Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_05_05 Узрял плод5 май 1932 г., Извънредни беседи, Беседи пред сестрите, София

София Извънредни Беседи Беседи пред Сестрите

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 9348 Мнения:

Публикувано 20 февруари 2014 - 09:53

От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г.
Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир"
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932
Издателство Бяло Братство, 2006
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


Узрял плод  




Добрата молитва
„Духът Божий”

Ще прочета 22-а глава от Притчи Соломонови.

„Бог е Любов”

Най-първо децата се учат да ходят – започват с лазене. Страхливият човек, когато застане пред голяма опасност, започва да лази по земята.

Като четете 22-а глава от Притчите, ще научите истинския Път, по който човек може правилно да се развива. Вие много пъти сте слушали за него, но има пътища, които не извеждат доникъде. Има известни пътища в гората, по които до никакъв край не може да дойдеш – стигаш до някоя река или до някой планински връх. Тук се разбира за един Път, който има смисъл – по него можеш да се върнеш с онова, което си събрал, можеш да го пренесеш. Има един вътрешен опит и който го знае, може да направи всяко едно нещо.

Вие питате за какъв път става дума. Всички ние сме свикнали да ни е сгодно, къщата ни да е удобна и всеки желае да има друг да му шета. Човек не е склонен сам да се заеме да работи. Някои, които не работят за себе си, искат други да работят за тях. Колко ще им струва да дойдат и да измият салона? Считат в реда на нещата да влизат с обуща в салона, а не считат в реда на нещата да измият салона. Ще кажете, че ще се простудите – че всеки, който мие салона, може да се простуди...

Най-първо човек трябва да се научи в Духовния свят да бъде чист. Ще си оставиш обущата вън. Мойсей като дошъл до онова свято място, му казали: „Събуй обущата си!” Много пъти вие настоявате да ви кажа някои работи – защо не ви ги казвам? Защото всички сте все обути. За лук и пипер ще ви приказвам, но за някое важно нещо – не. Ще кажете: „Човек не трябва ли да бъде обут?” Човек обут ли се ражда, защо тогава вие толкова държите, където влезете, да бъдете обути и считате за срамота да сте боси? Прави сте в известно отношение: има някои места, дето ако човек не е обут, е срамота. Краката трябва да бъдат обути в добродетели – добродетелната кожа, от която са направени тези обуща, не се каля. Една птица, която хвърчи из въздуха, има право да влезе в салона. Един ден, когато хората започнат да хвърчат като птиците, може би няма да има нужда да си събуват обущата. Аз не съм за събуването им, но аз съм за това всеки, който влиза в салона, да го измива. И сега желая всички сестри да си изкупят греховете. Млади и стари, без разлика, дайте пример! Защо трябва да мием салона? Защото го окаляхте, влизате с обуща.

Трябва да започнете с правилото най-първо да внесете Чистотата навсякъде – с Чистотата ще започнете на физическия свят. Видиш ли някое петно по себе си, трябва да го очистиш – не го оставяй, ако искаш да си създадеш един добър навик. Ако видиш, че косата ти е малко разчорлена, вчеши я; ако видиш, че краката ти миришат, умий ги веднага, за да поддържаш онова Божествено правило. Сегашният живот е живот на отлагане – отлагаш веднъж, два, три пъти. Щом ти отлагаш, и Господ отлага. Дойде ти една добра мисъл, а ти отлагаш реализирането й и казваш: „Чакай малко”, но когато идеш при Господа, Той на свой ред ти казва: „Почакай малко”, защото тази добра мисъл е Негова – Той казва: „Както Аз чакам, така и ти ще чакаш.” Един човек отишъл при богат търговец, но последният казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма.” После търговецът имал нужда и отишъл при този човек за някаква услуга, а човекът казал: „Кажете му, че ме няма.” Търговецът се учудил: „Ама аз чувам гласа му, как го няма?” Отговорили му: „За теб го няма.”

Духовният свят е крайно взискателен, там няма извинение. Когато отидеш там, ще видиш Абсолютна чистота, абсолютна коректност – такъв трябва да бъде бъдещият Живот. Ние искаме тук да си уредим живота, но той все остава неуреден и никога няма да се уреди. Правилото е: онзи, който иска земният му живот да се урежда, трябва да урежда Божествения живот, в това няма изключение. Не търсете да се уреждате само външно, но най-напред уредете Божествения живот и после уредете материалния. Сутрин като станеш, най-първо се помоли, дори прекарай в молитва един час. Ако постъпваш така, и другите работи ще ги свършиш по-добре.

Забележете, че очите, които са направени от най-деликатното вещество, постоянно се мият от клепачите – клепачите ги мият около десет пъти на минута, защото е необходима чистота, за да гледаш ясно. А пък човешката мисъл трябва да бъде още по-чиста, за да бъде ясна. Ако ти я занемариш дори за две-три минути, няма да виждаш вече ясно с нея. Направиш една погрешка, отлагаш, пак отлагаш и се оправдаваш, че и царят греши, и Ангелите грешат, а ти все праведен оставаш. Хората са грешили и са понесли последствията, Ангелите са грешили и са понесли последствията – и ти ще ги понесеш, грехът на другите не може да те оправдае. Че някой е съгрешил, какво те ползва това? Нищо, защото с греха си един човек прави пакост на другите. Отговорността ни става голяма, понеже се засягат и другите хора, и колкото нашият грях засяга повече хора, толкова отговорността става по-голяма. Този закон е верен и по отношение на доброто, което правиш: колкото повече хора е засегнало доброто, толкова то е по-голямо. Този закон действа еднакво за зло и Добро. Някой ще попита защо Бог не е направил така, че лошото влияние да не се разпространява. Тогава и Доброто нямаше да се разпространява. Но понеже Доброто е по-силно, винаги влиянието му ще бъде по-голямо. Макар и лошите хора да са повече, добрите хора са по-силни. Ако хиляда души направят зло, то Доброто, направено от един човек, го компенсира. Ако си добър човек, ти струваш колкото хиляда лоши хора. Затова винаги лошите хора искат да привлекат един добър човек към себе си, защото това е голям капитал.

Ще ви дам сега няколко правила. Има някои неща, които сега ги учите. Например учите краснопис – какво ще ви ползва той? Ако сте млада мома и вашият възлюбен е много взискателен, вие веднага ще си измените почерка.

Учителя пише на дъската: „Прелюбезни ми”.

Защо ще назовете вашия възлюбен прелюбезни? За вас той е вече над всичко, освен него друг няма и вие му казвате: „Откак те срещнах, моят живот се осмисли!” Защо се е осмислил? За да се осмисли животът, трябва да сте разбрали нещо. Вие сте срещнали някого, но не сте го познали. Когато сте срещнали момъка, вие сте гледали само физическия човек – дали косите му са дълги, дали веждите му са дебели или тънки, какво му е челото, дали е къдрава косата му. Затова по-късно този човек ще се вкисне, понеже той има свойството да се вкисва, да ферментира и да става на вино. Когато вие пиете от това вино, ще се опиете и като станете сутринта, главата ще ви боли.

Сега ще изясня думите си: между вас се ражда дисхармония, понеже не сте видели Истината, не сте видели Този, който ви обича. Вие търсите този, който въобще не ви обича. Същият този, който е на Земята, понякога се чуди, как сте се влюбили в него. Вие не сте се влюбили в него, но сте се влюбили в някого, а онзи се чуди защо и за какво сте се влюбили в него и не може да си даде отчет. Как може да се влюбиш в един човек, когото не познаваш? Не може да обичаш една книга, която не си чел – само една хубава книга, която си чел, може да обикнеш. Понякога може да се заблудиш от хубавата подвързия. Един човек трябва да го четеш най-малко четиридесет и пет години, за да го познаеш – от кора до кора ще го четеш четиридесет и пет години и след това ще се върнеш и ще направиш коментар на прочетеното, за да видиш какво се крие в душата му.

Ако вие имате един приятел и му направите една забележка, Любовта ви няма да издържи. Ако вие тръгнете по пътя на Обичта към Бога, ще направите ли забележка на Бога за това, че ви е дал тези и тези неприятности, ще кажете ли: „Не знае ли Господ колко Го обичам аз?” Да допуснем, че Господ не ви обича, но вие обичате ли Господа? Любовта покрива много прегрешения. Ако Бог е допуснал някои работи, то от какво можем да заключим, че те са несъобразни. Да допуснем, че една млада мома се е сгодила за някого, а Невидимият свят пречи и гледа да развали тази работа – питам какво зло има в това. Господ знае, че този момък ще развали момата – той е за друга, не е за теб, но ти казваш: „Аз без него не мога!” Ако все ни се иска другите да са криви, а ние все да сме прави, тогава къде е Любовта и къде е погрешката? Ако момата се ожени за момъка, след седем години той й казва: „Този боб не си го сготвила както трябва!” – оттам насетне „многолюбезната” става „любезна”. След забележката за яденето и той става „любезен”. Гърците имат обръщението Иванаки. Но след като прегори още три пъти боба, вече няма Иванаки – отначало има Иванчо, а после само Иване. При това положение как се осмисля такъв живот?

Аз искам да ви наведа на онзи велик закон: всяка една мисъл, която се заражда в човека, има известно влияние. Много малки наглед работи могат да нарушат закона на Любовта.

Това го правят и мъже, и жени, и учители, и свещеници, и други. Никога не поставяйте препятствие на една чиста вода. На чистия извор, който блика, не туряй преграда, за да не се събере кал. Защото всяка една забележка, която направиш на човека, който ви обича, е кал. И после тази вода ти сам трябва да я пиеш. Защото Любовта е един велик закон, който иде от Бога: тази вода назад не може да се върне, калта ще остане в теб, а пък Любовта ще си замине – ти ще чистиш калта, законът е такъв. Не може да се освободиш от последствията – ако кажеш една лоша дума, водата ще се прецеди, калта ще остане в теб и ще са необходими години, за да се очистиш.

Необходимо е правилно разбиране на Живота. Вие трябва да знаете силата на човешката мисъл, силата на човешките чувства. Трябва да знаеш една казана от теб дума какви последствия ще има. От онова, което казваш, човек трябва да е доволен, всяка твоя дума трябва да е разбрана. Някой може да е направил погрешка – остави я настрана. Ако една чешма изтича от Бога, а някои са по䬬пушили и окаляли тази вода, ти не ставай един от тях. Писанието казва: „Всеки ще понесе своето бреме” – всеки ще понесе последствията от своите мисли, чувства и постъпки. Това е закон, който е верен в едно и в друго отношение: и доброто, и злото, което направиш, ще мине през теб. Добрата мисъл, която имаш, ще мине през теб и ще остави своето влияние – това е метод, по който трябва да работите върху себе си.

Някой път вие усещате притеснение, когато кажете прелюбезни – притеснението произтича от това, че не сте казали истината. Когато кажеш прелюбезни, ти не трябва да се изменяш през целия си живот. Щом се измениш, твоето заключение не е правилно, защото скъпоценният камък не се изменя, а си остава един и същ; онзи камък, който не е скъпоценен, винаги си остава прост. Простият човек и между учени да го сложите, и между добри хора да го сложите, той все си остава прост, а пък добрият човек и между лоши хора да го сложите, пак си остава добър, дори може да предаде нещо на другите. Скъпоценните камъни от външната атмосфера не се повлияват, но от Живота на хората се повлияват – има диаманти, които при носене от някои хора изгубват своя блясък и се принуждават да ги дадат на други хора, за да си възстановят блясъка. Има хора, които се показват лоши, но в сърцето си са добри – те само отвън са лоши, но вътрешно са чистосърдечни и всяка една тяхна дума има смисъл, без да говорят едно, а да се разбира друго. При такива добри хора скъпоценните камъни не губят своята цена, а стават проводници на Божествена сила.

Светията придава на своята дреха нещо хубаво, което след време се изгубва. По същия начин човек трябва да бъде добър, за да се образува около него една аура, едно вътрешно ухание. Когато образува тази аура около себе си, той започва да усеща, като че е в свой дом. Вие често се тревожите, мъчно ви е, защото нямате хубава аура и тук-там тя е продупчена. Създайте си една хубава аура! Това може да стане за една, две, за десет години спартански живот – един сериозен, не отшелнически живот.

Трябва да знаете, че само Доброто в света е силно. Кажете: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина! При Бога никой не умира и аз няма да умра! При Бога всички живеят и аз ще живея!” А пък вие казвате, че ще умрете. Умирането е едно, а пък отиването при Бога е друго. Който умира, с тарга го изнасят навън из къщи, а пък който си заминава, той сам си затваря къщата, тръгва си и никой не го придружава, само понякога може да има и изпращачи. А пък онзи, който умира, го погребват.

Та казвам сега: в пътя на развитието ви не искам във вас да влезе една отрицателна мисъл. Има наслоено зло в човека не само от това поколение, а от стотина, двеста, триста поколения. Злото е дошло по тази линия у теб, но и Доброто, което е оставено от дядо ти, е също твое наследство. Ако не изплащаш злото, няма да ти се даде и Доброто. Не е важно дали външният свят ни одобрява, или не. Всички вие живеете в един свят, който е добър. Как ще обясните, че на два-три километра дълбочина, при най-неблагоприятни условия се е образувал един скъпоценен камък, който струва милиони английски стерлинги? Един въглен, за който не давате и пет пари, става скъпоценен камък – съзнанието на този въглен се е повдигнало. Скъпоценните камъни са камъни, чието съзнание е прогресирало – те са праведните скъпоценни камъни, а пък другите са въглища. Когато един скъпоценен камък излезе на повърхността, той вече има цена. Той в дълбините на Земята е водил чист живот. Ако при най-лошите условия въгленът става диамант, защо човек при условията, в които живее, да не стане светия? Може, стига да иска! Но онзи, който мисли, че лесно може да влезе в Царството Божие, първо ще бъде по-обикновен камък. Под диаманта има много разряди камъни, докато се стигне до най-ниския разряд на обикновената пръст, на обикновената кал. Калта всеки я гази, в нея се зараждат всякакви буболечици, изложена е на постоянни страдания, разлагане и прочее. Същият закон важи и за човека: ако не се стреми към Бога, той ще има постоянно тези страдания. Страданията са дадени, за да имат хората един стремеж за постижение. Да се стремим към Бога означава да добием богатствата, които Бог е приготвил. Когато станем добри, ние не внасяме нищо в Духовния свят, а ставаме проводници на това, което Бог е внесъл в света. Един ден, когато станем скъпоценен камък, някой Ангел може да ни постави на някой прозорец. А такива, каквито сте сега, в онзи свят не може да припарите. Ако влезете, ще внесете смрад и Ангелите трябва да се чистят от миризмата, която ще внесете. Нали съм ви разказвал за онзи калугер от ада, който посетил манастира, показал къде са парите, но след това манастирът запустял...

Най-първо трябва да започне пречистване на тялото – това е една от задачите. Вие казвате, че човек е красив, докато е млад. Не, човек е красив, докато е добродетелен. Докато е по-млад, човек има по-щедро сърце, а пък ако поискаш нещо от някой дядо, той не иска да дава. Аз съм наблюдавал някои баби: бъркат в торбата с орехи и дават едва два ореха на детето, което им носи вода, после му обещават: „Утре пак ще ти дам.” Бабата си казва: „Ако дам десет-двадесет ореха, ще се свършат и няма кой да носи вода.” Аз съм срещал само един дядо, който свиреше на гъдулка и децата играеха; след това те му донасят вода и дядото им казва: „Утре пак ще ви свиря.” Кой е по-голям майстор – който дава орехи или който свири? Дядото не подкупва с орехи, а със свирене.

Та казвам: не трябва да се подкупвате с два ореха, а дядото трябва да ви свири. Свиренето е мисълта. Вие трябва доброволно, без да ви дават нещо да отидете за вода. Дядото всички го обичат, той е засмян, щедър, половин час свири, всички деца скачат, всички са доволни, а пък бабата дава два ореха и трепери. Под баба аз разбирам стария живот. Казвате: „Да направим добро!” – то е бабино добро, това е даване на орехи. По този начин децата няма да се оправят, защото тези орехи не са на бабата.

Всички трябва да научите Пътя на Любовта. Когато човек е умен, добър и душата му е пълна с Любов, той ни най-малко не трябва да мисли как ще прекара живота си на Земята. Трябва да мисли как да изпълни Волята Божия и как да бъде полезен на ближните си. А като мисли за ближните си, човек трябва едновременно да мисли и за себе си. Защото само водата, която тече, остава чиста и нейното дъно остава чисто.

Необходимо е едно практическо приложение и онова, което знаете, дръжте го. Например обичате да се гневите, кипвате изведнъж – не се гневете, но си поставете задачата да се справите с гнева. Гневът си има ключ – завърти ключа и му кажи: „Чакай, сега имам малко работа!” Ако спреш гнева в себе си, то енергията му можеш да я пренесеш в някоя по-горна област на твоя мозък – с тази енергия ти ще помислиш за светиите, за Бога. Какво от това, че се е счупило някое шише – толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само десет лева, а пък това да си изгубиш за целия ден равновесието струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и заради някакво шише от десет лева го изгубваш. Знаете ли за онзи гръцки философ, който след като се научил да живее естествен живот, оставил за себе си само едно канче, но когато видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и него. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се счупи и да ви разгневи, прибирайте го на високо място, за да не се счупи. В бъдеще ще може да се правят чаши, които да не се чупят. Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумена топка, която като падне, пак възстановява формата си. Прави погрешки, но после като гумена топка заеми своето първоначално положение!

Да допуснем, че някоя ваша сестра има някакъв навик, за който не я обичат. Тя е толкова красива, че й завиждат или всички се плашат от нея, защото хапе и кълве – не я харесват, но нищо не й казват. Какво трябва да правите? Съберете се две сестри и се помолете за нея да придобие мекота. После се съберете повече сестри, пак се помолете и вижте има ли мекота. После продължете така и ще видите, че след няколко месеца тази сестра ще има вече малко мекота и ще каже: „Дотегна ми, и аз искам да бъда малко по-мека!” С взаимен труд може да си съдействате. Да кажем, че някоя сестра много говори; нека си говори, но аз бих помогнал на една сестра, която се обезсърчава, не й се живее, иска да се самоубие, иска да напусне къщата, не иска да работи. Да се съберат две сестри и да се помолят за нея да се насърчи; после да се помолят пет сестри и след една година тя ще стане по-добра, по-весела – законът ще проработи, тя ще стане една от добрите работници. Ако някоя сестра е болна, дори и без да знае тя, помолете се за нея, за да се усили вашата Вяра. Вие казвате: „Какво трябва да се работи?” Ако вие помогнете на една болна или обезсърчена сестра, вие помагате на себе си – всичко, каквото може да направите на другите, ще се отрази върху вашия духовен живот.

В какво трябва да вярвате? Вие имате достатъчно Вяра и достатъчно Любов. Вашата любов обаче е затворена в бъчва с грозде – голяма бъчва с обем от стотици килограми, от която пускате по малко през канелката. Имате и тефтер, на който записвате кой е платил и кой не – който плаща, давате му. Досега любовта ви е любов на канелка.

Ще ви приведа анекдот от едно варненско село: майката на едно младо братче и сестриче им казала: „Накладете огън и ако можете, омесете хляб!” Те почнали да шетат и пуснали виното да тече от бъчвата... Старото вино трябва да се пусне от бъчвата. Никога не се спирайте върху старите си навици – много навици има, но те са старо вино.

Невидимият свят има за цел да преобрази хората. Това е едно Ново учение – Съществата идват от Невидимия свят и всеки ден ще ви казват по нещо ново. Трябва не само да вярваш, но да влезеш във връзка с по-напредналите братя и сестри, и ако ти ги обичаш, и те ще те обикнат. Ако те идват всеки ден, тогава работата върви добре, тогава си весел и добър. Защото тези Същества, които идват от Невидимия свят, проявяват един живот по закона на съответствието – ако човек живее между млекопитаещите, не може да научи нищо, но ако живее между разумните хора, ще научи много добри неща.

Един психологически закон гласи: трябва да се намери разрешение на задачата за вътрешния индивидуален живот. Когато никой не съчувства на човека, какво трябва да се направи? Ако човек знае как да възприема въздуха, как да се храни, как да мисли, той може да бъде здрав. Сегашните хора постоянно губят равновесие – всеки ден по десет, двадесет пъти се смущават и губят равновесието си. Следствие на това днес трудно ще срещнеш хора, които да не са нервни. Някой казва: „Тежки са времена”, друг казва: „Лоши са условията”, но всички тези условия могат да се подобрят. Те се развалят от хората – един човек може да развали условията на хиляди хора. Един човек може да запали цял един град, един човек може да дойде и да научи хората на добро. Въпросът седи в това човек да бъде проводник на Божествената Любов, да бъде във връзка с Реалността и да знае какво нещо е тя. Както човек идва в съприкосновение със светлината на Слънцето, така трябва да бъде в съприкосновение с Божествените мисли – той трябва да има тази опитност. Някой може да ви разказва своя опитност, но тя може да бъде само подбудителната причина, защото единствено това, което сами опитате, може да ви ползва.

Винаги повдигайте ума си! Никога не се спирайте върху отрицателната страна на Живота! Защото всеки, както и да е мислил, ако е мислил зле, няма от това придобивка. Образно казано, ако водата е станала мътна, това си има своята причина; ако хората са станали лоши, това си има своята причина. Причините не произтичат от самото Битие – има едно вътрешно отклонение и тогава се създава злото в света. Щом допуснеш най-малката отрицателна мисъл, тя може да стане проводник на бъдещо нещастие.

Сега трябва да вложите в мисълта си следното: първо, човек е в сила да подобри своя Живот; второ, във всички хора има желание да подобрят Живота си, само че не знаят как. Един инженер може да съгради едно здание, но онзи, който не се е учил, трудно може да го съгради. Необходимо е да знаете откъде трябва да се започне. Вие казвате, че трябва да се живее добре и да се говори добре, но трябва да съществуват образци – как ще живее човек добре? Той трябва да мисли добре, а за да мисли добре, той трябва да има обект. Вие може да направите най-хубавата чешма, но трябва да има един извор, който да изтича през нея – тогава тази чешма има вътрешен смисъл. За да се осмисли Живота ви по този начин, вие трябва да имате един вътрешен обект, един вътрешен Божествен извор, инак вие ще дойдете до едно място и ще кажете: „Ние всичко знаем.”

Религиозните хора имат една малка опитност, но те не са влизали в Духовния свят да го видят, нямат тази опитност. Те само предполагат, книги са чели, представяли са си Духовния свят като този на Земята, без да имат опитността на човек, пътувал до Америка или Франция. Християнинът трябва да бъде като онзи студент, който е прекарал четири-пет години в едно учебно заведение – такъв трябва да бъде за него религиозният живот. Някой може да каже, че човек, като умре, ще влезе в религиозния живот. Някой може да отива по този начин, но с това отиване, нищо не се придобива. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, то аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.” Казвам: тази е опитността, която трябва да имате. Онези от вас, които искат да се домогнат до същественото в бъдеще, трябва да имат тази опитност. Вие казвате, че това не е възможно. А за онзи, който се учи, е възможно. Затова сега е необходимо тази опитност да я имате.

Когато срещнете един човек, който и да е той, задайте си въпроса защо го срещате. На един човек, когото срещате, или вие ще му повлияете, или той ще ви повлияе. Бог живее във всеки човек – тогава Бог, който живее във вас, какво ще му каже; Бог, който живее в него, какво ще ви каже? Бог, който живее в него, все ще ви остави нещо – всеки човек, когото срещате, все ще ви даде нещо, което друг не може да ви даде, и вие ще му дадете нещо, което друг не може да му даде. Всеки ден вие ще придавате нещо на хората и на вас ще ви придават по нещо. И всеки ден вашият Живот ще се отразява и ще се формира от тези Същества, които идват – те ще го копират и ще го занесат горе като спомен. Нали понякога усещате известни възвишени чувства? Те идват като приток отвън, от тези Същества.

Някой път казвате: „Едно време беше друго.” Които почнат да говорят за едно време, са остарели. Опитахте вече миналото добро, трябва сегашното Добро да опитаме и да опитаме бъдещето Добро, за да имаме право да говорим за едно време. Вие сега миналото сте опитали и сте започнали с настоящето – пред вас стои бъдещето. Младите казват: „Ние сме млади, трябва да си поживеем”, а старите казват: „Ние остаряхме вече.” Тогава кой ще живее за бъдеще? Дядото казва: „Да свирят младите, аз ще си гледам старините.” Младият казва: „Ако дядото даде орех, аз ще му нося вода”, но дядото няма орехи и няма кой да му носи вода, никой не се интересува от него. Една чешма, от която тече вода, не се ли интересуват хората от нея? Всички се интересуват – и животните, и буболечиците. Но когато пресъхне водата, всички престават да се интересуват от нея. Човек, бил той млад или стар, трябва да бъде извор – тогава никога няма да бъдете стари. И тогава децата, когато идват, и вода, и всичко друго ще ви донасят. Не чакайте да остареете. Човек остарява само в едно отношение – той трябва да остарее, за да замине за другия свят. Старият човек е узрял плод, само старите хора се ядат. Младите хора са зелен плод, а старите хора са узрял плод. Щом остарееш, ще дойдат отгоре, ще те приберат в кошницата и ще те занесат горе – какво лошо има в това? Някой казва: „Да не би да умрем!” Аз не искам да умирате, но искам всички да узреете, всички да живеете. Човек трябва да живее в света и да стане един узрял плод.

„Отче наш”

Беседи пред Сестрите
05.05.1932 16:00 Четвъртък, София

Из „Великата майка”,
цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932
издателство Бяло братство, София 2006г
ISBN: 954-739-068-3


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Извънредни Беседи, Беседи пред Сестрите

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни