Jump to content

VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев


Recommended Posts

VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и

към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев, взети от

изказванията на Любомир Лулчев по времето на заседанията на

Народния съд и разпитите на подсъдимия от 25 декември 1944 г.,

понеделник, и 26 декември 1944 г., вторник

(Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев. Стенографски записи от процеса. Изд.“Астрала”, София 1996, отделни пасажи от стр, 20 ÷ 75.)

1.*( Виж “Изгревът”, том XX, стр. 970, № 459)

Поканата да отида при царя аз получих чрез генерал Стоянов. Същата тази покана и среща аз съм описал в моя роман “Благословение”. Там е описана хронологически тази среща, с изключение на самия край на речта при срещата, в която той ме запита, или по-право ми каза: “Лулчев, аз останах изненадан, че Вие, който минавахте за прононсиран земеделец, сте уволнен от министър Томов. Той Ви представи два пъти за уволнение. Първия път аз върнах неговото искане. Втория път обаче не можах и Ви уволних.” Аз, който бях много нетактичен, му казах направо: “Вие ме уволнихте, но друг пък ме върна.” Защото Стамболийски ме върна, без да го пита. Царят стана много червен.

Image_149.png

* Обозначението на номерата съвпада с номерата на бележките на съставителя Вергилий Кръстев в раздел VI. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

В тази първа среща, която имах с царя, трая около Два часа и три четвърти, ние създадохме едно отношение, което трая до края на неговия живот. - При първото още срещане аз бях в много лошо настроение. Най-напред трябва да кажа, че бях офицер до 9 юни 1923 г. След тази дата бях уволнен; не само уволнен, но бях и арестуван. Причината за арестуването беше, че на 11-и дойдоха трима души работници при мене. Аз бях тогава в инженерната работилница офицер, като помощиик-начапник и началник на техническите служби. Аз, заедно с полковник Максимов, изработихме и въведохме един правилник, който беше утвърден от държавата със съгласието на Стамболийски. Защото в един труден момент, когато работничеството се вълнуваше и ставаха борби между земеделци и офицери, когато вътрешнополитическите борби между различните партии бяха много големи, ние не можехме фактически са работим с работниците. Те постоянно бяха агитирани, та трябваше да се намери някакъв модус, за да се работи с тези хора. Аз казах на Стамболийски, че трябва да се направи нещо. Той каза, че няма хора. Казах му: “Тези хора могат да се задоволят много лесно, ако милионите, които се влагат в работилницата, се турят в едно разумно употребление, а именно - като се нареди работниците да участвуват в печалбите на предприятието или учреждението”. Това беше нов мотив. Стамболийски ми каза: “Няма хора да го направят.” Казах: “Остави на мене.” Назначи се една комисия и след дълги борби това беше направено.

И когато стана превратът на 11-и, работници, които бяха задоволени вече и ме познаваха като техен защитник, изпратиха една комисия от трима души, които дойде и пожела да им бъда водач. Казаха: “Ние сме много, имаме картечници и това, и онова, но няма кой да ни поведе. Ние вярваме във Вас.” Аз им казах: “Господа, ако беше при други условия, аз щях да ви търся, но вие знаете, че аз имам връзки с едно учение, което по принцип не си служи с тези методи, затова не мога”. Изглежда, че този разговор беше чут и аз бях арестуван след пладне. Държаха ме около десет дни. Няколко пъти искаха да ме измъкнат и благодарение на моя съученик Казасов и Маркъм можах да се измъкна.

Тогава бях уволнен. Аз бях в едно общество. Аз бях много огорчен, много недоволен и бях казал тук-таме думи. Може да съм казал някои думи, които да са се зловидели на царя. Може царят да ги е чул и затуй да ме е потърсил.

На тази среща с царя, която стана, и която е отбелязана в моята книга текстуално, с изключение на края, който засягаше мен, аз останах на едно гледище до края. Още с влизането аз му казах: “За мене Вие не сте никакъв цар!” – “Да, да, Лулчев, зная, за Вас Христос е цар!” Това отношение се запази и до края на неговия живот.

7.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 958, № 372; стр. 284, 286 ÷ 287)

- Вие казахте, че сте говорили два часа и три четвърти. Какво говорихте? Вкратце. Това е най-интересното.

- Господин председателю! Това аз съм го записал точно в моя роман. Не ми се даде да възпроизведа написаното,

- Кажете съществените точки на разговора!

- Съществените точки бяха следните: аз бях крайно недоволен и много възмутен от това, което беше станало. Имаше убити хора. Между тези убити хора беше един подофицер с четири кръста за храброст.

- Какъв беше този човек? Беше ли комунист?

- Ми се струва, че беше комунист. Когато му казах това, той отговори: “Лулчев, мене комунистите не ме признават.” Казах му, че този народ най-после ще потърси сметка. Накрая му казах: “Ваше Величество, аз Ви говоря от името на 20 000 души, които имат своите глави на своите рамене, но утре ще бъдат трупове. Аз Ви говоря от името на тия майки, които ще имат черни забрадки за своите синове. Вие не можете да ги подлагате на унищожение!” Той каза: “Лулчев, моят баща правеше така: дигаше и сваляше министри. Най-после този парад се развали и той остана с нищо. Не може да остане така.” Аз му казах това нещо. Аз съм писал това в моята книга. Аз не съм я чел сега. Моля почитаемия съд да я има предвид.

9.

(Белгийският крал Алберт I се самоубива през м. февруари 1934 г, като се хвърля от една скала в планината.)

- Да, не мога да си спомня датата. Както г-н обвинителят ми напомни, това беше, когато умря белгийският крал - не младият, когато стана катастрофата, а старият. Той каза, че е имал някакъв грозен пресантиман, понеже има известни работи, които говорят, че той изживява една голяма криза, и му казах, че тази криза няма да мине така безнаказано за неговия род, макар и не лично за него. На другия ден подир пладне, в петък, беше разговорът, а в събота той ми каза, че неговият чичо се е самоубил.

13.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 902, № 66)

Председателят: - Други някои да сте препоръчали?

- За по-големи длъжности не съм. Аз препоръчах Недев, но той го назначи за министър не на железниците, а министър на вътрешните работи. Колкото пъти отивах при царя, все дена и съща история си повтаряше: “Лулчев, знаете ли Вашият Недев какво е направил?” – “Какво е направил?” – “Така и така, туй и туй е направил.” Най-после - един път ли, два-три пъти ли ми каза - отговорих: “Той не е мой Недев, той е министър на България, бе. Ако върши работа, добре; ако не върши, изпъди го!” (Смях) А то какво излезе! Най-после аз бях принуден да извикам Недев и му казвам: “Защо така бе, Недев, за толкова късо време толкова оглупя?” (Смях) Казва: “Какво съм оглупял! При мене идва Багаров и иска да назнач[а] някой.”

- Кой Багаров?

- Приятел на царя.

- Народният представител?

- Той. “Идва при мене Поменов, иска да назнача еди-кой си, а няма ценз. Идва еди-кой си, иска да назнача някой.” Дава ми цял поменик и казва кой какво иска. Когато отидох при царя, давам му списъка и казвам: “Ето, Ваше Величество, защо Недев не струва. Защото този искал да назначи, отказал на един, защото няма ценз; казал на друг, че роднината му няма ценз и пр. Затуй са хората лоши.” Царят каза: “Хубаво, аз ще видя.” И тури списъка в джоба си. Като мина това, на Недев се изкара прякора Гафенко. След това го нарекоха, че е дъновист и трябваше да го махнат. Щом казаха, че е дъновист, аз не мога да защитавам дъновистите, махнаха го.

14.

(Това е истински случай, който показва как стражарят е поставен на пост пред къщата му не да го охранява, а да разпространява лъжи.)

Докъде отиваше тази организирана клетва, ще ви кажа случая със Сапов. При Сапов отива човек от провинцията в квартирата му и стражарят, който стои там, казва: “Кого търсиш?” – “Сапов,” – “Ами той е при дъновистите. Той си даде къщата на Бялото Братство. Там е, не е тук.” А той си е вкъщи, никога не е стъпвал в нашето братство. Сапов не знае нищо за дъновизма, освен само името.

- Значи не беше дъновист?

- Абсолютно никога. Това е моята честа дума на човек. Аз сега съм арестантин, но съм честен човек.

- Защо го препоръчахте?

- Той беше почтен човек. Беше началник на школата в Скопие и се държеше много храбро и честно. Много честен човек. Понеже времената бяха такива, че всички крадяха и имаше нужда от честен човек, затуй препоръчах Сапов.

- Не си ли е давал къщата на дъновистите?

- Това нещо почитаемият съд може да провери.

- Аз Вас питам?

- Не е. Той нямаше нищо общо с нас.

15.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 961, № 385, т. 1 и т. 2, стр. 984, № 564)

- Писмото на английския крал беше по случай един празник, не мога да си спомня точно. В това писмо имаше нещо, което ми направи впечатление и аз го помолих по този повод да напише един отговор, в който да иска мирът да се продължи. Защото, доколкото си спомням, английският крал беше казал буквално следното: “Ние с радост си спомняме думите за мира, които Вие ни говорихте.” Защото, когато в 1938 г. царят беше ходил в Лондон, той беше говорил много хубаво. Какво е говорил - не зная, но това, което ми каза, че е говорил на англичаните, то беше много хубаво за германците. Той беше казал: “Господа, .ние сме работили заедно с германците. Ние познаваме тяхната техника, тяхната организираност, тяхната подчиненост, техните генерали, които са специалисти по своята работа. Недейте отваря война, те ще отворят много работа. Пазете мира. Гледайте с добро да се разреши въпросът.” На германците беше говорил за англичаните: “Господа, вие знаете, че англичаните са един упорит народ. Когато той се залови за една работа, той ще я изкара. Те са добре въоръжени. Макар че нямат много войска, те се добре организират и това организиране не можете така лесно да го преодолеете.” Нещо - това е отбелязано в моя дневник - за което англичаните му благодарили. Царят ми беше казал, че англичаните му благодарили, защото е казал за тях, че са готови, когато те не са били готови. Това е било предметът на разговора. Аз го записах. Той казал, че англичаните са готови, а те не бяха готови.

17.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр, 990, № 613..)

- Спомня ли си подсъдимият, не в дневника, а в собствените си показания пред дознанието, покойният цар да Ви е казал, че за обявяването война на Съединените щати и Англия той е бил изненадан, и че това е дело само на Филов и Попов?

- Това ми го е казвал. Колко е вярно, не знам.

- Вие сте направил бележка на царя, как оставя той така да бъде изненадан. А той какво Ви каза? Не сте ли му казал нещо подобно, например: “Махнете тия говеда”?

- Може да съм казал.

- А той да е отговорил: “Ако ги уволня, те ще отидат при германците”?

- Нещо подобно. Той ми каза: “Ще отидат да се оплачат на германците и ще ме изкарат английски агент”.

22.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 988, № 595.)

- На 1 юни става една голяма караница между него и мене заради убийствата и за евреите. При мене са дошли много хора. Имам данни. Аз отивам при него и му казвам: “Вече трябва да се намери изход, така не може повече. Апартаментите на евреите са взети и твои чиновници са настанени вътре. Това народът го знае. Хората вземат жилищата на евреи, изпъждат ги оттук и оттам.” Мисля, че изпъждаха тогава евреите от София. Аз пратих моя брат да гледа, понеже беше инспектор във Вътрешното министерство. Той ми разправяше, че стават неща покъртителни. Аз исках да реагирам: или да се наложа, или да се махна оттам.

Член съдия Ст. Манов: - Какви покъртителни?

- Жени и деца, натъпкани във вагони по 60 души, вместо по 45, не им дават достатъчно храна. А той ми каза как са поместени в някакво здание в Скопие. Той каквото могъл лично, направил, но имало някой представител на германското правителство, който се намесил и ги натикал във вагоните като животни.

Председателят: - После къде са ги закарали?

- Ми се струва, в Полша ли, или в Русчук са ги закарали. Когато става тая караница, ние минаваме в един тон, който не беше ни най-малко учтив. Но нямаше как. Аз му казах, че България няма нужда от него. Той скочи и каза: “Вземи ми главата! Една глава ми е останала, вземете и нея, но ще се избиете като кучета.” Казвам: “Няма защо да се избиваме. Ти недей мисли, че тая държава е дадена на тебе така. Тя та е дадена, за да работиш за нея, а не да стоиш като зрител.”

25.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 993, № 635; стр. 991, № 621, 622)

- Казвам на царя, че той трябва да каже на Хитлер да работи за правото на всички народи, и че ако работи само за германците, той е загубен. Всяка егоистична кауза ще завърши с катастрофа. Казвам същевременно на царя да иска от Хитлер Охрид, понеже се оказа, че италианците са крайно лукави и егоисти - да поиска чрез Хитлер да вземе Охрид. Същевременно говоря на царя да поиска от Хитлер да се даде автономия на Македония. Причините за това бяха ред оплаквания, които бяха дошли оттам. Аз имах сведения от автентични източници, които говореха за крайното недоволство на хората. Имаше и политически съображения, защото, казвам, на България няма да дадат Солун, но на един Македония ще го дадат, защото е естествено дебуше на Македония. Така както го искаме, ще влезем в конфликт със Сърбия и Гърция, но ако тази страна е автономна, тя сама по себе си, ако се чувствува българска провинция, ще дойде при България, както дойде Източна Румелия. Царят тогава каза: “Лулчев, това е великолепно, но се боя само от едно - от интригите на италианците, които ще влязат под кожата на македонците и може би ще трябва да платим с Дупница и Кюстендил.” – “Затуй - казвам - ти трябва да говориш с Хитлер по-сериозно, а не само така с думи казано.” Това са основните идеи.

26.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 834 ÷ 836)

- (...) Между мене и царя стана една караница, защото той все ми казва: “Нямам хора.” Аз му казвам: “За Вас има две Българин: една парфюмисана и една селско-работническа. Вие с тези, парфюмисаните, се разбирате много добре, но с другите не искате да се разберете. Вашият нос е развален. Вие не можете да помирисвате добрите хора.” Друг един път той ми каза: “Лулчев, това е вярно, но аз с нестабилните барути трябва да бъда по-внимателен.” Искаше да каже: с онези, които го псуват, трябва да бъде по-внимателен. Аз му казах: “Това е най-сигурният път, по който можете да изгубите всички добри приятели.”

27.

(Околийският управител в Ловеч намира трима селяни и подготвя какво да говорят на царя.)

- Аз исках той да дойде в правилен контакт с народа. Нему се монтираха срещите. Турят няколко селяни, уж че били случайно. Имаше такава случка в Ловеч. Аз имах писмо оттам. Той ми казва: “Срещах се със селяни, говорихме.” А аз му казах, че тия селяни са монтирани – “а с монтирани селяни няма какво да приказваш” - и извадих писмото, в което пишеше, че околийският началник приготвил двама-трима селяни, които да говорят. Казах му: “Тури брада, преоблечи се, ела с мене или с друг някого, виж тоя народ в какво положение е. Това не може повече така. Или, казах, иди в някое учреждение, виж какво става, виж какви дембелханета има и колко хора се рупат, как са наплашили публиката. И един такъв човек да го хване на мястото, да вземе й да го прати в затвора. Това ще създаде легенда за тебе из целия народ.”

31.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 897, № 32; стр. 938, № 235; стр. 948, № 303; стр,988, № 593.)

- Можете ли да обясните царят какво отношение е имал към Багрянов, отношение на симпатия или отношение на подозрение?

- Отношенията на царя към Багрянов са отбелязани точно в дневника ми.

- Значи само това, което е отбелязано в дневника. Тогава може ли да си спомни подсъдимият, след като произнесе Багрянов речта си през януари 1941 г., какво впечатление се сложи в двореца въобще?

Подсъдим Лулчев: - Царят беше извънредно ядосан. Случаят беше такъв. Багрянов идва при мене и си чете два пъти речта. Щом я прочете, аз му казах: “Багряне - както му виках, - след тая реч, или торбичката на рамо, и - в Делиормана, или - по-нагоре.” Той каза: “Туй аз не мога да търпя повече.” Когато аз казах на царя, че Багрянов ще говори една реч, в която ще застъпи това и това, царят каза: “Добре, нека го застъпи.” Това беше за ред законоположения, за които бяха съгласни всички. Но когато произнесе речта си Багрянов, той я завърши по един неочакван начин. И срещу този неочакван начин царят беше като бесен и каза: “Той ми изтърбуши кабинета. Когато аз чаках да бъда пред немците единен, той изтърбуши кабинета.” Той ходеше с ръце в джобовете насам-натам.

Член съдия Ст. Манов: - Все от немците се страхува царят.

Народен обвинител Ат. Армянов: - Стана ли въпрос, че това, което препоръчал Багрянов, трябвало да излезе от целия кабинет, а той скрил това и го изнесъл като свое?

- Да, тъй беше. Царят каза: “Нали ти каза, Лулчев, че е хубаво и ти му тъпка главата, но това не е политика на правителството, това е негова програма и той ми изтърбуши кабинета.”

Адвокат д-р X. Орошаков: - За стопанска програма или е за външна политика?

- За реч. Не зная какво е казал.

- Но той говори по бюджета на земеделието. В края на краищата той взема едно становище по правителствената политика.

Народен обвинител Ат. Армянов: - Ставаше ли въпрос, че даже след тази реч царят да го задържи в кабинета до подписване пакта, за да го ангажира, защото той е за тази политика, и какво наложи да излезе по-рано?

- Царят не искаше повече да чуе за него. Той смяташе, че е непочтен човек, понеже изтърбуши кабинета.

Председателят: - Заради стопанска политика или?

- Заради това, че той приписа тази програма на себе си.

33.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 899, № 45)

- Със Стойчо Мошанов срещата ми беше, след като се беше върнал от Лондон и аз отидох да се срещна с него, да видя какви са неговите впечатления и дали той е ходил при масоните, както го обвиняваха, при правителството ли е ходил и какво е направил. Той е много хитър, може да ви докара от 99 дерета вода. Той ми разправя два часа, и когато тръгнах да си отивам, той се изправи и ми каза: “Господин Лулчев! Аз съм говорил само истината.” Аз казах: “Господин Стойчо! Доколкото сте говорил истината, тя е във Ваша полза, доколкото не беше вярно, то си остава за Ваша сметка.” И си отидох.

34.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 895, № 21; стр. 935, № 220; стр. 940, № 256)

- Обяснете на съда какво знаете за Генчев. Имало ли е случаи пред Вас царят да му вика

“мошеник, лъжец”?

- Имало е.

- По какъв повод и как?

- Те са години оттогава. Не помня точно, но то беше по една разправия с Кьосеиванов и когато аз казах, че това не е вярно, изобличих Генчева, царят започна да се смее и казва: “Вижте какъв е мошеник.” Генчев каза: “Ваше Величество, ако съм мошеник, няма защо да ме слушате.”

(...)

- То беше един случай такъв, когато Генчев присъствуваше, когато той го нарече мошеник. И казва: “Гледай бе, Лулчев, такива мошеници - аз съм в Ситняково, а чувам по радиото, че са били назначени министри.” И щом излезе той, аз тогава веднага се нахвърлих върху него и казах: “А бе, как може това нещо! Ако бях го чул от ушите на когото и да е, нямаше да го повярвам, но когато го чух от Вашите уста! Защо сте оставили на мошеници! Как е възможно до такова дередже да стигне тая държава!” Той нищо не каза, а седя така около 15 минути. Аз бях много възбуден, като чух това от неговите уста, че са назначени министри, а той е научил от радиото. Кой ги е назначавал, такива мошеници.

35.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 991, № 623)

Нар. обвинител Ат. Армянов: - Викал ли Ви е и какви бяха Вашите връзки с професор Йоцов *и какви съвети му дадохте по образованието?

- Йоцов го познавам отскоро.

Председателят: - Отговорете.

Нар. обвинител Ат. Армянов: - Преди да стане министър или след това?

Image_150.png

* Борис Йоцов - професор, славист. Бил е министър на просветата през 1942 ÷ 1944 г. Чрез него е правен опит за въвеждане на

Паневритмията в училищата. Вж. “Изгревът”, том I, стр, 494 ÷ 507. (бел, на съставителя на “Изгревът” Вергилий Кръстев)

Подсъдим Лулчев: - Аз съм го виждал два пъти. Направи ми впечатление, че е славянофил, че познава много добре славянската литература, върху която говорихме продължително, и че той е човек, който може да възприеме нещо ново. От тая гледна точка аз му препоръчах да направи една промяна в програмите, защото програмите са много схоластични. Дадохме му програма, която мисля, че е дадена в края на дневника. Казах какво трябва да се направи в селските училища. Искахме да се внесат реформи.

Председателят: - Вие сами ли искахте?

- Двамата с Йоцов приказвахме. Молихме го, ако може да внесе паневритмичната гимнастика. Тя е нова дисциплина, взета от нас в други страни - Швейцария и други. Тая гимнастика внася уталожване на нервната система и помага на учениците да схващат по-добре уроците.

37.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 939, № 244)

Нар. обвинител Ат. Армянов: - С Филов имахте ли срещи и какво впечатление имахте?

- Само една среща, и то беше по повод назначаването управител на Земеделската банка. Царят искаше да се срещна с него, за да видя какво представлява, защото той го познаваше, а аз не го знаех. Знаех го само по портрета. Той го прати при нас, за да говорим за назначаването на директор на банката. Аз използувах тоя повод да му говоря за някои въпроси, които повдигнах пред него. Струва ми се, че тези работи са записани в дневника. Казах му: “Господин Филов! Вие не виждате ли какво става в България, че в България консуматорът и производителят страдат, а пълнеят проводниците, посредниците помежду?” – “Виждам го, казва, г-н Лулчев.” – “Не мислите ли нещо да направите, г-н Филов?” – “Ами ние, казва, вземаме мерки, нашият Министерски съвет обсъжда.”

– “Добре, г-н Филов, но вие не виждате ли, че тези чиновници, които сте турили, трябва да се грижат за тоя народ, особено по продоволствието? А вместо да помагат, те стават ортаци на ония, които експлоатират.” – “Виждам, г-н Лулчев, да Ви кажа случай. Във Видин доматите били два лева, те ги направили четири лева,” – “Какво направихте за тази работа?” Казва: “Господин Лулчев! Правителството ще вземе мерки.” – “Добре, г-н Филов, но преди, когато Багрянов говори своята реч и изложи своята програма, Вие заявихте, че тая програма не е на Багрянов, а е програма на цялото правителство. Защо Вие след толкова време не направихте нищо по изпълнението на тази програма?” – “Не е нищо, г-н Лулчев, ние вземаме мерки, ние разсъждаваме, ние ще прокараме тия закони.” – “Ама кога бе, г-н Филов?” – “Това не е лесна работа, то иска време.”

На такъв човек, който така отговаряше, нямаше какво да се приказва. Той за всяко нещо го признаваше и казваше, че ще вземе мерки.

39.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 896, № 28)

- (...) “...За да стане това, трябва да дадете ново правителство.” И тогава аз го съветвам да състави селско-работническо правителство.

- Той какво каза?

- Каза: “Не съм проучил.” За селско-работническото правителство не помня какво ми каза, но беше се оплакал къде съм го тикал. Аз съм записал това в моя дневник.

- На кого се беше оплакал?

- На госпожица Надя Стоянова. И когато тя дохожда при мене, ми се струва на 9 януари, тя ми казва: “Абе, къде си тикал царя? Ти си го карал да направи селско-работническо правителство.” Казах: “Защо да не го тикам? Това не са ли българи?”

Идвам на 1941 година. През януари месец, още щом влизам при него - беше 9 януари, - той ме посреща с новината: “Лулчев, аз ще дам властта на Цанков.” Значи, той взима една позиция, на която аз реагирам веднага и казвам, че това ще бъде катастрофа. Той знаеше, че в това отношение моето мнение беше категорично. Тогава царят ми каза: “Аз ще абдикирам.” И почна една разправия, която трая един-два часа.

Виж № 583 ÷ 588 от “Изгревът”, том XX, стр. 856 ÷ 857.

Народен обвинител Ат. Армянов: (чете) – “Планетните съчетания показват, че ще дойде изтрезнение - Слънцето, и англичаните ще изгубят Индия.” -Аз не съм казвал.

- Учителят това пише.

- Тук мене ли питат или Учителя?

- Господин Лулчев! Всички внушения, които сте правили на царя, стават чрез Учителя. Учителят ги казва на Вас, а Вие ги предавате на царя. И обратно, като свършите разговора си с царя, отивате при Учителя, за да му кажете.

- Господин председателю! Ако бях слушал Учителя, нямаше да бъда тук. Учителят от две години насам ми казваше: “Никакъв съвет няма да даваш на този човек.” Това е съветът на моя Учител. Да не ми се приписват работи, които не съм говорил.

Председателят: - Дръжте се прилично.

- Моля, извинете. Тук ме засягат много тия работи.

- Вие казвате, че нищо не сте предали от разговорите?

- От две години Учителят ми казва: “Не му говори нищо”, но аз му казвах, че не мога така да завърша.

42.

Цар Борис III създава целенасочено тази систима на управление на мошеници, за да може да се хвърля цялата вина върху тях, а не върху него. Това Лулчев го разбира накрая..

[Въпрос на член съдия Ст. Манов:] - Кога беше започнало да Ви става ясно, че Вашата линия политическа, един вид, обществена - Вие с политика не се занимавате, иначе такива въпроси нямаше да Ви задават и такива отговори нямаше да давате на главния народен обвинител... - кога на Вас стана ясно непримиримостта на Вашите становища - това на царя и Вашето?

- То беше в началото на август 1943 г. Той ме нарече “първобитен”,

- Не съжалихте ли, когато Ви стана ясно, за цялата безплодна работа, която сте проявили, стараейки се да въздействувате, да внушите на покойния цар да установи народна линия, т. е, да даде възможност на народа чрез свободни избори да каже своята воля, народът да избере свои избраници, които да изберат свои управници, а царят да не ходи из разни ъгли да събира сведения от тоя и от оня, и съвети да иска чрез хороскопи - не сметнахте ли тогава, че цялата Ваша по-раншна дейност е била съвършено безплодна?

Вие казахте преди известно време: “Аз не щях да бъда на тази подсъдима скамейка, ако слушах Учителя”, т. е. ако не сте се занимавал с това да сте давал съвети. Не съжалихте ли, че сте давали съвети на царя в миналото време?

- Едно нещо има. Когато съм давал съвети, те бяха тези - да се даде свобода на изборите.

- Способен ли беше покойният цар да даде тия свободи?

- Аз не мога да се произнеса по този въпрос. Аз съм лекар, който отива при болен.

- А с причинете на болестта не се занимавате?

- Това съм правил, доколкото ми стигат силите. А когато ме нарече на 10 август: “Ти си първобитен човек” и каза, че не иска да слуша повече, аз повече не се срещах с него.

44.

(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 866 ÷ 867)

Народен обвинител Ат. Армянов: - Вие говорихте ли на царя за Бялото Братство?

- По някой път е ставало дума, защото нас ни нападнаха, нападнаха Учителя на Изгрева. Когато ние почнахме да бъркаме сметките на този и онзи, върху него беше посегнато. След това се посегна на мене и се опитаха да ме затворят. След това се правеха други работи. Забраниха ни беседите. Нас толкова ни пречиха! Ние сме преживели толкова години, никой не ни е забранил тези беседи. Сега трябваше да дойдат тези хора, да ми забранят беседите. Аз трябваше да се разправям с Дирекцията на полицията. Трябваше да изтъкна един факт, че г-н директорът на полицията не знаеше закона за полицията. Когато той ми каза: “Вие сте длъжен да ми искате разрешение!”, аз му казах: “Въз основа на кой закон?” Той казва: “Въз основа на закона за полицията.” В закона беше казано: “се съобщава”. Това беше положението и много естествено, аз трябваше да му кажа какво искаме ние.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...