога няма да осигурите живота си. Никога не внасяй в ума си мисълта, че не си осигурен. Ти си осигурен, но мислиш втори път да се осигуриш. Осигурен си за 10 000 лв., а искаш още да се осигуриш. След 20 години ще умреш и други ще използват твоята застраховка. Какво разбирате под думата „сигурност“? Важно е да имаш някаква работа. Тя е вашата законна осигуровка. И като работите, да дойдете до познаването на живота. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. А ти казваш: Знаеш ли, кой съм аз? – Ами ти знаеш ли, кой съм аз?

Един полковник отишъл в агенция „Сингер“в Русе, където работил един от нашите братя. Полковникът поискал нещо и за да си даде по-голяма важност, казал: Ти знаеш ли, кой съм аз? – Аз съм полковник Д... – Ами ти знаеш ли, кой съм аз? – Ефрейтор С... И двамата се засмели. Някога ефрейторът е по-умен от полковника, а някога, обратно, полковникът е по-умен. Това не е за критика, аз правя разбор на нещата.

Казваш: Аз, човекът, имам право да мисля свободно. – За какво да мислиш? Ти, разумният човек, нямаш право да спъваш живота, който произтича от Бога. Ти, разумният човек, нямаш право да затваряш крана на живота и да го отваряш, когато пожелаеш, както кръчмарят със своите бъчви. Питам ви: Продавате ли живота? Щом повярваш, че някой те обича, ти продаваш живота. Казваш ли на някого, че трябва да плати за чашата вино, ти си вече кръчмар. Животът, който се продава, не е истински. Това, което не се продава, е живот. Същото се отнася до любовта. Това, което не се казва за любовта, е истинска любов. Знай, че ти още не си проявил любовта. И аз досега не съм разбрал, защо ме обичат хората. Казвате, че съм добър човек. Не забранявам да ме обичат, както и на мене не могат да забранят да обичам. Следователно, мога да обичам, когото искам и както искам. Мога да живея, както искам. Животът и любовта не търпят никакъв закон. Те са като водата. Тя носи всичката кал, но един ден калта ще се утаи. Ти можеш да внесеш жлъч, смърт в живота си, но един ден животът ще се освободи от нея. Някога ти несъзнателно се цапаш; някога за дребни работи се докачаш. Що е „докачение“? – Значи, да се качиш на гърба на баща си. Защото бащата никога не се докачва. Мислете върху докачението. Кажете ми, какво трябва да правите сега? Ученикът ще каже, че трябва да учи, музикантът – да свири, певецът – да пее. Ако и аз уча, пея, свиря, като вас, какво ще спечеля? При всичко това, хората пак страдат и умират. Изкуство е, да пееш, без да страдаш; да пишеш любовни писма, без да се разочароваш; да търгуваш, без да губиш; да спиш, без да се оплакваш, че те боли нещо. Докато е на земята, човек се ползва от капиталите на три важни инсталации: мозъчна, белодробна и стомашна. Човек е представител на тези инсталации, те го кредитират.

Някой мисли повече за ядене и пиене, затова той препоръчва своята стомашна система. Друг препоръчва своята мозъчна система, затова той повече мисли. Три главни фирми услужват на човека, но животът не е нито в мозъка, нито в дробовете, нито в стомаха. Животът се проявява и чрез тях, но временно. Животът се проявява чрез много фирми, но важно е да се намери онази фирма, чрез която всякога се проявява. Казваш: Загазих нещо. – Който има живот в себе си, никога не загазва, никога не заболява, никога не умира. Който има живот в себе си, грях не прави. Той не се натъква на противоречия. Той се е домогнал до изворите на живота. Кои са изворите на живота, това оставям на вас, да мислите и сами да си отговорите.

2. Лекция от Учителя, държана на 30 септември, 1932 г.


София – Изгрев.
Начало: 05:00

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10268 Мнения:

Публикувано 30 септември 2013 - 21:16

От книгата, "Великата разумност", Младежки окултен клас. Двадесета година (1932-1933),
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



   КЪМ ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА




Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “

Четоха се темите „Разлика между мъртви и живи тела“.

Пишете сега върху тема „Признаците на сития и гладния човек“.

Питали едного що е стар човек. Отговорил - който се е прегърбил и побелял. Кой е млад човек? Който се изправил и почернял. Гаранцията, която се движи, жива ли е? Или всичко, което стои, мъртво ли е? Сега това са относителни разсъждения. Вас ви трябва малко да проучите четвъртото измерение - не тъй, както сега го знаете. После разпадането на телата какво означава. Разпадане има и когато се размножават телата. Когато една клетка се разпада на 2, на 1, на 8, 16, мъртва ли е тя? Не. Това са все процеси. Но когато дойдем до безсмъртния живот, трябва да мислите. Вие никога не сте засягали какво нещо е смъртта и какво животът. Вие го засягате религиозно. Това е друг въпрос. Така не се мисли. Научно не се мисли така. Казвате - умира някой. Научно човек не умира. В религиозно отношение е така - умира. За вас всеки може да умре. фурнаджията, като не дойде да донесе хляб за вас, той е умрял за вас. Банкеринът, като е престанал да ви дава пари, и той е умрял за вас. И вие, като престанете да внасяте пари в банката, и вие сте умрели за банкерина.

Но това е религиозно схващане, че умрял някой, че изгнива. Чудна работа. Че плодът, като го посееш, умрял ли е този плод? Ни най-малко. Най-първо, като съблекат дрехите на един човек, умрял ли е той? Тогава казват - този човек е излязнал из тялото си. И казват, че думата умрял е дума религиозна. Две такива схващания има. Вие имате две различни понятия, които не отговарят на същината. Следователно, щом вие имате един мироглед, който не е меродавен, той ще ви спъне, и вие ще влезнете в стълкновение с това, което е. Запример сега мислите, че някой е умрял, заминал, изчезнал. Едно време той ви говори, сега не ви говори. Казват - живите тела говорят, а мъртвите не говорят. Тогава питам, как е възможно този, който е умрял, да не говори? Този, който е умрял, сега говори във вас. Защото все ви говори някой. Казваш - той е изчезнал. Но това, което е изчезнало, ти не можеш да мислиш за него. И ако мислиш, то е преповторение на минали събития. И щом мислиш за него, то е един признак вече, че той не е умрял - вие мислите за него.

Съвременната наука има едно погрешно схващане. Тя иска да обясни живота по един механически начин. Има едноизмерно движение, двуизмерно движение, триизмерно движение, четири-, пет-, шест-, седем-измерно движение. Сега едно същество, което е дошло до триизмерния свят, ще каже - до триизмерния свят има живот, а другото не е живот. И после, ако механически може да се изясни, така астролозите искат някой път да обяснят, и физиогномистите, и те правят същата погрешка, искат да обяснят живота по механически начин. За пример казват, ако пръстът е такъв и такъв или ако лицето е обло или друго, такъв ще бъде човек. То е схващане. И може би нещо могат да кажат, например, че Юпитер му влияе или Меркурий. А, че от Марс или от Юпитер можеш да кажеш нещо положително, много се съмнявам. Общо можеш да кажеш, но точно какво може да стане от човека, може ли да ми предскажете, ако аз съм един юпитеров тип, какво ще направя утре. Вие можете да изучите орбитата на Юпитер, да знаете какви са движенията и какво състояние има, но аз как ще постъпя в съчетанията на вашия хороскоп, какво ще ми кажете? Общи работи можете да кажете, но общите работи и френологията ще ги каже. Но те повече интуитивно се схващат. Че веждите са дебели на един човек, това може да е обективно, а други са такива тънки - това е едно съвпадение - неговите тънки вежди.

Тогава казвам: „Една дебела река.“ Сега може ли да се каже „една дебела река“? Вие ще кажете - човек може да бъде дебел, а реката не може да бъде дебела. Защо? Право е. Понятията са различни. Реката може да бъде пълноводна. Допуснете сега, че един има дебели вежди. Значи този човек, който на физическото поле има дебели вежди, има по-силни мускули. Едно съвпадение е това, но и космите му са по-дебели. А който е тънък в организма си, и веждите му са тънки. Не може да има човек тънки Вежди и дебели кости. Ако рече да направи дебели мускулите си, и веждите му ще станат дебели. Или казано, между тънките вежди и постъпките на човека има връзка. И съвременните физиономисти постоянно поддържат твърдението, което е от хиляди години. И френологията като дойде до научната каша да определи нещата, тя все по същия начин.

Сега вземете думата „каша“. Тя не може да прогресира. Иска да докаже, че от изпъкналостите на черепа има нещо. Но само изпъкналостите не могат да обяснят всичко. И после казват, че от дебелината на черепа, от устройството на мозъка, от дължината на нишките не може да се определи живота - ни от дължината на нишките, ни от гънките на мозъка, ни от количеството на клетките. Сега не е само по механически начин. Животът не може да се обясни, от резултатите не може да се съди за един човек. Ако може от резултатите, тогава човек трябва да определи съвременната култура от фабриките, къщите, всичко това. Но какво ще определи той?

Можеш ли ти да определиш от църквата колко хора са религиозни? От многото църкви можеш ли да определиш колко хора са добри? Най-първо свещениците, които са в тия църкви вътре, не са добри. Защото вземат пари. Църквата е едно духовно заведение. Проповядва той на амвона. Библията я считат като една свещена книга. Но Библията за съвременните хора е една доходна книга. За едни тя е свещена, жертва, а за други тя е да печелят с нея. Тогава не можеш да определиш от многото църкви, че хората са религиозни. Хората имат известен възглед. Но всъщност да определиш, че църквите са добре дошли? И мога да ви кажа, че там, дето няма никакви църкви, животът е по-добър, отколкото дето има много църкви. И там, дето няма никакви училища, хората са по-напреднали, отколкото дето има повече училища.

Многото училища ни най-малко не показват, че хората са мъдри и имат знание. Там, дето има много училища, там хората може да са по-учени от там, дето няма училища. Всички учени хора приличат на бакали. Това не е наука. Може да кажете, че човек се учи. То е друг въпрос. Но бакалинът да е учен човек, не може да се каже. Или някой учен човек, който реже жаби, да е учен човек? Не. Това е бакалин, който продава пастърма. Ученият човек реже животното и иска да покаже как функционира сърцето, и оттам иска да обясни живота. Имаме микроби животни, които нямат никакви сърца, и пак са умни животни. Но то е предположение. Ние предполагаме, че са умни. Аз не съм се разговарял с една микроба, но предполагам, че е умна. С една маймуна не съм се разговарял, но предполагам, че е умна. Все таки с някой човек не съм се разговарял, не мога да предполагам, че е добър.

Аз искам само да ви наведа на следното. Човек има, пък и всичките имат едно материалистично схващане на живота. На живота не можете да дадете никакво определение. Това, което никак не може да се определи, то е животът. Това, което никак не може да определиш, това е животът. А това, което може да определиш, то не е животът, то е проява на живота. Какво нещо е животът, това ще оставите. Движението, човешката мисъл, човешките чувства и постъпки имат известно отношение към живота. Това са отношения. Тях може да ги изучавате. Но от мислите да определите какво нещо е животът, не. Разбира се, този въпрос търпи спор. Но спорът нищо не допринася.

Сега онова, което вас ви смущава, е, че има известни установени възгледи. Малкото дете го турят в количката, но като израсне, то не живее в тази количка. Ние казваме, че човек може да се мени, може да стане голям. Как ще обясните пробуждането на съзнанието от това гледище? Съзнанието е една проява на живота. Най-първо това дете нищо не съзнава. После дойде до известна степен на съзнание, после пак изгубва съзнание. Най-първо, като се пробуди съзнанието, усилва се движението, усилва се, усилва се и като дойде до известна височина, намалява се, намалява се и най- после, както е започнало, така и изгасва.

Религиозните хора ще кажат, че старият човек умрял, отишъл при Бога, а като се ражда човек, значи дошъл е от Бога. Добре, дошъл от Бога, а е невежа. Отишъл при Бога, а е грешен. Бог е най-разумното същество и пълно с вечен живот. Как е възможно едно същество да иде от Бога, от вечния живот, и да е простак? И едно същество, което отива при Бога, да е грешно? Ние казваме - човек е дошъл от онзи свят. Онзи свят - това не е от Бога. Ние се спираме върху думите „Дар Божи“. Как е възможно такъв Бог да ни дава гнили круши. Не отговаря такъв дар на съществото, което го дава. Дарът трябва да съответства на съществото, което го дава.

Аз вu намирам много повърхностни. По този начин всичка вие ще фалирате до един. Вие всички сте материалисти, първокласни материалисти, и най-голямото невежество в света е материализмът. И най- голямото идиотство това е идеализмът. Казвате, идеален е той. Мислите за неща, които не са. Идеалист бил. Идеалист е той. Взел парите на баща си и ги раздал. Това било идеализъм. Значи да раздадеш чуждото, това било идеализъм, а да събираш чуждото, това било материализъм. И единият е материалист, и другият е материалист. Той, ако е идеалист, не трябва да борави с материята. Без материя да борави. Да е без мозък, без сърце, без бели дробове, без ръце, без мускули. Идеалистът и материалистът са се опълчили и двамата един срещу други. Единият бил идеалист, а другият - материалист. Така не се мисли. В известна епоха една река тече надолу, но това е насилствено. Тази река тече не по свои съображения и желания. Утре, като замръзне, не тече. Вие мислите, защото другите мислят. Вие желаете, защото другите желаят. Вие грешите, защото другите грешат. Вие сте добри, защото другите са добри.

Веднъж дойде при мене един и ми казва: „Имаш ученици, на които може да разчиташ.“ Аз си мисля. Аз разчитам на мечката толкоз, колкото на един човек и на един човек разчитам толкоз, колкото на една мечка. Разчитай на един човек, когато разчиташ на себе си. Щом не разчиташ на себе си, на никого не разчитай. Другото няма никаква философия. А някой разчита на другите, понеже не разчита на себе си. Той разчита на професора да му тури добра бележка, а пък не знае, не учи. Да разчита на себе си, това значи да не съществува в твоята душа никакво противоречие.

Когато ядеш, това е работа. Кой от вас не работи? Всеки работи. Няма същество, което да не работи. Всички работят. И ангелите, и те ядат. Ако те не ядяха, щяха да бъдат без енергия. Те по-често се хранят, отколкото хората. Вие ще кажете, че светиите по-малко се хранят. Който не се храни, той не е светия. Разбирате, че като напълни стомаха си с храна, това е ядене. Хранене е, като ядеш, да ти е приятно. Светиите най-много се хранят. Но това са посторонни въпроси. Съществени въпроси са: срещам между вас някои хора, които минават за много учени, но изкривил се е вратът им. Това са анормални движения. Един кораб, когато е натоварен на една страна, се изкривява. Изкривил се е вратът му, иска да знае кои са причините. Не е направен корабът както трябва. Ще поместиш някои неща в кораба. Натоварен е корабът на едната страна повече, отколкото трябва. Може вратът ти да е подут, защото има циреи. Като изпразниш цирея, ще се оправи вратът ти. Ще се премести материалът малко от другата страна - тогава главата отива в малко противоположна посока.

Намираме, че хората, както сега вървят, постепенно започват да се поляризират. Остаряването е процес на анормална мисъл. Старият не мисли за Бога. Той мисли как ще свърши живота си, кой ще го гледа на стари години. Мисли, мисли, и остарява. И най-после казва, че е остарял. Остарял е от жена си, от дъщеря си, от синовете си, от внуците си. Иска да каже, като че ли има кой знае каква опитност. Никаква опитност няма. Сто и двадесет години е живял, по три пъти на ден е ял, каква работа е свършил.

Как ще определите онзи подтик у човека, че всеки е недоволен от себе си. Защо е недоволен? Понеже не е разбрал какво нещо е животът. Сприятелите се с някого, мислите, че ще намерите живота там. Ти ще направиш съдружие, и тебе те убеждават, че там ще намериш живота. Някои от вас сте свършили. Някои ще свършите. По какво се различавате? Онези, които сте свършили, лъжете повече, отколкото онези, които не сте свършили. Сегашната култура е довела хората да мислят за себе си. Човек, който мисли за себе си, по-скоро ще умре. Аз зная, тук има един ученик, който е мислил за себе си, много е мислил за себе си, не може да спи. Гледам ума му, той мисли. Туря му 10 кг раница на гърба му. Търси някой да му я откопчи и всяка вечер все с раницата спи. Казваше - защо са му я турили. Ти остави този въпрос. Снемете раницата от гърба си. Вие ще кажете: „Ти отричаш живота.“

Не, аз отричам вашите заблуждения. Вие не сте влезли в живота, не знаете какво нещо е животът. Днешната култура не е животът. Вие трябва да знаете най-първо какво нещо е животът. Да знаете тази истина, че животът е нещо, което не може да определите. Може да го желаете. Твърдението, че животът е страдание, то е глупаво. Глупав е възгледът, че животът носи страдание, както източната философия казва - животът носи страдание в себе си. Като туриш примес във водата, тя изгубва своя естествен вкус. Естествената вода съдържа много по- хубави качества, отколкото какъвто и примес да турите в нея. И тогава според вашето разбиране всички щяхте да бъдете все разочаровани. Нищо повече. Турците казват: „Какъв е церът на това?“ Ако ножът е остър, трябва ли да се режат човешките глави? И ако чукът е тъп и тежък, трябва ли да се пукат човешките глави.

Сега всички вие мислите, искате да осигурите живота си. Това е първото заблуждение. Ако досега вие не сте осигурени, помнете, че никога няма да се осигурите. Ако сега мислиш да се осигуряваш, това е една крива идея. Когато някой човек казва, че трябва да се осигуряваме, че трябва да работим да се осигурим - не, не, ти не внасяй мисълта, че не си осигурен. Ти си осигурен. Искаш и втори път да се осигуряваш. Някой човек иска втори път да се осигурява. Осигурил се е веднъж за 10 хиляди лева и втори път иска да се осигури. И след 20 години като умре, неговата осигуровка я използват. Тогава нека да бъде ясно понятието какво трябва да разбирате под думата „сигурност“. Вие може да работите каквато и да е работа, каквато и да е работа може да си изберете, тя е законна. Дали тази работа ще ви подигне, те са относителни неща. Важно е в работата дали животът ще се прояви, дали ще можете да дойдете до познанието на живота.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Ти казваш: „Знаеш ли аз кой съм?“ Мислиш ли, че ти казваш една истина? И аз ти казвам: „Ами ти знаеш ли аз кой съм?“ Тогава вашата работа прилича на следното. Един полковник отива в агенцията на „Сингер“ - това било в Русе, при Илия Стойчев и полковникът казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?“ „Кой си?“ „Аз съм полковник еди-кой си.“ Онзи му казва: „Моите уважения. А ти знаеш ли аз кой съм? Аз съм ефрейтор Илия Стойчев.“ Каква е разликата между един ефрейтор и един полковник. Полковникът може да вади ножа си, но по-умен е ефрейторът. Може да е по-горен. Ни най-малко полковникът не подразбира някой умен човек. Сега не считайте това за критика. Това не е критика. Бих се изразил така: да не критикуваш нещата. Аз тук правя разбор. Това сега е разбор, а не критика. Разбор на нещата е.

Ти казваш: „А човекът има право да мисли така.“ Хубаво. Какво имаш право да мислиш? Ти, разумният човек, нямаш право да спъваш живота, който изтича от тебе. Ти. разумният човек, нямаш право да затваряш, да туряш канелка на живота ида го точиш, да го продаваш като кръчмар. Нямаш право на това. Тогава питам, вие продавате ли живота? Продавате го. Вие като казвате: „Ти знаеш ли, че аз те обичам?“, тогава вие продавате живота. Казваш: „Ще платиш за тази чаша.“ Ти си кръчмар тогаз. Живот, който се продава, живот ли е? Не е. Това, което не се продава, е живот. Това, което се продава, не е живот. Това, което се казва за любовта, не е любов. Това, което не се казва за любовта, е любов. Ти считай, че още не си проявил любовта. Никой още не е проявил това, което трябва. Аз досега не съм разбрал защо ме обичат хората. Казвате: „Ти си добър човек.“ Разбирам защо ме обичат. Не, че им забранявам да ме обичат. Аз когато искам да обичам някого, никой не може да ми забрани. Може да обичам когото искам и както искам може да живея.

Животът не търпи никакъв закон, никакво мнение. Може да го налагате, но то е като водата. Водата носи всичката кал. Но един ден тази кал ще се оцеди. И нейната вода ще бъде пак вода. Ти може да правиш някои неща, да туриш смърт в живота си, но един ден животът ще се освободи от нея. Някой път се цапате. Казвате: „Аз съм това, аз съм онова.“ И после за малки работи се докачате. Какво нещо е докачението? Защото, като се качи едно дете на гърба на баща си, бащата не се докача. А пък като се качи на гърба му, той се докача. Вие ще мислите по това. Втория път искам да мислите върху тази тема.

Казвам следното. Да определите какво трябва да се прави сега. Ако аз пиша, както вие пишете, ако аз правя, както вие правите, и работя, както вие работите, отлично. Но при всички тези работи хората страдат и умират. Да пееш, без да страдаш. Да пишеш любовни писма, без да се разочароваш. Да търгуваш, без да губиш. Да спиш сладко и никак да не те боли главата. Да ядеш сладко. Човек има три инсталации: стомашна инсталация, белодробна и мозъчна. Те са най-големите фирми, които съществуват в природата. И с големи капитали са. Всички вие сте кредитори на тези фирми. Вие сте представители на тези фирми, кандидати сте. Всеки един от вас препоръчва фирмата на стомаха си. За да му докажеш, казваш: „Дайте ми ядене.“ Ще видите, че това е фирма и половина. А пък друг препоръчва фирмата само за пиене, а някой препоръчва фирмата на мозъка си. И казва: „И знаете ли нашата фирма какво прави?“ Фирма е това. Фирмата у вас е отлична. Аз я познавам. Само че вие фалирате. Ту се появява, ту изчезвате. Три фирми има, но това не е още животът. Нито стомахът е животът. Тук-там се появява животът. Нито в дробовете е животът. Те са места, дето животът се проявява и минава. Има хиляди начини, по които животът се проявява, но вие не сте намерили още онази постоянна фирма, където животът се проявява устойчиво. Тогава вие падате духом, обезсърчавате се и казвате: „Закъсахме.“

Човек, който има живот, никога не закъсва, никога не заболява, никога не умира. Човек, който има живот, грях няма да има - той е свободен от всички противоречия. Там, дето има противоречие, вие не сте дошли до онези извори на живота. Тепърва трябва да дойдете до тях. Хиляди години вие сте изучавали материализма в миналото. Аз бих гледал, да кажем, на Ивана - къде е бил, какъв е бил, какво се е мъчил. Това е научен извор. Какво нещо е животът, но не съм свършил още към извора си.

„Отче наш“

Втора лекция на Младежкия окултен клас,  30 септември 1932 г., петък, 6 часа
София
Изгрев






Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни