Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_11_06 Разрешаване на мъчнотиите6 ноември 1932 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:14

Аудио - чете Цвета Коцева


От книгата  "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),
издадена 1949 г., София - Изгрев
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата  "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),
издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата  "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),
Издателство „Бяло Братство“, 2012
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Разрешаване на мъчнотиите



Размишление.

Ще прочета седма глава от Евангелието на Матея.

Като живее на земята, човек среща големи мъчнотии. – Защо? – Защото иска да се домогне до истината, да я разбере, но не може. Мъчно е да разбереш истината в голямото й разнообразие. Ако е въпрос да придобиеш знание, като цел в живота, и това не е лесно. Например, човек иска да стане цигулар-виртуоз, да стане учен, богат, силен, красив; той все има някаква цел, някакъв стремеж. Първоначално никое същество не е било голямо и силно. Всички същества са започвали от малкото. Трябвало е дълъг период от време, за да стане човек силен. Вие искате да станете силни на края на своята работа. Трябва да знаете закона за придобиване на силата. Искате да бъдете учени, да имате много способности. Ако се върнете назад, да видите пътищата, начините, по които разумният свят си е служил, докато се установи сегашният материален свят, тогава ще разберете, как се постигат нещата. Вие имате предвид само временните блага и постижения и оттам искате всичко лесно да постигнете.

Някога мислите, че имате много знания, но в даден случай виждате, че вашето знание нищо не ви ползва. Свършил си четири факултета в странство и, като се връщаш, минаваш през един мост, който се счупва, и ти падаш в реката. Като не знаеш да плуваш, може да се удавиш и да изгубиш живота си. Но дойде един овчар, който знае да плува, хване те, обърне те надолу с главата. Водата изтича от устата ти, и ти си спасен. Какво те ползва, в дадения случай, твоето знание? Овчарят, който те спаси, знае повече от тебе. Ще кажете, че това са крайни работи. – Да, крайни работи са, рядко се случват, и аз зная това. Някога, на десет хиляди случаи става един такъв, а някога и на десет милиона се случва един. Може ли твоята наука да се изпита при десетте хиляди случая, както и при милиона? Не си прави илюзии, можеш да паднеш в реката и, като не умееш да плуваш, с всичкото си знание може да се удавиш. По някаква случайност, може да излезеш от реката, мокър като кокошка, или като чувал, пълен със сол. Солта се стопила във водата, и остава само празният чувал. Като го извадиш от водата, виждаш, че нищо няма в него. Колко струва чувалът без солта? – По-малко, отколкото е струвал първоначално. Следователно, законът е верен. Ако прекараш един изпит, като чувала със солта, ти ще струваш по-малко, отколкото в началото, преди да паднеш в реката.

Казано е: „Хлопайте, искайте, търсете!“ Някога вие хлопате, когато не трябва; искате, когато не трябва и търсите, когато не трябва. Преди да се давиш, ти вдигаш гордо ръката си нагоре, заповядваш на хората и казваш: Знаете ли, кой съм аз? Знаете ли, че съм свършил четири факултета? Какво ли не е минало през моята глава! Вие даже не сте сънували това, което аз съм прекарал в училището. Обаче, като паднеш в реката, не знаеш вече, как да си вдигнеш ръцете и какво да кажеш на водата. Тя казва: Ти учен ли си? Я си отвори устата! От голяма любов, тя влиза в тебе и ти казва: Научи ме нещо. Ти потъваш в дълбоко съзерцание на знанието си и казваш на водата: Тебе не мога да уча. Като ме слушате, казвате: Така и аз мога да кажа на другите. – Да, докато си вън от водата, можеш да го кажеш, и то много лесно. Аз бих желал да го кажеш, докато си още във водата.

Ще ви приведа един интересен пример из живота. Отишъл един учен да се изповяда на своя приятел. Казал му: Имам голямо отвращение от себе си. Не зная, какво наказание да си наложа. В училището аз възприех учението, че Бог не съществува в света. Казах си: Щом Бог не съществува, човек е господар на положението си. Попаднах при лоши условия, но исках да бъда честен, да издържа на своето убеждение. Исках да получа служба, но ми казаха, че ще ме назначат, ако направя това, което искат от мене. След като изпитах много неща и от всичко се отричах, най-после попаднах на един набожен човек. Бях гладувал цели три дена. Запитах го: Можеш ли да ми направиш едно добро? – Мога да ти помогна, но ако четеш „Отче наш“. – Не зная, не съм го учил. – Нищо от това, аз ще чета, а ти след мене ще повтаряш. Ако можеш да четеш подир мене, ще ти помогна, каквото искаш. Най-после, дойдох в стълкновение със своите разбирания и вярвания. Казах си: Да чета ли „Отче наш“, или да не чета? Изпаднах в смущение и си отговорих: Това е най-малкото зло, което мога да направя. Ще чета „Отче наш“. Не е съобразно с убеждението ми, но гладът ме заставя да прочета „Отче наш“. Четох го, без да вярвам, понеже този добър човек ме накара да го чета. И досега не мога да си простя това.

Казвам: Този човек иска да бъде последователен в убеждението си. – Като си тръгнах, казва той – не можах да си простя глупавото положение, в което изпаднах. И си казвам: Учен човек съм, в Бога не вярвам, но като се намерих в нужда, четох „Отче наш“, за да ме нахранят. Значи, като си гладен, можеш да четеш молитвата; като не си гладен, не можеш да четеш. Най-после си казах: Така не се прави. Онзи, който ме накара да чета „Отче наш“, ще го убия. Купих си револвер. Един ден вървя из гората, срещам едного и си мисля: Ако този ме накара да чета „Отче наш“, ще му тегля куршума още сега. Погледнах го и му казах: Аз зная, какво ще ми кажеш; ще ме накараш да чета „Отче наш“. Затова ще те убия. – Стой, не ме убивай! Аз имам да давам на баща ти десет хиляди лева. Чакай поне да си изплатя дълга. Аз го оставих и го запитах: Нима ти имаш да даваш на баща ми? Кога си взел тези пари от него? От дума на дума се разговорихме и продължихме пътя си. Извади човекът десет хиляди лева от джоба си, даде ми ги, хвана ме за ръката и каза: Хайде, на добър час! Господ да е с тебе! Казах си: И Господ влезе в мене за тези десет хиляди лева. Обаче, сега смущението ми беше по-малко, отколкото по-рано. Направих едно малко добро, че не убих този човек, длъжник на баща ми. Аз взех парите да ги дам на баща си.

Питате: Защо идат противоречията в живота? – Всички противоречия в живота се дължат на вътрешното неразбиране на установения ред на нещата. Всички хора искат да бъдат велики, но великото в света има тежест, не може да се движи. Следователно, между великите същества не може да има близост. Могат ли слънцата във вселената да се съберат на едно място, като вас, да си приказват? Знаете ли, какво грамадно е разстоянието между звездите? Например, светлината на Алфа Центаурис, най-близката звезда до нас, идва до земята приблизително за четири години, като всяка секунда изминава по 300 хиляди километра. Значи, четири години са нужни, за да дойде нейната светлина до нас. В това пространство могат да се вмъкнат три хиляди слънца, като нашето. Такива са астрономическите изчисления. И вие имате желание да бъдете велики, като слънцето и звездите. Обаче, едно трябва да се знае: както великото, така и малкото имат своя определена служба. Искаш да бъдеш велик, за да се ползваш от благата на малкото. Това е невъзможно. Някога искаш да бъдеш малък, за да се ползваш от благата на великото. И това е невъзможно. Малкото дете може да забавлява майка си, и майката може да забавлява детето си. Между тях има отношения, но временни – отношения на забава. Когато детето порасне, стане голям син или дъщеря, тогава настават истински отношения между майката и детето. Като пораснат, децата съзнават, какво е направила майката за тях. В тях се явява вътрешен подтик да станат като майка си, т. е. да постъпват като нея, безкористно и с любов.

Мнозина от вас идат всяка неделя на събранието, да чуят, какво ще се говори. Те стават рано сутрин, но не дохождат от съзнание, а тъй, да се каже, както българите казват „на среща“. Аз употребявам думата „среща“ по нямане на друга, по-сполучлива. При това, с вас заедно дохождат още много българи, които отдавна са заминали за другия свят, преди 50, 60, 100, даже и преди 200 години. Те разбират смисъла на думата „среща“, затова и аз си служа с нея. Че дохождате тук да слушате Словото, в това вярвате, убедени сте в него. Че се срещате тук, и в това вярвате. Обаче, не можете да повярвате, че с вас заедно идат много българи, като души, които отдавна са напуснали земята. Що се отнася до тези българи, вие оставате на особено мнение и казвате: Я съществуват, я не съществуват! В това отношение, вие приличате на онзи българин, когото заставили да чете „Отче наш“, без да вярва в Бога. Мнозина от вас вярват като него, от зор заман – заставени сте да четете „Отче наш“ и да вярвате в Бога. И онзи българин, за когото ви говорих, чел „Отче наш“, а после се възмутил от себе си, че изменил на убеждението си. Личните чувства в него се засегнали. Той съжалявал, че не бил последователен в своите убеждения. Дали вярвате, че между вас има много души от невидимия свят, не е важно, но вие се интересувате от духовния свят, искате да знаете, какво представя той, как живеят душите там и т. н.

За обяснение на този въпрос, ще си послужа със следния научен пример: Знае се, че водата се среща в три агрегатни състояния: като сняг и лед – в твърдо състояние; като вода – в течно състояние и като пара – във въздуха. Като оставим снега или леда на огъня, той се стопява и се превръща в течност. Снегът и ледът питат: Отде дойде тази вода? – От тебе. – Прилича ли на нас? – Външно не прилича. – Има ли нашата твърдост и устойчивост? – Няма. – Облечена ли е с бели дрехи, като нас? – Не, тя е безцветна. Каквато е разликата между снега и водата, такава е и между физическите и духовните хора, т. е. хората, които живеят на земята и съществата в духовния свят. Ще кажете, че това е в противоречие с Писанието, дето се казва, че в духовния свят съществата са облечени с бели дрехи. И евангелистите, и православните се държат строго за думите, написани в Свещената книга. Казано е, че съществата от духовния свят са облечени в бели дрехи, и взимат това буквално. Като знаете толкова, кажете ми, в кой свят са облечени душите с бели дрехи? – Горе някъде. – Къде е това „горе“? Ще излезе, че и в духовния свят има твърда почва, дето съществата стъпват, за да се облекат в бели дрехи. При това, те трябва да са от гъста материя, оформени, за да се облекат в дрехи. Белите дрехи представят новите условия, дето влизат душите и започват нов живот. Който се облече в бяла дреха, той е готов за новия живот, дето царуват мирът и любовта. И като слезе на земята, човек има една цел – да търси Бога. Който не се е облякъл в бяла дреха, като слезе отново на земята, продължава да живее по стария начин. Ако някой го е убил в миналия живот, той го търси да му отмъсти. Обаче, Бог му казва: „Чакай, не е време за отмъщение.“

Помнете: Физическият и духовният свят са тясно свързани. Те не са отделни, както не са отделни снегът, водата и парата. Достатъчно е да понижите или повишите температурата, за да получите едното или другото състояние на водата. Значи, парите представят още по-висок свят, дето заминали души се обличат в бели, червени, сини, жълти, зелени дрехи, според оцветяването им от слънчевите лъчи. – Кога ще дойдат тези души при нас? – Когато се охлади времето. Те, полека лека, ще слизат надолу, ще изпълнят въздуха с водни пари. При още по-силно охлаждане, те ще слязат на земята като сняг и лед. Те ще дойдат на земята при вас, но готови ли сте да ги чистите? Докато са били в горните светове, те са били чисти. Щом слязат на земята, те се изцапват и стават нечисти.

Всяка душа, която иде от невидимия свят във видимия и минава през човешките желания, взима от калта на тези желания и се опетнява. И като дойде на земята, душата трябва дълго време да се чисти. Ако вие сте работили дълго време върху себе си, щяхте да имате опитността да отваряте душата си за духовния свят. Така щяхте да разберете, какво представя този свят. Сега вие седите в тялото си и не знаете, как да излизате от него. В това отношение, вие сте царски синове, които намират вратата за духовния свят отворена или затворена, но сами не можете нито да я отваряте, нито да я затваряте. Онези, които ви държат в тялото, нямат доверие във вас и затова, като ви извадят от този свят, турят ви вериги, за да се върнете назад. Без вериги вие няма да се върнете. Започвате да хвъркате, но веригите ви стягат, и вие веднага слизате долу. Щом слезете долу, започват да ви гонят. Вие бягате и се скривате в една къща. Като се събудите, виждате се в тялото си и казвате: Това било кошмар. Вие още не знаете да отваряте вратата си, да излизате свободно вън, без страх, и пак да се върнете назад. Някои имат тази възможност.

Сега се явява въпросът: Какво ще придобием, ако знаем това? Първата малка придобивка е, че няма да имате този неестествен страх в себе си. Също така няма да имате тази скръб, която сега ви обладава. Например, някой ваш близък заминал за другия свят, и вие скърбите. Ако можете да отваряте вратата на вашето тяло, ще я отворите, ще отидете в другия свят, и ще се разговаряте с вашия близък. Ще скърбите ли за него? – Няма да скърбите. Като си поговорите с него, ще се върнете назад. Значи, вие посещавате близките си. Като се върнете, няма да скърбите за тях. Имаш един приятел в Америка. За да го видиш, ще си купиш билет и ще заминеш. След три-четири месеца ще се върнеш назад. Това са три-четири часа. Ще се разговориш с него и ще се върнеш назад, без да скърбиш. Днес това не можеш да направиш, нито той, затова и двамата сте скръбни. – Каква е привилегията, че можем да излизаме от тялото си? – Привилегията е в това, че ще имате ясна представа за другия свят. Сега ви учат, че като умрете, само тогава ще влезете в другия свят. Това е общо за всички. Обаче, това не ви насърчава. Тук не ви казват, че трябва да работите, но казват, че баща ви и дядо ви са богати и може да получите наследство от тях. Ти си живееш, нищо не работиш, обличаш се и се събличаш и чакаш дядо ти да умре, да получиш десетте милиона, да уредиш работите си. Някога ти умреш преди дядо си. Тогава? Така въпросът отчасти се разрешава. Дядото може да умре и да ти остави наследство, но той може и да не ти остави нищо. При сегашното положение, вие не трябва да се занимавате с въпроса, дядо ви да умре и да ви остави наследство.

Една сестра казваше на своя другар: Един ден, като заминеш за другия свят, как ще ми се явиш? – Ще намеря начин. И действително, той замина и се яви, като задигна сина си за онзи свят. Той го задигнал, защото видял, че онзи свят е много хубав. Взе сина си и го назначи на служба. После задигна зет си, след това и жена си, като ги назначи на служба. Най-после задигна и най-малката си дъщеря. И нея настани на работа. Той казваше: Понеже на земята има криза, елате тук, дето има много служби. Всички ще ви настаня на работа. Който не разбира закона, ще каже: Умряха тези хора. – Не, тези хора отидоха в другия свят, преселиха се. – Защо умират хората? – Хората умират, когато условията на земята стават неблагоприятни. Човек минава от този в онзи свят, а вие питате: Там ли е той?

Христос казва: „Хлопайте, търсете, искайте.“ Това се отнася само до разумните, които разбират Божия закон на Любовта. Онзи и този свят са две състояния на човешката душа. Когато душата от онзи свят иска да си почине, тя слиза на земята. Казано е в Писанието: „Отиде, пресели се да си почива.“ Като си почине добре на онзи свят, човек се връща пак на земята да работи. Тъй щото, има жители на онзи свят, които работят. Като се уморят, те слизат на земята, между хората, да си починат. Следователно, има два свята за почивка и два свята за работа. Законът е следният: Който е работил на земята, отива на онзи свят да си почине; който е работил на онзи свят, слиза да си почине на този свят. Мнозина са ме питали: Защо този човек е богат, защо има пари, защо жена му и децата му са всички здрави? Защо няма никакви мъчнотии и страдания? Отговарям: Този човек е работил на онзи свят, а тук почива. И за тебе е същото: сега ти ще работиш на този свят, а ще почиваш на онзи. Там ще бъдеш богат, всичко ще имаш.

Всички трябва да знаете това, което сега ви говоря. Ако не го знаете, ще се намерите в положението на един руски мужик, който имал една оригинална опитност. Според поверието на простите хора, ако някой умре като обикновен войник, на небето минава за генерал. Един от войниците обичал да пие и все си мислел, че поне в другия свят ще бъде генерал. Една вечер той се напил много и паднал на улицата като мъртъв. Една апашка банда, като скитала из петербургските улици, видяла, че пиян войник лежи на земята и бързо съобразили, как да го използват. Вдигнали го и го взели със себе си. Завели го в едно подземие, дето свалили неговите дрехи и го облекли с генералски. Като изтрезнял, войникът се събудил от сън и се видял облечен в генералски дрехи. – Какво е станало с мене? – запитал учудено той. Аз бях прост войник, а сега съм генерал. – Ти си в другия свят, дето си произведен генерал. Те му казали: Каквото заповядаш, всичко ще стане. Той започнал да иска едно ядене, второ, трето и, каквото пожелавал, всичко се изпълнявало. – Искам водка. – Виж, в този свят няма водка. Апашите го задържали при себе си 40 дена и, каквото той заповядвал, всичко ставало. Казали му, че тук хората се женят. – Тогава и аз ще се оженя. Довели му една мома, облечена в скъпи дворянски дрехи. Войникът си казал: Щом и женитба има, може да се живее на онзи свят. Един ден те качват генерала и неговата възлюбена в една каляска, впрегната с два хубави, бели коня и го завеждат в един голям бижутерски магазин, дето избират най-хубави златни украшения и скъпоценности, по случай сватбата на генерала с дворянската дъщеря. Като накупили всичко, те се обърнали към продавача с думите: Моля ви, да ни извините, генералът забравил портмонето си. Ей сега ще се върнем с файтона да донесем парите. Генералът ще остане при вас да ни почака.

Как мислите, върнали ли се апашите от онзи свят? – Не, те заминали, а оставили генерала в този свят да ги чака. Генералът излизал, влизал в магазина, пак излизал, очаквал другарите си от онзи свят, но те все още не дохождали. Най-после, той се отбил в една кръчма да пие. Като изпил две-три чаши водка, станал по-смел. Търпението му се изчерпало, не могъл повече да чака. В това време, той видял капитана от ротата, в която служел, и му извикал: Стой, не виждаш ли, че сме на онзи свят? Скоро козирувай! – Слушам! Капитанът се приближил при генерала, който му ударил две плесници. Като се вгледал в лицето му, капитанът познал, че това е негов войник, но се запитал: Как простият войник е станал генерал? След дълъг разпит узнали, как този войник бил произведен генерал. След това го заставили да слезе в този свят и да облече формата на обикновен войник.

И тъй, като се натъкне на известни опитности от другия свят, човек изпада в мъчнотии и противоречия, подобни на тези, в които се намерил този прост войник. Мъчнотиите в живота поставят човека в драматично и комично положение. – Защо? – Защото не разбира вътрешния смисъл на живота и се спира на буквата на нещата. Буквата всякога води към противоречия и заблуда. Ако войникът имаше правилно разбиране за другия свят, той щеше да знае, че който заминава за онзи свят, не може да стане генерал. Някой се моли на Бога да се подобри материалното му положение, и в скоро време положението му се подобрява. Той казва: Аз вярвам в Бога, защото, като се помолих за пари, дойдоха парите. Бог ме послуша. Вярно е, че Бог те послушал, но каква е твоята вяра, която се основава на едно временно, преходно благо? Ти имаш ум, сърце, душа, дух, тяло и не вярваш в техните възможности, а вярваш в парите. Ако вярваш в Бога само затова, че ти е помогнал да излезеш от материалното затруднение, това не е истинска вяра. Аз вярвам, защото Бог, като запалена свещ, ми помага във всички случаи, когато се намирам в тъмнина. Вярвам в Бога не само при един случай, но всякога. Щом имам Неговата светлина, свободно и с вяра ще ходя навсякъде.

Днес, според новите веяния, мнозина се съмняват в Бога и се питат, има ли Бог, или няма. Често и вярващи, като изпаднат в големи мъчнотии и страдания, се обезверяват. И обратно, вярващи и невярващи, като придобиват блага, като имат постижения, всички вярват. Много естествено, докато имаш блага, ще вярваш. Бог е справедлив, на всички помага. И честният, и безчестният слуга носят богатството на господаря си. И единият, и другият могат да направят нещо за него, но има разлика в резултатите. Господарят заминава за странство и дава по един милион и на двамата слуги, всеки да разполага според разбирането си, но като се върне един ден и поиска сметка, тогава ще се види, кой как е постъпил. Според делата си, единият ще бъде роб, а другият – свободен. Ако при най-голямото богатство ти слезеш до положението на последен бедняк, какво си постигнал? Ако употребиш богатството си на място, ти си изпълнил волята на своя господар; ако употребиш знанието си на място, ти си изпълнил волята на своя господар. Ако като здрав изпълняваш волята на Бога, ти си добър слуга. Ако заболееш и като болен обещаваш да изпълниш волята на Бога, ти не си добър слуга. Какви ли обещания не съм слушал от болни хора! Болният казва: Веднъж да оздравея, това ще направя, онова ще направя; така ще служа на Бога, така ще служа на ближния си. Аз ги разбирам, влизам в положението им, но се чудя на тяхното съзнание. Докато оздравеят, всичко обещават. После всичко забравят.

Един от нашите богати братя няколко пъти боледува. Като заболя първия път, той дойде при мене и ми каза: Учителю, моля ти се, помогни ми да оздравея. Обещавам, че ще направя всичко, каквото ми кажеш. Готов съм да служа на Бога. Обаче, като оздравя, всичко забрави. После пак загази. Дойде при мене да ме моли за подкрепа. Пак обещаваше, че е готов да раздаде всичкото си богатство за Господа. Обеща, но не изпълни обещанието си. В последно време положението му се влоши. Дойде да се моли да му помогна. Пак оздравя, но гледам го, за нищо вече не е годен: да носи вода, не може; да работи на нивата, не може. Едно му остава само – да яде. Той ми казваше: Каквото ми заповядаш, ще го направя. – Само едно мога да ти заповядам – да ядеш. Това не е разбиране. Така постъпват всички хора. Докато са млади, здрави и работоспособни, те ядат и пият, изхарчат всичкото си богатство и сили и, като остареят и станат негодни, казват: Господи, готови сме да Ти служим. Каквото ни кажеш, ще изпълним. – Това са старите разбирания, старите ограничения. Това е старият човек. Човек трябва да посвети живота си в служене на Бога, когато е млад, когато е способен за работа, а не когато заболее и остарее. И ако посветиш живота си за доброто и за служене на Бога, не съжалявай. – Защо? – Защото, ако не посветиш живота си на доброто, ще го посветиш на злото. Освен доброто и злото, няма друг път.

Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени.“ Това се отнася до другите, а не до всеки поотделно. Себе си можеш да съдиш, но правилно. И като се осъждаш правилно, и ще разсъждаваш правилно. Човек е дошъл на земята да свърши някаква работа. Следователно, ще вложиш силата си за тази работа. Не чакай да те вържат с дебело въже и тогава да приложиш силата си. Дебелото въже не се къса лесно. Един беше Самсон, известен със своята сила. С една челюст на животно той изби хиляда филистимци. С едно махане на ръка, той изкърти заключената порта на един голям град и я изнесе вън от града. Голяма сила имаше Самсон, но имаше една слабост, поради която изгуби силата си. Той каза на жена си, къде се крие силата му и я изгуби. Неприятелите му се възползваха от неговата тайна и отрязаха косата му. След време тя отново израсна, но го затвориха в едно подземие, дето той им отмъсти. И той умря в това подземие, но можа да отмъсти на своите неприятели.

Питам: Какво постигна Самсон със своята сила? За какво я употреби? За да отмъщава. Ако аз имам силата на Самсона, няма да си послужа с магарешката челюст за избиване на лошите хора. На гърбовете им ще туря по сто килограма товар и ще ги оставя сами да се справят с него – няма защо да ги избивам. Ако имам силата на Самсона, няма да изкъртвам градската порта, но ще отворя вратите на затворите. Вратите на затворите трябва да се отворят. Ако имам силата на Самсона, ще отворя вратите и прозорците на всички църкви. Тогава и вратата на нашия салон щеше да се отвори. И прозорците на нашия салон трябва да бъдат отворени. Според разбирането на сегашните хора, не е така. Но според разбирането на Христа е обратно: Всички врати и прозорци трябва да бъдат отворени, да влиза повече светлина.

Ти си богат човек, разполагаш с голямо състояние, имаш добра служба, приятели, познати. Живееш нашироко, имаш слуги на разположение. Един ден Христос иска да те посети, да внесе нещо ново в живота ти. Той казва: Бюджетът ти трябва да се съкрати малко. Ти казваш: Господи, почакай малко, още не съм готов. Христос иска да влезе в дома ти, но ти казваш: Ще си помисля малко, ще питам жена си, дали има място. Питаш жена си, но тя казва: Сега не можем да приемем гости. Обаче, Христос иде по друг начин. Уволняват те от служба, задлъжняваш, не можеш да платиш дълговете си – обедняваш. След време, Христос влиза в къщата ти като богат човек, с торба, пълна със злато. Казваш на жена си и децата си да отидат да Го посрещнат. Обръщаш се към Христа: Съжалявам, че не дойде по-рано. Христос се усмихва и казва: Едно време дойдох, но тогава ми казахте, че не приемате гости. Тогава нямаше място за мене в голямата ти къща, а сега, без да имаш тази възможност, ти намираш място. При лошите условия ние намираме място за Господа, защото носи пълна торба със злато. А при най-добрите условия, питаме жена си и децата си, дали има място за Него. Казвате: Понеже няма място, да дойде друг път. Хиляди години ние имаме същата опитност и се питаме, защо не прогресираме. Питам: Какъв прогрес очаквате при това положение? Ние четем „Отче наш“ за пари. Не убиваме човека, защото ни дава десет хиляди лева, които дължи на баща ни. Това са положения, които трябва да преведем.

Сега, като говоря, аз искам да ме разбирате добре. Мнозина са идвали при мене да ме съветват, Досега съм имал много професори, които са ме питали, защо не постъпвам по един или по друг начин. Казвам: Сега аз уча, не мога да постъпвам другояче. – Защо не вразумиш този човек? – Още не съм научил това изкуство. Най-мъчно е да изискваш от човека да постъпва като тебе. Как ще убедиш гладния да не яде? Как ще убедиш бедния, който е намерил торба със злато, да се откаже от нея? Той казва: Знаеш ли, колко съм се молил на Господа да ми изпрати тази торба? Тя е моя. – Прав е човекът. Как ще убедиш един цар да се откаже от своето царуване? За да убедиш царя да слезе от висотата на своя трон, трябва да му дадеш нещо десет пъти по-хубаво от неговото положение. Ако кажа на човека, че има друг свят, той ще възрази: Как да вярвам? Кое ще ме привлече към онзи свят? – Онзи свят, това е любовта. Без любовта никакъв „онзи свят“ не съществува. И ако ние трябва да се отречем от нещо, то е заради любовта, която има приложение в живота. Този и онзи свят съществуват по причина на любовта. Това са два свята на любовта със своите противоположности. Казвате: Какво ни интересува онзи свят, че имало ангели там! Каква полза имам аз от това, че ангелите били добри?

Питам: Какво разбират хората под думата „ангел“? В моя ум под „ангел“ разбирам моята светла мисъл. Ангелите имат отношение към човека. Понеже разбират нуждите на хората, те внасят своята интелигентност в тях. Така, именно, хората могат да мислят право и да работят като ангелите. Като видиш един ангел, ти искаш да бъдеш като него. Какво ще постигнеш с това? Ти не можеш да бъдеш нито чист като ангела, нито да имаш неговата мисъл. Друг е въпросът, ако ангелът те посети. Ако не те посети, ти оставаш с едно разочарование в себе си и казваш: Защо Бог създал едни същества да живеят като ангели, а други да се мъчат? – Колкото и да сте напреднали, почти всички имате такива разбирания. Някои от вас сте по-напреднали от мене: едни пишат по-хубаво, други рисуват по-хубаво, трети могат да шият хубави обувки и т. н. В някои отношения, мнозина имат известни преимущества над мене. Аз съзнавам това. Обаче, вашето изкуство аз мога да науча в няколко минути. За да стана велик художник, нужно ми е само един час. Докато си съблека дрехите, да не ги папам, и облека дрехата на художника, аз съм станал вече велик художник. В природата има ключове, които, щом завъртиш, всичко се постига. Там всичко се отпечатва в един момент. Голямо изкуство е вложено във фотографията на природата! Ще дойде ден, когато всичко ще се отпечатва със своите цветове. Човек ще може да се фотографира, както си е, с всички цветове. Засега в този свят няма още такава фотография. В онзи свят, обаче, има. Даже и големите художници не са достигнали това изкуство. Който знае, къде са ключовете на природата, само като бутне един, цяла картина ще се отпечата. А тук, за да станеш художник, нужни са най-малко десет години усилена работа.

Има едно изкуство, което мъчно се постига. То е да бъдеш добър. Другите изкуства лесно се постигат. Голямо изкуство е да изучиш доброто. Доброто и злото са най-мъчните изкуства. Всички хора, които са стигнали до изкуството на злото, ще фалират. Казваш: Мъчно е да бъдеш добър. – Мъчно е, но по-мъчно е да бъдеш лош. Щом се заемете с изкуството на доброто, непременно ще се натъкнете на противоположното, именно, на злото. То е сянка във вашия живот. Някога тези сенки така се разстилат, че заличават всички черти на доброто. Ако едно дете дойде и тури сенки на вашия образ, ще заличи чертите на вашето лице. Това не е ли злото във вашия живот? Като сянка, злото трябва да се постави така, че да изпъкне доброто. Сенките на картината представят злото. То трябва да дава само фон, простор, дълбочина на картината, за да изпъкне целият образ. Това, именно, аз наричам велико изкуство. Казваш: Лош човек съм. – Ако не си лош, ти не си човек, не можеш да работиш. И ако не си добър, пак не си човек. Благодари, че си лош, за да се проявиш като човек. За да станеш истински човек, трябва да си добър. За да се проявиш като човек, нужна ти е още и сила. Силата е в злото. Когато правиш зло, ти се проявяваш като човек. А като станеш истински човек, ти си вече добър.

Сега във вашия ум се заражда възражението: Защо ни са тези опитности, тези преживявания и това учение? Представи си, че тръгваш на път. Чуваш, че някъде в планината имало заровено голямо богатство. Тръгваш за планината. По пътя срещаш големи мъчнотии и препятствия, голяма кал – ще се изцапаш. Качваш се на планината и на определено място намираш богатството. Питаш се: Не можа ли всичко това да стене без оцапване? Взимаш гърнето с парите и си мислиш: Добре щеше да бъде, ако имаше едно такси. Радваш се на златото, но като погледнеш нечистите си дрехи, като помислиш за труда си, казваш: Не можа ли без всичко това? Сега пък аз те питам: Защо искаш всичко да стане по друг начин? Каква е твоята цел? Защо искаш да вземеш богатството, без да се оцапаш? Ако вземеш богатството и се оцапаш, това не е кражба. Обаче, ако не се оцапаш и минеш някъде през въздуха, това е кражба. В първия случай, ще бъдеш оцапан отвън, а чист отвътре, Във втория случай, ще бъдеш отвън чист, а отвътре оцапан. Кое е за предпочитане? Аз предпочитам външно да си изцапан, отколкото вътрешно.

Казвате: Не може ли Бог да ни постави при други условия, да не се цапаме в живота? – Не е така. Вие сами сте се окаляли, вината е у вас. Под „окаляне“ аз разбирам: деца имате, но не ви слушат. Станали сте за подигравка на мъжа си, на приятелите, на познатите си. Всички казват: Съжаляваме тази жена. Едно време беше угледна. На какво прилича сега? И вие почвате сами да се съжалявате. Някога хората съжаляват и мене. Тогава аз правя следния опит. Отивам при една дълбока река. Събличам се и започвам да плувам. Ако мога да преплавам реката от единия бряг на другия, няма защо да ме съжаляват. Ако не мога да я преплавам, казвам: Прави са хората. След това се качвам на аероплан, и ако мога свободно да хвъркам с него във въздуха, няма защо хората да ме съжаляват. Най-после се заемам с една сериозна работа. Ако я свърша добре, няма защо да ме съжаляват хората. Ако не я свърша добре, имат право хората да ме съжаляват. Така си правя аз своите опити и познавам, дали съм на мястото си, или не. Ако съм на мястото си, няма защо да ме съжалявате. Ако пък искам да изпитам силата си, отивам да вдигам камъни от планината. Стигам до една голяма могила, оглеждам се да няма хора наоколо и започвам опита: ако мога да вдигна могилата с ръцете си, няма защо хората да ме съжаляват. Вдигам могилата внимателно, гледам да не затисна някого. Като се връщам, имам съзнание в себе си, че това, което аз мога да направя, другите не могат да го направят. По този начин аз мога да накарам всички да млъкнат, никой да не ме съжалява.

Казвам: Като придобиете Божественото съзнание, вие имате вътрешна самоувереност и съзнание за силата в себе си. Аз съзнавам своята слаба и силна страна и не си правя никакви илюзии. Като не мога да направя нещо, казвам: Прави са хората. Спирам се със смирение, не се заблуждавам. Казвам си: Това нещо трябва да го науча. Какво мислят хората, това е друг въпрос. Щом не можеш да вдигнеш камък, тежък сто килограма, какво друго ще направиш? Вие още не сте опитали силата си. Казват ви, че дядо ви е богат, има заровено богатство в земята, и вие вярвате. И досега търсите имането на дядо си, още не сте го намерили. Мнозина са идвали при мене да ме питат, къде е заровено богатството на дядо им. – Ако знаех, къде е богатството на дядо ви, сам щях да го изкопая, нямаше да казвам на вас. Казвал съм на някого: Готов съм да ти кажа, къде е богатството на дядо ти, но ти готов ли си да го оставиш на мое разположение, аз да ти давам колкото трябва? – Не съм готов. – Тогава остави настрана този въпрос. Пътят, по който вървите, изисква истинско знание, което да посветите на Бога.

Това, което говоря, не е по буква, но по дух. Добре е някога да бъдете и буквоядци, но за това е нужно да имате ясна представа за нещата. Аз се радвам, когато срещам учени, добри, красиви хора, или такива, които имат някаква дарба. Дето и да срещна Божественото, всякога се радвам. Често наблюдавам паяка, който тъче майсторски своята паяжина. Никога не съм се спирал толкова върху хората, колкото върху паяка. Какво голямо изкуство има той! Спре се, мисли, как и къде да започне паяжината – мисъл има той. Погледне нагоре, и пак разсъждава. Казвам: Майстор е този паяк! Много хора, с всичката си философия и знание, в даден случай, не могат да работят като паяка. Аз се поучавам от него. Като го наблюдавам, благодаря му и си тръгна по пътя. След това отивам при някое дърво, спирам се, интересувам се от него. Аз изучавам растенията при специални условия, когато енергично проявяват живота си. Има известен период от времето – специален ден, месец или година, когато растенията са толкова живи, като хората. Като се спреш пред едно такова растение, в него се забелязва особено подвижване на листата. Наблюдавам, как работят жизнените сокове в дървото. Има един вътрешен начин за изследване живота на растението. Това живо дърво се отличава с особена разумност. Това, което в дадения момент то прави, човек мъчно може да го направи. Някой ще каже, че в миналото е правил това. – Възможно е едно време да си го правил, но не сега. Като го гледам днес, аз се питам: Имам ли търпението на това дърво? Мога ли да се справя с всичките мъчнотии, както то се справя? Тъй щото, всяко дърво е предметно учение. То живее по-добре от хората и се съобразява с волята Божия. В дадения случай, то живее по-добре от много хора. Не че тези хора са грешници, но има малки неща, които те са пропуснали. Малките работи трябва да занимават вашия ум. Очистете ума си от всичкия духовен прах. В очите на хората, по лицата, по краката им – навсякъде аз виждам този прах. Той трябва да се премахне, защото от него се раждат най-големите нещастия в живота.

Срещал съм духовни хора, които ми казват: Искам да говориш с мене искрено, нищо да не криеш, – Че крия нещо, крия; че не съм откровен, право казваш. Но и ти криеш нещо, и ти не си откровен. Това, което нямаш, от другите го изискваш. Ако ти си откровен, и аз ще бъда откровен; ако ти не криеш, и аз няма да крия. Готов ли си да направиш една изповед пред мене, как си живял от младини до сега? Ако си готов, разкажи ми всичко – как си живял от младини до сега. Като ми разказваш, ще разбера, какво доверие имаш в мене. Вярваш ли, че това, което ми разкажеш, няма да го поверя на другите хора? Аз зная, какво си правил в миналото. За мене е престъпление да изнасям миналото на хората. Често вие искате да знаете слабите черти на някого. Не търсете слабите му черти. Като срещна някой човек, аз първо гледам, каква добродетел има в него. Що се отнася до слабостите му, казвам: Той си знае слабостите. Те са негова работа. Аз не искам да науча това, което хората знаят за себе си. В това отношение съм краен невежа. Обаче, аз зная това, което човек не знае за себе си. Като го зная, главата ми е мирна. Вие имате една слабост – искате да знаете това, което хората знаят за себе си. По-добре следвайте моята философия: да сте невежи в това, което хората знаят за себе си и да сте посветени в това, което те не знаят. Това е Божествената философия – философията на бъдещето. Това, което хората не знаят, е Божествено; това, което те знаят, е човешко. Човешкото е еднообразно. Ако искам, аз мога да зная и човешкото. Всичкото знание, което хората имат, и аз мога да го зная. Мене ми е потребно само един час, за да го науча. Аз мога да бъда като тях. Мога да бъда силен като пехливаните; мога да бъда красноречив оратор; адвокат, да защищавам някое дело: ще удрям с ръка на масата, ще пия вода и с това ще се свърши въпросът.

Сега аз имам едно желание – да се отвикна от ораторството, като непотребно нещо. Някога се опитвам да изпълня една актьорска роля и виждам, че лесно ми се поддава. Питате ме, какво зная. Един ден ще взема четката, ще нарисувам, една картина, да ви учудя с нея. Това ще бъде моето тщеславие. Какво ще спечеля, ако нарисувам една отлична картина? Какво ще откриете с това в мене? Аз ще покажа своето чрезмерно тщеславие. Някога, при специален случай, може да се нарисува такава картина. Това няма и вас да ползва, но ще покаже моето грандиозно тщеславие. Бих желал друг да нарисува тази картина, а аз да се възхищавам от нея. Ще кажа, че картината е много хубава. Ако пък аз я нарисувам, вие ще се любувате на нея, а аз ще понижа авторитета си пред самия себе си. Като ви изнеса най-красивата картина, всички ще се заразите от желанието, а вие да я нарисувате. Това е една от заразителните болести, която ще обхване всички. И ако нарисувате такава картина, ще кажете: Кой е като нас! Какво съм ви допринесъл с това? В края на краищата, ще останете недоволни и ще се запитате: Защо трябваше да гледаме тази картина? Срещал съм художници, които, след като са нарисували хубави картини, събудили са обезсърчение и отчаяние в някой посредствен художник, който, при излизане от изложбата, си казва: Не си струва да живея. Ще се самоубия! Такава мисъл се явява във всеки човек. Казваш: Ако не забогатея, ще се самоубия. Ако не ме назначат на работа, ще се самоубия. Ако не се оженя за моята възлюбена, ще се самоубия. Всеки, който не постигне желанието си, готов е да се самоубие. Всички хора казват: Ако не постигнем нещо велико, ще турим край на живота си. Това се дължи на чрезмерната човешка гордост. Който казва, че ще се самоубие, той унищожава Бога в себе си. В него се поражда мисълта: Ако Бог не ми помогне да реализирам желанието си, ще прекъсна живота си. Искам да покажа, че трябва да стане и моята воля. Бог често дава такива уроци на хората.

„Не съдете, да не бъдете съдени!“ Щом унищожавате вашия живот, вие се осъждате. Ако съжалявате, че не сте богат, силен, учен, красив, вие пак се осъждате. И това ще дойде. Пътят, по който вървите, ще ви доведе към всичко, което желаете да постигнете. Това няма да ви се даде наготово. Като се качвате, ще дойде ден да се качите и на най-високия връх. За това ви са дадени всички данни, но не пожелавайте нещата преждевременно. Каквото желаете, ще постигнете, но не се обезсърчавайте. Не казвайте, че ще се самоубиете. Впрегнете се на работа. Чрез труд и работа всичко ще постигнете. Ще се прашите, ще се каляте, но ще вървите напред. Като се качите на върха, ще кажете: Ето, придобих нещо. Това е животът. Не се осъждайте. Знайте, че и в затруднения да сте, всичко ще постигнете. И великите души са били изложени на същите мъчнотии. И те са плакали като вас. Най-великият Учител в света, от новите времена, и Той е плакал. Някой от вас плаче и казва: Учителю, не ме ли съжаляваш? Не виждаш ли, че аз плача? – Кой човек не е плакал? Всички хора са плакали. Няма човек в света, който да не е плакал. Плачете, това е благословение. – Кога да плачем? – Навреме. Ако плачете не навреме, плачът не е благословение.

В миналото, когато българите бягали от башибозуците, майките носели малките деца на ръцете си. Ако някое дете заплаквало, майката туряла кърпа на устата му, да не се чува плачът, да не ги издаде. Случвало се е майката да задуши детето си, без да иска. На място ли е неговият плач? И вие често плачете, викате, дето не трябва. Но веднага майката ще тури кърпата на устата ви. Ако не се отвикнете да викате и кряскате, дето не трябва, майка ви може да ви задуши.

Ясно ли е това, което ви говоря? – Ясно ни е. – Има неща в света, които, при известни условия, не са позволени. Ако не спазвате тези неща, и най-близките ви могат, без да искат, да ви причинят страдание. Едно дете заплаче. Майката взима кърпата, туря я на устата му, и като види, че може да го задуши, тя го туря на гърдите си. То започва да суче и млъква. По същия начин, когато Бог не иска да викаме и да плачем, Той ни туря в устата нещо за ядене.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

7. Утринно Слово от Учителя, държано на 6 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни