Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_10_12 Малката истина12 октомври 1932 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:05

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,
12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,
12-та година, (1932-1933 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Малката истина


Размишление.

Тема за следния път: „Съществена разлика между физическия и духовния живот.”

Ще прочета I. Петрово послание, 5 глава. Всеки човек очаква нещо и мисли, дали ще се сбъдне, или не. Някога в живота на човека се случва това, което очаква; някога се случва това, което не очаква. Значи, резултатът на очакването му е положителен, или отрицателен. Някога човек се радва, а някога скърби. Кое причинява радост? – Богатството, знанието. Като забогатее, човек мисли, че е придобил всичко. Не е така. Някога богатството прави човека щастлив, но някога го прави нещастен. За да не е нещастен, гой не трябва да носи богатството в ума си. То обременява човешкия ум. Ако искаш да знаеш всичко, ти пак обременяваш ума си. Какво печелиш, ако знаеш, колко пъти си ял през живота си, колко дрехи и обувки си скъсал, колко книги си прочел? Ако туриш всичко което знаеш в паметта си, ще си създадеш един „битпазар.” Какво ще придобиеш от този битпазар? Където отидеш на гости, или с когото се срещнеш, все ще разказваш за своето минало. Бог изчистил греховете на твоето минало, но ако намериш малко нещо останало от тях, веднага започваш да говориш за него. Значи, ти обичаш греха и не се отказваш от него. Не говоря за черния грях, но за обикновения грях, кавалер на голям орден.

Сега, като изнасям истината, вие искате да проникнете в моята мисъл, но не можете. Не е важно, каква е моята мисъл, отде я взимам. Важно е каква полза ще ви принесе тя. Някой ми носи вода. Не е важно, кой я носи, откъде я носи и кога я донесъл. Важно е каква е тази вода и как се отразява на моя организъм. Трябва ли да питам, каква е водата? – Веднага ще я вкуся. Това е същественото за мен. Останалото е несъществено. Следователно, не обременявайте ума си с несъществени неща. – Кое е съществено в живота? Представи си, че един човек те среща и те поглежда. Ти започваш да се питаш, защо те гледа и какво иска да каже с този поглед. Важно е, какво се крие в погледа. Може би, този човек нямал работа, минал-заминал край тебе и те погледнал. Ако имаше работа, нямаше да те гледа. Понеже е свободен, той те погледнал и си заминал. Друг е въпросът, ако в погледа му се крие нещо дълбоко. С погледа си той ти казва: Ти имаш една скрита болест в себе си. Отдавна я носиш, но аз мога да ти помогна. Ето, това е същественото в погледа на човека – да те погледне и да ти предаде нещо, или да ги помогне.

И тъй, при сегашните условия на живота, човек трябва да се занимава с нещо, да помага на някого. Ако ядеш, ще се занимаваш с храната, главно с хляба. Ако си жаден, ще се занимаваш с водата. Ако си в салон, където избухва пожар, ще гледаш час по-скоро да излезеш навън. Останеш ли в салона, животът ти е изложен на опасност. Казваш:

Ще отида в другия свят. – Вярваш ли в съществуването на този свят? Някои вярват, някои не вярват, но нито едното, нито другото определят съществуването на другия свят. Младата булка, като напусне бащиния си дом, отива със своя възлюбен в странство, и след четири-пег години се връща при родителите си. Бащиният дом е небето, откъдето сте слезли. Ако не се върне скоро в бащиния си дом, тя ще копнее да се върне, да види родителите си. Въпреки това, малко хора мислят за онзи свят, отдето са дошли. – Защо младата булка не се връща в бащиния си дом? – Средства няма. Понеже постоянно мисли за родителите си, тя често ги сънува. Аз уподобявам сънищата на портретите на хората. Гледаш портрета на своя възлюбен и мислиш, че е реален. Не смесвайте сенките на живота с неговата реалност. Всяка реалност, която веднъж си опитал, оставя неизличими отпечатъци в човешкото съзнание.

Често хората мислят по стар начин. Седи някой и е недоволен от живота си. По лицето му е написано недоволството. Кой е виновен за това. Когато сте напущали другия свят, разумните същества и светиите са ви казвали; Не слизайте на земята! Тази мома не е за вас. – Ех, да знаех! -Сега вече знаете. Но тогава не знаехте, бяхте запалени от четирите страни. Вие слязохте да търсите някого на земята. Любовни работи! Избягахте от небето, за да дойдете на земята. Любовни работи! Дошли сте на земята по незаконен път, избягали сте от небето. Оженили сте се пак по незаконен път. Това са фигури на речта. След това, случи ви се някаква неприятност или нещастие. Има три разбирания за живота: Едно за обикновените хора; второ, за средните и трето за великите хора. От тези гледища, животът и страданията в него имат специфичен смисъл. Всяко страдание, което сполетява човека, е строго определено. То е като четката в ръката на художника. То чертае линиите по лицето на човека. Ако четката на това страдание не мине по лицето ти, нищо няма да придобиеш. Живот без страдания нищо не представлява. Никой не може да избегне страданията. Христос, Син Божии, мина през най-големите страдания. – Не можа ли да мине Той без страдания? – Можа, но Той мина през големи, велики, разумни страдания. Той се опита да мине без тези страдания и казваше: „Ако е възможно, нека ме отмине тази чаша”. Но най-после каза: „Отче, да бъде Твоята воля, в Твоите ръце предавам духа си.” Той разбра, че Му е определено да мине през тези страдания. Мнозина се оплакват и казват, че имат големи страдания. Колко големи? Големи страдания са ония, при които излизат кървави капки от порите на човека. Така беше с Христа. Неговите страдания са образец на най-големите страдания. Колко души са минали през такива страдания? Привилегия е за човека да мине през Божествените страдания. Привилегия е за човека да бъде изпитван. Ти се намираш пред комисия. Тя те наблюдава, изпитва това, което става в ума, сърцето и душата ти. Щом възприемеш нещо чрез своите мисли, чувства и постъпки, турят ти известна бележка. Ти си мислиш: Издържал ли съм изпита, или не?

Сега, от всички се иска да знаят същественото в живота. Един милионер търсел доверено лице за кантората си. Явили се много кандидати за това място. Всички били добре облечени, спретнати, с големи препоръки. Пред вратата на кантората, милионерът оставил две празни стомни. На всички кандидати той отговарял учтиво: Ще ви имам предвид. Най-после, дошъл един млад, беден момък, който също представил молбата си. Преди да дочака отговора на милионера, той взел набързо стомните, напълнил ги с вода и ги оставил на мястото. След това се изправил в стаята да чака отговора. Милионерът му казал: Вие ще останете при мене на работа.

Следователно. докато първите кандидати гледали да вземат нещо от милионера, а не да му дадат, последният кандидат дал нещо от своя труд. Всеки трябва да изпълни нещо, да свърши една добра работа. Това е неговият документ, това е неговата препоръка за морала и качествата му. Това е една неразгадана тайна, а за разумния – разгадана тайна. Той взима стомните, отива да ги напълни и след това ги оставя на мястото им.

Публикувано изображение

Сега, на фиг. 1 имате правата АВ. Какво ще стане с тази права? Какво ще образува, ако тя се умножи четири пъти сама на себе си? Тя може да се продължи четири пъти в една и съща посока и четири пъти в различни посоки.

Като се продължи четири пъти в различни посоки, ще се образува геометрическата фигура квадрат. За учения квадратът е образец на нещо. Той може да се ползва от него. Обикновеният човек, който не разбира законите, ще се чуди, какви са били намеренията на природата, да създаде квадрата. – Как се е образувал квадратът? Когато растенията слязоха на земята, образуваха линията АВ – посоката на тяхното движение. След това слязоха животните и образуваха линията ВС – те вървяха в хоризонтална посока. После, дойде човекът и образува линията СД. Понеже нито растенията мислеха правилно, нито животните, никой от тях не можа да затвори квадрата. Човекът, със своята права мисъл, образува правата АД и затвори квадрата. Като се видя затворен в този свят, човек започна да мисли за друг свят. Той разбра, че квадратът не е единственият свят. Обаче, докато е на земята, той си служи с квадрата, като мярка за разрешаване на известни мъчнотии.

Сега, като не можете да разрешите всички мъчнотии, питате се, какъв е смисълът на живота. – Смисълът на живота е да познаете Бога и да изпълните Неговата воля. Понеже не Го познавате, вие разчитате на майка си и на баща си, на братята и сестрите си, на окръжаващите. Обаче, ден след ден, тези хора започват да капят като листа. Виждате това, но си мислите, че с вас ще се случи другояче. Не, и с вас ще стане същото, каквото с всички хора. Най-после и вие казвате: Млад бях, но остарях. Спечелих пари, и после ги загубих. Сега нищо друго не ми остава, освен да отида на онзи свят, при близките си. Старият мисли за онзи свят, а младият – за този свят, да се ожени, да си поживее малко. Старият казва, че е определено на човека да отиде на онзи свят. Според мене, това не е определено. Аз се интересувам, защо старият мисли за онзи свят, а младият мисли за женене. Старият мисли, че като отиде на онзи свят, ще бъде щастлив. И младият мисли, че като се ожени, ще бъде щастлив. И двамата ще опитат, доколко са прави в мисълта си. Не е въпрос да търсите щастието. Човек трябва да се стреми към целокупния живот, да придобие истинското знание, да разбере своето предназначение. Иначе, ще живее в личността си и ще бъде недоволен. Ще живее в обществените си чувства, и пак ще бъде недоволен. Докато е в личния живот, той всякога ще се обижда. Слушаш, например, един оратор и се обиждаш от примерите, с които той си служи. Някои примери ти харесват, но някои те засягат.

Американският проповедник Муди имал обичай да си служи в проповедите си с примери от живота на хората. Мъже и жени посещавали събранията му. Един ден той си послужил с пример от ежедневния живот и отношения в семействата, като изнесъл лошите отношения между мъжа и жената. Един от слушателите се засегнал от тоя пример и, като се върнал у дома си, сърдито казал на своята жена: Как не те беше срам да се оплакваш от мене на проповедника! Ето, той изнесе нашия живот пред цялото събрание. Всъщност, жената не се е оплаквала на проповедника, нищо не му е казвала. Това е пример, който се отнася до много семейства, а не само до едно. Проповедникът има право да говори и за обикновения човек, както и за адепта. Трябва ли да помислиш, че и ти си адепт?

Какво представлява адептът? – Адепт може да бъде всеки. Тази дума има отрицателен и положителен смисъл. Отрицателното значение на тази дума подразбира човек, който поддържа известно учение, без да прилага неговите закони. В положителен смисъл, адепт е онзи, който разполага със силите и законите на известно учение. Може да бъдеш посветен. Кое от двете предпочиташ? Казвате: Кажи ни, доде сме дошли в своето духовно развитие. Дошли сте до правата СД и трябва да работите в посоката АД, да затворите квадрата и да разрешите мъчнотиите на своя живот. Вие искате да ви покажа нещо от онзи свят. Какво искате да видите: ангел, светия, или друго нещо? Ако искате да видите ангел, и на земята има ангели. Ако е за светия, и на земята има светии.

Какво представлява онзи свят? Той е нещо особено, с особени условия и обстановка. Както вие си го представяте, това значи, сами да се заблуждавате. Старият, които търси щастие на онзи свят, се заблуждава. И младият, който иска да се жени, за да бъде щастлив, също се заблуждава. Той ще бъде толкова щастлив, колкото и английският реформатор Йоан Веслей. Оженил се за една добра християнка, която на другия ден още му казала: Сега вече аз заповядвам. Няма да се срещаш със сестри, да им проповядваш! Тук аз съм сестра, мене ще слушаш! На третия ден след женитбата си, той казал на своите приятели: Не струва човек да се жени! Той си казвал: Наистина, не трябва човек да се жени за сестра, която има предвид само себе си и своето щастие. Какъв повод имала тази жена да се съмнява в един велик реформатор?

Често и религиозните хора, като повярват в Бога, започват да се съмняват и да изискват от Него това, както жената на Иоан Веслей. Понякога те казват на Бога: Искаме да обръщаш внимание само на нас, с нас да се занимаваш. Имат ли право да се съмняват в Бога и да изискват от Него това, което искат от човека? Това е неразбиране на живота. Човек не е дошъл на земята да се осигурява и да търси своето щастие. той е дошъл на земята да работи. Дадени му са крака, да ходи с тях; ръце, за да работи; глава, с която да мисли. Ако ходи, работи и мисли, човек непременно ще подобри живота си. Ще мислиш със своята глава и от нея ще учиш. Иначе, ще се натъкваш на противоречия. Много естествено. Ако влезеш в театъра, ще видиш един морал; между търговците ще видиш друг морал; между политиците – трети морал; между религиозните – четвърти морал. Всеки има специфичен морал. Накарайте търговеца да не търгува. Накарайте политикана да не политиканства. Това е невъзможно! За кого търгува търговецът? За себе си. Той не работи за народа. За кого работи политикът? За себе си, а не за народа. Народът е знамето, в името на което всички говорят. То е привидно. Никой не се бие за знамето, никой не работи за народа. Много хора се бият без знаме. Мъжът бие жена си без знаме. Двама приятели се бият без знаме.

В този бой няма никаква идея. Въз основа на това, казвам: И политическите партии нямат онази истинска, вечна идея. Техните идеи умират една след друга, както хората на бойното поле. Ще кажете, че без война не може. Това е друг въпрос. Според мене, войната е отрицателно средство, а според вас, тя подтиква човечеството напред. Войната е послужила като възпитателно средство за хората, но не ги е подтикнала напред. От осем хиляди години хората се бият. Какво особено е допринесла тя? Като не могат да разрешат известен въпрос по мирен начин, народите прибягват до войната, но това е разрешаване на въпроса със сила. Това е човешко разрешаване на въпросите.

Какво е нужно за развитието на дома? – Взаимно уважаване и почитане между членовете. Жената трябва да уважава мъжа си, мъжът трябва да уважава жена си, и децата трябва да уважават и почитат родителите си. Не можеш да уважаваш човека, ако първо не уважаваш себе си. Най-силното чувство в човека е бащата в него; най-нежното чувство е майката. Останалите чувства са децата. Ако между най-силното и най-нежното чувство се яви разногласие, човек губи силата си. Мъжът е слънцето, а жената – земята. Ето защо, когато момъкът казва, че обича една мома и желае да се ожени за нея, той се заблуждава. Може ли слънцето да се ожени за земята? Може ли го да я прегърне и целуне? Истинската женитба подразбира изливане на чувства, но отдалеч, както се разговарят слънцето и земята. Между хората не е така. Мъжът иска жена му да бъде постоянно около него, да знае, както прави, с кого се среща и т.н. Какъвто е мъжът, такава е и жената. И жената иска от мъжа същото, каквото той от нея. Това са неестествени, неправилни отношения между хората. От това гледище, казвам, че няма женени хора на земята. Външно вие сте женени, но вътрешно не сте. Апостол Павел казва: „Сгодих се за Христа.” Значи, той е сгоден от две хиляди години. Много хора се годяват за Христа и така си остават.

Някои мислят, че като умрат, пак ще се женят. На другия свят няма женитба Умрелият не се жени, но и който се ражда, също не се жени. Обаче, в обикновен смисъл на думата, хората се женят и разженват. Умре жената на някого, той започва да търси друга. Това отношение между мъжа и жената е подобно на отношението между господар и слуга. Слугата напусне господаря си, но господарят му го замества с нов. Вторият слуга го напуща, гой намира трети. Трябва да разбирате същността на живота, а не както сега се проявява. За вас и вашите разбирания, животът не се е проявил още в своята пълнота. Какво разбиране е това, с което не можеш да разрешиш въпросите, които те смущават? Не е нужно да разрешиш социалните въпроси. Разреши само тия въпроси, които имат отношение към твоя личен живот. Какво направил Александър Велики? Като дошъл до Гордиевия възел, разрязал го. Какво спечелил с това? Ако бях на мястото на Александър Велики, щях да прескоча възела, нямаше да го режа. След неговата смърт царството му се разпадна. Наричат го велик, но в какво се заключава неговото величие? Има нещо, за което е велик, но не за това, което той направи. Питам: Кое е същественото за ученика? – Да учи. – Не е само това. Щом е ученик, той не може да не учи. Ще учи до известно време и като свърши училището, ще стане учител. И като учител той ще се натъква на неразрешени задачи, както ученикът. Той има слабости, каквито и ученикът.

Казвате: Ние сме свободни. – В какво се заключава вашата свобода? Свободни ли сте в своите възгледи? Казваш, че си свободен, но търсиш човек, да видиш, дали твоите възгледи съвпадат с неговите. Ако се съвпадат, ще кажеш, че си прав. Има едно право, при което не е нужно да ти казват, дали възгледите ти са верни, или не. Право ли, е като ядеш, да ти казват, как да ядеш и с какви прибори да си служиш? Ако си в гората и не носиш нож, вилица и лъжица, как ще ядеш? Ще измиеш плода с вода и ще го изядеш. Това е естественият начин на хранене. Естествен начин е този, при който се изразходва най-малко енергия. Днес домакинята губи три-четири часа за готвене. В бъдеще готвенето ще се опрости. Тогава голяма част от времето ще се използва в друго направление. Какво ядене ще приготви домакинята, която готви и е недоволна от работата си. Недоволството е резултат на социалните несгоди в живота. - Какво трябва да се прави? И младият, и старият трябва да се повдигнат до същественото. Младият иска да се жени. -Защо? – В къщи го ограничават. Той мисли, че като се ожени, ще стане самостоятелен. Старият иска да умре, да се освободи от мъчнотиите си. – И двамата се заблуждават.

Сега, да дойдем до заключението. Това не подразбира, че всичко ще разрешим. Ако днес се нахраниш добре, временно си разрешил въпроса за яденето. Утре пак ще искаш да ядеш. Всички хора са недоволни от нещо. Защо са недоволни? Слънцето грее, водата тече, въздухът се движи. Казваш: Аз съм доволен. – Щом си доволен, помогни на недоволните. Покажи им пътя за придобиване на доволството. Кой те направи доволен? Колко време ще бъдеш доволен? Днес си доволен, но утре те заболи глава и ставаш недоволен. Кое е реалното в твоя живот: доволството или недоволството?

По кой път е вървял човек за да дойде до сегашното си положение? Той е минал по пътя на растенията и на животните. Наистина, и до днес още, като се намери в мъчнотия, човек пада духом, главата му увисва, като главата на растението. Мъчнотиите са заставили растенията да заровят главата си в земята. Значи, животните са разрешили мъчнотиите на растенията. Човек е разрешил мъчнотиите на животните. – Кой е разрешил мъчнотиите на човека? – Божественото начало в него. Въпреки това, човек има да разрешава още много въпроси. Старият умира. – Защо? -Защото не е доволен от живота си. След време пак се ражда на земята. – Защо? – Не е попаднал на това място, което е търсил. И на онзи свят не е доволен. На земята не е намерил ключа на живота, но и в другия свят не може да го намери. Ако на земята не разбере смисъла на живота, и на другия свят няма да го разбере. Младият остарява, защото не е разбрал смисъла на живота. Старият умира и пак се ражда, защото не е разбрал смисъла на живота. Като умира, старият ще се прероди и млад ще стане. Като млад, ще иска да се ожени. Щом остарее, ще иска да умре. Едно колело в движение: раждане, умиране; пак раждане, пак умиране. – Какъв е края на това нещо? – Краят е младият да не се жени, и старият да не умира. Когато дойде до това положение, човек влиза в епохата на новия живот. Докато старите умират, младите непременно ще се раждат; докато младите се женят, старите непременно ще умират.

Искам да ме разбирате добре. Аз не засягам формата на сегашния живот. Аз не засягам и характера на сегашния човек. Според мене, това е малка отсечка от безкрайната права. За мене, да критикувам човека в сегашните му прояви, това е губене на време. Срещам едного, чета по лицето му една тъга или парите си изгубил, или баща си, или работите му не вървят добре. Срещам млада мома, и на нейното лице е изписана тъга. Мъчи се, дали ще срещне онзи, когото търси. Във всички хора виждам едно и също нещо.

Казвам, Онзи, Който ви е изпратил на земята, иска да ви освободи от актьорските дрехи. Не по Негово желание сте станали актьори. Вие сами сте се облекли в тези дрехи, и Той досега ви е търпял. Днес Той казва: Има и друго изкуство в живота, а не само актьорството. В източните народи наричат това изкуство „Майя” – омагьосване. Правиш това, което не искаш. Ядеш – недоволен си, казваш: Трябва да се яде. Време е да се освободите от илюзиите на живота и да станете господари на себе си Не казвам да бъдете победители, но да бъдете свободни хора. Няма по-хубаво нещо от това – каквото правиш, да чувстваш, че си свободен. Казваш: Друго нещо е да си апостол Павел или някои пророк, а ти си обикновен човек – Апостол Павел беше обикновен. Той гонеше християните, контузи главата си и след това чу глас: „Защо ме гониш ? Пътят, по който, вървиш, не е прав” Всеки от вас ще се качи на коня си и ще отиде някъде. Казвам. Пътят, по който си тръгнал, е пътят на апостол Павел. Ще паднеш от коня и ще си счупиш главата. Ще чуеш глас, който ще ти каже: Ще отидеш да проповядваш. Питаш: Не съм ли тръгнал на път? Тръгнал си, на кон си, като апостол Павел. Някога разрешаваш въпросите с мир, а някога, като Александър Велики, разрязваш Гордиевия възел с нож.

Сега хората всичко имат, любов нямат. Чудя се на подозрението между хората. И между най-добрите хора има подозрителни. Това се дължи на вътрешния страх у тях. За да се справи със страха, човек не трябва да насилва нито себе си, нито другите, да не измъчва нито себе си, нито другите. Направиш погрешка, изправи я. Така сам ще се възпитаваш. Ще се оправдаваш със слабостите си... Няма да се оправдаваш, но ще бъдеш готов да признаеш истината.

Пишете върху темата „Най-малката истина, с която човек трябва да започне”. Най-малката истина е мястото, където може да срещнете най-малката любов.

Преди няколко дена дойдоха при мене двама приятели, и аз им казах: Работата ви ще тръгне напред. Слънцето е свидетел на това. И на вас казвам: Слънцето е свидетел на всичко, което ви говорих днес. Започнете с малката истина. Прилагайте я без страх. Тя изисква най-малката жертва от вас. Ако прилагаш най-малката любов и мислиш, че може да се урони твоето достойнство, не се страхувай. Нека се урони достойнството ти, но да не се уронват любовта и истината. Те спасяват човека. Представя ти се случай да направиш едно малко добро. Спри се в пътя си и направи доброто. Тази сутрин и аз направих една малка услуга. Седя в стаята си, чувам, една муха бръмчи жално; моли се някой да я спаси. Едно паяче я хванало за крака, а тя се моли да я пусне. Гледам – нямам пръчка, затова, хващам паяжината – тя се повлече. С нея заедно се повлякоха и паякът, и мухата, мухата на една страна, паякът – на друга. Гледам – мухата много по-голяма от паяка, но се оплела в паяжината. Освободих мухата и казах: Това място е за молитва, а не за престъпления. Някой ще каже: По-добре паякът да изсмуче кръвта на мухата, отколкото мене да безпокои. Често мухите безпокоят хората от любов.

Коя мисъл от лекцията остана в ума ви? – Най-малката истина, най-малката любов и най-малкото добро.

В древността, за да изпитат учениците на окултните школи, те били поставяни на изпит. Така проверявали знанията им. Например, неочаквано ученикът заболявал. Ако успявал да се справи с болестта си, той имал знания. Колкото по-дълго време боледувал, толкова по-малко знания имал. Това са задачи, които ученикът трябва да решава. И вашите мъчнотии сега са елементарни задачи, които трябва да се решат. Ако трябва Учителят да освобождава ученика, това показва, че изпитът не е издържан. Ученикът трябва сам да решава задачите си.

Т. м.

4 Лекция от Учителя, държана на 12 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10319 Мнения:

Публикувано 18 декември 2013 - 20:15

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,
държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,
ИК "Жануа'98",  София, 2008 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Малката истина


5 часа сутринта

Добрата молитва

Пишете за следният път темата: „Съществената разлика между физическия и духовния живот.“

Ще прочета I-во Послание Петрово, глава 5. Да се намери съществен отговор.

Един човек очаква нещо и мисли дали ще се сбъдне. Всеки иска да знае дали ще сполучи или не. Някой път тези очаквания се случват, а някой път се случва това, което човек не е очаквал. Резултатът е положителен или отрицателен. Някой път дойде известна скръб, някой път – известна радост. Например вземете у човека простото чувство за богатство. Богатството може да му причини известна радост. Кое е онова, което причинява радост на човека? Зависи какъв е богатият човек. В ума на богатия човек изпъкват известни области, това или онова и той се зарадва. Онзи, който е добил богатство, мисли, че е добил всичко. Но това богатство едновременно носи и нещастие. Не, че богатството му носи нещастие, но човек в себе си създава своето нещастие. Човек никога не трябва да държи богатството в ума си.

Ума има някое хранилище – паметта. Но, ако рече той да задържи всичките работи, той ще обремени ума си. Запример, някой иска да знае всичко. Да знаеш колко хиляди стомни си счупил в живота си, да знаеш колко хиляди яденета си изял, колко миди, колко раци си изял, колко круши, колко праскови, колко хапки, колко плюнки си изплюл, колко горчиви чувства си казал, колко обувки и дрехи си скъсал, какво ще ползуваш от това? Представи си, че имаш такава една памет, един бит пазар. Като някой на гости, започваш да му разправяш. Запример ние имаме памет за греховете. От онова, което Бог е изчистил, все ще остане нещо. И грехът, който причинява толкоз страдания на хората, хората пак го обичат. Онзи, черният грях – не, но има един кавалер на голям орден.

Като ви говоря сега, вие искате да проникнете каква ще бъде моята мисъл. Вие не можете да проникнете каква е моята мисъл. Аз да ви дам един начин на мислене. Когато един човек ви поднася вода, не е важен произхода, не е важно да знаете откъде е дошла водата, но е важно в дадения случай тази вода дали ви пренася полза. От къде иде водата, този въпрос е послешен. Какво е моето намерение, какво съм аз, това са второстепенни неща. Важно е каква е водата, дали е такава каквато очаквате. Нямам нужда да питам дали тази вода е хубава или не. Вие имате възможност да я опитате веднага. А пък откъде съм я взел и от къде е дошла, тези чувства във вас не са пробудени, за да знаете това. Същественото знаете.

Сега се спрете върху мисълта: Пазете съществените неща. Не обременявайте ума с несъществени неща. Например несъществено нещо е следното: среща ви някой човек и ви поглежда. Вие искате да знаете защо ви е погледнал. Това не е съществено. Погледнал ви е, той е нямал работа. Затова ви е погледнал. Ако беше занят с някоя мисъл, не щеше да ви погледне. Умът му не е бил занят със сериозна мисъл. Какво съществено има в погледа, това е важното. Защо ви е погледнал, това не е съществено. Този човек ви поглежда и веднага казва: „Чакай!“ Спира ви. Вие с години сте имали някоя болест и той казва: „Във вашето лице виждам една болест. Толкоз години сте страдали от нещо.“ Вие можете да кажете: „Защо ме гледате? Да не търсите някого?“ Това са обикновени развлечения, с които хората се забавляват.

При сегашните условия, при които се намирате, с какво трябва да се занимавате? Ако отивате на ядене, трябва да се занимавате с ядене, трябва да се занимавате с хляба. Ако отивате на чешмата – с водата. Ако влезете в салон, в който избухнал пожар, трябва да се занимавате с излизане от салона и то колкото се може по-скоро. Защо? Защото от това зависи да избавите живота си. Мнозина нямате желание да влезете в първото небе. Понякой път ви гледам, мислите дали има онзи свят или не. Мнозина от вас не знаете дали има онзи свят или не. Мнозина от вас на опит не могат да го докажат, че има онзи свят. Някои от вас могат, а някои не могат. Младата булка излиза от бащиния си дом в странство и след 4-5 години се връща да направи визита на баща си. Това е първо онзи свят, от който сте излезли. Вие, които сте излезли от небето, още не ви е дошло на ум да мислите за онзи свят. Понеже вашият възлюблен няма средства, да ви прати за път. Младата мома, след като излезе от къщата, прави посещения на майка си и баща си. Ако не може да отиде, какво трябва да направи тогаз, ще мисли за баща си и майка си. Ще има копнеж.

Някой от вас, които не сте ходили, средства не сте имали, бедни сте. Някой ще ви каже, че сънувал това или онова. На сън работите аз ги оподобявам на следното: когато виждаш своя възлюблен на портрет. Всичките работи, които на сън виждаш, това е портрет. Не смесвайте сенките на живота с реалността. Всяка реалност, която човек е опитал веднъж, тя ще остави в него неизгладими отпечатъци. Вие мислите по стар начин. Някои от вас седите и не сте доволни от живота. Виждам по лицата ви, че мнозина от вас не сте доволни. Кой е крив? Когато излизахте от Небето, всичките ангели и светии са ви казвали: „Не отивайте, този момък не е за вас.“ Но сега казвате: „Аз да знаех!“ Тогава не знаехте и бяхте запалени от 4-тях страни. За да слезете, вие търсихте някого на Земята, все любовни работи. Избягахте от Небето, за да дойдете на Земята. Това направихте от любов. Всички сте дошли на Земята и сте се оженили, не по законни пътища, но сте избягали от Небето. Това е само фигура на речта. Иде някой човек на Земята и се въплотява. Дойде ви някоя неприятност в живота и се чудите защо са тия неприятности.

Има три схващания: едно обикновено, едно средно и едно за великите хора в света. Животът, страданията си имат свой смисъл. Едно страдание, което може да ви сполети, то е определено. Това страдание е като една четка в ръцете на един художник. Това страдание чертае някои линии. Ако това страдание не мине, вие нищо няма да придобиете. Живот без страдание, много пъти не може. Онези, Божествените страдания, никой не може да ги избегне. Христос, когото считаха Син Божи, и Той имаше да страда. Не можеше ли да мине без страдания в света. Можеше, но трябваше да мине през най-големите страдания, но страдания разумни. Той се опита да премахне тези страдания. Казва: „Ако е възможно да се отменят.“ Но казва после: „Нека стане както е определено.“ И разбра, че е определено да дойдат страданията. Мнозина от вас казвате, че са големи вашите страдания. Колко са големи вашите страдания? Под големи страдания разбирам следното: да излиза пот от тялото, от кръвта, както при Христа. Страданията на Христа са образец на големите страдания. Колцина от вас сте имали такива страдания? Считайте привилегия, когато човек страда по Божественому, Считайте за привилегия, когато се изпитвате. Запример изпитвате се във вашите чувства, във вашата мисъл, във вашите постъпки. Ти си представен пред една комисия, която наблюдава това, което става в душата ти. Щом нещо възприемеш в своите мисли, в своите чувства и реализираш в своите постъпки, турят ти вече известна бележка. Вие си мислите сега: „Дали съм издържал или не?“ Има ли нужда аз да питам хората, аз красив ли съм или не?

Трябва да знаете същественото. Да ви приведа един пример. Един богат милионер се нуждаел да има едно доверено лице. Започнали да се извървяват всички, добре облечени хора. Същевременно той оставил на вратата две праздни стомни и излязъл. На посетителите казвал: „Ще ви имам предвид.“ Най-сетне иде един млад момък, той като вижда стомните, отива на чешмата, вижда ги, напълва ги и ги туря на място, той останал последен. Милионерът му казал: „Вие можете да останете при мене.“ Всички гледали да вземат нещо, а не да дадат нещо. Когато някой човек влезе, за да вземе нещо – не, но той трябва да изпълни нещо. Това е документ. Това е един документ за морала. За обикновения човек това е една тайна, неразгадана, а за умния – това е една тайна разгадана. Той трябва да вземе стомните, да ги изпълни и да ги тури на мястото.

Публикувано изображениеИмате линията АВ. Ако тази линия аз я умножа 4 пъти на себе си, какво ще даде? Аз мога да продължа тази линия 4 пъти в една посока. А пък мога да я продължа в 4 различни посоки. Четири пъти като продължа тази линия, образува се една геометрическа форма, квадратът. За един учен човек тази площ служи като един образец, той може да се ползува от нея. Един обикновен човек, който не разбира законите, той ще се чуди какви са били намеренията, защо е направен този квадрат. Защо е направен по такъв начин, а не е направен по друг начин. Най-първо растенията слизаха в една посока, по права линия АВ. Това е положението на растенията. Животните, които дойдоха след растенията, като не знаеха какво да правят, теглиха втората пиния – ВС. Човек е образувал линията СД. Този квадрат остава сега да се завърши. Когато АВ се завърши, какво ще стане? Човек трябва да затвори този квадрат с една нова форма. И тази форма, която се затваря с АВ, можем да кажем, че е човешкият ум. Ако ти не знаеш правилно да мислиш, главата ти ще бъде надолу, към земята. Ако не знаеш правилно да мислиш, може да станеш хоризонтален , докато започнеш да мислиш. Човек, като затвори квадрата, ще познае, че този свят, в който той живее, не е съществен свят, че има нещо повече. Човек започва да мисли за другия свят, започва да се движи в друго направиение. Между 4 точки може да турите един квадрат. Той може да ви бъде една мярка. Аз наричам мярка това, което разрешава една мъчнотия. Това, което разрешава една мъчнотия, е мярка. В мярката има известна разумност.

Вие Бога не сте виждали, понеже Той не прилича на нас. Вие на какво разчитате? Вие разчитате пак на хората. Разчитате на баща си, на майка си и на сестра си, на дома си и на обществото. На всичките тези хора. Ходите в училището, пишете някоя книга, имате известно желание. Тези хора, които са около вас, като листа окапват от тук – оттам. Но вие мислите, че с вас все ще стане нещо. И какво става? Става това, което с всички става. Отивате в банката и вземате пари. Вие казвате: „Сполучих!“ И после изгубвате това. Казвате: „Млад бях и остарях. И сега се готвя за онзи свят.“ Младите ни най-малко не се готвят за онзи свят, а все старите. Старият винаги се готви за онзи свят, а младият за какво се готви? Той все се готви да се жени. Старият ни най-малко не иска да се жени. Старият се готви за онзи свят, ще отиде при своите си. Дава наставления как да го погребват. Вие казвате, че това е определено. Аз го считам, че това не е определено. Аз се чудя защо младият все иска да се жени, а старият се готви да иде в оня свят. Мене ме интересува защо иска да се жени и защо старият се готви за онзи свят. Защо старият иска да умре? – Старият иска да намери своето щастие в другия свят. Старият е на 80 – 90 години. Това, което е вярно за стария, е вярно и за младия. Той в дома си не е щастлив, че като се ожени, ще бъде щастлив? Там е същият закон. Ако младият се жени, за да стане щастлив, той ще опита това. Но, ако старият отива в онзи свят, за да стане щастлив, и той ще опита това.

Животът в своята целокупност има своя израз. Към този израз се стремете. Много други второстепенни въпроси могат да се правят за разрешение. Някой път в речта се засяга личния живот. Когато ораторът привежда пример и тези примери допадат на някой и някой се чувствуват засегнати. Американският проповедник Муди проповядвал един път. Той обичал да привежда примери. Мъж и жена ходели на събранието. Един мъж е недоволен от жена си и като се връща вкъщи, казва й: „Не те е срам, да излагаш какво става в дома ми и пред цялото събрание проповедникът да говори за мене!“ Той мислил, че жената е съобщила тези неща на проповедника, а пък жената хабер няма. Когато се говори за един пример, той не се отнася за вас.

Някой път може да се говори за другия свят, може да се говори за някой адепт, вие може да мислите, че един ден може да станете един адепт, вие много си представяте за един адепт. Знаете ли що е адепт? Адепт в негативният смисъл на думата е един човек, който поддържа едно учение, а пък някой път значи, този, който е запознат с потънкостите на едно учение, със силите и законите на това учение. Някой път дават висок смисъл на понятието адепт, но в обикновения смисъл на думата „адепт“ е този, който добре разбира един предмет, едно учение. Ако сега бих ви запитал, адепт ли трябва да бъдете или посветен. Какво ще изберете? Вие можете да кажете: „Ние докъде сме достигнали в развитието на духовният живот?“ Вие сте достигнали до СВ. И сега във вас трябва да функционира АД.

Някой път някой са ми казвали: „Да видим нещо от онзи свят.“ Аз бих ви представил нещо, което и мене да интересува. Кажете ми нещо, но важно. Вие искате да видите някой ангел. Че има ангели тук на Земята. Ангели има тук, колкото искате. Вие искате да видите някой светия, че и на Земята има светии, колкото искате.

Онзи свят е една обстановка съвсем друга. С това разбиране, което хората имат за онзи свят, те всеки път го материализират. Така се заблуждават. Старият, който иска да умре, за да намери онзи свят и младият, който иска да се ожени, за да намери своето щастие, то и двамата не разбират въпроса. Онзи, който се ожени, ще се намери в положението като оня англичанин Иван Веслей, който като избирал, избирал жена, избрал една много добра жена християнка, англичанка. След като се оженил, на третия ден казал на приятеля си: „Не си струва да се жени човек.“ Защо? Жена му му казала: „Преди да се оженеше ти ходеше да проповядваш, но сега няма да хойкаш тук и там. Аз държа контра. Няма да ходиш с тази сестра или с онази сестра да говориш. Сестри на Христа няма. Аз съм сестра сега.“ Иван Веслей, от много сестри избрал една сестра и тя му дава уроци. Той и казал: „Право е, че не трябва да се жени човек за една сестра, която му казва да има една сестра.“

С кое е дал повод Веслей, който минавал за реформатор, да се усъмни тя в него и да си позволи да му каже тези думи? Имала ли е някакъв повод за това? Понякой път ние, като повярваме в Бога и ние от Бога изискваме това, което жената на Иван Веслей е изисквала от Иван Веслей. И казваме на Бога само на нас да обърне внимание и прах да не падне върху нас. Питам тогава каква е тази религия? Това е неразбиране на живота. Според мене човек трябва да ходи да работи. Краката имате да Ходите, ръцете имате да работят, глава имате да мисли. Ако човек ходи, работи и мисли, непременно неговият живот ще се уреди. Ако влезеш ти в един театър, ще имаш едно учение на морала, но ако влезеш между банкерите, там моралът е друг. Ако влезеш между политическите партии, там моралът е друг. Ако влезеш между военните и там има друг морал. Ти не може да му наложиш своето. Какво ще му разправяш на търговеца, че не трябва да търгува. Какво ще разправяш на политика, че той не трябва да политиканствува. Политикът за народа не мисли, търговецът за народа не мисли. Ученият за народа не мисли. Всеки мисли за себе си. Дето казват, че за народа, това е само знаме. Никой не се бие за знамето. Знамето е само привидно. Има хора, които без знаме се бият. Някой път, аз виждам някой мъж бие жена си без знаме. Двама приятели се бият без знаме. Ти убиваш някого, но утре друг убива тебе. Във всички политически партии няма никаква идея, всички са на кривата страна. Единият умира, малко по-грешен, другият – малко по-праведен, но всички умират. Ако мършавите и мазните свини ги заколят, на едно място ги дават и ги продават.

Знаете ли произхода на войната? Защо се бият хората? Казват всякога, че войните ставали за освобождение. Може да се мисли така, но от 8 000 години, ако се изчисли колко войни са станали, може да каже някой, че войната е подтикнала хората напред. Върху този въпрос не искам да споря. Войната е служила като едно отрицателно средство. Тя е послужила нещо, но войната не е подтикнала човечеството напред. Тя е служила като възпитателно средство. Хората, като не могат да разрешат някои въпроси по разумен начин, прибягват до войната, за разрешение със сила.

Когато се говори за живота, както хората го разбират, това е само за Земята. Жената трябва да уважава мъжа си в един дом, за да има мир и мъжът трябва да уважава жена си и децата трябва да зачитат родителите си. Ако живеят така, този дом прогресира. Някой път се случва, че жената не уважава мъжа си и мъжът не уважава жена си. Това става и в самите нас. Най-силното чувство, което човек има, то е бащата на човека. Най-нежното чувство, което човек има, е майката на човека, а другите чувства са деца. Ако между най-силното и най-нежното чувство се породи несъгласие, то хората изгубват своята сила. Когато младият търси момата, женитбата не е прицелна точка. Той само се заблуждава. Момъкът за една мома никак не може да се ожени. Той привидно може да се ожени. Ние може да кажем, че нашата Земя е женена за Слънцето. Колко пъти те се срещат, да се целунат? Женитбата не е целувка и само има излияния на чувство, отдалече. Ние казваме за някого, че той се е оженил. Рекох, че жена му трябва да бъде до него и той трябва да знае всичките й постъпки. Това, което е той, това е жена му. Някой пита каква е жена му. Точно такава, какъвто е и той. Жената излиза от него. Щом човек навлезе в тези неестествени отношения, той мисли неправилно. Той, преди да се ожени, мисли едно. Вие мислите, че сте женени, но се лъжете. Вие не сте женени. От моето гледище, вие нямате тапия, че сте женени. Апостол Павел казва: „Сгодих ви за един човек.“ От 2000 години има хора, които са сгодени и още не са женени. Щом има годеж, от това гледище има и венчавка.

Някои мислят, че като умрат, са оженени. Умрелият не може да се жени. И който се ражда, и той не може да се жени. Ако умре жената, мъжът си търси друга. Когато господарят го напусне един слуга, взема си втори слуга, трети слуга, отношението е пак същото. Трябва да [се] разбира същественото, същността, а не както се проявява животът сега. Животът не се е проявил. С това разбиране, което имаме, то е много малко разбиране сега. Аз разбирам живота, когато мога да разреша известни въпроси, които ме смущават. С това ни най-малко не искам да разреша известни социални въпроси. Всички сегашни социални въпроси не могат да се разрешат.

Ако аз съм, ето какво трябва да правя. Александър Велики, като отишъл при Гордевия възел, разрязал го. Той по крив начин постъпил. Аз, ако бях, щях да прекрача възела и да си вървя, щях да считам за ненуждно да го разреша. Какво спечели Александър Велики като го разряза. След неговата смърт, империята му се развали. Аз не зная в какво е велик Александър Велики. Вие сте велики като Александър Велики. Има една страна, която прави Александър велик. Кое е онова, което го прави велик? Не това, което той направи. Не сме ние велики за онова, което ние направихме. Аз ви задавам тогава един въпрос. Кое е най-същественото в един ученик? Вие ще кажете: „Да учи.“ Но и това не е най-същественото. Той не може да не учи. Той ще учи известно време и най-после той ще помисли, че той не е ученик, че е станал учител. Питам сега: разреши ли той право въпроса? Той ще стане учител и при това, има си мъчнотии, които има ученикът. Той има същите неразрешени задачи в други области, които има ученикът.

Ние казваме, че сме свободни. В какво именно ние сме свободни, даже в своите възгледи ние не сме свободни. Ти мислиш, че си свободен, но питаш дали твоята теория ще се съвпадне с мнението на този или на онзи. Има едно право, при което няма нужда да ви казват дали сте прави или не. Ако вие се намерите на един обед, и ядете, прави ли сте да ядете или не? Мислите ли, че като дадете право на някой да яде, мислите ли, че това е право? Това е изкуствено ядене с вилици, ножове, лъжици. Може да ги имаш, а може и да ги нямаш. Ако си в гората и ядеш, гледаш, нямаш нито нож, нито вилица и лъжица. Тогава какво ще правиш? С вода ще умиеш този плод и ще го ядеш. Това е естественият начин на ядене. Естественият начин е, който изхарчва най-малко енергия. Ние седим и си приготвяме яденето, изгубваме голяма част от времето, само за ядене. Цялото домакинство губи по 3 – 4 часа само за ядене. То си има своето възпитателно значение. Но в бъдеще трябва да се опростотвори яденето. И спестеното време трябва да се използува в друго направление. Когато домакинята готви и е недоволна от това – от онова, мислите ли, че това готвене е хубаво? Това са социалните несгоди, които имаме. Какво трябва да се прави? Онова същественото и за млади, и за стари? Младият се жени, без да знае защо. И старият умира, без да знае защо. Старият казва, че е инвалид и казва, че трябва да умре. Младият в къщи го ограничават и след като се ожени, иска да стане самостоятелен.

Да дойдем сега до заключението. Не, че сега ще ви се даде едно разрешение. Когато човек вземе един обед или една закуска, той разрешава временно този въпрос. У всинца ви има едно натегнато състояние. Вие сте недоволни от нещо. Всеки един е недоволен. Аз ви питам защо? Защо сте недоволни? Слънцето свети, водата тече, въздухът се движи. Защо сте недоволни? Някой от вас може да кажат: „Аз съм доволен.“ Въпросът тогава се слага така: вие, доволните трябва да помагате на тези, които са недоволни и да помогнете на последния недоволен. Щом сте доволни, питам: вие кого сте направили доволен? Кой с пътя да станете доволен. Но, ти, който си доволен, след 3 – 4 часа ставаш недоволен. Главата ви заболи и т.н., трябва да знаете кои неща са реални. Кое е реалността.

Сега заключението. Какво искат да кажат растенията? Пътя на растенията кой е? Кой е пътя на животните? Какво показват те? И от тях има човек да се учи. Неговият път е път на неговия ум. Те са 4 посоки, които човек трябва да има предвид. Когато човек се намери в трудно положение, той някога е в положението на едно растение. Щом си в тягостно положение, главата ти е заровена. Тогава мъчнотиите, които растенията имаха, животните ги разрешиха. Мъчнотиите, които животните ги имаха, човек ги разреши. Но човек има специфични свои мъчнотии. Божественото в него ще разреши неговите мъчнотии. Във вас ще останат известни въпроси неразрешени – всички тези съвременни теории. Ако старите хора умират и отиват в онзи свят, каква нужда има да се пререждат втори път? Ако онзи свят е място на блаженство, защо трябва да напуснат онзи свят? Значи светът, в който е бил, не е бил онзи, който е търсил, пък идва на Земята да го търси. Щом се преражда, той не е влязъл там, дето трябва, не е намерил ключа на живота. Ако тук не можете да разберете смисъла на живота, вие и след като умрете, не можете да го разберете. Старите не трябва да умират сега. И младите не трябва да умират. Старите трябва да живеят. Какво ще кажете вие сега на това? Почти е така сега. Старите се прераждат и стават млади, и младите остаряват. И едните, и другите не разбират смисъла на живота. Младият не е разбрал смисъла на живота, понеже е остарял. Старият не разбира смисъла на живота, понеже пак се преражда.

Старият, като дойде и се подмлади, ще иска да се ожени, а като стане стар и иска да умре. Едно колело се върти: умиране, прераждане, умиране. Турците казват: „Края на това нещо какъв е?“ Краят е: младият да не се жени и старият да не умира. Когато хората дойдат до тази точка, ние ще бъдем вече в новата епоха на живота. Младите да не се женят и старите да не умират. Ако старите умират, непременно младите ще се женят. Докато младите се женят, това показва, че старите умират. Някой казва: „Аз няма да умра.“ Един ми казваше: „Че аз 200 години ще живея“, а след две години той умря. То е неговото предположение, че ще живее. Той можеше да живее и повече.

Разбирайте сега изводът, аз не засягам сегашната форма на живота. Аз даже не засягам сегашния характер на човека. Според мене, то е една малка отсечка. За мене даже е губене на време да гледам хората. От всичките хора, аз виждам едно и също нещо. Срещам някого и виждам, че е изгубил парите си или че е изгубил баща си, или че работите му не вървят. Все има една тъга, една несрета. Срещам това и в една красива мома, и в нея срещам една неувереност, дали ще намери един такъв, какъвто търси.

Та рекох, Онзи Който ви е пратил на Земята, Той иска да ви освободи от актьорските ви дрехи, понеже сте започнали едно изкуство и не по Негово желание сте станали актьори. Обличате се и Той ви е търпял. Той казва: „Има и друго изкуство в живота, а не само да се обличате и събличате.“ В източните народи го наричат Майя, значи – омагьосване. Правиш това, което не искаш. Ядеш, недоволен си от това и казваш: „Трябва да се яде.“ Най-първо трябва да се освободите от илюзиите на живота и да станеш господар. Не да се усещаш, че си победител, но да се усещаш свободен. Няма по-хубаво нещо от това, когато вършиш нещо, да се усещаш, че си свободен. Някои ще кажат: „Това е апостол Павел, това е еди-кой си. А ние сме обикновени хора.“ Апостол Павел беше един обикновен човек, ходеше да гони християните, но падна от коня и си контузи главата, чу глас: „Защо ме гониш? Този път, по който вървиш, не е правилен.“ И всеки един [от] вас ще се качи на този кон и отива някъде. Рекох, този път, по който вървиш, е път на апостол Павел. Като паднеш, ще си пукнеш главата, ще отидеш на едикое си място. Вие казвате: „Не съм ли тръгнал на път?“ Тръгнали сте, на кон сте, като апостол Павел. Понякой път разрешавате въпросите с мир, а някой път, като Александър Велики, разрязвате Гордевия възел с нож.

Сега всичко има, но любов няма. Аз се учудвам на голямото подозрение, което съществува у хората. Голямо подозрение в най-добрите хора в света има. То е един вътрешен страх. Но има два вида страх. Човек никога не трябва да се натрапва нито на себе си, нито на хората. Човек никога не трябва да измъчва нито себе си, нито ближните. Човек трябва да възпитава себе си. Направим погрешка – коригираме живите сили на природата. Една погрешка трябва да се поправи. Някой ще каже: „Това са слабости.“ Аз съм за малката истина, а не за големите подвизи.

Един ден пишете върху темата: „Коя е най-малката истина, с която човек трябва да започне.“ Пишете върху следната тема: „Най-малката истина, с която човек трябва да започне.“

Най-малката истина е мястото, дето любовта може да ви срещне. Най-малката любов, която ви среща, е най-малката истина, от която започвате. Преди няколко деня дойдоха двама при мене, и аз им рекох: „Работата ще тръгне малко напред, Слънцето е свидетел.“ И на вас ви рекох: на това, което ви казах, Слънцето е свидетел.

Най-малката истина. Не бъдете страхливи в малката истина. Малката истина е най-малката жертва, която може да направиш. Ако при най-малката любов, ти мислиш, че може да се урони твоя престиж, нека се урони престижът, но да не се урони любовта и истината. Тя е, която спасява. Минаваш някъде, дава ти се случай да направиш най-малкото добро. Спри се, направи го. Тази сутрин аз направих една най-малка услуга. Мухи горе ме безпокоят. Чувам една муха, която плаче, казва: „Няма ли някой, който да ме избави!“ Едно малко паяче я хванало и мухата се моли. Аз нямам тояга, хващам паяжината и тръгна. Тръгна и двамата – паякът на една страна, мухата на друга страна. Мухата от него 5-6 пъти по-голяма. И като очистих, рекох: на това място се молят на Бога. Този престъпник иска цяла муха да хване. Това наричам най-малкото добро. Някой може да каже: „Нека паякът да изсмуче тази муха, вместо мен да безпокои.“ Някой път мухите безпокоят човека от любов. Много пъти се влюбват мухите и като се влюби в носа и целуне го. Много влюбчиви са мухите. Все на същото място кацат.

Колко неща трябва да останат в ума ви? Най-малката истина, най-малката любов и най-малкото добро.

В старо време, в школите като са изследвали учениците 4-5 години, най-после учителят им е давал такава една задача, без да знаят те. Един ден учениците усещат как се подули колената им и не могат да станат. Имат ужасни болки. Учителят си излязъл от стаята. Те имат задача да излязат, сами да излязат. Ако може да махнеш болката от краката си, ти имаш знание. Но, ако не можеш да махнеш, дълго време ще работиш в това положение. Сегашните мъчнотии са елементарни задачи, които трябва да се разрешат. Аз не искам да кажа някои неща, защото като кажа, ще станат. Едно време са се подували краката на учениците. Ще дойде учителят, той да ги освободи. Но тогава те не са издържали изпита си. Учителят го освободи, но ученикът е скъсан. Щом кара учителят да го освободи, ученикът е скъсан.

Отче наш

12 година на Общия Окултен клас
4-та беседа от Учителя,
държана на 12.Х.1932г., сряда







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни