Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_12_11 Забраненият плод11 декември 1932 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:24

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата  "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),
издадена 1949 г., София - Изгрев
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата  "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),
издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата  "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),
Издателство „Бяло Братство“, 2012
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


Забраненият плод



Размишление.

Ще прочета 12 гл. от Матея.

3апишете си следните няколко глави и стихове, върху които ще размишлявате:
Исайя: 30 гл., 7 ст.; 45 гл., 9 ст.; 51 гл., 12 ст.; 56 гл., Зст.; 64 гл., 50ст.
65 Псалом,10ст.
Притчи: 3 гл., 1 ст.; 20 гл., 21 ст.; 21 гл. 20 ст.
Иезекиил: 10 гл., 2 ст.; 35 гл., 27 ст.
Данаил: 7 гл.; 12 гл., 6 ст.
Ев. на Йоана: 14 гл., 27 ст. 18 гл.


(Електрическото осветление постепенно загасва, става тъмно). Защо става така? Ще кажете, че токът се прекъсна поради някакво нарушение в инсталацията. Според мен, това е предметно учение. Така става и с човека. Някога умът и съзнанието му се помрачават, и той не вижда ясно. Каквато работа започне, все не успява. – Защо става така? – Тъмнина е в него. Вън слънцето грее, а вътре в него е тъмно. Той се чуди, какво да прави. Каквото и да му се говори, той не иска да слуша. Казва: Не е така. Мрачен, неразположен е, не му се живее. Такова е положението на всеки, който е прекъснал връзката си с невидимия свят. Той казва: Хората са лоши, светът не е добре създаден. Значи, само той е добър, само той е прав. Всички останали са лоши. – Не е така. Има нещо криво във всеки човек. Това се вижда ясно, когато човек прекъсне връзката си с невидимия свят. Дето ходи, той се сравнява с хората и намира, че по-добър от него няма. Търси някой да стои по-високо от него, но едва намира такъв, веднага се разочарова и в него. Докато мисли, че е намерил един светия, на другия ден казва: Излъгах се, и той не стои по-високо от мене. Влезе в едно общество и мисли, че е намерил това, което търси. След няколко дни казва: И тези хора са заблудени, като мене. Така свършват всички хора – с разочарование, както в себе си, така и в окръжаващите. Разочарованията, противоречията са причина за онази вътрешна борба в човека, която източната философия нарича борба между „Ормузд и Ариман“. От тази борба ще излезеш или победител, или победен, но и в единия, и в другия случай – с пукната глава. Ако те победят, ще се обезсърчиш; ако победиш, ще се насърчиш. И в двата случая се опитва твоята вяра.

Един чужденец, попаднал в едно духовно общество, казвал: Аз мислех, че като вляза в това общество, ще видя умни хора, светии. А то, какво излезе? Това са обикновени хора, които се карат за нищо и никакво: За ядене, за места, за дрехи. – А вие какво мислите? Че светлината ще изгрее оттук и ще обърне целия свят. Ако останеше сега да изгрее светлината, то е изгубена работа. Светлината отдавна е изгряла. Съществува едно Начало, светлината на Което никога не е изгрявала и никога не е залязвала. Тя залязва само за ония хора, които са облечени в плът, в непроницаема материя. И във вашия мозък, във вашата къща се прекъсва инсталацията и тогава човек с години изпада в тъмнина, по-страшна от мрачната нощ. Светлината упражнява грамадно влияние върху живота на човека. При тази тъмнина, човек е недоволен от дребни работи, които са в състояние да го извадят от релсите. Например, върнеш се вкъщи на обяд. Седнеш да обядваш, хапнеш – яденето солено, а ти не обичаш солено ядене. Почваш да се сърдиш, да викаш, че яденето е пресолено. Жената се чуди, какво да прави, как да ти угоди. Друг обича солено ядене и се сърди, като му поднесат безсолно. Казвам: На този, който обича безсолно, остави му солта на масата, да си тури, колкото обича. На онзи, който обича солено, нека и той си тури в яденето сол по вкус. Значи, ти можеш да направиш живота си солен или безсолен. Не оставяй хората да те солят и обезсоляват. Всеки сам се соли и обезсолява. Или другояче казано: Не оставяй другите хора да те учат.

Ето какво разбирам аз под думите „да те учат“. Някой казва: Не искам ти да ме учиш. Нямам нужда да ми туряш юлар. Ти да вървиш напред, а аз след тебе; да ме водиш, както искаш. Стига съм вървял по чужди умове! У всички хора има желание да учат другите, да ги водят. Откъде се е родило това желание у вас? Майката иска да води децата си; мъжът иска да води жена си. Учителят иска да води учениците си; господарят иска да води слугите си. Ако не го оставиш да те води, той се сърди. И конят и волът, като им турят юлар на главата, те ритат, искат да се освободят, не са доволни. Господарят ще изгуби доста време, докато им тури юлара. След това ще ги бие, защото не се поддават. Питам: Кой кон, като му турят юлар, е станал по-добър? И двадесет години наред да си му турял юлар, като се види свободен, конят всичко забравя. Юларът не поправя човека. Един познат ми разказваше: На всичко в себе си станах господар – от женитба се отказах, от месо се отказах; не критикувам вече хората, но от една слабост не можах да се откажа. Като мина покрай каца с мед, все ще бръкна с пръст, да си близна малко. Макар и несъзнателно, ще бръкна. После ми дохожда наум, че не трябва да правя това, но станало вече. Казвам му: Щом си се справил с всичко, и с това ще се справиш. – Не зная, престъпление, грях ли е това, но все ще бръкна в кацата. – Добро е в тебе това, че си недоволен от себе си, от лошия навик. Мнозина от вас сте се справили почти с всички слабости, но все още бъркате в кацата с мед. Защо става така? – Сами не знаете. Значи, има нещо приятно в това, като бръкнеш, и сам си вземеш.

Не е лесно да се освободиш от една слабост. Тя е подобна на нечистите духове. Когато Христос освободи, беснуемия от духа, който го мъчеше, той остана сам, свободен, но не можа да живее при новите условия и каза: Да се върна в стария дом, в човека, отдето излязох. Той се върна в човека и като намери дома очистен, взе със себе си още седем духове, по-лоши от него. Така и младият иска преждевременно да стане възрастен. И малкото дете иска да стане голямо; стане юноша, пак е недоволен – иска да стане по-голям. Като стигне до едно място, повече не може да расте. Гледаш: лицето му хубаво, с младенчески израз, но и от това не е доволен. Той иска да има брада, мустаци, да бъде по-внушителен. Като няма какво повече да желае, няма с кого да се сравнява, казва: Едно време, като бях млад. беше добре. Сега, ден след ден, губя силите си: краката ми, ръцете ми треперят. Не мога сам да си услужвам. Той казва: Втори път, като дойда на земята, ще си остана вечно млад. Няма да помисля за старост. Обаче, дойде пак на земята, но всичко забравил: като дете, иска да порасне; като млад, иска да стане възрастен; сега иска да стане като дядо си. Дядото е кацата с меда. Колкото пъти се заричаш да не бъркаш в кацата, все ще бръкнеш.

Питам: Как ще разрешите вие въпроса с меда? Има ли право човек да бърка в меда? Ще кажете, че без разрешение никой няма право да бърка в меда. Аз отивам по-далеч и казвам: Който бърка в меда без позволение, не може да стане нито богат, нито силен, нито учен, нито светия. Човек често бърка в меда, без да знае, че това е мед. Той знае само едно, че му е приятно. Тази приятност няма да ти допринесе нищо ценно. Какъвто си бил, такъв ще си останеш: ако си бил нечист, нечист ще си останеш; ако си бил невежа, невежа ще си останеш; ако си бил слаб, беден, пак такъв ще си останеш. Само ще се натъкнеш на недоволството на господаря на меда. Въпреки това, като видиш каца с мед, все ще бръкнеш с пръста си. Казвам: Може ли жадният да види чешма, и да не се напие от нея? Колкото малко и да пиеш, все ще глътнеш няколко глътки. Какъвто и да си, все ще бръкнеш в кацата с мед. Казвам: Не е лесно да се откажеш от меда. – Ако се отвикнеш да бъркаш в меда, ти си постигнал нещо.

Сега вие се занимавате с велики работи и казвате, че това е дребно нещо, да се откажеш от кацата с мед. – Не, оттам трябва да започнеш – от малките неща. Виждате как постъпват хората с растенията. Кой как мине, все ще си откъсне един лист и ще го хвърли на земята. Казват, че колкото повече късаш листата на растенията, толкова повече растат. – Не е така. Това е отрицателната страна на въпроса. Няма да късате листата и цветовете на растенията. Казваш: Живея добре, но нещо ме мъчи. – Мъчи те нещо, защото не спазваш закона за малките работи. Някога това, което те мъчи, е видимо; някога е невидимо. Неразположен си, търсиш причината в себе си, но не я намираш. Търсиш я вън от себе си, пак не я намираш. Като си неразположен, ти не искаш да гледаш нито слънцето, нито цветята, не знаеш какво искаш. Ако си господар, вземаш камшика и търсиш, кого да биеш. И като християнин и като философ, пак си неразположен. – Много просто, бръкнал си в кацата с мед без позволение. Като не намериш причината на неразположението си, започваш да критикуваш, кой е на правата и кой – на кривата страна. – Потърси причината в себе си.

Днес, когото и да срещнеш, млад или стар, учен или прост, всеки казва: Аз зная, какво правя, няма защо да ме учат другите. – Теоретически, всеки знае какво да прави, но практически много въпроси не са разрешени. Важно е, какво е изработил човек в себе си. Казваш: Да съм богат. – Друг държи богатството. – Да съм силен. – И силата не е в твои ръце. – Да съм учен. – И знанието е в други ръце. Ако остане ти да си учен, не ще издържиш на тежестта на знанието. Мъчно е да бъдеш на земята богат, учен, силен. Ако си голям, силен, как ще минеш през тесен отвор? На пътя си срещаш тесен проход и не можеш да се пъхнеш през него – търсиш някой да ти помогне. Защо ти е тогава тази сила? Богат си, но дето минеш, всички те гонят, искат да вземат богатството ти. Защо ти е това богатство? Вижте, какво е положението на сърната. На никого зло не прави, но ловецът я дебне, иска да вземе богатството й. Питаш: Защо гонят сърната? – За да се повдигне. Като се намери в голяма мъчнотия, тя търси начин, как да напусне гората, да се освободи от нея. Следователно, мъчнотиите в живота имат смисъл дотолкова, доколкото поставят човека при условия да мисли, да търси начин да се повдигне. Ако си сърна, как ще разрешиш мъчнотията си? Днес те стрелят, утре те стрелят и, за да се освободиш от куршума, навлизаш в дълбоките, гъсти гори. Там те очаква друга опасност: мечки, вълци, тигри. Как ще се спасиш от тях? Този въпрос може да се разреши умствено, теоретически, но не и практически. Докато си сърна, мъчно ще се справиш. Представи си, че си богат човек, но искаш да се откажеш от богатството си. Това е идея. Отиваш в гората, но след 20 години пак се връщаш в света и започваш да проповядваш на хората, как да се откажат от богатството си. Ако можеш да ги убедиш, ще се радваш. Ако не можеш, ще съжаляваш. Ще си кажеш: Напразно прекарах в гората толкова години!

И тъй, отказвай се доброволно от богатството си, защото, като товар, то е опасно. Ако доброволно се откажеш от него, и другите ще те последват. Носиш запалена свещ в ръката си. Някой те преследва. Какво ще направиш? – Изгаси свещта! Опасно е да носиш запалена свещ в тъмнината. – Кога? – Когато те преследват. В такъв случай, по-безопасно е да минеш гората без свещ, отколкото със запалена свещ. Тури свещта в джоба си, не я хвърляй в гората. Като я изгаси, някой я хвърля настрана и казва: Не ми трябва вече тази свещ. – Не, лъжеш се, утре пак ще ти потрябва. На този, който казва, че не му трябва богатство, отговарям: В дадения случай, богатството не ти трябва, но коя е причината за това? – Гонят те. Проповядваш на хората, че не е нужно богатство. Добре проповядваш, но трябва да знаеш, коя е причината за това. Някой проповядва на хората против богатството, а той сам е богат. Например, челото, което имаме, е грамадно богатство. Следователно, ако се отказваш от онова богатство, което си придобил, това има смисъл, но не можеш да се откажеш от богатството, с което си роден – своето тяло, своите дарби и способности.

Във Франция някъде има едно общество „нудисти“ или „адамисти“, които ходят голи. Каква идея преследват те с това? Отделили се от хората и ходят голи. Медицината препоръчва като метод за лекуване, да ходи човек гол. С това тя иска да даде възможност на болния да използва слънчевата енергия и чистия въздух. Докато си болен, ще ходиш гол. Като оздравееш, ще се облечеш. Ако и като здрав, ходиш гол, ти имаш друга идея – да запазиш здравето си, като използваш направо природните сили. Значи, болният ходи гол, за да оздравее. Здравият ходи гол, за да не се разболее. Кое е по-добре: да ходиш гол, когато си болен, или когато си здрав? Според мене, по-добре е да ходиш гол, когато си болен. Като здрав, има много начини да запазиш здравето си. Не е нужно да ходиш гол. Като ходи гол, болният усилна вярата си. А здравият, като ходи гол, губи вярата си. – Как трябва да постъпваме с голия? – Ако е болен, ще му кажеш да ходи гол, докато оздравее. Ако е здрав, ще го облечеш. Такъв е законът. – Кой трябва да изпълнява закона? – Болният – А здравият? – Здравият носи закона в себе си, следователно, няма защо да го изпълнява външно. Рибата пие ли вода? Тя живее във водата, но не пие вода. Външно тя е чиста, но вътрешно е нечиста. – Защо? – Нейният живот се основава на насилието. Между рибите съществува нечувано насилие. Те се отличават с крайно мълчание. Никой няма право да се оплаче, да каже, какво става в техния свят.

Казвате: И в света, между хората, няма правда. – Няма правда и не може да има. – Защо? – На земята няма съвършени същества. За да приложиш правото, трябва да бъдеш съвършен. Външно човек може да спазва законите, но вътрешно не ги спазва – не е готов. Той не е организирал своя вътрешен живот. Аз наблюдавам, като дохождате при мене, как сядате и от това си правя заключения. Онзи, който е по-организиран, още като влезе в стаята, погледне столовете и веднага си избира един. Като седне на този стол, той се чувства добре. Друг влезе в стаята и започва да се озърта, на кой стол да седне. Погледне към левия, после към десния, колебае се, не знае, на кой стол да седне. Като зная, че му предстои известно страдание, аз му посочвам стола, на който да седне, да го освободя от страданието. Не е безразлично, на кой стол ще седнеш. Всеки стол си има свое специфично влияние. Като знаете това, добре е да сменяте стола си, да не седите винаги на един и същ стол.

Като сядам на стола си, вие бързате да турите възглавничка, да е по-меко. Днес една сестра иска ключа, да отвори стаята ми, да вземе възглавничката. Тя мисли, че с възглавничката ще окаже почитта си към мене. Казвам: Може и без възглавничка. Аз благодаря за такава почит! Ще седна на възглавничка и ще бъда доволен! Кой сяда на възглавничка? – Болният, инвалидът, умореният. Аз не съм дошъл на земята да сядам на възглавничка, нито изобщо да сядам. Здравият трябва да стои на краката си и да ходи. Ще дойде ден, когато няма нито да сядате, нито да спите, нито да почивате. Тогава постоянно ще ходите. При това, няма да стъпвате на твърда почва, както сега. При това положение, ти нямаш нужда от ръце и крака. Докато сте на земята, краката и ръцете, очите и ушите ви са потребни – всичко ви е потребно. Обаче, ако се движиш в пространството, нужен ти е умът. И птицата, когато лети във въздуха, крака не й са нужни. Щом кацне на планина, краката й са необходими. Следователно, при големите мъчнотии, ти си въз въздуха – там крака не ти са нужни. Краката ще си почиват, а умът ще работи. Дето и да си, трябва да пазиш равновесие.

Казвам: Като си във въздуха, ще мислиш и с мисълта си ще пазиш равновесие. Прекъснеш ли мисълта си, ти губиш равновесието си, както и на земята, на твърдата почва. Казваш: Чудно нещо, защо нещата не стават, както мисля? – Не питай, но пази равновесие. Дали мъчнотията е физическа, или психическа, всякога можеш да изгубиш равновесието си. За да не става това, нужно е мисълта ти да работи. Отиваш при една врата. Бутнеш я, не се отваря. Втори път я бутнеш, пак не се отваря. Всички ти казват, че не може да се отвори. Обаче, един човек ти казва: Натисни малко, вратата ще се отвори. Натискаш малко, и вратата се отваря. – Какво представя натискането? – Мисълта. Като мислиш, ще отвориш вратата на мъчнотията. – Как става това? – И вие, като децата, искате всичко да ви се обясни. Ако не ви обясняват, сърдите се. Малкото дете се сърди на майка си, че не му приготвила всичко навреме. То иска да яде, да спи и след това да го изведат на разходка. Ако майката е предвидила всичките му нужди и ги задоволи, то е спокойно. И господарят, като малкото дете, изисква всичко от слугата си. Той седи на стол и заповядва. Ако слугата не изпълни всичките му заповеди и желания, той вика, сърди се, иска обяснение от слугата си, защо не е свършил работата, както трябва. Значи, и възрастният е като детето. И той се сърди, вика, кряска, иска обяснения. Щом се сърдиш, ти си малко дете, не си господар на положението. Търсиш майка си, баща си, брат си. Това е естествено положение, не можеш да се освободиш от него. Питам: Когато детето стане 21 годишен момък, има ли нужда майката да го утешава? Въпреки това, срещам и религиозни, и светски хора, пълнолетни, които очакват още на майка си и на баща си. Още се нуждаят от количка, да ги вози някой. И вие отивате някъде, очаквате да ви посрещнат добре, да ви нагостят. Това са колички. Ако не постъпят така, вие сте недоволни.

Аз правя сравнение между вас и богатия търговец-милионер. Докато очакваш да те посрещнат с почести и уважение, да те нагостят, ти си в положението на богатия. Дето отидеш, ще те приемат добре, ще ти помогнат да съблечеш дрехата си, ще те поканят на мек стол, но като си отиваш, ще те оберат. Ще се съберат около тебе всички, които са ти услужвали, и ще очакват да им дадеш нещо. Ще платиш за тази почит. Защо ти е тази почит? Защо ти са услугите на твоите братя и сестри? Бог ти е дал толкова блага, толкова удобства, и ти пак си недоволен. Всеки е недоволен от положението си. Младият не е доволен от знанието и от силата си, иска да бъде като другите. Старият също е недоволен от нещо. Досега аз не съм срещал човек, който да е доволен от положението си. Казваш: Аз съм доволен. – Не говориш истината. На лицето ти чета твоето недоволство. Ако отидеш на слънцето и се върнеш отново на земята, ще бъдеш ли доволен? Ще кажеш: На слънцето бях, но и там нищо не придобих. Преди всичко, никой няма да ти вярва, че си бил на слънцето. Ще те нарекат луд, смахнат. Пък и ти ще се усъмниш и ще се питаш: Ходих ли, наистина, на слънцето? В това отношение, ти приличаш на онзи, който търсел правдата в света. Той казвал, че правдата трябва да съществува. Дето ставало нещо, той навсякъде се явявал да защищава правдата. Като се намесвал, все го биели. Един ден той видял, че двама души се бият. Единият запитал: Няма ли тук поне един справедлив човек, да ми отдаде правото? Той чул, как се разправят, но си казал: Не искам повече да бъда бит. Нищо няма да кажа за правдата. Кой е крив и кой прав – не зная, аз ще си мълча.

Мнозина мислят, че като религиозни, ще разрешат всички въпроси. – Не е така. Религиозният живот е само условие, но той не разрешава въпросите. Той събужда в човека стремеж към придобиване, но не дава разрешение на житейските въпроси. Казваш: Не вярвам в Бога. но като стана религиозен, ще повярвам. – Лъжеш се. Религията е условие, а за да повярваш в Бога, трябва да работиш, да придобиеш дълбоко вътрешно разбиране за живота. Лесно се казва „да се обичаме“, но за това е нужна светлина, да знаеш как да я приложиш. – Трябва да бъда свободен. – Но трябва да знаеш, какво значи да приложиш свободата. Ако си свободен, за какво ще употребиш свободата си? – Ще мога свободно да бъркам в кацата с мед. – Да, но това не е съгласно с великите закони. Който бърка в кацата с мед без позволение, той влиза в подземието на живота, откъдето не може да излезе. За да излезеш от подземието, трябва да се справиш със своята слабост. Кажи си сам на себе си, че тази слабост няма да те изведе на добър край. – Помогни ми ти, сам не мога да изляза от подземието. – За да излезеш, трябва да ти туря юлар на главата. Аз ще те тегля, а ти ще вървиш след мене. Значи, аз отпред, ти отзад. Ако искаш да знаеш, трябва ли да бъркаш в меда, питай пчелите. Те плащат скъпо на всеки, който си позволи да пипа техния мед. Добрият живот се основава на следния закон: Не бъркай в кацата с мед без позволение. – Приятно ми е да бъркам в меда. Изкуство е доброволно да се откажеш от това, което ти е приятно.

Казвам: За да се справи със слабостите си, човек трябва да уравновеси силите в своя организъм. Това значи, да постави равновесие между ума, сърцето и волята си. Този е пътят, по който човек може да стане господар на своите мисли, чувства и постъпки. В който свят влезеш – в света на мислите, чувствата или постъпките – трябва да бъдеш ориентиран. Религиозните и до днес разискват върху въпроса, накъде да се молят – на изток или на запад. Значи, те още не са ориентирани по този въпрос. Силата на молитвата не е в това, на коя страна се молиш, но как се молиш и какви чувства влагаш в молитвата. Не е безразлично, какво носи човек в себе си. Дето седне, той оставя нещо – добро или лошо. Ето защо, като отида в някой дом, аз гледам, на кой стол ще седна. Ако в този дом има само един стол, на който не мога да седна, предпочитам да изляза вън, на тревата да седна, отколкото да остана в стаята. – Защо не останеш вътре? – Това е моя работа. Как ще остана в стаята, когато виждам, че след малко ще падне бомба върху къщата и ще ме затрупа. По-добре ще изляза вън, на открито, отколкото да остана в къщата. Вън е по-безопасно. – И вътре е приятно. – Толкова приятно, колкото да бръкнеш с пръст в меда и да го близнеш. След това трябва да дойде цяла експедиция от невидимия свят да те спасява. Адам и Ева бъркаха в меда, но ги изпъдиха от рая. – Де отидоха? – В затвора. Ето, вече осем хиляди години, как седят в затвора. Първи, Адам и Ева бръкнаха в кацата, а след тях – всички останали. И досега още хората бъркат в меда без позволение. – Не може ли да не грешат? – Може, от тях зависи.
Грехът не е нищо друго, освен бъркане в кацата с мед. Според вас, грехът подразбира нещо голямо – убийство, кражба, лъжа. – Не е така. И най-малкото нарушение на закона е грях. Искаш да те обичат хората, да те славят, да бъдеш силен, богат, а бъркаш в кацата с меда. Невъзможно е да се ползваш от едно благо и да не платиш за него. Разумен трябва да бъдеш. Ако си силен, а неразумен, ще хванеш някого и ще го убиеш; ако си учен, ще го оплетеш в мрежата си; ако си богат, ще го заробиш; ако си красив, а не знаеш как да употребиш красотата си, ще причиниш ред нещастия на хората. Прекрасната Елена изкуси Париса, и той бръкна в кацата с мед без позволение. Десет години се биха троянците и гърците за една красива жена. Какво спечелиха от това? Каква поука ще извлечете от тази война? Ако си грък, в края на краищата, ще влезеш в един кон; ако си троянец, ще бръкнеш с пръст в меда. С коня лесно ще се справиш, ще го закараш в обора, но как ще се справиш с хората в коня? Те ще ти причинят най-голямото нещастие. Кой от вас не е вкарал гръцкият кон в себе си? Казвате: Отде дойде тази мисъл в ума на Учителя? – Много просто. Шивачът, като погледне дрехата, веднага вижда, какво й липсва, какви дефекти има. Тук туря парченце, там туря парченце и скрива дефекта. И аз съм такъв майстор-шивач: като погледна, всичко виждам.
Днес всички изучават историята, четат за троянската война, но не са се поучили от нея. Всеки пъшка, мъчи се, иска да внесе коня в себе си. И троянците мислеха, че като внесат коня в града, работите им ще се оправят. Не само че не се оправиха, но повече се объркаха. Докато конят не беше влязъл в Троя, работата вървеше добре. Щом го внесоха в града, всичко се разруши. Ако влезеш в един скъп хотел, хиляди левове няма да те оправят. – Какво да се прави тогава? – Не влизай в скъп хотел. С други думи казано: Оценявай онова, което Бог ти е дал. Не се стреми към чуждите блага, които, в края на краищата, ще те заробят. Оценявай своето благо и го прилагай, а към чуждото не се стреми. Докато не прилагаш това, което Бог ти е дал, всякога ще се натъкваш на противоречия. Докато не изпълняваш волята на Бога, всякога ще страдаш и ще търсиш причината за страданията вън от себе си.


Казваш: Защо светът е създаден така? – На този въпрос няма отговор. – Защо страдам? – Бръкнал си в меда без позволение. – Какво да правя? – Като влезеш в дюкяна, ще потърсиш господаря и ще му кажеш: Колко струва медът? Ще платиш и ще си вземеш, колкото трябва. Започнеш ли да се оправдаваш, че си бръкнал само с един пръст, ти повече ще се объркаш. С този мед, който си взел на пръста си, могат да се нахранят десетина пчели. Според тебе, малко мед си взел, но не и според пчелите. Казваш: Малка е погрешката ми, но тежки последствия носи: изгубих мира, радостта, разположението си. Значи, Духът те напуснал. Щом Духът те напусне, погрешката ти не е малка. Човек трябва да дойде до истинската мярка на нещата и, според случая, да си служи с малката, или с голямата мярка. Важно е да знаеш, кога каква мярка си приложил. За да възстановиш мира, радостта и разположението си, ти се молиш, плачеш, дано Бог ти помогне. Бог помага, но някога оставя човека да сгреши, да придобие известна опитност. Ако от първия път не научи урока си, Той ще го остави да повтори и потрети опитността, докато научи урока си.

Казвам: Бог постъпи по същия начин и с първите човеци. Като сгрешиха, Той ги изпъди от рая. И за да не бъркат втори път в меда. Бог постави ангел при дървото на живота, да не се върнат втори път в рая. Казваш: Имам едно непостигнато желание, искам да го реализирам. – Нека си остане непостигнато. То е необходимо препятствие в твоя живот. Следователно, не се стремете да постигнете всичките си желания. Ако ги постигнете, ще ви се случи някакво нещастие. Нека остане поне едно от желанията ви непостигнато. – Защо трябва да бъде така? – Не питай, то е в реда на нещата. Разумният никога не пита, защо последното му желание остава незадоволено. – Как ще се примиря с това? – Ще търпиш. Чрез търпение всичко се постига.

Казваш: Искам да бъда търпелив. – От тебе зависи да станеш търпелив. – Как ще постигна това? – Като се научиш да мълчиш. Каквото и да ти се случи – добро или зло – да търпиш. Например, вървиш по улицата и се удариш в един камък. Продължи пътя си, без да кажеш нищо. Ако започнеш да риташ камъка, да се сърдиш, не си търпелив. Щом се блъснеш в него, вдигни го и го тури настрана, за да не се блъснеш и втори път. Ако го подритнеш само, друг някой ще се блъсне в него. Тогава, твоето недоволство ще мине в другия. За да не се блъскаш в камъка, мини от друго място. Кой е камъкът, в който се блъскаш? – Това е една от твоите сестри, които не обичаш. Като минеш покрай нея, ти се блъскаш в някоя черта от нейния характер и оставаш недоволен. Казваш: Не искам повече да я срещам. – Не искаш да я срещаш, но несъзнателно търсиш случай да я видиш, за да намериш някаква грешка в нея. Да виждаш грешката на своя ближен, значи, да се блъскаш в камъните по пътя. Грешката на твоя ближен събужда отрицателна мисъл в ума ти, която те оцапва. Това помрачава съзнанието ти, и ти се сблъскваш.

Двама французи, парижани, отишли да видят, как живеят нудистите. Като се разговаряли, облечените се целунали. Един от голите се възмутил от постъпката им, хвърлил се върху тях и им ударил по една плесница. Намесили се и други нудисти в борбата: едни били против облечените, други ги защищавали докато, най-после, парижаните си заминали. След известно време властта повикала голия в Париж, дето му наложили глоба за побой. Той платил глобата и се върнал назад.

Съществуват два вида хора: голи и облечени. Аз считам облечените за грешни, а голите – праведни. – Грешник съм. – Значи, ти си облечен човек. – Започвам да оголявам. – Радвай се, защото ставаш праведен. Значи, за да станеш праведен, трябва да бъдеш нудист. Който иска да се домогне до истината, ще оголее, т.е. ще съблече старите си дрехи и ще се облече в нови. Не можеш да придобиеш нещо ценно, без да оголееш. В рая Адам беше гол, но имаше знания. Като сгреши, той се облече и изгуби знанието си. Следователно, Адам беше гол отвън, облечен отвътре. Като сгреши, стана обратното: облечен отвън, гол отвътре. Сегашните облечени хора ще станат в бъдеще голи. – Защо? – Защото ще влязат във вечния огън, дето всичко изгаря. Там не изгаря само тялото. Праведните, които сега са голи, в бъдеще ще се облекат. Светските, които сега са облечени, ще оголеят в бъдеще. Сегашните хора се оплакват, че оголели. – Чудно нещо, те не съжаляват, че не изпълняват волята Божия, а съжаляват, че нямат дрехи, обувки, къщи и т. н.

Човек трябва да избере едно от двете – или да бъде гол, или облечен. С други думи: да бъде или праведен, или грешен. Той дошъл на земята гол, и отпосле се облякъл. Червеят е отвън гол. Като се покаже на слънце, веднага умира. Като се говори за голота, хората се срамуват. Срамът тук е на място. Ето защо, това, което причинява срам, трябва да се облече. Въпросът за голотата е минал през различни фази на развитие. Някога беше срамно даже лицето да бъде голо. Тогава, особено жените, носеха було на лицето си. Когато искаше да се покаже на някого, жената вдигаше малко булото и пак го спущаше. Срамно беше краката да бъдат голи, затова носеха чорапи. После дойде идеята, че могат да ходят боси. На ръцете пък туряха ръкавици, но видяха, че това не е много удобно. Ако искаш да хванеш нещо, трябва да свалиш ръкавиците. Коя е подбудителната причина да ходи човек гол, или облечен? – Каквато и да е причината, зад нея седи истината. Който разреши този въпрос правилно, ще се освободи; който не го разреши правилно, ще се ограничи и огрубее.
И тъй, булото, ръкавиците, които човек носи, представят различни възгледи. Ръкавиците имат смисъл зимно време, да се пазиш от студа. Обаче, лятно време ръкавици не се носят. Ще кажете, че лятно време ръцете трябва да се пазят, да не изгарят от слънцето. Това зависи от разбирането. Мисълта за ръкавиците не е важна. Нека остане в ума ви следната мисъл: Не бъркай в кацата с мед без позволение. Ще кажете, че това не е никакъв грях. – Да, не е грешно, че си бъркал в кацата – никой не те държи отговорен за това. Обаче, нещо в тебе ти нашепва: Не направи добре, че бръкна в кацата с мед. На това се дължат всички страдания в света. Всъщност, няма никакво престъпление, че си близнал малко мед с пръста си. Адам и Ева пожелаха да вкусят от забранения плод, но и до днес човечеството изкупува последствията на тяхното желание. Какъв грях има в това желание? Вкусиха, зарадваха се, но изгубиха свободата си. Като изгубиш свободата си, хората ще те убеждават, че отново ще я придобиеш. – Възможно е, но кога ще я придобиеш? Можеше да минеш и по друг път, а не да бъркаш в кацата с меда. Първи, Адам и Ева бръкнаха в кацата, а след тях бъркат всички хора. Като отидеш на черква, застанеш на едно място, откъдето минава свещеникът и поръсва с китка босилек всички присъстващи. Питам: Не може ли да мине и без ръсене? – Може, има и друг начин, но като си влязъл в черква, ще минеш по установения ред. Има едно естествено ръсене: ще излезеш на слънце и ще изложиш гърба си да се грее. Това не е ли естествено ръсене? Да те ръси светлината, разбирам. Какво ще придобиеш, ако те ръсят с китка босилек, потопена във вода? Да ръсиш онзи, който припаднал, който изгубил съзнание, разбирам. Ще вземеш с китката, или с ръката си и ще го поръсиш. След малко той ще дойде в съзнание.


Като помогнете на онзи, който припаднал, казвате: Ние го спасихме. – Не го спасихте вие. По-добре щеше да бъде, ако го оставите на земята, сам да се съвземе. Той мисли за онзи свят, пренесъл се вече, а вие искате насила да го върнете: разтривате го, ръсите го с вода, но той не бърза, иска да придобие някаква опитност. Разправяше ми един познат подобна опитност, която той преживял. Един ден той припаднал, изгубил съзнание. Майка му, баба му започнали да го разтриват. Той усещал, че правят нещо с него, но нищо не могъл да каже. Близките му мислели, че той заминал за другия свят. И вие, често мислите, че трябва да вървите по обикновения път, да не изгубите съзнанието си. – Не е така. Според мене, правият път е нормалният. Ще държите в ума си мисълта, че живеете и се движите в Бога. Това значи да се свържете с Божественото съзнание. При това положение, вие никога няма да губите съзнанието си, никога няма да припадате. Тази е безопасната, истинската философия на живота. Така ще спазвате правилата на Божествения свят. Тогава и вие ще обичате всичко, което Бог обича, и което Той е направил. Ако не живееш така, каквото верую да имаш, при който учител да се учиш, както да се молиш, ти ще бъркаш в кацата с меда. Това ще ти причини нещастие.

Помнете: ако искате да бъдете щастливи, не бъркайте в кацата без позволение. Не желайте да бъдете щастливи; не желайте да бъдете и нещастни; не желайте да бъдете учени, нито силни; не желайте да бъдете невежи и слаби. Човек желае само онова, което няма. Остави в душата си да се развива само това, което Бог е вложил в нея. Знанието, силата принадлежат на Бога. Като живееш в Него, знанието и силата ще дойдат. Не желай онова, което не ти е дадено. Павел се молеше на Бога да го освободи от тръна, който имаше, но Бог му отговори: „Моята сила се показва в твоята немощ“. Някога вие сте недоволни от безсилието си и казвате: Всеки ме тъпче. – Кой тъпче малката мушица? – Само големите [?ги?] тъпчат. Ако ти си малък, кой ще те тъпче? Ще излезеш от дупката си свободен, и никой няма да те забележи. Когато казваш, че всеки те тъпче, това показва, че се мислиш за голям. Много имаш, затова те тъпчат. Кого обират? – Богатия. Обират ли сиромаха? За кого говорят лошо? – За красивия, за умния. Всъщност, вие желаете неща, които ви носят страдания.
Мнозина са идвали при мене да ме питат: трябва ли да бъркаме в кацата с мед, или не? – Може да бъркате, колкото искате. – Има ли грях за това? – Грях няма, но има последствия. Медът е за хората, но ще дадеш парите на касиера и ще си вземеш, колкото ти трябва. Касиерът трябва да знае, че си взел мед от кацата. Казваш: Имам право да взема десет пъти повече. – Значи, ти постъпваш несправедливо – даваш малко пари, а взимаш много мед. – Това е дребна работа. – Кое, според вас, е едро? – Искаме да ни занимаеш с нещо окултно, да ни кажеш нещо от астрологията. Питам: Мислите ли, че само вие сте учени? Вижте онези риби, от устата на които излиза светлина! Те носят в устата си малки, електрически лампички, с които си служат. След това ще кажете: Ние открихме електричеството, ние направихме електрическите лампи. Не, преди вас рибите направиха електрическите лампички. Те са направени милиони години преди човека. Казваме: Тези риби светят. – Светят те, но със своята светлина причиниха хиляди нещастия.


Казвам: Няма по велико нещо за човека от това, да чувства Божията Мъдрост. – Да съм като Бога! – Това значи, да бъркаш в кацата. Не е нужно да бъдеш като Бога. Достатъчно е да чувстваш Неговата Мъдрост, да се радваш на това, което Той е създал. Всичко, направено от Бога, е за тебе. Бъдещето е на твое разположение. А ти бъркаш в кацата и мислиш, че ще постигнеш нещо особено. Освен че нищо няма да постигнеш, но ще си създадеш нещастия.

Нека остане в ума ви мисълта, да не бъркате в кацата. Значи, нищо не ми трябва. – Ще правиш това, което ще те задоволи. Днес, ходиш гол – не си доволен; облечен си – пак си недоволен. Учен си – не си доволен; невежа си – пак си недоволен. Силен си – не си доволен ; слаб си – още по-зле. Ако си добър – зле е; ако не си добър – още по-зле. Какво трябва да правиш тогава? Ако съм на ваше място, ето как бих постъпвал: за своето добро няма да мисля; ще мисля за доброто в Господа и на него ще се радвам. Няма да се отделям от Бога. Какво съм аз, няма да правя въпрос за това. Ще се радвам на величието на Бога, на Неговата Мъдрост, на всичко, което Той е създал. Така, именно, ще поддържам своето вътрешно равновесие. Ако започна да разсъждавам за Бога, че е велик, всемогъщ и се сравнявам с Него, Той ще ме изостави. Аз нямам право да се питам, какво мога да създам. Бог е създал всичко. Аз трябва да изучавам това, което Той е създал. Иначе, ще приличам на Александър Велики, който казал: Баща ми победи света. Какво остава за мене да завладея? И ние казваме: Бог създаде света. Нали и ние трябва да направим нещо?

Сега аз мога да изнеса работите така, че да се обезсърчите, но не искам това. Аз се радвам на всичко, създадено от Бога. По-хубаво нещо от това не може да се създаде. На мене предстои да изучавам законите на живота и да се върна там, дето Бог ме е поставил. Оттам ще продължа своя живот. – Сиромах съм, нямам възможности. – Мисли, че си богат. Ако не беше така, сиромашията не би те посетила. Ако си богат, не мисли за богатството си. Ти не си нито богат, нито сиромах. Следователно, ако си богат, не мисли, че си богат; ако си беден, не мисли, че си беден. Богатството е в Господа, знанието също е в Господа. Ти не си нито учен, нито невежа. Аз се радвам на всички: и на богатия, и на бедния. Ако нямаше богати, нямаше да има и бедни. Казваш, че еди-кой си е голям грешник. – Благодари на това, защото, ако той не беше грешник, ти нямаше да бъдеш праведен. Ако ти не беше добър, нямаше да има лош човек на земята. Това са полюси. Доброто, проявено на земята, носи съблазън за човека. За онзи, който не разбира живота, всичко е съблазън – и сиромашията, и богатството; и доброто, и злото; и знанието, и невежеството. Окултистите обясняват причината за положението на човека. Те я намират в неговото минало, във връзка с живота на неговите деди и прадеди. Това се дължи на кармическия закон, т. е. на закона за причини и последствия. Дядото не е живял добре, и внуците му носят последствията на неговия лош живот. Дядо ви е бъркал в меда, и вие бъркате. – Как да се отвикнем? – Аз не съм се отвикнал, че вие ще се отвикнете! Но има една разлика. Преди да бръкна в кацата с меда, аз турям парите в касата, претеглям меда и тогава го взимам. Ако и вие вървите по моя път, никога няма да страдате. Следователно, колкото мед претеглиш, толкова ще изядеш. В това се крие разрешението на въпроса. Ако намерите друг начин за разрешение на въпроса, приложете го. И ако този начин не носи страдания, и аз ще ви последвам. Обаче, аз не намерих друг начин, освен следния: ще туриш парите в касата, ще гребнеш от меда и ще го претеглиш. Колкото мед ти се пада, толкова ще ядеш.

Днес научихте един закон – как да бъркате в кацата с меда. Законът гласи: Първо ще платите, после ще претеглите меда и най-после ще си близнете. Да се отвикнете да бъркате в кацата, това е невъзможно. Обаче, ще внимавате да не правите грешката, да бъркате в меда и да не плащате. Първо ще плащате, после ще бъркате. Това е разрешението на въпроса за забранения плод.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

12. Утринно слово от Учителя, държано на 11 декември, 1932 г. София. – Изгрев.

Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни