Jump to content

Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви


Recommended Posts

Б. Писма

на Учителя Петър Дънов

до Величка и Кънчо Стойчеви

31. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 3.1.1913 г.

София

3 януарий 1913

Любезна В. Стойчева,

Вашите две пратки получихме. Вкъщи, когато децата са здрави, весели и послушни, майката е радостна. В училището, когато учениците са прилежни и добри, учителят е доволен. Църквата когато е пълна с богомолци, свещеникът е въодушевен. Бистрият извор когато блика, всеки уморен пътник се спира да си поразхлади устата и да уталожи своята жажда. Всяко нещо има тяжест и цена на своето място. Великите неща, святите неща са ония, които са далече от човешката ръка - само те спазват своята първоначална свежест и красота, които Господ им е дал отначало. И бих ви посочил много такива още примери, за да ви поясня великата Божествена мисъл, която е скрита в окръжающите нам предмети, но това оставям за друг път. Казано е: Пътят, Истината и Животът е Той. Но колко е важно да знае човек, когато пътува, къде да се спре и къде да върви. И ако той иска да посети важно историческо място, колко е важно да има някой да му обясни събитията, свързани с него. И когато ний хвърляме поглед на морето, на небето, на планинските върхове и долини, схващаме ли великите мисли, скрити в тях? За някой морето е важно заради рибата, която излиза оттам. За други небето е важно за птиците, които слизат от горе. За планините някои се интересуват за камъните, снети от тях. За долините някои се интересуват за нивите, оброчавани в тях. Но морето е повече от място на рибите. Небето е повече от пространство за птиците. Планините са повече от място за камъните и долините са повече от място за нивите. Така е с човека. Той трябва да се научи да има общение с Господа, Който е във всичко добро и възвишено. Неговата мисъл е в морето, в небето, в планините, в долините. Морето нивга не остава забравено от онези, които постоянно пътуват по него. Небето никога не остава забравено от онези, които постоянно към него отиват. Планините никога се не забравят от пътниците, бродещи през тях и долините - от орачите по нивите.

Сега, как да уравновесим тия четири неща. Риби ли да сме, птици ли да сме, пътници ли да сме, или орачи. Вий в Бургас имате думата.

Моя поздрав на всички ви.

В. В. [Ваш Верен]

П. К. Дънов

32. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 3.2.1913 г.

Трябва ти търпение. Не всичко, което е приятно, е добро; и не всичко, което е неприятно, е зло. Пътят на знанието е постлан с мъчнотии и страдания. Това е програмата на земното училище на живота. Което Господ е наредил, то е добро, и което е допуснал, то е приятно. Само то носи благословение за отрудената душа. Чети от Книгата на Завета на Цветните лъчи на Светлината пета страница и петнадесета.

В. 2 М. (Свещеният подпис)

33. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 30.3.1913 г.

София

30 март 1913

Любезна В. Стойчева,

За мен важи не как започват моите ученици, но как свършват.

Обичайте Господа, обичайте дома си, обичайте ближните си и помагайте на немощните, на страждующите. Това който върши, той изпълнява закона на любовта. Думите в нашия живот имат толкова смисъл и ценност, колкото се подкрепят от чистотата на живота ни. Всякой трябва да се радва, да се весели в делата на Господа. Природата е пълна с добрини. Тя говори повседневно. Любов, която не може да издържа страдания, лишения, унижение, пренебрежение, не носи живот в себе си. Любовта прави всички, които я имат, герои. Тя осветлява живота, подслажда горчивините, изпъжда съмненията и дава подтик за работа.

Когато тя се появи в кръвта, образува бащите, майките, братята, сестрите, роднините и дома. Когато тя се появи в сърдцето и в неговите сокове, образува дружбата, приятелството и обичта между хората. Когато се появи в ума, образува хубавото, красивото, съзвучието и подтика към мисълта на идейното. Когато се появи в душата, образува любовта към Бога и към всичко, което страда и дава подтик за самопожертвувайие. Тази Любов не мисли за себе си, не дири своето си, но това, което принадлежи на Небето. Искам всички постепенно да станете такива. Само тогава ще можете да разберете дълбините, висините, ширините на Божествения Дух. Тогава ще познаете както сте познати. Но сега - на работа при обикновените работи на тоя свят, на тоя живот. Доволствайте се от малкото, което Господ ви дава. Който не се доволства от малкото, нему и многото да се даде, все същият ще бъде. Искам тая мисъл да бъде ясна у всички ви. Аз за себе си не искам нищо. Искам вий да бъдете свободни духом, на човеци роби да не ставате. Аз зная, за вас е мъчно да разбирате живота и Аз зная, вий си правите разни съждения за моята обхода. Но в мен тъмнина нема, в мен всичко е ясно. Аз се не мамя от външната обвивка на нещата. Защото Онзи, Който е в мене, е Светлина и в Него е Животът. Моят съвет е: бъдете добри майки, добри другарки,.обичайте мъжете си, живейте добре, по възможност добре с всички човеци. В живота ще срещнете много разочарования, но те са неща на миналото. Съграждайте отсега бъдещето. Дотолкова, доколкото вашите стремежи са добри, Аз ще ви помагам и ще ви подкрепям, ще ободрявам душата ви и духа ви, но там, гдето се уклонявате, Аз ще стоя по-далеч. Между доброто и злото не може да има съгласие; между лъжата и Истината не може да съществува обич. Светът се нуждае от души, души, и то велики души, души на доброто, на правдата и на Истината.

В. В. [Ваш Верен] (Свещеният подпис) П. К. Дънов

34. Писмо от от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 10.4.1913 г.

София

10 април 1913

Л. В. С. [Любезна Величка Стойчева]

Пиша ви тия редове, като имам предвид миналото, настоящето, бъдещето с неговите последствия. Това е дълга история, през която човешката душа е минала, минава и ще мине. Вий живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства, вашите постъпки към своето битие. Този свят, за който говоря, е проявление на Природата, която е майка на всички живи същества. И тя, както всички други майки, се интересува в своите деца. Създала им е много играчки за развлечение, ушила им е много дрешки за украшение, образувала е много сокове за прохлаждение, много плодове за насищение. Сложила е богата трапеза на своите деца, да си похапнат, да си по-пийнат, да си починат, след това да идат да се поучат и да поработят в нейната градина на живота и да принесат своите придобивки в нейния дом. Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете? Вий имате четири неща, които могат да се изразят в четири числа така: 1, 2, 3, 4 или 1 +2+3+4=10, на които общият сбор е десет. А знаете ли какво представлява общият сбор на тия четири числа? Играчките, това са действия, дрешките, това са оформявания, соковете, това е растение, плодовете, това е завършвание. Сега, важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете, с какъв вид дрехи да се облича, с какви сокове да се пои, с какви плодове да се храни. С какво да се учи и какво да работи. Нашият предмет естествено се дели на две части. В първата влизат играчките, дрешките, соковете, плодовете. Във втората - учение и работа. Сега, за по-лесно разбирание, можем да ги представим в два реда числа. Първия: 1, 2, 3, 4. Втория: 5, 6. Да направим едно малко изчисление: 1+2+3+4=10; 5+6=11; 11+10=21. И в тая задача имате един отличен метод да направите живота си пълен и сполучлив, ако само можете да турите всяко нещо на неговото място. Но ще кажете; „Желаем да знаем добре.” Сега, вий на първо място разгледайте цветовете на плодните дървета и вижте по колко листа имат цветовете им и по колко тичинки, и после пак ще говорим.

Сега да се повърнем на първата част на нашия предмет. Играчките винаги трябва да съответствуват на природата на децата. На момичето - кукла, на момчето - конче; на момичето - рокля, на момчето - гащи. При ядение, и на двете храната - една: сокове и плодове. Но в нашите размишления се появява една нова група, която иска да вземе участие. Играчките, дрешките изискват ум; соковете, плодовете - топлина. Да ги представим тия юнаци пред вас като войници в една проста ученическа задача. Първо: играчки, дрешки, сокове и плодове: 1+2+3+4=10. Второ: учение и работа: 5+6=11. Трето: ум и топлина: 7+8=15. А знаете ли какво означават тия три сбора? Те означават Бог, борба, Посвещение.* А можете ли вий да намерите отношението на тия думи една към друга? Който разреши правилно тоя ребус, ще получи една награда от мен. Аз искам всички вий да мислите право, да чувствувате право, да постъпвате право. Право като говоря, то е по отношение на законите, силите и причините на самите неща - които съществуват в Божествената Природа.

Прочетете това писмо на всички приятели и онези, които искат да се завземат да разрешават ребуса - могат да си препишат писмото. Моя отличен поздрав на всички ви без разлика - за светлите настъпващи дни. Ний ще продължим нашата започната беседа идния път.

(Свещеният подпис) П. К. Дънов

Image_198.png

Учителят изпраща ребус за решение на задачата за предстоящото земетресение в гр. Търново от 1 юни 1913 г. Никой не решава ребуса. Идва земетресението и после Учителят в друго писмо обяснява ребуса. Числото 13 се отнася за 1913 г. Числото 16 показва, че земетресението ще почне на 1-ви, но в шести месец, и ще продължи 36 дни, видно от числото 36. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

* Обяснение на ребуса:

1 +2 + 3 + 4= 10 –Бог

5 + 6 = 11 - Борба

7 + 8 = 15 - Посвещение

13 - 16 = -36

35. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 21.4.1913 г.

София

21 април 1913

Любезна В. Стойчева,

Получих последното ви писмо от 17-того. Всяко добро дело се възнаграждава и приноси добри плодове отпосле. Вий нема освен да се радвате, че Господ е бил с вас през всичкото време на вашата работа за Него. Желая да имате твърда и непоколебима вяра и да не падате духом. Моето писмо, отправено до вас, което ви е произвело тъжни мисли, има съвсем друг характер. То съдържа общи истини, които не се отнасят лично до никого. Вий мислите тъй, както децата - когато някой голям облак засени слънцето, те мислят, то не е вече разположено да свети и се радва на тях. Имайте онова търпение, което дава мир на душата. Има Божествени закони, които трябва да спазваме постоянно е душата си. Законът е: Любовта Любов ражда, но Любовта, в която Бог се проявява, има за задача спасяванието на света. Тази Любов е постоянна и тя носи в себе си всичкия живот и тя е обща на всички души. Мен ме радват добрите усилия, които всички правите за доброто на другите. Аз познавам добрите страни на вашата душа, И всяко добро усилие от ваша страна е един подтик да ви доведе по-близо до великата Истина на Живота. Казано е: Истината ще ви направи свободни. Работите ще се оправят, макар и да изглеждат забъркани - в това не се съмнявайте. Всичко ще се изведе на добър край. Ако Пеню напусне Бургас, то е пак за добро. Той ще работи и там, гдето ще иде. Ний трябва да сеем навсякъде. А вий не се опасявайте - гдето и да идете, Аз нема да ви забравя, ще ви посещавам. Нека изпълним волята на Небесния Баща. Аз мисля да изляза, но не съм определил времето. Имам още малко работа, която трябва да се привърши. Отсега трябва вече да се готвим за събора и да се молим на Господаря на Нивата да уреди всичко добре и благополучно. Да премахне големите спънки на пътя.

В. В. [Ваш верен]

(Свещеният подпис) П. К. Дънов

36. Писмо от от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 11.5.1913 г.

Любезни К. П. Стойчев,

Получих вашето писмо. Върху ребуса ще говорим, когато се дадат всичките отговори. Всяко добро усилие, в каквото и направление и да се извърши, все принася своите добри плодове. В живота има много задачи да се решават, много цели да се постигат, много работи да се завършват. Човек е като плодно дърво, при всяко лято трябва да цъфти, върже и дава плод. Господ е всичко добре наредил, и който разбира пътищата Му, ползва се от Неговите блага, а който не - страда. Който ги следи, въздига се, а който ги изоставя, спъва се. Ходете във виделината, която имате, и всичко ще се преобърне като на зазоряване.

Моя поздрав на Величка и вам, а така и на Стевка.

Поздрав на Приятелите.

П. К. Дънов

София

11 Май 1913

37. Писмо от от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 21.5.1913 г.

Любезна В. Стойчева,

Получих вашето писмо. Моето желание при задаванието на ребуса бе вий да се ползвате, като мислите върху великите неща в природата, която Бог е направил училище за добро. И когато човек мисли, той трябва да разтваря всичките прозорци на своята душа, за да може Божествената виделина свободно да влиза и озарява всичките кътчета на негова ум. Човек е като плодно дърво, което трябва да се посее, да изникне, да порасте, да цъвне и да даде плод, едно - 30, друго - 60, а друго - 100. И по този начин човек се учи на Божиите пътища. За други няма защо да се смущавате. Политическите работи, това са ветрове, които периодически веят в едно или друго направление. Тяхната цел е да става проветрение в света. По някой път вятърът може да е слаб и да произвежда една приятна хладина, а по някой път може да е цяла стихия, която да подигне цял облак от прах. Но тия неща са естествени. Прахът е потребен за образуванието на водните капки. Гледайте на всички явления от добрата и полезна страна. Всичко Господ урежда за добро. Няма нужда да бъдете дряхли и обезсърчени. Вяра и надежда, добрите дни са на бъдещето. Бъдете радостни и весели в безбройните добрини, които Господ е изпратил на всички според Своята безгранична любов и обич към човешките души. Нека мислите ви и желанията ви всякога да бъдат насочени към това, което е полезно, което е добро, което е благо, което е благородно и доброволно пред Бога, Спасителя на всички. И колко добре е изразил Духът тая мисъл чрез устата на великия Учител на човечеството: Това е Живот вечен, дето да познаят Тебе, Единого Истиного Бога и Христа, Когото си пратил. Нека да говорят мислите, нека да говорят чувствата и нека да говори и душата чрез своите уста. Нека всичко, което се върши, да е благоприятно пред лицето на Бога. Аз всякой ден изпращам добрите си мисли към всички. И зная, че всички са получили повече, отколкото заслужават, а като е така, да благодарят всички на Господа Бога Единия Спасител. Всички са опитали закрилата и обичта Божия. Той е показал Своята вярност и голяма грижливост. И бъдещето е в Неговите ръце. А като е така - бъдете уверени, че и то ще е добро. Защото Господ е велик и по ум и по дух, и по сила.

В. В. [Ваш Верен] (Свещеният подпис) П. К. Дънов

София 21 май 1913

38. Писмо от Учителя Петър Дънов от 14.6.1913 г.

14.6.1913 г.

Да не оскудява вярата Ви. В края Господ всичко ще преобърне на добро. Работите ще се оправят. Те са вече в най-високата точка на своя развой. Всички приятели в Търново са запазени невредими. Минали са през изпита добре и сега са бодри и весели в милостта на Онзи, Който ги е избавил. Божиите пътища са непостижими. Повидимому всичко върви на зле, но всъщност всичко е добре. Защото сам Господ ръководи работите, а там, гдето Той работи, всичко става добро. Аз Ви имам предвид всички. Трябва да помогнем на всички ония, които имат най-голяма нужда. Съдействувайте и вий там всички. *

П. К. Дънов

________________________

* Търновското земетресение е на 1 юни 1913 г. Учителят в едно писмо обяснява ребуса. Числото 10 е „Бог”, 11 е „борба”, 15 е „посвещение”. Обяснява, че в 10 часа започва земетресението, 11 е първият земен трус и ще продължи до 15 часа. (бел. на

съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

39. Писмо от Петко Гумнеров до Кънчо Стойчев от 12.6.1913 г., по идея на Учителя

София, 12 юни 1313 год.

Любезни Господин С.ойчев,

Важни времена преживяваме. И, ако има нещо, за което най-много да благодарим, то е, че сме се родили в тая „епоха – кърмачка” на велики събития, за които било писано да сме техни съвременници и зрители. А пък нам конкретно надлежи да славословим и хвалим Господаря на Силите, че ни е сподобил да се срещнем при нашето пътешествие с Тогози, Когото, колкото и да крие небето от нас, пак, ради Него, ни се дарува и благодат, и сила, и крепост.

Да, да. Само 10 месеци ни делят от миналогодишната среща, и сега, ако застанем един срещу друг, ще можем да разказваме и да разказваме.: за балкански съюз - чудо; за съюзно турския вой и погрома на вековна империя - чудо; за трусове и землетресения в средата на България - чудо; локализацията на дипломатически и политически сплетни - пак чудо. И всичко чудо и чудеса. Всичко се уреди и нареди, урежда и нарежда чудесно. Ние нека искаме доказателства. Доказателствата дохождат и заминават, но ще ли ги използваме? Щем. А ако не щем, ще ни се наложи да ги използваме. „Който има уши да слуша, нека слуша.” Българите не възприеха 100 % доказателствата след Лозенград - дадоха им мъчнотии около Одринските крепости и ги спряха при Чаталджа. А сега опълчават съюзниците им срещу тях, за да ги понапечат, та да си учат добре урока, да размишляват зряло върху всички доказателства, които им се дават за тяхно назидание и да оправят стъпките на живота си. И ще ги оправят. Ще ги оправят повече от всякой друг път, защото Духът, Който ръководи този народ, казва се, е Дух неотстъпчив от Правдата Господня и Той, в съдействието Си да се въдвори тая правда, ще използва както слабостите на българите, така и упорството на техните съюзници. А като тъй, има причини да се радваме, щом сме под неговата охрана. Няма място за униние и тъга, защото Господ работи; и работи садикане*. Дипломатическото и политическо плетиво да не ни смущава. Настроението между българи и сърби е само привидно. От война вече не се бойте. Най-сетне, когато ни сгреши един човек, колко пъти го бием? Не ли само еднаж? Е, добре. Сърбите в 1885 г. не бихме ли ги еднаж? Бива ли и сега да ядат тимара**? Не. Два пъти човек за един кабахат*** не се бие. Не, защото сърбите ще отстъпят като магарета. Не ги гледай, че са се много наежили или че много кряскат. Те се ежат, за да се смирят; кряскат, за да млъкнат. И когато хич не се надеем, ще видим краен оборот на работите.

А сега тези, последните, трябва да се изострюват, да дойдат до апогея на своето развитие, и когато всичко стигне до кулминационната точка, ще почнем да забелязваме обрата. Ама ще речете: в 1885 г. бихме сърбите за един кабахат, а сега друг кабахат сториха. Не. Съвременници сме, знаем: тогава упорствуваха, погрижиха се за равновесието на Балканския полуостров, но ядоха лобутя****. Сега, виждаме, искат да засвоят цяла Македония, защо? За равновесие. Значи, правят същата грешка, която направиха в 1885 г, а за една и съща грешка два пъти нито човек, нито народ се бие. Такъв е законът. Прочее, война не може да има. Схватки и перестрелки - може би. Но война - не. Не само че не се надеем вече за война, но надеем се, че месец юни, като 9-и месец от започване на настоящето усилно положение, ще донесе уреждане на работите, мир и благоволение.***** Цифрата 9 се състои на 3 места по 3 А на трите като означаваха равновесие, излиза, че това равновесие е в троен размер, равно на 9, цифра, на която вратата адови не могат да одолеят. Всичко това дава ни основание още по-яката да викнем към Господа, и на Него, и само на Него да уповае. „Което Господ прави, никой не може да развали, и което Господ гради, никой не може да разруши.”

Радвам се, че ми даде слово, за да ти пиша нещо, което отдавна се каня да сторя и ми беше мъчно, че не иде възможност. Моля ти се, поздрави нарочно г-н Паскалев и му кажи, че отговор на последното му писмо до мене няма да получи. Онуй, което би трябвало да му се пише, се почти съдържа в настоящето ми писмо до Вас.

С ожидание голямо чекам деня, когато Вас и всички единомисленици от Бургас ще мога да видя и прегърна.

Кажи на Тошето, че и нему няма какво да пиша. Никаква още оправия няма по неговата работа. Назначения и уволнения министерството не върши. Щом се започне такова, аз ще му съобщя и ще сторя от моя страна всичко, каквото ми иде отръки. Но и той да се държи на Горе и да не бърза. А па, ако иска да знае мнението на г-н Д. за неговите проекти, нека си му пише и да го сондира направо, а чрез мене сондаж да не прави, за да не би вместо полза, да му се принесе вреда. Пиша това в твоето писмо тук, защото зная, че сте интимни и близки с Тошето, солидарни, Стефчето помня. И мило ми е за нея, но и зъб имам на нея. Каня се да й пиша и тогава ще й се обясня.

С братски поздрави до всички, Петко Гумнеров

________________________________

* Саде - сам, само; садикане - самичък. Изразът означава: „и работа самичък”.

** тимара - преносно: бой; ядат тимара - ядат боя; чистене на кон, което става със специален гребен, с кърпи, и е много трудна работа, която е наказание за онзи, който го прави.

*** кабахат- вина, грешка

**** лобутя - бой. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев,

*****На 30 май 1913 г. в Лондон е подписан мирниятдоговорзакраяна Балканската война. На 29 юни 1913 г. Фердинанд нарежда на българската войска да нападне Сърбия и Гърция и се идва до Първата национална катастрофа. Вж. „Изгревът” том I, стр. 437 ÷ 441. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

40. Писмо от Петко Гумнеров до Кънчо Стойчев от 15.7.1913 г.

София, 15 юли 1913 год.

Любезни Господин Стойчев,

Подчеркнува се, че действително усилни и мъчителни са дните, които понастоящем България преживява. Дотолкоз и е опасан завоят, през който ще трябва да се премине, щото казва ни се, че и духовете не били в положение да допринесат с услугите си благоприятен изход. Всичкият развой на работите сега е само в ръцете Господни. Само Господ е в състояние да даде такъв обрат на сплетните и дипломатическите козни, щото да се предотврати гибелът на България. България е загубена без Господа. Към Него прочее трябва да се обърнем само с молитва да спаси страната, без никакви разсъждения или умувания от наша страна. Всичкия ни товар да възложим Господу. Препоръча се за тая цел да се четат следните псалми по реда, както са написани: 91, 21, 121, 115, 116 и 117. Всякой може да си ги чете по колкото пъти желае в ден. Там е спасението. Нека се въоружим с молитва към Бога и със силата на мислите, депозирани в горните шест псалома, и да вярваме в обещанията, които се дават в тия мисли. Защото, нека вярваме, Господ най-сетне ще простре ръка на милост и като духне еднаж, всичките морски вълни и вражи сили ще утихнат и капитулират. Как и що, то е работа Господня - да бъде Името Му благословено. И понеже нямаме заслуги, заради които Господ да се силили за нас, то внушава ни се, когато викаме към Господа, да изговаряме: „Господи, бъди милостив за България, заради милостта Си.”

Българите изпортиха. Сънародниците ни в тази война беззаконноваха и се възгордяха, та затова ни настигат язвите, които ни заплашват да ни задушат. Може би по нашему, по человеческому, в много неща да сме прави, но небето не мисли както нас, нито мери както нас. Съветите на невидимия свят не са като нашите съвети, нито пътищата му - както пътищата ни; но колкото отстои небето от земята, толкоз и отстоят пътищата Господни от ония на човешките синове. Другояче гледат Горе на нещата. И не сме да не знаем, че към обречените за духовен подьом и за свят и чист живот, небето е далеч и много далеч по-придирчиво от онези, които са още в сферата на безразличието, които са още хергелета, йова. Българите са от определените да слушат Господа. Не слушат ли, своенравничат ли - лобут. Те не слушаха сега. Освен че при войната срещу турците се извършиха редици безобразия от различен калибър, неподобающи на хора християни, воюющи за свободата на другите; освен че на това отгоре се и възгордяха със своята още бъдеща велика България, но и свръх това, този именно горделив дух ги накара да не послушат нито съветите на Англия, нито ония на Русия, нито безценните съвети на Пророкът Господен в България, а взеха, че воюваха със Сърбия! Това е върхът на безобразието. Истина, официално - чрез укази и манифести - нашите не обявиха война и това, е което в небето ни спасява, но не трябваше да стане и това, което става. България не биваше да воюва със Сърбия, нито официално, нито неофициално, а непременно, на всяка цена, трябваше да се спогоди с нея, защото, както и в първото писмо се каза, за със Сърбия война от горе не е определена. И сега, казва ни се, в астралния свят няма война между Сърбия и България. Не може и да има, защото, каза ни се, за един и същ кабахат два пъти човек не се бие. А сегашният лобут между тия две братски и славянски държави е човешка работа, ни най-малко предвидена в Божествените порядки. Оттук непослушание и грешки, които заплетоха и оплетоха положението. Но нека не се обезсърчаваме: всяка грешка ще се използва от небето. От грешката с войната, освен че България ще почерпи добър урок, но и кръвта на загиналите в нея нейни синове ще се вземе в съображение от небето за нейното бъдаще величие. Най-верните схващания на истината в това отношение гласят, че от всички тия свои нещастия България, дори и ако изгуби нещо материално, астрално обаче много печели. Тъй щото, няма пак защо да се безпокоим, щом това е така, и щом Господ е, Който е взел грижата да оправи всичко. И аслъ* има вече доста признаци, че наистина Господ пое върху Себе грижата: Всички софиянци коленопреклонно искат това от Него - черквите ежедневно ги зове на вечерни и те с готовност се отзовават; румъните и турците поне дотам, гдето бяха дошли, се спряха. Па и нека се надеем, че щом в 9-ия месец работите поради наши грешки не се оправиха, то 12-тият месец сигурно ще донесе демобилизация и мир, стига да постоянствуваме в молитва и бдение духовно. Само 15 дни Господ остави нас да се управляваме, и се забъркахме. Но сега Той ще доизкара онуй, което бе подкачил и нека се надеем и да вярваме, че обещаното на България никой не е в положение да й го отнеме.

Много би могло да се каже, но сега не е време, освен за молитва и обръщение към Господа.

Не нашите думи и нашето разбиране, а Господ е, Който гради и съгражда щастието на народите.

С братски поздрав до всички, Петко Гумнеров

Това писмо дохажда и в Созопол, 27.VІІ.1913 П. Киров

_________________

Image_001.png

* аслъ (тур,) - наистина, така си е, всъщност.

41. Писмо от Учителя Петър Дънов към всички от 18.7.1913 г., София*

Към Всички.

Това е епохалната година, за която ви бе казано. Бурите, които се повдигат, са неща, които трябваше да дойдат, за да се опита вашата вяра, вашата любов. Зад тия бури стои Един, Който наблюдава вървежа на всичките работи. Един, Който не дреме. Той е известен през всичките векове с Името на Когото се крепи всичко. Аз съм с вас, не бойте се. Всичко ще се преобърне за добро. Тия, които нашедствуват, ний ги знаем, те минават под многото имена. Но Господ е Господар на света и без Него нищо не става.

София

18 юлий 1913 (Свещеният подпис)

42. Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 21.12.1913 г.

Търново

21 декември 1913

Любезни К. Стойчев,

Получих вашето писмо, а така също и колета с рибите и лимоните. Благодарим за вашата услужливост. Рибата, това е добра емблема на християнството. Думите: Исус, Христос, Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка на човека в негова земен живот. Да му дават подтик за работа и смелост да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот. Човек на Земята има да учи много работи и му е потребно да се запознае с много закони на живота. Всеки трябва да стане вещ в своята работа. Временните изпити и страдания, които се случават на човека на земята, са неща, които му показват истинския път на неговото духовно развитие. Всеки е длъжен да работи в своя живот тъй, както Бог го е научил и го учи да се ползва от всички блага, Да благодари на Бога за здравието, за живота, за добрите мисли, за добрите желания, които му е дал. Да благодари за всичко в сърдцето си. За ония малки случки, за онова внимание, с което Господ благоволява да го посещава. Трябва хората да станат добри деца - послушни, прилежни, трудолюбиви и работливи като пчели. Това като се върши, всичко друго ще си дойде на времето. Има време за всички неща. Моя поздрав на Величка и на Стевка, а така също и на всички приятели.

В. В. В. [Ваш винаги верен]

П. К. Дънов

Image_002.png

* Ето защо се изпраща това писмо до всички: На 17 май 1913 г. в Лондон е сключен мирен договор и приключва Балканската еойна. На 16 юни 1913 г. по заповед на Фердинанд българската армия напада Сърбия и Гърция. На 27 юни 1913 г. Румъния напада България, а на 30 юни 1913 г. Турция напада също. България капитулира и на 23 юли 1913 г. в Букурещ се подписва мирен договор, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

43. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 2.2.1914 г.

2.ІІ.1914 г.

Любезна В. Стойчева,

Получих вашето писмо. На тая госпожица, за която ми говорите, може да й препоръчате да пие вода от варени копривени корени. Да си наберат корени от обикновената коприва, да ги измият добре, да ги нацепят, да ги турят на огъня с вода и да ги варят 2 ÷ 3 часа и от тази вода да пият по два или три пъти на ден. Така може да си варят всеки ден, или през ден. Те действуват отлично.

В живота трябва търпение, мъжество, смелост, вяра. Страданията, това са участта на човека след изгубванието на Божествения живот. Зная, виждам, но много неща трябва да се носят. Всеки един носи постоянно последствията от грешките на своя живот. Не може злото да принесе добри плодове, нито доброто - зли. Не може лъжата да донесе живота, нито любовта - смъртта. Дано да биха всички дошли в познанието на Истината. Да се хранеха от думите на Господа, Всичките им недъзи биха изчезнали и всичките им болести биха се махнали. Всички страдат от тайните си прегрешения. Лукавият не ходи между хората освен да разрушава и осакащава. Колко умове има развалени, колко сърца покварени, колко тела заразени. Любов, Мир и Радост ви трябват на всички. Любов, безкористна Божествена; Мир Божествен величествен; Радост Господня. Дано да дадехте да се всели във вас Божествената Любов, Божественият Живот, Божествената Мисъл, Божествената Воля. Аз ще ви посетя към март. Духът на Господа работи между нас. Добре гледайте на живота. Не обръщайте внимание на грешките на другите. Не знаете дълбоките причини. Нека да ни радва светлината, нека да ни радва Господнята милост и благост, с която Той постоянно ни лекува душите ни.

Моя поздрав вам и на всички. Ваш Верен

П. К. Дънов

44. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 14.2.1914 г.

София

14 февруари 1914

Любезна В. Стойчева,

С днешната поща ви изпращам една кутия с клончета и листа от известно растение, за да си послужите за освежавание на вашата нервна система и за премахванието на това, което ви плаши. Ще следвате по следующия начин: ще вземате от десет до четиринадесет клончета и ще ги поставите в една чиста тенжерка. Ще налеете до едно кило вода и ще ги варите от 2 до 3 часа. Житкостта, която се получи, ще я напеете в едно чисто шише и ще вземате сутрин, по обед и вечер от една до две кавени чаши наведнаж. Ще вземате на гладно сърдце. Ако водата изври много, ще доливате, тъй щото да остане до половин кило. Кат се свърши, ще си сварите пак по същия начин. Цветът, който се получи, ще бие на портокален. При другото ще си наберете копривени корени, ще ги измиете добре и от тях по същия начин ще си варите. Ще вземате по една винена чаша сутрин, по обед и вечер на гладно сърдце. Това ще правите през ден. Когато употребявате първата течност, втората нема да вземате. Трето, трябва да дишате дълбоко и да задържате въздуха в дробовете си по-длъжко. След като поемете въздуха, започнете да четете мислено до 32 и тогава го изпущайте навън. От 32 увеличете четението до 64, и даже до 100.

Другото: трябва да имате голямо търпение, голяма смелост, непреодолима вяра. Господ иска подвиг. Според мен любовта е по-силна от смъртта. В човешките сърдца се крият много работи, това е достояние на Господа. Моето желание е всички хора да имат чисти сърдца. Чистото сърдце от нищо не се плаши. То вижда нещата тъй, както си са.

Това е законът на моя Господ, на Комуто Аз служа и Аз не мога да постъпвам другояче, освен както Той ме учи и ръководи. Аз съм пил много горчиви чаши в дългия живот и никога не съм роптал, Аз зная, че Господ прави което Му е угодно. Човеците мислят едно, Той мисли друго. Между човешката и Божията Любов има разлика. Това всички вие ще го проверите един ден. Засега живейте тъй според виделината, която имате. Ползвайте се от всичко, което ви се дава! Животът на земята е съчетание от скърби и радости, от сполуки и разочарования, от придобивки и загуби. И често неговите неприятели ще бъдат даже неговите домашни, неговите близки. Всеки ще гледа да го спъне. И добре казва Господ: и неприятели човеку ще му бъдат домашните. Само по такъв начин човек може да се усъвършенствува. С хубави премени всеки обича да ходи, но понякога ще трябва да наденем и скъсаните работни, да дигнем ралото или мотиката и да се печем цял ден на слънцето. Па и лицето се поопърля, и хубостта се губи. Но по-добре е душата да става добра и красива, отколкото тялото. Ний не сме страдали още толкова, колкото е страдал Тойзи, Когото ний наричаме наш Господ и Спасител. А Мария избра добрата част, която нема да й се отнеме. Благодарност, благодарност за великата Благост на Господа към всички. Всеки ден носи хиляди благословения, хиляди добрини, хиляди радости, хиляди утехи и насърдчения за душата, която се повдига.

Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов

От течността може да давате и на. Стевка, а особено от копривената.

45. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 19.5.1914 г.

Русе

19 май 1914

Любезна В. Стойчева,

Внимавай онова, което градиш, да го не развалиш. Чудно е, че ти допущаш такива мисли да смущават мира на твоята душа. Аз искам да поддържам ония мисли, ония чувства, които Господ е насадил в човешката душа. Вън от това всичко е измама и привидност. Съблазните на живота събарят, а не поправят. Аз съм бил всякога готов да помагам на страждующите, да ги водя в пътя на Истината и живота. Работете за вашата душа, работете за вашите ближни, работете за Господа. Любовта не мисли зло. Тя е радост и мир. Противоречия на земята ще има. Горко на света от съблазни. Желая да бъдете бодра, весела духом, пълна с вяра, надежда и упование. Това е волята на Небето, това желаят вашите братя и сестри от горе. Кога се улесните, може да посетите Търново, Шумен, Варна и Русе. Има поле, пътя съм ви отворил. Навсякъде ще ви приемат радостно.

Моя поздрав на всички.

В. Верен П. К. Дънов

46. Писмо от Учителя Петър Дънов от 3.6.1914 г.

На когото трябва да се помогне, аз ще помогна и на всякого едного ще се даде според вярата.

Душата, която не се е научила да очаква с радост и да приема всичко с вяра от Господа, има да учи и от своята опитност, и от тези на ближния си.

(Свещеният подпис)

47. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от20.6.1914г.

Л. В. С. [Любезна Величка Стойчева]

Слушайте ръководството на Благия Господен Дух, Вършете всичко, което е за доброто на вашата душа и душите на вашите ближни. Всяка възраст на човешкия живот си има своите въжделения. Блажен е онзи, който разбира пътищата Господни и ги следва. Не пресиляйте работите. Всичко трябва да се прави тъй, както е определено от горе. А това значи да се научи човек да живее. Това е великото изкуство. Да знаеш

как да мислиш,

как да говориш,

как да работиш,

как да четеш,

как да пееш,

как да свириш,

как да се учиш

и възприемаш вечните блага. Преходното е преходно, временното е временно, непостоянното е непостоянно. Изгрявание и залязвание винаги стават в природата. Земята не стои, но се движи. Движи се и човек. Учениците, вечерно време всеки се връща дома си и сутрин - пак на училище при другарите си. Бъдете хитри (умни) като змиите и незлобливи като гълъбите, казва Учителят. Доста е на деня неговото зло, повече от това да се не притуря на деня, защото става непоносимо. За баните може да правите и едните, и другите, според както ви е по-удобно. Тези работи зависят и от доброто и лошо време. Трябва да се съобразява човек.

Моя поздрав вам, и на всички приятели.

(Свещеният подпис)

Казанлък 20 юни 1914

48. Покана от Учителя Петър Дънов за събора през 1914 г. до Кънчо и Величка Стойчеви

Любезни К, Стойчев и В. Стойчева,

Съборът тази година ще стане на 10 август в Търново. Аз ви поканвам да участвувате в общите блага.

Ваш верен

(Свещеният подпис) П. К. Дънов

Две покани от Учителя Петър Дънов за събора на 10 август 1914 г.

Среща на веригата Г* ще стане на 10 авг., Търново, 1914.

с Вяра се постига пътят на Истината Б. Т. н. А. О. Н. К.

С. и. Ж.**

(Свещеният подпис)

_____________________

* Г. - Господня.

** Тези инициали гласят: „Божието Търпение на Ангелската обич няма край. Сила и Живот”.

49. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 15.10.1914 г.

София

15 октомври [1914 г.]

Любезна В. Стойчева,

Бъдете добра да се осведомите дали Пеню има средства да прекара настоящата криза, а така също и Тодор. Ако се намират в голяма нужда, съобщете ми, да се погрижа за доброто им.

Съобщете ми тъй също Боев, учителят от Панагюрище, в Бургас ли е? Той за там замина преди няколко време.

С поздрав:

П. К. Дънов

50. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 18.10.1914 г.

Любезна Г-жа В. Стойчева,

Получих двете ви писма.

С днешна поща Г-н Голов ви изпраща 90 екземпляра от излезлите вече три беседи, по 30 от всяка. Те ще ви послужат там, гдето трябва. Полека-лека и другите ще излязат. Това дело, което Господ върши, е велико. Трябва непреривна вяра, надежда, търпение и любов, да се осъществи Царството Божие на Земята. Трънища, бодили тук-там ще има, но всички работи на земята така отиват. Трябва на дело да се изпита човешката любов. Да се самоопознае човек, това не е тъй лесна работа. Колко често човешките обещания рухват. Хората радостите на драго сърдце носят, но щом опре до изпитанията, страданията, виж, там малцина остават. Пътят е пред вас, напред вървете и докажете докрай, че обичате Господа вашего. Това е и заповедта: „Ако Ме обичате, ще опазите Моето Слово.”

Поздрав на всички,

В. В, [Ваш Верен]

(Свещеният подпис) П. К. Дънов

София

18 октомври 1914

51. Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 2.11.1914 г.

Любезни К. Стойчев,

Не е зле да опитате вашето желание. Опитът всякога най-добре решава нещата. Хлопайте и ако ви се отвори - добре. Поговорката казва: опитът е без пари. Безполезните колебания в едно или друго направление поставят човека в недоумение. Засега само това мога да ви кажа.

В. В. [Ваш Верен] П. К. Дънов

В. 2 м.

1914

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...