Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_10_05 По този път5 октомври 1932 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:03

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,
12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,
12-та година, (1932-1933 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

По този път


Размишление.

Ще прочета 5 гл. от Еванг. на Иоан.

Човек трябва как да знае да използва благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение е страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго – не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно, трябва да знаете, в какво отношение нещата са блага, и в какво – не са блага.

Да се самовъзпиташ – това е благо за човека. Самовъзпитанието не е прост процес, също така и самопознанието на човека. В древността се е говорило по тези въпроси, и сега се говори. Ако ви се даде тема за възпитанието, всеки ще напише нещо. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще пише нещо за доброто. Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения. Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика. Да кажем, вие сте учили да смятате. Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили? Или числата две, три. За вас това са обикновени числа. Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание? Тази единица не е изникнала така. Взимате един орех и казвате: Един орех. Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха. Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ти не знаеш кога да ядеш. Храненето не е произволен процес, то е разумен процес. Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол. Имаме желание да ядем. Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши. Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе. Човек мисли, че разбира нещата. Добре е това, но разбирането не е затворен процес. Например, мислиш, че си богат човек. Богатството подразбира да имаш почитта и уважението на хората. Каквото пожелаеш, всякога да го имаш.

Богатството е благо за човека, но го може и да не бъде благо. Ако си богат в един свят на крадци и разбойници, те ще те спират на всяка крачка и ще те глобяват, че си богат, докато вземат и последната пара от джоба ти. Като ти вземат всичко, ги ще бъдеш вече сиромах в тази държава. Тогава сиромашията ще бъде благо за тебе, защото си се отървал от крадците. Ако живееш дълго време между тях, ще си кажеш, че не струва да бъде човек богат. Но като влезеш в друг свят, дето няма безправие, тогава ще имаш желание да бъдеш богат. В тази държава сиромашията се счита за леност. Така че, в едно отношение, сиромашията е благо, а в друго – не е.

Искам да внеса една нова мисъл, която и за природата е нова. Вие четете, какво е казал Христос преди 2000 години. Много неща е казал Христос. По някой път се интересувате, какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за вас в дадения случай? Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще? – Това, което Господ говори сега, е най-важното. От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдещето за другиго. Това което за нас е настояще, за другиго е минало. Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало. Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал. Сега той казва: Това са детински работи. Защо той мисли така? Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере. И сега казва: Да умра, да се освободя. Той и старостта не е разбрал. Често той казва: Като отида на онзи свят. – Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие. Много примери са привеждали за противоречията, но те могат да ви залъжат. Примерът е като бонбонче. Ти го близваш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се поддържа. Сладките думи са необходими, но освен тях, за човека е нужна храна.

Ако ви зададат въпроса, какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината имаме друго понятие, за което едва сега учените хора ще трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. При разлагането на твърди тела се образува топлина, а някога и светлина. При разлагането си, те се освобождават от твърдото си състояние. Следователно, топлината и светлината освобождават. Обаче, не всякога е така. Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват. – Възможно ли е, едни и същи сили да произвеждат два различни резултата? И Никодим, един от учените на своето време, адепт, запита Христа: „Може ли човек наново да влезе в утробата на майка си?” Христос му отговори: „Ти си учител Израилев. Как да не знаеш това? Роденото от Духа дух е; роденото от плътта, плът е”.

Ако вие питате, как може втори път човек да влезе в утробата на майка си, ще ви кажа: Как е възможно да не знаете това? Като вляза в клас, ще ви запитам: Какво представят числата 1, 2, 3, 4, 5 и т.н.? Ще кажете, че не знаете. -Как да не знаете толкова прости неща? Тези числа могат да бъдат ябълки. Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина. И орехите не са еднакви по форма и големина. Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина. Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа. Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23. Какво печелите, ако числата се увеличават? Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв. Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв. Това са механически процеси. Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас. Това са положителни и отрицателни числа. Когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, те са отрицателни. Когато хората са с вас, числата са положителни; когато са против вас, числата са отрицателни. Какво ще кажете, ако стомахът и дробовете са с вас, а главата – против вас? Или, ако стомахът и главата са с вас, а дробовете против вас? Значи, имате здрава мисъл и чиста храна, а въздух нямате.

И тъй, който не е навикнал да мисли по нов начин, ще каже като турчина: „Седем ката нагоре, седем ката надолу.” Това значи: Защо ще си блъскам главата с тези въпроси? Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу, няма защо да мисля. Казвам: Когато животните престанаха да мислят, израснаха им рога, козина, копита. Ако и ти престанеш да мислиш, ще ти израснат рога, копита, козина. Какво ще спечелиш от това? Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат. Те са ограничителни условия. Искаш да станеш силен. Ако успееш в това, какво благо си придобил? Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят. Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга. Казвате: Синове Божии сме. Бог живее в нас. – Синове Божии сте, но боледувате. Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията. Синове Божии сте, но се гневите и сърдите. Синове Божии сте, но не можете да вземете правилно един тон, не разбирате смисъла на числата. Казвате, че във вас тече царска кръв. Под „кръв” разбираме живота. И Мойсей казва: „Няма да пиете кръвта на животните.” Животът носи интелигентността.

И тъй, ако не се е събудил великият живот и не мислиш, това показва, че в тебе не тече царска кръв. Как ще се справите с мъчнотиите в света? Досега сте се справяли с мъчнотиите от паразитите по механичен начин. Паразитите заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше паразити, гребен не щеше да има. Значи, паразитите са образували гребена. Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен. Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли. Много пъти в тебе се явява известна мисъл. Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър. Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл. Доброто се отличава по своите качества. Казват за някого: Той е добър човек. Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите. Аз разглеждам природата от това становище. Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата. Мислите, че тигрицата е лишена от любов. Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност. Как ги ближе, как ги глади! Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат. Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце. Как ще обясните това противоречие? Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не. Някого обичаме повече, някого – по-малко. Това различие същества. Всяко чувство си има обект. Не може да проявиш чувството си, ако нямаш обект. И мисълта има външна форма. Чистата мисъл, сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с известен материален предмет.

Да дойдем до разумната страна на въпроса. Вашият живот е брънка от противоречия. Противоречията са повече, отколкото хармонията в живота. Връщаш се от университета или от гимназията и мислиш, че работите са уредени. Казваш: Моите работи не са уредени. Какво ще стане с мене, като остарея? Всички се мъчите със същия въпрос:

Какво ще стане с нас? Генерал си, учител си, ученик си -питаш: Какво ще стане с мене? Казваш: Аз познавам Бога. Христос е казал: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат. Под „познаване” аз разбирам, да имаш интимно, вътрешно общение с Бога. Да гледаш само ореха, това е външно познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Под „плът и кръв Той разбира вътрешния живот. Ако Христовият живот не влезе във вас и не стане едно с вас, не можете да имате живот в себе си. Тази е вътрешната страна на идеята.

Ще кажете, че това е отвлечена идея, която ни отдалечава от истината. Дали е отвлечена идеята, познавате по това, придобивате ли нещо от нея, или не. Това е все едно, да се интересуваш какво мисли твоят приятел. Ако придобиваш нещо от това, интересът ти е на място; ако нищо не придобиваш, желанието ти е отвлечено. Искате да знаете, дали учителят ви обича. Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна. Нищо не сте открили. Кажете ли, че ви обича, пак нищо не сте открили. Да откриеш една тайна, значи, да придобиеш нещо. Всяко нещо трябва да бъде на своето място и време. Ще ме подражаваш, ще мислиш като мене, ще правиш сравнения като моите, но всичко това не е на място.

Един ученик отишъл в топлите страни. Учителят му се обличал с бели тънки дрехи. Като се върнал в родното си място, той решил да подражава на учителя си – да се облича с бели дрехи. Но там било студено. Ако учителят му посети студените страни, няма да се облича, както в топлите страни, а с дебели, топли дрехи. Невъзможно е, зимно време да носиш летни дрехи.

И тъй, знанието е процес за постигане на истината. Важно е, дали знанието води към истината, дали освобождава човешката душа. Всяко знание, което не води към истината, към свободата, няма голяма цена. От всички се иска права мисъл. Това е новата свободна мисъл. Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете. Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита. Учителят ви поставя слаба бележка. Отивате си на мястото унизен, обиден. Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка! Започвате да протестирате против системата на предаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание. Намирате, че системата е механична. Ако аз бях учител, на способния ученик щях да пиша двойка, а на неспособния – шесторка; на способния нищо нямаше да дам, а на неспособния щях да дам златен кръст. На болния щях да дам по един самун хляб, а на здравия ще кажа: Ти сам ще си изработиш хляба. За предпочитане е, по-малко да ми дават, но да съм здрав, отколкото да съм болен и да ми донасят по един самун хляб.

Мнозина се възхищават от своя живот. Прави са, но за себе си. Според мене, целият свят е една голяма болница, в която повечето хора са болни. Една малка част от хората са здрави, но и те са заети с гледане на болни. Болният казва: Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам, и здравият е принуден да задоволява желанията му. Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън. Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи. Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят! Има нещо опако в него. Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука! Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите. – Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа. И в рая да сте, и там има работа. Казваш: Да отида на оня свят, да си почина малко. – Прав си, онзи свят е място за почивка, но почивка от греха. Най-голямото мъчение на земята е грехът.

Докато е на земята, човек работи, труди се, събира богатство. Като замине за другия свят, оберат го и го пращат с празни ръце. И там той събира богатства, но духовни. Щом забогатее, пак го пращат на земята. На земята човек се движи между доброто и злото. Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол. Или към себе си дявол, към другите – ангел. – Възможно ли е това? – Възможно е. Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива? Не върши ли престъпление към себе си? Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота. Красив е животът, но трябва да се разбира. И най-хубавото ядене, като стои няколко дни на топло, непременно ще се развали. И най-хубавият плод, не добре запазен, лесно се разваля. Следователно, ако не пазиш благото, което Бог ти е дал, ще се превърне на зло.

Сега, като ви говоря така, не искам да остане във вас мисълта, че сте грешници. Греховността се дължи на отклонението ви от правия път. Бог ви е дал всички блага и добри условия да се изправяте. Като живеете разумно, ще изправите живота си и ще се ползвате от благата му. Новата мисъл, която трябва да приемете в себе си е, че имате дарби и способности, които трябва да се развиват. Всеки човек е надарен с различни дарби и, от резултатите на неговата работа, съдим за това, как е обработвал този материал. Кажеш ли, че нямаш резултат от своята работа, това показва, че си вървял по крива линия – направил си голямо отклонение.

Религиозните хора говорят за спасение и се питат, дали ще дойде спасението за всички? – Кога и да е, всички хора ще се спасят. Ако продължават да грешат, животът ще се обезсмисли. Всички трябва да знаят, че светът е създаден, за да се прояви Божията сила и Божията благост. Като живеят разумно, хората ще разберат величието на Бога.

Те постепенно ще се усъвършенстват, ще станат подобни на Бога, но не и да управляват света, като Него. Бог управлява и ще управлява света. На човека е дадено да разбере Бога, като великото голямо, но не и като великото малко. То ще остане една от великите тайни на Битието. Всички хора се стремят към великото голямо. Всички искат да станат големи. Никой не иска да бъде малък. Христос казва:

„Ако не станете малки като децата.” Значи, малкото освобождава, а голямото заробва. Ако носиш на гърба си чувал със злато и потънеш във водата, ти си загубен. Ако си беден и нищо не носиш на гърба си, и да паднеш във водата, спасен си, лесно ще изплуваш. Ето защо, казвам: Не се товари чрезмерно. Носи толкова, колкото сам можеш да носиш.

Като ученици, вие трябва да изучавате окултните науки, за да познавате първо себе си. Ще отвориш ръката си и ще я изучаваш. Аз изучавам ръката по нов начин. Първо гледам кои пръсти на ръцете са положителни и кои – отрицателни. Това значи, какви сили текат през тях. После спирам вниманието си върху палеца. Той е най-големият пръст. През него тече Божествена енергия. Искаш пари на заем от него. Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не. Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста. Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят. По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека. За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години. Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука. В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип. Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето. И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец. Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци. Затова пръстите в основата си надебеляват. След стомаха идат гърдите. И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга. Най-после иде главата. Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите. Правилно е показалецът, т.е. Юпитеровият пръст, да има конична форма. Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа. Слабите и сухи хора са нервни, сприхави. Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка. За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни. Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем. Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен. Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже. Той трябва да бъде съсредоточен, да не губи равновесие. Не се върви лесно по въже. Като вървиш по земята, всякога ще се ползваш от Божиите блага. Човек трябва да уповава на благата, които е придобил от Бога, а не на човешките блага.

И тъй, който уповава на благата, придобити от самия него, прилича на идолопоклонник, който всеки ден вика:

„О, Ваале!” Свършваш университет и казваш: „О, Ваале!” – Не поставяй силата си на човешкото знание. Ти не си завършил развитието си, още знания трябва да придобиваш. Не си достатъчно учен и силен. Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си. Още много знания трябва да придобиваш. Многото и малкото знание могат да те спънат. Не се радвай, че си свършил училище – още много има да учиш. Не казвай, че нищо не знаеш. Радвай се и на най-малката способност, че знаеш да пееш, да пишеш и да четеш.

Отиваш в едно село, и кучетата започват да те лаят. Как ще ги накараш да млъкнат? Започни да пееш. Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш. Искаш да знаеш, дали говориш добре. Влез в едно общество и започни да говориш. Ако хората те слушат с внимание, добре говориш. – Дали съм силен, това е важно за мене. – Опитай се да вдигнеш някого във въздуха. Пръв той ще признае твоята сила. Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава? Така нищо не се постига. Силата, с която разполагаш, не може да те спаси. – Докога ще ме обират хората? – Докато си слаб. Слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага. Любовта е Божие благо. Знанието е Божие благо. Силата е Божие благо. Щом разбереш Божиите блага и ги използваш разумно, ти се освобождаваш от всички мъчнотии и ограничения.

Сега, аз се радвам, че направих нещо. Посях семето и го изникна, цъфна и върза плод. Смлях плода и го омесих. Оставям хляба да постои малко, след което ще го опека. Веднага няма да го ядете. Ще го оставим да изстине. След това ще се съберем всички на общ обяд.

Какво ще кажете за числото 35,656? Тройката представя Божествения свят. Сегашните хора не разбират този свят. Те се отнасят към него отрицателно, поради което и отношенията им към природата не са правилни. Искат да заставят природата да постъпва като тях, или както те желаят. Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си. Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават. Казваш: Толкова време съм учил! Нищо ли не научих? – Какво си учил? Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил. Той ще каже, че е свършил гимназия и университет. – Кое е същественото, което дават гимназията и университета? – Аз съм християнин. -Кое е същественото в християнството? Аз съм за същественото. Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна. Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо. Богатството е благо от Бога. Следователно, като съзнава това, богатият доброволно дава от себе си. На бедния пък аз давам доброволно.

И тъй, едновременно ще даваш и ще ти дават; ще обичаш и ще те обичат. Закон е: Като даваш, ще ти дават. Като се изпразниш, отново ще се напълниш. Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават. Казваш за някого, че е богат. – Не се заблуждавай. Той е натоварен човек, не е богат. Да си натоварен с богатство и да ядеш сладко на трапезата, това са две различни състояния. Богатият пъшка и не може да яде – натоварен е. Бедният е лек, без товар. Той сяда пред трапезата и сладко яде.

Сега, вие трябва да се спрете върху същественото, да го намерите в своя вътрешен живот. Без същественото, всичко ще се обезсмисли за вас. Казвате: Остаряхме. – Добре, старите са остарели, но какво казват младите? Те казват, че животът няма смисъл. – Колкото са прави старите, толкова и младите. Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората? Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите! – Защо? – За да влезете в новия живот. Божиите блага са в новия живот. Когато овчарят изкарва овцете на нова паша, казва ли им какво да правят? Щом видят прясна, зелена трева, те сами, знаят какво да правят -пасат.

Днес и аз отварям вратата на болницата и казвам:

Тръгнете по този път! Хвърлете болничните дрехи и се облечете с дрехи на здрави хора. – Ще имаме ли удобства, каквито в болницата? – Излезте от болницата и вървете по този път! Питам ви: В болницата ли сте още, или извън нея? Болни ли сте, или служите в болницата? Ако служите в болницата, похвалям ви. Ако сте болни, пак ще ви похваля. На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата. Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си. И двамата придобиват нещо. Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък? Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича. Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича. Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича. – Какво ще правиш? Ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е. на красивата мома. Значи, в широк смисъл, животът е красивата мома. Тя заповядва и на царе, и на владици, и на патриарси. Каквото каже тя, всичко се изпълнява.

Казвам: Същественото за човека е животът. Вижте, какво крие той в себе си и го използвайте. Животът е разумен резултат. Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до великата истина, скрита зад живота. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Каквото и да правите, не може да се откажете от живота. Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света. И вие трябва да вървите по този път. Това да бъде вашият идеал! Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар. Всичко да бъде за слава Божия!

По този път вървете! Той е пътят на новото съзнание, на новата мисъл.

– Само вечният път на светлината води към истината.

3 Лекция от Учителя, държана на 5 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10319 Мнения:

Публикувано 18 декември 2013 - 20:09

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,
държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,
ИК "Жануа'98",  София, 2008 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


По този път


Добрата молитва

„Духът Божи“

Ще прочета 5 глава от Евангелие на Йоана.

„Ще се развеселя“

Човек трябва да знае, да използува благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение не е благо, страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно трябва да знаете, при какви отношения нещата са блага и при какви не са. Самовъзпитанието не е така само един прост процес, също и самопознанието на човека. В древността се е говорило, и сега говорят. Онзи процес е правилен, който върви, но хората не са разбрали. Ако ви се даде тема „Самовъзпитанието“, всеки ще каже нещо за възпитанието. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще каже нещо за доброто. Ако ви се даде тема за любовта, ще пише, цяло съчинение ще направи. Всичко това е хубаво, красиво. Но от казано до казано има голяма разлика.

Да кажем, че сте се научили да смятате. Имате единицата. Ако ви попитат, какво значи единица? Или имате числото 1, 2, 3, тези числа са ви станали обикновени. Но знаете ли вие колко време е взело на природата, за да се прояви единицата, да се прояви във вашето съзнание? Какъв процес ще стане? Тази единица не е изникнала така. Вие вземате един орех като единица и казвате: „Един орех.“ Но никога не се спирате върху онзи, сложния процес за образуването на ореха. И при това може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Може да имаш орехи и ще ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ако ти не знаеш кога да ядеш, яденето не е произволен процес, то е разумен процес. Яденето е един от най-разумните процеси и понеже природата не ни счита, че сме много разумни, затова яденето не ни го дава на наше разположение. Желание имаме да ядем, ние ще и помогнем, ще посдъвчем храната, но влезе ли вътре, тя казва: „Не се меси в тази работа.“ Ти ще мълчиш, инак ще прилича на неопечена тиква. На неопечена тиква прилича или на несварена. Неопечената тиква прилича на несварен боб, даже и свинята не го яде.

Във вашия ум стои идеята, че човек трябва да разбира нещата. Хубаво е, но разбирането не е един затворен процес. Запример мислиш, че си богат човек. Каква полза ще изкарате от това съзнание, че си богат човек. Богатството подразбира, че имаш уважението и почитанието на хората. Каквото искате всякога ще бъде. Значи богатството има известни блага, то е благо за човека. Да кажем, че имате богатство, в един свят имате блага. Ще имате уважението на всичките хора. Но богатството може да не бъде едно благо. Ако вие сте богат в един свят на крадци и разбойници, то те на всеки път ще ви спират и ще ви глобяват, че сте богати. Ще ви глобяват, докато вземат и последната парица в джоба ви. Като ви вземат всичко, вие ще бъдете сиромах в тази държава. И тогава сиромашията ще бъде едно благо за вас, че сте [се] отървали от тях. Ако дълго време вие живеете в такъв един свят, ще кажете: „Не си струва човек да бъде богат.“ Но, като влезете в другия свят, в който няма безправие, тогава ще имате желание да бъдете богат. В тази държава сиромашията минава за леност. Така че, сиромашията в едно отношение е добра, в друго – не.

Аз искам да ви внеса една мисъл, която за природата е нова. Вие четете какво е казал Христос преди 2000 години. Много работи е казал Христос. Понякой път се интересувате какво е казал Господ за в бъдеще, и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за нас в дадения случай: това, което Бог говори, Бог е говорил в миналото; това, което говори сега; или това, което ще говори за в бъдеще? – Сегашното говорене е най-важното. Понеже от сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдеще за другиго. Това, което за нас е едно настояще, за някой е минало вече. Старият човек, който е преминал възрастта на 10-те години, за него детинството е минало. Но едно дете, което е на 10 години, то живее с тези въжделения, които стария човек е имал. Той казва: „Те са детински работи.“ Защо той мисли, че са детински работи? Защото той не е разбирал в детинството това, което трябваше да разбере. И сега казва: „Да умрем, да се освободим.“ Той и старостта не е разбрал. Той казва: „Като отида на другият свят.“ Добре, като отидеш в другия свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но, ако отидеш в оня свят и там не може да разбираш това, което търсиш, тогава ще се намериш в едно противоречие.

За тези противоречия са превождали много примери, но всеки пример може да ви залъже. Един пример прилича на едно бонбонче. Ти го близнеш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се подкрепя. Необходими са сладките думи. Но освен сладки думи, трябва храна на човека. Ако на вас ви зададат един въпрос какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината има друго едно понятие, за което учените хора едва сега трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. Всички твърди тела, които се разлагат, образуват топлина. Всички твърди тела, които се освобождават от своята твърдост, образуват светлина. Следователно светлината и топлината са процеси на освобождение. Та има една топлина и една светлина, които освобождават. Но има една топлина и една светлина, които заробват.

Вие сега ще се спрете върху тези думи и ще кажете: „Как ще бъде това?“ Христос казва на Никодима: „Ако се не родите изново, не може да влезете в Царството Божие.“ Никодим беше учен човек, адепт, с големи познания на времето си. Той казва: „Може ли да влезе човек втори път в утробата на майка си?“ И Христос му казва: „Роденото от Духа, дух е, а роденото от плътта, плът е.“ Никодим му казва: „Как може да бъде това?“ Христос му казва: „Ти си учител Израилев и тези елементарни работи как да не знаеш?“

Ако запитате как може да бъде това, рекох, вие тези работи трябва да знаете. Ако влезете в клас и питате какво нещо е единицата, двойката, тройката и т.н., рекох, тези неща трябва да ги знаете отдавна. Публикувано изображениеВ природата тия числа съществуват. В природата има един вътрешен процес, какво ще разберете от това? Това може да се предаде в една геометрическа форма. Да допуснем, че тук са 35 хиляди ябълки събрани. Но всичките тези ябълки по форма не са еднакво големи. Ако са 35 656 наполеона, тогава цената и тяжестта са почти еднакви. Но да кажем, че имаме толкоз орехи или толкоз ябълки, в дадения случай вие не можете да предполагате, че са избрани по големина. В природата нещата са строго определени. Да кажем, че това число искате да го увеличите. Увеличавам го така, с горните цифри:

23.416

–+ –+–

35.656

Ако това число се увеличава, какво ще спечелите вие? 3 беше минус, значи това е слуга. Ако увеличиш това число, ще стане по-голямо. При обикновеното смятане, вие казвате: „Имам да давам 50 хиляди, имам да вземам 15 000.“ Или казвате: „Имам да давам 24 000. Имам да вземам 5 000.“ Или: „Имам да давам 36 000.“ Но това са механически процеси. Да кажем, че имате 60 000 хора против вас и 15 000 с вас, после имате 24 000 против вас и 5 000 с вас.

Допуснете, че става един отрицателен процес в стомаха. Един положителен процес става в гърдите ви. Един отрицателен процес става в ума ви. Какво ще спечелите, ако с вас са стомахът и дробовете, а главата е против вас? Ако нямате една здрава мисъл в главата си и една здрава храна в стомаха си, какво ще ви помогне чистият въздух отвън. Сега онези от вас, които не сте навикнали да мислите по нов начин, ще кажете: „Седем ката нагоре, седем ката надолу. Какво ще ми трябва това? Какво ще си блъскаме ума върху това.“ На онзи вол, който престана да мисли, му израснаха рога. Като престанеш да мислиш, ще ти израснат рога. Престанаха животните да мислят и им израснаха опашки. Престанаха животните да мислят и им израснаха копита, козина им изникна. Като престанеш да мислиш, копита ще изникнат, косми, рога. Като изникнат, ти прогресирал ли си? Сега козината, рогата и копитата трябва да се снемат. Това са ограничителните условия. Искаш да станеш силен човек в света, мислиш ли, че ако станеш силен, това е едно благо? Конете, воловете са по-силни от човека. Но сега орат, работят. Слонът и той е силен, но и той работи за човека. Човек не е толкоз силен, но ги е хванал всичките, тези силни същества и ги е впрегнал на работа. Ние казваме понякой път: „Ние сме синове Божии, Бог живее в нас.“ Синове Божии сме, а при това боледуваме; синове Божии сме, а не може да се справим с условията. Синове Божии сме, а се тревожим, гневим се; синове Божии сме, а един тон не можем да вземем правилно; синове Божии сме, а не разбираме цифрите, числата. Мислим, че имаме царска кръв. Под думата „кръв“ се разбира винаги „животът“. И Мойсей казва: „Няма да ядете кръвта на животните, а само месото.“ Под „кръв“ се разбира животът. А животът носи интелигентността в себе си.

Ти може да имаш онзи велик живот в себе си, да мислиш. Ако не се е събудил в тебе великият живот да мислиш, това показва, че в тебе не тече царска кръв. Как ще се справите с мъчнотиите в света. Досега сте се справили с мъчнотиите на въшките по много механичен начин. Гребена въшките създадоха. Въшките заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше въшки, гребен не щеше да има. Паразитите са образували гребена. Донякъде това е вярно, но има друг гребен. Въшките могат да се заставят от главата и без гребен. Учените хора мажат главата с живачна мас. Но ние се отклоняваме. Под въшки аз разбирам една низша мисъл, една неразбрана мисъл. В тебе много пъти се затвърди известна мисъл в ума ти. Ти искаш да станеш богат, когато предназначението ти в света не е да станеш богат, а да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. Това е временно. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на Земята, предпочително е, да имаш това, като цел на живота си, но и това не е смисълът на живота. Това е един резултат. Това число трябва да го разложиш, да намериш вътрешния смисъл.

Доброто се отличава по своите качества. Ти казваш: „Той е добър човек.“ Но той е добър спрямо тебе, но той не е добър спрямо другите. Аз, понякой път, разглеждам природата от това становище. Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов. Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе. Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене. Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце. Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не? Това различие съществува. Някого ние обичаме повече, някого – по-малко. Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко. Всяко едно чувство си има свой обект. Ти не може да проявиш едно чувство, което не може да има обект. И мисълта си има своя външна форма. Чистата мисъл сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с някакъв материален предмет.

Да дойдем до разумната страна. Вие седите в едно противоречие в живота. Вашият живот е брънки от противоречия. Противоречията са повече отколкото хармонията. Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас. Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея?“ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене?“ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот. Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си. Това е идеята на Христа. Това е вътрешната страна.

Вие ще кажете: „Как може да бъде това?“ Аз ще ви кажа така: „Това е елементарен въпрос, как да не знаете това?“ Във вас може да е зароди една мисъл, която може да отвлече ума ви от истинското познание. Вие ще кажете: „Колко много знае Учителя, и аз да съм учен като него.“ Ти така се отдалечаваш от въпроса на истината. Вашата работа ще прилича на това. Вие имате един приятел, искате да знаете какво мисли вашия приятел. Да допуснем, че знаеш това. Какво ще спечелиш? Вие мислите едновременно... Има две неща, за които мислите едновременно. Туряте минус или плюс. Искате да знаете, дали ви обича Учителят или не. И намираме, да кажем, минус. Казвате: „Защо не ме обича? Колко съм се лъгал. Аз досега мислех, че той ме обича, а то каква била работата.“ Вие мислите, че сте открили една военна тайна в света. Нищо не сте открили. Защото, ако откриете, че той ви обича, и там се открива една опасност. Ако обясня нещата, то вие ще извадите не това заключение, което трябва, но съвсем ваше заключение. Понякой път гледам, вие ме подражавате и мислите като мене. Каквото сравнение направя и те го правят, по го турят там, дето не трябва. Един ученик отишъл и топлите места и там имало един учител. Неговият учител носел бяла дреха. Ученикът се връща в студените места и си турил такава дреха. Ако беше дошъл неговият учител в студените места, не щеше да носи бяла тънка дреха, но съвсем дебела, вълнена дреха. Той иска да носи в студените места, както учителят носи.

За мене знанието е един процес за постижение на една истина. Дали това знание не води към истината, дали освобождава човешката душа, това е важното. Всяко знание, което не води към истината, към освобождение, то няма голямо значение. Трябва да мислите правилно. Вие сте били ученици да кажем, че имате понятие за себе си, че знаете, но излезете на таблата и учителят ви скъса и ви тури единица или двойка. Вие се връщате унижен. Изменя се вашето отношение. Мислите си, как учителят да ви тури две. Това е една система много механическа. Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа. Ако аз бях учител, на най-способните ученици щях да туря единица, а на най-неспособните – 6. На най-неспособните щях да им давам големи златни кръстове. А на способните нищо не щях да им давам. На болните щях да давам по един сомун хляб, а на здравите ще кажа: „Вие сами ще си намерите хляб.“ Аз предпочитам да не ми донасят сомун и да съм здрав, отколкото да съм на легло и да ми донасят сомун.

Вие се възхищавате от сегашният живот. Прави сте. По в моя ум аз разглеждам целия свят като една болница, в която повече хора са болни, а по-малкото здрави. И тези, здравите хора са ангажирани да гледат болните. Болните казват: „Дай това, дай онова.“ Болни те имат желания и той казва: „Това ме боли, онова ме боли. Езикът ми е бял. Остарях.“ Казваме: „Много хубаво, светът там е уреден.“ Щом болният го изпъдят, щом му издадат диплом, че е оздравял, няма да има отвън някой да му слугува. Няма сестри братя милосърдни, а му дават една мотика или мистрия или лопата, или друга някаква работа. Или ще дадат един чифт волове с рало. Той седи и казва: „Какъв опак е светът! Колко благородни бяха онези хора, тези сестри! Колко внимателно ме пипаха!“ Сега вие си представяте Небето като място на болните хора. Казвате: „Дали е както тук на Земята?“ Не. Там, като влезете в рая, ще ви дадат работа. Ти казваш: „Там като ида, да си почина.“ Това е криво тълкувание. В онзи свят, под почивка разбират да си починеш от греха. Грехът, това е голямото мъчение. Да си починеш от греха. Тук на Земята човек работи. Събира всичкото, после го оберат и го изпращат при баща му. След като събере там, пак го пращат тук. Злото и доброто в света – един човек може да вземе една или друга форма, той може да е един ангел спрямо себе си, а демон спрямо своите ближни. Той може да е ангел спрямо другите, а демон спрямо себе си. Запример има хора, които се самоубиват. Хвърлят се от канарата или се самоубиват с револвер. Човек не е самостоятелен спрямо себе си и спрямо другите. Къде се крие първата причина? То е неразбирането на този вътрешен процес в природата. И най-хубавото ядене, ако ти го сготвиш и го оставиш, то ще се развали. И най-хубавият плод, ако го сготвиш и го оставиш, ще се развали. Следователно, това благо, което ти е дадено от Бога, ако ти не го употребиш, то ще се превърне след време в твое зло.

Сега във вас искам да остане мисълта, не да си кажете: „Колко сме грешни.“ Тази мисъл за грешността произтича от вашето отклонение. Най-първо да остане във вас мисълта, че Бог ви е дал всички блага първоначално. Дали разбирате или не, то е друг въпрос.

Новата мисъл е, че имате всичките блага дадени, и тези блага трябва да се развият. Трябва да работиш над себе си, да работиш над онзи материал, който ти е даден, да работиш за развитието на онези добродетели и способности, в това е различието. Всичките хора са работили в различни направления и от резултатите на техния живот, разбираме по какъв път са вървели. Вървели са по една много крива линия и много малко добри резултати имат.

Та рекох, какъв трябва да бъде процесът? Ние казваме, че всичките хора ще бъдат спасени един ден. Това с идея. Ако ние предполагаме, че хората ще грешат, тогава животът няма смисъл. Светът е създаден, за да се прояви Божията Сила, Божията Благост. Да се прояви Бог във величието си, в онези хубави работи, които хората трябва да възприемат и да станат подобни на Бога. Не да имат желание да управяват света. Има две неща, които човек трябва да разбира. Едното от тях ще разбере, а другото никога няма да разбере. Вечното или крайно голямото и крайно малкото. Великото, голямото в света, той ще разбере, но великото малко в света, то никога няма да го разбере. Великото малко в света ще остане една от великите тайни, неразбрани. Всички се стремите към великото голямо. Всички искате да станете все големи. Целта е към голямото, но никой от вас не иска да стане малък. Христос казва: Понякой път имайте желание да станете малки, понеже малкото в света е, което освобождава хората. Голямото в света заробва, а малкото освобождава. Голямото осмисля живота, а малкото го обезсмисля. В това съществува противоречие. Малкото освобождава, голямото заробва. Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва. Малко хляб имаш и ти се заробваш. Много хляб имаш и ти си свободен. Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство. А крайната сиромашия във водата е твоето спасение. Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш. При дадените условия, това са само отношения. Щом излезете от водата, други са отношенията.

Аз съм изследвал една наука по един нов начин. Аз съм разглеждал ръката, известни хиромантици имат известни правила, то е знание. Най-първо, когато аз видя една ръка, най-голямата мъчнотия е да намеря кой пръст е положителен и кой отрицателен. На лявата и на дясната ръка кой пръст е положителен и кой отрицателен. Твоят палец какво отношение има: положителен ли е или отрицателен? Най-първо ти трябва да знаеш какъв е палецът ти, положителен или отрицателен? Положителен ли е в дясната ръка или отрицателен в лявата ръка. И обратното. Или пък и двата палеца са положителни и отрицателни. Палецът е резултат на известни сили, които работят. Всяка Божествена сила, която иска да се прояви в тебе, тя ще се прояви чрез палеца. Това са геометрически форми. От някого искат пари, аз му гледам палеца. Аз зная дали той ще даде пари или не. Това е за обяснение. Той си движи палеца нагоре и надолу. Има си някаква причина в това. Тогава вземам, че измервам тези разстояния, на членчетата отвътре до долната част на пръста. В пръста горното членче е Божествения свят, средното членче е умствения свят, а долното членче е материалния свят. По тези размери, природата ни дава какъв е човекът в сегашното си проявление.

Това са много сложни работи. На вас ви трябват 20 години, за да разберете елементарните работи. И най-видните хиромантици много малко разбират тези работи. Ако показалецът е дълъг, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е много дълъг, човек е Сатурнов тип, ако безименният пръст е дълъг, човек е Слънчев тип. Ако малкият пръст е много дълъг, човек е Меркуриански тип. Това е общо казано. Всеки един тип има известни форми. Когато Юпитер дойде в света, най-първо го посреща стомахът и му дава всичките подаръци. Тогава Юпитер ги туря долу, в долното членче на Юпитеровия пръст и пръстът става дебел. После идват гърдите и те ще го посрещнат и ще му дадат подаръци и той ще ги тури в средното членче. После иде главата и тя ще му подари някои неща и той ще ги тури в горното членче. Ако Юпитеровият пръст е конически, това е нормално. Всички тези хора, които са пълни по тяло, по лице, те са добре разположени, имат добро разположение. Тези, които са сухи, те приличат на човек, който е на върха на един нож, като акробат. Този човек трябва да пази равновесие. Той седи с върлина на въжето и си казва: „Осъден е животът ми.“ Другият, който е пълен, казва: „Аз и с върлина мога да се смея.“ А пък онзи, на когото стомахът му не е благообразен, той не може да се смее с върлина.

Да приведа: ако ти разбираш Божиите блага, които Бог ти е дал, ти ще приличаш на един човек, на когато стомахът е благообразен, ако не ги разбираш, ще приличаш на човек, който стои с върлина на върха на въжето. Не се върви по въже, а по земята като вървиш, ти всякога може да разполагаш с онези блага, които Бог е вложил в нас. И ние на тях трябва да се осланяме, не на онова, което ти си придобил, не на богатството, което ти си придобил. Иначе се самоизлъгваш. Ако ти уповаваш на това, което си придобил, ти ще приличаш на онзи, който казва: „О, Ваале!“ А като си спечелил 50 – 60 хиляди лева, казваш: „О, Ваале“. Като свършиш университет, пак казваш: „О, Ваале“. Щом ти вярваш в тези 4 години, ти туряш една преграда на своето развитие. Ти се радваш, че си свършил университет, не полагай твоята сила върху това знание. Ти не си още учен. Някой ще дойде по-учен, по-силен от тебе, ти има да придобиваш още много повече. Това може да стане една спънка за тебе. Ти се радвай, че си свършил. Не казвай, че е нищо. Но се радвай на най-малките способности: че знаеш да пееш малко, че знаеш да пишеш, да рисуваш.

Минавам някой път, лаят ме кучетата. Ако млъкнат кучетата, тогаз пеенето ми било добро. Рекох, достигнал съм в пеенето до известна степен. Отивам при някои хора и почвам да им говоря. Ако мога да ги накарам да ме слушат, тогава виждат, че съм нещо. Дигна някой човек на въздуха и хората казват, че съм силен. Но някой друг дигне мене. Така нищо не се разрешава. Силата, с която разполагаме, не е в състояние да ни спаси.

Докога мене ще ме обират? – Докато съм слаб. Под слабост, разбирам следното: докато не разбирам Божиите закони, любовта, като Божие благо. Любовта е едно Божие благо. Знанието е Божие благо. Силата е Божие благо. Като почнем да разбираме, че това с Божии блага, ние сме вече в пътя на онова освобождение.

Та сега аз се радвам. Посях, замесих, втория път нека покисне малко и този хляб, след няколко седмици, нека се опече, и ще го близнете. Ще го опечем, няма да го ядете много топъл и сух няма да го оставяте. Ще се съберем на един обед.

Забележете числото 35 656. Три е Божествен свят. При сегашното състояние, Божественото е отрицателно. Ние не разбираме благата, които Бог ни е дал, следствие на това ние искаме да заставим природата, да правим така както ние мислим. Ако мислиш право, да си платиш, ще се намали дългът. Ако не платиш, ще се увеличи дългът. Казваш: „Толкоз време съм учил.“ Какво си учил толкоз време? Най-учените от вас, искам да ми кажете какво сте научили, какво е? Не, което не сте учили. Ти казваш: „Свършил съм гимназия, университет.“ Кое е най-същественото в гимназията и в университета? Ти казваш: „Аз съм християнин.“ Кое е най-същественото в християнството? Аз съм за същественото. Аз, като видя един човек, който знае, той ме радва. И като видя един невежа и той ме радва. Като срещна един богат човек, аз се радвам, че мога да взема нещо от него. Като срещна един сиромах човек, аз се радвам, че мога да му дам нещо. Срещам аз богатия, аз го считам като едно благо от Бога и без да му казвам, той ми дава. Като видя беден, аз му давам.

Едновременно трябва да имате желание да обичате и да ви обичат. Да ви дават и да давате. Защото законът е такъв. Като давате, ще ви дават, като се изпраздните, Бог, като ви срещне, ще ви даде. Бог дава на онези, които дават. Не дава на онези, които не дават. Ще каже някой: „Тези хора са богати.“ Вие се мамите за богатите. Те са натоварени. Да си натоварен с богатство и да ядеш хубаво на трапезата, това са две неща различни.

Та рекох сега, в онези вътрешните процеси трябва да намираме същественото, защото, ако не намираме същественото, животът ни ще се обезсмисли. Мнозина срещам, които казват: „Остаряхме.“ Братя или сестри казват: „Остаряхме.“ Ученикът казва: „Не мога вече.“ Вие сте остарели и не сте се подмладили. Има спиране. Вие сте спрели на едно място и добрите, и учените, и богатите, не знаете какво да правите. Какво е предназначението на един учител в света? Да каже на всичките тези хора: „Отварям вратата.“ Рекох, по този път! Да влезете в този, Новия свят. Всичките блага са в този, Новият свят. Овчарят, като закара овцете на нова паша, всичките тези овци, пасат, пасат. Те не питат там какво да правят. Ще пасат. Сега аз искам да ви покажа пътят. Дали ще имаме там удобствата на болницата? Всичките тези дрехи на болницата, ще ги оставите както са и ще излезете като един здрав човек. Болните са на място само за болния свят. А пък здравите са за здравия свят.

Та, ще оставя във вас мисълта: Излезли ли сте от болницата или сте още в болницата? После, болни ли сте в болницата или сте служащи в нея? Ако сте служащи, ще ви похваля. Ако сте болни, пак ще ви похваля. И в единия, и в другия случай за мене е приятно. Болният е много нежен, мек, светия. Ако искате едно хубаво състояние на човека, намерете го когато страда. Виждали ли сте вие някоя разочарована мома или разочарован момък? Той казва: „Не съм богат, не съм здрав, прост съм, не съм облечен и затова тя не ме обича.“ Това са състояния, през които всеки един от вас, всеки ден минава. Аз вземам това в много широк смисъл. Аз някой път вземам живота като красива мома: не те обича, но ти пише любовни писма, гледа те строго. Седнеш и очакваш едно благоволение. Ще очакваш. Животът е една много красива мома. Момите заповядват на света. Животът е една красива мома, която заповядва на всички и всички я слушат и царе, и патриарси.

Та рекох, същественото благо, което трябва да разбираме, животът какво носи скрито в себе си. Животът е един разумен резултат, който се изявява и трябва от този разумен резултат да се приближаваме към онази велика истина, която седи зад живота. Христос казва: „Това е Живот Вечен, да познаем Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ние не можем да се откажем от живота. Това е наука. Ние сме за живота, за знанието, за любовта, за силата. Ние сме за силата в пълния смисъл на думата. Ние сме за доброто, за мекотата. Ние сме за всички тези неща и към тях трябва да бъде нашия идеал. Но всеки, който е придобил тези блага, трябва да ги принесе на Божествения олтар, за да бъде всичко за Слава Божия. Това трябва да бъде и новото съзнание сега в света.

Само Вечният Път на Светлината води към Истината. (Три пъти)

12 година,
3-та лекция на Общия Окултен клас
5.Х.1932 г.
Изгрев, София







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни