Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_11_27 Мисълта – мощна сила27 ноември 1932 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:20

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата  "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),
издадена 1949 г., София - Изгрев
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата  "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),
издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата  "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),
Издателство „Бяло Братство“, 2012
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


Мисълта – мощна сила


Размишление.

Ще прочета 10 гл. от Матея.

Само живият може да говори нещо за себе си; мъртвият всякога мълчи. Живият се интересува от всичко; мъртвият от нищо не се интересува. Живият се стреми да разреши всички въпроси; мъртвият няма никакъв стремеж. От дълбока древност досега, в разните школи са преподавали закона за мълчанието. Обаче, в западните школи малцина са изучавали този закон. Малцина знаят, кога човек трябва да мълчи. Соломон е казал, че и глупавият, като мълчи, минава за умен. Бедният, като не харчи, няма условия да забогатее. Значи, той мълчи. Ако всеки ден отива при бакалина да му говори и да иска нещо от него, той пак няма да успее. И с говоренето нищо не постига. Бакалинът му казва: Само на богатия давам. Ако бедният се откаже от благата на богатия, сам се лишава от условията да забогатее. В дадения случай, аз наричам бакалин онзи, който осиромашава, т. е. продава непотребни работи. Най-големият бакалин в света е злото. То е необходимост в живота. Няма човек в света, който да не е купувал от този бакалин. В него се намира всичко: захар, ориз, сол, дърва, въглища, дрехи, обувки, шапки, материали за строеж, книги – какво ли не. Дето и да отидеш, той навсякъде има клонове. Той е първият бакалин в света – най-старата фирма. Вторият бакалин, втората фирма е доброто. Едва сега хората започват да се запознават с него и ходят в неговата бакалница. И той е отворил навсякъде клонове. Бакалинът на злото не гледа с добро око на бакалина на доброто. На него му е неприятно, защото част от неговите клиенти го изоставят, отиват да пазаруват от бакалина на доброто – конкуренция има в материалите.

Сега аз изяснявам това, което става дълбоко в човешкото естество. Ако някой от вас е бакалин, ще помисли, че това се отнася до него. Не е така. Какво човек мисли, е едно, какво всъщност трябва да бъде, е друго. Човек трябва да бъде такъв, какъвто е в действителност, а не такъв, какъвто не е. В даден случай, мисълта на човека трябва да бъде такава, каквато е, а не, каквато не е. Ако не е така, човек ще се занимава с другите хора и ще каже, че не е като тях. Ако взимате сегашните хора като образец на поведение, не зная, докъде ще стигнете. Онова, на което хората могат да те поучат, то не е тяхно, то е взето отнякъде. То е чуждо. Под „чуждо“ разбирам „неестествените неща“. Те нямат истинско приложение в живота. Неестественото знание е чуждо, изкуствено. Например, козметиката. Дегизирате лицето си според модата. Обличате се по един или друг начин, пак според модата. Това е нещо изкуствено. Питам: Какво може да придобиете от това? Допусни, че си голям майстор в мазане и чистене на къщата си. Ако отлично измажеш и изчистиш къщата си, а не можеш да се справиш със своята вътрешна чистота, колко струва външната ти чистота? Вън лицето ти е красиво, добре дегизирано. Какво ти струва тази красота и чистота, ако душата ти отвътре е окаляна?

Какво ни струва мнението на хората, че сме добри, а нехаем за мнението на невидимия свят. Ако нямате доброто мнение на разумните, невидимите същества, вие всякога ще изпадате в противоречия. Ще кажете, че можете да живеете и без мнението на хората. – Така е. Всяко нещо е на своето време и място. Например, можеш ли да убедиш младата мома, която ще се жени, че няма нужда от бяла рокля и бели обувки? Колкото и да й говориш за скромно облекло, тя няма да се съгласи. Тя знае, какво й е нужно за дадения случай. Може ли тя да се нарече булка, без бяла рокля и венец на главата? Тя има пълно право да се облече като булка. Външната бяла рокля е един договор за нея. Ако един договор не се изпълни съгласно всички клаузи на закона, той няма сила. Ако младата булка е добре облечена отвън, а не и отвътре, т. е. не е добра домакиня, според изискванията на дома, тя няма да се хареса на свекъра и свекървата. Още на другия ден ще й кажат: Булка, облечи домашната си рокля и омеси една бяла погача. Ако младата булка, като свали бялата си рокля и облече всекидневната, не може да омеси хляба и да наготви, тя не е булка. В нейното лице очакват да видят добра работничка, да работи с любов, т. е. без пари. Другите работници, които идат отвън, работят с пари, а тя е длъжна да работи без пари. Казано й е, според договора, че ще живее щастливо, но дали ще излезе така, това е въпрос. Ако върши добре работата си, всички казват: Добра е нашата булка. Господ здраве да й дава. Такова чедо като нея, не сме виждали. Ако не знае да работи, свекърът и свекървата постоянно ще казват: Изгоря нашето момче, не струва булката.

Аз превеждам нещата, както са в действителност. Считам, че правя верни преводи. Същото става и в духовния живот. Външният, физическият живот е отражение на духовния. Като влезеш в духовния свят и станеш последовател на едно учение, ти си онази добра работна снаха, която чисти, маже, готви. Ако не живееш добре, ти си онази мързелива снаха, от която свекърът и свекървата, роднините не са доволни – всички се оплакват от нея. От единия до другия край на живота съществува един и същ порядък. И снахата, за да се избави от тази непоносима критика, казва на мъжа си: Не ми се живее вече в тази къща. Искам да живея далеч оттук, да мирясам. Ако не ми направиш къща, далеч от вашите, ще те напусна и ще се върна при майка си и баща си. Тук не може вече да се живее. Аз не съм научена на такъв живот. И погледнеш, този млад човек напусне бащиния си дом, вземе жена си и отива да работи в чужбина. Някога работата му тръгва напред, някога не върви. Това става и в духовния свят. Когато човек не може да изпълни порядъка, който съществува в бащиния му дом, той го напуща и си образува свой дом. Във всяко религиозно общество има такива, които напущат обществото и ги наричат отцепници. Те не са отцепници, но снахата не може да живее при старите и отива в друга къща. – Защо напуща къщата? – Защото правилата на свекъра и свекървата я ограничават.

Аз изнасям тези сравнения из живота. Съществуват две положения в живота: при едното положение, свекърът и свекървата са прави, а снахата и синът й не са прави; при другото положение, снахата и синът са прави, а свекърът и свекървата не са прави. Умната и добра снаха се отнася почтително със старите; тя им угажда, спретната, работна е. Те са доволни от нея, направят й нова къща. Завеждат я в новата къща и казват: В тази къща вие ще живеете. Когато свекърът и свекървата са сприхави и придирчиви, те отделят една малка стаичка за младите и им държат сметка за всичко. Тогава животът на младите е несносен. Аз наричам това положение „живот по буквата“. Когато искаш да изпълниш волята Божия по закон, никога не можеш да угодиш на свекър и свекърва. Единственото нещо, което може да те освободи от закона, е да изклинчиш от него, да го обиколиш по някакъв начин.

И в Библията има примери, от които се вижда, че каквито жертви да правиш, не можеш да угодиш на свекър и свекърва. Невъзможно е снахата да угоди на онази „мърморка“ свекърва. Тя си има свои клаузи. Обаче, някога и снахата прекисва хляба. Тя не пере дрехите, както трябва, а свекървата само ходи подир нея и търси недостатъците й. Казвате: Как е възможно снахата да живее с такава свекърва? Какво трябва да прави тя? Някога съседките казват на снахата: Бягай, излез далеч от този дом. Твоята свекърва е много опърничава жена. Има и други отношения между снахата и старите. Там работи законът на любовта. Там свекърът и свекървата са разумни. Те оставят снахата свободна. Снахата и синът са разбрани, и всички живеят добре. Следователно, докато живеем по закон, никога не можем да угодим на хората. Щом живеем по любов, на всички можем да угодим.

Значи, в природата съществуват разумни закони, срещу които се поставят неразумни закони. Представете си, че един баща има няколко дъщери. Той е дребен чиновник, няма странични приходи, едва изкарва прехраната си. Дъщерите му са фантазьорки, искат хубави дрехи, обувки, искат да минават за аристократки. По цял ден обикалят магазините, гледат по витрините, къде се продават скъпи рокли, обувки, шапки, украшения. Бащата изнемогва, а те мислят само за облекло, как по-добре да се докарат. Друг някой върви, отбива се в книжарница да си купи една книга. Както върви, вижда на една витрина хубави копринени ризи. Сърцето му трепва, и той си казва: Ех, и аз да имам такава риза! Така и една от петте дъщери, като види хубавите дрехи на витрината, влиза в магазина и си купува нещо на кредит. Понеже познават бащата като честен човек, търговците й дават, каквото иска. Днес взима на кредит, утре взима, докато един ден налагат запор на заплатата на бащата. Питам: Тази дъщеря умна ли е? Обича ли баща си? – Не го обича. Случва се и обратното в живота. Бащата е голям чиновник, но скъперник. Той не иска да жертва нищо за своите деца. В дадения случай, трябва да знаем, на чия страна е правото.

В природата съществува следният закон: Всяко желание може да се изпълни, когато има благоприятни условия за него. Съществуват у нас желания, но това не значи, че те трябва да се изпълнят, когато пожелаем. За всяко желание, вложено в нас, трябва да знаем, кога му е времето да се изпълни. Щом трябва да се изпълни желанието, ще има и подходящи условия за него. Ако в невидимия свят е определено да бъдеш богат, непременно ще имаш условия за това. Щом си роден с музикални способности, ще се намери инструмент, на който да свириш; ще се събере и публика, да те слуша. Ако баща ти не може да ти купи инструмент и няма хора, които да те слушат, ти няма да станеш музикант. Някога, вместо баща ти, друг ще ти купи инструмент. Ако и това не стане, ти пак ще се развиваш музикални, но сам за себе си. Има случаи, когато някои хора сами си правили инструменти. И аз мога да ви кажа, как да си направите един инструмент. Вземете една дъска, добре изгладена и полирана, забийте горе и долу по няколко гвоздея. На тях ще обтегнете няколко струни. С едно перце или с пръсти можете да си свирите тихо, никой да не ви чува. Ако ви чуят., ще ви се смеят, но вие не обръщайте внимание. Един много даровит англичанин сам си направил един прост инструмент, на който свирил хубави мелодии. Ако на такъв инструмент свирел толкова хубаво, можете да си представите, как би свирил, например, на цигулка Страдивариус!

Някой, като не разбира, какво представя човешкото тяло, казва: Да имам и аз една цигулка Страдивариус! Ти имаш едно тяло, което струва хиляди пъти повече от цигулката Страдиваририус. Ти имаш гърло, което струва милиони. Човешкото гърло, като инструмент, не може да се сравни с никой друг, направен от човека, нито по сила, нито по тон, нито по израз. Обаче, никой не цени този инструмент. Когато се казва на човека да не се гневи, да не се обезсърчава, имаме предвид да се пази от всичко, което може да развали този инструмент. Всяка лоша дума, която минава през гърлото на човека, е в сила да го разстрои. Знаете ли, колко мъчно се нагласява човешкото гърло? Не се намира акордьор за него. Ако сам не може да го акордира, никой не е в сила да направи това. Само ангелите могат да помогнат на човека, да нагласят неговото гърло. Кой ангел ще слезе от небето да акордира човешките гърла? Мъчно слизат ангелите на земята. Питате: Защо има даровити хора? – Защото са били добри певци. Те са развивали своето гърло. Който не е пял, не е развивал гърлото си, следователно, не е развивал и своите дарби. Щом сте слезли на земята, ще пеете, да развивате своя инструмент. И тогава, като дойде някой ангел на земята да акордира хората, помолете го да акордира и вашето гърло.

Питате: Как ще познаем, кога ще дойде един ангел? По какво ще го познаем? Казвам: Ако пойните птици познават, кога иде пролетта, защо хората да не знаят, кога ще слезе един ангел на земята? Преди да дойде пролетта, птиците усещат нейното приближаване. Не само те усещат приближаването на пролетта, но и цветята. Най-малкото цветенце напъпва, преди да дойде пролетта, и казва: Пролетта иде! Ако малкото, невежо цветенце усеща идването на пролетта, защо ти, умният човек, създаден по образ и подобие Божие, да не знаеш, кога ще дойде ангелът да нагласи струните в човешкото гърло? Той иде да нагласи човешките мисли, да ги тури в съгласие с неговите чувства и желания. Когато умът на човека е в добро състояние, той има желание да пее. Помнете: Пеенето не е музикално чувство, то е музикална способност. То не е дарба на сърцето, но на ума – една от най-великите дарби. Следователно, ако човек не пее, не може да бъде здрав. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да пееш. Който никога не пее, той често боледува. Това е диагноза. Доброто здраве се познава по разположението на човека да пее. Не е въпрос само да пееш, но да имаш разположение да пееш. От това разположение зависи всичко. Тогава човек е весел, радостен. Това е израз на неговото вътрешно състояние. Казваш: Не съм се учил да пея. Когато Христос се роди, ангелите слизаха и възлизаха на небето с песни. Когато хората вършат добро или побеждават нещо, те всякога пеят. Когато ги побеждават, те плачат. При мене са идвали мнозина все с плач. Аз вадя заключението: Който иде при мене с плач, той е победен. Победа има само в доброто. И злото побеждава, но в края на краищата, тази победа има обратни резултати. Победа има само в доброто – в закона на любовта, на мъдростта и на истината.

Днес всеки човек може да каже, че любовта е необходима. Ако отидете на небето, първите закони, на които ще се натъкнете, са законите на любовта и на мъдростта. Истината пък ще проверите в себе си. Мнозина от вас имат желание да се свържат с висшите същества. Какво по-висше същество търсите от Духа Божи, за Когото ви говорих? Вие искате да ви говори ангел. Но Духът Божи е нещо повече от един ангел. Има ангели, на които и на ум не им дохожда за хората. Има ангели, които слизат със специална мисия на земята. Един такъв ангел може да мине край дома ви, но вие не можете да го накарате да остане във вашия дом. Той е като екскурзиант – мине, остави нещо и си замине. Той следва своята мисия. Ако искате да ви пише писмо, и това не може да направи. Колко време трябва да има на разположение, за да пише писма на всички, с които се е срещал на земята? При това, съобщението между земята и небето е прекъснато, не може да се изпращат писма. Трудно стават съобщенията с възвишения свят.

Човек още не е готов да получава писма от ангелите. – Защо? – Ще тръгне от къща в къща да се хвали, че е получил писмо от някой ангел. Как ще адресирате писмото си до него? Всички чиновници в пощата ще се чудят, кой е този ангел, до когото се изпраща писмото, и как да го изпратят. Вие ще се намерите в положението на малкото, девет годишно сираче в Русия, което писало писмо до дядо Господа. То чувало, че има един Господ в света, Който се грижи за бедните и сирачетата. Един ден, без да каже на някого, то написало едно писмо до Господа и го пуснало в пощата. То писало в писмото: Майка ми и баща ми заминаха за онзи свят, останах самичко в света. Дето отивам, никъде не ме приемат. Ти, Господи, си уредил работите на толкова хора, моля ти се, помогни и на мене. Като се получило писмото в пощата, чиновниците се чудели, как и къде да го изпратят. Добри хора били чиновниците. Събрали се и решили, как да помогнат на това дете, те да уредят неговите работи. Написали едно писмо на детето със следното съдържание: Изпратихме писмото ти до Господа, и от Него се получи помощ за тебе. Всъщност, между чиновниците на пощата била събрана една голяма сума. Детето се зарадвало, че Господ му помогнал. Това е факт. Дали писмото е отишло до Господа по друг път, това не е важно. Обаче, всяко нещо, за което се говори, става.

Казвам: Божият Дух всякога слиза до човека, да му помага, но човек често Му се противи. Казано е в Писанието: „Духът на Истината в човека ще го научи на всичко“. Човек е в постоянна борба с плътта. Когато Духът дойде да те повдигне, ти се опълчваш против Него и казваш: Не му е сега времето. Аз трябва да си поживея и като стана на 100-120 години и няма какво да правя, тогава ще се занимавам с Тебе. Като чуе това, Духът се отдалечава. Някога Духът те пита: Къде си? Какво мислиш да правиш? – Искам да отида в странство, да се разходя малко. – Сега в странство няма условия. Но ти не Го слушаш, заминаваш за чужбина. По пътя става катастрофа, и ти се връщаш контузен, с деформиран нос, със счупен крак. В страха си, ти си скочил от трена, пострадал си и се връщаш, без да си реализирал своето желание, После си казваш: Какво ще стане с мене? Не ми се живее сам, искам да се оженя. Духът ти казва: Чакай, не се жени още. Почакай поне четири години, не са времена за женене. И хората не са толкова добри. – Да, но сам не ми се живее. Ти пак не слушаш и се ожениш. След това претърпиш поражение. – Защо? – Не си послушал Духа. Сега ти ставаш човек на обявите. Където седнеш, казваш: Лоша е жена ми, не съм доволен от нея. Ако си жена, казваш: Не е добър мъжът ми, излъгах се в женитбата си. И ти приличаш на Йоан Веслей, който, на третия ден след женитбата си, казал: Не си струва човек да се жени. – Ние не сме против женитбата, но не трябва да се създават нещастия в домовете. Често в ума на човека се наслояват отрицателни мисли, които действат върху организма като отрова. В организма се събуждат известен род трептения; те привличат такива мисли, които действат като отрова. И тогава, мъжът и жената, като не са в хармония помежду си, ако им се роди дете, скоро умира. Отровата в техния организъм се отразява вредно на детето. Роди се второ дете, и то умира. Изобщо, всички членове на това семейство боледуват. Условията в този дом стават неблагоприятни за съвместен живот. Ето защо, щом си решил да се жениш, това трябва да стане, когато е определено, нито по-рано, нито по-късно. Такъв е законът.

Изводът, който искам да направя, е въпросът за трезвата мисъл. Аз ви навеждам на една мисъл, вън от вашия живот. Дълговете, страданията, които имате, не влизат във ваша сметка. Като чиновник, началникът ти ни най-малко не се интересува от твоите дългове. Той се интересува от работата, която вършиш. Някога дълговете пречат на твоята работа. Като мислиш за тях, ти сам се спъваш. Следователно, дълговете на човека са неговите погрешки. Те го отклоняват от правия път. Има неща, определени от Бога, да ни се дадат. Ако не спазваме законите, можем да ги изгубим. Например, може да развалиш гласа си. – Как? – Като не спазваш известни правила: злоупотребяваш с удоволствията, ядеш люто, излагаш се на течение. После, като чуеш, че някой пее, и ти искаш да пееш, но не можеш. Умният човек никога не злоупотребява с дарбите, които му са дадени. Всеки трябва да се интересува от дарбите си и да ги пази. Животът има смисъл, когато се развиват и използват способностите на човека.

Някой казва: Бог да ме надари. – Ти имаш дарби, но трябва да внимаваш да използваш разумно условията за развитието им. Следователно, Бог дава дарбите, а човек създава условия за развитието им. Като отиде при лекар, болният разчита на неговата дарба да лекува. Как е облечен лекарят, с какви дрехи, с какви обувки, дали има украшения, това не интересува болния. За него е важно знанието, умението на лекаря да лекува. Ако лекарят е даровит, той е на мястото си. Богатият клиент ще го възнагради добре. На същото основание, казвам: Когато ангелът на разумността дойде при тебе, ти трябва да знаеш, какво да му поискаш. Ако не си разумен, ще му поискаш хубави дрехи и украшения. Ако си разумен, ще го помолиш да ти помогне да развиеш своите дарби. Когато болният е милионер, ще те възнагради така, че всичките ти работи ще се уредят. Ако се вслушваш в своя вътрешен глас, ти ще познаеш, кой е ангелът на разумността и какво да искаш от него. Този глас наричам Божествена интуиция. – Къде е този ангел? – В самия човек. Когато дойде ангелът в тебе, твоят слуга ще ти каже: Господарю, ангелът от небето слиза, приготви се да го посрещнеш. Ако господарят се вслушва в гласа на своя слуга, ангелът ще му донесе своето благословение, и работите му ще се уредят. Ако е небрежен към този глас, нищо няма да успее. Той е човек, който мисли само за работите си на земята.

Представи си, че седиш на естрадата и слушаш един виртуоз – пианист или цигулар. Като гледаш, колко бързо се движат пръстите на пианиста, имаш желание да пипнеш ръката му. Какво ще спечелиш от това? Когато светските хора слушат някой виртуоз, те следят с голямо внимание изпълнението и пазят, никой да не го бутне, да не го безпокоят. Че има голяма техника, хубав лък, това са дадени неща за него; те не важат за вас. За вас не е важно, как се движат лъкът и пръстите му, но какво излиза от лъка. За вас е важно това, което възприемате и което влиза в съзнанието ви. Вие не можете да бъдете виртуоз като него, но можете да го слушате внимателно и да запазите спомени от неговото свирене.

И тъй, когато дойде ангелът при вас, вие не трябва да го пипате, да гледате дрехите му. За вас са важни светлината и знанието, които той може да внесе във вашия ум. Това знание ще ви ползва през целия живот. Щом го слушате, вие сами знаете, дали той свири добре, или не. Мнението на другите не е важно за вас. Аз ще вярвам на себе си, а не на другите. Като слушам един музикант, аз зная вече, къде взима той неправилни тонове; аз зная, къде е неговата грешка. За друг музикант казвам, че е отличен виртуоз. Слушам да се говори, че този музикант не е добър. На кого да вярвам: на себе си, или на тях? – На себе си. – Защо вярвам на себе си? – Защото не съм заинтересуван. Аз слушам само, как свири и си съставям мнение. Музиката има Божествен произход. Следователно, ако музикантът изразява нещо Божествено, наистина, той свири хубаво. Ако в свиренето си той вложи човешкото, казвам: Този музикант не свири добре. Мнозина слушат някой да свири и казват: Хубава е тази музика. Тя навява нещо тъжно. – Според мене, тъжната музика не е Божествена. Тази музика, която внася радост в душата, е Божествена. На меланхолика и музиката е меланхолична. На оптимиста музиката е весела, здрава. Изобщо, музикантът предава нещо от себе си. Например, музиката на Шопен е тъжна, меланхолична, защото самият той е бил меланхоличен, болнав. Следователно, всичките му песни са проникнати от тъга. Казваш на някого: Изсвири ми една тъжна песен от Шопен. – Защо ти е тъжна песен? Тя е туберкулозна песен. На онзи, който е предразположен към туберкулоза, казвам: Никакъв Шопен не ти трябва. Когато е здрав, човек носи на десет души здравето върху себе си. На такъв човек казвам: На тебе е позволено да слушаш музиката на Шопен. Това не значи, че не трябва да слушате музиката на Шопен. Тази музика е за здрави хора, а не за болни. Не казвам, че аз нямам разположение към Шопена, но ви обръщам внимание, за кого е полезна тя. За онези хора, които са нежни като цвете, които имат деликатна душа, не се препоръчва музиката на Шопена. За тях е нужна друга музика.

Като говоря така за музиката на Шопена, някои от вас се засягат. Нямам нищо против това, че обичате Шопеновата музика, но ви обръщам внимание на онези вметнати неща, които се налагат в човешкия живот. Така, тъгата на Шопена се отразила и в музиката му. Като дойде втори път на земята, той сам няма да хареса песните си и ще се заеме да ги коригира. Той преживял особени състояния, които се отразили в неговата музика. В живота си човек се интересува силно от нещо. Един турски бей имал десет хубави хрътки за лов, които гледал добре. Той ходел на лов ту с една, ту с друга, а някога водел и десетте хрътки. Те имали хубави гердани със звънчета. Той пущал хрътката подир заека. Като догонвала заека, той й говорел гальовно, казвал й: Ха, кузум, ха, чоджум! Обаче, случвало се заекът да избяга, и хрътката не могла да го стигне. Тогава турчинът викал след нея: Ха, гяур, ха, домус! Той я наричал с всички обидни думи, защото заекът избягал.

Често и вие проявявате характера на турския бей. Когато работите ви не стават, както искате и очаквате, вие изказвате своето недоволство и възмущение. Когато получавате всички блага, които очаквате, от устата ви се изливат най-хубавите думи. Истинският човек навсякъде проявява своето благородство. Това казвам, защото сърцето на хората не е всякога благородно. Човек трябва да се стреми да изработи благородно, разумно сърце. Това зависи от светлия ум. Трябва да дойде ангелът. Трябва да дойде светлият ум. Ако този ум не дойде, ако човек не учи, не обработва своите способности, като влезе в духовната лаборатория, той ще види онази коравина, онази твърдост, която спъва неговото развитие. Френолозите дават един характерен пример за човешката твърдост. Един англичанин бил подложен на голямо изтезание, за да изкаже нещо. Той се отличавал с голяма твърдост в характера си и решил по никой начин да не изкаже тайната. В края на краищата, от голямото напрежение, черепът му се разпукал на мястото, дето е центърът на твърдостта. Ако на мястото, дето е този център, прекарате силен електрически ток, той няма да произведе ефект, защото от това място излиза силно течение, което спира тока. Този опит може лесно да се направи. Забелязано е, че чрез твърдостта, човек може да се справи с известни слабости в своя характер. Така човек може да опита, доколко е твърд. Също така може да опита, доколко е разсъдлив, милостив, кротък и др.

Като ученици, вие имате възможност всеки момент да се опитвате, да проверявате своя характер. Например, дойде при тебе един твой познат и започва да ти говори разни неща, с цел да те предизвика. Какво трябва да направиш? Вземи лист и молив и започни да решаваш задачи. Кажи му: Ще ме извиниш, аз решавам една задача. Като я реша, тогава ще се разговарям с тебе. Или започни да свириш пред него, за да осуетиш неговото предизвикателство. Така трябва да постъпвате.

Сега вие мислите, че сте господари в света. Ако сте ясновидци, ще видите, колко сте господари даже на себе си. Обаче, аз не искам да бъдете ясновидци, защото, ако сте такива, не бихте желали да останете в къщите си, всички бихте излезли навън. Като вляза в един дом, виждам около домакинята десетина лемурийци, духове, изостанали в развитието си, с изопачени лица. Те я обикалят, нашепват й нещо. И като я надуят, тя чака само да дойде мъжът й, да се кара с него. Тя му казва: Не знаеш ли, че жена има тука? Аз не съм толкова глупава, както мислиш. – Глупава е тази жена. Тя е надута като гайда и очаква само да писне. Тя е готова цял ден да се кара с мъжа си. И той, като не разбира причината на това, нещо го надува отвътре и му казва: Защо седиш и я слушаш? Ти мъж ли си? Я вземи едно дърво да я набиеш, да знае, че мъж има пред себе си. На мъж така ли се говори? Аз виждам, около мъжа седят пет лемурийци и му нашепват нещо. Десет лемурийци около жената и пет около мъжа, и вие виждате само резултата от тяхното нашепване. След това и двамата дойдат при мене и започват да се разправят. Единият казва: Нямам ли право аз? И другият казва: Ами аз нямам ли право? Обръщам се към жената и към мъжа и казвам: Това е резултат от съветите на вашите професори.

Всички хора са играчка на тези същества. Виждам, че салонът е пълен с лемурийци, които минават и заминават. След всичко това, вие минавате за християни, за ученици, но вършите ред грешки и престъпления. – Защо? – Защото съзнанието ви не е будно, то не взима участие. Като свършат своята работа, лемурийците се отдалечават. Те не са отговорни за това, което става. Един млад брат ми разправяше една своя опитност: Отидох при едного и започнах да му говоря нещо. Той схванал, че искам да го морализирам и ме бутна толкова силно, че се тьрколих на земята. Разбрах, че този човек разполага с окултни сили. Питам: Кой човек не разполага с окултни сили? Когато мъжът бие жена си, това не са ли окултни сили? Когато жената се надуе и изкара мъжа от търпение, и той бяга от къщата си, това не са ли окултни сили? Той е генерал, сражава се на бойното поле, а една жена става причина да бяга от къщата си. Това не е ли окултна сила? Генерал е той, но казва: Да те пази Господ от лоша жена! Това се дължи на лемурийци, същества, изостанали в развитието си. Те са живели в една далечна епоха, но и досега още се проявяват. Цялото човечество е жертва на тези същества. Всички раздори, престъпления, убийства, пиянство се дължат на тази изостанала раса.

Като виждат това, хората казват: Човечеството трябва да се възпитава. – Как ще стане това? – Е, Бог да ни освободи. – Не, като дойде един лемуриец при тебе, не слушай, какво ти говори, но пей и работи: вземи брадвата да насечеш дърва. После иди на лозето да го прекопаеш. Като се върнеш, омеси прясна питка, опечи я и започни да ядеш. Той ще ти говори, а ти ще пееш. Като дойде мъжът ти, ще му кажеш: Днес десет лемурийци се опитваха да говорят против тебе. – А мене пет лемурийци ме настройваха против тебе. И двамата издържали изпита си. Те казват: Да благодарим на Бога, че ни даде светлина, да се справим с тях. Ако бяхме се поддали на думите им, щяхме да направим много пакости. Мъжът казва: Сега, жена, сложи трапезата, тури яденето, прясната питка, да си хапнем и да благодарим на Бога за благата, които ни дава. Мъжът, жената, децата се наредят около трапезата, нахранят се добре и благодарят на Бога, че не са послушали съветите на своите професори.

За оправдание на своите грешки, някои казват, че те се дължат на слабостите им. – Няма слабост в света. Слабостите са в това, че слушате съветите на вашите професори. Като говоря така, аз навлизам в една област, която не искам да засягам. Така дохождаме до вътрешната страна на школата. Там се разглеждат общите принципи. Обаче, има специфични принципи за всекиго отделно. Това е вътрешна, езотерична школа, която показва на човека, как може да се избави от слабостите си. Отишъл един, с револвер в ръка, в една от тези школи и казал: Ако има някой от вас, който разполага с окултни сили, нека излезе срещу мене. Той изважда револвера си. Излиза един, маха с ръка, и револверът пада от ръката му. Казваш за някого: Аз ще му тегля куршума. – Чудни са хората! Преди да теглиш куршума, ще излезе един срещу тебе, ще махне с ръката си, и револверът ще падне от ръката ти. И два револвера да имаш, не можеш да излезеш срещу този човек. Достатъчно е той да махне с ръката си, за да паднат револверите ти на земята. По-добре да махнеш с ръката си, отколкото да разчиташ на револверите. Щом махнеш с ръката си, този, който носи револвера, ще отстъпи. По-добре да имаш силата на ръката си, отколкото силата на един револвер. Какво придобиваш, ако раниш човека с куршум? После ще търсиш някой да го превързва. И това, че си наранил човека, те прави герой. Благодарим за такова геройство! Казвате: Човек е, все ще пострада. Първия път пукнат главата му, превържат я. Втория път пак пукнат главата му, пак я превържат. И третия път също я пукнат, докато най-после каже: Много опитност имам в живота си. – Благодаря на такива опитности!

Казвам: И Христос на времето си имаше такава опитност, но втори път няма да мине през нея. Само веднъж мина през такава опитност и разбра, какво значи, да го прободат в ребрата. Втори път ще стои далеч от такава опитност. Той няма да дойде по същия начин на земята, да го пробождат. Това стана, за да постигне нещо велико. И целия свят да дадат на Христа, втори път Той няма да се подложи на този позор. Вие считате за геройство да ви разпъват по десет пъти на кръста. Да ви разпъват един път на кръст, разбирам, но десет пъти – не разбирам. Едно е важно: Не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш сърце, достойно за обич; не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш просветен ум, който разбира нещата. Следователно, ако губите любовта си, търсете причината във вашия ум. За да дойде любовта, първо умът трябва да се яви. Той предшества любовта. Дето умът не работи, там и любовта не може да се прояви. Това всички трябва да го знаят.

Казано е: „Ще изпратя Духа си, и всички ще оживеят. Ще отнема Духа си, и животът на хората ще се прекрати.“ Когато умът напусне човека, той умира. Щом дойде умът, той отново оживява. Казано е още: „Ако не се отречеш от майка си и баща си, от брат си и сестра си, от приятелите си, както и от себе си, няма да влезеш в Царството Божие.“ С други думи казано: Ако не се отречеш от всичко отрицателно в живота, т. е. от съветите на лемурийците, не можеш да влезеш в Царството Божие. Лемуриецът не може да ти бъде майка, баща, брат, сестра или приятел. Ако е един от тях, той ще ти одере кожата. Той може да ти бъде само неприятел. Като такъв, той ще ти отнеме свободата и ще те изпрати на онзи свят. Като четете оплакванията на псалмопевеца, знайте, че и той се оплаква от лемурийците, които го мъчат и преследват. Казваш, че човек има пороци. – Не, това е лошото влияние на лемурийците. – Те са черни духове. – Лошото и опасното не е в черния цвят, но в тяхната мисъл. Лемурийците са стигнали до известна развитие, но сърцето им не е обработено. Така се е създал черният цвят у тях, причина за грехопадението. Когато човешкият ум се изопачил, тогава се явили нощта и тъмнината. Тогава се създала черната раса, чрез която човечеството е дошло до най голямото падение. Човек постепенно се повдига, но не се е освободил напълно от черния цвят. Някога казваш: Имам черни мисли и черни чувства. – Те са остатък от лемурийската раса.

Аз ви навеждам на тези мисли, за да си помогнете чрез тях, да дойдете до философията на самоотричането. – Как ще се убедим в съществуването на лемурийците? – Колкото и да ви говоря, както и да ви ги описвам, няма да повярвате. Трябва да ви отворя очите, вие сами да ги видите. Някои се мъчат да ги описват, но тяхното описание не е вярно. Вие можете да си представите, да кажете, че ги виждате, но пак сте далеч от истината. – Как да се справим с лемурийците? – От вас зависи. Ще живеете така, че да не ги привличате. С мисълта и чувствата си, вие сами ги привличате, а после търсите някой отвън, да ви освободи от тях. Те се привличат от човека, както пчелите от меда. Достатъчно е да капнете малко мед на дрехата си, за да ви накацат пчелите. Те са постоянно около вас. Има нещо, с което ги привличате. – Как да се освободим от тях? – Съблечете дрехата си, на която има мед. Тогава пчелите, т. е. лемурийците ще ви напуснат. Докато на дрехата ви има мед, който ги привлича, те всякога ще ви нападат. – В София има ли лемурийци? – Има, разбира се. Те се срещат във всички градове и села. Дето има хора, там са и те. Ще ги срещнете по улиците на разходка; по театрите и концертите; в автомобили и файтони; в кафената и бирарии. Дето стават кражби, убийства, престъпления, там непременно е намесен някой лемуриец. Като убие някого, лемуриецът застава пред него тих и спокоен, гледа жертвата си и се радва, че е победил. В това отношение, той прилича на тигър. Друг лемуриец отива на бойното поле, убива някого, и след това го произвеждат герой. В лицето на този лемуриец не се чете нищо човешко.

Днес ви говоря за лемурййците, като първа раса на човечеството, която, изостанала в развитието си, продължава и досега да прави пакости на хората. Друг път ще говоря за противоположната раса на лемурййците, която е носителка на любовта и добродетелите. В който дом влезете сега, все ще намерите по няколко лемурийци, които са в борба с хората. Когато борбата се усили, хората се обръщат към Бога. Той им изпраща в помощ един светъл дух. Лемуриецът излиза със своята черна шпага, а светлият дух – със своята светла шпага. Борбата започва, но, в края на краищата, светлият дух побеждава. От този момент, в дома на човека не остава нито един лемуриец. Ако лемурййците не бягаха от човешките домове, нищо не би останало от съвременната култура. Какво е останало от лемурийската раса? – Нищо не е останало. – Де е сега тази раса? – Тя е потънала дълбоко във водите на моретата. Някои от тях са успели да се спасят, но и сега още живеят между хората и продължават да им причиняват пакости. И друг път Бог ще съди лемурийците; с други думи казано, на евангелски език, ще им се яви архангел Михаил, който ще се бие със змията. Змейовете, това са лемурийците, пръснати по земята.

Да оставим настрана лемурицийте. Ние минаваме от една реалност в друга, т. е. от черната раса към светлата, която ръководи човечеството. Възвишените същества идат да помагат на хората, да събудят в тях възвишени и благородни мисли и чувства. Вслушвайте се в техните съвети. Те ще ви изведат на светлия висок връх. Те са носители на великите Божии блага на земята. Това наричаме ние „грижи на Господа за човешките души“.

Вслушвайте се в съветите на светлите същества. Вслушвайте се и в себе си. Сега е време да ходите по техните съвети и да бъдете готови на всички жертви, не за онова, което ви спъва, но за онова, което дава простор, сила на вашия дух, на вашата душа, ум и сьрце. Те ще направят да бъдете доволни от себе си. Тогава няма да бъдете откъснат лист от дърво, нито играчка в ръцете на съдбата. Тогава ще бъдете здраво прикрепен лист към дървото, което след време ще завърже, ще даде плод, и плодът му ще узрее. Това е великото и красивото, към което се стремим всички.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

10. Утринно Слово от Учителя, държано на 27 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни