Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_11_23 Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:18

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,
12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,
12-та година, (1932-1933 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Три типа хора


Размишление.

(Учителят чете темите и се спира върху следната от тях: „Когато излязла от Бога, душата имала знание; после, поради отклоняването си от правия път, тя изгубила знанието си”.)

Сега, аз ще направя възражение върху тази тема. Питам: когато децата се раждат, т.е. слизат на земята като на училище, учени ли са, или невежи? Според мене придобиването на знанието е прогресивен процес. То се придобива във време и пространство. Невежеството или незнанието са две различни неща. При това, има невежество, което е причина за нещастията на човека; има невежество, което не е причина за нещастията. Същото може да се каже и за знанието. Има знание, което е причина за нещастията, има знание, което не е причина за нещастията. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Бедният сам носи товара на гърба си; щом забогатее, той търси хора да му го носят.

Сега, да оставим този въпрос настрана. Вашата задача е да учите. Когато учите, вие сте ученици. Когато грешите, вие сте в положението на деца. Като ученик, ще учиш, ще повтаряш уроците си. Повтарянето е неизбежен процес. Всякога ще повтаряш първите уроци. И философ да си, пак ще повтаряш нещата. И музикант да си, пак ще повтаряш. Можеш ли да се освободиш от седемте първоначални тона на гамата? Колкото и да ги считаш първоначални, все ще ги съчетаваш в различни комбинации, ще изкараш нещо от тях. Като съчетаваш седемте тона с различни знаци, в края на краищата, получаваш нещо ново. Освен това, като разпределяш нотите в различни тактове, с различна трайност, пак получаваш нещо ново. Ако това става с музикалните тонове, може да си представите, какви възможности съществуват между явленията на живота.

Какво представя животът? Животът е съчетан от безброй явления и процеси, но сам той не е явление, нито процес. Животът носи блага, но сам той не е благо. Казваме, че животът произтича от любовта, но сам той не е любов. Любовта дава възможност на живота да се прояви. Например, майката е условие за раждането на детето, но то не дава условия на майката да живее. Майката казва на детето си: Знаеш ли, че аз те създадох? Това отчасти е вярно. Ако зидарят каже, че е направил къщата ми, това отчасти е вярно. Като зидар, той само е наредил камъните, но не ги е създал. Тялото е едно нещо, а човек, като същина, като реалност, е друго нещо. Човек има особен произход. Следователно, родителите създават тялото на своето дете, но същността на детето е създадена от друг, по-висок източник. Ето защо, за да се освободите от ограниченията и кривите разбирания, трябва да имате ясна, конкретна представа за нещата. Дали ти е студено, или топло; дали си облечен, или гол; обут или бос, това са временни положения, върху които няма да се спирам.

Питаш: Защо носим кожени обувки? Не знаем ли, колко много страдат воловете, като дерат кожата им. Възразяват: Ако не искат да страдат, не трябваше да стават волове. Щом е станал вол и си е направил толкова дебела кожа, иска не иска, ще го дерат. Ако кожата му беше тънка, нямаше да я дерат. От тънка кожа обувки не се правят. Ако имате два топа плат, с еднакво количество метри, но с различна дебелина, кой от тях ще заема по-голямо пространство? – По-дебелият плат. Следователно, и по-дебелата кожа заема по-голямо пространство от по-тънката. Както броят на трептенията, които мозъкът произвежда имат отношение към интелигентността, така и дебелината на кожата определя интелигентността. Както и да се определя интелигентността, тя пак остава неопределена. – Защо? -Много неща я определят. Не е лесно да кажеш, кои е интелигентен и от какво точно зависи интелигентността.

Представете си, че имате числата от 1 до 10. Това са обикновени неща. Някой ти дава девет лева. Какво можеш да купиш днес с девет лева? – Нищо. Друг е въпросът, ако имаш девет француски франка или девет долара. С тези пари можеш да си купиш нещо. Имате числата 1, 2, 3. Какво ще кажете за тях? Казвате, че те означават абсолютната стойност на нещо. Единицата означава „аз, първият човек -Адам”. Значи, всички хора, дошли след Адам, приличат на него. – По какво приличат? – По възможностите, с които Адам разполагал. Като знаете това, вие трябва да събуждате възможностите, дълбоко скрити във вас. – Невежа съм. – Това е ограничение, не е възможност. – Болен съм, имам ревматизъм в крака, не мога да ходя. – Това е отчасти вярно. Студентът, като не посещава лекциите, се оправдава с болния си крак. Какво ще каже онзи студент, който не страда от ревматизъм и пак не посещава университета? Значи и невежеството, както и болестта, са привидни причини. Не са опасни невежеството и болестта – опасни са последствията им. Отиваш някъде, почерпват те една чаша 20-годишно вино. Изпиваш го и си много доволен. То действа ободрително на организма. Щом пожелаеш да пиеш още, постепенно изгубваш приятното чувство. Ден след ден ти увеличаваш броя на чашите, докато най-после ставаш пияница. Всеки знае последствията на пиянството. Пиянството е резултат, последствие на нещо, не е реалност. Реалните неща са достояние за всички. Нереалните неща са достояние само за някой. Светлината е реалност, а сянката – нереалност. Изгрее ли слънцето, всички се ползват от неговата светлина. Обаче сянката е достояние за малцина. Седнеш под сянката на една круша. Това е само за тебе. Всички хора в дадения момент не могат да седят под тази сянка. Сенки съществуват лятно време, когато дърветата са добре разлистени. Тогава хората се разхлаждат под сянката на дърветата. Зимно време обаче и да търсите сенки, не може да намерите. Листата на дърветата са окапали, не могат да създават сенки. Ще кажете, че нереалните неща са преходни. Така е. Следователно и невежеството като нереалност е преходно, временно нещо. Щом е така, невежият ще работи върху себе си, да придобие знания и да излезе от областта на нереалното.

Да се върнем към числата. Какво представя числото две? То е един от красивите, мъчни и прогресивни процеси. От гледището на окултната наука числото две е незавършен процес. Всички спорове се дължат на това число. То е отрицателно число, но, умножено само по себе си, дава четири – положително число. По какво се отличават положителните и отрицателните числа? Казват за някого, че е отрицателен човек. В науката се казва, че онези атоми, които дават нещо от себе си, са по- положителни; атоми, които взимат нещо отвън, са отрицателни. Следователно, когато човек дава нещо от себе си, е положителен; когато взима, е отрицателен. Какво значи да те обичат и да обичаш? Когато обичаш, даваш; когато те обичат, взимаш. Взимането и даването са процеси, които съществуват и в природата. Бог е положителен – дава; ние сме отрицателни – взимаме, т.е. възприемаме. Който не възприема, иска да бъде положителен; каквото каже, думата му да се чува. Това е нещастие за човека. Добре е някога да става това, което искаш; добре е някога и да не става това, което искаш. Обаче някога е нещастие, ако не стане това, което искаш. Казваш:"Трябва да стане това, което искам. "– Така именно се явяват споровете. –" Докога ще бъда слуга на хората? Докога ще ми заповядват?" При сегашните условия на живота господарят е плюс – положителен, слугата е минус – отрицателен. При други условия обаче слугата е плюс, а господарят – минус. Когато умре човек, слагат му кръст. Значи, той се е събрал с някого.

Кръстът е знак за събиране. Какъв знак слагат на детето, което се ражда? Не може всякога да бъдеш господар, т.е. да даваш. Ще дойде ден, когато ще бъдеш и слуга – ще приемаш. Но и слуга не може да бъдеш всякога. Ще дойде ден, когато ще бъдеш и господар. В природата процесите постоянно се сменят. Ще бъдеш и господар, и слуга. И едното, и другото са временни положения. Който не разбира този закон, казва:" Искам моята дума да стане." И ако ти се случи най-малката неприятност, веднага питаш Господ защо ти се е случило това нещо; ти ли си най-големият грешник. Въпросът не е в греховете на хората. Умрял някой. Трябва ли да питате защо е умрял? Щом умре човек, ще плачете; щом се роди, ще се радвате. Ако не разбирате защо плачете и защо се радвате, вие нямате ясна представа за живота. Радваш се, че се е родило дете, защото получаваш нещо от Господа.

Бог казва:" Аз изпращам милиарди хора на земята и ако никой не дойде при мене, небето ще обеднее." Ето защо, когато две души дойдат заедно на земята, единият трябва да се върне назад. Ако хората не слизаха на земята и не се връщаха на небето, животът на земята щеше да бъде нещастен. Ако вие сте у дома си, както сте сега в класа и слушате лекцията ми, вие ще изпитвате приятност. Какво ще бъде положението ви, ако всички живеете в една стая? Това, което е приятно в класа, не е приятно в къщата. В стаята трябва да живеят един или двама души най-много. Някога и двама души не могат да се търпят. Ако е студено вън, както и да е, ще се търпят. Ако е топло, няма да се търпят.

Сега ще отнесем въпросите към себе си. Вие се интересувате от въпроса за съня, за храненето, за придобиване на знания. Днес няма да засегна тези въпроси. Те са научни, високи въпроси, като планинските върхове. Като погледнеш някого, струва ти се висок като планински връх. Това не показва, че той знае всичко. Има знания, но не е всезнаещ. Хората описват планината, но това още не е планина. Ако нарисуваш един висок планински връх, това още не е планина; тази рисунка само дава идея за планина. Характерното за планината не е само височината. Освен височината, планината има и други качества. Тя дава, значи има положителни енергии. Долината обаче взeма, възприема – тя има отрицателни енергии. Планината е благо за хората. Има ли около планината равнини, по-идеално нещо от това не може да се иска. Египтяните, които имаха добри условия, страдаха от липса на планини. За да ги заместят по някакъв начин, те създадоха пирамидите. В тях те погребваха своите умрели, но истинската причина за създаването им беше нуждата от планини. Стремежът на хората към високи къщи се дължи също така на нуждата им от планини. Фактът, че едни хора са високи, а други – ниски, се обяснява със същия закон – стремежът им към планини.

С този закон се обяснява защо едни хора са широки, а други тесни; едни са нервни, а други – разположени, магнетични. Навсякъде в природата действат две течения: положително и отрицателно. Тези течения създават различните темпераменти. Невежият и знаещият са две течения: знаещият дава, а невежият възприема. Двамата се взаимно допълват. Невежият цени знанието, а знаещият влиза в положението на невежия. Като научи нещо, невежият се радва, както детето, което изучава буквите. Щом научи една буква, то разказва на майка си, какво е научило. Майката го слуша с внимание, тя е снизходителна към него. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие, като придобиете някакво окултно знание, радвате се като децата. Говорил съм ви за истината, за любовта и в заключение на това, делите любовта на Божествена и човешка, на духовна и светска. Любовта не се дели. Бог е Любов. Как ще Го разделите?

Единствената реална сила в света е Любовта. Как ще се измени тя? Като делите Любовта на Божествена и човешка, това показва разлика в количеството. При Божествената Любов има голямо количество любов, а при човешката – малко любов. Като обичаш някого, каквото получиш от него, пазиш го, гледаш да не се загуби. Ако получиш нещо от човек, когото не обичаш, не го пазиш, готов си да го хвърлиш. Когато умре някое дете, майката плаче и нарежда, не може да го забрави. Тя запазва пелените му и, отвреме-навреме ги изважда и плаче върху тях. Тя не знае, че детето й е отишло в университет да се учи. Един ден пак ще се върне на земята, но като учен човек. Той ще й се усмихне, ще й каже нещо. Майката няма да го познае. Той ще й каже: Аз съм този, за когото ти плака. Ако не беше плакала над пелените ми, от мене нищо нямаше да излезе. Твоята любов ме повдигна. Ще кажете, че майката не трябва да плаче за детето си. Не, тя ще плаче и трябва да плаче, докато отново придобие загубеното благо. Щом го придобие, скръбта й ще се превърне в радост.

Една софиянка разказваше своята опитност. Имах едно десетгодишно дете, което умря. Много плаках, много скърбих за него. След това родих друго дете, но все продължавах да плача за първото. Второто дете растеше и се развиваше добре. Като започна да говори и да разбира, един ден то ми каза: Мамо, защо плачеш? Аз съм същото дете, което замина за другия свят. Отидох там и се върнах. Не плачи вече! Питам: Трябва ли тази майка да ходи по гробищата, да плаче и търси първото си дете? Ако човек изгуби няколко милиона лева и след време ги получи обратно, трябва ли да плаче за изгубените пари? Щом ги е по-лучил обратно, плачът за първите пари е безпредметен.

Помнете: Животът е съвкупност от отношения. Той е сложна система, основана на закони и взаимоотношения. Ако разгледате отношенията между бащата и майката, сина и дъщерята, децата и родителите, ще видите, че те почиват на особени закони и връзки, които образуват сложна система. Може да ви се вижда това невероятно, но то почива на неизменни закони. Някога се явява известен дисонанс в системата, както в музиката, но това може да се поправи. Достатъчно е да разбираш законите на музиката, за да изправиш всякакъв дисонанс. За да изправите отношенията си, изучавайте законите на любовта. Тя изправя всички недъзи. Тя разрешава всички противоречия. Кажеш ли, че някой не те обича, трябва да знаеш, защо не те обича. В случая, или си много положителен, или много отрицателен, т.е. или много даваш, или много взимаш. Каквото даваш, трябва да се отличава, да бъде качествено. Казваш: Готов съм да се жертвам за тебе. Питам: Твоята жертва чиста ли е, няма ли никакви примеси? Ако има примеси, тя няма да даде очаквания резултат. От три хиляди килограма гюл изкарват само един килограм гюлово масло. Знаете ли, колко работници и колко време е нужно, за да се получи само един килограм гюлово масло? Има смисъл човек да се жертва за нещо, ако жертвата му оправдае изразходваната енергия на работниците, времето и средствата, употребени за придобитото благо. Нима онзи, когото обичате, не ви товари? Вие носите чувалите му без никакво възнаграждение. Любещият се отличава по това, че е готов на всякакви жертви. Когато обича, човек не вижда нещата в истинската им светлина. Това е човешката любов. При такива случаи, и учени, и професори се оплитат в мрежата на любовта. Те знаят много неща, но, като се оплетат в тази мрежа, стават като деца.

Разправят един действителен случаи с един виден професор в Европа. Той бил много съсредоточен в работата си, но по едно време, студентите забелязали, че, както преподавал, изведнъж мисълта му се отклонявала; той се спирал, замислял се нещо и прекъсвал връзката на мисълта си. Студентите забелязали, че това ставало всякога, когато в аудиторията присъствала една млада, красива студентка. Може и да е било съвпадение, но студентите проследили и се уверили, че когато студентката е в аудиторията, професорът се борил със себе си, разсейвал се, а когато тя отсъствала, той бил пак тъй съсредоточен, както и по- преди. Казвате: Какво отношение може да има между студентката и този професор? Тя мислено възпитава професора и го пи-та: Можеш ли да ми кажеш нещо по любовта? Развий ми някоя лекция за любовта. Професорът казва: Не му е времето сега. Има други теми, които трябва да се развият сега.

Казвам: Ако професорът започне да се занимава с любовта, веднага ще прекъсне лекцията си и отношенията му със студентката ще се изменят. В първо време, той ходел небрежно облечен, с разрошени коси, но щом почвал да се вглежда в студентката, той се замислял, обличал се добре; той приглаждал косите си, внимавал да няма нито едно петно на дрехите си. Гледал всякога да бъде чист и спретнат. Това е вътрешната страна на любовта. Защо, когато обичаме някого, ние гледаме да бъдем чисти и спретнати, а когато не обичаме, ходим, както и да е? И в живота владее същия закон: когато праведният се облича добре, това показва, че той се е влюбил в нещо; когато грешният ходи небрежно облечен, това показва, че той е изгубил любовта си. Той казва: За мене животът няма смисъл, да става каквото ще! Той е изгубил вярата си, изгубил е своята възлюбена – изгубил е своя Господ. Вследствие на това, той не може да се примири и в него става вътрешна борба. Коя е причината за това? Господ е напуснал човека. Ако мъжът напусне жена си, има причини за това. Ако жената напусне мъжа си, и за това си има причини.

Коя е причината за изсъхване на почвата? – Слънцето и вятърът. Какво трябва да прави лятно време умният човек, за да не изсъхва лесно почвата? – Той трябва да я полива. Понякога той мисли, че Господ го е изоставил. Той сам се е изоставил, а не Господ. Слънцето ще вземе от него толкова, колкото е дало. И тогава от влагата ще остане толкова, колкото е необходимо. Тъй щото, изпитанията в света не са нищо друго, освен външните неблагоприятни условия, външната влага. Ако не разбираш законите с които работиш, когато земята ти е суха, и ще кажеш: Не се работи с тази земя. Но умният човек и от сухата почва може да изкара нещо хубаво. Той има вода в запас и ще полива почвата.

Това, което ви говоря сега, има отношение към окултното градинарство. Като знаете законите на това градинарство, ще можете лесно да превръщате неблагоприятните условия в благоприятни. Всеки има запас от влага, която може да използва, когато потрябва. Направете нужната канализация, за да впрегнете запасната влага, да я използвате при неблагоприятни условия. Ако се надявате времето да свърши работата, много ще чакате. Ще се намерите в положението на онези религиозни, които казват: Добър е Господ. – Добър е Господ, ще ви помогне, но ако имате вяра. Вие имате вярване, а не вяра. Не е достатъчно само да вярваш, че някой човек е добър. Добротата му трябва да се изяви. Какви ще бъдат отношенията между господаря и слугата, ако господарят само хвали слугата си, че е добър, работлив, без да вижда работата му. В края на краищата, отношенията им ще се развалят. Какво ще стане, ако пък слугата хвали своя господар, че е добър, милостив, без да вижда тези качества у него. Ако наистина, господарят е доволен от слугата си, и слугата от господаря, те трябва да направят нещо един за друг. Какво ще придобиете, ако говорите за Бога, че е велик, че е благ, а не вярвате в това? Наистина, велик е Господ, но вие не сте изпитали Неговото величие, не Го познавате. Хората знаят нещо за слънцето, за земята, за небесните светила, но това не е достатъчно. Много още има да учат, докато дойдат до истинското знание.

Сегашните хора са в областта на относителното знание. Те говорят за топлината, но не знаят нейната положителна и отрицателна страна. За да се справите със средата в която живеете, трябва да познавате положителната и отрицателната страна на слънцето, на земята, както и на своите мисли и постъпки. Казвате: Ние изучаваме окултните науки, те ще ни помогнат да се справим с външните условия. Те ще ни помогнат да създадем помежду си хармонични отношения. Като изучавате окултните науки, ще видите, че двама души с кръгли лица или с продълговати лица не могат да си хармонират. Те могат да бъдат в хармония, ако единият има кръгло лице, а другият – продълговато. Аз наричам тия с кръглите лица кавалеристи; те са бързи, подвижни. Под „кавалерист” разбирам човек, които езди на кон. Обаче, кавалерът ходи и без кон. Това е обикновено явление. Много хора говорят за любовта, без да имат любов в себе си. Много хора говорят за истината, без да носят истината в себе си. Следователно, и кавалеристът трябва да езди на кон, но и без да езди на кон, пак минава за кавалерист. Тогава, кое е отличителното качество на човека? – Мисълта. Човек е онзи, който мисли. Мисълта е положителна сила, тя дава; чувството е отрицателна сила, всякога взима. Ако човек има само мисли, без чувства, все едно, че нищо не е складирал в себе си. Той минава за беден. Следователно, в главата на човека се крият положителните сили, а в сърцето – отрицателните. Под лъжичката на човека се намира стомашният мозък, т.е. симпатичната нервна система. Кажат ли за някого, че е богат, разбираме, че той е складирал богатството си в своята житница – стомахът. Не е лошо, че стомахът на някого е богата житница, но той не трябва да се пълни чрезмерно. Колко храна може да събере човешкият стомах? Това зависи от мозъка. Между стомаха и мозъка има известно отношение: ако стомахът е в изправност, и мозъкът ще бъде в изправност. И обратно: ако мозъкът е в изправност, и стомахът ще бъде в изправност. Следователно, главата се лекува чрез стомаха, а стомахът – чрез главата. – Беден съм, как да си помогна? – Ще мислиш. Чрез мисълта ще си обясниш, защо си беден и защо – богат. Сиромашията и богатството са полюси на живота. Можеш ли да бъдеш само богат? Щом си богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството и сиромашията вървят ръка за ръка. Ако в едно отношение си учен, в друго ще бъдеш невежа. Няма човек в света, който да не е бил или да не бъде невежа.

Казваш: Бог е създал света. – Каква представа имаш ти за света? Когато светът се е създавал, ти бил ли си там? -Учените хора са създали различни теории за света. – Тия учени били ли са свидетели на създаването на света? Обаче, има същества с Божествено съзнание, които са участвали при създаването на света и знаят, как е станало това. Един ден, когато отидете на другия свят, там ще срещнете професори, които ще ви говорят за създаването на света. Те ще ви представят картини, които ще хвърлят светлина върху този въпрос. Колкото в по-висок свят се качвате, толкова по-ясна представа имате за създаването на света. Там вече няма да гледате само картини, но ще ви разхождат във всички области, да видите това, което сте слушали от професорите. В половин час, вие ще видите всичко онова, което се е създавало милиони години. Така ще се домогнете до истинското знание.

Положителните и отрицателните сили имат отношение към здравето и болестта. Здравето е положително състояние, а болестта – отрицателно. Човек не може да бъде всякога здрав. Ако не боледува, той скоро ще ликвидира с живота си. Болестта калява човека. Забелязано е, че хора, които са боледували много в детинството си, са много по-издръжливи от онези, които никога не са боледували. Който никак не е боледувал, още първата болест го отнася в другия свят. Които е боледувал много и се е калил, като заболее, скоро се справя с болестта. Не е добре една болест да се задържа с дни и месеци у човека. Заболее ли, за два-три деня той трябва да се справи с болестта. За умния болестта представя една възможност за постигане на нещо. Според мене, болестта представя една красива жена. Като посети своя възлюбен, тя го разтърсва, простира го на леглото. След това го помилва малко и си отива. Болестта има желание да накара човека да си почине. Това се отнася до работливия. Мързеливият и без болест си почива.

Трудолюбието и мързелът са две състояния, еднакво необходими за човека. Лошото в мързела е това, че човек се поддава на него и не иска да работи. Трудолюбивият има желание всякога да работи. Не, нужно е понякога и той да бъде мързелив – да си почива. Красотата и грозотата са също две състояния. Какво ще кажете за доброто и злото? Добрият всякога дава, той е положителен, ЗЛИЯТ всякога взима, той е отрицателен. Някога и злият дава, но по отрицателен път. Удари ти две плесници и с това ти предава нещо от себе си. В този момент, добрият приема. По отношение на злия, и добрият е лош. – Защо? – Защото го намира страхлив. Той му казва:” Ти си баба, страх те е да удариш някого, да му предадеш нещо от твоята енергия .Това е неразбиране. Приятно ли е да удариш някого? – Не е приятно. Ако искаш да дадеш нещо, дай го по положителен път Приятно ли е всякога да се дава на човека?

Представете си, че моето огнище е пълно с огън. Вие дохождате при мене, и аз ви предлагам една лопата от жаравата на моя огън. Искам да държите жаравата в ръцете си. Приятно ли е това даване? На място ли е то? Казвате: Не искам тази жарава. – Защо? – Гореща е, ще ме изгори. По същия начин вие отказвате, когато някой ви предлага пари – Защо не искате парите? – Огън са те, ще ви изгорят. 0тивате при един банкер, да искате пари, но веднага се отказвате от тях. Той иска голяма лихва – 50 %. В една година само дългът ви ще се удвои. Ако задържате парите десет години, цял живот няма да се изплатите на банкера. Казвам: Не взимайте пари под лихва. Това значи: Не оставяйте една грешка неизправена. – Защо? – Много същества ще използват тази грешка за свои лични интереси и с това ще увредят на вас. Следователно, ако не изправите живота си, други същества ще го използват вместо вас. Те ще използват вашия капитал, а вие ще останете с празни ръце.

Един адепт в Индия, правел различни опити пред хората за пари. Това било една негова слабост. Един от неприятелите му постоянно го дебнел, да му направи някаква пакост. Адептът имал обичай да се заравя в земята, където прекарвал по няколко месеца. Един ден той решил да направи този опит пред публика, да покаже, как се заравя в земята, дето прекарва без въздух известно време. Той приготвил дупката предварително. Неприятелят знаел това и, без да го забележи някой, напълнил дупката с червени мравки. Адептът се заровил в земята, но този път не могъл да излезе,станал жертва на мравките.

И тъй, ако и вие правите неразумни опити в живота си и грешите, червените мравки, те собствените ви грешки ще ви изядат и няма да се върнете повече в домовете си. Следователно, допуснеш ли една грешка в живота си и не я изправиш, твоят неприятел ще пусне червените мравки срещу тебе, да те изядат. Грешките са живи същества, които постоянно работят против вас, докато ви изядат. Ако съзнанието ви не е будно, те ще ви оглождят, както червеите и ще ви отнемат живота.

Сега, аз не искам да ви плаша, но казвам, де се крие опасността в живота ви. Не говоря за обикновените грешки, които стимулират човека. Няма човек в света, които да не греши. Било в писанието, смятането или четенето, все ще направи поне една малка грешка. Привилегия е за човека да направи една грешка, но той трябва да я изправи. Ако не я изправи, тя ще му причини голямо нещастие. Който греши и изправя грешките си, той е умен човек. Започваш една работа, но не върви добре. – Защо? – Допуснал си една малка грешка. Върни се да изправиш грешката си и после продължавай работата си. Малката грешка спъва хода на цялата работа. Искаш да се молиш на Бога, но не знаеш как. – Защо не знаеш? – Защото заставаш пред Бога като цар или като велик учен. Не, ще съблечеш царската си мантия, ще се освободиш от съзнанието на твоето величие и ще облечеш дрехата на смирението. Ще застанеш пред Бога като обикновен човек и така ще се молиш. Явиш ли се като цар, ще те приемат като цар, ще ти отдадат всичкото почитание, но няма да получиш това, което душата ти желае.

Казвате: Големи противоречия срещаме в живота си. Ето, де се крият противоречията. Млада мома застава на молитва, иска от Бога да й даде един красив, добър момък. Знае ли тя, какво представя красивият момък? Той е цяло царство. Не е лошо желанието й да обикне красивия момък, но страшно е, че тя иска да го владее, да й стане слуга. Значи, тя носи в себе си съзнанието на царица, която иска да заповядва. Каквото заповяда на момъка, той веднага да го изпълни. И при това положение, Бог изпълнява желанието й, дава й един красив момък. До едно време той с готовност изпълнява нейната воля, но един ден съзнанието му се пробужда, и той казва: От този момент не се подчинявам! Докато момъкът не съзнава силата на своята красота и мисли, че принадлежи само на своята възлюбена, той й се подчинява. В който момент се осъзнае и разбере, че носи богатство, което може да бъде достояние на всички, той казва: Свърши се вече! Никого не слушам. Сега и аз мога да заповядвам.

Казвате: Защо Бог създаде такъв свят? – Светът е красив, но понеже вие не виждате тази красота и разумност, отговарям на ваш език: Бог създаде този свят, за да се карат момите за красивия момък. Има ли нещо лошо в това? Хиляди хора отиват на чешмата да черпят от нейната чиста вода. Има ли нещо лошо в това? Има ли нещо лошо или неморално в това, че една мома е недоволна от друга, която погледнала красивия момък, възлюбеният на първата мома. Скарали се двете моми. Нека се карат! Ще се карат, докато дойдат до съзнание, че красотата е достояние на всички хора. Позволено е на човека да гледа всички красиви форми, които природата е създала. Лошо е, когато красивата форма събужда твоето недоволство. Казваш: Защо този човек е красив, а аз съм грозен? – Ако беше красив, хората щяха да се карат за тебе. За красивата мома се карат най-малко десет момци, а за грозната никой не се кара. Като я видят, казват: Тази мома не заслужава погледа на хората. Момъкът и момата са символи, живи образи. Красивият момък стои в долината, а десетте моми се спущат от планината; всяка мома иска да отиде в долината, където е благото на живота. Като се срещнат, те неизбежно ще се сблъскат. Друг е въпросът, ако вървят по равно, по гладък път. Равният път не предизвиква никакво сблъскване.

Сега, като изнасям нещата по този начин, в душата ви се заражда недоволство и се питате, защо Бог постъпва така с вас. – Как искате да постъпи Той? Какво ще придобиете, ако Бог постъпва с вас така, както вие желаете? Щяхте да бъдете господари, да заповядвате на хората. Каква полза ще имате от това? Какво ще придобиеш, ако от сутрин до вечер даваш заповеди на хората и те изпълняват твоите заповеди? Казваш: Има смисъл да бъда господар, поне независим ще бъда. – Това е заблуждение. Колкото и да искаш да си независим, не може. Най-малко ти си зависим от земята, върху която стъпваш; ти си зависим от водата, която пиеш; от въздуха които дишаш; от светлината която възприемаш. Можеш ли, при това положение да бъдеш независим? Казваш: Искам да бъда само слуга, да служа. – И това не може да бъде. – Защо? – Служенето е толкова необходимо за слугата, колкото и за господаря. Има общи неща, еднакво задължителни за всички хора.

Сега, като говоря за числата, казвам: Числото едно, т.е. единицата е положително число; двойката е отрицателно число, а тройката – неутрално, т.е. число на равновесие. То е волята в човека – равнодействащата сила. Значи, умът е положителната сила в човека, сърцето е отрицателната сила, а волята – неутралната. Ако волята ти не е силна, нищо не можеш да направиш. – Не можеш да регулираш силите на ума и на сърцето си. Волята, като равнодействаща сила, може да регулира човешкия ум и човешкото сърце. Какво ще направиш само с ума си, като положителна сила, или само със сърцето си, като отрицателна сила? Ще кажеш, че умът е господар, а сърцето – слугата. Важно е, че и господарят и слугата трябва да бъдат еднакво почтени.

Първото нещо, което се иска от вас, като ученици, е да работите върху себе си, да облагородите своя характер. Който не иска да работи, съзнателно се спъва, като мисли, че с вярата си в Христа, всичко ще му се даде наготово. Не е така. И Христос, като дойде на земята, каза: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил. Дойдох да работя”. Щом Христос дойде да работи, да изпълни Божията воля, да проповядва Словото Му от град на град, и ти ще работиш. Казваш: Вярвам в Христа. – Живееш ли като Него? Ако вярваш в Христа, защо си недоволен?

Какво ще кажете за Христа, богат ли беше, или беден? Господар ли беше, или слуга? В едно отношение, Той беше богат, а в друго отношение – беден. В едно отношение Той беше един от най-големите господари, а в друго отношение – един от най-достойните слуги. В едно отношение, Христос беше голям праведник, но понесе греховете на човечеството. Кой каквито грехове правеше, всичко се туряше върху главата на Христа. Той беше господар, но на себе си, затова казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема”. Въпреки това, туриха на главата Му трънен венец и се поругаха с Него. Христос понесе всичко заради любовта си към Бога. Питам: Защо трябваше да бият Христа? Той опита върху себе си свободата, която даде на хората. Бог запита Христа: Като даде свобода на хората, даде ли си отчет, готови ли са те за тази свобода? Те Му казаха: Ти ни даде свобода, следователно, ние имаме право да Те бием. Ще се проявим такива, каквито сме. Христос научи един велик урок. Обаче, и хората, като се бият помежду си, ще научат един велик урок, че няма смисъл да се бият. Боят не разрешава въпросите. Какво се ползва човек, ако при един бои счупи крака или ръката си?

И тъй, освободете се от заблужденията. И боят има своето място. Да знаеш, как да биеш, това е голямо изкуство. Много деца са невъзпитани, защото не са опитали силата и действието на пръчицата. За малките деца има малки, тънки пръчици, с които майките отвреме-навреме трябва да ги потупват по меките, дебели места на тялото. Всеки удар трябва да пада музикално. Ударът трябва да пада върху своята равнодействаща сила. Много майки и бащи не знаят, как да удрят. Пръчицата не пада на място, затова ударът се връща назад, към тях. Когато синът и дъщерята бият родителите си, това показва, че пръчицата не се е вдигала и слагала правилно върху тях. Преди няколко дни, дойде при мен един господин и се оплака от сина си. Толкова невъзможен бил, че бащата се принудил да избяга в манастир. Синът искал даже да го убие. Главата му на няколко места била контузена от ударите на сина.

Сега и у вас се явява мисълта: Страшно нещо е да те бие синът ти! – Страшно е, но този син е в самите вас, във вашите мисли и чувства. Ако не можете да възпитате своите мисли и чувства, и те, като вашия син, ще турят край на живота ви. Тъй щото, не е въпросът, кой е създал света и как го е създал. Светът е създаден по известни закони. Ваша задача е да изучавате тези закони и да определите отношенията си към света. Там законите действат по определен план. Както аз разбирам тези закони, намирам, че вие не сте наредени в класа, както трябва. Не сте наредени по степента на своето развитие. Например, човек с нервен темперамент, трябва да седи при сангвиник. Този с развито благоутробие да седи при човек, умствено развит. Ако се наредите правилно, според темпераментите, всички ще бъдете доволни. Ако двама дипломати седнат един до друг, те ще бъдат неразположени, ще им се доспи. Така си обяснявам, защо някои хора обикновено дремят. И дрямката се подчинява на известен закон. В различните събрания, на сто души, един има право да дреме; на хиляда души, десет могат да дремят; на 2000 души – двадесет и т.н. Това е правило. Ако хората не се нареждат по закона на хармонията, числото на спящите е повече, отколкото трябва.

Един американски проповедник намислил да приложи един метод, чрез които да събужда спящите слушатели. Най-после, решил да свърже всички столове с електрическа жица за органа. Като задремвал някой от слушателите, той натискал един от клавишите на органа. Звукът веднага събуждал заспалия. Една от причините, да заспиват слушателите е, или че се говори на тема, която знаят, или на тема, която не ги интересува. Човек всякога не се интересува от един и същи предмет. Ако предметът е нов и го интересува, той е в положението на гладния. Каквото ядене и да се даде на сития, той го погледне и казва: Не ми се яде. За да заинтересуват човека, трябва да му изнесеш нещо специфично, което да обхване цялото му внимание. Една сестра ходила в града, дето научила нещо ново и идва да го съобщи на другите. След нея идват втора, трета, четвърта, всички съобщават същата новина. Който слуша една и съща новина няколко пъти, трябва или да напусне стаята, или да заспи. Сестрата трябва да бъде умна. Като иска да съобщи новината, първо трябва да разбере, дали преди нея някой не я е съобщил. Окаже ли се, че на повечето е известна новината, тя трябва да си мълчи. В противен случай, нека не се обижда, като види, как един след друг я напускат, или започват да заспиват.

Същото се случва и с възгледите на хората. Едни казват: Да живеем братски. Втори, трети казват: Да живеем братски. Който слуша, отегчава се. Важно е да се живее братски, а не само да се говори. Един ще говори, друг ще живее братски. Стремете се, всеки ден да имате по една нова мисъл върху която да работите. Например, нова е мисълта за числата. Вземете, числата от едно до три: единицата, като положително число; двойката, като отрицателно; тройката, като неутрално число, като равнодействаща сила. След това изберете по пет положителни типа и по пет отрицателни. Интересно е всеки да си отговори, въз основа на какви качества определяте положителните и на какви отрицателните типове. Аз няма да ви дам готови образци, вие сами ще ги намерите. Ония, с продълговатите лица, са повечето положителни, мъжки типове. От ония, с овалните лица, едни са положителни, а други – отрицателни.

Човек с дебели вежди има положителен характер, той дава. Ако веждите са тънки, изписани, те показват отрицателен тип. Дебелите, увисналите мустаци говорят за положителен тип. Тънките мустаци показват отрицателен тип. Голямото ухо е на човек с положителен характер; големият нос – също. Когато носът изтънее, изгуби широчината си, това показва човек с отрицателен характер. Обаче, не всеки човек с голям нос е положителен тип. Това са относителни неща. Носът трябва да има определена дължина и широчина. Когато брадата горе е широка, това показва положителен тип; ако брадата горе е тясна, това определя човека като отрицателен тип. Широката брада долу показва положителен тип на физическия свят, а отрицателен в умствения. Търсите ли човек за физическа работа, гледайте брадата му да бъде долу широка. Търсите ли човек за умствена работа, гледайте брадата му да бъде долу тясна, заострена. Каквото и да се говори, човек проявява това, с което е роден. В това отношение, аз съм правил ред опити и съм се убедил в казаното.

Тук имаме един брат бояджия, за когото ще кажа нещо, но да не се обижда. Той е умствен тип. По едно време дойде в дома ни на ул. „Опълченска” № 66, да работи. Даде му се една работа, но той я остави наполовина, не я завърши. Реши да замине за Варна и напусна работата. По устройство на лицето и черепа, той се отегчава от големи работи. За него са малките работи; докато започне една работа, да я свърши. Той обича разнообразието, не може да се наеме за работа, която ще продължи цяла година. Мнозина от вас имат характера на този брат. Ако им се даде една голяма работа, скоро ще се отегчат, ще ги хване огън и ще я напуснат. Те стават негативни, искат повече да възприемат, по-малко да дават. Като познава характера им, господарят трябва да им дава почивка отвреме-навреме.

Казвам: Според Мойсеевият закон, човек трябва да работи шест дни, а на седмия да почива. Този закон е отживял времето си. В бъдеще, законът ще е точно обратен: шест дни ще почиваш, един ден ще работиш, за да асимилираш физическата енергия в себе си. Ако аз създавам закона, ще наредя четири работни дни, а три – за почивка. Един ден, когато човек стане повече положителен, а по-малко отрицателен, той ще работи малко. Не ви съветвам да работите много. – Защо? – Имам предвид вашето физическо състояние. Една сестра се оплаква от умора. Чуете ли това, съберете се пет положителни сестри и я посетете, като всяка от вас й каже по една ободрителна дума. Тези думи ще я освежат. Вие гледате на този метод с пренебрежение и казвате: Човек трябва да бъде сериозен, вдълбочен в себе си. Оставете това настрана. Когато искаш да се концентрираш, бъди далеч от хората. Може да бъдеш и между хората, но така да се вдълбочиш, че никой да не те забележи. Страданието учи човека, как да се концентрира. Когато дойдат големи страдания и природата се вдълбочава в себе си.

Сега от вас се иска усилена работа. Оставени сами на себе си, мнозина се отпускат. Свободата не ви импулсира още. Сестрите работят доста добре, но знания им липсват. Образуваха се групи от братя и сестри, но някои от тях се спъват от мисълта, че едни са повече напреднали, а други – по-малко. Не се заблуждавайте. Истински напреднал е онзи, който може да превърне желязото в злато. Който не може да направи това превръщане, не е напреднал. Ще кажете, че сте чули много неща, но малко сте реализирали. Слушали сте за Божията Любов, но не сте я приложили. Виждате известни прояви на любовта, но кои са проявите на истинската любов? Често човек, след скърби, е изпитвал по-високо състояние на любовта, но и то не съдържа качествата на великата Божия Любов.

Да вкусиш от Божията Любов, това значи, да се намираш пред оазиса на пустинята. При всички мъчнотии и страдания, тя дава сила на човека да ги понася с радост. Това значи, да носиш реалността в себе си, да разполагаш с ключовете на всички станции. Достатъчно е да натиснеш ключа на една станция, за да се свържеш с нея. Казано е в Писанието: „Който люби Бога, преди да е поискал нещо, ще му се даде”. Ако не любиш Бога, колкото и да се молиш, няма да ти се отговори. – Защо? – Защото е зает, не може да се занимава с тебе. Някога ще чакаш отговор месеци и години – зависи, какво искаш и как искаш. Ако имаш нужда от хляб, веднага ще ти отговорят. Искаш ли милиони, много време ще чакаш. Все ще ти отговорят някога. – Как ще стане това? – Или ще те осиновят, или на лотария ще спечелиш. От тебе се иска постоянство и вяра.

Помнете: Не е материалното богатство, което осмисля живота. Човек се стреми и към вътрешно, духовно богатство. За тази цел, той трябва да се свърже с разумния свят, с напредналите същества. Истинското богатство се крие във великите души. Никой не може да се развива, ако не се свърже поне с един велик дух. Значи, прогресът зависи от великите души, които минават край вас и ви оставят своето благословение. Ако слънцето не изгряваше, животът щеше да се прекрати. Наблюдавайте изгряването на слънцето, да видите, как се менят багрите му. В това е красотата на живота. Една от задачите ви на земята е да се научите да служите. Може да свършите университет, да станете професор, но в края на краищата, ще ви изпитат, доколко сте научили изкуството да служите. Няма по-красива и достойна работа от служенето. Който е научил това изкуство, той е придобил знанието на живота. Който не го е научил, се счита за нещастен. Служи на другите така, както искаш да служат на тебе.

За следния път ви давам задача: всеки от вас да намери по един положителен, отрицателен и неутрален тип. Има хора, които от рождение са положителни, други – отрицателни, а трети – постоянно се сменят, ту положителни, ту отрицателни. Вие трябва да знаете времето, кога един човек е положителен и кога – отрицателен. Ако не знаете това, нищо не сте постигнали. Не можеш да бъдеш всякога положителен, или отрицателен – ще се сменяш: някога ще заповядваш, някога ще ти заповядват; някога ще даваш, някога ще вземаш. Единственият, Който всякога е положителен, е Бог. Той нито заповядва на някого, нито съди. Той гледа еднакво и на злото, и на доброто. От доброто не се възхищава, от злото не се възмущава. И доброто, и злото имат еднакви отношения към Бога. Когато Божественото добро дойде между хората, то има отношение към тях, като зло. Как ще разберете това, не е важно. Може да го разберете, може и да не го разберете.

Т. м.

10 Лекция от Учителя, държана на 23 ноември, 1932 г. София – Изгрев.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10844 Мнения:

Публикувано 19 декември 2013 - 08:49

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,
държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,
ИК "Жануа'98",  София, 2008 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Трите типа хора – положителен,

отрицателен и неутрален


5 часа сутринта

Добрата молитва

(Учителят чете темите и върху една от тях се спира. Някой е писал: „Когато душата е излязла от Бога, тя е имала знания, но после, поради отклонението си от този път, тя е изгубила знанията си“.)

Сега аз ще направя едно малко възражение на тази тема. Питам: Децата, които се раждат в един дом, т.е. идват на училище, учени ли се раждат или не са учени? Учени ли са те или невежи? С други думи: когато хората излизат от Бога, учени ли идват или невежи? Когато говорим за знанието, то е прогресивно, то е във време и пространство. Вие не смесвайте невежеството с знанието или с незнанието. Има два вида невежество. Понякога невежеството се взима като причина на всички нещастия в света. Това отчасти е вярно. Всъщност невежеството не е причина за всичките нещастия, за всичките злини. Знанието е причина за нещастията, а не невежеството. Така мислят и много учени. Защо мислят така? Когато човек е сиромах, той сам носи товара на гърба си, а когато забогатее, той търси вече хора, които да му го носят. Той плаща на други хора да му носят товара.

Сега да оставим този въпрос, да дойдем до друго едно понятие. Когато правите погрешки, вие минавате като деца, поставяте се в положението на децата, а когато учите, минавате на мястото на ученици. На първо място, ученикът трябва да учи. Не, има едно повторение, което е необходимо, неизбежно повторение е то. Запример ученикът никога не може да се освободи от първите уроци, той постоянно трябва да ги повтаря. И велик философ да се родиш, пак трябва да повтаряш нещата. Ти от седемте ноти не можеш да се освободиш. Колкото да ги считаш детински, ти ще ги туряш в едно отношение, в друго отношение ще се чудиш как да ги комбинираш, за да изкараш нещо от тях. Това ново комбиниране на седемте ноти с различни знаци, все дават по нещо ново. После, разпределението на тактовете, според правилата на съвременната музика, според траенето на нотите, дали са осминки, четвъртинки, шестнадесетинки или 32-ни или 64-ни, все дават нови неща. От 64-тинките нагоре не се знае, какви ноти има. Та какво ще кажете тогава за живота? Какво представя животът? В живота има процеси, но сам животът не е процес. Животът е едно благо, но самият живот не е благо. Ние казваме, че животът произтича от любовта. Отчасти е вярно това. Любовта дава възможност на живота да се прояви. Майката, запример дава повод на детето да се роди, но детето не дава повод на майката да живее.

Някой казва: „Ти не знаеш ли, че майка ти те създаде?“ Това отчасти само е вярно. Когато един зидар дойде и ми направи една къща, отчасти само е вярно, че той е направил къщата. Той само тури камъните, но камъните са работени от други работници. Той направи къщата, но не направи и мене, който живея в тази къща. Та тялото, което е създадено, е едно нещо, но онази същина или реалност, която вие представяте сами по себе си, тя има съвсем друг произход. Сега нещата трябва да бъдат конкретно дефинирани, за да се освободите от временните ограничения и разбирания: че ви е студено или топло, че сте облечени или не, че имате шапка от кашмирска вълна, че обущата ви са направени от хубава кожа. Всички тия неща са външни, върху които няма да се спирам. Някой казва: „Ти защо носиш тези обуща, знаеш ли волът колко е страдал?“ Някой ще възрази: „Щом волът не е искал да страда, да не е ставал вол. Пък като е станал вол, да не е направил такава дебела кожа, че да я дерат. Щом е направил такава дебела кожа, всеки ще я дере. Я, да си направи една тънка кожа, да видим кой ще я дере.“

Тогава рекох, площта, която заема мозъкът или неговите възприятия са причина до известна степен за интелигентността на човека. Ако имаме два топа плат: единият – тънък, копринен, а другият – дебел, който има два милиметра в диаметър, питам: кой от двата топа ще заеме по-голямо пространство? – Дебелият плат, разбира се. Тогава рекох, когато кожата е по-дебела, тя заема по-голямо пространство, но когато е по-тънка, тя заема по-малко пространство. Следователно когато мозъкът възприема повече трептения, той заема по-голяма площ. Площта не е нещо статистическо, то е възможност в даден случай. Щом нещата се определят, с това определение заедно се изгубва и онази дефиниция, която прави предметите по-ясни.

Запример вземете числата 1,2,3,4 и т.н. до 10-те са обикновени работи. Дава ви някой 9 лева, например и вие ги употребявате за нещо. Но какво представят българските девет лева тези години? Какво може да направите с тези девет лева? Ако те са 9 швейцарски лева, или поне девет долари, те все пак представят една сметка над хиляда лева. Представете си, че вие в същност не знаете какво представят числата 1 и 2. Вие умножавате числото 2, но то никога не може да се умножи. То представя едно абсолютно число в природата. Това, което изработва двойката, когато се проявява, то е че дава числото три, но и тройката е абсолютно число. Като дойдете до тройката, ако не разбирате абсолютната стойност на това число, вие казвате: „Аз, първият човек.“ Първият човек е бил Адам. И в последствие всички хора, които са дошли след Адама, мязат на него и във възходящата, и в низходящата степен. Като се казва, че хората мязат на Адама, това не значи, че те мязат на него по прегрешенията си, но по възможностите, които се крият в тях.

Сега вие трябва да събуждате възможностите, които се крият във вас. Невежеството, това е ограничение, което произтича от външни причини. Например боли ви кракът, имате ревматизъм и по причина на тази болка вие не можете да отидете на лекциите си, ако сте студент, или на църква, ако сте религиозен човек. Всичко отдавате на крака си. Обаче има случаи, когато и да не ви боли кракът, пак не отивате нито на църква, нито посещавате лекции. Значи отчасти е вярно, че болният крак служи като причина за неотиването ви на църква или другаде някъде. Тъй щото и невежеството понякога е привидно. Опасни са последствията, които могат да дойдат от невежеството било или от някакъв недостатък или слабост у човека. Представете си, че пиете малко вино от 15 годишното. Първата чашка винце ви действува ободрително, вие изпитвате една приятност, едно стопляне на корема. След това пиеш втора, трета и повече чашки, след което ставаш пияница и постепенно изгубваш общественото си положение. Съзнанието на пияницата се разширява толкова, че той изгубва общественото си положение.

Рекох, пиянството е последствие, но не е реалност. Реалните неща се дефинират по следния начин: реални неща са тия, които са достояние за всички. Нереални неща са тия, които се отнасят специфично до някой, в даден случай те не засягат всички. Вземете например светлината, колкото и да е относителна, нейната реалност е достояние на всички. Сянката обаче, е специфична, тя е достояние само за някои. В даден случай само някои могат да седят под сянката на една круша или на едно дърво. Това не е нещо реално. Малко хора има, които могат да се ползуват от сянката. Някои хора лятно време могат да седят под сянка. Сенките, нереалните неща ние сами си ги създаваме. Невежеството ние сами го създаваме. Сянката например служи за разтуха в горещите дни, а в студените дни и да искаме да си създадем такава разтуха и разхлада, не можем. Зимно време листата в нашите места окапват, вследствие на което, не може да се създадат сенки. Сега вие можете да извадите една аналогия. Всички нереални неща са преходни. Такова нещо е и невежеството. Когато слушаме някой певец да пее или някой поет да декламира, ние намираме, че всичката песен или поезия седи в съпоставянето на думите. Не е само до външната форма. Всичко седи и в съдържанието, в което непременно трябва да има някакво знание.

Рекох, числото две представя мъчните процеси в света. Числото две представя един от най-красивите процеси, то е процес на прогреса. При този процес в окултната наука числото две винаги се разглежда като незавършен процес. Всички спорове седят в числото две. Когато числото две, което е отрицателно, умножиш на две, т.е. само на себе си, дава числото четири, което е едно положително число. По какво се отличават отрицателните и положителните числа? Казват за някого: „Той е отрицателен човек.“ Това показва, че онези атоми, които дават нещо от себе си, едновременно изпущат и положителни атоми. Онези атоми, които изпущат електрони от себе си, са положителни, а другите, които взимат, са отрицателни. Следователно когато човек дава някога от себе си, той е положителен.

Питам: каква е разликата да ви обичат и да обичате. Когато ти обичаш, даваш нещо от себе си, а когато тебе те обичат, ти взимаш. Следователно тези два процеса са необходими и съществуват в природата. Бог е положителен. Той дава нещо от себе си, а ние сме отрицателни и трябва да възприемем. Всеки, който не възприема, той иска всякога да бъде положителен, думата му да се чува, каквото каже, да стане. Това е най-голямото нещастие. Няма по-голямо нещастие от това, да стане това, което ти искаш, а някога е хубаво да стане това, което ти искаш. Някога пък е нещастие да не стане това, което ти искаш. Някой казва: „Трябва да стане това, което аз искам.“ Това на половина е вярно. В това седи всичкия спор. Ти казваш: „Най-после аз няма да им бъда слуга.“ В сегашното положение господарят е плюс, слугата е минус. Това е в едно отношение, а в друго отношение слугата е плюс, а господарят е минус.

Когато някой човек умре, турят му кръст. Това показва, че той се събрал с някого. А когато човек се роди, какво му турят? Човек не може да бъде всякога господар, т.е. той не може всякога да дава. Ще дойде време, когато той ще бъде слуга, ще приема. Човек не може да бъде и всякога слуга, ще дойде време, когато ще бъде господар. Процесите едновременно се сменят. Ти ще бъдеш и господар, и слуга, но и едното, и другото са временни положения. Ако вие не разбирате този закон, ще кажете: „Моята дума да стане!“ И ако ви се случи и най-малката неприятност, ти веднага питаш Господа: „Защо ми се случи това нещо? Аз ли съм най-големият грешник?“ Въпросът не е за греховете на човека. Ако се случи да умре някой в дома ви, вие казвате: „Защо умря?“ Ако пък някой се роди в дома ви, вие се радвате. Това показва, че вие нямате ясна представа за света. Като се роди някой, вие се радвате, като умре някой, вие скърбите. При раждането на някой човек, вие се радвате, защото сте получили нещо от Господа. Господ казва: „Аз изпращам толкова хора на земята, но ако никой не идва при мене, тогава Небето ще осиромашее.“

Следователно ако двама дойдат на Земята, един трябва да се върне назад. Ако хората не се връщат назад, знаете ли какво зло щеше да бъде? Ако вие се намирате в дома си, като в клас сега, да слушате моята лекция, на вас ще ви е приятно, но ако също толкова души живеете в една къща, какво ще бъде положението ви? Това, което е приятно в клас, не е приятно в дома. В къщата ви трябва да има един или двама души най-много. Често и двама души не могат да се търпят. Ако е студено, както и да е, ще се търпят, но ако е топло, няма да се търпят.

Сега ще пренесете нещата към себе си. Сега не е въпросът, как спите вие. Въпросът за съня аз съм го оставил, не го засягам, той е научен въпрос. После, защо хората са невежи, и този въпрос оставям настрана. Знанието трябва да дойде. Казвате: „Този човек е учен, а онзи е невежа.“ Това са планински върхове. Като погледнеш някого, ти го виждаш като планински върх, но това още не показва, че той има знания. Какво нещо е планината? Хората описват планината, но това, което те описват, то не е планина. Ако ви начертая един висок върх, това не е планина, то е само една идея за планината. Планината не се характеризира само с височина. Височината е само едно от качествата на планината, тя има и други качества. В дадения случай планината е положителна, а долината е отрицателна. Долините са места, които само възприемат, а високите планински върхове са места, които дават. Значи, ако има някъде планини, това е едно благо за хората, и ако тази планина наоколо си има равнище, по-идеално нещо от това няма. Египтяните, които иначе имаха добри условия, те имаха равнини, но нямаха планини. Те създадоха пирамидите, само за да имат планини. Това, че в пирамидите те погребвали своите умрели, това е било привидно така, всъщност пирамидите представяха за тях планини. Та ако мястото е равно, все таки човек трябва да си направи една пирамида някъде. Този стремеж у хората, да си правят високи къщи, се дължи на същия закон. И това, че едни хора са високи, а други по-ниски, това се дължи пак на същия закон. Едни хора са по-широки, а други по-тесни. Едни са по-нервни, други по-разположени и това се забелязва и в темпераментите на хората. Това се дължи пак на същите закони. Значи едното течение е положително, другото е отрицателно. [Но щом] се дойде до знанието и невежеството, те вървят заедно. Само невежият може да се учи и само ученият може да оцени невежеството, и само невежият може да оцени знанието. Когато невежият научи нещо, той се радва, както когато детето научи някоя буква, то се радва. Като се върне от училище, то започва да разправя на майка си, какво е научило в училището и майката го слуша, тя е снизходителна.

Та сега и вие, като сте придобили известни окултни знания, радвате се. Аз съм говорил много в окултната наука, какво нещо е любовта, какво нещо е истината. После вие делите любовта на Божествена и на светска. Любовта не може да бъде нито Божествена, нито светска. Само Бог е Любов. Единственото реално нещо в света е Любовта. Може ли любовта да се изменя. Когато се говори за Божествена и за светска любов, има се предвид количеството на любовта. В светската любов има по-малко количество любов, а в Божествената има по-голямо количество любов. Запример ако някой те обича, каквото му попадне от тебе, той ще го пази, ще го крие в джоба си, близо до главата си, ще го счита за свето нещо. То може да бъде някой косъм от тебе или някой лист или друго нещо. Ако пък не те обича, каквото му падне от тебе, ще го захвърли настрана. Това е едно общо чувство у всички хора почти. Когато детето на някоя майка умре, тя му запазва пеленичките и като ги види, легне на тях и започва да плаче и да нарежда: „Ох, майка, майка, тъй ли беше майка, това ли очаквах?“ Тя е права да си плаче, но не знае, че ако това нейно дете е взето в един от университетите на онзи свят, след години то ще се върне при нея като учен човек, ще и се усмихне, но тя не може да го познае. То ще бъде един голям господин с мустаци и с брада и ще й каже: „Аз съм онзи, за когото ти толкова време плака. Колко пъти ти си плакала над моите пелени? Аз ти благодаря, че плака толкова, защото ако не беше плакала над тях, от мене нищо не би излязло.“

И сега някой ще каже, че майката не трябва да плаче за детето си. Не, трябва да плаче, но кога? Докато не се върне благото, което е изгубила, тя има право да скърби. Но когато тя придобие изгубеното си благо, има ли защо да скърби? На една софиянка умряло детето. След време й се родило второ дете. Като станало на шест години, то виждало, че майка му понякога плаче за първото си дете и й казало: „Мамо, ти не трябва повече да плачеш, защото аз съм същото дете, което по-рано замина. Аз се върнах от онзи свят, ти няма защо да плачеш.“ След като на тази майка се родило второ дете, което е преродено първото, има ли нужда да ходи тя по гробищата и да търси първото? Ако вие сте изгубили една грамадна сума, десет милиона лева и след това ви върнат тия пари, има ли нужда пак да плачете? Няма защо повече да плачете. Ако продължавате още да плачете, вие не разбирате законите. Обаче, животът има съвсем други отношения. Той е цяла система. Има отношения между синове, дъщери, майки и бащи, които представят една хубава система на живот. Колкото и да ви се вижда тази система непод[х]одна, основната причина върху която тя почива, е вярна.

Слушате някой път едно музикално парче, което ви се вижда малко нехармонично, но достатъчно е да се направи в него една малка модулация и то съвсем се изменя. Та и вие трябва да изучавате закона на любовта, както проучавате почвата. Ако някой не ви обича, вие трябва да знаете защо не ви обича. В даден случай сте или много положителен или много отрицателен, т.е. или много давате или много взимате. Има и други причини за това, но главните са тези две. При това, туй, което давате, трябва да се отличава по качество. Някой казва: „Аз ви много обичам, готов съм да се пожертвувам за вас“, но това е още въпрос. Разбирам да се пожертвува човек, но ако за всичко това, за което е готов да се пожертвува, е от чист материал, без никакви примеси, без никаква фира, разбирам обаче ако има повече примеси, тогава тази жертва няма да даде своите резултати. Ако от три хиляди килограма гюл изкарате само един килограм розово масло, знаете ли колко работници и колко време трябва да работят, за да изкарат това малко количество розово масло? При това, знаете ли, колко време ще отнеме, докато тези работници пренесат гюла на разстояние от един километър най-малко? Тъй щото има смисъл човек да се жертвува, когато придобитото от тази жертва оправдае енергията на работниците, както и средствата, които са отишли по тази работа. Та нима онзи, когото обичате, не ви товари? Товари ви. Вие носите чувалите му. На онзи, когото обичате, вие му носите даже и без пари. Любящите хора се отличават по това, че когото обичат, те му носят без пари. Ако той им даде пет лева или един лев, те и на това са благодарни. Но когато носиш чувалите на онзи, когото не обичаш, на него ще вземеш три – четири пъти повече.

Та сега ние се отвличаме от въпроса. Вие знаете тези неща, че обичате някого, вие знаете. Че не обичате някого, и това знаете, но защо обичате и защо не обичате, това не знаете. Има професори, които знаят много работи, но когато се оплетат в мрежата на любовта, и тези професори стават като деца. Разправят един действителен случай за един виден професор някъде в Европа. Той бил много съсредоточен в работата си, но по едно време студентите му го забелязали, че както преподавал, изведнъж мисълта му се отклонявала, той се спирал, замислял се нещо и прекъсвал връзката на мисълта си. Студентите му забелязали, че това става всякога, когато в аудиторията присътствувала една млада, красива студентка. Може и да е съвпадение, но студентите проследили и забелязали, че когато тази студентка е в клас, професорът се борил нещо в себе си, разсейвал се, а когато студентката отсътствувала от лекция, професорът бил пак тъй съсредоточен, както и по-напред. Казвате: „Какво отношение може да има между студентката и този професор?“ Студентката възпитава професора си, тя го пита: „Ти можеш ли да ми кажеш нещо по любовта? Развий ми някаква тема за любовта.“ Професорът казва: „Не му е времето сега. Сега има други теми, които трябва да се развият.“ Рекох, ако професорът почне да се занимава с любовта, веднага ще прекъсне лекцията си и веднага отношенията му към студентите ще се изменят. В първо време професорът ходи малко небрежно облечен с разрошени косми, но щом почне да се замисля, да се вглежда в студентката, той започва да се облича добре, да приглажда космите си, гледа да няма нито едно леке на дрехите си, всякога да бъде чист и спретнат. Това е вътрешната страна на любовта.

Питам: защо, когато обичаме някого, ние гледаме да бъдем чисти, спретнати, а когато не го обичаме, ходим както ни падне? И в живота съществува същият закон. Когато праведният се облича добре, това показва, че той се е влюбил в нещо, но когато грешникът ходи небрежно облечен, това показва, че той е изгубил любовта си и казва: „За мене животът няма смисъл, да става каквото ще.“ И двамата са опитали любовта: единият сега я опитва, а другият я изгубил вече. Той е изгубил вярата си, изгубил е Бога, изгубил е своята възлюбена – изгубил е своя Господ. Вследствие на това той не може да се примири, и в него става една вътрешна борба. Кои са причините за това? – Господ е напуснал човека.

Ако Господ е напуснал човека, има причини за това. Ако мъжът напусне жена си, има причини за това. Ако жената напусне мъжа си, и за това си има причини. Ако почвата е съвсем изсъхнала, кои са причините? – Слънцето. Значи, слънцето, вятъра, сушата са причини почвата да изсъхне. Какво трябва да прави лятно време умният човек, за да не изсъхва почвата лесно? Той трябва да я полива. Понякога човек мисли, че Господ го е изоставил? Господ не го е изоставил толкова, колкото той сам се е изоставил. Слънцето ще вземе от тебе само толкова, колкото е дало. И тогава от влагата ще остане само толкова, колкото е необходимо. Значи от влагата ще остане само толкова, колкото е прилепнало върху земята. Тъй щото изпитанията в света не са нищо друго, освен външните неблагоприятни условия, външната влага, която те спъва. Този процес трябва да се вземе от тебе. Но ако не разбираш законите, с които работиш, когато земята ти стане суха, ти ще кажеш: „Не се работи с тази земя.“ Да, така не се работи, но умният човек и от сухата почва може да изкара нещо много хубаво. Той ще има вода в запас и ще я полива.

Рекох, това не е нищо друго, освен окултно градинарство, с което се занимава и окултната наука. Та и при неблагоприятните условия, когато се намирате, вие пак трябва да знаете законите. Има в запас влага, която трябва да използувате. За тази цел вие трябва да направите една канализация, през която да прекарате тази енергия, която седи в заспало състояние. Ако вие чакате времето да свърши тази работа, много още ще чакате. Тогава вие ще се намерите със старата философия на разсъждения, според която ще кажете: „Господ е добър, Той ще помогне.“ Да, но ако вярвате.

Вие съвсем криво схващате вярата. Знаете ли какво нещо е вярата? Мислите ли, че е достатъчно само да вярвам у вас, че сте добър човек, че това е достатъчно? Ако вие сте един господар и цял ден седите и хвалите слугата си, че е добър, работлив, послушен, че това е достатъчно? Какви ще бъдат тогава отношенията между господаря и този слуга? Преди всичко няма да има никакви отношения. Или какво ще бъде отношението на господаря към слугата, ако слугата цял ден хвали господаря си, че е добър, милостив човек, че прави добрини и т.н., а нищо не работи? И в този случай между слугата и господаря няма да има никакви отношения. Ако слугата съзнава, че господарят му е много добър човек, той непременно трябва да направи нещо за него. Какво ще се ползувате, ако цял ден говорите за Бога, че е много велик, че е направил това, че е направил онова? Наистина, Господ е велик, много нещо е направил, но всъщност вие знаете много малко от това, което Господ е направил. Единственото нещо, което съвременните учени хора знаят за Слънцето, например, е че то е горящо тяло. Това пък, което знаят за Земята, е че тя е отгоре твърдо тяло, а вътрешността и е в разтопено състояние. Рекох, докажете едното и другото нещо. Щом не може да се докаже това твърдение, самото знание е относително.

В дадения случай вие трябва да знаете какво нещо е топлината, защото и топлината си има своя положителна и отрицателна страна. Ако вие не знаете положителната и отрицателната страна на Слънцето, на Земята, на вашите мисли, чувства и постъпки, тогава вие не бихте могли да се справите със средата, в която живеете. Тя винаги би ви оказвала известно влияние. За тази цел именно, се изучават окултните науки, за да могат хората да си хармонират. Едно валчесто лице не може да се хармонира с друго валчесто; едно продълговато лице не може да се хармонира с друго продълговато; едно крушообразно лице не може да се хармонира с друго крушообразно и т.н. Те могат да си хармонират, но важна е идеята. Хора с валчести лица лесно се търкалят. Те са бързи, кавалеристи са те. Бързо пътуват.

Под думата „кавалер“ какво разбирате? Казвате за някого, че е кавалер. Той е кавалер, но ходи без кон. Всеки, който е кавалер, той непременно трябва да ходи с кон. Сегашните кавалери ходят все без конете си. И много хора ходят с любов, без да имат любов в себе си. Казвате за някого: „Кавалер е той, от почетния орден.“ Много хора ходят с истината без да имат истината в себе си. Тъй щото кавалеристът всякога трябва да езди на кон. А сега, без да езди на кон, той минава за кавалерист. Значи можеш да бъдеш кавалерист, без да имаш кон. В същност не може така. По същия начин и човек има едно качество, по което се отличава: ти не можеш да бъдеш човек, ако не мислиш. В същност мисълта отличава човека.

Мисълта има нещо противоположно, то са чувствата. Същинската мисъл е положителното, това, което дава; чувството е отрицателното, това, което всякога взима. Следователно мислите на човека могат да се складират само от чувствата му. И тогава ние казваме: Ако човек има само мисли, а няма чувства, значи, няма нищо складирано в себе си, той е беден човек. Така че щом се е образувала човешката глава, която е положителна, в противоположност на нея се е образувал стомахът. В стомаха седи друг един мозък, а именно дето е симпатичната нервна система. Та когато казвате, че някой човек е богат, това показва, че благоутробието му е нараснало, той е складирал всичкото си богатство в своята житница. Не е лошо, че стомахът на някой човек е голям, но ако се трупа чрезмерно, стомахът няма да може да се развива. До колко може стомахът да стане голям? Понякога е необходимо човек да натрупа малко. Стомашната система на човека има отношение към мозъка. Между стомашната система на човека и мозъка има известно съотношение, както и между двама души, които се обичат. Ако стомашната система е в изправно положение, в същото положение ще бъде и мозъкът. Ако мозъкът е в изправно положение, в същото положение ще бъде и стомахът. Следователно ако човек страда от коремоболие, причината е горе в главата. Ако пък го боли главата, причината е в стомаха. Тъй щото, главата си ще лекуваш чрез стомаха, а стомахът си чрез главата.

Щом човек се излекува, веднага в ума му ще настане едно прозрение. Ако си сиромах, сиромашията трябва да те застави да мислиш. Ти трябва да знаеш защо си сиромах и защо си богат. Сиромашията и богатството са два полюса на живота. Ти не можеш да кажеш на Господа: „Господи, аз искам да бъда само богат.“ Това е невъзможно. Щом Бог ви даде богатство, Той ще ви даде и сиромашия. Богатството и сиромашията вървят заедно. Щом ви дадат знание, ще ви дадат и невежество. Няма някой от вас, който в дадения случай да не е невежа. Каква представа имате например за света? Когато светът се е създавал преди всичко вие не сте били там. Учените хора дават разни теории за създаването на света обаче каквито теории и да имат, те не са били там, не са били зрители при създаването на света. Обаче има същества, на които съзнанието участвувало при създаването на света и те знаят, как е станало това създаване. Един ден, когато отидете на онзи свят, там разни професори ще ви разправят за създаването на света. Те ще ви показват картини за създаването на света, и тогава ще имате ясна представа. Като се качите в по-висок свят, там няма да ви държат никакви лекции, няма да ви показват никакви картини, но ще впрегнат кабриолета и ще ви заведат на разходка, да видите всичко това, което сте слушали в лекциите на професорите. Всичко това, което от милиони години се е създавало, вие ще го видите в няколко часа, като направите тази разходка. Тези няколко милиони години ще ви се сторят, като един – два деня. Вие ще се чудите на всичко това, което ще видите там.

Следователно същият закон се отнася и за здравия и за болния. В едно отношение болестта е отрицателно състояние, а здравето е положително състояние. Но човек не може всякога здрав да бъде. Ако болестите не идват, вие скоро ще свършите. При всяка болест човек придобива по нещо ново, той става по-здрав. Онези хора, които от детинство още са боледували, те издържат болести много повече от онези, които никак не са боледували. Онзи, който никак не е боледувал, като хване болестта, веднага го завлича. Каленият в болестта, като го хване някоя болест, той скоро се справя с нея. Не е хубаво болестите да се задържат с дни и месеци, но за два – три деня е добре да поболедува човек и скоро след това да се излекува. За умния човек болестта е една възможност за постижение на нещо. Аз наричам болестта най-красивата, най-хубавата жена в света. Когато болестта дойде при своя възлюбен, тя го хване, простре го на леглото, помилва го малко и след това си отиде. Това хората наричат болест. Тя казва на своя възлюбен: „Сега малко си почини, цял ден се въртя на една и на друга страна, изтощи се. Аз те съжалявам, искам малко да си починеш.“

Болестта е отлично състояние и за прилежния, и за мързеливия човек. Мързеливият и прилежният са две състояния в човека, еднакво необходими. Лошото не е в мързела, но в това, че понякога човек иска все да бъде мързелив, да не работи. Прилежният пък всякога иска да бъде прилежен, да работи. Не, и той трябва понякога да бъде мързелив. Необходимо е някога човек да бъде малко мързелив. Красотата и грозотата също така са две състояния в човека, които постоянно се сменят и са потребни.

Злото и доброто също са два полюса. Какво представя злото и какво доброто? Злият човек всякога взима, то е отрицателен, а добрият всякога дава, той е положителен. Понякога и злият човек дава. Като те срещне, той те удари веднъж или два пъти по носа и с това ти предава нещо от себе си. В това време добрият приема. Обаче, по отношение на злия, и добрият е лош. Злият казва на добрия: „Ти си балама.“ Какво значи балама? – Човек, който нищо не може да даде. С това той иска да му каже: „Ти си много страхлив човек, страх те е да удариш някого. Ти не искаш да дадеш нищо от себе си. Голям простак си. Удари този човек, дай му нещо от себе си.“ Питам: приятно ли е да удариш човека? – Не е приятно. Приятно ли е да дадеш нещо на човека? Приятно е. Но всякога ли е приятно да се дава на човека. Представете си, че аз имам едно огнище пълно с жарава и ви казвам: „елате при мене“, и ви предложа една лопата от тази жарава, приятно ли е това даване? На място ли е това даване? Не, вие веднага ще се откажете и ще кажете: „Не искаме тази жарава.“

Някои хора ни дават пари, но ние се отказваме от тези пари. Защо? – Защото са много горещи. Отивате при един банкер да искате пари, но веднага се отказвате от неговите пари? Защо се отказвате? – Защото той иска големи лихви, най-малко 50 на сто. Ако вземете от него хиляда лева, тези пари, в една година само, ще се удвоят и утроят. Но ако ги държите десет години, вие цял живот няма да се изплатите на този банкер. Та, никога не взимайте пари с лихва. Това значи: никога не оставайте една погрешка непоправена. Защо? Защото с една ваша непоправена погрешка ще се занимават ред същества и ще я използуват за свой интерес, а с това ще увредят на вашия интерес. Ако ние не поправим живота си, други някои разумни същества ще го използуват. Те ще използуват всички ваши слабости, ще задигнат всичкия ви капитал и вие ще останете голи.

Сега с един разказ ще ви разкажа каква опасност се крие в неизправянето на погрешките. В Индия имало един адепт, който правил ред опити. Той обичал да се заравя в земята и там да прекарва по няколко месеца. Той имал един голям противник, който постоянно го дебнел, мислил как да му напакости. Един ден, когато правил опита си пред публика, преди да го заровят още в земята, противникът му турил в дупката много червени мравки. Това индиецът не знаел и като го заровили, мравките го нападнали и той повече не се върнал дома си. Та и вие ще правите вашите опити, но тези червени мрави, вашите погрешки, ще ви нападнат и ще ви изядат, а вие повече няма да се върнете в живота. Ако ти допуснеш една погрешка в живота си и не я изправиш, твоят противник ще внесе червените мрави при тебе и те ще те изядат. Щом у вас влезе една погрешка, тя ще ви изяде, жива е погрешката. Всички погрешки са живи същества, които постоянно работят в човека. Ако твоето съзнание не е будно, тия погрешки ще те оглождат и всичко, каквото си имал, ще изчезне.

Сега аз не искам да оставя у вас мисълта да се плашите, но казвам на кое място седи опасността в живота. Аз не говоря за обикновените погрешки, защото обикновените погрешки са като един стимул за човека. Няма човек който да не е направил една погрешка в живота си, било в писането или в смятането, все ще направи някъде поне една малка погрешка. Когато направиш една малка погрешка в живота си, не считай това за нещастие, това е една голяма привилегия за тебе. Който може да направи една погрешка и после може да я изправи, той е умен човек. Като направиш погрешката, в съзнанието ти ще се яви друга мисъл, че ти можеш да изправиш погрешката си. Започнал си да правиш нещо, но не ти върви. Защо? – Ти си допуснал една погрешка, която спъва целия ход на твоя живот.

Запример ние казваме, че човек трябва да се моли на Бога. Ти искаш да се молиш, но не знаеш какво да кажеш на Бога. Защо не знаеш? Ти отиваш със съзнание, че си някой учен човек или че си цар, имаш толкова хора на разположение, на които помагаш и в това положение, ти не знаеш, как да застанеш пред Бога. В това положение, ти трябва да се съблечеш от своите царски дрехи, да си представиш, че не си цар и така да се явиш пред Бога. Щом отиваш при Бога, ще отидеш като прост, обикновен човек. Отиваш ли като цар и Бог ще те приеме с всички почести, но това, което искаш, Той няма да ти го даде.

Сега ще ви обясня, де седи противоречието. Представете си, че една мома се моли на Бога, като че е някакъв цар или царица. Тя иска от Бога да й даде един красив момък, без да има пред вид, че този красив момък е голямо нещо, той е цяло царство, на което тя иска да заповядва. Тя иска, каквото каже на този момък, той веднага да го изпълни. Тъй щото, в това отношение красивата мома иска да има един красив момък, на когото да заповядва. Ако му каже: „Коленичи!“ И той веднага да коленичи. „Моли се!“ И той веднага да се моли. „Донеси това!“ И той веднага да го донесе. Този е идеалът на красивата мома, каквото каже на момъка, да го изпълни той. И Господ най-после й даде един красив момък. Обаче, не се минава много време и в този красив момък се заражда едно чувство, той не иска вече да коленичи, не иска да изпълнява това, което момата му заповядва. Той съзнава, че е красив. Докато красотата на този момък е била достояние само на една мома, той е изпълнявал всичко, каквото тя му е заповядвала, но когато красотата му стане достояние на неговия ум, той вижда вече, че може да влияе на всички моми и тогава си казва: „Свърши се вече.“ Той започва вече да коленичи пред всички моми и да им позира.

Казвате: „Защо Господ направи света такъв?“ Господ направи света такъв, за да се карат момите за красивия момък. Какво лошо има в това, че две моми се карат за един красив момък? Какво лошо има в това, че хиляди хора отиват при една чешма с чиста вода, да си наливат от нея? Какво лошо има в това, че една красива мома не е доволна от друга, която погледнала красивия момък? Де е неморалното в това? Казвате: „Нима е добре, когато две моми едновременно гледат един красив момък и се карат за него? Красотата е достояние изобщо на всички същества без изключение. Позволено е човек да гледа всички красиви форми в природата. Но при красотата, в душата на човека се заражда едно кисело чувство. Когато ти си грозен, а видиш един красив човек, в тебе ще се зароди едно недоволство и ще кажеш: „Защо този човек е красив, а аз съм грозен?“ Ако Бог те беше направил красив, всички хора щяха да се карат за тебе. Твоята красота щеше да стане повод за скандали и разправии между хората. За красивата мома най-малко десет момци ще се карат, а за грозната няма да се карат никой няма да и обърне внимание и ще кажат: „Тази мома не заслужава човек да я погледне.“

Сега, аз изяснявам нещата, като взимам момата и момъкът като образи, като символи. Красивият момък е предмет, поставен долу в долината, а десетте моми, които се карат за момъка, са поставени на планината и от там се спущат към долината, тя ги привлича. И като се срещнат тия моми от две страни, непременно между тях ще стане едно естествено сблъскване. Ако човек върви по една гладка площ, никакво сблъскване няма да стане.

Сега, като разглеждам нещата по този начин, в душата ви се заражда едно кисело чувство и вие казвате: „Защо Господ е постъпил спрямо нас така?“ Питам: как трябваше да постъпи Господ спрямо вас? Да допуснем, че Господ постъпи спрямо вас така, както вие бихте желали. Какво щяхте да придобиете от това? Какви щяхте да бъдете? Щяхте да бъдете един господар, който щеше да заповядва на всички. Какво ще ви ползува това, ако можете да заповядвате на всички хора? Какво ще придобиете, ако кажете на едного това да направи, на другиго да стане, на трети да си легне и т.н.? От сутрин до вечер вие само щяхте да разполагате. Каква придобивка щяхте да имате от това разполагане с хората? От сутрин до вечер ще бъдете като в една архива и кой как дойде, все ще ви дава отчет, де бил, какво направил и т.н. Какво ще се ползувате от такъв живот? В дадения случай в ума ви седи идеята, че ако сте господар, вие ще бъдете съвършено независим от хората. Не, тъкмо това не може да стане на Земята. Колкото и да си независим, ти пак си зависим, ти си зависим от почвата, по която ходиш, ти си зависим от водата, която пиеш, ти си зависим от въздуха, който дишаш, ти си зависим от светлината, която възприемаш. Ти си напълно зависим от всичко това и въпреки всичко пак искаш да минеш за господар, да бъдеш независим.

Сега някой казва: „Аз искам да бъда слуга.“ И това не е вярно. Служенето е еднакво потребно и за слугата, и за господаря. Има положения, които са еднакви за всички хора. И вие трябва да дойдете до известни длъжности, които са еднакви за всички хора. Ако вземете числата едно, две и три, едното е положително число; двете е отрицателно число, а трите е число на равновесие, равнодействие. Ако искате да турите едно равнодействие в себе си, вие трябва да изучавате числото три. Числото три е един от принципите, които действуват в човека. Волята е тази равнодействуваща сила, която работи в човека. Умът и сърцето, това са положителната и отрицателната страна в човека, а волята е числото три. И ако вашата воля не е силна, това значи: ако това, с което можеш да регулираш своя ум и своето сърце, не [е] силн[о], ти нищо не можеш да направиш. Не мислете, че ако сте положителни или отрицателни, че има някакво преимущество в това. Някой път господарят е толкова почтен, колко и слугата, а някой път слугата е толкова почтен, колкото и господаря. Да бъдеш един почтен слуга е едно нещо, и да бъдеш един почтен господар, това е друго нещо. Почетният господар и почетният слуга са еднакво необходими.

Та първото нещо, което можете да приложите, е в преработването на вашия характер. Вие се спъвате във волята си и казвате: „Аз вярвам в Христа.“ Като дойде на Земята, Христос каза: „Аз за това дойдох, да работя.“ Казаха Му: „Учителю, седни да ядеш.“ Той им отговори: „Аз имам работа.“ Христос представя в това отношение едно съзнание, което знае защо е дошло. Той е дошъл да изпълни волята Божия, да проповядва от град на град и от село в село Божието Слово. Христос имаше малко време на разположение. Някой казва: „Аз вярвам в Христа.“ Ако вие вярвате в Христа, трябва да имате Неговия характер. Вие вярвате в Христа, а сте недоволни. Христос богат ли беше? В едно отношение Той беше богат, а в друго отношение не беше богат. В едно отношение Той беше един от най-големите господари, а в друго отношение Той беше един от най-големите слуги. В едно отношение Христос беше един от най-праведните хора, а в друго отношение Той понесе греховете на хората. Значи, кой каквито грехове е направил, Той отговаряше за тях. И след всичко това, този най-голям господар беше подложен на най-големи поругания. Римските войници му туриха на главата един трънен венец. И Той трябваше да изтърпи всичко това. Най-после и Христос се запита: „Нима онова Начало, на което служа, не намери друг метод? С бой ли само може да се постигне това?“ Питам: досега разрешихте ли въпроса, защо трябваше да бият Христа? Христос опита върху себе си свободата, която даде на хората. Бог запита Христа: „Когато ти даде свобода на хората, когато ти стана гарант за тях, запита ли се, пресметна ли това нещо в себе си?“ Хората казаха на Христа: „Ти ни даде свобода, следователно ние имаме право да се бием.“ И Христос научи едно нещо на Земята. След като хората се бият, и те ще научат нещо, а именно: не си струва човек да се бие. Какво се ползува човекът, ако при един бой си счупи крака или ръката?

Сега не трябва да се вадят крайни заключения. Рекох, боят има своето място. Да биеш и да знаеш как да биеш, това е цяло изкуство. Много деца остават невъзпитани, защото никога не са опитвали пръчицата. За малките деца има такива тънки пръчици и с тях майките трябва да бият децата си по дебелите, меки места. Всяко удряне трябва да е музикално. Най-напред ще удариш хоризонтално, ще гледаш пръчицата да не бъде нито наклонена надолу или нагоре, но съвсем хоризонтално. Ударът трябва да бъде такъв, че да намериш неговата равнодействуваща. Много майки и бащи не знаят как да удрят и затова всеки удар, не турен на място, той се връща назад към майките и бащите. Ако майката и бащата не бият децата си както трябва, един ден синът и дъщерята ще бият майка си и баща си. Преди няколко деня дойде един господин, да се оплаче от сина си и казва: „Видиш ли, отидох в монастир, избягах от сина си. Той иска да ме убие. Главата ми е начупена от него.“ Та у вас може да се зароди едно чувство, една мисъл и ако вие не знаете как да я възпитавате, тя може, като този син, да тури край на вашия живот.

Сега въпросът не седи в това, защо онзи свят е създаден така. Той е създаден по известни правила, по известни методи. Всички вие трябва да имате отношение към него. Според законите, които аз разбирам, вие тук в клас не сте наредени както трябва, не сте наредени според темпераментите. Вие не сте наредени и според степента на развитието на вашия мозък. Който има малко по-развито благоутробие, трябва да седне при някой, който има по-добре развита глава. Един нервен темперамент трябва да се постави при един сангвиник. Който има добре развито благоутробие, трябва да седне близо до един с учена глава, нервен темперамент. Ако се наредят по този начин, всеки ще бъде доволен. Обаче, ако се наредят един дипломат до друг дипломат, те ще изпитват едно неразположение, което ще довежда до сън, до дрямка. Понякога аз изучавам причините, защо хората спят. Спането се подчинява на един закон. Във всички събрания, които стават, на сто души най-много един трябва да спи. Ако са хиляда души, десет трябва да спят; на две хиляди души – 20 трябва да спят, на три хиляди души – 30 трябва да спят и т.н. Това трябва да бъде като правило. Когато хората не са наредени по закона на хармонията, винаги числото на спящите е повече, отколкото трябва.

В Америка един от американските проповедници решил да приложи един начин, по който да събужда слушателите си. Той мислил така: да снабди столовете с електрически жици, че щом заспи някой от слушателите му, като бутне клавиша на някой от органите, органът веднага да засвири и по този начин да събуди заспалия. Една от причините, по която слушателите заспиват, е че се говори на тема, която те знаят или по която доста са запознати. Та всякога човек не се интересува от един предмет, който не е нов за него. Обаче, ако предметът е нов и интересен за него, той се намира в положението на гладен човек. Който не е гладен, каквото ядене и да му сложат, той го погледне и казва: „Не ми се яде.“ Трябва да е някой специалитет, за да заинтересува вниманието на човека. Някоя сестра ходила в града, научила някоя новина и дохожда да го съобщи. След нея иде втора, която знае същата новина, и тя я съобщава. Дойде трета, съобщава същото нещо. Дойде четвърта, пета, все едно и също разправят. Ония, които са принудени да слушат все същата новина, най-после се отегчават и или излизат навън, или започват един след друг да заспиват. Онази сестра, която иска да съобщи нещо, тя трябва да бъде достатъчно умна, че като дойде, първо трябва да запита: „Съобщиха ли ви еди-коя си новина?“ Като разбере, че тази новина е вече известна, тя трябва да си мълчи. Ако и тя иска да я съобщи, тогава нека не се обижда, когато види как един по един я напушат, не искат повече да слушат.

Някой имал някакви възгледи, но същевременно такива възгледи имат и други някои. Казвате: „Да живеем по братски.“ И други поддържат тази идея, че трябва да се живее братски. Въпросът е да се живее, а не само да се говори. Един ще говори, друг ще живее и т.н.

Та всички трябва да се стремите всеки ден да събуждате в ума си по една нова мисъл, върху която да работите. Сега например, аз говорих за числата. Трябва да ви дам да направите един опит, например, върху числото три. Вземете например, помежду си да определите, кои типове между вас са положителни и кои отрицателни. Нека всеки от вас намери по пет души положителни и по пет отрицателни и после да определи, на какво основание, въз основа на какви белези ги определяте, като положителни и отрицателни типове. Аз не ви давам модели, вие сами ще ги намерите.

Хора с продълговати лица, са положителни типове, те са мъжки типове. Има хора с овални лица, едни от които са положителни, а други са отрицателни. Дебелите вежди показват един положителен характер, който дава. Тънките вежди, тъй изписаните, те са отрицателни типове. Ако мустаците на някой човек са дебели, увиснали, кой е положителен тип. Ако мустаците му са тънки, той е отрицателен тип. Ако ухото на човека е голямо, той е положителен тип. Човек с голям нос е положителен тип, но ако носът му изгуби от своята широчина, той става отрицателен тип. Може ли обаче да се каже, че всеки човек, който има дълъг нос, е положителен тип? Не, това са относителни неща. Носът трябва да има и дължина, и широчина. Когато брадата на човека горе е широка, той е положителен тип, ако брадата горе е тясна, той е отрицателен тип. Онези хора, на които брадата долу е широка, те в физическия свят са положителни, а в умствения свят са отрицателни. Ако искате човек за работа на физическия свят, долу брадата му трябва да бъде широка. Ако търсите човек за работа в умствения свят, долу брадата му трябва да бъде тясна, остра.

Каквото и да се прави, човек устоява на това, за което е роден. В това отношение аз съм правил ред опити. Тук имаме един брат бояджия, той не трябва да се обижда, че ще се каже нещо за него. Той е умствен тип. По едно време той дойде да работи на „Опълченска“ 66. Започна една работа и я изкара до половината. По едно време му дойде на ум да отиде във Варна. Напусна работата и отиде. По конфигурация на лицето този човек не е за голяма работа. Той обича разнообразието. На него няма да му дам работа за една година, но за по-кратко време. Ако му се даде голяма работа, той ще се отегчи. Та и на мнозина от вас, ако им се даде една голяма работа, те ще се отегчат, ще ги хване огън и ще кажат: „Дотегна ни тази работа.“ Това показва, че по естество тези хора не са склонни на голяма работа, те обичат разнообразието. Те стават негативни, искат да възприемат нещо. И тогава господарят, който ги е ангажирал, трябва да им даде почивка за известно време.

Та когато Мойсей създаде закона, той казваше: „Шест дни ще работите, на седмия ще почивате.“ Законът на Мойсей вече е отживял времето си. Ако аз създам един закон, ще дам три деня почивка, а четири деня работа. Ще дойде време, когато шест дни ще почиваме, а един ден ще работим. Та във времето на Мойсей хората на физическия свят трябваше да работят шест деня, а само един ден да почиват, за да асимилират физическата енергия в себе си. Положителни трябва да бъдат хората. Ще дойде ден, когато хората ще бъдат толкова положителни, че ще трябва шест деня да почиват, а един ден да работят. Ето защо, сега не ви препоръчвам много работа. Като казвам, че не ви препоръчвам много работа, имам пред вид вашето състояние. Вие често се оплаквате от много работа, оплаквате се, че сте уморени. Щом сте уморени, трябва да ви се даде почивка, да си починете. Ако чуете, че една сестра се оплаква от умора, тогава нека пет сестри от положителните отидат при нея и да й кажат няколко ободрителни думи. Тя ще се освежи. Вие взимате тези правила като незначителни и казвате: „Човек трябва да бъде сериозен, концентриран.“ Оставете тези неща настрана. Смешни стават индусите със своята концентрация. Когато човек иска да се концентрира, той не трябва да бъде между хора. Или пък така да се концентрира, че и между хора да е, пак да не го знаят те. Когато дойде страданието и природата даже се концентрира. Дойде ли до човек едно страдание или нещастие, той се вглъби в себе си, ходи между хората, но нищо не вижда.

Рекох, трябва сега да се работи вече. Досега аз съм ви оставял свободни, не съм се месил в работите ви, искал съм да видя, какво можете сами да направите. Като наблюдавам сестрите, виждам, че работят доста добре, но знания нямат. Най-напред се образува една група от сестри и братя, а после те се разделиха на аристократическа група, която се състои от напреднали братя и сестри. Аз наричам напреднали сестри и братя тия, които могат да превръщат желязото в злато. Който не може да направи това, той не е напреднал брат. Много работи има казани, но те не са реализирани. Най-малкото вземете, вие трябва да имате едно предвкусване на Божествената Любов, трябва да я разбирате поне малко. Вие имате естествените прояви на любовта, но не зная колко от вас могат да кажат, че познават онова специфично проявление на Божията Любов, за която окултистите говорят. Имате състояние на по-висока любов, особено след всяка скръб, но и те още не са онези неизгладими впечатления от Божията Любов. Който е имал такова предвкусване на Божията Любов, той изпитва състояние на човек, който се намира пред оазиса на някоя пустиня. Достатъчно е само един път да е изпитал човек тази любов, за да може при всяко страдание и изпитание, да си спомни само за нея и веднага всички страдания и изпитания да изчезнат. Това значи да носи човек реалното в себе си.

Това е подобно на положението, в което се намира, човек, който има ключовете на всичките станции. Той се намира на една станция, но се нуждае от нещо. Щом удари ключа на тази станция и веднага от другата станция му отговарят. Казано е в Писанието: „Човек, който е познал Божията Любов, още преди да е поискал нещо и ще му се отговори.“ Няма ли тази любов в себе си, колкото и да иска, ни глас, ни услишание. От станцията ви отговарят, че са заети много и ти трябва да чакаш с месеци и години, докато ти отговорят. Понякога и с десетки години трябва да чакате да ви се отговори. Едва ли някои от вас можете да получите отговор в продължение на десет години. Някой от вас може да иска само един обед и ще го получи, а някой може да иска десет милиона лева, но за това ще трябва дълго време да чака. На някои от вас може и в десет години да ви се дадат тези милиони. Казвате: „Как ще стане тази работа?“ Все може да се намери някакъв начин, разни начини има за това. Все ще се намери някой американец, който да ви осинови, но за това трябва да се постоянствува от ваша страна.

Не са материалните богатства, които представят желание на хората. Има и вътрешни богатства, до които човек иска да се домогне, но за това човек все трябва да се свърже с някоя велика душа. Богатството в света, това са великите души. Вие не можете да дойдете до никакъв прогрес, ако не влезете в съприкосновение с някои велики души. Прогресът в света зависи от тия велики души, които минават и заминават покрай вас. Великите души правят хората богати по ум и по сърце. Ако Слънцето в света не изгряваше, всички хора щяха да измрат. Казвате: „Има и други неща в света, които изгряват като Слънцето.“ Тази сутрин трябваше да наблюдавате Слънцето, да видите какви хубави цветове имаше през време на изгряването си.

Та първото нещо, което трябва да задържите в ума си, е мисълта, че вие сте дошли на Земята да научите изкуството да слугувате. Единствената ви мисия на Земята е да се научите как да слугувате. Вие можете да свършите университет, можете да придобиете голяма наука, но в края на краищата ще ви турят да слугувате, да видят какво сте научили, какво можете да приложите от наученото. Слугуването е едно от най-красивите неща, за които мога да ви говоря. Сега вие се възмущавате от слугуването. Даже най-голямото нещастие на хората седи в слугуването, т.е. в това, че те не са слугували както трябва. Да служиш, аз подразбирам да служиш и на другите така, както искаш и на тебе да слугуват.

За следния път ви давам като задача всеки от вас да намери помежду ви по един положителен, по един отрицателен и по един неутрален тип. Неутрален значи: нито положителен, нито отрицателен, среден тип да бъде, т.е. нито плюс, нито минус. Има хора, които от рождение са положителни типове, такова е естеството им. Има хора, които са по естество отрицателни, а има такива, които постоянно се сменят – ту положителни, ту отрицателни. Вие трябва да знаете времето, кога даден човек е положителен и кога е отрицателен. Ако това не знаете, всичко, което знаете, не е истинско знание. Човек не може всякога да бъде положителен или всякога отрицателен, той трябва да сменя тези две състояния в себе си. Някога човек ще заповядва, някога ще му заповядват. Някога човек ще дава, някога ще взима. Единственият, Който всякога е положителен, това е Бог. Той никому не заповядва, никого не съди. И на доброто, и на злото Той еднакво гледа. Той от доброто не се възхищава, нито пък от злото се възмущава. При Бога и злото има същите отношения, както и доброто. И доброто, и злото имат еднакви отношения към Бога. Обаче, когато Божественото добро дойде при нас, то има вече отношения на зло. Как ще разберете това нещо? Няма защо да го разберете.

12 година,
10-та школна лекция на Общия клас,
държана от Учителя на 23 ноември 1932г.
Изгрев







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни