Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_10_28 Постигнати резултати28 октомври 1932 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:10

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),
държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),
държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


Постигнати резултати


Т. м.

Тема за следния път: „Постигнати резултати“.

Ето, на масата има няколко геометрически тела и два плода – ябълка и праскова – постигнати органически резултати. Телата, които виждате тук, са дело на човешкия дух. Те имат такива форми, които не отговарят на природните тела. Всяка форма в природата се отличава със специфична яснота. В случая, понятието „яснота“има същото значение, каквото разбираме под понятието „ясно време, ясна мисъл, ясно чувство“. – Какво се разбира под „понятие“? – Когато анализира нещата, умът вади свои заключения, наречени понятия. Можем да дадем точна дефиниция на думата „понятие“, да отговорим напълно на съдържанието, а можем да дадем и отвлечена дефиниция, далеч или близо до смисъла на думата. В първо време, думата „понятие“не е съществувала. После дошъл един учен, който я създал и й предал право на гражданственост. – Какво имал предвид първият човек, като си послужил с тази дума? Тя може да бъде разбрана, както са разбрани понятията „хляб, вода, въздух и светлина“. Също е разбрана и думата „ходя“. Тази дума може и да не е разбрана. Човек видял хляба и разбрал смисъла и значението му. На обикновените понятия, достъпни за всички хора, човек не е турил едни и същи имена. – Защо? – Защото разбиранията им са различни. Например, българинът казва хляб, англичанинът – бред, французинът – пен, турчинът – екмек. Това са различни понятия за едно и също нещо, но общодостъпно. – Кой пръв е турил имената на животните? – Адам. Така е казано в Библията. Същите имена са останали и до днес. Съвременните учени боравят със завършени резултати. Те си служат с готови понятия, с разработени езици. Всеки език е клон от един стар, първичен език, който произлиза от неизменния език на природата. Хората се отдалечили от истинския език. В този смисъл, те си служат с преводи, близки или далечни. Колкото по-далеч е човек от природата и неговият език е по-далечен превод. Природата е жива, разумна. Който се свърже с нея, ще разбере езика й. Тя ще му проговори, ще се отвори за него и той ще я разбере. Ако не се свърже с нея, тя ще остане глуха и затворена за него. Колкото и да плачеш пред камъка, той ще остане глух за твоите страдания. – Защо? – Затворил се е за тебе, не иска да те чуе. Колкото и да разказваш на човека за тоновете, за музиката, за струните, той нищо няма да разбере, докато не види цигулката и не чуе тоновете й. Той сам може да дрънка и пак нищо да не разбира. Такова нещо е и природата. Не се ли свържеш с нея, нищо няма да научиш.

Сега вие живеете в неразбраната за вас природа и слушате да ви се говори на неразбран език. Вие влизате през вратата на природата, но не както трябва. В това отношение, вие приличате на онзи ученик, който отишъл при своя индуски учител да го пита, как трябва да живее за да има успех в своята работа. Учителят му отговорил: Ще излезеш на пътя и ще срещнеш един офицер, който се готви за бой. Ти ще му удариш една плесница. После, ще продължиш пътя си и ще срещнеш един брамин – и на него ще удариш една плесница. Най-после ще срещнеш един адепт. И с него ще постъпиш по същия начин. Ученикът изпълнил всичко, както го посъветвал учителят му. Ударил една плесница на военния, който веднага се обърнал към него, ударил му две плесници и го повалил на земята. По-нататък срещнал брамина, който си правил молитвата. Ударил и на него една плесница. Браминът, по стар навик, вдигнал ръка да го удари, но като се сетил, че живее по новия закон, спуснал си ръката надолу, без да го удари. След това отишъл при адепта, който съзерцавал нещо. Ученикът ударил и на него една плесница, но адептът нищо не усетил, толкова бил вдълбочен в мисълта си. Ученикът се върнал при учителя си и разказал, как изпълнил съвета му. Тогава учителят отговорил: За да успяваш в живота си, бъди като адепта. Както и да постъпват с тебе, дръж мисълта високо. Ако бъдеш като военния, ще изразходваш повече енергия, отколкото трябва. Това значи, да живееш по Мойсеевия закон. Да бъдеш като брамина, това значи, да мислиш по нов начин, а да живееш по стар. Новото трябва да ви стане плът и кръв. Религиозният, като мръдне само ръката си, изказва своето негодуване; не е нужно да отговаря на плесница с плесница. Бъди като адепта, който стои далеч от дребнавостите и разправиите в живота.

Има обикновени процеси в живота, които не са интересни. – Защо? – Защото се повтарят по един и същи начин, по една и съща форма. Вие говорите за точка, плоскост, тяло и мислите, че ги разбирате. Говорите още за ум, сърце, воля, душа, дух, но и тях не разбирате. Много естествено, не е достатъчно само да говориш за тях, за външните свойства на фигурите, на телата. Трябва да ги разбирате вътрешно, като живи фигури и тела. Нужно е да се знаят формите, т.е. фигурите и телата от гледището на живата, природната геометрия. Например, строиш къща. Ако си архитект, веднага взимаш в съображение всички измерения – дължина, широчина, височина. После, съпоставяш лицето на къщата към дължината и височината. Като направиш всички изчисления, ще вземеш предвид обема на къщата, височината и широчината на прозорците и вратите. Значи, освен геометрия, тук е нужна и естетика. Природата е построила човешкото тяло по същия начин. И тя е взела в съображение геометрическите и аритметическите съотношения между чертите на лицето, както и на цялото тяло. Значи, човешкото тяло не е нищо друго, освен къща. Едни къщи ви се харесват, а други – не. Казвате: Хубава къща е тази. За друга казвате, че не е хубава, намирате я сбутана, недодялана.

И тъй, къщата е резултат на нещо. Често, този резултат няма никакво отношение към вас. Че някъде се строи къща, това няма отношение към тебе. Обаче, мисълта за строежа оказва известно влияние върху тебе. Не се минават много години и ти казваш: И аз желая да си направя къща. Ако преди години ти казваха, че ще си направиш къща, не би повярвал. Обаче, след години тази мисъл ти се натрапва и в тебе се явява желание, наистина да си направиш къща. Следователно, всички процеси, които се извършват в природата, след време оказват влияние върху всеки човек. Това е въпрос на време: един процес оказва въздействие върху мисълта на човека след година, две или повече, а друг – след хиляди години. Ще кажете, че това са невероятни работи, ще чакате хиляди години! Какво ще кажете за процеси, които оказват своето влияние върху човешката мисъл след една – две години?

Помни: Това, което виждаш днес, след време ще остави отпечатък върху твоята мисъл. Това е неизбежен закон. Не мислете, че сте свободни от външното влияние. Каквато книга и да прочетете, каквото и да направите, рано или късно, то ще остави своето влияние върху човека. Вие ще влияете на хората, но и те ще ви влияят. Например, днес и жените си режат косите, както мъжете. Това става по тяхно влияние. Като гледали, че мъжете се стрижат, жените се подали на това влияние и днес, ако не всички, поне по-голямата част жени носят къси коси. Ти носиш една дреха, защото си видял тази дреха другаде и си я харесал. Значи, повлиял си се. Изповядваш едно верую, защото ти се харесва. Преди тебе други са го изповядвали. Запитваш нещо, без да знаеш, отде ти дойде този въпрос. Друг някой е мислил върху него, а ти го задаваш. Това са обяснения, които още не разрешават въпросите. Има въпроси, които нито миналото ги е разрешило, нито настоящето, но едва ли и бъдещето ще ги разреши. Покрай тези въпроси има неща, които трябва да се знаят. Например, малкият пръст на ръката ви пострадва, затиснат е от един голям камък. Какво е нужно сега: да разрешите въпроса, как е станало затискането на пръста, или по какъв начин да го освободите от тежестта. В случая, трябва да дойде един умен човек с лост и да вдигне камъка. Това е важно. Въпросът, как е станало затискането на пръста, коя е причината за това, остава неразрешен. На същото основание, казвам: В човешкото сърце има чувства, от които той трябва да се освободи. Отде са дошли те и как са дошли, не е важно. Този въпрос ще остане неразрешен. Говоря за влиянието, като закон, който засяга всички хора. Слушам един сказчик, в мене се явява желание да му възразя, да си изкажа мнението по даден въпрос. Отде се взе това желание в мене? – От окръжаващите. То не е мое желание. Всички, които го слушат имат желание да споделят мнението си по известен въпрос с него, да му възразят. Значи, желанието на едного обхваща всички и желанието на мнозина обхваща едного.

Трима американци отишли в Лондон. Единият бил висок 2 м и 30 см; вторият бил висок 2 м и 10 см; третият – 2 м. И тримата били гиганти. Като се разхождали из града, прочели обявление за сказка за американците. Те се заинтересували и отишли на сказката. Салонът бил пълен. Сказчикът, като описвал живота на американците, самите американци, с техните характерни черти, казал, че те повечето са дребни на ръст. Като го слушали, мнозина се запитвали, наистина ли са дребни американците. Под влияние на тази мисъл, тримата американци решили да възразят на сказчика по особен начин. Най-напред излязъл онзи, който бил 2 м висок; след него вторият, който бил 2 м и 10 см; и най-после излязъл Джон Холт, който бил висок 2 м и 30 см. Като ги видели, всички започнали да се смеят. Демонстрацията на тримата американци провалила сказчика. Това са крайности, наистина, всички американци не са толкова високи, но не и така дребни, както ги описвал сказчикът.

Често и аз ви говоря за неща, които за вас изглеждат отвлечени, без никакво приложение. Знайте, че това, което ви говоря сега, след 100 – 200 години ще има приложение. Това не е за утеха. Някои неща могат да се приложат още днес. Когато умът взима участие, всичко може да се приложи. Ето тази праскова. Виждате, колко е голяма. При развитието й човешкият ум е взел участие. Човек е положил големи грижи за нея. Иначе, по естество, тази праскова е дребна. Когато растението е благодарно за грижите, които полагат за него, съзнанието му се пробужда. Ако е плод, той изразява своята благодарност с големината си. В този плод е вложено повече чувство, повече любов. С това се дава стимул на желанията, скрити в семката. Тайната на градинарството се крие в изкуството да събудиш желанието в растението. Всички подтици се крият в семката, в зародиша. Как си обяснявате големината на динята? Едни дини са дребни, други – едри. Изобщо, плодовете биват различни по големина. Ще кажете, че това са лични въпроси. Каквито и да са, те заслужават обяснение.

Първата задача на науката е да даде такова знание, което да осигури здравето на човека. Здрав е онзи, в когото мозъкът, дробовете и стомахът работят правилно. Тези три системи трябва да бъдат в изправност. После, знанието се отнася до чувствата, които трябва да бъдат в изправност. Някои болезнени състояния се дължат на чрезмерно разширяване на чувствата. Други болезнени състояния се дължат на неяснота в мислите. Както на физическия свят хората изпадат в стълкновение, така се стълкновяват в мислите и в чувствата си. Ако те се борят за хляб, разбирам. Да се бориш в мисълта си за хляба, това значи, да го разпределиш така, че всички хора да са задоволени. Това е право и на природата. Тя е определила достатъчно храна за всички същества. Ето защо, ако разбирахте законите на природата, нямаше да имате никакви противоречия. Вие не сте съгласни с природата, затова постоянно се натъквате на противоречия.

Питате: По кой начин ще се оправи светът? – За да се оправи, светът трябва да мине през огън, всичко да изгори. Не говоря за обикновеното изгаряне. Например, имате безброй железни частички или парченца от стъкло. Какво можете да направите от тях? Да ги слепите по обикновен начин, това е невъзможно. Не остава нищо друго, освен да ги прекарате през силен огън, да се стопят и да образуват еднородна маса. Така всички хора трябва да минат през този огън, да се освободят от индивидуализиране. Този процес е неизбежен. Съвременните хора нямат ясна представа, как да се живее. Всеки мисли за себе си, как повече да се осигури. Разбойникът среща богатия и казва: Дай! – Чакай, има закони, не се да така лесно. – Никакъв закон; аз съм гладен, пари ми трябват. Аз трябва да живея. Богатият, който разполага със стока, повдига цената и казва: И аз трябва да живея. Касапинът, който коли говедата, казва: И аз трябва да живея. Аз не съдя никого, но констатирам известни факти. Такива са разбиранията на хората.

Вие сте дошли на земята, имате свои определени възгледи. Някои от вас са направени от такава материя, че като минавам покрай тях пазя се да не бутна някого. Ако го бутна, при най-малкото докосване до него, веднага се произвежда експлозия. Най-невинната дума да кажеш на човека, или невнимателно да се обърнеш към него, ще го изкараш от равновесие. Той ще постъпи или като военния, или като брамина, или като адепта. Ако постъпиш като военния, на една плесница ще отговориш с две. Ще се чудиш, защо си постъпил така. Отговарям: Това е твоя работа. – Другите имат ли право да постъпват, както искат? – Въпросът за правото и кривото и днес се изучава. Двама души се били. Те ще търсят адвокат, който постъпва по закона. Адвокатът доказва на съдията, че те нямат право да се бият. – Защо? – Еди – кой си член от гражданския закон гласи това – че нямат право да се бият. Моралистът казва, че Бог е създал човека и Той има право да го съди. Питам: Какво е вашето право? Какво трябва да знаете вие? Вие се интересувате, ще се оправи ли светът; ще живеят ли хората добре; ще бъде ли човек щастлив. Ето какво ще ви отговоря аз. Болният пита, как ще оздравее. Три неща са нужни за оздравяването: здрава храна, чист планински въздух и светлина. Покрай това, нужен е и човек да го гледа: да го пере, да го къпе, да го храни, да го утешава. Според мене, достатъчно е човек да измени начина на храненето си, за да оздравее. Щом има здрава храна, чист въздух и светлина, въпросът се разрешава. При тези условия и без да се насърчава, болният ще оздравее.

Някои от вас се интересуват от специфични работи, но такива не могат да се разглеждат тук. Много естествено. Ако изнесете светочувствителната плочка на фотографията на светлина, преди да сте я промили, образът на нея ще се изгуби. На същото основание, има идеи, които тук не могат да се разглеждат. Има въпроси от висок характер, за които се изисква особена обстановка. Всеки от вас има специфични въпроси, но тъй както сте наредени, те не могат даже да се повдигнат. – Защо? – У някои от вас личните чувства са силно развити; у други честолюбието е силно; у трети – гордостта, тщеславието. Ако учителят вдигне на урок един горделив ученик, който не е приготвил урока си, той ще преживее нещо страшно – изложил се е пред съучениците си. Какво ще бъде положението на ученика, ако в класа има момичета и момчета? Той ще изпита една обида, унижение пред съучениците си. Учителят не е предвидил, че ученикът не си знае урока. Ако знаеше добре урока си, честта на ученика щеше да се повдигне пред другарите му. Някога учителят си прави опити с учениците, но не всякога опитите излизат сполучливи. Учителят накара ученика да начертае права линия, а тя излиза крива. Учете се да чертаете прави линии. Има живи и механически линии, които трябва да се прилагат най-после. Ако искате да придобиете добро разположение, вземете лист бяла хартия и започнете да чертаете прави линии. Като правите това упражнение по три пъти на ден, ръката ви ще придобие известна техника и самоувереност, че можете да контролирате мускулите си. Упражнението ще окаже добро влияние върху чувствата и мислите ви, а също и върху вашия характер. Ако ръката ви трепери, а в мислите и чувствата ви има известно колебание, не можете да чертаете прави линии. Правите линии съществуват в мислите, чувствата и постъпките на човека. Ако не можете да чертаете тези линии, това показва, че в мислите, чувствата и постъпките ви има известна несъобразност.

Закон е: Човешката мисъл е в състояние да помогне на цялото човечество. Според този закон, всички тела са в равновесие. Достатъчно е да се закачи някъде една малка тежест, или да се бутне нещо, за да се докара едно тяло в движение. Представете си, че един неразумен човек отишъл на нивата, оставил семената незаровени и се върнал вкъщи. Обаче, разумният човек, като види това, засипва семената с пръст и те в скоро време изникват. Идеите на съвременните хора са също посяти и някои от тях ще изникнат, а други няма да изникнат. На всички семена, както и на всички хора, трябва да се дадат условия на развитие, защото е дошъл краят на века. Под „край на века“разбирам времето, когато всички идеи трябва да се опитат. Всички идеи – обществени, семейни, индивидуални, всички трябва да изникнат, да дойдат до един общ резултат. След това идва вече ликвидацията. Всичко ще се тури в хамбара и земята ще се покрие със сняг. Следната година земята отново ще се засее. Това е изнесено в поетическа форма. И съвременните хора имат свои идеи, които ще минат през същите изпитания. – Но моите идеи не отговарят на сегашните. Например, аз вярвам в Бога, а повечето хора не вярват. – Важно е, ще издържат ли твоите идеи? Може да те затворят, да те бият. Ще издържиш ли на вярата си? – И да ме убият, от Бога не се отричам. Друг казва, че не вярва в Бога. Като го поставят на изпитание и той умира за вярата си. Питам и двамата: Като сте готови да умрете за идеята си, какво допринасяте с това? След тях, още много могат да умрат за вярата си, но с това работата не се оправя. Да се жертвуваш за една идея, това значи, да паднеш в един голям трап. Един падне, убие се; втори падне, убие се; трети – също. Най-после, минат хора край трапа, запълнят го отгоре с пръст и никой вече не пада в него. Ето как се оправя работата. Светът не е обикновен трап. Той е сбор от множество малки трапове, които трябва да се запълнят и то не с хора, а с пръст. Трябва ли да се плаче за хора, които са умрели? Аз съжалявам живите хора, за тях плача. Ако с плач може да се върне живота на умрелия, плачете, но има неща, които не сте в състояние да направите. Ето, сега изсичат горите безразборно. Какво ще кажете за това? Горите са ценности на природата. Сега да ви приведа няколко примера. Един от нашите приятели си оставил палтото в кухнята и като го потърсил, забелязал, че часовникът му липсва. Търсил часовника си, но не можал да го намери. Чудил се, кой може да го вземе. Какво трябва да се прави сега? – Всички да дадат пари да му се купи часовник. Аз така разрешавам въпроса.

Друг случай: Носиш два хляба в торбата си. По невнимание, забравяш торбата някъде и един от хлябовете изчезнал. Ти предполагаш, че кучето е взело хляба. Подгониш кучето, не можеш да го хванеш. Сега не ти остава друго, освен да закачиш торбата на сигурно място, да запазиш другия хляб.

Ние се отклонихме от въпроса. Има въпроси, с които не трябва да се занимаваме. Те са толкова силни, че могат да повалят човека на земята. Те произвеждат такъв ефект, какъвто амонякът произвежда. Някой си чувал за амоняка и пожелал да го помирише. Приятелят му купил в едно шише от най-силния амоняк и неочаквано го поднесъл под носа му да го помирише. Миризмата му била толкова силна, че той не могъл да издържи и паднал на земята. Казвам: Много мисли и желания, много идеи приличат на амоняка. Достатъчно е да се докоснеш до тях, за да се повалиш на земята. Опитай се да се докоснеш, по невнимание, до ханъмката на някой турчин. Без да мисли много, той ще извади кобура си и ще те повали на земята. Днес повечето хора носят револвери. Кажеш ли нещо, което не им харесва, ще ти теглят куршума.

Днес всички хора воюват: едни са на фронта, други – в тила. Онези, които са на фронта, ще свършат работата си добре. Те са разумни, никой няма право да се меси в тяхната работа. Онези в тила само ще ги подкрепват. Как ще се бият те, с какви методи ще си служат, това не е ваша работа. Щом сте в тила, ще знаете, какво се иска от вас. Всеки трябва да знае, какво се иска от него. Едно се иска от всички: да изучавате по-високия свят, над вас и да се свържете с напредналите същества. – Де са тези същества? – Според едни, тези същества не живеят на земята; според други, те живеят само на земята, а според трети, те са навсякъде. Не е важно, де живеят те. Важно е да се свържете с тях. Те имат светъл ум, отлично сърце, благородна и разумна воля. Да се свържеш с едно от тези същества, това значи, ако си бил малодушен, да станеш смел; ако си в тъмнина, да придобиеш светлина. Велико нещо е да бъдеш свързан с възвишения свят!

Казваш: Каква полза, че съм свързан само с едно разумно същество? – Който знае закона на едното, той знае закона и на множеството. Едното е свързано с множеството. Под „множество“разбирам целокупността на Битието. Целокупността включва всички възможности и постижения. Дали си музикант, поет, художник или учен, щом си свързан с целокупното, ти ще бъдеш гениален. Ти ще помагаш не само на себе си, но и на всички хора.

Първата задача на човека е да изучи свойствата на твърдите, течните, въздухообразните и светлинните вещества. После ще изучавате свойствата на ума, сърцето и волята. Остават още три области за изучаване. Достатъчно е да изучите това, което ви казах. Който е готов, може да го поставим в магнетичен сън и като се събуди, ще види, че се е освободил от един свой недостатък. Ако е бил упорит, след събуждането си, няма да остане следа от неговата упоритост. Под „упорит“човек разбирам този, който не е полезен нито на себе си, нито на другите. И природата постъпва по същия начин. Когато иска да повдигне един човек или един народ, тя го прекарва през дълбок магнетичен сън. Няма велик човек или велик народ, който да не е минал през големи изпитания и страдания. И след като се справи с тях, той се новоражда, влиза в нов живот.

И тъй, от всички се иска вяра. Вярата има отношение към ума. Щом вярваш, ти ще се освободиш от всички трудни положения. Вярващият има знание, той разбира нещата. Някой му казва: Тури крака си в тази каша. Той поглежда, вижда, че кашата е циментова и казва: Преди да тури крака си, ще опитам с едно дърво. Ако след един час мога да извадя дървото, ще туря и крака си. Казвам: Глупавият направо ще тури крака си, но умният ще проучи свойствата на цимента и после ще прави опит с него. Друг е въпросът, ако туриш крака си във вода. Ако кракът ти е бил кален, водата ще го измие, без да му причини някаква пакост. Повече от половин час не дръж крака си във вода. Тя ще отнеме топлината на тялото ти и ще се простудиш. Ако ти кажат да се качваш на височина, пак ще бъдеш внимателен. – Защо? – Колкото по-нагоре се качваш, въздухът става по-разреден и организмът не може да издържа. От три хиляди метра нагоре, дишането се затруднява и от носа започва да тече кръв. Ако се изкачиш на височина 5 – 6000 метра, ти дохождаш вече до едно безразличие. Въздухът е приятен, разреден, но организмът не издържа на тези условия. Сега, вие сте дошли до една област на желания, колкото приятна, толкова и опасна: Искате всички хора да живеят добре. Идеята е отлична, но за да се създадат такива отношения, трябва да се изменят условията на живота. Това не може да се постигне в един ден, нито в една година, нито в един век. За да бъдат всички хора щастливи, нужно е участието на всички добри хора, на всички умни хора, да заработят в един дух. Освен това, трябва да дойдат разумни същества извън земята, да вложат и те своите усилия. Най-после, да дойде и Бог със своята мисъл, да вложи ред и порядък в света. Днес, една малка част от човечеството мисли за доброто на хората. Така не може лесно да свършиш училището. Да изясня идеята си: Ти искаш да свършиш училище. Това е първият социален въпрос, от който се интересуват мозъкът, дробовете, стомахът – неразделните другари на човека. После, трябва да вземат участие всички учители, всички професори, да мислят добро за тебе, да ти съдействат в уроците. Само така, ти ще бъдеш окрилен и ще вървиш напред.

Съществува един свят на опити, в който се влиза по особени пътища. Ако някой се опита да влезе там по обикновени пътища, непременно ще го върнат назад. – Защо? – Там не се позволява да влезе човек с кални крака. И най-малката кал не се допуща там. Като влизате в една къща, вие леко изчиствате краката си от прах, от кал и казвате: Изчистихме си обувките. Това не е достатъчно. Идеално чисти трябва да бъдат обувките. Вие ходите с обувки и в дома си и в учрежденията, където работите. Какво става най-после? Намирате един беден човек, който срещу малко възнаграждение, очиства калта или праха от обувките ви. Вижте, какво правят турците. Като им дойде гост, още отвън той събува обувките си и обува чехли, които домакините му предлагат. Какво заключение ще извадите от всичко казано досега? Докато сте тука, слушате, одобрявате, каквото ви говоря, а като излезете, нищо не можете да приложите – карате обикновения си живот. Такова е състоянието на болния, който има някаква рана на пръста си и казва: Дано Учителят ми даде цяр за ръката! Ако болният страда от корем, той се свива на една, на друга страна и не може да разбере, какво се говори. Много естествено, съзнанието му на много места е прекъснато от болки. За да си извадиш истинско заключение за нещата, това зависи от твоето здравословно състояние. Здравето подразбира първо, мисълта да бъде организирана. Без такава мисъл, човек може да попадне в дисхармоничен свят. Ако влезете в една външна организация, тя ще окаже особено влияние върху вас. Във всяка организация законите са едни и същи. Ако влезете между религиозни хора, които мислят криво и вие ще мислите като тях. Ако влезете в политическа партия и там може да придобиете криви възгледи. И земеделецът, като не разбира законите, сам изопачава мисълта си. Целта ми е да се усвоят правите неща, които помагат на човека. Като мисли и чувствува правилно, човек ще знае, как да постъпва в обществото и като го слушат хората с внимание, той ще умее да прокара своите възгледи. Ако не знае, как да постъпва, веднага ще предизвика реакция.

Ще кажете, че вие си имате правила, методи за прокарване на своите възгледи. – Имате методи, но те сега не вървят. Какво ще правите тогава? Вие трябва да се върнете в онова първично състояние, когато светът се е създавал, да разберете, по какви закони, именно той е създаден: по механически, органически или по законите на възвишения разумен свят. И като си отговорите на този въпрос, ще поемете пътя на естественото развитие на нещата. Всички се нуждаете от съществено знание. Толкова години ви говоря, толкова години вече изучавам българина и разбрах, за какво е способен той. Българинът е трезв и голям философ. Той лесно се сгорещява и лесно изстива. Като те срещне, веднага се отваря и те приема като спасител. Слуша, какво говориш и всичко одобрява. На другия ден го срещаш, но вече малко охладнял, държи се резервирано. Казва: Хубави са тези идеи, но... Той се страхува, да не се подхлъзне. Седи и си мисли: Ако приема тези идеи, може да пострадам. – Колкото можеш да пострадаш от слънчевите лъчи, толкова ще пострадаш и от моите идеи. – Много е патила моята глава. – От моите идеи глава не боли. – Могат ли да се приложат без пари? – Разбира се, могат. Остане ли да се прилагат с пари, работата е свършена.

Преди години срещнах един адвокат, голям скъперник. Рядко съм срещал такива скъперници. Аз пожелах да го изследвам, да измеря черепа му. Той се съгласи, но веднага започна да описва положението си. Каза ми, че имал жена и деца, все около тази тема се въртеше. Най-после се сетих. Той искаше да ми каже, че ако имам намерение да взема пари, ще знае, че не може нищо да ми даде. Като схванах мисълта му, аз го успокоих мислено, като му казах: Не се тревожи, аз няма да ти взема нито пет пари. Щом се успокои напълно, тогава започнах да измервам главата му.

Помнете: Новите идеи, които идват в света, ще ви принесат такава полза, каквато не подозирате. След време ще разберете, какво сте придобили. Новите идеи са като лотарийните билети. Купиш си един билет и не знаеш, ще спечелиш ли, или не. Когато се тегли лотарията, тогава виждаш, че билетът ти печели един милион. Днес приемеш една нова идея и едва след 20 години виждаш, какво си спечелил. В новото, което идва в света, всички билети печелят. Там няма празни билети. Ако една идея попадне при добри условия, тя ще донесе грамадни богатства. Едно се иска от вас: да не препятствате на новите идеи. Дайте им условия да растат и да се развиват и повече не мислете. Времето ще донесе своя резултат. Това няма да стане механически, но по разумните закони. Тогава условията ще се подобрят и невъзможното ще стане възможно. Сегашният социален строй ще се смени с нов. Тогава ще разберете, защо старото трябва да се замести с ново.

Ето защо, докато сте още в училището, изучавайте законите на живота, на разумната природа, за да се ползвате от тях. Тогава, като българският адвокат, трябва да знаете предварително, ще плащате ли, или не. Като приемате една идея, нужно е да знаете, заслужава ли тя да работите и живеете за нея, или не заслужава. Ако идеята, която приемаш е по-велика от тебе, живей за нея и бъди готов на всякаква жертва. Тя ще допринесе нещо не само за тебе, но и за цялото човечество. Има смисъл да се жертвуваш за една идея, ако тя донесе светлина, свобода и изобилие в човешкия живот. Под „изобилие“разбирам задоволяване на физическите нужди на хората. Под „свобода“разбирам освобождаване на човешкото сърце от всички заблуждения. Под „светлина“разбирам откриване на нови пътища за човешкия ум. Следователно, човек ще се спаси, когато в ума му влезе новата светлина, в сърцето – новата свобода, а във волята – физическото изобилие.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

6. Лекция от Учителя, държана на 28 октомври, 1932 г.

София – Изгрев.

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10268 Мнения:

Публикувано 30 септември 2013 - 23:02

От книгата, "Великата разумност", Младежки окултен клас. Двадесета година (1932-1933),
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето
    


ПОСТИГНАТИ РЕЗУЛТАТИ


Тайна молитва

Пишете Върху темата „Постигнатият резултат“. (На масата на Учителя има тела, геометрически фигури и два хубави плода - ябълка и праскова.) Тук имате постигнати резултати (ябълката и прасковата). Те представят органически резултати. Тук пък имате тела, в които е намесен човешкият дух, който е дал една форма, която не е свойствена на природата. Сега в природата всичко зависи от една вътрешна яснота. Значи, както времето е ясно и приятно, както една мисъл или едно чувство е ясно, така също се разбира и понятието яснота. Значи, когато една мисъл или едно чувство е ясно, в известен смисъл те са понятни. Яснота значи понятие. Какво е понятие? Понятието вече е един анализ на човешкия ум. Можем да дадем една права дефиниция, а можем малко или да преувеличим, или да смалим думата „понятие“.

За пример първият човек, който е образувал думата „понятие“, - преди него тази дума не съществуваше. Той образува думата „понятие“ и постепенно тя придоби гражданственост. Какво е имал предвид първият човек, като е употребил думата „понятие“? Или да вземем, че тя е разбрана дума. Разбрано е понятието „хляб“, „вода“, „въздух“, „светлина“ или думата „ходя“. Всякога под думата „ходя“ разбираме вече една определена идея, която той е виждал. И хляб е виждал човекът, Значи той е турил думи само на ония неща, които той виждал и разбирал. Той е турил едно име на тях, защото всички народи не са турили едно и също име. Българинът казва „хляб“, англичанинът казва ..bread“, турчинът казва „екмек“, французинът казва „pain“. А как е казал китаецът? Значи всеки е турил едно име общопонятно. И после гладът, който ви е мъчил, е наложил да се тури едно име. Българинът го е кръстил по един начин и т.н.

Сега интересното е, че първият човек е турил имената на всички животни и каквото име е турил, това име е останало за животните и досега. Сега за думата „понятие“. Вие вече боравите с един завършен резултат. На вас се вижда езикът завършено нещо и казвате: „Лесен е езикът.“ Разните езици са едно разклонение, едно тълкувание, но вие сте далеч от онази първична идея, от този общ природен език, защото природата си има един език, от който вие сте се отдалечили. Човек е далеч от този истински превод. И природата е жива. Ако знаеш да й говориш - тя е жива и ще ти отговори. Ако не знаеш да й говориш, тя е глуха. Ако на гърба ти се постави един камък, ти и да плачеш, и да се мъчиш да слезе от гърба ти, той по никой начин няма да слезе. Ти трябва да знаеш езика му, за да те разбере.

Допуснете, че аз ви разправям нещо по музиката за известни тонове, за струните, за самата цигулка. Казвате: „Какво нещо са тоновете? Как са опнати струните?“ Можете да си представите как са образувани тоновете. Щом си турите пръста на цигулката и знаете де кой тон се намира или хванете добре шийката на цигулката, за което си има известни правила, цигулката ще произведе известни правилни тонове. При това трябва да знаете как да нагласявате цигулката. Обаче ако я бутате, без да знаете как става това, тя пак ще ви отговори, но по втория начин тя ще бъде неразбрана, а по първия начин ще бъде разбрана.

Та сега ние живеем в неразбрания език на природата. Защото природата има една врата, през която ние влизаме както не трябва. И тогава вие се намирате в положението, както онзи индуски учител, който искал да даде едно понятие, едно разбиране на ученика какво да бъде неговото положение като ученик, който отива при учителя си. Ученикът пита учителя си кой е истинският начин, по който може да бъде успешен в живота си, или по кой успешен начин може да бъде свършена работата от природата. Учителят искал да го опита и му казва: „Тръгни на път и ще срещнеш един офицер, който се приготвя за война. Ще отидеш при него да му удариш две плесници, да го опиташ. - После - му казва - ще срещнеш един брамин, който се моли на Бога. На него ще удариш една плесница и няма да го питаш нищо. И на трето място ще срещнеш един светия, който разрешава важни въпроси. И на него ще удариш една плесница. След това ще се върнеш при мене и аз ще ти кажа по кой начин ще бъдеш приет.“

Той нямал опитност и никога не е знаел какво нещо е офицер, военен човек. И докато му ударил една плесница, офицерът му ударил две. Втората плесница не успял да удари на военния. Значи за една приел две. Но той искал да бъде успешен. Отишъл при брамина, ударил му втората плесница. В това време браминът се молил, дигнал само ръката си, и пак я спуснал надолу. Най-после той отишъл при този древен философ и му ударил две плесници. Той никак не се помръднал. Върнал се ученикът при учителя си и му казва: „Първият опит беше много несполучлив. Като бутнах военния, той ме повали на земята с две плесници. Вторият опит не е като първия. Браминът сам си вдигна ръката, искаше да направи нещо, но после пак си спусна ръката надолу.“

Та първият го уплаши, вторият си подвижил само ръката, а третият даже не мръднал - като камъка бил той. Тогава учителят му казал: „За да успееш в живота, ти трябва да имаш характера на третия - мълчаливо да понасяш всичко. Щом си военен, няма да сполучиш, понеже ще изхарчиш енергията си. И ако ти кажа, че трябва да бъдеш военен, кажи - има една философия на живота, според която трябва да вървиш. Ако вървиш по улицата и се удариш в някой камък, и ти го блъснеш после, какво ще спечелиш като военен? Има случаи, дето за една плесница ще удариш две. Хубаво е, ако си военен. Тогава ще удариш две плесници. Пък ако си религиозен, като се молиш, като мръднеш малко ръката си, стига ти толкова. Пък ако си философ, не се мърдай никак.“

Сега да дойдем до изясненията. Има обикновени процеси в природата, които са станали и не са интересни. Защо? Понеже се преповтарят по една и съща форма. Ние мислим, че сме проучили тия работи: точка, плоскост, куб, душа, дух, ум, сърце, чувство и т.н. все неща, за които мислим, че ги разбираме. Спираме се върху тях и доказваме например за свойствата на триъгълника, за свойствата на правите линии, за свойствата на правоъгълния, на тъпия, на островърхия и другите триъгълници, техните външни отношения. Всеки има свои положения, свои проекции. За пример измерваш една права. За да ти бъде известно тяло понятно, колко точки трябва да имаш? Дадена ти е една права линия. Или ако ти е даден един триъгълник, какво ще изчислиш? Разбира се, в строежа на съвременната геометрия, както и в живота, всичко в света е построено според геометрическите начала на природата.

Сега се строи една къща например. Вие трябва да вземете предвид колко е лицето. Веднага архитектът определя какво ще бъде лицето на къщата и после според лицето той определя широчината и височината на къщата. Ще вземе в съображение тия мерки и ще изчислява. Архитектът ще вземе също така В съображение и вътрешния обем, големината и височината на прозорците и на вратата. Някой път това съображение може да бъде чисто физическо, а някой път може да бъде чисто етическо - вкусът. Както виждате, природата е построила и човешките тела по същия начин - тя е взела предвид геометрията. Те са все къщи. Някоя къща ти харесва, приятна ти е, а някои са сбутани. Както виждате, всичките човешки тела нямат един и същ проект. Някое тяло е сбутано - такава е била материята.

Сега идеята е, че тия резултати, които нямат никакво отношение към вас, както например строежът на една къща - това няма никакво прямо отношение към вас, но мисълта за строежа на една къща, която се строи, тебе вече ще ти повлияе. Ти минаваш някъде, строи се една къща. Ти си ученик и казваш: „Строи се къща.“ Но не се минават десет, двайсет, трийсет години и забелязваш как тази мисъл работи в тебе и ти казваш: „И аз искам да си направя една къща.“ Първоначално това не те интересува, но след двайсет години това, което не те е интересувало, почва вече да действа в тебе. Сега някой може да ти е казвал преди двайсет години, че тази идея ще ти повлияе, но ти не си вярвал. Обаче след двайсет години виждаш, че тази мисъл наистина ти е повлияла. В тебе ще се яви желанието да си направиш къщата. Та всички процеси, които стават вътре в природата, след време ще ти повлияят. Може би някои процеси да упражнят влияние върху тебе след хиляда години.

Сега да оставим това - то е далечно. Можете да кажете, че това е нещо въображаемо, въображаеми работи „след хиляда години“. Обаче има известни процеси, които след една, след две или след четири години ще оставят влиянията си върху тебе. Едно трябва да знаете - че това, което сега виждате, след време ще остави известен отпечатък, известно влияние върху вас. На това основание, каквато и книга да четете, каквото и да направите, всичко иде ви повлияе. А и вие все ще му повлияете. Например вземете жените. Те преди сто години са виждали, че мъжете си стрижат космите. Обаче след сто години и жените почват вече да си стрижат косите. Това се дължи на мъжете. Ако мъжете не бяха се стригали, и жените нямаше да се стрижат. Но и сега още всички не се стрижат. Но всички ще се острижат. Аз давам много обяснения на нещата, които сега стават. Това не е разрешение за тия хармонични резултати в света. За пример аз нося една дреха. На някои от вас тя се харесва, на някои не се харесва. Това още не е последната дума на природата. Ти можеш да имаш едно верую - то не е твое.

За пример ти ме питаш по един въпрос, който не е твой. И аз ти разправям за един въпрос, който не е мой. Казвам - хубаво е желанието да се обяснят нещата. Но тия неща, които преди хиляди години са станали, нито те са ги разрешили, нито пък вие ще ги разрешите. Аз ви казвам, те няма да се разрешат. Аз виждам практическата страна. Има неща, които трябва да знаем. Моят пръст е затиснат от един камък. Важен е начинът, по който може да ми се помогне. Вие туряте един лост, дигате камъка и пръстът се освобождава. А може и вие да чакате четири часа, докато дойдат 10-20 души, да Ви помогнат. Така аз мога да седя и да плача отдолу под камъка, но ако вие сте един умен човек и носите един лост, дигате тежестта, и пръстът е освободен.

Най-първо трябва да се освободите от едни чувства - у вас има съвременни прояви. Аз съм съгласен с влиянието - някога някой човек може да ти повлияе. Слушал съм някъде някой сказчик и у мене се явява желание да възразя на този сказчик по някой въпрос. Това желание не е само мое. То е желание на всички други, които също така разискват върху това, и те искат да дадат мнението си, а и аз искам да взема участие. Слушам този сказчик - той така разбира, разправя за нещо.

Сега да ви обясня. Отиват трима американци в Лондон. Единият се наричал Джон Хол, който имал повече от 2 метра височина. Той бил най-високият от тримата - 2 метра и 30 сантиметра. След него другият бил 2 метра и 10 сантиметра, а третият бил висок 2 метра - и тримата били гиганти. Разхождат се из Лондон, четат обявление, че някъде ще се държи сказка за американците. Те били учени хора, заинтересували се. Отиват в събранието, дето сказчикът говори - много публика имало. Той казва: „Американците са дребни хора, не са много високи.“ И описва. Те са прави, че има между тях дребни хора. Всички го слушат.

И тъй като слушали, става най-напред този от двата метра височина и казва: „Господа, аз съм американец.“ Сказчикът казва, че американците са много дребни хора. Публиката гледа - два метра височина. Сказчикът казва: „Ако има друг американец тук, да стане.“ Става вторият, който бил 2 метра и 10 сантиметра висок. И след като станал Джон Хол – 2 метра и 30 сантиметра, всичката публика започва да се смее. С това сказката се развалила. Това, това са крайности, разбира се. Всичките американци не са високи нито по два, нито по два и десет, нито по два и трийсет сантиметра високи. Това са крайности, но има и високи американци.

Та казвам, по същия начин аз виждам, че има неща, които аз ви говоря. Те ви се виждат много отвлечени, нямат никакво приложение, но ви казвам - това, което аз ви говоря сега, след сто, след двеста години то ще има приложение. Но това не е едно утешение. Някои неща, които ви говоря, ще имат приложение днес още, защото, ако те нямат никакво приложение, то е само губене на време.

И аз ви разправям за хляба. Сега за пример я ми кажете какви са тези двата плода? Какъв е този? (Учителят показва голяма хубава тъмночервена праскова.)

„Праскова.“

Отде я познахте? Кои са аргументите за това? Ако рекат да ви бесят, ще издържите ли? Сега аз не оспорвам, но само констатирам. Вярно ли е това? Уверени ли сте, че сто на сто е така?

(„Да, праскова е.“)

Сега, за да стане тази праскова такава, подразбира, че човешкият ум е указал известно влияние. Тази праскова е станала голяма по причина на човешкия ум, на известни грижи от човека. Защото иначе по своето естество при сегашните състояния на условията тя ще бъде дребничка, но тя е милвана, ухаждали са за нея, вследствие на което тя се докарва - събудено е съзнанието й.

И на едно растение може да се събуди съзнанието и в знак на признателност за грижите, които се упражняват върху нея, тя ще даде по-голям обем. Това показва, че върху този плод са вложени повече чувства, повече любов и са стимулирани онези желания, които са скрити в семката. Сега онези, които се занимават с градинарство, тайната на това изкуство седи в това, да се влезе в психологията на тия плодове, да събудиш в тях желанията. Защото първоначално всички подтици са били в плода вътре. Запример как ще обясните психологически плода на динята? Някои дини са по-дребни, някои са по-едри. И други някои плодни дървета също така биват различни.

Сега всичко това в природата служи за изяснение на онези лични въпроси, с които вие можете да си служите. В дадения случай три неща има в науката, върху които вие можете да разисквате. Първо, едно състояние в науката, което може да ви даде знание как да бъдете здрави, да държите тялото си в изправно състояние. Под думата „здраве“ аз разбирам да функционира вашият ум, вашият мозък, дробовете ви, стомахът ви правилно. Те са трите системи, които трябва да бъдат в изправно състояние. След това знанието трябва да ви даде понятие как да бъдат чувствата ви естествени - и те да бъдат здрави, да не са в болезнено състояние. Някой път болезненото състояние произтича от чрезмерното разширение на чувствата. Чувствата се разширяват, но и мисълта ви може да бъде тъмна, неясна. Както сега хората идейно са в постоянно стълкновение, така и мислите и чувствата. Ако се борят за хляб, разбирам.

Има някои хора, които с мисълта си поддържат борбата за хляб от идейно гледище. Това значи от това гледище те искат така да се разпредели храната, хлябът, че всички хора да имат храна. Това е право и на самата природа. За да има храна в света, природата е дала достатъчно храна за всички организми, които тя е създала. Ако разбираме законите на природата, нямаше да има никакви противоречия, но понеже не разбираме природата, ние не сме в съгласие с нея, има някакви противоречия.

И тъй - начинът, по който ще се оправи светът. Сегашният свят, за да се оправи съвършено, трябва дълго време да мине през огън, всичко трябва да изгори. Не трябва да разбирате изгаряне в смисъл на обикновеното изгаряне. Вземете например една близка идея. Имате желязо, което е натрошено на хиляди парченца или едно стъкло. Какво може да го направите? Да го слепявате, не може. Има един начин - трябва да го турите на силен огън, да го слеете и като го слеете, то ще добие първото си качество - всички тия парченца ще се съединят в едно. Като казвам, че в този огън трябва да се стопят всички хора, които са индивидуализирани, и то така - не психически или органически, но разтрошили се хората.

Сегашните хора нямат една обща идея как да живеят. Всеки мисли само да яде и казва: „Да се осигуря аз!“ По кой начин да се осигури той? Той това не мисли. Разбойникът среща богатия и казва: „Дай!“ „Ама чакай, има закон.“ Той казва: „Никакъв закон, аз съм гладен човек, трябва да живея.“ Богатият пък, който има стока, той покачва цените, и той казва: „Аз трябва да живея!“ Онзи касапин коли говедата, и той казва: „Аз трябва да живея.“ Сега аз не съдя никого, но само констатирам известни факти, които стават. Това са разбирания. Сега вие сте дошли тук, и вие имате свои възгледи. И някои от вас сте направени от такава материя, че като минавам покрай вас, гледам никого да не бутна. Защото, ако го бутна, веднага става експлозия. Запример, ако кажеш една дума невнимателно или невнимателно се обърнеш към някого, и най-тихият човек да е, как ще постъпи и той? Той ще постъпи или като военния, или като брамина, или като философа. Ако е като военния, веднага ще постъпи по познатия вам начин, веднага ще зашие две плесници. Защо ще постъпи така?

Някой казва: „Еди-кой си защо постъпи така?“ Казвам: „То е негова работа.“ „Ама той има ли право?“ То е друг въпрос има ли право. Трябва да го проучвам. Тогава намерете у един адвокат, който по закона ще каже - двама души се били, и той казва на съдията, че те нямат право да се бият. И тогава казва, че въз основа на еди-кой си граждански закон пише така и така. Моралистът и той ще каже, че Бог така създал света - това е тяхно право. Сега какво е вашето право? Сега какво трябва да знаете - дали светът ще се оправи, дали хората ще живеят добре, или нещо друго? (По кой начин ще се оправи човечеството или по кой начин ще стане щастливо?) Ще ви отговоря на този въпрос.

Ако болният пита по кой начин ще оздравее, ще ви кажа - три начина се изискват: първо, съответна здрава храна, чист планински въздух и светлина. Тези три неща трябва да ги имате предвид. Освен това трябва някой човек да му оказва внимание - дрехите му да са опрани, да измива лицето си, да му разправя, че трябва да бъде бодър, да не се обезсърчава. И без да му разправям тия неща. ако той измени храната и въздуха, той ще оздравее. Под думата „ще измени“ разбирам да има условия да диша - чистия въздух. Също така и светлината му е необходима. Има ли тези неща, и без да му се говори, ще оздравее - достатъчно е да приложи тези три разумни сили. Ако му се и говори, той по- скоро ще оздравее.

Та казвам сега, това, което ви интересува, е, че някои се интересуват от специфични работи. Специфичните работи тук не могат да се разглеждат. Да кажем, че вие имате една светочувствителна плочка, на която се фотографира. Изисква се тя да бъде в много тъмна стая. Щом я извадите на светлина, тя се разваля там. Та известни идеи не могат да се разискват тук. Много работи от висок характер - за тях се изисква друга една особена обстановка. Най- първо да кажем, че всеки от вас има свои специфични въпроси. И както сте наредени вие, от някои у вас личните чувства са силно развити. Даже всички се мислите за нещо особено, но ако учителят влезе в клас и ви извади на урок, когато не сте подготвени - не съобрази това нещо, вие ще изживеете нещо силно. Представете си при това, че в класа ви има и другарски, и други, както сте вие сега. Щом ви извади на урок неподготвени, вие ще изпитате една обида, едно унижение, изпаднете пред своите другари, т.е. те ще изменят мнението си за вас. Значи този учител ви е извадил тогава, когато вие не сте знаели урока си. Значи този учител трябва да ви извади на урок тогава, когато вие знаете, за да не ви изложи, за да можете на всички въпроси, които ви е задал, да отговорите. Тогава вашата чест се подига пред другарите ви. Другояче - ако не сте готови и учителят ви извади на урок, иска да направи един опит с вас, но той излиза несполучлив - например, ако той ви накара да начертаете една права линия, която излиза малко крива.

Всички вие трябва да чертаете прави линии, механическите линии най-после трябва да употребявате. Ако искате да добиете в живота си едно добро психологическо разположение, вземете една бяла хартия и прекарайте върху нея прави линии. Ако правите три пъти това упражнение през деня, ще видите какво ще добие ръката ти. Чертайте прави линии, докато тази линия стане права както трябва. Вие ще добиете една самоувереност, че можете да контролирате мускулите си. И това взаимодействие ще се отрази върху вашите чувства и върху вашата мисъл. Ще се образува такава права линия и върху характера ви или върху мислите ви. Ако ръката ви е разтреперана, тази линия играе роля - или ако същото е в мислите, чувствата или в постъпките, понеже тази линия я има и в мислите, и в чувствата, и в постъпките ви. Ако не можете да начертаете тази линия права, това показва, че има някаква несъобразност в мислите, в чувствата или в постъпките ви.

Сега в света съществува един закон. Той е следният. С една своя мисъл човек може да помогне на цялото човечество. Като казвам цялото човечество, разбирам, че в света съществува един закон, според който всички тела са в равновесие. Изисква се само една малка тежест, едно малко побутване, за да дойде това тяло в движение. Представете си, че някой отишъл на нивата, дето оставил семената незаровени и се върнал. Вие сте един разумен човек - веднага туряте отгоре малко пръст и ставате причина тази нива да изникне.

Та казвам, съвременните идеи са посети вече, но някои от тях ще изникнат, а някои няма да изникнат. На всички трябва да се дадат известни условия, трябва да знаете, че вие сте в края на века. Под края на века аз разбирам, когато всички идеи, които днес съществуват, всичко това ще се опита. Всичко това трябва да изникне. И социални, и обществени, и индивидуални, и физически условия - всичко това ще се опита, ще има един общ резултат. След този общ резултат с всичко това ще се ликвидира. Всичко ще се тури в хамбара и цялата земя ще се покрие със сняг и идната година наново ще се засее, наново ще започне. Това е казано поетически така. Сегашният живот има своите идеи - ако сте религиозен или ако имате идеите на управляващите и онези, които вярват в Бога и които не вярват, имат все едно и също правило.

Казват: „Дърво има.“ Ти имаш известни идеи, които не отговарят на сегашните. Казваш: „Господ има.“ Но ще издържиш ли на вярата си? Хванат те, прострат те на земята и те налагат, и ти казваш: „Можете да ме убиете, но не се отричам от Бога.“ Най-после те погребват. После дойде някой, който не вярва 6 Бога. Той казва: „Трябва да се разберат тези работи, че няма Бог.“ И него налагат, и той умира. Питам сега, какво сте допринесли с това? И двамата умират. След тях умират и трети, четвърти, пети, шести и т.н. Казват: „Ще се поправи.“ фактически ще се поправи. Това аз наричам един голям трап. Мине един - падне в него, убие се. Мине втори, и той падне. Най-после минат много хора, разхвърлят този трап, замажат го и никой повече не пада - оправи се тази погрешка. Светът не е само един трап. Погледнеш на друго място - друг един трап.

Та казвам, сега ние имаме един голям запас, с който уреждаме много социални въпроси. Това е един трап, който трябва да се изпълни. Не с хора, но с други неща. Питам, трябва ли да се плаче за хората, които са умрели? Аз съжалявам живите хора. Ако може да се възвърне животът, добре. Но има неща, които не са в наша сила. Да вземем както сега секат горите безразборно. Какво ще кажете на това? Минавате покрай тях, и те са ценни на природата. Сега да Ви наведа на някои примери. Един от нашите приятели тук си оставил палтото в нашата кухня и в един от джобовете му бил часовникът. Влязъл някой и му взел часовника. Казвам сега, има два начина. Засега той е без часовник. Първо трябва да намерим онова лице, което го е взело. Ако не можем да го намерим, какво трябва да правим? Аз разсъждавам. Този човек работи тук, нищо не му е дадено, а му взели часовника. Той си изгубил времето за работата, а при това и часовника му взели. Как трябва да се разреши този въпрос? („Всички трябва да купим този часовник. “) Все един трябва да купи часовника.

В света съществува следното положение. Аз така разрешавам. Аз нося два хляба в торбата си. По невнимание торбата е останала някъде и един от хлябовете е изчезнал. Сега ние не знаем дали кучето не е взело единия хляб, но предполагам, че кучето го е взело. Задирят кучето, то не се хваща, дългокрако е кучето. Сега тези неща са само за обяснения. В торбата е останал само един хляб и затова ще взема торбата, ще я закача на високо място, да не я засяга кучето. Обаче ние ще се отвлечем от въпроса. Има някои въпроси, на които разрешението мяза на следния пример. И аз не обичам да говоря за такива въпроси. Един искал да опита какво нещо е амоняк. И един пък носи едно шише такъв силен амоняк, защото някой път амонякът бива по-слаб и той след като помирисал шишето с амоняка, толкова силно му замирисало, че той се повалява на гърба си - толкова силно впечатление му направило. И толкова силно му се отразило, че той пада на гърба си и почти изгубва съзнание.

Та казвам, някой път някои идеи са толкова силни в света, че те могат да повалят човека на земята. И вие всички имате тази опитност. Има известни идеи са толкова опасни, че само като ги бутнеш, могат да произведат цяла една катастрофа. Вземете в турско, ако един турчин си позволи само да бутне с единия си пръст ханъмата на някого по невнимание, веднага този турчин ще извади кобура си и ще го повали на земята.

Разбирам, сега всичките хора си носят кобура и за най- малкото невнимание могат да ти теглят куршума.

Сега ще ви кажа и друг пример. Този е наш приятел, който е бил тук, но друг един наш приятел той пък цялата нощ е седял, не можал да спи, сутринта отворил прозореца и оставил часовника си на масата. Като става, вижда, часовника го няма, а един много интелигентен приятел насреща ляга. Този казва: „Аз да имах един револвер, щях да му тегля куршум.“ Той го познава, описва го, но часовникът хвръкнал. Сега на първия, който е работил, аз разрешавам въпроса, но за втория как да разрешим въпроса. На него някой, който е заминал за другия свят, му го е оставил. Аз казвам: „Види се, който е заминал за другия свят, е недоволен от тебе, понеже вижда, че ти не вървиш по новия път и си го взима - праща този приятел да го вземе и той да го носи. Сега на втория му е мъчно, че му взели часовника. Казвам му: „Защо не затвори прозореца? Денем спи ли се с отворен прозорец? Или тури го поне под главата си, а ти си го турил на масата.“

Сега това са посторонни въпроси, които изясняват идеите. Ще знаете едно - онези, които са сега на фронта, те имат една работа. Вие сте на тила и Вие нямате право да се месите в една работа на фронта, в която не участвате, - там са най-големите герои. Не казвам, че вие не сте герои, но онези, които са упражнени и готови за война, те са на фронта, а вие сте на тила. От вас се изисква сега само да крепите фронта, но в тила ще седите, а онези на фронта как ще се бият, какви методи ще употребят, то е тяхна работа. Ние няма да казваме какво да правят. Да правят, каквото те знаят, но ние в тила ще ги подкрепим. Сега ще мислим, че те на фронта ще си извършат разумно работата.

И казвам, щом сте в тила, изучавайте качествата на тила - какви са те. За пример един човек, който е на тила, какво трябва да прави. Сега вече да оставим тази идея. Непременно вие трябва да изучавате по- висшия свят или да влезнете във връзка с по-напредналите братя и същества. Като говоря за напредналите същества, има две идеи. Едните представляват, че тия напредналите същества не живеят на земята, а някъде извънка земята - това е едно разбиране. А другите казват, че тези същества живеят само на земята. И вънка от земята нищо не живее. А трети пък казват, че тия разумни същества живеят навсякъде. Може да вярвате в едно от трите. То е друг въпрос. Приложението на този резултат е в туй, че щом вие се свържете с едно по-висше същество, които мислят, имат един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична воля. Вие ще почувствате един придатък и в дадения случай нещата у вас ще се обяснят. И ако досега вие сте били малко малодушен, туй малодушие ще ви напусне. Ако във вас е имало едно малко колебание, това колебание ще ви напусне. Ако сте имали тъмнина, тази тъмнина ще се премахне. И ще станете по-смели и по- решителни, ако се свържете с едно от тези разумни същества.

Щом знаете закона на едното, вие, вие ще знаете и закона и на множеството. Едното в себе си всякога е свързано с множеството. А под думата „множество“ аз всякога разбирам целокупността на цялото битие, което подразбира всичко вътре. Защото, като кажа, всичко в природата като че е едно. Целокупността подразбира всички възможности и постижения, дето може да се постигне един живот, какъвто искате. Ако един музикант е свързан с целокупността, той ще бъде гениален музикант. Един поет, ако е свързан с целокупността, той ще бъде гениален поет. Какъвто и да е, в каквото и направление да е, каквото прави, с тази връзка той ще бъде гениален. И ще знае не само на себе си да помогне, но и на другите хора. Най-първо пътят е този.

Да изучиш свойствата на твърдите вещества, да изучиш свойствата на жидките вещества и да изучиш пътят на въздухообразните вещества и на светлообразните, после ще изучиш свойствата на човешката воля, свойствата на човешкото сърце и свойствата на човешката мисъл. Остават още три области. Но това като постигнеш, то е една широка област, научна област, не тъй общо. И в тази област вече ще има опити. Мога да взема когото и да е от вас, най-своеобразния, и ще го поставим в магнетически сън и след като го събудим, от тази упоритост няма да е останало нищо. Аз вземам упорит в лош смисъл, един човек, който не е бил полезен за другите, нито за себе си, нито за другите, но оттам насетне той ще бъде полезен и за другите. И всякога природата ще постъпи по същия начин. Всички велики хора в света, народи, които са подигнати, всякога са минали през едно такова заспиване, през много големи изпитания, налагания, като че цялата вселена ще се разруши, но след като мине през този изпит, веднага като че нещо ново ще се събуди в неговата душа.

Та най-първо във вас трябва да се събуди на първо място вярата във вас. Под думата „вяра“ разбирам вашия ум. Да вярваш в едно нещо, а в това положение, както вие индивидуализирате, и тъй индивидуално ще се намерите в едно трудно положение. Може да не излезнете от това положение, може да не го разберете, но в даден случай да вярваш, че можеш да излезнеш от това положение. Тогава вие можете да дадете едно възражение. Например някой си учен човек направил една каша от цимент и ви казва: „Турете си в цимента. И след един час, след два часа тази работа ще се уреди.“ Аз минавам оттам. Казвам: „Извади си крака навън!“ И ти наместо крака си тури едно дърво, направи опит с дървото, а после - с крака. Пък, ако не слушаш мене, тогава тури крака и ще видиш свойствата на цимента какви са. Ако някой ти каже: „Тури си крака във водата“, тогава въпросът седи другояче. Ако кракът е бил кален, той ще се очисти.

Но аз ви казвам, така няма да си държите крака повече от половин час в тази вода, защото до половин час всичко ще бъде благоприятно, а след половин час водата ще почне да черпи всичко. После вие се намирате във въздуха вътре. Вие най-първо ще се качвате нагоре, но аз ви казвам: „Не се качвайте по-нагоре, защото въздухът става рядък и вашият организъм не е пригоден, става едно разширение на капилярите и те почват да се пукат. И след като излезнете на 3 хиляди метра, 3 хиляди и петстотин, 4 хиляди метра, ще почне да тече кръв от носа ви, ще почнете да се запъхтявате и най-после ще дойде до едно място на 5 и 6 хиляди метра и няма да ви интересува нищо вече. Няма да имате никакво желание. До едно място ще спре и това, и тогава ще дойде желание у вас да се върнете назад. Вашият организъм не е пригоден към условията на този редкия въздух. Той е хубав, но това благо, което вие можете да извадите от въздуха, там вие не сте в състояние да извадите това благо.

Сега ние сме влезли в една област много опасна да живеят всички хора добре. Отлична е идеята, но да се уредят отношенията на всички хора, както вие искате, това не е за един ден, за една година и за един век. Тъй да бъдат всички щастливи, да се направят всички хора щастливи, то е гениално и трябва участието на всичките добри хора, на всичките умни хора в света да се съединят всичките в един дух. Така могат да дойдат всички до едно нормално състояние и трябва да дадат тия връзки извънка земята. И те да турят всичките си усилия и най-после и този, който наричат Господ, и той да си тури мисълта. И той като си тури мисълта, всички хора да се заинтересуват. Сега само ние сме се заинтересували тук, на земята, пък ти искаш да свършиш училището.

Да изясня вашата идея. Ти искаш да свършиш училището. Тази е първата социална идея на тялото ти, на стомаха ти, на главата ти, на дробовете ти, че всички да се заинтересуват. И най-после, ако се заинтересува професорът, твоите другари, всички оказват вън- шното внимание, веднага ти се окуражаваш. И най- после, ако ти обърне внимание целият професорски персонал в университета и всички приказват добро за тебе, и вече ти израстват крила.

Та казвам, съществува един опитен свят, но в този опитен свят не се влиза по пътищата, по които сега влизате. Понеже по тия пътища, по които сега вървим, не можем да влезем, но все таки има нещо полепнало по нашите крака, а тия същества не обичат да има никаква кал, и там не трябва да влизаме с кални крака. Сега ние влизаме в която и да е къща с обуща и после казваме: „Изчистихме си обущата.“ Това е невъзпитаност от наша страна. Ние навсякъде влизаме с обуща - и на работа, и в учреждението, и в нашата къща. Адвокатът в съдилището влиза, без да се очисти. И най-после какво става? Оставаме на един беден човек да очисти този прах. Вие не правите като турците - имат обичай, като им дойде някой гост, ще му дадат едни чехли само за вкъщи и трябва да събуете обущата си, да не внасяте прах.

Сега какво заключение вадите от всичко това? Все сте извадили нещо, но въпреки това от това, което говорихме, остава само тук. Като излезете, започвате пак обикновения живот. Това е подобно на състоянието на един болен човек, който има една рана на пръста си, например. Той държи пръста си и казва: „Дано Учителят каже някакъв цяр за моята рана.“ Ако пък го боли коремът, той чака да кажа нещо за стомаха или за корема, но и пръстът, и коремът го боли и като излезе навън, казва: „Те, зная защо не можах да разбера какво се говори.“ Разбира се, че не може да разбере този човек, понеже на много места съзнанието му е било прекъснато от болката. А истинското заключение 6 света има отношение към здравословното състояние на човека.

Казвам сега заключението. Най-първо трябва да имате едно нормално разширение на вашата мисъл. Под нормално разширение аз разбирам, че мисълта ви трябва постоянно да се организира, да разбирате какво нещо е организирането на една мисъл, защото можете да попаднете в един по-организиран свят, а можете да попаднете и в един организиран свят, който не е добър за вас. Щом влезете в каква и да е външна организация, тя всякога действа по особен начин. Законите във всяка организация са едни и същи. Ако влезете между религиозните хора, които имат криви възгледи, и вие ще имате криви възгледи. Ако влезете в една политическа партия, и там можете да придобиете криви възгледи. И земеделец можеш да станеш, и в съвременния живот можеш да станеш, но ако не разбираш законите, все ще усвоиш някои неща, които не са прави. Нас ни е целта да се усвоят правите неща, които спомагат за самия човек, правите неща, които спомагат за развитието на дома. Да кажем, че влезете в едно общество, да знаете, че като говорят всичките, ти как да постъпваш - да те изслушат всички и да можеш отчасти да прокараш правите си възгледи, които имаш. Пък ако не знаеш как да буташ, веднага можеш да произведеш една реакция.

Сега вие можете да направите една забележка: „Ние си имаме известни правила, но тия правила не могат да се прекарат.“ Тогава какво ще правите? Сега обаче, както е образуван светът, вие трябва да намерите онова естествено състояние. Най-първо трябва да си съставите едно понятие по кой път се развива светът - по закона на механиката ли, по закона на органическата природа ли върви, или по закона на психологията на хората, или по разумния закон на природата. Щом знаете тия пътища, съобразно със законите на тия пътища ще постъпвате, за да бъдете в едно здраво и изправно състояние.

Казвам, на всинца ви трябва едно съществено знание. Аз съм правил опити с вас. От толкова години насам ви говоря, много неща съм ви говорил и намирам, че няма какво да се говори. Аз съм опитвал главата на българина и съм дошъл до заключението за какво е способен той. Когато говоря върху един предмет, аз зная вече какво му прави впечатление. Един път говоря върху известни идеи и виждам кой как ги е схванал. Или говоря върху един предмет и гледам кое гледище вие схващате. Че сте разбрали или неразбрали, вие можете да кажете, че този въпрос не е разгледан както трябва. Това обаче мене не ме интересува. Аз казвам, тази идея така е съпоставена и такива прояви има и продължавам нататък да си говоря. Искам да направя математически изчисления, да видя как е произлязла тази мисъл у него и защо така разсъждава.

Същото нещо искам да проверя и за вас - защо така схващате, кои са дълбоките причини за това. Искам да зная откога се е явило това качество у българина. Българинът има едно качество - той е трезв, философ. Особено ценното у него е, че той веднага се сгорещява. Най-първо той ще те приеме, като че ти ще отидеш да го спасиш. На Втория ден ще го видиш малко хладен и казва: „Много далеч отидох.“ Той седи малко събран в себе си, резервира се малко и казва: „Много хубави са идеите ти.“ И си клати главата, с което той иска да каже, че всичко разбира. И ако се резервира, той прави това от желание да не се подхлъзне. Казва: „Много ми е страдала главата.“ Тогава аз му казвам: „Моите идеи нищо няма да ти напакостят, от тях глава няма да те заболи. Твоята глава ще пострада от моите идеи толкова, колкото вреда могат да ти причинят и слънчевите лъчи.“ После той казва: „Тази работа не може да се уреди.“

Тук имаше един адвокат българин - единствен по рода си, едно явление, което аз втори път не срещнах в живота си. Когато аз правих своите научни изследвания, той иде при мене и ми казва: „Интересува ме твоята наука, но трябва да знаете, че аз съм женен човек, имам жена и деца.“ Той иска да му направя измервания, но трябва да зная, че е женен, че има жена и деца. Той ми разправя положението си. Аз веднага схващам работата. Казва: „Ти колко искаш да ми вземеш? Ако искаш 50-60 хиляди лева, аз не мога да ти дам.“ Аз не го запитах нищо, но възприех мисълта му. Още като го гледах, аз схванах мисълта му и казвам - отде накъде ми разправя, че има жена и деца, когато аз ще меря главата му? Казвам му тогава: „Бъдете уверени, че аз няма да ви взема нито пет пари. Бъдете уверени, че и 100 хиляди лева да ми дадете, нищо няма да взема.“ Тогава той се успокои и престана вече да говори за жена си и за децата си. Измерих главата му. Сега защо мисли той така, не ми е останало време и досега да си обясня причините, но донякъде се досещам. Значи като адвокат той иска да ми каже, че няма да му взема повече. Това иска да каже според мене: „Тези пари, които имам, не ми стигат. Имам жена и деца, нищо не мога да ти дам. Тези пари не съм спечелил толкова лесно, но сега да си туря ръцете в джоба и да извадя.“ „Спокоен бъди, нищо няма да ти взема.“ След това напълно се успокои. „Сега вече мога да туря пергела си върху главата ти и да я отмеря.“

Казвам, новите идеи, които идват в света, те ще ви причинят голяма вреда. Не, голяма полза ще ви причинят. След време вие ще придобиете много нещо от тях. Сега да ви насърча. Те са като лотария. Взели сте един номер и се безпокоите. Казвам, дръжте си този номер, той печели един милион долара, но ще ги спечелите едва след 20 години. Новото в света, което иде, всички негови билети печелят грамадни суми. Ако една идея попадне навреме или ако един човек попадне при добри условия, тази идея ще произведе грамадни богатства. Достатъчно е вие да не препятствате на вашите идеи, а да ги оставите да растат както трябва. И няма да се мине дълго време, ще се уверите. Не мислете, че това ще стане по някакъв механически начин. Не, то ще стане по един разумен начин. Всички условия ще се подобрят и неща, които са били невъзможни за вашите умове, ще станат възможни. И тогава, като дойде това време, ще знаете как ще се поправи сегашния социален строй. Ще знаете и пътищата, по които той ще се поправи. И донякъде ще ви е ясно защо така трябва да бъде, а не другояче.

И тогава казвам, докато сте в училището, проучвайте всичко, но дръжте се малко резервирано. Трябва да знаете като този български адвокат ще ви вземат ли нещо, или не. Ако човек е умен и живее за една идея, той трябва да знае, че тази идея заслужава да се живее и да се умре за нея. Но ако идеята е по-дребнава от него, тя не заслужава да се мре за нея. Ако тази идея е по-велика от него, той ще живее в нея и за нея. Обаче ако тя е по-дребнава и той не може да възкръсне в нея, тя не заслужава човек да се жертва за нея. Ако ще жертваме живота си за човечеството и ще живеем в него, тази идея е свещена. Но ако умрем и полза няма да принесем, не трябва да даваме никаква жертва.

Жертва трябва да принесем само когато има три прояви. Всяка жертва трябва да внесе светлина в света. Всяка жертва трябва да внесе свобода В света. И всяка една идея трябва да внесе изобилие в света. Под думата „изобилие“ аз разбирам задоволяване на всички физически нужди на хората. Под думата „свобода“ разбирам - на човешкото сърце. Под „светлина“ разбирам - за човешкия ум. Ако светлина влезе в ума, свобода - в сърцето и изобилие - в човешката воля, това е спасението на сегашния живот. И когато дойдат тия условия, светът ще бъде подобрен.

Сега кое тежи повече - прасковата или ябълката? („Прасковата.“) Тази праскова тежи 250 грама. Кому да се даде тя? (След клас на всички се раздаде една чиния хубаво грозде.)

,, Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “

Шеста лекция на Младежкия окултен клас, 28 октомври 1932 г., петък, 6-7.15 часа, София - Изгрев





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни