Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_10_23 Слабото и силното

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:09

Аудио - чете Цвета Коцева


От книгата  "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),
издадена 1949 г., София - Изгрев
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата  "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),
издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата  "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),
Издателство „Бяло Братство“, 2012
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето




Слабото и силното


Размишление.

Ще прочета 5 гл. от Матея.

Ще прочета една от Рилските беседи: „Слабото и силното.“ Слабото е плътта в човека, а силното – духът.

Често се казва, че човек трябва да има знания. Много хора имат знания и мислят, че знанията им са абсолютни. Абсолютни знания има само светията или геният, които вършат волята Божия. Даже и талантливият, ако върши волята Божия, има истинско, абсолютно знание. Всеки обикновен човек, който, от сутрин до вечер, мисли само за ядене и пиене, той има относителни знания, или познания. Каквото и да говори, той изнася нещата в една и съща форма. Неговите познания са еднообразни. Той казва: Да се обичаме, да бъдем здрави, да живеем в мир и съгласие, по братски, да имаме хубави къщи и т. н. За тези работи няма какво да се говори, те са дадени. Който е изпратил човека на земята, Той му е дал всички възможности. От честото повторение, човек изучава нещата наизуст, поради което си създава голямо еднообразие. Не е въпрос само да повтаряш „да живеем братски“, но важното е да знаеш, как да живееш братски. Това е голямо изкуство. Само великите хора, които са изучавали закона на любовта, знаят да живеят братски. Мислите ли, че като се ражда едно дете, то не се учи да живее братски? Обаче, сегашните отношения между хората ни най-малко не са братски. Едва след четири поколения ще се научат да живеят братски. През това време, ти ще забравиш баща си и майка си, брат си и сестра си. Всичко това ще се заличи, както морските вълни заличават написаното на пясъка. Тогава ще се развиват различни теории: как ще живеем, как ще се срещнем и познаем. И в онзи свят има срещи, но между най-великите и най-съвършените души. А за обикновените души няма никакви срещи. Те се познават дотолкова, доколкото се познават двама пияни братя. Те ще се срещнат, ще се разминат и толкова. Пияният не мисли за нищо. Той не се интересува от въпроси, като вегетарианството, въздържанието и др. Той мисли само за ядене и пиене, за жената и децата си и казва: Няма какво, ще живея, както хората живеят. С това се свършва неговата философия.

Вие искате да знаете, какво представя онзи свят. Искате да знаете, какво е състоянието на болния. Болният иска да има пружина на леглото си, да е меко, юрганът му да е топъл и да има кой да го гледа. Цял ден се върти той в леглото си, като риба. Който дойде при него, той все за болестта си разправя. Болният може да е владика, професор, цар, но една и съща мисъл ги вълнува. Като заболее, човек забравя, че е бил цар, владика или професор. Питате: Не може ли без болести? – Може, но като станеш сутрин от леглото си да кажеш: Нищо няма да разказвам на хората за болестта си, нищо няма да казвам, къде ме боли. Но мълчанието още не е признак на мъдрост. И рибите мълчат, но ни най-малко не са мъдри. В мълчанието умът е съсредоточен към нещо велико. Той е зает с велика идея. Що се отнася до второстепенните въпроси, те сами по себе си се разрешават. Няма защо да мислиш, кога ще се стопи снегът, или кога ще дойде пролетта. И да мислиш, и да не мислиш, пролетта ще дойде на своето време. Казваш: Аз се помолих за дъжд и скоро заваля. – Ти можеш да се молиш, да си мислиш, каквото искаш, но дъждът заваля и без твоята молитва. Едно съвпадение е станало, че дъждът завалял след твоята молитва. Някога молитвата ти може да произведе дъжд най много на 5 – 25 км. разстояние, но не и на сто километра. Ти си мислиш, че си донесъл дъжд, влага на целия свят.

Има два начина за въздействие върху човека. Ако кажеш на силния ученик, че нищо не знае, ти ще събудиш в него енергия да учи, да ти покаже, че знае; ако кажеш на слабия, че нищо не знае, той съвсем ще се обезсърчи. Затова, нищо не казвай на слабия. Също така, и на болния не давай нищо да яде, ако искаш по-скоро да оздравее. Колкото повече му даваш да яде, и колкото повече се грижиш за него, той по-скоро ще умре. Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот. Така той по-скоро ще оздравее, отколкото, ако яде. Много хора умират от голяма грижа за тях: да ядат повече, да почиват повече. Това ги изтощава повече. Нужно е болните да гладуват, за да си почине организмът им. Болният, оставен сам на себе си, ще се върти на леглото, ще вика, ще се сърди и, като види, че няма кой да му помогне, ще стане от леглото си, ще вземе стомничката и ще отиде за вода. Докато има хора около него, готови да му услужват, болестта ще го държи по-дълго време.

Сега, като ме слушате, вие може да издекламирате нещо и да кажете: Ето, какво каза Учителят. И аз мога да отговоря: Ето какво каза пролетта. Това не ме интересува. За мен е важно, какво аз мога да направя в дадения случай. – Искам да опитам природата, да зная, какво представя тя. – Природата е сбор от най-висшите, най-разумните същества, завършили вече своето развитие. Най-съвършените същества, каквито можете да си представите, те съставят природата. В природата има още безброй същества, на различна степен на развитие, незавършили още своето развитие. Това, не е природа. Под „природа“ разбирам същества, които в продължение на сто милиона години не са направили нито една погрешка. Обикновените същества, обикновеният човек прави хиляди грешки на ден.

Всеки човек си има по едно съществено желание. За гладния, например, съществено желание е да се нахрани. Той отива в един дом, и домакинята започва да му разказва за сина си: как отишъл в странство да учи, какви мъчнотии срещнал и т. н. Слуша той, какво му разказва домакинята, но през всичкото време мисли само за едно: по-скоро да се свърши историята на сина, че да задоволи глада си. Някога и аз ви говоря за небето, но вие си мислите: Не ни интересуват тези неща. Същественото за нас е яденето. Че имало светии, гении, това сега не ни интересува; това е въпрос за далечното бъдеще. Ние се интересуваме само от онова, което има отношение към сегашния ни живот. Аз пък казвам: Има една страна на живота, която се отнася до чистия въздух, който прави човека здрав. Ако всеки ден не възприемаш чистите мисли на светията, твоята работа е свършена. – Не се интересувам от мислите на светията. – Не можеш да не се интересуваш. Те изпълват пространството, както въздухът. Като мислиш за светията, ти дишаш неговите чисти мисли и чувства. Ако не ги възприемаш, ще се задушиш. Ще кажете, че ангелите не ви интересуват. – Как да не ви интересуват? Ангелът не е само външна форма. Той е носител на светли и чисти мисли, които са необходими за човека, като чистия въздух.

Следователно, като си дошъл на земята, ще се интересуваш и от светията, и от ангела. Казвате, че всеки грешник може да стане светия. – Как ще стане светия? – Като промени живота си и стане праведен. – Истинският светия още отначалото на живота си е бил светия. Той никога не е падал, никога не е грешил. Като е помагал на другите, той се е калял, но сам за себе си, той не знае, що е кал, що е цапане и падане. Тъй щото, моето разбиране за светия коренно се различава от това на християните. Според тях, всеки грешник има условия да стане светия – достатъчно е да промени живота си. – Ние не се интересуваме и от религиозния живот. – Прави сте, няма защо да се интересувате от религиозния живот. Аз ви говоря за духовния, т. е. за Божествения живот, в който живеят истинските светии. И да не се интересувате от този живот, вие сте под негово влияние. И да не се интересувате от слънцето, вие сте под влиянието на неговата светлина и топлина. Докато си на земята, ти не можеш да бъдеш свободен от земната притегателна сила. Както и да си я обяснявате, вие сте под нейно влияние. Учените я обясняват по един начин, духовните – по друг начин, чрез символи.

Помнете: Символи се употребяват, когато искаме да направим отвлечените въпроси лесноразбираеми, т. е. достъпни за човешкия ум. Например, когато едно висше същество иска да стане достъпно за хората, то се въплътява на земята в човешка форма. Иначе, човек никога не би могъл да си представи, що е висше същество, що е божество. – Кое заставя висшите същества да слязат на земята и да се въплътяват в човешка форма? – Любовта им към хората. По този начин, те идат да помагат на хората, макар че последните не разбират, какво представя възвишената, безкористна любов. Вие не разбирате и любовта на Бога, затова, като мислите за Него, някога си Го представяте като цар, недостъпен за човека, а някога като обикновен човек, достъпен за всички живи същества. Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране. Това е възможно само за подготвения, за човека с пробудено съзнание. Остане ли обикновеният човек да минава границата на обикновеното разбиране, той ще изгуби смисъла на своя живот. Знаете ли, какво става с такъв човек? Той изпада в положението на човек с обикновено съзнание, който изведнъж влиза в духовния свят. Той става замислен, сериозен, малко говори. Прилича на влюбена мома, която мисли само за своя възлюбен. По цели часове пише любовни писма, усмихва се, мълчи, на никого не поверява тайната си. Ако не е готов за духовния живот, човек се разочарова. Така се разочарова и младата мома. Като се ожени за своя възлюбен, тя казва: Излъгах се в него. Той не бил такъв, какъвто се представяше.

Питам: Защо хората се излъгват в любовта си? – Защото не са готови за нея. Любовта изисква служене. Следователно, ако обикнеш някого, трябва да му служиш. Ако обикнат тебе, ще ти служат. Някой ме пита: Не ме ли обичаш? – Аз зная вече, какво означава този въпрос. Това подразбира: Като ме обичаш, защо не ми служиш? Представи си, че обичам десет души. На всички служа. Ти си единадесетия, на когото също трябва да служа. Аз нямам време да служа и на тебе. Следователно, нямам възможност да те обичам. – Нали е казано всички да се обичаме? – Казано е, но нямам време. Любовта на съвременните хора прилича на спиритическо учение. Духовете се оплакват, че нямат дрехи, гладни са, искат да им слугуват. Хората от сутрин до вечер се молят за тях, но никой нищо не дава. Такава е вашата любов: обичате, а нищо не давате. И духовете на заминалите за онзи свят пак си остават на земята. И те, като хората, се местят от една къща на друга. Ако някой е бил търговец, пак си живее с мисълта за търговията. По-напред е бил чиновник на длъжност, а като заминал за другия свят, станал чиновник без длъжност.

Един турски кадия бил уволнен от служба. Като нямало какво да прави, той намислил следното: да вземе 40 – 50 стомни, да ги напълни с вода, да седне пред джамията, и кой как мине, да им предлага да пият. Той купил 40 – 50 стомни, напълнил ги с вода и канил минувачите, като им казвал: Заповядайте! Гледали го хората, той пак бил важен, на служба. Аз ви разказвам това, което няма да ви ползва. Като ви говоря по този начин, вие ще се смутите и ще кажете: Тази работа е съвсем объркана. Такова е положението на умрелия. Като умре, той мисли, че е на онзи свят, а всъщност, не е. Представи си, че туряш едно парче желязо в огъня. То се нагорещява, но не изгаря. Питам: Желязото разбрало ли е, какво нещо е нажежаването и горенето? То е опитало нагорещяването, но горенето е непонятно за него. Ти си свързан с един човек, без да го познаваш. Какво понятие ще имаш за него? Говориш за любовта, но не я разбираш. Под „любов“ се разбира, най-малко, да имаш готовност да задоволиш желанията на онзи, когото обичаш. Божията Любов се отличава по това, че задоволява и най-малките желания на хората.

Обикновено, хората очакват големи, велики неща от Бога, но Той не ги задоволява. Бог е разпределил благата между всички хора. – Тогава, защо съм беден? – Този живот Бог е решил да не те направи богат. Колкото и да се молиш, богат няма да станеш. Учен можеш да станеш, защото е определено да станеш такъв, но богат няма да станеш. Всеки човек трябва да заеме онова положение, за което е роден. Земният живот служи като подготовка за пробуждане на човешкото съзнание, а не както хората мислят. Каквото и да мислят, те дохождат до две идеи: едната идея е в съзнанието му, а другата – в подсъзнанието. Така някои се раздвояват. Това става несъзнателно. Някога хората изразяват две различни желания, от които сами се спъват. Говорят за любовта, а не я разбират. Искат да обичат, а не са готови да приложат любовта. Те казват: Ние не сме готови още за любовта. Само светиите могат да живеят в любовта. Това е право. Светиите се качват на най-високите върхове, а обикновените хора ходят в подножието на планината. Така е и с човешката мисъл. Тя се движи по високите върхове. Не казвам, че високите върхове са изключени за хората. Обаче, там се движат избраните.

Време е вече да минете в нова гама: да се интересувате от обикновения живот, но същевременно и от духовния живот. Например, още първите християни са проповядвали против женитбата, не в обикновен смисъл на думата, но в духовен, широк смисъл. – Кой не трябва да се жени? – Светията. – Какво ще стане, ако всички хора се откажат от женитбата? – Тогава ще се измени естественият ред и порядък в живота. Ако хората не се женят, на земята ще останат само тези, които са родени вече. Какво ще стане тогава? Други проповядват, че всички хора трябва да се женят. Това е друга крайност.

Един човек, като се молел на Бога за деца, казал: Господи, нека моето жито се превърне на деца, та като го посея, от всяко зрънце да се роди дете. Молитвата му била чута. Като посял житото, всичкото се превърнало на деца. Цяла армия деца около него! Той се уплашил, как ще ги изхрани. Тогава взел едно дърво и почнал да ги бие по главата, по краката, дето му паднело. Едно от тях успяло да се скрие. То казало на баща си: Татко, остави ме да живея! Това е неразбиране на въпроса. Семейството, като социален въпрос, трябва да се изучава дълго време, както са го изучавали мистиците. Важна е вътрешната страна на въпроса. Всички души, дошли на земята да се усъвършенстват, са излезли от Бога. Обаче, пътят, по който душите идат на земята, не е един и същ. Те са идвали като растения, като риби, като птици и като млекопитаещи. Това е раждане. Обаче, има и друг начин за идване на душите. Раждането не е единственият път, по който една душа може да завърши своето развитие. Щом душата се въплъти в човешка форма, смъртта неизбежно иде. Човек трябва да се ражда и преражда, докато дойде до положението, за което Павел казва: „Да имаме едно тяло неръкотворено, дом, който не се разрушава.“ Колко време трябва да мине, докато човек дойде до истинското разбиране, до истинското познание?

Да се върнем към въпроса за светията, за неговото верую. Ако искате да имате истинско верую, започнете от това на светията. Ако искате да придобиете нов живот, започнете от живота на светията, от неговите мисли, чувства и постъпки. Както чистият въздух и светлината внасят нещо ново в човека, така и мислите на светията обновяват и подмладяват човека. Ще живеете своя живот и ще се стремите към живота на светията, да разберете, кое е слабото, и кое – силното. Слабото е плътта, а силното – духът. Между слабото и силното има такава връзка, каквато между плътта и духа. Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. И обратно: това, което в началото е силно, в края става слабо. Един от важните въпроси на живота е да се разбере правилно отношението между слабото и силното. Първоначално, слабото се показва силно, а силното – слабо. За да имаш ясна представа, кое е слабо и кое – силно, трябва да ги проследиш до края. Там ще видиш истинското им състояние.

Сега се явява въпросът, кое е добро, и кое – зло. Всяко нещо, което отнема свободата на човека, е зло; това, което му дава свобода, е добро. Като прави добро, човек всякога дава нещо от себе си; като прави зло, той всякога взема. Добрият човек, като влезе в дома ви, непременно ще ви остави поне една добра мисъл. Лошият ще остави поне една лоша мисъл. Той казва на домакинята: Видях мъжа ти че се разхожда с две госпожици. Друг път казва на мъжа: Днес жена ти, се разхождаше с един хубав момък. Това е достатъчно, за да се разтревожат и мъжът, и жената. Това са интриги, които наричам „съвременни новини“. И на Изгрева се пущат такива новини. Че някой направил баница, веднага новината се разнася от единия до другия край на Изгрева. И всички знаят, кой колко взел от баницата. И това не е лошо, но не трябва да се разнасят неща, които не са проверени. Чул си или си видял нещо и, без да го разбереш, разнасяш го. Почувствал си нещо и веднага го изнасяш като истина. Например, казваш: Почувствах, че еди-кой си не е добър човек. Чувстването не е всякога меродавно. Бог, най-съвършеният от всички, никога не се произнася за нещо, преди да го провери. Когато иска да каже мнението си за даден човек, Той го поставя на изпит, да види какво е сърцето му, какъв е умът му и тогава си казва думата. – Искам да стана съвършен. – Ще постъпваш като Бога. – Аз чувствам нещата; нещо ми говори отвътре. – Това не е меродавно. На кого не говори нещо отвътре?

При мене са дохождали млади хора, с образование, искат да им кажа нещо, но се страхуват да не им повлияя. Озъртат се натук-натам, като че дебнат нещо. Те казват, че имало нещо скрито в учението. – Има нещо скрито, но какво е то? – Щял съм да им повлияя. – И това е вярно. Човек не може да се запази от влияние. Важно е, че когато човек е далеч, по-лесно може да му се повлияе, отколкото когато е близо. Изобщо, отдалеч влиянието е по-силно, отколкото отблизо. Този закон се отнася и при удара. Ако удариш някого с камък отдалеч, ударът ще бъде по-силен, отколкото ако го удариш отблизо. Същото е, когато стреляш на човека с револвер. По-лесно ще го убиеш отдалеч, отколкото отблизо. Едно е важно: Дали отдалеч, или отблизо стреляш, ако е допуснато да убиеш човека, ще го убиеш; ако разумният свят не е допуснал това, всякакъв опит остава безрезултатен. Ако човекът, когото искаш да убиеш, е под покровителството на разумния свят, мъчно ще реализираш желанието си. – Защо е така? – Има причини за това.

И тъй, докато живее в света на доброто, човек постоянно дава. Щом влезе в света на злото, той обикновено взима. Обаче, при злото той се натъква на закона за възмездието. Например, влиза в дома ти човек и открадва парите ти. За да не го хванат, той се качва на една лодка и се опитва да преплава реката. Понеже на гърба си носи раница, тежка 40 кг., лодката започва да потъва, а с нея заедно и крадецът. Тук той намира отплата за кражбата. Злото ще те накара да вземеш нещо от човека, но после ще те постави под закона на възмездието. И религиозните хора грешат, но се мъчат да се оправдаят, да предадат особен характер на грешката си. – Не, злото не се оправдава с нищо. Дали грешиш като учен или прост, като светски или религиозен, злото си е всякога зло. Това се наблюдава в ежедневния живот на хората. Така, именно, човек дохожда до истинското разбиране на живота, до положителната вяра.

В беседата „Слабото и силното“ е казано: „Ако тръбите на Божествената инсталация са запушени, трябва да се очистят.“ И тогава, ако умът на човека е чист, той ще възприема нещата в техния първичен вид. Ако умът и съзнанието на човека са чисти, той ще възприема Божествената светлина. Който има светлина, той може да прави добро. Затова и ние толкова години посрещаме слънцето. Чрез него ние искаме да се свържем с неговите сили, да получим нещо от него. Това показва, че зад слънцето се крият особени сили. То е носител на живота.

Набюдавайте живота си и вижте, как вървят вашите работи. Ако не вървят добре, вие сте невежи; ако отчасти се нареждат добре, вие минавате за ученици; ако напълно се нареждат, вие сте от посветените. Обаче, Павел казва: „Бог възраства нещата.“ На земята, т.е. на физическия свят, слънцето възраства нещата. Тази сутрин, като ви говоря, още не е изгряло слънцето. Ние сме подранили. В това отношение, ние сме в положението на онзи, който влязъл в подземието си и очаквал слънцето да проникне вътре. Един слънчев лъч може да проникне, но не повече. Ако иска да види слънцето, той трябва да излезе вън от подземието. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране. Сегашните разбирания на хората са ужасни подземия. Те трябва да се освободят от тях и да излязат на светлина. Нужно е всеки да влезе в своето скривалище, в архива на своя живот, дето има записани ценни неща. Ако не попадне на тях, той ще се лута натук-натам, ще си губи времето, без да има резултат. Искаш да отидеш между ангелите. Това желание е на място, но трябва да имаш ума на ангелите. Ако отидеш между светиите, също трябва да имаш техния ум, техните разбирания. Без тези разбирания, човек е изложен на постоянни смущения. Например, свириш на цигулка и една оса те безпокои. Достатъчно е да махнеш с лъка си и да се освободиш от нея. Питаш: Защо ме безпокои тази оса? – Много просто, интересува се от твоето свирене. Не се смущавай, като махнеш с лъка, тя ще хвръкне. Доколкото зная аз, осата не обича музиката. Щом започнеш да свириш, и тя започва да те безпокои, с което иска да каже: Престани да свириш! Не ме смущавай. Обаче, ти всякога можеш да я изпъдиш. – Как? – Вземи цигулката и започни да свириш. Всички оси ще излязат навън. Правил съм опити с мисълта си да изпъдя осите вън от стаята си. Съсредоточа мисълта си към тях, но те не разбират, даже повече влизат. Обаче, като свиря, аз ги пъдя най-лесно. Някоя оса остане и започне да ме безпокои, иска да излезе. Като влязла, не ме питала, а сега иска позволение да излезе. Някога отварям прозореца, оттам да излязат, но те намират друго място, отдето излизат. Чудни са осите. Има случаи, когато всички прозорци са затворени, вратата – също, но, въпреки това, те намират малки отвори, отдето излизат. Ако днес се справя с тях, на другия ден започва същата история.

Приложете този закон и към вашите мисли. Има мисли, които приличат на осите – постоянно нападат човека. Те не са опасни, но могат да го ужилят. Щом го ужилят, те не могат да намерят отвор, отдето да излязат. Затова ще държиш прозорците си винаги затворени. С други думи казано: Умът ти трябва да бъде зает с положителни мисли. Не ти върви работата. – Дръж в ума си поне една мисъл за доброто, и работата ще се уреди. Считай, че всичко, което става, е за добро. Ако не е така, Бог не би го допуснал. Ако допуснеш в ума си мисълта, че всичко е за добро, веднага ще получиш светлина. Ако в живота има нещо хубаво, ние не трябва да се отказваме от него. Отказването от живота подразбира съзнателно отричане от отрицателното в живота. То, именно, пречи за възприемане на благата, дадени от Бога.

В човека има нещо странно и, ако не внимава, той ще изхарчи всичко, което е придобил. Нещо ти казва отвътре: Бъди внимателен, не изразходвай всичко, което имаш в себе си. Ако не слушаш този глас, сам ще си напакостиш. Онези, които не разбират закона, ще се уплашат и ще помислят, че дяволът им нашепва. Страхът от дявола толкова оживява в тях, че навсякъде го виждат. Ако дяволът живееше между хората, те щяха да го виждат. Обаче, той не живее между тях. Той се изявява чрез своята мисъл и отдалеч влияе на хората. Не питай, как е дошъл дяволът при тебе. Никакъв дявол не е дошъл. Това е неговата мисъл. Той отдалеч хвърля гранатите си към вас, и сам се забавлява. Сега не е въпрос за дявола, а за Бога. От толкова години вие живеете на земята и още не се е явило желание у вас да изпълните волята Божия. – Как да изпълним волята на Бога? Да раздадем имането си ли? – Не, това е само едната страна. Да се облечете и нахраните добре, това е другата страна. Има хора, които постоянно престъпват Божия закон, но има други, за които служенето на Бога е една велика задача. Когато реши да служи на Бога, човек изпада в затруднение, не знае, как да служи. Същото е и с християните, и с всички вярващи. И те искат да служат на Бога, но не знаят как. Този е един от мъчните въпроси. Мнозина мислят, че като служат на Бога, ще влязат в противоречие със своите разбирания. Не е така. Мислите ли, че един човек, който не споделя вашите разбирания, не обича Бога? Той може да каже: Аз съм свободен да вярвам в каквото и да е, но все пак можем да живеем заедно. Така живеят и овцете. Вълците не живеят заедно, както овцете. Вълкът живее на гърба на овцата. И човек живее на гърба на овцата. Обаче, овцата живее на гърба на тревата. Който иска да се развива правилно, трябва да изучава положителните състояния. Когато една мисъл ви безпокои, вие трябва да намерите нейния произход и да я отстраните. Също така трябва да знаете произхода и на вашите желания.

Тази сутрин една сестра ме пита, ще правим ли гимнастическите упражнения. От известно време ние правим упражненията след лекцията, а тя разбрала, че ще ги правим преди лекцията. Без да разберете добре, вие излизате на упражнения. Изобщо, упражненията могат да се правят и преди лекцията, но те ще ви разсеят. Всеки има желание, като тази сестра, да се прояви, но важно е да се прояви човек от любов. Само любовта допринася нещо за човека. Аз не поддържам неустойчивия живот. Тук и младите, и старите живеят еднообразно. Като се моли на Бога, човек трябва да бъде свободен. – Какво положение трябва да вземе човек, като се моли? – Всеки си има свой начин на молене, но един естествен начин е, когато умът, сърцето и волята вземат участие в молитвата. – Как става това? – Едно от най-мъчните неща е да се моли човек и да заеме естествено положение. Като се молиш, трябва да застанеш пред Бога, като човек, който е ходил на баня. Той е чист, облечен в чисти дрехи.

Един млад момък обичал една красива мома и пожелал един ден да я целуне. Тя му казала: Не те намирам достоен. За да ме целунеш, трябва да се окъпеш и да се облечеш в чисти дрехи. Той отишъл на баня, окъпал се, облякъл се в чисти дрехи и отишъл при своята възлюбена. – Още не си готов. – Той пак отишъл на баня, измил се, преоблякъл се и, когато посетил възлюбената си, тя пак му казала: Още не си готов. Така той продължавал цяла година да ходи на баня, но чувал един и същ отговор: Още не си готов.

Казвам: Природата е скрила в целувката една от великите тайни. Който може да целува според изискванията на природата, той ще получи нейното благословение. Ако не знаеш да целуваш, няма да получиш благословението на природата. Дълго време ще ходиш на баня, дълго време ще чакаш, докато един ден получиш благословението на природата, т. е. на красивата мома. Младият момък ходил цяла година на баня, но не могъл да целуне красивата мома. Тя му дала един добър урок. И вие, като този момък, отивате при Бога и се връщате, но Той не ви приема. И момъкът се разговаря с момата, но тя не му дава целувка. Ако вземете буквалната страна на този пример, ще кажете: Тежък е животът. Цяла година отиваш на баня, но, в края на краищата, красивата мома не ти дава една целувка. – Не струва човек да се влюбва. – Приеми, че красивата мома е в тебе, а не вън от тебе. Щом е в тебе, ти ще я виждаш, ще се разговаряш с нея, ще й се усмихваш. Така ще си мислиш, че служиш на Бога. Обаче, един ден ще се обезсърчиш. Тогава тя ще ти каже: Не ми се харесваш. И ти ще кажеш, че повече не я харесваш. Щом не харесваш младата мома, ти няма да харесваш и себе си. Ще се отчаеш и ще кажеш: Не ми се живее вече! – Не, смирение ти трябва. Кажи си: Аз съм готов да служа на красивата мома година, две, десет, сто и, като стана на 120 години, пак ще отида при нея. – Тогава тя ще те удостои с една целувка. Щом тя те целуне, ти ще завържеш и узрееш. Ще служиш на Бога цял живот, цели 120 години и ще получиш една целувка, т. е. Неговото благословение.

Това, което говоря, се отнася до светията. Той може да получи такава целувка. Иначе, който не е готов за тази целувка, и да го целуне красивата мома, нищо не е получил. Да получиш целувка от Бога, това е идеалът, към който се стреми човешката душа. В този смисъл, целувката е развързване, т. е. освобождаване от ограничителните условия на живота. Само така животът на човека се осмисля и се слива с живота на Бога. Тази е мистичната страна на целувката. Тя е в сила да подмлади и старата баба. Следователно, ако младата мома не запази красотата си, и старата баба не се подмлади, това показва, че те не са разбрали смисъла на живота. Старата дреха не може да стане нова, но тя може да се тури настрана и да облечеш нова. Да се облечем в нови дрехи – ето смисълът на живота.

Всички трябва да си изработите нов мироглед. Сегашният ви мироглед не е лош. И с него може да прекарате цял живот. Казвам: Ако нямате нов мироглед, вие не можете да разгледате живота в неговата пълнота. Това се отнася до онези от вас, които искат да прогресират. Ще дойде ден, когато ще престанете да учите. – Това не може да бъде. – Ако не бързате и учите, това няма да го бъде. Значи, винаги ще учите. Аз ви слушам, как четете молитвите, бързате, по-скоро да свършите. Когато аз се моля, „Добрата молитва“ ми отнема 15 минути; за „91 псалом“ и „Пътят на живота“ употребявам 20 м., а като чета „Отче наш“, минава половин час и, като дойда до „Молитвата на Царството“, става един час. Ако се молите с мене заедно няколко пъти, по този начин, нито един няма да остане тук. Много естествено, ако накарам един човек да работи 10 – 12 часа на ден, ще му излязат пришки на ръцете. Ако работи 15 минути, нищо няма да му стане. Обаче, с бързане нищо не се постига. Тези 15 минути представят закон, чрез който се разтопяват всички заблуждения, а 20 минути е закон на творчество, на работа; 30 минути, или половин час, е закон на равновесие. Който не разбира тези закони, ще се обезсърчи; който ги разбира, ще приложи и 15-те, и 20-те, и 30-те минути и при молитва, и при четене на Библията.

Тъй както досега сте правили упражненията, нищо не сте придобили. Ще правите упражненията с дишане и с изговаряне на формулите. Като се навеждате, ще издишате; като издигате тялото си нагоре, дълбоко ще поемате въздух. Изобщо, при всяко упражнение ще концентрирате ума си. И при упражненията има известни правила, както и при писането. Например, източните народи пишат отдясно-наляво, а западните – отляво-надясно. И природата има свой език. Следователно, всяко движение трябва да бъде свързано с известни мисли, чувства и постъпки. Така човек може да се лекува. Ако можеш да концентрираш мисълта си, ти се лекуваш и с упражненията. Ако вземеш една чаша дестилирана вода и в продължение на два часа да пиеш капка по капка, ти ще обновиш организма си. Мисълта обновява организма. Сега вие правите точно обратно: бързо ядете, бързо пиете вода, бързо работите, бързо се движите. Казвам: Никога не бързайте – нито в мисълта, нито в храненето, нито в говоренето. Нека всичко става по-бавно, но обмислено. Тази е най-простата философия, която осмисля живота.

Бъдете носители на новото! Ние сме за Царството Божие, което иде на земята. Носителите на Царството Божие изпращат вече своите мисли на земята. Всичко може да стане на земята, но тяхната мисъл е толкова силна, че никой не може да се освободи от нея. Мисълта за Царството Божие ще разтопи сегашните теории, вашите стари схващания и ще преобрази сегашния живот. Вие ще се чудите, какво става. Върху вашата мисъл ще се постави същественото. Виждате един болен човек, само кожа и кости, но като възприеме мисълта за Царството Божие, той се съвзема и става по-красив, отколкото е бил по-рано. Това е слабото и силното. Слабото служи на плътта, а силното – на духа. Слабото и силното заедно служат на свободата.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

5. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.

Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни