Jump to content

А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев


Recommended Posts

А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

1. Нотариална декларация от д-р Стефан Кадиев

До Господина Главния Народен Обвинител

при Народния съд - София

Декларация от

Д-р Стефан Станчев КАДИЕВ, военен лекар,

48-годишен, живущ в гр. Кърджали, Щаба - 10-а пехотна дивизия,

по отношение обвиняемия пред Народния съд ЛЮБОМИР ХРИСТОВ ЛУЛЧЕВ

За изясняване на обективната истина относно подведения да отговаря пред Народния съд Любомир Христов Лулчев, считам за свой дълг да изнеса пред почитаемия Главен Народен Обвинител следните неща:

При разни случаи, когато съм отивал при Любомир Лулчев, аз го чувах да казва следното:

- Царят ми се оплакваше, че народът не искал да го слуша и че заслужавал да се вдигнат бесилки. Казах му: “Как така? Тоя народ, който ти целува ръцете, ти искаш да го бесиш?”

От горното заключих, че ако Лулчев е могъл да влияе на цар Бориса, то е било в народолюбив смисъл.

Друг път ми казваше:

- Всякога, когато е отивал в Германия при Хитлера, му е напомняно да му казва: “В България има хора, чиито съвети са се сбъдвали. Тези хора настояват да не отваряш по никой начин война на Русия.” Вместо да каже това, Борис е казал: “Моето мнение е да не обявяваш война на Русия”, поради което Хитлер не го е послушал и обяви война на Русия.»

От горното заключавам, че Лулчев е употребил всичкото си влияние пред Цар Бориса да настоява пред Хитлера да не обявява война на Русия. Доколко е бил послушан - историята е налице.

Трети път ми казваше:

- Там е работата, че той не всякога слуша какво му се говори. Днес слуша едно, утре - друго;днес - едного, утре - другиго. А понякога ми се сърди и с месеци не иска да ме знае.

От това заключавам, че Лулчев далече не може да се смята за отговорен за всички решения на цар Бориса, макар че понякога го е слушал и съветите му е ценял.

Четвърти път, след смъртта на цар Бориса, той се оплакваше по отношение на регентите:

- Следят ме и телефонните ми разговори подслушват.

Лулчев нямаше никакво влияние сред регентите, които не само че не са го слушали, но са го считали за неприятен.

Поради това считам, че Лулчев не може да бъде държан отговорен за каквото и да било за времето на регентството.

Веднъж Лулчев се възмущаваше за назначаването на Директора на Беломорието - не си спомвам името, нито дали беше Генерал Герджиков или някой друг.

- Казах му (отнасяше се за цар Борис) да не го назначава, тоя разбойник. “Ще ти поднесе някаква каша, та ще има да го помниш! И ето какво направи в Драма. Лепна ти петно, което няма да можеш да измиеш, докато си жив!”

Поради своята религиозно-философска принадлежност като последовател на Дънов, Лулчев се е старал очевидно да облекчава остротите в обществения живот и да се прокарва колкото се може повече човещина в политиката на Царя, като чийто съветник Лулчев е инкриминиран. Друг е въпросът доколко той е бил слушан от него и доколко следователно и самият Лулчев може да се счита отговорен пред почитаемия Народен съд за крайните решения и техните резултати.

Въпреки очевидния риск да бъда подозрян в съгласуване със сенките на миналото, считам за свой дълг да поставя пред почитаемия Народен съд горните сведения. Те могат да допринесат нещо за уясняване на Истината относно един човек, чиято съдба се решава сега.

Относно славянофилството на Лулчев, ще се намерят доказателства в неговата брошура на руски език: “К Великой Цели”.

22 декември 1944 година

Кърджали

С почит: (Подпис: Д-р Кадиев)

(Следва нотариална заверка на нотариус М. Димчов, с дата 22.ХII.1944 г. и рег. № 1223/1944 г.)

2. Ръкописно писмо от д-р Стефан Кадиев до адвокат поп Георгиев

Д-р Кадиев

Сан[итарен] подполковник,

дивизионен лекар

10. пехотна дивизия

Господин п. Георгиев,

Прилагам декларация относно г-н Лулчев, която може да бъде от полза при защитата му. Колкото и малко, надявам се да допринесе общо за преценка на деянията на Лулчев и за правилна насока на съдбата му.

С почит: (Подпис Д-р Кадиев

22.ХII.1944 г.,

Кърджали

3. Писмо от д-р Мина Нотова-Узунова до Любомир Лулчев

(Писмото е на официална бланка за рецепта)

Д-р Мина Нотова-Узунова

Очни болести

ул, “Солунска” № 5, ъгъл с Ангел Кънчев

тел: 2-62-48

София, 2.V.1943 г.

Уважаеми г-н Лулчев,

Надявах се, че моят съпруг ще бъде скоро освободен и чаках търпеливо.

Малкото ми дете обаче заболя тежко от гнойно възпаление на ушите, което се усложнява и налага рискована операция. Търсих всячески връзки с господина Министъра, но не успях. Касае се за дни, даже часове.

Моля, помогнете ми.

(Подпис): Д-р Нотова.

4. Изложение от жените българки,

омъжени за мъже евреи, приели християнството

До уважаемия общественик,

публицист и писател Любомир Лулчев

Тук

Изложение

От жените-българки, омъжени за мъже-евреи, приели християнството и ползуващи се с права по член 33, алинея I, буква “б” от Закона за защита на нацията, публикуван в “Държавен вестник”, брой 16 от 23.I.1941 г.

Многоуважаемий Господин Лулчев,

Подписаните сме родени българки, дъщери на известни български националисти, офицери от българската армия, познати родолюбиви семейства. Изповядваме християнската религия и сме омъжени за нашите мъже-евреи преди 1 септември 1940 година - така, както това изисква и новият текст на чл. 33, ал. I от Закона за защита на нацията, публикуван в “Държавен вестник”, брой 192 от 29.VIII.1942 г. Обаче бракът ни не е сключен по християнски обред, както изисква това пак новият текст на същия закон и само поради тази формалност нашите съпрузи, макар и християни, не ще могат да се ползуват от правата, придобити вече от тях на основание чл. 33, ал. I, буква “б” от Закона за защита на нацията, и то по силата на влезли в законна сила определения, държани от коронни съдилища в страната ни, макар че отговарят на всички други изисквания на закона: са български поданици, встъпили са в брак с лица от български произход - с нас - преди 1 септември 1940 г., приели са християнството преди 23 януари 1941 г., т. е. преди влизането в сила на Закона за защита на нацията. При това, когато нашите мъже са приели християнството, бракът ни с тях бе благословен от християнската църква и като така единственият извършен някога помежду нас брак е станал християнски, тъй като покръстването има ретроактивно действие и като така би могло да се счете, че нашият брак, извършен преди 1 септември 1940 г, е християнски брак и в такъв случай да отговаря на новото изискване на чл. 33, ал. I от Закона за защита на нацията, и мъжете ни да не бъдат изключени от новия текст на Закона за защита на нацията, който изисква християнски брак преди 1 септември 1940 г.

Не е нужно да изтъкваме обективните причини, по които браковете ни на времето бяха сключени не по християнски обред, защото те са общоизвестни: както у нас, така и другаде жената следва поданството, местожителството и името на съпруга си, а като логическа последица на тия формални гражданско-правни качества, добива религията на съпруга си и се венчава по религиозните обреди на неговата религия. А това се прави, за да се запази достойнството на мъжа, с оглед благоденствието на семейството. Независимо от това, нашите закони по онова време не правеха разлика и браковете, сключени по нормите на признатите от Държавната власт религии, имаха еднаква валидност, сила и значимост.

Но имаше нещо по-значимо от нормите и обредите: Законите на човешката природа, законите на живота, които във всички страни закриляха и закрилят почтената любов между мъжа и жената, която еднакво е благословена от всички църкви и философско-религиозни учения, когато води към брак, към основаване на семейството - най-святата и фундаментална единица на човешките общежития. Нима за тази си законна любов, за устроените с толкова усилия и грижи семейни огнища, ние сега трябва да бъдем наказани? Кога и къде е била злепоставена тази законна любов и защо след основаване на нашите семейства ние трябва да ги рушим, когато законите на нашата страна по време на сключването на нашите бракове не забраняваха последните? Нима ние, като родени чистокръвни българки, нямаме това човешко и гражданско право, което имат и другите българки - да имаме, след като повечето от нас са доста изстрадали в живота, едно семейно огнище, както се дава това право и на еврейките, омъжени за българи, които, следвайки формалните гражданско-правни качества на мъжете си, не са обезправени и имат повече права от нас, защото са се венчали по религиозния обред на своите съпрузи - по християнски обред?

Не, ние не искаме да повярваме, че законът иска и допуска това. Очевидно нашите толкова незначителни по брой случаи не са имани предвид, когато е работена последната наредба за уреждане на еврейския въпрос.

Касателно нашите мъже евреи, тук е мястото да изтъкнем, че те отдавна - преди оженването им за нас, са отрасли и живели в българска среда, учили са в български училища, в български университети, преминали са през българската казарма, техни братя и бащи са принесли в жертва пред олтаря на Отечеството ни живота си, членували са само в български спортни, културни и друга позволени от законите на страната ни организации, а чрез нас и с нас, те са се напълно сраснали с нашия бит, традиции и история. Бракът им с нас е логическа последица на пълното им общение с всичко българско - живели й възпитани така, те не можеха да се оженят за други жени, освен за българки, пренебрегвайки, пропити от идеализъм, материалните облаги, които браковете с еврейки им предлагали. Най-после, ние имаме една народна поговорка, която напълно покрива нашата теза: “Откъде си? - Откъдето е жената.”

Но има нещо по-тягостно за нас. Това е съдбата и положението на нашите деца. Ние сме създали поколение - всяка от нас има по едно, две, три и повече деца - родени от нас - майки българки и мъжете ни евреи. Тия наши деца бяха признати по силата на член 15 от Закона за защита на нацията - пак въз основа на влезли в законна сила определения, държани от коронни съдилища - за лица от български произход. Но по новата Наредба за уреждане на еврейския въпрос, публикувана в “Държавен вестник”, бр. 192 от 29.VШ.1942 г, по която се отнемат правата и на мъжете ни, нашите деца се третират вече като лица от еврейски произход. Може ли такива законни постановления да изменят биологията и да определят расовия произход - като веднъж сочат едни лица от една раса, а впоследствие същите лица - от друга раса? - Питаме се защо нашите деца трябва да бъдат ограничени от Закона за защита на нацията и третирани така, както са третирани всичките лица от еврейски произход на общо основание, но никъде не можахме да намерим обоснован, а и почти какъвто и да било отговор на тоя наш въпрос и недоумяваме, като започнахме да считаме себе си за изпаднали в психическо разстройство, а всички други, които не могат да ни отговорят, трябва да считаме по-прави от нас. Нима тия деца преди раждането им не са прекарали деветте месеци в утроба на майка българка? Нима те още от люлките си са чували друга реч, освен кръшната българска реч - матерния си български език? Нима тия деца не са откърмени от гърдите на майки българки? Нима тия деца могат да имат друг психически строеж, освен българския? Не сме ли ние - майките, които провеждаме традициите вкъщи? Трябва ли да се отрече възпитателното въздействие на майката върху поколението? В нашите народни песни не се ли възпява майката, когато се слави някой герой? В колко песни, в кои епопеи се говори за бащата, когато се бележи някое лице - било с добри или лоши качества? Къде и от кого трябва да търсят закрила тия невинни дечица, които са сраснали с всичко българско, които са прегърнали като единствени българския семеен бит, българските традиции и българската славна история?

Най- после, нека ни бъде позволено да зададем въпроса, който е повик на невинните душички на нашите деца, без да се счете изпадане в нечовешка дребнавост: нима децата на майките еврейки, омъжени за българи, могат да бъдат по-чисти българи от нашите деца? А децата на смесени бракове помежду еврейки и българи, поради предвидени формални предпоставки в Закона за защита на нацията, се третират като българи поради това, че майките им, следвайки формалните гражданско-правни качества на мъжете си, и като така венчани по тяхната религия - християнски брачен обред, са изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в Наредбата за уреждане на еврейския въпрос.

Действително съществува правната норма, правният принцип, че незнанието на един закон не извинява никого. Но незнанието на кой закон? - Отнася се до съществуващия такъв. А ние не знаехме преди 5, 10, 15 и повече години, когато сме встъпили в брак с нашите мъже евреи, съществуващите тогава закони, а не знаехме, че ще бъдат създадени закони, които ще ни ограничат, както днес. Ако да бяхме поне подозрели такива законоположения, ние не бихме встъпили в брак с нашите мъже евреи, за да предпазим нас и децата си от тоя тормоз, който днес трябва да търпим, след като сме се родили в България и чисти българки. Ние започваме да се питаме къде трябваше да се родим като българки, за да бъдем освободени от тия ограничения и задължения, които днес трябва да понасяме заедно с мъжете ни, а най-вече и децата ни? Че нали тая страна е нашата татковина, за която нашите бащи са се били на бойните полета? Коя страна и кой народ може по-добре да ни разбере от нашия народ, от пълния с душа български народ? А щом е така, няма ли хора в тая страна, които да вникнат в толкова изстрадалите ни български души, да се проникнат от съзнанието, че спрямо нас е направена, вероятно неволно, една неправда, и че тази неправда трябва да се поправи, с оглед целостта на българския народ? Правилно и правомерно би било законите да имат действие занапред, още повече, когато се касае до един такъв закон, който поставя на карта съществуванието на основната единица на човешките общежития - семейството.

Ние не допущаме и не искаме да вярваме, че в нашия народ не ще се намерят големи българи, които, застъпвайки се за нас - онеправданите неволно българки, няма да се застъпят пред отговорните места и лица в нашата страна, щото да се поправи тази неправда, още повече, че се касае за около 40 (четиридесет) семейства в цялата страна, най-вече като се има предвид, че първата редакция на Закона беше освободила нашите мъже от ограниченията и задълженията, предвидени в новата наредба, защото законодателят беше схванал, независимо от политическата конюнктура на страната, че ние - тия бракове с мъже евреи, сключени тогава, когато не съществуваше еврейският въпрос, не могат и не трябва да бъдат подведени под общите ограничения и задължения, указани в Закона за защита на нацията. При това в тия наши - около 40 - семейства, живеят освен нас и нашите деца, но още около 300 лица от чист български произход, за материалното съществувание, и въобще за издръжката, на които се грижат нашите мъже евреи. Тия около 300 лица българи са: наши деца от първи бракове с лица от български произход (такива има около 18 случаи помежду нас), които доведени наши чисто български деца, при встъпването ни в брак с нашите мъже-евреи, бяха приети от последните като свои деца, не бяха ограничени тия деца касателно тяхната религиозна и българска битова свободи. Освен тия наши доведени деца, които са вече доста пораснали - в гимназиите или в университетите, с нас живеят - в почти всички семейства, наши майки, наши бащи немощни, наши по-малки братя и сестри, като за последните нашите мъже евреи полагат грижи не само за прехраната, но и за образованието им, възпитанието им, за професионално създаване и пр.

Доскоро живеехме с надеждата, че нашите мъже, а косвено и ние, ще получим правата си, обаче от няколко дена ние живеем с ужаса и отчаянието, с които живеят и всички лица от еврейски произход, защото нашите мъже започнаха да получават от Комисарството за еврейските въпроси съобщения, с които им се отказва признаването на правата по чл. 52 от новата Наредба за уреждане на еврейския въпрос и като така вече всички срокове, които са текли за лицата от еврейски произход, започнаха да текат и за нашите мъже. А с това в нашите български домове вече ще се прилагат всички ограничения и задължения по Закона за защита на нацията.

Ето защо, като имаме предвид, Уважаеми господин Лулчев, Вашите хуманни разбирания, Вашите здрави разбирания за правда и справедливост, Вашето име всред много наши обществени среди, ние Ви молим най-почтително, щото да се застъпите за нас и нашите деца, да накарате да се позамислят за съдбата на Ваши родолюбиви сънароднички българки, като бъдат уважени и признати на нашите мъже евреи правата по член 33, алинея I от Закон за защита на нацията, които права бяха вече признати по силата на влезли в законна сила определения, постановени от Коронни съдилища, от името на нашия Върховен вожд, като с това бидейки нашите мъже освободени от ограничения и задълженията, предвидени в Закона за защита на нацията и в издадените въз основа на същия закон наредби и заповеди, и ние, следвайки тяхната участ, ще бъдем освободени от същите ограничения и задължения и ще се ползуваме от всички права, с които се ползуват и останалите български жени и майки, а и жените еврейки, омъжени за българи.

Уважаеми господин Лулчев, щото да се застъпите и за нашите деца - тия невинни в нищо Божии същества - и те да бъдат изключени от ограниченията и задълженията, предвидени в същия закон - те са деца, родени и възпитани от майки българки - обстоятелство безспорно, както е безспорно и обстоятелството, че майки на родените от другите смесени бракове деца са майки еврейки. И ние не искаме нищо повече, освен нашите деца да имат участта поне на тия деца, родени от бракове между еврейки и българи.

В заключение, ние си позволяваме да вярваме, че Вие, Уважаеми господин Лулчев, ще разберете основно трагедията на Вашите сънароднички българки, и като така смеем да очакваме поправяне на неправдата по отношение на нас - чрез Вашата просветена интервенция.

София, 9 декемврий 1942 г.

С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме:

1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова;

2) Росица о. з. подполковник Шикова-Пизанти;

3) Димитрина полковник Донкова-Самуилова;

4) Цветана полковник Тодор Божилова-Димитьр Стражмайстер;

5) Елена о. з. капитан Александър Генчева - адвокат Евг. Шаулова;

6) Койка Генчева Калева - Марко Бенбаса;

7) Николина Величкова Миленкова-Лука Ландау;

8) Вера Апостолова Георгиева - Антон Аронова;

9) Надежда Тодор Величкова - Мартин Голдщайн;

10)Станка Методиева Евстатиева - Гаврил Калова;

11)Анна Белева - Л. Волкенщайн;

12)Евгения Николова Данева - Симеон Бехаров;

13)Радка Виделова Петкова - Розенфелд;

14)Венета Крайчо Чуклева - А. Левиева;

15)Калина Тодор Маркова - Йосиф Азисова;

16)Елена Христова Кацарова-Поликарова;

17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова;

18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай;

19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай;

20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов;

21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи;

22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова;

23)Юстина Станиславова - Х. Макс;

24)Александрина Петрова Тончева - инженер Д. Мойсеев;

25)Зорка Нешева Райкова-Венелинова;

26)Иванка Иванова Петрова - Александър Пинкасова;

27)Лилия Минчева Антонова - Зилберщайн;

28)Лучка Петрова Гутова - Павел Яков Розен.

5. Осветление от равин Даниел Цион от 16.ХІІ.1944 г.

Вх. № 66/16.ХІІ.1944 г.

До Господина Председателя на Върховния Народен съд

Тук

Осветление

от равин Даниел Цион, председател на

Върховния еврейски духовен съд,

живущ в София, ул. Искър №15

Относно дейността на

задържания общественик

Любомир Хр. Лулчев

кв. Изгрев, София

Господин Главен Обвинител,

Позволете ми да дам следното кратко осветление относно дейността на задържания общественик Любомир Лулчев, полковник от запаса, София:

В качеството си на равин и председател на Върховния еврейски духовен съд, съм се обръщал многократно за съдействието на г-н Любомир Лулчев да ходатайствува пред цар Борис, пред другите членове на царския двор, както и пред министрите от миналите правителства, да се облекчи положението на евреите в България, както и да се спре пъкленото им намерение да пратят българското еврейство в Полша. Господин Лулчев предприе редица сполучливи застъпиичества в полза на евреите в България пред тези висши инстанции и лица и тези негови застъпничества успяха да допринесат за предотвратяването на крайните намерения спрямо еврейството и да се облекчи участта му.

Отнасях се за застъпи и чество към г-н Лулчев в полза на еврейството, защото знаех, че той е човек с миролюбиви разбирания за живота, човеколюбив, демократ и при многократни разговори с него съм слушал да изказва своите убеждения относно демократизма, славянолюбието - братско отнасяне към съседите, и винаги е държал за пълен неутралитет на България.

Познавайки го като такъв и като активен деец в това направление, си позволих да разкрия наболялото си сърце пред него. И аз зная, че той свърши твърде много човеколюбива работа сред властниците на мрачния фашистки режим.

Това като Ви донасям, моля Ви, господин Главен Обвинител, да се вземе под внимание при преценяване дейността на г-н Любомир Лулчев всред властниците на миналите режими.

Уверен в пълната справедливост на Народните обвинители и на Народния съд, оставам с отлични почитания и пожелания.

Равин, Председател на Върховния еврейски духовен съд

(Подпис Дан. Цион

София, 16 декемврий 1944 г.

6. Заявление на Яхиел Елиезер Давид от 20.ХІІ.1944 г.

До господа защитниците на г-н Любомир Лулчев

Долуподписаният Яхнел Елиезер Давид (Буко), живущ в град Бургас, улица “Богориди” № 15, заявявам, че съм готов да свидетелствувам с факти и доказателства за услугите, които г-н Лулчев е направил на мен и на сънародниците ми от град Бургас, а именно:

1) Той е използувал влиянието си само за Доброто, Справедливостта и Истината и не е допуснал да бъдем принудително изселени от град Бургас. Имаше нареждане за изселването ни от гр. Бургас и със съдействието на г-н Лулчев се отмени това нареждане.

2) Беше решено да се продадат на публичен търг скъпоценностите от еврейски произход в Бургас. И това се отмени чрез съдействието на г-н Лулчев.

3) Също така той е помогнал на някои мои сънародници, когато са били изнудвани от силните на деня през време на фашисткия режим. Господин Лулчев е помогнал чрез своето влияние да не бъдат изнудвани.

4) Давал е винаги добри съвети и не е присъщо на характера му да дава лоши съвети на когото и да било. Има и много други факти, които доказват, че г-н Лулчев не е бил съгласен със Закона за защита на нацията и с всички други противозаконна на фашисткия режим.

И всички тия услуги г-н Лулчев е правил безкористно, без никакво възнаграждение - от благородство искрено желание да съдействува на всички угнетени.

София, 20.ХII.1944 г.

С почитание: (Подпис: не се чете)

7. Писмо от село Елена от 25.V.1942 г. до Любомир Лулчев

с. Елена, 25.ХІІ.1942 г.

Любезни брат Лулчев,

С това писмо Ви се обаждам от с. Елена, след като за няколко дни бях приет и служих като трудов редник в 8-а трудова дружина при укрепената височина Дервишка могила, турската граница. Службата ми беше от 15 ÷ 18 т. м., като на 18-и Контролна комисия в гр. Свиленград ме уволни от военна трудова служба. Тук относно хлебната дажба научих следните работи от общ[инското] управление. Преди малкото увеличение, което се даде, се давало на земеделските производители по 100 грама, а на чиновниците - по 160 грама брашно! Сега с увеличението на всички се дава по 225 грама за възрастен човек. Както виждате, брат Лулчев, дажбата е още далеч от определената 400 грама брашно за жител от селата.

Никола Захариев не зная дали е споходил помашките и турски краища в Родопите. Мисля, че днес ние, българите, трябва да въведем такъв ред, в който еднородци и иноплеменници да почувствуват една по-голяма справедливост от преди, а да не се третират иноплеменниците мащенски, защото и те са български поданици, носещи наравно с другите правата, но и тяжестите. Ако господин министърът е ходил в горепоменатите краища, би видял троскотът от нивите да се приспособява за храна на хората и би чул, брат Лулчев, и преди Ви бях писал за тези турци, но изглежда, че днес те са оставени на произвола, защото и до днес те плачат по Старозагорско, Новозагорско и другаде за малко храна, откъдето им продават, не, но ограбват за малко царевица, като тая достига до 500 лв. крината! Пиша Ви пак, защото вярвам, че чрез Вас Бог ще помогне на тези онеправдани, тъй като стопанският ми областен директор говори да не се занимавам с работи, които не ми били преки задачи, а да се занимавам с изпълнението на засяването, тогава, когато има хора като горепоменатите и троскот им не достига за храна, та камо ли да имат семена за посяване, когато и добитъкът им е измрял!

Брат Лулчев, в сведенията, които Ви давам, ще гледам да бъдат достоверни и точни, защото от миналите ми писма Ви писах прибързано, от едно мое пресмятане, че дажбата се увеличава с още 160 грама, т. е. на 320 грама, което не е вярно, и за други неща ще гледам да съм точен, защото ми е съвестно да си играя с Бога, Който помага, като Ви давам такива сведения, с които ще изложа и Вас.

Моля за извинение, брат Лулчев, и за предългите ми нечетливи писма, но моля Ви за подобрение участта на всички турци, евреи, арменци и други в България, които трябва да се поставят на равни правови начала, да живеят у нас, а да не се изоставят или да се произволничи над тях!

8. Писмо от свещеник Н. Димитров от 8.ІІІ.1943 г. до Любомир Лулчев

Любезни брат,

Нямам друг човек, на когото да се оплача, освен на Вас, като вярвам, че ще имате някой приятел депутат, когото помолете да повдигне въпрос за едно семейство в гр. Видин.

Накъсо, историята на това семейство е следната: Иван Чонос - адвокат в гр. Видин, сега интерниран, загдето имал славянофилски идеи. Жена му и майка му засега са интернирани. Синът им Боян беше арестуван и подкаран за интерниране, по пътя избягал от полицията. На 15 ÷ 16 февруари 1943 г. Плевенският военнопопеви съд го осъди на смърт, задочно. Преди няколко дена е заловен и сигурно скоро ще бъде екзекутиран. Няма ли човек, който да помогне на това многострадащо семейство? Няма ли кой да повдигне въпрос и ако друго не може да се направи, то поне да се отмени смъртната присъда иа Боян, който едва преди няколко дни е навършил 21 години?

По Видин се говори, че един продавач, заловен в голяма спекула, бил осъден на смърт и присъдата била отменена поради милионите, а този младеж - няма кой да се застъпи за него и за неговото семейство.

Направете нещо, което можете, пред ваши приятели, да се спаси един живот и да се помогне на едно страдащо семейство! Човещината изисква това от нас. С бесилката няма да се постигнат никакви добри резултати, а ще има по-голямо озверение. Любовта е сила, която може да смекчи и най-озвереното сърце.

Уверен, че ще направите всичко потребно, за да се помогне, оставам с братски поздрави:

(Подпис Свещеник Н. Димитров

с. Гурково

8.ІІІ.1943 г.

[Забележка с почерка на Любомир Лулчев:] Царят обеща.

9. Писмо от д-р Давидова от 22ЛЛ1944 г. до Любомир Лулчев

22 Май 1944 г.,

град Видин

Любезний брат Лулчев,

Вярвам да сте получили едно писмо от сестра Иванка - жена на поп Никола Димитров от с, Гурково-Видинско. Последният е арестуван от 1 месец време, а жена му - от 3 недели. Подозират, че е приемал нелегални и че ги е нахранил. Изглежда, че той признал това, но нищо повече не е направил. Описали са му всичко вкъщи, където оръжие и др. неща не са намерени. Води се следствие, но делото още не е излязло.

Децата са при брата му. Изобщо не знаем защо толкова време мина и не го освобождават, като в нищо не е замесен.

Пиша Ви, за да знаете положението и каквото може, да му помогнете.

Кога ще има мир и защо се бави? Вярвам да е добро положението на България, но все пак бих Ви попитала: за България лично как сме? Въпреки че вярваме в добрия край, но много тежко понасяме това напрегнато състояние и това несигурно положение. Съсипаха се толкова хубави градове и защо? Как ще се поправи всичко това и кога? И дали ще се поднови животът в стара София? На същото място, където сега е само развалини? Просто не ни се ще да дойдем и да видим тази печална картина. Живеем още със старите впечатления. А на Изгрева кога ще се съберем?

Тук минаваха много неприятелски самолети на път за Румъния, но от няколко време ги няма. Дано да не ги виждаме вече. А месец май е прекрасен сега.

С най-искрени поздрави на Учителя, на всички братя и сестри от с. Мърчаево и Вам, като се надявам скоро да се видим в мир.

Ваша с. в Г. [сестра в Господа]

Д-р Давидова

За отговор до мене: ул. “Х# Спасова” № 11 - Видин

Р. S.

Аз съобщих и на Учителя за брат Никола, но нали той имаше слаба връзка с Изгрева, не мога да настоявам за помощ, защото и не зная как е точно положението; доколко наистина той е невинен. Затова Вие Му съобщете положението на нещата, ако обичате, пък каквото можете, Вие сторете, а останалото ще оставим на Господа. Дано само Бог му покаже къде е грешката, която е направил, и да се поправи в съзнанието си, и нека всичко да бъде за слава Божия.

Днес видях големия му син, доста е загрижен, а малкият само си играел - дете!

Съща.

10. Писмо от гр. Дупница от 9.V.1943 г. до Любомир Лулчев

9.V.1943 г.

гр. Дупница

Уважаеми Господин Лулчев,

Благодарение на Вашето застъпничество, днес аз се намирам в средата на моето семейство. За Великден бях освободен от затвора, един от малкото щастливци. Моля за извинение, че не Ви се обадих досега, причина за което е мисълта ми да дойда скоро в София и лично да изкажа благодарността си. Макар и малко късно, моля Ви да приемете както на семейството ми, така и лично моите благодарности за доброто дело, което направихте.

Цялото семейство коленопреклонно благодарейки на Бога за всичката Му милост, молим да Ви дари със здраве, бодрост и дълъг живот, за да принасяте добрини и правите добри дела, както на нас.

Зная, че Вие сте много зает и времето Ви е твърде скъпо, но ще Ви моля да ми разрешите да дойда при Вас, за да изкажа лично благодарността си. Вярвам, че това Ваше благоволение няма да ми бъде отказано и ще чакам Вашето разрешение, тъй като аз скоро ще трябва да дойда в София.

Като изказвам още един път моите и тия на семейството ми благодарности, оставам с отлични към Вас почитания:

(Подпис Н. Иванов

11. Писмо от село Саранци от 22.V.1944 г. до Любомир Лулчев

22.V.1944 г.

с. Саранци

Брат Лулчев,

Тошо е свободен, но се срамува да дойде. Доста му говорих, но не зная на негово място аз бих ли дошел.

Тук, в село Саранци, стана много лошо. Има жандармерия конна и пеша, има и бронирани войски. За София пътуването е почни невъзможно, особено на подозрителни като ... Нощните засади и секретните постове се правят около моята квартира и постоянно чувам нощно време подсвирквания.

В селото с бронираните части е дошъл и един агент, който беснее по село, ходи с тояга по село и бие всеки, който му попадне, без разлика: вчера е бил един шофьор, тази сутрин - кметския наместник на с. Макоцево. Бил е много ученици, и то без причина, само защото така му е кефът. Учениците го мразят, скърцат със зъби, войниците го мразят и се заканват да го стрелят, мразят го учителите, изобщо, няма човек от селото, който да не го мрази. Един войник ми разправя, че са го взели специално да бие, да измъчва с електрически ток. В другите села е бил много невинни стари хора, разправя ми все същият войник от същата част. Селото прилича на войнишки лагер, навсякъде срещаш войници с каски, бомби, пистолети, картечници и пр. Цялото е обродено с войнишки постове през 100 ÷ 200 метра. Има и един месар от бронираните части, който също ходи с тояга из селото. Като че селяните са говеда.

И общото мнение на всички е, че тая прекалена строгост, тези началства с тояги, тези боища и пр. и пр, са институти за създаване на шумкари. Всички отвън са против шумкарите, а в душата си им съчувствуват и са на тяхна страна и казват: “От хубаво не са станали, и нас като тормозят, и ние ще станем.”

Водачът на шумкарите, които запалили гората (както разправят), убили го и главата му набили на кол и я разнисали по околните села да я гледа населението. Но това дава обратни резултати, фактите говорят това. От село Усоица, където терорът е много по-голям, защото почти цялото село е комунизирано, изнесли са храна на шумкарите в гората. А в Саранци, тъкмо когато имаше най- много войска, разправят, че слезли шумкари и взели хляб, но мен ми се струва, че тези шумкари са преоблечени агенти, за да оправдаят и засилят терора.

Едно момиче - сестриче на един арестуван, е викано в Новоселци и бито до насиняване и после го пуснали.

Мисля си: “Да ни бият англичани, американци и шумкари - донякъде разбирам, но да ни бие властта - не разбирам.” Скоро ще видите, както отива положението, ще стане неудържимо.

Често си мисля за Вас и Вашия народ, на когото главите на колове набиват и Вие сте спокойни в Мърчаево, изучавате Божественото учение. Вие ми казахте, че тези хора, защото нямали връзка с Вас, затова така ги мъчели.

Един глас ми подшушва да се подложа на този терор аз, който имам връзка с Вас, за да се загрижите за останалите.

Рядко слизам всред село, само по работа, но когато се завърна, бивам разсипан от мъка и жалост, че бият и тормозят идеалистите на България, става все повече и повече както в турско. Сещам се ония песни, където възпяват юнаци, на които турците набили главите на колове...

Бих искал да дойда да Ви разкажа всичко, всичко това, което съм Ви написал е нищо, но се заяждат комендантите и не ме слушат.

Тошо снощи си дойде и ми казва, че господин Калфов ставал министър-председател, зная че Ви е приятел - имайте в предвид арестуваните ученици, майките им са със зачервени очи, сега били преместени в Сливенския затвор, а трима не ги знаят къде са и семействата им са изселени от селото. Направих това, което смятам, че трябва да направя - от скромните си средства изпратих на жените им 500 лева, утешавам близките им, че щом падне това правителство, ще ги освободят и ето, на Вас пиша.

Мисля за терора в селото да пиша на регентите и министрите, но мисля си - да не напакостя повече, а много ми е неудобно и съвестно да пиша анонимно.

Всичко това не се отнася до мен, защото рядко излизам из селото и всичко идва до мен, чувствувам се виновен, че не съм направил всичко за премахването му, вероятно докато пристигне писмото ми, и аз ще дойда, ще измисля някакъв повод да ми дадат открит лист. Може би и Тошо утре ще дойде. Той вече мене не ме слуша. Вие сте за него още авторитет. Харчи много, разпилява си времето, а от друга страна няма сила, постоянно му се спи, кракът го боли. Нищо не обеща!

Хайде, приеми най-сърдечните ми поздрави:

Йордан

Р. S.

 

И по другите военни части, пръснати по селата, имало по един агент, когото наричали “марисчия” - бияч.

Разправят, някъде към с. Негушево и из землищата на околните села имало много трупове незаровени, избити от властта.

Не пущат говедата да ходят надалече из полето, само до 1 километър около селото, затова говедата остават гладни, от друга страна - храна няма да ги хранят вечер, понеже е взета от държавата, от това има подмолно недоволство.

Агентът, за който Ви писах по-горе, бие и казва: “Оплачете се!”

12. Писмо от гр. Варна от 25.ХI.1943 г. до Любомир Лулчев

25.ХI.1943 г.

Варна

Любезни брат Лулчев,

Макар, че вчера Ви писах писмо относно интернираните комунисти, днес ми се наложи пак да Ви пиша и помоля за нова услуга.

Съзнавам, че Ви обременявам и безпокоя, но налага ми се пак да Ви пиша и моля!

Моята племенница, когато през тази пролет била при Вас, Ви казала, че нейният по-голям брат е войник и като вегетарианец е поставен при много трудни условия. Вие сте обещали, че можете да му услужите, като се нареди да му се облекчи положението. Тогава обаче по един естествен начин му се нареди и той благополучно завърши службата си. На 10.ІХ. т. г. се уволни и постъпи студент в тукашната академия. Днес обаче получи повиквателна заповед за войник в етапна дружина, която се формира в 8-и полк - Варна, и която ще бъде изпратена в Сърбия. Тук става ясно, че той ще бъде поставен:

Първо, на военна обстановка и второ, който далеч от дома си, ще бъде затруднен с вегетарианството, което е опазил през двегодишното си служене като редовен войник в полка, благодарение на близостта му с домашните. Трето, той току-що постъпва в училището, което ще става нужда да се прекрати.

Като Ви пиша това, аз и моят племенник Ви молим, ако трябва и ако може, да му се отмени мобилизационното назначение, за да продължи образованието си. Той се казва Ангел Тодоров Ангелов - ефрейтор от 8-и пехотен прим. полк., Варна - 4 пр. Беловска дивизия, Ш-та армия.... Полковият му командир е полковник Михаил Беджев, Дивизионният му командир е генерал Георги Ковачев. Командир на армията е генерал Никола Стойчев.

Любезни брат, като Ви пиша това, аз моля Вашата услуга, както казах и по-горе, ако трябва и ако може, защото аз не знам дали може и трябва да бъде освободен.

Предоставям Вам напълно.

Оставам с братски поздрав и почитание, Ваш

Михаил

ул. “С. Радулов” 24, Варна

 

Много здраве от братята и сестрите - Варна, и нарочно - от сестра Василка. Тя казва здраво да държите там, защото и ние тук ще Ви помагаме! Същият.

13. Писмо от Атанас Николов от Севлиево до Любомир Лулчев

Севлиево, 26.I.1943 г.

Любезни брат Лулчев,

Отдавна не съм се обаждал. С настоящето искам да Ви помоля, ако е възможно, когато действувате за в. “Братство” и “Житно зърно”, да не забравяте в позволителното за “Братство” да се спомене непременно и в. “Фратецо”*. Добре ще да не го спираме. Да излиза отвреме навреме, макар и много рядко. В настоящия момент все играе и той една малка роля. В България го получават редовно близо 800 ÷ 1000 души, а в странство, макар война, той се търси и чете от доста абонати (в Италия - около 50 души; Португалия - над 20 души; Унгария - 20; Швеция - 10 и др.), а пък каквото даде Господ, това да бъде. Той (вестничето) сега се търси от нови есперантисти, и всеки ден получавам писма да им го пращам.

Второ, искам да ви съобщя някои събития, които стават в нашия край напоследък. Полицията тук миналата година погна комунистите младежи в училището (гимназията) и в резултат се получиха няколко нелегални, избяга едно момче, към него се присъединиха още няколко, също гонени и бити от джелати-те в участъка. Вече година време се мъчат да им влязат в дирите и не могат. От около 20 дена насам те арестуваха няколко ученици, няколко цивилни и уж хванали едно нелегално момче, което били толкоз много, че си замина преди няколко дена в болницата. Другите са бити също така много и изпратени в Плевен за разследване. От сегашното гонение избягали двама души в неизвестност. Единият от тях се върнал и предал, понеже заплашили баща му и майка му, че ще ги интернират, ако не се предаде. Сега пак ходили по селата и всеки ден докарвали по няколко души арестувани. Хората от този край доста са настръхнали. Като че ли самата власт, самата полиция подготвя почва за една утрешна междуособица, което е много страшно и лошо. Ако не ги гонят толкова много, ако не ги преследват и ако не ги заплашват с убийство и затвори, нямаше да има нелегални. За да има нелегални - самата власт е виновна, защото постъпва много нечовешки спрямо другите убеждения. Служи с насилие, което дава обратни резултати. Самите те това гледат и не могат да го видят. Като че ли им е взет умът. Кога ли ще поумнеят?

Преди една седмица държа публична сказка майор Лисицов - дружинен командир на тукашния 9-и артилерийски дивизионен полк. След като разви теорията за войната и след като я оправда, което не може да бъде другояче, той намекна, че днес възпитанието на младежите не било достатъчно напоено с военнолюбив дух, с патриотизъм. Той нападна някои пиеси, които се давали по градски и селски сцени, и най-важното - против един пацифизъм, който царял в Севлиево, против вестник “Братство”, който винаги проповядвал мир и братство, любов и братство. Ако той би имал власт, отдавна би спрял, не би позволил да излиза подобен вестник. “Пък най-после, каза той, ние си имаме религия, която се бори за нашата свобода против турци и пр.” Тая негова сказка се отразила в някои кръгове в града и чух отнякъде, че и други след него се заканвали. Разбира се, това са хора, които не могат да мислят и преценяват нещата със собствения си ум и се поддават на всяко насъскване и внушение. Макар от нея не може да се очаква друго нещо. Но голяма част от гражданите, които го слушаха, не са съгласни с него и даже са на противния лагер.

Някой се научил, че в миналото той бил привърженик на Дамян Велчев (т. е. републиканец). Сега щял да бъде полковник, но това му убеждение му попречило и закъснял. Сега навярно използва случая да се реабилитира.

Друго особено насам няма. Ако стане нещо необикновено, ще Ви се обадя.

От сказката на майор Лисииов разбрах, че той и тези, които са наредили да се държи тая сказка, целят да се подготви народът за една обща мобилизация и да настроят народа за война. А от няколко дена насам тук, в Севлиево, се носи мълвата, че скоро щяло да има мобилизация. Дано, си казвам в мене си, лисица мине път на нашите военнолюбци. Те отдавна са мераклии да окървавят ръцете на българския народ. Дано Бог и Учителят ни запазят от война. И вярвам, че ще ни запазят.

Много братски поздрави и добри пожелания

От Ат. Николов

Image_170.png

* Frateco (есперанто) - братство, (бел. М. И.)

14. Писмо от Севлиево от 5.VІІІ.1943 г. до Любомир Лулчев*

Севлиево, 5 август 1943 г.

Драги брат,

Извършена е една голяма и съвсем безосновна несправедливост с уволнянето на няколко учители и учителки в тукашната гимназия, една от които е приносящата настоящето, г-жа Сиркова, а другите са: Симеон Хесапчиев, д-р К. Куев и има още един или двама, на които не зная точно имената, но говори се за М. Соколов.

Това са най-добрите учители при нашата гимназия. Уволняват ги само по някакви подозрения. Всъщност уволнените с нищо не са се провинили или проявили като симпатизиращи на левите течения, защото, както аз ги познавам, те не са се занимавали с тия течения. Моето твърдо убеждение е, че тия хора стават “козел отпущения”, както казват русите, т. е. - все трябва да се хвърли вината на някого и като няма на кого другиго, то нека бъде на тях - съвестни и добри учители, които си гледат най-сериозно работата и с нищо не са се провинили. Аз познавам съвсем отблизко Хесапчиев, Куев и Сиркова. Та в тия хора няма нито помен от това, за което ги обвиняват и за което са ги уволнили. Те са учители, каквито много рядко се срещат, и - най-важното в случая - те са абсолютно невинни. Върху тях пада пръстът на някои шпиони, не че наистина има някаква вина, а защото трябва да се отличат - да посочат някого, да намерят “виновните”, да проявят “дейност” - това е същинската причина, а кой е взел самото решение - не знам - изглежда, че е имало някакъв пратеник или комисия от София, но тия хора са решавали за лица, непознати тям, и затова са изрекли една абсолютно несправедлива и безосновна присъда, само поради показанията на неколцина безсъвестни шпиони, за които не съществува никаква морална спирачка, когато ще извършат нещо несправедливо.

Не бих писал, ако не познавах добре тези хора и ако не бях най-искрено възмутен от тази постъпка, на която цялото гражданство тук гледа като наедно с нищо необяснимо и с нищо неоправдано действие на Министерството на народното просвещение.

При това, нещо много интересно, доколкото ми е известно, никой от тия учители не е бил разпитван преди да му е съобщено решението - уволнение от всички училища в България - просто на просто - всичко това е станало “задочно”, без да са викани, без да са питани, без да им е дадена ни най-малка възможност да отговорят на обвиненията, които са хвърлени върху тях. Аз никъде не съм видял такъв съд, дори на бойното поле, пред лицето на врага, който да не дава думата на подсъдимите, а тук без никакво провинение и без никакво предварително съобщение, просто на просто им се съобщава, че са уволнени. Нека приносящата ви разправи подробно как стои работата, но аз мисля, че такава една постъпка никога не трябва да изхожда от Министерството на народното просвещение, и че тя трябва час по-скоро да се изправи. Това е истинско престъпление - да се стоваря вината и да се наказват невинни хора, още повече отлични работници, каквито малцина са, за българската просвета.

Предвид на това, аз Ви моля, не за мой интерес или за някаква близост с онеправданите учители, а само за изправяне на една крещяща несправедливост, на сигурно несъзнателно извършено от по-големите фактори зло (тяхната вина, ако има такава, се състои само в това, че са повярвали безкритично на някои безсъвестни шпиони), та казвам, за възстановяването на истината и правдата, за изличаването на една незаслужена обида, аз Ви моля, направете по възможност веднага необходимото, да се възвърне правото, честта и учителското звание и служба на всички тия уволнени учители, които са виновни за проникването на леви идеи в гимназията ни толкова, колкото съм виновен, да речем аз, или Вий, или пък - самият г-н министър на народното просвещение. Тия хора са невинни и не трябва да се онеправдават. Една повторна и грижливо водена анкета веднага ще разкрие истината. А тази анкета трябва незабавно да стане, ако не бъдат възстановени веднага и без анкета, защото наистина ние тук - гражданите на Севлиево, само можем да се чудим и да недоумяваме как може да се вършат такива с нищо неоправдани действия като уволнянето на тия учители. Според мене дългът на по-големите фактори, след като възстановят справедливостта и се извинят пред незаслужено обидените учители, е да потърсят и хванат за ушите тия, които са ги обвинили, защото тяхната постъпка не може да бъде окачествена другояче, освен - съзнателно заблуждаване на Министерство на народното просвещение, което, бидейки далеч, не е могло да разкрие лъжата.

Завършвам с надеждата, че в най-скоро време една голяма грешка ще бъде изправена.

________________________________________

* Това писмо е изпратено до министър Йоцов, който е написал резолюция; „Ако може нова анкета. Всеки да си представи оправдателни писма, препоръка от кмета или от свещеника или от гражданите или селяните и пр” (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).

15. Писмо до Любомир Лулчев от адвокат Михаил Геновски от 17.ХI.1942 г.

Д-р Михаил Геновски

Адвокат

ул. “Лавеле” № 21, тел. 2-63-30

София

София, 17 ноемврий 1942 г.

Господин Любомир Лулчев,

Изгрева, София

Младежите по делото на д-р Димитров: Слави п. Игнатов, Серги Златанов, Антон Минев, Никола Гърнев и Борис Николов Миланов - слава Богу, са още живи.

Цялото дело, заедно с присъдата, е изпратено в Министерството на Правосъдието. Там комисията още не се е занимала. Пращам Ви за двама от тях по едно портретче, за да имате външна представа за тях.

Ето и малко сведения за тези младежи:

1) Слави п. Игнатов е млад ентусиазист. С откровеността си често достига до дързост. Ползува се с много хубаво име в Старозагорския край; роден е от село Оряховица, Старозагорско. Син на свещеник. В държанието си твърд и упорит,

2) Серги Златанов, роден от село Трекляново, Кюстендилско. От бедно семейство. С много усилия е достигнал положението на стопански деятел. От 8 години е кооператор и преди възбуждането на наказателното преследване е арестуван като директор на кооперацията в село Сливница, Софийско. Психично е колеблив; взима своите решения необмислено и често изпада в грешки. Много симпатичен, оженен за една секретарка от Околийския съд, която е по-възрастна от него, и която беше уволнена от служба, след като се започна разглеждането на делото.

3) Антон Минев, роден от гр. Карнобат, оженен за бедна жена от Средногорието - има две деца. Жена му е сирак от войната. Той лично е участвувал в Тракийската чета на д-р Нейчев против гърците. Син на бедни родители; баща му на времето се е борил против Гръцката патриаршия. Има двама братя, пострадали от войните. Болен от язва в стомаха, едва ли ще издържи на неблагоприятните условия в затвора продължително. Външността му издава добродушен, но твърд човек.

4) Никола Гърнев, роден от село Либяхово, Неврокопско. Участвувал е в македонското движение на страна на протогеровистите и федералистите, В Балканската война е бил доброволец. Участвувал е като редовен войник във втората война. Платил е скъпа дан на македонските междуособици. При разговор проявява качества на уравновесен и здравомислящ човек. Фанатик в идейното си приобщаване - държи здраво и неотстъпно онова, което веднъж е приел. Поведението му предизвиква спонтанна симпатия към него.

5) Борис Николов Миланов, роден от с. Стрезимировци, Царибродско, Бил е кореспондент на чужди вестници. Връзката му с д-р Димитров е на идейно-политическа основа. Тих, скромен, трудолюбив и отдаващ се всецяло на този, когото обича и уважава.

Искам да се възползувам от случая да Ви изкажа очарованието си от срещата и разговора с Вас. Дойдох при Вас с едно предубеждение и си излязох с чувството на благодарност, че имах случая да се видя с Вас.

Напоследък събитията пробуждат и у мене тревога. Още от началото, след избухването на днешната война, съм бил уверен в поражението на днешна Германия. И не съм изненадан от това, което става. Въпреки това, поради външнополитическата ориентация, която България беше принудена да заеме, намирам, че нейното положение става все по-тежко.

Дано тези, които могат да съветват Царя, да му подскажат удобния момент, в който той би могъл най-безболезнено да преориентира днешната политика на България.

Приемете поздрава ми:

(Подпис Д-р Михаил Геновски

16. Писмо до Любомир Лулчев от Йордан Андреев от 17.ІХ.1943 г.

17.ІХ.1943 г.

Пост 15

Любезни брат Лулчев,

Кандидат подофицерът Евгени Аганов от пост 15 В. П. гара Серес, поделение 7280, за когото бях Ви писал едно дълго писмо, че от 21.І. т. г. е старши на пост и като такъв има всичките законни основания да получава заплата, обаче до ден днешен не е получил нито грош. Поручикът му обеща да почнат да му плащат от месец юни т. г., но жена му, която трябва да ги получава, още не е получила никакви пари. По всичко личи, че поручикът отлага постоянно и като ни уволнят, да се намерим пред свършен факт и невъзможността да се правят постъпки да си получи парите Евгени Аганов, с това ще се изпълни неговата молба и на тези, които са около него, които са замесени във всичките далавери. Поручикът е много упорит и въпреки всичко не отстъпва от поста си и [...] на своеволия. Казах на Евгени Аганов .да направи отново постъпки, обаче той се страхува, понеже поручикът постоянно го заплашва, че бил комунист.

Всичките войници от пост 15 са подложени на страшен тормоз. Поручикът и хората около него разправят, че това правели заради мене, така например войниците Илия Йорданов и Братан Стойнов, които [се] надяваха да си отидат в отпуск сега, не ги пуснаха, а пуснали други от втора смяна, когато има изрично нареждане сега да си отидат само първа смяна, както миналия път - да си отидат само четвърта смяна. Войникът Кръстьо Стоянов го преместват на пост 18 без причина и постоянно си играят с нас - фелдфебелът постоянно този войник мести, оня мести, после поручикът ги връща, с което си държание крайно отегчават и без това отегчителната служба.

Нищо не са поправили от държанието си. Ходих на 14.ІХ. т. г. да получавам мас за нас. Фелдфебелът я дава бруто за нето, така че от 1680 грама нето мас, която трябваше да получим, задържаха 80 грама за размерване, и 200 грама тежест на канчето, чисто получихме 1400 грама. 240 грама е дажбата на един войник за неделя. Същия ден видях в ядрото 1 щайга грозде и поручикът ми каза, че са дали да раздадат грозде на войниците по 100 грама на войник, обаче досега не сме получили нито грам грозде. [Аз] го видях с очите си, а не както каза за една хапка се говореше, че е дадена за постовете, но не достигна до постовете. Поручикът, не само че сам яде и раздава на свои познати жени войнишкото се полагаемо, но взема и полагаемото на ротните коне, взел 2 агнета, които са затворени в обора на конете на ротата и аз лично, пък и други са видели агнетата да ядат от сандъка с чемик.

Дошъл полковият командир Данков в Серес, веднага взводният подофицер от 18 пост му занася една кошница грозде подарък. И откъде е набрал това грозде, мислите? Войниците нямат пари, нито толкова го обичат, за да му купят - те са го крали от лозята на пост Тумба; и от другите постове постоянно се бере грозде и праща в ядрото, да яде поручикът и неговите хора. Веднъж идва подофицерът, изпълняващ длъжността фелдфебел, и каза на войника Братан Стойков: “Поручикът иска риби да му хванеш.” Времето беше студено и войникът отказа. Когато после той отиде да си иска законната отпуска, поручикът му каза: “Каквото искам от Вас, Вие го не давате, какво искате от мен?”

Тук българската армия и чиновничеството са направили по-големи “постижения”, отколкото в Русия - не съществува частна собственост. Войниците от постовете и тези от 59-и Пирински полк, от 7-а дивизионна болница, стражарите, чиновниците и работниците от железопътната линия нападат лозя и градини и берат най-безпощадно, и ако случайно там е стопанинът, питат го: “Какво търсиш в лозето?”, и ако нещо възрази - дигат пушката срещу него и той побягва и тогава като истински разбойници грабят. Един работен локомотив всеки ден минава, спира край лозята, набира грозде и си продължава. Агрономството правило оплакване до командира на Серския, но той казал: “Хванете ги и ги доведете”, което е абсолютно невъзможно войник с пушка и стражар да го хване собственикът.

На войниците почти никакъв зарзават не се дава вече 20 дни, откак съм се завърнал от отпуск, картофи не са ни пращали, веднъж ни пратиха десетина извяхнали чушки и [зеле]ни патладжана, и около 1 килограм кромид лук, това е дажбата на зарзавата за 20 дни за 7 войника. Затова войниците нападат градините й се оправдават, като казват: “Нашите загуби са несравнено по-големи, вече 8 месеца сме запас, губим с хиляди.”

Много ми е мъчно, че поручикът наглася така положението, че войниците от постовете ги тормозят заради мен, макар че те разбират, че не е заради мен, а за протеста [ми] от неговата несправедливост. Те всички разбират неговите нископробни маневри на заблуждение, но с това все повече и повече губят авторитет и уважение, само страхът от наказание и очакваното скорошно уволнение облекчава и задържа положението.

Това пиша на коленете си в едни върбалаци, защото ме следят. Хайде, приемете най-сърдечните ми поздрави.

Йордан.

17. Писмо до Любомир Лулчев от Русинка Караколева от Ксанти от15.VIII.1944 г.

Уважаеми господин Лулчев,

Не исках да Ви безпокоя и отнемам от времето. Но виждам, че трябва вече да направя това.

Ето, вече три месеца се мъча да открия подкрепителна спирка и до днес това не може да стане. А тя е така необходима за войниците. Също от един месец молим да ни се отпусне хасе или американ поне за десет престилки, за да могат самарянките да стажуват в болницата - и това не може. А болницата е пълна с ранени от акциите. Не само, че се не интересуват тук, но и на молбите, които отправяме до тях - остават нечути. Всеки се оправдава с много работа, а смея да кажа, че всеки свободен час прекарват на карти и табла в кафенетата или в ресторантите. За неплатена работа никой няма време.

Откакто е мобилизиран мъжът ми и синът ми е войник, и дойдох тука, да ги заместям в работата, аз наблюдавам какво става тука. Ех, защо не дойдете и видите с очите си всичко! Нищо не се дава редовно тука. Черната борса. В противен случай трябва да гладуваш. Ако дойде от големите някой, дадат му банкети, кажат всичко хубаво, и пак си остава същото!

Сега да продължа за “Червения кръст”. В настоятелството са избрани владиката, и то пловдивският; протосингерът за председател; директорът на гимназията; председателят на сметната палата - г-н Николов; околийският агроном. Тия тримата имат желание за работа. Околийският управител г-н Петлешков; кметът на града; председателката на женското дружество и най-после и аз.

Когато най-напред предложих откриването на подкрепителната спирка, г-н кметът остана учуден, че имало нужда от такава. Той не знаел, че минават влакове войници, че в тая горещина няма кой да им поднесе една чаша водица. Не знаел, че минават войници, които няма главата си къде да подслонят, а между тях има и болни.

Тук намерихме една къща, близо до гарата, която солниците са вземали и стои празна. Временно са я вземали военните и сега - от два месеца стои неизползвана. Господин Николов ходи при директора на солниците, но той и дума не давал да става да я даде. Ходихме също при началник гарнизона, по-право - заместник, защото другият е в отпуска. И той обещава, но нищо не изпълнява. Нито кметът, нито околийският управител искат да знаят.

Преди два дена бях при мъжа си, който е началник на армейски склад до Драма, на гара Кубер. И като пътувах, гледах как дими Балкана. Навсякъде са в акция. Има много убити и ранени. Ескадронът, където е моят мъж, беше и е още в акция. Мъжът ми е останал само с дванадесет пушки, за да пази толкова голям склад. Няма достатъчно охрана, и после се чудят защо се нападат цели села и плячкосват от шумкарите.

Като познавам момчетата, болка сви душата ми. А ние тук спим и нищо не правим за тия, що търпят толкова страдания и дават живота си за нас, оставили жени, деца и майки, всичко, що е свидно на душата.

Връщайки се, реших най-после да се обърна към областния директор г-н Клечков, дано даде съдействието си. Намерих го на сладкарницата и го помолих да ме изслуша, защото и аз съм заета, когато той е на работа. Разправих му, както и на Вас сега пиша - всичко, и го помолих да ни даде съдействието си, за да бъдем полезни на тия, що са напуснали дома си. Но, за най-голяма моя мъка, и той е като другите. Трябвало да дойде протосингерът, който е в отпуска, и тогава щял да види какво ще направи. “Но нали има заместник?” И молих, и говорих - остана си непреклонен. Помолих го да свика гражданките, да им говори, да имат съзнанието, че днес всички свободни жени трябва да станем самарянки. Защото липсват такива. Тук завършилите курсовете са чиновнички или ученички. А чиновничката не може да бъде едновременно на две места на работа. А има толкова много жени, които се чудят как да запълнят времето си и се занимават само с дребнавости. Но и затова пак чака да дойде протосингерът. И от всичко дойдох до заключението, че не иска и той нищо да направи. Тогава му казах, че тук, в Беломорието има хора, които не се чувстват българи. Че би трябвало всеки да отиде в болницата, да видят как страдат ранените.

Господин Лулчев, болницата е пълна с мухи. Няма мрежи, няма достатъчно прислуга. Говорих с лекаря, той ми каза, че има нужда най-вече от самарянки.

Казах на г-н Клечков, че ако и той не обърне внимание на молбата ни, ще пиша на г-н министър-председателя - г-н Багрянов, за да му кажа как работят тук.

Сега, г-н Лулчев, последната ми надежда сте Вие. Аз Ви моля от името на всички майки и жени, които сме изпратили синове и мъже, направете нужното, за да се открие подкрепителна спирка, да ни дадат съдействие за откриване на самарянски курс, и най-после, да ни се отпусне плат за престилки за самарянките.

Поздравявам Ви най-сърдечно от съпруга ми и мен:

(Подпис Русинка Караколева

Адрес: Караколев Донко, Ксанти

18. Заявление от рождения брат на Любомир Лулчев,

на име Тодор Лулчев, до Народния обвинител от 16.ХII.1944 г.

Вх. № 1775/16.ХII.1944 г.

До Господина Народния обвинител

Тук

Заявление

от Тодор Лулчев

Жител на гр. София, “Доростол” 55

От свое име и от името на пазителя на вещите - г-н Евтим Николов -с. Ребърково, съобщавам Ви, че в село Ребърково, в дома на г-н Евтим Николов - учител, покойният ми брат Андро Хр. Лулчев - бивш народен представител, е евакуирал между своя багаж, който е надлежно описан, и следните предмети на големия ми брат Любомир Хр. Лулчев, който е подведен от Народния съд:

1) Една желязна касетка - малка;

2) Едни галоши;

3) Едно микроскопче малко.

София

16.ХII.1944-г.

С почит: (Подпис: не се чете)

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...