Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_10_07 Съзнание и свръхсъзнание / Знание - съзнание и свръхсъзнание (Силите в пръстите. Знанието в природата)

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:03

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),
държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),
държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето



Съзнание и свръхсъзнание


– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Как са създадени ръцете и краката“.

Природата не обича безпорядъка. Поради безпорядъка в човешкия живот, хората са изпаднали в невежество.

Толкова години наред и стари, и млади, правите гимнастическите упражнения но никога не ги изпълнявате, както трябва. Преди всичко, трябва да се изпълняват ритмично. Когато си вдигате ръцете нагоре, трябва да си напълните дробовете с въздух. Значи, с вдигането ръцете нагоре, трябва да възприемете нещо. И гайдата не може да свири, докато не я напълните с въздух. За да добие сили, човек трябва да яде. Ако няма храна и движение няма. Като спускаш ръцете надолу, ще изпускаш въздуха. А вие правите обратно: като се изправяте и вдигате ръцете нагоре, вие издишате, а като сваляте ръцете и клякате – тогава вдишвате въздух. По такъв начин изпълнявани, упражненията не дават никакъв резултат. Гледаш някой върви, главата му наведена на едната или на другата страна, гръбначният му стълб се изкривил. Това са неестествени положения. А трябва да вървиш прав по отношение на известна плоскост, на известни сили, които действат в тебе. Ако не си в хармония с тези сили, ти не можеш да мислиш правилно, да чувствуваш правилно. Ти си загубил перпендикуляра си към плоскостта, по която се движиш. Тук плоскостта я разбирам чисто физическо поле, в което едновременно и работиш.

Вие изучавате различни науки, като упражнения за вашия ум. Всичко това, обаче, няма особено приложение в живота ви. Като казвам, че няма приложение, искам да разберете, че това, което знаете, има повече отрицателен характер, отколкото положителен. Под „отрицателен“характер разбирам, че човек яде повече, отколкото трябва. Следователно, стомахът му не е в състояние да смели приетата храна и той повече губи, отколкото печели. Тогава човек изпитва едно неразположение. Какво се иска от него? – Да яде по-малко. Идеята, че с малко храна не може да се поддържа организмът, не е права. Малкото количество храна, добре асимилирана, дава повече енергия, отколкото многото храна, не добре обработена.

Човек трябва да има ясна представа за себе си. Ти имаш едно тяло с различни органи: мозък, сърце, дробове, стомах, ръце, крака. Те са резултат на работа от хиляди векове и хиляди същества. Днес ти се ползуваш от този готов резултат. Ти имаш тяло тежко 60, 70 или 80 кг и не знаеш защо, всъщност, ти е това тяло и защо е толкова тежко. Не знаеш истинското предназначение на твоите органи. Казваш, че можеш и без това знание. – Съгласен съм и без знание може. Вие влизате в една стая. Хазяинът ви показва стаята и си излиза. Къде са ключовете на осветлението, не знаете. Въртите се натук – натам, не можете да светнете и оставате в тъмнина. Защо не попитахте хазяина, има ли осветление на стаята; къде са ключовете; къде е чешмата? Много неща трябваше да разпитате, за да не се намерите в затруднение. Това са положения, които не зависят само от вас, но от всички живи същества. Всяко живо същество се нуждае от ориентировка. В това отношение, низшите същества живеят по-добре от висшите. Вие, например, сте заети със своите нововъведения. Например, новата дреха внася нещо ново във вас и вие искате да я облечете. Обличате дрехата, въртите се наляво – надясно, радвате и се. Забравяте даже да ядете. Все за дрехата си мислите. И уроците си забравяте да учите. Готови сте цял ден да се разправяте с новата си дреха. Има смисъл да се облечете с тази дреха, само когато нямате работа. Щом имате уроци, оставете дрехата настрана. Какъв смисъл има, да бъдеш облечен с нова дреха и да отидеш на училище с неприготвени уроци? Така облечен, ти може да съблазниш някого с дрехата си.

Сега, да разгледаме известни процеси от гледището на науката. Например, казва се, че и студът изгаря и огънят изгаря. Обаче, вода, изложена на студа, замръзва; ако се тури на огъня, тя започва да ври и постепенно се изпарява. В двата случая имаме два различни процеса. Значи, има огън, който смразява, т.е. втвърдява телата. Има огън, който ги изгаря. Какво придобива човек, ако в един случай замръзва, а в друг ври и се изпарява? Ще кажете, че и едното и другото са тежки психични състояния, през които вие често минавате. Казваш: Тежи ми раницата. – Това не ме интересува. – Какво да правя да облекча състоянието си? – Извади от нея едно кило и го хвърли настрана. – Пак ми е тежка. – Извади още едно кило. – Гърбът ми е охлузен от тежката раница. – Вади от нея и хвърляй, от тебе зависи, ти си господар на положението. Ако не можеш да хвърляш, ти си слуга. Напусни господаря си и стани господар на себе си. – Кой ще ме храни тогава? – Щом не се решаваш да напуснеш лошия си господар, ще носиш тежката раница. – Кой е лошият господар? – Кривата мисъл. Докато мислиш криво, ти си при лош господар. Щом изправиш мисълта си, отиваш при добър господар. Пази се от кривата мисъл, т.е. от лошия господар, който ще ти тури юлар на главата. Кажи си: Господарю, не искам да ходя с юлар. Всичко хвърлям, искам да бъда свободен.

Нова мисъл, ново разбиране е нужно на човека! Досега си мислил по стар начин. Отсега нататък ще мислиш по нов начин и ще разбираш нещата по нов начин. Представи си, че колата, на която се качваш, е счупена. Какво ще правиш? Ако чакаш да дойде майстор отнякъде да я поправи, това е старото разбиране. Майсторът може да дойде след два – три месеца. Ще чакаш ли толкова време? Новото разбиране ще те научи, какво да правиш. Ще свалиш товара си, ще го сложиш на гърба си и ще продължиш пътя си. Докато разчиташ на хората, ти си в старото разбиране. Щом разчиташ на себе си, ти си в новото разбиране. Разчитай на своите сили, за да се обновиш. Този е естественият път на живота. Всяка неестествена мисъл, всяко неестествено чувство внасят противоречия в човешкия живот.

Работете съзнателно върху себе си, да се подготвите за новото знание. Ще дойдат великите учени, великите майстори, които ще ви въведат в пътя на новото знание. Ако вървите по пътя на сегашното знание, нищо няма да придобиете. Външно ще минавате за учени или за богати, но нито знанието, нито богатството могат да ви спасят. Ако си богат, ще си направиш голяма къща, ще си купиш автомобил, ще се ожениш, деца ще имаш. Един ден ще умреш и на паметника ти ще пишат: Тук почива добър, благороден човек. Тези думи ще ви спасят ли? Лежи богатият в гроба, съзнава всичко, което става с него, но никой не може да му помогне. Четат му молитви, плачат, говорят добре за него, но той лежи в гроба и се мъчи. Той предпочита да дойде някой човек да каже нещо лошо за него, но да го изхвърли вън от гроба, отколкото всички да говорят добре за него и да го оставят да се мъчи долу, дълбоко заровен в земята. Такова е и вашето положение, като ученици. Вие очаквате да дойде някой при вас да ви похвали, да каже, че сте способни и даровити. Даровит, способен си, но ходиш бос и окъсан, без пет пари в джоба. Даровит и способен си, но професорът те скъсал на изпита. Благороден си, но гостилничарят няма доверие в тебе, не ти дава ядене. Той те пита: Имаш ли пари? – Нямам. – Щом нямаш пари и ядене няма. Ако остане нещо от яденето, ще ти дам малко да се нахраниш. – Кой е изходният път от това положение? – Според мене, ще правите опити, ще се упражнявате и така ще намерите изходния път. Ще изнесеш водата вън, при голям студ и ще я нагряваш. От една страна ще я нагряваш, от друга ще замръзва. Това е упражнение със знака плюс. После ще внесеш водата в стаята, ще я сложиш на огъня и след няколко часа водата е изчезнала. – Защо? – Огънят е силен.

Поглеждате в тенджерата, нищо няма – празна е. Значи, имате знака минус. И ледът, и водата са полезни на воденичаря. Той чака да се стопи леда и да кара воденицата му. Ако водата се е изпарила, ще почака, докато се охлади, да се превърне във вода и пак да кара воденицата. Ще работите с плюсовете и с минусите, като знакове в алгебрата, докато решите правилно всичките си задачи.

Нека спрем вниманието си върху ръката, като израз на известна дейност в човека. Коя страна на ръката е положителна и коя – отрицателна? Ръката има отношение към известна област на мозъка. Не само цялата ръка, но всеки пръст на ръката има отношение към специфична област на мозъка. Доказано е, при това, че силата на палеца е равна на силата на останалите пръсти. Половината от енергията на човека е вложена в палеца. В него е вложена разумността на човека, по която той се отличава от животните. Животните имат най-много четири пръста. В тях липсва палеца, т.е. разумността. Приложението се крие в палеца. От енергиите, които излизат от него, зависи активността на човека. От палеца излизат енергии, които дават подтик.

И тъй, всеки пръст е източник на известен род енергия. От енергиите на пръстите се определят желанията на човека. Имаш желание да се качиш на един връх, висок около 8 – 10 км. Не е достатъчно само да желаеш. Важно е, можеш ли да издържиш на тази височина. Който се качва на големи височини, той започва да се задушава. За да се изкачи на тази височина, трябва да поема въздух отвън. Иначе, той ще изгуби съзнание. Днес малцина могат да се качват на високи места. Желанието на човека, да се качва по високи места, има отношение към неговия вътрешен стремеж да се повдигне. Да се повдигнеш в обществото, да заемеш висок пост, да станеш известен, виден човек, това значи, да се качиш на висок връх. Можеш ли да издържиш на такава височина, без да изгубиш съзнание? Лошо е, никой да не те познава, но още по-лошо е, всички хора да те познават. Желанието на човека да се прослави е Божествено, обаче, да се прослави пред онези, които го обичат. Да те обичат хората, това значи, да те повдигнат. Няма по-страшно нещо от това, да те повдигнат хората, с цел да те използват. Какво се ползва овцата от познанството си с вълка? – Тя се излага на голяма опасност. В края на краищата, овцата ще плати с живота си. Казваш, че като по-силен, вълкът ще постъпи кавалерски с овцата, ще я придружава до ливадата да пасе. – Ще я придружава, докато я изяде. След това, никъде не можеш да я намериш. Не правете връзка между вашите благородни мисли и вълчите мисли, т.е. мислите от низш произход. Не запознавайте една висша мисъл с една низша мисъл.

Казано е в Писанието: „Побеждавайте злото с доброто!“Това е друг въпрос. Оставете добрите мисли да минават през ума ви, за да станат силни, мощни. Вън от ума, мисълта е слаба, пасивна. Щом мине през човешкия ум, тя става силна. Тогава тя може да прави чудеса. Всяка мисъл, добра или лоша, може да се използва от човека, като разумно същество. Какво ще постигнете, ако енергиите на вашите пръсти са отрицателни? Ако енергиите на пръстите са положителни, всеки момент вие придобивате нещо. Средният пръст е високият връх на човешката ръка. На този пръст винаги може да се разчита. Той представя човешката съвест. Да бъдеш положителен, това значи, всеки ден да преглеждаш сметките си; да знаеш, какво можеш да изразходваш и какво ще ти остане. Средният пръст отдава правото на всички хора. Да се качиш на този връх и да не отдадеш правото на всекиго, това показва, че не си се издигнал над хората. Какъв смисъл има изкачването на този връх? Следователно, има смисъл да се изкачиш на върха, ако можеш да отдадеш правото на всеки човек. Иначе, качването е безпредметно. Дали само на един човек, или на себе си отдаваш правото, това подразбира изкачване на върха. Когато енергиите в малкия пръст са положителни, това показва, че можеш да се ползваш от скритите богатства в него. Каква полза, че си богат, а стомахът и гърдите ти са слаби? При тези условия, малкият пръст ще ти създаде големи нещастия. Около тебе ще се съберат лекари да правят опити, с цел да те лекуват. Богат си, щедро плащаш, но същевременно страдаш. Такова е положението на мнозина от вас.

Мнозина питат: Защо идват страданията? Защо светът е създаден така, че хората трябва да страдат? Ето един въпрос, на който никой не е отговорил. Като не можете да си отговорите, вие казвате: Светът трябва да се оправи, да се махнат страданията. Така мислят и мишките. Като видели, че не могат да се освободят от преследването на котката, те решили да и закачат звънец, че отдалеч да я чуват. Обаче, и досега не се е намерила мишка, която може да закачи звънец на котката. Знание е нужно за това! И хората не успяват в желанията си, защото не са техни. Те са наемници, служители на чужди желания. Казваш: Ще убия този човек! – Твое ли е това желание? Ти ще го убиеш, но и тебе ще убият. Ти, който изпълняваш чуждо желание, господар ли си на себе си? Ако две тела се движат едно срещу друго и се блъскат, какво са постигнали?

Аз искам да ви обърна вниманието на факта, кога служите на вашите желания и кога – на чуждите. Всеки трябва да си отговори, господар ли е на своите желания, или техен слуга. Ако си господар на своите желания, ще имаш един резултат; ако си слуга, ще имаш друг резултат. Освен това, важно е, дали си добър, или лош господар. Също така, от значение е, какво е желанието ти: добро, или лошо. Ако желанието ти е лошо, търси начин да се освободиш от него. – Не мога да се освободя. – Щом не можеш, ще носиш последствията на своето лошо желание, без да ти помогне някой. Следователно, ако намирате, че светът е лош, ще знаете, че той е резултат на нещо. Всеки човек е отделна единица, която работи в света. Ето защо, като говорите, че светът е лош, имам предвид човешкия свят.

Да вземем числото пет, като сбор от пет единици, или числото пет в първа степен. Това число може да представя пет пясъчни зърна, пет ябълкови семки, пет вола, пет коня или пет души, ваши приятели. От пясъчните зърна нищо не можете да получите. От ябълковите семки, като ги посеете, ще получите ябълки. Конете и воловете можете да впрягате на работа. Най-много можете да получите от вашите приятели. Значи, имате едно и също число, а различни резултати. Ако знаете произхода или съдържанието на това число, ще направите много работи. Какво ще направите с петте ваши добри приятели? Можете ли и тях да впрегнете на работа? Как ще ги впрегнете, ако са по-силни от вас? Ще кажете, че това е мъчно разрешима задача, като Гордиевия възел. Понеже не се намери човек да го развърже, Александър Велики го разрязал с ножа. Обаче, това е механично разрешение на въпроса. Александър Велики разряза Гордиевия възел, но не можа да запази империята си. В какво се заключава величието на Александър Велики? Той разреши задачата на Гордиевия възел само в едноизмерния и двуизмерния свят. Той не знаеше, че освен чрез разрязването на Гордиевия възел, има и друг начин за разрешаване. Така разсъждават всички същества, затворени в един кръг. За да излезеш от кръга, той трябва някъде да се пречупи. Ако едно същество от триизмерния свят разрешава въпроса, то ще прескочи кръга. За него кръгът представя една от великите тайни. То казва: Кръгът трябва да се прескочи. Така и кръгът ще остане цял, и задачата решена. Понякога и вие, като съществата от двуизмерния сват, разваляте връзките си с кръга. В случая и вие сте двуизмерно същество. Следователно, ако имаш пречка на пътя си, вдигни крака си и я прескочи. Няма защо да я късаш, да я пречупваш. Кажи си: Аз ще прескоча кръга и ще вървя напред. Повече няма да се занимавам с този въпрос.

Съвременната математика си служи с числата, като с мъртви величини. Живата математика гледа по друг начин на числата. Достатъчно е да погледне на петте пръста на ръката, за да ги определи като живи числа. За нея са важни не само петте пръста, но и тяхното подразделение на фаланги. Тя разглежда и линиите на ръката, като възможности, вложени в самия човек. Това не е само предположение, но и реална мярка. Ще влезете в световете на фалангите, като отделни от световете на пръстите. Това са все ваши приятели, с които ще мерите разстоянието от един свят до друг. Първата фаланга на всеки пръст представя Божествения свят. Втората фаланга представя ангелския свят, а трета фаланга – човешкия свят. Основата на пръста е животинският свят. Като изучавате пръстите си, ще знаете, кой свят взима надмощие във вас. Наблюдавайте ръката си – долната, горната, дясната и лявата страна, после върховете на пръстите си и ги съпоставяйте.

Като ученици, вие трябва да прилагате знанието си в живота. Пееш, упражняваш се с години, но като трябва да приложиш знанието си, не успяваш. Минаваш през гората и пееш. Обаче, като срещнеш мечка, веднага бягаш. Защо не я спреш с песента си? Гладен си. Иди при гостилничаря и пей. Ако той те нахрани, ще знаеш, че пеенето ти има успех. Окъсан си, нямаш дрехи. Иди при дрехаря и пей. Ако ти даде нов костюм, пеенето ти има успех. Ако нямаш приятели, пак пей. С доброто пеене ще си намериш добри приятели. Въпреки това, казваш: Защо Бог ме създаде? – Колкото и да питаш, няма да ти се отговори. Ти бил ли си при създаването на човека? Знаеш ли, от каква кал си създаден? – Не зная. – Щом не знаеш, мълчи, не питай, защо Бог те създаде. Ще кажете, че вашите баби и прабаби знаят, как е създаден светът. По този въпрос никой нищо не знае. – Мойсей е писал за създаването на света. – И Мойсей нищо не знае. Създаването на света е въпрос на далечното минало. Често чуваш да казват: Аз го направих човека. – Какво означава това? Никой никого не може да направи човек. Бог е създал човека, вдъхнал в него дихание на живот и той станал жива душа. Бог е създал човека, без да види някой, без да го пипне. Може ли и вие да направите същото? То е все едно, да изпълните заповедта на онзи цар, който искал да му ушият дрехи, без да ги пипне човешка ръка. При днешните условия, това е невъзможно.

Днес аз говоря само за онези от вас, които разбират. За останалите, това е забава, както се забавляват момите и момците. Щом чуят тъпана, всички трепват, хорото започва да се върти. Някога барабанът бие и във време на война. Щом удари барабанът, войниците влизат в бой. Горко на онези, за които бие тъпанът. Ще одереш кожата на едно животно, ще направиш от нея тъпан и после ще очакваш щастие. Няма случай, да бие тъпан на сватба и след време сватбарите да не се разбягат. Разумната природа избира средствата, с които си служи. Тя казва: За благородни работи са нужни благородни средства. Ако обичаш един човек, ще му дадеш най-хубавата храна. Ако не го обичаш, ще му дадеш най-лошата храна. Природните закони действуват навсякъде – и в атомите, и в молекулите. И химикът, колкото и да е учен, е длъжен да спазва природните закони. Опита ли се да ги заобиколи, те гледат на него като на крадец и разбойник и го държат отговорен за всичко. Той краде, а природата налага своето наказание.

Учените измислиха различни изобретения, а природата ги коси. Те измислиха електричеството, а природата ги свърза с електрическия ток. Учените се стремят да се домогнат до най-скритите тайни на природата, но те не подозират, че един ден тя ще ги унищожи. Когато се доберат до последната тайна на природата, те ще изчезнат от лицето на земята. Да изучавате тайните на природата, без нейно съгласие, това е насилие, това е престъпление. Ако природата има любов към тебе, тя сама ще ти повери своите тайни и ти никога няма да злоупотребиш с нейното доверие. Щом ученият изчезне от лицето на земята, това показва, че той не е работил в съгласие с волята на природата. Където има насилие, там последствията са лоши. Не стана ли същото с първия човек? Бог му каза: Няма да се докосваш до това дърво! Ако се опиташ да разбереш тайната, която се крие в него, ти ще умреш. Що е злото? – Последната тайна на природата. Трябва ли да разрешиш тази тайна? Не се опитвай да разрешаваш въпроса за злото. Не разрешавай и въпроса за доброто. Приеми ги като факти. Тогава злото ще носи своите лоши последствия, а доброто – своите добри последствия. Ползвай се от добрите последствия на доброто, а избягвай лошите последствия на злото. Не се стреми да победиш злото, нито да го помириш с доброто. Не търси произхода на злото. Досега никой не е разрешил въпроса за злото. И първият човек не можа да го разреши. Вместо да постигне нещо, той изгуби и това, което имаше. Затова, за него се казва, че оголял. Но и с това не се свърши.

Това е тайната, която ви разкривам сега, а именно, да не се занимавате с доброто и злото. – Значи, не трябва да учим. Каква наука е тази – да се занимаваш със злото? Питам: Какво се ползуваш, ако знаеш теглото на земята? Някои учени изчисляват теглото на земята, но това са предположения. И аз съм теглил земята, но още не съм дошъл до истинското и тегло. Всеки ден я тегля и учените я теглят, но в изчисленията им намирам грамадна разлика – с тонове килограми. Правят изчисления и с теглото на слънцето. Според мене, земята тежи точно толкова, колкото и аз тежа. Всеки може да каже същото за себе си. Никой не може да изчисли теглото на земята. Тя е толкова тежка, колкото и лека. Земята е съставена от безброй малки частички. Всяка частичка е малка земя, която се движи с неимоверна бързина, която си има северен и южен полюс, свое слънце и планети. Тя се движи толкова леко из пространството, с такава подвижност, че не се поддава на теглене. Всички частици, събрани заедно, образуват земята, със свой собствен център, наречен тегло на земята. Привличането на земята от слънцето означава нейното тегло. Казват, че мисълта на някого е тежка или лека. Това подразбира нейното тегло. Кои мисли са за предпочитане: леките, или тежките?

Казва се, че злото е тежко, а перото – леко. В случая, златото, макар и тежко, е за предпочитане. Какво може да се направи с лекия чук? Тежкият чук забива гвоздеите, а не лекият. Тежкият чук е на мястото си. Внесете ли го в ума си, той ще ви причини вреда. Там той представлява отрицателната мисъл. Къде ще поставите например, омразата? Мястото и е на физическия свят, а не в умствения. И гневът е чук, с който се чупят камъни. Ще чукаш камък след камък, докато излезе нещо от тях. Не става ли същото и на бойното поле? Там хората се мушкат с ножове, а после минават за герои.

Един войник разказваше, че като влязъл в един сръбски окоп, намушкал с ножа си 30 сръбски войника. Това не е истина. Турците казват: И да видиш, не вярвай! Може да е намушкал един – двама сърби, но тридесет! Той иска да се представи герой. Казвам: Ако всички българи бяха намушкали по 30 сърби, България щеше да бъде велика и свободна – нямаше да има неприятели. Ако наистина си намушкал 30 сръбски войника, ти щеше да изгубиш сражението. С мушкане въпросите не се разрешават. В някое отношение и вие приличате на този войник. Той се хвали, а другите ударили на бяг от страх. Лесно се казва, че не те е страх от нищо, но като се натъкнеш на мъчнотия, не знаеш, как да я разрешиш.

И в математиката има мъчни задачи, някои и досега не са разрешени. Такава задача е, например, определяне квадратурата на кръга. Ето един начин за разрешаване. Вземете един кръг и направете от него квадрат. Това е практическо решение на задачата. Обаче, математиците искат да изчислят квадратурата на кръга. Мъчнотията на изчислението е в това, че кръгът е в постоянно движение, при което ту се разширява, ту смалява и не може да се изчисли. Значи, кръгът трябва да се спре. Тогава ще намерите четирите точки на квадрата и ще пуснете кръга в движение. Важно е да спрете временно кръга и така да определите неговата квадратура.

И тъй, не се спъвайте от неразрешените задачи на науката, но знайте, че те представят богат материал за бъдещето. Досегашните научни теории, взети заедно, представят известни истини. Ако те не са напълно обработени, бъдещето ще завърши работата. Учените ще се домогнат до абсолютната истина. Всяка научна теория представя известна фаза от истината. Следователно, не мислете, че тази фаза ще разкрие цялата истина. Тя е част от истината. Да се мисли, че сте дошли до цялата истина, това е заблуждение.

Често се запитвате, ще имате ли успех в живота си, или няма да имате. Ще ви дам един практически метод, с който ще си отговорите. Вземете един сантиметър и точно измерете палеца си на дължина и широчина. Запишете мерките и си легнете. Като станете от сън, пак измерете същия пръст и сравнете двете мерки. На дължина, едва ли ще има разлика в двете измервания. Обаче, на широчина може да има разлика. Най-малкото разширяване показва, че ще имате успех: ако разширяването е станало в долната, т.е. в месестата част на палеца, успехът ще бъде на физическия свят; ако разширяването е в средната фаланга, успехът е в духовния свят и най-после, ако има промяна в горната фаланга, успехът е в умствения свят. И тогава, ако си ученик, ще свършиш успешно училището. Като измервате пръста си, трябва да бъдете крайно внимателни, да не се подавате на своите желания. Желаеш, например, да имаш успех и несъзнателно продължиш или разшириш мярката. Точност се иска в измерването! Не мислете, че разширяването на пръста е всякога добро. Има случаи, когато смаляването е за предпочитане. На някои пръстите постоянно се разширяват, а на някои – постоянно се смаляват.

Този опит – измерването на палеца е първият малък опит. След това ще измервате и останалите четири пръста. За всеки опит е нужно поне една година. Много измервания, много наблюдения ще правите, докато дойдете до вярно заключение. Значи, пет години измервания, наблюдения и изчисления ще ви доведат до положително знание. Каквото научите от палеца, това знание е меродавно. От първите измервания ще разберете, дали ще станете богат, духовен или учен човек. После ще приложите други методи, за да успеете в това, което сте констатирали. Ще ви дам още три метода за работа. – Кажи ни ги наведнъж. – Това е невъзможно. Ако някой ви ги даде наведнъж, той не разбира законите. Едно ще знаете: Не можеш да станеш богат, ако не си бил беден. Не можеш да разбереш цената на хляба, ако не си бил гладен. Само бедният има условия да стане богат. Само гладният може да оцени хляба. Само болният цени здравето. Без контрасти в съзнанието си, човек не може да дойде до истината. Човек борави с много понятия, но те стават ясни за него само тогава, когато носи опитност за тях от далечното минало. – Къде се крие тази опитност? – В съзнанието, самосъзнанието и подсъзнанието му. Оттам тя изплува в свръхсъзнанието му и понятията вече стават за него положително, истинско знание. Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и самосъзнанието ти. Болен си, викаш лекари да те лекуват. Всички казват, че няма да оздравееш. Обаче, нещо дълбоко в тебе ти казва, че ще оздравееш. Външни доказателства нямаш, но нещо вътрешно те успокоява. И наистина, оздравяваш. Твоето вътрешно разположение излиза вярно. Значи, твоето подсъзнание ти казва истината. Лекарите, които се водят от съзнанието и самосъзнанието си, не можаха да попаднат на истината. Много гадатели се провалят, защото не се ръководят от подсъзнанието. Те изнасят фактите, както са в съзнанието и самосъзнанието им, поради което грешат. Малко гадатели могат да кажат, точно какво ще стане. Някой гадател ти каже, че ще станеш богат, учен, но не ставаш такъв. Е, ако ти не забогатееш, все някой ще забогатее. В това отношение, гадателите приличат на младите войници, които се обучават в стрелба. Те се учат да стрелят в мешанки, но и в тях не попадат. Те се шегуват помежду си и казват: Не ударих точно в мешанката, но ударих в камък. Когато господарят иска да си почива, слугите търсят развлечение. Това не е лошо, но за да не безпокоят господаря си, те трябва да отидат надалеч. Защото, ако го смущават, като стане, той ще им се кара. Та като идат по-далеч, там свободно ще се забавляват и като се върнат, господарят си е починал, и те са се забавлявали добре. Трябва да разбирате своето естество. Има известни сили, които действат във вас и които нищо добро не ви допринасят. Казваш: Аз ще свърша с училището. Какво ще свършиш? Напротив, ще кажеш: Никога аз няма да свърша с училището – така е много по-право да кажеш. Често казвате: Ще стана човек. Значи, ти отричаш, че сега си човек. Щом отсега ще ставаш човек, от тебе нищо няма да излезе. Моето разбиране е: Ако досега не си станал човек, никога няма да станеш такъв. Постави си мисълта: Аз съм човек. Аз съм станал човек, а сега ще живея като човек. Ако кажеш: Аз ще стана добър човек – ти не мислиш право. Кажи така: В естеството ми е да живея добре.

Като ученици, вие трябва да се научите да мислите правилно. Какво остана в ума ви от тази лекция? – Да има положително отношение между природата и човека. Човек не трябва да бъде в стълкновение със себе си. Идеята, че човек трябва да се бори със себе си, не е права. Той трябва да разбира себе си, да работи в съгласие със себе си и с живата природа. Когато престанем да се борим със себе си, тогава ще дойде съгласието и ще бъдем в мир и хармония с разумната природа. Към това трябва да се стремим.

Като ви гледам, вие сте силно напрегнати. Аз не искам да разрешите всички задачи. Когато диша, човек възприема въздуха и се ползва от него. С това той нищо не допринася на света, но на себе си. И ако има правилни отношения към природата, и тя ще има такива отношения към него. Не забравяйте, че има един закон, който регулира всичко в света.

Първото нещо, което трябва да знаете: Не уреждайте вашия живот. С това не искам да ви кажа да не работите. Съвсем друга идея имам: Не мислете, че вашият живот не е уреден. Не мислете, че не сте способни и че отсега ще развивате вашите способности. Посадете вашите способности и ги оставете, те сами да поникнат.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

3. Лекция от Учителя, държана на 7 октомври, 1932 г.

София – Изгрев.


Начало: 05:00

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10844 Мнения:

Публикувано 30 септември 2013 - 21:54

От книгата, "Великата разумност", Младежки окултен клас. Двадесета година (1932-1933),
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



   ЗНАНИЕ – СЪЗНАНИЕ И СВРЪХСЪЗНАНИЕ

(Силите в пръстите. Знанието в природата)




Само светлият път на мъдростта Води към истината. В истината е скрит животът. “

Пишете върху темата „Как са създадени краката и ръцете“.

Сега толкова години наред вие, младите и старите, не правите упражненията както трябва. Природата не обича безпорядък на нещата, вследствие на което и всички хора са потънали в известно невежество. Едно упражнение, каквото и да е то, трябва да се извърши както трябва. Сега шестте упражнения, които имате вие, трябва да се правят ритмично. Сега как си вдигате вие ръцете - нали, като почвате упражнението, си вдигате ръцете. Във вдигането на ръцете нагоре трябва да си напълните дробовете с въздух. Ти не можеш да вдигнеш нагоре ръцете си, докато не напълниш с нещо гърдите си. С вдигането на ръцете си нагоре, вие трябва да възприемете нещо. Човек всякога трябва да възприема нещо. И гайдата не може да свири, докато не се напълни, не я нахраните с нещо. И човек най-първо трябва да яде, за да добие сили. И ако няма храна, не може да има, няма движение. Нищо ако нямаме, и движения няма.

Значи трябва да възприемеш въздух при движение ръцете нагоре, и тогава, като слизаш надолу, при клякането, трябва да издишаш. После пак като се качваш, при изправянето нагоре, пак ще възприемеш въздух. А вие как правите? Като слизате, дишате, а като се качвате, издишате. Един буламач е станало и няма никакви резултати, а има едно чувство на разочарование. И тогава човек става хилав. Гледаш, някой човек върви, главата му на едната страна наведена или на другата страна или гръбначният стълб се изкривил. Това са все неестествени положения. Ти ако вървиш прав - има си известни закони в света, ти трябва да вървиш прав по отношение на известна плоскост, на известни сили, които действат в тебе. Ако ти не си в хармония с тези сили, ти не можеш да мислиш правилно, не можеш да чувстваш правилно, ти си загубил своя перпендикуляр към плоскостта, в която се движиш. Аз казвам плоскост чисто физически, то е плоскост, поле, в което ти работиш.

Та казвам, вие сега следвате всички тия науки, които са едно упражнение за вашия ум. Но всичко това, което вие знаете, няма никакво приложение. Като казвам, че няма приложение, то значи, има повече отрицателен характер, отколкото положителен. Отрицателен характер, когато човек яде повече, отколкото трябва, и следователно стомахът му не е в състояние да смели тази храна и той губи повече сили. И вследствие на това ти усещаш едно неразположение. Какво се изисква тогава? Да яде човек по-малко. Сега идеята, че с малко ядене човек не може да поддържа живота си, но малкото храна, но обработена, дава повече сили, отколкото многото храна, и необработена.

Та най-първо трябва да си съставите едно понятие за себе си. Вие носите една глава, едно тяло, едно сърце, ръце, удове, които са резултат на хиляди векове, които са минали преди вас. Хиляди същества, които са работили върху този резултат. Следователно вие носите едно тяло и не знаете защо го носите. Имате едно тяло, което е тежко 50, 60, 70, 80 килограма тежест, но защо тялото ви е тежко, не знаете. Толкова не знаете и даже не знаете тези органи, с които функционирате, не знаете тяхното употребление.

Ще кажете - може и без това знание. Добре, съгласен съм. Може и без да знаете всичко това. Но вие влизате в една стая да живеете. Вие питате хазаина: „Тази ли е стаята?“ И той не ви разправя, че стаята има толкова ключове и много други приспособления, заминава си човекът. И вие се въртите и търсите ключа, търсите някъде светлина. Вие трябваше да питате: „Тази стая осветление има ли? Къде е осветлението?“ И ще си го запишете къде е ключът. После ще питате водоснабдяването къде е. И него ще си запишете. И ред други приспособления, и за тях ще питате, и няма да се намерите в едно трудно положение.

Сега тези са ред положения, които не засягат само вас. Засягат всички същества - и по-нисшите същества по-добре живеят, отколкото по-висшите същества. Вие сте заняти с вашите нововъведения. Кое нововъведение? Представете си, че вие сте направили една хубава дреха. Ушили сте дрехата и сега това нововъведение - дрехата, искате да облечете дрехата си. Имате огледало, обличате я, събличате я, въртите се напред, назад, че забравяте да ядете. Само за дрехата мислите и някой път забравяте и да учите уроците си. Само дрехата обличате и събличате. Този опит ще го правите само когато времето не е ангажирано с уроци. Но щом имате уроци, няма да ангажирате уроците с вашето нововъведение - с това обличане. Какво ще спечелите да покажете навсякъде това нововъведение? Някой ще ви обере и ще се върнете без дрехата. Или вие сами ще примамите някой да ви открадне дрехата.

Тогава, ако аз ви кажа тъй, от съвременната наука ще извадим един извод, следующия. Водата, която при студа ври, какво става с нея? Тя замръзва. И водата, която при огън ври и се изпарява, какво става? Вода, която ври и замръзва, какво е? И при студа ври, и при огън ври, но имате два различни резултата. Сега преведете това психологически. Има известни процеси, които изискват време. Казват: „Той ври човекът!“ Да вриш при студ? Огън е това на телата. Ври този огън. Има един огън, който смразява. Студът е огън, който смразява, сгъстява телата. Ако ти вриш и замръзваш и ако ти вриш и се изпаряваш, какво ще придобиеш? И в двата случая ще придобиете ли нещо?

Вие сега не сте научили един начин. Вадите си други изводи. Какво искате Вие? Вие запример питате: „Какво иска да каже Учителят? Какво сме съгрешили?“ Мен не ми е въпросът за вашите грехове. Мен не ме интересуват греховете. Че вие имате да плащате някому, и това не ме интересува. Че вие имате голяма раница на гърба си, и това не ме интересува. „Ама знаеш ли колко ми тежи?“ Че какво от това. Щом ти е тежка, хвърли едно кило от нея. И после хвърли още едно кило. Хвърли! Хвърли! Ти си господар! Казваш: „Знаеш, гърбът ми се охлузи, уморих се.“ Че ти си господар! Щом ти не знаеш да изваждаш хляб от твоята раница, аз те считам, че ти си един слуга, не си господар. Напусни господаря си. „Ама кой ще ме храни?“ Тогава носи раницата на господаря си. Едно от двете. Или трябва да напуснеш лошия господар. Е, кой е лошият господар? Лошото мислене. Щом лошо мислиш, ти си при лош господар. Щом право мислиш, ти си при добър господар. Или правото мислене е напущане на лошия господар. Ще кажеш: „Не, господине. Досега ти слугувах, няма да мисля вече така.“ Лошото мислене е един господар, който ми е турил един юлар на главата. Казвам, не ти искам юлара вече! „Ама този юлар е за тебе, той е много хубав.“ Не го искам аз юлара. За тебе нека остане, а аз без юлар ще ходя.

Та сега казвам, новият начин, новото разбиране в света какво трябва да бъде? Да кажем, имате една мъчнотия. Хубаво. Имаш една рана, трябва да знаеш как да я лекуваш. Имаш един дефект, паднал си някъде, някоя кост се е разместила, какво трябва да правите? Ще намериш един майстор, който да я намести. Има един дефект, от който човек страда. Всяко едно страдание се дължи на един дефект или на миналия живот, или на сегашното, или на чувствата, или на мислите. Трябва да се намери един начин да се поправи. Пък ако не може да се поправи, какво трябва да се прави?

Аз ще ви дам един въпрос. Щом яздиш на една каруца, която е счупена, какво трябва да правиш? Ще напуснеш каруцата, ще туриш товара на гърба си и тъй ще вървиш. Ама без каруца не може. Тогава ще чакаш да мине някой, който да я поправи. Ако след два-три месеца мине някой, че да ти поправи каруцата, заслужава ли си два-три месеца да се чака да дойде този, който ще поправи каруцата? Всички противоречия, които са в живота, това са неестествени мисли, неестествени чувства, навсякъде едно разногласие.

Сега да се повърнем, това са ред аномалии, които сега съществуват в сегашното човечество и, разбира се, трябва да дойдат онези майстори на човечеството, които трябва да въведат човечеството в правия път. Това е общото положение на всеки един човек. След като се води цялото човечество, всеки един човек си има едно знание определено, в което той сам трябва да влезне. Сега онова, което вие трябва да направите от съвременното знание. Ако вървите по този път на съвременното знание, вие ще имате тези резултати. Ако сте един богаташ с неговите разбирания, ще направите къщи, ще имате автомобил, добре ще ядете, ще се ожените, ще народите деца, ще остареете, ще умрете, ще ви направят един паметник, ще пишат: „Тук почива един благороден човек, добър човек, оставил голямо наследство.“ Питам, вие след като умрете и на вашия паметник напишат най-хубавите имена, тези имена какво иде ви ползват, като ви турят в земята?

Представете си в съзнанието такова едно схващане, че всеки един човек, който е богат и е заровен в земята, че съзнанието му седи там, не се освобождава от гроба. И той усеща тежестта, дето е заровен, казва: „Така ми пишат - тук се намира един благороден човек с благородна кръв, от високо произхождение, това направил, онова направил, ехееей, но аз страдам отдолу. Поливат ме, плачат отгоре ми, но какво ме ползват всичките тези, когато аз отдолу се мъча. Аз страдам, а хората минават, тъпчат ме отгоре и казват: „Добър човек беше.“ А какво ме ползва всичко това, когато аз отдолу се мъча. Каква философия има във всичко това? Не ги искам да ходят като обрани попове и да ми четат молитва. Аз бих предпочел да кажат другото - да бъда лош човек, но да кажат: „Я да го изкопаем и изхвърлим навънка.“ И тези хора бих ги счел за по-добродетелни, отколкото да ми четат всичките тези молитви „Господи, прости му греховете“.

Това е сега вашето положение като ученици. Вие седите и чакате някой да ви каже някоя блага дума. Ти си много даровит, но си скъсан. Ти си способен и даровит, но професорът те скъса. Нищо повече. Ти си даровит, но нямаш нито пет пари, ходиш гладен, пак те скъсал професорът. Ти си благороден, но гостилничарят няма доверие в тебе. Пита пари имаш ли. „Нямам.“ „Хубаво, ако остане нещо, може да ти дам.“ Турците казват на такова едно разсъждение: „Е, изходният път какъв е?“

Туй е изходният път на нещата. Но изходният път за умния, който може. И всичките тези упражнения са упражнения, при които вие можете да разрешите една мъчнотия в света. Но ако вие не знаете кой от тези пътища да изберете, в дадения случай туй няма да ви ползва.




Публикувано изображение



Представете си, че вие имате тук един такъв знак, както в аритметиката минусът. Какво ще постигнете? Или представете си, че имате знаците, турени във всички положения. Ако вие сте, това нищо не разрешава. В единия случай водата, която ври при студа, тя ще замръзне. Плюс отгоре това е студ, това е събиране. И вода, която ври при студа, тя ще замръзне. А минус това е вода, която ври при топлината. И като отидете при тенджерата, нищо няма да намерите там. Всичко е изчезнало - извряла е водата. Това е минус. Сега, ако водата се изпари и водата измръзне, какво печелите вие? В дадения случай водата е полезна на един дерменджия. Човек си меси хляб, опича го, има вече един сложен процес, който допринася нещо. Тогава представете си, да кажем, вие имате тия знаци така поставени вътре - - + + +. Това е естественият път за сполуката в света. Два минуса и два плюса и плюс. Но ако ти не можеш да определиш тия плюсове?

Да кажем, имаш лявата ръка. Ако в дадения случай ти не знаеш де е положителното у тебе? Ние взимаме като образ ръката. Но тя е образ на известна деятелност, която става вътре у човека. За пример вие имате малкия пръст. Той е във връзка с известна област на мозъка. Тогава слънчевият пръст, безименният, и той е свързан с известна област на човешкия мозък. Първият пръст и той е свързан, палецът и той е свързан. И трябва да знаете, че силата на палеца е равна на силата на четирите пръста. Следователно туй, което четирите пръста съдържат, като се съединят, този пръст - палецът, половината на човешката енергия изходи от палеца, или половината от човешката енергия е вложена в палеца. Именно животните имат само тия четири пръста, те нямат енергията на палеца, туй разумното разбиране - приложението. В палеца е приложението на човека. Без палец вече вие имате енергии, които действат инстинктивно. То е едно колело, което се върти, върти и ако му туриш малко масло на самото колело, това са физически енергии, които действат автоматически. Това всеки може да използва.

Та казвам, когато имате едно желание, на което не знаете неговия произход, вие се намирате в енергиите на вашите пръсти, отдето изтича енергията. Например вие имате стремеж да се качите на високо място, вие искате да заемете високо място, да станете висок човек. Да вземем един човек, на когото личните пръсти са развити - той иска да стане висок. Питам, ако вие се качите на един висок връх от 12 километра, какво ще добиете на този висок връх? Вие ще се задъхате и ще имате нужда да се тури изкуствено дишане. И досега на 8 хиляди метра ако се качите, има едно задъхане и трябва да имате един изкуствен мехур, от който да приемате кислород. А като се качите на 12 хиляди метра, ще загубите съзнанието си.

Та казвам, като се качиш на такава височина, ти ще изгубиш смисъла. Този закон е верен. Вие искате да се подигнете в обществото и тъй да се издигнете, че да ви знаят всички хора, да станете прочут човек. Вие не знаете колко опасно е да бъдеш прочут човек. И лошо е никой да не те знае, но лошо е, когато те знаят всички хора. Вие имате една идея да се прославите. Но тя е чисто Божествена идея. То е друг въпрос да ви знаят, които ви обичат. И те искат да ви допринесат нещо. Но когато един човек гледа на вас, че иска да Ви използва, по-голяма опасност няма от тази. И питам, ако Вие запознаете една овца с един вълк, какво добро ще допринесе той? Че вие я излагате на голяма опасност. И какво най-после ще се случи с тази овца? Дали е мъжка овцата, или е женска, вълкът не гледа. Резултатът ще бъде все същият. В резултат и двете ще платят с живота си. В единия случай мъжката овца ще бъде малко по-мазничка, по- голяма, а женската - по-мършава. Винаги мъжките овце са по-мазнички. И вълкът ще има повечко месце да яде. Ти казваш: „Аз я запознах с почетния вълк. И вярвам, че този вълк ще води и пасе тази овца.“ Да, той ще я пасе така, че втори път няма да я намериш тази овца.

Аз правя своята аналогия. Ако ти запознаеш една твоя благородна мисъл с една мисъл на един вълк в тебе, мислиш ли, че твоята благородна мисъл ще остане здрава, неразрушена? Никога! Никога не оставяйте лошите мисли в паралел, в запознанство с една добра мисъл, с една овча мисъл. Казано е - побеждавайте злото с доброто. Там законът е друг. Смисълът е съвсем друг. Мисълта в пълната смисъл е една пасивна проява. Сама по себе си мисълта е силна, когато е в човешкия ум. Но една човешка мисъл вънка от човешкия ум, тя почти е без сила. Всеки може да използва една мисъл - лоша или каквато и да е, може да се използва от едно разумно същество. Лошата мисъл може да се използва. И добрата мисъл може да се използва, но от едно разумно същество.

Та казвам сега, ако вашият малък пръст е положителен и ако вашият първи пръст е отрицателен, и ако вашият палец е отрицателен и вашият среден пръст е положителен, какво ще постигнете? Какъв ще бъде резултатът, ако малкият пръст е положителен? Положителният пръст придобива нещата, а първият пръст ги губи. И палецът и той ги губи. А средният пръст, той печели. Какво ще придобиете? Е, този е най-високият връх, на който може да се качите със съзнанието. И съвестта, и тя е нагоре. Да бъдеш положителен, значи постоянно да преглеждаш сметките си. Какво ще придобиеш? Съзнаваш ти в твоя тефтер най-високото място, ще видиш остатъка. Този пръст средният раздава правото на всички. Тогава какво качество имаш над тях? И тогава какъв смисъл има качването на този връх? Защото, ако се качиш и раздадеш правото, тогава е хубаво. Но ако ти се качиш и се върнеш, без да раздадеш никому правото, тогава какво си спечелил? Губене на енергията е това. Ти, като се качиш там, трябва да раздадеш правото някому или на себе си, или на другите, но ще дадеш някому правото.

И питам, ако ти в малкия пръст си положителен и си добил всичките средства в света, богатства от този малкия пръст. Казвам, за даден случай малкият пръст има всичкото богатство, но ти имаш развален стомах и дробовете ти са слаби, и главата ти. Питам, че този пръст бил много богат, какво ще те ползва? Той ще ти създаде всичкото нещастие. Около тебе ще се съберат доктори, ще направят всичките свои опити. И какво ще добиеш от тия опити? Ще добиеш само страдания. Това е сега положението, в което сега мнозина от вас се намирате.

Вие страдате. Казвате: „Защо така е обществото направено?“ Никой човек в съвременния свят не е в състояние да ви даде един отговор, защо са тия страдания. Ще кажеш: „Баща ми и майка ми са били такива. Ама обществото не е така добро.“ На тези никой не може да ви даде отговор. И ще кажете: „Такъв е светът.“ Е, какво трябва да се направи? „Трябва да се поправи.“ Не трябва да се поправи светът. Ние имаме философията на мишките. Те казали - трябва да тури звънец на котката. Но затова трябва знание. И после кой ще тури звънеца на котарака? Мишките трябва да станат по-силни от котката, за да турят звънеца на котката. За да турите вие звънец на вашия котарак, вие трябва да имате едно знание. Вие имате известни мисли, известни желания, известни чувства, ама знаете ли в даден случай едно желание, което вие имате, туй желание ваше ли е, или вие сте един наемник на едно ваше желание. Ти казваш: „Аз ще го убия!“ Е, хубаво, ти убиваш някого, друг убива тебе.

Питам тогава, ти господар ли си? Ако два предмета, които се сблъскват и се разрушат един друг, какво се постига? Сега аз искам да ви наведа на мисълта: най-първо трябва да знаете известно желание, произхода му, господар ли ще бъдете на това желание, или то ще бъде господар. Слуга ли ще бъдете на това желание, или то ще бъде слуга на вас? Казваш: „Аз имам желание.“ Но ти господар ли си на това твое желание, или си слуга? Ако си господар, ще има един резултат. Ако си слуга, ще има друг резултат. И после, ако си господар, добър господар ли си на твоето желание, или си лош господар на желанието си?

И после другото положение. Това твоето желание добро желание ли е, или е лошо желание? Ако си слуга на едно желание и не си господар, ти ще гледаш това желание добро ли е, или лошо. Ако е лошо това желание, ти ще гледаш по всеки начин да се освободиш от това желание. Ако не се освободиш, ще имаш най- лошите последствия, за които никой не може да ти помогне. Сега не се спирайте върху това. Светът е един резултат. Всички тия хора това са единици, които функционират вътре в света.

Представете си сега числото 5. Това число може да вземете като едно положително число, може да го вземете като едно степенувано число. Да кажем 5 пясъчни зърна. От тях какво можете да изкарате? Нищо не можете да изкарате. Но това може да са 5 ябълчни семена. От тях може да изкарате нещо. Представете си, че това са 5 вола и 5 коня. Вие можете да ги впрегнете. Или най-малкото това са 5 ваши приятели, които можете да имате. Това са все числа степенувани. Резултатите ще бъдат все различни, ако имате пясъчни зрънца, ябълчни и приятели. Ако вие знаете какъв е произходът на числото 5 или какво съдържа в себе си числото 5, вие можете да направите много работи. Какво е числото 5? Вие имате 5 добри ваши приятели. Какво можете да направите с петте добри ваши приятели? Ако са 5 песъчинки, ще ги турите някъде. Ако са 5 ябълчни зърна, ще ги посеете някъде в земята. Ако са 5 вола, ще ги впрегнете или ще ги продадете. Ако са 5 добри ваши приятели, какво ще правите с тях? И тях ще впрегнете на работа, нали? Ама ако вашите приятели са по-силни от вас, как ще ги впрегнете?

Та казвам сега, може би вие имате една идея, каквато е била онзи Гордиевият възел. Чакали да го разреши някой. И като не се намерил такъв, който да го развърже, дошъл Александър Велики, той взел ножа си и го разрязал. Но той го разреши по много механически начин. Питам, Александър Велики не разреши въпроса, той разряза Гордиевия възел, но не можа да запази империята си, питам, де седи величието на Александър Велики? Александър Велики е разрязал Гордиевия възел, той е разрешил задачата така, както се разрешава само в едноизмерния свят и в двуизмерния свят. Това е отрязване. Едно двуизмерно същество винаги като Александър Велики ще разреже Гордиевия възел и той не може да си представи, че може да има и друго разрешение. Това е едно същество, затворено в един кръг, разбирате ли? То казва: „За да излезна от този кръг, непременно този кръг трябва да се пречупи някъде. Ако е едно триизмерно същество, той ще прекрачи този кръг. За него кръгът представлява една от великите тайни и казва - трябва да се пробие. И като го пробие и скъса този кръг, то мисли, че е разрешило една от великите тайни. Ако е едно триизмерно същество, то ще дигне кръга и ще мине над кръга отгоре. И кръгът ще остане цял. Сега а вие много пъти като двуизмерното същество разваляте кръга, казвате: „Аз ще скъсам връзките си с него!“ Вие сте двуизмерно същество. Имаш някоя пръчка на пътя, вдигни си крака, прескочи я. Няма какво да го разкъсваш. Кажи: „Аз ще прескоча този кръг! И ще вървя напред!“ И няма да се занимаваш занапред с това.




Публикувано изображение


Та в сегашната математика, в ръката, докато са всички количествени числа, които природата е турила, тия подразделения вътре, после линиите в дланта - всичко това е вложено вътре. То не е само предположение, ама има една мярка. Ще минете тия граници между световете на фалангите или на членчетата на пръстите. Това са все приятели, една мярка е. Ще мерите тия граници между световете. Първата фаланга, първата граница, това е Божественият свят. Втората граница е светът на ангелите. И коренът, или третата фаранга, е човешкият свят. Или основата на пръста, това е животинският свят. Така отношение има. И тогава ще знаете кой свят у вас управлява. А това трябва да го знаете. Гледайте си ръката надолу, нагоре, надясно, наляво, после върховете на пръстите си гледайте.

После вие не знаете къде да бутнете. Някой път не ви върви. И ако река аз да ви кажа някои работи, вие ги вземете толкова буквално, че нищо няма да се постигне. Аз гледам сега, когато някоя певица пее. Тя постепенно ще се упражнява, упражнява, докато изпее една песен „Аве Мария“. „Аве Мария, Аве Мария, Аве Мария“, пееш „Аве Мария“, но нищо не става. Ти пееш една песен, но при явяването на една мечка, ти ще бягаш. Пееш „Аве Мария“, но бягаш. Аз наричам да изпееш „Аве Мария“, и мечката да се спре там. И като дойдеш при един гостилничар и като изпееш „Аве Мария“, той да ти каже: „Ела!“ Ти идеш при един банкер, изпееш песента „Аве Мария“, и ти каже: „Ела!“ И ти даде. Идеш при един дрехар, изпееш му песента, и той ти даде. Това разбирам. Тогава навсякъде „Аве Мария“. Нямаш приятели, изпееш песента на един, и той ти каже: „Аз ви познавам, заповядайте.“ Но ако той каже: „Не си струва да слушаш гласа му, гърлест е гласът му, струва 5 лева.“ И тогава вие идете до онова противоречие, казвате: „Защо Господ ме е създал мене?“

Аз имам един друг въпрос. Защо Вие мислите така? Когато Господ те е създавал, ти беше ли при него? Ти Видя ли твоето създаване, като те правеше от кал? „Е, не го Видях.“ Тогава защо говориш за неща, които не знаеш? „Е, баба ми каза.“ Нито баба ти знае толкова, колкото и ти знаеш. Баба ти казва, че Господ те е създал, но и тя не беше там. „Е, нейният баща беше там.“ А той не е бил там. „Е, Мойсей.“ И Мойсей не е бил, когато Господ е създавал света.

Какво трябва да разбираме под думата „създаване“. Ама всеки казва тъй: „Условията ме създадоха да стана човек.“ Как те създадоха условията? Материално ли? Ти казваш: „Аз го направих човек!“' Че как го направи ти човек? Че преди тия условия, преди аз да го създам, той беше човек. Аз казвам: „Ако не бях аз да го създам, той нямаше да бъде.“ Какво разбирате вие под това? И ако вие сте при мене, когато аз създавам някого като човек, ще видите ли нещо? Нищо няма да видите. И вие ще мязате, както и другите. Или вие ще мязате както онзи цар, който искал да направи дрехи, но да ги не пипне човешка ръка. Може ли да се направят дрехи, и да ги не пипне човешка ръка? При сегашните условия, при които живеем, не могат да се направят.

Та казвам, сега аз не говоря на всички. Аз говоря само на онези от вас, които разбират, а за другите това ни най-малко не се отнася. За тях трябва да бъде забавление, тъй както един тъпан, който бие дум-дум- дум. Бие тъпанът, но кой знае какво ще стане. Щом бие тъпанът, ще се съберат войниците, защото тъпан има, дето се събират войниците да се бият. И ще одереш кожата на едно животно, и ще направиш тъпан от нея. Ще биеш тъпана, и нищо няма да излезне. И аз не съм виждал сватба, дето тъпан да бие и после да няма бягане. Невсякога могат да се употребяват каквито и да са средства. Природата обича за благородните работи да избереш благородни средства. Ако обичаш един човек, ти ще му дадеш най-хубавата храна. Ако не го обичаш, ти ще му дадеш най-лошата храна или каквато и да е храна. Ако не обичаш един човек, ти ще го подкупуваш. Ако го обичаш, ти няма да го подкупуваш. Нищо повече.

Та казвам сега, даже в съвременната химия може да се изучават изменението и съединението на елементите и те трябва да проникнат дълбоко вътре в тия закони, които управляват съвременните химици. Повечето от тях са крадци и разбойници в природата. И мислят, че допринасят нещо на човечеството. Та природата държи сметка. Те крадат, но и тя налага наказание. Измислиха хората електричеството, а при това природата коси. Те измислюват, а природата коси. И природата ги свързва за тока. И най-после какво ще излезне от всички тия измислици?

Ако съвременните хора измислят всичките тайни на природата, той ще тури последната присъда на човечеството. Аз да ви кажа, като измислите последната тайна на природата, вие ще изчезнете от лицето на земята. Да изучаваме тайните на природата, без тя да иска, е едно насилие. Ако природата има любов към мене, тя трябва доброволно сама да открие нещо, да ми повери нещо. И аз да не злоупотребя с това. А щом аз изчезвам, значи аз върша нещо не по нейната воля. При всяко насилие непременно аз ще изчезна. Това стана с първия човек. Бог му каза: „Това дърво няма да буташ. И щом се опиташ да разкриеш великата тайна, ти ще умреш.“

Какво нещо е злото? То е последната тайна вътре. А ти искаш да разрешиш последната тайна - какво нещо е злото. Не разрешавай какво нещо е злото. Нито разрешавай какво нещо е доброто. Приеми ги като факт. Защо? Тогава злото ще носи лоши последствия, а доброто ще носи добри последствия. Използвай добрите отношения на доброто, избягвай лошите отношения. Не се стреми да победиш лошото, нито да го примириш. Не се стреми да определиш произхода му, откъде произтича. Вие никога няма да знаете това. Не само вие, мнозина - и учени, и първият човек, и той не можа да разреши този въпрос. И той изгуби и това, което имаше. И за него се казва, че е оголял, след като разбрал, почувствал се гол. Но с това не се свърши.

Сега аз ви казвам тази тайна. Тогава какво ще кажете? „Тогава да не учим.“ Та нима наука е да си обясниш какво нещо е злото? Това не е наука. Аз ще ви обясня. Ако ти знаеш колко тежи земята, може ли някой учен човек да знае колко тежи земята? Не може, разбира се. Това са предположения, това са хипотези. Претегли ли земята? И аз съм теглил земята и виждам всяка научна теория колко казва, че тежи земята. Обаче намирам, че милиони тонове липсват вътре. Проверявам, че тежестта й не е доизчислена. И слънцето изчисляват. Нито пък аз искам да претегля земята. Земята тежи точно толкова, колкото и аз тежа. Тогава какво ще кажете вие? И вие можете да кажете - земята тежи толкова, колкото и вие тежите. Земята тежи толкова, че никоя мярка не може да я претегли, но тя е и толкова лека, че пак не можеш да я претеглиш.

Земята е съставена от безброй малки частици. Толкова малки, че всяка частица се движи особено и всяка малка частица представлява една малка земя. И тя си има свой северен полюс и южен, и свое слънце си има, към което се движи. И се хлъзга тази малка частица към пространството и няма никаква тежест.

Но събрани те всички заедно, те имат известен стремеж. И този техен стремеж образува тежестта на земята. Този стремеж на всички тия безброй слънца ние наричаме тежест. Стремеж, или го наричат пада- ние към слънцето. Понеже като се привличат телата към слънцето, в това привличане земята има известна тежест. И ако едно тяло няма привличане, то няма никаква тежест.

Някои казват - по-тежка е неговата мисъл или по-редка, по-лека е неговата мисъл. Е, кои мисли са по- хубави? Леките или тежките? И казват - златото е тежко, перото е леко. В дадения случай тежките неща са хубави, са добри. А кои са лоши? Ако имате един лек чук като перушина, какво може да направите с него? Чукът забива гвоздеите. Ако имате тежък чук, с него можете да направите много хубави неща. Но питам, ако вие Внесете един чук във вашата мисъл, каква полза ще принесе този чук? Или чукът е една отрицателна мисъл. Вземете мисълта на една омраза. Трябва да знаете къде да употребите омразата. Омразата трябва да употребите на физическото поле. При гнева той ще вземе един чук и ще иде при камъните. Ще набиеш един камък и след това, като се върнеш, ще кажеш: „Набих камъка колкото можах.“ Или ще кажеш: „Отмъстих си.“

Ама че същото нещо става на бойното поле. Хората там идат, намушкат се с ножовете, и после минават за герои. Един войник разправя: „А като влезнаха в сръбския окоп, намушкаха 30 сърби.“ „Че как 30 сърби?“ А той лъже. Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Може да е намушкал един-двама, но 30 сърби да ги намушка. Аз гледам изводът какъв е. Този човек гледа в съзнанието му, иска да си представи, че е голям герой. И на всичките българи казвам - ако те биха намушкали по 30 сърби, България щеше да бъде свободна и велика. Ти си намушкал 30 сърби, но си загубил полесражението. И България изгуби. Това не е едно разрешение на въпроса. Ние някъде мязаме на този войник, не намушкал 30 сърби, а пък на другите пардисютата бяха в хоризонтално положение и казват: „Мен не ме е страх от нищо.“ А при това при най-малките мъчнотии в света не знае как да разреши задачата си и се намира в трудно положение

Имате в математиката трудни задачи. Някой път искате да знаете квадратурата на кръга. Досега разрешили ли сте квадратурата на кръга? Вземете един кръг и направете от него един квадрат. Един практически метод. Един кръг вземете и ще направим от него един квадрат, и ето квадратурата на кръга. Чудни са хората. Питат този кръг. Направете един квадрат. И ето квадратурата на кръга. Нали е разрешима тази задача? Аз разбирам къде седи мъчнотията. Знам какво е квадратурата на кръга, но мъчнотията седи там - в дадения случай аз мога да намеря квадратурата на кръга, но този кръг е в движение и в следующия момент няма да зная каква е квадратурата на кръга. Пък той се разширява, разширява или може да се смалява, смалява в движението си. Той или се смалява или се разширява и вследствие на това не може да се изчисли. Тъй е. В движение е този кръг, там е всичката мъчнотия - в изчислението. Но казвам, когато вие се намирате в един кръг на движение, вие трябва да се спрете. Квадрат подразбира - вие трябва да се спрете в известна плоскост. Ще се спрете в едно кръгообразно движение и ще се спрете в една плоскост и ще му турите само 4 точки. И след като разрешите въпроса, ще турите тия точки в движение, и пак ще турите този кръг в неговото движение.

Та казвам, ако искате не да се спъвате, но всичко онова в съвременната наука, то е една прекрасна материя, която за бъдеще трябва да се обработи. Даже във всички теории, които досега са прокарани, не мислете, че има нещо лъжливо. Всичките тия теории, взети целокупно една с друга, те допринасят нещо за разкриването на истината. Те са само фази за разкриването на най-великата истина. Както едно цяло са те. но са различни фази, различни обстановки, но всяка една обстановка дава едно понятие и истина за предмета, който вие изучавате. Но не мислете, че тази фаза е единствена в природата и че тя ще разреши всичко. Там е всичкото заблуждение.

Та сега онези от вас, на които аз говоря, вземете вечерно време един конец или една мярка и си премерете пръстите. Искате да знаете дали ще успеете, или не в живота. Вземете си един конец и си премерете този първия пръст, корена на пръста. И почнете да мислите върху това. Вие турете само най-хубавата мисъл. Докарайте едно хубаво състояние В душата си. Сутринта премерете вашия пръст и вижте има ли една промяна или смалил ли се е пръстът, или не. Най- първо трябва да имате един резултат - или смаляване, или увеличение. Това по-лесно става. Промяната на широчината става по-лесно, отколкото пръстът да се проточи. Вие в 24 часа не можете да си проточите пръста даже и на една хилядна от милиметъра, но на широчина тези мускули могат да се изменят - в даден случай да нахлуе повече кръв в пръстите и тази част може да се увеличи. Ако вашият пръст се е увеличил в основата на физическото поле, вие можете да имате една промяна - ще имате успех, но ако нямате никаква промяна, ще имате най-неблагоприятните условия.

Защо така? Условията ще бъдат такива. Ако вие сте в умствения свят и искате да знаете ще свършите ли училището, измерете пак пръста си. И ако стане пак най-малката промяна - разширение вътре, вие ще свършите училището. Но ако това не стане, няма да свършите училището. После искате да знаете ще станете ли духовен човек или добър човек. Виж втората фаланга на пръста. Ако там се забележи една малка промяна, може да имате придобивка в духовно отношение - от вас може нещо да излезне.

Сега у вас се явява противоречие, как ще го направите този опит, като не сте го правили. Трябва да видите как. Трябва да ви покажа веднъж, дваж и три пъти, защото не трябва да има, защото някой път вашето желание... вие ще попаднете в една илюзия, вие ще искате да проточите пръста си повече. Или като искате вашият пръст да се проточи повече, или вие ще пуснете малко от мярката и като че пръстът ви се увеличил. В меренето си трябва да бъдете безпощадни. Казвате: „Чакай малко да отпусна.“ А ти трябва да констатираш факта тъй, както си е. Защото някой път не само разширяването на пръста е добро. Някой път и смаляването на пръста е добро. Има известни отношения - трябва да се знаят колко, ако се разширява пръстът ти, и колко, ако се смалява, е добро. И виждате на някои от вас пръстите се смалили при основното членче, или се е разширило. После на някои пръстите постоянно се разширяват, а на някои стават конусообразни.

Сега този е най-малкият опит. Не че с този опит се разширяват тайните. Аз ви казвам, този е един малък опит. След това ще направите друга проверка. Първата проверка оттук ще започне - третата фаланга, основата на пръста (показалеца). Втората проверка ще започне с третия пръст, слънчевия. Третата проверка - с големия пръст, средния, и най- после ще направите проверка с вашия палец. И каквото знание той даде, то е меродавно. Сега ако за всеки един опит се изисква една година, значи изискват се 5 години наблюдение и наука, за да определите дали ще спечелите пари на земята, или няма да спечелите, дали ще станете учен човек, или не. И то само да констатирате факта, а после трябва да определите други три метода, за да научите как да сполучите.

Та туй, да определите известен факт, а после да намерите да знаете три метода. Вие казвате: „Кажи изведнъж.“ Не може да се каже изведнъж. Ако някой би ви казал, не ще сполучите, той е прост, иска да ви залъже. Сега аз говоря за онези, които нищо не знаят, да слушат само. Вие в света никога богат човек не можете да станете, ако не сте били сиромах. И ако не сте опитали крайната сиромашия, не можете да дойдете до една мисъл на богатството. Такъв е законът. Само гладният човек може да опита какво нещо е хлябът. Само болният човек може да опита, да знае какво нещо е здравето. Всеки човек, който цени живота, трябва да има един контраст.

Та вие имате контрасти, които съществуват във вашето съзнание от миналото. Съществуват известни понятия. За пример понятието за добро, за зло съществуват. Един контраст, съществува една опитност, която е потаена някъде във вашето съзнание, в подсъзнанието ви и свръхсъзнанието ви. Разчитай всякога на това, което е вложено във вашето съзнание и самосъзнание.

За пример ти си болен. Лекарят казва за тебе: „Изпята му е работата. Той скоро ще замине за другия свят.“ Винаги един лекар, други, трети и всичките все казват: „Изпята му е работата.“ Но ти слушаш - нещо дълбоко вътре ти шепне: „Не, ти ще оздравееш.“ Нямаш никакви доказателства, но нещо ти казва: „Ти ще оздравееш.“ И нещо ти светне отвътре, и ти казваш: „Аз ще оздравея.“ Онези казват: „Свършена е работата му.“ А нещо отвътре ти казва: „Не ти е свършена работата. Имаш да я свършиш още.“ И се случва това, което отвътре ти казва, то излиза по-вярно, отколкото това, което лекарите отвънка ти казват. Онзи лекар ти казва това от съзнанието и самосъзнанието си, но излиза, че болният оздравява.

Така често гадателите казват, така както лекарите: „Няма да го бъде.“ А нещо друго у тебе говори обратното. Аз съм седял при цигани, когато плачат и казват някому: „Така ще стане, онова ще стане.“ После ме питат: „Ти какво мислиш?“ Казвам: „Нещо в мене ми говори - ще стане точно обратното на това, което ти казваш.“ И действително след време става точно обратното. Никой гадател не може да каже това, което ще стане. Защото аз като а;е кажа нещо, то и.;е стане. Казвам - ще умре някой. И това става. Казвам - някой а\е забогатее, и забогатява някой. Всеки един от вас е гадател, но специфично това няма да стане. Действително забогатява някой, но не е този човек, а някой друг човек. Ти пак си говори. Ти си като онзи, който стреля мишанката. Не се ударила мишанката, но планината се удари. Ти казваш: „Мишанката не ударих, но планината ударих.“

Сега да ви приведа един пример. Някой път господарят иска да почива, а слугите искат развлечение. Не е лошо, но слугите, които искат развлечение, трябва да идат надалеч, да не смущават господаря, като спи. Понеже господарят, като стане, ще се скара на слугите, нека слугите идат надалече - там да си поиграят. И като се върнат, и господарят да се е наспал, и слугите да са си поиграли. Та човек трябва да разбира своето естество. Трябва да разбирате себе си. Аз толкова пъти съм казал - има известни сили във вас, които действат и които нищо добро няма да ви допринесат. Казваш: „Аз ще свърша с училището.“ Какво ще свършиш? Не казвай: „Аз ще свърша с училището.“ „Аз с училището никога няма да свърша.“ - то е много по-права мисъл, отколкото да кажеш: „Аз ще свърша с училището.“

Казваш: „Аз човек ще стана.“ Че ти тогава сега отричаш, че си човек. Щом сега казваш: „Аз човек ще стана“, от тебе нищо няма да стане. Моето разбиране, ако досега не си станал човек, никога няма да станеш човек. Постави мисълта „Аз съм човек“. Ти кажи: „Аз съм човек.“ Не: „Аз ще стана човек.“ Кажи: „Аз съм човек станал, а сега ще живея като човек.“ По-права е мисълта, отколкото „Аз човек ще стана“. Значи отсега човек ще станеш, ей. Тя е дълга работа. „Аз добър човек ще стана.“ Най-първо не мислиш право. „Ще живея добре. В естеството ми е да живея добре.“

Та най-първо всички ще се научите да мислите правилно. И всяка една права мисъл трябва да има своето положение. Та сега колко неща останаха в ума ви'? Значи да има едно положително отношение между природата и човека. И човек не трябва да бъде в стълкновение със себе си. Идеята, че човек трябва да се бори със себе си, не е права. Човек не трябва да се бори със себе си. Той трябва да разбира себе си и да влезне в едно любовно отношение със себе си. Да работи в съгласие със себе си и с живата природа. Та сега първото, което ви давам, влезте в съгласие със себе си и влезте в съгласие с природата. Туй е максимата. В света има борба. Когато ние престанем да се борим със себе си, тогава ще дойде съгласието, тогава ще внесем мир. И след това да влезнем в мир и съгласие с разумната природа. Това са положенията, към които ние се стремим. И към туй трябва да се стремим.

Сега запазете този лист - втория път пак ще се спрем върху него. Сега като ви гледам, във вас има една мисъл напрегната. Аз не искам вие да разрешите всичките задачи. Когато човек диша, той трябва да възприема въздух и да се ползва от него. И трябва да знае, че в света има един закон, който регулира нещата. Аз като дишам и издишам, ни най-малко няма да допринеса на света, но същевременно аз ще допринеса нещо на себе си и като допринеса нещо на себе си, ако аз имам правилни отношения с природата, и тя ще има правилни отношения с мене. Тя като ме остави, аз няма да изневеря. Едно число ако е турено някъде, ако има правилни отношения, и резултатите ще бъдат правилни. Аз няма да разрешавам нейните работи.

Сега първото нещо. Какво трябва да се прави в света? Ни най-малко не уреждайте вашия живот. Не искайте да го уреждате. Не искам да ви кажа с това да не работите. Съвсем друга е идеята. Не мислете, че вашият живот не е уреден. Че не сте талантливи, та отсега ще уреждате вашите способности. Вие вашите способности ги посадете и оставете те сами да поникнат.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “


Трета лекция на Младежкия окултен клас,  7 октомври 1932 г., петък, 6-7.20 часа, София – Изгрев






Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни